Колко богати са американците?

[laplandetza]

Преди 20 минути, nik1 said:

Нещо в тази насока:

 

https://books.google.bg/books?id=oTaCsnnONHIC&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false

 

https://scholarworks.gsu.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1057&context=psych_facpub

 

ABSTRACT Property is rare in most nonhuman primates, most likely because their lifestyles are not conducive to it. Nonetheless, just because these species do not frequently maintain property does not mean that they lack the propensity to do so. Primates show respect for possession, as well as behaviors related to property, such as irrational decision making regarding property (e.g. the endowment effect) and barter. The limiting factor in species other than humans is likely the lack of social and institutional controls for maintaining property. By comparing primates and humans, we gain a better understanding of how human property concepts have evolved.

Property is a concept taken almost for granted among modern Western peoples (at least, until there is a dispute over it). We not only have an intuitive understanding of mine and yours, but also a series of social norms, rules, and governance structures set up to manage the relationships dictated by the presence of property. Yet for all of our focus on property, little is known about how this concept evolved. How did we become the only species on earth to have these complex rules of ownership and succession? It is possible that our sense of property is emergent in humans, a result of our cognitive complexity or advanced culture (e.g. Noles & Keil, this volume; Kalish and Anderson, this volume). On the other hand, it is also possible that these complexities are continuations of the basic property or possession behaviors seen in some other species. In fact, there are other species which seem to have at least elements of a sense of property (Stake, 2004). Among primates, there is evidence for a sense of property both from observations and from experimental situations. Notably, several primate species behave as though objects in the possession of others belong to that individual (Kummer & Cords, 1990; Sigg & Falett, 1985). Moreover caching species, such as jays and kangaroo rats, hide food items for later retrieval, and may even move them around to avoid snooping competitors (Dally, Emery, & Clayton, 2006; Emery & Clayton, 2001; Preston & Jacobs, 2005).

Many of these caching species are phylogenetically quite distantly related to humans, indicating that this behavior emerged in several species based on similar ecological constraints, known in evolutionary terms as convergence1 , and may be widespread through the animal kingdom. To understand the emergence of our sense of property, it is useful to explore the behavior both broadly within the animal kingdom and more specifically among other primate species, particularly the apes, as they are our closest phylogenetic kin. Studying how property in these species is different from (or similar to) that of other species, especially in concert with an understanding of the environmental characteristics which may have led to convergences, can help clarify how the human property concept evolved.

1. Defining property

Among humans, the law is the institution perhaps most interested in property, and so a good starting point. The law defines property with respect to the relationship between people that gives rise to the agreement that one object is mine and another is yours (Bentham, 1914). Bentham went so far as to assert that property did not exist before the laws regulating it. However, this definition conflicts with the folk notion of property as a relationship between an object and a person, and denies out of hand the possibility that property could be based on behaviors or concepts present in other species (Stake, 2004). 

There is evidence in favor of this latter position. Children as young as eighteen to twenty-four months of age show inferences about the ownership of property (Fasig, 2000). Such inferences may be due to mechanisms such as following the heuristic that the first possessor of an object is the owner (Friedman & Neary, 2007; Friedman et al, this volume). While even at this early age ideas about ownership could be learned through interactions with adults of the species, this early start indicates the possibility of a predisposition towards property. Moreover, other species seem to have some basic behaviors which are consistent with the idea that a thing can belong to a specific individual. For instance, some species show begging and sharing behavior in relation to food, instead of simply taking by force the food that is desired (e.g. chimpanzees; Goodall, 1986), which indicates that food is seen as having an owner. Several species of nonhuman primates behave as if possession is a special state. In these primates, individuals do not attempt to take objects which are in another’s possession, even if the possessor is the subordinate individual (Kummer, 1991; Kummer & Cords, 1990).

Има доказателства в полза на тази последна позиция. Деца на възраст от осемнадесет до двадесет и четири месеца правят изводи (умизаключения) за притежанието на собствеността (Fasig, 2000). Тези изводи може да се дължат на механизми като следване на евристиката, че първият притежател на обект е собственикът (Friedman & Neary, 2007; Friedman et al, този том). Макар че дори в тази ранна възраст идеите за собствеността могат да бъдат научени чрез взаимодействия с възрастни от вида, този ранен старт показва възможността за предразположение към собственост. Освен това други видове изглежда имат някои основни поведения, които са в съответствие с идеята, че нещо може да принадлежи на конкретен индивид. Например, някои видове показват просене и споделяне на поведение по отношение на храната, вместо просто да приемат насила желаната храна (например шимпанзета; Goodall, 1986), което показва, че храната се разглежда като притежание. Няколко вида нечовешки примати се държат така, сякаш притежанието е специално състояние. При тези примати индивидите не се опитват да вземат предмети, които са във владение на друг, дори ако притежателят е подчиненото лице (Kummer, 1991; Kummer & Cords, 1990).

Ами............ както съм казвал многократно в моята култура е Много важно когато Умреш, дойде време, обикновенно умираме насилствено, от оръжие, Първо, да си почнал деня Чист, всяка сутрин Задължително независимо къде и как се къпем или поне, ако не е взможно се мием, дори ако трябва със сняг!, Второ , Трябва да умреш Лек, максимална лекота, Без да притежаваш Нищо и без да си дал Неизпълними Обещания или си поел Задължения. По тази причина Ние Никога не вземаме Кредит и Ние Нямаме Никакви Собственности, нямаме пари , нямаме имоти, нямаме дори Семейство. Има специален ритуал, който ни освобождава по време на смърт от принадлежност и задължения към Семейство и деца, за тах поемат отговорност специално начначени хора от рода. С други думи трябва да си в състояние по всяко време да станеш и свършиш работа, независимо дли или не ще оживееш, това е идеята.

Та погледнете по широко на Нещата........... света е шарен !

[Б. Киров]

On 25.03.2021 г. at 16:46, Atom said:

И какво се получава в края на краищата. Ако успее планът на елитите - лошо, минаваме към нео-феодализъм или нео-античност. Ако не успее, пак лошо - очакват ни революции, хаос или безкрайна агония.  Средната класа в Европа и Америка, колкото и да е добре подготвена има ли изобщо полезен ход?

Средната класа има полезен ход - да използва в своя полза създадените от нея механизми на трите вида власти - парламентарна, съдебна и изпълнителна, както и четвъртата власт на медиите - за да отстрани тези елити и да избере свои, които да защитават нейните интереси. Това движение най-вероятно ще се организира от центристки партии.

On 25.03.2021 г. at 19:11, nik1 said:

ПС

Писах за за "комплекс за притежание"  при хората, по скоро  е  комплекс за събиране и притежание или по-скоро са един и същи копмлекс, (possession complex) който е с множество различни, но сходни в  основата си проявления и дейности

Например:

- събираме и притежаваме активи и/или пари в банката (алчност; предвидливост)

 - събираме неща от рафтовете на супермаркета и ги слагаме в кошницата си (обикновено пазаруване)

- събираме и колекционираме разни неща (хоби; култура)

Това "изглежда" е нещп повече и по-различно  от териториален комлекс/инстинкт..Тепърва ни предстои мисля, да  започнем да  разбираме що са вид и "образи" сме

Да пластове "култура" от послевдните няколко хиляди година може да ни оказват влияние, но под тях имаме някаква същност 
 

Според мен дилемата на капитализма не е собствеността, а предприемчивостта. Собственост е съществувала още в първите класови общества, но капиталът е работеща собственост в ръцете на предприемач, пряко зависима от уменията му да я увеличава /Капитал- Стока- Стока Прим - Пари Прим-Капитал Прим/, а не собственост за консумация, поне в идеалния случай.

[Stoned]

On 25.03.2021 г. at 16:46, insighting said:

Мобилна банкова икономика. Без зависимост от Интернет. Без кредитни карти. Без банкомати. Само телефон. Дори и да е модел от най-нисък клас. Разплащания чрез въвеждане на няколко цифри и личен код на продавача. Не сме ли го обсъждали тук? Това е опитът на Сомалиленд. Нали БГ е най-бедната страна в Европа?

С биткойните, не е ли нещо подобно. Няма банки, няма такси, данъци... 

[insighting]

Преди 7 часа, Stoned said:

С биткойните, не е ли нещо подобно. Няма банки, няма такси, данъци... 

Данъци има. По своята същност биткойнът представлява програмно обезпечение с открит изходен код. Този код може да бъде дублиран и променян от участниците в системата. След всяка една модификация настъпва форк - разделяне на блокчейна, вследствие на което възникват две отделни криптовалути. По-дългата верига печели. Така че биткойнът по-скоро е ценна книга.

Мисля, че Япония одобри биткойна през 2017 г. Но той не е удобен за покупка на стоки и услуги. При закупуване на автомобил за $300 000 примерно, цената му в биткойни не е очакваната по курса за деня, а е строго фиксирана - 55 BTC. При продажба на биткойни в обменните бюра губите по половин биткойн такса за услугата. 

Ако имате възможност да търгувате на фондовата борса криптовалута, обезпечена с диаманти, то трябва да правите сделките си през нощта, за да избегнете волатилността и да изчаквате разгръщането след корекция. Моментите на такъв откат носят истинска печалба. 

Преди време тук имаше тема за биткойна и коментирах нещо там, но сега имам предвид мобилна банкова система без зависимост от Интернет. Като сделки могат да се правят с най-обикновен телефонен апарат. Заплати могат да се получават на телефона по мобилна сметка. Отделни суми да се прехвърлят от телефон на телефон между роднини или приятели. 

Опитът показва, че такава платежна система е удобна за потребителите и спасява закъсалата икономика.

 

[nik1]

On 28.03.2021 г. at 11:18, Б. Киров said:

Според мен дилемата на капитализма не е собствеността, а предприемчивостта. 

Предприемчивостта при капитализма не може да изчезне - тя е фундаментална величина за това което наричаме капитализъм,

Трябва просто да примем че тя има различни прояви и форми, вместо да се опитваме да я рамкираме. 
Може да са предприемачи  само 0.1 процент от хората , или пък само държавата, или всеки втори мъж да е предприемач, всичко това по дефиниция е капиталистическа иконоимика. 

(Затова според мен предприемчивостта не може да се нарече "дилема  на капитализма", дилема е общо , в цялата история на човешките общества)

 

Цитирай

но капиталът е работеща собственост в ръцете на предприемач, пряко зависима от уменията му да я увеличава /Капитал- Стока- Стока Прим - Пари Прим-Капитал Прим/, а не собственост за консумация, поне в идеалния случай.

Именно

[Atom]

On 28.03.2021 г. at 11:18, Б. Киров said:

Средната класа има полезен ход - да използва в своя полза създадените от нея механизми на трите вида власти - парламентарна, съдебна и изпълнителна, както и четвъртата власт на медиите - за да отстрани тези елити и да избере свои, които да защитават нейните интереси. Това движение най-вероятно ще се организира от центристки партии.

Звучи ми прекалено оптимистично.  Има два проблема. Първият е, че икономическата власт  е глобална, а политическата локална. Т.е. не всеки от икономическите проблеми можа да се реши от институциите за които пишеш. Правителствата са ограничени от всевъзможни международни споразумения, договори и обвързаности, а международните институции които контролират изпълнението им не подлежат да демократичен контрол. 

Вторият проблем е, че самата средна класа е аморфна. Понятието "средна класа"  не подлежи на единна дефиниция, а всеки си влага в него каквото си иска. В много от теориите на социалното управление средната класа напълно отсъства като отделен субект, например в теорията на елитите. Следователно преди да се появи възможност за полезен ход на средната класа самата тя трябва да се консолидира.

Според мен понятието "средна класа" отдавна се е изпразнило от съдържание. Има хора със средни доходи, хора със среден размер на богатството и т.н., но общото между тях е само това, че статистиката ги слага в един кюп.  На практика много от тези хора нямат общи интереси и още по-малко общи цели.

[Б. Киров]

On 3.04.2021 г. at 13:21, Atom said:

Звучи ми прекалено оптимистично.  Има два проблема. Първият е, че икономическата власт  е глобална, а политическата локална. Т.е. не всеки от икономическите проблеми можа да се реши от институциите за които пишеш. Правителствата са ограничени от всевъзможни международни споразумения, договори и обвързаности, а международните институции които контролират изпълнението им не подлежат да демократичен контрол. 

Вторият проблем е, че самата средна класа е аморфна. Понятието "средна класа"  не подлежи на единна дефиниция, а всеки си влага в него каквото си иска. В много от теориите на социалното управление средната класа напълно отсъства като отделен субект, например в теорията на елитите. Следователно преди да се появи възможност за полезен ход на средната класа самата тя трябва да се консолидира.

Според мен понятието "средна класа" отдавна се е изпразнило от съдържание. Има хора със средни доходи, хора със среден размер на богатството и т.н., но общото между тях е само това, че статистиката ги слага в един кюп.  На практика много от тези хора нямат общи интереси и още по-малко общи цели.

Има един исторически доказан и безотказно действащ като обединител показател, и това е отнемането на богатство под всякаква форма и начин от правителството. Най-драстичните примери са падането на Ваймарската република в Германия след хиперинфлацията и Виденовата зима в България от 1997.

Спомняш ли си какво стана тогава?

Хората бяха обезумели от случващото се и много единни.

Не вярвам да се стигне дотам и се надявам да не се стигне, защото такъв развой на "нулиране" на частно богатство ще разтърси не само САЩ, но и Европа.

[nik1]

On 26.03.2021 г. at 17:47, nik1 said:

Има доказателства в полза на тази последна позиция. Деца на възраст от осемнадесет до двадесет и четири месеца правят изводи (умизаключения) за притежанието на собствеността (Fasig, 2000). Тези изводи може да се дължат на механизми като следване на евристиката, че първият притежател на обект е собственикът (Friedman & Neary, 2007; Friedman et al, този том). Макар че дори в тази ранна възраст идеите за собствеността могат да бъдат научени чрез взаимодействия с възрастни от вида, този ранен старт показва възможността за предразположение към собственост. Освен това други видове изглежда имат някои основни поведения, които са в съответствие с идеята, че нещо може да принадлежи на конкретен индивид. Например, някои видове показват просене и споделяне на поведение по отношение на храната, вместо просто да приемат насила желаната храна (например шимпанзета; Goodall, 1986), което показва, че храната се разглежда като притежание. Няколко вида нечовешки примати се държат така, сякаш притежанието е специално състояние. При тези примати индивидите не се опитват да вземат предмети, които са във владение на друг, дори ако притежателят е подчиненото лице (Kummer, 1991; Kummer & Cords, 1990).

Хенрик Лунквист (шведски хокеист в Ню-Йорк Рейнджърс) подхвърля и "подарява" един вид стика си към публиката в края на мача. Трима (или повече) човека го хващат, практически едновременно..
Ами сега? Кой от всичките симатяги/симпатяжки ще има право на собственост ?

Ха-ха-ха-ха-ха-ха

 

 

Редактирано Май 8, 2021 от nik1

[Б. Киров]

Преди 20 минути, nik1 said:

Ами сега? Кой от всичките симатяги/симпатяжки ще има право на собственост ?

Администраторите отнесоха стика на Лунквист в задната стаичка, моето предположение е, че той ще реши на кой от тримата да даде правото на собственост, дотогава стикът си е негова собственост.

[nik1]

Преди 5 минути, Б. Киров said:

Администраторите отнесоха стика на Лунквист в задната стаичка, моето предположение е, че той ще реши на кой от тримата да даде правото на собственост, дотогава стикът си е негова собственост.

Най-вероятно е така. 

[Б. Киров]

Другата презумпция е, че стикът е собственост на отбора, която Лунквист е решил да подари на феновете В български вариант стикът щеше, според мен, да стане собственост на най-могъщия физически господин, който го сграбчи пръв, но тъй като държавата е правова, в случая се намеси правосъдието в лицето на администраторите и охраната. При всички случаи стикът е нечия собственост, вариантите на декларирането й са много.

Собствеността е другото лице на стойността. Такъв стик, подписан вече от Лунквист /знаменитост/ може да стои с висока стойност в ръцете на фен, но ако отиде в оказионен магазин ще струва стотици пъти повече от номиналната му стойност на стик, защото с него е играл Лунквист.