Северна Корея

[КГ125]

То тя културологията ще излезе твърде удобен за обяснение на всеки феномен способ :)

Едните корейци не демонстрират себеотрицания, а ги карат да го правят. Ако не - ..... Таз важна особеност следва да се има предвид, преди да се пренебрегнат "незначителните разлики".

Разликите са вече от земята до небето, уви.

[alvassareiro]

северокопейците демонстрират същото себеотрицание, както и южнокорейците, японците и китайците. В японския има дума - кароши - смърт от преработване. Кой кара японеца да умре от преработване?. явно не е камарада Ким. режимът в Пхенян подсилва до крайна степен традиционни културни особености, формирани преди хилядолетия, да наистина със сила.

твърдения за една това каква е една или друга култура без елементарни познания на тематиката ми се струват неуместни във форум за наука.

Редактирано Юни 2, 2009 от alvassareiro

[КГ125]

Това е така. Само че аз бих бил предпазлив в оценките за еднаквост - това са по-"основни" (извинявам се за неперфектния термин) културни нива, над които имаме съществено влияние от съвременните обществено-политически норми.

[nik1]

северокопейците демонстрират същото себеотрицание, както и южнокорейците, японците и китайците. В японския има дума - кароши - смърт от преработване. Кой кара японеца да умре от преработване?. явно не е камарада Ким. режимът в Пхенян подсилва до крайна степен традиционни културни особености, формирани преди хилядолетия, да наистина със сила.

твърдения за една това каква е една или друга култура без елементарни познания на тематиката ми се струват неуместни във форум за наука.

В преразказа по долу, може да се намери информация (извън емоциите) за някои от нагласите и работната култура на японците:

http://bpm.cult.bg/ezine/books/?id=609

Япония с продължение:

"Японците са стадни животни. Те имат една думичка "уа", която обикновено се превежда като "хармония". Обаче това е много повърхностен превод - тази думичка означава освен това "взаимносвързаност", "внимателен", "спокоен" и други такива хубави значения, но не на последно място означава и това, което японците наричат "Japanese Style". Дотук добре - много хубава поетична думичка, интересното обаче е, че никога няма да видите тази дума използвана за нещо не-японско. Според японците, хармонията, вътрешният мир, етиката и разните морални добродетели, са типично японско изобретение. Гаиджините просто не разбират за какво иде реч. Те очакват да бъдеш груб, тъп и глупав. Ако не си - е, случва се - сега си се държал ок, но е въпрос на време докато проявиш истинския си характер. Което ме подсеща за една стара програмистка мъдрост: "Никога не можеш да докажеш с тестване, че една програма няма бъгове" (демек, можеш да докажеш само, че има) ... отклоняваме се от темата.

От друга страна точно японците са способни на абсолютно вероломни постъпки. Имам чувството, че когато Тим Бъртън е писал "Марсиански Атаки" се е вдъхновявал от джапанското ежедневие. Тъй като те са си благородни по дефиниция, това означава, че имат правото да преебат всеки, който е по-ниско от тях в йерархията (проблемът е, че действително го смятат за право). За един японски мъж това включва: всеки чужденец, стига да не му е шеф; всеки подчинен в работата; всяка жена; всички останали, стига в този момент никой да не гледа. Ако все пак го хванеш, той ще измисли абсолютно банален предтекст - не че не може да измисли правдоподобно оправдание - просто не го смята за нужно. Какво като знаеш - той ти е казал - "не е дошъл защото е изпуснал влака". Нищо че влаковете са през 5 минути и ти си чакал като идиот цял час преди да ти се обади, че няма да дойде.

Обаче се очаква да се подмазваш на всички по-горе в йерархията. Отново няма значение доколко е искрено, даже ако не е искрено, е още по-ценно, "защото показваш дисциплина" (б.а. или страх и липса на собствено мнение). Подмазването понякога приема съвсем смешни форми, като например всички във фирмата си зарязват работата и се блъскат на вратата, кой ще каже "добро утро" на шефа. Като отворих въпрос за работа, не знам дали съм споменал вече, че тук си имат специална дума за "смърт от преработване" - казва се "кароши". Формално, условията да се признае кароши са "емоционално, психическо и физическо претоварване в продължение на повече от една седмица", но например ако се докаже, че един ден от тази седмица, работникът е работил по-малко от 2 пъти официалното работно време, не се признава. Дори и да се докаже, че служителят е работил целия предишен месец без прекъсване по 18 часа на ден, ако се е случило последната седмица да има един ден 15 часа, това вече не е кароши. От учебници видях един пример, че някакъв тираджия умрял, след като е направил 5700 часа през предходната година (~16h всеки божи ден). В съда не са му признали кароши, защото през предишните 7 години същият този човек е работил по 6000 часа. Толкоз ... минаваме натам.

От краткия си опит в една, доколкото разбрах "либерална" фирма, научих че с тези хора не мога да работя. Като цяло бих могъл да кажа, че "japanese style management" (както те обичат да му казват), се гради върху 3 колони:

1. Стриктни правила, които се спазват от абсолютно всички с изключение на този, който ги е наложил и които се тълкуват по най-невероятни начини, за да ти откажат нещо, което уж е позволено или да те заставят да направиш нещо, което не ти е работа.

2. Стриктна йерархия - тук повече от всякъде важи метода "повишаване в длъжност, понижаване в заплата". За един японец това значи много. Да го кажем това е единственото нещо което може да постигне. Всичко друго се постига колективно (няма да се учуда ако и колективно серът, пу, пу ... не го четете т'ва последното).

3. Фанатизиран персонал - хората трябва да си мислят, че правят нещо важно. Може да гонят мухите с един вестник, но трябва да си мислят, че това е с национално значение, така че да не забелязват колко мизерна е работата им.

Та когато постъпих в тази фирма, бях оптимистично настроен, мислех си че "и те са хора", трябва само да ги опозная, да разбера начина им на мислене и всичко ще бъде наред. Това което се случи беше, че ги поопознах, разбрах донякъде начина им на мислене и напуснах скоропостижно загрижен за психическото си здраве. Ето няколко случки от там.

Ичиго и Томотаро са "служители", те вършат много важна работа - превеждат press releases респективно от руски и от английски и ги публикуват на един куц сайт. Освен това Томотаро наскоро е повишен в длъжност и ми е шеф. Понеже беше добричък, се притесняваше да ми каже, че ми е шеф, но доста скоро го разбрах и без да ми го казва. Работният ден на Томотаро протича в следния ред:

8:00 - пристига на работа 1 час преди началото на работния ден. Пътуването до офиса сигурно му отнема към час, час и половина, така че това прави ставане към 6:00.

до 9:30 - четене на интернет, по това време се очаква да пристигне шефът и тогава Томотаро почва да превежда много усилено някаква статия.

към 11-12:00 - статиите са преведени и въведени в сайта.

12:30 - Томотаро е открил правописна грешка и аз трябва да пиша SQL update query, щото който е правил сайта не се е сетил, че хората могат да поискат да си редактират статиите.

до 13:00 - бенто (обяд от кутия) приготвено от баба му. Да, Томотаро живее с баба си - иначе трудно би устискал в Токио с мизерната си заплата. Когато съм го канил да дойде с мен да ядем в кърито или в близката соба-джийница, винаги демонстрира колко се радва и да, някой ден задължително трябва да дойде с мен на обяд.

след 13:00 - писане на email. Еmail-ът се пише в продължение на поне два часа, накрая го изпечатва на една страница и сяда на масата с жълт и розов хайлайтър и почва да подчертава. След като го е подчертал хубаво, сяда отново на компа и почва да коригира. Следват още няколко цикъла на подчертаване и корекция, докато накрая или го изпраща, или ме вика да го проверя. Случвало ми се е да го погледна и да трябва да се сдържам да не се разхиля, щото в общи линии мейлът винаги е нещо от този сорт:

"Скъпи прелюбезни господин Смит,

Как сте днес? Надявам се че сте изкарали приятен weekend. Искрено се надявам да не ви безпокоя с този мейл и бих желал ако ви е възможно да отделите време от заетата си програма, за да разгледате въпросите в него. Всъщност тези въпроси са много важни за нас, защото без тях не можем да продължим работата си тук въпреки всичките усилия, които искрено полагаме. Бихме взели решение по въпроса и сами, но за съжаление нямаме необходимият "authority" (как се превежда т'ва?) нито достатъчно познания. Тъй като в момента тече проект по обновяване на фирмения уеб-сайт, ние обмисляме малки корекции в презентацията на статиите. Бихме искали да знаем какво е вашето мнение по въпроса дали заглавията на статиите да са bold-underlined или само bold.

Благодаря предварително и очаквам скорошен отговор,

Томотаро Ямагучи"

Всички тия глупости произлизат от това че японците си имат отделен език специално за учтивости (казва се "кейго"). Доста прилича на разговорния японски, но и доста се различава. Има си специфични граматически конструкции, думите са много различни и изобщо, ако вкараш кейго дума в разговорен японски е много възможно да не те разберат. Обикновено, ако няма граматически грешки, му казвам, че мейлът е много добре. Първия път пробвах да го редактирам, но тогава той изпадна в шок от грубостта, че мога да си помисля да изпратя мейл от 5 реда. От тогава си трая.

Така продължава до към 18:00. След това се почват безкрайни служебни разговори с офиса в Русия, като надлежно си води бележки е тетрадката.

Аз обикновено си тръгвам между 19:00 и 21:00, но доколкото съм видял по тайм-картите, той си тръгва към 23:00-23:30, предполагам за да хване последния влак ...

Та това е един отворен съвременен японец. Учил е 4-5 години в US, имал е възможност да общува с доста чужденци и горе долу се е понаучил да ги разбира и да се изказва така, че да бъде разбиран. Всъщност от него научих доста неща за японците, които никой не ти казва. Неща, които ние приемаме за абсолютно нормални и въпреки това на тях им изглеждат недодялани и едва ли не варварски ... Въпреки всичките ми неприятни впечатления от фирмата, все още смятам Томотаро за един от малкото си приятели японци. Язък, че всеки път, когато му се обадя да пием по бира, той казва, че сега е зает, ама ще ми звънне тия дни, като се поосвободи. Е, какво пък толкоз ...

следва продължение ..."

[nik1]

В преразказа по долу, може да се намери информация (извън емоциите) за някои от нагласите и работната култура на японците:

http://bpm.cult.bg/ezine/books/?id=609

Япония с продължение:

"Японците са стадни животни. Те имат една думичка "уа", която обикновено се превежда като "хармония". Обаче това е много повърхностен превод - тази думичка означава освен това "взаимносвързаност", "внимателен", "спокоен" и други такива хубави значения, но не на последно място означава и това, което японците наричат "Japanese Style". Дотук добре - много хубава поетична думичка, интересното обаче е, че никога няма да видите тази дума използвана за нещо не-японско. Според японците, хармонията, вътрешният мир, етиката и разните морални добродетели, са типично японско изобретение. Гаиджините просто не разбират за какво иде реч. Те очакват да бъдеш груб, тъп и глупав. Ако не си - е, случва се - сега си се държал ок, но е въпрос на време докато проявиш истинския си характер. Което ме подсеща за една стара програмистка мъдрост: "Никога не можеш да докажеш с тестване, че една програма няма бъгове" (демек, можеш да докажеш само, че има) ... отклоняваме се от темата.

От друга страна точно японците са способни на абсолютно вероломни постъпки. Имам чувството, че когато Тим Бъртън е писал "Марсиански Атаки" се е вдъхновявал от джапанското ежедневие. Тъй като те са си благородни по дефиниция, това означава, че имат правото да преебат всеки, който е по-ниско от тях в йерархията (проблемът е, че действително го смятат за право). За един японски мъж това включва: всеки чужденец, стига да не му е шеф; всеки подчинен в работата; всяка жена; всички останали, стига в този момент никой да не гледа. Ако все пак го хванеш, той ще измисли абсолютно банален предтекст - не че не може да измисли правдоподобно оправдание - просто не го смята за нужно. Какво като знаеш - той ти е казал - "не е дошъл защото е изпуснал влака". Нищо че влаковете са през 5 минути и ти си чакал като идиот цял час преди да ти се обади, че няма да дойде.

Обаче се очаква да се подмазваш на всички по-горе в йерархията. Отново няма значение доколко е искрено, даже ако не е искрено, е още по-ценно, "защото показваш дисциплина" (б.а. или страх и липса на собствено мнение). Подмазването понякога приема съвсем смешни форми, като например всички във фирмата си зарязват работата и се блъскат на вратата, кой ще каже "добро утро" на шефа. Като отворих въпрос за работа, не знам дали съм споменал вече, че тук си имат специална дума за "смърт от преработване" - казва се "кароши". Формално, условията да се признае кароши са "емоционално, психическо и физическо претоварване в продължение на повече от една седмица", но например ако се докаже, че един ден от тази седмица, работникът е работил по-малко от 2 пъти официалното работно време, не се признава. Дори и да се докаже, че служителят е работил целия предишен месец без прекъсване по 18 часа на ден, ако се е случило последната седмица да има един ден 15 часа, това вече не е кароши. От учебници видях един пример, че някакъв тираджия умрял, след като е направил 5700 часа през предходната година (~16h всеки божи ден). В съда не са му признали кароши, защото през предишните 7 години същият този човек е работил по 6000 часа. Толкоз ... минаваме натам.

От краткия си опит в една, доколкото разбрах "либерална" фирма, научих че с тези хора не мога да работя. Като цяло бих могъл да кажа, че "japanese style management" (както те обичат да му казват), се гради върху 3 колони:

1. Стриктни правила, които се спазват от абсолютно всички с изключение на този, който ги е наложил и които се тълкуват по най-невероятни начини, за да ти откажат нещо, което уж е позволено или да те заставят да направиш нещо, което не ти е работа.

2. Стриктна йерархия - тук повече от всякъде важи метода "повишаване в длъжност, понижаване в заплата". За един японец това значи много. Да го кажем това е единственото нещо което може да постигне. Всичко друго се постига колективно (няма да се учуда ако и колективно серът, пу, пу ... не го четете т'ва последното).

3. Фанатизиран персонал - хората трябва да си мислят, че правят нещо важно. Може да гонят мухите с един вестник, но трябва да си мислят, че това е с национално значение, така че да не забелязват колко мизерна е работата им.

Та когато постъпих в тази фирма, бях оптимистично настроен, мислех си че "и те са хора", трябва само да ги опозная, да разбера начина им на мислене и всичко ще бъде наред. Това което се случи беше, че ги поопознах, разбрах донякъде начина им на мислене и напуснах скоропостижно загрижен за психическото си здраве. Ето няколко случки от там.

Ичиго и Томотаро са "служители", те вършат много важна работа - превеждат press releases респективно от руски и от английски и ги публикуват на един куц сайт. Освен това Томотаро наскоро е повишен в длъжност и ми е шеф. Понеже беше добричък, се притесняваше да ми каже, че ми е шеф, но доста скоро го разбрах и без да ми го казва. Работният ден на Томотаро протича в следния ред:

8:00 - пристига на работа 1 час преди началото на работния ден. Пътуването до офиса сигурно му отнема към час, час и половина, така че това прави ставане към 6:00.

до 9:30 - четене на интернет, по това време се очаква да пристигне шефът и тогава Томотаро почва да превежда много усилено някаква статия.

към 11-12:00 - статиите са преведени и въведени в сайта.

12:30 - Томотаро е открил правописна грешка и аз трябва да пиша SQL update query, щото който е правил сайта не се е сетил, че хората могат да поискат да си редактират статиите.

до 13:00 - бенто (обяд от кутия) приготвено от баба му. Да, Томотаро живее с баба си - иначе трудно би устискал в Токио с мизерната си заплата. Когато съм го канил да дойде с мен да ядем в кърито или в близката соба-джийница, винаги демонстрира колко се радва и да, някой ден задължително трябва да дойде с мен на обяд.

след 13:00 - писане на email. Еmail-ът се пише в продължение на поне два часа, накрая го изпечатва на една страница и сяда на масата с жълт и розов хайлайтър и почва да подчертава. След като го е подчертал хубаво, сяда отново на компа и почва да коригира. Следват още няколко цикъла на подчертаване и корекция, докато накрая или го изпраща, или ме вика да го проверя. Случвало ми се е да го погледна и да трябва да се сдържам да не се разхиля, щото в общи линии мейлът винаги е нещо от този сорт:

"Скъпи прелюбезни господин Смит,

Как сте днес? Надявам се че сте изкарали приятен weekend. Искрено се надявам да не ви безпокоя с този мейл и бих желал ако ви е възможно да отделите време от заетата си програма, за да разгледате въпросите в него. Всъщност тези въпроси са много важни за нас, защото без тях не можем да продължим работата си тук въпреки всичките усилия, които искрено полагаме. Бихме взели решение по въпроса и сами, но за съжаление нямаме необходимият "authority" (как се превежда т'ва?) нито достатъчно познания. Тъй като в момента тече проект по обновяване на фирмения уеб-сайт, ние обмисляме малки корекции в презентацията на статиите. Бихме искали да знаем какво е вашето мнение по въпроса дали заглавията на статиите да са bold-underlined или само bold.

Благодаря предварително и очаквам скорошен отговор,

Томотаро Ямагучи"

Всички тия глупости произлизат от това че японците си имат отделен език специално за учтивости (казва се "кейго"). Доста прилича на разговорния японски, но и доста се различава. Има си специфични граматически конструкции, думите са много различни и изобщо, ако вкараш кейго дума в разговорен японски е много възможно да не те разберат. Обикновено, ако няма граматически грешки, му казвам, че мейлът е много добре. Първия път пробвах да го редактирам, но тогава той изпадна в шок от грубостта, че мога да си помисля да изпратя мейл от 5 реда. От тогава си трая.

Така продължава до към 18:00. След това се почват безкрайни служебни разговори с офиса в Русия, като надлежно си води бележки е тетрадката.

Аз обикновено си тръгвам между 19:00 и 21:00, но доколкото съм видял по тайм-картите, той си тръгва към 23:00-23:30, предполагам за да хване последния влак ...

Та това е един отворен съвременен японец. Учил е 4-5 години в US, имал е възможност да общува с доста чужденци и горе долу се е понаучил да ги разбира и да се изказва така, че да бъде разбиран. Всъщност от него научих доста неща за японците, които никой не ти казва. Неща, които ние приемаме за абсолютно нормални и въпреки това на тях им изглеждат недодялани и едва ли не варварски ... Въпреки всичките ми неприятни впечатления от фирмата, все още смятам Томотаро за един от малкото си приятели японци. Язък, че всеки път, когато му се обадя да пием по бира, той казва, че сега е зает, ама ще ми звънне тия дни, като се поосвободи. Е, какво пък толкоз ...

следва продължение ..."

Продължението:

"Сатоо-сан е съвсем друга работа, шефът във фирмата никога не ми

проговори лично. Всеки път когато искаше да ми каже нещо се обръщаше към

околните да ми го предадът. Толкова по-изненадан бях, когато веднъж го

чух да говори по телефона на развален, но разбираем английски! Другото

което имам против него е че винаги когато говори за мен използваше

израза "ано хито" (оня човек). Нормално в японския, когато споменаваш

трето лице казваш името му със "сан" накрая.

Но всъщност най-виновен за кофти опита ми във дадената фирма съм си аз -

когато подписвах договора, не прецених правилно клаузата, че трябва да

се съобразявам с "вътрешните правила" нафирмата. Проблемът е, че никъде

не пише, че вътрешните правила не могат да противоречът да договора.

Т.е. когато за първи път останах след работно време, го приех нормално.

Но когато ми казаха, че аз не можело да си тръгна, защото шефът имал

нужда от мен и това противоречи на вътрешните правила, взе да ми идва

нанагорно.

Другия проблем е идеята че "след като си тръгва на време, значи не се

старае достатъчно". Когато постъпих, бях навит да се натегна. Поставях

си това на което му се вика stretch goals, т.е. цели които може и да не

бъдат постигнати, но ще се опитаме. Заедно с това давах и някаква

реалистична преценка на каква част от тях можем да разчитаме че ще

изпълним. Каква беше изненадата ми, когато установих, че моите stretch

goals по някакъв чудотворен начин са се превърнали в deadlines! Дотук

добре, направих си стегнат график, оставах по 1-2 часа след работа ако

се налага, но си следвах плътно графика, като си бях оставил два дена за

непредвидени проблеми. Всичко добре, но не бях предвидил мениджърския

талант на Сатоо-сан (от тук натам може да му викаме СС.) Основен момент

в "японския стил на мениджмънт" е "ако си мислиш че можеш да изгурчиш

някой още малко - изгърчи го!" В случая СС беше забелязал, че всеки ден

си тръгвам преди 9 и реши, че работата ми е малко. Един ден Томотаро

идва и ми вика СС каза че трабва да свършиш още един малък проект

паралелно с този, като и двата трябва да са готови до същия deadline.

Това беше първия път когаот казах че няма да стане. Всички бяха шашнати

- как така - тръгвам си толкова рано и казвам че няма да ми стигне

времето. Тогава им обясних, че аз си имам личен живот и в договора ми

пише някакво работно време и така или иначе седя overtime за този проект

и ако ми набутат още един, така или иначе няма да мога да сколасам за

deadline-a така че ще почна да си тръгвам точно в 6:00.

След тоя ден почти никой в фирмата не ми проговори. Проекта така или

иначе ми го лепнаха, но си издействах още една седмица за да го свърша

(не че беше достатъчна при нормална работа.) По това време се обади един

познат и ме пита дали съм навит да свърша един freelance проект. Проекта

беше за един месец, парите бяха колкото правех за 3 месеца в дадената

фирма. Естествено че се съгласих. За нещастие, оказа се че в договора

има клауза за 30 дена предизвестие. Голем праз, това което стана беше,

че си свърших проектите които бях почнал и после един месец "писах

документация". Тогава се научих да дремя с отворени очи - така става

като спиш един месец < 6 часа на ден...

Та това е моят опит с японските фирми. Надявам се да не ми се налага да

натрупвам още, но кой знае...

Между другото интересно е, че японците имат една и съща дума за "вина" и

"отговорност" (секинин). Това отразява (или може би обуславя) тяхната

стадна природа. Например един японец винаги ще предпочете да не поема

отговорност за действията си от страх, че ако нещо стане, той ще е

виновен. Един приятел разказваше следната случка: фирма наема нов офис.

Офисът е в лъскав офис сграда, на хубаво място и изобщо са много

доволни. Искат да направят хубава фронтална снимка на сградата за да я

сложат на сайта си, но се оказва че единственото възможно място е

РПУ-то, която се намира срещу тях. Отиват те с документите на фирма при

полицаите и се обясняват какво са и що са. Полицая им казва да изчакат

малко и отива при тоя в будката. Двамата влизат вътре и за нула време се

събират всички от етажа. Накрая един набира телефон и говори с

предполагаемият шеф. В крайна сметка, полицаят който първо ги е срещнал

излиза и с треперещ глас казва "не може". "Защо?" питат го те. "Ми

досега никога не сме имали такъв случай и не знаем дали е редно да дадем

разрешението си да правите снимки на сградата."

От друга страна, на груповата отговорност се гледа много положително.

Изречението "Издънихме се, но не се притеснявай - всички сме еднакво

виновни" всъщност по-скоро има за цел да успокои казващия го отколкото

слушащия. Отделно, в японското общество силно се симпатизира на

провалилите се, защото това създава предпоставка да се покажеш

великодушен и да обявиш, че всички са losers, така че аз съм си

абсолютно ок. Съответно притчата за блудният син тук е ужасно актуална

(макар че те си имат други притчи, които убий ме - не мога да проумея).

Друга фатка е "напъването" - думата е "гамбару" (побългарено

"гамбарване"). Гамбарването означава да направиш абсолютно всичко което

можеш за да постигнеш някаква цел. Самата цел не е толкова важна, важно

е гамбарването. Да те обвинят че не се гамбарваш е едно от най тежките

социални обвинения (с тежеста на комунистическото обвинение че "баща ти

имал камион" [справки "Иван и Александра"]). Всъщност основната причина

за карошитата е точно това гамбарване. Ако една цел се постига

сравнително лесно, тя не важи.. Например, ако можеш да избягаш 60м за

7сек. това не е постижение. Ако обаче ги бягаш за 10сек. и по време на

тренировка скъсаш сухожилие - това е достойно за похвала. Ако скъсаш

сухожилието на състезанието - ти си герой. Не герой в американския

смисъл, а в японския - всички се надпреварват да ти изказват

съболезнования колко съжаляват че си се издънил така мизерно като

последния неудачник и как си се провалил точно в най важния момент и как

те ако бяха на твое място намаше да могат да понесът тоя срам, но ти -

ти си герой, ти си силен и знаеш че си се гамбарнал докрай и бла, бла,

бла... и освен това, те ще те приемат с отворени обятия, ти винаги можеш

да разчиташ на тях (доколкото не се откорояваш от тълпата), и ти винаги

си бил и ще бъдеш част от тях и пак бла, бла.. Това което трябва да се

има предвид е, че въпреки всички тия приказки за прошка и разбиране и

т.н. никой няма да се поколебае да напомни за провала ти, когато би

могъл да извлече някаква полза от това.

Всъщност сетих се за една доста добра статия, която сумаризира доста от

нещата които казах а и някои които не съм. Ок, намерих я

http://www.thejapanfaq.com/FAQ-Primer.html Няма смисъл да я преписвам,

който му е интересно ще си я прочете :-)

От всичко дотук, не искам някой да реши, че презирам или абсолютно не

харесвам японците. Смятам, че те както и нив си имат своите добри и лоши

черти. Смятам, че те са едни деликатни и уязвими хора за много неща на

които ние не обръщаме внимание. И те, както и ние се стремят към

постигане на статус в обществото, разликата е в самото общество. За мое

щастие, аз осъзнах макар и късно, че моята среда са ограничава

"гайджините в Токио". Японците не са нито добри, нито лоши - те са

такива каквито са, това което знам е че поне засега моят и техният начин

на живот са несъвместими. За щастие Токио е голям град и има място за

всички."

http://afewoldemails.blogspot.com/2004_08_01_archive.html

[alvassareiro]

Продължението:

"Сатоо-сан е съвсем друга работа, шефът във фирмата никога не ми

проговори лично. Всеки път когато искаше да ми каже нещо се обръщаше към

околните да ми го предадът. Толкова по-изненадан бях, когато веднъж го

чух да говори по телефона на развален, но разбираем английски! Другото

което имам против него е че винаги когато говори за мен използваше

израза "ано хито" (оня човек). Нормално в японския, когато споменаваш

трето лице казваш името му със "сан" накрая.

Но всъщност най-виновен за кофти опита ми във дадената фирма съм си аз -

когато подписвах договора, не прецених правилно клаузата, че трябва да

се съобразявам с "вътрешните правила" нафирмата. Проблемът е, че никъде

не пише, че вътрешните правила не могат да противоречът да договора.

Т.е. когато за първи път останах след работно време, го приех нормално.

Но когато ми казаха, че аз не можело да си тръгна, защото шефът имал

нужда от мен и това противоречи на вътрешните правила, взе да ми идва

нанагорно.

Другия проблем е идеята че "след като си тръгва на време, значи не се

старае достатъчно". Когато постъпих, бях навит да се натегна. Поставях

си това на което му се вика stretch goals, т.е. цели които може и да не

бъдат постигнати, но ще се опитаме. Заедно с това давах и някаква

реалистична преценка на каква част от тях можем да разчитаме че ще

изпълним. Каква беше изненадата ми, когато установих, че моите stretch

goals по някакъв чудотворен начин са се превърнали в deadlines! Дотук

добре, направих си стегнат график, оставах по 1-2 часа след работа ако

се налага, но си следвах плътно графика, като си бях оставил два дена за

непредвидени проблеми. Всичко добре, но не бях предвидил мениджърския

талант на Сатоо-сан (от тук натам може да му викаме СС.) Основен момент

в "японския стил на мениджмънт" е "ако си мислиш че можеш да изгурчиш

някой още малко - изгърчи го!" В случая СС беше забелязал, че всеки ден

си тръгвам преди 9 и реши, че работата ми е малко. Един ден Томотаро

идва и ми вика СС каза че трабва да свършиш още един малък проект

паралелно с този, като и двата трябва да са готови до същия deadline.

Това беше първия път когаот казах че няма да стане. Всички бяха шашнати

- как така - тръгвам си толкова рано и казвам че няма да ми стигне

времето. Тогава им обясних, че аз си имам личен живот и в договора ми

пише някакво работно време и така или иначе седя overtime за този проект

и ако ми набутат още един, така или иначе няма да мога да сколасам за

deadline-a така че ще почна да си тръгвам точно в 6:00.

След тоя ден почти никой в фирмата не ми проговори. Проекта така или

иначе ми го лепнаха, но си издействах още една седмица за да го свърша

(не че беше достатъчна при нормална работа.) По това време се обади един

познат и ме пита дали съм навит да свърша един freelance проект. Проекта

беше за един месец, парите бяха колкото правех за 3 месеца в дадената

фирма. Естествено че се съгласих. За нещастие, оказа се че в договора

има клауза за 30 дена предизвестие. Голем праз, това което стана беше,

че си свърших проектите които бях почнал и после един месец "писах

документация". Тогава се научих да дремя с отворени очи - така става

като спиш един месец < 6 часа на ден...

Та това е моят опит с японските фирми. Надявам се да не ми се налага да

натрупвам още, но кой знае...

Между другото интересно е, че японците имат една и съща дума за "вина" и

"отговорност" (секинин). Това отразява (или може би обуславя) тяхната

стадна природа. Например един японец винаги ще предпочете да не поема

отговорност за действията си от страх, че ако нещо стане, той ще е

виновен. Един приятел разказваше следната случка: фирма наема нов офис.

Офисът е в лъскав офис сграда, на хубаво място и изобщо са много

доволни. Искат да направят хубава фронтална снимка на сградата за да я

сложат на сайта си, но се оказва че единственото възможно място е

РПУ-то, която се намира срещу тях. Отиват те с документите на фирма при

полицаите и се обясняват какво са и що са. Полицая им казва да изчакат

малко и отива при тоя в будката. Двамата влизат вътре и за нула време се

събират всички от етажа. Накрая един набира телефон и говори с

предполагаемият шеф. В крайна сметка, полицаят който първо ги е срещнал

излиза и с треперещ глас казва "не може". "Защо?" питат го те. "Ми

досега никога не сме имали такъв случай и не знаем дали е редно да дадем

разрешението си да правите снимки на сградата."

От друга страна, на груповата отговорност се гледа много положително.

Изречението "Издънихме се, но не се притеснявай - всички сме еднакво

виновни" всъщност по-скоро има за цел да успокои казващия го отколкото

слушащия. Отделно, в японското общество силно се симпатизира на

провалилите се, защото това създава предпоставка да се покажеш

великодушен и да обявиш, че всички са losers, така че аз съм си

абсолютно ок. Съответно притчата за блудният син тук е ужасно актуална

(макар че те си имат други притчи, които убий ме - не мога да проумея).

Друга фатка е "напъването" - думата е "гамбару" (побългарено

"гамбарване"). Гамбарването означава да направиш абсолютно всичко което

можеш за да постигнеш някаква цел. Самата цел не е толкова важна, важно

е гамбарването. Да те обвинят че не се гамбарваш е едно от най тежките

социални обвинения (с тежеста на комунистическото обвинение че "баща ти

имал камион" [справки "Иван и Александра"]). Всъщност основната причина

за карошитата е точно това гамбарване. Ако една цел се постига

сравнително лесно, тя не важи.. Например, ако можеш да избягаш 60м за

7сек. това не е постижение. Ако обаче ги бягаш за 10сек. и по време на

тренировка скъсаш сухожилие - това е достойно за похвала. Ако скъсаш

сухожилието на състезанието - ти си герой. Не герой в американския

смисъл, а в японския - всички се надпреварват да ти изказват

съболезнования колко съжаляват че си се издънил така мизерно като

последния неудачник и как си се провалил точно в най важния момент и как

те ако бяха на твое място намаше да могат да понесът тоя срам, но ти -

ти си герой, ти си силен и знаеш че си се гамбарнал докрай и бла, бла,

бла... и освен това, те ще те приемат с отворени обятия, ти винаги можеш

да разчиташ на тях (доколкото не се откорояваш от тълпата), и ти винаги

си бил и ще бъдеш част от тях и пак бла, бла.. Това което трябва да се

има предвид е, че въпреки всички тия приказки за прошка и разбиране и

т.н. никой няма да се поколебае да напомни за провала ти, когато би

могъл да извлече някаква полза от това.

Всъщност сетих се за една доста добра статия, която сумаризира доста от

нещата които казах а и някои които не съм. Ок, намерих я

http://www.thejapanfaq.com/FAQ-Primer.html Няма смисъл да я преписвам,

който му е интересно ще си я прочете :-)

От всичко дотук, не искам някой да реши, че презирам или абсолютно не

харесвам японците. Смятам, че те както и нив си имат своите добри и лоши

черти. Смятам, че те са едни деликатни и уязвими хора за много неща на

които ние не обръщаме внимание. И те, както и ние се стремят към

постигане на статус в обществото, разликата е в самото общество. За мое

щастие, аз осъзнах макар и късно, че моята среда са ограничава

"гайджините в Токио". Японците не са нито добри, нито лоши - те са

такива каквито са, това което знам е че поне засега моят и техният начин

на живот са несъвместими. За щастие Токио е голям град и има място за

всички."

http://afewoldemails.blogspot.com/2004_08_01_archive.html

Поздравления за интересната тема, много е полезна за всеки, който иска да разбере що са това културни различия в 21 век.

От средата на 80-те учени като Майкъл Бонд и Хофстеде се занимават с японската култура и се опитват да теоретизират. Счита се, че японското икономическо чудо е културен феномен, т.е дължи се на културни особености. В началото на 90-те Хофстеде формулира теорията, според която японци, корейци, китайци имат нещо в културата си, което е причини за икономическия бум - става въпорс за съвсем ново и неподозирано културно измерение, което се отнася само за Далечния изток.

Напоследък обаче япоската икономика е в застой. В доклад, публикуван през 1997 от девет групи изследователи, за перспективите пред японскаат икономика се посочва:за да се опстигне оптимален успех, връзката между предприятие и служители трябва да бъде равноправна.

Очевидно културното измерение, за което говори Хофстеде, е изчерпило способността си да поражда нови икономически чудеса. За да продължи чудото в Япония е нужно, по мнение на изледователи, да се премине към индивидуализъм и безродови отношения.

[Alexander_Nevski]

Очевидно културното измерение, за което говори Хофстеде, е изчерпило способността си да поражда нови икономически чудеса. За да продължи чудото в Япония е нужно, по мнение на изледователи, да се премине към индивидуализъм и безродови отношения.

Япония вече е една държава със свръхзастаряващо население, отрицателен прираст, огромен публичен дълг и да ... икономика в застой от 20на години.

Не знам обаче дали това преминаване към индивидуализъм няма да доведе до огромен брой страдания и самоубийства, т.к. там почти никой не е свикнал да живее така. Както и ние не сме свикнали да живеем като тях. Не знам и дали изобщо ще се осъществи.

Нещата в Южна Корея не са по-различни. Строга иерархия, олигархия и монополно-олигополен експортен бизнес. Просто там се кланяш на Samsung (примерно) и шефовете му, а не на партиен лидер, монарх или духовен водач.

[alvassareiro]

Япония вече е една държава със свръхзастаряващо население, отрицателен прираст, огромен публичен дълг и да ... икономика в застой от 20на години.

Не знам обаче дали това преминаване към индивидуализъм няма да доведе до огромен брой страдания и самоубийства, т.к. там почти никой не е свикнал да живее така. Както и ние не сме свикнали да живеем като тях. Не знам и дали изобщо ще се осъществи.

Нещата в Южна Корея не са по-различни. Строга иерархия, олигархия и монополно-олигополен експортен бизнес. Просто там се кланяш на Samsung (примерно) и шефовете му, а не на партиен лидер, монарх или духовен водач.

Дори сега Япония е на едно от първите места в света по самоубийства, и е към края на класацията по щастие. Всъщност, страхотното себезаличаване на японеца в името на фирмата води до явления, които често се бъркат с индивидуализъм и безродовост - там традиционно работата е по-важна от семйстовото. Японската родовост не се изразява толкова в семейството, а в работата. Колкото до самоубийствата, учени като Хофстеде твърдят, че те зависят не от щастие или нещастие, а от степента на гордост.

[ISTORIK]

В съвременна Япония съжителстват минало (средновековие!), настояще и бъдеще.

Тaм живеят едновременно в XIII, в XXI и в XXXI век.

А "духът на самурая" е все още жив и съвременните мъже в Япония все още са обладани от него. Въпреки, че иначе японците твърдят за себе си, че са миролюбиви.

Редактирано Юни 3, 2009 от ISTORIK

[alvassareiro]

Иска ми се да вмъкна само един щрих към основната тема. Някой от съфорумците повдигна въпросът какво би се случило със Северна Корея сред като падне режимът и как може да стане това. Струва ми се подходящ примерът с Япония - страна, която има доста сходна култура. за да бъдат победени японците във ВСВ доста трябваше да се напънат американците. Значи, ако някой нападне Корея, ще е борба до смърт. За да ги накараш да капитулират, трябва или военно превъзходство, или да им пуснат атомна бомба. Ако някой си мисли, че американците ще бъдат посрещнати като освободители от изтерзания народ, дълбоко греши. Да не забравяме, че за да капитулират японците поставят условие да се запази живота, достойнството и институцията на императора - същият този, който вкара страната в 15 годишна война. И това след двете атомни бомби.

Значи, при евентуална война със Северна Корея битката ще е на живот и смърт - американската техника ще се сблъска с корейската саможертвеност и себеотрицание. Нещо добре познато вече на американците от Виетнам. и никак лесна няма да им е победата. Ако това стане, а то навярно ще стане като се намесят и други страни, Северна Корея ще тръгне по пътя на следвоенна Япония - сериозни инвестиции, компании, тези дето се кланят на Ким ще се кланят на шефа, и за има няма 20 години ще стане нов азиатски тигър, естествено и с помощта на юга.

[КГ125]

При една война в Корея нещата ще са подобни на Ирак. Там няма никакво себеотрицание, ами пошла демонстративност на един закостенял до безумие и нежизнеспособен режим. Няма да е толкова лесно, колкото в Ирак, но по същество ще се случи същото.

Корея няма никаква база за тръгване като следвоенна Япония, защото в населението й "японският" (именно японският, защото южнокорейския манталитет е резултат от съечетанието на древната корейска традиция с японската култура от колониалния период) предприемачески дух е изкоренен с нажежено желязо.

Шансове има само с помощта на Юга. Нещо като ФРГ/ГДР в източен вариант. Ще е интересно.

[alvassareiro]

При една война в Корея нещата ще са подобни на Ирак. Там няма никакво себеотрицание, ами пошла демонстративност на един закостенял до безумие и нежизнеспособен режим. Няма да е толкова лесно, колкото в Ирак, но по същество ще се случи същото.

Корея няма никаква база за тръгване като следвоенна Япония, защото в населението й "японският" (именно японският, защото южнокорейския манталитет е резултат от съечетанието на древната корейска традиция с японската култура от колониалния период) предприемачески дух е изкоренен с нажежено желязо.

Шансове има само с помощта на Юга. Нещо като ФРГ/ГДР в източен вариант. Ще е интересно.

Японците преди ВСВ също нямат никакъв "предприемачески" дух. Всъщност, предприемаческият дух в днешна Япония също е доста ограничен. Изследвания на СТО поазват, че страната е доста назад в това отношение. В японската икономика доминират огромните компании и консорциуми, не дребните предприемачи.

за да говорим кой какъв манталитет има пак казвам трябва елементарни познания по въпроса.

[КГ125]

Хе, само дето концерните и пр. тръгнаха от дребни предприятия. Веднага след войната Акио Морита основава една радиоработилница, заедно с още 2-3 колеги. Викат й "Сони".

В японската икономика доминират много субекти, в т.ч. фермери, занаятчии, малък и среден бизнес. И разбира се огромните. Леко нестандартно е да се говори за липса на предприемачески дух у японците.

Редактирано Юни 3, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

Хе, само дето концерните и пр. тръгнаха от дребни предприятия. Веднага след войната Акио Морита основава една радиоработилница, заедно с още 2-3 колеги. Викат й "Сони".

В японската икономика доминират много субекти, в т.ч. фермери, занаятчии, малък и среден бизнес. И разбира се огромните. Леко нестандартно е да се говори за липса на предприемачески дух у японците.

Предприемачеството като културен феномен зависи от много фактори, но най-вече е нужна свободна търговия. Японците развиват това умение след Войната, когато страната им се отвори към света и либерализира с помощта на САЩ и в съчетание с други културни особености доведе до японското чудо. Преди войната няма ни чудо, ни предприемачи и никой японец не е възпитал такова нещо у корейците. Японците както е известно превземаха цяла югоизточна азия и сееха смърт и жестокости, а не принцини на свободната търговия и предприемачеството. А преди ерата Мейджи властва пълния феодализъм.

Предприемачеството не е особено типично за организационната култура на Япония. Има разбира се едно малцинство от едри предприемачи, които са шефове цял живот като Морита, и стотици хиляди дребни служители, подредени в строга йерархия, които се скапват от работа за малко пари и за големите шефове. Едно от обясненията е, че японците са изключително колективен народ, не само в смисъла на колективизма на Хофстеде, а в буквален - всичко се прави в колектив. Извън колектива на компанията, и без да спазва строгите фирмени правила, които са нещо като етичния кодекс бушидо само че усъвременен, сам човек трудно би се вписал в обществото им. Всъщност, колективната работа, в която индивида се обезличава, се цени повече от самостоятелната инициантива. А на никой и през ум не му минава да направи нещо, което шефа изрично не му е казъл да стори. Изобщо в Япония порцентът лица работещи в свой собствен бизнес, сравнен с други развити страни, е доста нисък (Self-employment of dissatisfaction - An International study 1999).

повече подробности за японската фирмена култура има в двата поста от тази сутрин, които nik1 предложи. там, без теория, доста нагледно е описано кой какъв е в съвременна Япония.

[eMGeto]

А4ко, как е възможно вие, марксистите да наричате присъединяването на Австрия към Германия през 38-ма за аншлус (насилствено присъединяване), след като това обединение е прието и от двата народа с огромен ентусиазъм, а това на Ю. Виет Нам към Севера и това на Ю. Корея към северна - обединение! Ако аз живея в Пловдив и България е разделена на две през Балкана - северна (комунистическа) и южна (капиталистическа), ти питаш ли ни нас, дали искаме да се обединим с вас? Или ти си на принципа, "Като не щеш с мира, ще стане със секира!" Ей, ама и ние имаме секири! Обединението трябва да е ваимно желание! Като Княжество България и Източна Румелия. И пак е имало отрепки с българска кръв (не турци), които са били против за да не си загубят заплатите!

[fixxxsers]

САЩ засече 11 подземни обекта за ядрени опити в КНДР

Разузнавателни служи от САЩ и Южна Корея са засекли 11 подземни обекта в Северна Корея, където може да бъде извършен трети ядрен опит. В края на миналата седмица Северна Корея обяви, че ще ускори ядрената си програма и ще използва плутония си за военни цели.

Тя заплаши също с война всяка страна, която се опита да спре нейни кораби в изпълнение на новите санкции, одобрени от Съвета за сигурност на ООН. Предполага се, че Северна Корея разполага с достатъчно количество плутоний за направата на половин дузина ядрени бомби.

Южнокорейският президент И Мюн-бак замина днес за САЩ, където утре ще обсъди с президента Барак Обама ядрената заплаха от КНДР.

Редактирано Юни 15, 2009 от fixxxsers

[fixxxsers]

Сред изстреляните от КНДР в събота ракети, е имало пет с обсег 1000-1300 км., които могат да поразят японската столицаВ рамките на съботната си ракетна канонада от балистични ракети със среден обсег на действие, КНДР е изстреляла 3 ракети тип Scud-ER с обсег до 1000 км., които са в състояние на поразят района на японската столица Токио, 2 ракети Rodong с обсег 1300 км. и 2 ракети от стария съветски тип Scud-C с далекобойност до 500 км., съобщава водещият южнокорейски ежедневник The Chosun Ilbo, цитирайки информация на военни експерти на правителството в Сеул.

Всички ракети се приземиха в указания по-рано и затворен за корабоплаване район по югоизточното крайбрежие на КНДР, на около 420 км. от ракетния полигон Китерен. Специалистите уточняват, че далечината на полета на усъвършенствания модел ракети Scud-ER с удължен обсег на действие и по-висока точност, и Rodong, е била съзнателно ограничена.

Както посочи южнокорейската агенция Yonhap, приземяването на 5 от 7-те изстреляни ракети в един и същи предварително зададен район свидетелства, че Пхенян е подобрил съществено характеристиките на своите ракети.

Според оценките на западните експерти, КНДР разполага с около 1000 балистични ракети, сред които 670-690 единици различни типове Scud, както и 320 от ракетите Rodong със среден обсег на действие.

Водещият южнокорейски ежедневник посочва, че със съботните ракетни пускове, общият брой на изстреляните от страната ракети с малък и среден обсег на действие от началото на годината е достигнал 18 – балистична ракета с голям обсег на действие през април, 9 противокорабни ракети “суша-вода”, 7 ракети със среден обсег на действие “суша-суша” и 1 ракета “суша-въздух”.

Изданието отбелязва, че Северът продължава да изстрелва нахалост скъпи ракети, въпреки потресаващо лошото си икономическо състояние и зависимостта от хранителната хуманитарна помощ за изхранването на гладуващото си население. Според оценките на южнокорейската страна, всяка от ракетите Scud-C и Scud-ER струва по $ 4-5 млн., а всяка Rodong – по около $ 10 млн. Това означава, че само съботната “демонстрация на възможности” е струвала на КНДР $ 43 млн.

Като се има предвид, че стойността на балистичната ракета с голям обсег на действие е около $ 300 млн., а 10-те противокорабни и противовъздушни ракети с малък обсег на действие струват още $ 10 млн., то от началото на годината КНДР е “изхвърлила” в морето $ 353 млн.

Ако се има предвид и стойносттта на проведения на 25 май втори подземен ядрен опит, струващ на Пхенян между $ 300 и $ 400 млн., то режимът в Северна Корея е похарчил за ескалирането на нвапрежението на Корейския п-ов общо $ 700 млн.

Представители на южнокорейското правителство посочват, че $ 300 млн. “биха били достатъчни за закупуването на 1 млн. тона ориз на пазарни цени от последното лято. Това количество би било достатъчно за задоволяването на продоволствения недостиг на Севера за година”.

[КГ125]

Това вече граничи с лудост. Лудост е и да се подържа такъв режим.

Редактирано Юли 6, 2009 от КГ125

[RIZAR]

Стига, първосигналщини , уважаеми КГ. Позволявам си да го кажа ,защото знаеш ,че не го казвам от някакво мнимо превъзходство или от желание за обида и заяждане. Едничката ми цел е да те амибицрам да напрегнеш повече мозъчните си центрове и да анализираш дадената информция , самостоятелно ,а не по зомбараторски , което искат да ни сведат...

1. Ракетите "Скъд" са толкова стари, че в Японско море е много по евтино да се изхвърлят, отколкото да заемат Корейското пространство - в Търновско след унищожението на Скъдовете и СС-23 измряха всички животни , да не говорим ,че беше ужасен бум на ракови заболявания ...

2.Със 700 млн. можеш да спиш спокойно, че няма да тресне някаква скапана американска или натовската ракета

3.Можеш да спиш спокойно, че не си си предал съвестта или събул гащите насред площада и да си застанал в стойка Г...

4. Можеш да спиш спокойно ,че Новия световен ред и мазния Натовския бяс е зад границата ти и твоите деца нямат да заминат за Папуа Нова Гвинея да си търсят работа и да стават РОБИ , С ЧИПОВЕ И ИМПЛАНТАНТИ ... ИЛИ НАРКОМАНИ , ПРОСТИТУТКИ ИЛИ КРАДЦИ И УБИЙЦИ

5. МНОГО МОЖЕШ ....

[КГ125]

Добре, но какъв е смисълът от цялото това нещо, колкото и умно да си е изхвърлил скъдовете (да не би пък да има нови?) ??

Защо му е на един народ да живее по такъв начин и да се д.рви на света?? Братята му на юг живеят доста добре, всички други цивилизовани азиатци също. Какво значи да застане в стойка Г? Може би да почне да генерира доход като южнокорейския?

Защото нали се сещаш, идеята е, че лидерите служат на народите си, а не обратно. В случая цял народ застана в стойка Г мизерен и гладен, пред хахавия си лидер, който иска да плаши гаргите с ракетите си. Лудост.

[RIZAR]

Добре, но какъв е смисълът от цялото това нещо, колкото и умно да си е изхвърлил скъдовете (да не би пък да има нови?) ??

Защо му е на един народ да живее по такъв начин и да се д.рви на света?? Братята му на юг живеят доста добре, всички други цивилизовани азиатци също. Какво значи да застане в стойка Г? Може би да почне да генерира доход като южнокорейския?

Защото нали се сещаш, идеята е, че лидерите служат на народите си, а не обратно. В случая цял народ застана в стойка Г мизерен и гладен, пред хахавия си лидер, който иска да плаши гаргите с ракетите си. Лудост.

По принцип комунизма си е кофти нещо...

Кой на кого се д...ви ??? Южна Корея е само една колония -хайде не суровиннна, но технологична колония на щатите, затова и живота им е по-технологичен ...

Остави ги приказките за мизерни и гладни, това заучена американска схема, по-добре ли сме ние ???Или първенците в демокрацията Ирак и Афганистан ???

Преди 89-та да си виждал някой българин, та дори и циганин да рови в кофата за боклук ???

Ама,като приемат Юесейската демокрация със сигурност в пъти ще бъдат по-гладни и по мизерни...

Оставете тия баламски истории... Навремето дори от СССР бягаха летци, учени и прочие, не бягаха щото са гладни, а защото искаха СВОБОДА. Която обаче я няма и на Запад ,само се преекспонираше западния начин на живот- консуматорското робско удоволствие ...

Щатите превърнаха света в лудница, вече се разкарват в него с бръснарско ножче, може да стане още по зле...

[Warlord]

Ама,като приемат Юесейската демокрация със сигурност в пъти ще бъдат по-гладни и по мизерни...

Интересно колко пъти по-гладни могат да станат от сегашните няколко грама ориз, които им се падат на ден и колко по-мизерни от това 2 пъти в годината да им раздават дрехи, както е сега?

А Южна Корея, дори и да я наричаш американска колония, си е една от най-развитите държави в света, не отстъпва по нищо на Япония, не виждам пък на тях какъв трябва да им е проблема със сегашното положение, освен извратения режим на север, който заплашва и тях с дивашкия си милитаризъм.

[fixxxsers]

в Търновско след унищожението на Скъдовете и СС-23 измряха всички животни , да не говорим ,че беше ужасен бум на ракови заболявания ...

Има ли данни за такова нещо? Или говорим на изуст?

И остави ти колко били стари тези ракети- нима са безопасни и не могат да убиват хора? Нима не е истина, че КНДР разчита на хуманитарна помощ? Нима тези похарчени пари нямаше да са по - полезни на народа?

[Хърс Златния]

Нима не е истина, че КНДР разчита на хуманитарна помощ?

А истина ли е? Поведението на режима ясно показва, че той не разчита на никаква "хуманитарна помощ".

Това е съвсем елементарно, фиксксксерс. Или ти си на друго мнение?

[КГ125]

Проблемът е много прост - ако си толкова голяма работа, бъди независим като изградиш силна икономика и богата държава. Което значи богат народ. Ако режимът е неспособен да нахрани населението, камо ли на повече, тогава просто е един робовладелец.

Това не е независимост, Рицарю, а зависимост. Зависимост от една отдавна отречена от останалия свят тъпа идеология, която поради някои географски, политически и конюнктурни особености се запази на това място повече, отколкото историята може да поняся.

Ама нека - за пример на останалия свят. При съответен ход на историята така можеше да изглежда целият свят и тогава Фукуяма щеше да е прав за краят на историята. Ако някой го оставеше изобщо да съществува. Язък само за хората, които страдат във времена, когато технологията ни предоставя изобилие.

Редактирано Юли 7, 2009 от КГ125