Владимир Буковски: Педерасти и феминистки превзеха властта!

[Last roman]

"Педерасти и феминистки превзеха властта!"

Това са думи на известния руски дисидент и антикомунист Владимир Буковски по време на гостуването му в България през 2009 г. Тогава той даде пространни интервюта за различни медии на тема политическа коректност и опасността, която представлява тя за съвременните общества. Резюмираме най-интересното от това, което каза той тогава.

Надеждите от 1989 година – а те бяха много големи – не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия.

Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на соц. държавите съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад.

Кога се появи политическата коректност?

Като международно явление това се случи в началото на 90-те години. Като движение тя съществуваше и преди.

Моята първа среща с това явление беше, докато работех в Станфордския университет през 1983-84 година. Прибирах се в лабораторията си, а отсреща по стълбите слизаха две момичета. Отворих вратата и я задържах да минат, както бих направил пред всеки – мъж, жена, стар или млад. Те ме погледнаха с презрение и ми казаха: „Мъжко шовинистично прасе“.

Учудих се много и не разбрах за какво става въпрос. Влезнах в лабораторията, разказах на хората там, а те започнаха да се смеят: „Това са хора от близкия университет „Бъркли“ – ми казаха. Там се раждат всички ляворадикални идеи и движения. От „Бъркли“ тръгна философията на студентската революция от 60-те години. Сега има някакво ново движение на феминистките, които смятат, че ние, мъжете, ги потискаме, като се държим с тях като с жени“.

После разбрах, че според концепцията на феминистките, жената е социална конструкция.

Те са убедени, че ако всички мъже се държат с жените като с мъже, жените също няма да са жени, а мъже. Тоест, нашето поведение към тях ги прави жени.

И колкото и да е странно, в този водещ университет на САЩ в края на 20-и век беше извършен следният експеримент (не знам кой им е позволил): взимали бебета от нулева възраст и ги отглеждали и възпитавали по еднакъв начин, независимо от пола им. Същата храна, игри, дрехи.

Този опит, разбира се, не довел до позитивни резултати. На момченцата нищо не им паднало, а на момиченцата нищо не им пораснало. Както момчетата ги привличало оръжието, а момичетата – куклите, така си и останало.

Но това не спря тези жени, а напротив – още повече ги увлече да си мислят, че нашето поведение към тях като към жени, този стереотип, ги прави такива, каквито са, а именно – жертви на всичко мъжко.

Тази концепция, възникнала в недрата на университета в Бъркли, потресаващо бързо се разпространи по цял свят. Приятелите ми от Станфордската лаборатория можеха и да се смеят през 1984 година, но буквално след 10 години тази безумна концепция, която няма никакво основание, стана доминираща в цял свят.

Във всички университети бяха открити отдели за джендър изследвания. Според мен междуполовите отношения съществуват от милиони години и нищо ново не се случва там, но тези псевдонауки се разплодиха ужасно много и започнаха да изследват нашите мъжки грехове – ние не гледаме както трябва жените, не се държим добре с тях и т.н.

И нещата започнаха да наподобяват Оруел – не трябва да ги наричаме „мис“ и „мисис“, защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език „miz“. Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история).

Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж).

Измислиха някакви нови думи и ако не ги наричаш така, те обявяват за мъжка шовинистична свиня. Стигна се до абсурдното пренаписване на Библията, в която Бог е жена.

Аз едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че американското общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички.

В Америка конкретно, но и в Европа не по-малко, населението е невероятно конформистко. Трябва да се възприема за нормално всичко, което някой ти натрапва. За да бъдеш успешен в работата си, задължително трябва да си конформист.

Това е един американски шаблон, който започна да се разпространява по целия свят много бързо като задължителна парадигма. Дори влезе в законодателството.

Феминистките движения заявиха, че мъжете са сексисти, че гледат на жените единствено като на сексуални обекти и следователно всичко, което може да има отношение към секса, трябва да бъде изключено от всекидневното общуване между мъже и жени.

Флиртът беше наречен агресивно действие, насочено към угнетяване на жените. Затова сега в САЩ никой работодател не смее да разговаря насаме със своя служителка – задължително го прави в присъствието на поне един свидетел, в противен случай може да бъде съден за сексуален тормоз, да му пропадне кариерата и да му пострада имиджът в обществото.

По същия модел започнаха да налагат исканията си и други малцинствени групи – хомосексуалисти, цветнокожи, сектанти и др. Появиха се закони за т.нар. hate speech – език на омразата.

Нещо, което много ми напомня за член 70 от Наказателния кодекс на Съветския съюз, защото дефинициите са неустойчиви. Аз бях съден по този член.

Езикът на омразата може да се прилага към всяка проява на признаване на расови разлики или сексуална ориентация. Вие нямате право да признаете съществуващ факт. Ако публично го обявявате, ставате виновен за извършване на престъпление.

В Англия отмениха всички обществени прояви, свързани с Коледа, защото знамето на Великобритания съдържа кръста на Св. Георги (б.а. – червен кръст на бял фон) и това щяло да обиди мюсюлманите. Напомняло им за кръстоносните походи. Любопитното е, че самите мюсюлмани изобщо не изискват тези промени.

Наблизо до моята къща има магазинче, в което продава мюсюлманин. Той беше изтипосал на витрината си знамето с кръста на Св. Георги, за да демонстрира, че няма нищо общо с това кретенско искане. „Аз нямам нищо против Коледа и флага с кръста на Св. Георги“, тръбеше той, но кой да го чуе…

Нещата стигнаха до такава цензура, че според мен в наши дни не би могъл да живее и да твори Шекспир. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. „Венецианският търговец“ е антисемитизъм. „Отело“ – тук става въпрос за расизъм. „Укротяване на опърничавата“ – това е сексизъм.

Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на „Ромео и Жулиета“, защото според нея това било отвратително хетеросексуално шоу.

Започва да се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Във Франция налагат огромни глоби. Наскоро имаше случай – член на националната асамблея се пошегувал за хомосексуализма на неформална среща и го осъдиха на 20 000 евро глоба. При следващо провинение, предстои вкарване в затвора.

Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите.

Дали не става въпрос за хора, които натрапчиво карат целият свят да живее според техните идиотски идеи? Не – става въпрос за нещо много по-сложно.

Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марскист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка – че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различни малцинства.

Изолираните случаи – това е истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.

Тези активисти, които сега уж защитават правата на малцинствата – хомосексуалистите, феминистките и др. – изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин, те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, им причиняват много повече вреди и зло, отколкото на всички нас.

В Америка жената на мой приятел основа движението „Жените на Америка срещу феминизма“. Започна с приятелки, а сега вече издават списание в тираж 2 милиона. Жените разбират, че феминизмът е срещу тях, той разрушава живота им, пречи им да изберат това, което им харесва, а не онова, което им натрапват разни активистки.

Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинства, толкова по-добре ще бъдат лидерите им – по-активно ще ги защитават. Но тяхната задача е да унищожат нашето общество и това е по-злобната версия на Марксизма.

Защо всичко това започна да изниква като от пробита бъчва с края на комунизма? Защо не се започна обратното движение? Много просто – за съжаление, не ни позволиха. Пред 1990-91 година аз бях в Русия и се опитвах да обясня на всички, че не трябва просто да приключим с комунизма – той сам ще свърши. Ние трябва да го осъдим.

Необходим е Нюрнбергски процес в Москва, който да доразкрие всички причини и престъпления, да разобличи философските основи на това страшно явление, което е унищожило десетки милиони наши съотечественици и стотици милиони по цял свят. Бяхме длъжни пред историята да го направим.

Но не можахме да убедим тогавашните руски власти. От една страна върхушката разбра какво ще загуби с подобен процес, но в по-голяма степен – против това беше Западът.

Стотици телеграми бяха изпратени до Елцин от цял свят, в които се настояваше по никакъв начин да не прави такива процеси, да не отваря архивите, да не разкрива тези престъпления. Не само, защото целият свят беше обвързан с Москва (а това бе факт в много по-голяма степен, отколкото си мислехме), но и по идеологически причини.

Един от лидерите на социалистите на Запад пише на Горбачов: „Крахът на социализма на изток ще доведе до криза на тази идея на запад, а ние не искаме това да се случва“. Затова през последните години от агонията на Съветския съюз Западът помагаше с всички сили империята да се задържи. Елцин получи 45 милиарда долара от Запад. Всички лидери го подкрепяха до 1991 година и ако си спомняте, той отиде в Киев да кандърдисва украинците да не се отделят от Русия. Това е пълен абсурд.

Целият Запад спасяваше Съветския съюз.

И затова, когато рухна, въпреки усилията им, а ние имахме възможност да съдим тази система и да отворим всички доказателства за престъпления, Западът се изправи на задни крака. Натиснаха Елцин и той не го направи.

Какво можехме да кажем на съда? Много прости неща. Че цялата мечта на интелигенцията за свръхсправедливост и равенство неизбежно приключва с празни магазини, с дълги опашки и с лагери. Не е възможна никаква утопия. Тя винаги води до лагери, защото утопистите за нищо на света не признават своите поражения.

Натрапването на идеология на човека без неговото съгласие трябваше да бъде признато за престъпление. А това не стана. Затова сега ние плащаме и ще плащаме и в бъдеще. Стигнахме дотам, че в Америка избраха политически коректен президент, не защото има страхотен мозък или някакви невероятни идеи, а защото е негър.

Застъпниците на политическата коректност наложиха цензура. Те не ни удостояват с диалог. Аз бих спорил с тях и бих ги сразил за минути. Но не ме допускат. Въпреки че съм пълноправен гражданин на Великобритания, аз не мога да напиша статия или да публикувам книга, нито да участвам в обществен дебат, посветен на тази тема, защото такива дебати изобщо няма.

Вие няма да научите от телевизията оправдана или неоправдана е политическата коректност.

Идеологията ни се натрапва.

Аз нямам нищо против лудите, толерантен човек съм. Изкарал съм много години в лудница и единственото ми условие е да не ми се натрапват чужди идеи.

Спомням си първия си спор със следовател от КГБ. Бях на 16 години. Той ме попита: „Защо така ни ненавиждате?“, а аз му отговорих: „Не ви ненавиждам. Аз не ви вярвам. Вие искате да изграждате комунизъм – добре, правете го. Но аз не искам. Мога ли да имам 2 квадратни метра, където да няма комунизъм?“

Владимир Буковски е роден през 1942 г. Прекарва над 12 години в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии (”психушки”). Автор е на “Наръчник по психиатрия за инакомислещи”.

През 1976 г. е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет. Установява се във Великобритания, където завършва университета в Кеймбридж със специалност неврофизиология.

През 2007 г. е издигнат от руската либерална опозиция като кандидат за президент на Руската федерация.

http://bg.altermedia.info/?p=16464

Редактирано Май 25, 2013 от Р. Теодосиев

[КГ125]

Ами тъй. В някои градове на САЩ, а и в някои европейски политически структури прекалената коректност е стигнала до терор над естеството. Което не е нищо друго, освен посегателство върху човешката свобода.

[Aspandiat]

Флиртът беше наречен агресивно действие, насочено към угнетяване на жените. Затова сега в САЩ никой работодател не смее да разговаря насаме със своя служителка – задължително го прави в присъствието на поне един свидетел, в противен случай може да бъде съден за сексуален тормоз, да му пропадне кариерата и да му пострада имиджът в обществото.

Като стане на 12 години, на всяка да се зачислява със закон по един вибратор, за да не се чувстват угнетени.

[glishev]

Бих се подписал под това. Е, без да подозирам толерастите чак в заговор, но ефектът е като от заговор, тъй че да, подписвам се.

[Aspandiat]

Между другото, когато вървеше данданията в Катуница, в един друг форум срещнах следната чудна мисъл:

"Бездомните кучета, циганите и педерастите - трите колоса на съвременна Европа"

[КГ125]

Ако тия тенденции продължат, цената ще е брутална!

[Last roman]

Ако тия тенденции продължат, цената ще е брутална!

Цената ще е самоунищожението на Западната цивилизация, както писах на друго място. Но като гледам - това е идеята на мероприятието.

[Южняк]

Разменен за луис корвалан, представи си. Кон за кокошка.

..."Аз едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания"

Роман, браво за темата и позицията.

Редактирано Октомври 18, 2011 от Южняк

[КГ125]

Цената ще е самоунищожението на Западната цивилизация, както писах на друго място. Но като гледам - това е идеята на мероприятието.

А тия, дето искат да унищожат западната цивилизация дават ли си сметка какво ще направи после Изтокът с тях?

[kravolok]

Цената ще е самоунищожението на Западната цивилизация, както писах на друго място. Но като гледам - това е идеята на мероприятието.

То ако така продължава да се изражда тази Западна цивилизация, може би е по-добре да изчезне и да отвори път на нещо по-свежо...

[КГ125]

На китайската явно)))

Ама притеснителното е, че дълбокият хуманитарен заряд на здравия Запад е трудно достижим, но явно лесно унищожим...

Редактирано Октомври 18, 2011 от КГ125

[glishev]

Хуманистичен - да, но не непременно хуманитарен

[Last roman]

А тия, дето искат да унищожат западната цивилизация дават ли си сметка какво ще направи после Изтокът с тях?

Ами да ти кажа, явно си дават сметка. Може би те виждат нещата по-глобално и всеобхватно от нас. Защото повечето НПО-та се финансират от един човек. Филантроп, прочут борсаджия. А той не прави необмислени и глупави ходове.

А това че хората на запад допускат да се гаврят с тях по подобен начин означава, че не им пука много за цивилизацията им. Империите падат отвътре.

[КГ125]

Хуманистичен - да, но не непременно хуманитарен

Това исках да кажа, хуманистичен

[КГ125]

Ами да ти кажа, явно си дават сметка. Може би те виждат нещата по-глобално и всеобхватно от нас. Защото повечето НПО-та се финансират от един човек. Филантроп, прочут борсаджия. А той не прави необмислени и глупави ходове.

А това че хората на запад допускат да се гаврят с тях по подобен начин означава, че не им пука много за цивилизацията им. Империите падат отвътре.

Съмнямвам се, че мислят по-всеобвхатно. В момента имам чувството че сме свидетели на опасна инерция. От страх пред някои исторически стереотипи тези разклащащи обществата практики и култури се подкрепят, но май вече това става прекалено.

Като се разсипе запада, къде ще правят НПО-та, в Китай ли??? Ха-ха.

А това, че империите падат отвътре се вижда през целия 20-ти век, та и сега. Къде беше САЩ преди 20 години, къде е сега.....

[Last roman]

Там където ти не виждаш изгода, някой друг я вижда. Надявам се да не бъда обвинен в антисемитизъм, но преди 13 века евреите /а и инертното население в Близкия изток, изповядващи различни ереси/ помогнаха на шепа араби да завладеят по-голямата част от Римската империя /наричана неправилно 'Византия'/. Дето се вика - империята се срина най-вече отвътре. А евреите си заживяха много прилично в халифата. Това е само исторически пример. Но може да го ползваме за груба аналогия със съвремието.

Редактирано Октомври 18, 2011 от Last roman

[Doris]

Тази тема е пример за това как страстите и идеологиите пречат на обективността. До там я докарахте, че обявихте жените за малцинство като хомосексуалистите.

Също така дава отговор на въпроса защо благородното женско присъствие е така рехаво в този форум.

[Last roman]

Драга Дорис, ако си прочела статията внимателно, ще разбереш, че претенциите на автора са насочени към малцинството на феминистките, които не се чувстват жени в пълния смисъл на тази дума и оттам си избиват комплексите върху всички, които не са съгласни с тях /без значение мъже ли са или са жени/. Т. е. те се опитват да изкарат жените малцинство и съответно да наложат политкоректен тон към тях /с абсурдните примери, които авторът привежда/.

Но акцентът на темата е най-вече върху израждането на Западната цивилизация поради прекомерна толерастия.

Редактирано Октомври 19, 2011 от Last roman

[glishev]

Жените не просто са хора, а направо са си мнозинството от хората, но радикалните феминистки не са точно жени и следователно възниква въпросът дали са точно хора

[Doris]

Драги Last roman,

Прочетох внимателно само вашите мнения, за това пиша за темата, а не за статията. В статията стигнах до

По същия модел започнаха да налагат исканията си и други малцинствени групи – хомосексуалисти, цветнокожи, сектанти и др. Появиха се закони за т.нар. hate speech – език на омразата.

и не ми се чете повече, защото езикът на омразата не ми е по вкуса, пък и авторът ми изглежда доста изкуфял, женомразец и ксенофоб.

Не обръщах много внимание на феминизма (до сега), но все пак знам, че е движение и идеология, а не социална група като изброените.

[Last roman]

Драги Last roman,

Прочетох внимателно само вашите мнения, за това пиша за темата, а не за статията. В статията стигнах до и не ми се чете повече, защото езикът на омразата не ми е по вкуса, пък и авторът ми изглежда доста изкуфял, женомразец и ксенофоб.

Не обръщах много внимание на феминизма (до сега), но все пак знам, че е движение и идеология, а не социална група като изброените.

Съжалявам, драга Дорис, че сте останали с такова негативно мнение за автора на статията, а явно и за моите изказвания /каквито и да са те/. Уверявам ви, че нито Буковски е женомразец и ксенофоб, нито пък аз спадам към тази категория. Просто 'идеологията' на феминизма е да изкара жената жертва на мъжката дискриминация. Самите те се възприемат като малцинство, за разликата от повечето нормални жени. Така че проблемът си е техен, щом искат да са поредната паразитна социална група, квичаща колко е онеправдана.

Та поводът за пускането на тази статия е това, което искрено ме отвращава /а и явно не само мен/: политкоректната лицемерия, заляла Западния свят и довела до потъпкването на редица права и свободи - най-вече на правото на свободно мнение /което уж беше основната ценност на демокрацията/. Айде едно весело разказче по темата от мен /краят му определено подсказва каква ще е развръзката на повсеместната толерастия/:

Земята на свободните

Автор: Юрий Нестеренко

O say, does that star-spangled banner yet wave

O’er the land of the free and the home of the brave?

Собственикът и изпълнителен директор на компанията Megagames Inc. Бил Ричмън сплете пръсти, изгледа шефа на разработчиците Макс Смарт и зададе очаквания въпрос:

- И как върви работата ви по новия проект?

- Днес довършихме енджина, - започна Смарт с бодър тон, но веднага беше прекъснат и бодростта му отиде по дяволите

- С цяла седмица закъснение.

- Какво да правя, шефе - разпери ръце Макс, - С Джони така или иначе работим по 16 часа на ден включително събота и неделя! Ако искате да става по-бързо - назначете ни повече хора.

- Колко повече? Бюджетът на проекта и без това е раздут до небето. Във вашия екип се водите повече от 30 души!

- Но от всичките 30 само аз и Джони работим! Е, и Алис, ама тя пише добра музика, не е програмист: Нямам предвид да се увеличи броя на хората в отдела, а просто да се уволнят няколко от безделниците и на тяхно място да се вземат добри специалисти: или специалистки, де, - бързо се коригира Смарт, за да не го обвинят в мъжки шовинизъм.

- И кого предлагаш за уволнение? - попита шефът му.

- Да започнем с идиотите!

- Първо, те не са идиоти, а алтернативно надарени личности, докога да ти го повтарям. И второ, ти не разбираш ли, че и при най-малкия опит да ги пипна - борците срещу дискриминацията и правозащитниците ще ме изядат жив? Адвокатите им веднага ще докажат, че сме ги изгонили не защото работят лошо, а защото са идио: алтернативно надарени, де.

- Ама първото следва от второто!

- Напразно се държиш като расистки шовинистичен дискриминатор, отричащ равенството на всички хора, гарантирано от Конституцията, Декларацията за правата на човека и Декларацията за независимостта. Явно изхождайки от упадъчните си и антихуманни разбирания, че умът превъзхожда глупостта: т. е. алтернативната надареност: ти искаш да лишиш част от американските граждани от право на работа. Напомням ти - за да станеш американски гражданин е достатъчно да се родиш под американски флаг. Ум за това съвсем не ти е нужен.

- Ами да работят като чистачи тогава, нямам нищо напротив. По каква логика тези умствени алтернативници трябва да работят в компютърна фирма?!

- В бюрото по заетостта са ги попитали какво умеят да правят и с какво искат да се занимават, те казали "игри" и ето ги при нас.

- Да, де, те са искали да играят на игри, не да ги разработват!

- Тази подробност никого не вълнува. Държавата им е дала възможност да работят, сега е време на частния бизнес да ги интегрира добре в работния процес.

- Бе те по принцип са съвършено непригодни да работят това, което правим ние! Ако мен например не ме вземат в баскетболен отбор, да не би да тръгна да ги съдя за дискриминация?

Ричмън изгледа подчинения си от главата до петите.

- Няма да можеш да ги осъдиш - каза той след като приключи с огледа. - Имаш напълно нормален ръст, пък и други отклонения не се наблюдават. Виж, ако беше джудже - тогава да, шансовете да спечелиш щяха да са доста добри. Или поне да беше плешив. Един добър адвокат би могъл да докаже, че си дискриминиран по плешивина:

- Вие сте шовинист, шефе, - отмъстително каза Макс. - Не се казва "плешив", а "алтернативно окосмен".

- Така или иначе, алтернативно надарените не можем и с пръст да ги пипнем, - резюмира Ричмън. - Имат си лоби в Конгреса: И преди да си предложил да уволним негр: афроамериканците:

- Ще предложа, как няма да предложа, - прекъсна го Смарт. - Не защото имам нещо против цвета на кожата им, а защото дори на училище не са ходили.

- Учили са даже повече от теб, - възрази Ричмън. - Том Кроу например е бил по два пъти във всеки един клас, а 11-ти го е карал даже 3 пъти. Пък и имат прекрасни характеристики от предишната си месторабота.

- И къде са били преди? - подозрително попита Смарт.

- В затвор със строг режим.

- Предполагам, че от там са ги пуснали само и само да се избавят от тях. А бе, шефе, защо и в компютърните фирми не въведем правилото за предсрочно освобождаване при примерно поведение? Аз самият ще им напиша прекрасна характеристика, само и само да ми се махнат от главата.

- Не можеш да ги разкараш и това е! Нали никого не са ограбили, нито пък са убили? Имам предвид на работното място.

- Ама не знаят какво е това програмиране! Знаете ли с какво се е занимавал Лерой, дето го взехте за програмист? Пренабивал е номерата на двигателите на крадени коли. А Куинси, дето е специалист по графиката?

- Рисувал е графити по стените?

- Не, правил е фалшиви долари. И даже това е правил безобразно зле.

- Във всеки случай само пълен самоубиец ще тръгне да уволнява чернокож. А ако чернокожият е и лежал в затвор и с уволнението се възпрепятства социалната реабилитация на бивш престъпник - тогава самоубиецът е и мазохист!

- Ами ако уволните...

- Не, не и не! - кресна шефът. - Даже не го споменавай.

- Уфф: А да пенсионирате Олдфарт не може ли?

- Искаш да ни докараш дело от страна на Съюза за защита на правата на възрастните хора ли?

- Ама той е съвсем изперкал! Всяка сутрин налива мляко на компютърната си мишка!

- Има пълно право. Това е свободна страна. И ако искаш да знаеш - от целия ви отдел мога да уволня само двама душе.

- Нека да са двама! Така няма да ни се налага да блъскаме по 16 часа на ден:

- Не се и съмнявам. Особено като вземеш предвид, че това сте ти и Джони. Вие двамата сте бели мъже без физически и умствени нарушения, с хетеросексуална ориентация сте, нямате проблеми със законите или с наркотици, не принадлежите към религиозни секти. В тази страна няма да се намери и един човек или организация, които да се застъпят за вас. Кажи ми "благодаря", че все още успявам да запазя работните ви места. Въпреки всички прозрачни намеци от страна на Комитета по политическа коректност.

Макс се умълча.

- Добре, де - смени темата Ричмън, - значи, имаме енджин. А как е положението със сценария?

- Трябва да го обсъдим, - оживи се Смарт. - Отначало решихме да е игра за Втората световна война:

- Не става, - прекъсна го Ричмън. - Не може да се прави пропаганда на нацизма. Антифашистката лига ще ни изяде с обувките.

- Каква пропаганда?! - изуми се Макс. - Играта е за победата над нацизма!

- Няма ли да има кампании, които да позволяват играещите за Германия да победят?

- Ами: ще има, - призна си Смарт. - Играчите обичат да могат да са от двете страни на конфликта. Но сценарият съответсва на историческата истина, Германия накрая винаги ще бъде победена:

- Какво значение има? Така или иначе предлагаме на играчите да се почувстват фашисти и да стрелят срещу американски войници. Ти сериозно ли мислиш, че ще ни позволят да пуснем нещо подобно на пазара?

- Добре де, ще махнем възможността да се играе на страната на нацистите: и мултиюзър режимът също: макар че това ще убие рейтинга на играта: оставяме само възможността да се воюва от страната на съюзниците.

- Няма значение. Ще набутате в играта свастиката, а това е пропаганда на нацизма.

- Играчът ЩЕ СТРЕЛЯ по кораби и самолети със свастики! Къде видяхте пропаганда?!

- Всяко изображение на свастика е оскърбление на паметта на жертвите от Холокоста. Не ме гледай като алтернативно надарен. Това не е мое твърдение, а е на адвокатите на Антифашистката лига. Не споменавам даже за законодателите в повечето от европейските страни.

- Какво значи "всяко"?! Свастиките са се появили шест хиляди години преди нацизма. Има такива даже на древноеврейските гробници. И по време на Втората световна война не всяка свастика е била фашистка. Финландските сини свастики напривер нямат никакво отношение към нацистите. Появили са се през 1918 година, когато шведският граф Ерик фон Розен подарил на Финландия самолет. И този самолет е техния първи изтребител. На него е имало нарисувана синята свастика от фамилния герб на графа и така тя е станала емблема на финландските ВВС:

- Макс, не ми тикай в носа своето университетско образование. Когато тържествува политическата коректност, историческата не е важна за никого.

- Е, добре, - обречено въздъхна Смарт, - ще заменим свастиките с кръстове, правено е за игри, пускани на европейския пазар.

- Вече не е така, - отряза го Ричмън. - Асоциацията на християнските църкви протестира срещу използването на кръста в негативен контекст. Следователно дори в Първата световна не можем да го ползваме.

- Хммм: а да завъртим сценария около Гражданската война? - неуверено предложи Макс. - Популярна тема е:

- Ти побърка ли се, бе? Искаш да направиш игра, в която едни американци стрелят срещу други?! Да не споменавам, че ще нанесе непоправима морална травма на цялото чернокожо население:

- Ама нали войната завършва с освобождението им!

- Напомня им за освобождението, но и за робството.

- Шефе, ще напомни само на тези, които са го преживяли. А това е било преди 150 години:

- Обясни го на борците срещу расовата дискриминация.

- Уфф. А с талибани може ли да се воюва? Или поне с войниците на Саддам:

- Може. Ако си войник от американската армия. А ако си създател на компютърни игри, то това ще е разпалване на антимюсюлмански настроения.

- Ама с талибани ще се бият, не с някакви мюсюлмани!

- А талибаните според теб какви са, да не би случайно да се будисти?

- Добре. А срещу мафията може ли да се стреля?

- А ти как мислиш? - крива усмивка пропълзя по лицето на Ричмън.

- В мафията няма чернокожи, - бързо вметна Смарт. - И хаитянци. И кубинци. И азиатци:

Ричмън продължаваше мрачно да мълчи. Макс впери в него въпросителен поглед.

- Ами италианците забрави ли ги? - снизходително обясни шефът. - Как можа да забравиш италианската диаспора?!

- И италианци няма да има! - възкликна Смарт.

- Няма да помогне, - отсече Ричмън. - Самата дума "мафия" е италианска. Освен това ако ги няма може и да се обидят. Ще кажат, че игнорираме особеностите на италианската култура:

- Добре, убедихте ме, - въздъхна за пореден път Макс. - Не ми се искаше да прибягваме към класическото клише, но явно ще спасяваме Земята от извънземни. Диаспори на извънземни нямаме още, нали?

- Извънземни няма, - потвърди шефът му, - но честно да ти кажа това е даже още по-зле. По-добре да си имаме работа с една разгневена диаспора, отколкото с няколко. Ако тези извънземни дори и мъничко напомнят на хора - веднага няколко нации ще 'познаят' себе си. Я по дългия нос, я по разперените уши: Помниш колко проблеми имаше Лукас. И като капак - ако извънземните са враждебни, то за какво ти напомнят те? Злодеи, идващи от небето и убиващи хора?

- Не се сещам, какви са тези недомлъвки?

- Макс, днес въобще не мислиш трезво. Искаш да ни затрупат с искове, че сме разчепкали моралните рани на пострадалите от атентатите на 11 септември ли?

- Ммм: Тогава: нека действието не се развива на Земята. И няма да е нашия свят. По дяволите, направихме супер реалистичен енджин, но съм съгласен да го жертваме за фентъзи игра. Героят ще се сражава със зомбита, чудовища, диви зверове:

- Със зверове не може. Проблем с петите ли искаш?

- С какво? С: онази част на човешкия крак ли?

- Не бе, с PETA - Асоциацията за етично отношение към животните. А по отношение на зомбитата: ще ни попукат за пропаганда на вандализъм, гавра с трупове и с паметта на мъртвите.

- Добре, оставяме само чудовищата. Няма да приличат ни на хора, ни на животни: въобще на нищо няма да приличат. Така ще мине ли?

- Така може и да мине. Макар че: Я почакай. Главният герой човек ли ще е?

- Ами да. Да не би да има нещо лошо в това, нали ще го правим положителен герой все пак? Е, в краен случай може да го врътнем елф.

- Не, не питам това. Мъж ли ще е? Як мъжага?

- Ами: - Макс сконфузено млъкна.

- Именно. Феминистките ще ни разкъсат на парченца. Поредният самец, който спасява света. А жените ще са в пасивни и унизителни второстепенни роли, някакви отвлечени принцеси например:

- Няма проблем, ще направим главния герой жена-непобедим воин.

- И какво се получава? Мъжете са прехвърлили цялата отговорност за спасяването на света на женските рамена, а те самите лежат на сянка и нищо не правят, така ли? Мислиш ли, че феминистките ще търпят подобно развитие на играта?

- Ще направим възможен избора на пол на главния герой. И на цвета на кожата също, - добави Смарт за всеки случай.

- Няма да помогне. Например потребителят или потребителката си избират да играят с героиня. А тя красива ли ще е?

- Ами играчите предпочитат да са крас: - дуднеше под носа си Макс.

- Сексуална експлоатация на жените, - отряза шефът. - И освен това - създаване на виртуален образ на идеалната жена, който предизвиква комплекс за непълноценност в реалните жени. Феминистките:

- Да, разбрах, - прекъсна го Смарт. - Нека бъде грозна. В края на краищата това дори е оригинално:

- Не може, - беше ред на Ричмън да въздъхне.

- А сега защо?! - страдалчески възкликна Макс.

- Пак заради феминистките. Образът на жената ще е в принизен, карикатурен вид.

- И какво се получава - и с жени, и без жени все е политически некоректно, така ли?

- Знаеш ли какво, - замисли се Ричмън, - нека и героят ни да е нехуманоиден. Безполов и на нищо да не прилича. Макар че: съмнявам се дали някой ще си купи такава игра. Бе за какво са ни тези клишета - герои и всякакви такива неприятности? Нека да е абстракция някаква, от типа на тетриса. Но със стрелба. Потребителите все пак обичат екшъна.

- Абстракция?! - ококори се Макс. - А ние толкова работихме над реалистичните движения! И всичко да зарежем?

- Ами да, ще е много политически коректно, - непреклонно възрази шефът. - Впрочем: абстрактните обекти ще трябва да са в някакъв цвят. Черният и жълтият отпадат по очевидни причини. Белият за всеки случай и той. И червеният също.

- Заради комунистите ли? - изшашка се Смарт. - Нали сега никъде вече не ги харесват?

- Какви комунисти те гонят, заради индианците: ъъъ: коренното население имам предвид, - раздразнено поясни Ричмън. - Розовият, сам разбираш, отпада заради хомосексуалните, зеленият също, освен ако не искаш дело с Green Peace, кафявият е пропаганда на фашизма:

- Оранжев, - плахо предложи Макс.

- Ами това е цветът на свободна Украйна! Знаеш ли колко е огромна украинската диаспора, а?

- Тогава виолетов, - направи още един опит Смарт.

- Виолетовият не става, - замисли се Ричмън. - Самата дума violet прилича на violence. Пропаганда на насилие.

- И какво ни остава - само сиво май? Каква ще е тази игра, дето ще е само в сиви тонове?

- Това е маловажно. Обаче: Сива е косата на възрастните хора. А Съюзът за защита на правата на възрастните:

- И какво ще правим, шефе? - обречено попита Смарт.

- Не знам, - въздъхна Ричмън. - Ти си умникът, ти кажи. А аз ще послушам новините, - взе мишката и кликна по иконката на интернет радиото.

Председателят на Комисията по политическата коректност е подал иск във Върховния съд срещу националния химн на САЩ, - съобщи новинарят. - Искът е мотивирован с това, че в текста на химна Съединените американски щати са наречени "земя на свободните и дом на смелите". По този начин се нарушават пряко правата на страхлив: простете, алтернативно смелите граждани.

- Ама той да не е идиот? - възкликна Смарт.

- Разбира се, - невъзмутимо потвърди Ричмън. - Нима не знаеш, че съгласно закона, дето го приеха преди няколко месеца, Комисията по политическа коректност се оглавява от алтернативно надарен?

- Знаете ли, шефе, - решително каза Макс, ставайки от стола, - напускам. И се махам от тази страна.

- Къде ще ходиш? - безнадежно вдигна рамене Ричмън. - В Европа е същото, даже може и по-зле да е.

- В Парагвай.

- Това къде е?

- В Южна Америка.

- И какъв е там строят?

- Диктатура, - замечтано каза Смарт. - След последния преврат в страната не е останал нито един жив правозащитник. Никакви лиги, асоциации и комитети, никакви искове на малцинства:

- Но сигурно има някакви ограничения все пак? Диктатура е, нали:

- Проучил съм всичко. Няма никакви ограничения, освен едно: не се закачай с Президента, членовете на неговата хунта и родата му. А това са по-малко от сто души. Всички останали са наравно.

- Ама те сигурно не говорят английски, а?

- Пък ние все едно говорим английски. Този нов политически коректен новговор: това да не е английски?! А испански знам още от университета.

- Макс, чакай малко! Ако напуснеш сега - какво ще се случи с проекта? Джони няма да се справи сам!

- С какъв проект? С безцветната абстракция? Няма такъв проект, господин Ричмън. Сбогом.

След като Макс излезе от стаята Ричмън постоя замислен, подпрял с юмрук бузата си, вперил поглед в монитора. После отвори органайзъра си и записа задачите си за следващия ден:

1. Да продам компанията Megagames.

2. Да си купя самоучител по испански.

2005

Редактирано Октомври 19, 2011 от Last roman

[kramer]

Ха-ха-ха, не е лошо, Viva America Latina! При мачовците ще ми е интересно как ше виреят феминистките движения, хеле пък в Азия, било Близкоизточна, Средноизточна или Далекоизточна.

[Last roman]

Ха-ха-ха, не е лошо, Viva America Latina! При мачовците ще ми е интересно как ше виреят феминистките движения, хеле пък в Азия, било Близкоизточна, Средноизточна или Далекоизточна.

That's the point, крамер. Ако не бъде спряна 'политкоректността' ще доведе в края на краищата до диктатура /от източен или латиноамерикански тип/. И първите, които ще увиснат на бесилото ще са същите тея толерасти. Въпросът е Cui bono?

[nik1]

Драги Last roman,

Прочетох внимателно само вашите мнения, за това пиша за темата, а не за статията. В статията стигнах до и не ми се чете повече, защото езикът на омразата не ми е по вкуса, пък и авторът ми изглежда доста изкуфял, женомразец и ксенофоб.

Не обръщах много внимание на феминизма (до сега), но все пак знам, че е движение и идеология, а не социална група като изброените.

Езикът на статията и на коментарите, за добро или лошо, е "езикът" на преобладаващо родовата култура на източноевропейците ("родова" или "колектиевистична", в 8- дименсионалния модел Хофстеде -Минков), като например в тези си изяви:

- Всички нагласи и действия, които не съответстват на "родовите" ценности и нагласи (традиционните за рода) се осъждат, не се толерират (хомосексуализъм, наркотици, и други);

- Жените са по-малоценни от мъжете, или казано по друг начин - мъжете са шовинисти.

/И аз съм малко или много мъжки шовинист, защото съм българин, а не скандинавец, англичани, или американец, макар че не интересува кой с кого спи/

Според едно изследване , мнозинството американци, познаващи българите, и запитани за това биха описали българите (техните черти) - отговарят/описват българите като "мъжки шовинисти", "песимисти и черногледи", и други

Моя забележка: "политкоректността" не е нещо, което е спуснато от "Горе", "ЦК", "Президента", "Вожда" (мда, нормално е за нашата култура да мислим така, защото освен всичко културата ни е "неравновластана", с високa степен на индекса "power distance"); Всъщност обяснението на въпроса "защо там вкарват в затвора тези които бият негрите, и/или педерасите" е следното: Културата на западните западните общества е станала доста безродова (индивидуалистична), и отношението към хората не се базира на (или - възможно най-малко се влияе, в съответствие със степента на "родовост"/"безродовост", от) пол, раса, и сексуална ориентация. Така че за хората (обикновените) да се набие или обиди цветнокож, или хомосексуален е аналогично на това да се набие белокож, или хетеросексуален.. типичен и показателен пример: Норвежците, обикновените хора, бяха обявили бойкот на южноафрикански стоки, което за шовинистичните, и расистки настроени с колктивистична (родова) култура българи е нещо немислимо: обикновени "бели" хора да показват съпричастност към негри, и то лично непознати на тях, заради това че тези хора са дискриминирани. /..и заради това, че могат да бъдат приемани като хора, като пълноценни такива/

*расизмът корелира със степента на родовост в културите; българите според изследванията сме на почетното второ място в Европа, след албанците:

[DendroaspisP]

Нещата са много прости, но глупостта е много голяма. Феминизмът има смисъл само като движение/идея/течение за правата на жените. И по-точно за изравняване на правата на жените като човешки същества с тези на мъжете. Всякакво друго вмешателство (идейно) за "равенство" с мъжете, но извън контекста на правата е пълна манипулация и глупост. За какво друго равенство можем да говорим като сме два пола, т.е сме различни и не можем да сме равни в останалото. Всеки пол е със своите специфики и особености. Да не кажем, че няма и двама мъже или две жени, които да са "равни".

Така че, идеята на статията съвсем не спира само до фенимизма (в настоящия си вид, а не като началното течение и движение, което между другото е иницирано от мъже ). Той е посочен като поредната глупост и манипулация в западното обещство, на което се вързват всички, които не искат да бъдат изкарани немодерни неконформисти.