Отиди на
Форум "Наука"

Манджуризми и/или монголизми в старославянския език


Recommended Posts

  • Потребител

"Хоругва"?

"Дол (долина)"? Коренът е не-ИЕ-ски,съществува само при славяните и германците..

------

"Tal/тала" в монголския език значи "равно място", "степ", "равнина";

"Таллама" ("таллага", "таллака","теллакан") - "равнина", "изравняване на земя", "равно място", в ТМ езици..

http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/II/t.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 65
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Това е абсолютно изключено. Думата dal "долина", dalaþ "надолу" се среща в готския превод на евангелието (от 4 век, т.е. чисто времево хуните или прабългарите не се вписват в картинката), освен това лексемата е общогерманска (и не означава "степ" или "равно място", ами форма на релефа с подчертано вдлъбната форма като "дере", "долчинка" и подобни) и се среща и в келтските езици. С две думи, ограниченото географско разпространение и семантиката (ландшафтен термин) говорят в полза на субстратния й произход, а не на някакви абсолютно измислени монголски аналози.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В дигорски: дёл- первая часть сложн. сл. под, подо, напр. дёлгоммё ничком; ниц; дёлнад ниже дороги.

дёлазёг принижение; дёлазёг кёнун принижать, унижать, третировать; дёлазёг кёнунцё дигори ёма дигорон ёвзаг принижают (третируют) дигорцев и дигорский язык (73; 5).

дёлбилё 1) низина; 2) берег (реки); 3) откос.

дёлбилтё по низине, по берегу, по откосу.

дёлбун 1) с глубоким дном; 2) низко посаженный.

дёлбункаст взгляд исподлобья.

дёлваз скользящий вниз (напр.: седло).

дёлвёд нижняя тропа (в горах).

дёлвёз геог. низменность; долина.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

От монголски произход е думата меч (в монг. mec - острие, сечащо оръжие) донесена от хуните, заето първо от готите, а в последствие и от славяните.

Със сигурност такава дума е и хоругва.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Хоругва"?

"Дол (долина)"? Коренът е не-ИЕ-ски,съществува само при славяните и германците..

------

"Tal/тала" в монголския език значи "равно място", "степ", "равнина";

"Таллама" ("таллага", "таллака","теллакан") - "равнина", "изравняване на земя", "равно място", в ТМ езици..

http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/II/t.pdf

Допускам че и т.н. "звукоподаржателен" глагол "хапя", със значение "разкъсвам", "поглъщам (жадно)", познат при част от славяните и германците (hарреn) само, е с ТМ произход..

http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/k.pdf (стр 21-ва на PDF, иначе 376-та).

---------

Определено допускам че прабългарското "кан" е тунгусоманджуризъм - вероятно думата е навлезнала при прабългарите от ТМ-езичните (европейски) авари; Иначе думата при аварите е монголизъм, или пък е навлезнала директно от китайците (от китайците вероятно е заимствана и от прамонголите, и означава "император", "цар"...)

http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/k.pdf (стр 358-та).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Допускам че и т.н. "звукоподаржателен" глагол "хапя", със значение "разкъсвам", "поглъщам (жадно)", познат при част от славяните и германците (hарреn) само, е с ТМ произход..

http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/k.pdf (стр 21-ва на PDF, иначе 376-та).

---------

Определено допускам че прабългарското "кан" е тунгусоманджуризъм - вероятно думата е навлезнала при прабългарите от ТМ-езичните (европейски) авари; Иначе думата при аварите е монголизъм, или пък е навлезнала директно от китайците (от китайците вероятно е заимствана и от прамонголите, и означава "император", "цар"...)

http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/k.pdf (стр 358-та).

Jупан също е ТМ дума (според Хелимски)

----

Аз се замислям и дали "канасубиги" не е ТМ израз със значение "царят/кан, син на небето/луната"? Имаше някакъв "канизауци, princeps Avarum" при аварите..

"кан"-ът е "императорът" (споменах по-горе че смятам че етимологията и "историята" води до далекоизточния батюшка, а не до бактрийските владетели);

"Zhуj"-"суj" е китаизъм в ТМ езици, със значение "син" - от стр. 33 (271) http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/dzh.pdf

Последното като "луна/небе" e на стр. 18 (78) от http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/b.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Jупан също е ТМ дума (според Хелимски)

----

Аз се замислям и дали "канасубиги" не е ТМ израз със значение "царят/кан, син на небето/луната"? Имаше някакъв "канизауци, princeps Avarum" при аварите..

"кан"-ът е "императорът" (споменах по-горе че смятам че етимологията и "историята" води до далекоизточния батюшка, а не до бактрийските владетели);

"Zhуj"-"суj" е китаизъм в ТМ езици, със значение "син" - от стр. 33 (271) http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/dzh.pdf

Последното като "луна/небе" e на стр. 18 (78) от http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/b.pdf

"Бивам","бывает, "быт" (руски)?? Каква е етимологията и значението тук на глагола? А на думата"бивак"? А на "бил"(съм)? Или на "бъда", "бъдеще"?

В ТМ езици коренът/глаголът "би" означава "съществувам" ("быт"), "живея", "намирам се","поселявам" също "живот, "преживяване и други", и думата не е русизъм.. "Билег" в ТМ е знак за място, където почива някой (произхожда от същия глагол, корен..)

Тогава старобългарското бѣлѣгъ , може ли да е с ТМ произход?

Вижте страници 20 (79 и 80)

http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/b.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Дол (долина)"? Коренът е не-ИЕ-ски,съществува само при славяните и германците..

Проблема е че няма как монголите и манджурите да са занесли думата в английския!

DALE[deil]- долин(к)а

/up hill and down DALE - по гори и долини/

Във иранските и индо-ирийските езици думата е подобна на ДЕРЕ и ДАРА, и като приложим ирано-славянската трансформация Р-Л става ДОЛ.

German - Tal

Danish - Dal

Dutch - Dal

Swedish - Dal

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тука темата е сгрешена !:crazy_pilot:

По добре стои като "Маймун - джулъци '' в старо робския език .

Ей , че простотия . Трябваше да дойдат маймунчовците от маймунджирия ...:tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Думата dal "долина", dalaþ "надолу" се среща в готския превод на евангелието

Интересно. Би ли цитирал пасажа с изречението съдържащо dal "долина", dalaþ "надолу" във въпросното евангелие на готски?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тука темата е сгрешена !:crazy_pilot:

По добре стои като "Маймун - джулъци '' в старо робския език .

Ей , че простотия . Трябваше да дойдат маймунчовците от маймунджирия ...:tooth:

Какво ти има бе пич, та веднага започваш да обиждаш?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Манджуризми и/или монголизми в старославянския език?!?!

Темата наистина е сбъркана и то още в заглавието. Старославянски език, в смисъл на език употребяван писмено и говоримо от всички славяни, НЯМА.

Има старобългарски език. За него ли става дума?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Манджуризми и/или монголизми в старославянския език?!?!

Темата наистина е сбъркана и то още в заглавието. Старославянски език, в смисъл на език употребяван писмено и говоримо от всички славяни, НЯМА.

Има старобългарски език. За него ли става дума?

Няма старославянски език казваш..

Как наричаш езика на славяните в предписмения период, да кажем в периода 5- 7 век? Греша ли че го смятам за език (със диалекти - да кажем).

Ако имаш друго виждане, моля аргументирай го.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

....Определено допускам че прабългарското "кан" е тунгусоманджуризъм - вероятно думата е навлезнала при прабългарите от ТМ-езичните (европейски) авари; Иначе думата при аварите е монголизъм, или пък е навлезнала директно от китайците (от китайците вероятно е заимствана и от прамонголите, и означава "император", "цар"...)

Не приятелю, аварите донасят думата каган, но използват и кана-зауци, аналог на нашето кана-сюбиги.

Думата кан е позната още при кушаните под формата хоно.

Тя е твърде древна замека при юечжите, може и от праалтайците (където означава баща, родоначлник, старейшина), може и от китайците, където хун е княз, цар, изобщо владетел.

Другото което е че при прабългарите със сигурност има значителен алтайскоезичен примес! Това е факта потвърждаващ паралелите с чувашката лексика, изцяло алатйската същност на прабълг.календар, който изобщо не е нито толкова велик, нито толкова уникален, както пишат разните тъпи патриотари, а числителнита са със сигурни паралели в чувашки, названията на животните са алтайски, с изкл. на угрофинското имен - кон. Например верени - дрекон е тунгусоманджурска дума, там верени е голяма змия. дилом покзва пряк паралел с тургусоманджурското селен - змия, а в чувашки имаме накакво митично същество - змей наречено вери-селен, шегор-сигор си е древнотюркско отвсякъде, етх - куче, също и.т.н.

Специално за календара не се знае дали е лунен или слънчев и никога няма да узнаем, поради липса на информация. Смятам че най-вероятно е бил лунен, както останалите алтайски календари от този тип.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Няма старославянски език казваш..

Как наричаш езика на славяните в предписмения период, да кажем в периода 5- 7 век? Греша ли че го смятам за език (със диалекти - да кажем).

Ако имаш друго виждане, моля аргументирай го.

Дори и да приемем, че през 5 век век все още е съществувал единен език на славяните с различни "диалекти", ние не знаем абсолютно нищо за този език. Няма писмени паметници, както ти казваш - предписмен период. За този език може да се съди само по запазените топоними, което в конкретния случай е крайно недостатъчно.

В този смисъл, самата идея да се търсят "манджуризми и монголизми" в езика на славяните от 5 век е абсурдна.

По същата логика бихме могли да търсим "манджуризми и монголизми" в езика на шотландските пикти.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Другото което е че при прабългарите със сигурност има значителен алтайскоезичен примес! Това е факта потвърждаващ паралелите с чувашката лексика, изцяло алатйската същност на прабълг.календар, който изобщо не е нито толкова велик, нито толкова уникален, както пишат разните тъпи патриотари, а числителнита са със сигурни паралели в чувашки, названията на животните са алтайски, с изкл. на угрофинското имен - кон. Например верени - дрекон е тунгусоманджурска дума, там верени е голяма змия. дилом покзва пряк паралел с тургусоманджурското селен - змия, а в чувашки имаме накакво митично същество - змей наречено вери-селен, шегор-сигор си е древнотюркско отвсякъде, етх - куче, също и.т.н.

Специално за календара не се знае дали е лунен или слънчев и никога няма да узнаем, поради липса на информация. Смятам че най-вероятно е бил лунен, както останалите алтайски календари от този тип.

Опасявам се, че нищо от казаното по-горе не е вярно. Ама нищичко.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дори и да приемем, че през 5 век век все още е съществувал единен език на славяните с различни "диалекти", ние не знаем абсолютно нищо за този език. Няма писмени паметници, както ти казваш - предписмен период. За този език може да се съди само по запазените топоними, което в конкретния случай е крайно недостатъчно.

В този смисъл, самата идея да се търсят "манджуризми и монголизми" в езика на славяните от 5 век е абсурдна.

По същата логика бихме могли да търсим "манджуризми и монголизми" в езика на шотландските пикти.

В този смисъл, самата идея да се търсят "манджуризми и монголизми" в езика на славяните от 5 век е абсурдна.

Търсим манждуризми или монголизми, които присъстват във всички, или почти всички писмени славянски езици - думи които имат своя прамонголски или пратунгусомандурски произход, като (повтарям се)

"Хоругва" < "оронго" (ТМ или Ст.Монг)- вижте Хелимски;

"Бивак" < "Бивук" (ТМ); "Белег"/"бѣлѣгъ" < "билег" (ТМ), с корен в ТМ спомагателния глагол и/или само глагол "би" (в ТМ - със значние съществувам, живея, преживявам, явявам се някакъв, намирам се някъде, съдържам в себе си; вижте също ТМ "бивет" (бивам -бълг.)..Най-вероятно този глагол/корен е зает и при германците ("to be"), български "бъда", "бивам".

Интересно е дали самите прабългари са били ТМ-езични, и дали думата в руския език не е със стробългарски произход..

стр.20,21 от ПДФ-файла:

http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/b.pdf

"хапя" (хапче)/"happen" (поглъщам жадно, разкъсвам)< "хап-хап-хап" (ТМ), същото значение; думата може и да е с тюркски произход

стр 21

http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/k.pdf

"Жупан" (вижте Хелимски)

Този списък вероятно не изчерпва ТМ-измите, (аваризми, прабългаризми) в славянския език.. Както смята покойния Хелимский : ТМ проблем не е изчерпан с първите негови разработки

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В този смисъл, самата идея да се търсят "манджуризми и монголизми" в езика на славяните от 5 век е абсурдна.

Търсим манждуризми или монголизми, които присъстват във всички, или почти всички писмени славянски езици - думи които имат своя прамонголски или пратунгусомандурски произход, като (повтарям се)

"Хоругва" < "оронго" (ТМ или Ст.Монг)- вижте Хелимски;

"Бивак" < "Бивук" (ТМ); "Белег"/"бѣлѣгъ" < "билег" (ТМ), с корен в ТМ спомагателния глагол и/или само глагол "би" (в ТМ - със значние съществувам, живея, преживявам, явявам се някакъв, намирам се някъде, съдържам в себе си; вижте също ТМ "бивет" (бивам -бълг.)..Най-вероятно този глагол/корен е зает и при германците ("to be"), български "бъда", "бивам".

Интересно е дали самите прабългари са били ТМ-езични, и дали думата в руския език не е със стробългарски произход..

стр.20,21 от ПДФ-файла:

http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/b.pdf

"хапя" (хапче)/"happen" (поглъщам жадно, разкъсвам)< "хап-хап-хап" (ТМ), същото значение; думата може и да е с тюркски произход

стр 21

http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/k.pdf

"Жупан" (вижте Хелимски)

Този списък вероятно не изчерпва ТМ-измите, (аваризми, прабългаризми) в славянския език.. Както смята покойния Хелимский : ТМ проблем не е изчерпан с първите негови разработки

http://helimski.com/1.18.doc

Хоругвь, horågy

Детальное исследование по поводу происхождения ст.­слав. horågy (horågóv­) ‘σκη̃πτρον’ (Супр., см. СтСлСл 763), рус. хоругвь ‘церковное знамя’ (известно большин¬ству старолитературных и ряду современных славянских языков в значениях ‘хоругвь, знамя, флаг, стяг; [реже или эпизодически] скипетр, жезл; знак; флюгер; парус; воинский отряд; племя, колено’, см. ЭССЯ 8: 81­82) принадлежит К. Г. Менгесу (1979: 157­166), который придавал ему значение решающего аргумента в подтверж¬дение своей теории монгольского происхождения европейских аваров. Источни¬ком слова, согласно Менгесу (развившему идею П. М. Мелиоранского), послужило монг. oroŋγa < *horoŋγa ‘знамя’ (откуда и др.­тюрк. oruŋu id., oruŋguluγ ‘несущий, имеющий знамя’), а фиксация славянского слова задолго до монгольской эпохи оставляет един¬ствен¬ную возможность объяснения – заимствование из (монгольского) языка аваров. При этом само монг. oroŋγa, в котором предполагаемое *h- (> слав. h­) не засвидетель¬ствовано, объясняется как однокоренное с письм.­монг. orči- (ср.­монг. horči-) ‘поворачиваться кругом’, orija- ‘завертывать, мотать; вертеться’ и т.д. („табуистическое описание знамeни по его свойству извиваться, струиться, крутиться на ветру“).

Представляется, что источник славянского слова действительно аварский, но не монгольский, а тунгусо­маньчжурский (раннеманьжурский); к нему же (точнее, к его жуань­жуаньскому корреляту) восходят, несомненно, монгольская и тюркская формы. Ср. маньчж. χoroŋgo ~ χoroŋgu ‘сильный, могущественный, величественный, воин¬ствен¬ный, храбрый; ядовитый’, χoroŋgo toose ‘большая, страшная власть’ (toose ‘вес, тяжесть, власть, cила, полномочия’), χoroŋge ase название одной из пограничных областей (ase ‘граница, застава’), дериват с высокопродуктивным адъективным суф¬фик¬сом ­ŋgV от χoron ‘сила, величие, могущество, воинственность, храбрость; титул; яд’ (ТМС I: 416, Аврорин 2000: 119­121). Помимо этого, хорошо засвидетельствовано специ¬аль¬ное употребление χoroŋgo в словосочетаниях, обозначающих жезл и знамя как символы власти: χ. čečikeŋge muqšan ‘rotlackierter, an beiden Enden vergoldeter Stab des Eskortes; a pole with an image of the χ. čečike attached to the end’, χ. gurguŋge kiru ‘Banner der Eskorte, auf dem Tuche in der Seidenstickerei das Fabeltier P’i-sieh; a banner of the imperial escort with the image of the χ. gurgu embroidered on it’ (Hauer 1952: 458, Norman 1978: 136; транскрипция модифицирована) при čečike ‘птичка’, muqšan ‘палка, дубина’, gurgu ‘зверь’, kiru ‘знамя’. Лишь незначительно выходя за рамки использованных сло¬ва¬рей (с заметной в них тенденцией к замене точных переводов на энциклопеди¬ческие толкования), можно признать, что слово χoroŋgo ~ χoroŋgu фактически упо¬треб¬ля¬ется в значении ‘символизирующий власть, служащий знаком отличия, insignis’, откуда всего один шаг до обособления/субстантивации в значении ‘символ власти, знак отличия, insigne’ (в первую очередь – воинский значок, знамя, скипетр).

Следует отметить, что значения χoroŋgo ~ χoroŋgu ‘ядовитый’ и χoron ‘яд’ пред¬ставляют собой продукт лексикографической контаминации (в ТМС, как и в других маньчжурских словарях). В данном случае речь идет не о специфическом „значении“, а о заимствовании из монг. qoor(a) ‘яд; вред’, случайно совпавшим с исконным словом (см. Doerfer 1985: 81 и Rozycki 1994: 109 без смешения этих двух основ).

Принятие жуань­жуаньского и аварского источника рассматриваемых славян¬ских и алтайских слов снимает целый ряд вопросов, порождаемых монгольской версией Менгеса, как фонетических (славянская ū­основа при -a в монгольском), так и семантических (хоругвь в значительно меньшей степени, нежели другие виды знамен, обладает свойством извиваться, струиться и крутиться на ветру; тем более лишен такого свойства скипетр).

Существенным аспектом данной этимологии оказывается констатация тунгусо­маньчжурского происхождения одного из элементов монгольской и тюркской культурной лексики. Как уже упоминалось, многие алтаисты склонны считаться только с противоположно направленным потоком заимствований. В действительности же χoroŋgo / oroŋγа / oruŋu принадлежит к той же серии жуань­жуаньских слов, получив¬ших распространение в монгольских и/или тюркских языках, что и титулы qaγan, qatun, elteber / ilteber, irkin, tudun (а этот факт признан достаточно широко, ср. Ligeti 1986, Кычанов 1997: 75­78 и др.), а словообразовательная структура χoroŋgo однозначно указывает на раннеманьжурский источник.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

бял/бел < *bhleg ?!?, или бел/бял < "бэли"(ТМ) - избелвам, побледнявам,?!

В славянските езици имаме дума "блед" < *bhleg, сродна с lat, neoroman "blanco" (с произход от немската дума, която произхожда от ПИЕ)

"*blank, from Proto-Germanic *blangkaz (“‘white, bright, blinding’”) from Proto-Indo-European *bhleg- (“‘to shine’”). Compare Old High German blanch (“‘shining, bright, white’”) (German blank), Old English blanc (“‘white, grey’”), blanca (“‘white steed’”), Dutch blank."

Тогава "БЯЛ" от къде ли идва, щом като "БЛЕД" е родственото с "blanco"?

"Хем-така, хем-иначе" май не става..

бел/бял < "бэленкэ", "бэли", "бэлки" (ТМ) - бледолик, избелвам, побледнявам, белвам (побеля), също блед, светъл

стр.64

http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/b.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не мога да споря дали аварите са били тунгусо-манджури, както твърди Евгений Хелимски, ими ескимосо-команчи. Да си призная, нямам никаква идея.

Досадното е, че и тук, при г-н Хелимский, отново, за кой ли път сме свидетели на един непродуктивен, и не водещ до никъде подход.

В какво се състои той? Обяснявам съвсем накратко.

1. Вземаме няколко думи, чиито етимологичен произход е дискусионен, да кажем неясен.

2. Започваме да обясняваме тези неясни неща с влиянието на аварския език, за който нямаме никаква идея, т. е. също е неясен.

3. Тъй като тези две неясноти за г-н Хелимский са крайно недостатъчни, той решава да включи и трета - влиянието на монголския език върху аварския!

И така, нещо неясно, го обясняваме с друго нещо, което също е неясно, допълвайки обяснението с още нещо, което, каква случайност!, също е доста мътно и непроучено.

Отгоре на всичкото г-н Хелимский си позволява да декларира за доказани неща, които също не са ясни. Например, натрапчиво повтарящата се като заклинание теза за тюркския произход на "булгарите".

За мен лично, това е несериозен подход. Той е, безспорно, интересен. Става да се изтъпаниш на научна конференция или трескаш простотии пред студентите. Но за друго не става. За съжаление.

Темата е за алтернативна история, пардон, алтернативно "езикознание".

Link to comment
Share on other sites

Представляется, что источник славянского слова действительно аварский, но не монгольский, а тунгусо­маньчжурский (раннеманьжурский); к нему же (точнее, к его жуань­жуаньскому корреляту) восходят, несомненно, монгольская и тюркская формы.

Много странна класификация!?

Както я подкарал, ще увеличи най-малко три пъти броя на племената и народите през Късната Античност!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много странна класификация!?

Както я подкарал, ще увеличи най-малко три пъти броя на племената и народите през Късната Античност!!!

Аварите жуан-жуан, чийто наследници са европейските авари, според Хелимски са ТМ-езични. Ясно е мисля, че тук се има в предвид, че монголската и тюрската форми (на въпросната дума) са деривати на (произлизат от) ТМ форма.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

хоръгва, хоругва – знаме с изображение на светец, уругва, уругвица – диал.ф-ми, сватбенно знаме. Изходната старобългарска форма е хоръгва (Супр.сбор. – 10 в.), а формата с у, която се употребява днес, е заемка от руския език. Думата е общославянска и няма изяснена етимология. Според разпространеното мнение, думата хоругва е с най-вероятен монголски произход. Среща се във всички славянски езици, украински хоругов, род.п. хоругви, староруски хоругы, род.п. хоругъве - знаме (Ипатиевската летопис), руски и белоруски хоругва, сърбохърватски хоругва, хоруга, словенски karǒgla, *karǒgva, чешки korouhev, старочешки korúhva, словашки korúhev, старополски chorągiew, полски chorągiew (от където chorąžy - хорунжий, прапорщик, знаменосец), кашубски хоrçgvа, хоrçgу, xorçgev, горнолужицки khorhoj, долнолужицки chórugoj, chórgoj – знаме, църковно знаме. Фасмер смята че прасалавянското *хоrŏgŷъvе е заимствано през старотюркски, с начално „х” от монголското oruŋgo, oruŋga, калмикски оrņό – знаме, знак, в езика на монголците от Вътр.Монголия geger, her – знаме, флаг на войскова част. (АР-МГВМ,стр.77,81) В древнотюркски uruŋu – знаме, титла, uruŋut – предводител. (ДТС,стр.615-616) Посочва се също вероятна връзка със старотюркското qorïγan, старомонголското χoriyan, χoriyγan – военен стан, лагер. (ДТС, стр. 458) Миклошич, Ф.Браун, Соболевски посочват неубедителната връзка с турското kujruk – опашка. Миклошич посочва готско hruggа, старонемско и норвежко rungе, или готското hruggа, балкано-готското *harihrunga – палка, дръжка на копие. Латвийското karuõgs – знаме, се смята за руска заемка, а древнопруското caryangus – знаме, като праславянска. Украинската титла хорунжий – казашки низш, офицерски чин, е заимствано от еднозначното полско chorąžy, от полската дума chorągiew, от 1705 г. в Русия започва да се използва термина хоронгви – ескадрони. Като цяло етимологията е трудно уловима. Алтайския произход, респ. заемка на общославянско ниво, със смислов преход „дръжка на копие”-„знаме” е най-вероятна. Готското заимстване е също оттук, но произходът е свързан не с „военен лагер”, стан а с други алтайски понятия:

а). В тунгусоманджурски urgun, orgi - дръжка, urugate – копие. (ССТМЯ-2,стр.283,23) Пътят на проникване вероятно става чрез хуните към праславяните и готите (*harihrunga, rungе) с които влизат в непосредствен контакт.

б). От тунгусоманджурското urgin – форма, образец, urge – рисувана книжна кукла, чучело, атрибут на шаман използван при ритуал, xergen, xergine – черта, изображение, знаци, картина върху дърво или плат, също знак на достойнство или сан, дало производното xergei - писар, тук са монголските oruŋgo, oruŋga, oruga, оrņό, geger, her, древнотюркското uruŋu – знак, знаме. (ССТМЯ-2,стр.284,482)

в). Като друга по-малка вероятност, може да мислим и за източноирански произход, проникнал на общославянско ниво. В осетински дигорски хuаræg (хwаræg), иронско xыarun (xwarun), xurst, хотаносакски hvāraka – шарен, рисуван. Като изходно Абаев посочва древноиранското hwar, согдийското xwar – оцветен в тъмно, боядисан. (ВА-С-4,стр.252) В санскрит hari, hir - жълт. (L-IAIL). Или хоръгва – рисуван, рисувано знаме.

мечъ – дълго и право хладно оръжие. Думата е общославянска. Заета е в общославянския езиков етап от готски mēkes, староисландски mīkir, староанглийски mēсе, старосаксонски mâki, откъдето е и финското miekka - меч (Томсен). Произходът на думата в германските езици не е ясен. Предполага се заемка от друг език. Предлаганите връзки със средноперсийското magēn - меч (Шефтеловиц), или с грузинското maχva - остър, меч, удинското mеχ - серп, лезгинското mаχ - желязо (Томашек) или с дидойското, mаčъа - сабя, куанадското mīčа – кинжал, се отхвърлят, тъй като персийската и картвелските форми не обясняват „к” в готски, а кавказките дидойски форми съвпадат с „ч” при славянските, но не обясняват „к” в първоизточника – готски и в някои германски езици. (МФ-ЭСРЯ-2,стр.612-613),(БЕР-3,стр.775) Трябва да се търси друг, общ източник, откъдето думата е проникнала първоначално в готски, старосаксонски и общославянски. И този източник е алтайски. В монголски mese, халха-монголски mes, бурятски, ордоски mese, калмикски mesэ – меч, острие, бойна брадва, японски masakari – меч, бойна брадва, в тунгусоманджурски, орокски masāri – брадва (смята се за старояпонска заемка), нанайски mōso, манджурски mosela – чук. Урало-алтайски паралел със саамското *mъcŏ – сека. (S-AE) Така че най-вероятно думата меч е донесена от хуните, първоначално е заета от готите, които я разпространяват в Европа, а кавказките форми са или ностратибчески и бореален паралел, или също алтайска заемка в Кавказ (от езика на хоните-савири).

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...