Склонността за потвърждаване

[Doris]

Преди 4 часа, ramus said:

Това не е факт, това е интерпретация (прочит) на прочетен текст.

Може би с малко пояснение - солипсизъм е форма на концепция, която като повечето философски течения, съдържа крайна форма на постулиране. На много хора им допадат крайните форми, защото с тях съдържанието се опростява и става по-лесно да се борави с него.

В тия горни думи не става въпрос за абсолютизиране, че "ВСИЧКО Е В СЪЗНАНИЕТО", а че дори и да има нещо извън съзнанието, ситуационния анализ предпоставя входа и изхода да зависят от съзнанието и начина му на пречупване. Както се спомена в цитирането на едни думички по-нагоре - човешкия начин на възприятие, често изпуска да допусне, че няма как за възприятието и отражението да не се ползват 'приставки' (очила, в конкретиката).

Няма никакъв смислен начин да се постулира АБСОЛЮТНА ОБЕКТИВНОСТ, при положение че дори самото понятие е напълно безсмислено без НАБЛЮДАТЕЛ, именно за когото то има смисъл, значение, който му придава съдържание.

Играта на "обективна реалност" и досега е игра в която липсва основното - съществува ли нещо, извън човека и ако не съществува въобще човека, какво би било то, с напълно изключено влияние на човешката му интерпретация. А не че се отрича съществуването на реалност, отвъд психичното й пречупване и отражение... Това не е солипсизъм, нито дори е философия. Не съм говорител на някакви философии. един ме превижда като философ, друг - като ошо-вист, трети - по неговия си начин. това е инстинктивен подход на асимилация чрез подбор на подходящи аналогии всеки си привижда онова, което му е познато и сходно по неговата предварителна картина на света и себе си. Писах в друга тема по този тип реактивна защита.

И да попитам - за кого и според кое нещо е "полезно" или не е? Хем е конкретен въпрос, хем е и въпрос за 'още нещо'..

Твърде е изгодна и безопасна позицията на "скритият субект", който го играе на "невидим" и сънува че "него го няма". Но няма дори една дума тук, или където и да е, сред която да не се съдържа интерпретативност и ниво на лично отношение, колкото и да се криете зад паравана на "наука"-та. Дори цитирането и интерпретацията за "СОЛИПСИЗЪМ" в предишното мнение, е точно това...

Но аз не твърдя, че написаното от мен е факт. Това е моето субективно мнение, изразяващо впечатлението ми от написаното от вас. Конкретно в случая написаното от вас е безполезно за мен, защото не носи никаква информация по въпроса, повдигнат в темата - за това как и защо хората игнорират фактите, несъответстващи на техните вярвания. Темата предполага, че съществуват факти - обекти и събития, които са  независими от човешкото съзнание. Ти твърдиш, че факти няма и с това обезсмисляш цялата тема.

[Incorrectus]

Преди 2 часа, ramus said:

Вие, като гледам от поредицата написани примери, направо "късате" с чистотата на отражението си - без всякаква намеса...

Субектът при всякакви обстоятелства запазва собствената си иманентна същност чиста. Грешките (за които и caress.. спомена) се получават при някаква форма на объркване и присвояване характеристиките на обект, с други думи форма на грешен изоморфизъм. Но понеже си субективен идеалист, въпреки да не вярвам да знаеш това, няма как да участваш конструктивно в дискусията, освен чрез неаргументирани подигравки.

Преди 23 минути, Doris said:

как и защо хората игнорират фактите, несъответстващи на техните вярвания. 

Хората предпочитат да живеят в субективно конструирана вселена, защото така е по-лесно. Фактите, несъответстващи на нашите вярвания, се игнорират, но именно те са обективните. В противен случай би трябвало да живеем на 100 процента бдителни, будни, съзнаващи ежеминутно с пълно внимание различни плоскости на битието. С други думи, според мен, субективните конструкти са вграден психически винтил срещу ранно изпушване на ЦНС. Поради прегряване.

[vvarbanov]

Само при горещата информация  възниква склонност за потвърждаване.

" Горещото познание може да възникне с различна степен на сила в политиката, религията и други социално-политически контексти поради морални проблеми, които неизбежно са свързани с емоциите." https://en.wikipedia.org/wiki/Hot_and_cold_cognition

 

 

 

 

 

 

[ramus]

Преди 7 часа, Doris said:

Темата предполага, че съществуват факти

Понеже, както вече споменах - темата предполага, че съществуват факти - но грешката е че НЕ ТЕМАТА ГИ ПРЕДПОЛАГА... а че интерпретаторите им е нужен този вариант. Има и други варианти... Поне пишещата тия думи има възможност за маневриране и известна откровеност в личен план. Какво да кажа за някои други пишещи... които собствените им думи са всичко друго, но не и да се съотнесат към собственото им отношение... Ирония ли е или парадокс - може би е просто пълна липса на каквото и да е самоосъзнаване... Не че е толкова важно каква е болестта, симптоматиката е налице...

няма нищо по-лесно да се забележат силните уклони на лично прикриване, най-малкото през елементите на речта и изказа - безличността сякаш преднамерено се изважна на предна линия, само и само изказващия се да 'потъне" някъде сред "сенките", сякаш "да го няма'... Пример за това е ЦИТАТА, както и следващия. Отгоре на всичко - имат и взаимна смислова и логическа връзка двата цитата - по силата на смисъла на втория, се получава и примера как "ТЕМАТА ПРЕДПОЛАГАЛА"... нещо си - ето по-долу и "пояснението", без каквато и да е възможност да се осмисля, да се съотнася към самия пишещ - все едно че е сред класна стая, сред ученици и поредния менторски уклон, твърде напомнящ на партийно събрание.

Преди 6 часа, Incorrectus said:

Грешките (за които и caress.. спомена) се получават при някаква форма на объркване и присвояване характеристиките на обект, с други думи форма на грешен изоморфизъм.

Колеги, скривайки се цял живот зад "обективната реалност", учейки и запомняйки, после възпроизвеждайки запомненото, поставяйки го като опори за идентичността си, просто криете ролята на "себе си". Няма никакъв проблем да го докажа, пишете го със всяка своя дума. Дори не е нужно да "доказвам каквото и да било"... Колкото и да се тръшкате и кършите, няма нищо по-лесно от аналитичната техника ( в случая - на слово), наречена ПРАГМАТИЧЕН АНАЛИЗ. Не че не бих писал и повече по това, но е твърде нелицеприятно за няколко човека да се погледнат в друга светлина... и тя да е твърде 'ослепителна"... и с нея се донасят твърде много дразнещ дисонанс.

Тази тема, за мен, е лакмус, през който твърде много хора са на инерцията на личното си прикриване зад паравана на готовите шаблони идеологии, предлагащи се в социалната консуматорска трапеза. Според мен - отидете и участвайте активно в поредната среща - на 16 ноември. Темата за науката и каква е разликата между НАУКА и ПОЗНАНИЕ, би ви била предположително от полза. Но само в случай че са останали някои рационални независими от личното отношение, остатъци здрав разум. Лично аз го допускам само теоретично и принципно, но практически вероятността е твърде малка, имайки предвид изразните средства и когнитивните тенденции в тях. От друга страна - не е важно за никого другиго, освен за вас самите...

 

Редактирано Ноември 8, 2017 от ramus

[caress…]

Преди 14 часа, Incorrectus said:

 С други думи, според мен, субективните конструкти са вграден психически винтил срещу ранно изпушване на ЦНС. Поради прегряване.

Съгласна, но с уговорката, че тези механизми са напълно относителни и ако някога са предпазили ЦНС от прегряване , то на по-следващ етап от развитието, се превръщат в пречка. Създават се психични условия да се превърнем в затворена, ригидна система. А ригидността, както всеки един от нас е успял под една или друга форма да изпита на гърба си - не се съобразява с критериите, които налага на другите, асимилира само изгодна за себе си информация и никога не признава грешките си. Реагира на критиката често яростно, дори свирепо, пренебрегва всяко възражение и отказва да бъде подложена на съмнение. Приема единствено онези аргументи, които преподтвърждават собствената матрица.

Най-лесно е да се превърнем в коне с капаци в името на собственото си спокойствие. Обаче това привидно споскойствие не е дзен. 

Дали човек не се страхува от собственото си "величие" и за това го е страх да навлезе в дълбочините си? Дали наистина ЦНС ще прегрее, ако понечиш да се простиш с някоя и друга илюзия за себе си и с това да се окажеш различен от представата за себе си?

[Шпага]

On ‎6‎.‎11‎.‎2017‎ г. at 17:38, Малоум 2 said:

... Факт - всичко се притегля към Земята. За субект - силата, която го дърпа към Земята е АБСОЛЮТНА. Ако иска да я вкара в относителност, казва: " Аз, субект, дърпам Земята  със същата сила, с която тя ме дърпа към себе си." Относително е съждението, щото е плод на обработка на информация, но не и СИЛАТА - тя е абсолютна....

Мислиш си, че е факт. Обаче понятието "притегляне" е доста по-различно от понятието "изкривяване на времепространството". Така че в крайна сметка кое от двете е факт? Или след време ще се окаже нещо трето, четвърто, пето...

[Малоум 2]

Преди 21 минути, Шпага said:

Мислиш си, че е факт. Обаче понятието "притегляне" е доста по-различно от понятието "изкривяване на времепространството". Така че в крайна сметка кое от двете е факт? Или след време ще се окаже нещо трето, четвърто, пето...

Здрасти, Шпага!

Относително е съждението, щото е плод на обработка на информация,

Причино-следствената връзка за явлението "притегляне" - може да е най-най-различна. Променят се знанията ни за фактите.

[Incorrectus]

Преди 5 часа, caress… said:

Съгласна, но с уговорката, че тези механизми са напълно относителни и ако някога са предпазили ЦНС от прегряване , то на по-следващ етап от развитието, се превръщат в пречка. Създават се психични условия да се превърнем в затворена, ригидна система. А ригидността, както всеки един от нас е успял под една или друга форма да изпита на гърба си - не се съобразява с критериите, които налага на другите, асимилира само изгодна за себе си информация и никога не признава грешките си. Реагира на критиката често яростно, дори свирепо, пренебрегва всяко възражение и отказва да бъде подложена на съмнение. Приема единствено онези аргументи, които преподтвърждават собствената матрица.

Най-лесно е да се превърнем в коне с капаци в името на собственото си спокойствие. Обаче това привидно споскойствие не е дзен. 

Дали човек не се страхува от собственото си "величие" и за това го е страх да навлезе в дълбочините си? Дали наистина ЦНС ще прегрее, ако понечиш да се простиш с някоя и друга илюзия за себе си и с това да се окажеш различен от представата за себе си?

Така е. 

Тази, наречена от вас, "ригидна система" не е толкова страшна. Ригидните системи са възрастово и интелектуално детерминирани. Едни отпадат от само себе си с възрастовото израстване, други се изпаряват като дим при форма на самоанализ с достатъчна доза честност пред себе си. Във втория случай освен личен морал се изисква някаква доза психологическа грамотност. И в двата случая ригидни системи отпадат и се заменят с нови, до следващото отпадане.

Привидното спокойствие не е дзен. В ежедневния живот човекът разчита да разпознава предметите в своята памет. При което живее на автопилот, без особено замисляне. Бдителността е занижена, предметите са познати, защото са запаметени преди това. Това е субективната вселена, която трудно допуска други предмети и концепции, защото е удобна. Алтернатива на това е актуалната бдителност в тук и сега по отношение на обективната сетивна информация - да възприемаш света, сякаш го виждаш за първи път. Лично аз от това никакъв смисъл не виждам, пък и съм правил за себе си лично проучване за известни исторически личности, за които се твърди такова нещо и съм установил, че твърденията са твърде пресилени.

[ramus]

Преди 11 часа, caress… said:

Дали наистина ЦНС ще прегрее, ако понечиш да се простиш с някоя и друга илюзия за себе си и с това да се окажеш различен от представата за себе си?

не, няма да прегрее, но е налице огромна инерция. Освен това - дадености и огромен куп от съчетания на обстоятелства, рефлектиращи едно върху друго... Разбира се, че това не може да претендира дори за сериозност, а само общ опит за разглеждане. В смисъл - няма как да се подреждат по йерархичност, кое, според какво и как биха били определящите фактори. Заради това практичността предпоставя да не се занимава с теоретизирането а да се подходи с практицизъм и на дела - намиране на възможности за изменения, разширения, за анализ на постъпващата информация, нейното изменение и динамика, изследване на адекватността и връзката й с "физическия контекст'. Отделно - следенето на вътрешните процеси - нещо като вътрешен мониторинг чрез овладяване и дисциплиниране на менталните процеси...

Има и нещо много важно: Разбира се, че колегата Инкоректус влиза в тия си твърдения като типичен ригиден представител. ДОри посочвам примера - как от иначе академични общи приказки, когато се достига до теоретично "какво трябвало да се направи, кое било алтернатива"... Общо взето - идеализъм та дрънка. Сякаш готов за преподаване на ученици, или взета заемка от книги или теории нечии... 

Преди 5 часа, Incorrectus said:

Алтернатива на това е актуалната бдителност в тук и сега по отношение на обективната сетивна информация - да възприемаш света, сякаш го виждаш за първи път.

как точно да се реализира, какви стъпки са нужни, каква е методиката, как точно се постига, какво се случва в динамика - естествено че не му е възможно да каже. Защото най-лесното са общите теоретични приказки имитиращи размислителство някакво си - щото просто си е нагълтал теория и интерпретации... Но практика, разбира се, няма как да е налице. ето и точните думи, които иначе нагодената теория се сблъсква с нужната версия от рода "защо не го направя, като го смятам за правилния подход..." И остава - да се неглижира и компрометира смислово и... ето думичките...

Преди 5 часа, Incorrectus said:

Лично аз от това никакъв смисъл не виждам

Такааа - разбира се, че веднага се нагажда до "не виждам смисъл" И как ще го види  след като описва че "бил проучил някои известни личности... и се оказало че било "пресилено"... Демек - твърде идеално за реализация - разбира се - отново главно всичко се върти в безопасната зона на размислителството и жонглирането със заемки и лична стъкмистика от тях...

Колегата е типичен пример за онова, което тук се разбрахте да си пишете като "ригидност". Той не е единствен. С РИГИДНОСТ се обобщават характеристики на психичните процеси да клонят към статичност, а не да се взима като крайност или девиация. Именно производно на това е и заглавието на самата тема. Именно са и примерите на толкова много пишещи сред форума.

Разбира се ригидността се проявява по различни начини и с различна 'плътност'. Много е зависима проявата от това "към какво положение в приетото за йерархичната система от основни опорни координати". Тенденцията следва и корелацията - колкото по-основни положения за идентичността, се разпознават като опасност от промяната, толкова повече се реагира защитно и се проявяват признаците на ригидността...

Сред форума доста хора го играят на свободно мислещи. НООО - нужно е само да се намери точния спусък, който да има вектор към техни основни положения. Колкото са по-основни, толкова и по-характерно се реагира защитно. Именно така и заради това се търсят общите приказки и теми за "разговори" - ако те са в посоки на повърхността и не закачат основни положения на които се крепи един или друг субект - няма никакъв проблем и всичко изглежда толкова "свободно и непричем"... Но поставянето на тема, която влиза в дисонанс в опорните точки в приетото за координатна лична система - или тема, или писането на друг - и си сработват защитните механизми... Някои колеги всичко това го оставят сред форума и по тях може да се пишат учебници - толкова са характерни, толкова очевидно заради контрастността си.

Вторият белег на ригидността е характерната корелация - при сработване на защитните механизми, веднага пада нивото на висшата когниция. Това е изключително видно сред динамиката на участията на който и да е пишещ ( в конкретиката на форумното общуване - пишещ ). Наблюдаваното е контраста в изменението на заявено иначе ниво висша когниция (която между другото често се имитира, подготвя предварително и се "научава" да се подражава, по време на обучението и ученето) без да са налице защитно сработване... и след него как същата пада рязко. За някои пишещи - направо контрастно и така прави очевидността твърде лесна за индикация.

Всичко това дори не е нещо кой знае колко сложно. Въпроса е, че... е налице едно вътрешно-психично приплъзване - невъзможност да се отчете всичко това при реагиращите, техните изменения не се възприемат и регистстрират. Отгоре на всичко - личните психични защитни механизми, се простират и в съзнателното поле, като деликатно изменят и изкривяват каналите на възприятието -  активно ( чрез внасяне на изменения, допълване или манипулация на интерпретацията), или пасивно (чрез филтрация и подбор).

Колегата Инкоректус проявява всичко това по един твърде типичен начин. Това е и причината да ползвам неговите думи. Ако той беше просто обикновен реагиращ - минало и заминало, дори нямаше да го забележа на фона на толкова многото реагиращи като него.

Но най-прави впечатление религиозния момент, в който в ролята на идеология и нужния шелтер, е избрано нещото, наречено от скриващия се зад него "наука". И ето това е парадокса - настояването за рационалност и настойчивото и повторяемото деклариране и афиширане на рациум, всъщност е обикновен параден момент, защото при първите пориви на защитния "вятър" и декларациите отлитат с него. Но пък остават настояванията и имитацията на интелект... И нищо от това не се забелязва... нищо - за реагиращия защитно субект просто всичко е "същото", той самия си е "същия"... И се остава без всякаква възможност за друга форма на лична рефлексия, според която да се реализира адекватно разпознаване "абе какво точно става при мен..."

Ето това са сериозните проблеми на практиката през това, които е нужно да се решават - как да се създаде система от критерии за проследяване и мониторинг на измененията при кои условия, какви реакции, да се приучи да се самонаблюдават... после - да се дисциплина мисленето - при въздействия и реакции от зоната на емоции, афекти - които съпровождат непрекъснато ежедневието ни и отгоре на всичко всички ние идваме с тях от детските си етапи и несъзнателните си наследства. Това е заварено положение за всеки субект. И въпроса е, че при всеки един от нас то е различно, а разликите идват кой, какво, как и докъде ще си позволи да то отработи и по този начин - измени, контролира... дори управлява...

ето това е грубо описание на практическите общи стъпки. И тяхното общо писане не ги прави практически. Практически стават когато всичко това са думи, които идват следствие на самата практика. Иначе се получават голи и празни графични знаци, разпознаваеми и интерпретируеми в среда от "размислители" ползващи ги за дъвка

Редактирано Ноември 8, 2017 от ramus

[Incorrectus]

Преди 9 часа, ramus said:

Такааа - разбира се, че веднага се нагажда до "не виждам смисъл" И как ще го види  след като описва че "бил проучил някои известни личности... и се оказало че било "пресилено"... Демек - твърде идеално за реализация - разбира се - отново главно всичко се върти в безопасната зона на размислителството и жонглирането със заемки и лична стъкмистика от тях...

Цитат от издание на "Евразия":

"- Почтени Нагасена, всезнаещ ли е Буда? - Да, велики царю. Възвишения е всезнаещ, но Възвишения не разполага със своето всезнание постоянно и непрекъснато. Всезнанието на Възвишения е свързано с изследване..."

Следователно неизвестно какви като обем плоскости и нива на битието са оставали съвършено обективно неизвестни за Възвишения. Той не е знаел нищо за тях. Можел е да узнае, но чрез изследване, което включва четене, възприятие, мислене. Това е форма на ригидност по отношение на обективното възприятие на битието.

Така е бил Буда, така е всеки човек, само нашият Рамус прави изключение, единствен той знае априори.

Цитирай

щото просто си е нагълтал теория и интерпретации... Но практика, разбира се, няма как да е налице

Понеже употребяваш думата "практика" в източен смисъл, ще ти кажа нещо по въпроса. Значението на термина абхяса е практика, упражнение, повторение. Очевидно от упражнение и повторение (практика) имат нужда такива, които не могат да схванат истините за нещата директно в ума. Упражнявай се, щом смяташ че ти помага, но не препоръчвай непрекъснато на всеослушание.

[ramus]

Колега, можем така да си пишем до безкрайност. Опита да ме въвличате в полемика някаква по въпроси, по които вие сте некомпетентен, е обречен.

Идея си нямате в какви мътни води плувате, и тия поредни шедьоври които сте сътворили. Значението на термина АБХЯСА е чудесно че сте го прочели... и го знаете, както и някои значения на едно или друго, но именно това - да знаете - не включва никаква практика, освен да намерите да го прочетете, после - запомните... Вероятно това ви се струва практическо, но за мен - не е.

Думата ПРАКТИКА няма източен или западен смисъл, колега.... Не е коректно да продължавам защото това ви въвлича в неспирна за вас поредица от нелепи положения от увъртания и псевдологически стъкмистики, съвсем по детски защитни... Чудесно е че вярвате в тях, но с натиска към веруюто ви имаше за цел само да уточня някои параметри и нюанси, както и да ги ползвам за изказа си тук, сред няколко теми. Всичко останало е напълно безполезно - за мен.

Вие сте много характерен психологичен типаж, нито ще промените нещо у себе си, нито ви е възможно, компенсирате това, като вярвате че "не ви е нужно, че няма смисъл, защото... знаете"... Е, добре. Оставете продълженията в тази тема, защото тя е описание и анализ на характеристики според които вие живеете. Дори четенето ви създава дисонанс и това да ме привиждате като дразнител, да опитвате тия елементарни реторики... за вас може би е нещо... за мен - е нищо. Съвсем нищо. Отминали са някои години в които за мен беше предизвикателство едно или друго надбягване, доказвания...

Разбира се не крия че тук-там се забавлявам, но това не е ирония към вас, нито писането ми тук има е отговор на лично отношение... Но начина по който се съчиняват тия... изписани "бисери" понякога е весел, но от друга страна ви вкарва в "дупка", която отгоре на всичко вие самия не можете и да забележите. Ето защо, колкото и да ви се поражда напълно естествен инстинктивен напън, ще се опитам да спра това, в опит да намаля дразнението и дисонанса. Но няма как да спра да пиша, само защото вие, или няколко други, ви възникват защитни импулси. Все пак това си е ваша работа и за мен, като индивидуалист,  личната отговорност е като "естествено човешко задължение и право, едновременно".

Това, че проявявате тази последователност и упоритост към писанията на рамус... говори достатъчно и в репликиранията си вие изписвате едно и също. сред всичко това вие играете пиесата че всичко това е рационално, защото го вярвате че е така. А с вярващи хора основали битието си на повярваното не е коректно да се общува рационално, защото това ги вкарва в защитен режим и когнитивен "сейв-мод". След като толкова рациума е вашето верую, поне веднъж се опитайте да го "чуете" и да се опитате да спрете поредната 'вълна'...

Точно в тази раздел... особено пък - точно в теми като тази, е иронично да пишете, защото сте като в колба или като в ролята на експериментална подопитна мишка сред лабиринт. Би било полезно за всички останали, но не и за вас. От друга страна - силата на 'напъните отвътре'... и играта им че били "рационални, с плънка на интелект..." достига до висоти, толкова характерни за религиозен психичен тип субекти.

Редактирано Ноември 9, 2017 от ramus

[Шпага]

Преди 49 минути, ramus said:

... ... ...

Идея си нямате в какви мътни води плувате, и тия поредни шедьоври които сте сътворили. Значението на термина АБХЯСА е чудесно че сте го прочели... и го знаете, както и някои значения на едно или друго, но именно това - да знаете - не включва никаква практика, освен да намерите да го прочетете, после - запомните... Вероятно това ви се струва практическо, но за мен - не е.

... ... ...

Е, да, де: "но именно това - да знаете - не включва никаква практика". В огромна част от случващото се в живота ни именно знанието ни предпазва от практиката. Тоест, добре е, а често е дори и спасително да знаем - да узнаваме - какво не трябва да правим на практика... щото, ако го направим, може и да не оцелеем

Всъщност, Рамус, не успях да схвана точно срещу какво възразяваш.

[caress…]

Преди 17 минути, Шпага said:

Всъщност, Рамус, не успях да схвана точно срещу какво възразяваш.

То не е и възражение, според мен. А по-скоро опит да предразположи Incorrectus към по-детайлно споделяне във връзка с пътя, който е извървял, достигайки до едно или друго знание. Само по този начин на някой друг, ненаселяващ прериите на собствените ни глави, е възможно да разбере в каква степен онова, което казваме, е плод на собственото ни мислене, а кое е взето наготово. Както и кое от взетото наготово е било препотвърдено от собственото ни критично мислене, опит, възприятие.

Накратко, Рамус го интересува личната ни легенда. Проблемът е, че хората не споделят лесно подобни неща - причините за това са ясни, не ми се изреждат. Не е лесно да си откровен, а има хора, които са изключително "прайват" относно вътрешния си свят и не виждат никакъв смисъл от подобно "разголване". Както има и хора, които дори и да искат, не могат да опишат детайлно, стъпка по стъпка, целия този процес, което пък е знак, че голяма част от собствения им свят им е непознат, т.е. недостатъчно осъзнат.

Всичко това е мое лично отражение и не смятам, че е чистата, пресвета истина. 

 

[ramus]

Just now, Шпага said:

В огромна част от случващото се в живота ни именно знанието ни предпазва от практиката.

Защо да възразявам - не възразявам срещу нищо и никого. съвсем други работи пиша... И защо в написаното приоритета на интерпретатора е да търси 'отношението на рамус', вместо да се опита да бъде полезен за себе си, като различи и разкрие прикритото отвътре свое лично отношение. Ролята на самия пишещ и четящ - все едно че 'липсва'. Ужасно плаши толкова много хора ролята, влиянието и значението на ЧОВЕКА и субекта, сред битието. Разбирам защо и как става, откъде произхожда и го пиша навсякъде. Безличния начин на комункация който властва навсякъде в академичните среди, върши чудесна работа за прикриване и "лично изчезване". но е инстинкт - както щрауса, се скрива сред ограничено поле, в което да изключи дисонанса, асоцииран несъзнателно с "опасност". 

Колкото до рамус, някой си - живота отдавна не се води за оцеляване, нито живота е нужно непрекъснато да намираме начините си да се 'предпазваме'. Сред какви точно "опасности" живеят оцеляващите и дали същите не са някъде сред психичните им несъзнателни полета и отпечатъци... За да се научи човек да сече дърва с брадва... за някои е нужно задължително някой да ги научи (иначе било опасно, криело рискове, биха измислили хиляди начини да се предпазят, в случай че...) А други - просто хващаме брадвата, намираме условията и се опитва... Ау - колко да е ужасно, колко да се предпазваме - с малко практика от наблюдения и анализ на пробите и грешките... би се стигнало до видим резултат. Който отгоре на всичко - би се разширявал непрекъснато ако се запази тендецията за фийдбека. Ама имало риск - амииии, колко е страшно... Който иска да няма риск - да живее сред утробите дето се подават навсякъде, за страхуващи се като него. В общ смисъл - сигурност не съществува. Който толкова я стреми въобще не е трябвало да се ражда.

Разбира се че опростявам - чрез примера със сеченето на дърва с брадва. Нещата са далеч по-сложни, но принципа е същия.

Философското размислителство, толкова любимо на по-интелектуалните субекти, подава изключителната възможност да се живее като "ембрион". Това че някой "знае" нещо си, за кого има толкова голямо значение? Какво определя "че знам" нещо... (защото за мен - нищо не определя), още повече че "каквото знаех, се оказа че е или митологично, или е "в полза нечия", или е част от поредната идеологична приказка, толкова нужна на масата хора... И след като социалното знаене се компрометира в моите очи - се наложи сам да го преровя да разкрия от него кое има валидна и практическа стойност и... кое има други роли и значение. Може би в този си вид то да има значение... след като се влагат огромни потенциал ресурси и енергия. 

Формулата "ЗНАМ, щото го научих"... вероятно е чудесна и отразява идеологията на образователната социална система и моделира и репликира нужната социална матрица. Но се оказа, че в нея подадените шаблони за научаване и репликиране последствие, са неактуални, ненанеждни и дори неверни. Няма нищо по-лесно от установяването на това - то е навсякъде, дори и сред форума. Полезността и целесъобразността на всяко нещо, не е въпрос на идеали,нито на вярване или митове. Същата се определя от мен самия - ако за мен не е нито полезно, нито целесъобразно, решавам самостоятелно нужните за мен казуси, според условия, обстоятелства, дадености, мотивация...

Колеги - не знанието е накарало маймуните да слезнат от дърветата. Но изглежда че същите много настояват да се качат обратно там. Шегувам се, но и не само. Преди да се е появило знанието е имало нещо от което то да стане възможно.

Нещо повече - в условията на непрекъснато нарастващ информационен океан, става все по-очевидно че "знаенето" само по себе си е "бита карта". един знае едно, друг знае друго... Но става все по-невъзможно да се разпознава кое е вярване и кое е "знаене", още повече че се опират на едни и същи механизми и твърде близка роля. Според мен... си струва човек да се замисли по това. Поне аз - се замислих. Не твърдя че всеки е нужно да го направи, понеже това не е общочовешка ценност, особено пък такава за 'масата хора'. Но аз го направих - отказах се от знаенето, като защита, като нещо което "да ме предпазва". Оказа се че цялата работа е в 'призраците' на опасностите сред които се сънува. 

Тази тема е - "СКЛОННОСТТА към ПОТВЪРЖДЕНИЕ". Вие пишете примерите за същото. няма и как да бъде по друг начин, защото психичните механизми и процеси, които определят тази "склонност" са у всеки един от нас.

==========

Всъщност КАРЕС, личната легенда всеки си я пише сам. Тя е твърде очевидна, защото се пише от всеки, при всяко написано. Още повече че легендите дори и лични не са а са групови заемки от готови шаблони и схеми на описания на света, за лично ползване.

Мен ме интересува нейната роля, значение, пораждане, стойност, механика и динамика... И за мен тя е вече ограничение. За мен - само за мен. Аз съм хванал брадвата и сека, именно защото личните ми версии на легенди се оказаха сън сред който се сънувам да бягам от живота. С "брадвата и сеченето" се оказаха съвсем други нещата. Разбира се, това се отнася до мен, само до мен. Но е странна играта на защитаване, част от която е и "потвърждаването" на предишното. От същата част е 'потвърждаването че онова, което знам, е вярно'.

А не е... няма как да е вярно - в едни или други условия, относително, за едни или други цели - да. Но като гледам колко много се постулира на значението на "знаенето" като социално личен кувиоз... и то именно сред хората които обявяват "знаенето" като своя висша цел, смисъл... и благодат.

[Incorrectus]

Преди 7 часа, Шпага said:

Е, да, де: "но именно това - да знаете - не включва никаква практика". В огромна част от случващото се в живота ни именно знанието ни предпазва от практиката. Тоест, добре е, а често е дори и спасително да знаем - да узнаваме - какво не трябва да правим на практика... щото, ако го направим, може и да не оцелеем

Съгласен съм. Практиката е затъване в инструментариума на познанието, а не съзерцание на обекта на познанието, което е цел на знанието. Както в случая - "знаенето" се счита за "социално личен кувиоз..." - това е именно заплетеност в инструментариума, а не насоченост към предмета. За такава лично забъркана каша е нужен Коперникански поврат.

Преди 6 часа, caress… said:

Накратко, Рамус го интересува личната ни легенда.

По-скоро има нужда да споделя публично своята лична, а не се интересува от моята или вашата. Мен ме ползва за парапсихоаналитично чучело, пък за вас - не знам.

Намерил е подходяща аудитория, която изслушва. Греши обаче, когато си въобразява, че не толкова личните драми, а по-скоро неговите лични... трябва да се приемат за всеобщо валидни истини за живота. На научен форум хората се интересуват от общото, а не от частното, личното.

[ramus]

Преди 6 часа, Incorrectus said:

съзерцание на обекта на познанието, което е цел на знанието. 

Преди 6 часа, Incorrectus said:

това е именно заплетеност в инструментариума, а не насоченост към предмета.

бисер, след бисер. Както е текнало и няма спирка. Повтаря се отново и отново едно и също, вече трета тема... Таман позаглъхне и хоп... Тва възрастта и идеологическата индоктринация - ето докъде водят. И тая гордост - колко умни неща са написани - прави резултата още по-весел. Браво!!!

[Incorrectus]

On 10.11.2017 г. at 0:40, ramus said:

бисер, след бисер. Както е текнало и няма спирка. Повтаря се отново и отново едно и също, вече трета тема... Таман позаглъхне и хоп... Тва възрастта и идеологическата индоктринация - ето докъде водят. И тая гордост - колко умни неща са написани - прави резултата още по-весел. Браво!!!

Ще се повтаря, докато не разбереш, че трябва да обсъждаш текста на опонента. Кое от твоя цитат опровергава моето съждение за съзерцанието на обекта като цел на знанието, например? Отговор - нито една дума.

Аз не те преследвам из форума, за да руша репутацията ти на самозван гуру. Нямам такава цел. Отговарям на текстове на форума, които са ми интересни, поради неведоми за теб причини. Успешно и с удовлетворение за мен разговарям с други хора на форума. С теб не се получава, защото критиката към твоя текст възприемаш персонално и отговаряш с позорни мантични глупости за възрастта, професията, индоктринацията... на опонента, все неща, за които нищо не знаеш, пък и никой не ги поставя за обсъждане.

По темата:

On 9.11.2017 г. at 11:26, ramus said:

Тази тема е - "СКЛОННОСТТА към ПОТВЪРЖДЕНИЕ". Вие пишете примерите за същото. няма и как да бъде по друг начин, защото психичните механизми и процеси, които определят тази "склонност" са у всеки един от нас.

Това щеше да бъде вярно, ако имаше консенсус в учения свят, че човеците са психични роботи, а психичните процеси и механизми са вродени влудители на невротици. Психиката не е нито добра, нито лоша, защото е безотносителна към тези морални категории. Психиката е духовната същност на човека и тя е оглавена, Рамусе, от дай боже, буден и разсъдлив ум. Щом е оглавена, причините за твоите любими дисонанси ги търси в оглавителя на системата, а не в безличната система.

Освен това в темата става въпрос за склонност към потвърждение като феномен на конкретно информативно потвърждение или отрицание, а не някакво друго. Следователно ако някой потвърждава на всяка цена своя концепция, то такъв в никакъв случай не потвърждава факти, а потвърждава "факти", в които просто вярва. А фактите са такива елементи на информиращото знание (правилно или лъжливо), които подлежат на доказване и съответно се разполагат изцяло в светлата (съзнаваната) част на психиката, а не в несъзнаваната (тъмната). Т.е. за склонността към потвърждение не бива да държим отговорни безусловните механизми, а неправилния начин на мислене, който подлежи на корекция чрез обучение, а не чрез тюхкане как всичко е предначертано от вродените психични механизми и склонности.

[Малоум 2]

Предполагам, че сте видели статията, ... колко много не се знае!?

Ами ако съзнанието не е това, което движи човешкия разум?

http://nauka.offnews.bg/news/Meditcina_21/Ami-ako-saznanieto-ne-e-tova-koeto-dvizhi-choveshkiia-razum_98391.htm

Всеки знае какво е усещането да имаш съзнание: това естествено е чувството на осъзнаване на собствената личност, което ни дава усещане за собственост и контрол над мислите, емоциите и преживяванията, които имаме всеки ден.

Повечето експерти смятат, че съзнанието може да бъде разделена на две части: себеоосъзнаване (или осъзнаване на собствената личност), както и съдържанието на съзнанието, което включва неща като мисли, убеждения, усещания, възприятия, намерения, спомени и емоции.

Лесно е да се предположи, че тези съдържания на съзнанието по някакъв начин са избрани, причинени или контролирани от нашето съзнание - в края на краищата, мислите не съществуват, докато не си ги помислим. Но в нова научна статия, публикувана в Frontiers of Psychology, авторите - проф. Дейвид Оукли (David A Oakley) от Университетския колеж в Лондон и проф. Питър Холиган (Peter Halligan) от Университета в Кардиф твърдят, че това е грешка.

Те казват, че нашето лично съзнание не създава, не предизвиква или избира нашите убеждения, чувства или възприятия.

Вместо това, съдържанието на съзнанието се генерира "зад кулисите" от бързи, ефективни и несъзнателни системи в мозъка ни. Всичко това се случва без никаква намеса от личното ни съзнание, което седи пасивно на зрителския стол, докато тези процеси се случват.

Казано просто, ние не избираме съзнателно нашите мисли или чувства, а само разбираме за съществуването им.

^{Източник: Pixabay}

Не е само внушение

Ако това ви звучи странно, помислете как без усилия се събужда нашето съзнание всяка сутрин, след като сме го загубили през нощта, как мислите и емоциите пристигат вече оформени в съзнанието ни, как цветовете и формите, които виждаме, са построени в смислени предмети или запомнящи се лица без никакво усилие  от нашия съзнателен ум.

Имайте предвид, че всички невропсихологични процеси, отговорни за движенията на тялото ни или сформирането на изречения с помощта на думи се провеждат без участието на нашето съзнание. 

Процесите, отговорни за създаването на съдържанието на съзнанието, правят същото, смятат професорите Оукли и Холиган. Тяхното заключение е повлияно от изследванията на невропсихологични и нервно-психически разстройства, както и последните проучвания на когнитивната неврология с помощта на хипноза. Проучванията показват, че с помощта на хипноза настроението, мислите и възприятията на човека могат да бъдат коренно променени чрез внушение.

В тези проучвания участниците преминават през индукционна процедура на хипноза, за да им помогне да влязат в ментално фокусирано състояние. След това се правят внушенията, за да променят своите възприятия и опит.

Така например, в едно проучване изследователите записват мозъчната активност на участниците, когато вдигат ръката си умишлено, когато тя се вдига от макара и когато се вдига в отговор на хипнотични внушения, че тя се повдига с макара.

Неумишленото и внушеното движение активира сходни области на мозъка, а мозъчната активност при умишленото деяние е различна. По този начин хипнотичните внушения може да се разглеждат като средство за предаване на идеи или убеждения, които когато се приемат, имат силата да променят възприятията или поведението на човека.

^{Източник: Pixabay}

Личният разказ

Всичко това може да ни накара да се запитаме откъде тогава всъщност идват нашите мисли, емоции и възприятия. Авторите твърдят, че тази част от съдържанието на съзнанието, сътавена от преживявания, емоции, мисли и убеждения се генерират от несъзнателни процеси в мозъка ни.

Тази подгрупа е под формата на личен разказ (наратив), който непрекъснато се актуализира. Личният разказ съществува успоредно с нашето лично съзнание, но последното не оказва никакво влияние върху първото.

Личният наратив е важен, защото осигурява информация, която се съхранява в автобиографичната памет (нашата история за самите себе си), и дава на хората начин за комуникация за нещата, които сме възприели и преживели, на другите.

Това, от своя страна, ни дава възможност за генериране на стратегии за оцеляване - например да се научим да предсказваме поведението на другите хора. Междуличностните умения като това са в основата на развитието на социалните и културни структури, които подпомагат оцеляването на човешкия вид в продължение на хилядолетия.

Така че, тази способност да споделяме съдържанието на личния си разказ с другите - а не личното съзнание - дава на хората уникалното им еволюционно предимство.

^{Източник: Pixabay}

Какъв е смисълът?

Ако притежаването на съзнание не дава някакви особени предимства, то тогава не е ясно какво е неговото предназначение. Но като пасивен спътник на несъзнателните процеси, ние не мислим, че феноменът на личното съзнание има цел, по същия начин, както дъждовната дъга няма такава. Дъгата просто е резултат от отражението, пречупването и дисперсията на слънчевата светлина през капчиците вода - тя няма определена цел, казват авторите.

Тези заключения също повдигат въпроси относно понятия като свободна воля и лична отговорност. Ако нашето лично съзнание не контролира съдържанието на личния разказ, който отразява нашите мисли, чувства, емоции, действия и решения, може би не трябва да носи отговорност за тях.

В отговор на това, ние твърдим, че свободната воля и лична отговорност са понятия, които са създадени от обществото. Като такива, те са вградени в начина, по който ние виждаме и разбираме себе си като личности и като вид. Поради това, те са представени в рамките на несъзнателни процеси, които създават нашите лични истории и в начина, по който споделяме тези разкази с другите хора, обясняват Оукли и Холиган.

Просто, защото съзнанието е настанено на зрителския стол, не означава, че трябва да се откажем от важните ежедневни понятия като свободна воля и лична отговорност. Всъщност и те са създадени и вкарани в работа от нашите несъзнателни мозъчни системи. Те имат важен смисъл в обществото и имат дълбоко въздействие върху начина, по който ние разбираме себе си.

 

 

...

пп Не е съвсем по темата, ама има допирни точки: Според мен - допуснати са "всички" възможни грешки: Че мислите са функция на мозъчни клетки - затова: "несъзнателни процеси"?!., за кво ни са?!! 

Липса на свободна воля?! -като това е единствената възможна "свободна воля" - свобода на духа, на мисленето (или немисленето), мога да творя (другите животни не го могат), ама мога и да не творя, а да повтарям като папагал разкази на откачалки за плоска Земя и Извънземни -срещи от трети вид, и ... т. н. - Слаба работа!

...

Редактирано Ноември 28, 2017 от Малоум 2

[ramus]

On 11.11.2017 г. at 21:52, Incorrectus said:

Психиката е духовната същност на човека и тя е оглавена, Рамусе, от дай боже, буден и разсъдлив ум.

дай боже... ама не го е дал... нито е буден, нито е разсъдлив. А доколко е "ум" - тва е вече доста дискусионно и твърде относително - особено ако внимателно се зачита  "будните и разсъдливи умове" какви ги редят

От друга страна е весело. "Боже"-то изглежда "раздава"... нещо като дядо Коледа - подаръците. Ама някои дало нещо, на други - друго. А може би...има и условия - като това 'да си бил послушен"...

А няма да коментирам изпадането в две едновременни роли - това на партийно събрание - с вдъхновителните идейни речи, и на възрожденски даскал в неделно училище. То наистина че някои роли остават доживот. И само е варианта доколко и кога ще се запусне тригъра за да се стартира любимия сценарий. Признавам че на моменти е весело, на в други - е твърде скучно, заради повторяемостта и механичните еднотипни реагирания - по модела на "кучето на Павлов".

За мен това е празна работа - но при мен очевидно "боже-то" не "ми е дал" - нито буден, нито разсъдлив ум... Горкият аз!!! Че и с писъмце не става - че хич не съм бил от послушните през вчера навършените ми 5 десетилетия...

Редактирано Ноември 28, 2017 от ramus

[ramus]

1 hour ago, Малоум 2 said:

Предполагам, че сте видели статията,

Че я видяхме - да. Че я четохме - да. Обаче не разбирам какво е отношението на статията спрямо тази тема.

И друго не разбирам - чета статията... и накрая е налице коментар, който издава начина по който тази статия е интерпретирана от коментиращия я. И е странно да забележа че аз не намирам връзка между статията и коментара й отдолу. Това най-ме озадачава - далеч повече от текста в самата статия, който намирам за обикновена поредна сензация.

Късоумните изводни положения, особено свързани с експерименти чрез сугестия и хипноза са налични отдавна. И огромните неясноти и липси на разбиране обикновено се запълват от поредните "учени"... Най-вече защото има огромен мегдан за свободни интерпретации...

[Incorrectus]

Преди 13 часа, Малоум 2 said:

пп Не е съвсем по темата, ама има допирни точки: Според мен - допуснати са "всички" възможни грешки: Че мислите са функция на мозъчни клетки - затова: "несъзнателни процеси"?!., за кво ни са?!! 

В този случай нещата са едни и същи. Като се има предвид, че несъзнаваните процеси се "спускат" чак до вегетативната нервна система, където абсолютно не подлежат на осъзнаване, то там (вегетативната...) кое е функция на психиката и кое на клетките, трудно някой може да каже категорично.

Статията наистина е много слаба - лаишка. В нея се възкликва за неща, които се знаят от кр. на 19, нач. на 20 век.

 

Преди 12 часа, ramus said:

А доколко е "ум" - тва е вече доста дискусионно и твърде относително 

На дискусия подлежат единствено продуктите на ума, Рамусе, а самият ум не е нито дискусионен, нито относителен.

[ramus]

Преди 4 часа, Incorrectus said:

На дискусия подлежат единствено продуктите на ума, Рамусе, а самият ум не е нито дискусионен, нито относителен.

Няма как да мине номера, колега. Упражненията ви в менторстване са точно както и коментара ви за статията - още "от 19 и нач. на 20 век". Малко сте замръзнали когнитивно някъде сред "онова време". Очевидно страшно ви допада тази роля и вие сте неуморен в играенето й. Не че няма да се упражните и да изживеете нужните ви ролеви мигове, но точно с вас вече сте показали къде и сред кое ви е фрейма и е напълно безсмислено да се губи време в положения, които вие нито можете, нито бихте си дали труда да схванете.

Нямате никакъв шанс вие да обясните защо нещо си можело да се дискутира, а друго - нямало как. А и не е нужно да го обяснявате. При двата визирани примера - "продуктите на ума", и "УМа"  - са абстрактни понятия и те са прагматично интерпретируеми и контекстуално зависими - следователно са и дискусионни, и относителни. 

Същото е и положението за посоката на несъзнаваните процеси - чак до вегетивните нива. А твърдението ви за това че "абсолютно не подлежали на осъзнаване"... както и цялата логическа конструкция... са проблемни.

Винаги са смешни изхвърлянията чрез думичката 'абсолютно', но само по себе си употребата на думичката сред личния свят има точно значението на лакмус - докъде и кое е "границата"... Това че за вас "нещата" са така или не, няма никакво значение за ..."нещата".

За вас целият свят е подбран и класифициран сред учебниците по философия писани някъде сред 19 век. Вероятно е чудесно и удобно да се живее в подобна... 'кутийка'.

Редактирано Ноември 29, 2017 от ramus

[dora]

On 8.11.2017 г. at 15:03, Incorrectus said:

Алтернатива на това е актуалната бдителност в тук и сега по отношение на обективната сетивна информация - да възприемаш света, сякаш го виждаш за първи път.

Човешкият мозък не е устроен така, че да го позволява. Постъпващата сетивна информация се филтрира според приоритетността си. И това не е по лично желание, а е необходимо за нормалното функциониране.

Напр. ако човек пресича улицата, той не констатира извивката на всяко камъче по паважа, защото за него по-важно в момента е да пресече, без да бъде пометен от някоя кола.

Неработещият или недобре работещият филтър означава невропсихиатричен проблем, причиняващ от средна до висока дисфункционалност/инвалидност, напр. свързана с аутизъм.

При аутизма  недобрата способност за правилно контекстуално разчитане на околната среда, особено в социалната й част, може да се комбинира и с неспособността да се изолират важните от неважните сетивни стимули, като свръхчувствителността към даден стимул (звук, светлина, допир) може да доведе до значителни опасности. Напр. по причина, че страдащият от аутизъм чува много по-силно и натрапчиво позвъняването на телефон в сграда с отворен прозорец, отколкото останалите участници в движението (чието съзнание филтрира тази сетивна информация като несъществена), той може да бъде сгазен от автомобил, защото стреснат от звука, ненадейно стъпва на платното.

Това допълнително се усложнява от обстоятелството, че понеже хората с аутизъм трудно разчитат случващото се около тях, те имат потребността да обръщат внимание на и да запомнят в най-малки подробности невидимите за другите детайли, за да намалят чувството си за несигурност/безпокойство. Напр. да знаяят точно колко камъчета има между единия бордюр и другия и да забелязват, ако някое от тях е било преместено от минаващ автомобил. Което увеличава вероятността, докато спират на пътя, за да поместят камъчето обратно там, където то стои в тяхната собствена мисловна схема и да си върнат чувстово за сигурност, да бъдат пометени от някой автомобил. Като това в еднаква степен важи и за хората с аутизъм с "ниска функционалност" и тези с "висока функционалност" (нормална до много висока интелигентност).

Примерът е условен, но и не е. Според шведско проучване средната продължителност на хората с аутизъм е само около 40 години. По причина не само на коморбидностите, свързани с аутизма (депресия, суицидност, епилепсия- синдром на внезапната смърт поради епилептичен пристъп, синдром на хиперактивност и други) а и поради това, че вследствие на горнеописаното нерядко попадат в смъртоносни инциденти.

Така че не е лошо или нередно това, че филтрираме информацията, което не ни е приоритет. Наложително е.

Редактирано Ноември 29, 2017 от dora

[ramus]

Преди 44 минути, dora said:

Постъпващата сетивна информация се филтрира според приоритетността си.

от кое - се филтрира? Не се заяждам, нито буквализирам - смислово е изключително определящо - от кое и откъде се задава приоритета за подбор и филтрация?

Човешкият мозък... е устроен за да може да се изменят функции, параметри, проявленията им само с промяна на "невронните връзки" - качеството "пластичност". В този смисъл - "позволява или не" - смислово е удобно мозъкът да се разглежда общо но това е твърде повърхностно. В този смисъл е и самата статия по-горе - ако мозъкът се изменя - кое всъщност задава тия изменения - кое определя посоката им, има ли такава, възможно ли е тази посока да се стигне до разумното и рационалното й управление... Ако да - какви са начините, способите, прийомите, посоките и ако да - дали те са принципни или са строго индивидуални...

Имам твърде големи резерви и по цитираното по посоката на хората -аутисти. Не зная шведското цитирано проучване какво е, но самата база за определение на АУТИЗЪМ е твърде широка и досега не е определена ясно. Явлението всъщност е с много широк диапазон от проявления и е налице твърде отдавна, като просто не е било изучено. А да се взимат неговите най-фрапиращи случаи, заради удобството на контраста с "нормата"... е подвеждащо за изводите (поне според мен).

Най-слабото звено в статията която е цитирана от Малоум (според мен - съвсем не на място като тази тема) е всъщност общият проблем за неразбиране кое и какво е "съзнание". Приемат се едно или друго значение - според нуждата на някого да го ползва за нещо негово си, фрагментарно... Всичко това издава съвсем очевидно безсилие... Още повече че казуса от по-горе - "ами ако съзнанието не задава и определя..." съвсем естествен отговор е Да - съзнанието не определя... или определя но в твърде тесен диапазон от процеси... Изглежда че хората писали горното изобщо не са прочитали що е КОГНИТИВНА НАУКА.

Сензациозността на статията всъщност се основава на един съвременен мит - че съзнанието управлява, взима решения, задава посока... и колкото повече, толкова повече. Мита за това носи на масата хора една илюзия за контрол на живота им, и че това носи намаляване на несъзнателното ниво на безпокойство. Това е мит част от днешната идеология на "рационалния ХОМО". Проблемът е че мита, всъщност няма никаква сериозна изводна обосновка. От друга страна - вярването че рациума е решение на проблемите по житейските несгоди... сам по себе си е несъстоятелен и няма нито едно потвърждение, освен фрагментарн и откъслечни "връзки".

Всъщност казуси като тия са изключително сложни и дълбоки и не е работа на всеки да се занимава с тях. Още повече че навлизането на даден субект в тия посоки на битие и ниво на вникване и осмисляне, изискват същия да е надраснал някои свои етапни особености и инстинктивизми.

Редактирано Ноември 29, 2017 от ramus

[dora]

1 hour ago, ramus said:

качеството "пластичност"

Качеството "невропластичност" касае способността на мозъка да сфомира нови връзки (синаптична пластичност) и да развива определени свои области (структурна пластичност). Терминът се използва основно с оглед възможността за мозъчни промени във възраст след детската, като това касае примерно способността на неувредени части на мозъка у възрастния индивид да се самоприучат, вследствие на множество повторения (https://en.wikipedia.org/wiki/Activity-dependent_plasticity), да поемат функцията на увредени такива. Напр. вследствие на исхемично мозъчно събитие (инсулт) или травма човекът не може да говори, защото частите на мозъка, отговарящи за производството на език, са увредени. С терапия обаче част от тази възможност може и да бъде възвърната, напр. с музикална терапия (човекът не може да говори, но се оказва, че може да пее, защото производството на музика използва други неврални пътища). (Статия за музикалната терапия и мозъчните травми или увреждания: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3970008/)

То не касае способността на човек да свхаща нови идеи.

Ако говорите за аспекта "пластичност" - "ригидност" в психологията, това е скала (в психологията на личността - https://en.wikipedia.org/wiki/Trait_theory, повлияна от гещалт психологията), но тя няма връзка с невропластичността.

Редактирано Ноември 29, 2017 от dora