Отиди на
Форум "Наука"

На коя римска империя иска да стане император Симеон - на Източната или на Западната?


Recommended Posts

  • Потребител

Мечтата на Симеон била да стане римски /ромейски/ император, а не български.

Да де, тoй е бил на римляните (новобългари) т.е. в новите български земи, които са си римляни до определен момент. Както българите в западните покрайнини и сега са си българи.

Така, че там си има реална употреба по същество. Отделно от това дразни останалите, иначе и на самата империя да се нарече е можело, ако не го бяха поутровили и след това беше успял. Т.е.с 2 нота. Тука не на последно място поставих последното изречение от предният пост, Графа спомена за това.

Но от чужди писма хвалбите ще са кът това е ясно.

Редактирано от miroki
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 115
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

Византийците дори и притиснати в Цариград не са искали да подпишат мир и да признаят завоюваното от Симеон. Ама пък и да излезе победител в предизвиканите Византия войни и да сключи мир без нищо също не е много удачно решение. По-скоро е използвал титлата за шантаж - притискал е управляващите, че византийците може да го признаят за свой цар за да избегнат затрудненото положение, в което се намирали. Има примерно печат, на който се титулува "миротворния василевс".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сигурен ли си, че не си мислиш, че клиторология е ежегодно списание, в което се публикуват събитията от годините? Като те гледам как си подкарал годините "произволно" си представям какво дълго и просторно и най-вече съвсем произволно разяснение съм пропуснал. :mrgreen:

Драги ми Галахаде, Филотей дава светлина как и защо трябва да бъдат зачетени пратениците на араби, българи и франки, т.е. на практика най-важните геополитически играчи с които Империята има вземане-даване по тях времена.

Забележи: Филотей не класира пратениците по джинс или по моментно значение за Империята, а по чин, длъжност и най-важното - по признание (легитимност). Указанията за посланиците са разглеждани автономно, без никакво класиране: тези еди къде си трябва да седнат, защото еди какво си, онези еди къде си трябва да седнат, защото също нам какво си, а и третите трябвало да бъдат поканени по същия ред.

Не мога да разбера защо смяташ, че българите винаги ще са по зачетени от другите посланици? Всъщност разбирам: не си запознат ни на йота с дворцовия церемониал. Убеден съм, че даже не знаеш кога са канени посланиците, нито даже каква е трапезата.

Както и да е. Ето едно съвсем произволно и лаишко разяснение, което щеш-не щеш, няма как да пропуснеш:

Да вземем тази прословута сцена от 968 г., която толкова много те вдъхновява. Ото I изпраща епископ Луитпранд Кремонски, само защото някога е бил посланик в Романия, т.е. очаква се да разгърне целият свой дипломатически потенциал в гнездото на лукавите и хитри гърци. Но Луитпранд Кремонски няма "висок чин" и длъжност, т.е. може да има някаква влияние (да бъде съветник) в двора, но не участва пряко в управлението на Източното Франкско кралство.

Ако Ото I беше изпратил при ромеите архиепископ Бруно Лотарингски, който освен негов брат е и канцлер на източните франки, историите с местата по трапезата щяха да са съвсем други. В случай, че българският посланик не е кавкана (да речем пост, аналогичен на канцлерския), тогава Бруно Лотарингски щеше да заема по-предно място на трапезата от него. Ако, обаче, нашият посланик е кавкана, тогава Бруно Лотарингски шеще да заема по-задно място на трапезата. Защо? Защото нашият посланик се явява представител на българския император (basileus), докато канцлерът-архиепископ за ромеите е представител на източно-франкския крал (rex), но не и на император (basileus). Дори източните римляни да бяха признали Ото I за император на франките (фактически Западен император на "римляните") нашият кавкан пак щеше да седи по-напред от канцлера. Защо? Защото българите имат император, който е признат за такъв от римския император през 927 г., т.е. цели 35 години по-рано, преди Ото I да бъде коронясан за "римски" император.

Освен на тебе, тези неща не са били ясни и на епископ Луитпранд Кремонски, заради това толкова се е зверил на Никифор II Фока, ама и "чернилката" хич не си поплювал ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако Ото I беше изпратил при ромеите архиепископ Бруно Лотарингски...

Цяла нощ се ограмотявам с историята на франките. В общи линии непознат за мен свят. Поне покрай тази Страсбургска клетва научих твърде любопитни неща, за която никога не бях чувал. И аз като Анна Комнина се шашкам от допира със западняците. Като истински ромей, за мен западните народи са презрени варвари и въобще не съществуват на преден план :)))

Даже не знаех, че архиепископ Бруно Лотарингски е починал през 965 г., т.е. три години преди мисията на Луитпранд Кремонски. Но това не променя нещата при хипотетични пратеничества по едно и също време в Града. Просто нагледен пример за пред Галахад.

Йончев, каква е (хипо)тезата на Веселина Вачкова? Има ли връзка в нейните твърдения фактът, че Беренгарий е убит през 924 г. и Западния престол остава вакантен? Евентуално папските пратеници при Симеон и признаване на императорската титла от страна на папата?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Йончев, каква е (хипо)тезата на Веселина Вачкова? Има ли връзка в нейните твърдения фактът, че Беренгарий е убит през 924 г. и Западния престол остава вакантен? Евентуално папските пратеници при Симеон и признаване на императорската титла от страна на папата?

Няма. Веселина Вачкова просто не брои Беренгарий, а и не само него.

За нея Симеон бил просто длъжен, призван "да се ангажира" с управлението на Римската империя, защото бил от стар владетелски род и благородно се натискал да осигури мощната си закрила на дете-сираче, овдовяла Августа и монах (Николай Мистик). Но не бил претендирал за титлата и мястото на Източния император, а на Западния. Защо точно на западния - така и не разбрах съвсем.

През последните десет години не ми се е случвало да чета по-разочароваща и несмислена книга от нейната. Изключвам, разбира се, д-р Ганчо Ценов - при мен той е над всички класации.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За коя книга иде реч?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

...............

Да вземем тази прословута сцена от 968 г., която толкова много те вдъхновява. Ото I изпраща епископ Луитпранд Кремонски, само защото някога е бил посланик в Романия, т.е. очаква се да разгърне целият свой дипломатически потенциал в гнездото на лукавите и хитри гърци. Но Луитпранд Кремонски няма "висок чин" и длъжност, т.е. може да има някаква влияние (да бъде съветник) в двора, но не участва пряко в управлението на Източното Франкско кралство.

Ако Ото I беше изпратил при ромеите архиепископ Бруно Лотарингски, който освен негов брат е и канцлер на източните франки, историите с местата по трапезата щяха да са съвсем други. В случай, че българският посланик не е кавкана (да речем пост, аналогичен на канцлерския), тогава Бруно Лотарингски щеше да заема по-предно място на трапезата от него. Ако, обаче, нашият посланик е кавкана, тогава Бруно Лотарингски шеще да заема по-задно място на трапезата. Защо? Защото нашият посланик се явява представител на българския император (basileus), докато канцлерът-архиепископ за ромеите е представител на източно-франкския крал (rex), но не и на император (basileus). Дори източните римляни да бяха признали Ото I за император на франките (фактически Западен император на "римляните") нашият кавкан пак щеше да седи по-напред от канцлера. Защо? Защото българите имат император, който е признат за такъв от римския император през 927 г., т.е. цели 35 години по-рано, преди Ото I да бъде коронясан за "римски" император.

Освен на тебе, тези неща не са били ясни и на епископ Луитпранд Кремонски, заради това толкова се е зверил на Никифор II Фока, ама и "чернилката" хич не си поплювал ...

Първо, къде са таблиците с приравнените рангове за да видим как са били тълкувани тези от ПБЦ.

Второ, колко пъти кавхана е бил пратеник в Константинопол (и е бил на по-предно място) и колко пъти н'екви други? И къде са засвидетелствани в хрониките.

Не се заяждам просто прилагам МПМИ (Метода на пълната математическа индукция). Така ще видим: 5 пъти кавхана и е най-напред, 3 пъти някакъв по-нисш (какъв?), ама и другие по-нисш, 7 пъти някакъв наш по-нисш (какъв), ама другите по-висш. И точка на спора!

Анямаше ли и едно сведение за кои могат да се омъжват ромейските принцеси?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Добре, несъстоятелността на хипотезата, изложена от автора й /който 'хвърли бомбата' мистериозно изчезна/ беше развенчана. Ако искате да спорите кои пратеници са били по-по-най, предлагам да отворите нова тема. Тази смятам да я заключа, поради очевидният безинтерес към нея от страна на коментиращите.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добре, несъстоятелността на хипотезата, изложена от автора й /който 'хвърли бомбата' мистериозно изчезна/ беше развенчана. Ако искате да спорите кои пратеници са били по-по-най, предлагам да отворите нова тема. Тази смятам да я заключа, поради очевидният безинтерес към нея от страна на коментиращите.

Все си мисля, че хипотезата беше отречена преди години. Още с пръкването на темата очаквах да я закючиш (аз ако можеш щях!). Но сега се разви в нещо друго и ако ще я заключваш направи нова тема и премести мненията. Щото има интерес поне за това дето пишат коментиращите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ето едно съвсем произволно и лаишко разяснение, което щеш-не щеш, няма как да пропуснеш:

Това вече е нещо, с което съм напълно съгласен. :grin:

Цяла нощ се ограмотявам с историята на франките. В общи линии непознат за мен свят.

Ако речеш да продължиш с това похвално начинание и да го разпростреш и върху Византия, то ти препоръчвам да погледнеш и византийската ранглиста. Византия развива концепцията за семейството на народите, т.е. императора е бащицата, а другите владетели са му чеда дължащи му синовно и рабско подчинение. Следствие от това е, че те получават и съответни византийски титли. Имаме да речем сведения каква титла е получил сина на дожа на Венеция преди връщайки се в родината да бъде окошарен от Симеон. После ще може и да погледнеш къде точно трябва да седне според ранга си един протоспатарий син на дож. А тъй като си хареса архиепископ за сравнение, то може да видиш и къде точно е българския архиепископ в ранглистата.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Абе, май ще я оставя, че графа и галахада имат още много неща да си изгукат любовно.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А, да, точно за тази. Бях забравил обаче, че издателството е "Кама". В дадения случай можем без особени угризения да добавим "сутра".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нещо не разбирам въпроса? По това време си е имало западен император, като пратениците му дори са претендирали да заемат по-почетно място от пратениците на бълг. цар (което разбира се не ги е огряло). Втори е въпросът доколко този западен император за разлика от бълг. цар е бил признат от равните, т.е. от виз. император. Вярно, че Карл Велики е бил коронясан от папата, но в момента, в който папата пратил писмо на виз. император озаглавено като "До краля на гърците", то пратениците му моментално се озовали в затвора и за да не се изтълкува това като неуважение към изпратилия ги Свят отец съвсем скоро и той споделил съдбата им. Тъй че имало човек, дето претендирал, че е западен император, втори е въпросът доколко Византия и България приемали насериозно мераците му - сиреч те го таксували като редови крал.

При създалото се положение на Симеон като на християнски владетел му оставала само една императорска титла и за да миряса му бил направен дубликат, макар западния император да не успял да се класира дори и на толкова. Разбира се Роман Лакапин шеговито е офертирал Симеон като е почнал да се пише за император на ромеите, що не вземе да се обяви и за халиф на мюсюлманите.

Не е съвсем вярно, Галахад.

По това време западне император има с доста сериозни прекъсвания. Император Людовик III е ослепен и принуден да абдикира от претендента Беренгарий през 905 г. и за едно десетилетие нито Рим, нито Константинопол признава друг западен император. През следващите години Симеон повдига претенциите си за това да получи по израза на патриарх Николай Мистик "короната на Запада".

Чак през 915 г. въпросният Беренгарий е коронясан за император и остава такъв до смъртта си през 924 г. Веднага след смъртта му Симеон започва преговори с папата.

Според мен днес ние робуваме на парадигми нямащи нищо общо с онази епоха. Струва ни се уместно Симеон да се обяви за източен (византийски) цар понеже гледаме на Византия като на нещо от нашата черга. И ни се струва невероятно да го е направил със Западната империя. Ама по негово време е било точно обратното. Византия си е имала василевс и е било безсмислено той да иска неговата корона. Смисъл е имало обаче да гледа на Запад. И той го е правил в тези моменти (905-915 и 924-927), когато короната е била вакантна. Впрочем след като Симеон явно не успява (тъй като и той самият и папата умират много скоро) Западната империя е възстановена чак от немския крал Отон Велики през 962 г. И просъществува докато Наполеон й вижда сметката.

Редактирано от King Grod
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това вече е нещо, с което съм напълно съгласен. :grin:

То пък щото твоите постове са строго научни ... И аз много нещица пиша наизуст, ама даже не съм достоен да се сравнявам с теб - бягаш с много точки в класирането ;)

Ако речеш да продължиш с това похвално начинание и да го разпростреш и върху Византия, то ти препоръчвам да погледнеш и византийската ранглиста. Византия развива концепцията за семейството на народите, т.е. императора е бащицата, а другите владетели са му чеда дължащи му синовно и рабско подчинение. Следствие от това е, че те получават и съответни византийски титли. Имаме да речем сведения каква титла е получил сина на дожа на Венеция преди връщайки се в родината да бъде окошарен от Симеон. После ще може и да погледнеш къде точно трябва да седне според ранга си един протоспатарий син на дож. А тъй като си хареса архиепископ за сравнение, то може да видиш и къде точно е българския архиепископ в ранглистата.

Продължаваш да не разбираш за какво говоря. Византийската ранглиста си е листа с ранговете. Тук става въпрос най-вече за длъжности. За да ти стане ясно, направо ще те светна - в зависимост от длъжността си, посланиците на араби, франки и българи се канят винаги след синклита на ромейската държава и ще седят на "4-то или 5-то място отляво". По него време синклита на практика е държавен съвет, съставен от ограничен брой люде, които по ранг са или извън класовете, или пък са патрикии от 1-ви клас (да речем патрикий евнухи или препозита). Например няма как паракименона Василий Ноф да го сложат пред вратата на двореца да мирише гозбите, щото бил паракименон. Преди всичко той е патрикий евнухи по ранг, проедър и какво ли не още, и в синклита положението му е най-високото. Длъжността е важна, разбираш ли? В случай на "специално" угощение, в палата на 19-те акувити със специални покани отрано се канят за да има време да пристигнат и присъстват стратезите 1-ви ранг (армейските генерали на Романия, включително доместикът на Схолите и комисът на Опсикий), които са антипати и патрикии от 1-ви клас. Според зависи могат да бъдат поканени още две-три дузини народ. Българите могат да ги сложат и на "последната маса долу" - пак според зависи от тържеството (празника, угощението). Казах ти - не само Филотей е писал тактикон. Би трябвало много добре да знаеш, че на византинистиката са известни най-малкото още три тактикона, кръстени на откривателите си: на Успенски, на Бенешевич и на Икономидис.

Синът на дожа какъв друг да го направят (провъзгласят)? Кесар ли, новелисим ли, куропалат ли? Естествено, че протоспатарий. Малко ли е? В края на краищата Венеция все още номинално се води част (територия) на Империята с особен статут.

Аз си харесах не толкова архиепископ за сравнение, колкото канцлера на Източното Франкско кралство. А в цялото кралство на Ото I по-висока длъжност няма. Пост, аналогичен на българският кавхан.

Българският архиепископ е извън класовете при ранговете. От десетките милиони население на Запада и Изтока, само двама души - синкелите на Римската и Константинополската църква ще седят преди него на императорската трапеза. Това е жест към новопокръстеният буен народ, северен съсед на Империята. Малко или много, Българската църква все пак е дъщерна на Константинополската.

В този ред на мисли, нека си спомним какво казваха куропалатът Лъв Фока и протоасикритът Симеон на епископ Луитпранд Кремонски, нещо от този сорт: "Имаме клауза в договора с Петър, василевсът на българите, че посланиците му ще бъдат зачетени винаги пред посланиците на другите народи". Тази договорка е от 927 г. Какво излиза? Нямаме никакви основания да твърдим, че българите (примерно отпреди 924 г.) винаги са били зачетени преди другите пратеници, щото Симеон бил страшен за ромеите. Точно обратното. В повечето случаи на хипотетични съвпадения на посолства по едно и също време, нашият посланик не винаги е заемал по-предно място в палата на акувитите. Арабите с договори са признати през 659 г. и 680 г. Съответно и халифът е припознат, образно казано за "василевс на агаряните" ("амермумнин на сарацините", както споменаваше Роман Лакапин). Кралят на франките е признат за император (basileus) през 812 г., макар той сам да се счита за "римски император". Знаем, че Франкска империя никога не е съществувала; франките след 800 г. смятат, че живеят в Западната империя (sic!) и се възприемат за "римляни". А Борис, Владимир и Симеон какви са? Ами архонти (владетели) на българите, ама не и императори. Така че драги ми Галахаде, ако посланиците се засекат, и ако що-годе са на аналогични постове и длъжности, нашите ще седят зад араби и франки. По-напред ще седи този, който е с по-висока длъжност (пост) в страната си. Когато длъжностите са сходни ("еднакви"), в сила влиза легитимността (признанието). След 927 г. нещата се променят в наша полза.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

На Източната, на Византия.

По негово време България вече няма обща граница с Франкската империя. На мястото на разгромените авари се настаняват маджарите (унгарците), които печенегите прогонват от азиатските им поселения. Река Тиса вече не е обща граница между България и Франкската империя. Самата Франкска империя се разпада на три отделни държави - Германия, Франция и Италия.

Няма каквато и да е необходимост България да има обща граница с франките та да може Симеон да претендира за римската корона. Никаква необходимост.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не е съвсем вярно, Галахад.

По това време западне император има с доста сериозни прекъсвания. Император Людовик III е ослепен и принуден да абдикира от претендента Беренгарий през 905 г. и за едно десетилетие нито Рим, нито Константинопол признава друг западен император. През следващите години Симеон повдига претенциите си за това да получи по израза на патриарх Николай Мистик "короната на Запада".

Чак през 915 г. въпросният Беренгарий е коронясан за император и остава такъв до смъртта си през 924 г. Веднага след смъртта му Симеон започва преговори с папата.

Не си никак точен.

Какъв е този израз на Николай Мистик "короната на Запада"? В кой източник е засвидетелстван?

Няма никакви данни, че "Симеон започва преговори с папата". Данните са, че към 926г. в България са дошли папски пратеници - неизвестно за какво. Неизвестно е какви резултати е имало от идването им тук. Ако обаче от това, че са дошли, следва да се прави извод, че Симеон е започнал преговори, тогава защо не тълкуваме идването Доминик Бриндизийски при Калоян като доказателство, че Калоян е почнал преговори с Инокентий, вм. обратното (каквато е истината)?

Струва ни се уместно Симеон да се обяви за източен (византийски) цар понеже гледаме на Византия като на нещо от нашата черга. И ни се струва невероятно да го е направил със Западната империя. Ама по негово време е било точно обратното. Византия си е имала василевс и е било безсмислено той да иска неговата корона. Смисъл е имало обаче да гледа на Запад. И той го е правил в тези моменти (905-915 и 924-927), когато короната е била вакантна.

Не ни се струва - всички данни от изворите говорят именно за това. А тезата на Вачкова (която явно споделяш), е в разрез с фактите. То е все едно да се твърди, че Александър Велики е искал да завладее Картаген и затова воюва срещу Персия.

На теб може да ти се струва безсмислено Симеон да иска короната на василевса, но за него очевидно не е било безсмислено. В тази връзка в едно от писмата си Николай Мистик пише на Симеон: "Не казвай "нека остави императорската власт онзи, който вече се е възкачил на престола на василевсите", понеже това е невъзможно. Недей писа управниците на ромейската империя и народът да те признаят за василевс и господар, защото това не може да стане...".

Според мен днес ние робуваме на парадигми нямащи нищо общо с онази епоха.

Тук си прав, но кои сме "ние" и кои - парадигмите, е доста спорно.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Няма каквато и да е необходимост България да има обща граница с франките та да може Симеон да претендира за римската корона. Никаква необходимост.

По твоята логика, Симеон е можел да поиска да стане и китайски император.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

Римските империи по времето на цар Симеон Велики са две: Свещенната римска империя, която обхваща обширна територия на запад и източната римска империя, наричана по-късно Византия. ИменноВизантия е била основния партньо и противник на българите през вековете. Цар Симеон е учил в Магнаурската школа- най-престижния университет пре IX- X век. В нея трябва да са учили много наши владетели, както са се обучавали князе на други христианскидържави. Цар Симеон е бил достатъчно образован и умен и едва ли си е правил илюзии някога да завладее чужди далечни територии на Свещенната римска империя. Тя е толкова далече от България и дори някой силен цар да я завладее, той няма възможност и средства да я опази. Ние не сме били никога империя, а територията ни дори при най-големите разширения е била по-малка от Волжска България. Българския цар Симеон се титулува василевс на българите и ромеите, защото владее ромейските земи.В историята има много подобни примери9 Иван грозни завладява Волжска България и прибавя към титлата си " цар на българите" Византийците се опъват до последно и не искат да признаят нашия цар за равен по ранг на императора. Едно е божието царство на небето- една е неговата проекция на земята. На церемонията, когато няколко години преди смъртта на цар Симеон се съгласяват да го признаят за цар, но пропускат да кажат"С власт, дадена от бога"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Римските империи по времето на цар Симеон Велики са две: Свещенната римска империя, която обхваща обширна територия на запад и източната римска империя, наричана по-късно Византия. ИменноВизантия е била основния партньо и противник на българите през вековете.

По времето на Симеон (или тогава, когато на него му щуква идеята за императорски титул) все още нямаме Свещена Римска империя. Имаме Западна империя (или по-точно император на Запада - Empereur d’Occident), която обхваща... жалка територия (практически само Северна Италия).

Българския цар Симеон се титулува василевс на българите и ромеите, защото владее ромейските земи.В историята има много подобни примери9 Иван грозни завладява Волжска България и прибавя към титлата си " цар на българите"

Симеон се титлува император на ромеите не защото владее ромейски територии. Трябва повечко четене и зайчето се улавя лесно за ушите. Сал един интернет, училището, пък и университетът дори - не стигат :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И все пак, като цяло е правилно написаното ;) Само не знам дали стратегически Симеон не е оплескал цялата работа с опита си да стане император на Византия...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Римските империи по времето на цар Симеон Велики са две: Свещенната римска империя, която обхваща обширна територия на запад и източната римска империя, наричана по-късно Византия. ИменноВизантия е била основния партньо и противник на българите през вековете. Цар Симеон е учил в Магнаурската школа- най-престижния университет пре IX- X век. В нея трябва да са учили много наши владетели, както са се обучавали князе на други христианскидържави. Цар Симеон е бил достатъчно образован и умен и едва ли си е правил илюзии някога да завладее чужди далечни територии на Свещенната римска империя. Тя е толкова далече от България и дори някой силен цар да я завладее, той няма възможност и средства да я опази. Ние не сме били никога империя, а територията ни дори при най-големите разширения е била по-малка от Волжска България. Българския цар Симеон се титулува василевс на българите и ромеите, защото владее ромейските земи.В историята има много подобни примери9 Иван грозни завладява Волжска България и прибавя към титлата си " цар на българите" Византийците се опъват до последно и не искат да признаят нашия цар за равен по ранг на императора. Едно е божието царство на небето- една е неговата проекция на земята. На церемонията, когато няколко години преди смъртта на цар Симеон се съгласяват да го признаят за цар, но пропускат да кажат"С власт, дадена от бога"

Империя не се става с указ ;), но за да станеш император трябва някаква санкция. Симеон иска Константинопол и иска да е Император на ИРИ, не на българи и ромеи. Това с териториите е през ВБЦ и е по-скоро българи и гърци ;). Ако Симеон е искал да е Император на българите, това веднага щеше да му е дадено! Както става при сина му първия признат БГ Император, но само на българите. Примера с Грозни е смешен! А 'императорското име' на българите е Петър, а не Симеон, нали ;)! Ако това е било желанието му, защо неистово се стреми към Константинопол? По отношение на земите владени през ПБЦ, и по-точно след християнизцията, защо Борис не си приписва титли на владените от него земи населени с,...доста етноси ;). Добре той не е искал, но защо след това Самуил не го прави? Че той доста земи на ромеите е владял, т.е. населени с ромеи. Таз церемония е доста спорна, а за нея има доста теми тук, изясни се, ако желаеш.

По времето на Симеон (или тогава, когато на него му щуква идеята за императорски титул) все още нямаме Свещена Римска империя. Имаме Западна империя (или по-точно император на Запада - Empereur d’Occident), която обхваща... жалка територия (практически само Северна Италия).

Симеон се титлува император на ромеите не защото владее ромейски територии. Трябва повечко четене и зайчето се улавя лесно за ушите. Сал един интернет, училището, пък и университетът дори - не стигат :)

Агрографе! Здрасти! Ма повече очаквах от теб! Това твоето е на ниво 3-ти клас, като за мен ;), ма не само аз съм в тоз форум бре ;)!

Link to comment
Share on other sites

И все пак, като цяло е правилно написаното Само не знам дали стратегически Симеон не е оплескал цялата работа с опита си да стане император на Византия...

Намерението на Симеон да седне на престола на източноримските императори не е произволно-самоцелно, а преследва дългосрочната геополитическа стратегия да укрепи Християнството и във Византия.

Не смятам, че се е провалил, провалиха се ромеите благодарение на инсинуациите и обструкциите си.

Ако той беше успял, Мала Азия и Балканите може би нямаше да са това, което са сега.

Българският цар Симеон Великий.pdf

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...