Войната като естествено състояние на човечеството

[Warlord]

В последните 200 години от съществуването си Германия просто е била заставяна да воюва и да се опира на милитаристични доктрини от геополитическата обстановка около и в нея. Пруския милитаризъм си е естествено явление - трябва да има противопоставяне на наполеоновите окупатори, трябва някой да се бори за обединението на Германия срещу Хабсбургите и след това за изравняването й с останалите Велики сили и тн.

В крайна сметка всеки се пита струваше ли си войната, безвъзвратно загубените човешки животи оправдаха ли целите, които може и въобще да не бъдат постигнати... Но както и да си отговори човек войни винаги е имало и ще има, защото войната наистина е естествено състояние на човешките общества.

В "Mein kampf" например Хитлер поставя нещата така (по памет): "Децата ни не са длъжни да си недояждат заради утопията наречена Световен мир" и "Всяко поколение трябва да воюва поне веднъж".

[КГ125]

На война се убиват хора, ако не знаете - да ви кажа. Така че поставения въпрос може да звучи "Харесва ли ви да убивате хора?" или "Бихте ли искали да имате възможн Аз нямам нищо против новите ни европейски събратя и оценявам като върховна глупост войните на България от 20 век.

Блазе ти:) Какво да прави едно общество, ако го нападнат?

Да това са фактите. Интересно защо се получава така, че войните са обичайно явление. Хората не се раждат убийци и за тях не е естествено отнемането на друг човешки живот. С изключение на няколко процента асоциални типове отделните хора има доста задръжки (вродени и придобити). Очевидно явлението "война" съществува на ниво "Общество".

Не бъркай асоциалността с милитаризма. Без готовността за война нито един от днешните народи нямаше да съществува.

Ех, как ми се ще тези мастити философи да можеше някак си (виртуално) да ги видя разделени в две групи, гладни и боси и поставени в двуметрови окопи. За автентичност, ако може окопите да са пълни до половината с вода и да е през зимата. Тогава да се пуцат едни други, колкото им душа иска. Така им се пада за дето замърсяват литературното пространство с интелектуалните си изпражнения. Но като че ли, това е застигнало потомството им. Виждате ли от къде е тръгнала работата.

Не бързай. Във всяка война става точно това, много хора, умни и глупави, честни и лъжци, кротки и агресивни, отиват в калта.

Редактирано Март 7, 2009 от КГ125

[A4ko]

При съвременното състояние на обществата, войните в Европа от 20 век са тотално безсмислени и са в ущърб на всички европейски общества и всеки един европеец по отделно. Всички са загубили много, дори победителите. Какво става с Англия - трупали са като пчелички империя и накрая за 20г. - са се издри***ли, като слон. А за немският милитаризъм - той подхранва мита, за това че войната движи прогреса. В подготовката си за поредната поразия на континента, германския народ преживява мини обществени революции последвани за кратко от състояние на "Ренесанс".

[Warlord]

Е Британската империя е жертва на колониалния разпад, а не на ВСВ, този естествен процес води до рухването и на останалите колониални сили. И наистина най-големия технологически прогрес на 20 в. е ВСВ и годините непосредствено преди нея. Нормално е Европа да е загубила от световните войни, те са много по-масови от познатите до момента и водени с много по-модерни и разрушителни оръжия. Но виж някои като САЩ намазват яко от цялата патаклама и не понасят почти никакви загуби, за тях определено е имало смисъл особено от ПСВ.

[A4ko]

Те намазват временно, докато европейските милитаристи дружно не се изнасят в щатите. След това са принудени да се милитаризират. 50 години хората бачкат като роби за да се произвеждат кораби, подводници, самолети, танкове и ракети от ВПК. Бунищата са заринати с извадена от употреба военна техника, нова такава се бълва на поразия. И когато далаверата се разтури почнаха петролни кризи и терористични актове. Въобще се появиха всякакви нови заплахи , само и само милитаризмът да се поддържа жив. Трябват пазари за оръжие и държавни поръчки. Дуайт Айзенхауер много точно се е изказал по въпроса. Обществена тайна е че администрацията в САЩ си търси нов "враг". Някакви "умни" глави редят триади за нов Рим, въобще милитаризма е жив и си е начин на препитание на една група състоятелни хора.

[Warlord]

И за това си има причини - първо ВСВ, след японския удар по Пърл Харбър, макар и по-скоро използван като удобен случай, американската индустрия само за 1942 произвежда толкова бойни кораби колкото в целия останал свят . След края на войната повечето отиват в пещите, но вече немогат да занемарят толкова развитата военна индустрия, заемаща огромен дял от общата икономика, изхранваща голям брой работници в нея и тн. После установения двуполюсен модел на света през Студената война им налага военна и космическа надпревара и бясно превъоръжаване и стимулирането за подобряване на технологиите. И така докато соц блока не се срина и те останаха единствен хегемон налагащ условията и волята си над всички и будещ масово негативизъм към себе си. Властването над съвременния свят никак не е лесно дори и за тях, но им е необходимо защото не могат да съществуват без него. Необходими са войните които водят - трябваше им петролът на Ирак, трябваше им и контрол над наркопроизводството в Афганистан, трябваше да спрат комунистите в Корея и Виетнам и си намираха поводи за да започнат тези войни. Всичко е един затворен кръг в който винаги се стига до войни.

[Panzergrenadier]

В последните 200 години от съществуването си Германия просто е била заставяна да воюва и да се опира на милитаристични доктрини от геополитическата обстановка около и в нея. Пруския милитаризъм си е естествено явление - трябва да има противопоставяне на наполеоновите окупатори, трябва някой да се бори за обединението на Германия срещу Хабсбургите и след това за изравняването й с останалите Велики сили и тн.

Интересни мисли с цел оправдание на немския милитаризъм споделя Ханс Фрицше -ръководител на отдела за вътрешния печат при министерството на пропагандата:

« германският войник трябваше да играе една малко по-друга роля в живота и историята на германския народ , отколкото войникът в другите страни.»

«идеалът за обединение на тоя народ , трябваше да се извоюва стъпка по стъпка , парче по парче, и то с цената на твърде много кръв.»

Той развива диалектиката между цивилния и военния:

« Английският войник,значи, не е нищо повече от едно оръдие на “гражданина във фрак”

„обаче в Германия войнишката униформа надрастна фрака и тя стана символ на рицарско достойнство за една възможна борба.»

И най-сетне:

„Ако само заради тая задача германският народ трябва да бъде третиран като "милитаристичен", то ние приемаме това не като обида, а като похвала.»

Любопитна апология на милитаризма и военщината, нали?

[Aspandiat]

„Милитаризмът като естествено състояние”- това е идея развита най-пълно и в класическия си вид в германската култура и диалектика от XIX век в разцвета на Пруска Германия и осъзнаването й като национална държава. По онова време, а и по-късно в Германия пацифизмът е бил синоним на национално предателство. Като резултат от тази философия са си го отнесли хора като писателя Ерих Мария Ремарк и пацифисткото му творчество, определено като „чуждо на немския дух”.

Георг Вилхелм Фридрих Хегел, този апологет на милитаризма твърди, че „световната история - това не е империя на щастието”. Периодите на щастие по негово мнение са празни исторически страници, доколкото отразяват периоди на съгласие, при които липсват конфликти. Войната се явява велико чистилище. Войната според философа укрепва етическото здраве на народа, развратен от дълъг мирен живот, подобно на порива на вятъра, който прочиства морето от нечистотии, насложили се по време на продължителното затишие.

Хайнрих фон Трайчке – университетски професор, поклонник на войната, отличаващ се с огромна популярност в Германия провъзгласил войната за проява на висшата човешка личност. Войната казвал, е основа на всички политически достойнства. Военната слава на Прусия считал за съкровище не по-малко драгоценно от най-добрите творения на поетите и мислителите. Твърдял, че проповедта за мир е позорна и аморална. „Войната не е само политическа необходимост, но и теоретическа неизбежност, логически извод. Концепцията за държавата предопределя концепцията за войната, защото тя представлява държавата в нейната власт... Надеждата, че войната завинаги ще бъде забранена в света се явява не само абсурдна, но и дълбоко безнравствена. Това би довело до изкореняването на много важни и възвишени пориви на човешката душа... Народ под властта на химери – неосъществени мечти за вечен мир, неизбежно ще деградира и ще остане в състояние на пълна изолация.”

И най-сетне един цитат на създателя на „русия бестия”, философа на „вечното връщане” Фридрих Ницше:

„Длъжен си да възлюбиш мира като средство за нови войни и краткия мир да е за предпочитане пред дългия. Благославям те не да се трудиш, а да се сражаваш. Благославям те не за мир, а за война... Ти питаш - справедливо ли е да се оправдава войната? Аз ти казвам: справедливата война освещава всяка цел. Войната и мъжеството са извършили повече велики дела от милосърдието”.

Всички тези дървени философи, в т.ч. и "великият" Ницше, е трябвало да полежат 3-4 годинки в окопите във Фландрия или около Вердюн редом с Ремарк и тогава друга песен са щяли за запеят.

[Aspandiat]

В последните 200 години от съществуването си Германия просто е била заставяна да воюва и да се опира на милитаристични доктрини от геополитическата обстановка около и в нея. Пруския милитаризъм си е естествено явление - трябва да има противопоставяне на наполеоновите окупатори, трябва някой да се бори за обединението на Германия срещу Хабсбургите и след това за изравняването й с останалите Велики сили и тн.

В крайна сметка всеки се пита струваше ли си войната, безвъзвратно загубените човешки животи оправдаха ли целите, които може и въобще да не бъдат постигнати... Но както и да си отговори човек войни винаги е имало и ще има, защото войната наистина е естествено състояние на човешките общества.

В "Mein kampf" например Хитлер поставя нещата така (по памет): "Децата ни не са длъжни да си недояждат заради утопията наречена Световен мир" и "Всяко поколение трябва да воюва поне веднъж".

Някой защо не вземе да направи статистика за периода 1500-1870 г. Тогава ще види, че главните виновници за войните в Европа са Англия, Франция, Австрия, Испания. Испания - за периода от 1500 до 1650 г., Австрия - от 1650 до 1750 г., Англия - от 1650 до 1856 г., Франция - от 1650 до 1870 г. Какво правят войските на Луи ХІV и Луи ХV в Германия? И то нееднократно. Не някой пруски крал, а Наполеон вдигна половин Европа и стигна чак до Москва. Така че да се обвиняват немците в някакъв природно заложен милитаризъм е смешно. Така че Warlord си е напълно прав.

Що се отнася до виновника за І световна война (ІІ не я броя, тя е продължение и следствие на І):

1. Историята се пише от победителя.

2. На германците беше насаден комплекс за вина за всичко, дори и за кратерите на Луната и те не смеят да обяснят как те собствено виждат историята на ХХ век.

3. Англичаните НИКОГА не се допускали някой да стане много силен. Испания, Холандия и Франция са типичен пример за последиците от британската доктрина. Мислите ли, че англичаните щяха да оставят Германия да продължи да се развива възходящо и след 1913 г.? Може и да не знаете, но след атентата в Сараево е била достатъчна само една усмиряваща дума на Лондон в Берлин и Германия е щяла да дръпне юздите на Австрия. Англичаните обаче си траят. И това го пише самият Едуард Грей: "никога през последните години не сме били така добре подготвени по море. А след няколко години немският флот ще е прекалено силен". Трябвало е да добави "пък и какво ни пука, ние сме готови да воюваме до последния френски и руски войник".

4. Не забравяйте и царя-батюшка. Руснаците винаги са се опитвали да се изкарат божи кравички, но истината е, че до 1900 г. англичаните и те са най-агресивните държави в света. После в тройката влиза и Германия. Мислите ли, че ако Русия беше победила през І световна война и беше завзела Цариград, щеше да остане и следа от българска независимост?

В заключение - един мой познат китаец, готвач в китайски ресторант (иначе с висше образование по икономика, получено в Китай), ми каза една тамошна поговорка: "да пляскаш с ръце не става само с една ръка".

[Panzergrenadier]

Така че да се обвиняват немците в някакъв природно заложен милитаризъм е смешно.

Съгласен, няма „природно заложен милитаризъм”, но немците винаги са признавали в миналото, че са милитаристичен народ, като са се гордяли с това, поне до 1945 г. Стараели са се да оправдаят този милитаризъм с обективни причини, а не с някакви природни заложби. Но поколения наред подобно възпитание вече води до обособяване на милитаризма като част от националния характер.

Ето линк към цялата статия на Ханс Фрицше "Милитаризъм", която цитирах по-нагоре, ако не е станало ясно за какво иде реч:

http://nseuropa.org/Statia1.htm

А ето какво казва ген. Вилхелм Кайтел на Нюрнбергския процес:

„Традициите, обстоятелствата и чертите на националния характер създадоха от немците войнствена нация.”

И в заключение по думите на френския революционер Мирабо:

„Прусия това не е държава с армия, а армия която има държава”

[Aspandiat]

„Прусия това не е държава с армия, а армия която има държава”

Опааа, дойдохме си на думата. Прусия не е цяла Германия. По времето на Райховете (ІІ и ІІІ), когато Германия е стигала до Мемел, Познан и Вроцлав (Бреслау), немците католици са се различавали доста по манталитет от прусаците на изток. Във Франция дори измислят нещо като доброто и лошото ченге - добрите западни католически немци и лошите източни протестантски прусаци.

[Warlord]

А кой принуждава Прусия да се превърне в армия? Наглостта на Наполеон да им наложи супер тежките условия на Тилзитския мир, те търсят изход от това унижение. Всъщност още при крахът им при Йена и Ауерщет, Прусия и Саксония се усещат, че са критично изостанали със старовремската си организация и въоръжение спрямо наполеоновите войски. Но експлозията на пруския милитаризъм е март 1813 - официалното обявяване на война срещу Франция от краля Фридрих Вилхелм ІІІ под влиянието на националистите Шарнхорст и Харденберг, както и създаването на ордена "Железен кръст" и апела "Към моя народ". Населението е обзето от спонтанна жертвоготовност, реваншизъм и милитаризъм, сформират се доброволчески отряди със собствени униформи и тн.

Ефектът от всичко това е поразителен. Реално дори и изходът на сражението при Ватерлоо се решава от пристигането на пруските войски водени от Блюхер, а не изцяло на англичаните както е по-известно, но стана въпрос вече кои пишат историята.

[Panzergrenadier]

Прусия не е цяла Германия.

Така е, но новосъздадената Германска империя е приемник на пруската военна традиция и пруското юнкерство.

Трайчке твърди, че Германска империя по същество е приемник на Прусия. Кралят на Прусия е германският император, така че, приемствеността, особено във военната традиция е налице.

„Прусия се явява решаващ фактор....... Волята на империята (Германската бел. моя) не е нищо друго, а именно волята на пруската държава.”

източник:

Treitschke, Heinrich Gotthard

Deutsche Geschichte im neunzehnten Jahrhundert

[eter]

След внимателен прочит на темата се установява,че след първият пост дефакто всички останали нямат връзка със заглавието,затова нека това да е вторият пост,свързан с него.

За да се отговори на този сложен въпрос,е редно първо да се дадат определения за понятията,които се съдържат в него.Войната е продължение на дипломацията с по-други средства.А целта на самата дипломация е да прокламира интересите на една страна,т.е. да оспорва или защитава мирните договори подписани след последната война,така че в общи линии,се получава един кръговъртеж.Но като се вгледаме по-внимателно ще видим,че огромната част от държавите,да не кажа всички,тези,които са дипломатите и войниците, са създадени именно чрез военни действия.Заключаваме,че войната е основно средство за легитимиране на народ,нация,идеи,закони,вяра,и въобще интереси.И отново навлизаме още по-дълбоко в мрака на философията,защото си задаваме как чрез войната са създадени съвременните държави,като знаем,че историята познава много народи,които са били асимилирани.Къде и как са изчезнали те?И по-важно-защо?А отговорът е клише-един народ се самосъхранява,когато следва доктрина,която го обединява,т.е. общият интерес.Когато народът се раздели,той бива претопен.Асимилираните народи са много повече от днес съществуващите,което ни води до заключението,че тъй като днес съществуват множество многонационални държави,все пак има някаква надежда един хубав ден народите да се обединят в един,т.е. да имат общ интерес,за да може най-накрая да използваме думата човечество.Тази цел е,това за което сме на тая планета,и който не го е разбрал,ще има да трови на живота останалите още дълги години.Най-мощният военен съюз НАТО е съставен от държави,които открито подкрепят премахването на границите,и въобще онова,което наричате глобализация(все като го чуя,се сещам за канализация).Тези страни са осъзнали дълбоката цел на своето съществуване,и са решили,че трябва да станем един централизиран свят.Водени от по-горе написаните заключения,те са решили,че чрез войната ще се постигне тази цел,тъй като самите те са създадени така.Както виждаме,успехите им клонят към нула.Техните заигравания най-много да доведат до ядрена война,заплаха,която си е съвсем реална с оглед на ситуацията на дипломатическите маси.Но откъде идват тези проблеми?Все пак,политиците,които определят съдбините ни,не са малоумни хора,и знаят много добре,че конфротацията няма никога да доведе до световно обединение.Проблемът е,че всеки от тези политици иска по-голямо парче от баницата,защото ако не го направи,няма да го изберат на следващите избори.С това си отговаряме на въпроса защо Китай е световна икономическа суперсила,а не Индия например.Разбира се,някой ще каже че има и други причини,да,това е така,но всички те са следствие от по-горното.Да се върнем на войната.Тя се обявява от политици,за да защитят интерес.Но този техен стремеж означава нахлуване в двора на съседа,който от своя страна нанася ответен удар.Този сценарий,дами и господа,се повтаря и ще се повтаря още хиляди години или поне докато не пуснат ядрена ракета в някой населен район.Откъде иде всичко това?Защо за да защитим себе си,трябва да нападнем?Защо е така?Много просто.Защото тази система всъщност работи и то доста добре.А и защото ако не нападнеш,ще бъдеш нападнат.За съжаление това не се изучава в школото.Колко години трябват на един човек,за да започне да открива причинно-следствени връзки или поне да разсъждава?Народът го е казал-човек цял живот се мъчи .

И най-после,след като дефинирахме въпроса,можем да го преформулираме и да създадем теза,която да се разгледа.Според мен заглавието трябва да се чете Кога човек ще спре да защитава собствените си интереси? или,за да не сме толкова песимистични,Защо човек не се радва на това,което има,а иска още?

Дотук с моя пост,ще пиша друг път,че е 3 сутринта,а имам задължения през деня.Надявам се да има интерес към темата,тъй като тя излиза от рамките на диалозите,които се водят в ежедневието и само може да обогати мисленето на всеки един,който прояви своето мнение.

[antihrist]

Войната е естествено състояние на човечеството, но войната не е присъща на човека!

Войната има много нюанси - все пак тя е израз на стремежа към живот, но никоя цел, дори и самият живот, не може да оправдае отнемането на чужд живот(колко забавно звучи - заради живота отнехме живота)!

Войната е съвкупност от първичността(стадната реакция на армията при зададена заповед) и цивилизоваността(все пак всяка една държава и изобщо цялата ни цивилизация, най-цивилизовано, е изградена върху милионите трупове на междучовешките войни)!

Войната е най-реалистично лепкавия пример за смисъла(който на мене ми убягва), заради който съществува обществото ни!

Може би се изразявам анархистично в постовете си, но това е, което аз мисля за реда, който върлува сред човечеството, и не се смятам за анархист, макар и да са ме обвинявали не само в това, а и в много други идеологии, които като понятия завършват на ...ист, и които не ми са присъщи.

[glishev]

Ако не точно войната в чист вид (въоръжен сблъсък с гибелни последици), то поне съревнованието, агонът със сигурност е наша обща черта. То може да става по правила, може да става и без такива (което само по себе си също е вид правило: че всичко е позволено в борбата). Знаете за игровата обосновка на културата изобщо - у Хьойзинха в Homo ludens. Любима книга.

[alvassareiro]

Ако не точно войната в чист вид (въоръжен сблъсък с гибелни последици), то поне съревнованието, агонът със сигурност е наша обща черта. То може да става по правила, може да става и без такива (което само по себе си също е вид правило: че всичко е позволено в борбата). Знаете за игровата обосновка на културата изобщо - у Хьойзинха в Homo ludens. Любима книга.

Хм, стремежът към конкуренция не е присъщ на всички хора, или поне е присъщ в различна степен, и в това се наблюдават значителни различия. Именно с тази проблематика се занимава Минков, известен преди всичко като един от добрите преводачи на саги от староанглийски, старонорвежки и исландски, но не само. Преди няколко години оформи едно ново културно измерение - монументализъм, което засяга именно вариациите в степента на съревнование в различните народи по света, и това измерение беше признато от Хофстеде наскоро. И има много интересни изводи.

вж. What makes us different and similar, 2002, Minkov, M

[Б.Богданов]

Част от книгата на Гуин Дайър Войната Смъртоносната игра на човечеството

Гуин Дaйър e eдин от нaй-извecтнитe в cвeтa aнaлизaтори по иcтория нa войнaтa и мeждунaроднaтa политикa. Служил e в кaнaдcкитe BMС, в aмeрикaнcкaтa и бритaнcкa морcкa пexотa. Стaвa доктор нa нaукитe по воeннa иcтория в Лондонcкия унивeрcитeт и изнacя лeкции в Крaлcкaтa воeннa aкaдeмия. B cрeдaтa нa 80-тe години нa ХХв. нeговaтa ceдeмceрийнa продукция „Bойнaтa“ ce излъчвa от тeлeвизиитe нa 45 cтрaни по cвeтa и получaвa номининaция зa „Оcкaр“. Eдноимeннaтa книгa e удоcтоeнa c нaгрaдaтa нa Фaкултeтa по журнaлиcтикa нa Колумбийcкия унивeрcитeт зa 1986 годинa. Гуин Дaйър води рубрикa по проблeмитe нa мeждунaроднaтa политикa, която излизa двa пъти ceдмично и ce публикувa от 175 вecтникa в 40 държaви.

. . .

„Смъртта на бойното поле, приятелю, не е сред най-изящните на този свят.“

Уилям Шекспир, „Хенри V“

„Втурваме се яростно напред, за да спечелим бедна кръпчица земя. Каква печалба носят нейните предели? Едното име само май е тя.“

Уилям Шекспир, „Хамлет“

. . .

По своята същност войникът не се е променил. Независимо дали стреля с бойна прашка от Адриановия вал или се намира в съвременен танк, той си е все същият — войник.

Генерал сър Джон Хакет

Войникът е едно от първите изобретения на цивилизацията и през последните пет хиляди години на съществуване на армиите не е претърпял почти никакви промени. Иранските юноши доброволци, препъващи се през минните полета край Басра през 1984 година и обречените британски батальони, превземащи поредната кота по време на юлското настъпление при река Сома през 1916 година, вземат участие в абсолютно същия по вид ритуал на саможертва и изтребление, който е унищожил младите мъже на Рим при Кан през 216 г. пр.н.е. Емоциите, залозите и изходът са на практика едни и същи. Битката — централният акт на цивилизованите бойни действия, е уникално събитие, в което обикновените мъже се бият и умират с такава готовност, като че ли всичките тези ненормални действия са напълно нормални и приемливи. А промените в оръжията и тактиката в ни най-малка степен не са допринесли за каквато и да било трансформация в характера на тези съществени елементи.

Промяната е възможна и напълно реална, но тя касае последиците от войната. Силата е основният и единствен аргумент, алфата и омегата, а веднъж приведена в действие, единственият ефективен отговор, който остава, е още по-голямата сила. Вътрешната логика на войната много често е превръщала военните действия в конфликти, далеч по-големи по своите мащаби, отколкото е съдържала значимостта на първоначалния проблем, превърнал се в нейно оправдание. На фона на нашето време евентуалните последици от една голяма война приемат действително драстичен и напълно необратим обхват, в това число тоталното унищожение на човешката раса. При все това за съвременните войници в никакъв случай не може да се твърди, че се държат по-безмилостно, отколкото техните предшественици.

Надали съдбата на жителите на Дрезден и Хирошима през 1945 година може да се нарече по-благосклонна, отколкото тази на жителите на Вавилон през 680 г. пр.н.е., когато градът пада в ръцете на асириеца Сеначериб. Ето как се хвали той: „Сравних града със земята и сринах къщите до основи, а после ги хвърлих в пастта на огъня. Разруших също така и външните, и вътрешните стени, храмовете и зигуратите, изградени от тухли, и изхвърлих целия боклук в канала Арахту. И след като унищожих Вавилон, разбих на прах боговете му и изклах всичките му жители, разорах земята му и я изхвърлих в Ефрат, така че реката да я отнесе чак до морето“*2. Вярно, че подобен метод на унищожение е изисквал далеч повече физически усилия, отколкото ядрените оръжия, но по своята същност ефектът (поне за отделния град) е напълно идентичен.

[*2 James Wellard, By the Waters of Babylon (London: Hutchinson, 1982), 147.]

Преобладаващата част от градовете през античността рано или късно са сполетени от участ, подобна на тази на Вавилон — а някои от тях по няколко пъти — тогава, когато приумиците на войната ги оставят незащитени пред мощта на враговете им. Различията между военните командири от древността и онези, които контролират най-мощните съвременни оръжия (като изключим разликите в способите на влияние върху общественото мнение) са по-скоро по отношение на технологиите и ресурсите, с които разполагат, отколкото в методиката на работата им. Войниците обикновено предпочитат да завоалират бруталната реалност на своя занаят под булото на идеализма и сан-тиментализма — както за да защитят самите себе си от истината, така и за да я скрият от останалите, но на професионално ниво те са напълно наясно с факта, че ключът към военния успех е ефективното убийство. Методичността, характеризираща безмилостното търсене на все по-ефикасни методи за убиване, накрая довело до създаване на ядреното оръжие, е абсолютно същата по своя характер като онази, чиято цел е била единствено попадането на все по-големи парчета желязо в тялото на противника, първоначално чрез физическа сила. Нека се запознаем със следните инструкции за използване на меч, записани в тренировъчния наръчник на римската армия:

Разсичащият удар, колкото и силен да е, рядко убива, защото жизненоважните органи са защитени както от оръжията на врага, така и от костите му. От друга страна обаче намушкването на пет сантиметра в тялото може да бъде смъртоносно. За да убиеш човек, просто трябва да проникнеш в някой негов жизненоважен орган. Да не забравяме, че при работа с меча дясната ръка и страна на човека са открити. При замах и намушкване обаче тялото е прикрито, и още преди да осъзнае какво става, врагът е ранен. Точно затова този метод на бой е особено предпочитан от римляните.*3

[*3 Leonard Cottrell, The Great Invasion (London: Pan, 1961), 83.]

Инструкциите се отличават с хирургическа прецизност и яснота, и понякога наистина става точно така, а оръжията обичайно (макар и не винаги) изпълняват предназначението си. Хората, които боравят с тях обаче, си остават преди всичко хора, което ще рече, че поведението им на бойното поле — както по времето на Римската империя, така и до ден днешен — се отличава преди всичко със сложност и непредсказуемост. Точно така се развива и първият контакт с врага за ефрейтора от Морската пехота на САЩ Антъни Суофърд по време на Войната в залива през 1991 година:

Чуваме гласовете на иракските войници и тихото бръмчене на дизеловите двигатели на машините. Двамата с Джони стигаме пълзешком до върха на възвишението, докато останалата част от взвода се подготвя да ни прикрива по десния фланг… А после чуваме как двигателят на техния бронетранспортьор превключва на по-висока скорост и ето че бавният, гърлен мъжки говор вече го няма, и ние разбираме, че отново, по някаква случайност, сме били пропуснати…

Никога няма да разбера защо тогава и там, на онова възвишение, онези мъже не ни нападнаха. Вероятно сме споделяли някаква обща аура на взаимноизгодно съществуване, която ни е помогнала бавно да се приближим един към друг и да се подготвим да влезем в бой, обаче накрая, при преброяването, се е оказало, че и за двете ни страни цифрата не е била особено добра, така че влизането в бой е било логично отменено. Ако всички войни се водеха от мъже, стъпили здраво на земята, от мъже, които се изправят очи в очи, в реална битка, то повечето от тези войни щяха да свършват бързо и разумно. Хората са умни, но понякога действат инстинктивно, защото нямат никакво желание да умрат по толкова лесен начин и при толкова малък залог.*4

[*4 Anthony Swofford, Jarhead: A Soldier’s Story of Modem War (New York: Simon & Schuster, 1997), 197–99.]

Би било прекрасно нещата винаги да са толкова прости, но за съжаление не са. Няколко дена по-късно войната внезапно свършва, и ефрейтор Суофърд, който е един от двамата снайперисти, заели перфектни позиции към едно иракско военно летище, иска разрешение по радиото за откриване на огън. Капитанът му заповядва да не го прави под претекст, че това ще разколебае иракчаните и те ще откажат да се предадат. Суофърд не вярва на ушите си.

Не мога да не си направя извода, че определени командири, и особено онези с чин командир на рота, не желаят да ни използват. Те много добре знаят, че двама снайперисти с две от най-добрите пушки на света и няколко пълнителя под ръка за съвсем кратко време могат да причинят жестоки и непоправими щети на врага, в резултат на което ще принудят цялото летище да се предаде. Капитаните искат да воюват, но не може да не са наясно, че изходът по принцип е крайно несигурен. От друга страна, също както и ние, капитаните не искат да воюват. И ето те сега, станал си капитан и трябва да командваш цяла рота, а двама снайперисти ги сърбят ръцете да си пострелят на лесна пусия и да си ходят по живо, по здраво — какво да ги правиш, освен да им кажеш „не“, защото… какво ще правиш после с тази черна точка в служебното си досие!*5

[*5 Ibid., 230–31.]

И така, цялата рота атакува въпросното военно летище, и от двете страни загиват мнозина, още повече са ранените, а двамата снайперисти си седят на позициите, напълно забравени. Суофърд е толкова разочарован, чо, докато се чуди какво да прави, си играе да взема на прицел военнопленниците на неголямо разстояние от тях, надявайки се все нещо да се случи, и крещейки: „Бум! Бум! На ти, шибан иракчанин такъв!“.

Да, нещата действително не са прости. И човешките особености на ниво командир на рота в никакъв случай не стават по-прости на ниво генерал. Те не само че не се опростяват, а дори се усложняват. Войната е огромна и многоаспектна древна човешка институция, която е закодирана дълбоко в основите както на обществото и историята, така и на нашата психика. И откъдето и да подходим към нея, пак ще се озовем в позицията на един от тримата слепци от легендата, опитващи се да опишат слона. Но вероятно най-подходящото място, откъдето бихме могли да започнем нашето описание, е сърцевината на проблема — природата на боя.

Войната е територия на несигурността. Три четвърти от факторите, върху които се основават военните действия, са скрити в мъглата на несигурността — било то по-голяма или по-малка.

Карл фон Клаузевиц

Техни Величества ни оказаха честта да обядват с Дорис и мен в сградата на правителството. Държаха се много естествено. Кралят изглеждаше твърде притеснен, но като че ли не беше в състояние да проумее напълно несигурността от изхода на всички войни между великите нации, независимо за колко добре подготвен се смята човек за тях.

Генерал Дъглас Хейг, 11 август 1914 г.*6

[*6 Robert Blake, ed., The Private Papers of Douglas Haig, 1914–1919 (London: Eyre and Spottiswoode, 1952), 70.]

. . .

[B0081]

Не смятате ли, че войната е нещо естествено, че е заложено в човек да воюва...

A по време на война са се раждали много от нещата, които сега ползваме?

Определено не.

Ако говорим за войната на определените общности в древноста,то това не е война ,а борба за оцеляване както го спомена по рано модератора на философията и религии.В природата има много такива примери: например различни групи вълци постояно водят борба за теретория.Но целта им е не да накарат по слабата група вълци да ходят и да им търсят храна,докато те ще си седят на сянката и си почесват задниците във тревата.

Реално става въпрос за войната в такъв вид какъвто съществува днес.И аз мисля че отговорът е че в човека това не е заложено.Защото ако беше заложено,тогава нямаше да има нужда от цялата пропаганда,насъсване,изкривяване на информация,укриване на факти и т.н. Ако вземеш младежите които отиват да воюват,те по ништо не се отличават от онези младежи с които ще воюват.И ако се бяха срещнали на друго място в някоя бирария,то като приятели биха изпили по една бира.

По принцип,хора без предубеждения,няма значение от раса,религия,националност, нямат един срещу друг нищо лошо.

Друг е въпроса,че войната е болест.Първо ,войната наистина оставя свой отпечатък във човека,след което даден човек вече не е толкова безпрестрастен.Второ,войната е много силно изживяване,и след като се върне даден човек към реалноста,нещата не изглеждат така както преди да отиде на война.В сравнение с това което е преживял,реалноста му изглежда много семпла.

Да наистина войната е една от основните причини за развитие.Но плодовете на таково развитие не са само телевизорите и мобилни телефони,а и много бомби,химикати и какво ли оше не и след като са ги изпробвали обикновените хора ,едва ли са толкова щастливи от това.

Пак и от материалното,наистина получаваме някакво удовлетворение,но то е моментно,като цяло това не е най важното.

[КГ125]

Но защо смяташ, че днешното сложно състояние на обществото не е "естествено?" Не виждам причина да се противпоставя един по-стар исторически период на един по-нов. И в миналото е имало пропаганда. Само че, предвид простотата на технологиите, тя е става много по-лесно - изправя се царят пред войската и дръпва една реч...

Векове след това започва масовото четене на вестници.

Войната е повече от естествена. Който не е готов за нея, загива. Я дай да разпуснем полицията и виж какво ще стане...

Освен това, войната също така е и реалност. Много сурова, при това. Тя не е "нереална"..

[Б.Богданов]

Но защо смяташ, че днешното сложно състояние на обществото не е "естествено?" Не виждам причина да се противпоставя един по-стар исторически период на един по-нов. И в миналото е имало пропаганда. Само че, предвид простотата на технологиите, тя е става много по-лесно - изправя се царят пред войската и дръпва една реч...

Векове след това започва масовото четене на вестници.

Войната е повече от естествена. Който не е готов за нея, загива. Я дай да разпуснем полицията и виж какво ще стане...

Освен това, войната също така е и реалност. Много сурова, при това. Тя не е "нереална"..

В подкрепа на това мнение ще цитирам една статистика от Втората Световна Война, за която се смята, че напълно валидна и в настоящето.

Извадката е направена при проучване на не достатъчно подготвените армейски части от пехотата, за която се очаква да има близък физически контакт с врага.

Около 98% не са стреляли по противника, по морално етически причини. Просто са симулирали стрелба.

Един процент от останалите два процента са стреляли на "месо" без да имат каквито и да е скрупули да убиват врага. Тази част ги наричат "герои". Те стрелят и си вършат работата без никакви угризения на съвестта.

Другият един процент от войниците убиват, защото отнемането на човешки живот им носи някакъв вид удоволствие. Наричат ги социопати.

Много интересно се променят процентите на убиващите след проведено специално военно обучение. На практика става обратното. 98% започват да стрелят точно, без никакви морално-етични или друг тип задръжки. Само 2% процента остават с такива.

Това се отнася за всички армии замесени в конфликта, без значение от раса, етнос, национална принадлежност или някакъв друг признак за разделение.

Отношението към отнемане на човешки живот има и друг аспект. Когато войник получил заповед да унищожи противникова военна единица и няма пряк визуален контакт с противника е в състояние да изпълни заповедта без никакъв проблем.

В потвърждение на това, често се цитира разказа на един немски картечар участвал в отбраната на морския брак по време на десанта при Нормандия.

Той казва, че е обстрелвал десантните лодки в продължение на 8 часа. Смята се, че е ранил и отнел живота на около 2000 десантчици, за което той не изпитва никакви угризения на съвестта. Но най-ярък спомен има от момента, когато му се е наложило да стреля с пушка от близо разстояние в противников войник. Виждайки лицето му, немецът се поколебал да натисне спусъка. Години след този случай, изражението но умиращия десантчик го е преследвало в сънищата му.

Но основната идея на поста ми е, че подготвените да убиват военни части са в състояние да унищожат противниковите такива и да спечелят победа в конкретната битка.

Поздрави Б.

[КГ125]

Наистина - летците в спомените си често казват, че тъй като не са имали пряк контакт с врага, не са изпитвали нито угризения за свалените самолети, нито пък някакво притеснение. Всичко е като игра..

Сходно е и с флота. Там вражеските моряци от потопения кораб обикновено се прибират на борда и се пленяват и това е.

Преди много време в един курс по социология споменаха, че според изследвания на американската армия от ВСВ, най-мотивирани войници били... познайте - не фермерите, а тези от университетите.

И войната е човешко дело...

[B0081]

Но защо смяташ, че днешното сложно състояние на обществото не е "естествено?" Не виждам причина да се противпоставя един по-стар исторически период на един по-нов.

Има два отговора на този въпрос.

Първия е да ти кажа че е всичко е напълно естествено,защото в момента нещата стоят точно така както са си.Т.е причино следствената връзка води до някакъв резултат който е съвсем естествен.И по друг начин не е могло да бъде.Съгласен съм,това е така.Обаче това е вариант при който обществото се разглежда като едно цяло.

Втория вариант,когато се разглежда човекът като част от обществото,нещата се разминават с това "естественото" състояние.

[B0081]

Освен това, войната също така е и реалност. Много сурова, при това. Тя не е "нереална"..

И когато човек спи,това също е реалност.Ама едва ли някой иска да остане в тази реалност завинаги.

[КГ125]

Никой не остава в тези реалности завинаги, но му се налага да изпада в такива състояния

Историята, обективният ход на събитията го е наложила. Общество, което е загубило готовността си да се бори, част от което и тази да воюва, си заминава. Гумильов го нарича липса на пасионарност, но и да не е точен този термин, това състояние е факт.