Българска бронирана конница

[monte christo]

Но въпреки това се удивявам при вида на требуше на въоръжение на монголите през 1240-та...

За много неща още ще има да се удивяваш Научиш ли се да ме приемаш на сериозно, ще научиш много нови неща и ще погледнеш историята през нейната истинска призма. Тя не търпи инфантилност.

Има изключително много неща с които аз лично не съм запознат. Кротувам си, чета си, попивам информация и дори се радвам, че тук в БГ Наука има такива хора от които може да се научи нещо, вместо да се завирам в Александрийската библиотека. Не може всичко да се знае на този свят. Точно това може би прави човек щастлив, понеже в Библията пишеше, че многото знание предизвиквало тъга...

Но не се изказвам неподготвен и "авторитетно", както ти често обичаш да го правиш в стил "направибългарче". Казах ти - залавям ви по приказките. Въобразяваш си, че разбираш нещо от средновековно българско военно изкуство (такъв човек в BG няма), за ромейското да не говорим, а приказките ти за готи, авари, хазари ще оставя без коментар. Ще се задоволя само с това - българите са оцелели по тукашните земи по ред други причини, но не и защото били някакви уникални войници, които светът никога не е виждал преди. Казах ти, че си болен от патриотизъм и това ти пречи да осъзнаеш много неща.

Мой човек, това не са "художествени измислици". Ако наистина разбираше нещичко от тази тематика, поне още няколко нещица щяха да ти направят огромни впечатления. Неслучайно ви писах, че тази картина при Киев пресъздава епопея, а не обикновена обсада. Сега ще ти обясня някои неща:

1. На преден план е огромна четириколесна платформа теглена от 22 вола, която пренася юрта или по-скоро цялото това съоръжение си е подвижна юрта. Това не е "художествена измислица", а точно пресъздаване на действителността. Подобни съоръжения в монголската армия са описвани през XIII в. Обозът им е огромен и прекалено бавен. Я вижте как всички газят в снега. Времето не ги притеснява ни най-малко.

2. Монголите използват требушети и въобще най-различна обсадна техника много време преди 1240 г. Те са майстор-обсадители. За разлика от теб, бързо попиват информация, учат се от "най-добрите" и най-накрая създават най-голямата империя на земята за всички времена. Такива бомардировки са си устройвали с корейците десетилетие преди това, а още по-рано - с китайците.

3. "Златната порта" на картината е 1:1 е "оригиналдъ" (нейната възстановка). Всъщност всичките картинки са оригиналдъ - правени са по артефакти, документи и проучвания за периода. Защитното въоръжение също е 1:1

Ще се огранича дотук, макар да има още доста интересни неща за коментиране. Няма смисъл повече да наливам информация. Тя е елементарна, но за някои е трудносмилаема. Както между впрочем за българо-ромейските войни и отношения - приказвам бам-бадева на филанкишията. Нали съм бил лаик-новатор. Слушай, приятелю - без такива лаици-новатори поне нашите bg "професионалисти" са за никъде

Редактирано Януари 6, 2012 от monte christo

[Кухулин]

Жените изглежда са бойци, а не майки, защото липсват деца при погребаните..

Не мога изобщо да преценя за какво точно става въпрос и кое изследване манипулира данните, но виж например тук:

Позднесарматская культура урало-казахстанских степей (pdf)

Това е някаква дисертация от 2003 г., в която са посочени 22 детски от общо 247 разгледани късносарматски погребения.

[isav]

Графе, хайде да си опресниш знанията за требушетата, че ще стане ОТ и за това!!!

[monte christo]

Графе, хайде да си опресниш знанията за требушетата, че ще стане ОТ и за това!!!

Човече, не се спори след като не разбираш нещата. Запознай се с монголската армия! Тя не е била съставена от голи и боси селяндури. Запознай се какви градове са обсаждали, кога и с какво! Аман от "професори"...

[monte christo]

Разбирам те за войската. Аз лично не съм си променил мнението, все още смятам че войската до края на 9 век е конна (цък).

Ник, ако войската ни беше конна през целия IX в., ние никога нямаше да спечелим сраженията при Българофигон, а две десетилетия по-късно това при Ахелой. Само едната конница не ни върши никаква работа. Било тя тежка, лека или каквато и да е.

Имаш да изчисляваш оттатък и градиш хипотеза за "панонското" придвижване през 811 г. ))

С някои от интерпретациите на Жеков въобще не съм съгласен (особено за "Върбица" и Версиникия); ама нейсе. Този линк доказва още веднъж твърдението ми, че в България все още нямаме човек, разбиращ и запознат изцяло не само с военното изкуство на средновековните българи, но и с техните някогашни южни съседи.

Конницата ни е била лека (до средна)...Имаме доста източници за изполването от българите на аркани, лъкове, саби, палаши и топори - а това всичко доколкото знам, се смята че е от арсенала на леката кавалерия.

По скоро ми изглежда, че българите разчитат на по-разнообразен "арсенал" от тактически приьоми (спрямо византийския), вместо на по-защитена и "тежка" кавалерия.

Абсолютно съгласен

[mitaca]

Абе тука всеки си пише за това което смята, че разбира. Аре ще дам и своята лепта. Някой да е виждал електрон? Да го е барал или пипал? Рашо Рашев (светла му памет) да го е изкОпал? Не. Не! Ами то кокали на динозаври изкопаха, та един електром ли. Ами позитрон (тея дет не знаят що е това да питат на лично ). Ееее щом никой не го е виждал, барал или мирисъл, щом никой не го е изкопал, значи го нЕма! Сега малко по сериозно. Хайде дайте ми изровеното ромейско оръжие на територията на балканите. Колко катафрактски брони, колко меча, колко каски, колко конски брони. Също така ми дайте сведения за римските таквиз (без катафрактите де). После ми дайте сведения колко е славянското море, ама с кокали ако може. Е то не може де, че нема как да се отличат славянските кокали от другите такива, ноо сугур' знаете други начини? Чета тук, че 'ние' четем 1 000, а си представяме 3 000, въпреки, че не ми идва на ума, как автора на това 'умозаключение' знае какво си представяме. Но аз чета как други някои четат 50 000 и 12 000 и представят 5 000 и 1 200, без идея да имат как и защо става така. Не те някаква идея имат, ама нямат що са толкоз малко. Както и да го извъртате в хрониките си пише. Ясно, може да е преувеличено, ама може и да е умалено нес-па? Не знем как е и затова щото нямаме друг мтериал ще трябва на това да разчитаме.

[Кухулин]

Митак, благодаря ти за веселия пост, подейства ми добре рано сутрин Все пак, последното изречение съдържа фактологична грешка.

[Raven]

Глупости! Аланите и сарматите са мъжки банди, доколкото принципно мъжки банди са всички армии от как свят светува! Армиите по фронтовете на ПСВ и ВСВ са "мъжки банди", армиите на арабите са "мъжки банди" и т.н.!

Това което се опитва да ти обясни е че според една от теориите за произхода им първоначално аланите са войнска каста или военна прослойка на сарматите, подобно на бесите за сатрите, по късно името им става етноним и се обособяват като отделен народ.Това обяснява крайно милитаризираната култура на аланите и липсата на женски, детски погребения и прочие семейни битовизми.

Пишат ги тези неща хората тук там.

[Black Wolf]

Това за "обособената военна каста" е плод на неразбиране... По-скоро става дума за възрастови степени или за различни мъжки съюзи.

Почнете от класиката на Стиг Викандер "Арийският манербунд" и нещата ще се поизяснят.

Прочее, смехотворната теория за иранския произход, която почива на лаишки лингвистични фантазии дори няма какво да се обсъжда.

Рейвъна е прав, че родовите имена при българите са по произход тюркски, фино-угорски, монголски и тунгусо-манджурски (статията на д-р Р. Сефтерски по въпроса е много интересна), което е насока какъв е бил произхода на въпросните българи.

Аз съм склонен да предположа, че етническия субстрат, върху който са "надстроили" тези етнически влияния, е бил ираноезичен, но ираноезичен е нещо много по-различно от ирански... И следва да си зададем въпроса защо ираноезичните племена са били повлияни по този начин. Ами... защото по-високата култура се е наложила. А че тюркската култура е била по-висока от иранската за мен няма съмнение.

Не гледайте Персия - това е съвсем друга бира... В степита са си били диваци като всички останали (да не забравяме, че основния идеологически сблъсък за персите е било противоборството Иран-Туран, т.е. с братовчедите им от степите) , само че тюркските диваци са били с една идея по-гъвкави.

[Raven]

При аланите работата е че нямат военни и цивилни гробища, имат си еднаква култура, но поне в най ранните им варианти преобладават мъжете и жените войни, децата са малко, силно изразена войнска култура което поражда теорията че в началото аланите са войнско съсловие набрано от различни племена от късносарматската група.По късно тази част се превръща в отделен народ със собствено име и култура сходна но и различаваща се по късно от късно сарматската.

Амиан ги нарича " с еднакво благородно произхождение".

Дали е било някаква форма на инициация или пък нуждата от сбълсъците с хуните е породила създаване на обособена военизирана част или прослойка не е много ясно.

Факт е че в началото аланите са по скоро военна група отколкото мирен народ скотовъди.

http://admw.ru/books/Tadeush-Sulimirskiy_Sarmaty--Drevniy-narod-yuga-Rossii/

[Raven]

"А че тюркската култура е била по-висока от иранската за мен няма съмнение."

По отношение на степните култури е точно така- ираноезичните номади си кочевают от андроновски времена още, имало е и скити и саки и сармати, но е трябвало да дойдат хуните и тюрките за да направят първата степна империя и последвалите я много такива.

[Raven]

Едно е да имаш култура, друго е да направиш империя! Първото е резултат от религиозни, битови и други традиции, а второто е резултат от военни умения! .....

Те нашите като дошли тук разчитали на поезията си да сразят ромеите, а не на "дивашките" си военни умения.

Но по принцип е вярно че тюрките и хуните са културни асимилатори, културният обмен върви обикновенно в една посока.

Въпреки това презрените тюрки създават една наистина уникална култура, представата която имаме днес за степите като стереотип е тюркско наследство а не скитско или сарматско.

[Elemag]

Но по принцип е вярно че тюрките и хуните са културни асимилатори, културният обмен върви обикновенно в една посока.

Въпреки това презрените тюрки създават една наистина уникална култура, представата която имаме днес за степите като стереотип е тюркско наследство а не скитско или сарматско.

Защо да са презрени. Тюрките (тюркютите) независимо от влиянията и взаимстванията, настина създават една култура доста оригинална и своебразна.

По отношение на степните култури е точно така- ираноезичните номади си кочевают от андроновски времена още, имало е и скити и саки и сармати, но е трябвало да дойдат хуните и тюрките за да направят първата степна империя и последвалите я много такива.

Като говорим за империи е едно, ако говорим за култура обаче, не е съвсем така. От тези андроновски времена до появата на степните империи ираноезичните развиват: номадското скотовъдно стопанство (по-късно то остава почти неизменно по своите основни характеристики), ездачът войн (слага се край на използването на бойни колесници), сложносъставният лък, тежката конница, в изкуството - типичния за степите зверинен стил и пр. - все неща (културни характеристики), които аз лично не бих подминал с лека ръка. :!!!:

Въобще навлезнем ли в конкретика и започнем ли да даваме примери е ясно, че някои тези изказани иначе така уверено доста ще започнат да издишат. Нормално е по-късните номади като приемници на по-ранните да имат една по-развита култура, към която да надграждат.

Колеги хайде да пишем по-малко лозунги във форума и когато се изказват някакви тези или мнения те да се аргументират с конкретни примери и доказателства.

Иначе честно да си призная мен лозунгарството не ме влече и от него няма какво да науча (освен това кой какви мнения има по определени въпроси). Така форумът става скучен дори за четене.

[kramer]

А че тюркската култура е била по-висока от иранската за мен няма съмнение.

Не гледайте Персия - това е съвсем друга бира...

Вълк, интересно, дай през 6-7 в. да сравним тюрки с ираноезични в степите северно от Черно и Каспийско море. По твоята логика ираноезичните там въобще да ги няма..

[Южняк]

Добър вечер; с риск да разбие нечие сърце по темата, кухулин е прочел информацията от собствения си хиперлин наобратно: всъщност при късно сарматските погребения има открити мечове в само 4.4 процента от гробовете - в останалите 96 процента няма никакво оръжие: от хиперлинка, който кухулин даде: "В большинстве погребений находился погребальный инвентарь, самой

массовой категорией которого является керамика (39, 9%); в ряде погребений

встречаются мечи (4,4 %), зеркала (5,2 %), ножи (12 %), пряслица (12 %)."

Т.е. ситуацията е същата като при прабългарите - на практика никакви оръжия в гробовете на сарматските рицари. За сметка на това в 16 процента от гробовете са открити грънжи, котли, мотики, лопати, кози, кокошки и т.н. кухненско аграрен инвентар (погрбения на готвачи? - ми много бе, 16 процента от населението готвачи, по логиката на кухулин).

Още от хиперлинка, който Кухулин пусна:

"

Наиболее

многочисленна группа безинвентарных погребений (25,2%) и группа

погребений, содержащих только керамику (16,8 %). Выделяются также группы,

состоящие из орудий труда (6 %), оружия (2,8 %), керамики и орудий труда (6

%), керамики, орудий труда и зеркал (3,2 %)." - т.е. броя на сарматите, които са погребани с огледала, червила, черни слипове и т.н. матриал по логиката на кухулин ни казва, че измежду тях е имало 3.2. процента травестити; с някакво оръжие са съпроводени само 2.8 от сарматските погребения - всъщност по-малко процентно от прабългарските, и дефакто, броят на погребаните сармати с огледала надвишава броя на тези, погребани с оръжие. какво ни казва това за сарматите? Ми - нищо. Всъщност ни казва нещо за Кухулин, не за сарматите - а именно, че чете инфото от собствените си линкове на обратно. 4 процента погребения с мечое се превръщат в 96 процента, а 96 процента безоръжейни погребения със селскостопански и кухнески снаряжения се превръщат в 4. Да не говорим, че 25 % от гробовете въщност няма никакъв инвентар - явно сарматите са събличали мъртвите си до голо и са си разпределяли имуществото им помежду си. както вероятно и прабългарите. Т.е по погребален инветар в никакъв случай не можем да съдим директно нито за професионално-бойните качества, нито за снаряжението на войската от първата българска империя (империя, щото в нея влизат повече от един етнос.) Поздрави специално на Кухулин с предложение да започне да чете собствените си хиперлинкове, преди да ги поства, защото иначе може да го направи някой друг.

[monte christo]

Колеги хайде да пишем по-малко лозунги във форума и когато се изказват някакви тези или мнения те да се аргументират с конкретни примери и доказателства.

ЗДР, Елемаг. Явно визираш моят лозунг. Ще ми дадеш ли конкретно доказателство за съществуването на многохилядна тежка конница при българите. Нали повечето от вас разбраха, че само едната ризница на нечий гръб или пък конска защита отпред при знатните не може да наведе ни най-малко към подозрение за съществуването на подобен род войска при нас. Няколкото десетки тежки конници в българската армия сами по себе си не правят тежка конница.

Лично аз смятам, че по времето на Симеон вече имаме подобен род войска, но... има едно голямо НО - може да се заблуждавам заради атаката при Ахелой 917 г.

Редактирано Януари 7, 2012 от monte christo

[Black Wolf]

Те нашите като дошли тук разчитали на поезията си да сразят ромеите, а не на "дивашките" си военни умения.

Тюркската поезия е достатъчно добре известна, за да я коментираме... Няма други такива епоси като обем.

Освен това очевидно 99 % от хората робуват на виждането за "култура" и "цивилизация", което е наложено в Европа. Т.е. култура има там където се строят градове, където има уседналост и пр. ,и пр. и пр.

Всичко това са признаци на упадък на културата. И те водят до съвременното състояние на човечеството, което е духовно и интелектуално деградирало.

Иначе аз малко се съмнявам, че при северните ираноезични номади е имало съсловно деление, каквото го виждаме във Ведите или Авеста. По-склонен съм да разглеждам нещата през призмата на мъжките съюзи, част от които са изпълнявали ролята (в определена възрастова степен) на постоянна армия. Впрочем, при тюрките положението е било подобно, за което загатват определени моменти именно в епоса.

[Elemag]

ЗДР, Елемаг. Явно визираш моят лозунг.

Не визирах точно теб.

Добър вечер; с риск да разбие нечие сърце по темата,

.....

Наистина много смешно.

Жалко, че професионалните археолози като Ка40 и Маготин в последно време не се появяват във форума.

[DendroaspisP]

За много неща още ще има да се удивяваш Научиш ли се да ме приемаш на сериозно, ще научиш много нови неща и ще погледнеш историята през нейната истинска призма. Тя не търпи инфантилност...

Графе,

ами то няма много за удивление, ако човек си направи труда да проследи преди посочената година (около 1240), кого са покорили монголите и как. И требушетите си идвам съмсем на място и съвсем закономерно.

[monte christo]

Графе,

ами то няма много за удивление, ако човек си направи труда да проследи преди посочената година (около 1240), кого са покорили монголите и как. И требушетите си идвам съмсем на място и съвсем закономерно.

Ами обяснявам им на някои хора, че не съм хванат от гората, ами съм си кротувал в пещерата; ама не, та - не!

Досега битуваше мнението, че монголите са голи и боси, а българите били тежковъоръжени едва ли не като Кьонихстига' Е, лека-полека всичко си идва на мястото.

[Rogi]

Първо - за много години, живи и здрави да сте!

Гледах темата от създаването й, но не я зачетох овреме, та сега чак я докарах до половината.

Преди да си дам "компетентното" мнение, може ли да попитам участниците в дискусията, дали нявга са яздили кон? И в една стара тема така попитах и неизвестно защо колегите от форума се "изсулиха". Имам предвид, поне няколко пъти да са яхали, да са чесали, оседлавали или поне впрягали кон. Може и магаре/катър.

Предварително благодаря!

[monte christo]

Първо - за много години, живи и здрави да сте!

Гледах темата от създаването й, но не я зачетох овреме, та сега чак я докарах до половината.

Преди да си дам "компетентното" мнение, може ли да попитам участниците в дискусията, дали нявга са яздили кон? И в една стара тема така попитах и неизвестно защо колегите от форума се "изсулиха". Имам предвид, поне няколко пъти да са яхали, да са чесали, оседлавали или поне впрягали кон. Може и магаре/катър.

Предварително благодаря!

Рогато, пак ли с рогите? Каква е твоята теза сега и що за въпроси? Яхали ли са конче или не? Въз основа на твоя личен опит ще определиш дали българите са имали тежка конница или не? Така ли?

Ами например аз съм яхал камила на Слънчев Бряг; знам, че арабите са използвали многобройна "камиларница", но това познание и личен опит не ми стигат да определя дали камилите са били защитени с доспехи...

[Rogi]

Привет графе!

Теб поне и на египетска камила да те качат, пак ще си знаеш едно и също, но също е вярно, че след малко "булгарофигонски" бой почваш да разумяваш!

По въпроса - ДА, имали са българите конница, даже и днес българската милиц... пардон, полиция има. Без конница може да се каже, не сме оставали, даже и в най-робските години. Каква ще да е била... извори има, макар и недостатъчни, но кажете ми, за коя част от старата и най-старата ни история има ДОСТАТЪЧНО данни!?

Според мен, трябва първо да си уточните понятието "бронирана конница", пък тогаз да се дърляме тукана. Ако става въпрос за рицарите с ковани полегати и фасетни брони... тц, такъви нема намерени по нашите земи, освен някое новозабогатяло сегашно парвеню да си е купил от запада. Ама надали! И тогава и сега подобна броня е скъпо нещо, то май през най-сериозните кръстоносни походи я е имало 1000-2000 подобни бронепижамести, я е нямало. А че са ценно нещо спор няма и до ден днешен си ги пазят по замъците, като експонати. Спокойно може да се съгласим, че подобно чудо у нас не е имало, пък и едва ли би вършило работа. За краткия период на съществуване, това военно изобретение не се прочува с някаква особенна ефективност, доказано навсякъде в земите между Ерусалим и Едирне, даже по едно и също време. Нищо чудно да се намери някоя скрита хроника, която да покаже, че Калоян не е бил пленен в Стамбул, ами е бил на военна академия в Дамаск при Саладин. Виж, за хора тръгнали на война, били те и конници, които вземат всякакви предпазни мерки (вкл. ризници, брони, каски и пр.) да не бъдат убити и ранени през нея... е, източници има доволно. И те казват, че българите охотно и с голяма радост ползвали такива. Всъщност, всички хора от всякакви националности, воювали от гърба на кон вземали подобни предпазни мерки, но това е друга тема. Наздраве!

Редактирано Януари 9, 2012 от Rogi

[nik1]

Ник, ако войската ни беше конна през целия IX в., ние никога нямаше да спечелим сраженията при Българофигон, а две десетилетия по-късно това при Ахелой. Само едната конница не ни върши никаква работа. Било тя тежка, лека или каквато и да е.

Имаш да изчисляваш оттатък и градиш хипотеза за "панонското" придвижване през 811 г. ))

С някои от интерпретациите на Жеков въобще не съм съгласен (особено за "Върбица" и Версиникия); ама нейсе. Този линк доказва още веднъж твърдението ми, че в България все още нямаме човек, разбиращ и запознат изцяло не само с военното изкуство на средновековните българи, но и с техните някогашни южни съседи.

Абсолютно съгласен

Дори да е верен анализът ти и в сраженията да е участвала (и) пехота, то той не ме убеждава че българите са се придвижили към съответните места. Смятам, че в 9 век те все още са природни ездачи.Защо: защото обитават основно лесотепите на мизия (Волжските българи и аланите неотхвърлят тази си култура поне до 11-12 век (аланите до 13 век, знаем че те завоюват Китай, в състава на монголскаста гвардия, на конете си, всъност те състваят тази гвардия)

[nik1]

Не мога изобщо да преценя за какво точно става въпрос и кое изследване манипулира данните, но виж например тук:

Позднесарматская культура урало-казахстанских степей (pdf)

Това е някаква дисертация от 2003 г., в която са посочени 22 детски от общо 247 разгледани късносарматски погребения.

..Детските погребения при средните сармати са около 30 процента.

..9 процента са детските погребения при урало-казахските късносарматски погребения; Процентите при сериите от нижнедонските късносарматски погребения са аналогични, или са по-малки: при една от сериите липсват детски погребения

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:zoeesIESoEgJ:annals.xlegio.ru/sarmat/small/nav6b.htm+%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%8F+%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0+%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a

М.А. Балабанова.

Реконструкция социальной организации поздних сарматов по антропологическим данным

В данной работе впервые предпринята попытка реконструкции социальной структуры поздних сарматов на основе антропологических критериев. Актуальность такой работы вызвана тем, что письменные свидетельства по данной теме малоинформативны, а археологические источники, особенно Нижнего Поволжья, маловыразительны. Большая часть наиболее «ярких» погребений была ограблена еще в древности. Все это вместе затрудняет строительство моделей социальных страт, хотя и не исключает его. В основе нашего исследования лежит принцип наиболее полного и всестороннего привлечения источников по проблеме общественной организации сарматов II—IV вв. н. э. Проанализированные по различным антропологическим системам признаков поздние сарматы представляют собой чрезвычайно интересную группу древнего социума, что позволяет достаточно уверенно предлагать реконструируемую модель. Для обоснования данной модели использовались как результаты антропологических исследований массового материала, так и данные письменных и археологических источников, проводились этнографические параллели.

В антропологическое исследование включен массовый материал II—IV вв. н. э., полученный в результате археологических раскопок позднесарматских могильников Нижнего Поволжья и Нижнего Дона. Позднесарматская серия насчитывает 532 костяка. В процессе исследования постоянно проводился сравнительный анализ позднесарматского материала с раннесарматскими и среднесарматскими выборками.

Для построения моделей социальной организации и выявления профессиональной направленности исследуемой серии проводился анализ половозрастной структуры; антропологического состава; определялась функциональная значимость такого яркого маркера у поздних сарматов, каким является искусственная деформация головы; изучалась и узко специальная проблема, связанная с изменением комплекса краниологических признаков под давлением деформирующей конструкции. Реконструкция двигательной активности изучаемой группы проводилась по программам, предлагаемым А.П. Бужиловой и М.Б. Медниковой (1998). В процессе работы выявлялись индикаторы двигательной активности, физических нагрузок и патологические изменения на костях скелета. Характеристика нижнедонской группы поздних сарматов основывается на суммарных данных автора этой работы и Е.Ф. Батиевой;1) характеристика патологии на костях нижневолжской группы поздних сарматов дается по исследованиям Е.В. Перервы (2002).

Основная часть.+)

Сначала рассмотрим половозрастную характеристику населения позднесарматской культуры. В настоящее время позднесарматская выборка насчитывает [66] 407 костяков по Нижнему Поволжью и 143 костяка по Нижнему Подонью. В нижневолжскую серию включен и опубликованный материал (Гинзбург, 1959; Фирштейн, 1970), состоящий из 57 черепов. Большая часть материала вводится в научный оборот впервые.

При определении демографических показателей поздних сарматов выявляется в первую очередь ее несоответствие общепринятым нормам. В позднесарматской выборке мужчин гораздо больше, чем женщин (Балабанова, 2000а; Батиева, 2000).2) Для нижневолжской серии соотношение по полу составляет 2,7 по нижнедонской — 2,0. Для сравнения приведем цифры по ранним сарматам — 1,3 и по средним сарматам — 1,4. Нормальное соотношение численностей полов в популяции — 1,0-1,1 (Кувшинова, 1985. С. 422-423). Преобладание мужчин над женщинами в древних выборках общеизвестный факт (Алексеев, 1989. С. 67). Чаще всего такое несоответствие связано с худшей сохранностью женских костяков. Для позднесарматского времени характерна хорошая сохранность костяков, поэтому эту причину можно сразу же исключить, и реконструируемые демографические параметры, скорее всего, отражают систему социальных институтов, существовавшую у них. Возрастная стратификация позднесарматского общества также далека от «идеальной». Детские погребения и костяки в позднесарматских курганах являются большой редкостью. В нижневолжской группе, в результате специальных поисков,3) удалось найти всего 12 детских костяков на более чем 407 взрослых, что составляет 2,9 % от общего числа. По данным Е.Ф. Батиевой, в нижнедонской выборке детей 13, что составляет 9,8 % от общего числа. В раннесарматских курганах-кладбищах и могильниках количество детских костяков варьирует от 16,7 % до 60 % от общего числа погребенных. В общесреднесарматской серии детей около 30 % (Балабанова, 2000. С. 85, 89, 90; архив автора). В погребениях позднесарматского времени дети в основном представляют категорию младенцев, которые сопровождают в могиле взрослого сородича. Например, в кургане 3 могильника Громославка и кургане 9 могильника Маляевка V младенца сопровождали взрослые мужчины. Подросткам старше 7 лет зачастую сооружалась отдельная могила, например, девочка 12-14 лет была погребена в могиле кургана 32 могильника Абганерово II, тоже, предположительно, девочка 10-12 лет — в кургане 23 могильника Кривая Лука XVII. Очень часто эти детские могилы не имеют четких культурных ориентиров, что также ставит под вопрос вычисленное процентное соотношение детских костяков. Похожая ситуация выявляется и на материалах недавно опубликованного позднесарматского могильника Львовский Первый-2 (Дагестан) (Абрамова, Красильников, Пятых, 2000). На восемьдесят четыре погребения взрослых людей приходится всего восемь детей. Данные по Лебедевскому могильнику из Южного Приуралья тоже не противоречат выявленной закономерности: на 45 взрослых только четверо детей. В нижневолжских курганах преобладают погребения пожилых и старых мужчин. В некоторых могильниках (Абганерово III и IV, Калиновка, Кермен Толга и др.) мужчины возраста Maturus II — Senilis составляют 100 %. Мужчины молодого и зрелого возраста хотя и встречаются, но значительно реже, чем в других древних сообществах. Интересно, что на части скелетов молодых мужчин зафиксированы ранения с летальным исходом: могильники Абганерово II, курганы 19 и 28; Громославка, курган 1; Дюкер, курган 10 и др. Так как в выборке преобладают костяки пожилых и старых людей и отсутствуют детские костяки, возраст дожития у поздних сарматов гораздо выше, чем в группах других древних народов. В нижневолжской серии возраст дожития 43,7 года с учетом детей и 44,7 года без учета. Возраст смерти мужчин несколько выше, чем у женщин и соответствует 46,8 годам и 39 годам. К сожалению, по нижнедонской выборке нет данных по возрастным категориям и суммарной выборке в целом. По разным могильникам возраст дожития в нижнедонской группе составляет 21,1-31,4 лет с учетом детей и около 33 лет без учета детей. Более низкие показатели возраста [67] дожития и более высокий процент детей, видимо, отражает специфику нижнедонской группы поздних сарматов. Высокие показатели продолжительности жизни приводит и С.И. Круц (1994) по поздним сарматам Таврики, средний возраст мужчин 46 лет; женщин — 41,3 года.

Таким образом, показатели уровня смертности и половозрастных соотношений явно далеки от нормы и позволяют с большой долей вероятности связывать такие параметры демографии с изменениями социального и экономического статуса, которые претерпело позднесарматское общество в процессе становления.

Анализ краниологических особенностей показал, что поздние сарматы занимают особое положение на общесарматском фоне (табл. 1, 2). Так, савроматское и раннесарматское население (VI—I вв. до н. э.) обладало краниотипом широкоголовых европеоидов с брахикранной формой черепной коробки. Лицо у них было широкое, средневысокое и умеренно профилированное на уровне назомалярных точек, а нос и переносье высокие и резко выступающие (Балабанова, 2000. С. 34, 35, 50, 51, 61, 62; 2000б. С. 96-103). Находящийся в нашем распоряжении массовый антропологический материал по сарматским культурам, насчитывающий в настоящее время около 1500 черепов, дает возможность предполагать, что среднесарматское население складывалось на основе субстратного населения, раннесарматского облика и компонента мигрантов, возможно, носителей культурных новаций, которые по морфологическим признакам были похожи на поздних сарматов (Балабанова, 2002). Среднесарматская культура и население во многом синкретичны. Поэтому по комплексу краниологических признаков оно занимает промежуточное положение между характеристиками раннесарматского и позднесарматского населения. Среднесарматский краниологический набор почти по всем параметрам мезоморфного строения, мозговая коробка средних размеров, по форме мезокранная, горизонтальная и вертикальная профилировка лица и отдельных его частей такие же, как и у их предшественников (Балабанова, 2000. С. 91, 92).