Отиди на
Форум "Наука"

Иранските титли на ранносредновековните български владетели и сановници


Recommended Posts

Прабългаристиката, но същото и Болгаристиката, като водещо-основен не само и единствено за Късната Античност и Ранното Средновековие дял на Тюркологията има за предмет на изследване прародината, произхода и етническата принадлежност, етногеографията, социалната организация, антропологията, езика, материалната и духовната култура на прабългарите или от чисто научна гледна точка - на болгарите. При тази си своя същност и съдържание Прабългаристиката се явява синкретично-комплексна и мултидисциплинарна научна област със собствено-специфична методология и понятийно-категориален апарат. Затова тя се припокрива, съвпада, пък даже и обема, без обаче да преминава и да се разлива в тях, части от антропологията, лингвистиката, историографията, археологията, изворознанието, етногеографията, етнографията, фолклора, епиграфиката, нумизматиката, хералдиката и т.н. на прабългарската етнокултурна общност.

Произходът и етническата принадлежност на прабългарите е един от основните и доста сложните, дори комплицирани проблеми в тяхната история. Неговото окончателно и задоволително разрешаване може да хвърли светлина и да даде допълнителен тласък в редица насоки на множество по-общи или по-частни въпроси от свързаната с тях проблематика, включително и върху най-ранните периоди и етапи от етногенезата на прабългарските племена и народи, а оттук и на самата българска народност и език.

Приалтайската Минусинска котловина е прародинатата на българските племена и народи. През Късната Античност и Ранното Средновековие те са тридесетина на брой и се разпростират върху необятната територия между линията Байкал-Алтай на североизток и линията Балканите-Централна Европа на югозапад. През тази епоха Българската (Bulgarian) група е първата, най-многолюдната и най-важната група на Тюркското езиково семейство и се състои от три сравнително обособени и самостоятелни подгрупи - Аварска, Болгарска или още Прабългарска (Bolgarian) и Хазарска:

По античным источникам известно около трех десятков племен булгарского круга (включая варианты). Подавляющее большинство булгарских этнонимов в своем составе содержит формант -гур (от огур): он-огур, кутри-гур, утри-гур, сара-гур и т. д., что является ярким свидетельством того, что носители этих этнонимов говорили на r-языке булгаро-чувашского типа (ср.: булг. огур ~ станд. тюрк. огуз). Поэтому надо полагать, что все эти племена говорили на одном языке, возможно, с небольшими диалектными отличиями, имели сходную культуру и т. п. [Эгоров 2007, 1].

Сред не толкова многото на брой и не особено разнообразните по вид и характер изворови данни и податки за по-ранните периоди от историята на прабългарите, безспорно изключително важна, а може би и първостепенна роля и значение за Прабългаристиката конкретно, имат лингвистико-ономастичните данни под формата на имена на лица, родове, племена, народи, страни, селища, места, периоди от време; на думи, титли, наименования на конкретни предмети, числа, отделни изрази или цели изречения и дори текстове, съставени на прабългарски език. Водещо-централно място сред всичките тези лингвистико-ономастични данни заемат думите и имената, преминали и заети по различно време и на различни места от иранските езици към прабългарските диалекти и езици. Настоящата разработка има за предмет на изследване само четири, но изключително важни и съществени, ирански по произход титли в прабългарските диалекти и езици. Така тя е по-следваща реализация на нашето много голямо желание и намерение да открием, опишем и представим, колкото е възможно в по-пълна степен, общоиранското, и по-конкретно, персийското езиково влияние върху прабългарския език, началото на което между впрочем поставихме неотдавна и с нарочна публикация [Добрева, Добрев 1983].

Между впрочем тъкмо тази наша студия, в сравнително дълга поредица от някои от най-съществените си пунктове и моменти, играе много важна роля и е главен фундамент при анализа и оценката от страна на историците на т.н. „иранска теория” на прабългарите. При това, на основата на изключително рядко срещаните при българските историци, редица много точни и верни наблюдения и констатации както върху лексико-граматичната структура и историческото развитие и на тюркските езици изобщо и прабългарския език в частност, и на иранските езици, а така също и върху тяхното взаимодействие, неизбежно се стига до извода, най-общо казано, за научната несъстоятелност на въпросната “теория”, докато самите прабългари имат „тюрко-алтайски етнолингвистичен произход”:

По наше мнение езикът на прабългарите все пак представлява език от тюрко-алтайското езиково семейство, за което могат да се приведат следните основни доводи:

1. 1. По относителен дял в езика на прабългарите най-обемен е именно онзи пласт лексеми, които са с тюрко-алтайско езиково потекло и характеристика, което определя този пласт лексеми като домашния фонд в лексикалното богатство на езика, а самия език - като тюрко-алтайски по етно-лингвистичен облик. Ако към запазените в надписите или във византийските извори лексеми прибавим и езиковите остатъци в съвременния български език, то количеството на тюрко-алтайските по лингвистичен характер лексеми в езика на прабългарите се увеличава значително.

1. 2. Проследява се сравнително сигурно функционирането на словообразувателни модели, типични именно за този пласт, докато други словообразувателни модели във функциониращо състояние почти не се проследяват.

1. 3. Проследяват се почти всички по-типични фонетични характеристики в техния развой, които са типични за именно този лингвистичен пласт. Анализът на О. Притсак в неговото засега най-системно проучване на езика на прабългарите (вж. Pritsak, O. 1955) говори именно за това.

1. 4. Проследява се генетична връзка между лексеми от прабългарските езикови остатъци и лексеми от живи негови наследници (чувашки и др.), както и с тюрко-алтайски прабългарски по произход лексеми - заемки в съседните езици.

1. 5. В старобългарския език се проследяват главно тюрко-алтайски по произход лексеми, респ. лексемите от друга лингвистична принадлежност показват следи от битуване в тюрко-алтайска езикова среда. Впрочем, аналогично е и положението в староруската литература. Вън от проблема за проникването на лексеми от езика на прабългарите посредством старобългарския език и неговото активно ползуване като еталонна културно-историческа реалия в староруското общество, такъв паметник като "Слово о полку Игореве" съдържа преди всичко тюркизми - и прабългаризми, и заемки от езика на хазарите - и по-малко иранизми. Това състояние на нещата явно е детерминирано от етнополитическото господство на тюркските народи в Източна Европа, но то в значителна степен отразява и етнолингвистичната ситуация в този регион.

1. 6. Проблемът за иранските лексеми в новобългарски език трябва да се решава изключително внимателно и едва когато се установи, че те идват в него като наследство от езика на прабългарите, от това да се правят съответните изводи в етногенетичен план, без да бъдат пресилвани поради априорна позиция по въпроса.

1. 6. 1. Както се установява, редица лексеми от ирански произход в български език - вина, гуня, мед, рай, сто, янтар, топор, самодива, стопан, бог и др. - са ирански заемки в славянските езици още от времето на иранската и славянска общност далеч преди заселването на славяните на Балканския полуостров (Добрева, А., Добрев, И., 1983, с. 40-41, с лит.). Относително точно датирани чрез методите на лингвистическия анализ, те не могат да бъдат обяснени чрез установяването на многобройно ираноезично население в днешните български земи, доведено от Аспарух, тъй като това не съответства на хронологията на езиковите процеси. Техният преносител до съвременния български език са славянските племена от т. нар. българска група, настанили се в нашите земи в ранното средновековие и стоящи в основата на българския етногенезис.

2. Смятам, че засега няма нови данни, които да разколебаят старата, но фактологически и методически напълно актуална констатация, че прабългарите представляват население от тюркски произход, подложено на силно иранско влияние и в областта на езика, и в областта на културата (Венедиков, Ив. 1954, с. 290).

2. 1. Относително значимият пласт ирански заемки в езика на прабългарите има своя генезис в етническата история на Евразия от древността и ранното средновековие. По принцип този въпрос се вписва в голямата проблематика на ирано-тюркските взаимоотношения в периода от I хил. пр. н. е. до I хил. от н. е., доколкото по-ранните връзки между индоевропейски и алтайските езици са феномен от малко по-различно естество [4]. Така например, в етнокултурната ситуация преди разселването на тюрко-монголските народи се регистрира, съгласно изследванията на И. Н. Шервашидзе (1989; 1990), развитието на процес на активна акултурация на тези народи най-вече под китайско и индо-иранско влияние със съответните отражения в езика.

Така че има основания да се твърди по-скоро, че основната част от лексемите от ирански произход в езика на прабългарите е исторически ранна; тя се дължи на ранното влияние от средноазиатските ирански езици, което оставя почти идентични заемки във всички тюрко-монголски езици през т. нар. пратюркска епоха.

И в случая, обаче, е необходимо анализът да бъде прецизен и точен. Бихме илюстрирали този проблем само с един пример. Иранското по произход име на основателя на българската държава, Аспарух, е било неведнъж предмет на анализ. Представляващо (и според нас) едно несъмнено иранско име, то има многобройни етимологични изяснявания, определящи го и като иранско, и като тюркско име. Струва ни се, че един от най-прецизните анализи засега е онзи, който е предложен в проучването на А. Добрева и И. Добрев, представящ го като продължение на древноперсийското vis(i)yapuqra 'благородник, принц, наследник' (вж. Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 44). Следователно това е още един от примерите за развитие на лично име въз основа на титла. Процесът е много специфичен и което е важно във връзка със занимаващата ни тема, той датира още от старотюркската епоха, където тъкмо същата титла е приета в различни варианти, в това число вариантите Ъшбара, Ишбара и др., доближаващи се плътно до варианта на това име в старобългарски писмени паметници - Испор, до чувашките Аспар, Йашпар, Ишпар, Еспер и др. Сред владетелите на тюркютските каганати от Средна Азия това име-титла се носи както от представители на династията на Ашина, така и от ханове на източния и западния каганат (вж. ономастичната таблица у Гумилев, Л. Н. 1993, с. 464 и сл.) и следователно е стабилно присъстващ елемент в титулатурата им. Така появата на ирански имена в прабългарската антропонимия е културно-исторически факт с вероятно различен механизъм от онзи, който се внушава от предпоставеното обяснение за ираноезичието на прабългарите.

Основният извод, който се налага от казаното дотук - независимо от предварителния характер и неизбежната неизчерпателност на извършените наблюдения - е установяването, че в анализа се допуска една базисна грешка от методическо естество. Тя се състои според нас в смесването на етнокултурна и етнолингвистична общност. В етническата история примерите за взаимовлияния и уеднаквяване на етнокултурния облик на народи с различен етнолингвистичен произход не са малко и прабългарите са един от тези примери. По етнокултурен облик те принадлежат на средновековния индоирански свят, но по своя етнолингвистичен произход те спадат към групата на тюрко-монголските народи. Бих посочил също така, че тази констатация е валидна за една голяма част и от останалите тюрко-монголски народи. Ако в случая с прабългарите при отделни изследвачи не се стига до тази констатация, напълно оправдана от наличната изворова база и нейния анализ, причините за това са две - на първо място, състоянието на познанията ни за езика на прабългарите, което може да породи алтернативни и противоречиви мнения, и на второ място, преднамереният подход към проблематиката. Както се вижда от изложеното, привържениците на двете алтернативни становища - за тюрко-алтайската и за иранската етнолингвистична принадлежност на прабългарите - в методическо отношение се опират на практически идентични доводи. Прецизният анализ обаче, дори и преди да се отиде към комплексния анализ на всички извори, осветляващи проблема, показва, че в редица случаи се правят изводи, които не са достатъчно обосновани и не говорят за иранска етнолингвистична принадлежност на прабългарите. Разбира се, и в това поле на научното дирене, по думите на американския етнолог Фр. Боас, "the solid work is still all before us". Но на настоящия етап на анализ по-обоснованият извод е изводът за тюрко-алтайски етнолингвистичен произход на прабългарите [Йорданов 2015, 3-12].

Редактирано от проф. Добрев
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 144
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Цялата работа с иранската теория е изцяло патриотарско-политическа. Да не би случайно да излезем роднина на турците, че мани, мани, какво ще правим тогава... :rolleyes:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

казваш го на най-големия защитник на тюркската хипотеза за произхода на българите :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пак ли? Като накацат разни лешояди… Всъщност преди да се развихри поредния словесен бой, е добре да се погледне какви са иранските титли (има богата литература по въпроса из интернет) и чак тогава да се търси какво общо имат с българските титли. А не да се върви наопаки с произволно натъманяване а ла Петър Добрев и неговите тохаро-памирски последователи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Важното в случая за читателя на форума да стане ясно че "самите прабългари имат „тюрко-алтайски етнолингвистичен произход”:

По наше мнение езикът на прабългарите все пак представлява език от тюрко-алтайското езиково семейство..."

Тази хипотеза повтаряна стотици пъти може да бъде приета за вярна някой ден. Но това няма да я направи по вярна. Все още никой тюрколог защитник на тюркската хипотеза не може да каже защо прабългарите трябва да са иранизирани тюрки, а да не са частично тюркизирани скити или сармати!? При това тюркската лексика както всички знаем не е съществена, а е служебна - календарни термини, титли, военен инвентар,...

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Прабългаристиката, но същото и Болгаристиката, като водещо-основен не само и единствено за Късната Античност и Ранното Средновековие дял на Тюркологията има за предмет на изследване прародината, произхода и етническата принадлежност, етногеографията, социалната организация, антропологията, езика, материалната и духовната култура на прабългарите или от чисто научна гледна точка - на болгарите. При тази си своя същност и съдържание Прабългаристиката се явява синкретично-комплексна и мултидисциплинарна научна област със собствено-специфична методология и понятийно-категориален апарат. Затова тя се припокрива, съвпада, пък даже и обема, без обаче да преминава и да се разлива в тях, части от антропологията, лингвистиката, историографията, археологията, изворознанието, етногеографията, етнографията, фолклора, епиграфиката, нумизматиката, хералдиката и т.н. на прабългарската етнокултурна общност.

Произходът и етническата принадлежност на прабългарите

1. 6. 1. Както се установява, редица лексеми от ирански произход в български език - вина, гуня, мед, рай, сто, янтар, топор, самодива, стопан, бог и др. - са ирански заемки в славянските езици още от времето на иранската и славянска общност далеч преди заселването на славяните на Балканския полуостров (Добрева, А., Добрев, И., 1983, с. 40-41, с лит.). Относително точно датирани чрез методите на лингвистическия анализ, те не могат да бъдат обяснени чрез установяването на многобройно ираноезично население в днешните български земи, доведено от Аспарух, тъй като това не съответства на хронологията на езиковите процеси. Техният преносител до съвременния български език са славянските племена от т. нар. българска група, настанили се в нашите земи в ранното средновековие и стоящи в основата на българския етногенезис.

Любопитно ми е да науча иранския прототип на думата самодива. А думата янтар е руска (изобщо употребява ли се в български?!)

Произходът и етническата принадлежност на прабългарите

И в случая, обаче, е необходимо анализът да бъде прецизен и точен. Бихме илюстрирали този проблем само с един пример. Иранското по произход име на основателя на българската държава, Аспарух, е било неведнъж предмет на анализ. Представляващо (и според нас) едно несъмнено иранско име, то има многобройни етимологични изяснявания, определящи го и като иранско, и като тюркско име. Струва ни се, че един от най-прецизните анализи засега е онзи, който е предложен в проучването на А. Добрева и И. Добрев, представящ го като продължение на древноперсийското vis(i)yapuqra 'благородник, принц, наследник' (вж. Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 44). Следователно това е още един от примерите за развитие на лично име въз основа на титла. Процесът е много специфичен и което е важно във връзка със занимаващата ни тема, той датира още от старотюркската епоха, където тъкмо същата титла е приета в различни варианти, в това число вариантите Ъшбара, Ишбара и др., доближаващи се плътно до варианта на това име в старобългарски писмени паметници - Испор, до чувашките Аспар, Йашпар, Ишпар, Еспер и др. Сред владетелите на тюркютските каганати от Средна Азия това име-титла се носи както от представители на династията на Ашина, така и от ханове на източния и западния каганат (вж. ономастичната таблица у Гумилев, Л. Н. 1993, с. 464 и сл.) и следователно е стабилно присъстващ елемент в титулатурата им.

Ишбара или ъшбара нямат нищо общо с персийското vis-puhr. Това са 100% индийски лексеми, разпространени из Таримския басейн. Не е ясно изобщо дали тези чувашки имена са преки наследници на ъшбара или са заети по много по-ново време. Още по-малко Аспарух.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Любопитно ми е да науча иранския прототип на думата самодива. А думата янтар е руска (изобщо употребява ли се в български?!)

За думата "самодива", която я има само в българския език, О.Н. Трубачев предлага произход от иранското (скитското) *asmadaiva “небесен дух”.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За думата "самодива", която я има само в българския език, О.Н. Трубачев предлага произход от иранското (скитското) *asmadaiva “небесен дух”.

Ужас... А как ли се обясняват от ирански тогава самовила, румънското samcă и украинското самка "самодива, име на болест"?

Думата самодива е със 100% славянски езиков състав.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ужас... А как ли се обясняват от ирански тогава самовила, румънското samcă и украинското самка "самодива, име на болест"?

Думата самодива е със 100% славянски езиков състав.

Има ли място където човек може да намери 100% сигурни думи, които не се срещат в другите славянски езици ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

...Между впрочем тъкмо тази наша студия, в сравнително дълга поредица от някои от най-съществените си пунктове и моменти, играе много важна роля и е главен фундамент при анализа и оценката от страна на историците на т.н. „иранска теория” на прабългарите. При това, на основата на изключително рядко срещаните при българските историци, редица много точни и верни наблюдения и констатации както върху лексико-граматичната структура и историческото развитие и на тюркските езици изобщо и прабългарския език в частност, и на иранските езици, а така също и върху тяхното взаимодействие, неизбежно се стига до извода, най-общо казано, за научната несъстоятелност на въпросната “теория”, докато самите прабългари имат „тюрко-алтайски етнолингвистичен произход”:

По наше мнение езикът на прабългарите все пак представлява език от тюрко-алтайското езиково семейство, за което могат да се приведат следните основни доводи:...

За въпросната т.н. "иранска теория" съм съгласен: теория няма. Има само хипотеза, и тя се поддържа от неспециалисти в областта на езикознанието. За термина "тюрко-алтайски" искам да попитам. Този термин ми звучи като "славяно-индоевропейски". Защо не просто "тюркски" или "алтайски"? Съгласете се, че едното е частен случай на другото. "Тюрко-алтайско езиково семейство" няма, има "алтайско езиково семейство".

Важното в случая за читателя на форума да стане ясно че "самите прабългари имат „тюрко-алтайски етнолингвистичен произход”:

По наше мнение езикът на прабългарите все пак представлява език от тюрко-алтайското езиково семейство..." Тази хипотеза повтаряна стотици пъти може да бъде приета за вярна някой ден. Но това няма да я направи по вярна. Все още никой тюрколог защитник на тюркската хипотеза не може да каже защо прабългарите трябва да са иранизирани тюрки, а да не са частично тюркизирани скити или сармати!? При това тюркската лексика както всички знаем не е съществена, а е служебна - календарни термини, титли, военен инвентар,...

Не е хипотеза, а теория. И всички не знаем. Аз например зная друго.

Link to comment
Share on other sites

Тази хипотеза повтаряна стотици пъти може да бъде приета за вярна някой ден. Но това няма да я направи по вярна. Все още никой тюрколог защитник на тюркската хипотеза не може да каже защо прабългарите трябва да са иранизирани тюрки, а да не са частично тюркизирани скити или сармати!? При това тюркската лексика както всички знаем не е съществена, а е служебна - календарни термини, титли, военен инвентар,...

В случая не става въпрос за някаква си "тюркска хипотеза", а за експлицитно-пълната, цялостно-завършената, вътрешно последователно-непротиворечивата научна теория за прабългарите и прабългарския език.

Такава теория може да предложи, а и фактически предлага единствено и само световната, и тъкмо поради това, даже и дълговечно-безсмъртната наука Болгаристика/Прабългаристика като първи и най-важен дял от пак световната наука Тюркология.

Нашите скромни приноси в Прабългаристиката може да се видят тук:

http://bolgnames.com

http://bolgnames.com/Images/Publications.pdf

Редактирано от проф. Добрев
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За термина "тюрко-алтайски" ми е интересно да прочета мнението ви, г-н Добрев. Кой и кога го е въвел за първи път и защо се ползва именно в този си вид? Пак повтарям: едното съдържа в себе си другото. Според мен в науката термините трябва да са прецизни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За думата "самодива", която я има само в българския език, О.Н. Трубачев предлага произход от иранското (скитското) *asmadaiva “небесен дух”.

"диво" означава "чудо, диковина, страность"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има ли място където човек може да намери 100% сигурни думи, които не се срещат в другите славянски езици ?

Във всеки съвременен славянски език могат да се открият думи, които не се срещат в другите славянски езици. Например изпонапрепиша не се среща извън български, но извън всякакво съмнение е, че е съставена от славянски елементи.

Относно персийското vis-puhr и всякакви подобни персийски езикови влияния съм доста скептичен. Не виждам никаква очевидна географска връзка между хипотетичната прародина в Таримския или Енисейския басейн и Антична Персия. Фактите сочат, че в най-старите тюркски писмени паметници на територията на съвременна Монголия и Алтайския край се срещат заемки от согдийски (и в староуйгурските будистки текстове могат да се намерят единични и изолирани заемки от хотаносакски).

Този факт постоянно се пренебрегва от много учени, които боравят или само с персийските форми или още по-лошо с произволно съчинени ирански форми (студиите на Анна Дибо, които се въртят из нета).

Обаче и в хотаносакски и согдийски сродните на въпросното персийско vis-puhr форми са съвсем различни: хотаносакски bisiviraa "принц", с диалектна форма, започваща с г-, откъдето са пракрит (Крорайна) guśura, (Гандхара) guśurakei, откъдето е и бурушаското gušpur, а собствено согдийската форма е wyšpšy [wišpše]. Тоест простата справка показва, че старотюркското išbara няма как да е свързано с visa-putra, което звучи по съвсем различен начин в съседните езици. Няма никаква логика една персийска форма да прехвърчи повече отдве хиляди километра от Персия в Монголия и да бъде предпочетена пред географски по-близката форма.

старотюркски išbara < пракрит (Крорайна) *iśpara, (Гандхара) iśparaka, санскрит iśvara-, aiśvarya-.

Ако ще се сравнява Испор с išbara, става още по-ясна връзката с индийските форми.

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ужас... А как ли се обясняват от ирански тогава самовила, румънското samcă и украинското самка "самодива, име на болест"?

Думата самодива е със 100% славянски езиков състав.

Забележките - към Трубачев.

И какъв е славянският езиков състав на "самодива"? "Сама" (в гората) и "дива" (хора невидяла) ли?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тюркската теория беше и трябва да бъде понижена в хипотеза, тъй като се установи че не е доказана и с наличните данни не може да бъде доказана. Разликата между теория и хипотеза е в това че теорията е доказана с факти хипотеза.

Какви са фактите, които понижиха теорията в хипотеза.

Първо, спекулираше се че при българите имало големи езикови остатъци от тюрко-българи някакви. Но се оказа че тези остатъци са някакви календарни термини, военен инвентар, няколко титли, и в общи линии само административни думи и термини. Това не се доказателства, както не са доказателства днес думи като Президент, Премиер, Януари, Декември, Хамър, Танк... Титулната система както и календарът при това се оказаха доста различни от тюркските!

Второ, твърдеше се че в старобългарския език имало думи доказващи че прабългарите били тюрки. Оказа се обаче че тези думи са много малко - шаран, шейна, бъбрек, корем и още няколко, но не много, и принципно несъществени. Съществени думи са думи като Майка, Татко, Дете, Мъж, Жена, Куче.. И се оказа че те са съществували и в иранските езици, тоест иранските думи в старобългарския език са много повече относително спрямо тюркските!

Трето, оказа се че живеещите във земите на Волжка България тюркоезични са преживели много повече контакти и смесвания с тюркоезични, татарски и монголски племена, и се установи че по-скоро там се е затрил истинския прабългарски език, а не тук на Дунав.

Четвърто, при българите няма данни за алтайски религии и други подобни, а на надписа от Мадара може би не пише таггра, а пише ..таг гра.., или ..та ггра..!

Така че тюркската хипотеза вече не е сама, а до нея се върнаха и други хипотези, които в миналото бяха туширани от руско-българската научна дружба. Другите хипотези днес са проучвани именно защото тюркската хипотеза е недоказана.

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Най важното лично местоимение - първо лице единствено число "Аз" си е сто процента иранско.Тюркски думи в българския език почти няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ужас... А как ли се обясняват от ирански тогава самовила, румънското samcă и украинското самка "самодива, име на болест"?

Думата самодива е със 100% славянски езиков състав.

С етимология?

Всъщност горните славянски думи не могат ли да се обяснят като производни от иранската?

Link to comment
Share on other sites

За термина "тюрко-алтайски" ми е интересно да прочета мнението ви, г-н Добрев. Кой и кога го е въвел за първи път и защо се ползва именно в този си вид? Пак повтарям: едното съдържа в себе си другото. Според мен в науката термините трябва да са прецизни.

Този термин определение е на цитирания от мене автор, Стефан Йорданов. По презумпция,

той очевидно разбира "алтайското езиково семейство" в класическия и все още

широко разпространен смисъл на първата дума.

В този смисъл тюркските, монголските и тунгузо-манджурските езици произхождат от един общ,

"алтайски" праезик и следователно са родствени или образуват езиково семейство.

При това положение и в условията на това допускане не е особено голяма логико-терминологическа грешка да се търси известна конкретизация чрез вместването в едно сложносъставно определение и на рода - алтайските езици, и на вида - тюркските езици, към които всъщност принадлежат прабългарските езици и диалекти.

Големият проблем обаче тук е в това, че няма алтайско езиково родство, а има Алтайски езиков съюз. Затова аз лично употребявам термина "алтайски" в географски смисъл, т.е. Алтай е прародината на прабългарите.

И тогава вече предикацията се получава напълно коректна, като например: Прабългарите са тюрко-алтайски народ. Прабългарският език е тюрко-алтайски език.

Алтайски езиков съюз.pdf

Редактирано от проф. Добрев
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

С етимология?

Всъщност горните славянски думи не могат ли да се обяснят като производни от иранската?

Не, не могат. Всъщност такова словосъчетание (*asma-daiva-) не се среща в нито един ирански език. Това е пример за изсмукана от пръстите етимология.

Думата самодива е сложносъставна. Как си я обяснявам аз? Думите вила "пророчица, вещица" и див "зъл дух" се срещат още в старобългарски. От вила е образувана самовила ("сама жена, неомъжена, вещица") и после от див се е образувала самодива (в женски род под влияние на самовила). Възможно е по народна етимология да е свързана с див "първобитен, буен, груб".
За думата див съм склонен да приема, че е стара заемка от ирански в славянски (датираща отпреди н.е.). Но самодива е образувана на българска почва в недалечното минало.
Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"вiла" се превежда още като "фея,нимфа, русалка". "Само" може да се възприеме и като уединениие, живот в отшелничество или отделно от хората, от "само" - "единствено"

Редактирано от Пандора
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Славянското "вила" може да идва от "вил" - "око" , което ми напомна за великани, епоси, циклопи, алмасти, емегени и прочие чудовища. Или пък е свързано с урочасване.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Тюркската теория е всичко друго само не и доказана.Няма нито едно сведение че българите са тюрки или дори че са били част от Тюрсския ханат.Тюркски имена почти липсват тюркски титли напълно.Археологически данни няма - въобще едно голямо нищо.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...