Отиди на
Форум "Наука"

За произхода на гражданската архитектура в България през 15-19 в.


Recommended Posts

  • Мнения 191
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Тези книги биха биле интерсни за тази тема

http://www.baspress.com/autor.php?l=b&an=114

А в този форум май същия този Тулешков анализира статията на Чавдар Маринов

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=arhitektura&Number=1949902519&page=3&view=collapsed&sb=5

Така полека лека, разпънат хаотично между ХІV и ХХ век, авторът стига и до Арбанаси, което, както отбелязва, е основано от „гърцизирани албанци от Епир”. Само че в Епир през ХV – ХVІ век живеят още българи и най-вече армъни. И посочените от Маринов фамилии Брънковеану, Кантакузино и Филипеско са вероятно именно армънски, за да излезнат от тях влашки князе и радетели за румънската нация. Брънковеану дори замества във Влахия кирилицата и официалния дотогава български език с латиница и румънски, като обявява румънците за потомци на римляните. А в приписки и най-вече текстове към стенописи от Арбанаси са упоменати през ХVІ – ХVІІІ век и десетки чисто български имена, при това и на редица свещеници, т.е на хора от образования за епохата елит.

Въпросът обаче отново не е в това, а кой е строил арбанашките къщи. Според Маринов, а и някои от любимите му за подборно цитиране стари автори излиза, че това са или майстори от селото, опазали векове старите строителни традиции, или някакви, идващи непрекъснато от далечния Епир (без да се знае какви – армъни, албанци или българи). Но сведения за това – никакви, ама абсолютно никакви. А из черквите на Арбанаси откриваме имената на десетина тревненски зографи и резбари, започвайки от края на ХVІІ и първите години на ХVІІІ век насетне. Знаем и имената на тревненски строители, работили там през ХІХ век. Известно ни е и, че строежите в Търновско от визирания период са се осъществявали от тревненски и дряновски ателиета. Това единствено са фактите.

....

Да, ама тези „съседни” народи, въвели в Истанбул щукатурата, са италианците и французите. А пък ако имаме предвид, че и българските майстори са усвоили тази техника, работейки на място в столицата, мъглата става пълна. Къде е „османският контекст” остава неясно. Като и средновековните части от арбанашките къщи са свързани с местните строителни традиции. Мъгла, но не и за Маринов, който по-нататък артистично формулира раздела „Приказният свят на „българската възрожденска къща”. Като начало той твърди, че има „присъствие на небългарски къщи и населени места” из българските земи. Е, това е отдавна известно, но в историята на архитектурата, за разлика от класическата история, едни от основните въпроси не е за произхода на населението (още повече, че то е било смесено), а кой и как е строил там. Като примери на тезите си авторът се занимава с Пловдив и Мелник и за първия град стъпва върху остарелите факти за гръцки и еврейски имена на собственици на къщите. Българските, разбира се, се премълчават. Що ли пък да говорим например за Драган Калофереца и неговата къща. Цитира се какво ли не, но не и Муравенов, който съвестно в труда си от средата на ХІХ век описва не само много български къщи, но и как повечето пловдивски жители са гърчеещи се българи, като дори посочва родните им места. А майсторите? Къде са родопчаните от Чепеларе и Югово, брациговчани и пещерци, самоковлии, дебрани? Е, казва авторът, наистина най-хубавите къщи са строени от х. Георги Хаджийски от родопското село Косово, ама тъй като той работел в Истанбул, значи е истанбулски майстор. Само че х. Георги има и много къщи и черкви, строени из Родопите (това го пише с точно посочване в книгата ми), така че всъщност е родопски майстор, работил и в Истанбул. Целта на автора е просто да мъти водата (та дано се издавят българските майстори и техните апологети).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тези книги биха биле интерсни за тази тема

http://www.baspress.com/autor.php?l=b&an=114

А в този форум май същия този Тулешков анализира статията на Чавдар Маринов

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=arhitektura&Number=1949902519&page=3&view=collapsed&sb=5

Не съм чел нито Маринов или Тулешков, но тук анализират писанието на Тулешков (във форма пише османист), и дискутират подобна тема..

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?11238-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E0-%E2%FA%E7%F0%EE%E6%E4%E5%ED%F1%EA%E0-%EA%FA%F9%E0-%E8%EB%E8-%E8%EC%E0-%EB%E8-%F2%E0%EA%EE%E2%E0-%F7%F3%E4%EE/page2'>http://forum.boinaslava.net/showthread.php?11238-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E0-%E2%FA%E7%F0%EE%E6%E4%E5%ED%F1%EA%E0-%EA%FA%F9%E0-%E8%EB%E8-%E8%EC%E0-%EB%E8-%F2%E0%EA%EE%E2%E0-%F7%F3%E4%EE/page2

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?11238-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E0-%E2%FA%E7%F0%EE%E6%E4%E5%ED%F1%EA%E0-%EA%FA%F9%E0-%E8%EB%E8-%E8%EC%E0-%EB%E8-%F2%E0%EA%EE%E2%E0-%F7%F3%E4%EE/page3'>http://forum.boinaslava.net/showthread.php?11238-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E0-%E2%FA%E7%F0%EE%E6%E4%E5%ED%F1%EA%E0-%EA%FA%F9%E0-%E8%EB%E8-%E8%EC%E0-%EB%E8-%F2%E0%EA%EE%E2%E0-%F7%F3%E4%EE/page3

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?11238-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E0-%E2%FA%E7%F0%EE%E6%E4%E5%ED%F1%EA%E0-%EA%FA%F9%E0-%E8%EB%E8-%E8%EC%E0-%EB%E8-%F2%E0%EA%EE%E2%E0-%F7%F3%E4%EE

Ето нещо интересно - в съобщението има http://forum.boinaslava.net/showthread.php?11238-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E0-%E2%FA%E7%F0%EE%E6%E4%E5%ED%F1%EA%E0-%EA%FA%F9%E0-%E8%EB%E8-%E8%EC%E0-%EB%E8-%F2%E0%EA%EE%E2%E0-%F7%F3%E4%EE&p=250252&viewfull=1#post250252"намигване")

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

През последните години в България тече къде по-подмолен, къде открит спор за произхода на българската гражданска архитектура и по-специално на българската възрожденска къща. Ясно се очертава група от изследователи като Чавдар Маринов например, които свеждат всичко до османското влияние, отричайки каквото и да е било наследство от балканското средновековие и дори поставят под въпрос неговото реално съществуване (т.е. едва ли не се отрича съществуването на гражданска архитектура през балканското средновековие)- http://tchmarinov.blogspot.com/. Неговите тези са до голяма степен повторение на тезите на Михаел Кил, който счита, че през средните векове на Балканите не е съществувал градски живот и урбанизацията е донесена от османците. Разбира се на другия полюс са балканските историци. И така въпросът ми е следният - имат ли основание твърденията на Маринов, Кил и някои други или по-скоро става въпрос за пропагандни писания целящи било създаване на научен ореол около надигащия се от Турция "османски мит", било изместване на старите историци посредством "демистификацията" на балканската и в частност на българската история.

Тук прибавям и някои други статии - http://preslav.shu.bg/webs/Deinost/archive/TOM1/T.%20Totev.pdf

От тази статия става например ясно, че по-голямата част от елементите на т. нар. "османска урбанизация", особено що се касае до баните, производствено-търговските и монументални жилищни комплекси са били познати и разпространени в средновековна България векове преди появата на османските турци през 14 в. Също така би било интересно да се намерят достоверни научни излседвания върху средновековните жилища в България през 13-14 в., особено в светлината на последните проучвания на Трапезица, за да се установи съществува ли някаква планова и технологични връзки между средните векове и османския период или всичко в България през 15-19 в. се явява османско наследство.

българската възрожденска къща не е българска, а е османска - подобни или изцяло същите архитектурни решения са изпозлвани от Дамаск до Албания

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Арбанаси от гърци?? От българи от Албания е основано...

Оплакванията на българите от гъркоманството не водят до извода за масово гъркоманство. На Йоаким Груев къщата дали се различава от тези на гъркоманите? Не. Надценяваш и разширяваш мащабите на гъркоманството до степен да е имало някакви архитектурни традиции.

Такива изобщо няма. Няма и гръцки образци. Версията отпада.

Да имаме каквото и да е сведение за копиране на гръцка архитектура? Не.

Да имаме каквато и да е прилика от гръцка сграда, при която възможното българско влияние да се изключи, с българска сграда? Не.

Да нямаме чисто български специфики, които да ги има и другаде в гръцките, турските и др. сгради? Не.

Колко са гъркоманите в един Котел? В едно с. Ичера? В Банско?

в цяла северна турция и гърция до епир и сегашна алабания е пълно с 'възрожденски къщи', строени и обитавани от не-българи ...

да не говорим, че такива къщи има и извън балканите - например в градовете в близкия изток под османски контрол ...

да се българизира нещо което не е българско, а османско е типичен похват на чели-недочели националистчета ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
И посочените от Маринов фамилии Брънковеану, Кантакузино и Филипеско са вероятно именно армънски, за да излезнат от тях влашки князе и радетели за румънската нация. Брънковеану дори замества във Влахия кирилицата и официалния дотогава български език с латиница и румънски, като обявява румънците за потомци на римляните.

Този Тулешков май е с доста развинтена фантазия, щом пише подобни глупости. Княз Брънковяну е роден на териотрията на днешна Румъния, а не в Епир или Македония, където живеят армъни, и е починал повече от 100 години преди в Румъния официално да се въведе латинската азбука (това става прз 1861 г.). Кой знае що за изопачени факти има в останалата част от "статията" му?

Очевидно Аргирокастро в Албания е строено от български майстори - макар че в него никога не са живели българи.

А и да не забравяме т.нар. "таен зидарски говор", който изобилства с албански думи.

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

nik1 писа ....Гърци сега в България няма,няма как да има гръцки къщи, но хайде докажи че архитектурата на Созопол не гръцка, или т.н. "възрожденската архителтура" на Солун, или например в Ситония не е гръцка?....

Обичам като се изказват някой хора неподготвени при силно нациналистични идеи.

http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/bulgarien.html

"Очерк путешествия по Европейской Турции", - Съчинение на професор от Новорусийския университет отпечатано за пръв път в 1848 г. Та идеята ми е да не мешаме днешната пропаганда с тия дето са живели там преди 150 години и повече. Цитатите са от 3 част,

Солун, .... Въпреки близостта на българските селища в Солун са малко постоянно живеещите българи. Махалата св. Атанасий е само от стотина къщи, принадлежащи към тях. Повечето от жителите са евреи на различни секти и турци, власи и гърци живеят тук в много близки отношения с един на друг. Отгоре на всичко има много цигани и най-накрая и европейци. Българите, като постоянни жители, много лесно се смесва с гърците вследствие от влиянието на гръцката просвета и налаганото пренебрежително мнение за тях из градовете на крайбрежна Македония. За мене бе особено важно да се сработим по-тясно с временнодошлите работници българи. Такива има много в Солун. Особено от Битоля и Дебърско идват тука производителите на сгради / строители /, пристанишни работници .....

…. от Солун да Енидже се намират из планините села ..... / изрежда 20-на села / ... населението е предимно българско, който започват в близост до Солон, от западната му страна. На изток от Солун, са гръцки селища, с изключение на българското село Киречкиой или Новосело, което съм посетил, и 20 000 българи на полуостров Касандра, превзели сега, както изглежда, цялият Халкидики. Между тези села бродят номади власи,…

Воден ( старото Едеса) е очарователно място, столицата на митрополита на Едеса (Воден), съдържа смесено население, от които основната част е представена от българи.

Има и още много ама не ми се превежда

Та не знам за архитектурата на Созопол,не съм намерил автентичен извор от преди 150-200 години, но за "възрожденската архителтура" на Солун кратко и ясно се споменава, че строителите са българи, а гърците и "гръцките" къщи са били също малцинство. Туй в Солун може да се нарече "възрожденската еврейска архитектура", дал им господ и пари и възможности.

Туй със Синичкото става да ти отговори за Ситония

Редактирано от ivany
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Очевидно Аргирокастро в Албания е строено от български майстори - макар че в него никога не са живели българи.

То по-важното е кой ги строи къщите.Нормално има различни майстори,всеки наема някого и строи.Също е нормално в държавата да има мода сред богаташите.Много естествено и новите стилове в архитектурата да проникват първо в столицата и майсторите да ходят на гурбет там.Но различия и претворяване на наученото винаги има.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

То по-важното е кой ги строи къщите.Нормално има различни майстори,всеки наема някого и строи.Също е нормално в държавата да има мода сред богаташите.Много естествено и новите стилове в архитектурата да проникват първо в столицата и майсторите да ходят на гурбет там.Но различия и претворяване на наученото винаги има.

Напълно съм съгласен..По-важно е "кой за какво плаща", от това - "кои са строителите"..

/само по времето на соца взимахме такова жилище, каквато ни дадат (построят)../

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

От кога?

Да се пропонира че т.н. възрожденска архитектура и "практики" са продължение на средновековната българска е меко казано нелепо (не е мястото в исторически форум за такива изцепки)

Малко описания на бита: къщите.

Ами вижда се нащата, за които говорех - къщите са малки, турците не могат дори да поддържат големите сгради, вкл. конака на софийския валия и представителните сгради са керван-сараите, мостовете, джамиите и чешмите. Мащабни сгради като тези на манастирите има, ама са правени от българи - напр. Рилския манастир.

Според Гугъл е традиционна османска архитектура.

Traditional Ottoman house

Може да се хвърли и един поглед на Safranbolu

На една от снимките излиза една черква и крепост за "традиционна турска къща". Но има наистина и турска архитектура, ето тези прозорци в онова, което около освобождението наричали у нас мавритански стил и е характерен за турските постройки по нашите земи:

ottoman_house.jpg

не. голямото строене или по-скоро реконстуиране на разрушените манастири и църкви започва от втората половина на 15 век до средата на 17 век. тогава са издигнати от основи наново Рилският, Бачковският манастири, Кремиковският, Драгалевският, постоен е Троянският манастир, и редица църкви - като тези в Арбанаси.

Рилския манастир е възобновен през 15в., но от тогавашните сгради не е останало нищо. През 19в. е извършено мащабно строителство и от тогава са повечето манастирски сгради освен кулата. Хрельовата черква е била съборена за да се направи сегашната. Бачковския се строи от 17в. насетне.

Ето хрониката на Рилския манастир от Йеротей за да се види колко престроявания има само през 18в.

българската възрожденска къща не е българска, а е османска - подобни или изцяло същите архитектурни решения са изпозлвани от Дамаск до Албания

houses-outside-the-old-city-wall-damascus-damascus.jpg

Стари къщи от Дамаск - досущ като тези от Сопот и Копривщица.

nik1 писа ....Гърци сега в България няма,няма как да има гръцки къщи, но хайде докажи че архитектурата на Созопол не гръцка, или т.н. "възрожденската архителтура" на Солун, или например в Ситония не е гръцка?....

Обичам като се изказват някой хора неподготвени при силно нациналистични идеи.

http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/bulgarien.html

Солун, Мелник, Воден (Едеса), Поморие и още други градове са подпалени от гърците около Балканските войни и ПСВ. "Българските възрожденски къщи" примерно във Вароша във Воден колкото са останали са оставени да се рушат, макар за останалите сгради в Гърция да се предприемат мащабни риставрационни и консервационни работи.

Снимки от Солун 1917г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Вътрешното оформление и дизайн на къщите може да е различно, и да отразява някакви специфики, но архтектурно къщите в посочения на стр. 14 от монографията регион на османската империя са сходни/ или с много сходства. Само крайно тренденциозни хора могат да не ги "забелязват" или да ги отхвърлят.

Да, Дамаск не влиза в този регион, но Анталия, влиза:

4020065-Antalya_houses_Antalya.jpg

antalya-4.jpg

1803_OLD%20TOWN%20HOUSES.5.jpg

Още

70125356.jpg

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

От кога?

Да се пропонира че т.н. възрожденска архитектура и "практики" са продължение на средновековната българска е меко казано нелепо (не е мястото в исторически форум за такива изцепки)

Малко описания на бита: къщите.

За момента сме на етапа задаване на въпроси и търсене на данни. Да, моето мнение е такова, имайки предвид и взаимните влияния и динамиката, но далеч още няма доказателства.

Анталия влиза, ама ако влезем вътре в къщите, там е интересно. И защо трябва да се сметне, че след като са в Турция са оригинално турски? Интериора и детайлите.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

българската възрожденска къща не е българска, а е османска - подобни или изцяло същите архитектурни решения са изпозлвани от Дамаск до Албания

Има много големи разлики, а с Дамаск няма почти нищо общо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А някой знае ли дали съществуват възстановки на граждански комплекси и жилища от средновековната епоха в България за да видим дали си приличат с жилищната архитектура от османския период. От това, което чета за Плиска и Преслав не смятам, че може да се говори за някакъв континуитет от 9-10 век с 16-19. Но може би нещата стоят по различен начин за 13-14 век. Тук ще ви дам един пример - баните. От 8-10 век има намерени не малко бански посторйки, които и да не са масово явление са все пак достатъчно често срещани не само в столиците, но извън тях в аулите и в Дръстър. Вероятно ще се намерят и още. Но през 13-14 век баните изчезват. Има сведения, че през този период са ползвани днешните минерални бани в Бургас, което е свидетелство, че все пак през 13-14 в. баните не са били напълно забравени, но е ясно, че появата на бани в градовете от 15 и особено от 16 в. нататък трябва да се свържи с османската урбанизация, а не с някакво наследство от 8-10 век. По същия начин стои въпросът и с водоснабдяването и канализацията. През 8-10 в. тя е добре позната и широко използвана в Плиска, Преслав, Дръстър и вероятно и на други места (Охрид, Преспа). През 13-14 век канализацията е много рядко явление - среща се при двореца на Царевец и вероятно и при някои други сгради от хълма, но отсъства в другите големи центорве на държавата. На Трапезица май беше открит и първият водопровод от Второто царство - каптиран извор, който зареждал с вода големия манастир и вероятно днешната Асенова махала, тъй като водопроводът е проследен да излиза извън крепостта и да се насочва на долу. Но поне за сега това е всичко. Очевидно и че строенето на чешми през османския период не може да се разглежда като наследство от средните векове, въпреки че както вече споменах прз 8-10 век в България писмените и археологическите сведения са категорични, че водоснабдяването и канализацията са били на значима висота (като пример мога да дам преславската фиала или все още неоткритите водоскоци на Маламир).

Редактирано от запъналко
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Очевидно Аргирокастро в Албания е строено от български майстори - макар че в него никога не са живели българи.

А и да не забравяме т.нар. "таен зидарски говор", който изобилства с албански думи.

Не подценявай българското присъствие в Албания докъм 18-ти век. Тогава изведнъж родопите и чак до Арбанаси се пълни с... арбанаси, т.е. българи от Албания.

Явно там е текъл някакъв процес на оттегляне на българския етнос, за който не знаем много.

Не бързайте така автоматично да гледате - щом като в албания има някаква къща, значи тя е албанска; щом като в турция има - е турска и пр. Ми то по тази логика, щом е в България, е българска и край на търсенето!

Тук става дума за сложни неща, трудно уловими, за това чия традиция е дала този доста разпространен модел в Османската империя. Ключът за бараката например е във Влашко - там няма турци, а строежите как изглеждат? ;)

И, чисто исторически, откъде може да дойдат?

Цитирате горе монографии, това е чудесно, но г-н Джераси гледа османските сгради и ги нарича османски? Но откъде са дошли???

Централна Азия може да даде някои аналози на този вид строителство, но първо трябва да се дефинира.

Каменен първи етаж, симетрично изнесен втори, който е с прозорци, изнасяне на прозорците напред, керемиден покрив от т.нар. "турски" керемиди или от каменни плочи - това е общата, външната страна.

Ами разпрееление на помещенията? Ами интериор? Там е ключът, заедно с данните от различни области и периоди.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Викате, термините албански в зидарския. Дали е така? Ако да, пак остава въпросът кой от кого ги е научил. Този странен, професионален диалект се нарича "мещругански" и е доста тъмна Индия, доколкото знам.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като чета темата се сетих за филма "Чия е тази песен".Ако Адела Пеева я прочете може да направи втора серия "Чия е тази къща"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като чета темата се сетих за филма "Чия е тази песен".Ако Адела Пеева я прочете може да направи втора серия "Чия е тази къща"

Изслючително точен коментар :good:

Не бива да се залита от едната крайност в другата.

Рече и отсече по-рано г-н Невски и реши въпроса.Постнаха се едни снимки на къщи от Анталия и готово.

Какво общо ще да имат тия къщи на по 100-150-200 години с така наречената османска архитектура от 14в. , не е много ясно.

При идването си в Анатолия османската архитектурна традиция се е състояла от опъване на палатки , юрти и ГЛЕДАНЕ , какво са строили хората преди тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Рилския манастир е възобновен през 15в., но от тогавашните сгради не е останало нищо. През 19в. е извършено мащабно строителство и от тогава са повечето манастирски сгради освен кулата. Хрельовата черква е била съборена за да се направи сегашната. Бачковския се строи от 17в. насетне.

останало е много. манастирската църква и Хрельовата кула. А Бачндвският се строи в 1604. несъмнено техниката на строеж не е на 17 век, а на предходния 16 - все пак майсторите са родени след 1550.....А 16 век си се почти средновековие по тези земи.

но при всички положения всичко строено през средновековието през 19 век е напълно забравено. Първата реакция на туристи, при влизането им в Рилския манастир е - много прилича на джамията в Кордоба - визирайки арките по жилищните крила.

а възрожденските къщи в Пловдив, копривщица и тн. са.....необарок.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Изслючително точен коментар :good:

Не бива да се залита от едната крайност в другата.

Рече и отсече по-рано г-н Невски и реши въпроса.Постнаха се едни снимки на къщи от Анталия и готово.

Какво общо ще да имат тия къщи на по 100-150-200 години с така наречената османска архитектура от 14в. , не е много ясно.

При идването си в Анатолия османската архитектурна традиция се е състояла от опъване на палатки , юрти и ГЛЕДАНЕ , какво са строили хората преди тях.

Каква връзка има 19 век с 14 е ирелевантно. Невски е напълно коректен - архитектурата е не е българска възрожденска (за края на 18-началото на 19 век, защото тя тогава се появява ако чаткаш!), а османска (пак в същия период)

"Снимките в анталия", истамбул, бурса.. и в анадолските села, показват че побългаряването дето е мерак на много хора, няма как да да се извърши на думи (абе то с фантазии , недоказани твърдения, и демагогия се стига до цариград ;)

А това май го забрави: The formation of Ottoman house types : a comparative study in interaction with neighboring cultures - Maurice Cerasi

Аха..Хубаво питаш за османците, ама защо не попиташ кой е населявал анталия и анатолийските села в 14 век?;)

сигурно нещо не ти удобно, а дядо?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Кой от балканските народи би могъл да носи тази конкретна традиция?

Кога се появява? Толкова ли е нямало нищо до османците?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Каква връзка има 19 век с 14 е ирелевантно. Невски е напълно коректен - архитектурата е не е българска възрожденска (за края на 18-началото на 19 век, защото тя тогава се появява ако чаткаш!), а османска (пак в същия период)

"Снимките в анталия", истамбул, бурса.. и в анадолските села, показват че побългаряването дето е мерак на много хора, няма как да да се извърши на думи (абе то с фантазии , недоказани твърдения, и демагогия се стига до цариград ;)

А това май го забрави: The formation of Ottoman house types : a comparative study in interaction with neighboring cultures - Maurice Cerasi

Аха..Хубаво питаш за османците, ама защо не попиташ кой е населявал анталия и анатолийските села в 14 век?;)

сигурно нещо не ти удобно, а дядо?

Ми то и твоето е фантазия и демагогии!! И престани да упрекваш така хората за щяло или нещяло, че после се сърди на себе си. Не стига, че нещата са сложни, ами дай сега да ги усложним допълнително с разни номерца....

Чераси не сочи изобщо генезиса на отоманската къща, просто я нарича отоманска защото я намира при отоманците... Кога я изобретиха? След като падна Цариград или като при Манцикерт?

Да поразсъдим логично, преди да се задълбаем в изображения и данни:

Вариант 1: Османците донасят този вид строежи на балканите. Тогава значи излиза, че две български държави са живяли в землянки, па плесват с ръце и се прегръщат.

Излиза също, че по някаква причина българи, албанци, сърби и власи почват радостно да строят къщите си по турски образец, защото дотогава нищо не знаят.

Очевидно не са османците, които са донесли този строеж. Ако беше така, терминологията му щеше да е изцяло турска, а не е.

Вариант 2: Византийско-гръцка архитектура е това. Тука няма какво дори да коментираме. Никак не си представям Лукас Нотарас да живее в такава къща...

Вариант 3: Сръбска е. Но тогава не могат да се обяснят разликите между сръбските сгради и българските и турските и пр.

Албанска ли е? :)

Влашка?

Какво остава?

Има една безспорна характеристика и тя е - това е традиционна, средновековна, занаятчийска, доиндустриална архитектура.

Втората част трябва вече да се посвети на детайлите при отделните народи.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Като чета темата се сетих за филма "Чия е тази песен".Ако Адела Пеева я прочете може да направи втора серия "Чия е тази къща"

И там не се разбра чия е песента:) Пак трябва да чуя отделните мелодии за да видим толкова ли пък си приличат. ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тука говорим за една пан-пост-византийска архитектура, разпространила се из целия културен ареал на пакс отоманика

която е попила архитектурни елементи от средновековната византийска, гръцка, българска, турска и модерната европейска архитектура

това е една панотоманска еклектика със сложен генезис просто.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...