Девет от 12-те мита - развенчани или пресътворени?

[Aspandiat]

Да. Ако можеш да изкараш данни, които сочат противното - дай ги. Особенно биха били интересни данните за волжските българи от периода VІІІ-ІХв.

По-добре от мен знаеш, че такива данни могат да са само археологически А лично моето мнение е, че такова чудо като Волжка България възниква чак през ІХ век.

[RIZAR]

Номадите от степите на Евразия, беззначение дали да били ираноезични или тюркоезични, са отглеждали осново овце, а не крави. Освен това едва ли са чували за ведическа ритуалност.

И кози... да не забравяме газарите(козарите).

[Иванко Тертер]

Искаш да кажеш, че през VІІІ-Х век волжки и дунавски българи нямат нищо общо?!?!? Евала, машаллах...

---------

Да. Ако можеш да изкараш данни, които сочат противното - дай ги. Особенно биха били интересни данните за волжските българи от периода VІІІ-ІХв.

Имате голям проблем. В периода VІІІ-Х век няма следните научни термини: "дунавски българи", "волжки българи", "донски българи" и т.н. Има един народностен и държавен термин - българи /в различни вариации според езиците/. В този смисъл това е общото в VІІІ-Х век между българите. Ако някой иска да отрича някаква общност между българите в различните географски ареали в тогавашната им населявана от тях територия е негов, а не техен проблем. Също така е проблем на самия неверующ за наличие на общи черти и общност между "дунавските" и "вардарски българи" в периода на ХХ век - при все, че в този век са били преобладаващо в различни държавни формирования и житейска среда.

[Ka40]

По-добре от мен знаеш, че такива данни могат да са само археологически А лично моето мнение е, че такова чудо като Волжка България възниква чак през ІХ век.

Археологически се вижда по безпорен начин, че част от населението на Волжка България е свързано с българите от Стара велика България и съответно с Дунавска България, но става въпрос само за част, при това не особено многобройна. Фактът, че до момента от изворите няма нито едно име или титла от Волжка България идентично с име или титла от Дунавска България или от земите на Стара Велика България е доста показателен. Очевидно ролята на българите в етногенеза на волжските българи е била доста по-малка от ролята на българите в етногенеза на дунавските българи. Само за пример редица от българските имена регистрирани в Дунавска България като Аспарух, са регистрирани в сигурна сарматска среда, нещо, с което волжските българи немогат да се похвалят.

[Ka40]

И кози... да не забравяме газарите(козарите).

А не. Българите са били хора естети, а козите прекалено много мирашат, особено пръчовете. Така че такива висококултурни хора, каквита са били нашите предци няма как да са гледали такива смърдящи животни като козите. Такива по-скоро са били гледани от славяните.

[Ka40]

Имате голям проблем. В периода VІІІ-Х век няма следните научни термини: "дунавски българи", "волжки българи", "донски българи" и т.н. Има един народностен и държавен термин - българи /в различни вариации според езиците/. В този смисъл това е общото в VІІІ-Х век между българите. Ако някой иска да отрича някаква общност между българите в различните географски ареали в тогавашната им населявана от тях територия е негов, а не техен проблем. Също така е проблем на самия неверующ за наличие на общи черти и общност между "дунавските" и "вардарски българи" в периода на ХХ век - при все, че в този век са били преобладаващо в различни държавни формирования и житейска среда.

"В периода VІІІ-Х век няма следните научни термини: "дунавски българи", "волжки българи", "донски българи" и т.н. Има един народностен и държавен термин - българи /в различни вариации според езиците/." - Това в скобите не е особено ясно как трябва да се разбира, но въпросните научните термини си ги има, независимо от това дали ти се иска или не.

[Aspandiat]

Археологически се вижда по безпорен начин, че част от населението на Волжка България е свързано с българите от Стара велика България и съответно с Дунавска България, но става въпрос само за част, при това не особено многобройна. Фактът, че до момента от изворите няма нито едно име или титла от Волжка България идентично с име или титла от Дунавска България или от земите на Стара Велика България е доста показателен. Очевидно ролята на българите в етногенеза на волжските българи е била доста по-малка от ролята на българите в етногенеза на дунавските българи. Само за пример редица от българските имена регистрирани в Дунавска България като Аспарух, са регистрирани в сигурна сарматска среда, нещо, с което волжските българи немогат да се похвалят.

Опитай да си обясниш тогава защо след 1400 г. или след 1550 г. волжките българи нещо почва да ги няма - слабичка им е била коренно българската матрица. Ама онези панктюркисти в Казан ще ти обяснят, че баш българите са били винаги те, щото и сега са тюркоезични и разни техни епигони в този форум (имена не споменавам ), ще кимат утвърдително и ще обясняват, че първият ни хан бил Атила.

[Ka40]

Опитай да си обясниш тогава защо след 1400 г. или след 1550 г. волжките българи нещо почва да ги няма - слабичка им е била коренно българската матрица. Ама онези панктюркисти в Казан ще ти обяснят, че баш българите са били винаги те, щото и сега са тюркоезични и разни техни епигони в този форум (имена не споменавам ), ще кимат утвърдително и ще обясняват, че първият ни хан бил Атила.

Те и циганите в Столипиново твърдят че са тюрки... Е сигурно са такива. В орхоно-енисейските надписи се спомева за тюрките "кара будун"

[Aspandiat]

Те и циганите в Столипиново твърдят че са тюрки... Е сигурно са такива. В орхоно-енисейските надписи се спомева за тюрките "кара будун"

Кара будун - черният народ, простият народ, робите, паплачта.

[Иванко Тертер]

Археологически се вижда по безпорен начин, че част от населението на Волжка България е свързано с българите от Стара велика България и съответно с Дунавска България, но става въпрос само за част, при това не особено многобройна.

Да кажем, че тази част е държавотворната, нали?

... Очевидно ролята на българите в етногенеза на волжските българи е била доста по-малка от ролята на българите в етногенеза на дунавските българи.

Очевидно държавотворната част /възможно не особено многобройната, елита в новата държавност на Волга/ е включила местни племена, които са включени в държавността България на Волга /Голяма България/ и оттам в общата й народност. Неслучайно е максимално вероятно тези включени в държавността местни заварена племена да са тюркоезични и това да е бил езика на масите. Третия език е религиозния - арабски, след 922 г., нали? А кой ще е първия език ли? Ами официалния държавен език, този на "възможно не особено многобройната" държавотворна част. А кой е той ли? Само бих споменал, че "рутенския" /руския/ език по-късно се е отделил от него, като диалект... Но, това е станало вече към късното средновековия... Не давам отговори, а внушавам само въпроси с надежда на самостоятелно достигане до отговор ли? Та нали само така могат да бъдат "развенчавани 12, а и повече мита" вбити в консуматорските ни имперско-научни /ХVІІІ-ХХв./ глави

[Aspandiat]

Май стана пълно мазало с волжобългарски, турски, арабски, рутенски (руски)...

[nik1]

Господа съфорумци, тръгвате по една много безумна форма на разсъждение, а именно, че в историята всичко е константа. Всъщност в историята всичко е променлива и въпросът е да се разбере кога, защо и как се променя. Какво общо имат волските българи с другите българи? Освен името. Нищо. Когато те се появават на историческата сцена, те са съвсем различен народ. Между волжките българи, българите от Стара велика България и Дунавска България почти нищо общо няма. Като се изключи етнонима, няма нито една дума, титла, име или обичай, общ за волжските и дунавските българи. Защо ли? И кои са по-истинските българи - тези на Дунав или тези на Волга. Да се приемат данни за волжките българи регистрирани Х-ХІІІв. като изконно български е много по-погрешно от това да се приемат данните за дунавските българи от Х-ХІІІв. като изконно български. Въобще целият спор отива към безсмислено чесане на езиците. Нека привържениците на номадизма първо обяснят какво правят кокошките, прасетата, косерите и сърповете в прабългарските гробове. Да, преобладаващата част от сарматите са били номади, но това означа ли че техните наследници - българите, априори нямат правото в един момент да станат земеделци или може би това че дядо ти и прадядо ти е бил селският овчар автоматично те лишава от правото ти да станеш да речем програмист?

Фактически, смятам че съчетанието "аспаруховите българи не са номади" е оксиморон.

Обяснявам пак: Рудименталното или не толокова рудименталното земеделие или наличето на шарени грънци не опроменят фактите че:

1. Аспаруховите българи са бързо подвижни и мобилни - като общост.

(това е основната черта за номадските народи или общости).

2. Че военната им "култура" (тактика, стратегия) е номадска. Важно е според мен да се отбележи и че това е култура на "народ-войска", също типично за евразийските номади в тази част на Европа.

3. Че политическата им култура е номадска (или такава - като на синхронните им номадски народи), и освен това е равновластна.

Ако искаш ще аргументирам с източници , и с анализи по-горното.

Имам няколко въпроса към теб: въпроса към теб - и ще очаквам отговор.

1. Според теб аспаруховите българи със кокошките си ли са дошли на Балканите?

2. Какъв е процента на ранните прабългарски некрополи некрополиоте в които има пилешките кости, спрямо този на некрополите в които има само овчи, говежди и конски кости и артефакти в ранните прабългарски некрополи?

За свинските кости няма да говорим, защото свинете могат и да се отглеждат във стада.

3. Могат ли според теб грънчари и земеделци (аграристи - орачи и копачи) да извършат това, което извършват българите в битката при онгъла?

http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_3/01.htm

----

Наличието на сърпове в некрополите, не е доказателство за това че тези хора са земеделци - аграристи (занимаващи се се с култивирано агропроизводство), защото сърпът служи за събиране (само) на житни треви. Има ли нещо като плугове или лемежи там? Ще отбележа че житните треви като диворастящи са едни преобладаващите растения в евразийските степи, така че хората може да са били само събирачи..

Иначе приемам че болшинството от номадите (някога), сега са уседнали (земеделци или други).

[nik1]

Фактически, смятам че съчетанието "аспаруховите българи не са номади" е оксиморон.

Обяснявам пак: Рудименталното или не толокова рудименталното земеделие или наличето на шарени грънци не опроменят фактите че:

1. Аспаруховите българи са бързо подвижни и мобилни - като общост.

(това е основната черта за номадските народи или общости).

2. Че военната им "култура" (тактика, стратегия) е номадска. Важно е според мен да се отбележи и че това е култура на "народ-войска", също типично за евразийските номади в тази част на Европа.

3. Че политическата им култура е номадска (или такава - като на синхронните им номадски народи), и освен това е равновластна.

Ако искаш ще аргументирам с източници , и с анализи по-горното.

Имам няколко въпроса към теб: въпроса към теб - и ще очаквам отговор.

1. Според теб аспаруховите българи със кокошките си ли са дошли на Балканите?

2. Какъв е процента на ранните прабългарски некрополи некрополиоте в които има пилешките кости, спрямо този на некрополите в които има само овчи, говежди и конски кости и артефакти в ранните прабългарски некрополи?

За свинските кости няма да говорим, защото свинете могат и да се отглеждат във стада.

3. Могат ли според теб грънчари и земеделци (аграристи - орачи и копачи) да извършат това, което извършват българите в битката при онгъла?

http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_3/01.htm

----

Наличието на сърпове в некрополите, не е доказателство за това че тези хора са земеделци - аграристи (занимаващи се се с култивирано агропроизводство), защото сърпът служи за събиране (само) на житни треви. Има ли нещо като плугове или лемежи там? Ще отбележа че житните треви като диворастящи са едни преобладаващите растения в евразийските степи, така че хората може да са били само събирачи..

Иначе приемам че болшинството от номадите (някога), сега са уседнали (земеделци или други).

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%BF%D1%8C

"Растительность

Характерная черта степи — безлесие огромных равнин, покрытых богатой травянистой растительностью. Травы, образующие сомкнутый или почти сомкнутый ковёр: ковыль, типчак, тонконог, мятлик, овсец и др."

Или- това са основните треви в типичните степи на Източна Европа:

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%...%D0%B8%D0%B5%29

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%...%8B%D0%BB%D1%8C

Всички тези треви са житни. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%B8

Така че смятам че овесът и ечемикът на волжските българи е получен от събирателство, а не от агропроизводство.

[Ka40]

1. Аспаруховите българи са бързо подвижни и мобилни - като общост.

(това е основната черта за номадските народи или общости).

2. Че военната им "култура" (тактика, стратегия) е номадска. Важно е според мен да се отбележи и че това е култура на "народ-войска", също типично за евразийските номади в тази част на Европа.

3. Че политическата им култура е номадска (или такава - като на синхронните им номадски народи), и освен това е равновластна.

Ако искаш ще аргументирам с източници , и с анализи по-горното.

Никой не отрича, че начинът им на живот и воюване е бил съобразен с природните условия в степите, т.е. без коне за никъде не си. Но едно е отглеждаш огромни стада добитък и постоянно да си на кон, друго е да си номад - в постоянно движение. През VІІІ-ІХв. битът, поминакът и начина на воюване на аланите също бил силно свързан с конете и скотовъдството, но те определено не са били номади. Да има някъде извор, в който българите да са описани като типични номади, както такива описания има за хуните, печенегите, куманите или монголите? Няма. Това за "народ-войска" нищо не значи - при всички варвари е така.

Не ми е ясно какво точно определя българската "политическа култура" като "номадска".

Имам няколко въпроса към теб: въпроса към теб - и ще очаквам отговор.

1. Според теб аспаруховите българи със кокошките си ли са дошли на Балканите?

2. Какъв е процента на ранните прабългарски некрополи некрополиоте в които има пилешките кости, спрямо този на некрополите в които има само овчи, говежди и конски кости и артефакти в ранните прабългарски некрополи?

За свинските кости няма да говорим, защото свинете могат и да се отглеждат във стада.

3. Могат ли според теб грънчари и земеделци (аграристи - орачи и копачи) да извършат това, което извършват българите в битката при онгъла?

http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_3/01.htm

----

Наличието на сърпове в некрополите, не е доказателство за това че тези хора са земеделци - аграристи (занимаващи се се с култивирано агропроизводство), защото сърпът служи за събиране (само) на житни треви. Има ли нещо като плугове или лемежи там? Ще отбележа че житните треви като диворастящи са едни преобладаващите растения в евразийските степи, така че хората може да са били само събирачи..

Иначе приемам че болшинството от номадите (някога), сега са уседнали (земеделци или други).

1. На този въпрос може да се отговори само като се сравнят костните остатъци от кокошки в най-ранните гробове по нашите земи с костите на кокошките от Стара велика България. Ако се окаже, че са от една порода, значи са дошли с кокошките. Другата възможност е да са ги откраднали от ромеите или славяните, но и тук първо трябва да се сравнят породите преди да се даде категоричен отговор

2. Както е добре известно овце, говеда и коне могат да се гледат и от земеделци. Справка - най-близкото село. Конски кости в българските некрополи почти не се откриват. До сега са известни около 8 случая или по-малко 0,2%, като не е изключено да става въпрос гробове на лица с чужд етнически произход. Свинете се гледат на стада, но до момента не е известен случай на номади отглеждащи свине. Поне не в степите на Евразия. Откриването на свински и пилешки кости са един от най-сигурните белези за отседналост на дадено общество. Фактът, че се откриват в гробовете, показва, че се отглеждат отдавна, тъй като погребалните обичаи са един от най-консервативните белези на традиционната култура.

3. Щом са го направили, очевидно могат. Между другото, като говориш за Онгъла, сещаш ли се някога някъде номади да са правили укрепления? Изключваме аварите,тъй като данните за тях са от твърде късна епоха, когато вече са били отседнал народ.

Плугове няма. Плугът по това време още не е бил открит. Лемежи също няма - твърде скъпи са били. Това със събирането на диворастящи житни треви ми се струва малко пресилено.

[КГ125]

"Храната им е просо и конско месо, а също така и в основата си включва пшеница и ечемик, и то в голямо количество. И всеки взема за себе си каквото е посял. Царят няма никакви права над тези посеви с изключение на това, което те му плащат ежегодно от всеки дом във вид на кожи от собол. Ако ли пък той повели на дружината си [2] да нападнат някоя страна и ако групата му успее да заграби нещо, то те общо [с царя], имат своя пай от плячката..."

"Всеки, който се жени или устройва някакво пиршество, необходимо е да поднесе на царя дар във вид на продукти в зависимост от размерите на гощавката, а след това дава и на гостите, като например медовина, набиз, пшеница, която не е съвсем добра, черна и воняща, а те нямат и помещения да складират провизиите си. [Те] копаят кладенци и закопават храната си в тях. По този начин само след като изминат няколко дни, тя се разваля и променя вида си, придобива мирис, така че вече не може да се ползва." wink.gif

Мисля, че данните за земеделие са повече от достатъчни; това със съхранението в земята - в Сибир и до днес правят същото - дали не е свързано с природните условия? Арабинът ибн Фадлан идващ от топлите и сухи места може това да не го е разбрал това... А може просто да е била "изтървана" реклота.

Картината е повече от ясна - и земедели, и скотовъдство, и война и търговия. Естествено е, че тези класически поминъци ще бъдат в различно съотношение според природните и политически условия.

Ник, имах въпрос - ако българите са били скотовъдци само до идването на Балканите, тук кой ги научи на земеделие?

[Ka40]

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%BF%D1%8C

"Растительность

Характерная черта степи — безлесие огромных равнин, покрытых богатой травянистой растительностью. Травы, образующие сомкнутый или почти сомкнутый ковёр: ковыль, типчак, тонконог, мятлик, овсец и др."

Или- това са основните треви в типичните степи на Източна Европа:

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%...%D0%B8%D0%B5%29

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%...%8B%D0%BB%D1%8C

Всички тези треви са житни. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%B8

Така че смятам че овесът и ечемикът на волжските българи е получен от събирателство, а не от агропроизводство.

За да се докаже, че тези степни треви могат да се се използват за ядени трябват примери - някой някъде яде ли ги?

[Ka40]

пшеница, която не е съвсем добра, черна и воняща, а те нямат и помещения да складират провизиите си. [Те] копаят кладенци и закопават храната си в тях. По този начин само след като изминат няколко дни, тя се разваля и променя вида си, придобива мирис, така че вече не може да се ползва." wink.gif

Много добър цитат. Такива ями за съхранение на зърното масово се срещат през средновековието в нашите земи. Най-важното в случая, е че този начин на съхрание на зърно не отговаря на условията на Волжска България, където почвата е много по-влажна и затова зърното изгнива. Очевидно традицията да се съхранява зърното по този начин е донесена от вън още със заселването на тази група българи по Волга, т.е. тя била съобразена с природните условия в изходните земи, което означава че българите още преди да идат на Волга били земеделци.

[nik1]

За да се докаже, че тези степни треви могат да се се използват за ядени трябват примери - някой някъде яде ли ги?

Населението в Украйна и Русия е аграристично поне от 900 години. Коя е причината да се събират и изполват диворастящи житни, когато произвеждат култивирани, или когато могат да се закупят такива със средства, добити от друг труд (скотовъдство, търговия, занаяти), чиято цена е по-висока от тази на труда за събирателството на диворастящи?

Древните хора са знаели за тези качества на диворастящите житните треви, т.е че имат зърно което е ядивно. Близкоизточните "първофермери" определено са употребявали за храна диворастящи житни. После са ги култивирали - запазвайки и разпространявайки най-едрите семена.

[Ka40]

Населението в Украйна и Русия е аграристично поне от 900 години. Коя е причината да се събират и изполват диворастящи житни, когато произвеждат култивирани, или когато могат да се закупят такива със средства, добити от друг труд (скотовъдство, търговия, занаяти), чиято цена е по-висока от тази на труда за събирателството на диворастящи?

Древните хора са знаели за тези качества на диворастящите житните треви, т.е че имат зърно което е ядивно. Близкоизточните "първофермери" определено са употребявали за храна диворастящи житни. После са ги култивирали - запазвайки и разпространявайки най-едрите семена.

Няма смисъл да се връщаме в праисторията и то в Близкия изток. Нека останем в степите на Евразия през средновековието - имали данни, някой номадски народ да е събирал треви? Номади там между другото има дори през съвременната епоха, така че или се конкретизирай или да го оставим този въпрос. Колкото за прабългарите - по абсолютно никакъв начин неможе да се докаже че са събирали треви. Както неможе да се докаже че са били и номади.

[nik1]

Никой не отрича, че начинът им на живот и воюване е бил съобразен с природните условия в степите, т.е. без коне за никъде не си. Но едно е отглеждаш огромни стада добитък и постоянно да си на кон, друго е да си номад - в постоянно движение. През VІІІ-ІХв. битът, поминакът и начина на воюване на аланите също бил силно свързан с конете и скотовъдството, но те определено не са били номади. Да има някъде извор, в който българите да са описани като типични номади, както такива описания има за хуните, печенегите, куманите или монголите? Няма. Това за "народ-войска" нищо не значи - при всички варвари е така.

Не ми е ясно какво точно определя българската "политическа култура" като "номадска".

1. На този въпрос може да се отговори само като се сравнят костните остатъци от кокошки в най-ранните гробове по нашите земи с костите на кокошките от Стара велика България. Ако се окаже, че са от една порода, значи са дошли с кокошките. Другата възможност е да са ги откраднали от ромеите или славяните, но и тук първо трябва да се сравнят породите преди да се даде категоричен отговор

2. Както е добре известно овце, говеда и коне могат да се гледат и от земеделци. Справка - най-близкото село. Конски кости в българските некрополи почти не се откриват. До сега са известни около 8 случая или по-малко 0,2%, като не е изключено да става въпрос гробове на лица с чужд етнически произход. Свинете се гледат на стада, но до момента не е известен случай на номади отглеждащи свине. Поне не в степите на Евразия. Откриването на свински и пилешки кости са един от най-сигурните белези за отседналост на дадено общество. Фактът, че се откриват в гробовете, показва, че се отглеждат отдавна, тъй като погребалните обичаи са един от най-консервативните белези на традиционната култура.

3. Щом са го направили, очевидно могат. Между другото, като говориш за Онгъла, сещаш ли се някога някъде номади да са правили укрепления? Изключваме аварите,тъй като данните за тях са от твърде късна епоха, когато вече са били отседнал народ.

Плугове няма. Плугът по това време още не е бил открит. Лемежи също няма - твърде скъпи са били. Това със събирането на диворастящи житни треви ми се струва малко пресилено.

От кого е дефиницията че "номадите са в постояно движение"? За номади от историграфите се смятат и древните славяни и германци, така че може да излезне че наистина си чешем езиците само.

За мен номадски народи (или полуномадски), в опозиция на уседналите народи, са тези които: 1) са мобилни и бързоподвижни; 2) мобилността им благоприятства (или е причина) икономика, която е изградена основно върху животновъдство, война, завоювания, грабежи, и търговия. 3) склонни са (или винаги) търсят по-добри условия на живот. 4) остават сравнително устойчива общост при природни бедствия. 5) в обшестват им лиспсва или има ограничена стопанска експлатация 6) военната им организация се характеризира с мобилност, постоянна мобилизация, с дисциплина, със силен корпоративен дух, високо ценене на воинската смелост и доблест, имат и добре развита разузнавателна дейност. Смята се че военото дело на номадите е в основата на средновековната конница.

Какво пречи на номадите да правят укрепления? Логиката и връзките за мен са такива: Имат възможности и средства (и причини) - правят укрепления и се защитават, нямат възможности и средства - и не правят укрепления.

[Ka40]

От кого е дефиницията че "номадите са в постояно движение"? За номади от историграфите се смятат и древните славяни и германци, така че може да излезне че наистина си чешем езиците само.

За мен номадски народи (или полуномадски), в опозиция на уседналите народи, са тези които: 1) са мобилни и бързоподвижни; 2) мобилността им благоприятства (или е причина) икономика, която е изградена основно върху животновъдство, война, завоювания, грабежи, и търговия. 3) склонни са (или винаги) търсят по-добри условия на живот. 4) остават сравнително устойчива общост при природни бедствия. 5) в обшестват им лиспсва или има ограничена стопанска експлатация 6) военната им организация се характеризира с мобилност, постоянна мобилизация, с дисциплина, със силен корпоративен дух, високо ценене на воинската смелост и доблест, имат и добре развита разузнавателна дейност. Смята се че военото дело на номадите е в основата на средновековната конница.

Какво пречи на номадите да правят укрепления? Логиката и връзките за мен са такива: Имат възможности и средства (и причини) - правят укрепления и се защитават, нямат възможности и средства - и не правят укрепления.

Историята, като всяка наука си има точна терминология. И тъй като явно ти влагаш различно съдържание на термините, ето какво пише в Български тълковен речник, С. 1994, с. 540:

"номади - Племе или народ, който води скитнишки живот, придвижва се от място на място с цялото си имущество; скитници, чергари."

Къде пише, че древните славяни и германци били "номади"? А за укрепления при номадите - вместо да разсъждаваш, просто дай примери.

[nik1]

Няма смисъл да се връщаме в праисторията и то в Близкия изток. Нека останем в степите на Евразия през средновековието - имали данни, някой номадски народ да е събирал треви? Номади там между другото има дори през съвременната епоха, така че или се конкретизирай или да го оставим този въпрос.Както неможе да се докаже че са били и номади.

Ти ме попита дали някои яде тези треви, а аз ти отговорих ясно, но явно ти обичаш чешенето на езика си:

Ще ти отгоря пак ( и май за последен път)

1) сега - не знам дали ня кои яде тази трева (ако предположим че в казахстанските степи има номади), но не разбирам защо трябва да я събира, за да я яде и защо трябва да яде такава трева? Обяснявам пак: Номадът сега може да си закупи такава култувирана със средства, добити от неговия труд (скотовъдство, търговия).

2) да, тревата по принцип е ядивна от хората - и зърното, и стеблото и, когато е зелено. Хуните, например са се хранили с тази трева (освен с мляко и месо)

Напротив, доказано е че прабългарите са номадски (ако искаш наречи ги полуномади) народ, в значението за което дадох обяснения. /а не по смисъла че са "били в постоянно движение"/. Няколко сърпа и няколко кокоши крака, открити в ранни прабългарски некрополи в дунавска българия в 8 век не променят изводите и фактите за историята им и за културата им.

Волжските българи най-вероятно са събирали от диворастящо състояние диворастящ овесът и ечемикът си - в 9-10 век (поне), а не са били орачи и копачи - и това е така защото не е отразено че са извъшвали такива дейности в десетките източници за тях, но за другите им занимания, и дейсности е обърнато внимание. За аспаруховите - българи няма данни

[Ka40]

Волжските българи най-вероятно са събирали от диворастящо състояние диворастящ овесът и ечемикът си - в 9-10 век (поне), а не са били орачи и копачи - и това е така защото не е отразено че са извъшвали такива дейности в десетките източници за тях, но за другите им занимания, и дейсности е обърнато внимание. За аспаруховите - българи няма данни

По-горе КГ 125 даде един много добър откъс от Ибн Фадлан за волжските българи. След като дори пред този извор, където пише черно на бяло, че били земеделци, продължаваш да твърдиш, че са събирали зърната на диворастящи, то аз невиждам смисъл да продължавам да си губя времето.

[nik1]

Историята, като всяка наука си има точна терминология. И тъй като явно ти влагаш различно съдържание на термините, ето какво пише в Български тълковен речник, С. 1994, с. 540:

"номади - Племе или народ, който води скитнишки живот, придвижва се от място на място с цялото си имущество; скитници, чергари."

Къде пише, че древните славяни и германци били "номади"? А за укрепления при номадите - вместо да разсъждаваш, просто дай примери.

Махни го това араично и безсмислено определение. Направо може да хвърлиш на буклука. Какво е това "скитнишки живот"?,А "скитници, чергари"? От "черга" или идва или от "скит"? Това е нисконаучно определение, написано от няко от някой неук в историята лингвист.

Ето ти малко повече разяснения в статия:

http://www.answers.com/topic/nomad

Изскането ти е некоректно, защото бях ясен: Няма как да очакваме племе от 2000 алани (някакви или сармати) или тюрки да строи земни ровове на територията, която обитава - с граници около 100 километра според данните, или пък 500 хиляди монгола (прамонгола) да укрепят 3 милиона квартани километра. Няма и смисъл и причина да го правят.

[проф. Добрев]

Доста точно казано. Опитите прабългарите да бъдат приобщавани към някакви готови щампи - номади скотовъди или уседнали земеделци, до този момент не дават достатъчно задоволителни резултати като обяснения на историческите процеси. Очевидно те са практикували едно смесено стопанство, което вероятно е било доста гъвкаво и е позволявало адаптиране и съществуване в доста различни природни условия.

По поминък прабългарите по принцип и като цяло са скотовъди номади, които обаче още от най-древни времена практикуват допълнително-спомагателно и земеделие.

Номадството им се състои в това, че прилагат т.н. отгонное скотоводство, т.е. сезонно преместващо се животновъдство, каквото до колективизацията практикуват и родопските овцевъди.