Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Посвещавам този копи пейст на младите, нека видят в оригинал какво е било тогава.

За Пламен това е денят, който е чакал предишните шест дни, освен това — денят на заплатата. Валя моли майка си за „колкото ми дадеш“, а после ще измисля как да обяснява за какво ги е изхарчила. Петър с ленив, обработен от навика жест ще протегне сънена ръка в късния предиобед към нощното шкафче — знае, че там го очаква всекидневната, безотказна петолевка. Илия се е подготвил да чуе познатите „Знаеш ли как се изкарват парите“ и до последния момент няма да знае дали ще получи някой лев. Боби е спокоен — печели добре и сам разполага със спечеленото — дрехите и хpaната са от родителите. Маня ще вземе полагащите й се за съботата два лева и ще прибави към тях спестените от закуска. Владо е продал на съученик поредната касетка, ще може и да почерпи. С тези (вече отдавна пораснали- бел. р.) момичета и момчета ще се срещнем тази вечер в бар-дансинга „Ритъм“ и в бар-вариете „Аквариум“. Те няма да са на една маса, не се познавaт, може и да не се запознаят — тук най-често се идва с група, а групите пазят периметъра си. Всички са дошли още в пет следобед, за да са сигурни, че ще получат дископорцията си.

Децибелите изяждат думите

ни още на прага на „Ритъм“. Червено-синьо-зелено-жълтите светлини се изправят като стена между нас и множеството сенки. Метал по тавана, протъркан до камък линолеум, мрамор по масите, столчета-табуретки, полукръгли сепарета, огромно, разчупено пространство.

Който не е влизал тук, е влизал другаде, или е чувал, или е гледал на екрана, или поне е чел какво представляват дискотеките. Те са вид клубове, места за активна отмора – или поне това би трябвало да бъдат. В тях би трябвало да се реализира културно-идеологическа програма – музикална, танцова, информационна. Дискотеките у нас са две категории – в търговските заведения, програмите в които се осигуряват от ДО „Българска музика“ и в младежките домове и клубове – организирани от Димитровският комсомол.

2%2815%29.jpg

Преобладаващата част от упреците, които отправяме, са за тези от първата група. „Публикациите за дискотеките станаха повече от самите дискотеки! – подхвърли един колега, любител на статистиките. „Но това не е решило проблемите им!“ – ще уточни отговорът ни.

Малко предистория. Когато преди две години (1983 г.- бел. р.) в подлеза на столичния булевард „България“ бе открит бар-дансинг „Ритъм“, желаещите да получат достъп там били толкова много, че се случвало да „влизат“ и през витрините. Куверт нямало. Сметките се надписвали безбожно, но никой не се оплаквал от страх да не го лишат от щастието следващата вечер отново да принадлежи към дискообществото. Непълнолетните и алкохолът съжителствували с благословията на сервитьорите. Проверките, наказанията и уволненията свършили добра работа. Сегашният управител е трети по ред. В студения пролетен ден ни посреща, облечен с кожух – температурата е с няколко градуса по-ниска от надземната, няма отопление, през лятото пък става като в сауна. (Да му мислят сервитьорките – униформите им не са съобразени с климатичните условия.) Управителят смята, че положението е овладяно – обслужващите са на равнище, обслужваните са убедени, че „Ритъм“ е място за културно забавление, а не за демонстрации на сила. Все пак понякога е принуден да търси майстори за ремонта. Скорошната подмяна на счупените витрини е струвала две хиляди лева…

Хоби или случайно преживяване

Двадесет часът и тридесет минути. Край на тричасовото видеоразвлечение. Дисководещият, притиснал уста и до микрофона се мъчи да разкаже нещо за модните състави и изпълнители. Ние използваме за „преводач” Петър, който през различните дни беше успявал да разгадае по малко и да го сглоби: „Но – успокои ни той – повечето не се интересуват от биографията на изпълнителите, нито от това, за което пеят, а от ритъма.“

Мнозинството посетители са между 16 и 22 години и „Ритъм“ е любимата им дискотека. Някои работят, но има и ученици, и младежи с неустановено положение – не знаят по кой път да тръгнат. Идват от близките квартали, от центъра, от „Люлин“ и „Младост“, но има и от Елин Пелин, Самоков, Перник, дори от Станке Димитров. За някои това е любимо развлечение в края на седмицата, за други-случайно преживяване, за трети…

2-3.jpg

- Къде другаде да отидем? — ни запитаха учудено група постоянни клиенти, щом ние се учудихме, че оставят тук, естествено на части, по-голямата част от заплатата си. Или сума, равна на толкова. Кувертът е 4 лева плюс 1 лев вход. – Можем да отидем на кино. Да плуваме няма къде, да играем тенис, волейбол, шах – също. Тези места са за професионалисти.

Скоро дансингьт започва да се опразва. Причината? ..Какво му става тази вечер на дисководещия – възкликва седналият на нашата маса Пламен, – та ни пуска „Диана експрес?“ Оказва се, че българската музика прозвучава по необходимост. Дисководещият знае задълженията си – една трета от програмата да е родна, всичко да е преминало през ситото на ДО „Музика“. Но знае и още нещо – всеки е заплатил за музиката и иска тя да е най-модната. И не може да бъде заблуден – на .,ти“ е със звездите, има страшна уредба и записи (поне приятелите му), или поне има радио. Конкуренцията е силна, така че не може да се рискува да се изгуби клиентелата.

Напускаме така наречения бар-дансинг „Ритъм“. Какво чудесно преживяване е допирът с чистия въздух и тишината! След изминалия час и половина ние сме уморени както след цял работен ден. (И сме уверени, че този факт е свързан не само с нашата неюношеска възраст.)

Реално предположение: в дискотеки от този вид вероятността от увреждане на организма се доближава до тази в голямо производствено хале, макар и да не се признава за трудова злополука. А някои редовно прекарват в тях време почти колкото един работен ден. Да не забравяме и практически задължителния алкохол.

2-2.jpg

Може ли след всичко това „наелектризираният“ младеж да се прибере в къщи, да прочете, да помисли върху утрешния ден или да заспи спокойно? Не, той излиза от дискотеката с желание за още емоции. Понякога те избухват в сбивания със сериозни последици, в кражби с взлом, грабежи, изнасилвания, както показват наказателните дела. И в списанието („Общество и право“ – бел. р.) сме писали за не едно и две престъпления, „родени“ в дискотеки. Причината? Нарушен е принципът на дискотеката. Главното взаимоотношение между стопанина и посетителя е финансовото. Консумацията. Не на духовни ценности. Забележете – в дискотеката се влиза с куверт като в бар, а не с билет – като в театър, кино или стадион. Тази грешка не е коригирана и до днес. Нещо повече, тя бе нормативно потвърдена: икономическите отношения между търговските заведения и ДО „Музика“, което осигурява дискотечните програми, са изградени на принципа на отчисленията от стокооборота. А в него главното перо е алкохолът. Следва ли да се питаме тогава защо дископубликата, която е на ръба на пълнолетието, пие? Тук забрани няма да помогнат. От посетителя в дискотеката се очаква да пие. Той трябва да пие, за да оправдае присъствието си. От това колко и какво ще изпие зависи в крайна сметка заплатата на сервитьора, на управителя, на дисководещия… На техните ръководители – също. Затова е трудно да ги виним за компромисите, които правят в името на плана.

Образец с нескрити пукнатини

През няколко трамвайни спирки е бар-вариете „Аквариум“. На входа стои великан с подходящи мустаци, който се вглежда проницателно в лицата на струпалите се в очакване да влязат. Пробиваме си път „с връзки“. Двама от опашката усещат привилегированото ни положение и решават да влязат заедно с нас, проверяващите. Не става-току-що ги били изгонили заради това, че внесли бутилка водка. В „Аквариум“ режимът е сух.

Прически – сякаш правени от един и съши фризьор: кичури, устремени нагоре и после клюмнали настрани, якета – сякаш от една колекция, задължителните дънки, маратонки и шотландски пуловери. Средна цена на екипа – над 300 лева. Средна възраст на „манекените“ – 16-17 години.

2-4.jpg

За децибелите, дисководещия и програмата няма да кажем нищо ново – ползвайте информацията за „Ритъм“. Върху мраморните, почти празни маси – пепелници-чинии. Мокетът, за чийто цвят може да се спори, прилича на решето от изгасените по него фасове. Впечатляващото тук са креслата, заели по-голяма част от залата – огромни. Бежови, плюшени. Но ги използваме само ние, една влюбена двойка и две момчета, които ги превръщат за кратко време в тепих.

Тук срещаме Боби. По-точно – тук е невъзможно да не го срещнеш. Не е навършил 18 години, работи, дискохобито поглъща цялата му заплата. Съжалява, че скоро трябва да промени временно навика си — счупил е витрина и очаква да му представят фактурата, за да я плати. (Първото нещо, което направил след белята, било да съобщи на управителя за нея – може би от страх да не бъде отлъчен от любимото място).

Управителят Г. Димитров е натрупал опит в заведения с алкохол, достатъчен, за да го направят противник на алкохола, и тук работи с удоволствие. Знае около 40 от имената на редовните клиенти, биографиите им и какво може да се очаква от тях.

2-6.jpg

„Идват най-вече ученици, деца. Лудуват, понякога някой подгонва друг или се скарват по-шумно, или една група започва да наблюдава друга с внимание, по-голямо от обикновен интерес. Е, влизат, но рядко, и скандалджии, и такива, които внасят и контрабанда алкохол. За тях ми казват не само сервитьорите, но и децата, с които се познаваме. Проблеми с тях нямам. Проблемите са ми са стопански – планът ми на вечер е 400 лв, колкото е броят на местата умножен по задължителния куверт от 3 лв. Отделно се плаща по лев за програмата. През седмицата дискотеката не винаги е пълна, децата бързо похарчват трите лева и не поръчват над тях. За да си изпълним плана и да си изкараме заплатите, откриваме сергии на улицата и продаваме … алкохол. Когато в „Аквариума“ някое предприятие провежда организирано младежко мероприятие, положението е още по-лошо – миналият вторник оборотът ни за една вечер беше 110 лв, а под масите намерихме 40 бутилки от концентрат.“

Да не пропуснем още нещо - всяка вечер „сервират“ поне по 50 – 60 чаши… вода. Ожадняват децата от танците, а вече са изпили трите коли или трите кафета, колкото им осигурява кувертът.

Танцуват всички. Почти непрекъснато. До края.

Тук затварят в 23 часа (а „Ритъм” – половин час по-късно). На някои от посетителите предстои още час, час и половина пътуване до къщи. А нали така нареченият вечерен час през учебната година е 20 часа и 30 минути?

„Да не би дискотеките да са само за ученици?“ – ще кажат тьрговците.

„А да не би да са само за безработни?!“ — е нашият въпрос. Министерството на народната просвета явно не е могло да се пребори с работното време на „Аквариума“, с пушенето там, със скъпия куверт! А това заведение ни се поднася като образец!

Колко струва ненужният лукс?

С мисълта, че Маня и следващата седмица ще се лишава от закуски, за да бъде в събота отново в „Аквариума“, отиваме в СД „Обществено хранене“ – София, собственик освен на двете заведения, за които ви разказваме (твърди се, че са най-добрите), и на още шест oт този вид. Половина са категория „лукс“, а останалите – „първа“ за храната и „екстра“ за напитките. Казват ни, че надценката в луксозните е 180 процента, но ако се раздели 80 стотинки (цената на колата) на 20 стотинки (цената й без надценка), обявеният процент не се получава… От Илия Несторов, главен директор на СД „Обществено хранене“, разбираме, че нито една от осемте дискотеки не е приспособена за тази цел, че в нормативен документ е казано всяка категория заведения какво обзавеждане трябва да има, че колкото категорията е по-ниска, толкова по-вероятно е младежкото заведение да се превърне в сборище на кварталните пияници, че дискотеки откриват и други ведомства.

2-5.jpg

Комсомолът, профсъюзите, институти, учреждения. И във всички се сервира алкохол. „И тъй като ние сме специализирано стопанско предприятие, не можем да изоставаме с плана.“

Крайно време е да не се заобикалят разпоредбите на нормативния документ за обзавеждане на младежките заведения. Дори те трябва да имат отделно ценообразуване, с което да се съобразяват и плановете за стокооборота. Децата ни съвсем нямат нужда от предлагания им вид лукс. Нещо повече-той е безсмислен защото не се ползува. Но неплатежоспособните посетители са задължени (кувертът ги задължава) да го изплащат. Разбира се, никой не кара юношите и младежите да посещават тези заведения. Но те нямат възможност да избират, а да се откажат да идват не искат. Представете си семейство с две деца на тази възраст, които по веднъж на седмица отиват на дискотека. И ето ти 40 лв от семейния бюджет или една пета от средната работна заплата.

Не искаме да бъдем разбрани погрешно. И ние, както и ръководителите на търговските предприятия, смятаме, че в една столица трябва да има луксозни заведения, но те са върхът на пирамидата. А коя пирамида започва да се строи от върха. И може ли да съществува само чрез него. В пирамидата „дискотечно дело“ липсва основата – местата за евтино и контролирано прекарване на свободното време.

Наистина все още нямаме богат опит в организиране на свободното време на младежта. Но защо не се спрем на опита на другите социалистически страни, които преди повече от едно десетилетие са решили въпроса така: малки квартални дискотеки на самообслужване и с достатъчно място за танцуване, с елементарно обзавеждане, качествени и модерни записи, безалкохолни напитки, сандвичи. Микрофонът често „е ваш“, а работното време е до 22.00 ч. Всъщност това е, което искат младежите. А и родителите.

Обяснимата мимикрия

Напоследък общественото недоволство настоява за край на наложените пиянски забавления на младежта, за сериозни бариери пред безогледния интерес на търговците, за промени. През октомври 1983 г. с Наредба 9 на МНЗ се дадоха насоки кои места и обекти са подходящи за откриване на дискотеки, уточни се начинът на експлоатация на тези заведения и изискванията към тях, забрани се продажбата на алкохол и тютюнопушенето в дискотеките с изключение на тези, които са на „Интерхотели“ И „промените“ започнаха: дискотеките – имаме предвид тези, собственост на тьрговски предприятия, намаляха на половина. По-точно – бяха преименувани в „танц-барове“, „бар-вариетета“, „бар-кафета“, „кафе-аперитиви“. Или по-просто-пред наименованието им няма никакво пояснение. Целта на маневрата – да се изплъзнат от изискванията на наредбата. И зад новия надпис всичко си продължава по старому- клиентите са същите, стокооборотът – същият, кувертът – същият…

А дискотеката си остава желана и все по-желана от младежта. Вече никой не задава въпроса „за“ или „против“ нея. Актуален е въпросът „как“.

Как да се създават и организират дискотеките? Как да се принудят търговските организации да поддържат поне минимален брой безалкохолни дискотеки? Как изпълнението на плана да престане да бъде основната им задача? Как да се преодолее парадоксът, че не държавните предприятия и обществени организации, а граждани притежават най-новата и най-модерната звукозаписна, възпроизвеждаща и видеотехника?

2-7.jpg
2-8.jpg

Тези въпроси задаваме и ние, участниците в проверката – представители на Дирекция на Народната милиция – завеждащият отдел „Непълнолетни“, инспектори при детски педагогически стаи, инструктори в ЦК на Комсомола, редактори в списанията „Общество и право“ и „Обществено възпитание“.

Не бива да се чакат дълго отговорите на тези въпроси. Защото на всички ни е ясно, че децата ни имат нужда да се събират и да танцуват, че дискотеките със сегашните си претенции са над техните финансови възможности, но те търсят и намират начини да се справят. Че не са им достатъчни сегашните дискотеки, че не всички са по вкуса им. И че ако ние не им създадем условия, ако не им харесват създадените от нас условия, те ще търсят и открият други възможности – празни апартаменти, градинки, паркове… Където и алкохолът ще е повече, и надзорът – невъзможен. А случайността по-често ще се намесва в живота им.

Текстът е публикуван през 1985 г. в сп. "Общество и право"

Източник: www. socbg.com

Share this post


Link to post
Share on other sites

Стигнах до тази глупост и се отказах да чета нататък.

Петър с ленив, обработен от навика жест ще протегне сънена ръка в късния предиобед към нощното шкафче — знае, че там го очаква всекидневната, безотказна петолевка.

Авторът на това соц. фентъзи има ли представа през обявената от него 1983 г. като дата на развиващия се сюжет каква ОГРОМНА СУМА СА 5 ЛВ ДЖОБНИ?!?! Точно през 1983 г. като хлапак в долните класове си спомням много добре, че джобните ми бяха 50 стотинки. Значи на въпросния пикльо Петър са му заделяли по 115 лв (ако се броят само делничните дни) или по 150 лв месечно от семейния бюджет при средна тогавашна заплата 200-250 лв. Аман от псевдомемоари.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Статията е от епохата на Перестройката, т.е. от ранния етап на сегашния период на Упадъчен социализъм. Затова в нея има елементи на "гласност" - констатират се и се публикуват общоизвестни проблеми, но не се казва нищо за причините за тях, а още по-малко, че има надежда да се направи необходимото за решаването им. Но новото в периода на гласността е, че все пак в медиите можеше да се появи статия, в която да се каже, че в страната някъде има проблеми. Снимките са от разни рекламни брошури и там е показано възможно най-доброто, което ще рече, че не са взети от статията. Долавя се и полъхът на новото време - в статията вече се говори за някакъв комфорт и качество. До тогава масовите заведения, т.е. кварталните кръчми и "скара бира" бяха стени от талашит, покрив от ламарина, под от улични циментови плочки, маси от талашит и винкел и дървени пейки, а музика от радиоточката. На фона на това дискотеките наистина изглеждан елитарно, тъй като в тях звучи модерна музика, има дефицитна кока-кола и дори още по трудното за намиране уиски.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Спандьо, ако беше дочел текста, щеше да разбереш, че текста е публикуван през 1985 и няма как да са мемоари, а си е исторически извор.

Редактирано от Frujin Assen

Share this post


Link to post
Share on other sites

Исторически извор е наистина. Само че данни като петте лева джобни са със същата достоверност като херодотовите многомилионни армии. :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Спандьо, ако беше дочел текста, щеше да разбереш, че текста е публикуван през 1985 и няма как да са мемоари, а си е исторически извор.

Всъщност се оказа един вид "репортаж" и то непреминал през авторова редакция. В противен случай нямаше в началото на текста да се говори за 5 лв всекидневни джобни или 115-150 лв от месечния семеен бюджет, а по-надолу да се споменава (вече вярното), че средната работна заплата била 200 лв, както си и беше наистина.

Представете си семейство с две деца на тази възраст, които по веднъж на седмица отиват на дискотека. И ето ти 40 лв от семейния бюджет или една пета от средната работна заплата.

Разбира се, като се отчете, че това е текст писан през соца, не е изключено сведението за 115-150 лв джобни и останалите харчове да отразяват живота на тогавашната "златна младеж", тоест на номенклатурните синчета и щерки.

Share this post


Link to post
Share on other sites

В началото на статията се обръща внимание, че герои ще са хора от всякоя класа, пол, занятие както би казал Вазов, но не би могъл да го каже и автор от ранния период на упадъчния социализъм, т.е. за времето между Успение Брежнево и низложение Татово. Представени са номенклатурно чедо, на което са давани по 5лв. за закуска, друг, който работи, но мама и тати го хранят, тъй че каквото изкара отива за дискотека и тъй да се каже дете от народа, което цяла седмица е пестило, но за разлика от номенклатурните чеда това не го е направило милионер, а спастреното плюс това дето са му дали допълнително е стигнало за куверт. Има го и малкия далавераджия, който е шитнал касета и е изкарал дори да почерпи.

Дрешките също не са от Нармаг, нито от ЦУМ, а са купени от черния пазар и екипчето струва 1.5 средна месечна заплата.

Прически – сякаш правени от един и съши фризьор: кичури, устремени нагоре и после клюмнали настрани, якета – сякаш от една колекция, задължителните дънки, маратонки и шотландски пуловери. Средна цена на екипа – над 300 лева. Средна възраст на „манекените“ – 16-17 години.

Това разбира се не е стандартното екипче за всяко българско дете. Повечето имат удоволствието само да гледат тези стоки през прозореца на Кореком и да си рецитират на ум "Братчетата на Гаврош". Както се вижда куверта е на доста луксозна цена, тъй като за 5лв. на ресторант можеше да се получи най-големия лукс - мешана скара (1 кебапче, 1 кюфте, 1 паржола, 1 шишче и кравайче тънка наденица на скара). Разправяха, че Татовото унуче като вземело да се лигави в дискотеката изливало дефицитната кола върху мокета от келешлък. Колата не беше скъпа - 25ст за 200мл, но много рядко я пускаха в магазините, а я имаше само в скъпите заведения с голяма надценка.

Дискотеките бяха доста малко на брой и затова въпреки много високите цени навалицата беше огромна.

Share this post


Link to post
Share on other sites

А защо не питате бащите и майки те си как са се забавлявали и как сега оценят забавленията на младежите?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Всъщност се оказа един вид "репортаж" и то непреминал през авторова редакция. В противен случай нямаше в началото на текста да се говори за 5 лв всекидневни джобни или 115-150 лв от месечния семеен бюджет, а по-надолу да се споменава (вече вярното), че средната работна заплата била 200 лв, както си и беше наистина.

Разбира се, като се отчете, че това е текст писан през соца, не е изключено сведението за 115-150 лв джобни и останалите харчове да отразяват живота на тогавашната "златна младеж", тоест на номенклатурните синчета и щерки.

Интересно, че и при "народната власт", историческата хроника отразява дворцовата реалност, а не тази на безименния гражданин. Спомням си, че купонът за стола беше 50 ст. и на дискотека, ако не пиеш чак много може да идеш за 2 лв. Май бутилка алкохол /водка и българско бренди/ струваше между 3 и 6 лв. Приблизително, защото не си спомням вече.

Редактирано от Пандора

Share this post


Link to post
Share on other sites

"Златна котва" (което беше пълен отврат) беше евтино. То и "Слънчев удар (бряг)" :smokeing: не беше скъпо, но беше една класа отгоре. А "Плиска" се беше за баровци. Водка поне имаше качествена - "Столичная" и полска. Грозданката беше 1.80 лв. май...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Стигнах до тази глупост и се отказах да чета нататък.

Авторът на това соц. фентъзи има ли представа през обявената от него 1983 г. като дата на развиващия се сюжет каква ОГРОМНА СУМА СА 5 ЛВ ДЖОБНИ?!?! Точно през 1983 г. като хлапак в долните класове си спомням много добре, че джобните ми бяха 50 стотинки. Значи на въпросния пикльо Петър са му заделяли по 115 лв (ако се броят само делничните дни) или по 150 лв месечно от семейния бюджет при средна тогавашна заплата 200-250 лв. Аман от псевдомемоари.

Aha :excl::excl:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз пък съм чувал, че голямата водка в барчето при съюза на писателите била 20 ст. (погрижили са се да им се осигури достъпно вдъхновение) Ако ходиш там вместо на дискотека и ученическите джобни те оправят перфектно :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Само че, младежо от демократичното поколение, в тия заведение се влизаше само с карта на член на Съюза на писателите или като гост на такъв... ;)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е то ясно, че връзкарщината е основната движеща сила на нещата, това не се е променило и досега де. Така че - все ще изнамериш някой писател сред родата/комшиите, ако не - все някой от родата/комшиите ще познава поне един писател да те свърже с него и все ще успееш да му върнеш услугата при положение, че всички малко по-специални стоки и услуги са дефицитни ;)

Share this post


Link to post
Share on other sites

По мое време 100 коняк в дискотеката бе 85 ст. водката 1,05 лв. Фъстъци и шоколад не помня, колко бяха, но бяха неизменна част от масата с цитронадата.

Понеже ставаше дума за стотинки по някое време вкараха куверт от 2 лв. с консумация за тази сума.

Да не стоят някои само на една цитронада (този сок който се разрежда в това, в което сега продават айрян).

Въпреки, че месечния летен ток рядко надвишаваше 5-10 лева. Зимата с акумулираща печка до 40 лева. А на баба ми не повече от 2 лв. месечно.

Лампички мигаха само в дискотеките, другото бе разхищение. И правехме икономия.

Когато ходехме на гости на отдалечени първи братовчеди бе традиция да дават на децата по 10 лв. Бабите даваха по 2 или 5. А за нова година по 20.

Бюджета ми за училище бе 20 ст. една триочка бе 11, линзер 16, кръгла баничка 15, продълговата 25 ст. После ми стана бюджета 50 ст.

Много често ми даваха обаче, филия с масло само и без бюджет :)

Билетчето за автобуса всички го помним, че бе 6 ст. И пак не дупчехме.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Айде пак носталгично размекване на тема, колко евтино беше ено време. 6 ст. за транспорт, ама транспорта - Чавдар-ка в която може да ти изпопадат пломбите, а за кино 5 ст., ама гледаш черно бяла съветска драма от 50-те... мъка :cray:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Обаче забележи Варлорде, няма батки които да бият хората за удоволствие, за само момиче е напълно безопасно да се прибере нощем от дискотека (за момче също), няма наркотици и наркопласьори. Сигурен си, че нищо лошо няма да ти се случи, няма бой с бухалки, ножове, пистолети, охрана която бие за щяло и нещяло. Боят е по желание и между приятели, без опасност от тежки травми. Музиката е съвременна, е пускат и много българска, но е задължително, пък и не е чак толкова зле.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Обаче забележи Варлорде, няма батки които да бият хората за удоволствие, за само момиче е напълно безопасно да се прибере нощем от дискотека (за момче също), няма наркотици и наркопласьори. Сигурен си, че нищо лошо няма да ти се случи, няма бой с бухалки, ножове, пистолети, охрана която бие за щяло и нещяло. Боят е по желание и между приятели, без опасност от тежки травми. Музиката е съвременна, е пускат и много българска, но е задължително, пък и не е чак толкова зле.

Този филм, правен именно през споменатия период, показва точно обратното ;)

https://www.youtube.com/watch?v=wDQ_SVz7emw

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...