Достоверен ли е историческия паметник "Именник на българските ханове"

[Galahad]

Jonchev, няма самостоятелен "препис на Именника", това са страници от „Елински и римски летописец“, между първата част /Четвърта книга на царете/ и третата част /Хрониката на Георги Амартол/.

Тъй като нямам под ръка сканирана редакция на ръкописния източник Летописец Еллинский и Римский прикачил съм "Обзор хронографов..." на Попов. Мисля, че именника е на страница 33.

Това е обичайно структуриране на исторически паметници в сборник. Понякога са безразборно подредени, но понякога има някаква хронологична последователност. Така както си ги изброил, те са в хронологична последователност - първо е списък на владетели от древността до актуален византийски император, а после следват хроники, в случая първо е Именника, а после е Амартол. Това е типично структуриране на сборник. Напр. ватиканския сборник, в който е КВХ 72а съдържа списъци на императори, султани и патриарси, а също и други хроники.

Другата важна българска хроника, в която е описано турското завоевание също се намира в сборник с други летописи и там има такова хронологично подреждане - започва се със Сказание от Адам до днешния род (от сътворението до 1425), после следва една от версиите на сръбските летописи (1355-1490), после е българската хроника, а после е сказание за молдовските господари (1359-1553). Вижда се как първата е започващата от най-древно време, а всяка следваща започва от по-късен период, като има времево застъпване, но събитията се развиват паралелно, тъй като са в различни държави.

[Staretsa]

Aspandiat

Твърдението за арменската втора жена на Симеон тръгва според мен от една статия на Агоп Кюрдян "Материали за историята на българските арменци. Арменците в България", излязла през 1927 г. във Венеция в брой 64 на списанието "Пазмавеб" ("Базмавеп" по източноарменско четене). Имам я статията. Вътре има недоказани от извори твърдения, не е само това … На Кюрдян безкритично вярват и преписват дори и сериозни арменски учени като Рач Бартикян например и така се разпространява "твърдението", че втората жена на Симеон била арменка и се казвала Рабна или пък Мария.

Galahad

За арменския произход на втората жена на Симеон конкретни сведения няма. Просто Сурсувул е прозвучало като арменски и Георги тутакси станал Киркор. Ну Сурсувул по-вероятно означава чъргубил, но гърците са малко скарани с Ч.

Съжалявам, че тези мнения не са точно по темата за „Именника“, но се налага да бъдат коригирани, защото робуват на популярни клишета и заблуди! Втората жена на цар Симеон е сестра на дипломата или посланика, както ви се харесва, Георги Сурсубоилес, за когото във византийските извори има достатъчно данни, че е бил секретар на императора! Той е византиец и второто му име беше използвано от „прабългаристите“ като поредната поява на титлата ичиргубоил! След това вече стана смешно, защото официално беше обявен за „ичиргубоила Георги Сурсувул“, тоест дублираха титлата и пренома! Дали е арменец или не – за българските историци – учени и изследователи, няма особено значение! По-важното бе и все още е да вземат и да попрегледат изворите, вместо да го правят прабългарин, защото смешката продължава твърде дълго! Аспандиат тенденциозно омаловажава факта и се прави на историк, какъвто не е, като привежда твърде, ама твърде отдалечени примери! Когато достигне до нивото на Храч Бартикян, тогава нека си позволи да го оценява! Галахад смята, че на някой арменец името Сурсувул му е прозвучало като арменска дума и по тази причина той трансформирал името Георги в Киркор. Всъщност дотук аргументирах точно обратния случай, който е валиден за българистите изобщо и по принцип и по начало, което е жалко!!! А иначе името Георги един български арменец e трансформирал преди 1944 г. в Кеворк и това е грешка! Следователно – нека Галахад да си направи труда и усилието да запомни, че Киркор или Крикор е от Григор, а не от Георги, което на арменски би било Кеворк!!!!!

[T.Jonchev]

Втората жена на цар Симеон е сестра на дипломата или посланика, както ви се харесва, Георги Сурсубоилес, за когото във византийските извори има достатъчно данни, че е бил секретар на императора!

????

На кой император?

[проф. Добрев]

Професоре би трябвало да пишете в раздела за алтернативна история, или направо в лично творчество - предполагам художествените достойнства на творбите Ви там ще бъдат оценени. Няма и едно вярно изречение, а по лошото е, че всеки който малко се е интересувал от история може да види това. Обаче, пък вредата който нанася на неосведомения читател е непоправима. Според увода на "Мифы Новой хронологии" - "Представления об историческом прошлом подменяются в общественном сознание сомнительными логическими построениями...представляет серьезною опастность для отечественной культуры. Происходит размывание фундаментальных культурных, научных и нравственных ценностей..." (Това вече е заяждане и модераторите спокойно могат да трият и в същото време е принципна позиция срещу псевдонаучността на подобни твърдения и то от човек, който публично афишира научната си титла, както Фоменко впрочем)

Вашата "принципна позиция" ще придобие необходимата научна тежест едва, след като направите и публикувате проучване на същия проблем, в което по надлежния ред да ревизирате и отхвърлите

всички досегашни изследвания и на първо място това на проф. Москов и моето.

Редактирано Март 16, 2014 от проф. Добрев

[Staretsa]

Драги Т. Йончев не се прави на неразбрал - не е важно на кой император, а че е бил асекрет. По онова време Роман Лакапин обсебва властта. Кой е бил императорът, в канцеларията на който е работел Гошо - не ми и трябва да знам, но който и да е бил го е пратил да успокои малко страстите на цар Симеон към престола на Византия. Гошо взел и сестра си, така че май еуспял и направил успешна кариера в двора на българския владетел!

[T.Jonchev]

Всяка безапелационна категоричност в науката е прекалена и неизбежно предизвиква съмнения в достоверността на формулираните твърдения. В случая:

По вид и характер Именникът на българските ханове е родословие на прабългарския династичен род Дуло.

Фактът, че в текста се споменават четирима владетели и един наместник, които са от други родове, прави твърдението невярно.

До времето на приключване на славянизацията на прабългарите тази хроника е устна традиция

Допустима е хипотезата за устна традиция, но едва ли може да се твърди, че е доказана.

... и се знае наизуст от всеки един прабългарин от рода Дуло от мъжки пол.

Това е абсолютно недоказуемо и следователно несъстоятелно твърдение.

Преведена е от прабългарски език и е записана на старобългарски език по нареждане на Симеон от неговия племенник Тудор Доксов, ...

Тази хипотеза е възможна, макар че за нея съществуват единствено съображения, но не и доказателства.

Що се отнася до „неговия племенник”: ако приемем, че Тудор е Доксов син (каквато хипотеза има), то той е първи братовчед на Симеон, а не негов племенник.

... след което е поставена в посветения на Симеон енциклопедичен сборник.

За подобно твърдение не съществуват нито доказателства, нито аргументи. Твърдението е голословно.

Тази хроника е най-достоверният и без нито една грешка или пропуск домашен извор за историята на България от VII до VIII в.

Това е твърдение на М.Москов, което обаче (най-меко казано) е твърде оспоримо. Дори само презумпцията за принадлежност на паметника към устната традиция, прави това твърдение крайно съмнително.

Имената на календарно-цикловите години и месеци са на прабългарски език, поради което значението на Именника за прабългарското езикознание е неоценимо.

Е, тази оценка е напълно приемлива.

Драги Т. Йончев не се прави на неразбрал - не е важно на кой император, а че е бил асекрет. По онова време Роман Лакапин обсебва властта. Кой е бил императорът, в канцеларията на който е работел Гошо - не ми и трябва да знам, но който и да е бил го е пратил да успокои малко страстите на цар Симеон към престола на Византия. Гошо взел и сестра си, така че май еуспял и направил успешна кариера в двора на българския владетел!

Бих бил много задължен, ако се приведе един цитат от източник, от който да е видно, че Г.Сурсувул е бил ромейски асекрит.

[boilad]

проф. Добрев, on 16 Mar 2014 - 11:16, said:

Вашата "принципна позиция" ще придобие необходимата научна тежест едва, след като направите и публикувате проучване на същия проблем, в което по надлежния ред да ревизирате и отхвърлите

всички досегашни изследвания и на първо място това на проф. Москов и моето.

Въобще не е нужно да пиша дипломна работа, за да оборя позицията Ви. А фундалната грешка на Моско Москов е, че се предоверява на данните от "Именника" - от там и неподкрепената с нищо умозрителна теза за съвладетелството (за погрешните датировки - особено що се отнася до Кубрат - да не говорим. Поразителното е, че когато разглежда другите владетели, той съпоставя управлението им с данните от наративните източници, когато ги има, а в случая с Кубрат съвсем безкритично приема указаните 60 години управление, които не са подкрепени от нищо друго). Т. е. Москов, както и Вие, умножава същностите отвъд необходимото, приемайки желаното за действително.

По вид и характер Именникът на българските ханове е родословие на прабългарския династичен род Дуло.

Това твърдение е толкова очевидно несъстоятелно, че дори не си заслужава коментара. Всеки, който си е направил труда да прочете лаконичните данни от "Именника" веднага ще отбележи, че не е никакво родословие, още по малко пък на рода Дуло, Защото изброява владетели, а много от тях не са от този род - има Укил, Вокил, Угаин, Ерми.

До времето на приключване на славянизацията на прабългарите тази хроника е устна традиция и

се знае наизуст от всеки един прабългарин от рода Дуло от мъжки пол.

Както вече отбелязах този списък въобще не е достояние на рода Дуло. Твърдението, че е устна традиция и се е предавал наизуст от уста на уста също е безпочвено голо предположение.

Преведена е от прабългарски език и е записана на старобългарски език по нареждане на Симеон от

неговия племенник Тудор Доксов, след което е поставена в посветения на Симеон енциклопедичен сборник.

От какъв език е преведен списъка и дали въобще е преведен, също е спекулация. Няма никакви данни Симеон, а още по-малко мнимия му племенник (според Казимир Попконстантинов, който е специалист палеограф "-ов" е окончание указващо притежание, т. е. въпросния Тудор е бил роб, или слуга на борисовия брат Докс) да са замесени в записването му на старобългарски и това при положение, че най-ранните преписи са от ХV в. (протографа разбира се е бил много по-стар и вероятно изсечен върху камък с гръцкия алфавит).

Тази хроника е най-достоверният и без нито една грешка или пропуск домашен извор за

историята на България от VII до VIII в.

За неточностите, пропуските и грешките в него вече е говорено много. Съвсем накратко - липсващи имена на владетели (Сабин), свръхгодини на управление.

Имената на календарно-цикловите години и месеци са на прабългарски език, поради което значението на Именника за прабългарското езикознание е неоценимо.

Значението за хронологията е неоценимо, ама виж за лингвистиката?!... Освен това, ако както твърдите паметника е преведен от "прабългарски" на старобългарски, как така тези загадъчни изрази са останали непреведени? Това означава, че или са били неразбираеми (по-малко вероятно), или са използвани в качеството им на terminus technicus. И в двата случая не може, уповавайки се на тяхната етимология, да се правят изводи за говоримия език преди т. нар. "славянизация", която още Петър Мутафчиев предположи, че е започнала още преди преселението, а Рашо Рашев в "За произхода на прабългарите" обогати и допълни с нови аргументи.

Редактирано Март 16, 2014 от boilad

[проф. Добрев]

1. ... че най-ранните преписи са от ХV в. (протографа разбира се е бил много по-стар и вероятно изсечен върху камък с гръцкия алфавит).

2. Освен това, ако както твърдите паметника е преведен от "прабългарски" на старобългарски, как така тези загадъчни изрази са останали непреведени? Това означава, че или са били неразбираеми (по-малко вероятно), или са използвани в качеството им на terminus technicus.

3. И в двата случая не може, уповавайки се на тяхната етимология, да се правят изводи за говоримия език преди т. нар. "славянизация",...

4. ...според Казимир Попконстантинов, който е специалист палеограф "-ов" е окончание указващо притежание, т. е. въпросния Тудор е бил роб, или слуга на борисовия брат Докс.

1. В гръцкия език няма звук и буква Ч, а тук са числителните вечем "трети" и читем "седми"!??

2. Изразите не са преведени, защото в старобългарския език няма такава реалия, денотат, предмет на обозначаване, на основата на който да се търси и най-подходящата славянска дума. Терминът Дилом не е

просто и дори най-малкото "змия", а определена година и то от конкретен календар.

3. Това вече ми звучи много странно, да не кажа, повече от дилетантски. Не ви препоръчвам да ми давате съвети и оценки и по тези въпроси. Вие чисто и просто нямате необходимата

не лингвистична, а етимологична квалификация, което е нещо много по-различно.

4. Подобно допускане ми се струва направо абсурдно, защото черноризец Тудор Доксов е един от

бележитите преславски книжовници:

Със сигурност към 920 г. презвитер Григорий Мних продължава да живее и твори в Преславската Книжовна Школа заедно с такива имена като княз Симеон, презвитер Наум, епископ Константин Преславски, презвитер Йоан Екзарх, черноризец Докс, презвитер Йоан, черноризец Тудор Доксов и др. Главното и същественото за всички тях е това, че те получават своето образование в Славянската Школа на патриарх Фотий (820-891) или в Магнаурската Академия към императорския дворец Магнаур в Константинопол, а повечето от тях – последователно и в двете учебни заведения.

Този Именник ни поразява най-вече с това, че годините, когато наследниците встъпват във владение, са дадени на прабългарски, като е приложена система за датиране, която откриваме в два-три по-ранни български писмени паметника, а също така е била използвана и от Тудор Доксов, автор от времето на цар Симеон.

Сред хората, които все още нямат писмен език, традицията по право е исторически достоверна. Ето защо смятам, че - като се изключи легендарната епоха - документът се превръща в повече или по-малко автентично свидетелство за поредността на владетелите [Рънсиман 2009, 3].

Редактирано Март 16, 2014 от проф. Добрев

[boilad]

1. В гръцкия език няма звук и буква Ч, а тук са числителните вечем "трети" и читем "седми"!??

2. Изразите не са преведени, защото в старобългарския език няма такава реалия, денотат, предмет на обозначаване, на основата на който да се търси и най-подходящата славянска дума. Терминът Дилом не е

просто и дори най-малкото "змия", а определена година и то от конкретен календар.

3. Това вече ми звучи много странно, да не кажа, повече от дилетантски. Не ви препоръчвам да ми давате съвети и оценки и по тези въпроси. Вие чисто и просто нямате необходимата

не лингвистична, а етимологична квалификация, което е нещо много по-различно.

1.Това, че в гръцкия няма букви за звуците "ш" и "ч" не означаване, че те не са били предадени по някакъв начин.

2.Е, дойдохме си на думата. Това са именно календарни термини като "април", "март" и т. н., които не ни казват нищо за говоримия език.

3.Достатъчно съм квалифициран, за да видя къде логиката куца.

4.Абсурдно е допускането, че окончанието "-ов" в личните имена показва произход. През цялото Средновековие, та чак до първата половина на ХІХ век личното име е следвано от бащино без окончание. И когато обвинявате мен, че се изказвам по въпроси извън компетенцията ми, помислете какво правите Вие, отхвърляйки с лека ръка думите на утвърден палеограф (за отхвърлянето на изследванията пък на авторитетни историци няма да говорим, а съвсем очевидно историята не е във Вашите компетенции, за разлика от лингвистиката, вчастност тюркологията).

Редактирано Март 16, 2014 от boilad

[проф. Добрев]

Що се отнася до „неговия племенник”: ако приемем, че Тудор е Доксов син (каквато хипотеза има), то той е първи братовчед на Симеон, а не негов племенник.

"Грешката" е само във форума, благодаря все пак:

Всичко това най-напред и от една страна най-недвусмислено и напълно определено показва и доказва също така, че самият презвитер Григорий е прабългарин по произход, както и самият Симеон, а след това и от друга страна в един по-широк план и поради това, че прабългари по произход са още най-малкото св. Климент Охридски, черноризец Докс, брат на княз Борис и чичо на Симеон, както и неговият син черноризец Тудор Доксов, то съвсем очевидно-безспорно основата и ядрото на Преславската Книжовна Школа се полага и образува от книжовни дейци не със славянски, а тъкмо с прабългарски произход.

[Eньо]

1. В гръцкия език няма звук и буква Ч, а тук са числителните вечем "трети" и читем "седми"...

Българите в предхристиянския период в Дунавска българия са си служили без проблем с гръцката писменост като официална и са знаели пределно добре коя дума как се изговаря.

Zitko itzirgu bule humshi kupe yne tulshi fm' estrogin kupe ykz' tulshi ond turtuna pila zopan estrugin kupe k' tulshi m' alhasi kupe a' hlubrin a'.

Липсата на определена буква не е проблем, защото това не пречи да се изговори правилно от четящия - пример: английският език в който едно се пише а друго се чете.

Редактирано Март 16, 2014 от Eньо

[проф. Добрев]

3.Достатъчно съм квалифициран, за да видя къде логиката куца.

Вашата логика куца, но за да докажете, че наистина сте етимологически квалифициран,

подчертайте само най-грубите грешки от долния текст, без да се впечатлявате, че неговият списовател е кандидат за Нобелова награда, успех!

2). шегор – бык, вол. Встречается в выражении “шегор вечем”, “шегор твирем”, “сигор елем”. Слово алтайского произхождения. В пр.тюрк. *sigo, в др. тюрк. яз. sïγïr / sigir, тур. sïr – бык. Существует и другое общоалтайское по произхождению название быка / вола *h`õk`iŕV˜e, в тюрк. яз., в др. тюрк. öküz, в др. тюрк. яз. ögüz, ögiz, ogus, пр.тюрк. ф-ма *öküŕ, занято в венг. ökör, в чув. văgăr, văkăr [27]. В монг. üker, xuker, xuger, в ТМ, hukur, uxur – бык, вол[28]. (38). Корень *sigo, только в тюрк. яз. имеет разширения с значением бык, вол, а в других алтайских яз., вкл. тоже и тюркских, так называются олени и козы: в др.тюрк. и большинстве тюрк. яз. sïγun, sūγun, тур. sïn, каракалп. suwïn – олень, монг. segenek, sejinüg, калмык. sīnэk – козел, ТМ, эвен. segdžen, яп. šíkà – олень, яп. suu`karu – лань. Это означает что по всей вероятности тюрк. названия быка, возникли под индо-европейским (индо-иранским) воздействием [29]. В санскрите šakkarħ, šakvarħ, перс. sowr, saur, пушт. saur, хинди sāŗ, saur, кашмир. hakhoru, hakhürü, непал. chāŗā, в дард. яз. śakrá, śakkara, śakvara, hakhur, hakhoru – бык. (37) Так или иначе, шегор с алтайском, пратюркском произхожднием и видна идентичность с тюркскими формами!

Редактирано Март 16, 2014 от проф. Добрев

[makebulgar]

Сигир в тюркските езици е заемка от индо-иранските и санскрита. По същия начин при тюрките е заета и думата Барс от иранците вероятно. Има и числителни заети при тюрките. Бир"първи" си е с общ корен с нашето ПЪРви, с ПРима, и т.н.

При това тюрките имат и доста други думи с които назовават биковете и кравите. Примерно дума е ИНЕК! Общоприето е че при нас думата БИК идва от турски, но думата я има и в Западна Европа сред народи дето нямат нищо общо с тюрки някакви.

Редактирано Март 16, 2014 от makebulgar

[kostaдн]

И колко пъти се среща титлата хан в Именника?

[T.Jonchev]

Що за въпрос? Николко.

[kostaдн]

Защо тогова го наричат Именник на българските ханове?

В този смисъл не е ли редно разглеждането му за да е обективно да започне с премахване на ханове" от името м у и със замяна с "князе"

Защото постулирането му като Именник на хановете заблуждава неопитния читател че става въпрос за ханове в него и четейки само за князе, той би решил че е недостоверен, защото сам си противоречи

Именник на българските князе не е ли по-близо до същността на документа?

Редактирано Март 16, 2014 от kostaдн

[Eньо]

Защо тогова го наричат Именник на българските ханове?

В този смисъл не е ли редно разглеждането му за да е обективно да започне с премахване на ханове" от името м у и със замяна с "князе"

Защото постулирането му като Именник на хановете заблуждава неопитния читател че става въпрос за ханове в него и четейки само за князе, той би решил че е недостоверен, защото сам си противоречи

Именник на българските князе не е ли по-близо до същността на документа?

Документа не е писан от владетелите, те до покръщаването са самостойни владетели и ако някой приживе се би осмелил да заяви на Крум, Омортаг, Токту или Сабин че няма владетелска титлата кан,защото ще бъде посечен на момента от доверените им хора.

Гърците пък налагали в надписи на гръцки всички владетели на околните държави да бъдат не с народностните си титли а със титлата "архонт" - управник, може и владетел на област.

След 10в. с въвеждането на славянския език за административен и църковен в България титлата от старите надписи архонт се превежда като "княз" - която буквално означава престолонаследник, брат на владетеля също спо-нисък ранг от императора.

[kostaдн]

Еньо,

не разсъждаваме как са се наричали българските владетели. За това има изписани километри книги и форуми и пак няма съгласие. Не е мястото в тази тема да подновяваме спора.

Въпросът е че е нередно Именника да е на ханове, щом ханове в него няма изобщо.

Не мислиш ли че е чисто съчинителство да го наричаме Именник на българските ханове, след като в него няма никакви ханове?

Редактирано Март 16, 2014 от kostaдн

[Eньо]

Еньо,

не разсъждаваме как са се наричали българските владетели. За това има изписани километри форуми и пак няма съгласие

Въпросът е че е нередно Именника да е на ханове, щом ханове в него няма изобщо.

Не мислиш ли че е чисто съчинителство да го наричаме Именник на българските ханове, след като в него няма никакви ханове?

Защо се нервираш, можеш да наричаш "Именника" както си искаш. Сега е демокрация.

Според теб каква титла са носели българските предхристиянски владетели - Аспарух, Тервел, Севар, Винех, Сабин, Умор, Токту, Кардам, Крум, Омортаг ?

[kostaдн]

Много ти се спори, а?

Не е тук мястото, ще оспамим темата.

Аз бях пуснал тема тук преди, не получих смислен отговор освен "канасубиги" който всички знаем

Ако ти се спори - възобнови темата. Но да не спамим тук, не е редно

По темата - не се нервирам никак даже

Считам че не е редно да се подменя смисъла на този документ, защото точно това е наричането по този начин

Има-няма ханове, в Именника ги няма.

Редактирано Март 16, 2014 от kostaдн

[scarecrow]

Защо тогова го наричат Именник на българските ханове?

В този смисъл не е ли редно разглеждането му за да е обективно да започне с премахване на ханове" от името м у и със замяна с "князе"

Защото постулирането му като Именник на хановете заблуждава неопитния читател че става въпрос за ханове в него и четейки само за князе, той би решил че е недостоверен, защото сам си противоречи

Именник на българските князе не е ли по-близо до същността на документа?

А колко пъти се споменава думата български?

[kostaдн]

А какви други народи се споменават?

Авитохолъ житъ лѣт. ҃т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмъ твирем. Ирникъ. житъ лѣт. ҃ри. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилом тверимь. Гостунъ наместникь сьï два лѣта. рѡд ему. Ерми. а лѣт ему дохсъ. втиремь. Курт: ҃ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь. Безмеръ ҃г. лѣт. а рѡд сему Дуло. а лѣт ему шегоръ вемь. сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. остриженами главами. И потѡм пріиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ. Есперих кнѧз. ҃ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем. Тервен. ҃ка. лѣто. рѡд ему Дуло. а лѣт ему текучитем. твирем. ҃ки. лѣт. рѡд ему Дуло. а рѡд ему дваншехтем. Севаръ. ҃еі. лѣт. рѡд ему Дуло. а лѣт ему тохалтом. Кормисошь. ҃зі. лѣт. рѡд ему Вокиль. а лѣт ему шегоръ твиремь. Сïи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь. Винех. ҃з. лѣт. а рѡд ему Ѹкиль. а лѣтъ ему имаше Горалемь. Телець. ҃г. лѣта. рѡд Ѹгаинь. а лѣт ему соморъ. алтемь. И сïй иного рад. Ѹморъ. ҃м. днïи. рѡд ему Ѹкиль а ему дилѡм тоутѡм.

Редактирано Март 16, 2014 от kostaдн

[scarecrow]

Понеже явно не разбра въпроса ми, го повтарям специално за теб.

Колко пъти се споменава думата "български"?

Мисля, че въпросът е съвсем елементарен и отговорът е някакво число.

[kostaдн]

Очевидно 0 (нула)

Сега ти отговори - за колко други народа става въпрос

Отговорът отново е число

Бъди последователен и отговори с число

Редактирано Март 16, 2014 от kostaдн

[Eньо]

А какви други народи се споменават?

Авитохолъ житъ лѣт. ҃т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмъ твирем. Ирникъ. житъ лѣт. ҃ри. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилом тверимь. Гостунъ наместникь сьï два лѣта. рѡд ему. Ерми. а лѣт ему дохсъ. втиремь. Курт: ҃ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь. Безмеръ ҃г. лѣт. а рѡд сему Дуло. а лѣт ему шегоръ вемь. сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. остриженами главами ...

Eстествено че българите се споменават, с "остриженами главами" - с чембас, предците ни го наричали "чуба" и до днес названието се е запазило сред волжските българи. Ти питаш за титлата, еми тя е свързана с етноса, а в онези времена външният вид определял до голяма степен заеднос езика и етноса, а чембаса е била една от характеристиките определящи дадения човека като българин.

Редактирано Март 16, 2014 от Eньо