Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

ВИЗАНТИЙСКАТА РЕКОНКИСТА НА ИЗТОК ПРИ КОМНИНИТЕ (1097–1176 г.)

 

Разгромът на Византия при Манцикерт през 1071 г. довежда до страховито сгромолясване на империята от статута на свръхсила до положението на средно голяма държава, бореща се за оцеляване. В рамките на десетилетие и половина победителите селджуци отнемат 95% от азиатските владения на ромеите и стигат почти до Дарданелите. През 1084 г. последният ромейски остров на изток, перлата на Предна Азия, град Антиохия пада във вражески ръце. Същата година е изгубен и важният град Смирна на западното крайбрежия на Анатолия и скоро той е превърнат в база на турския емир Чака/Чача, от която той започва да извършва пиратски набези в Егея, поставяйки под напрежение самата столица Константинопол.

През първите 15 години от управлението на възцарилия се през 1081 г. император Алексий I Комнин империята не е в състояние да провежда каквато и да е активна политика на изток. Всички усилия на Алексий са хвърлени в това да опази Балканите като единствената оцеляла териоториална и ресурсна база на ромеите. Към 1097 г., когато пред Константинопол се появяват рицарите на Първия кръстоносен поход, Алексий в общи линии е успял в начинанията си – печенежката заплаха е неутрализирана, а опитите на италианските нормани да завземат Балканите са пресечени.

Алексий успява ловко да се възползва от мощта на кръстоносците, чиито водачи срещу ромейската помощ полагат клетва за вярност пред императора с обещанието да върнат на империята всички отвоювани от тях земи на изток, в т.ч. и Антиохия. След това на византийският флот прехвърля кръстоносците в Мала Азия, където с поредица от победи те си пробиват път с бой към Сирия. Движещата се по петите им ромейска армия успява да освободи редица земи в Западна Анатолия:

 

1097 г. – Никея отваря вратите си пред императорската армия.

1097 г. – след кръстоносната победа над селждуците при Дорилеон ромеите успяват да си върнат голяма част от Западна Мала Азия.

1097–1099 г. – империята възстановява властта си над западноанатолийските градове Смирна, Ефес, Сарди и Филаделфия, както и над островите Родос и Хиос, ликвидирайки и опасността от пиратите на турчина Чака/Чача.

1116 г. – ромейската реконкиста на изток е възобновена – Алексий осъществява поредица от локални военни действия във Витиния и Мизия с цел да укрепи ромейския западноанатолийски лимес срещу набезите на иконийския селджукски султан Малик Шах.

1117 г. – дълбока ромейска офанзива в Централна Анатолия, завършила с победа на императорските войски при Филомелион (дн. Акшехир).

 

При сина и наследника на Алексий, император Йоан II Комнин (1118–1143 г.), византийската реконкиста на изток достига апогея си.

 

1119 г. – Йоан Комнин завоюва южноанатолийските градове Лаодикея и Созополис, като възстановява сухопътната връзка с важния южноанатолийски град Анталия, по която се осъществявала и връзката с кръстоносните държави в Леванта.

1130–1135 г. – Йоан Комнин провежда военна кампания срещу селджукския Данишменидски емират. Ударът на ромеите е насочен към град Мелитене (днес Малатия) по горното течение на река Ефрат. Така Йоан успява да вклини ромейските владения дълбоко в турска територия. Ромейският клин се оказва трън в турската пета и пречка за ново турско разширение в Мала Азия.

1130–1135 г. – империята нанася удар и в Северна Мала Азия, където е възстановена ромейската власт на родния град на Комниновата династия град Кастамону. Като щит и и инструмент за набези в град Гангра (днес Чанкълъ) е оставен голям 2-хиляден гарнизон.

1137 г. – ромеите отнемат градовете Тарс, Адана и Мопсуестия от неотдавна образувалото се Киликийско арменско царство, принуждавайки го да стане васал на империята. По такъв начин е установен/възстановен византийският контрол и над Южна Мала Азия, което позволявало и пряката сухопътна връзка с кръстоносните държави в Леванта. През същата година и Джослин, владетелят кръстоносното Едеско княжество, се признава за васал на Йоан Комнин. В резултат на този съюз е организирана съвместна франко-ромейска офанзива в Сирия: град Алепо устоява на атаките, но поредица от по-слабо укрепени градове са превзети с пристъп.

1139–1140 г. – императорът отново ръководи поход срещу нахлулите по течението на река Сангария в Западна Мала Азия тюркменски чергари. Номадите са разбити и ромеите доразвиват успеха си в поход срещу Данишменидския емират и отвоюват старата провинция Пафлагония. Императорската армия освобождава и важния черноморски град Синоп, а след това ликвидира и гръцкото княжество в Трапезунд на местния динат Константин Гавра. По този начин е възстановена и сухопътната връзка с изолирания от планини район на Трапезунд, останал пощаден от селджукското нашествие в края на предходното столетие. Единственият неуспех на Йоан Комнин е опитът му да превземе от селждуците град Неокесария (Никсар).

1142 г. – Йоан Комнин предприема настъпление срещу Иконийския селджукски султанат, за да защити ромейската власт над важния южноанатолийски град Анталия и сухопътните съобщения с Киликия и Леванта.

1143 г. – по време на подготовката на голяма кампания на изток с намерението най-накрая да наложи директна власт над франките в Антиохия, които постоянно се измятали от даваните клетви за вярност, по време на лов в Киликия Йоан Комнин се порязва с отровна стрела и умира седмица по-късно. Носели се слухове, че това не било ловна злополука, а внимателно планирано убийство.

 

Новият император Мануил I Комнин не продължава активната политика на предшественика си на изток, тъй като голяма част от управлението му е заето във военни кампании на Балканите и Италия. Въпреки това империята не се отказва от опитите за експанзия и в Предна Азия.

 

1146 г. – в рамките на наказателна кампания армията на Мануил разгромява при Лападион войските на иконийския селджукски султан Масуд. Победата обаче не води до промяна в границите между ромеи и турци, а има за цел да накара селджуците да кротуват и да не отвличат вниманието на византийците от европейските фронтове, където те били насочили усилията си.

1158–1162 г. – империята провежда поредици от кампании против Иконийския селджукски султанат. По силата на сключения мир срещу парична субсидия турците трябвало да предадат на ромеите важния кападокийски град Севастия (днес Сивас).

1169 г. – ромейски удар в съвсем неочаквана посока. Византийски флот от 20 големи дромона, 150 галери и 60 транспортни кораба дебаркира при важната крепост Дамиета, ключ към подстъпите към Египет. При Дамиета се появява и сухопътната армия на йерусалимския крал Алмарик. Крепостта така и така не пада до голяма степен поради разногласията, липсата на доверие и взаимните удари в гърба между ромеи и франки. Свръх това на връщане ромейският флот попада в буря и половината от него потъва в морето.

Египетската кампания Мануил, която е доста пренебрегвана, но като мащаб е напълно сравнима с тази в Италия против норманите десетилетие по-рано, е възприемана като византийски опит за осигуряване на имперския средиземноморски фланг с помощта на франките, а на франките – да нанесат смъртоносен удар на западащия Фатимидски султанат, която по това време е най-опасния съсед на кръстоносците на изток. Смятам обаче, че тази толкова алогична кампания на Мануил така далече от базите му има тясно икономически измерения и причини.

Към средата на XII век Венеция е най-близкият военноморски съюзник на Източната империя, де юре все още неин васал. Същевременно обаче Венеция е и неин най-опасен икономически конкурент, който, след получаването на първите търговско-митнически привилегии при Алексий Комнин, започва систематично да задушава ромейската морска международна търговия.  Към средата на XII век венецианците имат 2 района на изток, от които купуват ориенталски, индийски и китайски стоки, които препродават в Европа. Единият район е линията Антиохия–Триполи–Акра, а другият пункт е Александрия в Египет, където венецианските търговци се появяват още през IX век и откъдето открадват мощите на своя покровител свети Марко. С оглед на тези факти, така нестандартната кампания на Мануил против Египет може да се приеме като опит да бъде поставен под контрол толкова важната за венецианците александрийска стокова борса и така да бъде нанесен индиректно и „неофициално“ жесток удар на търговския конкурент. Тази трактовка се потвърждава и от условията на сключения договор между франки и ромеи за разделяне на Египет, по силата на който франките трябвало да получат вътрешността на страната с център Кайро, а ромеите – крайбрежието с толкова важната Александрия.

1176 г. – голяма ромейска кампания начело с Мануил Комнин против селджуците от Иконион (Коня), които били сложили ръка върху владенията на турците Данишмениди в Анатолия. Тази експанзия е приета в Константинопол като заплаха за имперските позиции им в Мала Азия и Киликия. Мануил решава да нанесе удар в самото сърце на Иконийския султанат и армията му се насочва към столицата му Иконион. Обаче на 17 септември 1176 г. султан Килидж Арслан II устройва при Мириокефалон засада на ромейската армия. Битката завършва с катастрофа, която самият Мануил сравнявал с погрома при Манцикерт столетие по-рано. След Мириокефалон всички планове и възможности за подновяване на ромейската реконкиста на изток са изхвърлени в кошчето за боклук. Осем години по-късно сломеният от спомена за катастрофата Мануил, който в края на живота си се бил отдал на астрологията в търсене на упование и утеха, склопява очи.  

 

Кое обаче е интересното в посоките и логиката на византийската реконкиста срещу селджуците? За близо 8 десетилетия империята така и не успява да си върне централните части на Мала Азия. Нещо повече, тя не полага особено големи усилия да възстанови стария удобно защитим лимес по хребетите на Тавърските планини, който 300 години защитава Византия от арабските нашествия. За сметка на това империята упорито се стреми да възстанови и поддържа властта си над западните, северните и южните части на Мала Азия. Причините за тази ромейска избирателност са различни.

 

Етно-демографски и езикови фактори. Още Стивън Рънсиман твърди, че селджукското завоевание води до тюркизация и ислямизация на вътрешните части на Анатолия, осъществили се толкова плавно, че „никой дори не си направил труда да ги опише“. Това схващане ми се струва прибързано и пресилено, защото и след селджукското завоевание арменците остават по местата в Кападокия, които са били обитавали от столетия, и запазват в общи линии вярата си. Въпреки това е очевидно, че ромейското нежелание реконкистата да бъде продължена във вътрешността на Анатолия е обусловено от факта, че там гръцкото или гръкоезичното население е твърде малобройно и не може да служи като опора на имперската власт. По тази причина реконкистата на Алексий, Йоан и Мануил Комнини спира там, където спира и гръцкият етнически елемент.

Възможно ли е обаче населението на вътрешните части на Анатолия да е било с недотам гръцко етно-културно самосъзнание в навечерието на селджукското нашествие и по тази причина турците без особено затруднения слагат ръка на тези големи територии след 1071 г.? Ето една карта на езиците, говорени в Източната римска империя около 580 г.

anguages of the Byzantine Empire (580 AD).png

 

Удивително е, че в Мала Азия езиковите граници почти напълно копират (с изключение на района на Трапезунд) на границите, очертани от Комниновата реконкиста 600 години по-късно. Дали в края на краищата населението на защрихованата през 580 г. като „анатолийски езици“ територия все пак не е било запазило на битово равнище своята етно-културна и езикова обособеност и в навечерието на селджукското нашествие то е реагирало пасивно на смяната на един господар с друг, по подобие на пасивната реакция на сирийци, арамеи и копти по време на арабското нашествие през VII век?

 

Икономически фактори. Границите, при които Комниновата реконкиста спира, изненадващо съвпадат почти напълно с границите на най-урбанизираните части на Анатолия. Прилагам една карта на римска Мала Азия от 240 г. пр. Хр. за сравнение, на която са очертани с червено районите с най-гъста градска мрежа. Ситуацията през 1140 г. не е била коренно различна.

 

anatolia240bc - Copy.jpg

 

Прилагам и една черно-бяла икономическа карта на Византия от XI-XII век, като на нея са означени и ромейските граници преди 1071 г. и около 1140 г. Границите от 1140 г. реално са обхванали почти всички „производствени мощности“ и „производствени зони“ на византийския Изток. Това са западните, северните и южните части на Анатолия и Сирия.

 

Экономическая карта Византии X-XII в.jpg

 

Ето и като сравнение 2 други карти. Едната отразява териториията на Ромейската империя и васалите й в края на управлението на Йоан Комнин около 1143 г. Втората отразява империята и васалите й около 1170 г. Те реално препокриват етно-езиковите граници в Анатолия между гръцкия и негръцкия елемент, както и урбанистично-икономическите мощности, концентрирани северните, западните и южните части на огромния полуостров.

post-4986-0-85929600-1381318571.jpg

Byzantium_in_1170(3).PNG

 

Заключение. Комниновата реконкиста представлява връщане не само на възможното, но и на икономически струващото си – северните, западните и южните части на Мала Азия с тяхното лоялно на Константинопол гръцко население. По същество Комниновата реконкиста на изток е явление и процес, подчинени на икономиката, а не движени от носталгията към старите имперски граници и стремеж те да бъдат възстановени на всяка цена. Вероятно причина за това толкова прагматично „търговско“ мислене е и фактът, че през XII век заместител и компенсация на изгубените райони на Централна Анатолия с тяхното силно развито скотовъдство са българските земи на Балканите. Тоест от гледна точка на стремежа към широка профилираност на ромейската икономика през XII век тя притежава всичко – градове по крайбрежията с техните „индустрии“ и международна търговия, както и стоковъдно-аграрни вътрешни области на Балканите. От икономическа гледна точка Централна Анатолия, населена с негърци, не е особено необходима на империята. Вероятно обаче ако Комнините не бяха проявили толкова „комерсиално мислене“, а бяха решили да довършат ромейската реконкиста с възстановяване на стария имперски лимес от VIII–X век, бъдещата съдба на Византия (и на България) щеше да е коренно различна.   

 

 

Редактирано от Aspandiat
Link to post
Share on other sites
  • Мнения 56
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

ВИЗАНТИЙСКАТА РЕКОНКИСТА НА ИЗТОК ПРИ КОМНИНИТЕ (1097–1176 г.)   Разгромът на Византия при Манцикерт през 1071 г. довежда до страховито сгромолясване на империята от статута на свръхсила до

Здравейте! Преди няколко месеца ви бях обещал материали (всъщност - много отдавна ги има в интернет по разни торенти и файлообменници), които да повдигнат завесата, че така като гледам - повечето ви и

Експанзията на Империята от 940-1040 г. май май като цяло е поета като тежест от анатолийците, но не от крайбрежните жители, а от тези от кападокийските и арменските територии във вътрешността с тяхно

Posted Images

  • Потребител

Всъщност, те искат да си върнат загубеното но не могат. Оказва се това са свърхусилия и в крайна сметка изчерпва силите на империята. Затова само за 50г. тя рухва.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

В тази тема спам и чесане на езиците ей така за спорта няма да има!

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Със сигурност си на прав път! Че става дума за сили и ресурси е ясно, но наистина - такъв лимит на реконкистата може да се дължи само на това, че населението не е "тяхно". (Впрочем тази изостаналост на Изтока я има и в османската империя, Анадола и т.н...). Ключът със сигурност е в това, че населението на невъзвърнатите райони няма гръцко или православно съзнание. Сигурно не е проучвано, но навярно със първите завоевания след Манцикерт там е станало нещо като в Босна след 15 век - светкавично помюсюлмачване. И е станало вероятно точно поради по-ниската степен на интеграция на местното население с византийската култура. 

Очертаната стопанска картина и обособеност е по-скоро функция на различията в населението.

Впрочем, какви точно народи живеят там през 10-11 век? 

Редактирано от КГ125
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

От икономическа гледна точка е така, но от демографска според  мен не! Вътрешна Анатолия е засушлива степ, обградена с планини, т.е. с труден достъп до пристанища. Затова е скотовъдна. Икономически не струва. Затова може би е неглижирана. От демографска гледна точка е друго. Такава област логично е рядко населена. Затова според мен е била лесно демографски усвоима. Византийското население се е изтеглило в крайбрежните градове, а то не е много. Турците се заселват, асимилират остатъците.

Засушливите степи и начина на живот там има една особеност. А тя е че са на границата на валежите, демек те са променливи през годините. И когато се съберат няколко поредни добри години, с много валежи и съответно изобилие от добитък, става и демографски взрив на населението. Впоследствие, когато се съберат няколко поредни засушливи години, и родените в добрите години по отрснат и следва много агресивна инвазия на всичко околно и добре икономически развито.

Лично мнение.

Колкото до езика и той ли е предопределил посоката на разриширение. Мисля че и елинизацията в езика и посоката на реконкистата и икономическото развитие... са географски предопределени. Крайморските области са географски много лесно достъпни, това ги прави да се елинизират езиково много бързо и рано, това ги прави и да са икономически много развити, заради търговията, а и валежите там са значителни. Все едно в днешно време Донбас в Украйна. 

Нямам задълбочени познания нито по фактологията, нито по демографските и климатичните процеси. Но съдейки по Османската империя, която дефакто геополитически и донякъде социално е продължение на Византийската. Погледни елинизма на Балканите до 20 век. Населяват крайбрежието почти плътно, а нямат две села по навътре. Държат големите градове и търговията и пак нямат три села в околността. 1500 години почти заселване на славяните около Солун. В същото време Солун никога неконтролиран от славяните или България(впоследствие като славянска държава), огромен икономически, политически и културен център... и накрая нямат три села гръцкоговорящи северно от него... и така с векове и векове и векове. Това е една гръцко-морско-търговска култура и това е, това и е езиковото разпространение. Те не се интересуват от вътрешността много, много... презират я и накрая това винаги им изиграва лоша шега с демографията. Гърците несъздават континентална империя... дори държава никога. Ал. Македонски прави такава (античните македонци дори и да са елинизирани по това време, не са типичните морски гърци, а вътрешен народ и идеята им за държава е такава)  и другото наследяват Римската империя на изток, римляните я правят. Това си търсят морето, търговията градовете. Явно ресурсите им са недостатъчни да си върнат цяла Мала Азия и предпочитат тяхното в смисъл крайбрежието и впоследствие им изиграва шега. Завладяването на Балканите им отваря и втори фронт. Няма я вече буферната държава България да поема ударите на степните народи, но да не претендира за Константинопол и Солун. Водят война на два фронта, ресурсите необходими са много повече. Константинопол неструва нищо ако няма за хинтерланд или цяла Мала Азия или целите Балкани, когато губи и двете края е неизбежен.

Редактирано от stinka (Rom)
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Кападокия. Не беше ли тази местност където са намерили цели селища за по хиляди хора издълбани под земята....От какво са се скрили? Обикновенно от голема жега се крият под земята...Виж в тунис където снимаха филмът стар варс....

Туй на последната карта е отчайващо. Губят всичкият бизнис /с изключение на босфора/ свързан с търговията с далечният исток....Или може би тогава в Европа не е имало нужда от толкова азиатска стока и затова бизнисът пропаднал с това приходите с това градовете....Иначе един нормален император не бил изтървал тези възможности...

Някой спомена босна. До каква степен съвпадат бивщите богомилски региони с тези които светкавично приемат ислама....Съмнявам се, че много....Да няма нещо подобно с источните региони на Византия?

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Преди 17 часа, stinka (Rom) said:

От икономическа гледна точка е така, но от демографска според  мен не! Вътрешна Анатолия е засушлива степ, обградена с планини, т.е. с труден достъп до пристанища. Затова е скотовъдна. Икономически не струва. Затова може би е неглижирана. От демографска гледна точка е друго. Такава област логично е рядко населена. Затова според мен е била лесно демографски усвоима. Византийското население се е изтеглило в крайбрежните градове, а то не е много. Турците се заселват, асимилират остатъците.

Ти просто стигаш по-назад от това, което съм написал. Но се съгласявам. С уточнението, че централна Анатолия допреди завоюването на България от Василий е била основен източник на коне за ромейската конница. На добитък отделно. Вероятно поради тези природни и икономически особености на Вътрешна Анатолия селджуците така добре се вписват в новия за тях ландшафт.

 

Преди 17 часа, stinka (Rom) said:

Колкото до езика и той ли е предопределил посоката на разриширение. Мисля че и елинизацията в езика и посоката на реконкистата и икономическото развитие... са географски предопределени. Крайморските области са географски много лесно достъпни, това ги прави да се елинизират езиково много бързо и рано, това ги прави и да са икономически много развити, заради търговията, а и валежите там са значителни. Все едно в днешно време Донбас в Украйна. 

Да.

 

Преди 17 часа, stinka (Rom) said:

Нямам задълбочени познания нито по фактологията, нито по демографските и климатичните процеси. Но съдейки по Османската империя, която дефакто геополитически и донякъде социално е продължение на Византийската. Погледни елинизма на Балканите до 20 век. Населяват крайбрежието почти плътно, а нямат две села по навътре. Държат големите градове и търговията и пак нямат три села в околността. 1500 години почти заселване на славяните около Солун. В същото време Солун никога неконтролиран от славяните или България(впоследствие като славянска държава), огромен икономически, политически и културен център... и накрая нямат три села гръцкоговорящи северно от него... и така с векове и векове и векове. Това е една гръцко-морско-търговска култура и това е, това и е езиковото разпространение. Те не се интересуват от вътрешността много, много... презират я и накрая това винаги им изиграва лоша шега с демографията. Гърците несъздават континентална империя... дори държава никога. Ал. Македонски прави такава (античните македонци дори и да са елинизирани по това време, не са типичните морски гърци, а вътрешен народ и идеята им за държава е такава)  и другото наследяват Римската империя на изток, римляните я правят. Това си търсят морето, търговията градовете.

Границите на елинизма в балкано-анатолийския регион реално почти не са се променили между VI век пр.Хр. и началото на XX век сл.Хр. Което подкрепя твоето становище.

етно.jpg

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Преди 19 часа, КГ125 said:

Очертаната стопанска картина и обособеност е по-скоро функция на различията в населението.

Впрочем, какви точно народи живеят там през 10-11 век? 

Не, обратното е.

Надали някой може да ти каже какви народи живеят там. За IV век все още има сведения, че галите от Галатия говорели на своя келтски език, който бил близък до келтския, говорен около Лутеция (днес Париж). Но за по-късни времена...

Арменците си остават и си говорят своя език, освен ако не им се наложи да влязат в армията или в чиновничеството. Та вероятно историците, записали деянията на разни прочути анатолийци между VI и XI век е нямало как да знаят дали те у дома не говорят на някакъв местен архаичен език, защото в случаите, когато тези анатолийци влизат в историографския обектив, те влизат в качеството на имперски служители и военни, които трябва и говорят гръцки.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Поздравления за темата. А какво става с исавите след Зенон?

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Преди 17 часа, Skubi said:

Кападокия. Не беше ли тази местност където са намерили цели селища за по хиляди хора издълбани под земята....От какво са се скрили? Обикновенно от голема жега се крият под земята...Виж в тунис където снимаха филмът стар варс....

Някой спомена босна. До каква степен съвпадат бивщите богомилски региони с тези които светкавично приемат ислама....Съмнявам се, че много....Да няма нещо подобно с источните региони на Византия?

Кападокия е може би най-странната част от старата Анатолия. Кападокия и съседната й древна Малка Армения са били котило на павликянството поне до 878 г., когато император Василий I организира истински кръстоносен поход против павликяните, които били превърнали град Тефрика в столица на тяхно реално независимо от империята княжество. Крепостта е срината, а над павликяните е устроено клане.

Кападокия обаче е била и бастион на зороастризма в римско време. Зороастризмът е бил толкова силен, че столетие след Константин Велики в Кападокия все още функционирали зороастрийските храмове на огъня и по силата на сключения между ИРИ и Персия договор от 422 г. персите се задължавали да бранят от религиозни преследвания християните на своя територия, а римляните - зороастрийците в Кападокия и на други места. Никак не е случайно, че точно Кападокия е център на отдавна забравената днес Кападокийска църква с център град Кесария, дала на християнството такива отци като свети Василий Велики, предстоятел на  кападокийската църква. Обаче за да се появи толкова силна църква там, явно християнството е трябвало да се бори и неутрализира опасен и силен конкурент като кападокийския зороастризъм.

Така че нищо чудно в навечерието на селджукското нашествие в Кападокия да е имало все още голям брой еретици или направо скрити езичници, които посрещнали селджуците едва ли не като освободители от гнета на православната империя и по-късно с лекота приели исляма. Тоест напълно допустим е босненският вариант и за ислямизацията на Кападокия.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Преди 13 минути, Last roman said:

Поздравления за темата. А какво става с исавите след Зенон?

А де?

Не се бях замислял. Че имаме и едни мардаити, преселени от Юстиниян Безносия от Ливан в Киликия и Кипър, които се водят потомци на някогашни римски ветерани, заселени в Сирия и Финикия.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

П.П. Между другото, понеже си говорим за етно-езикови и демографски граници в предселджукска и селджукска Анатолия, ето една карта, която Романът ще оцени подобаващо.

Картата показва зоните, на които се разпада Римската империя за кратко през третата четвърт на III век. Със зелено е "Галската империя" на запад, възникнала до голяма степен на етнически принцип под влияние на "келтския национализъм" все още незаглушен от романизацията. Червеното е това, което остава под контрола на императорите, а жълтото са отпадналите територии на изток. Те почти изцяло припокриват коптския, семитския, арменския етнически масив, както и този на старите кападокийци и келти-галати в Анатолия. Червеното на изток стига дотам, докъдето като цяло са гръцките и елинизираните територии. С изключение на мегаполиси като Антиохия и Александрия. Червеното реално са зоните, в които романизацията и елинизацията се е осъществила и явно които по тази причина са се чувствали съпричастни към римската (римо-елинската) култура и цивилизационен модел. 

 

  800px-Map_of_Ancient_Rome_271_AD.svg.png

 

Границите на между жълтата и червената зона в Анатолия почти изцяло съвпада с границите, постигнати от реконкистата на Комнините и с тези на гръцкия етнически елемент през Комниновата епоха.

 

Редактирано от Aspandiat
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 46 минути, Aspandiat said:

 

 

Границите на елинизма в балкано-анатолийския регион реално почти не са се променили между VI век пр.Хр. и началото на XX век сл.Хр. Което подкрепя твоето становище.

 

Да...ама това е прекалено огромен период от време. А в конкретни периоди, зависимост от конкретни фактори, това разспространение се свива и разширява. Та всичко написано от мен си остава общи приказки. По гръцко-турските форуми я подмятат тази тема за турцизацията на Анатолия сравнително често. Там цитират все една книга писана от американец историк, мисля, точно по въпроса за турцизацията и демографските промени в Анатолия... ама не помня името.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 29 минути, Aspandiat said:

А де?

Не се бях замислял. Че имаме и едни мардаити, преселени от Юстиниян Безносия от Ливан в Киликия и Кипър, които се водят потомци на някогашни римски ветерани, заселени в Сирия и Финикия.

Имаше някъде информация за исаври в IXв ако не се лъжа ! Най-вероятно са си там и посрещат турците а после бавно се ислямизират. Забравяте кюрдите и заза както и лазите. Всички още ги има и даже спрямо турция вече, изповядват неправилна версия на исляма.:) Аз мисля че турците здраво са се закрепили в централна Анатолия и много трудно е било да се изгонят, късните ромей вече нямат тази сила. Трабвали са основни реформи който няма кой да направи и Михаил VIIIПалеолог окончателно закопава държавата, от него насетне е само мъчителна агония.

Редактирано от bulgaroid
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Преди 2 минути, stinka (Rom) said:

Там цитират все една книга писана от американец историк, мисля, точно по въпроса за турцизацията и демографските промени в Анатолия... ама не помня името.

Джъстин Маккарти?

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Just now, bulgaroid said:

Забравяте кюрдите и заза както и лазите.

Кюрдите по това време са на юг от езерото Ван, а лазите са около Трапезунд и в Западна Грузия, където са и днес, между впрочем.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, Aspandiat said:

Кюрдите по това време са на юг от езерото Ван, а лазите са около Трапезунд и в Западна Грузия, където са и днес, между впрочем.

Да така е, но заза не са мръднали от хилядолетия и са братовчеди на кюрдите. Отделно в момента централна анатолия е люлка и на алавитите и това също е повод за размисъл!

Редактирано от bulgaroid
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Преди 15 минути, Aspandiat said:

П.П. Между другото, понеже си говорим за етно-езикови и демографски граници в предселджукска и селджукска Анатолия, ето една карта, която Романът ще оцени подобаващо.

Картата показва зоните, на които се разпада Римската империя за кратко през третата четвърт на III век. Със зелено е "Галската империя" на запад, възникнала до голяма степен на етнически принцип под влияние на "келтския национализъм" все още незаглушен от романизацията. Червеното е това, което остава под контрола на императорите, а жълтото са отпадналите територии на изток. Те почти изцяло припокриват коптския, семитския, арменския етнически масив, както и този на старите кападокийци и келти-галати в Анатолия. Червеното на изток стига дотам, докъдето като цяло са гръцките и елинизираните територии. С изключение на мегаполиси като Антиохия и Александрия. Червеното реално са зоните, в които романизацията и елинизацията се е осъществила и явно които по тази причина са се чувствали съпричастни към римската (римо-елинската) култура и цивилизационен модел. 

 

  800px-Map_of_Ancient_Rome_271_AD.svg.png

 

Границите на между жълтата и червената зона в Анатолия почти изцяло съвпада с границите, постигнати от реконкистата на Комнините и с тези на гръцкия етнически елемент през Комниновата епоха.

 

Картата е ок, само че има една тънка подробност, а именно че Галската империя е просто опит да се копира Римската империя. Владетелите й са богати романизирани гали и целта им е по-скоро да противостоят на германските набези, след като централното правителство не успява да ги защити. На Балканите също имаме 3-4 претендента, така че червеното трябва да е доста по-раздробено. Всъщност всеки що-годе по-мощен провинциален управител се обявява за император. Галиен контролира Италия, част от Африка и Гърция.

Палмирците на Изток са подкрепени от стануващите там армии и бързо завладяват Египет и Мала Азия /всъщност тамошните управители ги признават/. Основната цел на палмирците е също да се противопоставят на външен враг, а самите те подражават на императорите. Демек също се опитват да изградят алтернатива на Рим.

Редактирано от Last roman
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Преди 39 минути, Aspandiat said:

А де?

Не се бях замислял. Че имаме и едни мардаити, преселени от Юстиниян Безносия от Ливан в Киликия и Кипър, които се водят потомци на някогашни римски ветерани, заселени в Сирия и Финикия.

забавното е, че исаврите са покорени и разгромени още докато Сула води кампании срещу тях през 92-ра г. пр. н. е. След това влизат в състава на империята и до 4 в. от тях ни вест, ни кост. И изведнъж Амиан Марцелин пише за тях как слезли от горните си убежища и почнали да опустошават градовете в Мала Азия. Разбира се е възможно той просто да архаизира, давайки името на древно племе на разни разбойници и асоциални елементи. Но пък през 5 век исаврите са вече дворцова гвардия, след като елиминират готстките конкуренти и техен представител става дори император. Тъй че някаква нероманизирана компонента явно е оцеляла по чукарите.

Редактирано от Last roman
Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Благодаря на Арменоглу за поканата да участвам в темата. Видно е: нуждаете се от третейски съдия като мен :ag: Обаче е късно, та не ми се качват книги и статии (може би утре), пък и сега не ми се нищят ред казуси. Само ще се огранича с това: не Манцикерт 1071 г. довежда до сгромолясването на Империята, а последвалата гражданска война между партиите на Диоген и Дука. Турците намазват от всичко това. Всъщност, всички турски разширения в Мала Азия (последната третина на XI в. - първата половина на XIV в.) се дължат на междуособци в римската държава, а не на собствен ресурс или пък на кой знае какво военно превъзходство.

По въпросът за населението в градовете и приоритетът на реконкистата: разбира се - Западна Мала Азия е важната в стратегическо отношение. Действително, там е разположена почти цялата икономическа и фискална мощ на римската държава през средните векове. Видно е от следните карти (положението фактически е непроменено и през XI-XII в.):

5a0783be998db_Haldon20058.thumb.jpg.b8e052700da2c1776afa0b2e33917ae7.jpg

5a0783d88c46c_Haldon200538.thumb.jpg.f8e40dd0126668317f58bf92ef6b5782.jpg

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело

Здрасти Графе, добре дошъл и ти пожелавам по малко нерви и да ни прощаваш по щедро незнанието.

От мен накратко. Идеята, че "Там населението не е гръцко и не е лоялно към империята" ми се вижда странно. Наглед е удобен повод, но... не се сещам там да е имало ярко изразено противопоставяне както в Египет например при монофизитите. От друга страна и българите не са гърци и не са особено приятелски настроени към Византия, но това не пречи на Василий ІІ да я завладее не само Мизия, но и Македония. По тертипа "Там няма гърци" ромеите следваше да заемат Тракия, да отслабят България и да сключат мир. А още по добре да се намесват и във вътрешните работи.

Ако забелязвате Византия е под формата на подкова, тоест "крилата" са уязвими, а границата силно разтеглена. Ако бяха завладели централна мала азия границата щеше да е и по кратка и много по лесна за отбрана. Забележете, че и при нападенията на перси и араби Византия също губи Мала Азия, но и в двата случая си я връща, а не действа на принципа "там няма гърци" и "там няма пари".

Както се казва във вица "Те толкова си могат". Явно императора решава, че вместо да упорства до дупка на изток трябва да обърне внимание и на запад.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

При похода си към Константинопол арабите минават по направлението - Антиохия, Киликия, планините Тавър, Кападокия , централна Мала Азия , до Мраморно море , Босфора и Дарданелите и Тракия. Доста тежък път с укрепни линии. Арабите овладяват Антиохия и Киликия но въпреки това пътя е тежък. В Кападокия населението се скрива заедно с продуктите си в до 16 нива изкопани подземни градове с продоволствие и оръжие в изобилие.

Арабите се опитват да нанесат удар и по море. Но и там трябва да минат покрай острови и крайбрежие родно за гърците !

Турците нанасят удар не юго изток - северо запад като арабите а просто изток - запад. Не преодоляват никакви планини а се двидат по котловините от Азия до Ефес и Милет или Босфора. Антиохия и Трапезунд остават в византийски ръце , ама полза няма. Турците са на Мраморно море Никея и Ефес и са защитени от флангов удар от планините.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
On 12.11.2017 г. at 1:43, Frujin Assen said:

Ако забелязвате Византия е под формата на подкова, тоест "крилата" са уязвими, а границата силно разтеглена. Ако бяха завладели централна мала азия границата щеше да е и по кратка и много по лесна за отбрана.

Е аз в първия пост казвам същото.

 

On 12.11.2017 г. at 1:43, Frujin Assen said:

От друга страна и българите не са гърци и не са особено приятелски настроени към Византия, но това не пречи на Василий ІІ да я завладее не само Мизия, но и Македония. По тертипа "Там няма гърци" ромеите следваше да заемат Тракия, да отслабят България и да сключат мир.

Да, ама ако погледнеш картите от темата ми за византийската експанзия X-XI век, ще ти направи впечатление, че империята се разширява на изток все в територии с християнско (арменско) или смесено християно-мюсюлманско (сирийско) население, което със сигурност ще окаже много по-слаба съпротива от мюсюлманското население, защото липсва или е сведен до минимум факторът на религиозното противопоставяне. На Балканите Василий също настъпва срещу територии, населени с християни, че и православни (дори не и монофизити, както е на изток). Тоест принципът на реконкистата при Комнините е не само "тук има/няма гърци", а още повече "тук има/няма християни". И затова тази реконкиста спира по границите на икономическите мощности, на гръцкия етнос, но и на християнското население. Навътре в Кападокия и Иконийско християните към 1120 г. явно вече са били много оредели, ако не броим арменците около Севастия и Кесария.

 

On 12.11.2017 г. at 1:43, Frujin Assen said:

Забележете, че и при нападенията на перси и араби Византия също губи Мала Азия, но и в двата случая си я връща, а не действа на принципа "там няма гърци" и "там няма пари".

Само че между последната война с персите от 602-628 г. и от арабските войни от 650-750 г. империята няма, както го има през XII век, осигуряващия балкански тил. Тоест империята играе ва банк с цел да си върне единствените територии, които могат да й дадат човешки и материални ресурси и да служат като щит за Константинопол. Надявам се, че няма да настояваш, че през 650 или през 720 г. славяните и/или българите са някаква сериозно или изобщо заплаха за Константинопол. Особено неорганизираните, примитивни и разпокъсани славянски племена.

П.П. Има и още нещо. Имперската армия от 650 или 750 г. по мое мнение е на много по-добро ниво от имперската армия на Комнините, въпреки че в нея няма франкски и англо-скандинавски наемници. Армията на Хераклидите и Исаврийците би се разправила доста лесно с разпокъсаните селджуци през XII век, които за Комниновата армия явно не са били по силите. Тоест не трябва така с лекота да се правят аналогии между 750 и 1150 г.

Редактирано от Aspandiat
Link to post
Share on other sites
  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

Да съживя темата.  Първо как да се изгради нещо величествено с калпав материал ? Как ?  Говорим за епохално събитие, каквото несъмнено е така наречената реконкиста - дългосрочен тежък процес, който ще изисква пълномащабна мобилизация и консолидация, ще доведе до крайно напрежение на човешки и икономически ресурс, ще бъде съпътстван както от успехи, така и от кризисни моменти, чието преодоляване ще изисква  притежанието на....топки.  А такива...липсват у наследниците на "римляните" през дванадесетото столетие след Христа.  Да видим какъв е потенциалът на реконкистадорите описан подробно от пътешественик-съвременник , видял с очите си доста военни професионалисти и техните качества. Ето какво пише Вениамин Туделски от Навара , когато е пребивавал в Константинопол за качествата на ромеите по времето на Мануила I. " За войните си срещу турските султани, те, гърците наемат хора от други народности, защото у тях /гърците/ липсва мъжество, те са подобни на жени, в които отсъства желанието за военна съпротива ! "  /Для войны с турецким султаном они [греки] нанимают людей из различных народов, так как у них нет военного мужества: они подобны женщинам, у которых отсутствует сила военного сопротивления» [3, с. 214]./   Потвърждава нещо подобно (за калпавата мощ на прониарските формирования) с огорчение и Никита Хониат. Това се и дублира  от хронологията - Мануил преминава  към наемните западни войски, предпочитащ ги и оприличаващ ги като стоманени котли, а неговите гърци /ромеи/ като глинени саксии !  Е ?!  Как с женоподобни конкистадори ще се осъществи Реконкиста ?  С наемници ? ...М..не се сещам в световната история за грандиозни завоевания извършени от наемници (само) !  Визирам наемни, не професионални и полу-професионални военни формирования.! Наемници липсват при апогеят на империята на Тутмос III. Когато Египет минава само към услугите на наемниците - полетът е само надолу. Кир и Дарий извършват грандиозните си завоевания осланяйки се на гръбнак от Парсу, когато Дарий III се опира на наемниците - империята на Ахеменидите отива в небитието. За Картаген ...повече от потвърждаване. За Античният Рим - също. В краткосрочен план - да, наемниците са полезни, но в дългосрочна перспектива, осланянето само и единствено на наемници е кауза пердута.  Та....как да стане ?  Това е и една от сериозните причини реконкистата да не се осъществи на Изток - както изрично е озаглавил темата - авторът !  А...защо не се осъществява тя на Запад - в Италия,  въпреки канските усилия и огромния мерак на най-великия от Комнините - ще се въздържа, за  да не бъда обвинен в спам. Може да посоча някои от причините в темата за Блондините.

Редактирано от Евристей
Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От Б. Киров
      Колко са богати американците:
      краткият отговор е около 98 трилиона долара, което е 98 000 милиарда.
      Много ли е това?
      Да, изключително много, това е почти 50 процента от богатството на целия свят, съсредоточено в 4.25 процента от населението на света или американците притежават 12 пъти повече богатство от другите.
      Как се измерва богатството?
      Като се извадят дълговете от притежаваната собственост. Притежаваната собственост от американски граждани е на стойност 112 трилиона долара, дълговете на американските граждани са около 14 трилиона долара, следователно нетното им богатство е 98 трилиона долара.
      Или това ще рече, че средното богатство на един американски гражданин е 298 000 долара – тук влиза всичко: борсови акции, влогове в банки, недвижимост, злато и всякакви други активи, всеки американец има средно по 298 000 долара.
      И тук започва най-интересното.
      Около 50 процента от американците или 165 милиона от тях притежават средно по 14 500 долара.
      Следващите 40 процента, така наречената средна класа, или 131 милиона американски граждани са собственици средно на богатство от 247 000 на човек. Както се вижда, тези 247 000 долара са под чертата на средното за цялото население, която е 298 000 долара. Само илюстративно, средната цена на жилище /апартамент, къща/ в САЩ е 284 000 долара към 2020 година, приблизително толкова е 20 годишната му ипотека и 20-годишния наем за двустаен апартамент.
      Така.
      Но къде са парите?
      Те са в най-горните 10 процента по богатство в САЩ.
      9 процента /29 млн.американци/ от тези 10 на върха на хранителната пирамида по богатство притежават 43 трилиона долара /43 000 милиарда/ или средно на човек по 1.5 млн. долара или 5 пъти повече от тези 131 милиона американци в средната класа и 100 пъти повече от тези 165 милиона граждани в долните 50 процента. Да подчертая – 5 пъти и 100 пъти повече за 9 процента.
      И черешката на тортата, прословутия 1 процент на върха на американската пирамида по богатство: 3.38 млн. граждани са собственици на богатство от 32.6 трилиона долара /32 600 милиарда/ или всеки един от тези олимпийци е горд собственик на богатство от 10.8 млн., тоест той е 7 пъти по-богат от тези в 9-те процента, 70 пъти по-богат от тези от средната класа и 700 пъти по-богат от 165 милиона парий в долните 50 процента.
      Това в общи линии е Пирамидата на Киров в американски вариант.
      Но „това не е всичко”, над трите милиона двуцифрени американски милионери се извисява още една тясна група на свръх-богати, където вече фантазията бледнее, това е клубът на милиардерите, 660 души през октомври 2020 година.
      Това са близо една трета от всички милиардери в света.
      Американските милиардери са горди собственици на богатство от 4.1 трилиона долара /4100 милиарда/ или всеки един от тези господа и дами притежава средно по 6.21 милиарда.
      Сред тази богопомазана група от богове на стоковата борса също има класово разслоение: Тръмп например е в долната линия на своите събратя милиардери с неговите 3 милиарда, той е беден роднина в сравнение с Джеф Безос, Илон Мъск и Бил Гейтс, чиито числа са три цифрени в милиарди на върха на класацията.
       

      И така, как се е стигнало дотук, и какво означава това за бъдещето на Америка.
       
       
      Quo Vadis Америка?
      А къде е Джон Голт?
    • От Aspandiat
      Преди 70 години френският специалист по античния херметизъм А.Фестюжиер отбелязва, че древните гърци нямат вкус към експеримента и затова тяхната наука не само произхожда от философията, но и се развива с философски методи. Тоест е дедуктивна. При гърците експериментът не липсва напълно, но той се провежда само с цел да потвърди вече изведените от теорията хипотези. С други думи, научните открития следват теоретичните постановки, а не са резултат от практически опит и експеримент.
      Фестюжиер добавя, че голям проблем на античната философия е нейната разделеност на множество школи, всяка от които изхожда от своите начални теоретични предпоставки. Резултатът е упоритото несъгласие между тези школи, в следствие на което започва да доминира скептицизмът, който засяга и науката поради нейната непосредствена свързаност с философията.
      Ако това се преведе на прост език, следва, че при избора на толкова много версии, които предлагат различните философски школи, обърканият човек стига до логичното заключение, че е неспособен чрез собствения ум сам да постигне положително знание и всяко усилие в тази посока е безпредметно. В този случай, според Фестюжиер, единствената възможност нещо да се приеме като достоверно знание и факт, е ако то е представено като разкрито, сиреч под формата на откровение или на трансцедентален дар от боговете или от Бога. Това отношение към философията и науката се наложило с голяма сила през първите векове след Христа. Но забелязаните от Фестюжиер закономерности имат не по-малко отражение и върху развитието на античните технологии или по-точно върху застоя им.
      В уикипедия има две хубави статии, изброяващи технологичните открития на гърци и римляни: https://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_Greek_technology; https://en.wikipedia.org/wiki/Roman_technology
      Статията за гръцките технологии е по-добра, защото тя проследява изчерпването на гръцката технологична иновативност във времето. То настъпва приблизително тогава, когато се е родил Христос. Римските технологии поради това, че започват да се развиват по-късно от гръцките, изчерпват своя потенциал по-късно. Статията в уикипедия в това отношение не е най-показателна, защото тя посочва не времето, когато дадена римска технология е открита, а времето, когато наличието й по един или друг начин е засвидетелствано. Въпреки това един по-внимателен поглед върху данните сочи, че римските технологични иновации замират някъде около 200 г. сл.Хр., а апогеят им е през I век пр.Хр. – I век сл.Хр.
      Хронологичните рамки на гръцкото технологично изчерпване – края на I век пр.Хр. и на римското – началото на III век сл.Хр. не могат да се обяснят с намаляването на материалните ресурси и спадът на икономиката на Римската империя през III век сл.Хр. Че икономическият упадък не е бил водеща причина за технологичния упадък личи много добре от факта, че изчерпването на гръцката технологична иновативност съвпада с периода на бурен икономически разцвет в рамките на глобалната Римска империя. Значи причината е друга.
      Гръцкото и римското технологично изтощение съвпада с процесите, които според Фестюжиер се развиват във философията и в теоретичната мисъл през първите векове след Христа, и очевидно е пряко следствие от тях. Тоест властващият скептицизъм и липсата на увереността, че собственият ум може до достигне до знание и до ново откритие удрят директно и технологичната мисъл в античния средиземноморски свят. От един момент след I век знанието вече се превръща в дар свише, получен по Божия милост и/или чрез откровение и всяко усилие на човека да се добере до него чрез изучаване  на видимия свят става безпредметно. Оттам научните и инженерни открития вече не могат да бъдат смятани за обективни и ефективни, защото са плод на човешкия ум, който не е мерило за достоверност и неговите заключения винаги могат да бъдат оспорени. За разлика от спуснаното свише откровение.
      Процесът на замиране на научния и технологичен напредък на античния свят съвпада като време и с масовото разпространение на християнството. Чиито канони и верую се базират на откровението, на вярата, която е дадена свише, а не са резултат от мисловен процес. Иначе казано, ако за ниските слоеве от средиземноморското антично общество християнството дава някаква надежда за изход от тежкото земно битие в отвъдния живот, то за висшите образовани класи то се явява заместител на философията като път към познанието. С тази разлика, че новата религия го дава наготово от Бог, а не по пътя на изучаване на видимия свят. До идеята, че човек може да опознае отчасти Бог, изучавайки видимия свят, който е негово творение, ще стигне чак през XIII век свети Тома Аквински. И това негово прозрение ще се окаже един от ключовите фактори за започналия в следващите столетия бурен научен и технологичен подем на европейския Запад.  
    • От Б. Киров
      Икономиката на Иран
      1. Официалната картина
      Както е случаят с повечето развиващи се страни, оценките се различават по източници и иранското правителство се опитва да постави най-доброто лице на проблемите на Иран. Обективни източници като МВФ и Световната банка, обаче, направиха скорошни приблизителни оценки, които вероятно ще дадат по-точна представа за настоящите предизвикателства пред Иран. Дълги поредици от доклади по член IV на МВФ са достъпни и в интернет, които дават добра история за грешките на правителството в икономическата политика още преди падането на шаха и тяхното продължаващо въздействие върху иранския народ:
      Шахът падна толкова, колкото и от неуспехите си да оформи една икономика, която отговаря на нуждите на своя народ, толкова и заради неговия авторитаризъм и репресии. Иранската икономика след него бе оформена от революцията и войната между Иран и Ирак в продължение на осем години между 1980 и 1988 г. Тя бе зле управлявана след прекратяването на военните действия и особено при президента Махмуд Ахмадинеджад между 2005 и 2013 г. Световната банка и МВФ са установили, че Ахмадинеджад е напуснал един офис, след като е създал кошмар на лошо управлявано правителство и с голям дълг, субсидии за храна и гориво, разширяване на държавния сектор и бариери пред частната индустрия и предприемачество - един от най-некомпетентните лидери в историята на Иран. Много от настоящите популярни оплаквания и протести се съсредоточават върху продължителното въздействие на грешките, които са негово наследство.
      Избирането на Рухани през 2003 г. доведе до някои важни икономически реформи, независимо от налагането на санкции на САЩ, ООН и ЕС. Последните оценки на ЦРУ и Световната банка са сравнително оптимистични за близкото икономическо бъдеще на Иран, въпреки че много от оценките за растежа в края на 2016 г. и началото на 2017 г. трябваше да бъдат занижени през 2017 г., а прогнозите за растежа на МВФ за 2018-2022 сега изглеждат значително над оптимистични.
      Иран е втората по големина икономика в региона на Близкия изток и Северна Африка (MENA) след Саудитска Арабия, като прогнозният брутен вътрешен продукт (БВП) през 2016 г. е 412,2 милиарда щатски долара. Той също така има второто по големина население в региона след Египет, като през 2015 г. той се оценява на 78,8 милиона души. Иранската икономика се характеризира със сектора на въглеводорода, селското стопанство и услугите и забележителното държавно присъствие в производството и финансовите услуги. Иран се нарежда на второ място в света в резервите на природен газ, а четвърти - в доказани запаси от петрол. Икономическата активност и държавните приходи все още до голяма степен зависят от приходите от петрол и следователно остават нестабилни.
      Иранската икономика се характеризира със етатистки политики, неефективност и зависимост от износа на нефт и газ, но Иран също притежава значителни сектори на селско стопанство, промишленост и услуги. Иранското правителство пряко притежава и управлява стотици държавни предприятия и косвено контролира много компании, свързани със силите за сигурност на страната. Изкривявания - включително инфлация, контрол на цените, субсидии и банкова система, която държи милиарди долари необслужвани заеми - теглят икономиката надолу, подкопавайки потенциала за растеж, ръководен от частния сектор. Дейността в частния сектор включва дребномащабни работилници, селско стопанство, някои производства и услуги, в допълнение към средномащабно строителство, производството на цимент, минното дело и металургия. Значителна неформална пазарна активност процъфтява и корупцията е широко разпространена. Фискалните и парични ограничения, след разширяването на международните санкции през 2012 г. по отношение на централната банка на Иран и износа на петрол, значително намалиха доходите на Иран от петрол, понижиха съкращенията на държавните разходи и предизвикаха рязко обезценяване на валутата. Иранската икономика се свива за първи път от две десетилетия през 2012 г. и 2013 г., но растежът се възобновява през 2014 г. Иранският фондов пазар потъва между 2013 г. и 2015 г. Иран продължава да страда от висока безработица. Липсата на възможности за работа накара много образовани ирански младежи да търсят работа в чужбина, което води до значително "изтичане на мозъци".
      През юни 2013 г. изборите за президент Хасан Рухани създадоха широки публични очаквания за икономическо подобрение и по-голям международен ангажимент. Рухани постигна известен успех, включително обуздаванег на инфлацията и през юли 2015 г., обеща облекчаване на санкциите за Иран, като подписа План за действие (JCPOA) с P5 + 1. JCPOA, който сериозно ограничава ядрената програма на Иран в замяна на размразяване на иранските активи и възобновяването на иранската международна търговия, трябва да стимулира преките чуждестранни инвестиции, да увеличи търговията и да стимулира растежа.
      Иранските власти са приели цялостна стратегия, обхващаща пазарно ориентирани реформи, отразени в 20-годишния документ за визията на правителството и шестия петгодишен план за развитие за периода 2016-2021 г. Шестият петгодишен план за развитие се състои от три стълба, а именно развиването на устойчива икономика, напредъка в науката и технологиите и насърчаването на културните постижения. От икономическа гледна точка в плана за развитие се предвижда годишен темп на икономически растеж от 8% и реформиране на държавните предприятия, финансовия и банковия сектор и разпределението и управлението на приходите от петрол сред основните приоритети на правителството през петте години.
      Иранското правителство извърши мащабна реформа на своята програма за субсидиране на ключови основи като петролни продукти, вода, електричество и хляб, което доведе до умерено подобрение на ефективността на разходите и икономическите дейности. Общите индиректни субсидии, които според оценките са били еквивалентни на 27% от БВП през 2007-2008 г. (приблизително 77,2 милиарда щатски долара), са заменени от програма за преки парични преводи за иранските домакинства. Втората фаза на плана за реформа на субсидията започна през пролетта на 2014 г., която включва по-постепенно коригиране на цените на горивата и по-голямото насочване на паричните преводи към домакинствата с ниски доходи. Около 3 милиона домакинства с високи доходи вече са премахнати от списъка с получатели на парични преводи. В резултат на това разходите на Организацията за целеви субсидии (ОПМ) се очаква да са намалели до 3,4% от БВП през 2016 г. от 4,2% през 2014 г.
      След свиване на близо 2% през 2015 г. иранската икономика тръгна рязко нагоре рязко през 2016 г. с около 6,4%. Последните налични данни за първата половина на иранската календарна година 2016 (завършваща през март 2017 г.) показват, че иранската икономика през второто тримесечие (което съответства на юли-септември 2016 г.) е нараснала ускорено с 9,2% ръст от 5.2% през първото тримесечие. Това доведе до общ ръст през първата половина на 2016 г. до 7.4%, докато нефтният БВП нарасна с едва 0.9%. Независимо от господството на петролния сектор, което се дължи на положителното въздействие на изпълнението на съвместен цялостен план за действие върху производството и износа на петрол, има известни признаци за динамика и в не енергийните сектори.
      Процентът на безработицата се е върнал на тригодишен връх от 12,7% (или 3,3 милиона безработни) през второто тримесечие на 2016 г. въпреки високия темп на растеж през този период. Това увеличение до голяма степен отразява увеличаването на нивото на участие на труда на 40,4% в сравнение с 35,4% през януари-март 2014 г. Равнището на безработица сред мъжете и жените съответно от 21,8% и 10,4% подчертава и увеличаването на разликата между половете в заетостта на пазара на труда в сравнение с 2015 г. Бедността се оценява, че е спаднала от 13,1% до 8,1% между 2009 и 2013 г. (5,5 щ.д. на ден в ППП за 2011 г.). Това вероятно се дължи на програма за универсален трансфер на пари в края на 2010 г., която предшестваше премахването на субсидиите за енергия и хляб. Изглежда, че програмата е компенсирала повече от очакваното увеличение на разходите за енергия на по-слабо развитите домакинства, което допринася за положителния ръст на потреблението на най-ниските 40% от населението, въпреки че общият ръст на потреблението между 2009 и 2013 г. е отрицателен. Бедността обаче се увеличи през 2014 г., което може да е свързано с намаляването на социалната помощ в реално изражение. От страна на търсенето, всички компоненти, с изключение на инвестициите, регистрираха подобрения спрямо предходната година. Инвестициите продължават да се договарят през 2016 г., макар и с много по-ниска ставка от 3,7% (спрямо 12% година по-рано). Намаляването на инвестициите се дължи основно на продължаващото свиване на строителния сектор след 2012 г. след бум в спекулативното търсене на жилища.
      Както външният, така и бюджетният баланс се подобриха през 2016 г. Излишъкът от текущата сметка на Иран стана свидетел на силен тласък поради силния растеж на износа на петрол. В средносрочен и дългосрочен план перспективите за растеж ще разчитат на темпа на реинтеграция на Иран с глобалната икономика в банковото дело, търговията и инвестициите и изпълнението на ключови структурни реформи. Темповете на растеж през 2017-19 г. се очаква да отстъпят малко над 4%. Тъй като иранските банки са изправени пред предизвикателството на забавянето в установяването на кореспондентски банкови отношения с големите международни банки, притокът на чуждестранни преки инвестиции в Иран и търговските отношения с останалия свят са възпирани. Все пак последните събития показват, че нефтеният сектор и инвестициите вероятно ще играят по-голяма роля през следващите няколко години.
      Докладът по член IV на МВФ, издаден на 18 декември 2017 г., не даде никакъв намек за протестите, които трябваше да последват след няколко дни. Той призова за икономическа реформа, но се съсредоточи върху приблизително 4,2% ръст за следващата година, успехът на усилията за реформа до момента и възможността Иран да постигне 4,5% ръст с по-нататъшната реформа, дори и това да доведе до допълнителни съкращения на субсидиите за гориво и други субсидии. Погледът след събитията е винаги по-лесен от предвиждането. Не е нужно много пророческа дарба, за да се предположи, че ЦРУ, МВФ и Световната банка скоро ще пренапишат ключови части от тези разкази, за да отразят икономическите източници на настоящите протести и безредици в Иран. Подобно на неуспехите на Световната банка и МВФ за преодоляване на човешкото въздействие на икономическите сили върху народите на всички страни или дълбоките разделения на доходите и икономическите привилегии в много държави, е ясно, че фокусирането върху националните иконометрични и фискални тенденции не е подходящ начин за оценка на ефективността на дадените държави, тяхното ниво на риск и необходимостта от реформи и промени.
      2. Това, което не се казва ясно от официалните източници, но присъства като данни в отчетите им
      а/ Военни разходи
      CIA World Factbook изчислява, че военните разходи на Иран налагат относително ниска тежест през последните години върху неговата икономика. Докладът им не публикува актуални данни, но изчислява, че Иран е изразходвал 2,69% от БВП (2015 г.), 2,33% от БВП (2014 г.), 2,35% от БВП (2013 г.), 2,81% от БВП (2012 г.) и 2,41% от БВП 2011 г.).
      Докато Иран понякога се описва като основна военна сила в Персийския залив, Фигура 1 показва, че разходите му за сигурност всъщност са много ниски в сравнение със съседите му и не оказват по-голямо икономическо бреме върху Иран, отколкото тези разходи в повечето държави от Арабския залив.


      Фиг. 1
      Дали обаче официалните данни на иранската статистика, които се цитират от западните източници, отговарят на реалното състояние на военните разходи?
      Иранските военни сили сега наброяват около 523 000 души: 350 000 души в армията; 125 000 души в Корпуса на ислямската революционна гвардия (IRGC); 18 000 във флота; 30 000 във Военновъздушните сили; и най-малко 40 000 паравоенни сили като Basij. Иранските сили за сигурност също наемат или обработват над 100 000 млади мъже годишно в продължение на поне 21 месеца служба.
      Иран е в състояние да наеме и разгърне доброволчески сили в Сирия, а силите му са доминирани от твърдите командири на ИРГС, които са обвързани директно с Върховния водач, а не с гражданското правителство. Около 500 000 полицаи служат като друг инструмент за индоктриниране и контрол, заедно с още 4 000-6 000 служители в Министерството на разузнаването (известен също като VAJA, VEVAK или MOIS) и още персонал в другите ирански служби за сигурност и разузнаване.
      Както показва Фигура 1, обаче, няма консенсус в външните оценки за по-новите и настоящи военни разходи на Иран, а отчетите за общия му бюджет също се различават. Външните източници са почти сигурни, обаче, при изчисляването на по-високи стойности от 11 милиарда долара, които Иран съобщи, а иранските бюджети за 2017 г. и 2018 г. със сигурност са по-високи.
      Например, SIPRI оценява разходи от 12,362 милиарда долара както за военните, така и за IRGC през 2016 г. или 3,03% от БВП. IISS докладва 15,882 милиарда долара за 2016 или 3,85% от БВП и IHS Jane's изчислява 16,312 милиарда долара за 2017. ЦРУ оценява бюджетните разходи на Иран на 80,58 милиарда долара през 2016 г. и това означава, че Иран харчи около 15% до 20 % от общия си бюджет за сигурността.
      Що се отнася до бъдещето, няма надеждни цифри за разходите и еквивалентните разходи за планираните разходи за сигурност на Иран през 2018/2109. Държавните медии обаче съобщиха, че военният бюджет на IRGC ще бъде около 267 трилиона ирански риала (7,393 млрд. долара), иранската армия ще получи 97 трилиона риала (2,668 милиарда долара), Министерството на отбраната и логистичните сили ще получат 44 трилиона рила (1,28 милиарда). Това би довело до общия бюджет на отбраната на Иран за 2018 година на 408 трилиона (11,359). Ако се добавят 11 трилиона риала за Базий, ще получи общ военен бюджет от 420 трилиона риалита ($ 11,663 млрд.).
      Тази сума ще възлезе на около 11% от общия бюджет за 2018/2019 година, който според един източник ще достигне 3 681 трилиона риала (103,9 милиарда долара) за 2018/2019 година. Други източници, обаче, сочат 3 115 трилиона риала за бюджета, което автоматично прави военните разходи около 14% от бюджета. За да се поставят тези военни разходи в по-широка национална перспектива, за същия ирански бюджет са отпусната около 4,2 милиарда долара за създаване на работни места Това е един консервативен бюджет, който мнозина иранци могат да видят като бюджет на строги икономии, който не им осигурява минали субсидии, нито им помага да се справят с инфлацията.
      По-високият диапазон от тези цифри изглежда по-вероятен, тъй като Иран има забележително предимство пред съседите си, тъй като може да разчита изцяло много на евтини наборни войници и доброволци, да въоръжава и да подкрепя чуждестранни (ливански, сирийски, иракски и афганистанските паравоенни единици), както и на собствените си доброволци. В съчетание с ролята на ИРГС в икономиката, това би могло да повиши действителните разходи в еквивалентни пари до 25 млрд. долара.
      б/ Лошо управление
      Шахът, който все повече игнорираше истинските нужди на своя народ, е заменен от Върховен Лидер, който не е по-добър. Ужасната репресивна служба за сигурност, наречена "Савак", беше заменена от още по-репресивната  служба, наречена "Вевак", често използваща същите затвори и служби, подкрепена от корумпирана и произволна съдебна система. Една безнадеждно корумпирана фондация "Пахлави" под егидата на шаха, която контролираше голяма част от богатството на нацията, бе заменена от безнадеждно корумпиран набор от духовни фондации, наречени "Bunyods", които също контролират голяма част от богатството на нацията.
      Стилът на управлението на Иран е провалил народа си по много начини. Фигура 2 показва, че Иран се представя от слабо до много лошо във всичките шест индикатора, които Световната банка използва, за да оцени действителното представяне на правителствата, като се дистанцира от техния идеологически характер, въпреки че има известно подобрение при Рухани. Класирането по прозрачност и отчетност, върховенство на закона, политическата стабилност и липса на насилие са с най-ниски оценки, а корупцията - една от най-чувствителните области по отношение на общественото възприятие в страните, засегнати от политическите вълнения през 2011 г., остава сериозен проблем.
      Много иранци виждат сегашния върховен лидер и неговото правителство като ориентирани към износ на революция, която те не подкрепят, и като прахосник на иранското богатство за други страни. Те са забелязали изоставането в развитието на Иран и не успяват да посрещнат нуждите си на бързо нарастващо население и живеят в атмосфера на социален консерватизъм и репресии, които  засягат всеки аспект от ежедневието им. Те също така живеят в това, което Световната банка нарежда като една от най-лошо управляваните държави и заедно с "Трансперънси интернешънъл" нарежда заедно с Ирак като една от най-корумпираните страни в света през 2016 г.

      Фиг. 2
       
      в/ Икономическите измерения на лошото управление
      Иранското население се е увеличило рязко от 50-те години на миналия век и от времето на шаха. Както показва Фигура трета, Бюрото за преброяване на населението в САЩ изчислява, че населението на Иран е нараснало от 16,4 милиона през 1950 г. на 39,7 милиона (Х2,4) по време на падането на шаха и 82,0 милиона днес (X5). Бюрото предвижда ръст до 98,6 млн. до 2050 г. Това е огромен бум на населението за страна, която през 1950 г. е имала много по-голяма популация от нейните арабски съседи и вече е използвала голяма част от обработваемата земя и вода. Също така е ключов източник на натиск върху икономиката, инфраструктурата и способностите за управление на нация, която е била лошо управлявана и често във война или в криза, през по-голямата част от нейната съвременна история.
      Иран сега има нарастващо население от над 82 милиона души, а милиони млади мъже и жени търсят работа или достойни кариери. За разлика от други държави от Близкия изток, Фигура 3 показва, че Бюрото за преброяване на населението оценява, че 38,9% от населението от над 82 милиона иранци е на 24 или повече години, а други оценки показват, че около 840 000 млади иранци навлизат на пазара на труда всяка година.
      Общо 4.7% от населението е на възраст от 15 до 24 години. Общо 6,8% от населението е на възраст между 15 и 19 години и не е виждало достатъчно напредък, толерантност и надежда, идващи от действията на режима. Друга 7,9% от населението е на възраст 20-24 години и вече е претърпяла неуспехи на режима в един от най-критичните периоди от живота си по отношение на кариера, социален статус, брак и дете. Както показват фигурите по-долу, младите хора също са изправени пред големи икономически и трудови проблеми. Освен това жените са изправени пред допълнителните проблеми, пред сред които са социалните ограничения и дискриминацията в образованието, наемането и кариерата.



      Фиг. 3
      Това което не казаха в оценките си изброените институции, но обективно отразиха като данни в анализите си, продължава да има тежест и стойност, нека видим:
      Иранските проблеми са силно оформени от външни сили. Фигура 4 показва оценка от МВФ на тенденциите в световните цени на нефта, използвани в нейната Световна икономическа перспектива. Това показва твърде ясно, че Иран е изправен пред същите икономически проблеми като всяка друга държава, зависима от приходите от износа на петрол: намаляване на близо 50% от стойността на петролния си износ.

      Фиг. 4
      Катастрофите на цените на петрола за Иран радикално намалиха приходите на Иран. Фигура 5 показва оценка от правителствената американска енергийна администрация (EIA) за тенденциите в приходите от износа на петрол от Иран. Това показва твърде ясно, че Иран се сблъсква със същите икономически проблеми като всяка друга държава, зависима от приходите от износ на петрол: тя претърпя намаляване с близо 50% на стойността на петролния си износ.
      Санкциите удариха първо, а после и катастрофите в цените на петрола. За да се постави този спад в перспектива, базата данни за оценката на EIA на Фигура 5 показва, че засилването на санкциите на САЩ, ООН и ЕС помогна да се намалят годишните приходи от износ на Иран в долари оценени в цени от 2016 щатски долара от върха от 99 милиарда долара през 2011 до 68,3 милиарда долара през 2012 г. и 48,8 млрд. долара през 2013 г. Те са били 50,7 млрд. долара през 2014 г. Комбинацията от санкции и срив в цените на петрола обаче ги е намалила на 29,4 млрд. долара през 2015 г. и те се възстановяват само до 36,2 милиарда долара през 2016 г. (МВФ оценява общите приходи от петролни износи на иранските фискални години и изчислява приходите от петрол / газ / от 55,4 млрд. долара през 2014/2015 г., 33,6 млрд. долара през 2015/2016 г. и 57,4 млрд. долара през 2016/2017 г., но това е оценка, публикувана през февруари 2017 г., последната година.)

      Фиг. 5
      Истинската природа на петролното богатство в Иран е много ниска по отношение на глава от населението. Фигура 5 също помага да се постави иранското петролно богатство в човешка перспектива, като се покаже иранското петролно богатство на глава от населението. Иран никога не е изразходвал правилно нефтеното си богатство и докладът на МВФ за член IV от февруари 2017 г. изброява дълъг списък от начини, по които е изгубил петролното богатство в непродуктивни разходи, субсидии и други държавни разхищения. Ключът към разбирането на проблемите на Иран обаче е въздействието на голямото му население върху петролните му приходи на глава от населението,
      Иран е беден по отношение на петрола по стандартите на повечето други износители в Персийския залив. През 2016 г. Иран имаше износ на глава от населението от само $ 453 - половината от средното на ОПЕК от $ 912. Ирак, който бе разкъсан от войната, е имал доход от 1 423 долара на човек от населението - повече от три пъти повече. Саудитска Арабия имаше доход на глава от населението от $ 4132 - повече от девет пъти. Катар имаше доход на глава от населението от $ 10,458 - 23 пъти повече. Ако отново погледнем на по-дългосрочните тенденции, доходът от петрол на глава от населението на Иран възлизаше на 1317 щатски долара през 2011 г., 898 долара през 2012 г., 632 долара през 2013 г., 649 долара през 2014 г., 372 долара през 2015 г. и 453 долара през 2016 г. Дори при добре управляваната икономика ще се изправи пред голяма криза при разпределянето на ресурсите при тези условия, но реформите на МВФ и Световната банка Рухани бяха само началото на това, което е необходимо, за да се даде на Иран добри перспективи за развитие и многото мерки - като съкращаване на субсидиите за храна - направиха живота по-труден за мнозина иранци.Очевидно е, че много иранци разбират сложните взаимодействия между катастрофата на цените на петрола и допълнителния доход, осигурен от ядреното споразумение на Иран за икономическите реформи между JCPOA и Рухани от 2013 насам.
      Фигура 6 представя оценките на МВФ, Би Би Си и други, които показват, че икономическите реформи на Рухани и ядреното споразумение на Иран, дадоха на Иран увеличен износ и потенциал за печалби, за да компенсира катастрофата от цените на петрола. Това изглежда еднакво вярно и за много критици на споразумението, които го смятат за масивен неочакван ефект, който властта в Иран може да използва, за да укрепи диктатурата си.
      Всъщност оценките на Фигура 6 показват твърде ясно, че JCPOA  само е предпазила Иран от страдание, което иначе би могло да доведе до сериозна икономическа криза, и че МВФ отбелязва, че останалите санкции и американската политика все още създават на Иран сериозни проблеми в някои области на международната банкова система и търговия. Фигура 6 също така показва, че МВФ може да разглежда Иран като една от най-разнообразните икономики в Персийския залив, но не прогнозира значителен ръст в резултат на другите източници на ирански доходи.


      Фиг. 6
      Иран има двойно по-високи нива на инфлация от растежа на своя БВП, както и статичен ръст или спад в текущия доход на глава от населението. Доходът на домакинствата рязко намаля с течение на времето. Графиките на фигура 7 предоставят данни от МВФ, Би Би Си и други оценки за реалните тенденции в ръста на БВП на Иран, потребителските цени или инфлацията и текущия доход на глава от населението от 1980 г. - началото на Иранската революция до 2016 г. - с прогнози до 2022 г. Тази графика показва, че иранците не са имали почти никакво реално увеличение на дохода на глава от населението - както се измерва в международни пазарни условия, и че инфлацията е средно повече от два пъти темпа на икономически растеж - ефективно изтривайки повечето спестявания на пари и създавайки огромни проблеми за инвестициите.
      Тук е удивително, че дори сравнително благоприятните предварителни прогнози на МВФ предвиждат инфлацията да достигне 10,2%, а растежът на реалния БВП да е едва 3,5% - а бъдещите нива на растеж - максимум 4,2% - да се дължат до голяма степен на очакваните покачвания на цените на петрола. На практика инфлацията сега вече може да бъде значително по-висока - 12% или повече - и по същество растеж по-нисък.

      Фиг. 7
      Иранският доход на глава от населението изостава от повечето му съседи. Сравненията на доходите на глава от населението са трудни, но на Фигура 8 се вижда, че иранците имат основание да завиждат на съседите си в Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ. Само един разкъсан и пренаселен Ирак може да се сравнява с Иран - Йемен безспорно е дъното.
      Експертите твърдят, че използването на номиналния БВП спрямо БВП в паритет на покупателната способност, защото оценката на ППП се опитва да вземе предвид относителната цена на живот и инфлация, вместо да използва само пазарния обменен курс. Проблемът е, че прогнозата за ППП може да бъде толкова несигурна и неточна, но дори и да се използва тя, Иран пак не стои добре в сравнение със съседите си, както показва и Фигура 8. Катар има седем пъти повече от дохода на глава от населението. Кувейт има четири пъти по-голям доход на глава от населението, ОАЕ има 3.8 пъти, а Саудитска Арабия има три пъти.

      Фиг. 8
      Иран се представя лошо по отношение на бедността и средния доход и показва сериозен спад в потреблението на храна на глава от населението. Фигура 9 показва оценките на МВФ и Би Би Си за възможните нива на бедност в Иран, в зависимост от дефиницията на бедността по отношение на доходите на ден, вариращи от 4 долара на ден (1460 годишно) до 10 щ.д. на ден (3650 долара годишно). Ясно е, че режимът не е направил нищо в полза на повечето иранци през посочения период и че през последните години се наблюдава бавен ръст на нивото на бедност. Експертите не са съгласни кое ниво на доходи да се използва при определянето на бедността, но много - ако не и повечето - иранци вероятно ще имат икономически очаквания, които могат да бъдат финансирани само на нива от поне $ 8 до $ 10 на ден на човек, особено в градските райони.
      Освен това, приходите както на бедните, така и на огромното мнозинство други иранци се отразяват в изготвянето на такива оценки. Останалите елементи от иранските субсидии за храна и гориво могат да помогнат на бедните, но бедните иранци все още са страдат от съкращенията на Рухани на такива субсидии. Ако се вземе предвид това, което тези цифри означават за населението, мнозина в иранската средна класа със сигурност виждат постоянен спад в реалните си доходи след Революцията, както и в техния икономически статус спрямо съседите си.
      Равнищата на безработицата и участието в труда са критични проблеми. Графиките във втората част на фигура 9 са еднакво негативни. Безработицата е изключително трудна за оценка в развиваща се икономика и обикновено статистиката рязко подценява действителното равнище на безработицата в реалния свят. Според различни оценки на иранския официални източници и ILO  текущата безработица е 11,7% -12,4%, а безработицата сред младежите - 24,4% -26,7%. Тези цифри обаче не отразяват факта, че много хора престават да се опитват да участват в официалната работна сила, когато икономиката е в тежко състояние и че бедните държави създават много непродуктивни работни места, които откриват там, където един работник може да свърши цялата полезна работа, но вместо това се назначават множество служители прпо родови връзки или други социални и политически причини. Пропуските между докладваната цифра и реалното ниво на скрита безработица могат лесно да направят общото ниво на безработицата сред младите хора в реалния свят с около 10% до 15% по-високо. Освен това безработицата, подобно на всички икономически ефекти, се разпределя много различно по град, регион и професия.


      Фиг. 9
      На фигура 9 се вижда рязко покачване на безработицата след отмяната на санкциите, въпреки нарастването на очакванията, но също така, и че повече иранци се опитват да участват в работната сила. Графиката показва също така много ниско равнище на участие на жените в страна с високи образователни стандарти за жените, както за младите мъже, така и за жените - проценти на безработица, близки до 30% за младите мъже и близо 50% за младите жени. Това е реалност, независимо от раздутият държавен сектор. Това е почти сигурно основния източник на последните протести - усложнени от факта, че много от безработните са завършили висше образование.
      Има и много други икономически проблеми, които изглежда могат да предизвикат безредици дори сред иранците, които иначе по принцип биха могли да подкрепят режима. Това включва държавното финансиране на образованието и услугите, както и широкото ниво на корупция, което накара "Трансперънси интернешънъл" да класира Иран едва 131-и в противодействие на корупцията от 176-те страни, които разглежда. Докладите по член IV на МВФ документират и широк спектър от неуспехи в работата на правителството и - както показва фигура 10 - Световната банка нарежда Иран зле в повечето мерки за бизнес възможности.

      Фиг. 10
      Такива бариери пред усилията на иранците - от търговеца в бакалия до ниво едрия бизнес - трябва да бъдат основния източник на вълненията и протестите. Това е особено вярно, когато те са свързани с корупцията, лошото управление, злоупотребата с държавния сектор в конкуренцията и отделните злоупотреби на "Bunyods" и ИРГС в конкуренция с частния сектор. И двете групировки генерира иранските икономически проблеми и отчуждават широк кръг от образовани и богати иранци, които иначе биха могли да подкрепят режима.
       
      https://www.csis.org/analysis/crisis-iran-what-now
       
    • От Aspandiat
      Дискусията в темата за Византийската реконкиста при Комнините ме подсети за един автор, четен от мен като ученик и днес, мисля, напълно забравен, и то неоснователно. Говоря за Енчо Матеев и неговата книга "Държавникът Стефан Стамболов". https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=976287&title=Държавникът Стефан Стамболов
      Матеев е не толкова историк, колкото визионер. И то от мащаб, какъвто професионалните български историци, заврели носове в буквата и думата на извора, не могат да достигнат. Нека ме прощават за това клъвване. Копирам тук като начало на дискусията откъс от книгата на Матеев.
       
    • От stinka (Rom)
      България няма как да бъде силно или дори средно икономически развита държава без развитието на високо или средно доходни индустрии. Тъй като сме държава бедна на суровини ние трябва да ги внасяме... по международни цени - горива и материали. За да поддържаме желаният стандарт на живот за голяма част от населението ние трябва да внасяме и скъпи технологии и машини... във всички области на живота. Няма как и да се пренапомпват и услугите или държавно дотирани отрасли, фирми, региони (къде официално, къде неофициално). Както и да преразпределяш малкото, то пак ще е малко.Ако ние нямаме базови икономически отрасли, които да произвеждат доход, който да е достатъчен да се внасят необходимите ресурси и технологии за среден стандарт на живот. От там насетне вече да се преразпределя и чрез услуги, и към различни групи от населението и отраслите.
      Та какво трябва България да произвежда и изнася, за да може да си позволи това? В какви технологични индустрии - високо, средно технологични трябва да развием, за да достигнем поне средно икономическо развитие. И то отчитайки демографските, образователните реалности в нашата страна, отчитайки развитието на различните технологии и тенденции в света?
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...