интересна тема за мислене

[sirius]

Чудих се как да кръстя темата хем да не е противонаучна (защото не е), хем да не е паранаучна (щото и такава не е).

Тъкмо гледах това филмче.

Накратко. 1963г италианците правят най-високата язовирна стена в Европа. Наемат професор геолог да провери доколко е устойчива околноста на язовира на свличане. Ходят, обикалят, дълбаят дупки да видят надолу как е. Проверяват.

И заключават, че големи свличания не може да има - безопастно е.

Пълнят постепенно и наблюдават. Появява се свличане и те регулират скороста му чрез нивото на водата.

Били са сигурни какво правят. Очаквали са при свличането да се образува "цунами" до 20м. Оставят нивото 25 под максималното. Изведнъж свличането набира скорост и "цунамито" е над 200 (двеста)м.

И основнага "грешка" е, че не са стигнали до слоя глина над който има варовик. Един от няколкото уреда за показване нивото на подпочвена вода показвал странни и необясними нива и го игнорирали. А точно той показвал наличието на глинения слой.

Мисълта ми е във връзка с това че НИЕ, субектите, а не науката допускат грешки. В случая не са допускали наличието на глинен слой и са пренебрегнали показания на уред.

И сега, "креациониски тези не са желателни" е пренебрегване на възможност. А ние сме достатъчно сложни същества, за да сме сигурни, че знаем основните си "съставки" (материя и психика(най-грубо)).

....

Преди това гледах за совалката Чалънджър. Там е имало един, който видял бустерите на предната совалка и разбрал, че едни гумени уплътнения не се държели както трябва в студ и замалко не дали фира. А Чалънджър ще излита в по-голям студ и се опитал да отложи старта.

Обаче голямата пропагандна машина вече е задействана, "първите цивилни в космоса", и едно отлагане ще е голямо главоболие. Пренебрегнали човека. Той очаквал взрив при старта. Е, не познал, взрива станал на 73-та сек. Разбира се и други неща излизат като причина, но ако пръстените са работели нормално нямало да се стигне до взрив.

И двата случая са за неща, които са познаваеми. В първия случай не са се усетили за глинения слой, а във втория са пренебрегнали солидни аргументи.

Какво остава, ако и идея си нямаме какво не знаем и си имаме добри обяснения?

Редактирано Януари 4, 2013 от sirius

[Joro-01]

Ами гледаме да знаем предварително /за нещата дето се правят за първи път - осмисля се идеята, съобразяват се всички аспекти, моделира се, симулира се.../, иначе от грешки и в рутиннте дейности са възможни.

[Joro-01]

За онова което не знаем се подготвяме според това което знаем до момента. Едно съвсем ново /начинаниер творение, проект/ практически никога не е ново. Винаги ще има елементи които вече са правени и където хората са се поучили от глешките. Още на етоп идея се търсят и отчитат всички вероятни проблеми които могат да възникнат и им се търси решение.

[sirius]

Абсолютно съм съгласен Жоро. Това предимството на науката.

Мисълта ми бе относно връзката между непознатото и науката.

В темата за мултивселените. И еволюцията. Всичко е изведено математически коректно... при дадените условия. Но едно от условията бе квантов процес да се приложи към макро тела. И квантово явление да е причината за множене на вселени/светове. Нали има закони за запазване на енергията?

Мисълта ми бе относно абсолютно непознатите неща. Тези, които преобръщат (евентуално) разбирането ни за познатите.

Напр. имало е разбиране, че земята е плоска и пр. и изведнъж... тя е кръгла, обикаля около слънцето и пр. Неща коренно трансформирали разбирането ни за земята, слънцето и пр. Тези неща не се случват всеки ден, но се случват. Телефона в джоба ми би бил абсолютна фантастика преди 300г. Това са т.нар. явления- черни лебеди, непредсказуеми.

Та какво прави един нармален, образован човек ако изведнъж му се случи "излизане от тялото". Най-вероятните два подхода: отхвърляне ("аз си въобразявам" или отиване на доктор, който ще го гледа с интерес. А "явлението" дори не е непознато, има добри книжки от подобни автори.

Сънуването е процес, който си обясняваме с мозъка. Ами ако обяснението не е само в мозъка? Какво правим? А обяснението с мозъка е "трудно" ако се сравни с вече писаното извън науката. Разбира се, ако отсееш многото плява.

Ако човек има още n "нива" които работят в него а ние знаем в подробности за едно и нищо за другите?

А в момента науката е конституирана така, че да задълбава в единия аспект. Което няма лошо по принцип. Но като хора, ние би трябвало да знаем и за другите ни нива (или аспекти).

Причината да не им обръщаме сериозно внимание е, че всичко е оплетено в религии, вярвания и маса "безинтересна" литература тип Коелю или Упанишади. И много автори, къде с опит, къде с фантазия. И човек не знае от къде да почне и дали такова нещо изобщо има. И ако няма "дар" и/или силен и дълготраен интерес (предпоставка за внимание и мислене по тематиката), най-много да попадне в система вярвания (религия).

А като се обърне човек към науката - ясен, чист път, отъпкван дълги години. Започваш от А и Б и кеф ти физика, кеф ти история, кеф ти психология. И много от разумните хора залагат на сигурното. Което си е нормално.

Живот и здраве, като отворя тема за науката, ще опитам да разгледам всичко малко по-подробно. И по-отдалеч.

Щото като се видят ограниченията на науката (основно породени от нашето отношение), би могло да се види по-ясно голямата област свързана със субекта човек. Има досег с психологията.

Редактирано Януари 5, 2013 от sirius

[Doris]

...Мисълта ми бе относно абсолютно непознатите неща. Тези, които преобръщат (евентуално) разбирането ни за познатите.

Напр. имало е разбиране, че земята е плоска и пр. и изведнъж... тя е кръгла, обикаля около слънцето и пр. Неща коренно трансформирали разбирането ни за земята, слънцето и пр. Тези неща не се случват всеки ден, но се случват. Телефона в джоба ми би бил абсолютна фантастика преди 300г. Това са т.нар. явления- черни лебеди, непредсказуеми....

Грешката ти е, че търсиш непознатото, игнорирайки познатото от науката, защото тъкмо на него дължиш джиесема в джоба си.

Непознатото може да е добре забравено старо. Например, още в древността Ератостен не само се е сетил, че Земятя е кръгла, но е изчислил и радиуса и.

[Skubi]

Грешката ти е, че търсиш непознатото, игнорирайки познатото от науката, защото тъкмо на него дължиш джиесема в джоба си.

Непознатото може да е добре забравено старо. Например, още в древността Ератостен не само се е сетил, че Земятя е кръгла, но е изчислил и радиуса и.

И официалната наука го игнорирала, защото не можел да докаже това....И немало полза от това твърдене....

[Gloster]

Абсолютно съм съгласен Жоро. Това предимството на науката.

Мисълта ми бе относно връзката между непознатото и науката.

В темата за мултивселените. И еволюцията. Всичко е изведено математически коректно... при дадените условия. Но едно от условията бе квантов процес да се приложи към макро тела. И квантово явление да е причината за множене на вселени/светове. Нали има закони за запазване на енергията?

Мисълта ми бе относно абсолютно непознатите неща. Тези, които преобръщат (евентуално) разбирането ни за познатите.

Напр. имало е разбиране, че земята е плоска и пр. и изведнъж... тя е кръгла, обикаля около слънцето и пр. Неща коренно трансформирали разбирането ни за земята, слънцето и пр. Тези неща не се случват всеки ден, но се случват. Телефона в джоба ми би бил абсолютна фантастика преди 300г. Това са т.нар. явления- черни лебеди, непредсказуеми.

Та какво прави един нармален, образован човек ако изведнъж му се случи "излизане от тялото". Най-вероятните два подхода: отхвърляне ("аз си въобразявам" или отиване на доктор, който ще го гледа с интерес. А "явлението" дори не е непознато, има добри книжки от подобни автори.

Сънуването е процес, който си обясняваме с мозъка. Ами ако обяснението не е само в мозъка? Какво правим? А обяснението с мозъка е "трудно" ако се сравни с вече писаното извън науката. Разбира се, ако отсееш многото плява.

Ако човек има още n "нива" които работят в него а ние знаем в подробности за едно и нищо за другите?

А в момента науката е конституирана така, че да задълбава в единия аспект. Което няма лошо по принцип. Но като хора, ние би трябвало да знаем и за другите ни нива (или аспекти).

Причината да не им обръщаме сериозно внимание е, че всичко е оплетено в религии, вярвания и маса "безинтересна" литература тип Коелю или Упанишади. И много автори, къде с опит, къде с фантазия. И човек не знае от къде да почне и дали такова нещо изобщо има. И ако няма "дар" и/или силен и дълготраен интерес (предпоставка за внимание и мислене по тематиката), най-много да попадне в система вярвания (религия).

А като се обърне човек към науката - ясен, чист път, отъпкван дълги години. Започваш от А и Б и кеф ти физика, кеф ти история, кеф ти психология. И много от разумните хора залагат на сигурното. Което си е нормално.

Живот и здраве, като отворя тема за науката, ще опитам да разгледам всичко малко по-подробно. И по-отдалеч.

Щото като се видят ограниченията на науката (основно породени от нашето отношение), би могло да се види по-ясно голямата област свързана със субекта човек. Има досег с психологията.

Защо не отвориш теми,с конкретните неща,които те интересуват?

Мисля че ще бъдеш по-ясен ако го направиш,дори те да не са "научни".За всяко от тези според теб непредсказуеми явления.

Защото изрази като "ограниченията на науката",аз бих използвал само ако тя ограничава по-някакъв начин моите убеждения,отхвърля ги или не мога да ги докажа чрез нея.

Иначе за мен,науката е част от конкретната цивилизация.Днес се намираме в постиндустриално общество(по-напредналата част от човечеството,не цялото).И нашата наука е постиндустриална,тя не може да надхвърли това си ниво,докато няма промяна в самата цивилизация.

Редактирано Януари 5, 2013 от Gloster

[Doris]

И официалната наука го игнорирала, защото не можел да докаже това....И немало полза от това твърдене....

Не, не е така, Ератостен е бил част от официалната наука и си е доказал твърдението. Но от него наистина не е имало особена полза на времето.

[Малоум 2]

Грешката ти е, че търсиш непознатото, игнорирайки познатото от науката, защото тъкмо на него дължиш джиесема в джоба си.

Непознатото може да е добре забравено старо. Например, още в древността Ератостен не само се е сетил, че Земятя е кръгла, но е изчислил и радиуса и.

Не е можел да твърди, че Земята е кръгла.

Можел е да твърди, че кривината на равнината на плоската иначе Земя, между тези две точки е с радиус ... еди какъв си. ...

Можел е да предполага ... както казваш, да се досеща...

...

По темата:

За да има правилно, а не хаотично мислене е нужна много добра предварителна подготовка за познаване на известните факти до момента. Тогава мисленето и съответно тълкуването чрез мислене, хипотезите, достигат до същност, която Съдържа в себе си обяснение на фактите!

"Изреченията - разкази" от най-най-различни хора - не са факти!.. Колкото и убедени да са авторите им, че са им се случили тези събития, които искат да поднесат към научно разглеждане, щом не могат да се повторят в независима лаборатория - то те не факти за научно разглеждане.

...

[sirius]

...

По темата:

За да има правилно, а не хаотично мислене е нужна много добра предварителна подготовка за познаване на известните факти до момента. Тогава мисленето и съответно тълкуването чрез мислене, хипотезите, достигат до същност, която Съдържа в себе си обяснение на фактите!

--

"Изреченията - разкази" от най-най-различни хора - не са факти!.. Колкото и убедени да са авторите им, че са им се случили тези събития, които искат да поднесат към научно разглеждане, щом не могат да се повторят в независима лаборатория - то те не факти за научно разглеждане.

...

С първата част съм напълно съгласен. По принцип.

Но никой не може да определи точно:

-какво е "много добра" подготовка

-кои са всички известни факти. (известните факти подразбира това)

Мисленето, тълкуването и същноста, която споменаваш са в нечия глава и тази глава Е основния фактор да приеме мисленето си за правилно.

Науката е една система, която включва установен, приет начин за проверка на твърдения От хората участващи в (приели) този апарат.

Втората част отговаря напълно на изискванията на тази приета система наука.

Но, не означава, че непотвърдено от независими учени твърдение (изречение) не е възможно да е вярно.

Опитай се да дефинираш ясно и еднозначно думата "факт" и ще разбереш, че зависи как(от кого) се разглежда. За науката, непотвърдени изречения и твърдения не са факти. По условие. Така е. Това е.

Точно това условие е полезно за науката като изключва непотвърдени твърдения но и я ограничава да разглежда само потвърждаеми твърдения.

Ако някой твърди: "боли ме главата". Това твърдение факт ли е, научен ли е, възможно ли е да е верен?

Това е "всеизвестно", прието за напълно възможно да е вярно твърдение.

Но ако твърдението е: "Мога да излизам от тялото си"? Това е непотвърдимо научно твърдение и с това автоматично става извън областа на науката. Възможно ли е? Кой ще определи ако науката я няма тук по условие.

Това е. Това е разграничението, което искам да покажа.

Редактирано Януари 6, 2013 от sirius

[Doris]

Не е можел да твърди, че Земята е кръгла.

Можел е да твърди, че кривината на равнината на плоската иначе Земя, между тези две точки е с радиус ... еди какъв си. ...

Можел е да предполага ... както казваш, да се досеща...

...

По темата:

За да има правилно, а не хаотично мислене е нужна много добра предварителна подготовка за познаване на известните факти до момента. Тогава мисленето и съответно тълкуването чрез мислене, хипотезите, достигат до същност, която Съдържа в себе си обяснение на фактите!

"Изреченията - разкази" от най-най-различни хора - не са факти!.. Колкото и убедени да са авторите им, че са им се случили тези събития, които искат да поднесат към научно разглеждане, щом не могат да се повторят в независима лаборатория - то те не факти за научно разглеждане.

...

Обясненията обаче не бива да противоречат на фактите. Често обаче ние толкова си харесваме обясненията и теориите, че пускаме вход въображението си за да скрие от нас фактите.

Ти казваш "Не е можел да твърди, че Земята е кръгла." и пускаш в ход някаква въображаема локална кривина, но фактите са, че преди да изчисли радиуса на Земята, Ератостен е изчислил обиколката и, колкото и странно да изглежда на пръв поглед, той или се е досетил , или е узнал от някъде, че Земята е кръгла:

В деня на лятното слънцестоене по обяд Ератостен измерил сянката на поставен специално за целта в неговия двор стълб и така намерил височината на Слънцето в Александрия на този ден – на 7°,2 от зенит. Следователно това е ъгловото разстояние между градовете Александрия и Сиена. Използвайки факта, че окръжността има 360° (а Александрия и Сиена се намират на повърхността на една кръгла Земя), той изчислил, че разстоянието между тези два града е 50 пъти по-малко от обиколката на Земята (360°/7°,2=50).

Знаейки от търговците, пътуващи между двата града, че разстоянието между Александрия и Сиена е 5000 стадия, той получил, че обиколката на Земята е 250 000 стадия.

За съжаление не се знае каква стадия е използвал Ератостен. Ако е египетска, която е равна на 158 м, тогава неговото измерване се оказва поразително точно – 39 500 км! В този случай се оказва, че на астрономите са им били нужни цели 18 века, за да измерят обиколката на Земята с по-голяма точност. Ако Ератостен е използвал гръцка стадия, грешката се оказва по-голяма – 47 425 км. Днес ние знаем, че обиколката на Земята по екватора е 39 941 км!

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=2&ved=0CDkQFjAB&url=http%3A%2F%2Fyc-haskovo.org%2Fdownload%2FThe%2520Eratosthenes%2520Experiment-bg.doc&ei=GrvpULnvDpL24QSz1IGgDw&usg=AFQjCNFG1pVGuhDheRQC13BD8uazwRbAeQ&sig2=ywQ6seDIGuzfCMCvXESxNA&bvm=bv.1355534169,d.bGE

и, че между Асуан и Александрия няма никакви възвишения.

Така че, Сириус, ако нямаш някакво доказателство, някакъв общоприемлив факт, с който да убедиш хората в истинността на някакви странни твърдения, по-добре не ги споменавай.

[Шпага]

"Безкръвни операции". Според мен те са пример за нещо отдавна известно и много странно, за което науката все още не се е произнесла категорично - http://www.google.bg...depem0lPxNBjvbQ Процедурите, показани във филмчето, не ми изглеждат като някакви ловки шарлатании. Но какво може да е обяснението

[Last roman]

безкръвните операции си съществуват в хирургията. Колкото до шарлатанията - това вече си е съвсем друга бира.

[sirius]

Остави "фактите" дето не споменавам, Дорис. Тук се опитах да посоча ограниченоста на научния метод. Ако това не се изясни, няма никаква нужда от "факти".

Как мислим. Ние хората.

По-конкретно, как преценяме? Как като чуем твърдение, преценяме дали е факт или не.

Малоум добре спомена условията за "правилно мислене", но доколко са изпълними те. Особено ако човек мисли за неща където не е специалист.

Та според мен, подходите ни при "сблъсък" с ново за нас твърдение са най-общо:

-да, това съответства на това, което вече знам, че е вярно.

-не, това не ... същото.

Ако сме прочели нещо от доверен източник, и по-късно ако някой твърди същото ще се съгласим.

Това е доверие. И нашето "мислене" се свежда до сравняване с вече запомнено.

Ако сме прочели нещо от доверен източник, и по-късно ако някой твърди нещо различно, ние сравняваме: Е ли този дето ми говори спец от равнището на това дето съм чел? Ако е, най-вероятно да се съгласим. Ако не е, най-вероятно няма да се съгласим.

Това е сравняване на авторитети. Пак доверие.

Ако човек има сериозно разбиране по въпроса, едва ли ще се повлияе от авторитет. Той сам ще навърже точките и ще се съгласи или не. И ако бъде запитан защо, ще може да "върне лентата" към питащия до нивото на неговото разбиране. Което сериозно погледнато често си е цял цикъл лекции, ако нивото на питащия е ниско по въпроса.

Та ако се замислим "какво е факт", нещата винаги водят към нас. Или разбираме факта, или се доверяваме на авторитет. И двата случая НИЕ приемаме или не "факта".

Писах по едно време за личното "описание на света" -има връзка. Това описание започва в детството и с възрастта се променя и накрая (често) "втвърдява". Но на тези процеси се обръща много малко внимание в училище. Повече внимание се обръща за изгрждане-формиране и втвърдяване на описанието.

Затова хората сега са толкова контролируеми. Статията, която цитира Историк е супер: - Когато ви се внушава, че избирателно трябва да използвате само положителните емоции и мисли, всъщност се осакатява вашата способност за критичен анализ и автономно действие.

Редактирано Януари 7, 2013 от sirius

[stinka (Rom)]

Гносеология?

[Doris]

Гносеология?

Да, това имам предвид. Нашият живот е много кратък за да откриваме колелото отново, по-добре да проучим вече обмисленото във философията. Защото философията е наука от хилядолетия и хората са създали теория на познанието като част от нея.

[sirius]

Дорис, как преценяш дали вече обмисленото, от другите, е факт/вярно?

Редактирано Януари 7, 2013 от sirius

[Doris]

Лично аз подхождам леко техничарски, защото това съм учила, не смятам , че обмислянето е достатъчно, нужно е и нещо , което да ни свърже с реалността - експеримент или наблюдение.

Иначе, в епистемологията се разглежда теоретично критерият за истинност.

http://studentskigrad.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=1258:2011-06-28-06-55-15&catid=69:2011-01-29-16-34-47&Itemid=101

[B0081]

Как мислим. Ние хората.

По-конкретно, как преценяме? Как като чуем твърдение, преценяме дали е факт или не.

Малоум добре спомена условията за "правилно мислене", но доколко са изпълними те. Особено ако човек мисли за неща където не е специалист.

Здравей Сириус.

Аз ще ти кажа как мислим , .

Мисленето не е нищо повече от намиране на някакъв логически (според индивида) отговор на някакъв въпрос , и този отговор е продукт само и единствено на вече известни за индивида "факти" които съдържа паметта му.

Разликата е почти само в съдържанието на паметта на индивида. Да се каже че някой е по умен, а друг е по глупав е грешен подход, защото всъщност по глупавия индивид разполага с по малко информация, нищо повече. Имаме два индивида с различно количественно съдържание на информация. За мисленето , основното е - количество информация която съдържа паметта на индивида

Другата страна на мисленето е качесвото на информацията която съсдържа паметта. Двама души могат да гледат на някакво случващо се събитие, но да виждат различни неща. Аз лично съм се хващал че сетивата ме "подвеждат" , пропускът го запълва мозъка разбира се. Ако не може да се доверим на сетивата си, какво да говорим за получаване на накаква сложна научна информация от книги , телевизия и др. Ние просто си изграждаме лична истинска реалност за всяко нещо. В крайна сметка реалностите ни се разминават. Има механизми за уеднаквяване на реалностите - например физиката чрез математическия й апарат. Другия пример е хората с еднаква професия (не работа) , или религиозни общества - това обеденява хората в една единна группа с приблизително обща реалност и ги прави силно общество (но това е друг въпрос).

На мен лично ми допада идеята на един индийски философ, че човек трябва да отхвърли всякакви учители и гурута, и да тръгне сам да търси истината . В крайна сметка ние хората не сме толкова различни, и ако всеки тръгне сам да търси истината то всички ще стигнат до приблизително еднаква истина. Всъщност това което ни различава са вярванията ни , заблудите ни, придобити по един или друг начин.

Дали може да се измисли нещо което е извън нас ? Трудно е, но не е невъзможно, и на това според мен му се вика - мислене.

Редактирано Януари 7, 2013 от B0081

[Last roman]

Разликата е почти само в съдържанието на паметта на индивида. Да се каже че някой е по умен, а друг е по глупав е грешен подход, защото всъщност по глупавия индивид разполага с по малко информация, нищо повече. Имаме два индивида с различно количественно съдържание на информация. За мисленето , основното е - количество информация която съдържа паметта на индивида

по-глупавият индивид не е задължително да разполага с по-малко информация. Разковничето е, че той не знае как да борави с нея и какви изводи да си направи от това. Демек не само количеството информация е важно, но и качеството на мисловния процес.

Колкото до това - всеки ако тръгне да дири самосиндикално 'истината' ще стигне до съвсем различни нейни варианти /т. е. неистини/, в зависимост от горепосочените характеристики.

[B0081]

по-глупавият индивид не е задължително да разполага с по-малко информация. Разковничето е, че той не знае как да борави с нея и какви изводи да си направи от това. Демек не само количеството информация е важно, но и качеството на мисловния процес.

Качеството на мисловния процес би определило само разлика във времето за достигане до отговора при два различни индивида с еднаква информация. Но отговорите ще са еднакви ако информацията която имат е еднаква.

[sirius]

Дорис, зададох ти ясен въпрос, а отговаряш неясно. "техничарски" може да се тълкува доста широко. Епистемологията ли преценя вместо теб? Колко от добре мислещите са учили епистемология? Ако не са учили, означава ли, че трудно мислят?

В0081, Роман ме изпревари, мисленето свързва наличната информация, паметта. И наблюдаваното разбира се. Значи при една и съща информация, някои ще мислят по-добре. Тестовете за интелигенстност не са ли нещо такова?

Редактирано Януари 7, 2013 от sirius

[Last roman]

Качеството на мисловния процес би определило само разлика във времето за достигане до отговора при два различни индивида с еднаква информация. Но отговорите ще са еднакви ако информацията която имат е еднаква.

това просто не е вярно.

[B0081]

Тестовете за интелигенстност не са ли нещо такова?

Не.

Всеки тест (имам впредвид различните модели на въпросите ) си има своя структура за образуване.

Има доста сложни модели, при които ако не ги знаеш предварително - нямат решаване.

Аз също мога да задам модел със сложен основен код, който ако някой не го знае ще му отнеме дни или седмици за да го намери.

Разбира се тестовете не се правят толкова сложни, те са образувани на основа училищна подготовка. Разчита се на това че човекът се е сблъсквал с подобни задачи.

Както казах на Римлянина разлика е само във времето за решаване.

[Doris]

Дорис, зададох ти ясен въпрос, а отговаряш неясно. "техничарски" може да се тълкува доста широко. Епистемологията ли преценя вместо теб? Колко от добре мислещите са учили епистемология? Ако не са учили, означава ли, че трудно мислят?

В0081, Роман ме изпревари, мисленето свързва наличната информация, паметта. И наблюдаваното разбира се. Значи при една и съща информация, някои ще мислят по-добре. Тестовете за интелигенстност не са ли нещо такова?

Въпросът ти беше:

Дорис, как преценяш дали вече обмисленото, от другите, е факт/вярно?

и аз ти отговорих как преценявам аз и как се разисква този въпрос във философията, защото твоята "интересна тема за мислене" се намира в раздел философия. Не съм виновна, че междувременно на теб са ти дошли още няколко въпроса в главата.

Бих те посъветвала да ограничиш предмета на темата до няколко конкретни тези, а не да скачаш от идея на идея, защото така нищо няма да излезе накрая.