Отиди на
Форум "Наука"

Правили сме ракия още през ХІV век


Recommended Posts

  • Потребител

Такава протоиндоевропейска дума очаквах да има. Все пак е странно, защото виното е продукт от грозде, а доколкото зная в индоевропейската прародина не са се гледали лозя.

Има ли ПИЕ думи за грозде и лозе?

Все пак ми се струва възможно в доста от езиците думата да е с латински произход, особено там, където няма стара традиция в отглеждането на лозя и производството на вино.

В ПИЕ я дават заемка вероятно от средиземноморски субстрат (същата дума е в грузински, арабски и т.н.).

http://www.etymonline.com/index.php?term=wine&allowed_in_frame=0

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Дали в античната ни Тракия

се е правела хубава рАкия :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дали в античната ни Тракия

се е правела хубава рАкия :)

Aми ако намерят останки от колиба за варене или апарат.....

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e3/P%C3%A1linkaf%C5%91z%C5%91_kunyh%C3%B3.jpg

:whistling: :whistling: :whistling:

Редактирано от Skubi
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тъй като се заговори как било "вино" в согдийски, където се оказа има доста интересно съвпадение, сега проверих каква е думата за "вино" в различни европейски (индоевропейски!) езици - малки и големи, от литовски до сицилиански, в славянски и германски езици. Единодушието се оказа пълно. Малко по-различно е само на албански, на гръцки е "Κρασί" - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BD%D0%BE

Не е ли това странно и как се е получило уеднаквяването, което струва ми се не съществува при други понятия, от латински?

В български има ли известна друга дума за вино - рядка или диалектна? От изворите се знае, че поне през ранното средновековие тук се е произвеждало вино. Дали винаги думата за него е била една-единствена, или е имало например нещо като "рак", или друга дума?

Думата за вино се е разпространила покрай римляните (на латински vinum (ср.р.) е дало вино (ср.р.), vinarius е дало винар). На север от Алпите (Рейн, Мозел, Дунавът в Австрия) сортовете лози са донесени от римските заселиници. Старогръцката дума е οἶνος, която има същия произход като vinum. Новогръцкото кρασί означава "смес (от вино и вода)" и произлиза от старогръцката дума κρᾶσις "смес". В Кавказ (черкзки, абхазки,...) обаче се употребява друга дума (сан), а в този район също има следи от винарство в древността.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Думата за вино се е разпространила покрай римляните (на латински vinum (ср.р.) е дало вино (ср.р.), vinarius е дало винар). На север от Алпите (Рейн, Мозел, Дунавът в Австрия) сортовете лози са донесени от римските заселиници. Старогръцката дума е οἶνος, която има същия произход като vinum. Новогръцкото кρασί означава "смес (от вино и вода)" и произлиза от старогръцката дума κρᾶσις "смес". В Кавказ (черкзки, абхазки,...) обаче се употребява друга дума (сан), а в този район също има следи от винарство в древността.

До колкото ми е известно, месторасположението на дивото грозде е Кавказ. Тамошното бива задомено и разпространено. Така, че основнота най-стара дума ако ще етимон трябва да се търси в този регион....

:book: :book: :book:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Най-старите когнати на думата вино са в хетски, лувийски, микенски (Иванов-Гамкрелидзе, 647), в Битие (OED) и в латински.

P.S. Забравих и акадската дума inu "вино" :)

P.P.S. Забравих и египетската дума wns [унш?] "вино" от Старото царство :biggrin:

Редактирано от Кухулин
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Най-старите когнати на думата вино са в хетски, лувийски, микенски (Иванов-Гамкрелидзе, 647), в Битие (OED) и в латински.

P.S. Забравих и акадската дума inu "вино" :)

Хах, кухулин, което още веднъж категорично идва да рече, че, ПИЕ просто не оригинират от близкия изток - иначе щяха да имат собствена дума за "вино", защото в мала азия и закавказието лозата е естествено разпространена, а където вино се прави и пие от поне 7 хиляди години. Терминологията свързана с лозарствто в ПИЕ е изцяло от заемни думи, а значи те не са от географски регион където има лози. :vertag:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

И ако имаш хети, които живеят в мала азия и предполагаемо оригинират от там, които обаче имат заемна дума за вино, което всъщност е локален продук, но оригинална за медовина, която не е, тези хора всъщност просто не са локални - иначе щяха да имат не просто собствена дума за вино, а направо стотина синонима. Бъди обективен :!!!:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Доколкото си спомням грозде отглеждат кавказките албанци.Порових се малко и открих някои думи

лезгински

ГЬЕНЕНА сладкий виноградный сок (напиток).

ИРИШБА дамские пальчики (сорт винограда).

КЪЕРЕ дикий виноград; къеред чIере лоза дикого винограда.

МЕД (мети, мете, метер) ягодная патока; хатрутдин мед тутовая патока; ципицIрин мед виноградная патока.

ЧIЕРЕ I лоза; ципицIдин чIере виноградная лоза

ЧЕХИР вино; чехирдин винный.

ШИРЕ сок; ципицIрин шире виноградный сок

ЦИПИЦI виноград; ципицIдин виноградный; ципицI багъ виноградник.

карачаево-балкарски

чагъыр Iвино || винный; джюзюм ~ виноград­ное вино; ~ склад винный склад

чагъыр IIпятнистый; пёстрый; ~ ийнек пят­нистая корова

Редактирано от Пандора
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хах, кухулин, което още веднъж категорично идва да рече, че, ПИЕ просто не оригинират от близкия изток - иначе щяха да имат собствена дума за "вино", защото в мала азия и закавказието лозата е естествено разпространена, а където вино се прави и пие от поне 7 хиляди години. Терминологията свързана с лозарствто в ПИЕ е изцяло от заемни думи, а значи те не са от географски регион където има лози. :vertag:

И ако имаш хети, които живеят в мала азия и предполагаемо оригинират от там, които обаче имат заемна дума за вино, което всъщност е локален продук, но оригинална за медовина, която не е, тези хора всъщност просто не са локални - иначе щяха да имат не просто собствена дума за вино, а направо стотина синонима. Бъди обективен :!!!:

Южняк, честно казано не виждам логика в тези заключения.

1) етимологията на протииндоевропейската дума за "вино" не е сигурна;

2) самата дума вероятно е вундерворт (не знам как е на български), което нулира всякакви изводи;

3) нито в степта, нито в планините на Източна Анадола има лози;

Изобщо, не мога да разбера горните разсъждения (може би причината е в мен).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Английската дума "brandy" прозихожда от дъчската дума "brandewijn" "горено, пекано вино"

/германски "Branntwein" , също "пекар на горено вино", дестиларторджия Branntweinbrenner/

Дъчската дума е превод на китайската дума за ракия, shao chiu (пекано, горено вино);

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мале колко кладенци изпразнихте за да описвате тази измислица.

Защо някой не се загледа къде е надписа. От вътрешната стена на чашата. Хайде някой довечера да си сипе една чаша "ракиня", да я гъврътне и да се опита да се похвали, като напише от вътрешната страна няколко думи. Има и друг вариант - след гъврътването да я треснете у земята, да напишете нещо на едно парченце и да го заровите за бъдните поколения. Те такъв смех скоро не бяха давали по телевизията. Иначе замисъла е благороден, но изпълнението .....

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мале колко кладенци изпразнихте за да описвате тази измислица.

Защо някой не се загледа къде е надписа. От вътрешната стена на чашата. Хайде някой довечера да си сипе една чаша "ракиня", да я гъврътне и да се опита да се похвали, като напише от вътрешната страна няколко думи. Има и друг вариант - след гъврътването да я треснете у земята, да напишете нещо на едно парченце и да го заровите за бъдните поколения. Те такъв смех скоро не бяха давали по телевизията. Иначе замисъла е благороден, но изпълнението .....

Всъщност това е сигурен знак, че ракията е била гръцко изобретение. Този, дето се е похвалил, е изкарал преди това едно "ясо", а после е треснал чашата в пода и е минал към чиниите. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По принцип се смята, че първата в Европа истинска високоалкохолна концентрирана напитка - конякът, е изобретен във Франция от монаси през ХІ-ХІІ век. :smokeing: Дестилацията в Плиска е била известна, но са се дестилирали парфюми. Има няколко съда тип "чайник с изкривен надолу хобот". :book:

-------------

Нарича се "каламбик".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Що се отнася за евентуалните китайски корени на араката, което е напълно логично при това далекоизточно разпространение на думата, вижте Речника на Старостин на Китайските йероглифи. (http://starling.rinet.ru/cgi-bin/query.cgi?root=config&morpho=0&basename=\data\china\bigchina)

Открих две точни съпоставки: вж.атач-файла!

Друга връзка: в согдийски r’k rāk, пехлеви rāg - кръвоносни съдове, или "рак" сгряващо питие.

Ако "ракъ" беше исконно турска дума, не трябваше да започва с "р". в алтайските езици с "р" започват само чуждиците!

Прабългарите са имали друга дума: кърчъма, откъдето е нашнеското кръчма, старобългарска дума с неизяснена "славянска" етимология. Аналогично в чувашки karčama – медовина, алкохолно питие, а предлаганото обяснение с kurka, korka – съд, чаша, в древнотюркски körkä – дървено блюдо, тунгусоманчжурското kurkэ – брезов съд, смятам за съмнително. По удачно е да го свържем с осетински karz – силен, остър на вкус, за питие. В.Милер посочва връзка с авестийското kэrэsa, индоарийското kŗsa – остър, дори неприятен вкус.

post-7900-019780600 1319608721_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Що се отнася за евентуалните китайски корени на араката, което е напълно логично при това далекоизточно разпространение на думата, вижте Речника на Старостин на Китайските йероглифи. (http://starling.rine...\china\bigchina)

Открих две точни съпоставки: вж.атач-файла!

Друга връзка: в согдийски r'k rāk, пехлеви rāg - кръвоносни съдове, или "рак" сгряващо питие.

Ако "ракъ" беше исконно турска дума, не трябваше да започва с "р". в алтайските езици с "р" започват само чуждиците!

Прабългарите са имали друга дума: кърчъма, откъдето е нашнеското кръчма, старобългарска дума с неизяснена "славянска" етимология. Аналогично в чувашки karčama – медовина, алкохолно питие, а предлаганото обяснение с kurka, korka – съд, чаша, в древнотюркски körkä – дървено блюдо, тунгусоманчжурското kurkэ – брезов съд, смятам за съмнително. По удачно е да го свържем с осетински karz – силен, остър на вкус, за питие. В.Милер посочва връзка с авестийското kэrэsa, индоарийското kŗsa – остър, дори неприятен вкус.

KOCSMA v. KORCSMA, fn. tt. kocsmát, tb. kocsmák. Szlávul: kercsma, krcsma.

KOCSMAADÓ, (kocsma-adó) . Кръчмарски данък

KOCSMAJOG, (kocsma-jog) . право за кръчма

KOCSMÁROS. кръчмар

KOCSMÁROSKODIK, (kocsmáros-kod-ik) . Занимава се с кръчмар кръчмарство

KOCSMÁROSNÉ, жена на кръчмар

KOCSMÁROSNŐ. жена кръчмарка

KOCSMÁZÁS, KOCSMÁZIK, посештава(повече от нужното)кръчма

И от горните цитираните сродствени думи се вижда, че това е славянска-българска дума. Би било интересно да се цитират и на други езици да се види къде има най-много думи.

:post-70473-1124971712: :post-70473-1124971712: :post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Прабългарите са имали друга дума: кърчъма ... осетински karz – силен, остър на вкус, за питие. В.Милер посочва връзка с авестийското kэrэsa, индоарийското kŗsa – остър, дори неприятен вкус.

Напомня ми на пърцуца ... :hmmm:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Думата е българска, прабългарска заета в останалите славянски езици, вкл. и от маджарите. Ако прочетеш обяснението и в БЕР или речника на Фасмер - ще се хванеш за главата, от финското кърма - помещение на кораб, от коряга - пън, защото древните славяни като се натрясквали сядали на отсечени пънове, столове нямали и пр.смехории. :biggrin:

А за произхода на "ракъ" се натъкнах на нещо интерсно написано от Чичко Бейли (статията му Хуна - H.W. Bailey, Indo-Scythian Studies: being Khotanese Texts, VII, Cambridge, 1985, pp. 25-41. http://www.archive.org/details/EtymologyOfXiongnuNames): Той посочва хотаносакското ragai – ферментирало мляко (DKS 356) и осетинското rong, по-стара форма rang – митичната напитка на нартите, думата е заета и в сванетски, мингрелски, грузински като rang-i. В хотаносакски ragai е опияняваща напитка, приготвяна от кобилешко мляко от номадите саки. Етимологията на ragai също не е установена, но вероятно произлиза от корен rak-, rank- или праформата е rangaka като производна на корена rang-. Бейли предполга съществуването на праиранска дума *rank – мляко, като развитие на общоиндоевропейското *glak.

Пралтайците са го заимствали също от древните индоиранци: в японски raku, монголски ajrag, arag, при тюрките - *ajran, познатия ни айрян. Значение: ферментирало мляко, кумис. :vertag:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мале колко кладенци изпразнихте за да описвате тази измислица.

Защо някой не се загледа къде е надписа. От вътрешната стена на чашата. Хайде някой довечера да си сипе една чаша "ракиня", да я гъврътне и да се опита да се похвали, като напише от вътрешната страна няколко думи. Има и друг вариант - след гъврътването да я треснете у земята, да напишете нещо на едно парченце и да го заровите за бъдните поколения. Те такъв смех скоро не бяха давали по телевизията. Иначе замисъла е благороден, но изпълнението .....

Защо, дядо ми навремето имаше една паница за вино, на която от външната страна пишеше "пий до дъно", от вътрешната страна, на дъното беше написано "а сега дупе да ти е яко" :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Друга връзка: в согдийски r’k rāk, пехлеви rāg - кръвоносни съдове, или "рак" сгряващо питие.

Последно, согдийската дума рак какво значение има - "кръвоносен съд", "вино" или "сгряващо питие"?

Да не стане като вица с компотите - от vein до wine :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Последно, согдийската дума рак какво значение има - "кръвоносен съд", "вино" или "сгряващо питие"?

Да не стане като вица с компотите - от vein до wine :)

То и в цитираната статия си е написано, че значението на хотаносакската дума ragai е не съвсем ясно: The Hotan Saka ragai is still conjectural in meaning. Всичко друго си е чиста спекулация.

Арабската дума (ʕaraq) започва с буквата 'айн ﻉ, която означава ларингална съгласна (ʕ), т.е. произходът й трябва да се търси в семитските езици (в еврейската азбука същият звук се означава с ע), а не в иранските, където такъв звук просто няма. В разговорния персийски 'айн не се произнася. Ако видите в персийска дума тази буква това просто означава, че думата е арабска заемка.

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

То и в цитираната статия си е написано, че значението на хотаносакската дума ragai е не съвсем ясно: The Hotan Saka ragai is still conjectural in meaning. Всичко друго си е чиста спекулация.

Етимологията на rong е разгледана доста добре от Абаев. Лозарските форми тип rzkr са разгледани от Гамкрелидзе. Мен ме интересува конкретно согдийската дума r’k [rāk], защото на сто места в тая тема се каза, че означавала вино. Искам един прост източник, толкова ли е много.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!