Отиди на
Форум "Наука"

Проблемите на писмеността


Добри ли са идеите в предложения очерк?  

19 потребители са гласували

  1. 1. Разумни и практични ли са предложените в темата идеи?

    • Да, напълно. Стига с този ирационален правопис!
      0
    • По-скоро да. Правописът трябва донякъде да се улесни.
      1
    • По-скоро не. И да има някаква нужда от улеснения, не са тези.
      5
    • Твърдо не. Предложените тук идеи са напълно непрактични.
      13
    • Не мога да преценя (правописът не ме интересува).
      0
    • Не мога да преценя (не съм достатъчно компетентен/на).
      0


Recommended Posts

  • Потребител

Стоедин,

бих желал да се разпорстреш в по-подробно изложение, ако ти се занимава и наистина искаш да посочиш други елементи. Аз далеч не мога да обхвана всичко, колкото и да мисля, че съм покрил накратко по видени от мен проблеми.

Аз не съм езоковед, литератор, филолог. Нещо коренно различно съм като професия, инженерен дизайн. :) Нямам емоционална или академична обвързаност с тези проблеми. Но не мога да не ги констатирам и поне се старя да им дам за себе си някакво обяснение.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 200
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители
... не съм езоковед, литератор, филолог. Нещо коренно различно съм като професия, инженерен дизайн. :) Нямам емоционална или академична обвързаност с тези проблеми...
Нямам повече въпроси, Ваша чест :biggrin:
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Все пак, най-важни са тезите. ;)

КГ,

въпросът е малко спорен. Тези, но от кого (с това изобщо не искам да обидя автора на темата, защото оценявам желанието му само по себе си). Знаеш, че в България всеки разбира от право и всеки има идеята, че той ще направи най-добрия закон, ще даде най-доброто решение и т.н.. А болшинството от тези хора и хабер си нямат от право и още по-малко от това как се пише закон (добър имам предвид като правна техника). И точно защото хабер си нямат си мислят, че нещата в същност не са така сложни, а много по-елементарни и принципно лесно разрешими и то кардинално.

Резултатът от такива опити ти е добре известен - почти правна олигофрения през последните 20 години с малки изключения.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ооо, за законите си прав! Ужасен съм от законотворчеството и объркването на цялата правна система (впрочем в нарушение на ЗНА ;) ). Оказа се, че в някои отношения старите закони си бяха по-добри...

Но при теоритична дискусия, тезата е важна, мисля, че всеки би следвало да е свободен...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В началото на века бе осъвременен закон, създаден през XII век.

Това се случи в Англия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

DendroaspisP,

нали за това е Народното събрание. Събират се една тумба разбирачи, предлагат се законотворчески тесктове, един става да изкаже мнение, да посочи пробойни, вратички...

Нали се сещаш, че законите вече се правят за да обслужат нечий икономически (най-вече) интерес за следващите 5 г. или колкото му е мандата. Ерата на справедливите закони е май безвъзвратно отминала. Но не виждам какъв закон може да има при едно чисто практическо предложение... малко като да има закон за влизане през врата. Далеч съм от такива цели. Посочил съм проблеми, дал съм решение. Смятам че дейният и идеен човек изпълнява тези и такива дела. Това съм направил и аз.

между другото имам идея и как децата да бъдат научавани на алтернативен начин на държане на писалка, молив, химикалка... не че толкова ще им се налага да пишат на ръка де, ама все пак, може да се наложи. Начинът е пожелателен и по мое мнение далеч по-естествен и ненапрегнат. Бих могъл да предоставя снимки с обяснения, ама едва ли представлява интерес такова нещо. :)

Редактирано от adXok
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

DendroaspisP,

нали за това е Народното събрание. Събират се една тумба разбирачи, предлагат се законотворчески тесктове, един става да изкаже мнение, да посочи пробойни, вратички...

Нали се сещаш, че законите вече се правят за да обслужат нечий икономически (най-вече) интерес за следващите 5 г. или колкото му е мандата. Ерата на справедливите закони е май безвъзвратно отминала. Но не виждам какъв закон може да има при едно чисто практическо предложение... малко като да има закон за влизане през врата. Далеч съм от такива цели. Посочил съм проблеми, дал съм решение. Смятам че дейният и идеен човек изпълнява тези и такива дела. Това съм направил и аз.

между другото имам идея и как децата да бъдат научавани на алтернативен начин на държане на писалка, молив, химикалка... не че толкова ще им се налага да пишат на ръка де, ама все пак, може да се наложи. Начинът е пожелателен и по мое мнение далеч по-естествен и ненапрегнат. Бих могъл да предоставя снимки с обяснения, ама едва ли представлява интерес такова нещо. :)

"Справедлив закон" не е правно понятие, а такова от областта на етиката. Изобщо, в правото хората много често търсят справедливост като етично понятие и са разочаровани, когато не я намерят. "Справедливост" в правото значи само едно единствено нещо - еднакво прилагане на закона, т.е решаването на идентични казуси по еднакъв начин. В това отношение, нашият съд също може да бъде упрекван, защото дори на ниво върховни съдилища идентични казуси по различни причини се решават по различен начин, а това е недопустимо (за по-нисшестоящитге съдилища това е донякъде допустимо, въпреки че също не е желателно, тъй като се предполага, че те все още се "учат" на право - по-точно на прилагането му и не са на нивото на върховните съдии).

Законите са добри или лоши, но не в зависимост от етичната им преценка, а по един доста обективен принцип - дали правилно отразяват обективната реалност и дали по най-удачният начин регулират обективните обществени отношения. В древността правото като цяло е следвало живота (най-ярък представител е римското право и то не само в частноправен, но и в публичноправен аспект). Днес по ред причини, включително и поради посочената от теб "клиентелщина", законодателните органи се опитват да моделират живота, т.е чрез закони да създават обективни обществени отношения. Да сложиш каруцата пред коня е доста деликатна работа, горе-долу като да изнасяш "демокрация" и да я налагаш на арабска държава, чиито обществени отношения все още са от зората на възникване на исляма.

На трето място, дори и идеята в един закон да е добра, т.е той да е в максимална степен съответен на материята, която ще регулира, идва следващия проблем - правната техника на писане на този закон. То не става както днешните ни законотворци вършат тази работа - често драскайки на крак, докато си отпива питието в парламентарното кафене. Не случайно наблегнах на това във въпросите си до теб. Правото ползва думите от езика, но то си има специфичен език и изказ. законът не може да бъде написан като разказ, приказка или новела. Нито като разговор на улицата.

И ако тези, които написват закона нямат достатъчно опит и познания (дори това, че някой е учил и завършил право не винаги е достатъчно), и най-добрата идея може да се окаже окепазена, законът да е неясен и дори двусмислен. Така само изписване може да промени идеята или да я направи практически неприложима.

Добрият закон - в техническо и идейно отношение е този, който търпи най-малко промени. Хората не са склонни да спазват калпави закони и затова често се налага да се правят принудителни кръпки на такива закони, известни като изменения и допълнения. Колкото повече изменения и допълнения има в един закон, толкова по-неудачен е той, а практическият резултат е, че той в малка или никаква степен не регулира и обслужва обществените отношения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Напълно съм съгласен, та точно затова ти казах, че предимно законите не носят нищо етично, а се правят за да обслужват нечий интерес, който твърде често страда от липса, на каквато и да е етика. Някак си не може да има закон, който да узаконява начин на писане, използване на букви и т.н., за да се върнем към темата.

Като малък много често са викали родителите ми в училище, защото държа химикалката по неправилен начин! Задължаваха ме да я държа, както "е по закон" (иронизирам). А на мен ръката ми се напрягаше и напрягаше. Съответно после се позапознах що е кирилица, латиница, други писмености и като ученик и отличник в Езикова гимназия реших, че и аз мога да напиша нещо по въпроса. Това е. :)

Мисля, че буквите от Кирилицата, които сега изпозваме в Българския език, са "узаконени като такива" някъде средата на XX-ти век, но не съм запознат с точната хронология. Мисля че е имало някакви реформи през '45-та или 52-ра година от комунистите... сещаш се - да ни разделят от македонците и т.н. политическите интрижки. Може и закони да е имало в тази посока, не съм наясно.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мисля, че буквите от кирилицата, които сега изпозваме в българския език, са "узаконени като такива" някъде средата на XX-ти век, но не съм запознат с точната хронология. Мисля че е имало някакви реформи през '45-та или 52-ра година от комунистите... сещаш се - да ни разделят от македонците и т.н. политическите интрижки. Може и закони да е имало в тази посока, не съм наясно.

1921 г. - БЗНС

1945 г. - БКП

Това са годините, в които се правят промени, за да може да се избегне "великобългарския шовинизъм", да се "натрие носът" на интелектуалците и гражданите. И тъпите селяни - земеделци и комунисти - да започнат да изглеждат що-годе грамотни.

Ето няколко статии по темата, давам ги директно, щото не ми се прави компилация на най- интересното от тях:

http://bg.wikipedia....%81%D0%BA%D0%B8

http://bg.wikipedia....0%B0_%281945%29

http://bolgari.net/s...ezik-e-760.html

http://www.bg-nacion...-32-02&Itemid=3

http://www.varnautre...A%E2-%E7%EE%F0?

http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=195:2011-01-12-09-28-43&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря ти ISTORIK за информацията и препратките. Значи реформата реално е от 45-та, а не е както аз съм посочил в изложението си, че е от 52-ра. Не знам от къде ми е останала тая година в главата... за тези книжовни промени? :post-20645-1121105496:

Да, аз бях виждал тези буви, ят (ѣ) и юс (Ѫ), но не успях да науча как точно са се прозинасяли и за коя фонема съответно са отговаряли... може би пик са били отговорни за по повече от една фонема. Не знам. Повече ми приличат на нормиращи типичен диалект, но не искам да спекулирам. Зоват ги като "двойно е" и "широко ъ" съответно, което обаче нищо не ми говори. Може би нещо аналогично на Æ или Œ в английския и скандинавските само че за Е и Ъ. Не мога да разбера... не намирам точен анализ, може би щото няма жив човек да помни или запис на тогавашен говор с тези звуци. Да му се не види...

Но да се върнем у нас. Новият /всъщност стар земеделски/ правопис бе наложен след 9-ти септември „без никой да гъкне“ и действа вече 65 години. Старият го знаят само специалистите и любителите на антикварни книги. Българите свикнаха с новия, изучиха го, запомниха го и го употребяват днес навсякъде в цялата наша книжнина. Но за съжаление, никой досега и не се е опитвал да си направи труда да се запита, да види и оцени какви са последиците от тази правописна реформа върху културно-историческото наследство на българския народ. Мълчат езиковеди, политици, журналисти и историци. Нямат подробен анализ за това и новите ентусиазирани предложители за правописна реформа.

Ах-а!!! Значи моите идеи са си съвсем подходящи. Знаех си... чувствах го, още от малък. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, аз бях виждал тези буви, ят (ѣ) и юс (Ѫ), но не успях да науча как точно са се произнасяли и за коя фонема съответно са отговаряли... може би пик са били отговорни за по повече от една фонема. Не знам. Повече ми приличат на нормиращи типичен диалект, но не искам да спекулирам. Зоват ги като "двойно е" и "широко ъ" съответно, което обаче нищо не ми говори. Може би нещо аналогично на Æ или Œ в английския и скандинавските само че за Е и Ъ. Не мога да разбера... не намирам точен анализ, може би щото няма жив човек да помни или запис на тогавашен говор с тези звуци. Да му се не види...

Ятовата гласна/двойно е към 1945 г. се е произнасяла в българските диалекти като ятов преглас (променливо я) - редуването на гласна а след мека съгласна с е при определени условия в източните диалекти; само като е в западните и като широко е в родопските говори (то е най-близо до архаичното звучене на гласната, трябва да се чуе от автентичен носител на диалекта-родопчанин).

Големият юс/широко ъ към 1945 г. се е произнасяла като ъ в мнозинството източни диалекти и западните в северна България, както и в южните говори в Македония; като особен звук между о и а в Родопите; като у в преходните торлашки говори; като а в югозападните диалекти; има и няколко по-малко разпространени изговора, в южна Македония, които пазят архаичния носов изговор.

Както се вижда, основната функция на двете букви е както да съхранят единството на българските говори по отношение на правописа. По отношение на правоговора правилата са били като днешните.

Редактирано от Михов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нормирането на диалекти е грешно по принцип. Защото иначе просто ще има много дълги азбуки и реално затрудняващи. Както съм посочил напраимер с меките съгласни (делепване на Ь като в Љ и Њ). Може да се долепва и за коя да е съгласна... а това ще направи още половин дължина азбука. Ето и с гласните има различни акценти при произношения в диалекти. Аз съм дал предложение "омекотяването" как става при говор и как да се изписва.

Тях не можем да ги избегнем. Има най-малко десет диалектни говора и сигурно два пъти по толкова акценти.

Например съм забелязвал, че в много акценти на диалекти, Т почти се произнася като Ч, Д като [ДЖ] пред тесни гласни като И и Е и много други. Затова и се нормира книжовен говор и книжовен правопис, с използване на приети съответни букви за и само за съответни звукове.

Това... последното аз смятам, че съм го направил много точно и може би дори близо до пълна изчерпателност на обуквяване на звуците в книжовен български говор и правопис. Граматиката вече е за други неща. Визирам Пълен определителен член, двойно Т... все досадни и ненужни според мен неща.

Редактирано от adXok
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нормирането на диалекти е грешно по принцип.

Какво разбираш под "нормиране на диалекти"?

То всеки книжовен език е кодифициран диалект или сбор от диалекти.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Михов, и аз за това се хванах :) АдХок, ти да не би изобщо да си против нормирания национален правопис?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Михов, не съм съгласен. Да нормираш определен диалект в нормата за правопис е нещо като "дискриминиране" на останалите диалекти.

Например в софийско говорят играеме, пишеме... сиреч ме-кат. Представи си това да се нормира като правопис на думите, съответно спреженията в първо лице да са: "Аз играем... Ние играеме" и тази форма да стане книжовно нормирана и официална един вид.

Това имах предвид под нормиране, даване книжовното право на определен диалект или акцент в говора.

Все едно официално Не да го пишем Нйе, ако нормираме източен диалект... варнески, русенски и прочие.

Затова почти навсякъде по света, дори при съвсем различни писмености, книжовната норма на правописа и правоговора, не се спазват, а си се говори на диалекти, макар и при писменото изразяване на мисълта да се счита за проява на неграмотност, ако не пишеш по утвърдената книжовна норма.

Аз считам говора по зададена книжовна норма 1:1 за един вид Книжовен диалект. Напълно теоретичен, никому неприсъщ говор би бил такъв един "диалект". осбено много такъв би си проличал при феномена Обеззвучаване на съгласни където и да е в думите. И мисля, че дадох малко примери по-горе, а и в самото си изложение. Това е. Това разбирам под нормиран книжовен говор или по-напред засегнатото нормиране на определен диалект да бъде обявен за Книжовен и официален, така да се каже.

Без да желая да звуча високопарно, но има диалекти на българския език, говорими в определени области на България, които аз едва разбирам. И не говоря за бъкани изрази с турцизми или пък русизми. Говоря за диалектни говори и структура на речта.

Например в последните 10-тина години се забелязва една тенденция за... как да го нарека... Бълглийски диалект (българо-английски). тази тенденция все повече се засилва, защото се говори от високообразовани хора, инженери, финансисти и управители на редица фирми и институции. Предполагам се сещате за какъв тип речев диалект говоря. Това са думи като:

лайкна - да харесам

пействам - да поставя

форкаствам - предвиждам

съджестна - да предположа

логвам - включвам се, вписвам се

сетна - да настроя, да пригодя

интерфейс - (чуждица, която има много преводи)

Списъкът е дълъг и сега те се възприемат като заменки, тук-там и като чуждици... техническото развитие предполага налагането на такъв тип заемки заради ежедневното боравене с апаратура и софтуер, с наличен предимно английски интерфейс (ето, виждате ли). Да, те сега са заемки, но след 20 г. ще станат полуофициален говор, ще сме живи и ще видите, че съм прав в това си предвиждане. :)

Редактирано от adXok
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Михов, не съм съгласен. Да нормираш определен диалект в нормата за правопис е нещо като "дискриминиране" на останалите диалекти.

Когато се изгражда един книжовен език винаги има "дискриминирани" диалекти. Например съвременните македонци се жалват, че сме ги пренебрегнали и книжовният ни език е преимуществено съставен от източните диалекти. И това важи за всички езици - италианският книжовен е въз основа на тосканските говори, а например ломбардските или сицилианските говори са "дискириминирани". Мога да ти дам същите примери за немски, чешки, френски, испански и т.н.

Например в софийско говорят играеме, пишеме... сиреч ме-кат. Представи си това да се нормира като правопис на думите, съответно спреженията в първо лице да са: "Аз играем... Ние играеме" и тази форма да стане книжовно нормирана и официална един вид.

Това имах предвид под нормиране, даване книжовното право на определен диалект или акцент в говора.

Ами нали утре, ако теоретично се появи някой идиот и прокламира шопска нация и нашите шопи му се вържат, в книжовната норма на шопския ще залегне именно играеме, пишеме. Така, като сега в книжовната форма е залегнало източнобългарската балканска форма играем, пишем.

Апропо, "шопски език" сърбите създадоха за Поморавието, но той е изграден върху преходните торлашки говори, които са различни от нашия шопски диалект и там би трябвало нормата да е играемо, пишемо.

Аз считам говора по зададена книжовна норма 1:1 за един вид Книжовен диалект. Напълно теоретичен, никому неприсъщ говор би бил такъв един "диалект". осбено много такъв би си проличал при феномена Обеззвучаване на съгласни където и да е в думите. И мисля, че дадох малко примери по-горе, а и в самото си изложение. Това е. Това разбирам под нормиран книжовен говор или по-напред засегнатото нормиране на определен диалект да бъде обявен за Книжовен и официален, така да се каже.

Без да желая да звуча високопарно, но има диалекти на българския език, говорими в определени области на България, които аз едва разбирам. И не говоря за бъкани изрази с турцизми или пък русизми. Говоря за диалектни говори и структура на речта.

Например в последните 10-тина години се забелязва една тенденция за... как да го нарека... Бълглийски диалект (българо-английски). тази тенденция все повече се засилва, защото се говори от високообразовани хора, инженери, финансисти и управители на редица фирми и институции. Предполагам се сещате за какъв тип речев диалект говоря. Това са думи като:

лайкна - да харесам

пействам - да поставя

форкаствам - предвиждам

съджестна - да предположа

логвам - включвам се, вписвам се

сетна - да настроя, да пригодя

интерфейс - (чуждица, която има много преводи)

Списъкът е дълъг и сега те се възприемат като заменки, тук-там и като чуждици... техническото развитие предполага налагането на такъв тип заемки заради ежедневното боравене с апаратура и софтуер, с наличен предимно английски интерфейс (ето, виждате ли). Да, те сега са заемки, но след 20 г. ще станат полуофициален говор, ще сме живи и ще видите, че съм прав в това си предвиждане. :)

Аз мисля, че трябва малко да си поизясниш/попрочетеш за понятия като диалект, книжовен език, заемки, чуждици, смесени езици и т.н.

А това, че българският възприема множество английски заемки и чуждици не означава, че ще стане смесен език, или че ще се появи такъв поне по този начин.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами хубаво, нали затова казвам и предлагам и аз. Диалекти много, акценти... още повече, даже у отделни индивиди има различни акценти. Книжовен говор и писменост обаче трябва да са 1:1 един със друг. Каквото пишеш книжовно това да изговаряш на Книжовен говор. Просто е, макар и да не е никога говрен такъв "книжовен" диалект и да е несвойствен. като мине едно две поколения, всичко си идва на мястото. Нима и сега не е така...

А относно поанглийчването на езика ни... човече, за съжаление е така. Преди две седмици бях на официална конференция на едни от най-видните хора в банковия, строителния и енергийния бизнес. Бедна ти е фантазията набори на по 30-35 г. какъв език говореха.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Христо, македонците включват S в азбуката си, просто защото имат такъв звук. А го имат, защото голяма част от вардарските диалекти го имат. Така например думата звезда там се изписва "ѕвезда" и произнася [дзвезда].
Звук ДЗ има и в български (по този въпрос съм съгласен със съфорумникът adXok). Но от буква за него нямаме нужда, понеже звукът ДЗ се среща прекалено рядко, а и не е отделна фонема (по-скоро е алофон на З). При македонците положението е същото. Буквата S при тях е по-рядка дори от Ф, и докато Ф е фонема, то S(ДЗ) едва ли е фонема (поне аз не знам доказателство да е фонема).

То и звукът ДЖ(Џ) в нашият език не е фонема, а е алофон на Ж, обаче този звук се среща достатъчно често и си струва да имаме буква за него.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Ивайло, поздравления за търсенията, за дръзновението да реформираш, но не мога да се съглася изобщо с теб! Това, което предлагаш е революционно, но профанизира езика също до революционна степен! Както отбеляза и Тамарин, очевидно целта на предложените "реформи" е приближаване към скопската сърбоманска норма.

В същност, аз не виждам никаква ясна цел в предложенията на уважаемият съфорумник adXok.

Пред евентуална реформа от типът, който се предлага, трябва да се поставят ясни и важни цели. Според мене, би могло да има две такива цели: {1. По-голяма логичност и състоятелност на езиковите норми} и {2. Приближаване към скопската сърбоманска норма}. При гоненето и на двете цели не бива да се отклоняваме от същността на нашия език - напротив, има такива отклонения и те трябва да се загладят. В частност, ако наричаме скопската норма сърбоманска, не бива да забравяме, че софийската официална езикова норма е русофилска. Можем да неутрализираме част от русофилството в нашият език с леко сърбоманство, възвръщайки езикът ни към неговите корени.

Това нещо не го разбрах? Ще заменим русофилството със сърбоманство и ще се върнем към корените си?!? :Oo: Корените ни сръбски ли са?

Руският език е под огромно влияние на църковнославянския език. Той пък, макар и русифициран фонетично, е сравнително добре запазен в синтактично и лексикално отношение вариант на старобългарския език. Всъщност руският помага да се възстанови приемствеността със старобългарския в много отношения.

А нима корените ни са руски? Нито са руски, нито са сръбски.

Имам пред вид конкретни проблеми.

Ако русофилството е отдалечило езикът ни от корените му и една заемка от сръбската азбука (става дума за буквата Џ) ще приближи нашият език до корените му, до здравите му балкански корени, то тази заемка ще е стойностна, дори някой да я нарече сърбоманство.

От друга страна, считам, че приближаване към скопската сърбоманска норма би било приемлива цел на евентуална правописна реформа, но без отклонения от същността на нашият език.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Христо Тамарин,

цял няма. Аз съм прост лаик, на когото му попадна работа по тая тема и макар да считам себе си за любител в сферата на езиците, не съм предполагал, че до чак такива разсъждения по тези проблеми ще стигна.

Ще си позвлоя да ти опонирам като ще заявя, че ДЖ и ДЗ са звучните аналози на Ч и Ц. Защо? Е това вече ще ти го докажа със спектрален анализатор на форманти, но трябват определени устройства и прочие апаратура.

:)

Написал съм го в изложението макар и косвено. Споменал съм че само М,Н,Р или Л нямат еззвучни аналози и само Х няма звучен. Или май съм пропуснал Р или Л? Вече не помня... май Л съм изпуснал и това е пропуск.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Същото се отнася и до ДЖ. Сега русофилството като аргумент ... не мисля, че е много удачно. Причината да няма специална буква е просто рядката употреба на тези двойни звуци.
Причината да няма такава буква е това, че в руската азбука я няма. Звукът ДЖ се среща доста често и българският език има нужда от такава буква. Много по-често се среща, отколкото Ф, например.

Помислете: Руският език няма нужда от такава буква и няма. Напрежение няма. Сръбският език има нужда от такава буква и си има. Напрежение няма. Само в български има напрежение и несъответствие - нашият език, както сръбският, има нужда от такава буква, а си няма, както руският.

От друга страна, уважаеми КГ125, много харесвам следната мисъл, която се появява под Вашите постинги:

Свръхрегулацията е способна да догматизира и най-будния ум.

Нашият правопис страда от свръхрегулация. Поради това, против съм да се въвеждат нови правила. Ако може, някои стари правила трябва да се премахнат или да се отслабят (правилото за пълен и кратък член да се премахне, правилото за СЪС и ВЪВ да се отслаби). A конкретно по повод на буквата за ДЖ: нека да се въведе тази буква в азбуката, но употребата й да не е задължителна. С други думи, да се разреши употребата на буквата Џ, след като тя се включи в азбуката ни.

Съображението за връщане към корените на антируска основа е изключително нерзбираемо. Кораните ни са в дъното и на руския, и на сръбския, чрез двете - руска и сръбска-редакция на старобългарския. Не виждам от какво трябва да се бяга в България.

Опазил ме Бог, по езикови въпроси да съм бил на анти-руски позиции. Давал съм обяснение. Не се притеснявам да заимстваме и от руски, и от сръбски.

Защо не вземаме пример от руската писменост?

Появила се в руският език нужда от буква Й, добавили са си такава буква. Появила се нужда в руският език от буква за ЙО, добавили са си такава буква (Ё). Почувствали някои руснаци нужда от буква Э, добавили я.

Има в българският език нужда от буква за ДЖ, де я буквата? Има в българският език нужда от буква за ЙО, де я буквата? Има в българският език въпиюща нужда от буква за ЙЪ, де я буквата?

А конкретно за ЙО, понеже стана дума. За руският език е подходящо буквата да бъде вариант на Е, руското решение е добро за руският език. Сегашното решение в българският правопис не е добро и създава напрежение. За българският език е подходящо вариант на буквата Ю да се използва за ЙО.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аз не разбирам защо дифтонги (двугласни) трябва да се пишат непременно с една буква?

Дж, дз, ьо, йо, йъ (последното е предимно в турски думи, примерно - йълдъз, йълдъръм) се пишат с по две букви и какво от това?

Ако се пишеха само с по една буква - както йу и йа се пишат с ю и я, неграмотните по-грамотни ли щяха да бъдат? Ами - не!

Между другото, йудеизъм и юдеизъм се считат за дублетни форми.

Във френския език се пише доста сложно и той е още по-свръхрегулиран, ама французите не се натискат да пишат с една буква част от звуковете в думи като:

chef-d'œuvre (шедьовър), hors-d'œuvre (ордьовър), œuf (яйце), beaucoup (много), maintenant (сега), peugeot и др. (не ми се мислят още примери, но списъкът е доста дълъг)...

Да не говорим за японския език, в който паралелно и едновременно се ползват 4 (четири) писмени системи - йероглифите (канджи), хирагана (която ги дублира и с която се пишат японските думи), катакана (за чуждиците) и латиницата. Не виждам проблем да си въведат и кирилицата, с минимално усилие ще се справят и с нея.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
цял няма.
Значи, целта е просто да Ви обърнем внимание. Обърнахме Ви внимание.

Ще си позвлоя да ти опонирам като ще заявя, че ДЖ и ДЗ са звучните аналози на Ч и Ц. Защо? Е това вече ще ти го докажа със спектрален анализатор на форманти, но трябват определени устройства и прочие апаратура.
Разбира се, че ДЖ и ДЗ са звучните аналози на Ч и Ц. Кой спори по това?

Друго имам пред вид. Няма език, чиято писменост да се е развила благодарение на звукотехниката. Други неща са важни при писмеността: да не се изпуска смисълът.

Да, звук ДЗ има в нашият език, но той е алофон на З. При беззвучните варианти нещата не стоят така: Ц (беззвучното ДЗ) не е алофон на С (беззвучното З), a Ц и С са отделни фонеми:

Цял свят жито с жълт цвят сял.
Никой не би заменил Ц със С или обратно. А пък ДЗифт няма никакъв проблем да се замени в говорът със Зифт, както няма икакъв проблем да се замени Звер и Звезда със ДЗвер и ДЗвезда.

Звукът Х също има звучен аналог, който е негов алофон. Техническите средства вероятно ще Ви покажат, че в изречението "Тях ги нямаше на тържеството" се чува звучно Х. Но, разбира се, никаква нужда от буква за звучно Х няма.

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...