Отиди на
Форум "Наука"

Крепости или манастири: центрове на локална власт във Второто българско царство


Recommended Posts

  • Потребители

Кои са центровете на локална власт във Второто българско царство? Пък и не само в земите, зависими в един или друг момент от царя в Търново, а изобщо в Мизия, Тракия и Македония. Нека уточня преди да продължа - имам предвид присъствието на властта в ежедневието на колибите, махалите, селата и градчетата, отдалечени от големи центрове като Константинопол, Солун, Търново, София или Охрид.

Задавам си този въпрос, защото се съмнявам в съществуването на балканска култура на замъка - поне такава, каквато в този период (ХІІ-ХV в.) съществува в Западна и Централна Европа. Не отричам, естествено, че и на Балканите има отделни крепости-резиденции, както и локални градски центрове с известни административни функции: няма дори нужда да се дават много примери като средешкия кефалия от грамотите на Йоан Шишман, големите владетели на Видин, Ловеч и Карвуна или като крепостите Цепина и Просек.

Но дали по нашите земи има такава гъстота и такова значение на замъците и на градските резиденции като в други европейски региони? Засега имам своите резерви по темата. Струва ми се, че по-скоро чести са случаите, в които големите аристократи на Второто българско царство резидират във вторично укрепени за целта действащи манастири. Севастократори и деспоти говорят за "царски и деспотски" манастири - което е типично за Балканите. След османското нашествие определено има случаи на влиятелни християни, живеещи в манастири (тази практика продължава дори в началото на ХХ в.). Дали това не е остатък от по-стара практика?

Разбира се, съвсем отделен е фактът, че в много случаи големите манастири на свой ред са едри земевладелци под закрилата на един или друг светски господар.

Любопитно ми е да се почепка тази тема. Естествено, може да се заблуждавам и гъстотата на замъците да е по-малка просто поради средно по-големия размер на едрото земевладение, поради остатък от по-стара централизираност на балканските монархии в сравнение със западните или пък поради османските разрушения.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хм, тази тема за съжаление май няма да може да се развие кой знае колко, защото изисква ровене из библиотеките из манастирските грамоти на българските, сръбските и византийските владетели.

Но при всяко положение би трябвало да се замислим за следните неща:

1. Дали населението на българските земи е било толкова многобройно, че да е изисквало гъста мрежа от крепости и/или манастири, които да го държат в подчинение.

2. От първата точка възниква и въпросът релефът на нашите земи позволява ли голям прираст на населението, както и изисква ли да се строят голям брой крепости и/или манастири за контролиране на подвластното население. Защото например из планинските райони, особено тези, в които се гледат големи стада и населението се налага сезонно да мигрира, усилено строителство на крепости ще е безпредметно.

3. Има ли сведения манастирите в нашите земи да са разполагали със свои военни отряди от наемници или са разчитали само да играе при нужда калъчката на местния болярин?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Манастирските грамоти могат да се огледат и не само през библиотеки. Примерно грамотите на български владетели за манастири са малобройни - и почти изцяло публикувани от Йордан Иванов и Венцеслав Начев. А сигурно и у Снегаров може да се намери нещо.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Глишев май правиш грешка."Царски манастир" означава че е под директното управление на царя а не че царя живее там.А иначе в България си има достатъчно кули които вероятно са изпълнявали функциите на замъците в Западна Европа.Разбира се и там не всеки замък е бил с размерите на Версай.Даже напротив.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не правя този тип грешка, не ми го приписвай :) Изобщо е странно, че манастир може да бъде окачествен като "царски" и да е под управлението на монарха. Тоест това отново е център на власт.

Кулата или малката крепост не са същото като замъка, замъкът е комплекс с много функции, включително мирновременни и властови. Точно това се опитвам да разбера - дали у нас тези функции не са били в по-голяма степен поети от манастирите.

ОТ: Версай не е замък, да не го намесваме. Ако искаш да кажеш, че и на запад повечето замъци не са с размерите на Шато Гаяр - прав си.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Конаците от турско време вероятно са били построени на местата на по-стари сгради с подобни функции.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

"Царските"/"севастократорските"/"деспотските" манастири са обители, на които съответната персона е постоянен ктитор, а често и създател. По същия начин, по който днес има стипендианти на еди коя си фондация. Не мисля, че са били някакви центрове на власт, но с привилегии са се ползвали.

Някъде из гръцките грамоти съм чел за болярин, който се явяваше васал на един от светогорските манастири. Така че явно те са притежавали средства за принуда, вкл. въоръжена сила. При наличието на финансов и административен имунитет (забраните за всякакви чиновници дори крака си да поставят в манастирското владение) не може да е нямало - още по-малко през XIII - XIV век, когато са върлували и всякакви плячкаджии.

От "замъци" очевидно Балканите не преливат. Колкото и да си говорим за разрушения, все да е останало нещо - ако не у нас, то в западната част на полуострова. Във Франция 3-4 пъти масово са сривани замъци в хода на централистичните процеси, но все пак там запазените се броят с десетки, ако и стотици, а на Балканите почти няма. Така че се налага да приемем, че строежи от "замъчен тип" не е имало или ако е имало, става дума за спорадични случаи. Това не е за чудене, защото за разлика от класическия средновековен период в Западна Европа, балканската аристокрация живее в градовете и градската цитадела явно напълно устройва болярина. Това е и една от причините на Балканите децентрализацията никога да не достигне този размер, който е характерен за Запада.

Редактирано от T.Jonchev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тоест у нас "сеньорът" по-скоро е градски тип? Това е било така и в Италия докъм XII в., но не е попречило на крайния партикуларизъм там. Всъщност тук и там из северна Франция са се запазили резиденции на феодали в градски цитадели и през XIII в.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
През последните няколко десетилетия в българската историческа и археологическа литература намира разпространение терминът “замък”. Той не се среща нито в писмените извори от епохата на българското средновековие, нито пък - в лексикалния състав на българския език до края на XIX в. Самата дума има славянски произход, като един от първите, които я въвеждат в България, е чешкият историк Константин Иречек по отношение на крепостта Баба Вида.
Като основни белези на феодалните замъци в българската литература се определят “пръстеновидна система на дворцово строителство със собствено укрепление”, като се изтъква, че през XII - XIV век в България се възприема по-архаична резиденциална форма – укрепени замъци, докато в Западна Европа започват да се строят градски дворци. При все това обаче, изглежда такива процеси са започнали да протичат и в българската градска среда през XII - XIV в. Така, в значимите градски центрове тук също са били издигани укрепени замъци в Търново, Червен, Ловеч, Мелник.
Изказано е мнението, че “замъците са пряко свързани с ежедневието и потребностите на изтъкнатите представители на феодалната класа”. Дистанцирайки се от тези донякъде теоретични постановки, следва да се заключи, че често с термина “замък” в българските научни съчинения се нарича “един от главните елементи на средновековния град от XII-XIV в.”, а именно - ”укреплението в най-високата част на хълма”, на който той обикновенно е бил изграждан. При това се счита, че “основното предназначение на тези вътрешни крепости е за последна защита на живота и ценностите на бранителите им при нападение, като според разположението им те могат да бъдат разделени на “дворцови” замъци, принадлежащи на управляващата династия, и “провинциални”, принадлежащи на по-ниско стоящата част от аристокрацията.
Полезна литература по темата:
- Ваклинова, М., Дворците в средновековна България. В: България 1300. Институции и държавна традиция, т. II. София, 1982
- Ваклинова, М., Преславският дворец (Главните дворцови постройки през столичния период). В: Историко-археологически изследвания. В памет на проф. д-р Станчо Ваклинов. Велико Търново, 1994
- Вълов, В., Баба Вида - замък на владетелите на средновековния Бдин. В: Средновековният замък в българските земи (XII-XIV) век. Сопот, 1987
- Вълов, В., Сравнителни данни за замъците през Първата българска държава (VIII - XI в.) В: Историко-археологически изследвания. В памет на проф. д-р Станчо Ваклинов. Велико Търново, 1994
- Джамбов, Ив., Замъкът в Средновековна България. Традиции и влияния. - Археология, 1992, 3
- Овчаров, Н., Град и замък на Балканите (XII-XIV в.) - въпроси на типологията и терминологията. - Векове, 1995
- Попов, Ст., Замъкът в Европа и в България през Средните векове, Колхида, 2011
- Балабанов П, Бояджиев С. и Тулешков Н., Крепостно строителство по българските земи, С., 2000
- Гюзелев В., Столици, резиденции и дворцова култура в средновековна България (от номадския стан към царския двор). - В: ИНИМ, 10, 1994
- Средновековният замък в българските земи (XII-XIV) век. Сопот, 1987
- Средновековният български град, С., 1980
- Димитров П., Към въпроса за феодалния замък в българските земи през XII-XIV в., - В: Средновековният замък в българските земи (XII-XIV) век. Сопот, 1987
- Попов С., Замъкът в днешните български земи в XII - XIV век. Проблеми на терминологията. - Паметници, реставрация, музеи, 2010, 1-2
- Прашков Л. Хрельовата кула, С., 1973
- Харбова М., Отбранителни съоръжения в българското средновековие, С., 1981
И така - нататък.
Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Виж сега Глишев има и практически проблеми.В българските земи периодически нахлуват я печенези,я татари,я турци.Основна цел - плячкаТакива отдалечени "замъци" практически няма как да бъдат отбранявани.Докато във Франция /класическата страна на замъците/ през 12 - 14 век външни инвазии няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хм, тази тема за съжаление май няма да може да се развие кой знае колко, защото изисква ровене из библиотеките из манастирските грамоти на българските, сръбските и византийските владетели.

Но при всяко положение би трябвало да се замислим за следните неща:

1. Дали населението на българските земи е било толкова многобройно, че да е изисквало гъста мрежа от крепости и/или манастири, които да го държат в подчинение.

?

Точно - по сведенията за манастири може да са направи някакъв приблизителен модел на населението от колността. Манастир който да е далеч от хората има, но все пак той е и стопанска единица, а и ги привлича да го посещават. Така, че смело можем да заключим че в повечето случаи 3-4 села в околоност като нищо може да има.

Свъхинтересно е сведението за болярин - васал на манастир? Следователно, манастирите са придобили частично феодална субектност?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Естествено, че манастирите и сами са феодали.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Царските и патр. манастири са манастири на които ктитори са царя и патриарха, иначе са си манастири като другите. Понякога някой цар или патриарх е бил тикван в манастир, но по-скоро като в затвор, отколкото като в резиденция. Примерно Константин Бодин е бил затворен известно време в Студийския манастир в Цариград, патр. Йоан Век в созополския "Св. Йоан Продром". Последният лат. император Балдуин вече наистина се е бил настанил в манастира Пантократор като в резиденция, защото като продал покрива на императорския дворец трябвало да се настани другаде. Тази манастир е последната резиденция на лат. императори. В Сърбия вече патриархът си е резидирал в манастир в Печ. Но у нас управляващите цар и патриарх са си имали свои дворци.

А замъци не може да се каже, чее нямало. Нешри говори за 300, но явно става дума само за територията на Търн. царство преди завоеванието, защото броя на крепостите, вкл. такива, които са имали ролята на резиденция на феодали е значително по-голяма.

Жилищно-отбранителните кули (пирговете или донжоните) от типа на тези във Враца, в Рилския манастир, Пирковата кула в Кюстендил и др. също са си резиденции на феодали. Тези, които обаче са в крепостите повечето не са запазени. Но примерно тази в Перперикон си е от по-колямо крепостно съоръжение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Бих нарекъл "замък" такава крепост, което е и резиденция или поне достатъчно сложен комплекс. Иначе укрепени кули с чисто отбранителни функции и обикновени крепости из България, разбира се, си има доста.

А какво знаем за градски резиденции?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А какво знаем за градски резиденции?

Съвсем малко. А когато е известно малко, знаеш какво се прави у нас: пускаме фантазията да доизбродира картината и често в резултат се получава "голямо чудо над малко блюдо".

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ако резиденцията (донжонът) разполага с камина и комин, значи е създадена за целогодишно обитаване.

Ако липсва отоплителната инсталация, значи там се живее само в топлите сезони, но не - и когато времето застуди.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ако резиденцията (донжонът) разполага с камина и комин, значи е създадена за целогодишно обитаване.

Ако липсва отоплителната инсталация, значи там се живее само в топлите сезони, но не - и когато времето застуди.

Де да бяха оцелели комини и камини...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Мисля, че бях пускал на времето тема за крепостите, макар и да не я довърших.

Големите градове като структура обикновено имат Външен град, Вътрешен град (цитадела) и замък, който вече си има донжон.

При Търново примерно са укрепените квартали, ролята на цитадели си изпълнява от Царевец и Трапезица, а на замъци от патриаршията и двореца.

Тук ще отворя една скоба за сграда № 1 на Трапезица (т.е. първата проучена сграда), за която някои днешни археолози лъгаха, че те тепърва са я открили и че била замъка на Асеневци. Това наистина е военно-административна сграда, нещо като казарма-кметство. Същия адвинистративно-военен комплекс го има и при главния вход на Царевец. Такава сграда има и северно от главния вход на Несебърската крепост (по-натам ще направя за нея отделен фотоалбум). Турският конак вече се е намирал южно, при малката порта.

За Варна имаме в турската епоха Външна крепост (именно за нея се говори в руско-турските войни), Вътрешна крепост (цитадела) се е явявала средновековната крепост, а замъкът е бил Барут-хане.

Калиакра е имала два външни пояса - единия защитавал подградието, вторият вече самия град, третия е бил на цитаделата и се предполага, че в оградената военна зона е бил замъкът.

Във Видин пак си имаме в турската епоха Външна крепост (нея атакуват сърбите през 1885г.), вътрешна крепост (цитадела) и замъка "Баба Вида".

При Плиска си имаме външен град с ров, Вътрешен град и укрепен дворец. Подобна е структурата и на Преслав.

Това разбира се са градовете. Замък е да речем Аневското кале, което се счита, че е резиденцията на Смилецовия род.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За градските резиденции, предполагам, полезна би била информацията за укрепената къща и за двореца в Мистра, както и всичко, което знаем, например, за резиденцията в София.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Крепоста Цепина - имаме външна крепостна стена и цитадела / укрепен замък /. Имало е манастир с 2 църкви частично запазени до освобождението и друг къшторляк наоколо.

Крепост Урвич край София - манастира е бил на отсрещния баир, но в самата крепост има църква и цитадела Крепост Гораново кале - манастира е бил на отсрещния бряг

Това са големите укрепления на управници от средно ниво. При Сеславци над манастира Св.Никола има останки от замък на местен болярин / очевидно /. Площа е около декър, има запазени стени над метър. Над Герман е горе/долу същия по площ. Лошото е, че иманярите са ги направили на ровища.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

жилищните кули през средновековието

Жилищните кули са домове на феодали и започват да се строят по българските земи през Средновековието, още преди Османското нашествие....Приликата между манастирските кули преди робството и жилищните кули от късното Средновековие е очевидна, а следователно е вярно, че жилищните кули са продължение на местна строителна практика, а не привнесени в резултат на османското нашествие........Жилищните кули са продължение на стара средновековна българска строителна традиция, а през Възраждането са свързани типологически с българската възрожденска къща.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Като прегледах мненията от началото до това на Дорис, и с оглед на забележката на Йончев, че на Балканите няма замъци както в Западна Европа, се замислям, че при един евентуален опит за реконструиране на модела на локалната власт във Второто българско царство би трябвало да се вземе под внимание и дори да се ползва като модел за съпоставка не западноевропейският, дори не византийският, а моделът в Кавказ и Задкавзието. Аргументите ми да се ползва този регион за съпоставка са следните:

1. И България, и армено-грузинските земи културно влизат в гръко-християнската сфера.

ОБАЧЕ

2. За разлика от Византия обаче и българското, и арменското, и грузинското (изобщо при- и задкавказките) общества възникват и се развиват като родови и родово-аристократични, а не като имперско-бюрократични.

В самото начало на линка на Дорис, четем следното:

Жилищните кули са домове на феодали и започват да се строят по българските земи през Средновековието, още преди Османското нашествие.

Във връзка с това ще посоча, че още Ксенофонт около 400 г. пр.Хр. споменава почти аналогично явление в т.нар. от него Западна Армения:

Селото, в което [гърците] стигнали, било голямо. Тук се намирал и дворецът на местния сатрап и на повечето от къщите се издигали крепостни кули. Храна имало достатъчно.... Тази област се наричала Западна Армения.

По отношение на кавказките кули през Средновековието и през по-ново време мисля, че Пандора може да каже най-много от форумците.

Ето една кавказка кула: http://nohchalla.com/bashni-menu/boevye-bashni.html

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Модератор История

Винаги съм си мислил че да речем Килифаревският манастир е построен през 40 те години на 14 век за да има къде царското семейтво да се укрива по време на чумните епидемии.Сравнително близко е до столицата /царят би трябвало да е някъде наблизо до столицата да не губи контрол върху държавните дела/ а същевременно са намира в слабонаселен планински район.Известно е че през 14 век като превантивна мярка срещу чумата се препоръчвало оттеглянето в слабонаселени раойни.Това обяснява изключителната благоразполежоност на царското семейство към този новопостроен манастир.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Чумната епидемия през четиринайсети век е една. Пък и криенето в манастири всъщност не помага много :) Стига върху някой кон да има заразена бълха и хайдеее... Спекулативна работа.

Но инак, да, има манастири, които имат нещо като функциите на Ескориал - центрове на власт, резиденции, един вид благочестив заместител на замъци. Килифаревският би могъл да бъде такъв, защо не. За това е темата.

------

Спандю, това, дето го казваш за Кавказ, ме подсеща един въпрос: там има ли я традицията Х манастир да бъде често посещаван, обдаряван и на практика обитаван от Х владетел (бил той цар или някакъв княз, да речем)?

В друга своя тема бях предположил, че е възможно българската монархия да е изключително въцърковена (както ще стане с московската между петнайсети и осемнайсети век). И евентуално оттам може би идва и относително често срещаното и през османския период практическо настаняване на влиятелен господар в манастир.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От trnd7odoroff
      Здравейте,
      как мислите, че щеше да се развие историята, ако османското нашествие се бе случило по-рано, по времето на някой от великите български царе или ханове?
    • От glishev
      По молба на Спандю копирам тук една своя стара статия, която днес породи интересна дискусия в профила ми във Фейсбук. надявам се, че не повтарям тема във форума. Накъсо, тезата ми, която, както разбирам, е развивана и от Цветелин Степанов, пък и от нашия Аспандиат, е, че:

      - първо, византийското влияние особено върху Второто българско царство е толкова силно, че изцяло византинизира кръговете, създаващи писмени текстове;
      - второ, светските текстове (например епическите песни) са разпространявани само устно, без интерес към записването им, може би в резултат на първото условие;
      така че като резултат на практика няма българска светска литература от Средните векове.

      Разбира се, ако приемем това положение, то поставя още много въпроси. Защото почти няма и българско монументално изкуство от Средните векове (с малко изключения, главно от дохристиянския период на Първото българско царство). Няма български средновековни георафски карти. Всъщност няма дори собствено старобългарска теология (житията и похвалните слова не са собствено теологически трудове, въпреки религиозния си характер). Архитектурата, особено на Второто българско царство, не е особено впечатляваща (макар че точно тя може би е най-пострадала от нашествия и от бавното разрушаване за нови строителни нужи на населението). И стават още по-любопитни въпросите за отношението на българската средновековна книжнина към сръбската и руската, които имат съвсем друго развитие въпреки българските влияния. Любопитно е и защо няма повече находки на средновековни кодекси със светско съдържание на средногръцки език по българските земи.

      Ето статията в два линка: от блога ми и от сайта "Православие.бг". И един линк с допълнителни материали и въпроси, пак от блога ми:

      http://mglishev.blog.bg/izkustvo/2010/09/20/zashto-niama-svetska-literatura-v-srednovekovna-bylgariia.608137


      http://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE/

      http://mglishev.blog.bg/izkustvo/2010/09/25/.610601
      И дискусията от профила ми:
       
       
       
    • От Galahad
      СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ИМПЕРАТОРИ ДО
      ПРИЗНАВАНЕТО НА ЦАРСКА ТИТЛА НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ





      На 4 септември 476г. Одоакър
      заставил Ромул Августил да се отрече от престола. За да спечели подкрепата на
      император Зенон, Одоакър изпратил императорските инсингии в Цариград и заявил,
      че вече нямало нужда от двама императори. Той се задоволил да управлява Италия
      с титлата крал (крал).


      Абдикацията на Ромул Августил

      С оформянето на варварските
      държави на мястото на разгромената Римска империя се оформила нова светска
      йерархия. В тази пирамида най-високо стоял императора-самодържец над който
      стоял само Вседържителя – Бог. Кралете формално били подчинени на императора и
      той давал тази титла, която след това вече преминавала по наследство. В тази
      схема се вписали и източните титли хаган, която била приравнена на
      императорската и хан – съответно на кралската.


      Коронацията на Карл Велики за император

      На 25 декември 800г. папа Лъв ІІІ
      короновал франкския крал Карл за император на Западната римска империя. Но
      патриарсите и папата само короноват владетелите с титлата, която получават по
      наследство или им бъде призната от висшестоящите, а що се отнася до
      императорската титла – от равните. По тази причина за да се легитимира титлата
      на Карл се пристъпило към преговори с Византия, като дори се обсъждал въпросът
      да се сключи брак между него и императрица Ирина и така да се обединят Изтока и
      Запада. Но на 21 октомври 802г. във Византия бил извършен преврат, Ирина била
      детронирана, а новия император Никифор І отказал да признае Карл за император.
      В отговор през 806г. Карл започнал война срещу Византия, която продължила до
      810г. По време на войната франките овладели Венеция и Далмация, които все още
      формално се считали за подвластни на византийците. През 811г. обаче Никифор
      Фока бил убит по време на похода му срещу България. Когато престола бил зает от
      император Михаил, той се опитал да противодейства на българите като потърси
      помощта на Карл Велики. Според западните
      автори тогава Византия признала Карл за император, срещу което получила
      изгубените Венеция и Далмация. Византийските автори обаче в продължение на 4 века
      отричат това признание и наричат западния император с титлата крал.


      Едва през 1190г. когато
      внушителната армия на ІІІ кръстоносен поход предвождана от Фридрих І Барбароса
      достигнала Цариград византийския владетел Исак ІІ Ангел се принудил да го
      признае за император.





      ПРИЗНАВАНЕТО НА ЦАРСКА ТИТЛА НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ





      Докато в кризисните години на управлението на Ирина и Михаил
      Византия да била склонна да прави ред компромиси за да оцелее, то с идването на
      Македонската династия последвала стабилизация и интелектуалците в империята
      започнали отново да мечтаят да възродят мощта и славата на древната Римска
      империя.


      Амбициозните императори и патриарси разработили концепцията
      за „семейството на народите”, в което византийския император бил бащата, а
      всички останали владетели били негови чеда, които му дължали синовна вярност и
      подчинение. Разбира се създаването на една теория е много по-лесно отколкото
      привеждането й на практика особено в епоха, когато правата се обосновават
      най-добре с меча.


      В тази период на своеобразно възраждане на империята обаче
      настъпил период на криза – след смъртта на императорите Лъв Мъдри и Александър
      тронът бил наследен от малолетния Константин VІІ, който над всичко отгоре бил
      роден от брак, чиято законност била сериозно оспорвана. Начело на съседната
      България пък се оказал византийския възпитаник Симеон. Византийските
      интелектуалци се опитали да го приучат на концепцията за „семейството на
      народите”, но това обучение дало съвсем нежелан за тях резултат, защото
      българският владетел решил, че ако ще има такова семейство, то е най-добре
      бащата да е той самия.


      Поредицата от войни между България и Византия били
      предизвикани от империята. Твърде амбициозният, но не особено способен
      император Лъв, който не съвсем заслужено е наречен Мъдри предизвикал война с
      България, премествайки тържището на българските търговци. След продължителни
      военни действия двамата се помирили, но след смъртта на Лъв брат му Александър
      отказал да поднови мирния договор. Александър обаче починал наскоро след като
      предизвикал конфликта и с назряващата война трябвало да се оправят наследилия
      трона малолетен Константин и регентството му.


      През август 913г. българският владетел обсадил Цариград.
      Регентството успяло да склони Симеон да се оттегли. Но във връзка с постигнатите
      договорености византийските автори описват една особена церемония:


      „В дво­реца. патриарх Николай отишъл
      при Симеон, който склонил главата си пред него. Тогава патриархът, като
      произнесъл молитва, сложил, както казват, на главата му вместо венец собствения си епириптарий. Надарени.с безброй и
      богати дарове, Симеон и синовете му се върнали в своята страна, като се разде­лили,
      без да се споразумеят относно мира” (Georgius Monachus Continuatus /
      Продължитeлят на Георги Монах / в ГИБИ, т. 9, стр. 141-142).


      Коронацията на цар Симеон от патр. Николай Мистик (изображението 1550г.)

      Тази церемония е породила много
      спорове сред изследователите, макар последиците категорично да показват какво е
      било предназначението й – патриархът регент на империята признал и короновал
      българският владетел за цар на българите. Затова и патриархът използвал
      собствения си епириптарий - да не използва короната, с която се короноват
      византийските императори, та да не може Симеон да претендира, че е получил
      титлата „василевс на ромеите”. За византийските интелектуалци обаче и
      признаването на титлата „цар на българите” е било твърде голяма отстъпка,
      защото това означавало, че българският цар е владетел, над който стои никой
      друг земен господар, дори и самия византийски император. Но дори и когато самия
      патриарх Николай Мистик напомня на Симеон за твърде високата чест, с която е
      удостоен, то той избягва дори за спомене какво точно е получил Симеон.


      Катастрофалното поражение на
      византийската армия в битката при Ахелой през 917г. макар за години напред да
      съкрушило военната мощ на империята имало и положителна последица – бил
      извършен преврат и на византийския трон се възкачил Роман Лакапин, което положило
      началото на процес на стабилизация. Поставен пред свършен факт в писмото си до
      цар Симеон той го нарича „брат”, което според тогавашната дипломатическа
      практика се е използвало като обръщение между двама равни по степен владетели.
      Роман І изрично заявява, че признава Симеон за цар на българите, но отрича
      правото му да се нарича и император на ромеите. Симеон продължил да предявява
      претенции към византийския трон и да призовава Роман да се откаже от престола,
      да бъде сключен династичен брак и българският владетел да стане и съимператор.


      Кризата била уредена при цар Петър,
      който се отказал от претенциите да носи титлата „василевс на ромеите”, а в
      замяна на това му била призната титлата „император на българите”, а българският
      църковен глава получил патриаршеско достойнство.


      Последвалата стабилизация и
      просперитет на Византия обаче довели до попадането на българските земи в
      пределите й. Българската патриаршия оцеляла, но била върната в положението след
      покръстването, т.е. останала да съществува като архиепископия, макар и
      самостоятелна, което за онази епоха също е било голямо изключение (такъв статут
      е имала само Кипърската църква).


      През 1185г. в Търново избухнало
      въстание водено от братята Асен и Петър. След неуспешни опити да потуши
      въстанието бил сключен мирен договор. През 1189-1190г. през Балканите преминали
      участници в ІІІ кръстоносен поход предвождани от император Фридрих І Барбароса.
      Асен и Петър му предложили военна помощ по време, когато отношенията му с
      император Исак ІІ Ангел били обтегнати. В замяна те поискали да признае
      императорската титла на цар Петър. Латинските автори отбелязват само, че
      императорът отговорил благосклонно, без обаче да конкретизират дали е признал
      императорска титла на българския владетел. Но доколкото собствената му императорска
      титла е била оспорвана от Исак ІІ Ангел и българската помощ е била необходима
      за да отстоява собствения си статут, то едва ли би тръгнал да оспорва
      претенциите на Петър и Асен.


      Сред убийството на Асен и Петър
      българския престол бил зает от цар Калоян, а недалновидното поведение на Исак
      ІІ Ангел и синът му довели не само до загубата на българските територии, но и
      до превземането на самия Цариград от участниците в следващия ІV кръстоносен
      поход. Притиснат от католическите Унгария и Латинската империя българският владетел решил да сключи уния с
      папата. Титлата на българския владетел обаче се оказала спорна – папския легат
      го короновал за крал, при все че Калоян претендирал да императорска титла. След
      коронацията обаче Калоян започнал да се нарича в писмата си до папата
      император. За разлика от Роман Лакапин, който отхвърлил претенциите както на
      Симеон да се нарича василевс на ромеите, така и на германския владетел изобщо
      да се нарича император папа Инокентий ІІІ мълчаливо приел претенциите на
      българския цар. Дипломатичният папа си давал сметка, че чрез унията разширява
      властта си, а спорът за титлата е крайно неизгоден – първо заради твърде
      спорния статут на латинския император в Цариград, а от друга страна при
      предишния поход тези дето трябвало да отказват признаването на българския
      владетел за равен предпочели практическите изгоди.


      След скъсването на унията от Иван
      Асен ІІ папите отново избягват да наричат българските владетели императори, а
      предпочитат да ги призовата да се върнат към католицизма наричайки ги крале, но
      не е ясно доколко са получили отговор на тези си послания.


      Походът на унгарците през 1366г.
      срещу Видинското царство довело до нов обрат. Иван Александър с помощта на
      Владислав Влайку успял да отвоюва Видин. Унгарците пуснали задържания Иван
      Страцимир, като авторите споменават, че това станало с известни договорки, но
      не споменават какво точно имат пред вид. От другите сведения обаче става ясно,
      че Иван Страцимир е трябвало да остави две от дъщерите си като заложнички и да
      се признае за васал на унгарския крал. Освен това той и съпругата му Ана приели
      католицизма. Възниква въпросът обаче защо все пак унгарските автори премълчават
      условията, при които е бил освободен Иван Страцимир, тъй като единствено
      отвоюването на Видин е неприятен за тях факт. Изглежда нежеланото обстоятелство
      е, че за да противопоставят Иван Страцимир на Иван Александър и бъдещия цар
      Иван Александър унгарския крал и папата са признали покатоличения видински
      владетел за български цар. Освен известното писмо на император Сигизмунд, в
      което той нарича Константин Страцимир „преславен император на България”, още
      през февруари 1370г. папата в писмо до Клара - майката на българската и
      сръбската царици нарича съпругата на Иван Страцимир Imperatricem
      Bulgarie Illustre, докато едноименната й сестра, която макар и съпруга на
      сръбския цар Урош е наречена кралица „Ancham reginam Serviae Illustre”.


      На 22 септември 1908г. Фердинанд обявил независимостта на България и
      отново започнал да използва титлата цар. На 15 септември 1946г. в условията на
      чужда окупация е бил проведен референдум и България е била провъзгласена за
      република. В последвалите две конституции – Димитровската и Живковата са
      включени текстове гарантиращи, че българската държава трябва да поддържа съюз
      със СССР, в чоято сфера на влияние е била поставена след загубата на ВСВ. С
      приемането на Лукановата конституция текстовете обвързващи България със СССР
      бяха премахнати. През 2001г. за да заеме поста министър-председател последния
      цар носещ подобно на първия името Симеон положи клетва за вярност към
      републиканската Луканова конституция.



    • От glishev
      Клуб „Военна история” представя:

      Османско-венецианската война (1714-1718), отбраната на Корфу и граф Шуленбург


      Вторник, 26 март, 18:00 ч.
      Ректорат на СУ, Южно крило, 83 аудитория.

      1716 г. Колко изискано звучи! Дори самата цифра носи барокови усещания. И точно в тази идилична 1716 някакви варвари обсаждат Корфу, смущавайки спокойствието на Сияйната република. Дамите и музиката ще трябва да почакат, защото недотам победоносният, но пък разбиращ от изкуство граф фон дер Шуленбург се е заел с енергичната отбрана на прелестния остров. Венеция отстъпва почти до прага си, за да покаже точно там, че все още има зъби. Тимпаните и фанфарите призовават към война, цяла Гърция пламва, морето се обагря в кръв, а Италия затаява дъх пред сблъсъка на адриатическия Давид с османския Голиат. Не е сигурно кой печели войната, но поне славата, тази капризна богиня, този път е на страната на венецианците и техния маршал.

      Лектор: Манол Глишев,
      Музика: Антонио Вивалди

      (Special Guest Stars: истанбулският мехтерски оркестър)



      http://www.facebook.com/events/156297861199799/


  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    • No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...