Какво е демокрацията?

[Gabraka]

Преди 5 часа, Кухулин said:

Не става ясно защо според теб търсенето в ЕС би се свило. При положение че, пак според теб, САЩ биха задоволявали именно това европейско търсене.

Не ти става ясно, защото разглеждаш САЩ и ЕС като едно цяло. И от тук всичките ти разсъждения надолу увисват.

САЩ биха задоволили европейското търсене и биха печелили, но ЕС би загубил вътрешното си търсене. От там и самоубийството. Отделно на война се обеднява и съвкупното търсене спада, сиреч САЩ не биха печелили толкова от европейския пазар, колкото ЕС печели от него в мирно време. По време на война не би имало опашки за последния модел айфон  А ако излезем от рамката на теоретичната икономическа постановка и навлезем реалполитиката, то европейците бихме скочили на китайски стоки, защото са по-евтини, а не на американски.

 

Преди 5 часа, Кухулин said:

Райха вдига промишленото производство до края на войната, въпреки че го скапват от бомбардировки. Търсенето е огромно и германците го задоволяват, колкото могат. Но никакъв икономически ръст не се наблюдава, естествено, защото всичко бива унищожено доста бързо. Затова е война

Нали и аз това ти написах? Военното производство е печелившо само ако го продаваш някому другиму. Райхът го произвежда за собствени нужди и никакъв ръст не му носи. Същото би било и с ЕС, ако е във война, независимо колко милиарда вложат във военни заводи

 

Преди 5 часа, Кухулин said:

Първо, по-голямото собствено население означава по-голям вътрешен пазар. Няма нищо по-хубаво за икономиката от голям вътрешен пазар.

Така, така. Само че Запада е от "първия свят" и промишлеността му е високотехнологична, а нашествениците от Арабия и Африка вдигат нискотехнологичното търсене, което е "окупирано" от Китай. И ефектът от нашествениците е отрицателен - просто натоварват социалната система.

 

Преди 5 часа, Кухулин said:

Технологичното развитие е на първо място политически фактор и ако трябва да сме точни - военно-политически. На второ място е икономически. Няма никакво значение какви пари въртиш, ако могат да те изпарят за половин час. Мирните технологии са вторични. Ако трябва да перифразирам известната сентенция: сложиш ли на първо място мирните технологии, много бързо ще ти дойде на гости някой, който е сложил на първо място военните  

Да, така е. Това съждение с нищо не противоречи на написаното от мене по-горе...

 

Преди 5 часа, Кухулин said:

А колкото до самите мирни технологии, в икономически план те могат да служат за интензивно развите, а не за екстензивно. Не е задължително да изнасяш продукцията на външни пазари. С развитието на технологиите можеш да увеличаваш собственото си потребление - това им е хубавото. 

Можеха. Вече не могат, защото кредитирането не е безкрайно. Говоря за Запада. Иначе в Индия точно това се очаква да се случи - собствена валутна зона със собствено кредитиране и буен растеж. Може би това те обърква - ти разглеждаш света като единен субект, а всъщност не е така. Държавите, борещи се за надмощие, са в твърде различни изходни позиции и твоите разсъждения "на едро" не са универсални за всички. 

 

Преди 5 часа, Кухулин said:

Разговорът почна оттам дали по-голямото население дава предимство в борбата между геополитическите сили. Ти говориш за някакъв икономически ръст, за някакви пазари. А физическото унищожаване е основен елемент от борбата. Винаги е бил и винаги ще бъде. По-голямото население ти дава повече шансове да унищожиш противника физически. А ако имаш високи шансове да го унищожиш физически, от това произтичат всякакви икономически и политически ефекти. 

Аз пиша от икономическа гледна точка, а ти смесваш икономика и политика както ти пасне. Разбира се, че ако убиеш цялото население на противника, победата би била твоя. Това е елементарно. Но е фентъзи, а не цел на субектите в световната политика.

 

Преди 5 часа, Кухулин said:

За какво са и на Русия евтини ресурси и потребители на стоки, като няма кой да ги произвежда тези стоки? Няма работна ръка. Малкото население е стоп-факторът. Ако Русия беше два пъти по-голяма (колкото СССР), всичките днешни циркове щяха да са приключили отдавна

А ти за какво мислиш, че воюва Русия днес? За правата на руснаците в Донбас ли?  Воюва за периферия. Периферия, която да създаде търсене и на основата на това търсене да се създаде собствена промишленост. Русия воюва за многополюсен свят, в който да огради няколко стотин милиона души като своя периферия и на тези "оградените" да им е забранено да потребяват "външни" стоки. Населението на РФ е напълно достатъчно да произвежда стоки за периферия от 500 млн души - Иран, Египет, Турция и т.н. И преди да скочат знаеш кои, Русия воюва за това, а дали ще го извоюва времето ще покаже...

Същото е и с Индия. Опитват да стъпят в Африка, в Бангладеш, в Шри Ланка... и те искат да оградят нещо свое, а ако не става, имат и план Б - коридор Север-Юг от Питер през Иран до Мумбай (или там, където свършваше...).

 

Преди 5 часа, Кухулин said:

Оборотът и печалбата от продажба на оръжие са просто приятен бонус. Политическото влияние е основният фактор Особено ако продаваш оръжие, което никой друг не продава.

Да, приятен бонус са. Истинската печалба е да направиш купувача на оръжие зависим и той да почне да купува и други изделия. Както Тръмп сгъна Урсула. Мита за европейски стоки в САЩ, но разхлабен достъп за американски в ЕС. Шах и мат на хартия. Практиката е друго нещо, разбира се.

 

 

[Кухулин]

Преди 5 часа, Atom said:

Абе какво сте се вторачили в тази геополитика. Темата е за демокрацията, а тя е вътрешна работа, а не външна. 

Даже и термин има за това духовно израстване на народите

https://neolurk.org/wiki/Крылатая_демократия

[deaf]

Преди 9 часа, Atom said:

Абе какво сте се вторачили в тази геополитика. Темата е за демокрацията, а тя е вътрешна работа, а не външна. 

Съществува само външна политика или да го кажем така,че вътрешната политика е слуга на външната. Днешните управляващи България не са паднали от небето,а са на власт благодарение на Червената армия и СССР,окупирали България през 1944г... 

 

[Евристей]

За Оригиналната родина на демокрацията - Древна Атина и ролята на Демократичното управление за възхода и краха на държавата

Интересите ми са само исторически не политически, затова без прикриване или заобикаляне на неудобни факти (не харесвам Атинската демократиа, но фактите преди всичко)

Поприпомних си някои неща и едно от тях е, че Атина наистина е много зле преди VIII BC, когато се управлява от тежка родова аристокрация иззела правомощията на ранните царе, после на пожизнените архонти които ит своя страна са сменени от изборни които се избират от висша потомствена аристокрация.

Градът представлява няколко обществени сгради, храм на богиня Атина, там са и събранията. Агломерацията са пръснати села в целия п-в Атика разделен на географски принцип - крайморски район който е среден по доходност, полски - най-богат и хълмист - най-беден. 

Управляват се от едри аристократични родове до един извеждащи родоначалие от Микенските времена !

Най-голям бич сред беднячеството е ...дълговото робство. Разорени селяни се превръщат в роби на едрите земевладелци.

С няколко думи : 

 

Управление от аристокрацията (евпатриди) – знатни родове с наследствена власт.

Върховна власт: архонти (първоначално пожизнени, после с ограничен мандат).

Ареопагът (съвет от бивши архонти) контролира законите и обществения ред.

Народът няма пряко участие — решенията се вземат от тесен кръг знатни потомствени аристократи извеждащи генеалогията си от микенските хероси.

.........................................................

 Под това управление Атина излиза от Тъмните векове, но изостава от другите полиси, градът е беден, обществото е разделено

[Евристей]

Въпреки това населението нараства и това води до нови сериозни сътресения

Икономиката се основава се на земеделие и дребна търговия.

Богатството се концентрира в ръцете на потомствена аристокрация

Възникват социално-икономически противоречия – селяните губят земи, градът нараства

Появяват се големите личности 

Драконт - 

 

автор на жестоки закони, но писмени и легитимирани, а не устни и традиционални

Солон -  

реформатор  отменил дълговото робство. Никой атински гражданин не трябва да попада в робство на атинянин ! 

 

Натам : Култура

Възникват ранни поетични школи – хорови химни и песни в чест на богове (предвестие на бъдещата трагедия).

Няма още философия, но има зародиши на морално-политическа мисъл чрез мъдри пословици и поучения (като тези на Тиртей и Солон по-късно).

 Образование и възпитание:

Не съществува публично образование – обучението е частно, скъпо и достъпно само за аристократите

Цел: възпитаване на воин и гражданин, който защитава честта на рода.

Основни добродетели: смелост, вярност към рода и боговете.

 Архитектура и обществено пространство:

Атина все още няма монументални постройки. Акрополът е светилище и укрепление, не храмов център като по-късно.

Агора се оформя като място за срещи, но не още като политически форум.

Каменните храмове тепърва се появяват – повечето са дървени или кирпичени.

.......................................................................

Това е Атина преди Демократиата ! 

[Евристей]

Възходът обаче е даден от ... Тираните

Пизистрат 

 

Тиран на Атина, потомствен аристократ принадлежащ на един от трите най-влиятелни рода по това време

Пизистратиди, Филаиди, Алкменоиди ...всички извеждащи генеалогията си от хероси от Троянската война. 

Пизистратидите се изкарват преки потомци на Нестор от Пилос, Филаидите са потомци на Големия Аякс Теламонид, а Алкменоидите с няколко врътки отново се изкарват месенци потомци на Нестор но от друг клон, за разлика от Пизистраидите

.............................................................................................

От тук се ражда ......Демокрацията

Пизистрат за да неутрализира съперничещите му древни родове, привлича на своя страна народните маси и най вече тези от най-бедния район - Хълмистият !

Конфискува земи на едрите земевладелци и ги предоставя на малоимотните и безимотните селяни. С това си спечелва подкрепа на плебса.

Започва и ударна (държавна) пряка субсидия за Култура и Изкуство ....

в резултат Атина започва не само да настига водещите полиси, но и да ги задминава

Все пак ..сътресения по време на наследниците на Пизистрат - Пизистратидите : Аристократичните родове викат на помощ Спарта - Клеомен извършва показна за учебник операция и сваля режима, като предоставя властта на Олигархията на град Атина

Въпреки това демократичните тенденции в Града надделяват и се появява личността на  Клистен от рода на Алкменоидите - аристократичен род, който започва също да флиртува с демоса

Следват нови реформи 

или така наречената война между Клистен срещу Исагор - защитаващ аристократичния режим

[Exhemus]

Преди 1 час, Евристей said:

реформатор  отменил дълговото робство. Никой атински гражданин не трябва да попада в робство на атинянин ! 

 

Въвел половината от цоциализма   "Значи, Той ще си лежи на площада и ще раздава мъдрости, пък аз ще го храня? Що не си е..." - казва средният атинянин и започва да не си дава зор - Атина запада...

Ама явно не е така? Казвай нататък, че е доста интересно!

[Евристей]

Войната между Клистен и Исагор 

Клистен

 

се обръща към демоса за подкрепа – това е решаващият момент. Народът застава зад него, и той получава възможност да извърши своите реформи.

Социално-икономически конспект:

Атина вече не е само земеделски полис – търговията и занаятите се разрастват, оформя се нов градски слой.

Старите родове губят монопола върху властта и богатството.

В същото време, масата от граждани (особено хоплитите) започва да осъзнава собствената си роля и сила.

 Социално-политическо състояние:

В обществото цари недоверие към родовата власт и тиранията.

Идеята за "исономия" (равенство пред закона) започва да се възприема като нов идеал.

Възниква политическо самосъзнание на гражданите, което подготвя почвата за демокрация.

 

Между около 520 и 510 г. пр.н.е. Атина преживява период на институционален преход и политическо напрежение. Старата аристократична структура е подкопана от вътрешни конфликти, а последните прояви на тиранията са дискредитирани. Демосът проявява нарастващо желание за активно участие в управлението, като търси механизми за защита на икономическите и политическите си интереси.

В този контекст големия Клистен превръща кризата във възможност за реорганизация на властта: той замества доминиращия родов принцип с териториално и колективно основана власт на гражданите, въвеждайки деми и фили, които интегрират населението от крайморските, полските и хълмистите райони на Атика. Така се постигат две ключови цели:

Политическа интеграция – различните региони и социални групи получават представителство в институциите на полиса, което намалява напрежението между богатите земевладелци, търговците и отдалечените общности.

Социална стабилизация – чрез разпределяне на властта териториално, Клистен минимизира риска от доминиране на отделни родови кланове и създава основа за равноправие между гражданите, независимо от имущественото им положение или географското им разположение.

Така реформите на Клистен не само преодоляват политическата криза, но и полагат институционалните основи на радикално новата атинска демокрация, която ще оформи хегемонията на Атина в последващите десетилетия.

[Евристей]

Реформите на Клистен (ок. 507–490 г. пр.н.е.)

След въвеждането на териториално базираното разделение на гражданите в деми и фили, Атина навлиза в период на политическа стабилизация и социална интеграция. Демократичните институции – Еклесията (народното събрание), Съветът на 500-те и съда на хелията – позволяват на гражданите активно участие в управлението, като същевременно ограничават възможността за доминация на отделни родови кланове или политически фракции.

1. Политическа конюнктура

Властта вече не е наследствена, а разпределена между всички граждани, организирани по териториални единици.

Въпреки демократичния характер, на практика се появяват харизматични водачи и стратеги, които успяват да влияят на масите (ранните стратези и по-късно Перикъл).

Демокрацията е все още в експериментален стадий, но позволява бърза мобилизация на населението при външни заплахи.

2. Социална и икономическа динамика

Крайморските райони предоставят флот и търговска активност, полските райони – хоплити и земеделска продукция, хълмистите райони – военни ресурси и суровини.

Социалното напрежение се намалява, защото всички региони и слоеве са институционално интегрирани чрез демократичните фили и участие в събранията.

Демократичните реформи създават условия за икономическо разширение, тъй като търговците и корабоплавателите вече имат реално влияние върху политиката.

3. Външнополитически ефекти

Ранната демокрация позволява Атина да се организира ефективно при персийските нашествия (490–479 пр.н.е.) – победи при Маратон, Саламин и Платея.

Формира се Делоският съюз, като Атина заема позицията на военен и финансов хегемон в Егея, опирайки се на демократичното участие на гражданите.

4. Културни последици

Свободата и участието стимулират културен разцвет – строителство на храмове, храмови комплекси (напр. Акропола), развитие на театъра, литературата и философията.

Демокрацията създава среда за публичен дебат, което укрепва критичното мислене, но същевременно води до риск от демагогия и популизъм.

Редактирано Преди 13 часа от Евристей

[ДеДо Либен]

On 7.10.2025 г. at 14:21, Кухулин said:

Даже и термин има за това духовно израстване на народите

https://neolurk.org/wiki/Крылатая_демократия

История возникновения

Мем получил широкое распространение во время выпиливания населения Ливии, осуществлённого военной коалицией стран, возглавляемой Пиндостаном, Францией и Великобританией, согласно резолюции Совета Безопасности ООН № 1973, принятой 18 марта 2011 года. 

Да ти имам източниците на вдъхновение...

[Кухулин]

Преди 4 часа, ДеДо Либен said:

 

Да ти имам източниците на вдъхновение...

Ти какви източници имаш? Дай някакъв източник по въпроса, който да е сравним с горния по информираност.

[scaner]

Преди 13 минути, Кухулин said:

Дай някакъв източник по въпроса, който да е сравним с горния по информираност.

В горният сайт липсва всякаква информираност. Neolurk е продължител на традициите на Lurkmore, където основният стил на статиите е салата основно от сатира и черен (и блатен) хумор (макар че напоследък и това запада).

[Кухулин]

Преди 7 минути, scaner said:

В горният сайт липсва всякаква информираност. Neolurk е продължител на традициите на Lurkmore, където основният стил на статиите е салата основно от сатира и черен (и блатен) хумор (макар че напоследък и това запада).

Добре, дай друг линк и ще ги сравним по информираност.

[scaner]

Преди 4 минути, Кухулин said:

Добре, дай друг линк и ще ги сравним по информираност.

Линк към какво? Точно такъв термин няма установен. Може би имаш пред вид Managed democracy?

[Кухулин]

Преди 2 минути, scaner said:

Линк към какво? Точно такъв термин няма установен. Може би имаш пред вид Managed democracy?

Е то стана като анекдота от линка

 

«— Вовочка, нет такого слова "ж..а"!

— Как же так, МарьИванна — ж..а есть, а слова нет?!»