Отиди на
Форум "Наука"

Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях


Недоспал

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Ако използваме модела на Калуца-Клайн на геометрия с 5 измерения, ние освен гравитацията можем да опишем и електромагнитното взаимодействие. Възниква въпроса, защо не забелязваме това пето измерения? Математиците предлагат два варианта.

Единият е, това измерение да е силно изкривено, контрактирало, и геометрически да се затваря в малка пространствена област. Тоест в някакъв мащаб на микросвета то може да оказва влияние на физическите процеси, на по-големи мащаби неговата проява няма да е наблюдаема в рамките на грешката на наблюдението.

Вторият вариант е също така интересен. Просто всички физически процеси не зависят от това измерение. Нормалното 4-мерно пространство-време в такава геометрия ще бъде плоскост, ортогонална на петото измерение.  След като нямаме ефект, който да зависи от петото измерение, то ще остава невидимо, ненаблюдаемо, но не контрактирало като в първият случай.

За момента смятам, че модела на Калуца-Клайн погрешно е въвел пето измерение (още не съм напълно уверен в това и исках да не бързам, но е полезно да разбера мнението ти и затова ще покажа, какво ми се струва засега). Стандартно при такива разсъждения се започва с две прави, евклидови измерения, под формата на "лист хартия":

22.thumb.jpeg.9cac5fd6ef1d26f31bd33bf6cc21d939.jpeg.844cc7fed06717f5bbc8f931799bff45.jpeg

Тук са дадени измеренията х (посоката на движение) и w (четвъртото пространствено измерение), като са игнорирани y (широчината) и z (височината). Когато разглеждаме нещата през СТО, ако става дума за неподвижен в пространството обект, движението е със скоростта на светлината по w, поради което х е право и разгърнато, а w е малко и увито - "листът" хw е завит до цилиндър. На бившето място на правото w, в увитото му до цилиндър състояние сега се намира макроскопичното времево измерение t. Точките А и В са два момента между планков интервал време и наслагването на 10 на 44-та степен такива планкови интервала време нагоре по t дават една секунда време. Ако започнем да увеличаваме скоростта на разглеждания обект от 0 към скоростта на светлината 1с, увитото измерение w ще започне да се развива все повече към правото му състояние от "листа хартия", докато в същото време ще започне да се навива все повече измерението х (посоката на движение). Така за подвижните обекти интервалът между точките А и Б се удължава все повече (часовниците се забавят, докато не спрат при 1с), а пространственото отстояние х се скъсява все повече (подвижните обекти от гледна точка на страничен наблюдател се скъсяват лоренцово, а спрямо тях пък се скъсява лоренцово заобикалящата ги Вселена по посоката на движението им х).

На пръв поглед при увиването до цилиндър се налага да включим още едно, пето измерение, което да описва диаметъра на цилиндъра по широчина (самата широчина у и височината z са игнорирани, както са дадени и х и w и те не са диаметъра на кръга w по широчина). Това обаче е подвеждащо, защото тук "широчината" е фиктивна. Тя е просто въображаемо "пето измерение широчина", чрез което да успеем да си онагледим формата на "листа хартия" хw след навиването му по w. Реално там няма измерение, измеренията са само х и w и затова се казва, че имаме директни "прескоци" между точките А и В, мигновена смяна от един на следващ "кадър" през планково време - защото там няма пето измерение, по което да става пространствено движение. В този случай, свързан с разглеждането на Калуца-Клайн, няма реално пето пространствено измерение. Има само фиктивно, въображаемо такова, чрез което да стане възможна демонстрацията на увиването до планков размер (при покой на обект) на четвъртото пространствено измерение w. Може и да има и пето и още повече пространствени измерения, но те вече са увити по начина, който си описал ти (компактифицирания, ако не греша) и те вече не оказват никакво въздействие на макрониво, а може би въздействат по някакви начини единствено в областта на квантовия свят.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 3,7k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 37 минути, scaner said:

"огъване на пространството и времето"

Нашите караници винаги са за едно и също нещо: какво пише в учебниците (как е на теория) и какво
се случва в реалността (как е на практика).

Твърдението "огъване на пространството и времето" е на практика лишено от смисъл - след като нито
пространството, нито времето, са материални. В реалността няма "тъкан на пространство-времето",
която да се огъва под въздействието на гравитация.

За това иде реч - и затова никой физик не може да отговори на въпроса какво точно се огъва.

Огъва се въображаемата тъкан, изтъкана от гениалността и на Айнщайн и на някои други тук.
Това се огъва под въздействието на гравитацията. 😂

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, gmladenov said:

Твърдението "огъване на пространството и времето" е на практика лишено от смисъл - след като нито
пространството, нито времето, са материални. В реалността няма "тъкан на пространство-времето",
която да се огъва под въздействието на гравитация.

Какво не разбра от това, което преди малко ти обясних? Жаргонът се избира не да носи някакъв смисъл, а да кодира предварително направени уговорки с по-малко думи. Затова и "огъване" употребено в жагон няма нищо общо с огъване (без кавички). "Огъването" има смисъл на отклонение на геометрията с която работим от евклидовата - колкото по-голямо е отклонението, толкова по-голямо "огъване" имаме на каквото сме нарочили че се "огъва". Нищо повече. Ама ти си циклиш пак за нещо материално, което трябвало да се огъва.

Чети какво ти пиша, глупаво е да се правиш на тапа.

Преди 18 минути, gmladenov said:

За това иде реч - и затова никой физик не може да отговори на въпроса какво точно се огъва.

Ти търсиш нещо материално да се огъва, и да, никой физик не може да ти посочи такова нещо. Защото тази терминология има съвсем друг смисъл, който ти не вдяваш. Проблемът не е на физиците, а е у тебе - очакваш на глупав въпрос смислен отговор. Ми няма как да получиш.

Опитай се да мислиш, физиката изисква такова качество. Да повтаряш някакви закостенели твои си представи, не върши работа.

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 минути, Станислав Янков said:

Тук са дадени измеренията х (посоката на движение) и w (четвъртото пространствено измерение), като са игнорирани y (широчината) и z (височината). Когато разглеждаме нещата през СТО, ако става дума за неподвижен в пространството обект, движението е със скоростта на светлината по w, поради което х е право и разгърнато, а w е малко и увито - "листът" хw е завит до цилиндър. На бившето място на правото w, в увитото му до цилиндър състояние сега се намира макроскопичното времево измерение t. Точките А и В са два момента между планков интервал време и наслагването на 10 на 44-та степен такива планкови интервала време нагоре по t дават една секунда време. Ако започнем да увеличаваме скоростта на разглеждания обект от 0 към скоростта на светлината 1с, увитото измерение w ще започне да се развива все повече към правото му състояние от "листа хартия", докато в същото време ще започне да се навива все повече измерението х (посоката на движение). Така за подвижните обекти интервалът между точките А и Б се удължава все повече (часовниците се забавят, докато не спрат при 1с), а пространственото отстояние х се скъсява все повече (подвижните обекти от гледна точка на страничен наблюдател се скъсяват лоренцово, а спрямо тях пък се скъсява лоренцово заобикалящата ги Вселена по посоката на движението им х).

Виж сега, много си усложняваш от една страна нещата, и прекалено опростяваш от друга.

Този "цилиндър" който си представяш, е по-сложен. Той не е само на w с x, а и с всички други измерения. На практика не е цилиндър, а е набор от безкрайно много хиперсферички.  И действието се развива така, че никакво развиване на w не се случва.

Това е трудно да си го представиш, и на мене ми е трудно, затова специално за случая на Калуца-Клайн много по-удобно е да изхвърлиш всяко навиване. Измерението w ще е отрогонално на всички останали, физиката обаче няма да зависи от него, а само от останалите 3+1. То няма да участва във формулите за наблюдаемите величини, само ще променя сигнатурата и симетрията на уравненията и от там ще се пръкнат електродинамичните свойства.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 50 минути, scaner said:

Този "цилиндър" който си представяш, е по-сложен. Той не е само на w с x, а и с всички други измерения. На практика не е цилиндър, а е набор от безкрайно много хиперсферички.  И действието се развива така, че никакво развиване на w не се случва.

Това е трудно да си го представиш, и на мене ми е трудно, затова специално за случая на Калуца-Клайн много по-удобно е да изхвърлиш всяко навиване. Измерението w ще е отрогонално на всички останали, физиката обаче няма да зависи от него, а само от останалите 3+1. То няма да участва във формулите за наблюдаемите величини, само ще променя сигнатурата и симетрията на уравненията и от там ще се пръкнат електродинамичните свойства.

Струва ми се, че в играта се включват всички четири измерения xyzw, само когато разглеждаме гравитационните ефекти. Там освен удължаване на времевия интервал (w/t) с увеличаването на гравитационния потенциал, също така имаме и събиране към една точка по всички три пространствени измерения (xyz). При СТО нямаме никакви промени широчината у и по височината z, промени има само то t/w и по х, затова у и z в случая със СТО се игнорират. Навиване (промяна) на измеренията х и w/t би трябвало да има заради промяната на хода на часовниците и заради лоренцовото скъсяване с промяната на скоростта.

Ако опитаме да включим и гравитацията, тогава нещата могат да се представят и като завъртане на цилиндъра (с увеличаването на гравитационния потенциал) до тор:

23.thumb.jpeg.17c00ed9f6782bfb0ad9d5bd2934d97e.jpeg

Това завиване до тор може да стане както при хоризонтален цилиндър (измеренията х и w на обект в покой, където движението със скоростта на светлината 1с е по измерението w), така и при вертикален цилиндър (движение със скоростта на светлината по х). Освен това, именно торът е фигурата, която се използва при изграждането на туисторите на Пенроуз (на следващото изображение оранжевият кръг, наклонения, е влакно на Хопф /Hopf fibration/).

29.thumb.jpeg.8327f9bb0a49d7fe03652a5d3a5915f2.jpeg -.thumb.jpeg.7a36c180544a40a99df44edc29110242.jpeg

Пресъздаването на влакно на Хопф от точка на риманова сфера съвсем не е случайно. Сянката на окръжност върху четиримерна хиперсфера се проектира като точка в 2D (риманова сфера), както сянката на самата четиримерна хиперсфера в 3D е познатото триизмерно кълбо (на което ние виждаме само двуизмерната му повърхност, ако е непрозрачно).

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

"Огъването" има смисъл на отклонение на геометрията с която работим от евклидовата ...

Нека да поставя въпроса така: кое налага използването на неевклидова геометрия?

Аз разбирам, че Айнщайн е избрал да използва Риманова геометрия - но той чоп ли е теглил,
за да я избере - или това се базира на някакви физически наблюдения?

Физическата реалност е доказано евклидова. Значи на Айнщайн явно просто му се е искало да
използва Риманова геометрия - и такава е избрал - а не че физическата реалност го налага.

Хубаво, но след като веднъж е избрал неевклидова геометрия за неговия модел на гравитация,
веднага се поставя въпроса доколко този модел е реалистичен. Защо се ползва неевклидова
геометрия за описание на реалност, която е доказано евклидова.

Тук е ключът от бараката и моделът на Айнщайн няма как коректно да отразява действителността,
след като принципно я представя некоректно.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, gmladenov said:

Нека да поставя въпроса така: кое налага използването на неевклидова геометрия?

Аз разбирам, че Айнщайн е избрал да използва Риманова геометрия - но той чоп ли е теглил,
за да я избере - или това се базира на някакви физически наблюдения?

Физическата реалност е доказано евклидова. Значи на Айнщайн явно просто му се е искало да
използва Риманова геометрия - и такава е избрал - а не че физическата реалност го налага.

Хубаво, но след като веднъж е избрал неевклидова геометрия за неговия модел на гравитация,
веднага се поставя въпроса доколко този модел е реалистичен. Защо се ползва неевклидова
геометрия за описание на реалност, която е доказано евклидова.

Тук е ключът от бараката и моделът на Айнщайн няма как коректно да отразява действителността,
след като принципно я представя некоректно.

Налага го неевклидовата взаимовръзка между времето и пространството (неевклидова, псевдоевклидова, както в ОТО, така и в СТО). Физическата реалност не е доказано евклидова, защото връзката между времето и пространството също е част от физическата реалност и е доказано неевклидова. Геометрията на пространството на Вселената също не е доказано евклидова, защото дори нашия нищожен мащаб, от който я анализираме, да ни изглежда евклидов, то Вселената е прекалено огромна, за да успеем да разрешим категорично този въпрос (в много малък мащаб фигури както в хиперболично, така и в елиптично пространство, както и самите хиперболични и елиптични пространства като цяло, изглеждат евклидови). Айнщайн е избрал римановата геометрия, понеже така се преодоляват грешките, които дава нютоновата теория относно астрономическите наблюдения и изчисленията чрез ОТО се покриват стриктно с наблюденията. Когато си изчисляваш заплатата и по една формула получаваш една сума, която не отговаря на парите, които получаваш реално, а по друга формула получаваш точната стойност на заплатата ти - не ти остава нищо друго, освен да приемеш първата формула за невярна и втората формула за вярва, независимо колко това ти харесва или не ти харесва.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, gmladenov said:

Нека да поставя въпроса така: кое налага използването на неевклидова геометрия?

Същото, което някога е налагало използването на евклидовата геометрия - поведението на реалният свят. Нищо друго.

Евклидовата геометрия е описвала съотношенията в света достатъчно точно, когато не сме имали по-съвършени уреди. С техната поява се оказва - експериментален факт! - че тя не е достатъчно точна, и ако искаме да знаем повече, трябва да ползваме неевклидова. А това, че още Риман преди 170 години я предлага, и Айнщайн преди 100 години успява да я включи в моделите за света, са просто велики мисловни постижения. Ти гледай доказателствата, които ги потвърждават, там са фактите и всички отговори на твоите въпроси. Но ти не си стигнал до там май...

Преди 5 часа, gmladenov said:

Физическата реалност е доказано евклидова. Значи на Айнщайн явно просто му се е искало да
използва Риманова геометрия - и такава е избрал - а не че физическата реалност го налага.

Имаш ли идея какво значи "доказано"? Не, и за това е цялото ти тръшкане.

Физическата реалност не е евклидова, и това е факт, потвърждаван непрекъснато последните 100 години. Затова и е заменена геометрията с риманова, включена в модела на ОТО.

Ти имаш много вкаменени представи за света. Кой е по-добрият модел - римановата геометрия, на база която са получени съвременните точни резултати, или евклидовата геометрия, поради неадекватността на която са изградени съвременните модели с неевклидова геометрия?

Заблуден си, разсъждаваш с предубеждения вместо факти, от там и мъката с разбирането на причинно-следствените връзки във физическата методология.

Преди 5 часа, gmladenov said:

Хубаво, но след като веднъж е избрал неевклидова геометрия за неговия модел на гравитация,
веднага се поставя въпроса доколко този модел е реалистичен. Защо се ползва неевклидова
геометрия за описание на реалност, която е доказано евклидова.

Отново се объркваш с предразсъдъци. Неевклидовият модел дава по-точни резултати от евклидовият, което е факт. Това, и само това е необходимо и достатъчно основание за неговият избор като основен. Потвърждението на предсказанията на даден модел с наблюденията, и грешките на друг, са единственото основание кой модел да се предпочете. Затова е избрана неевклидовата геометрия. Елементарно е, стига да не тръгваш с предубежденията напред. Именно това доказва коя геометрия е по-адекватна на реалността, а не предразсъдъците

Всички въпроси във физиката се свеждат до сравняване на точността на предсказването на моделите. И евклидовата геометрия губи по всички параметри. Тя е просто приближение, достатъчно удобно за ежедневни нужди в някакви ограничени условия, но не точно, ако искаме повече.

Преди 5 часа, gmladenov said:

Тук е ключът от бараката и моделът на Айнщайн няма как коректно да отразява действителността,
след като принципно я представя некоректно.

Точно моделът на Айнщайн е по-точен и коректен от евклидовият модел. Но ти има много още да учиш, за да разбереш защо физиката е предпочела този модел. Защото ти не мислиш с фактите, а заместваш мисленето с предубеждения.

Не от добро в науката се предпочита по-сложен модел пред по-прост. По-простият модел дава възможност с по-малко усилия да се изграждат представи с мозък, чиято интуиция е изграждана в достатъчно опростена среда. Но сложният модел е по-точен в детайли, недостъпни за тази интуиция, и за това простият модел който тя налага не върши работа когато се работи с детайлите.

Нещо и от бараки не разбираш, а тук се опитваме за физика да говорим :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, gmladenov said:

Аз разбирам, че Айнщайн е избрал да използва Риманова геометрия - но той чоп ли е теглил,
за да я избере - или това се базира на някакви физически наблюдения?.

За това триябва да проследиш историята на създаването на ОТО. За което има писано много например тези

https://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/1_2014.pdf    (https://arxiv.org/abs/physics/0504179)

 

https://sites.pitt.edu/~jdnorton/teaching/HPS_0410/chapters/general_relativity_pathway/index.html

 

https://www.mpiwg-berlin.mpg.de/research/projects/DEPT1_Schemmel-GeneralRelativity

 

https://www.youtube.com/watch?v=Qq7Wi_gVzdw

 

Редактирано от Gravity
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

@Станислав Янков

Според мен, проблема който ти срещаш е че имаш неподходящ подход. Ти се опитваш да учиш математика (и физика) все едно е философия. Четеш (и гледаш) само популярни изложения и се опитваш от контекста да разбереш смисъла. Това което се получава е, че свикваш с терминологията и я изпозлваш по подобен начин, но въщност не разбираш никое от понятията дори не знаеш никоя от дефинициите.  Също така ти започва от края и се опитваш да четеш направо сложните неща без да си усвоил, дори без да си погледнал, по-основните. Този път води само до дълги и безсмислени постове. 

Ако имаше пряк път, хората щяха да го изпозлват. Но няма! Единственият начин е да се извърви дългия и стръмен път, който започва от по-елементарните части от математиката и включва много решаване на задачи. Погледни програмата в математическия факултет на произволен университет. Никъде не започват от това какво е туистър. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Gravity said:

@Станислав Янков

Според мен, проблема който ти срещаш е че имаш неподходящ подход. Ти се опитваш да учиш математика (и физика) все едно е философия. Четеш (и гледаш) само популярни изложения и се опитваш от контекста да разбереш смисъла. Това което се получава е, че свикваш с терминологията и я изпозлваш по подобен начин, но въщност не разбираш никое от понятията дори не знаеш никоя от дефинициите.  Също така ти започва от края и се опитваш да четеш направо сложните неща без да си усвоил, дори без да си погледнал, по-основните. Този път води само до дълги и безсмислени постове. 

Ако имаше пряк път, хората щяха да го изпозлват. Но няма! Единственият начин е да се извърви дългия и стръмен път, който започва от по-елементарните части от математиката и включва много решаване на задачи. Погледни програмата в математическия факултет на произволен университет. Никъде не започват от това какво е туистър. 

Да, проблем ми е, че отрано не съм започнал със строги физически дефиниции, но преди да дойда в този форум - въобще не се интересувах особено, защото нямаше с кого да дискутирам повече или по-малко сериозно. Например, точно тук, от Скенер и от теб, ми беше привлечено вниманието към неевклидовите геометрии (покрай началните ми игрички с “отрицателни измерения” и другите подобни) и ако първоначално нямах абсолютно никаква представа, че съществува такова нещо като неевклидови геометрии, камо ли пък да имам поне някаква идея, за какво всъщност иде реч, то днес вече въобще не е така и в бъдеще ще научавам още повече…

Към популярните изложения се насочвам, защото почти само там има някакви изображения и опити за визуално демонстриране на геометрии. Сякаш днешната физика акцентира изключително много на математиката и алгебрата, а геометричните представяния сякаш са изоставени и са сериозно недоработени. А не би трябвало да е така, защото навсякъде, където говорим за пространство, неизбежно говорим и за геометрия и геометрични зависимости и неспособността на днешната физика да представи всичко и по точен геометричен начин чисто и просто означава, че някои неща не се разбират достатъчно добре (напредналата алгебра не успява да се свърже с точно прилежаща геометрия).

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 25.03.2024 г. at 14:17, Станислав Янков said:
On 25.03.2024 г. at 11:37, kipen2 said:

Не, по измеренията не се движи материя! Материята просто се движи, а за описването на това движение използваме координатни системи с координатни(числови) оси, които се наричат "измерения".

Пътищата се създават от машини (движенията на материята дефинират броят и естеството на измеренията, съобразно транслационните и ротационни симетрии и други съображения) и по пътищата се движат машини (по измеренията се движи материя). Защо това, че пътищата се създават от машини (движенията на материята дефинират измеренията) да забранява по пътищата да се движат машини (по измеренията да се движи материя)?

 

On 25.03.2024 г. at 11:37, kipen2 said:

имаш предикат 1 - "материята се движи по измерения". Имаш и косвена рекурсия, с която затваряш цикъла - предикат 2 - "не може да говориш за измерения без материя". И какво се получава - има материя ->има измерения -> има материя ->има измерения.

 

.... ако не знаеш какво е "Чайникът на Ръсел", ще ти споделя, че съдържа идентичен циклаж, косвена рекурсия, каквато ти си въвел в твърденията си.

Накратко е, че има "летящ Чайник", който е измислен от Бертранд Ръсел обект, и който не може да се види, но той твърди, че съществува, независимо от това, че никой не може да го види. 

Покажи ми някъде "измерение", ако ще и в Долни Тръмбеш да се намира!!!

Иначе, ако не успееш -

On 25.03.2024 г. at 14:17, Станислав Янков said:

Разбираш ли, защо нещата изглеждат като заяждане?

 

п.п. също така, не съвременната развита алгебра не прави връзка с геометрията, ами алегбричните записи, в по-голямата си част са аналитично изражение на геометрични зависимости... дори и в КМ, вълновата функция няма физически смисъл, без да е "вързана" с аналитичното изражение на геометрията на пространството, произтичащи от Хамилтониана. ....просто, както ти споменах, ексхибиционистично представяш в темата процесът ти на учене на основни взаимозависимости между параметрите в по-високи като размерност математически модели.... но, фикс-идеята, която те мотивира да се учиш, ти пречи да разбереш, че това са математически модели. Абстрактни са. А и същата фикс-идея е и мотиватор за прибързаното ти решение, че разбираш критичните ми бележки... ама все тая.... 

Редактирано от kipen2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, kipen2 said:

Покажи ми някъде "измерение", ако ще и в Долни Тръмбеш да се намира!!!

Не е нужен никакъв Долни Тръмбеш, просто се разходи напред-назад и лично ще регистрираш присъствието на едно измерение. Ако се поместиш наляво-надясно и подскочиш нагоре-надолу - лично ще регистрираш присъствието на още две измерения. Виж, координати на някаква координатна система обаче - това със сигурност няма как да се посочи като нещо реално, защото е просто измислен, мисловен модел, въображаема конструкция, спрямо която сравняваме и оценяваме всичко останало.

Това за “Чайникът на Ръсел” е наистина поредното интересно нещо, за което научавам от теб, благодаря. Все пак, основния ти принос за обогатяването на познанията ми си остават многообразията - оказват се все по-интересен подход, колкото повече научава за тях човек.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Станислав Янков said:

Не е нужен никакъв Долни Тръмбеш, просто се разходи напред-назад и лично ще регистрираш присъствието на едно измерение. Ако се поместиш наляво-надясно и подскочиш нагоре-надолу - лично ще регистрираш присъствието на още две измерения.

"Измерения", дори и да не е в значението на "числови оси", а като "степени на свобода", отново е свързано с наблюдателя и отражението на движението на материята като числов запис. Не разбираш какво ти пиша... губиш представа за границата между "реално" и "имагинерно", между "материално" и "идеално"....

Не те обвинявам в нещо лошо с тези ми констатации. Просто както знаеш за "Чайникът на Ръсел", така вероятно не знаеш и за "Черният монах" на Чехов. В никакъв случай не искам да "убивам черния монах", но все пак сме в раздел физика и въпреки, че са досадни, някой подробности са важни. Когато се пише за "измерения" като "степени на свобода", неотклонно трябва да се съобразяваме че става въпрос за възможности за движение във физическото пространство - а то има 3 измерения. От тази граница нататък всичко е в полето на "идеалното", абстрактни представи, в защитаването на правотата на която и да е различна от друга, могат да се раждат само безсмислени спорове.

Редактирано от kipen2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, kipen2 said:

"Измерения", дори и да не е в значението на "числови оси", а като "степени на свобода", отново е свързано с наблюдателя и отражението на движението на материята като числов запис. Не разбираш какво ти пиша... губиш представа за границата между "реално" и "имагинерно", между "материално" и "идеално"....

...

Когато се пише за "измерения" като "степени на свобода", неотклонно трябва да се съобразяваме че става въпрос за възможности за движение във физическото пространство - а то има 3 измерения. От тази граница нататък всичко е в полето на "идеалното", абстрактни представи, в защитаването на правотата на която и да е различна от друга, могат да се раждат само безсмислени спорове.

При СТО за анализ се ползва групата на симетрии на Поанкаре, която води до четири измерения на пространство-времето (самата група на Поанкаре е десетмерна). При движение със скоростта на светлината четвърто пространствено измерение W напълно съвпада с диаграмната ос T, точно както при покой измерението Х напълно съвпада с диаграмната ос Х. Няма никаква основателна причина, четвърто пространствено измерение W да се счита за по-малко реално от измерението Х (посоката на движение).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, Станислав Янков said:

При движение със скоростта на светлината четвърто пространствено измерение W напълно съвпада с диаграмната ос T, точно както при покой измерението Х напълно съвпада с диаграмната ос Х. Няма никаква основателна причина, четвърто пространствено измерение W да се счита за по-малко реално от измерението Х (посоката на движение).

Станиславе! Не те разбирам вече, защо копаеш дъното...

Първо - движението е относително. Един обект в една отправна система се движи със скоростта на светлината (условно), в друга същият обект е в покой. Във всяка от тези системи той се описва с координатна система, условно приета в покой: в първият случай това е системата на наблюдателя, спрямо който се движи обекта, във втория случай - системата на наблюдател, неподвижен с обекта.

Измеренията са параметри в тези отправни системи, и в двата случая техните характеристики са съвсем различни. Съпоставянето на поведенията им става чрез координатните преобразования. В първият случай обекта "се движи" по измеренията дефинирани чрез координатната система на наблюдателя, във вторият случай "движенията" му са спрямо съвсем друга координатна система, със съвсем други избрани измерения. Едните измерения не са другите, затова и "движението по измерения" е само условен израз, не изразяващ някаква абсолютност. В едни и същи условия можеш да си въведеш много различни координатни системи, с различно ориентирани координатни оси ("измерения"), и по всяко такова измерение "движението" ще е различно. Затова и слагам "движение по измерение" в кавички", защото смисълът не е на реално преместване по реално измерение. И ползването на такава терминология може да въведе в заблуждение и да предизвика търсене на нещо което го няма.

По тази причина, никаква абсолютност няма в измеренията. Не можеш да говориш за едно и също w в двата случая, то е условно за всеки от тях.  Защото това не са реални обекти, а само условни параметри, описващи движение, но не участващи в него, не зависещи от него. И ролята им е само на параметри, с които се описват повече или по-малко симетрии на света, съответно предполагат повече или по-малко закони за съхранение на някакви измерими величини (по теоремата на Ньотер). Погрешно е да се стремиш да си представяш измеренията като някакви линии, които стърчат или се навиват. В полярна координатна система имаш ъгли, играещи ролята на "измерения", те нямат линейни изображения. Това с "навиването" на измеренията е популяризаторски артефакт, който според мен носи повече вреди от колкото ползи. Както и популяризаторството изобщо в такива сложни теми.

Прекалено си се вторачил в тези измерения, без изобщо да ги разбираш какво са, за какво служат. И на начертателната геометрия прекалено наблягаш. Начертателната геометрия е патерица, която не е задължителна, и е добре човек да може да се отърси от нея, а да познава законите и. В това отношение също изглежда имаш много пропуски.

Предлагам ти една книжка по диференциална геометрия, в която ги има основите, ще видиш, че никой не набляга на измеренията като нещо изключително. Тази книжка някога ми помогна доста да разбера нещата, макар и да не е много лесна. Засяга и СТО, и накрая има глави за ОТО. Формулировката се подразбира за 4 измерения, но формулите нямат ограничение да се ползват за повече без да се променят. Книжката е "Тензорно смятане" от Лихнерович. След като натиснеш линка, за книжката натискаш GET най-горе. Надявам се това да въведе някакъв ред в представите ти :) Не е задължително да изучиш всичко, важно е да схванеш главната идея и механизъм. И ще минаваш без всякакви чертежи, такива няма и в книгата.

И разбира се, тази книжка не е достатъчна, а и може би ти трябва и нещо по-опростено (тази книжка не е начало, а скок в средата на проблема, любимият ми метод на изучаване от вътре навън :)). Потърси някакъв курс по аналитична геометрия преди това, това е добра стъпка към диференциалната. Геометрията не са чертежи, тя е много повече, и чертежите в много случаи ограничават и вредят, и деформират начина на мислене. Но това са дефекти от стандартният курс на обучение... Чертежите са полезни при въвеждане на базови понятия, например ъгъл, но после няма помощ от тяхна страна когато става дума за ъгъл между N-мерни повърхности например...

Опитай малко по-системно да изградиш знанията си. Потърси информация за нещата които разбираш, че са ти пропуски, и четейки изявявай други пропуски. Защото както хаотично си го подхванал, ще отнеме много повече време за да стигнеш до разумен резултат (познавам го този подход, и аз съм го изпитвал, но с малко мислене и организация бързо се преодолява).

И после пак препрочети нещата, които сега те увличат. Ще имаш съвършено различен поглед към тях, и ново разбиране, ще разбереш кое е по-важното и кое не толкова.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 часа, scaner said:

Станиславе! Не те разбирам вече, защо копаеш дъното...

22.thumb.jpeg.9cac5fd6ef1d26f31bd33bf6cc21d939.jpeg.5ed2eb3dfbff0b8c9a3e2e3749b317c1.jpeg -3.thumb.jpeg.fa8fedaa91e5bf8762ba17583d676165.jpeg

Имаме две крайни ситуации - покой (0с) и движение със скоростта на светлината (1с). При покой на масивните форми, четвъртото пространствено измерение w (отговорно за проявата на време t, на ход на часовниците) е увито до планков размер, а измерението х (посоката на движение и дължината по посоката на движение) е разгърнато, право, вероятно безкрайно (кривина с безкраен радиус). Цялата материя по измерението w се движи, от гледна точка на обект в покой, със скоростта на светлината 1с и това намалява размера на цялото измерение, от гледна точка на същия обект в покой, до един планков отрязък време (интервалите АВ, ВС, СD и т.н.). По права, безкрайна диаграмна координатата t, планковите времеви отрязъци АВ, ВС, СD и т.н. се натрупват един след друг (в случая - един върху друг) и 5,39106(32) х 10 на степен 44 броя от тях съставят една секунда време върху диаграмната времева координата t, а според подхода на Епщайн движението със скоростта на светлината 1с става по времевата координата t. Скоростта по оста х, от гледната точка на масивен обект в покой, е нулева и измерението х е разтегнато до право, клонящо към безкрайност или дори безкрайно (кривина с клонящ към безкрайност или безкраен радиус) и така в случая измерението х съвпада с формата и естеството на диаграмната координата х (права и безкрайна в двете посоки от центъра 0, каквито са и всички останали координати без изключение, както в декартовата, така и в пространствено-времевата диаграма на Минковски).

При противоположната ситуация, движението със скоростта на светлината на безмасовите форми по пространствената диаграмна координата х (посоката на движение и дължината по посока на движението), увито до планков размер 1,616252(81) х 10 на степен 35 части от метъра (планковата дължина, равна на планковото време като пространствено отстояние) е измерението х и този път то е това, което дава множеството наслагвания един след друг по координатата х на множество планкови отрязъци пространство АВ, ВС, СD и т.н. и движение със скоростта на светлината 1с през пространството (през диаграмната пространствена координата х) по Епщайн. Този път разгърнато до идентично с правото и безкрайно състояние на диаграмната координата t е четвъртото пространствено измерение w (w съвпада с формата и естеството на диаграмната координата t, което се дължи на нулевата скорост на движението на цялата материя по него, докато цялата материя се върти по измерението х със скоростта на светлината 1с и това прави измерението х да изглежда с планкова дължина от гледната точка на покоящ, масивен страничен наблюдател). Ако движещата се със скоростта на светлината форма можеше да има гледна точка - на нея щеше да ѝ изглежда, че дължината на Вселената по посока на движението на формата се е свила и че формата практически се телепортира между началната и крайната си точка на движение.

Засега не съм в състояние да обясня настоящите си представи по-детайлно. Нямам претенции това да са окончателните ми представи, точно както постепенно се отказах от временното ми разбиране за "отрицателно четвърто пространствено измерение w", но за момента нямам и по-добро разбиране и докато не развия такова - ще продължа да ползвам това. Тук няма никаква абсолютност (неизменност при всички обстоятелства) на измеренията (това е съвсем очевидно от горните ми обяснения), само твърдя, че степените на свобода, които ги дефинират, са съвсем реални, измеренията могат да се регистрират съвсем реално при движението на човек насам-натам, докато координатните системи (които и да било) съществуват единствено в човешките представи, като идеализиран модел за сравнение, който не можеш да регистрираш по никакъв начин като физически обект и диаграмните координати не съвпадат във всички случаи с пространствените измерения (особено това важи, когато говорим за повече от три пространствени измерения). Ако ти казваш, че само материята, чиито движения дефинират (чрез степените на свобода и законите за запазване) измеренията, е реална и нито измеренията, нито координатите са реални - добре, няма да споря с това, приемам го. За мен важното е намирането на точната геометрия, която пасва най-вярно на алгебрата на СТО, ОТО и КМ и каквато досега почти липсва. Тоест - липсва в много по-голяма степен от липсата на точна алгебра. Но опити за по-напреднали геометрични разработки все пак има (спинорите, влакната на Хопф, туисторите) и те въобще не са за подценяване.

Благодаря за "Тензорно смятане", ще ми върши добра работа дълго време. Не съм в състояние да усвоя и разбера всичкия огромен брой подробности, с които започнах да се сблъсквам отведнъж (комплексно-числов анализ, n-мерни многообразия, разслоения и калибровъчни свързаности и всичко останало) и затова опитвам да надграждам малко по малко, като постоянно се връщам напред-назад относно различните неща, които ме интересуват. Така чета и различните книги. Например сега, когато се връщам пак към комплексните числа, започва да ми става ясна по-добре тяхната полезна роля. По-горе писах, че няма пето пространствено измерение във връзка със СТО и ОТО (ако съществува реално такова, негова форма, състояние и приложение са различни от начина, по който го представят Калуца-Клайн). Просто си изграждаме фиктивно пето измерение с права координата, за да успеем да добием представа за геометричните форма (кривините в 3D) на четвъртото пространствено измерение. За подобна цел отлична алгебрична работа биха вършили комплесните форми с имагинерни стойности. Точно подобно на Римановата сфера, която е 1-мерно многообразие, но с допълнително комплексно измерение.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не може ли и при СТО, и при ОТО причината за забавянето на хода на часовниците да е една и съща - скоростта на движение? Съгласно обясненията, свързани с ОТО, докато ябълка пада по гравитационната кривина, образувана от материалната концентрация на Земята, в същото време повърхността на Земята се ускорява в противоположната посока, към ябълката. Докато въпросната ябълка се движи по гравитационната кривина, тя се ускорява към повърхността на Земята и все по-високата скорост спрямо първоначалния момент Т0, когато се откъсва, води до забавянето на хода на часовниците на ябълката. Когато накрая ябълката падне върху земната повърхност, тя започва да се ускорява нагоре към Космоса, заедно със земната повърхност, върху която стои. Заради гравитационната кривина видима промяна на местоположението на ябълката няма, но всъщност тя се движи със съответното ускорение и това е гравитационния потенциал, заради който часовниците работят забавено при гравитацията. Ябълката върху земната повърхност се движи със скорост, равна на необходимата за съответното забавяне на хода на часовниците в съответния гравитационен потенциал, но заради гравитационната кривина и’ се налага да изминава и повече пространствен път, затова отстрани изглежда, че си стои неподвижно върху земната повърхност. Пътят и’ през пространство-времето обаче е по-къс и затова и ходът на часовниците и’ е по-бавен. Това би могло да са част от съображенията за така наречения Речен модел. С увеличаването на концентрацията на масата в дадена пространствена област се увеличава и стремежът да бъде достигнато движение със скоростта на светлината, като при пропадане в черна дупка движение със скоростта на светлината се достига винаги, най-късно в центъра на черната дупка (областта на сингулярността), в зависимост от началното направление и скорост на пропадащия обект (в случай, че цялата погълната от черната дупка материя/енергия не се събира в нейния хоризонт на събитията).

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

13.thumb.jpeg.18bee4129f6c4184a76a7dd12b5ee777.jpeg 15.thumb.jpeg.968525d5e0beb3efde11813f4beabb6b.jpeg

Би могло да се каже, че и при СТО, и при ОТО причината за забавянето на часовниците е една и съща - скоростта на движение. От гледната точка на обект в по-слаб гравитационен потенциал, обект в по-силен гравитационен потенциал се движи с по-висока скорост през пространството и изминава по-кратък релативистичен път през пространство-времето, затова и часовниците му тиктакат по-бавно. Обектът в по-малкия гравитационен потенциал не забелязва промяна на местоположението на обекта в по-големия гравитационен потенциал спрямо себе си, понеже обектът в по-големия гравитационен потенциал се движи с по-голяма скорост, но и изминава повече пространствен път (през кривината, заради четвъртото пространствено измерение). Вместо да се движи по права, както е при СТО, движението е по хипотенуза на правоъгълен триъгълник, както е при ОТО (вариантът на СТО би бил цилиндричната форма на пространство и време, показана на изображенията като нютоновото представяне на гравитацията).

Лоренцовото скъсяване вследствие на по-високата скорост (по-голям гравитационен потенциал) също присъства. Това е стремежът на всичко да се събере в една точка, докато пропада по гравитационна кривина. Голямата разлика между СТО и ОТО е тази, че докато при СТО лоренцовото скъсяване действа само на едно пространствено измерение (посоката на движение х), заради плоското пространство-време при СТО, то при гравитацията лоренцовото скъсяване вследствие на по-високата скорост (по-големия гравитационен потенциал) действа на всичките три пространствени измерения х, у и z, заради огънатото през четвъртото пространствено измерение пространство-време на ОТО, вследствие на масивните концентрации.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да разгледаме по-внимателно въпроса с измеренията и с какви многообразия се свързват те по отношение на физиката. Накратко за многообразията и какво представляват те. Условно да разгледаме три свързани помежду си многообразия - четиримерното пространство-време на Минковски като базис М, точките по М, разслоени като нишки V и цялостното разслоение В, което съдържа всички нишки V. Базисното многообразие М е четиримерното пространство-време на Минковски, а всяка нишка V съдържа, да речем, всички допълнителни компактифицирани измерения над четири от супер-струнната теория. И М, и V, и В (разслоението, сборът от всички нишки V) са многообразия. Размерността на разслоението (многообразието) В е сборът двете останали многообразия М + V (произведението на двете, М х V, дава общия обем на многообразията М и V).

.thumb.jpeg.17e72efa2fe2d36e026b13de97567db3.jpeg

Едно от първите пространство-времена, с които се е работело в древността, е било пространство-времето на Аристотел. Естествено, по времето на Аристотел, както и по това на Галилей и Нютон, не е съществувало понятие "пространство-време", но при анализ на техните виждания в детайл може да се приеме, че ако изброените знаеха за това понятие - неизбежно щяха да го използват. При аристотелевото пространство-време и пространството, и времето са били смятани за абсолютни, затова то е било представяно като две евклидови пространства (многообразия) Е1 х Е3. Изцяло евклидова свързаност, без никакви разслоения и нишки и без нищо особено. Съвсем базови пространство и време, свързани изцяло линейно, евклидово и монолитно.

1.thumb.jpeg.4a426335d661b2acb77e4626e0d310c9.jpeg

При следващия етап, въвеждането от Галилей на пространствената относителност, вече получаваме две многообразия с разслоение помежду им, като Е1 (времето) е вече абсолютния (евклидов) едномерен базис, докато Е3 отново е тримерно пространство, но тук то вече представлява нишка от разслоение. Това е галилеевото пространство-време.

2.thumb.jpeg.fa697079ed1746a48a5fc1d81eb50dcb.jpeg

Ако към галилеевото пространство-време добавим законите на Нютон и принципа на еквивалентността, открит от Айнщайн относно гравитацията (очевидно е, че в тази логика не се следва историческото случване на откритията, а тяхната съвместимост към конкретни, последователни съчетания от многообразия), ще получим пространство-време на Нютон-Картан, което представлява обобщение на галилеевото пространство-време. Липсата по времето на Нютон на подхода с разслоенията не му е позволила да представи законите си като галилеево-инвариантни и го е принудила да постулира абсолютното пространство, заедно с абсолютното време (еристотелевото пространство-време).

3.thumb.jpeg.b201868aceacf4a4be7a65b27e4bb099.jpeg 4.thumb.jpeg.087e97ddcb56914ef8afcb05b2ec9825.jpeg

Дотук всичко можеше някак да се представи като част от многообразие, съставено от две под-многообразия, от които едното (времето Е1) е абсолютно и представлява базис, а другото (пространственото многообразие Е3) е относително и затова се разслоява като отделни нишки във всяка от точките на базиса. Въвеждането на ограничението за скоростта на светлината като максимално-възможната скорост в познатата Вселена ликвидира абсолютността на времето Е1 и така то престава да бъде базисно многообразие, ами също преминава в състава на нишките от разслоение, където са и останалите три пространствени измерения. Тогава всяка от нишките става М4-многообразие (четиримерното пространство-време на Минковски). От своя страна, реалното четиримерно пространство-време на Минковски и СТО (когато считаме всички четири измерения за реални) или четиримерната нишка на разслоение, под формата на пространдство-време на Минковски (когато считаме всички четири измерения за нереални, имагинерни) се обобщава до Общата теория на относителността на Айнщайн по същия начин, по който галилеевото пространство-време се обобщава до пространство-времето на Нютон-Картан. И заради всичко това се налага да изоставим нютоновия подход със сили и полета в полза на пространствено-времеви геометрии, кривини и скорости. Впрочем, ето нещо интересно, което Пенроуз пише:

5.jpeg.fe5387e82d95d6ae3ae94c361f59a929.jpeg

Всичко до момента е според Роджър Пенроуз и аз го приемам изцяло и мисля да продължа да го ползвам в този му вид и по-нататък. А това по-нататък (така наричаното от някои тук мое художествено творчество в темата за физиката) е следното. Всички измерения без изключение, включително трите пространствени, са разслоения и не са прави (трите пространствени са с радиуси, клонящи към безкрайност или безкрайни). Вселената е 4D+ и всички четири или повече измерения са пространствени и са съвсем  равностойни едно на друго, независимо от радиусите им в едни или в други ситуации (големи-прави, малки-огънати, компактифицирани). Няма измерения, включително и такива над трите, които да са по-малко реални от останалите (включително трите). Или  всички измерения, без изключение, са еднакво реални, или всички измерения, без изключение, са еднакво нереални (който-както ще да си избере да ги представя, но при всички случаи всички измерения, без изключение, са пространствени и съвсем равностойни едно на друго - всички са нишки от 4D+ разслоение. Ако съществува някакъв базис, от който да се разклоняват всички тези измерения, това може да бъде или 0-мерното измерение (идеалната, безразмерна точка, която на макрониво се асоциира с момента СЕГА), или някакво друго базово, абсолютно свойство на Вселената, различно от измерение. А ефектите на СТО и ОТО са различни форми на съчетание между четири пространствени измерения помежду им (огъвания, кривини от различно естество в четиримерното пространство-време).

-4.jpeg.4e474c5c49a36eb0c6a9e38c3d16e295.jpeg -3.thumb.jpeg.19ccfc74db7e56a13e42114e02b8e2d6.jpeg 

-1.thumb.jpeg.3202487b7f079c208927bfc48b41c04a.jpeg

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 30.03.2024 г. at 5:54, deaf said:

Парадоксът на Ферми. Накратко:

"Вселената е безкрайна,но защо не можем да намерим живот никъде другаде,освен на Земята?"

 

А как търсим? Слушаме радио сигнали, сякаш извънземните си кореспондират с ВЕФове.

Между другото ако някой извънземен отдалечен на 200 светлинни години прослуша земята ще стигне до заключението че тук няма живот понеже преди 200 години не е имало радио, а след 200 години може пак да няма понеже ще сме измислили други по-добри методи на комуникация. 

 

 

Редактирано от Кибик
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

-5.thumb.jpeg.276b091eaadde5746686588d116c64f7.jpeg -6.jpeg.3b2057bd51837f3b2d3f6250a08055ff.jpeg

Следва отново графа лично мое "художествено творчество" - никъде другаде досега не съм срещал нещата разглеждани точно по този начин, затова ще си позволя да им припиша лично мое авторство. 😃 Какво е изцяло евклидово пространство, независимо с каква размерност (1, 2, 3, произволен брой повече от 3, до безкраен брой пространствени измерения)? Това е добре познатото от ежедневието контейнерно пространство, но с една много важна особеност, която го отличава от всичко останало - това е пространство на абсолютния покой и празнота. Изцяло евклидовото пространство е идеализирано, имагинерно състояние на чисто празно пространство, без нищо в него, както и без никакво движение и никакво време (едва ли такова нещо може да съществува реално). Нулевата скорост на движение на материята в него прави измеренията му разтегнати до клонящ към безкрайност или безкраен радиус (чисто прави и безкрайни в двете им противоположни посоки координати) - идеализираната декартова координатна система (двумерна, тримерна, произволно-мерна).

Ако искаме реално пространство, с разнообразни физически форми и движения - това е пространство-времето на Минковски. За да получим някакви форми и движения, от базата на идеализираното контейнерно, празно, неподвижно, безвремево, имагинерно четириизмерно евклидово пространство трябва да се обособи разлика в скоростите, а от там и в размерите (радиусите), поне по едно от четирите измерения, тоест - трябва поне едно от четирите измерения да се обособи като времево и идеализираното евклидово пространство с повсеместна нулева скорост по всички координати да стане неевклидово четириизмерно пространство-време, с всевъзможно разнообразие от скорости между 0 и 1с (скоростта на светлината). Само в четириизмерно пространство-време с разлики между радиусите (размерите, съвкупните скорости на движение на материята) на измеренията можем да обосновем разнообразие от форми с едно измерение по-малко (триизмерни) и движения по четвъртото времево измерение. Искаме ли идеализирано празно, контейнерно произволно-мерно евклидово пространство да го напълним с движение и форми - едно от измеренията трябва да стане времево и пространството да престане да бъде евклидово, а да стане псевдо-евклидово пространство-време.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Какво означава сливане на пространството и на времето на околопланкови дължини? Когато опитаме да разгледаме Специалната и Общата теория на относителността геометрично и през призмата на пространствени измерения, по ред причини първото подозрение, което ни хрумва е, че движението при СТО (и електромагнетизма въобще) се дължи на наличието на четвърто пространствено измерение, докато ефектите на гравитацията и ОТО въобще се дължи на пето пространствено измерение (или пък обратното - ОТО е вследствие на четвърто измерение, а СТО е следствие на пето измерение, което е теорията на Калуца-Клайн). Засега ми се струва, че не е задължително да се въвежда чак пето пространствено измерение, за да се обяснят успешно и СТО, и ОТО. За адекватно обяснение на двете може да се мине и само с четири пространствени измерения, четвърто пространствено измерение дава много широки възможности, включително и за всевъзможни форми на движенията на материята през него, освен всевъзможните скорости между 0с и 1с.

Ако игнорираме координатите на височината z и на широчината у и разглеждаме само дължината по посока на движението х и четвъртото пространствено измерение w, чието присъствие се отразява като времевата координата t, при движение на материята със скоростта на светлината 1с по измерението w (координатата на времето t), дължината на това измерение се свива до планковия отрязък време, а дължината на измерението х клони към безкрайност или е равна на безкрайност. Обратното, при движение на материята със скоростта на светлината 1с по измерението х (дължината по посока на движението), увито до планков отрязък дължина вече е измерението х, а дължината на w (по координатата t = w) клони към безкрайност или е равна на безкрайност.

-3.thumb.jpeg.19ccfc74db7e56a13e42114e02b8e2d6.jpeg-4.jpeg.4e474c5c49a36eb0c6a9e38c3d16e295.jpeg

-5.thumb.jpeg.8a4233562f188cfd41251832b5aa413f.jpeg

Би могло да се каже, че ограничението до скоростта на светлината 1с е в резултат на "тънкото" разминаване, при което развиването (разгъването, удължаването на интервала) на едното от двете измерения w=t или х до безкрайност води до свиване (скъсяване на интервала) на срещуположното измерение до планкова дължина или до планково време, вместо до НУЛА. Понеже разгъването на разтягащото се измерение не може да надхвърли безкрайност (не съществуват две или пък например нула цяло и пет безкрайности), то свиването на противоположното измерение не може да продължи до по-малко от планков отрязък време (v = 0c) или до планков отрязък дължина (v = 1c). Ако пето пространствено измерение не съществува (или поне не участва по отношение на СТО и ОТО) и/или ако по четвъртото пространствено измерение има движение (или въртене) с 1с едновременно по двете му противоположни посоки и така +1с и -1с се неутрализират взаимно, тогава ние няма да регистрираме нищо между идеалните точкови събития А и В (два отделни моментни кадъра, два тик-така на фундаменталния часовник на Вселената), а единствено ще регистрираме двете точкови събития и отстоянието между тях (като планково време в единия случай или като планкова дължина в другия случай). Липсата на регистрируеми събития между точките А и В представлява споменатото сливане.

W-.thumb.png.3534da234ed877946326ca7ed16464fb.png

Това нещо, което засега аз нарекох "сливане" на околопланкови дължини, докато не намеря по-утвърдено научно определение, се използва широко в новите фундаментални теории, например при така наречените спинови мрежи.

115199894_.jpeg.2d190f6b8ba9e2e49929b5676a643459.jpeg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

W-.thumb.png.3534da234ed877946326ca7ed16464fb.png

Това може и да не е вярно. Четвъртото пространствено измерение w формира времето (хода на часовниците) и в покой е приблизително или съвсем равно на планковото време, но може да няма никакви кръгове и сливания в този случай. Между двете събития (идеалните, нула-измерни точки) А и В може да не се случва нищо, просто защото там движението е със скоростта на светлината, часовниците са спрели и не може да има никакви събития.

W-1.thumb.png.c2d0572ac03bb56b95dae560275e79fa.png

До колапсите в точките А, В, С и т.н. се стига вследствие на начина на функциониране човешкия мозък и съзнание и повече подробности около това, както и кое от двете изображения (или и двете) е невярното вече не може да се осмислят адекватно без участието на квантовата механика.

-5.thumb.jpeg.999eddf98019c48fd9d3a904196154e9.jpeg

На горното изображение при прехода, например, от 0с (покой) към 1с (движение със скоростта на светлината), кривите на дължината по посока на движението х и на четвъртото пространствено измерение w се пресичат на някакъв етап от прехода. Не е невъзможно след това ролите да се разменят и измерението х да започва да играе ролята на време t, а измерението w да се "преквалифицира" на дължина по посока на движението. Точката на пресичане би могла да бъде особена точка, възпрепятстваща преход от състоянията около покой към движение с околосветлинни скорости (скорости, близки до скоростта на светлината) и от движение с околосветлинни скорости към състояния, доближаващи се до покоя (всичко, което е способно да се движи със скорости, доближаващи скоростта на светлината, ще изпитва много големи или непреодолими препятствия да се забави до състояния, близки до покоя). Така, както съм го написал - точката на пресичане твърде лесно може да се асоциира с границата на смъртта! :ag:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...