Отиди на
Форум "Наука"

Големите експерименти във физиката


Recommended Posts

  • Потребител

Във връзка с вакуума би било добре да си припомним и ефекта на Казимир: http://www.google.bg...7uW8wi7Iy6S7mhw . В статията са споменати и доста от проведените експерименти, потвърждаващи този ефект:)

Здрасти, Шпага!

Благодаря.

... Сила Казимира - наиболее известное механическое проявление флуктуаций вакуума. Рассмотрим щель между двумя плоскими зеркалами как потенциальную яму (примечание 1). Все электромагнитные поля имеют характерный спектр, состоящий изо многих различных частот. В свободном вакууме все частоты равноправны. Но в потенциальной яме, где поле, отражаясь, "колеблется" между зеркалами, ситуация отлична от случая свободного вакуума. Поле усиливается, если целое число половин длин волн точно "помещается" в яму. Эти длины волн соответствуют "резонансу потенциальной ямы". Длины волн, отличные от резонансных, напротив, подавляются. Флуктуации вакуума подавляются или же усиливаются в зависимости от того, соответствуют их частоты резонансным или нет...

И ето: щом има вещеви обекти и ... силите стават измерими. Показва се "наблюдаемост". :biggrin:

Но, проблемът на сегашната физика е, че не признава физическия вакуум като среда, за разпространенията на полетата. И затова не може да чатне, че кратностите и резонансите правят измерими силите, ако има вещеви обекти. Тоест - полетата казват кое вещево накъде да се движи (принцип за минималното действие - цялата околност от измененията в структурата на физвакуума се стреми да спре действието, да го минимизира) именно чрез структурирането на физвакуумната подложка, арена на събития.

...

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 219
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Скоро трябваше да преведа за доклад по физика един материал за опита на Толмен с любопитни технически подробности за провеждането на експеримента . Това ме накара да се замисля колко забележителни

Бях обещал интересни линкове по темата за експеримента на Аспе (може нещо от това да е вече давано във форума, тогава се извинявам за недоглеждането). Оригиналната статия за експеримента от 1982

Здравейте Magister militum! Бих си позволил да внеса няколко уточнения. Квантовата нелокалност не се изразява в определяне (или влияние) на резултатът от измерване на едната частица в сплетени

Posted Images

  • Потребител

... Ето, с такива общи приказки се опитвате да се скриете и от казаното от мен в последният пост. Обърнах ви внимание че твърдението ви "Облъчването със светлина означава, че цялото ЕМП в областта на опита е промененно" опровергава всички твърдения за "следствия". Ако беше така, светлината щеше да влияе и на интерференция от светлина, което противоречи на опита. Как може тогава да се вярва на такива ваши твърдения като " не си схванал, че в хипотезата НЯМА противоречия с известното до сега"?

Да, в хипотезата няма противоречия. Ти ги виждаш-изваждаш във връзка със старото си разбиране за взаимодействия. :biggrin:

Я сам се досети, че фотоните не взаимодействат. И още - казваш : "интерференция при кохерентни лъчи". Обясних ти подробно в предишни постове какво е интерференция, ама ти си държиш на своето; пък то е - няма обяснение. :biggrin:... Уж няма геометрия, пък въвеждаш фазови зависимости на лъчите... кохерентности, предполагам и др. параметри...

Еми, това е: просто не знаете какво "виждате"!.. и, естествено, който и да го обясни, ще

е в противоречия със ... заученото в училище. А там, "последното" изречение е: Защо така прави Природата, ние не знаем. Ама поставяме Големи експерименти и ... все някога, ще разберем...

Показах ви, че ако е вярно че ЕМП може да структурира физвакуума, то хаотичното движение на въздушните молекули трябва да обърка разпространението на светлината.

Не си показал, а си предположил, че силово се действа, щото е хаос, така си учил?! Обясних ти, че не е така. Не си ми разбрал обяснението - ми така кажи!, а не ... противоречало ... на мисленето ти. Това, за мен, е неаргументирано отричане. :biggrin:

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

А вече съвсем прилича на фокус пък обратния ефект на Казимир (ефект на Казимир-Лифшиц):

nature_457_cover_150.jpg

http://elementy.ru/news/430975

http://elementy.ru/news/431424

Посоката на силите, които възникват зависи от диелектричната проницаемост, структурата и геометрията на телата. При определено съотношение на диелектричните проницаемости или при определена геометрия на проводниците може да се получи "квантова левитация"

Редактирано от Doris
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Да, в хипотезата няма противоречия. Ти ги виждаш-изваждаш във връзка със старото си разбиране за взаимодействия. :biggrin:

Я сам се досети, че фотоните не взаимодействат. И още - казваш : "интерференция при кохерентни лъчи".

Не използувам никакви разбирания за взаимодействия - четете внимателно и коментирайте по същество, а не по инерция. Само показвам как вашите разбирания за такива противоречат на фактите. Точно това, че съм се сетил че фотоните не взаимодействат показва противоречието в думите ви - от една страна от хипотезата ви следва такова взаимодействие, от друга вие твърдите че те не взаимодействали (което е проста декларация на фактите). Разберете се коя част от вас е правата. Прекрасен пример, демонстриращ чистата декларативност и безполезност на "следствията" от вашите хипотези.

Обясних ти подробно в предишни постове какво е интерференция, ама ти си държиш на своето; пък то е - няма обяснение. :biggrin:... Уж няма геометрия, пък въвеждаш фазови зависимости на лъчите... кохерентности, предполагам и др. параметри...

Точно вашите обяснения противоречат на фактите. Никакви кратности не са нужни за да има интергференция. Вашата "структурираност" на физвакуума също доведе до противоречия в обясненията. Фазовите зависимости на падащите лъчи не са част от геометрията на експеримента, дори в това изглежда не сте наясно - интерференция има при произволна геометрия, въпреки вашето криво тълкуване на Файнман :)

Еми, това е: просто не знаете какво "виждате"!.. и, естествено, който и да го обясни, ще

е в противоречия със ... заученото в училище. А там, "последното" изречение е: Защо така прави Природата, ние не знаем. Ама поставяме Големи експерименти и ... все някога, ще разберем...

Коментарът ми е не за това което "ние" виждаме, а за това което вие проповядвате - че то противоречи на експеримента. Вникнете във вашите си проблеми, оставете нашите за след това.

Не си показал, а си предположил, че силово се действа, щото е хаос, така си учил?! Обясних ти, че не е така. Не си ми разбрал обяснението - ми така кажи!, а не ... противоречало ... на мисленето ти. Това, за мен, е неаргументирано отричане. :biggrin:

Ако вашите следствия наричате "предположения" (каквито са те, при това недоказани), тогава сте прав - предполагам че вашите следствия са верни и показвам как те противоречат на експериментите.

Ако вие не сте учили че молекулите в един газ, какъвто е въздуха, се движат хаотично, проблемът не е наш. Вашето незнание на такива елементарни неща обаче няма как да оправдае противоречието, което следва от хипотезата ви.

Резултатът от тези кратки анализи е, че вашата хипотеза досега не е обяснила нищо. То вие и не се напъвате, изглежда съзнавате невъзможността на подобно дело, а само се опитвате да замаскирате провала си с много думи. Доказателство е че избягвате коментарите по същество на противоречията, а се опитвате да отклоните темата с общи приказки. Напразно се стараете, всичко прозира.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Не използувам никакви разбирания за взаимодействия - четете внимателно и коментирайте по същество, а не по инерция. Само показвам как вашите разбирания за такива противоречат на фактите. Точно това, че съм се сетил че фотоните не взаимодействат показва противоречието в думите ви - от една страна от хипотезата ви следва такова взаимодействие, от друга вие твърдите че те не взаимодействали (което е проста декларация на фактите). Разберете се коя част от вас е правата. Прекрасен пример, демонстриращ чистата декларативност и безполезност на "следствията" от вашите хипотези.

И двете "части" са прави. :biggrin: Фотоните не взаимодействат - те интерферират ; известен факт, а не моя декларация.

Това, което казвам е, че не всякога е наблюдаема Интерференцията - затова се намесват и геометрии. Двата процепа стават източници на вълни, ама на погълнатите падащи върху им фотони - поглъщат кратни, излъчват кратни - достатъчно е да има фазова разлика в излъченото на отворите, за да е наблюдаема интерференчна картинка. Вкарването на нова преграда и/или полета е намеса в опита, съответно се променя възможността за наблюдаване на интерференчна картина.

До хипотезата ми - не е ясно защо? има промяна. Никой никъде не отчита промяната на структурираността на вакподложката като арена на събитията. Каквото и да "вкараме" - силово, безсилово (според нас)- това вече е нова структура. Със скоростта на светлината в тази среда се е променила структурата (демек, пак е ненаблюдаема самата промяна на подложката)... Не се е отчитала тази промяна, защото не е предположено, че фотоните и вещевите се образуват непрестанно и "имат време" да го направят ... без да ни питат - цялата околност от физвакуума се грижи за тая дейност по принципа за мин действие.

Взаимодействие имаме само когато фотон се погълне от вещева (ненаблюдаем процес) и, последствие, се излъчи (хващаме излъченото с датчик - според промяната на състоянието му, говорим за наблюдение - от Изследовател!). И понеже съществува ненаблюдаем процес, се налага тълкуване на фактите - от Изследовател. Налага се да се измислят хипотези - не всичко е проверимо експериментално.

Взаимодействащи са образуващите фотони на вещевите; застъпват си полетата грубо казано. Това е заради връщането към моментен център на смущенията и ... полето от цикъл на едното смущение се оказва възможна подложка за образуване на другото, а след това - обратно. Точно това застъпване прави и възможните характеристики на вещевата, например, когато попадне на друга подредба, друга структура на физвакрешетката (предизвикана от външни полета, външни за образуванието фотони), да си изменя начинът на образуване (по форма, геометрия, демек!) и съответно се проявяват СВОЙСТВАТА на вещевите - инертност (съпротива при принудително преместване на моментния център), променя се формата на обвивните фотони, следствие на друго действие на обменящите се фотони, така се образуват слоеве, по-външни около частицата полета, които, ако съответно погълнат от падащо поле и излъчат - се проявява ново свойство - по геометрия се различават. Но, геометрията не я "хващаме" - бързината е голяма, щото изменението става с Ссреда.

Доколкото само по "бързина" са различими, а хващаме енергия?!, то тези взаимодействия са разграничими по Мощност на действието. И голяма мощност ни трябва (силни полета) да ускоряваме заряди, които да ни предоставят достатъчно къси вълни, та с тях да "облъчваме" и ... да гледаме сеир. От тук е и заблудата, че много СИЛА трябва за ... каквато и да е промяна. Да, на нас ни трябва сила, ама на микросвета си му е достатъчна, предварително си я има и ... с ОВ се съобразява с околното, и се изменя - ние "виждаме" само обобщен краен резултат от бавни действия.

Така с навлизането "надълбоко" в микрото са наблюдавани и другите взаимодействия: ядрено, слабо и електромагнитно (на практика - в обратен ред).

Движението по инерция - съм го обяснил в хипотезата.

Ти коментираш по инерция, облегнат на стари знания, не аз. :biggrin:

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Малоум 2, от много време пишеш за "структурираност на вакуума", но описанията ти не са много ясни, поне за мен. Не използваш точни научни термини, за които човек знае сигурно какво означават, няма формули, няма схема, няма предложение за евентуален експеримент, с който да се потвърди хипотезата. Така тя винаги ще предизвиква възражения, а и няма да бъде добре разбрано какво искаш да кажеш.

Редактирано от Doris
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Здравей, Малоум!

Фотоните не взаимодействат - те интерферират ; известен факт, а не моя декларация.

А според теб интерференцията не е ли взаимодействие? И ако не е... какво е:post-20645-1121105496:

Аз мисля, че логиката всъщност е друга - щом фотоните не взаимодействат помежду си, а интерференцията все пак е вид взаимодействие, значи всеки фотон при определени условия взаимодейства - интерферира - със "самия себе си". Стряскащ факт, наистина, но и отдавна, много отдавна доказан експериментално.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Здравей, Малоум!

А според теб интерференцията не е ли взаимодействие? И ако не е... какво е:post-20645-1121105496:

Аз мисля, че логиката всъщност е друга - щом фотоните не взаимодействат помежду си, а интерференцията все пак е вид взаимодействие, значи всеки фотон при определени условия взаимодейства - интерферира - със "самия себе си". Стряскащ факт, наистина, но и отдавна, много отдавна доказан експериментално.

с опитите на Томас Юнг, несложни, но с големи последствия:

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Малоум 2, от много време пишеш за "структурираност на вакуума", но описанията ти не са много ясни, поне за мен. Не използваш точни научни термини, за които човек знае сигурно какво означават, няма формули, няма схема, няма предложение за евентуален експеримент, с който да се потвърди хипотезата. Така тя винаги ще предизвиква възражения, а и няма да бъде добре разбрано какво искаш да кажеш.

Ето какво съм писал в темата "Квантов басейн":(Малко , за пояснение:

Физическият вакуум (при мен) се състои от сдвоени, възможно най-малки по размер "затваряния" на фотони от ЕМП, с общ обвивен фотон, като размерът на образуванието е от порядъка на 10^(-26)m. Тези "вакчастици" не променят местата си в една мислена пространствена решетка, в която се явяват като възли на решетката. В този смисъл не "транслират" в смисъл на "неподвижни са възлите на решетката" и това физически може да се приеме като: 1.имат (притежават) безкрайно голяма маса (няма с какво- нямаме такава къса дължина на вълната, та да ги накараме да се движат транслационно) или: 2.имат маса нула, ако се досетим, че масата е била винаги само коефициент пред ускорението, за вещеви обекти.

Тези вакчастици, обаче, имат момент на количеството на движение (за наглед, стрелка, захваната за ЦТ си в центъра на вакчастицата) и тая характеристика ПУЛСИРА - в смисъл, че когато се изпълнява "оборот" на едната бримка (халка), то другата все едно я няма, а възвръщането на "изчезване" на първата, създава поле за "реализацията на оборот" на втората, като всичко "се просмуква" през общия им център; тоест, ту я има едната бримка, ту втората и обратно; Осъществява се пулсация на подреждането им, при което, за повече на брой цикли на пулсация, бримките ще опишат тороидална форма !!!(Важно - на "наблюдател" на обобщената картинка ще изглежда, че вакчастицата се върти около някакъв моментен център на ротация- център от решетката- върти като пумпал, ама НА ПУЛСАЦИИ). Така, вакчастицата се характеризира със Собствени Пулсиращи Характеристики (СПХ), а формата на обвивния фотон на двете "халки" може да е променлива (сферична, яйцевидна, пурообразна, иглеста), в зависимост от СПХ и на съседите. Въртят се НА МЯСТО.

Общо: нещо като зърнест модел на физвакуум, но БЕЗ МЕХАНИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ на зрънцата - маса нула, или безкайно голяма, което си е същото, щото нулата за наблюдател е ВИНАГИ условна.

Този модел на физвакуум позволява, при подреждане (от флуктуациите заради трептенето от пулсациите) на "стрелкичките" в една посока, обвивния фотон, резултат от СПХ, да се премества по вакчастиците. Пренос на смущение съм го нарекъл. Поради строяването на стрелки, то съседите се стремят да се подредят обратно на първите (неподвижни са местата на решетката) да, ама все едно се създава нов обвивен фотон на общото; но съседите на съседите също се стремят да се подредят обратно, или - пак се създава нов обвивен фотон но на трите. И т.н. - възникналото смущение, предизвиква нещо като "напомпване" с подреждане на околното и в крайна сметка подреждането на околното възтановява по обратен път "равновесното" положение - да, ама нали му трябва "време" на напречното напомпване да достигне равновесието и време - по обратен път, да възстанови равновесието на мястото на "започването"- тази необходимост е ЗАКЪСНЕНИЕ и при пристигане на началото, то подреждането (смущението) вече не е там. Това закъснение предизвиква ново подреждане на ново място спрямо старото. Значи, смущението се е предвижило спрямо неподвижната вакрешетка.

Това са вакфотоните. Предвижват се с възможно най-голяма скорост, зависеща от "стъпката" - от големината на вакчастиците. И са с напречно променящи се характеристики.

Те, вакфотоните, също интерферират при среща и си променят както посоката, така и големината на тока (потока). И създават структурирания (моментни пространствени фигури) във физическия вакуум. Това е и структура от ЕМП. Ако има изменения, то те се пренасят с напречно на движението, променящи се характеристики.

Ако енергията на потоците е толкова голяма, че при връщане на напомпеното, старото (началното) трептене е още "там", то става "завързване" на трептения, които ВЕЧЕ МОГАТ ДА СИ ВЗАИМОДЕЙСТВАТ. Все едно, че са се настигнали фотоните!!!

При равномерно проволинейно движение на такъв обект силите в него се уравновесяват, но при прилагане на сила (при падане и поглъщане на външен фотон върху него), това образувание се съпротивлява на "общото" движение от собствен и погълнат импулс, та ... този коефициент на съпротива е характеристиката МАСА. А тези образувания наричам : Вещеви обект.

Това, по-горното, е изяснено при Файнман -лекции по физика "Как електронът действа сам на себе си".)

Извинявай - не можело ... накратко.

Предполагах, че е прочетено, та затова не "подробня" в тукашната тема.

Ако има неясно, ще отговарям... :biggrin:

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Здравей, Малоум!

А според теб интерференцията не е ли взаимодействие? И ако не е... какво е:post-20645-1121105496:

Аз мисля, че логиката всъщност е друга - щом фотоните не взаимодействат помежду си, а интерференцията все пак е вид взаимодействие, значи всеки фотон при определени условия взаимодейства - интерферира - със "самия себе си". Стряскащ факт, наистина, но и отдавна, много отдавна доказан експериментално.

(Интерференция се случва при кръстосване на траектории на отделни фотони. Вакчастиците, участващи в преноса на всеки, изпълняват пренос на смущение в "смесен" вид - отклонителния ъгъл на пренос е сума от действието на всяко от пренасяното. Затова има участъци "усилване" и "отслабване" по амплитуда на пренасяното, а и по-протяжно е повтарящото се на същото - общо пренасяне, което пък го наричаме дължина на вълна.)

Сега на горното:

Не, не е доказан факт, а неправилно тълкуван факт.

За да допуснем, че фотон интерферира сам със себе си означава, че фотонът се настига сам!

Това пък е доказано - фотоните не се настигат! Но, могат да се забавят с поглъщане от вещеви обект и преизлъчат от него. Тогава се кръстосват пътищата, но на новополучените трептения. Сумата от тях по енергия е равна на енергията на падащия към преградата "единичен" фотон. (Пренебрегваме разсейването в преградата)

Интерференцията на "единичен" фотон е възможна в опита с двата процепа, ако той се е погълнал от преградата с два процепа и ИЗЛЪЧЕНОТО ОТ ТЕЗИ ДВА ПРОЦЕПА (но това не е вече същия фотон) осъществи наблюдаема фазова разлика - на екрана ще се получи интерференчна картина от Излъчените трептения от процепите. (Освен това, спомняш си, показвах, че единичен фотон е условно название - пак е смесен от много вакфотони). Така е по хипотезата и ... достатъчно ясно, според мен, обяснява наблюдаемото.

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Физическият вакуум (при мен) се състои от сдвоени, възможно най-малки по размер "затваряния" на фотони от ЕМП, с общ обвивен фотон, като размерът на образуванието е от порядъка на 10^(-26)m.....

Тези тройки фотони на вакуумната решетка са доста трудносмилаеми. Какво ги държи заедно, защо осцилират, по какво обвивният фотон се различава от другите?

А фотонът наистина взаимодейства със себе си , когато се проявяват вълновите му свойства. Както и другите частици, виж второто филмче.С интерферирането на светлинната вълна със себе си се обясняват и промените при преминаване и отражение от тънки слоеве с различен коефициент на пречупване и спектралното разлагане при дифракционни решетки.

Редактирано от Doris
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

(Освен това, спомняш си, показвах, че единичен фотон е условно название - пак е смесен от много вакфотони).

Ми извинявай, но аз и това не го разбирам:hmmm: Щом единичен фотон е "смесен от много вакфотони", значи те -- самите вакфотони -- си взаимодействат. Иначе просто не биха могли да образуват "единичен", тоест "смесен" фотон. Получава се нещо от сорта: фотоните не взаимодействат помежду си, обаче си взаимодействат:read:

А след като, според теб, "единичен фотон е условно название", става даже и още по-кофти... за физиката, защото излиза, че такива фотони, за каквито става дума в тази наука, НЯМА:w00t: Не съществуват! И само "вакфотоните" са нещо реално...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Нека да отдадем заслуженото уважение и на някои от големите мислени експерименти във физиката:) Освен за прочутата котка на Шрьодингер и за влака и светкавиците на Айнщайн, аз се сещам за експеримента на Бел: . А също и за т. нар "парадокс" на Гибс, чийто мислен експеримент е описан ясно и кратко тук: , както е отбелязал и Богданов в своята много интересна тема "Пеперудата - най-опасното създание на планетата".

Аз, като пристрастен лаик-физик с хуманитарна душа:biggrin: , намирам в този вид експерименти някакво особено, едва ли не мистично очарование. Та ако се сещате и за други такива, дайте ги насам:lightbulb:

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Тези тройки фотони на вакуумната решетка са доста трудносмилаеми. Какво ги държи заедно, защо осцилират, по какво обвивният фотон се различава от другите?

А фотонът наистина взаимодейства със себе си , когато се проявяват вълновите му свойства. Както и другите частици, виж второто филмче.С интерферирането на светлинната вълна със себе си се обясняват и промените при преминаване и отражение от тънки слоеве с различен коефициент на пречупване и спектралното разлагане при дифракционни решетки.

Добре, ще опитам да обясня: Сдвоени са само вакчастиците, като отделните им "халки" имат различно пространство-време - единият цикъл за затваряне се случва, когато другият затихва - алтернативна е смяната на пулсациите- цифрата "8" е модел за двете халки; затова говоря за пулсации-осцилации, минаващи през център; всъщност, във всеки един етап на образуването им те не са с форма на цялостното; след множество пулсации образуваната фигура (форма) е със сферично-тороидална форма с моментна ос на ротация.

"Третото" е обменния фотон, който се проявява като обвивка на двете пулсации - място в околността им, където се кръстосват ел и магн поле на около 90 градуса; понеже е реакция от околните подреждания на вакчастицата - и същественото: това е нещото, което може да се пренася от вакчастица на вакчастица, следствие на флуктуациите; ако няма локални подреждания на осите им на ротация, няма причина за пренос (несмутен вакуум - зърнест модел, изотропност); при наличие на такива подреждания, третото може да се пренася по токовата линия на подреждането и представлява фотон на физвакуума. Множеството от такива преноси конфигурира-структурира физвакуума (смутен вакуум - условия за протяжност, анизотропия).

Преносът се осъществява по пространствена винтова линия, заради неточното съвпадане на осите на съседите, към които се пренася - така "траекторията" на преноса се явява по пространствена винтова линия, чиято кривина (по оста на винтовата линия) зависи от плътността на токовете; всъщност, ъгълът на пренос е пропорционален на енергията; при малък ъгъл пренасяното е с малка амплитуда и голяма дължина. Това са реални фотони, пренасят се с напречни на движението им характеристики и поради еднаквост на вакчастиците - имат постоянна гранична скорост - Свак.

При Голям ъгъл за пренос - случва се, когато две или повече трептения се кръстосат на такава близост (пак флуктуации), че полетата им да започнат да си влияят; Големият ъгъл на пренос може да "завие" дотолкова токовата линия, че краят й да се случи в точката на началното завиване; тогава - става циркулация на ляво завихряне около собствен център и дясно завихряне около собствен център, а реакцията на околното от вакчастици създава-съответства на противопосочните им циркулации - действието от физвакуума допълва движенията им като отделни форми; родиха се (от фотони на вакуума) две частици. Образуващите ги фотони си взаимодействат: единият е подложка за образуване на другият.

Това което интерферира "само със себе си" не е падащия фотон, а погълнат и излъчени фотони - нови образувания, макар че са предизвикани от падащия и са два броя, най-малко. Други фотони са, щото "носят" инфо и от престоя си, докато се излъчат; неправилно е казано, че фотонът може да интерферира сам със ебе си. До хипотезата: не е било известно, че всички обекти се образуват непрестанно и взаимодействията на фотоните са с ВЕЩЕВИ обекти; по хипотезата: стават с поглъщане и излъчване на фотони, като се наблюдава явлението ако има разпределения за кратности на геометрия при вещевия обект и дължини на вълни; вещевите обекти образуват най-най-различни конфигурации, които имат фотони за връзка (обменят си такива) и кое точно от падащия фотон ще резонира с някой от тези фотони е въпрос на кратности; дали дължината на вълната е съизмерима с обвивен на затвореното от него. Тогава е възможно наслагване и промяна на форма. След излъчване - наблюдаваме явление: било интерференция, било "дифракция" (интерференция от ръбове). Така наречените повърхностни явления са на дълбочина от около 100 атомни слоя, средно (за златото).

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Това което интерферира "само със себе си" не е падащия фотон, а погълнат и излъчени фотони - нови образувания, макар че са предизвикани от падащия и са два броя, най-малко. Други фотони са, щото "носят" инфо и от престоя си,

това е нещо като принципа на Хюгенс-Френел, но защо пък трябва да са 2 броя, много сложно става?

Може би ако човек не си представя фотона като частица, някаква много малка масивна сфера, а като вълна, може да приеме по-лесно твърдението, че взаимодейства сам със себе си.

Нека да отдадем заслуженото уважение и на някои от големите мислени експерименти във физиката:)

Сещам се за парадоксът на Айнщайн-Подолски-Розен

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%B9%D0%BD%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BD

който е свързан с експеримента на Аспе.

Редактирано от Doris
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Ми извинявай, но аз и това не го разбирам:hmmm: Щом единичен фотон е "смесен от много вакфотони", значи те -- самите вакфотони -- си взаимодействат. Иначе просто не биха могли да образуват "единичен", тоест "смесен" фотон. Получава се нещо от сорта: фотоните не взаимодействат помежду си, обаче си взаимодействат:read:

А след като, според теб, "единичен фотон е условно название", става даже и още по-кофти... за физиката, защото излиза, че такива фотони, за каквито става дума в тази наука, НЯМА:w00t: Не съществуват! И само "вакфотоните" са нещо реално...

Здрасти, Шпага!

Ставаше въпрос за лабораторните експерименти с "единичен" фотон. Тоест, тоя, единичният е с моного-много по-големи размери от образуващите го вакфотони; явява им се като обвивка, все едно е пакет. И ако има наличие на вакфотони във вещевия обект - пък то си ги има, разбира се - става възможен резонанс с поглъщане и излъчване на НОВИ фотони; мешано "излиза". :biggrin:

Кръстосаното срещане на фотони прави възможна интерференцията, без да си взаимодействат (думичката взаимодействие е употребена вече във физиката и под нея разбирам : явления на поглъщане, престой и излъчване на фотони от вещеви обекти: така съответства на фундаменталните четири взаимодействия: грави, ядрено, слабо и електромагнитно)

Тия "действия" не се изпълняват при срещащи се фотони; дължи са това, че СПХ на вакчастица откликва само на от едно трептене, пренасящо се в даден момент по нея. Обаче съседните - имат възможност да откликват и на "съседни" преноси, които са си пак пренос на едно по тях. Да, ама общото, голямото като лабораторен фотон е сума от всичкото което преминава като гърч през дадено място. Та самото "повторение" на тези, съдържащи се в този пакет трептения може да се "види" като общо "усилване-отслабване" на изменението на полето при преминаване на тоя гърч. Ние не виждаме всичките интреференции, а само тези, които предизвикват резонансно горните четири взаимодействия, та да станат наблюдаеми като явления. (не съм се отказал от Петото взаимодействие, ама е друга тема :biggrin: )

За хипотезата: понятието за реалност е съпоставимо с "устойчивост" на образувание. Всичко се променя. Демек, реалността е променлива. Просто, казвам измислено, как стават тия промени, според мен. Ако не съществуваше устойчивост на параметрите на ЕМП на Земята, нямаше да има устойчивост и на структурите, в които да се самоорганизират и саморазвият (по законите на физиката) образувания, та да се достигне (необходимо е дълго време само малки да са отклоненията от фона на ЕМП) до структура на високоорганизираното Гл мозък, което да си задава въпроси за възможна реалност. :biggrin:

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Здрасти, Малоум!

Вероятно не всички разбираме хипотезата ти /или никой не я разбира/ главно заради твърдението ти, че в нея "НЯМА противоречия с известното до сега." Това води до голямо объркване, защото очакванията са наистина да няма противоречия, а пък се оказва, че има, и то много, при това все основни. Ето например и в последния си постинг ти отново говориш за "престой" на фотони:

(думичката взаимодействие е употребена вече във физиката и под нея разбирам : явления на поглъщане, престой и излъчване на фотони от вещеви обекти...

Но самото понятие "престой" звучи абсурдно в съчетание с понятието "фотон". И освен това, тъй наречените от теб "вещеви обекти", които излъчват и поглъщат фотони, всъщност са частици, а за частиците не може да се каже, че са "вещеви обекти", след като, поне според "известното до сега", те имат двойнствена корпускулярно-вълнова природа. И ето какво се получава - фотони, вещеви обекти, взаимодействия, явления... и още куп други понятия в твоята хипотеза имат някакъв друг смисъл, напълно различен от общоприетия във физиката. Така че човек и при най-добро желание да те разбере, в крайна сметка остава в пълно недоумение:laugh:

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Сещам се за парадоксът на Айнщайн-Подолски-Розен

http://bg.wikipedia....%B7%D0%B5%D0%BD

който е свързан с експеримента на Аспе.

Да! Той е може би най... най-знаменитиятmf_oct__01.gif

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

И двете "части" са прави.

Това е твърде шизофренично, още повече че те се отричат взаимно.

Това, което казвам е, че не всякога е наблюдаема Интерференцията - затова се намесват и геометрии. Двата процепа стават източници на вълни, ама на погълнатите падащи върху им фотони - поглъщат кратни, излъчват кратни - достатъчно е да има фазова разлика в излъченото на отворите, за да е наблюдаема интерференчна картинка. Вкарването на нова преграда и/или полета е намеса в опита, съответно се променя възможността за наблюдаване на интерференчна картина."

Аз ви показвам конкретни противоречия във важите "обяснения", вие ги игнорирате, пишете малко общи приказки и възкликвате - нямало противоречия? Това вече не е неграмотност. Не е и дебелоочие. Бих го нарекъл, да ме извиняват останалите четящи, дебилизъм - след толкова конкретни забележки и толкова "обяснения" без смисъл, сме стигнали до този етап. Поради невъзможност по друг начин - правилният начин, с аргументи - да се защити една мъртва теза.

Затова ще карам както за дебил.

Вие твърдите че вмъкването на полета е намеса в опита и води до друго "структуриране" на физвакуума, нали?

Вие с това оправдахте нарушаването на интерференцията при електрони - с облъчването със светлина, което променяло ЕМП около процепите, нали? Забележете, това са ваши твърдения.

Следствието от тях е, че при облъчване на процепите със светлина ще се наруши интерференчната картина и при интерференция на светлина. Нали, същата светлина, дето водела до друго структуриране на физвакуума, трябва да доведе до същото и ако правим интерференция не с електрони а само със светлина. ФАКТ - няма такова нещо. Забележете, никакви "стари представи" не ползвам за да ви разоблича - само вашите думи и следствията от тях.

ЕМП на процепите и съответно "структурирането" на физвакуума зависят от материала на процепа. Различните материали имат различни атомни конфигурации, които определят различно ЕМП в близост до тях. ФАКТ - при интерференция на светлината резултатът зависи само от размера и разстоянието на процепите. Тоест, няма зависимост от материала, следователно от ЕМП. Това отново е следствие от "новите", вашите представи, те се самоопровергават.

Вашето твърдение по-горе означава, че светлината с нейното ЕМП променя "структурирането" на физвакуума. Следователно един лъч светлина ще влияе (чрез структурирането на физвакуума в областта през която минава) на друг лъч светлина, който пресича тази област. ФАКТ - с най-голямата възможна точност на сегашните експерименти такова влияние не е открито. ДОкато следствие от вашите приказки е че такова влияние се наблюдава много лесно, след като трябва да оказва влияние на процес като интерференцията (по вашите думи). Резултат за вашата хипотеза - ЕМП на светлината не може да повлияе и върху интерференцията на електроните, поради което обяснението е фалшиво.

Ваше твърдение е че отворите създават структуриране на вакуума чрез ЕМП около тях. Молекулите на въздуха (в близост до тях) също притежават много силно ЕМП. Следователно, това ЕМП също трябва да структурира по своеобразен начин вакуума. Хаотичното движение на молекулите (в рамките на свободният пробег достига метри в секунда) изисква по необходимост - проста логика - това структуриране да има хаотичен характер. Ако това структуриране определя траекториите на фотоните - така както според вас става със структурирането около процепите - то светлината не трябва да се движи праволинейно във въздух (и в течности, а още повече в стъкла и кристали, където ЕМП е на порядъци по-силно). ФАКТ - нищо подобно не се наблюдава. ФАКТ - при интерференция на светлина през два процепа няма значение дали се извършва във вакуум или въздух.

Още един ФАКТ - не са необходими никакви кратности между съотношенията на размерите на процепите, разстоянието между тях и дължината на вълната, за да има интерференция. Вие твърдите обратното, което ви опровергава.

Отново отбележете - оправданието, че се използували някакви "стари знания", не минава (всичко е на база вашите твърдения и сравняване с реалността), позоваването на такива от ваша страна само показва неспособността ви за адекватна зящита. Всичко което е използувано са вашите умни твърдения и простите следствия от тях, сравнени с реалността извън главата ви.

Наличието на толкова много противоречия само в един малък фрагмент от вашата хипотеза само доказва, че "следствията" с които вие така сладко запълвате форума не са логическо следствие, а изкуствено вмъкнати декларации без никаква опора под тях.

Доколко всичко това е свързано с пълното ви непознаване на материята, за която се опитвате да "обяснявате", говори коментарът ви към Шпага, когато тя спомена че е факт интерференцията на единични фотони:

Не, не е доказан факт, а неправилно тълкуван факт.

За да допуснем, че фотон интерферира сам със себе си означава, че фотонът се настига сам!

Това пък е доказано - фотоните не се настигат!

Ами спрете се и четете какво пишете. Самият вие, непознавайки за какво става дума, правите собствено тълкувание за някакво настигане на сам фотон (?!?!?!) а после обвинявате другите че тълкуват неправилно? Ами просветете се. Интерференция на сам фотон се използува в смисъла че и един фотон да се пусне към двата процепа, след минаването им вероятността да попадне на дадено място е коренно различна от вероятността при наличие само на един процеп. Това го знае (и би трябвало да го знае) всеки който иска да говори за физика. А в случая вие си измисляте някакво ваше обяснение - че фотонът трябвало да се самонастига! - и сам после си го опровергавате. Което показва че вие нямате и бегла идея какво означава терминът "интерференция", но много искате да го "обясните".

Противоречията които изредих по-горе показват че вие нямате и идея как може да се обясни интерференцията изхождайки от собствената ви хипотеза, след като на всяка крачка обясненията водят до противоречие - не със "стари знания", а с наблюдаемите резултати.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Здрасти, Малоум!

Вероятно не всички разбираме хипотезата ти /или никой не я разбира/ главно заради твърдението ти, че в нея "НЯМА противоречия с известното до сега." Това води до голямо объркване, защото очакванията са наистина да няма противоречия, а пък се оказва, че има, и то много, при това все основни. Ето например и в последния си постинг ти отново говориш за "престой" на фотони:

Но самото понятие "престой" звучи абсурдно в съчетание с понятието "фотон". И освен това, тъй наречените от теб "вещеви обекти", които излъчват и поглъщат фотони, всъщност са частици, а за частиците не може да се каже, че са "вещеви обекти", след като, поне според "известното до сега", те имат двойнствена корпускулярно-вълнова природа. И ето какво се получава - фотони, вещеви обекти, взаимодействия, явления... и още куп други понятия в твоята хипотеза имат някакъв друг смисъл, напълно различен от общоприетия във физиката. Така че човек и при най-добро желание да те разбере, в крайна сметка остава в пълно недоумение:laugh:

Здрасти, Шпага!

И друг път сме водили подобен разговор, за използваните термини; когато се различават от общоприетите се старая да ги дообеснявам, уж за яснота. Но има и много неща, които в сегашната интерпретация неявно са възприети, но не се говори за тях. Едно от тези неща е наличие на ОБЕМ при частици (ползват точков модел - чак при размер на молекула се донаждат поправки за Вандерваалсови сили). Другото е РАЗМЕР на фотон. Третото е ВРЕМЕ за поглъщане-излъчване на фотон и мн. други; особено тежко е положението за съществуване на леви и десни фотони; също- зависимости между сили и форми на реални тела... Не е целта да се напише нова физика, на нов език, а да се обяснят известните факти от друга гледна точка. Разбираемостта става с постепенно натрупване на инфо за: факти и изводи - старо (известно) положение; тълкуване на фактите - по хипотезата.

Ако забелязваш, направата на вещеви обект (едновременно: корпускула и вълна) в хипотезата е от затваряне на вълнов процес около собствен център. Тоя обект, образувайки се непрестанно, трепти, пулсира; размерът на заемания от обекта обем е с радиус около 10^(-15)m, ако си го представим в обобщена картинка като сфера. Тази сферичка се движи като цялостно образувание от нещото, което трепти и я образува. Честотата на образуване е огромна (на тоя малък размер, образуващите трептения, по "кръгчетата на 8" също се движат със скоростта на светлината, устойчивостта им е огромна за протон и електрон).

Модел за представа: арфа- захванати (затворени) струни към резонансна кутия. (не е по струнната теория)

Ако не "пипаме" струните - нищо не се чува от датчик ухо.

Ако удължим (механично) струна (в рамките на еластична деформация) и я пуснем - нейните трептения се усилват от резонансната кухина (известно време трепти струната и заради силите на триене - спира), излъчените вълнички влизат в диапазоните на настройка (по честота и амплитуда) на датчик ухо - чуваме излъченото трептене.

Макар че е много грубо приближение като модел, то и при вещеви обект етапите са същите, долу-горе: трептят около собствен център (струни към корпус - като вълни в затворено пространство); променя се размер на "струна" следствие на погълнат фотон от външно поле; променя се размер на образуванието (корпус на арфата) -ДОКАТО ТРЕПТИ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ЦЯЛАТА ЧАСТИЦА, наречено от мен ПРЕСТОЙ на фотона в образуванието, минава ВРЕМЕ. Ако няма повторни попадания на външни фотони, ОВ на частицата с околния физвакуум (който непрестанно се стреми да центрира и потуши действието, предизвиквано от вещевата и погълнатото) центрира, възвръща старата форма, като се излъчва погълнатото.

Има механични въздействия в тия етапи: движение на началния център за образуване на вещевата към падащия фотон - употребява го като подложка за образуване върху неговата структура за мин енергия на образуване; промяна на обем с поглъщането и нови движения на центъра; откат при излъчване. Ако нямаше характеристика маса, тия движения не биха били възможни. Затова съм възприел: взаимодействието (като термин) да е свързано с някакви механични промени. Което не е някава нова прищявка, а пасва на известното и в сегашните интерпретации.

Та, всичките по-горни въпроси (и в хипотезата, въобще): не се коментират в сегашни интерпретации явно. Крият се в матмодели, пък всеки ... да разбира каквото си иска. :biggrin: Ама, ... за съжаление, нямат ясни модели за интерпретациите си... Съответно и изводите които трябва да направят, са във вид на ... чуденки!!!

...

... И ето какво се получава - фотони, вещеви обекти, взаимодействия,

За фотони - нямат обяснение какво е; кво от туй че го наричат фотони?! Да не би да им е ясно за какво говорят?!

За вещеви обект - нямат обяснение какво е маса?! С обяснението в хипотезата е възможно да се открои какво е вещеви обект, което си е пък особено нужно като определение за философията, например. Преди хипотезата - философски са разделени видовете материя: вещева форма, полева форма. Туй, че физиците не желаят да я ползват не я прави неправилна като граница. Или - неясно, като разграничаване.

За взаимодействията: ми те, въобще не влагат смисъл в тоя термин: ВЗАИМО-действие; в това е заложена Обратна Връзка между обектите и явленията, а добре ти е известно, че НЕ СЕ ПРИЗНАВА съществуването на ОВ, особено, за неживата Природа;

В случая: с хипотезата, ИЗПРАВЯМ НА КРАКА Колосът на физиката и не аз "бъркам" термините, ами те така са си ги объркали, че ... само матмоделите им дават фалшив пристан, за успокояване: все нещо, някога, ще излезе?!!

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

За взаимодействията: ми те, въобще не влагат смисъл в тоя термин: ВЗАИМО-действие; в това е заложена Обратна Връзка между обектите и явленията, а добре ти е известно, че НЕ СЕ ПРИЗНАВА съществуването на ОВ, особено, за неживата Природа;

Вие изглежда още не сте се събудил. И наклонността ви да си измисляте "проблеми" във физиката и после да ги критикувате е взела връх над здравият ви разум.

Още добрият стар Нютон е казал, че действието е равно на противодействието. Което на физичен език ще рече, че обект А, променяйки състоянието си при взаимодействие с обект В, променя и неговото състояние. Простата логика показва че е вярно и обратното - обект В, променяйки състоянието си при това взаимодействие, води до промяна и на състоянието на обект А. И двете промени, в определен количествен аспект са равни. Вие обаче, в порив на тавтологична акробатистика се опитвате да изкривите тази проста картинка, преименувайки някаква невидима част от това взаимодействие като ОВ, само за да се оправдаете че това безсмислено в случая понятие "не се признава". АМи как да се признава, като не съществува? Никъде, в никое взаимодействие. Във вашите твърдения по никакъв начин не се засяга и количественият аспект на взаимодействието, което е най-важният негов атрибут за физиката, и е влязло във фундамента и като трети принцип на динамиката.

Понятието "обратна връзка" във физиката има съвсем друго значение - на отложена реакция (взаимодействие), отразяваща се върху прилаганото действие в бъдеще. При простият бинарен акт на взаимодействие такова нещо няма, и не е необходимо, както се вижда по-горе.

Терминологичното блато, в което сте потънали, ви пречи да се ориентирате изобщо в картината на физиката.

Редактирано от scaner
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Здрасти, Шпага!

И друг път сме водили подобен разговор, за използваните термини; когато се различават от общоприетите се старая да ги дообеснявам, уж за яснота. Но има и много неща, които в сегашната интерпретация неявно са възприети, но не се говори за тях. Едно от тези неща е наличие на ОБЕМ при частици (ползват точков модел - чак при размер на молекула се донаждат поправки за Вандерваалсови сили). Другото е РАЗМЕР на фотон. Третото е ВРЕМЕ за поглъщане-излъчване на фотон и мн. други; особено тежко е положението за съществуване на леви и десни фотони; също- зависимости между сили и форми на реални тела... Не е целта да се напише нова физика, на нов език, а да се обяснят известните факти от друга гледна точка. Разбираемостта става с постепенно натрупване на инфо за: факти и изводи - старо (известно) положение; тълкуване на фактите - по хипотезата.

Ако забелязваш, направата на вещеви обект (едновременно: корпускула и вълна) в хипотезата е от затваряне на вълнов процес около собствен център. Тоя обект, образувайки се непрестанно, трепти, пулсира; размерът на заемания от обекта обем е с радиус около 10^(-15)m, ако си го представим в обобщена картинка като сфера. Тази сферичка се движи като цялостно образувание от нещото, което трепти и я образува. Честотата на образуване е огромна (на тоя малък размер, образуващите трептения, по "кръгчетата на 8" също се движат със скоростта на светлината, устойчивостта им е огромна за протон и електрон).

Модел за представа: арфа- захванати (затворени) струни към резонансна кутия. (не е по струнната теория)

Ако не "пипаме" струните - нищо не се чува от датчик ухо.

Ако удължим (механично) струна (в рамките на еластична деформация) и я пуснем - нейните трептения се усилват от резонансната кухина (известно време трепти струната и заради силите на триене - спира), излъчените вълнички влизат в диапазоните на настройка (по честота и амплитуда) на датчик ухо - чуваме излъченото трептене.

Макар че е много грубо приближение като модел, то и при вещеви обект етапите са същите, долу-горе: трептят около собствен център (струни към корпус - като вълни в затворено пространство); променя се размер на "струна" следствие на погълнат фотон от външно поле; променя се размер на образуванието (корпус на арфата) -ДОКАТО ТРЕПТИ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ЦЯЛАТА ЧАСТИЦА, наречено от мен ПРЕСТОЙ на фотона в образуванието, минава ВРЕМЕ. Ако няма повторни попадания на външни фотони, ОВ на частицата с околния физвакуум (който непрестанно се стреми да центрира и потуши действието, предизвиквано от вещевата и погълнатото) центрира, възвръща старата форма, като се излъчва погълнатото.

Има механични въздействия в тия етапи: движение на началния център за образуване на вещевата към падащия фотон - употребява го като подложка за образуване върху неговата структура за мин енергия на образуване; промяна на обем с поглъщането и нови движения на центъра; откат при излъчване. Ако нямаше характеристика маса, тия движения не биха били възможни. Затова съм възприел: взаимодействието (като термин) да е свързано с някакви механични промени. Което не е някава нова прищявка, а пасва на известното и в сегашните интерпретации.

Та, всичките по-горни въпроси (и в хипотезата, въобще): не се коментират в сегашни интерпретации явно. Крият се в матмодели, пък всеки ... да разбира каквото си иска. :biggrin: Ама, ... за съжаление, нямат ясни модели за интерпретациите си... Съответно и изводите които трябва да направят, са във вид на ... чуденки!!!

...

За фотони - нямат обяснение какво е; кво от туй че го наричат фотони?! Да не би да им е ясно за какво говорят?!

За вещеви обект - нямат обяснение какво е маса?! С обяснението в хипотезата е възможно да се открои какво е вещеви обект, което си е пък особено нужно като определение за философията, например. Преди хипотезата - философски са разделени видовете материя: вещева форма, полева форма. Туй, че физиците не желаят да я ползват не я прави неправилна като граница. Или - неясно, като разграничаване.

За взаимодействията: ми те, въобще не влагат смисъл в тоя термин: ВЗАИМО-действие; в това е заложена Обратна Връзка между обектите и явленията, а добре ти е известно, че НЕ СЕ ПРИЗНАВА съществуването на ОВ, особено, за неживата Природа;

В случая: с хипотезата, ИЗПРАВЯМ НА КРАКА Колосът на физиката и не аз "бъркам" термините, ами те така са си ги объркали, че ... само матмоделите им дават фалшив пристан, за успокояване: все нещо, някога, ще излезе?!!

...

Здравей, Малоум!

Много ти благодаря за този отговор. Мисля, че сега вече доста от идеите в хипотезата ти започнаха да придобиват по-ясни "очертания" за мен и въобще за четящите тук:v: Дано с нашите нападки допринасяме за разработването на нов и подобрен вариант на книгата ти - ако планираш преиздаването й.

П.П. Разбира се, привечер пак ще прочета отговора ти - имам и някои възражения, но не искам да прибързвам, защото може и да не съм права...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

това е нещо като принципа на Хюгенс-Френел, но защо пък трябва да са 2 броя, много сложно става?

Може би ако човек не си представя фотона като частица, някаква много малка масивна сфера, а като вълна, може да приеме по-лесно твърдението, че взаимодейства сам със себе си.

Сещам се за парадоксът на Айнщайн-Подолски-Розен

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%B9%D0%BD%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BD

който е свързан с експеримента на Аспе.

Ако погледнеш цифричката "8" в равнината й и я обходиш с моливче, ще стане ясно, че има едно ляво "движение" на молива върху едната окръжност и продължава в дясно движение на моливчето по втората окръжност. Т.е. - ляво и дясно са две неща.

При мислено пренасяне на тоя модел към вещева: отделните окръжности с ляво и дясно движение не са в една равнина, а пространствени бримки, като токови рамки.

Моментната ос на ротация пробожда равнината на осмичката под ъгъл, защото магнитните моменти са като на пространствена пулсираща двоица; Общият импулс (момент на количеството на движение) се образува от последователността на пулсациите на хода на образуващите смущения, сменя за всяка пулсация "равнината" на бримката от осмичката и така, за всяка следваща пулсация, образуванието описва тороидална геометрична форма. Магнитният момент на рамките се проектира под ъгъл на общата ос на въртене, което е известно.

Тайната на оста "Z" е разкрита. (че непрестанно сменя посоката си и цяло число магнитен момент се проектира на нея. Та, колкото и пъти да я попитаме - с поле - накъде си насочена, отговорът е: Накъдето питаш! Тоест, бързината на смяна на моментната ос на ротация е огромна в сравнение с бързината на "питащото" поле. Ползва ОВ от цялото околно пространство (със скоростта на светлината в тая среда) и се образува там, накъдето действието би било минимално - има ВРЕМЕ да се ориентира, спрямо характеристиките на падащото поле.

(Без наличие на ОВ, движенията на оста "Z" остава необяснима, както е в сегашните интерпретации :biggrin: )

...

При фотон.

Както съм го описвал вече, представлява едно дясно (гледаме по посоката на движение) въртене от дясна винтова линия за пренос на смущение, а реакцията на околното (закъснителна, щото се предава с гранична скорост като ОВ), за потушаване на това възникнало движение от пренос, се образува алтернативно, с ляво въртене. Така движещото се е като гърч, спрямо наличното околно и може да се нарече десен фотон на физвакуума. Ако в началото на винтовата пространствена линия на пренос е било ляво завъртване за пренос, то се следва от дясно (потушаващо, гасящо) завъртване и фотонът е ляв.

Вижда се, макар и всеки фотон на физвакуума да съдържа и ляво, и дясно въртене, то взаимодействието му с вещеви обект има поне две алтернативи: да се ползва или лявата или дясната "част" на фотона, а може и двете, но в различно пространство-време.

При пресрещане на фотони или мислени кръстосани траектории: ако се срещат ляв и десен имаме наслагване на трептенията и в зависимост от фазата интерферират. Пространството е по-подредено от преди срещата. Да, ама хаосът извън излъчвателите остава и, условно казано, "натиска" излъчвателите един към друг (сила на привличане с ентропиен произход)

Ако се срещнат ляв-ляв или десен-десен, не се смесват, хаосът се увеличава - сила на отблъскване с ентропиен произход.

(тези дви сили: привличане или отблъскване - са по-големи от силата на гравитационното привличане: за раздалечени обекти, когато гравитацията е отслабнала (интезитетът на гравитоните е малък, но ЕМП има, заради структуриран физвакуум на най-разпространеният вещеви обект, водорода - т.нар., Реликтово лъчение), поради винаги по-голямата амплитуда на участваците трептения, отколкото на амплитудата на гравитона. На тях се дължи възможността за ускоряващо разбягване на галактиките, или "повече" сила на привличане от колкото дават масовите характеристики на близки обекти - тъмна енергия и тъмна материя. Тоест структурата, структурирането на физвакуума обяснява и тая "тъмна" страна на фактите :biggrin: )

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

В долните забележки, предполагам че говорите за спиновият магнитен момент.

Магнитният момент на рамките се проектира под ъгъл на общата ос на въртене, което е известно.

ФАКТ - това е ваша интерпретация. Нищо известно няма, защото никой не е дискутирал вашият модел, а експериментът не е установил съществуването на никаква рамка и никаква ос на въртене. Сега се опитвате с изфабрикувани "известности" да търсите аргументация.

Тайната на оста "Z" е разкрита. (че непрестанно сменя посоката си и цяло число магнитен момент се проектира на нея. Та, колкото и пъти да я попитаме - с поле - накъде си насочена, отговорът е: Накъдето питаш! Тоест, бързината на смяна на моментната ос на ротация е огромна в сравнение с бързината на "питащото" поле. Ползва ОВ от цялото околно пространство (със скоростта на светлината в тая среда) и се образува там, накъдето действието би било минимално - има ВРЕМЕ да се ориентира, спрямо характеристиките на падащото поле.

ФАКТ - в 50% от случаите магнитният момент се проектира в посока обратна на приложеното поле, т.е. натам накъдето действието е максимално - противно на вашата логика. За справка - експериментът на Щерн и Герлах. Тоест, ако използувам вашата терминология, ако попитаме с поле - няма да получим еднозначен отговор. Което също ви опровергава.

Отбележете си, всяко ваше твърдение до сега не съответства на действителността и влиза в противоречие с фактите. Факти, а не тълкувания.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Здравей, Малоум!

Много ти благодаря за този отговор. Мисля, че сега вече доста от идеите в хипотезата ти започнаха да придобиват по-ясни "очертания" за мен и въобще за четящите тук:v: Дано с нашите нападки допринасяме за разработването на нов и подобрен вариант на книгата ти - ако планираш преиздаването й.

П.П. Разбира се, привечер пак ще прочета отговора ти - имам и някои възражения, но не искам да прибързвам, защото може и да не съм права...

Здрасти, Шпага!

Добре е, че се прояснява; да, помагате ми много с въпросите си, особено, за доближаването на измисленото в хипотезата с това, което е известно.

Засега, не планирам издаване на трета книга - просто: нямам време за систематизация на отделните "прозрения"; карам я "на парче" :biggrin:, че и много ми са преуморени очите...

...

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...