Отиди на
Форум "Наука"

Икономическият потенциал на Първото българско царство


Recommended Posts

  • Потребител
Затова за съкровище от златни и сребърни монети е трудно да се каже, кога е било скрито ... Преди години водолазът Жак-Ив Кусто е извадил от кораб на Великата армада византийски монети (златни и сребърни) отпреди векове ...

За епохата се съди и по останалите вещи, а в случая и самия кораб. Ако след векове археолози се натъкнат на бетонна сграда и в метален сийф открият монети на Дарий, едва ли и сградата и сейфа биха могли да се определят за Дариеви. По трудно могат да се конкретизират събития в рамките на век - два. Като съкровището от Перешчепина.

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 622
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Провадийските и Трансилванските солни рудници, с ударение на последните и естествено ежегодната субсидия - данък от ИРИ, ето това е определящо за икономическия потенциал на ПБЦ. Няма никакви данни за

Плячкосване на ромейски градове е най-логичният източник за големи суми в монети.

Тия скъпи коне , метални въоръжения и най вече хора - професионални бойци , които от деца не учат нищо друго освен как да се бият на война или на лов показва защо в разните хроники има често такива см

Posted Images

  • Потребител

Нали уж чета Сакъзов – от писанките му оставам с убеждението, че поне отпреди християнството подавящата част от стопанствата са дребни. След това вече се явяват манастирските стопанства, както и големите болярски стопанства, които използват труда на париците.

Имаме ли данни за големи стопанства в ПБЦ и кой работи в тях - роби, надничари, самите монаси (ако е манастирско), ратаи....? Няма как да са парици, тъй като при тях болярите или манастирът просто прибират рента, а стопанствата си остават дребни. Да инкасираш пасивен доход от много на брой малки стопанства не е равнозначно на експлоатацията на едно по-голямо.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

За ПБЦ данни за стопанства почти няма, камо ли за едри. Сведенията се отнасят главно за виз.владичество и ВБЦ.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

За ПБЦ данни за стопанства почти няма, камо ли за едри. Сведенията се отнасят главно за виз.владичество и ВБЦ.

ОК. Какво имаме:

- натурална икономика

- липса на пари

- ниски данъци

- предполагаема силна централизация (поне така се приема от историографията)

При това положение трябва да да се опитаме да видим как е организирана държавата, на какво се крепи силната централна власт и какви са средствата за издръжка на армия, църква и т.н.

Да започнем с един конкретен епизод. Климент Охридски пристига в България с една риза на гърба си. Получава от Борис три къщи в Девол и "места за почивка" около Охрид и Главиница (най-вероятно крайградски имения). Докато още е жив Борис, Климент построява със собствени средства манастир в Охрид.

Как според вас е постигнато това. Построяването на манастир е супер скъпо начинание е по възможностите само на най-богатите. От къде идва богатството на Климент?

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

ОК. Какво имаме:

- натурална икономика

- липса на пари

- ниски данъци

- предполагаема силна централизация (поне така се приема от историографията)

При това положение трябва да да се опитаме да видим как е организирана държавата, на какво се крепи силната централна власт и какви са средствата за издръжка на армия, църква и т.н.

Да започнем с един конкретен епизод. Климент Охридски пристига в България с една риза на гърба си. Получава от Борис три къщи в Девол и "места за почивка" около Охрид и Главиница (най-вероятно крайградски имения). Докато още е жив Борис, Климент построява със собствени средства манастир в Охрид.

Как според вас е постигнато това. Построяването на манастир е супер скъпо начинание е по възможностите само на най-богатите. От къде идва богатството на Климент?

Димитър Хоматиан казва за Климент:

Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи.

Ето какво пише Теофилакт Охридски във второто житие на Наум Охридски:

Този преподобен и велик отец Наум израстна в Мизия. И съгласно с възпитанието от благородните си родители презря благородството и богатството като всички плевели и се прилепи към равноапостолите Константин Философ и брат му Методий.”

Сведението предполага, че св. Наум е бил или славянин или българин от Мизия. Уточнението “и съгласно с възпитанието от благородните си родители презря благородството и богатството като всички плевели” показва, че св. Наум е бил от аристократичен произход.

Като се има предвид, че Наум е съратник на мизиеца Климент и заема като Климент висок пост в църконата йерархия, вероятно Климент също е бил от аристократичен произход. Тоест при построяването на манастира в Охрид Климент може би е разчитал не на държавната си заплата като учител и епископ, а на част от родовото богатство, което му се е полагало.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Като се има предвид, че Наум е съратник на мизиеца Климент и заема като Климент висок пост в църконата йерархия, вероятно Климент също е бил от аристократичен произход. Тоест при построяването на манастира в Охрид Климент може би е разчитал не на държавната си заплата като учител и епископ, а на част от родовото богатство, което му се е полагало.

Да, това е една възможност. Двама аристократи от български произход сред учениците на Методий обаче е твърде съмнително и предполага нов прочит на историята.

Другата опция е Климент да е получавал част от някакви данъчни постъпления:

"Климент се изпращал за учител в Кутмичевица и се издало нареждане до всички жители на „тази страна да приемат светеца с почит, да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове и чрез видимите неща да разгласят между всички съкровището на любовта, което е вложено в душата"

Освен това учениците на Климент, които очевидно са състоятелни хора (имат помощници, слуги) са освободени от данъци:

"Във всяка област той си служел с триста ученици без техните помощници и те не плащали нищо на княза, но служели на бога и били опре­делени нему да плащат или по-скоро да му се отплащат"

Плащането на бога би могло да се тълкува не само като "служене на бога(църквата)", но и като директен ангажимент за плащане към църквата(бога) и по точно за издръжката на Климент и неговото дело. Т.е. данъците които по принцип се полагат на Княза от тези "300 човека във всяка област" се преотстъпват на Климент. Това би облякло с някаква конкретика, мъглявото разпореждане "да му предоставят преизобилно и щедро всичко"

Редактирано от Atom
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Най-вероятно Църквата е събирала десятък ежегодно.

И да е събирала, манастирът е построен от Климент преди да стане епископ, а църковният данък (дали е десятък е друг въпрос) се концентрира в ръцете на епископа. При това манастирът е построен от Климент в Охрид (където той никога не е заемал официална църковна длъжност), не от името на някаква институция, а в качеството на частно лице. Показателно е, че в завещанието си Климент разделя личното си имущество на две - едната част за епископията (неговата, а не охридската), а другата за манастира (който пък се намира в Охрид). Т.е. имаме ясно разграничаване на лично имущество, имущество на епископията и манастирско имущество.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело

Няма никакво съмнение, че въпросните 300 ученици съвсем не са били селски момчетий, а синовете на най благородните и богати родове в България.

Гръмките приказки за любов и да му дават всичко означават за мен само едно, местната власт е била задължена да подпомага финансово и всякак Климент, според неговите нужди. Този документ едва ли е бил четен на селяните на Горно Нанадолнище охридско, че да знаят кого и защо да обичат, документа очевидно е предназначен за местната власт и местните благородници, демек опичайте си акъла и не правете сечено на Климент.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Първо - намерените медни монети са значително повече от намерените сребърни и бронзови; затова общата картина на монетната циркулация се определя от тях. Вижте например пълната справка на регистрираните монети, намерени край Плиска (има я в цитираната статия за Плиска) - тя пък е взета от съответната публикация на колега, който е правил специално изследване. Почти всички са медни и почти всички са намерени по няколко, а не по "съкровища".

Второ, ако към медните се добавят сребърните и бронзовите, картината не се променя (както се и очаква) - например в:

Svilena Hristova, Jordan Tabov. Correlation of Two Chronological Distributions Of the Extant Roman Bronze Coins. Review Of the National Center for Digitization 12/2008. http://www.ncd.matf.bg.ac.yu/casopis/12/NCD12114.pdf

Няма как почти всички намерени монети от тоя период да не са медни.До Андроник II Палеолог византийски сребърни монети се секат съвсем малко и е нормално да се намират малко екземпляри.Много ми е интересно за какви медни и какви бронзови монети говорите.Кои монети смятате че са бронзови и кои медни от византийското монетосечене?

Трето, войните едва ли влияят забележимо на "криенето" на пари тук или там.

Напротив войните са сред основните причини(ако не и главната), заради които толкова много находки са достигнали до наши дни.

Четвърто - редките случаи на намерени много на едно място медни монети едва ли са "скрити съкровища" - по-скоро "военни каси" с предвидени за заплати на войниците пари, или "административни каси" за заплати на работници по голям строеж, и т.н. Медни монети, извадени от обръщение. Например, при преврат: Ираклий убива Фока и медните пари сечени при "тирана" Фока спират да се приемат ...

Пак не съм съгласен.Прегледайте колективните находки от античноста в България и ще видите че има много случаи на укрити заедно медни(бронзови) и сребърни монети.Това означава че собствениците им са ги считали достатъчно ценни за да ги трезорират заедно като съкровище.Не става въпрос за никакви каси.

Пето, сребърните и златните монети запазват ценността си, която имат благодарение на метала, от който са направени, а не на знаците по тях. Те могат да бъдат (и са били) използвани дълго време. Напр. Псел пише за ромейска императрица, която събирала "дарики" - златни монети на Дарий ... Затова за съкровище от златни и сребърни монети е трудно да се каже, кога е било скрито ... Преди години водолазът Жак-Ив Кусто е извадил от кораб на Великата армада византийски монети (златни и сребърни) отпреди векове ...

Тази книга я имам, многократно съм я препрочитал и си спомням че са намирани и геми на римските цезари сред останките на кораба.За намерените византийски монети може би съм забравил(четох книгата доста отдавна).Тия случаи на укриване на монети и предмети от различни епохи не са редки, те имат своето обяснение.Съкровищата от монети се датират обикновенно по монетите на последния владетел.Самите монети често служат за по точно датиране на намерените заедно с тях предмети.

Ако играете покер и някой от противниците ви вади често 4 аса, добре е все пак "да му проверите ръкавите" ...

Винаги така правя.

Редактирано от vvarbanov
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Да, това е една възможност. Двама аристократи от български произход сред учениците на Методий обаче е твърде съмнително и предполага нов прочит на историята.

Другата опция е Климент да е получавал част от някакви данъчни постъпления:

"Климент се изпращал за учител в Кутмичевица и се издало нареждане до всички жители на „тази страна да приемат светеца с почит, да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове и чрез видимите неща да разгласят между всички съкровището на любовта, което е вложено в душата"

Освен това учениците на Климент, които очевидно са състоятелни хора (имат помощници, слуги) са освободени от данъци:

"Във всяка област той си служел с триста ученици без техните помощници и те не плащали нищо на княза, но служели на бога и били опре­делени нему да плащат или по-скоро да му се отплащат"

Плащането на бога би могло да се тълкува не само като "служене на бога(църквата)", но и като директен ангажимент за плащане към църквата(бога) и по точно за издръжката на Климент и неговото дело. Т.е. данъците които по принцип се полагат на Княза от тези "300 човека във всяка област" се преотстъпват на Климент. Това би облякло с някаква конкретика, мъглявото разпореждане "да му предоставят преизобилно и щедро всичко"

Да, съгласен съм с възраженията си с изключение на това, че е съмнително Климент да е бил от аристократична фамилия. Но уточняването на това е въпрос на търсене в изворите.

Вероятно е станало така, както ти допускаш - че част от доходите/данъците, които се полагали на кана/княза, са били пренасочени към издръжката на школата на Климент. Това вече води до други въпросителни.

1. Като например дали са били натоварени и местните аристократи да подпомагат материално дейността на Климент? Не знам дали има някакви поне косвени, но все пак ясни данни в житията. Но предполагам, че към края на ІХ век у нас все още няма такава силна поземлена аристокрация, както през следващите столетия.

2. Отделно, че ако Борис е бил изискал от местните аристократи да поемат също своя дял от издръжката на школата, това повдига въпроса какви са били правните отношения между владетел/централна власт и провинциални аристократи/местна власт. Имало ли е някакви писани или неписани традиции или закони, които да санкционират правото на монарха да изисква извънредни данъци от аристокрацията.

3. Другият вариант е, типично в източно-деспотичен дух, цялото движимо и недвижимо имущество в държавата да се е смятало за собственост на монарха. Само че против това говорят сведенията за велики боили/аристократи, вероятно шестима на брой, с които несъмнено монархът е трябвало да се съобразява и е нямало как лесно да ги принуждава или направо изнудва. От друга страна обаче ти си цитирал сведението, че Борис накарал местните жители "да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове". При това положение остава въпросителната дали тези "всички жители" са били простолюдието без аристокрацията или наистина всички, бе оглед на обществено положение. Но така се връщаме към питанката от т. 2.

Няма никакво съмнение, че въпросните 300 ученици съвсем не са били селски момчетий, а синовете на най благородните и богати родове в България.

Не е сигурно. За да се отговори на този въпрос (и то в отделна тема), трябва да се проучат практиките на Запад, във Византия и в нашите извори. Както и практиката в Киевска и средновековна Русия. Последната би била най-подходяща като аналог, първо защото е православно общество, и второ защото за разлика от Византия до Комнините, тя е аристократично общество. Точно като България.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Известно е, че Климент получава от Борис I три къщи, които принадлежали на комитския род. Ако това не е част от конфискуваните притежания на екзекутираните бунтовници, то може да се предполага, че къщите са били собственост на семейството на действащия към 886г. комит, който ги е предал на Климент по заповед на владетеля. Това би било косвено указание, че изискването за предоставяне на подаръци и пр. е касаело действително всички - и местна аристокрация, и обикновен народ.

Но аз съм по-склонен да мисля, че къщите са били конфискувани още през 865/6г.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

1. Като например дали са били натоварени и местните аристократи да подпомагат материално дейността на Климент? Не знам дали има някакви поне косвени, но все пак ясни данни в житията. Но предполагам, че към края на ІХ век у нас все още няма такава силна поземлена аристокрация, както през следващите столетия.

2. Отделно, че ако Борис е бил изискал от местните аристократи да поемат също своя дял от издръжката на школата, това повдига въпроса какви са били правните отношения между владетел/централна власт и провинциални аристократи/местна власт. Имало ли е някакви писани или неписани традиции или закони, които да санкционират правото на монарха да изисква извънредни данъци от аристокрацията.

3. Другият вариант е, типично в източно-деспотичен дух

Точно тези въпроси имах предвид като дадох примера с Климент. Смятам, че са от изключителна важност за уточняване на икономическия потенциал на ПБЦ. Технологиите в аграрния сектор и животновъдството остават непроменени до навлизането на американските култури. Нямаме средновековна аграрна революция каквато има на запад. Единствената въпросителна е какви са "организационните отношения" и качеството на "мениджмънта" във "фирмата ПБЦ". Ако се знае какви са били те, с помощта на ранните османски данъчни регистри и малко иконометрия бихме създали съвсем прилична представа за икономиката на ПБЦ. Все пак земята си е същата, а технологиите в земеделието и животновъдството (за разлика от занаятите) през 10-ти и 15 век не се различават кой знае колко. Не знам обаче има ли програми по икономическа история в българските университети на ниво PhD и доколко се използват математически и иконометрични модели в тях. На запад са широко разпространени, но освен някой българин който по случайност учи в подобна програма, не виждам кой ще тръгне да се занимава с икономиката на първото или второто българско царство.

Редактирано от Atom
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Изследвания по икономическа история на Средновековна България са правени, дори има едно издание "Стопанска история на България" - но е доста старо (1981)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Войните са сред основните причини(ако не и главната), заради които толкова много находки са достигнали до наши дни

Не е вярно. Помислете още. Вижте например Плиска. Тя не е ли обсаждана и превземана? Къде са тамошните съкровища?

Войните са една от причините но не е задължително.То ако след всеки военен конфликт се запазваха колективните находки щяхме да се чудим къде да стъпим сега.Табов, това което твърдя не е мое откритие,то е известно(мислех че на всички) отдавна и не смятам да се занимавам повече с толкова елементарен въпрос.

Пак не съм съгласен.Прегледайте колективните находки от античноста в България и ще видите че има много случаи на укрити заедно медни(бронзови) и сребърни монети

Укрити? Кой ви го е казал? --- Никой не ми го е казал, аз ви го казвам и пак повтарям.Прегледайте годишниците и известията ИБАИ от 1900 година насам.

Разгледайте Плиска - доста илюстративен пример.

-Вие се запознайте с колективните находки излезли в цяла България.В някои малки римски селища са намирани повече златни и сребърни находки отколкото в трите български столици Плиска, Преслав и Велико Търново взети заедно.Да не говорим за седалищата на легиони и големите римски административни центрове където са работили провинционални монетарници.Какво да гледаме само Плиска ,при тая слаба икономика, такива са и съкровищата.

-В предния си пост говорите за изследвания и статистики в които участвали медни и бронзови византийски монети от периода на ПБЦ.Моля уточнете, за какви монети от мед и бронз става въпрос?Кои монети смятате че са от бронз и кои от мед?

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Точно тези въпроси имах предвид като дадох примера с Климент. Смятам, че са от изключителна важност за уточняване на икономическия потенциал на ПБЦ. Технологиите в аграрния сектор и животновъдството остават непроменени до навлизането на американските култури. Нямаме средновековна аграрна революция каквато има на запад. Единствената въпросителна е какви са "организационните отношения" и качеството на "мениджмънта" във "фирмата ПБЦ". Ако се знае какви са били те, с помощта на ранните османски данъчни регистри и малко иконометрия бихме създали съвсем прилична представа за икономиката на ПБЦ. Все пак земята си е същата, а технологиите в земеделието и животновъдството (за разлика от занаятите) през 10-ти и 15 век не се различават кой знае колко. Не знам обаче има ли програми по икономическа история в българските университети на ниво PhD и доколко се използват математически и иконометрични модели в тях. На запад са широко разпространени, но освен някой българин който по случайност учи в подобна програма, не виждам кой ще тръгне да се занимава с икономиката на първото или второто българско царство.

Имат в УНСС катедра "Статистика и иконометрия", но като им гледам учебната програма, явно наблягат на съвременни разработки, а не прилагат метода върху исторически явления и процеси.

http://departments.unwe.bg/stat/bg/pages/944/%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8.html

Ранните османски регистри няма да ти свършат особена работа. Ровил съм се в тях много, макар не с цел изследване на икономика и демография. За Северна България това, което и издадено, е непълно и като териториален обхват, и като времеви периоди и не позволява изработване на цялостен модел или правене на сигурни заключения.

За територията на Македония (в трите й части) нещата са по-добре, доколкото издадените в Скопие регистри са по-пълни (или в по-голяма степен достигнали до нас). Но и там нещата не са розови, защото на първо място регистриранията и пререгистриранията са правени през век - тоест едното е към 1450 г. и от 1467-1468 г., а следващото е към средата на ХVІ век и към 70-те години на същото столетие. Има и отделни регистри от периода 1494-1513 г. Отделно, че не за всички околии (нахии) има запазени последователни регистри от ХV и от ХVІ век, за да се сравнят данните.

Иначе между Х и ХV век едва ли има голяма разлика в обхвата на земеделските територии. Например "Голямата българска гора", сиреч гъстият дъбов лес между Пирот и Парачин, която толкова тревожела кръстоносците през ХІ-ХІІ век, стои неразчистена до първата половина на ХІХ век и служи като основен източник на храна (жълъди) за свинете, отглеждани от тамошните селяни.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Войните са сред основните причини(ако не и главната), заради които толкова много находки са достигнали до наши дни

Укрити? Кой ви го е казал? --- Никой не ми го е казал, аз ви го казвам и пак повтарям.

-В предния си пост говорите за изследвания и статистики в които участвали медни и бронзови византийски монети от периода на ПБЦ.Моля уточнете, за какви монети от мед и бронз става въпрос?Кои монети смятате че са от бронз и кои от мед?

Войните далеч не са сред основните причини за достигналите до нас находки. За удобство слагам графика на хронологичното разпределение на намерените на територията на съвременна Б-я стари монети. Данните са от споменатите от вас бълг. археол. списания (подробности вижте в Tabov, J., K. Vassilev and A. Velchev. Coin finds in Bulgaria for half a century: 1910-1959. http://www.ilya.it/chrono/pages/coinsbulgaria50en.htm )

Количествата намерени монети (както е считал още Каждан в Kazhdan A. P. Byzantine towns during 7th-11th century. Soviet Archaeology, XXI (1954), 164-188. (In Russian)) са (приблизително) пропорционални на монетите в циркулация. Проверка на това вижте в Newton, D. P. Found Coins as Indicators of Coins in Circulation: Testing Some Assumptions. European Journal of Archaeology 2006; 9; 211-227. http://eja.sagepub.com

Ако решите да опровергавате законите на статистиката, публикувайте мнението си в European Journal of Archaeology - като отговор на статията на Дъглас Нютън.

Графиката нагледно показва:

1. много монети през периода 200-350 г. Имало ли е през този период много войни по нашите земи, военни опасности и т.н.?

2. Почти никакви монети през периода 600-900 г. Какво да правим с кървавите походи на славяните по целия полуостров, да не добавяме и "прабългарите"?

Сега за бронза. Това е доста твърда метална сплав, едва ли са секли от него монети в далечното минало. Вероятно всички монети са били медни, по-точно - медни с различни примеси. Предполагам, че заради примесите по стара традиция се използва и терминът "бронзови", макар че не е точен, ако имаме предвид днешния смисъл на думата бронз.

post-20490-0-56952700-1411327040_thumb.j

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Графиката нагледно показва:

1. много монети през периода 200-350 г. Имало ли е през този период много войни по нашите земи, военни опасности и т.н.?

2. Почти никакви монети през периода 600-900 г. Какво да правим с кървавите походи на славяните по целия полуостров, да не добавяме и "прабългарите"?

И какви са твоите изводи или предположения от това?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Войните далеч не са сред основните причини за достигналите до нас находки. За удобство слагам графика на хронологичното разпределение на намерените на територията на съвременна Б-я стари монети. Данните са от споменатите от вас бълг. археол. списания (подробности вижте в Tabov, J., K. Vassilev and A. Velchev. Coin finds in Bulgaria for half a century: 1910-1959. http://www.ilya.it/chrono/pages/coinsbulgaria50en.htm )

Количествата намерени монети (както е считал още Каждан в Kazhdan A. P. Byzantine towns during 7th-11th century. Soviet Archaeology, XXI (1954), 164-188. (In Russian)) са (приблизително) пропорционални на монетите в циркулация. Проверка на това вижте в Newton, D. P. Found Coins as Indicators of Coins in Circulation: Testing Some Assumptions. European Journal of Archaeology 2006; 9; 211-227. http://eja.sagepub.com

Ако решите да опровергавате законите на статистиката, публикувайте мнението си в European Journal of Archaeology - като отговор на статията на Дъглас Нютън.

Тук вие се самоцитирате което не е никакъв аргумент.Заради непознаване на историята и монетосеченето не можете да направите верни изводи.Повтаряте едно и също като се позовавате на безсмислиците които сте написал по-рано.

Господин Табов,колективните находки от с.Димча.с.Конуш,с.Вировско,Каолиново,с.Мировци,с.Духовец,с.Стан и още десетки други селища се състоят от денари ,антониани или бронзови монети, те са стигнали до нас заради нашествието на готите през 250-251 година.Много други съкровища състоящи се от византийски, старобългарски или гръцки монети се свързват с военни действия.Това са изключително елементарни работи.Чудно ми е как въобще се опитвате да напишете нещо като не знаете такива прости работи.

Графиката нагледно показва:

1. много монети през периода 200-350 г. Имало ли е през този период много войни по нашите земи, военни опасности и т.н.?

Запознайте се с историята и ще разберете!

2. Почти никакви монети през периода 600-900 г. Какво да правим с кървавите походи на славяните по целия полуостров, да не добавяме и "прабългарите"?

Славяните и прабългарите не са имали нужда и не са секли монети.Заради слабата икономика и циркулацията на монети е в малки размери.Познавам(вероятно не само аз) селища и крепости от този период в които няма никакъв разсип на единични монети, да не говорим за колективни находки.Такива са крепостите до с.Тъкач,с.Нова черна,с.Скала и други.

Сега за бронза. Това е доста твърда метална сплав, едва ли са секли от него монети в далечното минало. Вероятно всички монети са били медни, по-точно - медни с различни примеси. Предполагам, че заради примесите по стара традиция се използва и терминът "бронзови", макар че не е точен, ако имаме предвид днешния смисъл на думата бронз.

Тук се позовавате на изследвания които сте правил и графики , като сравнявате медните, сребърните и бронзовите монети открити край Плиска. Първо - намерените медни монети са значително повече от намерените сребърни и бронзови; затова общата картина на монетната циркулация се определя от тях. Вижте например пълната справка на регистрираните монети, намерени край Плиска (има я в цитираната статия за Плиска) - тя пък е взета от съответната публикация на колега, който е правил специално изследване. Почти всички са медни и почти всички са намерени по няколко, а не по "съкровища".

Второ, ако към медните се добавят сребърните и бронзовите, картината не се променя (както се и очаква) - например в:

Тук се самоцитирате, като много ясно споменавате в изследванията си медни,сребърни и бронзови монети.

Svilena Hristova, Jordan Tabov. Correlation of Two Chronological Distributions Of the Extant Roman Bronze Coins. Review Of the National Center for Digitization 12/2008. http://www.ncd.matf....12/NCD12114.pdf -- Сега според вас всички монети от "далечното минало"са медни.Кое е вярно, вашите изследвания и графики или това което сега твърдите?Преди да почнете да пишете се запознайте с античното и средновековно монетосечене.

Link to post
Share on other sites
  • 4 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Темата замря от доста време по обективни причини. Време е да я посъживя. Оказва се, че Йоан Екзарх е ценен източник за икономиката на ПБЦ към края на IX и началото на X век.

В един пасаж той споменава, че за медникарството, обущарството и тъкачеството е необходим огън, тоест свидетелства, че през въпросния период тези занаяти са вече ясно обособени.

В друг пасаж Йоан Екзарх говори за следните плодове: смокиня, бадем, орехи, круши и ябълки. Смокините и бадемите може да са били отглеждани по черноморското крайбрежие на България.

В трети пасаж Йоан Екзарх говори за печене на хляб и варене на просена каша, вероятно вариант на известния ни днес качамак.

В същия пасаж той отделя специално място на дървото като материал и го свързва с редица дейности: казва, че се използва за строеж на ладии и кораби.

Споменава, че от дървото се строят къщи и се правят стени и тавани, чрез дървото се разпределят стаи и други помещения.

Споменава, че от дървото дърводелците правят рала, лопати, бараки и каруци.

Най-интересно е последното сведение на автора за икономиката на ПБЦ. Той пише за облагородяване на сортове плодни дръвчета чрез поставяне на калеми, тоест чрез ашладисване. Йоан Екзарх подчертава, че той лично е наблюдавал тази техника, прилагана от земеделците.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

В това няма нищо странно, все пак Южна Европа има вековна традиция на овощарство, която се дължи на римските традиции. Смокини и бадеми са разпространени и по долините на Струма, Места и Вардар.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело

Ако се не лъжа Теофилакт Охридски, като се оплаква от студа по българските земи споменава, че в софийско смокините растели лошо, защото било много студено. В южна българия е по топло, така че, поне на юг от балкана го е имало това.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

В това няма нищо странно, все пак Южна Европа има вековна традиция на овощарство, която се дължи на римските традиции. Смокини и бадеми са разпространени и по долините на Струма, Места и Вардар.

Не става дума, че е странно или неочаквано, а просто съм добавил още данни към и без това постната картина на българската икономика от периода 7-11 век.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Несъмнен факт :good:

Е, да де, ама нашите данъци не са като у Римското царство. Гърчолята плащат данъците си в монети, докато ние - не.

Къде са отишли тези монети, с които гърците са си плащали данъци през 7-9 век? Защо ги няма в археологическите находки? Защо напр. от 3-4 век има много, а от 7-9 няма практически нищо? В София, в Пловдив ...

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...