1100г. Царство България (913-2013г.)

[Galahad]

СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ИМПЕРАТОРИ ДО
ПРИЗНАВАНЕТО НА ЦАРСКА ТИТЛА НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ

На 4 септември 476г. Одоакър
заставил Ромул Августил да се отрече от престола. За да спечели подкрепата на
император Зенон, Одоакър изпратил императорските инсингии в Цариград и заявил,
че вече нямало нужда от двама императори. Той се задоволил да управлява Италия
с титлата крал (крал).

Абдикацията на Ромул Августил

С оформянето на варварските
държави на мястото на разгромената Римска империя се оформила нова светска
йерархия. В тази пирамида най-високо стоял императора-самодържец над който
стоял само Вседържителя – Бог. Кралете формално били подчинени на императора и
той давал тази титла, която след това вече преминавала по наследство. В тази
схема се вписали и източните титли хаган, която била приравнена на
императорската и хан – съответно на кралската.

Коронацията на Карл Велики за император

На 25 декември 800г. папа Лъв ІІІ
короновал франкския крал Карл за император на Западната римска империя. Но
патриарсите и папата само короноват владетелите с титлата, която получават по
наследство или им бъде призната от висшестоящите, а що се отнася до
императорската титла – от равните. По тази причина за да се легитимира титлата
на Карл се пристъпило към преговори с Византия, като дори се обсъждал въпросът
да се сключи брак между него и императрица Ирина и така да се обединят Изтока и
Запада. Но на 21 октомври 802г. във Византия бил извършен преврат, Ирина била
детронирана, а новия император Никифор І отказал да признае Карл за император.
В отговор през 806г. Карл започнал война срещу Византия, която продължила до
810г. По време на войната франките овладели Венеция и Далмация, които все още
формално се считали за подвластни на византийците. През 811г. обаче Никифор
Фока бил убит по време на похода му срещу България. Когато престола бил зает от
император Михаил, той се опитал да противодейства на българите като потърси
помощта на Карл Велики. Според западните
автори тогава Византия признала Карл за император, срещу което получила
изгубените Венеция и Далмация. Византийските автори обаче в продължение на 4 века
отричат това признание и наричат западния император с титлата крал.

Едва през 1190г. когато
внушителната армия на ІІІ кръстоносен поход предвождана от Фридрих І Барбароса
достигнала Цариград византийския владетел Исак ІІ Ангел се принудил да го
признае за император.

ПРИЗНАВАНЕТО НА ЦАРСКА ТИТЛА НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ

Докато в кризисните години на управлението на Ирина и Михаил
Византия да била склонна да прави ред компромиси за да оцелее, то с идването на
Македонската династия последвала стабилизация и интелектуалците в империята
започнали отново да мечтаят да възродят мощта и славата на древната Римска
империя.

Амбициозните императори и патриарси разработили концепцията
за „семейството на народите”, в което византийския император бил бащата, а
всички останали владетели били негови чеда, които му дължали синовна вярност и
подчинение. Разбира се създаването на една теория е много по-лесно отколкото
привеждането й на практика особено в епоха, когато правата се обосновават
най-добре с меча.

В тази период на своеобразно възраждане на империята обаче
настъпил период на криза – след смъртта на императорите Лъв Мъдри и Александър
тронът бил наследен от малолетния Константин VІІ, който над всичко отгоре бил
роден от брак, чиято законност била сериозно оспорвана. Начело на съседната
България пък се оказал византийския възпитаник Симеон. Византийските
интелектуалци се опитали да го приучат на концепцията за „семейството на
народите”, но това обучение дало съвсем нежелан за тях резултат, защото
българският владетел решил, че ако ще има такова семейство, то е най-добре
бащата да е той самия.

Поредицата от войни между България и Византия били
предизвикани от империята. Твърде амбициозният, но не особено способен
император Лъв, който не съвсем заслужено е наречен Мъдри предизвикал война с
България, премествайки тържището на българските търговци. След продължителни
военни действия двамата се помирили, но след смъртта на Лъв брат му Александър
отказал да поднови мирния договор. Александър обаче починал наскоро след като
предизвикал конфликта и с назряващата война трябвало да се оправят наследилия
трона малолетен Константин и регентството му.

През август 913г. българският владетел обсадил Цариград.
Регентството успяло да склони Симеон да се оттегли. Но във връзка с постигнатите
договорености византийските автори описват една особена церемония:

„В дво­реца. патриарх Николай отишъл
при Симеон, който склонил главата си пред него. Тогава патриархът, като
произнесъл молитва, сложил, както казват, на главата му вместо венец собствения си епириптарий. Надарени.с безброй и
богати дарове, Симеон и синовете му се върнали в своята страна, като се разде­лили,
без да се споразумеят относно мира” (Georgius Monachus Continuatus /
Продължитeлят на Георги Монах / в ГИБИ, т. 9, стр. 141-142).

Коронацията на цар Симеон от патр. Николай Мистик (изображението 1550г.)

Тази церемония е породила много
спорове сред изследователите, макар последиците категорично да показват какво е
било предназначението й – патриархът регент на империята признал и короновал
българският владетел за цар на българите. Затова и патриархът използвал
собствения си епириптарий - да не използва короната, с която се короноват
византийските императори, та да не може Симеон да претендира, че е получил
титлата „василевс на ромеите”. За византийските интелектуалци обаче и
признаването на титлата „цар на българите” е било твърде голяма отстъпка,
защото това означавало, че българският цар е владетел, над който стои никой
друг земен господар, дори и самия византийски император. Но дори и когато самия
патриарх Николай Мистик напомня на Симеон за твърде високата чест, с която е
удостоен, то той избягва дори за спомене какво точно е получил Симеон.

Катастрофалното поражение на
византийската армия в битката при Ахелой през 917г. макар за години напред да
съкрушило военната мощ на империята имало и положителна последица – бил
извършен преврат и на византийския трон се възкачил Роман Лакапин, което положило
началото на процес на стабилизация. Поставен пред свършен факт в писмото си до
цар Симеон той го нарича „брат”, което според тогавашната дипломатическа
практика се е използвало като обръщение между двама равни по степен владетели.
Роман І изрично заявява, че признава Симеон за цар на българите, но отрича
правото му да се нарича и император на ромеите. Симеон продължил да предявява
претенции към византийския трон и да призовава Роман да се откаже от престола,
да бъде сключен династичен брак и българският владетел да стане и съимператор.

Кризата била уредена при цар Петър,
който се отказал от претенциите да носи титлата „василевс на ромеите”, а в
замяна на това му била призната титлата „император на българите”, а българският
църковен глава получил патриаршеско достойнство.

Последвалата стабилизация и
просперитет на Византия обаче довели до попадането на българските земи в
пределите й. Българската патриаршия оцеляла, но била върната в положението след
покръстването, т.е. останала да съществува като архиепископия, макар и
самостоятелна, което за онази епоха също е било голямо изключение (такъв статут
е имала само Кипърската църква).

През 1185г. в Търново избухнало
въстание водено от братята Асен и Петър. След неуспешни опити да потуши
въстанието бил сключен мирен договор. През 1189-1190г. през Балканите преминали
участници в ІІІ кръстоносен поход предвождани от император Фридрих І Барбароса.
Асен и Петър му предложили военна помощ по време, когато отношенията му с
император Исак ІІ Ангел били обтегнати. В замяна те поискали да признае
императорската титла на цар Петър. Латинските автори отбелязват само, че
императорът отговорил благосклонно, без обаче да конкретизират дали е признал
императорска титла на българския владетел. Но доколкото собствената му императорска
титла е била оспорвана от Исак ІІ Ангел и българската помощ е била необходима
за да отстоява собствения си статут, то едва ли би тръгнал да оспорва
претенциите на Петър и Асен.

Сред убийството на Асен и Петър
българския престол бил зает от цар Калоян, а недалновидното поведение на Исак
ІІ Ангел и синът му довели не само до загубата на българските територии, но и
до превземането на самия Цариград от участниците в следващия ІV кръстоносен
поход. Притиснат от католическите Унгария и Латинската империя българският владетел решил да сключи уния с
папата. Титлата на българския владетел обаче се оказала спорна – папския легат
го короновал за крал, при все че Калоян претендирал да императорска титла. След
коронацията обаче Калоян започнал да се нарича в писмата си до папата
император. За разлика от Роман Лакапин, който отхвърлил претенциите както на
Симеон да се нарича василевс на ромеите, така и на германския владетел изобщо
да се нарича император папа Инокентий ІІІ мълчаливо приел претенциите на
българския цар. Дипломатичният папа си давал сметка, че чрез унията разширява
властта си, а спорът за титлата е крайно неизгоден – първо заради твърде
спорния статут на латинския император в Цариград, а от друга страна при
предишния поход тези дето трябвало да отказват признаването на българския
владетел за равен предпочели практическите изгоди.

След скъсването на унията от Иван
Асен ІІ папите отново избягват да наричат българските владетели императори, а
предпочитат да ги призовата да се върнат към католицизма наричайки ги крале, но
не е ясно доколко са получили отговор на тези си послания.

Походът на унгарците през 1366г.
срещу Видинското царство довело до нов обрат. Иван Александър с помощта на
Владислав Влайку успял да отвоюва Видин. Унгарците пуснали задържания Иван
Страцимир, като авторите споменават, че това станало с известни договорки, но
не споменават какво точно имат пред вид. От другите сведения обаче става ясно,
че Иван Страцимир е трябвало да остави две от дъщерите си като заложнички и да
се признае за васал на унгарския крал. Освен това той и съпругата му Ана приели
католицизма. Възниква въпросът обаче защо все пак унгарските автори премълчават
условията, при които е бил освободен Иван Страцимир, тъй като единствено
отвоюването на Видин е неприятен за тях факт. Изглежда нежеланото обстоятелство
е, че за да противопоставят Иван Страцимир на Иван Александър и бъдещия цар
Иван Александър унгарския крал и папата са признали покатоличения видински
владетел за български цар. Освен известното писмо на император Сигизмунд, в
което той нарича Константин Страцимир „преславен император на България”, още
през февруари 1370г. папата в писмо до Клара - майката на българската и
сръбската царици нарича съпругата на Иван Страцимир Imperatricem
Bulgarie Illustre, докато едноименната й сестра, която макар и съпруга на
сръбския цар Урош е наречена кралица „Ancham reginam Serviae Illustre”.

На 22 септември 1908г. Фердинанд обявил независимостта на България и
отново започнал да използва титлата цар. На 15 септември 1946г. в условията на
чужда окупация е бил проведен референдум и България е била провъзгласена за
република. В последвалите две конституции – Димитровската и Живковата са
включени текстове гарантиращи, че българската държава трябва да поддържа съюз
със СССР, в чоято сфера на влияние е била поставена след загубата на ВСВ. С
приемането на Лукановата конституция текстовете обвързващи България със СССР
бяха премахнати. През 2001г. за да заеме поста министър-председател последния
цар носещ подобно на първия името Симеон положи клетва за вярност към
републиканската Луканова конституция.

[T.Jonchev]

Ако може да бъде намерен поне един единствен пример извън епизода от 913г., в който коронация да се извършва с патриаршески епириптарий, вероятно спорът за това, че Симеон е бил коронясан от Николай Мистик би могъл и да продължи. Дотогава обаче настояванията, че патриархът бил обявил българския владетел за император (но педантично продължил да го нарича архонт, а Симеон се оттеглил неудовлетворен!) си остават само средство за избиване на национални комплекси.

[decapitator]

  Цитирай

Ако може да бъде намерен поне един единствен пример извън епизода от
913г., в който коронация да се извършва с патриаршески епириптарий,
вероятно спорът за това, че Симеон е бил коронясан от Николай Мистик би
могъл и да продължи. Дотогава обаче настояванията, че патриархът бил
обявил българския владетел за император (но педантично продължил да го
нарича архонт, а Симеон се оттеглил неудовлетворен!) си остават само
средство за избиване на национални комплекси.

Павел Георгиев има една крайно интересна статия по въпроса, която дава отговор (от части) на въпроса ти. Вж. P. Georgiev, Simeon's Coronation in 913, in: Historical Review (Исторически преглед), issue: 12/ 2001, pages: 3 - 20.

[T.Jonchev]

Четох я още когато излезе. Не помня кой по-късно я характеризира като насилие над изворите, но съм съгласен с това определение.

П.Георгиев взема един епизод (апокатастасиса на Мануил Палеолог), който е много по-късен и абсолютно произволно го приписва на случката със Симеон, без въобще да отчита разликите от една страна (най-вече мястото), разкрасявайки данните за събитието през 913 - от друга и претълкувайки думата αντι до удобен за целта му превод - от трета. Това пренасяне на по-късни събития, намерения и действия в по-ранен период и приписването им другиму е точно същото нещо, което се прави често с кариерата на Роман Лакапин от 919 - 920 (василеопатор - кесар - симвасилевс), приписвана като намерение на Симеон през 913г. Абсолютно несъстоятелно - и едното, и другото.

Присъствал съм точно на такава церемония преди години: патриархът постави края на едната епириптарна лента върху главата на коленичилия пред него, прочете молитва и направи над главата му кръстен знак. Ако следваме мнението на П.Георгиев излиза, че това е било апокатастасис, но всъщност беше само благослов. Естествено, молитвата не беше тази, която е цитирана в ръкописа Laurent. VIII. А нима имаме някакви данни, че над Симеоновата глава Николай Мистик е произнесъл точно тази молитва? Не, разбира се, П.Георгиев просто решава, че е била тази, защото така е удобно за тезата му.

Но дори да приемем изцяло тезата на Георгиев (че Симеон е обявен за василевс в самата България още преди 913г.; че е дошъл пред Константинопол с тази корона-шлем, с която е изобразен на един от печатите си; че Николай Мистик направил апокатастасис и потвърдил чрез него титлата василевс, която Симеон вече бил усвоил) някой все пак трябва да обясни от какво е бил недоволен Симеон, след като - както излиза по тази теза - всичките му искания са били удовлетворени. В този контекст се оказва, че е бил недоволен всъщност от титлата, с която сам, в собствената си страна, се е накичил и която патриархът по желание на самия Симеон, потвърдил. Доста абсурдно, нали?

[resavsky]

Симеон се провъзлгласява за император десетина години по късно някъде около 924 г.

[T.Jonchev]

Кога точно - не мога да кажа. Във всеки случай в 913г. - не.

[Galahad]

Струва ми се, че се отдава повече внимание на второстепенното, а се пропуска по-важното. Сиреч прекалено се обръща внимание на описаната церемония, а съвсем малко на документите, които са по-важни. Защото има много писатели, които са наричали бълг. владетел император, но офиц. документи са доста по-малко. А точно от документите зависи дали някой е признат за цар или не. Ако един император не е наричан от по-рано имащите тази титла така ... ами той си пада малко самозванец.

А за Симеон си имаме писмата на император Роман І Лакапин - симвасилевс, но все пак император на държаватаИРИ, в която били изпратени и инсингиите на последния император на Западната римска империя.

А ето какво пише Роман І Лакапин в първото си писмо по въпроса:

  Цитирай

По много признаци нашата от Бога царска власт се е убедила, че ваше духовно братство

Каква титла е използвал Симеон се вижда от печатите му (имаме си отделна тема за тях) и относно "василевс на ромеите Роман І вече дал възражения:

  Цитирай

Когато получихме вашето писмо и погледнахме надслова му⁴, от него самия узнахме, че не напразно сме имали такова мнение за ваше братство, и като «познахме от влакното платното», [разбрахме], че смисълът на написаното вътре не е добър. И като си помисля за твоето благоразумие и ум, учудвам се, че ти, като мислиш за неприлични дела и действаш за отдалечаването на мира, никога не отстъпваш не само на дело, но дори и на думи. Кажи ми, прочее, какво предимство има за тебе в това, че ти се пишеш цар на българи и ромеи,⁵ когато Бог не съизволява и не съдейства на това дело?

Роман І във второто си писмо също говори за концепцията за "семейството на народите", според която Симеон е бил духовен син на императора и за провъзгласяването му за василевс на ромеите:

  Цитирай

След като наруши това положение, като смеси двете неща.. . и постъпи спрямо баща си като [глупав] юноша, от което [се породиха] ужасите на войната, ти произведе съблазън, като провъзгласи себе си за цар не само на собствения си народ, но и на самите ония,………. и като те често наставлявахме духовно да се откажеш от такова лошо прозвище, ние не само не се удостоихме с никаква похвала от тебе, но, напротив

По-натам обаче казва следното:

  Цитирай

Как твоят най-възвишен и проницателен разум не е обсъдил, че ние писахме не за това изобщо да не се наричаш цар, а за това, че се пишеш цар на ромеите, тъй като ти в своето отечество можеш да правиш каквото искаш.

Византийците обаче съвсем не са били чак толкова широкоскроени, та да оставят другите владетели да се наричат в земята си както искат. Така в "Походът на Фридрих І" (ЛИБИ, т.3, стр. 271-272) има друг подход - в писмото си до Фридрих Исак ІІ Ангел го е нарекъл на "римски император", а "крал на Алемания". В отговора до "своя брат" Фридрих обяснява, че той е ромейски император, а Исак ІІ Ангел е само константинополски император, който незаслужено си е прикачил една съвсем незаслужена титла, тъй като не владеел Рим.

[decapitator]

Братството м/у Карл и Михаил надали се е различавало от това м/у Симеон и Лакапин (по-скоро обратното).

[svetogor]

Против съм да се насилва най-новата ни история и конституцията приета от Велико народно събрание да се нарича "луканова".Относно императорите - титлата девалвира и се изметва от основното и значение, а именно владетел на империя т.е. на една многонационална държава която е поне европейска ако не световна сила. Така, че за мене императори са Крум, Симеон и Калоян при това с доста условности понеже всичко продължава твърде кратко.

[Galahad]

Кои са империи, кои не, важното е, че нашия цар по картичките е бил редом с двамата кайзери и султана.

След 45г. реален и 25г. упадъчен социализъм сега може и да сме на дъното, но не винаги е било така.

[RIZAR]

913-2013 г. -1110 от Български император на Византийския престол =
Император Симеон Ι Мизиец - ако патриарх Николай Мистик е чел нещо над
Симеон и след това се оправдава пред византийския узурпатор Роман
Лакапин - "Ама, аз четох нещо, възложих и епитрипарий , ама не прочетох
еди коя сакрална формулировка! ''
Глупости на търкалета, щом цар
Симеон е дошъл да му се прочете акламацията, то значи вече не е проблема
в него, какво , че той уж не е император, а че патриарх Николай има
проблем. Юридически и фактически акта е извършен, а нашия Симеон не е
някаква шматка, че да не знае, как да го ръкоположат. Не е учил във
БАН-ята, а в Магнаурската школа и е на "ти" с християнското право .
После Константин VII за да дозамаже работата пише цял трактат, как се
"ставало" император !!! Това е допълнителен argumentum a sillentio ,
κойто потвърждава, че и Роман, и Константин са имали големи комплекси от
Симеон истинския законен император. А хората белким не са виждали
императорско ръкоположение. Но за историята остават каламбурите, а не
правдата. А тя не е написана, а трябва да бъде достигната по дедуктивен
път, а не със сляпа детерминация към оцелялата хартия, която търпи всичко,
вкл'чително и лъжите на успелите да добията власта с обходни маневри, а
не със силата на оръжието, истината и мъдростта на един император
постигнал в държавата, може би единствен през т.нар. Средновековие,
цялостен завършен християнски културен апогей на нов писмен език.
Дано отново се появи такъв човек, който да поведе българския народ към същите духовни и материални величини.

[T.Jonchev]

Това са само общи приказки.

Нито някъде е казано, че през 913г. Симеон "е дошъл да му се прочете акламацията", нито пък, че е четена такава.

И никой от убедените, че е имало коронация не изясни недоволен от какво си е заминал Симеон - от това, че е бил коронован?

[Рисъ]

Симеон иска титлата цар на ромеите, а нея точно той никога не е получавал, нито на въпросната церемония, нито по-късно. Няма как такъв мегаломан да остане доволен каквото и да се е случило в епизода от 913г.

[проф. Добрев]

  On 17.12.2013 г. at 22:08, RIZAR said:

913-2013 г. -1110 от Български император на Византийския престол =

Император Симеон Ι Мизиец - ако патриарх Николай Мистик е чел нещо над

Симеон и след това се оправдава пред византийския узурпатор Роман

Лакапин - "Ама, аз четох нещо, възложих и епитрипарий , ама не прочетох

еди коя сакрална формулировка! ''

Глупости на търкалета, щом цар

Симеон е дошъл да му се прочете акламацията, то значи вече не е проблема

в него, какво , че той уж не е император, а че патриарх Николай има

проблем. Юридически и фактически акта е извършен, а нашия Симеон не е

някаква шматка, че да не знае, как да го ръкоположат. Не е учил във

БАН-ята, а в Магнаурската школа и е на "ти" с християнското право .

После Константин VII за да дозамаже работата пише цял трактат, как се

"ставало" император !!! Това е допълнителен argumentum a sillentio ,

κойто потвърждава, че и Роман, и Константин са имали големи комплекси от

Симеон истинския законен император. А хората белким не са виждали

императорско ръкоположение. Но за историята остават каламбурите, а не

правдата. А тя не е написана, а трябва да бъде достигната по дедуктивен

път, а не със сляпа детерминация към оцелялата хартия, която търпи всичко,

вкл'чително и лъжите на успелите да добията власта с обходни маневри, а

не със силата на оръжието, истината и мъдростта на един император

постигнал в държавата, може би единствен през т.нар. Средновековие,

цялостен завършен християнски културен апогей на нов писмен език.

Дано отново се появи такъв човек, който да поведе българския народ към същите духовни и материални величини.

Ние, българите сме нямали и никога вече няма да имаме

държавен глава като потомствения прабългарин цар Симеон Велики!

Симеон.pdf

Редактирано Декември 19, 2013 от проф. Добрев

[Galahad]

Ами какво е искал Симеон, а не го е получил ясно се разбира от писмата му с Роман и патр. Николай, а и от царските печати. При това положение с какво да го коронова патриарх Николай - ако Симеон не е носел готова корона, а ромеите не са искали да му се сложи от техните, за да не твърди, че е коронован за цар на ромеите? Тъй че и причината защо патриархът е използвал своята шапка е достатъчно ясна.

А и не виждам какво общо имат националните комплекс Все пак изображението, което съм сложил като илюстрация към събитието е от 1550г. и е руско? А на него се вижда патриархът да слага на главата на Симеон корона. Късен извор - но факт.

Когато е само за прочитане на молитва духовниците използват епатрахила (поставят го на главата), а не митра или друга владишка шапка.

[decapitator]

  On 18.12.2013 г. at 18:40, T.Jonchev said:

Това са само общи приказки.

Нито някъде е казано, че през 913г. Симеон "е дошъл да му се прочете акламацията", нито пък, че е четена такава.

И никой от убедените, че е имало коронация не изясни недоволен от какво си е заминал Симеон - от това, че е бил коронован?

Цезаровали са го Симеон и са го направили регент, за туй е бил недоволен. Човекът си е искал да бъде васиелвс, не прост цезар.

[Galahad]

А какви са аргументите, че Симеон е направен кесар? Това се пуска като съвсем необосновано предположение заради Тервел. Само дето на печата му си пише кесар, отбелязано е и предназначението на церемониала, пък и самия ритуал си е описан достатъчно подробно, та като ги сравним с направеното от Николай Мистик да видим, че не става дума за същото.

Между другото знаете ли, че в Бориловия синодик е запазена службата с която се поставя кесар. Това разбира се е ВБЦ, но си го има текста.

Та посочиха се аргументите, че службата е била коронация - обръщението на Роман, намеците на патр. Николай, обстоятелството, че Петър става цар още с идването си на престола (докато пратеника на другия император се скъсва да реве, че наричали Петър василевс, а неговия господар само крал), печатите на Симеон.

Та след като не е коронация, то какъв е тогава този ритуал и какви други описания има в хрониките на подобни събития? В епоха, когато въшките са били хит не е била много популярна концепцията "шменти капели". Защото то идеи може да има много, ама каква е обосновката им?

[T.Jonchev]

Галахад, извинявай, но не можеш да ни убедиш, че ако патриарх слага нещо на нечия глава "вместо корона", извършва всъщност коронация.

Обръщенията на Роман Лакапин (дори да ги приемем като съгласие с титлата василевс, която Симеон си закачва) са с 10 години по-късни и в никакъв случай не може да се докаже, че са относими към по-ранно време. Те удовлетворяват не по-зле хипотезата, че ок. 918г. Симеон узурпира титлата василевс. Колкото до печатите - те показват, че този владетел се е наричал василевс, но не са в състояние да покажат откога се е наричал василевс, така че не са никакъв аргумент, приложени към 913г. Със съвсем същия успех могат да се отнесат към 900г. - стига на някого да хрумне.

А след като не е коронация, какъв е бил този ритуал, е обяснил Бакалов още през 1985г. - благословия. Ще си спомниш, че освен история, Бакалов беше завършил и богословие и разбираше от тези неща.

И не пропускай, моля те, че всеки, който стои на позицията за императорска коронация през 913г., следва приемливо да обясни Симеоновото незадоволство при връщането му в България.

[Galahad]

Ами при положение, че е посочено, че това "нещо" е сложено вместо "венец", това означава, че за такава церемония се използва именно корона, но по изключение не е използвана. А Симеон си е тръгнал сърдит, защото е искал да е не само цар на българите, а и василевс на ромеите. Не мисля, че има какво да се чудим по този въпрос. Компромисът на Петър е, че се съгласява да е цар на българите,а не цар на българите и ромеите. Това също може да се види от печатите му. Тъй че фактите са достатъчно много за да е ясен извода.

А и в случаите, в когато на въпросната особа му слага патриарха нещо на главата, то след това на започват да викат на въпросната личност цар. А още по-малко да викат така и на наследниците му.

Преди Роман е имало малолетен император, тъй че просто е нямало кой да нарича Симеон - брат. А обръщението към кесаря не е брат, освен ако не е биологичен брат на императора.

И какво точно Бакалов обяснява за благословията с поставяне на архиерейска шапка "вместо корона"? Защото този ритуал трябва да е описан в служебниците, след като обичайно се прилага. За много религии, като напр. за прабългарската може и да имаме много бели полета, но за щастие в случая става дума за християнството и с богослужебните книги нямаме проблем.

[isav]

  On 29.11.2013 г. at 20:57, Galahad said:

СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ИМПЕРАТОРИ ДО

ПРИЗНАВАНЕТО НА ЦАРСКА ТИТЛА НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ

На 4 септември 476г. Одоакър

заставил Ромул Августил да се отрече от престола. За да спечели подкрепата на

император Зенон, Одоакър изпратил императорските инсингии в Цариград и заявил,

че вече нямало нужда от двама императори. Той се задоволил да управлява Италия

с титлата крал (крал).

romul_abdikazija.png

Абдикацията на Ромул Августил

С оформянето на варварските

държави на мястото на разгромената Римска империя се оформила нова светска

йерархия. В тази пирамида най-високо стоял императора-самодържец над който

стоял само Вседържителя – Бог. Кралете формално били подчинени на императора и

той давал тази титла, която след това вече преминавала по наследство. В тази

схема се вписали и източните титли хаган, която била приравнена на

императорската и хан – съответно на кралската.

karl_koronazia.jpg

Коронацията на Карл Велики за император

На 25 декември 800г. папа Лъв ІІІ

короновал франкския крал Карл за император на Западната римска империя. Но

патриарсите и папата само короноват владетелите с титлата, която получават по

наследство или им бъде призната от висшестоящите, а що се отнася до

императорската титла – от равните. По тази причина за да се легитимира титлата

на Карл се пристъпило към преговори с Византия, като дори се обсъждал въпросът

да се сключи брак между него и императрица Ирина и така да се обединят Изтока и

Запада. Но на 21 октомври 802г. във Византия бил извършен преврат, Ирина била

детронирана, а новия император Никифор І отказал да признае Карл за император.

В отговор през 806г. Карл започнал война срещу Византия, която продължила до

810г. По време на войната франките овладели Венеция и Далмация, които все още

формално се считали за подвластни на византийците. През 811г. обаче Никифор

Фока бил убит по време на похода му срещу България. Когато престола бил зает от

император Михаил, той се опитал да противодейства на българите като потърси

помощта на Карл Велики. Според западните

автори тогава Византия признала Карл за император, срещу което получила

изгубените Венеция и Далмация. Византийските автори обаче в продължение на 4 века

отричат това признание и наричат западния император с титлата крал.

Едва през 1190г. когато

внушителната армия на ІІІ кръстоносен поход предвождана от Фридрих І Барбароса

достигнала Цариград византийския владетел Исак ІІ Ангел се принудил да го

признае за император.

ПРИЗНАВАНЕТО НА ЦАРСКА ТИТЛА НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ

Докато в кризисните години на управлението на Ирина и Михаил

Византия да била склонна да прави ред компромиси за да оцелее, то с идването на

Македонската династия последвала стабилизация и интелектуалците в империята

започнали отново да мечтаят да възродят мощта и славата на древната Римска

империя.

Амбициозните императори и патриарси разработили концепцията

за „семейството на народите”, в което византийския император бил бащата, а

всички останали владетели били негови чеда, които му дължали синовна вярност и

подчинение. Разбира се създаването на една теория е много по-лесно отколкото

привеждането й на практика особено в епоха, когато правата се обосновават

най-добре с меча.

В тази период на своеобразно възраждане на империята обаче

настъпил период на криза – след смъртта на императорите Лъв Мъдри и Александър

тронът бил наследен от малолетния Константин VІІ, който над всичко отгоре бил

роден от брак, чиято законност била сериозно оспорвана. Начело на съседната

България пък се оказал византийския възпитаник Симеон. Византийските

интелектуалци се опитали да го приучат на концепцията за „семейството на

народите”, но това обучение дало съвсем нежелан за тях резултат, защото

българският владетел решил, че ако ще има такова семейство, то е най-добре

бащата да е той самия.

Поредицата от войни между България и Византия били

предизвикани от империята. Твърде амбициозният, но не особено способен

император Лъв, който не съвсем заслужено е наречен Мъдри предизвикал война с

България, премествайки тържището на българските търговци. След продължителни

военни действия двамата се помирили, но след смъртта на Лъв брат му Александър

отказал да поднови мирния договор. Александър обаче починал наскоро след като

предизвикал конфликта и с назряващата война трябвало да се оправят наследилия

трона малолетен Константин и регентството му.

През август 913г. българският владетел обсадил Цариград.

Регентството успяло да склони Симеон да се оттегли. Но във връзка с постигнатите

договорености византийските автори описват една особена церемония:

„В дво­реца. патриарх Николай отишъл

при Симеон, който склонил главата си пред него. Тогава патриархът, като

произнесъл молитва, сложил, както казват, на главата му вместо венец собствения си епириптарий. Надарени.с безброй и

богати дарове, Симеон и синовете му се върнали в своята страна, като се разде­лили,

без да се споразумеят относно мира” (Georgius Monachus Continuatus /

Продължитeлят на Георги Монах / в ГИБИ, т. 9, стр. 141-142).

koronazia_simeon.jpg

Коронацията на цар Симеон от патр. Николай Мистик (изображението 1550г.)

Тази церемония е породила много

спорове сред изследователите, макар последиците категорично да показват какво е

било предназначението й – патриархът регент на империята признал и короновал

българският владетел за цар на българите. Затова и патриархът използвал

собствения си епириптарий - да не използва короната, с която се короноват

византийските императори, та да не може Симеон да претендира, че е получил

титлата „василевс на ромеите”. За византийските интелектуалци обаче и

признаването на титлата „цар на българите” е било твърде голяма отстъпка,

защото това означавало, че българският цар е владетел, над който стои никой

друг земен господар, дори и самия византийски император. Но дори и когато самия

патриарх Николай Мистик напомня на Симеон за твърде високата чест, с която е

удостоен, то той избягва дори за спомене какво точно е получил Симеон.

Катастрофалното поражение на

византийската армия в битката при Ахелой през 917г. макар за години напред да

съкрушило военната мощ на империята имало и положителна последица – бил

извършен преврат и на византийския трон се възкачил Роман Лакапин, което положило

началото на процес на стабилизация. Поставен пред свършен факт в писмото си до

цар Симеон той го нарича „брат”, което според тогавашната дипломатическа

практика се е използвало като обръщение между двама равни по степен владетели.

Роман І изрично заявява, че признава Симеон за цар на българите, но отрича

правото му да се нарича и император на ромеите. Симеон продължил да предявява

претенции към византийския трон и да призовава Роман да се откаже от престола,

да бъде сключен династичен брак и българският владетел да стане и съимператор.

Кризата била уредена при цар Петър,

който се отказал от претенциите да носи титлата „василевс на ромеите”, а в

замяна на това му била призната титлата „император на българите”, а българският

църковен глава получил патриаршеско достойнство.

Последвалата стабилизация и

просперитет на Византия обаче довели до попадането на българските земи в

пределите й. Българската патриаршия оцеляла, но била върната в положението след

покръстването, т.е. останала да съществува като архиепископия, макар и

самостоятелна, което за онази епоха също е било голямо изключение (такъв статут

е имала само Кипърската църква).

През 1185г. в Търново избухнало

въстание водено от братята Асен и Петър. След неуспешни опити да потуши

въстанието бил сключен мирен договор. През 1189-1190г. през Балканите преминали

участници в ІІІ кръстоносен поход предвождани от император Фридрих І Барбароса.

Асен и Петър му предложили военна помощ по време, когато отношенията му с

император Исак ІІ Ангел били обтегнати. В замяна те поискали да признае

императорската титла на цар Петър. Латинските автори отбелязват само, че

императорът отговорил благосклонно, без обаче да конкретизират дали е признал

императорска титла на българския владетел. Но доколкото собствената му императорска

титла е била оспорвана от Исак ІІ Ангел и българската помощ е била необходима

за да отстоява собствения си статут, то едва ли би тръгнал да оспорва

претенциите на Петър и Асен.

Сред убийството на Асен и Петър

българския престол бил зает от цар Калоян, а недалновидното поведение на Исак

ІІ Ангел и синът му довели не само до загубата на българските територии, но и

до превземането на самия Цариград от участниците в следващия ІV кръстоносен

поход. Притиснат от католическите Унгария и Латинската империя българският владетел решил да сключи уния с

папата. Титлата на българския владетел обаче се оказала спорна – папския легат

го короновал за крал, при все че Калоян претендирал да императорска титла. След

коронацията обаче Калоян започнал да се нарича в писмата си до папата

император. За разлика от Роман Лакапин, който отхвърлил претенциите както на

Симеон да се нарича василевс на ромеите, така и на германския владетел изобщо

да се нарича император папа Инокентий ІІІ мълчаливо приел претенциите на

българския цар. Дипломатичният папа си давал сметка, че чрез унията разширява

властта си, а спорът за титлата е крайно неизгоден – първо заради твърде

спорния статут на латинския император в Цариград, а от друга страна при

предишния поход тези дето трябвало да отказват признаването на българския

владетел за равен предпочели практическите изгоди.

След скъсването на унията от Иван

Асен ІІ папите отново избягват да наричат българските владетели императори, а

предпочитат да ги призовата да се върнат към католицизма наричайки ги крале, но

не е ясно доколко са получили отговор на тези си послания.

Походът на унгарците през 1366г.

срещу Видинското царство довело до нов обрат. Иван Александър с помощта на

Владислав Влайку успял да отвоюва Видин. Унгарците пуснали задържания Иван

Страцимир, като авторите споменават, че това станало с известни договорки, но

не споменават какво точно имат пред вид. От другите сведения обаче става ясно,

че Иван Страцимир е трябвало да остави две от дъщерите си като заложнички и да

се признае за васал на унгарския крал. Освен това той и съпругата му Ана приели

католицизма. Възниква въпросът обаче защо все пак унгарските автори премълчават

условията, при които е бил освободен Иван Страцимир, тъй като единствено

отвоюването на Видин е неприятен за тях факт. Изглежда нежеланото обстоятелство

е, че за да противопоставят Иван Страцимир на Иван Александър и бъдещия цар

Иван Александър унгарския крал и папата са признали покатоличения видински

владетел за български цар. Освен известното писмо на император Сигизмунд, в

което той нарича Константин Страцимир „преславен император на България”, още

през февруари 1370г. папата в писмо до Клара - майката на българската и

сръбската царици нарича съпругата на Иван Страцимир Imperatricem

Bulgarie Illustre, докато едноименната й сестра, която макар и съпруга на

сръбския цар Урош е наречена кралица „Ancham reginam Serviae Illustre”.

На 22 септември 1908г. Фердинанд обявил независимостта на България и

отново започнал да използва титлата цар. На 15 септември 1946г. в условията на

чужда окупация е бил проведен референдум и България е била провъзгласена за

република. В последвалите две конституции – Димитровската и Живковата са

включени текстове гарантиращи, че българската държава трябва да поддържа съюз

със СССР, в чоято сфера на влияние е била поставена след загубата на ВСВ. С

приемането на Лукановата конституция текстовете обвързващи България със СССР

бяха премахнати. През 2001г. за да заеме поста министър-председател последния

цар носещ подобно на първия името Симеон положи клетва за вярност към

републиканската Луканова конституция.

???

Редактирано Декември 29, 2013 от T.Jonchev