статия - "Теорията на ципа", или защо светът отказва да мисли критично"

[ramus]

webcafe.bg

 

Теорията на ципа, или защо светът отказва да мисли критично

"Незнанието ни е отрезвяващо и безкрайно", казва философърт Карл Попър. "С всяка стъпка напред и с всеки проблем, който решим, не просто откриваме нови и нерешени проблеми, но откриваме, че там, където сме вярвали, че стъпваме на твърд и сигурен терен, всичко всъщност е неясно и в състояние на постоянна промяна".

Ако светът е пълен с предизвикателства и хора с неограничено незнание, не е изненадващо, че за Попър "няма крайни източници на познанието". Можем само да се надяваме, че ще откриваме и елиминираме грешките, като си позволяваме критика на теориите на другите, както и другите ще имат право да критикуват собствените ни теории.

Попър пише тези редове много преди епохата на социалните мрежи и съвременната атака срещу критичното мислене в университетите.

Днес всеки, който би искал да елиминира критиките срещу собствените си възгледи, споделя безкрайни мнения, базирани единствено на чувства - но не и на познания.

Това торпилира дебата по най-важните проблеми на нашето време. Попър щеше да бъде ужасен, ако можеше да види какво се случва.

В книгата си "Илюзията за знанието" когнитивните изследователи Стивън Сломан и Филип Фернбах правят няколко теста, които експериментират върху "миража за разбирането".

Изводите им потвърждават мащабната пропаст между собственото усещане за информираност на една личност и реалния обхват на знанията й.

Участниците в един от експериментите трябва да попълнят въпросник, който започва със следното питане: "По скалата от 1 до 7 - колко добре бихте описали разбирането си за принципа на работа на ципа?".

Следват уточняващи въпроси като "Как работи ципът?" и "Опишете възможно най-подробно всички стъпки, които са ангажирани при закопчаването на един цип". Разривът между оценката от първия въпрос и реалните познания, нужни за обяснението на останалите въпроси, е впечатляващ.

Оказва се, че в опита си да обяснят един елементарен механизъм, хората просто не знаят какво да кажат.

Какво остава, когато са засегнати проблеми от националната икономика, данъчната политика, здравеопазването или конфликтни теми на науката като климатичните промени?

Изследователите прилагат същата процедура върху участниците в теста, като ги молят да оценят от 1 до 7 разбирането им по въпроса за плоския данък. Следват въпроси, които ги приканват да изброят ефектите, до които може да доведе данъчната система с пропорционално облагане. Отново следва сблъсък с реалността, когато хората са изправени пред ситуация да обяснят онова, което вярват, че знаят.

В няколко изследвания, при които участниците са помолени да разсъждават по даден проблем, а не да го обяснят, резултатите се оказват по-различни.

Сломан и Фернбах пишат: "Обикновено когато хората размишляват за собствената си позиция по даден въпрос, те се замислят ЗАЩО вярват в дадени убеждение и след това генерират аргументи в подкрепа на съответната позиция. Не се ангажират в причинно-следствено обяснение".

Красотата на търсенето на причини и следствия е в това, че този процес вади обясняващия извън собствената му система на убеждения.

Колкото и да е странно - все по-малко световни университети обучават студентите си в изкуството на критичното мислене чрез причинно-следствени обяснения.

В анализ на "Уол стрийт джърнъл" за някои от най-престижните водещи университети в САЩ се казва, че "резултатите от тестовете показват, че средният завършващ студент показва малко или никакво подобрение в критичното си мислене в края на 4-годишния си период на обучение".

"В повече от половината висши училища най-малко 1/3 от студентите в горните курсове се оказват неспособни да формулират свързан аргумент, да оценят качеството на доказателствата в даден документ или да разтълкуват данни от таблица", се посочва още в анализа.

Причината за този феномен, според икономиста Бари Браунстийн, се крие в това, че съвременните университети приоритизират мненията, базиращи се на емоции, над всичко останало.

Много бързо се отдалечаваме от идеята на Попър за "отвореното общество" към общество, в което гражданите отказват да приемат причинните обяснения и последиците от политическите действия, защото те не им харесват, коментира той.

Обществото, в което грешките се преодоляват чрез обсъждане на различни гледни точки и експертни мнения, се трансформира в общество, в което "прогресът не е свързан с разбирането на другите, а с разрушаването на структурите, които другите защитават".

Това е светогледът на конфликтния теоретик, за когото "повечето обществени проблеми не са предизвикани от грешки или сложност на материята, а от злоба и потисничество", коментира Брукс.

"Според тази гледна точка, могъщото малцинство потиска всички останали. Решението за справяне с несигурността и страданията изглежда просто и ясно: Да победим могъщите. Страстта е по-важна от разума, защото потистнатите маси трябва да се мобилизират и да атакуват барикадите", описва той ситуацията.

Вярващите в този светоглед смятат, че дебатът е контрапродуктивен, защото разсейва страстта и всява объркване. Конфликтните идеи не целят да информират, те целят да предоставят защита срещу "потисничеството".

Колкото по-разпространена е тази философия, толкова повече се увеличава поляризацията и раздробяването. Идеите, с които човек не е съгласен, не трябва да се опровергаят с логични аргументи. Те трябва да се смачкат - защото онези, които ги проповядват, са мотивирани от зли намерения.

Ефектът от тази ценностна система се наблюдава в комбинирането на т.нар. "синдром на снежинките" сред младото поколение с ирационалното поведение на линчуващата тълпа.

Вероятно не сте чували за покойната писателка Одри Лорд, но тя е известна като икона на поколението "чувствата са по-важни от разума".

Като борец срещу каноните на западната цивилизация, тя пише: "Инструментите на господаря никога няма да разглобят господарската къща". Тя смята, че "истинското познание и устойчивото действие произлизат от емоциите ни", а "усещането за собствената правота е първата и най-ярка пътеводна светлина към всяко разбиране".

Ако смятате, че тази антирационална реторика е по-скоро маргинално явление, не бъдете толкова сигурни. В Университета в Пенсилвания наскоро студенти от Департамента по английска литература свалиха портрет на Шекспир и го замениха с разпечатана снимка на Лорд.

Вместо да дава глас на потиснатите, тя дава глас на онези, които смятат, че чувствата и учението са взаимозаменяеми понятия.

В изследването си Сломан и Фернбах пишат: "Не можете да оценявате последиците от една политика само според това какво чувствате по темата. Да накараме хората да мислят отвъд собствения си интерес и личния си опит може да се окаже необходимата стъпка за ограничаване на безразсъдството и поляризацията".

Все пак колко дълго би оцеляла свободата в общество, чиито граждани отказват да признаят каквото и да било отвъд собствените си емоции?

===================

смисъла на четивото е да провокира замисляне... (евентуално).

Казусите, които статията засяга не се разпростират единствено и само сред младото поколение, а същите са характерни и за дискутиращите и пишещите този сайт. Примерите са навсякъде, като са особено подчертани в тематики, които са извън заучения тясно специализиран начин на виждане спрямо определена научна дисциплина и касае общия житейски мироглед, позиции, предубеждения и отношение на пишещия, като човешка личност. А липсата на лично критично отношение към собствените позиции, техните корени, възникване, значения, влияние на социални фактори и вмешателства, избори с критерии от типа "бързо, лесно и удобно...", всичко това издава влиянието и значението на ирационалността, дори и там, където се говори и декларира точно обратното.

[Incorrectus]

Преди 2 часа, ramus said:

смисъла на четивото е да провокира замисляне... (евентуално).

 

Казусите, които статията засяга не се разпростират единствено и само сред младото поколение, а същите са характерни и за дискутиращите и пишещите този сайт. Примерите са навсякъде, като са особено подчертани в тематики, които са извън заучения тясно специализиран начин на виждане спрямо определена научна дисциплина и касае общия житейски мироглед, позиции, предубеждения и отношение на пишещия, като човешка личност. А липсата на лично критично отношение към собствените позиции, техните корени, възникване, значения, влияние на социални фактори и вмешателства, избори с критерии от типа "бързо, лесно и удобно...", всичко това издава влиянието и значението на ирационалността, дори и там, където се говори и декларира точно обратното.

Работата на студентите е да учат, а не да критикуват, защото все още не са способни на това. Всеки уважаващ себе си университетски преподавател ще залепи двойка на студент, който на изпит аргументира научен въпрос чрез вметката "според мен..". А работата на Попър и на неговите политически обожатели не би трябвало да включва задължението да се пробутва безпомощен агностицизъм като всеобщо правило. Твърдият и "сигурен терен" на Попър се основава на личен агностицизъм.

А работата на Рамус е, преди да се вдъхнови от всяка вестникарска глупост, само защото подхожда на неговите предубеждения, да прочете коментарите, които в случая са адекватни.

Цитирай

...но откриваме, че там, където сме вярвали, че стъпваме на твърд и сигурен терен, всичко всъщност е неясно и в състояние на постоянна промяна"

Защото му е изгодно за бръщолевенията, с които е залял литературата, затова такива нелепости ги ръси Карл Попър. Обратно, в науката има твърд и сигурен терен, върху който да стъпиш, когато си градиш тезите. Вземи, да речем абсолютните истини на физиката, нейните дефиниции, или основните закони на логиката, като това, че даден обект е равен сам на себе си. 

Фалшива е загрижеността на WSJ за критичното мислене при децата в колежите. Напротив, WSJ много даже се радват, че е занижено критичното мислене в унивеситетите, защото, ако не беше занижено, такива като Попър нямаше да ги свърти из коридорите на академията, камо ли да стигнат до учебните заведения. 

Falsifiability било критерият за научност. Напротив, не само, че не е, защото сам въпросният критерий не издържа собствения си тест -- ако беше научен критерий, то той, съгласно собствената си доктрина, трябваше да е falsifiable, но ако е falsifiable, то той нямаше как да играе ролята на универсален критерий, за какъвто ни го пробутва Попър -- но даже там, където Попър си е внушил, че ни го демонстрира, теорията която според Попър била фалшифицируема, следователно била научна теория, просто не е налице, защото сама отрича себе си, преди даже да решим да прилагаме каквито и да са критерии върху нея, Нищото, което отрича само себе си излиза според критерия на Попър, че има качества на наука. Е, не, глупостта не става нещо разумно, ако ѝ приложиш критерий и Попър непременно трябва да си го запише това на челото, преди да реши да ни баламосва, че, видиш ли, ``всичко всъщност е неясно и в състояние на постоянна промяна''. Не, не е неясно, че има категорично доказуеми глупости, като тъкмо-що коментираната, които никога няма да се превърнат в нещо умно колкото и пъти да ги повториш, нежели да съчиниш одиозни критерии, за да обосноваваш, че безсмисленото има смисъл.

Тъй че, при WSJ се е получило -- напънала се планината и родила мишка. Уол Стрийт Джърнъл (или, там, който е направил анализа за критичното мислене при студентите) се опиянява от своята безгрешност и снизходително поучава, защото някак му се струва, че щом Карл Попър го е казал, то стъпва на ``твърд и сигурен терен''.

Пред вид горното обаче, няма да е зле, преди да понтифицират, въпросните анализатори да вземат да потърсят къде се е скрило собственото им критично мислене и дали мисловният терен, на който са стъпили всъщност не прилича повече на интелектуално блато, преди да тръгнат от колеж на колеж и те да досаждат на изтерзаните колежани, на които до тук им е дошло от фалшиво индоктриниране. Децата не са малки роботчета, за каквито ги имат пишман-учителите им, а са човешки същества с когнитивни способности и, кой знае, тъкмо институционалната тъпота, която ги облива и с която трябва да се съобразяват, може би е онова, което ги прави инертни и незаинтересовани. Можеш ли да им се сърдиш? И на мен някой да ми седи на главата и да ме принуждава да му слушам тъпизмите, и аз ще зяпам през прозореца, за да разсея досадата.

https://www.webcafe.bg/id_1046837479_Teoriyata_na_tsipa_ili_zashto_svetat_otkazva_da_misli_kritichno

 

[ramus]

On 4/8/2018 at 13:27, Incorrectus said:

Работата на студентите е да учат, а не да критикуват, защото все още не са способни на това. Всеки уважаващ себе си университетски преподавател ще залепи двойка на студент, който на изпит аргументира научен въпрос чрез вметката "според мен..".

On 4/8/2018 at 13:27, Incorrectus said:

А работата на Рамус е,

Г-не,

Никой, никъде няма да спре да се пишат подобни глупости като тия - поради един обикновен и стандартен плурализъм. Понякога обаче, като чета нещо усещането ми е, че сякаш съм се докоснал до повръщано или изходено от някого. Единствената полезност на това е за да се ползват за допълване към симптоматиката и повишаване точността на диагноза. И то - от точните специалисти, с точно определена цел... При всички останали случаи, подобни "излияния" са "остатъчна маса", плод на проблеми с асимилацията и усвояването й. И с определено подчертана неприятна миризма...

Почти няма тема в която да не се упражните словесно да повръщате или дефекирате след думите ми, като го прикривате с идеята колко сте забавен. 

Палячовщината и надутия  претенциозен тон на съдия, директор и автократ едновременно вероятно ви изглеждат забавни. А те са само жалки... Дори си нямате на идея колко, но няма и как да имате. няма как...

При друг случай бих казал, че е тъжно когато е налице толкова значим дефицит и винаги е малко смешно, когато сакат човек се прави на палячо, защото не му е възможно да участва в неща, за които той самия не му е отредено от природата... ОТ природата!!! Просто - съдба. Идеята да я понесете с достойнство ви е напълно чужда, но това е част от симптоматиката на "заболяването"... и на компенсациите си.

Редактирано Април 9, 2018 от ramus

[Incorrectus]

Преди 2 часа, ramus said:

Никой, никъде няма да спре да се пишат подобни глупости...

Глупост е да цитираш мнение на опонент, а да коментираш не неговия текст, а неговата личност. А безпомощност и пълна импотентност в хуманитаристиката е да коментираш с клозетна словесност, "повръщано", "изходено...". Сефте!

Казах, с други думи, че се захласвате от наивни "истини". Студентът има задължение да знае библиография, а критика на библиография има задължение да прави професорът. За това ставаше въпрос.

Човешката наука се случва в университетите, където се изучава класическото наследство. Знанието не е случайност, която връхлита всякой самовлюбен нарцис в паузите между почесванията и случайните мисли. Науката не е положително мислене, а е деструкция, драстичен безмилостен анализ на действителността и памет за вечните ценности, които се изучават. А паметта е основна форма, в която съществува съзнанието като чиста същност на възприетото, което също подлежи на изучаване щом е чиста същност.

Цитирай

Почти няма тема в която да не се упражните словесно да повръщате или дефекирате след думите ми, като го прикривате с идеята колко сте забавен. 

От ръкоплескание файда няма. Целта е да се дискутира, а не да се правят овации на Рамус. Утешение търсете другаде.

 

[ramus]

Вие толкова сте се захласнали че нямате идея в кой раздел пишете. Като говорите за нарцистични разстройства само да ви дам примерите:

Преди 13 часа, Incorrectus said:

Глупост е да .

А безпомощност и пълна импотентност в хуманитаристиката е

Казах, че

Студентът има задължение да знае библиография, а критика на библиография има задължение да прави професорът.

Човешката наука се случва в университетите, където се изучава класическото наследство.

Знанието не е случайност, която

Науката не е положително мислене, а е деструкция, 

А паметта е

Целта е да се дискутира,

Това са типични поредици от самовлюбен захласнат нарцис с идеята колко е велик говорител от партийно събрание. И който се изживява на защитник на знанието, науката, паметта... На съдия, автократ за да пише кое какво било, как трябвало да бъде, кое какво означавало, кой какви задължения и права имал... Сбъркали сте "огледалото" и шарада става твърде явен. 

Преди 13 часа, Incorrectus said:

Глупост е да цитираш мнение на опонент

вие не сте никакъв опонент, защото вие не сте в състояние да водите дискусия с мен. Горезаявеното е с тон и изразен уклон, който няма нищо общо с каквато и да е дискусионност. Това, което реализирате тук е сбърканата ви представа за думичката, като дори е лицемерие, защото под предлог и мимикрия че ставало въпрос за дискусия, си поднасяте личните си директорски и менторски схващания , от "на баба ми времето" и които не интересуват никого извън кръчмарския моабет.

Нямате нито компетенция, нито познанията, нито разбирането за темата по която се предлага. По този начин коментарите ви не ме интересуват и дискусия няма. Продължавате да ползвате думите ми навсякъде из форума в стремежа си да изхождате и повръщате онова, което не можете да асимилирате и в опит да си прокарвате личните си консерви като прясна и питателна и пълноценна храна. Пък тя ви е само лично-ценна. Отгоре на всичко - ви предизвиква "разстройство", но продължавате да си я тикате като важна и нужна някому. 

Това че всеки може да пише нещо си, щото това било негово 'мнение' ... а без каквато и да е компетенция, само защото си той имал нещо си предвид и пред огледалото си играел важната роля на "всичколог, с философски очила от рогова стара рамка и пожълтели от времето "стъкла"". Вижте колко други хора прочетоха, а някой си изригнал щото... нещо си, той имал мнение. И бакалина и краварката имат мнения, но дали темата има нещо общо с мнението и отношението на всеки по нещо си...

Понеже имате ясно изразено отношение към теориите на някой си ПОПЪР да ви обърна внимание че в горния текст някой се е упражнил само с него, като опит за авторово въведение и малко нескопосан опит за ананалогия в статията. Но в нея акцентът е за съвсем друго позоваване, на материали от други изследователи, друго изследване - които именно се предлагта да се дискутира и се подават като обща популярна информация. Прочита ви е стигнал само до споменаването на някой си Попър и следва обикновена и простовата реактивност, съшита някак си със заучени, маниерни и клиширани словосъчетания. И реагираното е извело наяве един доста личен продукт, нямащ никакво отношение към дискутиране.

Отгоре на всичко - Нарцистичния крещи и сочи подбрания според него образ с повторението на рефрена "ето го нарциса"... И сам излагате на показ дефицита си на каквото и да било отношение към психонауките, които обаче сте с претенцията че сте "разбирач". Жалка картина и предложих ясно да я спрете тая клоунада с клозетен привкус и мирис, но водите на нарцистичните мании са ви погълнали и ... удавили отдавна. 

Редактирано Април 10, 2018 от ramus

[Incorrectus]

Преди 16 часа, Incorrectus said:

Глупост е да цитираш мнение на опонент, а да коментираш не неговия текст, а неговата личност. 

Студентът има задължение да знае библиография, а критика на библиография има задължение да прави професорът. За това ставаше въпрос.

Човешката наука се случва в университетите, където се изучава класическото наследство. Знанието не е случайност, която връхлита всякой самовлюбен нарцис в паузите между почесванията и случайните мисли. Науката не е положително мислене, а е деструкция, драстичен безмилостен анализ на действителността и памет за вечните ценности, които се изучават. А паметта е основна форма, в която съществува съзнанието като чиста същност на възприетото, което също подлежи на изучаване щом е чиста същност.

Това следваше да опровергаете. Това е мой текст, който не е логически свързан с характеристиките на моята личност, която вие коментирате така:

Цитирай

Това са типични поредици от самовлюбен захласнат нарцис с идеята колко е велик говорител от партийно събрание. И който се изживява на защитник на знанието, науката, паметта... На съдия, автократ за да пише кое какво било, как трябвало да бъде, кое какво означавало, кой какви задължения и права имал...  Сбъркали сте "огледалото" и шарада става твърде явен.......

Че някой е съдия и автократ, според вас, не означава автоматично, че пише глупости. Опровергайте текста.

Преди 3 часа, ramus said:

Понеже имате ясно изразено отношение към теориите на някой си ПОПЪР да ви обърна внимание че в горния текст някой се е упражнил само с него,

Не само с него. Неизвестният коментатор свързва елемент от философията на Попър (falsifiability) с проучванията на другите. Но въпросът е що за безочие енергетично влачи насам-натам из философските форуми човек, за когото Попър е "някой си", понеже дума от него не е прочел, но това не му пречи безсрамно да прави забележки на другите.

[caress…]

В статията според мен се внушава някаква тотална и повсеместна маргинализация. Дори не се подхожда сериозно. А Попър сякаш е споменат, за да бъде придаден някакъв по-интелектуален вид на елементарните разсъждения. Дори не се навлиза във философска дълбочина, а нивото си остава онова на евтиния популизъм…какво "гръмко" заглавие само "Светът отказва да мисли критично". 

Редактирано Април 10, 2018 от caress…

[insighting]

On 8.04.2018 г. at 10:38, ramus said:

"По скалата от 1 до 7 - колко добре бихте описали разбирането си за принципа на работа на ципа?"

Толкова добре, колкото бих описала сходството му с петльовия гребен.

[ramus]

Преди 38 минути, caress… said:

Дори не се навлиза във философска дълбочина

виж раздела.

А колкото до дълбочината - съвсем съответна на опитите за коментари. И някак смешни са претенциите за дълбочина на нещо, при положение че точно коментиращите го нито ги интересува нито я имат (дълбочината). И... остават само голи претенции и опити за безкрайни оценки на нещо прочетено... Оценки на лични прочити, а не на написано. И в същия "личен прочит" не е дори възможна критична оценка спрямо личното пречупване...

Искам да напомня, че точно ти критикуваше отношението на рамус да се задълбочават казусите и темите, с идеята че на "никой не му се занимавало с разни сложнотии..." и "хората нямали непрекъснато възможността и нагласата да се замислят сериозно..." (цитирам по смисъл). Вероятно защото моабета е нужно да върви и всички да са щастливи, доволни и позитивни.

Във връзка с темата - статията касае изследване именно в същата посока - че личните оценки са главно и по линията на личното отношение, основано на емоционални реакции. И майната му на Попър - за друго става въпрос... - личното критично виждане се прикрива и доминира не от рационални и внимателни съпоставки, а от оценки и мнение, основани на емоционални нагласи и пораждащото се от тях лично отношение спрямо прочетеното... Това е само един от аспектите, които се цитират в изводите на двамата изследователи, на основата на статистически данни.

И ако някой претендира за 'дълбочина' - нека започне от това

On 4/8/2018 at 10:38, ramus said:

По скалата от 1 до 7 - колко добре бихте описали разбирането си за принципа на работа на ципа?".

Следват уточняващи въпроси като

"Как работи ципът?" и

"Опишете възможно най-подробно всички стъпки, които са ангажирани при закопчаването на един цип".

Съвсем ясно е защо е подбран преднамерено всекидневната вещ, наречена ЦИП, а за нея няма написано в никой учебник и няма как да се прочете и да се заеме наготово. Липсват заучени и заети думички дори за основни елементи в постъпковото обяснение. Няма дори патеричките на УИКИ... Нужно е да се изведат и лично-формулират, и с това се изнася въпроса за 'разбирането'. И... воалааа - дефицит.

Хич не е трудно като принцип и аз сред темите го пробвам непрекъснато без изменение в резултатите. Обаче на толкова много "учени" хора това никак не им допада щото им образува дисонанси с "тезисите и пропагандата на "научната идеология"" и идеята колко много разбират света, живота щото са чели и запомнили много учебна структурирана информация, имат дипломи, сертификати и титли, взети чрез изпити... Именно това е проблемът и в статията и резултатите от същото са навсякъде, включително и чудесните примери сред темите на този форум.

Редактирано Април 10, 2018 от ramus

[nik1]

На лично мен статитията в някой от важните си акценти и тези, ми хареса, и провокира размисъл в мен.

/Имам и две сериозни забележки -(1) неподходящо заглавие (2) не виждам връзката между това. че хората априори не могат да обяснят нито как работи ципа, нито да нарисуват велосипед (това е от сферата на Brain Games, или как работи ума)  и "емоционалния подход". Според моите виждания и знания няма връзка/

 

1 hour ago, caress… said:

В статията според мен се внушава някаква тотална и повсеместна маргинализация.

 

В Източна Европа се вижда изразът на тази маргинализация : популизмът и популистиките парти в са на власт в много страни, вкл. и нашата

 

 

On 4/8/2018 at 10:38, ramus said:

Все пак колко дълго би оцеляла свободата в общество, чиито граждани отказват да признаят каквото и да било отвъд собствените си емоции?

Колкото в някои от нарицателните страни в Източна Европа и Евразия (емоциите, върху които се акцентира, са свързаните със страховете на хората, по-точно самите страхове) , където има авторитаризъм и/или нелиберална демокрация

Т.е 5-10 години, не повече..

 

Редактирано Април 10, 2018 от nik1

[caress…]

On 8 april 2018 at 11:27, Incorrectus said:

Работата на студентите е да учат, а не да критикуват, защото все още не са способни на това. Всеки уважаващ себе си университетски преподавател ще залепи двойка на студент, който на изпит аргументира научен въпрос чрез вметката "според мен..".

Проблем с този на начин на "учене" е, че мисленето се ограничава единствено до следната функция: бързо да бъде усвоено или схванато дадено знание, за да бъде след това успешно използвано.При този начин на преподаване да, може да се постигне високо ниво на съобразителност и информираност, но не и на критично мислене, задълбочен анализ, разум. За да се вземе даден изпит просто е необходимо да знаем наученото, което е твърде повърхностно. А дали се разбира наученото? И какво се разбира? Разбирането, постигнато с проникване в същността на изучаваното, е вече истина от съвсем друго естество. Уви, повечето тестове за интелигентност, както и изпитите в университет са ориентирани към скоростта на съобразяване и боравене с информацията - бързата ментална адаптация към наученото, а нетолкова към способността на студентите да разбират, проникват и достигат до същността, което е възможно само при задълбочен и самостоятелен анализ от самия човек. А за него са нужни дълбока концентрация, изключителна вглъбеност, чиито резултати могат да се проявят и в идеи антагонистични, дори критични към преподавания материал.

[caress…]

Преди 12 минути, ramus said:

Искам да напомня, че точно ти критикуваше отношението на рамус да се задълбочават казусите и темите, с идеята че на "никой не му се занимавало с разни сложнотии..." и "хората нямали непрекъснато възможността и нагласата да се замислят сериозно..." (цитирам по смисъл). Вероятно защото моабета е нужно да върви и всички да са щастливи, доволни и позитивни.

Хората днес, в този забързан и консуматоркси век, са предимно ориентирани към резултатите, а не към дълбочината на идеите, техния полет, тяхната уникалност и естетика. Да се разбира това означава да не се правят опити да се дискутират "по-високи идеи" с хора, които очевидно не намират последното за интересно занимание. В тази връзка е била и моята забележка, чийто смисъл отново пояснявам.

[ramus]

Преди 36 минути, nik1 said:

обяват нито как работи ципа

лично аз не виждам никакъв проблем с това. Нито ми е нужно за целта "петльов гребен" (В тази връзка, от чисто любопитство се заех и го направих. Излезе твърде подробно, но предпочитам в импровизираните си постъпкови обяснения да извеждам подробности дори и те да са очевидни и ненужни смислово. Опита ми е показал че ако за мен са ненужни и елементарно-очевидни, за други се оказват дори непосилни дори за да направят "връзка"...)

Става въпрос за нещо което всеки ползва в ежедневието си, с чисто практическа цел, без дори да се замисля. Именно това е целта на избора им - като обект около който да се завъртят посоките, теста и формалните въпроси - обект, който всички ползват ежедневно... но нямат идея за него - нямат идея как да го сведат до свързани и систематизирани описания. Опита за самооценка също е чудесен похват - в случая - каква оценка бихте дали на собствената си възможност да опишете... ххх 

Не виждам връзката му с "брейн геймс" и "нарисуването на колело" - това са съвсем различни положения от "обяснете как работи ципът", дайте оценка на възможността си да го опишете... и т.н.

За общите критични бележки към самата статия и автора - съм напълно съгласен. Според мен, обаче това не компрометира сериозността на самите казуси, които са ядрото на самата тема. Разбира се че се подхвърлят твърде повърхностно и дори несвързано общи информации и се губи свързаността в замисъла между абзаците... В същата посока е и нескопосания опит да се ползва ПОПЪР към всичко това.  

Но способността да се извежда информация от някаква обща купчина от плява, е ментално умение и опитност - деконструкция и реконструкция... Разбира се - нужно е и компетенция относно тематиката и нивото й. Нужни са също и развити качества от умения за управление на вниманието и концентрацията, личен интерес към тематиката... И разни други неща, които обаче в случая са без значение...

Все пак раздела е "психология". Възможно е да надценявам четящите и/или себе си, както и условните очаквания. Но това са си мои лични въпроси и са казуси от собствената ми отговорност и няма проблем да се справя с тях, както и да занимавам останалите със същото.

Редактирано Април 10, 2018 от ramus

[Incorrectus]

Преди 22 минути, caress… said:

Проблем с този на начин на "учене" е,...

Моето лично мнение по този въпрос е, че добрият студент се сдобива с критическо мислене едва след края на своето университетско обучение. Когато се освобождава от ред стресиращи задължения и ограничения, свързани със задължителните изпити. Но тогава би трябвало да бъде благодарен за годините на трескаво зубрене, защото те са дисциплинирали неговия ум и са дали на неговата памет устойчиво фактологично покритие върху предмета на неговата наука, без каквото научното мислене е невъзможно.

[Incorrectus]

Преди 43 минути, ramus said:

Хич не е трудно като принцип и аз сред темите го пробвам непрекъснато без изменение в резултатите. Обаче на толкова много "учени" хора това никак не им допада щото им образува дисонанси с "тезисите и пропагандата на "научната идеология"" и идеята колко много разбират света, живота щото са чели и запомнили много учебна структурирана информация, имат дипломи, сертификати и титли, взети чрез изпити... Именно това е проблемът и в статията и резултатите от същото са навсякъде, включително и чудесните примери сред темите на този форум.

Грешен ви е адресатът. Науката се основава на парадигми, а не на канони. Парадигмите се демонстрират и се сменят. Разбират не защото смятат че разбират, а защото могат да демонстрират чрез съответните понятийни средства.

[boilad]

Преди 1 час, Incorrectus said:

Моето лично мнение по този въпрос е, че добрият студент се сдобива с критическо мислене едва след края на своето университетско обучение. Когато се освобождава от ред стресиращи задължения и ограничения, свързани със задължителните изпити. Но тогава би трябвало да бъде благодарен за годините на трескаво зубрене, защото те са дисциплинирали неговия ум и са дали на неговата памет устойчиво фактологично покритие върху предмета на неговата наука, без каквото научното мислене е невъзможно.

Т. е. критичното мислене става възможно едва след натрупването на определено количество умствен багаж и се различава качествено от елементарното критикарстване така успешно демонстрирано в тази и в други теми. 

[Шпага]

Преди 23 часа, ramus said:

 ... винаги е малко смешно, когато сакат човек се прави на палячо...

Не, Рамус. За нормалните хора това никога не е смешно. И ако ти беше способен на поне някакво "критично мислене" непременно би се въздържал от подобни... откровения. 

[dora]

Преди 3 часа, Incorrectus said:

Моето лично мнение по този въпрос е, че добрият студент се сдобива с критическо мислене едва след края на своето университетско обучение. Когато се освобождава от ред стресиращи задължения и ограничения, свързани със задължителните изпити. Но тогава би трябвало да бъде благодарен за годините на трескаво зубрене, защото те са дисциплинирали неговия ум и са дали на неговата памет устойчиво фактологично покритие върху предмета на неговата наука, без каквото научното мислене е невъзможно.

Всъщност обучението по критично мислене трябва да започва много по-рано, от съвсем ранните фази на образованието, съобразено с възрастта на учащите се.

Студентът вече трябва да го е развил като практика (със способността да преценява какво е достоверно и какво не, какво е достатъчно доказателство за дадена теза и какво не, и т.н.), но тепърва да задълбочи знанията си по съответните области, като обаче се запознае в еднаква степен и с пропонентите на дадени тези, и с критиците им. Точно защото натрупаното във всяка парадигма знание стъпва на вече съществуващо такова и го доосмисля или преосмисля, създавайки следваща парадигма.

Съгласна съм обаче напълно, че без много четене критичното мислене не е мислене, а разтягане на локуми - изказването на каквато и да било теза, ако тя настоява за (научна) достоверност, трябва да е подкрепена с нужната цялостна информираност. Когато човек е прочел един или двама автора, това изобщо не е достатъчно за неговата информираност, защото не се е запознал и с идейната предистория и текущ контекст на възгледите им, както и с това какви логически, фактологични, интерпретативни или други несъвършенства са открилив тях критиците им, както и как идеите им са доразвити впоследствие. Това несъмнено не само възпитава ума, ами и изгражда добри познания в съответната област. Както и учи на подход, приложим към всички други области изобщо: на внимателното вглеждане във фактите и използване на научната медодология при формулирането на каквито и да било хипотези или съждения.

Всъщност университетите, академичната среда, би трябвало да са точно места за деконструиране и реконструиране. Места, където всяка формулирана теза би трябвало да подлежи на жестока критика, докато се изчисти и прецизира. Но само в добрите университети се получава така.

Редактирано Април 10, 2018 от dora

[Incorrectus]

Преди 2 часа, dora said:

Всъщност обучението по критично мислене трябва да започва много по-рано, от съвсем ранните фази на образованието, съобразено с възрастта на учащите се

Всъщност университетите, академичната среда, би трябвало да са точно места за деконструиране и реконструиране. Места, където всяка формулирана теза би трябвало да подлежи на жестока критика, докато се изчисти и прецизира. Но само в добрите университети се получава така.

Ако се върнем към статията, която коментираме, там се твърди точно обратното - в престижни университети на САЩ не се получава така. Което е обяснимо и лично на мен този извод не ми се вижда странен. Университетите са люпилни, които учат на мислене върху мислите, един вид метарефлексия, но не върху собствените празни мисли, от което полза няма, а мислене върху мислите на утвърдени автори. Собственото мислене е следващ етап от личностното развитие. Но няма спор, че проумяването се постига единствено чрез усърдно образование.

[ramus]

Преди 5 часа, dora said:

Места, където всяка формулирана теза би трябвало да подлежи на жестока критика, докато се изчисти и прецизира.

Напълно е естествен уклона да академизирате т.н. "критично мислене". Различно от бунтатстване, критикарстване или просто демонстрация на инакомислие. Различно е от "критичен анализ" и в основата си това не се поддава на УЧЕНЕ - в смисъл да се постанови у всеки. Хората с евристично и независимо формиране на мисленето са изключително редки. Това не са хора на едино-ученето, нито на едниноповторението. Не твърдя че не е нужно общо информационно натрупване, но тия хора имат специфичен начин по който общото "минава през тях".

Да си критично мислещ не е просто да се научиш да правиш критика. Преди всичко това е израз на "особено мислещи хора с изявени дадености и талант в образуване на самостоятелно развиване на мисленето и отражението. Те са такива и още от особеностите във възприятието си. Те са такива "по хардуера и фърмуера си"... Това не може  просто да се научи. Ако можеше всеки щеше да е инакомислещ. А всъщност оригиналното независимо и самостоятелно мислене е едно от най-редките ментални феномени. Особено - за да достигне това нужната зрялост и ниво на самоорганизация в индивидуума на такива.

Самата идея за учене и изпитване е на различно ниво и само в специализирани и елитни учебни заведения служат за тестинг и подбор на редките и толкова ценни субекти с "различномислие" и тепърва това да се "опитоми" да се култивира и едновременно с това да се катализира неговата "различност". Това прави тия редки хора изключително ценни и те са двигателите на прогреса по принцип - не само в науката.

Продължавате по типичния си социален колективен начин да мислите за науката като за нещо отделно от хората. Посочвам за пример дори горното изречение - всяка формулирана теза... не е въпрос на тезата, а на формулиращия я. Колкото и да се избягва субективизма, заради непрекъснатия уклон към пристрастие и самозаблуда (и колективна заблуда) така именно субективните особено качества на някои редки индивиди могат да доведат до пробиви в теории, експерименти, концепции... и те са основния извор на откритията...

Не е само науката инкубатор на редките такива хора. Не винаги същите стават учени, защото научното обучение в общия случай е прекалено групово и уеднаквяващо за такива лица. Тяхната природа по принцип е асоциална - в сравнение с общата колективност на груповите личности и типичното за същото взаимна репликация, имитации и подражания... Няма как колективно мислещия да е инакомислещ и това да е едновременно, в един и същ момент. Това не е копче, дето просто се превключва да е така или инак.

Това са сериозни въпроси а е типично за академичните хора просто да ги типизирате за да има какво да се пише и да прилича на "мнение нечие".

Става въпрос за ХОРА и за производни на тях дейности. А не за дейности и житейски насоки, на които производните им са някакви си маси от хора. Последният казус - е разбираемо за кого е така... Но не е само той. Нито е само едното, нито е само другото.

Такива редки хора не са подвластни на задължителния идеологичен "шел" или "скин", чрез който те да гледат на света, за да си го обяснят и изконструират... Който се предлага на всякакво ниво, по всякакъв начин, само защото това е лесния начин за конструкция на реалност и така - на битие. Съвсем ясен е лакмуса за влиянието и ролята на такъв "шел" и "когнитивен фрейм" - достатъчно е да се забележи изписаният непрекъснат уклон към пропаганда и идейно-повторителница и заемки...

Поне така е през "моите очи".

Редактирано Април 10, 2018 от ramus

[ramus]

Преди 5 часа, Шпага said:

Не, Рамус. За нормалните хора това никога не е смешно. И ако ти беше способен на поне някакво "критично мислене" непременно би се въздържал от подобни... откровения. 

Вие, колежке просто не знаете какво сте написали.

За пример да ви обърна внимание - второто ви изречение твърди нещо за "НОРМАЛНИТЕ ХОРА". А в третото правите доста необмислено извеждане в смисъл - ако беше способен на "някакво критично мислене"... Всъщност събирате в обща идея две напълно несъвместими състояния на човешката личност, което показва че си нямате въобще задълбочено разбиране за тях. Не че сте длъжна или че е някакъв проблем за вас... (по-скоро точно обратното...)

Така вие показвате че нямате дори идея колко е дълбок казуса с НОРМА-ЛНОСТТа и РАЗЛИЧНОСТТА, защото същинския инакомислещ е способен да направи достатъчно прецизен критичен анализ на нещо... защото той самия излиза от общия колективен фрейм и има способността да го погледне "без да е в него"...

Когато идеите ви са от колективни заемки сама се обричате на невъзможност или на ненужност да ги осмисляте. Това е един от проблемите на готовите заемки, по принцип. Защото образованието е призвано не само да се подава натрупата и систематизирана информация. За да съкращава и улеснява в образованието се подават и готовите форми на интерпретации. А в добавка с изискването всеки да ги е "погълнал" и запаметил (най-често дословно) - това довежда до формиране на колективно-клиширано мислене и отражение. И елемента на "различност" е сведен до минимум. Неразбирането си за колективното и индивидуалното - вие сте го изписали само в 2 съседни изречения

Така, че рамус НЕ Е НОРМА-лен, но дали е способен на "критично мислене" - излиза че отново етикета на същото идва от мярата на колективното му разбиране...

Spoiler

Никога не съм твърдял че съм нормален (като всички). Съвсем спокойно мога да заявя че съм точно онова, което груповия договорен общ етикет е - МАРГИНАЛ и АУТ-САЙД-ер. Нито го искам, нито мога да съм горд или да се хваля, с това. Просто съм поел неговата отговорност, достатъчно години от живота си бях в клопката "какво ми има, защо другите са.... пък аз... ". Бях стигал до сериозни крайности в това, но то е също етап, и съм благодарен че преминах и "преболедувах" критичните фази...

 

Редактирано Април 10, 2018 от ramus

[dora]

Ако претендира за достоверност, и самостоятелното мислене обаче се основава на факти, без доброто познаване на които то не може да се случи Както и на установяването на логическите връзки между отделните факти, такива, каквито те са възможни.

Има цяло течение във философията, което се занимава с това какво е логически възможно да се каже или помисли, и какво - не. Вижте Витгенщайн. Както и цяло подразделение на лингвистиката, което се занимава с това кога дадена комбинация от думи има смисъл. Колкото и свободно да размишляваме, ние не можем да си помислим за нещо, което няма смисъл. Мисленето ни е ограничено от логиката и това, с което разполагаме като факти за света.

Когато размишляваме, ние не откриваме колелото отначало, то вече е открито от други. Вкл. други отдавна са установили, че ако връзката между знак и означаемо е арбитрарна (Сосюр), то смисълът не е. И колелото си е колело, и за да е колело, трябва да отговаря на определени характеритики. Теоритично е възможно да формулираме изречение, което казва "колелото/кръгът е квадратно/квадратен", но това изречение няма смисъл. "Безцветни зелени идеи спят яростно" (което също не е моя идея, и това вече го е измислил някой - Ноам Чомски,  показвайки изречение, което е граматически възможно, но няма смисъл). Каква е вероятността такова изречение да ни хрумне спонтанно? Никаква. То може да ни хрумне, ако нарочно решим да комбинираме думи по начин, по който цялостният резултат няма смисъл.

Ако наличното познание обаче не е достатъчно за описването на колелото/кръга, можем да открием нещо ново, с което да преосмислим геометрията. Макар и тя, за наше съжаление, вече да е открита...

Всъщност нещата, които можем хей така да открием, просто размишлявайки, и те да са тотално различни от всичко измислено досега, са пределно малко. (Като дори тази ми формулировка да не е логически прецизна - ако казвам, че са пределно малко, това означава, че мога да ги изброя, а това не е така).

Това не означава обаче, че размишлението не е нещо приятно: "Щирлиц си помисли. Хареса му. Затова си помисли пак"

Само означава, че реално няма напълно свободна мисъл. Само право на собствени размишления.

Редактирано Април 10, 2018 от dora

[ramus]

Само за протокола и яснота на условната ми позиция в дискусията - НЕ твърдя че "мисленето" и резултатите от него идват наготово от вселената, че са дар-божи и само като го "огрее" някой си и... еврикааааа! Много моля безсмислено е да ми се впряга някаква крайна позиция, да се засилва тя до безсмислие и абсурд и после това да се ползва като доказателство за дуалната на нея позиция. Поне за мен това все пак е дискусия, а не битка, нито надговорване или надпиране.

И така - мисля си (без оглед на дяловете на лингвистиката или Витгенщайн...) :

Разбираемо е защо непрекъснато все някой почва или непрекъснато му се иска да се опира във философията, да се позовава, да нарицава как, защо всичко започва от общото, всичко е вече измислено, всичко е вече направено. Че знание има за всяко нещо, то е известно и изведено... и само да се прочете... и воала! Такава позиция има своите основания... но тя не подава цялата картина за "МИСЛЕНЕТО". ОГромното знание натрупано по отношение на мисленето не подава повече или по-малко значение за това КОЙ КАК и ЗАЩО МИСЛИ... и особено - на резултата и плодовете от същото. Репликацията на вече научено знание - това "мислене ли е"?

Както и за абстракта СЪЗНАНИЕ - понятието МИСЛЕНЕ Е комплексно съставно. 

Дали Никола Тесла примерно е чел какво е написал Витгенщайн и как лингвистите имали цял дял, за да може той самия да се поучи как и по какво можело да се (из)мисли. Мисленето не е само учене. не казвам че НЕ Е УЧЕНЕ, а че не е само учене и четене за мисленето. За да се прочете вече наготово нещо - някой някога му се е наложило да го "състави", проучи,

Какво като "имало течение във философията", дял от лингвистиката... за нещо си? Какво като някой си бил писал и какво е логически възможното? Това се пише на база на статистически данни. Откъде се взимат те - за да се натрупа основата им се гледат повторяеми явления. И се гледа общата маса хора, защото при тях е налице достатъчна повторяемост. Но същите хора не са извор на ИНАКОМИСЛИЕ. Да се научи или изведат размишления за ИНАКОМИСЛИЕТО, няма връзка с проявата на самото явление.

Налице са още от малки хора с особено качества, това е ясно на всички. Хора, при които "мисленето" не се влияе от това дали Витгенщайн е написал нещо си дало можело и как ставало. И - като го е написал Витгенщайн и... след това всички са вече независимо и критично мислещи, щото имало технология и методика и вече всички знаят как да го направят.

Дори тук, във форума нали се вижда академизма и сериозната начетеност при някои пишещи, не означава еднозначно че същите им е възможно да мислят критично. Разбира се - налице е и разлика в самото понятие "критично мислене" и аз в предишните си думи засягам какво имам предвид, макар че... може би не съм толкова добър с думите за да го изразя академично. От друга страна - не съм и длъжен непрекъснато да се натъпквам в академичните изисквания, правила и норми в изказа си.

За да е налице сериозен резултат от КРИТИЧЕН АНАЛИЗ е нужно важно условие - субектът да заобиколи уклона си към пристрастие, а това е изключително сериозно явление... както се вижда сред темите на форума - това е "мисия невъзможна" и уклоните към пристрастие направо "дебнат отвсякъде". И наличието на написаното от Витгенщайн... не им влияе с нищо. Също така - не при всички деца мисленето се развива единствено и само на основата на ЕЗИКА и словото. Не при всички деца се преминава през етапите от непосредствено към абстрактно...

И понятието "КОМПЛЕКСНО мислене" не се използва никъде - нито при Витгенщайн, нито при лингвистичните теории на мисленето... Това означава ли... че понеже не е написано, такова не съществува. И още нещо - това, че го има написано, означава че "НЯКОЙ ВЕЧЕ ГО Е ИЗВЕЛ". И не защото е кудкудякал дружно в курника, а именно защото - не е. Защото как да се създаде, изведе нещо , ако не е налице нужния за същото субект. Различно-мислието може да е плод само на различен субект, различен - спрямо уклона към "общомислието".

Размишлението е комплексен резултат от голям брой особености и фактори (голям, защото досега никой не ги е изброил всички). Размишлението не е нищо приятно... и няма връзка в приятното. Ако един субект не се приучи да мисли и да е развил умения за сложни съпоставки, при наличие на емоционални "вълни", то това не е мислене. Размишлението не е "награда" и да е налично само когато е възможно "приятност".

Всеки може да си размишлява за нещо си... Но е въпрос на много друго нещо - за резултата от тия "размишления".  по принцип - самата думичка мислене означава за много хора различен пълнеж. Някои наричат мислене непрекъснатото бърборене " в главата си". Други - потокът от асоциативни отпечатъци сред който плуват вътрешно. Трети - възпроизвеждането или обработването на вече запомнени данни, според готови схеми за интерпретирането им... Но дали само това е мисленето?

Да си запомнил какво е написано по отношение на мисленето, означава ли че ти самия си МИСЛЕЩ и че МИСЛИШ? Дали има едно обективно и крайно значение и пълнеж на самото понятие МИСЛЕНЕ, МИСЪЛ...

Ей такива неща си мисля... И в тях - не е нужно непрекъснато да се държа за перилата и патериците на написаното от някого. Защото виждам - че тия, дето са прочели за Витгенщайн  и знаят за дяловете на лингвистиката - те самите не са "повече мислещи", а само "повече знаещи".

И съм забелязал една корелация - когато даден субект няма изявени мисловни способности, той компенсира това с МНОГОЗНАЕНЕ. И в разговори и контакти - той през цялото време предлага главно онова, което е научил и което ЗНАЕ, вместо личното си независимо мислене и... - плодовете от него.

Редактирано Април 11, 2018 от ramus

[Б. Киров]

Преди 8 часа, dora said:

Когато размишляваме, ние не откриваме колелото отначало, то вече е открито от други. Вкл. други отдавна са установили, че ако връзката между знак и означаемо е арбитрарна (Сосюр), то смисълът не е. И колелото си е колело, и за да е колело, трябва да отговаря на определени характеритики. Теоритично е възможно да формулираме изречение, което казва "колелото/кръгът е квадратно/квадратен", но това изречение няма смисъл. "Безцветни зелени идеи спят яростно" (което също не е моя идея, и това вече го е измислил някой - Ноам Чомски,  показвайки изречение, което е граматически възможно, но няма смисъл). Каква е вероятността такова изречение да ни хрумне спонтанно? Никаква. То може да ни хрумне, ако нарочно решим да комбинираме думи по начин, по който цялостният резултат няма смисъл.

"Безцветни зелени идеи спят яростно" няма логически смисъл, докато такъв не се арбитрира отново. Което прави Р. Якобсон, вземайки точно това изречение:

…Анализируя предложение «Бесцветные зелёные идеи яростно спят», рассматриваемое Хомским как образец бессмысленного высказывания, мы выявляем в нём имеющий форму множественного числа топик «идеи», о котором говорится, что он находится в состоянии «сна»; оба члена имеют определения: «идеи» характеризуются как «бесцветные зелёные», а «сон» — как «яростный». Указанные грамматические отношения создают осмысленное предложение, для которого возможна проверка истинности: существуют или нет такие вещи, как «бесцветное зелёное», «зелёные идеи», «сонные идеи» или «яростный сон»? «Бесцветное зелёное» — это синонимическое выражение для «бледно-зелёное», имеющее как явный оксюморон лёгкий юмористический оттенок. Эпитет «зелёное» при слове «идеи» — это метафора, напоминающая знаменитую строку Эндрю Марвелла «Green thought in a green shade» ('Зелёная мысль в зелёной тени') или Льва Толстого «Всё тот же ужас красный, белый, квадратный», а также русскую идиому «тоска зелёная». В фигуральном смысле глагол «спать» означает 'быть в состоянии, похожем на сон, быть инертным, онемелым, апатичным и т. д.'; ведь говорят, например, his hatred never slept (букв. 'его ненависть никогда не спала'). Почему же тогда не могут чьи-нибудь идеи впасть в сон? И наконец, почему нельзя рассматривать слово «яростно» как эмфатический синоним слова «крепко»?

Разделя го на две имащи смисъл поотделно части, след което ги свързва в трета имаща смисъл конструкция.

[insighting]

Преди 18 часа, ramus said:

лично аз не виждам никакъв проблем с това. Нито ми е нужно за целта "петльов гребен"

 

Преди 18 часа, ramus said:

Става въпрос за нещо което всеки ползва в ежедневието си, с чисто практическа цел, без дори да се замисля. Именно това е целта на избора им - като обект около който да се завъртят посоките, теста и формалните въпроси - обект, който всички ползват ежедневно... но нямат идея за него - нямат идея как да го сведат до свързани и систематизирани описания. Опита за самооценка също е чудесен похват - в случая - каква оценка бихте дали на собствената си възможност да опишете.

 

Критичното мислене е обект на лингвистичната експертиза. Защо подлагате на разглеждане декларативните и процедурни знания на участниците във форума, без да сте експерт?