Европейски космически компании бягат към САЩ - защо и как това може да спре?

[SAlexandrov]

Как може да спрем бягството на европейските космически компании към САЩ?

На снимката: европейската ракета „Спектрум“ на фирмата Изар. Photo credit : Isar Aerospace

19 февруари 2026 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. В днешните времена, когато все по-често си говорим за необходимостта от технологичен суверенитет и по-голяма самостоятелност на Европа от американските технологични услуги, трябва да обърнем внимание и на един друг проблем. Много европейски космически компании не успяват да надраснат своята начална (т.е. „стартъп“) фаза и когато останат без средства, на помощ се притичват американски инвеститори – под условието да се преместят в САЩ. Проблемът е толкова сериозен, че някои експерти в индустрията го наричат „изселването на космическите стартъпи“.

Подробен материал по темата написа анализаторката Тереза Пултарова за уебсайта Суперклъстър.

Пултарова ни напомня как през последния четвърт век младите космически компании (т.нар „нюспейс“ фирми) трансформираха космическия отрасъл на САЩ, защото успяха да създадат услуги, които са много по-евтини и по-бързи от тези на старите агенции и корпорации. Топ 3 фирмите са СпейсЕкс, Блу Ориджин и Планет Лабс. Понастоящем СпейсЕкс е отговорна за повечето космически изстрелвания и се оценява на $800 милиарда. Макар че основаната от Джеф Безос фирма Блу Ориджин се развива по-бавно, тя се оценява на $100 милиарда. Фирмата Планет Лабс, която революционизира спътниковия отрасъл със своята флотилия от околоземни спътници, се оценява на $7 милиарда. Има и много други компании.

Но в Европа, подчертава анализаторката, има само една-единствена фирма-еднорог, чийто капитал се оценява на милиарди. Това е финландската компания ICEYE на стойност €2.4 милиарда. Тази компания бе основана през 2014 г. и понастоящем е най-големият световен оператор на спътници, оборудвани със синтетично-апертурни радари. Тоест те могат да наблюдават Земята денонощно, дори и през облаците. На второ място Пултарова посочва българската космическа компания EnduroSat, която произвежда софтуерно-базирани спътници и се оценява на €200 милиона.

Но като изключим ICEYE и EnduroSat, най-често споменаваните имена на европейски космически фирми са ракетните разработчици Изар, PLD и RFA. Те обаче все още не са доказали, че могат да отговорят на очакванията. Съществува голям шанс не всички от тях да оцелеят. Тереза Пултарова даде за потенциален пример британската фирма Орбекс, но между писането на нейния материал и днешния ден фирмата вече обяви, че прекратява дейностто си – т.е. примерът за провалена компания е напълно уместен.

Какво не е наред с Европа? През 2020 г. в Мюнхен, Германия, бе основана компанията за рисков капитал Alpine Space Ventures, като един от съоснователите ѝ е Бълънт Алтън, който допреди е работил в СпейсЕкс. Задачата на Alpine е да инвестира в млади европейски стартъпи. Той подчерта, че докато в САЩ, където държавни агенции като НАСА, Агенцията за космически разработки и Департментът по отбраната подкрепят младите предприятия, в Европа традиционно липсват такива клиенти, които са критично важни за израстването на отрасъла.

Една от фирмите, които е научила по трудния начин, че Европа не предоставя гладък път към успеха, е Mynaric. Тя води своите корени от Немския аерокосмически център. Описвана като един от най-напредничавите стартъпи в Германия, наскоро бе принудена да приеме предложението да бъде изкупена от американската фирма Рокет Лаб след като остана без пари. В случая обаче тази компания е създадена преди 15 години. При нея основният проблем е, че тя е започнала да създава лазерни терминали от самото си начало – но докато днес лазерните комуникации се използват на „Старлинк“, на Амазон „Лео“ или на китайските мегагрупировки, то през 2008-2009 г. тези услуги още не съществуват. Има ги и тези случаи, при които таймингът е лош – създадеш технологичен продукт, който е добър, но времето му още не е дошло. В началото Mynaric успява да набере средства от ангел-инвеститори и фондове за рисков капитал, най-вече в Германия, но тези пари не са достатъчни за мащабирането на производството. Нужни са още €50 милиона, ето защо инвеститорите препоръчват на фирмата да излезе на борсата. Просто няма други варианти – програмите в Европа, било то към Европейската космическа агенция или към Немския аерокосмически институт, могат да осигурят няколко хиляди, но не и милиони евро.

По това време в САЩ се появяват спътниковите мегагрупировки – първоначално те се възпримат като научно-фантастична мечта, но бързо стават реалност и се превръщат в следващия голям тренд в областта на телекомуникациите. Mynaric бързо се сдобива с клиенти – но Йоаким Хорварт, техническият ръководител на фирмата, забелязва нещо интересно. Продуктът се изкупува по-скоро от американски, а не от европейски клиенти.

Компанията открива дъщерно дружество в Калифорния, но все още успява да поддържа производството си в Европа. Накрая през 2024 г. некачествено произведен компонент, който не може лесно да бъде подменен, води до отлагания. Понеже Mynaric е публична компания, тя трябва да обяви затрудненията си в общественото пространство – а именно, че ще произведе една трета от прогнозното количество продукт. Това пак е много голяма бройка, дотогава другите конкуренти са успявали да произведат максимум едно-две изделия за неимоверно по-висока цена. Но очакванията на пазара са различни и акциите се сриват.

Точно в този момент калифорнийската Тихооканска инвестиционна управленска компания изкупува дяловете на Minaric и сега препродава фирмата на Рокет Лаб. Правителството на Германия ще трябва да одобри сделката. Ръководството все още се надява, че ще успее да съхрани звеното си на европейска почва, но фактът си е факт: сега предприятието ще стане собственост на Рокет Лаб, САЩ.

Този пример, подчертава Тереза Пултарова, е само един от множеството подобни. Основателите и на други европейски фирми са говорели пред Супер Клъстър за своите трудности при осигуряването на финансиране в Европа, както и за това, че получават постоянно предложения от инвеститори да се преместят в САЩ, ако искат да се сдобият с подкрепа.

„Натискът да се преместиш в САЩ, ако си европейска/или британска фирма, е постоянен“, споделя основател на такава компания под условието да е анонимен. „Става въпрос за пари, но става въпрос и за инерция. Американската екосистема е по-добре настроена, за да преобразува финансирането в реални способности и да прехвърля тези способности през етапите на доставки, регулации и мащабиране“.

Други основатели на фирми се оплакват от колебливостта на Европа да поема нови рискове, което води до неспособността да се създадат нови технологии.

„Единственото, което се финансира тук, е ако някой копира това, което СпейсЕкс правеше преди 15 години“, посочва друг анонимен лидер на компания. „Има около 12 копия на Фалкън 1, които се финансират в Европа. Но Фалкън 1 бе задънена улица даже за СпейсЕкс“.

Друг фактор, посочва Пултарова е, че макар и да има привидно обединение на пазара в Европа благодарение на Европейския съюз, континентът остава фрагментиран и инвеститорите избират внимателно къде да приютят своите бизнеси. Държавите предпочитат да подхранват своите си „шампиони“, но това означава, че растежът на дадена фирма остава ограничен до средствата във въпросната държава.

Някои от основателите на космически фирми продължават да се борят за бъдещето си в Европа поради усещане за дълг, семейство или неприязън към американския начин на живот. Но други напускат космическия сектор. Един от тях признал на интервюиращата, че е продал своите дялове в местна космическа фирма и започнал да работи в сферата на изкуствения интелект.

Що се касае до Mynaric, Йоаким Хорварт признава, че опасността да бъде принуден да се премести в Щатите винаги е висяла над главата му. „Хората ни питаха многократно – защо го правиш в Европа? Защо си толкова глупав? За нас, понеже израстнахме в Немския аерокосмически център, искахме да останем близки с тях. Но откъм страната на капитала със сигурност щеше да ни е по-добре в САЩ“.

Има ли надежда, пита се Тереза Пултарова? През последните години напрежението между Европа и Русия нараства, а взаимоотношенията със САЩ под управлението на Доналд Тръмп се влошават. Това принуждава европейските правителства да преосмислят своите стратегии. Миналият септември Германия обяви, че ще инвестира €35 милиарда за космически технологии в интерес на отбраната. Този бюджет е еквивалентен на цялата Европейска космическа агенция!!!

Според анализатора Пиер Лионет това е критично важна инвестиция. „Преди Германия влагаше за военни спътници по-малко от €400 милиона годишно. Сега сякаш Германия казва – ние умножаваме многократно нашите инвестиции за космос“.

Други държави също следват примера на Германия, макар и не в същите мащаби. Франция обяви, че ще увеличи инвестициите за спътникова отбрана с €4.2 милиона през следващите пет години. Но дали геополитическият натиск ще се окаже нужната спасителна лодка за недохранения европейски космически отрасъл, остава отворен въпрос.

Проблемът не опира само до финансиране. Според анализатора Далас Касабовски начинът, по който протичат европейските търгове, пречи на иновациите. „Европейският правителствен подход е: това са ми конкретните изисквания. Докажи, че ще ги изпълниш и аз ще работя за теб“, казва Касабовски. „Но тези изисквания са като рецепта и не оставят пространство за иновации. Те изхвърлят някои играчи, които имат различни оферти или работят по различен начин“.

Но според Алтън от Alpine Space Ventures това се променя. „Талантът и техническата готовност са тука. Това, което липсваше е, пазарният натиск – но вече и той пристига“, категоричен е той.

 

https://cosmos.1.bg/space/2026/02/19/evropeiski-kompanii-bqgstvo/

[Кухулин]

Ако Европа иска да е високотехнологичен конкурент на САЩ, не е лошо да си подобри отношенията с Русия. Иначе ще и е трудно на три фронта - и срещу САЩ, и срещу Китай, че и срещу Русия. На бизнеса ще му е трудно да повярва в евентуалната победа.

[vvarbanov]

Преди 1 час, Кухулин said:

Ако Европа иска да е високотехнологичен конкурент на САЩ, не е лошо да си подобри отношенията с Русия. Иначе ще и е трудно на три фронта - и срещу САЩ, и срещу Китай, че и срещу Русия. На бизнеса ще му е трудно да повярва в евентуалната победа.

Технологичната конкурентоспособност не зависи от отношенията с Русия, а от инвестиции, иновации, пазарна среда и върховенство на правото.  ЕС и САЩ са едновременно съюзници и икономически конкуренти – това не е „фронт“, а нормална динамика в развитите икономики. Китай също е едновременно партньор и системен конкурент. Русия обаче не е водещ технологичен център и сегашните отношения са въпрос на сигурност, а не на технологична стратегия. Русия не е ключ към високи технологии.

[insighting]

Партньорството между индустрията и академичните среди е много важно, да има насърчаващи стартиращите компании иновации; приемане на нови данъчни политики с цел облекчаване данъчната тежест през първата година и въвеждане на преференциални осигурителни права (не задължения!); обмяна на технологии, за да се избегнат рисковете с интелектуалната собственост, а освен това да има по-висок дял в сътрудничеството относно енергетиката и научните изследвания.

 

P.S. Реализацията на някои проекти не води до печалби, а до създаване на патент и не се знае дали самостоятелно ще започне да генерира печалба такъв проект, че и да се наложи на пазара. 

Редактирано Петък в 06:36 от insighting

[Кухулин]

Преди 6 часа, vvarbanov said:

Технологичната конкурентоспособност не зависи от отношенията с Русия, а от инвестиции, иновации, пазарна среда и върховенство на правото.  ЕС и САЩ са едновременно съюзници и икономически конкуренти – това не е „фронт“, а нормална динамика в развитите икономики. Китай също е едновременно партньор и системен конкурент. Русия обаче не е водещ технологичен център и сегашните отношения са въпрос на сигурност, а не на технологична стратегия. Русия не е ключ към високи технологии.

Всичко това е чудесно, но не е нещо ново. А хората търсят нещо ново, защото не са доволни от текущото положение на нещата. По някаква причина инвестициите отиват в САЩ, вместо в Европа.

Ако трябва да говорим по-общо, това е някакъв набор от принципи, по които Европа живее и които са я докарали дотук. Може би е време тези принципи да се преосмислят като теория и най-вече като практика. Историята е пълна със субекти, които са отстоявали докрай принципите си и вече ги няма.

 

[vvarbanov]

Преди 2 часа, Кухулин said:

Всичко това е чудесно, но не е нещо ново. А хората търсят нещо ново, защото не са доволни от текущото положение на нещата. По някаква причина инвестициите отиват в САЩ, вместо в Европа.

Ако трябва да говорим по-общо, това е някакъв набор от принципи, по които Европа живее и които са я докарали дотук. Може би е време тези принципи да се преосмислят като теория и най-вече като практика. Историята е пълна със субекти, които са отстоявали докрай принципите си и вече ги няма.

 

Инвестициите не „отиват по принцип“, а по пазарна логика – мащаб, капитал, риск, възвръщаемост. Ако проблемът са европейските принципи като върховенство на правото и предвидими правила, тогава решението явно е да ги разхлабим, за да станем по-привлекателни? Историята познава и субекти, които са се отказвали от принципите си в името на „прагматизма“ – и пак ги няма. Въпросът не е дали да имаме принципи, а дали да подобрим средата, без да ги жертваме.

[Amazonski]

Преди 3 часа, Кухулин said:

Ако трябва да говорим по-общо, това е някакъв набор от принципи, по които Европа живее и които са я докарали дотук. Може би е време тези принципи да се преосмислят като теория и най-вече като практика. Историята е пълна със субекти, които са отстоявали докрай принципите си и вече ги няма.

Ще ми е интересно да споделиш кои принципи са ретроградни/ограничаващи? Според мен нещата са по-прозаични и ги нищихме в другата тема. Просто Европа все още е основно географско понятие, макар че нещата се движат в правилна посока. Представи си не цяла компания, ами един отделно взет примерно италиански аерокосмически инженер. Ако фирмата му фалира, няма къде да отиде, защото колкото и да е голяма Италия, сектора е специфичен. Ако пък има подобна фирма в Германия, решението за емиграция не е лесно - не знае езика а ще се конкурира с такива на които им е роден, доста различна култура, включително работна култура, ще го гледат отвисоко, децата в немско училище и т.н. и т.н. Та тоя човек вероятно ще стане продуктов във фирма дето внася китайска битова техника, че да си плаща сметките, и целият му безценен опит ще бъде загубен безвъзвратно...

При абсолютно същата ситуация с подобен инженер във Флорида, в момента в който загуби работа, пали джапанките и отива в подобна фирма в Сиатъл, на 5000 километра от там и единствената разлика за него и семейството му ще бъде, на кой океан ще ходят на плаж и колко често вали...

В тази посока трябва да се работи, защото иначе проблема ще съществува, дори САЩ рязко да изчезнат от картата, или да се сринат и щафетата да поеме Азия...

[gmladenov]

Преди 12 часа, Кухулин said:

Ако Европа иска да е високотехнологичен конкурент на САЩ, не е лошо да си подобри отношенията с Русия. 

Русия полека-лека отпада като космическа сила. Роскосмос е на ръба на фалит, а аварията в Байконур от 27-ми ноември 2025г ще спре всякакви руски космически мисии за поне две години. Да се инвестира в космическо сътрудничество с Русия на този етап е доста безперспективно. 

[Кухулин]

Преди 13 часа, Amazonski said:

Ще ми е интересно да споделиш кои принципи са ретроградни/ограничаващи? Според мен нещата са по-прозаични и ги нищихме в другата тема. Просто Европа все още е основно географско понятие, макар че нещата се движат в правилна посока. Представи си не цяла компания, ами един отделно взет примерно италиански аерокосмически инженер. Ако фирмата му фалира, няма къде да отиде, защото колкото и да е голяма Италия, сектора е специфичен. Ако пък има подобна фирма в Германия, решението за емиграция не е лесно - не знае езика а ще се конкурира с такива на които им е роден, доста различна култура, включително работна култура, ще го гледат отвисоко, децата в немско училище и т.н. и т.н. Та тоя човек вероятно ще стане продуктов във фирма дето внася китайска битова техника, че да си плаща сметките, и целият му безценен опит ще бъде загубен безвъзвратно...

При абсолютно същата ситуация с подобен инженер във Флорида, в момента в който загуби работа, пали джапанките и отива в подобна фирма в Сиатъл, на 5000 километра от там и единствената разлика за него и семейството му ще бъде, на кой океан ще ходят на плаж и колко често вали...

В тази посока трябва да се работи, защото иначе проблема ще съществува, дори САЩ рязко да изчезнат от картата, или да се сринат и щафетата да поеме Азия...

Тези неща са свързани едно с друго, Амазон. Няма как да изковеш обща идентичност с джендъризми от сорта на "едновременно съюзници и икономически конкуренти – това не е „фронт“, а нормална динамика в развитите икономики". Нормалната динамика е борба до смърт или до робство. Днешното положение е отклонение от нормата.

Чисто икономически на Европа и трябва много енергия, за да се противопостави на САЩ. Погледни какво енергопотребление има тука и при вас на глава от населението. Погледни колко енергия отива за хайтека. Конфликтът с Русия не само души Европа откъм газ и нефт, но може да лиши Франция от африканския уран. Засега сривът е основно в Германия (погледни динамиката на безработицата), но ако френската атомна генерация намалее...

Както и да е. Паживьом - увидим.

 

 

[insighting]

Преди 16 часа, Amazonski said:

един отделно взет примерно италиански аерокосмически инженер. Ако фирмата му фалира, няма къде да отиде, защото колкото и да е голяма Италия, сектора е специфичен. Ако пък има подобна фирма в Германия, решението за емиграция не е лесно - не знае езика а ще се конкурира с такива на които им е роден, доста различна култура, включително работна култура, ще го гледат отвисоко, децата в немско училище и т.н. и т.н.

Ако си представим, че живеем в Европейски съединени щати, 'италианският аерокосмически инженер' може да се премести, където си поиска, дори да знае само ангрийски (engrish). Достатъчен за начало ще му бъде техническият английски език.

[Amazonski]

Преди 2 часа, insighting said:

Ако си представим, че живеем в Европейски съединени щати, 'италианският аерокосмически инженер' може да се премести, където си поиска, дори да знае само ангрийски (engrish). Достатъчен за начало ще му бъде техническият английски език.

За това във висшите учебни заведения трябва да се преподава на английски език, както е в Индия - там също в различните щати, говорят различни езици. 

[Кухулин]

Преди 2 часа, Amazonski said:

За това във висшите учебни заведения трябва да се преподава на английски език, както е в Индия - там също в различните щати, говорят различни езици. 

Според теб какво трябва да се случи, за да преподават в СУ на английски, вместо на български? 

[Atom]

Преди 1 час, Кухулин said:

Според теб какво трябва да се случи, за да преподават в СУ на английски, вместо на български? 

Че то се преподава. Например в Стопанския факултет. 

[gmladenov]

Преди 11 часа, Кухулин said:

Чисто икономически на Европа и трябва много енергия, за да се противопостави на САЩ. 

Проблемът на Европа не е достъпът до евтина енергия, а цялостната политическа система. В САЩ има много по-малко регулации на икономиката, а също така в САЩ не се харчат пари за социални програми. Цената на тяхната конкуретноспособност е социално неравенство и разделение.

За да станем по-конкуретнтни на САЩ, трябва социалните разходи драстично да се орежат и да станем див Запад като САЩ. Аз лично не съм много сигурен, че това е печеливш ход. В същото време, обаче, естествените процеси в обществото са такива, че неизбежно все повече ще се заприличваме на САЩ (ако междувременно не се се разпаднем).

Стратегически, за Европа и Русия е най-добре да са първи приятели. Но това няма как да стане докато руската държава е устроена като феодално-фашистка диктатура. 

[Кухулин]

Преди 2 часа, gmladenov said:

Проблемът на Европа не е достъпът до евтина енергия, а цялостната политическа система. В САЩ има много по-малко регулации на икономиката, а също така в САЩ не се харчат пари за социални програми. Цената на тяхната конкуретноспособност е социално неравенство и разделение.

За да станем по-конкуретнтни на САЩ, трябва социалните разходи драстично да се орежат и да станем див Запад като САЩ. Аз лично не съм много сигурен, че това е печеливш ход. В същото време, обаче, естествените процеси в обществото са такива, че неизбежно все повече ще се заприличваме на САЩ (ако междувременно не се се разпаднем).

Да кажем, че с орязването на социалните разходи могат да се освободят някакви ресурси. С тези ресурси обаче трябва: 1) да се финансира икономическата борба със САЩ; 2) да се финансира въоръжената борба с Русия и с останалите играчи (вкл ядрена надпревара); 3) да се поемат допълнителните разходи, породени от съкратените социални разходи.

Разбира се, сметката не може да излезе дори и теоретично. Накрая винаги ще опрем във факта, че средният американец разполага с два пъти повече енергия от средния европеец. Освен ако не успеем по някаква случайност да изградим общество, два пъти по-ефективно от американското  

 

[gmladenov]

Евтиният руски газ е минало. Как да се "сближим" с Русия, за да получаваме евтин газ - при положение, че Русия през ден ни заплашва с Орешници и ядрени удари, нарича ни "подсвинки", не ни иска на преговорите с Украйна, смята ни едновреенно за еврогейове и нацисти и още и още?

Как въобще е възможно сближаване с тази враждебна и войствена държава?

Да се съгласим Русия да вземе Уктрайна може би? И освен Украйна да и предложим Полша и Прибалктика  - а защо не и нас? Това не е ли прекалено висока цена за "евтиния" руски газ? 

Апропо, ето какво казва Джемини, ИИ-то на Гугъл, по повод руската енергия. Да не забравяме, че Русия е тази, която ни спря "евтиния" газ. 

Руската енергия по-евтина ли е за Европа?

Въпросът за „евтината“ руска енергия е комплексен и динамичен, особено в контекста на 2026 година. Краткият отговор е: исторически руският тръбопроводен газ беше значително по-евтин, но днес ситуацията е коренно различна поради политически, инфраструктурни и пазарни промени.

Ето разбивка на основните фактори:

1. Тръбопроводен газ срещу ВПГ (LNG)

Преди 2022 г: Русия доставяше газ основно чрез тръбопроводи (като „Северен поток“). Този метод е изключително икономичен, защото липсват разходите за втечняване, транспорт с танкери и регазификация. Преди кризата Руският газ беше с 30–50% по-евтин от втечнения природен газ (ВПГ) от САЩ или Катар.

Сега (2026 г): Повечето тръбопроводи са спрени или работят с минимален капацитет. Дори когато цената на самия ресурс е ниска, „геополитическата надбавка“ и рискът от прекъсване на доставките го правят икономически непредвидим.

2. Скритите разходи на зависимостта

Европа научи по трудния начин, че ниската цена на фактурата не винаги означава „евтино“.

Енергийно оръжие: Когато Русия ограничи доставките през 2022 г., цените в Европа скочиха над 10 пъти (достигайки над 300 €/MWh), което струваше на европейската икономика стотици милиарди евро под формата на субсидии и загубена индустриална конкурентоспособност.

Инфраструктура: Преходът към нови източници изисква огромни инвестиции в нови терминали за ВПГ, които в краткосрочен план оскъпяват енергията за крайния потребител.

3. Текущата ситуация (2025–2026)

Според последните данни към началото на 2026 г.:

Пазарни цени: Цените на природния газ в Европа (TTF) са се стабилизирали, но остават около два пъти по-високи от нивата преди войната.

Извод:

Руската енергия беше основата на евтината европейска индустрия в продължение на десетилетия. Днес обаче тя вече не се счита за „евтина“, защото включва огромен риск. Европа е избрала пътя на енергийната диверсификация, предпочитайки да плаща по-висока пазарна цена за сигурност, вместо по-ниска цена за политическа зависимост.

[Кухулин]

Преди 6 часа, gmladenov said:

Евтиният руски газ е минало. Как да се "сближим" с Русия, за да получаваме евтин газ - при положение, че Русия през ден ни заплашва с Орешници и ядрени удари, нарича ни "подсвинки", не ни иска на преговорите с Украйна, смята ни едновреенно за еврогейове и нацисти и още и още?

Как въобще е възможно сближаване с тази враждебна и войствена държава?

Да се съгласим Русия да вземе Уктрайна може би? И освен Украйна да и предложим Полша и Прибалктика  - а защо не и нас? Това не е ли прекалено висока цена за "евтиния" руски газ?

С други думи Европа е в състояние на доста сериозна политическа криза, макар на пръв поглед да не е съвсем очевидно. Как и защо се набута в нея - това е отделен въпрос за друга тема, а по-точно за друг форум.

 

Както и да е. Така или иначе трябва да се излиза от тази дупка, ако не искаме да останем просто статистика в естествения подбор. Погледнато обективно, историята познава къде-къде по-дълбоки дупки, от които са се измъквали хортата - Цезар, Македонски, Наполеон, Хитлер, Ленин, кой ли не. И вероятността такъв вариант да е свързан с някаква форма на диктатура е близка до 100%. Трябва за известно време да забравим думата "демокрация".

Колкото до Украйна, ако този регион е толкова важен за Европа, по-нататък може да си го върнем. Имаме пред себе си пример с Бресткия мир. Било е тежко решение, но необходимо. В такива ситуации трябва да се проявява гъвкавост. 

 

Преди 6 часа, gmladenov said:

Апропо, ето какво казва Джемини, ИИ-то на Гугъл, по повод руската енергия. Да не забравяме, че Русия е тази, която ни спря "евтиния" газ.

Да не забравяме, че някой между другото взриви Северен поток  Какво казва Джемини по въпроса?

[gmladenov]

Преди 1 час, Кухулин said:

С други думи Европа е в състояние на доста сериозна политическа криза, макар на пръв поглед да не е съвсем очевидно. 

Значи според теб Европа е в политическа криза, защото избягва да се сближи с Русия. Хмм, доста тенденциозно (да не използвам по-силни епитети).

Пак да кажа, не Русия е проблемът на европейската конкурентност. Япония от 30 години е в стагнация - без никога да е получавала евтина енергия от Русия. Очевидно не руската енергия е в основата на японската (не)конкуретност. И Япония не си решава проблемите като изоставя демокрацията.

Същото и с Европа. Няма дикатор да ни реши проблемите. Нищо не ни пречи да си кретаме още години наред без икономиката да расте като американската. Ако искаме такъв растеж, ще трябва се откажем от някои граждански придобивки. Няма две добри: хем искаме 30+ дни отпуска, хем искаме да сме като хамериканците. Не става.

[Кухулин]

Преди 11 минути, gmladenov said:

Значи според теб Европа е в политическа криза, защото избягва да се сближи с Русия.

Ако трябва да разсъждаваме в такъв мащаб, то Европа е в криза, защото позволи да и разрушат отношенията с Русия.

 

Преди 11 минути, gmladenov said:

Нищо не ни пречи да си кретаме още години наред без икономиката да расте като американската.

Нищо не ни пречи, разбира се. Това е най-вероятният вариант за развитие на ситуацията. Друг е въпросът колко ще са тези години. Америка се активизира, палантирите смятат... 

[др-бр]

Европа позволила да Й  разрушат отношенията с Русия!

Това твърдение е погрешно по много начини.

Първо- приема, се че някой външен- трети субект е виновен.

Второ- генерализира се. Германия е на ръба на рецесията, но това не важи за Полша, която укрепва икономически и военно. В същото време Унгария поддържа добри отношения с Русия и запада икономически

Няма никаква аргументирана връзка между това, че Европа била в криза и крахът на отношенията й с Русия. В контекста на целия офтопик разговор-Европа изостава като конкурентоспособност още преди руската агресия. А в тесния контекст на темата- това е още по- видимо. А причините са представени и в самата първоначална публикация. Даже, покрай разривът с Русия, който приключва и космическото сътрудничество и агресивнара реторика, и непридвидимост отвъд океана, Европа започва да обръща внимание  на космоса, като залог за сигурност. Това нямаше да се случи, ако не бяха проблемитв с Русия и Тръмп.

А ако трябва да разсъждаваме в наистина голям(исторически) мащаб, западането на Европа се дължи на това, че позволи да  й разрушат отношенията с нацистка Германия.

Редактирано Преди 42 минути от др-бр