Отиди на
Форум "Наука"

Социалистически реализъм


Recommended Posts

  • Потребител

ОТ. Не зная какво сте спорили, но фактите са такива: Войната е свърщила с подписването на договора на 8-ми (затова това е ден на Европа и западняците тогава я празнуват). Обаче Сталин не е бил доволен от генерала подписал договора и поискал преподписване на 9-ти. Затова руснаците и ние с тях празнувахме на 9-ти. И сега 8-ми е края на войната и ден на Европа, а 9-ти Ден Победи!

И тази снимка, както и снимката на Иво Джима са правени доста по-къснo и съответно са режисирани.

Ако колегите ти са твърдели, че войната е свършила на 8-ми, прави са!

Доживях да видя един "Всезнаещ и никога не грешащ модер" да греши. ;)

Денят на Европа няма нищо общо с края на войната.

9 май е обявен за Ден на Европа, защото през 1950 година на този ден е направена първата стъпка към създаването на Европейския съюз.

Тогава в Париж, френският министър на външните работи Робер Шуман прочита пред международната преса декларация, в която се предлага нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която ще направи войната между европейските народи немислима.

Неговата идея е да се обедини производството на въглища и стомана и да се създаде наднационална европейска институция, която да го управлява. Договор за създаването на подобна организация е подписан само година по-късно и влиза в сила през юли 1952 г.

Предложението на Шуман се счита за началото на това, което днес наричаме Европейски съюз.

Затова на срещата на лидерите на ЕС в Милано през 1985 г. е взето решение 9 май да се чества като „Ден на Европа"".

http://europa.eu/about-eu/basic-information/symbols/europe-day/index_en.htm

Редактирано от hristo_serafimov
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 416
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Абсолютни глупости говориш!!!

Както комунизма е прекрасен на книга, така и БДС е прекрасен, Само че нито едното, нито другото се получаваше.

Вместо да говориш е инженери технолози от онова време, вземи поговори с някой работник, Те ще ти разкажат чудеса за хигиената на производство,

Как се мачка лютеница с кални ботуши, Как като се пръсне някой буркан се събира с метла и лопата и се връща в общия кюп барабар със стъклата. Как при приготвянето на консерва с шкембе, шкембето се мие отгоре-отгоре, после при сваряването се получава характерния кафяв цвят и човек си мисли, че има запръжка. Примерите могат да бъдат с хиляди. Всеки хранителен продукт минаваше през безхаберието на тогавашния работник, който не му пукаше за качество и количество, важното е надницата да върви и накрая на работния ден да изнесе нещо.

Едно е да си чел и чувал много за онова време, съвсем друго е да си ял от лайната и да нямаш възможност за избор.

Редактирано от rumcaiz
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Няма как да не се разсмея на ценовата статистика от 1988 г. *тогава съм бил на 7 години, де*

Детският ми спомен от кварталния пазар и от плод и зеленчука са: смрад и миризма на развалено.

На пазара имаше дини на камара, които се бяха вкиснали и рояци мухи. Качество - нула!

За жилищата - баба ми и дядо ми са отчуждавани на два пъти в периода 1950-1990 г. - естествено без право на избор - така през 1987 г. попадаме в панелата, където живеят родителите ми и до днес.

За централното парно отопление в големите градове - по-голяма глупост едва ли може да съществува, ако трябва да се плаща истинската стойност.

Само в Сибир май е по-зле, там дори няма начин да си регулираш сам радиатора, понеже липсват кранове в стаите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

rumcaiz, не съм бил навсякъде (да огрея), но където и да съм бил е имало такива случаи. Щото тъпанари всякакви. Но определено не са били практика. Та аз самият съм правил зулуми, от които сега се срамувам, но тогава толкова ми е бил акъла(лапешки), и ако е можело да мине безнаказано...

Редактирано от sirius
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Няма как да не се разсмея на ценовата статистика от 1988 г. *тогава съм бил на 7 години, де*

Детският ми спомен от кварталния пазар и от плод и зеленчука са: смрад и миризма на развалено.

На пазара имаше дини на камара, които се бяха вкиснали и рояци мухи. Качество - нула!

За жилищата - баба ми и дядо ми са отчуждавани на два пъти в периода 1950-1990 г. - естествено без право на избор - така през 1987 г. попадаме в панелата, където живеят родителите ми и до днес.

За централното парно отопление в големите градове - по-голяма глупост едва ли може да съществува, ако трябва да се плаща истинската стойност.

Само в Сибир май е по-зле, там дори няма начин да си регулираш сам радиатора, понеже липсват кранове в стаите.

и кое ти е толкова смешно?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Абсолютни глупости говориш!!!

Както комунизма е прекрасен на книга, така и БДС е прекрасен, Само че нито едното, нито другото се получаваше.

Вместо да говориш е инженери технолози от онова време, вземи поговори с някой работник, Те ще ти разкажат чудеса за хигиената на производство,

Как се мачка лютеница с кални ботуши, Как като се пръсне някой буркан се събира с метла и лопата и се връща в общия кюп барабар със стъклата. Как при приготвянето на консерва с шкембе, шкембето се мие отгоре-отгоре, после при сваряването се получава характерния кафяв цвят и човек си мисли, че има запръжка. Примерите могат да бъдат с хиляди. Всеки хранителен продукт минаваше през безхаберието на тогавашния работник, който не му пукаше за качество и количество, важното е надницата да върви и накрая на работния ден да изнесе нещо.

Едно е да си чел и чувал много за онова време, съвсем друго е да си ял от лайната и да нямаш възможност за избор.

Тези харектиристики на родното ни производство не са единствено монопол на соца ни, едва ли ги е имало (поне в такива мащаби) в една соц. Германия, Чехия или Унгария например. Така, че тук се отваря и един познат културен въпрос.
Освен това, тези, все пак спорадични „открития“, поне се заклеймяват за разлика от сегашните легално и безропотно слагани синтетични болкуци в повечето продукти! Което не оневинява разбира се този тип нехайство.
И друго: не си мислете, че на запад не се откриват неуместни и опасни предмети тук и там в хр. продукти, въпреки, че контролът се предполага е по-стриктен и работниците по-съвестни. Да не говорим, че покрай глобализацията и характера на пазара, контролирането е силно затруднено: например скандалът с конското месо събсем наскоро.
Редактирано от bravo
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пазарът си е пазар и си има своите правила. Но има и възпитание (обработка) на потребителя, което го настройва към един нездравословен консуматорски хедонизъм и адаптация към боклуците, които се шиткат. За това идеше пропо в предишния ми пост.

Проблемът е предизвикан и от това,че по принцип повечето хранителни продукти са с малка трайност,а целия производствен процес,складиране,транспортиране и т.н. изискват увеличаване на трайността и затова и създаване на продукти,оцеляващи седмици наред,обаче и не съдържащи въпросните живи бактерии

За соц.пазара най-ярки са ми спомените за хляба.В моето детство имаше само три вида хляб,а малко по-късно взеха произвеждат и франзели.В нашето семейство,аз отговарях за купуването на хляба,защото родителите ми се връщаха от работа между 17-18 часа,а по това време обикновено хлябът беше свършил или пък имаше само типов,Затуй на плещите ми лежеше направо отговорна задача точно в определеното време /на доставката / да съм на опашката и разбира се до мен да стигне бял хляб.Сега хлябът освен ,че има най-различни видове ,ами като гледам често тъй си и остава,което също не е редно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Типично Пандора.

И ние сме оставали без хляб. Но не бе трагедия щото има комшии, роднини, приятели. И пак си имаше изход - майка ми правеше я тутманик, я палачинки.

Според мен, лекия недостиг е здравословен.

Голяма работа като няма 10вида хляб. Или банани. Имам чуството, че бананите (колкото) ги имаше само заради статистиката - има ли банани - има. Но не си заслужава влаченето на банани от далеч. Ние все пак сме с 4 сезонен климат и имаме много добро разнообразие от плодове и зеленчуци. Верно че системата бе мудна и в магазините нямаше пресни дини, пъпеши, ябълки, марули и пр. Но по пазарите си имаше. София определено бе леко ощетена в това отношение. Предполагам, по него време не съм живял в София. Но помня роднини от Пловдив как се кефеха като дойдат, да късат домати, краставици и да режат салата. Дори се кефеха да ги копат и поливат.

Ако някой даде решение за такава система, където хем да има свобода, хем ред, ниски цени, разнообразие, изобщо цялото щастие .... ще му стисна ръката лично. Ама детайлно - хора, кадри, отрасли и пр. и по петилетки и десетилетки. Щото иначе принципно и Ленин знае.

Редактирано от sirius
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Проблемът е предизвикан и от това,че по принцип повечето хранителни продукти са с малка трайност,а целия производствен процес,складиране,транспортиране и т.н. изискват увеличаване на трайността и затова и създаване на продукти,оцеляващи седмици наред,обаче и не съдържащи въпросните живи бактерии

За соц.пазара най-ярки са ми спомените за хляба.В моето детство имаше само три вида хляб,а малко по-късно взеха произвеждат и франзели.В нашето семейство,аз отговарях за купуването на хляба,защото родителите ми се връщаха от работа между 17-18 часа,а по това време обикновено хлябът беше свършил или пък имаше само типов,Затуй на плещите ми лежеше направо отговорна задача точно в определеното време /на доставката / да съм на опашката и разбира се до мен да стигне бял хляб.Сега хлябът освен ,че има най-различни видове ,ами като гледам често тъй си и остава,което също не е редно.

Вярно е. То и транс маслата са направени първо за употреба в армията (заради трайността и запазване на консистентостта) и после са навлезли в масовото производство и в артериите на блажения консуматор (след ВСВ). Така винаги има пълни рафтове с шарени боклучета, които си отседяват без проблем, част от съдържание на които също си отседява без проблем в гореспонетатите съдове.
Накратко, превърнати сме в амбулантни бройлери, но трябва да има поне свестна и достъпна алтернатива (напр. стъклени буркани, хляб без мая, мусака без картофи* и повече био продукти), което значи пък, че трябва да се наблегне на местно производство, отвсякъде звучи добре, а?
* топка.
П.П. Sirius, ако забравиш за ниските цени, може да ми стиснеш ръката.
Редактирано от bravo
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И не само местно производство ,ами завръщане на старите пазари ,където всеки рекламира своя продукт,дава ти да опиташ и лично познаваш производителя,който не се крие зад неразбираеми названия и крупни международни фирми.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

доброто старо време /когато картофите бяха картофи, доматите - домати, а краставиците - краставици/ вече никога няма да се върне. Единственото спасение е да забегнеш на село и да правиш бартер с местните.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Я да питам, защо наричате "Кума Лиса шоколад"? Изял съм много такива докато бях малък, но никога и през ум не ми е минавало да го нарека шоколад, аз го знаех като марципан, нещо принципно различно от шоколада.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като се сетя за марципана... еххх... къде е испанския масапан, къде е нашия марципан!?

А не е като да сме нещо дифектни в краката и да не можем да си направим сами...

...

Викахме му шоколад, щото не беше като оня синия марципан. Шоколад си беше на вкус. РазкоШ.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Аз за син марципан (по вкусен) не зная, помня само кума лиса, то може и други да съм ял, но по вкусни не са били. Знаех единствено, че марципана е нещо по долно и различно от шоколада.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Христо Серафимов писа: Доживях да видя един "Всезнаещ и никога не грешащ модер" да греши. Денят на Европа няма нищо общо с края на войната......
Даам, но не е точно грешка, а неправилно поднесена информация. Мислех си в тоз късен час, че и 8-ми има статут на 'Ден на Европа' заради края на ВСВ. И писах специално за разнобоя 8-ми на Запад с/у 9-ти на Изток. Иначе зная, разбира се, защо 9-ти е ден на Европа, но в БГ например колцина знаят за това?.

Алвата писа: и кое ти е толкова смешно?

Алва смешен ти е копи пейста ;). Първо си направил някакъв меланж от цени. Хляба например не беше накрая 36ст., а 48ст. Второ не е имало възможност да напуснеш НРБ до 60-те свободно. Трето ладите с чакане съвсем не са дотирани от БГ правителството просто защото СССР ги продаваше на НРБ по 900 преводни рубли и ако някой е дотирал това е СССР. По нататък извини ме, ама не четох. Хиляди стрници се иписаха по темата защо цените са били толково ниски. Ще припомня няколко причини. !-ва и най-голяма. Соц д-вата експлоатираше БГ работещите във всички сектори нагло и безогледно. Не само работещие зад граница (заплатата на баща ми в Алжир бе 7 000$ от които той получаваше 500$ но в бонове (знаеш ли какво е това? ;)) по сметка и още 1 500 в алжирски франкове за да живее там, 5 000$ прибираше милата ни родина) те са срвнително малко, собствените си работници третираше като роби, собствените си войници, студенти и даже деца. Втората причина е дотациите на СССР под формата на енергоносители на сметка, но това беше до време. Третата е СИВ, които позволяваше нашите стоки да се изнасят независимо от тяхното качество. Въпреки това обаче в средата на 70-те НРБ, която до тогава имаше много малък дълг към западните финансови институции започна бавно да го повишава. Очевидно беше, че даже тези три причини не могат да компенсират дотирането на транспорта, енергопотреблението, хляба и разни други хранителни продукти. И съвсем 'закономерно' се стигна до '85-та, защото паралелни процеси вървяха и в останалите страни от СИВ. Не вярвам да не знаеш, но ще пиша, че Румъния зае курс за изчистване на дълга към Запада и буквално гладуваха, не умираха от глад, но гладуваха и то не малка част (така щеше да се случи и с БГ, ако не бяха дълговете (но само за протокола ще припомня, че Румъния имаше нефт) Ангеле, въпреки ТКЗС-тата и тежката индустрия от продуктите на която никой нямаше сериозна нужда, а от самата нея пък ние). СИВ сериозно се пропука, появиха се разногласия. А и СССР разбра, че дълго няма да може хем да захранва соц блока с евтини енергоносители, хем да си къта нефта (ще припомня също, че от времето на Хрушчов, СССР купувае къде големи, къде огромни кол-ва зърно от Аржентина, Канада и Австралия (понякога само от едната или само от две) за да си изхрани населението. Всяка година и за това не плащаше с преводни рубли, нито с промишлена продукция или с оръжие, плащаше със износ на суровини или теглеше заеми), хем да е в час с оръжието и космоса, хем да се прави на полицай в собствената си половина, хем да удържа не само различните народности в с-ва си, а и самите руснаци. Алва още една корекция. Голяма част от жилищата в София и в големите градове бяха ведомствени. И да имаш пари пак не може да ги купиш. Тази глупост, че със средна работна заплата можеш да си купиш апартамент за 6-7 години от къде си я копирал? Даже си беше опасно да купуваш апартамент защото, ако не си далавераджия няма как да събереш парите. Правеха се врътки с продажби на имоти и с 'борсата' на печелившите фишове на Щастливеца. 'Кинкалеристите' си живееха под наем или с устни договорки за собствеността, на селяните направили някакви пари с паарцелите за лично ползване и построили големи къщи се гледае през пръсти, но това само през 80-тте, по рано не можеше.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

синя беше опаковката на марципана, иначе той си беше в естествения за социализма цвят... :guitar:

тогава много се чудех, тези лелки, дето го продават тоя марципан, вкусвали ли са какво продават!?

....

та кума лиса си беше вкусотия...

...



И още нещо - другари, писахте, че соц блокът не произвеждал какао и затова нямало шоколад.

Това сигурно ли е или не съвсем? Аз се сещам за една страна нейде далече от Европа с един побелял и почти умрял диктатор, ама все пак - производител и на какао.

Редактирано от Emil z Lonneberg
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Еднаква по площ с България. Като за какао - вероятно би стигнало? Не мога да коментирам, само зная, че това какао не го ядяха кубинците. Някой е папкал. Дали са го изнасяли за долари или са го давали на Съюза за нефт, бог знае.

Но подозирам, че супер шоколади би могъл да прави соц блока. Не много, но вкусни. Какао имат, фабрика си имат на място (останала от американците)... какво повече? Технолозите са си на място. Тези, които не могат да плуват, че тея, дето могат да плуват, са доплували до Миами.

Благодаря за линка за корекомите. До нас навремето имаше кореком. Ами то само един такъв магазин да има в една държава и ... предаността на гражданите към идеологията на комунизма я пиши бегала...

...

Редактирано от Emil z Lonneberg
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

да, еднаква по площ с българия, значи малка държава. е няма достатъчно какао както казах за стотици милиони души.

http://www.zchocolat.com/z34/chocolate/chocolate/produccion-cacao.asp

mérica latina/ Caribes
La producción sudamericana representa cerca del 14 % de la producción mundial en 2002/2003 (418 000 toneladas). Al principio del mercado mundial de cacao, Brasil era en el siglo XIX, el primer productor mundial. Suplantado hoy por áfrica del oeste, queda en primer lugar de la producción en América latina con 163 000 toneladas de cacao en 2002/2003. Sus plantaciones son grandes explotaciones industriales. Ecuador sigue con 78 000 toneladas. Los otros productores de esta región (México, Bolivia, Colombia, Venezuela) producen un total de cerca de 170 000 toneladas. La producción tiende a variar sensiblemente a causa de las condiciones climáticas y problemas de parásitos que dañan las culturas. En el Caribe, la República Dominicana representa cerca del 2 % de la producción mundial. Los otros productores son: Haití, Jamaica, Cuba, Trinidad y Tobago, Granada.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз съм доволен от дискусията.

Първо бяхме на "няма производител на какао", сега стигнахме до "няма достатъчно какао".

Ако дядо Фидел имаше акъл, щеше да гледа какао и да строи фабрики за шоколад.

Сега имаме швейцарски шоколад, белгийски, френски... но то същото е и с кафето. Всички европейски държави се късат да произвеждат кафе...

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ами де факто няма производител на какао. производството му е символично. за 1980 куба не е дори сред първите 10 производители в латинска америка. е как да захранва половината свят?

държави съпоставими с куба като еквадор или коста рика дават около 1-2% от световното производство.

след като куба даже не е сред тези държави, очевидно дава под 1%, е според теб производител ли е, та и да изнася за половината свят?

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...