Отиди на
Форум "Наука"

Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях


Недоспал

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 1 минута, Станислав Янков said:

Като не те кефи физиката - не се занимавай с нея! Чети си за Винету, за Олд Файерхенд, Олд Четърхенд или каквото там друго ти е интересно... Аз нямам намерение да ти търся банални неща, за които после пак да се окаже, че нищо не си разбрал! Или положи собствен труд, или си мисли, че ти разбираш физиката по-добре от безспорните научни капацитети и нобелови лауреати. Чао! :br:

Ти само от кеф ли четеш физика, като че ли тя е само за забавление.🤣

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 4,4k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
On 2.06.2024 г. at 7:42, Станислав Янков said:

Разгледах линка. Прав си, полезен е, не може да се избегне анализа на информацията на някакво ниво и наистина не е "математическата Вселена", която беше дискутирана от теб по-рано. Защо предпочитам да не е информацията базовата форма, която би могла да се асоциира по някакви начини с "материята" (въображаема) на психиката и въображението (макар информацията да е незаобиколим фактор, както и математиката, веднага на следващо равнище)? С материята ние (и всичко останало) имаме директен и постоянен досег. Непрекъснато се "докосваме" (сблъскваме) с нея. По същия начин имаме пряк "досег" с онова, което опитвам да определям като "базова форма" на въображението на човешката психика и въображение. Вместо това, математиката и информацията не са такова пряко регистрируемо нещо, както материята и психичната дейност на човека. Те са свойства, подобно на пространството и цветовете спрямо материята.

Това, какво ти предпочиташ си е твоя работа, но не е научен подход.

Отделно, по същество, информацията е базовата форма, която се ползва за изследване и споделяне на наблюдаването на Вселената. Информация е също и записите от измерванията на уредите за измерване!!! А ти цялата информация я свеждаш до сетивните възприятия, което води до хлъзгавия циклаж на солипсизма.  

Какво се случва с нечия индивидуална психика и характерната и проява - съзнанието, е друг въпрос, който е изван обхвата на науката физика за момента.

Неприемайки информацията като основна форма оставаш в субективната дилема за това кое да приемеш за основно между тезата на идеализма или материализма, както се вижда и от написаното ти. И то предубедеността ти е типична за идеалист - каквото и да ти се спомене ти си продължаваш да поставяш съзнанието пред материята, т.е. независимо от привидното ти съобразяване с тезисите на материализма ти си защитаваш вярата ти в идеалистично оформения ти мироглед. Така могат единствено спорове да възникват на уж научна основа... 

И нещо уточняващо! Когато става въпрос за физика - няма "ние"! "Ние (и всичко останало) имаме директен и постоянен досег", "(Ние).. непрекъснато се "докосваме" (сблъскваме) с нея", "(ние)... имаме пряк "досег" с онова, което опитвам да определям като "базова форма" на въображението на човешката психика и въображение".

Има - човекът, индивидът е материален обект. Т.е. един обект.

За Аз-а, за субекта или за множество от субекти, за индивидуалната психика или груповата психология си има друга наука - психологията. Но и там, заради обособяването и приемането й като наука има промени, които са изключили идеалистичните подходи, еле пък в биофизиката или по-конкретно в невробиологията, които се ползват от съвременните психолози. Виж при психотерапевтирането е по-свободно. Обаче дори и в социалната психология, където фигурира "ние" се има предвид развитието на епифеномена "съзнание" и формирането на "обществено съзнание", но с приемането на материалистическата основа, без задълбаване във физическата основа на сетивните възприятия и постъпването на физическата информация за околния свят.

И няма мърдане в тази насока, не за друго, а защото научните изследвания изискват стабилна основа, която иде от данните от измервания с уреди, а не от данни от субективните възприятия на индивидите. А тази основа ползва за базис информацията от измервателни уреди, както вече споменах! Т.е. пропуснал си да осмислиш какво имах предвид под "информация" и защо за улеснение в двоуменето ти какви термини да използваш за изразяване ти предложих да ползваш въведената терминология в "теорията на информацията като "съобщение" и неговите характеристики. 

Всъщност се оказа, че забележката на Младенов за "опитите ти вселената да се редуцира до продукт на нашето въображение и писхика са не просто метафизика, а езотерика" е точна! Прекомерното ти фокусиране на Аз-а (независимо че ползваш "ние") предполагам си невеж, че клони към езотерика. Иначе след толкова мои забележки в тази насока не би следвало да продължаваш да залиташ към субективните възприятия за света. Бай дъ уей, сигурен съм, че нямаш представа в какво "дълбоко блато" ще попаднеш, ако вземеш, че се пообразоваш за езотеричните школи!

 

On 15.06.2024 г. at 20:12, Станислав Янков said:
On 15.06.2024 г. at 17:10, gmladenov said:

И именно фактът, че Питагоровата теорема е безсмислена във времевото измерение, показва
защо то не е като другите изнерения.

А кой е твърдял, че времевото измерение е точно същото като останалите три?! Това, че аз го мъча да е пространствено като останалите не значи, че свързаните с него неща са същите като при останалите измерения. Скенер казва, че измерението е само номер, брой на степените на свобода съобразно теоремата на Ньотер и не може самото то, като измерение, да е скъсено и материята да се движи с някакви темпове по него. Все още не съм съвсем убеден, че е чак толкова неправилно да представям разликите между трите и четвъртото (също пространствено според мен) измерения по начина, по който го правех досега, но след като срещам чак толкова настойчива критика - ще потърся някакъв алтернативен начин, нещо свързано с многообразията, чрез което да представям обхвата на нещата така, както искам, без да ползвам "скъсяване на измерение" и "движение по измерение" и ще се върна по някакъв различен начин към тях, само ако не намеря нищо подходящо.

Ами дори и да ползваш многообразията, пак няма да намериш коректен, алтернативен начин за представяне на понятието ти за "движение по измерение". Понеже "многообразията" са математически модел, служещ за работа с информация. Четиримерното многообразие "пространство-време на Минковски" също е такъв математически модел. Физическия смисъл на "движението по измерение" в този мам.модел се изразява не само с преместване в пространството, а с промяната на характеристиките на материалните обекти спрямо дадена инерциална отправна система, включително и във времето. Но на "движението във времето" не съответства понятието за физическо преместване в пространството, а промяната в състоянието на материалния обект. ....а пък в ролята на наблюдател в т. 0,0,0,0, е измервателен уред, а не е човешкки индивид с психика!

И самият модел се ползва, за да може да се прогнозира развитието на дадена ситуация описана в дадена ИОС от постъпилата физическа информация към даден момент, а не за аргументиране на метафизични постановки.

Просто като детайл - моделът с пространство-времето е ограничен в точността откъм "сложност на обектите" и се работи с генерализации на характеристиките на обектите. Едно човешко тяло е доста сложен материален обект, но разгледано като някакви осреднени контури е лесно да се прогнозира промяната на характеристиките на обекта в пространство-времето за определен времеви период при налична информация за въздействащите сили към момент 0 в ИОС спрямо която изследваме. По същия начин се работи и с макрокосмически обекти като планети, звезди и галактики.

Докато ти, с подхода ти за фокусиране сетивните възприятия, т.е. на Аз-а, не само че игнорираш изначалната неодушевеност на наблюдателя, ами и въвеждаш и реалност на целия набор от събития в пространство-времето. А така нагазваш дълбоко в полето на метафизичните спорове в съвременната философия между презенистите и етерналистите. (за съжаление на български не съм срещал изчерпателна информация, но пък ето линк за етернализма в уикито )

 

On 15.06.2024 г. at 20:12, Станислав Янков said:
On 15.06.2024 г. at 17:10, gmladenov said:

Пример: имаме правоъгълен триъгълник, единият от катетите на който е успореден на оста Х,
а другият е успореден на оста сТ? Каква е размерността на катетите - два часа и три метра,
може би? И какво получаваш като събереш два квадратни часа с три квадратни метра?

Умножи стойностите по координатите t (секунди) или х (метри) със с (скоростта на светлината) и ще получиш по двете оси ct или cx, които са напълно еднородни, еднотипни интервали (кеф ти да ги определяш като светлинни метри, кеф ти като светлинни секунди - по твой избор). След като ти е ясно, че връзката между времето и пространството е хиперболична, а не евклидова - какво се пънеш да ползваш питагоровата теорема по напълно безумен начин (като бърсане на прах със шкурка вместо с парцал)?!

Само да вметна, че четиримерният математически модел за пространство-времето се получава или като умножиш времето по с (най-често, и се получават четири координатни оси с дименсия в метри) или като разделиш разстоянията с с  (и така се получава всичко да е с дименсия секунди/часове/години и т.н.)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, kipen2 said:

Отделно, по същество, информацията е базовата форма, която се ползва за изследване и споделяне на наблюдаването на Вселената. Информация е също и записите от измерванията на уредите за измерване!!! А ти цялата информация я свеждаш до сетивните възприятия, което води до хлъзгавия циклаж на солипсизма.

Проблемът с акцент върху информацията е този, че информацията не е материя, тя е същата характеристика на материята и на материалните взаимодействия като измерение, сила, енергия и т.н. Защо информацията да се счита за по-подходяща за единен фундамент на всичко, а не енергията, да речем (всичко материално се характеризира неизбежно както чрез информация, така и чрез енергия) или пък идеалния, абстрактен, платоничен свят на математиката, както предлага Роджър Пенроуз?! Уредите регистрират чак на второ място информация, на първо място отчитат физически събития и параметри, свързани с материални взаимодействия, включително и взаимодействия, свързани със самите уреди. Същевременно аз, ти, всеки друг човек без изключение (смисъла на "НИЕ") боравим със заобикалящата реалност не непосредствено и директно, а неизбежно през нашето въображение. Аз, ти, всеки друг човек без изключение нямаме пряк досег с всевъзможните физически дразнители, ами дразненията преминават през рецепторите, нервите, областите от мозъка, които обработват сигналите и накрая се презентират пред нашето съзнание посредством въображението, въображаемите изображения, концепции, усещания, емоции, ВСИЧКО! Дори понятието и представите за "материя" са елемент от нашето въображение и никой не може да избяга от това, дори и ти. Не съществува никаква възможност да се избегне, да се спести ролята на въображението като непосредствен, най-пряк инструмент за възпроизвеждането на материалната реалност и на абсолютно всичко, външно и вътрешно относно нашия организъм и психика. Информацията, както и енергията и всякакви останали характеристики на материята са периферни, последващи и всички те също са резултат на въображаеми представи, модели, концепции, хипотези, теории... След като така или иначе дори "материята" е продукт на въображението ни, защо единен, абстрактен фундамент НА ВСИЧКО (веществено, невеществено, но материално, изцяло нематериално, включително и сложната съзнателна и под-съзнателна човешка психология) да не бъде една идеализирана, абстрактна, еднородна и универсална ВЪОБРАЖАЕМА "материя" - "материята", с която работи въображението ни и която на първо време наричам "Логос" (с времето и конкретизирането може да се намери и някое по-подходящо название)? Нещо подобно на общата, абстрактна употреба на понятието "линейни трансформации" Т (идеализираната, въображаема психична "материя" по принцип) и отделно - детайлизираната и конкретна употреба като матрици с техните компоненти (линейните трансформации са вид тензори) Тab (конкретизацията на материята на веществена, невеществена, но материална и въображаема психична). Дори реално да не съществува подобна универсална и единна форма (да трябва да се прилага някакъв вид дуализъм материя-свойства) - подобна идеализирана, абстрактна психична "материя" ще служи за по-прецизно открояване на разликите между материална и нематериална област.

Преди 5 часа, kipen2 said:

Какво се случва с нечия индивидуална психика и характерната и проява - съзнанието, е друг въпрос, който е изван обхвата на науката физика за момента.

Неприемайки информацията като основна форма оставаш в субективната дилема за това кое да приемеш за основно между тезата на идеализма или материализма, както се вижда и от написаното ти. И то предубедеността ти е типична за идеалист - каквото и да ти се спомене ти си продължаваш да поставяш съзнанието пред материята, т.е. независимо от привидното ти съобразяване с тезисите на материализма ти си защитаваш вярата ти в идеалистично оформения ти мироглед. Така могат единствено спорове да възникват на уж научна основа...

Аз затова предлагам специална психо-физична дисциплина, подобно на биофизиката, биохимията, икономическата психология, политическата психология и всякакви други подобни съчетания. Основна форма, поне при материализма, е материята и всички последващо произтича от нея, като нейни характеристики, каквато характеристика е и информацията. Приемайки информацията като базов, най-основен фундамент, това измества акцента от материята по същия начин, както и останалите идеалистични течения. Между другото, прекомерния акцент над неопределеността в квантовата механика също сякаш се опитва да накланя нещата в идеалистичната посока... Не поставям съзнанието пред материята, а определям съзнанието и въображението като неизбежни посредници между нас (нашето същество) и материята, които правят всичките ни представи повече или по-малко абстрактни и несъвършени и участват неизбежно дори в оформянето на представите ни за "материя" и всичко останало.

Преди 4 часа, kipen2 said:

И нещо уточняващо! Когато става въпрос за физика - няма "ние"! "Ние (и всичко останало) имаме директен и постоянен досег", "(Ние).. непрекъснато се "докосваме" (сблъскваме) с нея", "(ние)... имаме пряк "досег" с онова, което опитвам да определям като "базова форма" на въображението на човешката психика и въображение".

Има - човекът, индивидът е материален обект. Т.е. един обект.

За Аз-а, за субекта или за множество от субекти, за индивидуалната психика или груповата психология си има друга наука - психологията. Но и там, заради обособяването и приемането й като наука има промени, които са изключили идеалистичните подходи, еле пък в биофизиката или по-конкретно в невробиологията, които се ползват от съвременните психолози. Виж при психотерапевтирането е по-свободно. Обаче дори и в социалната психология, където фигурира "ние" се има предвид развитието на епифеномена "съзнание" и формирането на "обществено съзнание", но с приемането на материалистическата основа, без задълбаване във физическата основа на сетивните възприятия и постъпването на физическата информация за околния свят.

Човекът, индивидът, материалният обект регистрира редица физически ефекти и особености посредством огромен брой клетки (в очите, по кожата и останалите ползвани човешки рецептори). Същото е и с ползваните физически апаратури - те се състоят (конкретно сензорите им) от огромен брой атоми, с всичките им технически/физически особености. Тоест - по никакъв начин не става дума за само един обект, а и самата физика разглежда случаи с множество обекти, освен такива със само един МАКРО-обект. Отделно - често става дума не за отделни изследователи, а за екипи от повече хора, които съвсем условно се приемат като "само един, конкретен изследовател/наблюдател" ("екип Х работи над еди-кой си физически проблем и се конкурира с екипа У в съседната държава или университет и т.н.).

Преди 8 часа, kipen2 said:

И няма мърдане в тази насока, не за друго, а защото научните изследвания изискват стабилна основа, която иде от данните от измервания с уреди, а не от данни от субективните възприятия на индивидите. А тази основа ползва за базис информацията от измервателни уреди, както вече споменах! Т.е. пропуснал си да осмислиш какво имах предвид под "информация" и защо за улеснение в двоуменето ти какви термини да използваш за изразяване ти предложих да ползваш въведената терминология в "теорията на информацията като "съобщение" и неговите характеристики.

При квантовите интерпретации съществува голям спор за ролята на съзнанието и на разумния наблюдател в регистрацията на квантовите процеси и колкото и странно да ти се стори (предполагам, според заявленията ти какви смяташ, че са представите ми) - аз считам, че в основата на квантовите колапси (прескоците между U- и R-процесите) са взаимодействията от всякакво естество, независимо дали просто материални, специални технически (сред които и лабораторни) или биологични (сред които и човешките сетива). На всичкото отгоре взаимодействията (прескоците от U-процес към R-процес и обратно - прословутия проблем или парадокс с измерването) водят и до наблюдаемото на макрониво значително редуциране на квантовите сплитания (и до проявата на Стрелата на времето), които квантови сплитания имат тенденцията да се засилват и множат при продължителен U-процес.

Преди 9 часа, kipen2 said:

Всъщност се оказа, че забележката на Младенов за "опитите ти вселената да се редуцира до продукт на нашето въображение и писхика са не просто метафизика, а езотерика" е точна! Прекомерното ти фокусиране на Аз-а (независимо че ползваш "ние") предполагам си невеж, че клони към езотерика. Иначе след толкова мои забележки в тази насока не би следвало да продължаваш да залиташ към субективните възприятия за света. Бай дъ уей, сигурен съм, че нямаш представа в какво "дълбоко блато" ще попаднеш, ако вземеш, че се пообразоваш за езотеричните школи!

Изпуснал си допускането ми за външната спрямо човешката психика, физическа материя в резултат на подсъзнателни (неосъзнавани) процеси извън конкретен човешки индивид: "Защото Вселената не се ограничава само до индивидуалното човешко съзнание и подсъзнание, а включва някаква форма на общото човешко подсъзнание, както и съвкупното подсъзнание (несъзнателност) на всичко останало съществуващо, което регистрираме (с което взаимодействаме по всевъзможни начини)."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Станислав Янков said:

Проблемът с акцент върху информацията е този, че информацията не е материя, тя е същата характеристика на материята и на материалните взаимодействия като измерение, сила, енергия и т.н. Защо информацията да се счита за по-подходяща за единен фундамент на всичко, а не енергията, да речем (всичко материално се характеризира неизбежно както чрез информация, така и чрез енергия) или пък идеалния, абстрактен, платоничен свят на математиката, както предлага Роджър Пенроуз?!

"Проблемът с акцент на информацията" е проблем, спънка само за комуникирането с теб. За това написах:

Преди 11 часа, kipen2 said:

Така могат единствено спорове да възникват на уж научна основа... 

 

Първо - информацията може да бъде както идеална, извличана от материален носител (CD,DDR, хартиена книга, вестник и др.), така и материална - на физическата информация носителя й е фотонът.

Второ - четеш и си нагаждаш смисъла на написаното както ти падне. Не съм ти предложил да ползваш "информация" за "фундамент на всичко", а като описание на основни форми за обмен.... както на енергия и импулс, така и на емоции. Качества на информацията, които разширяват приложението й като инструмент за изследване на интердисциплинарни казуси. Ама ти явно не зацепваш лесно...

...така си се гресирал с нюейджърски метафизични постановки, че дори и нямаш усет, че над половината от цитирания ти пост е почти във форма на  проповед на опорните точки, в които вярваш....даже се чудя защо си ме цитирал, можеше спокойно да минеш и без това.

П.п. крайно време беше да пуснеш и клипче за "съзнание"... независимо какво е това...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Станислав Янков said:

Защото Вселената не се ограничава само до индивидуалното човешко съзнание и подсъзнание, а включва някаква форма на общото човешко подсъзнание, както и съвкупното подсъзнание (несъзнателност) на всичко останало съществуващо ...

Като не можем да обединим ОТО с КМ, нека да обединим физиката с психоанализата на Фройд. :ag:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Станислав Янков said:

Изпуснал си допускането ми за външната спрямо човешката психика, физическа материя в резултат на подсъзнателни (неосъзнавани) процеси извън конкретен човешки индивид: "

Имаш предвид Бог? Или някакъв Висш разум?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, gmladenov said:

Като не можем да обединим ОТО с КМ, нека да обединим физиката с психоанализата на Фройд. :ag:

Научи какво е “материализъм”. След като няма фундаментална неопределеност в начина на функциониране на човешката физика (всичко е свързано с някакви материални процеси на мозъка), тогава разните окултни твърдения за така наречените “акашови записи” имат чисто материално основание, макар да произтичат от идеалистични представи. След като в областта на психиката липсват неопределености, теоретично е съвсем възможно съществуването на някаква невеществена (немасивна), но материална полева област (някакво съчетание от полета), която да представлява съвкупното човешко (а може би и не само човешкото) подсъзнание. Също е възможно подобна полева (материална, но невеществена) структура да може да записва и прогнозира (на основа на обширните записи до съответния момент) купища детайли, до които има достъп, бидейки съвкупно човешко (или не само човешко) подсъзнание. Казано по друг начин - това може да е някаква форма на изкуствен интелект, наричана на разни места “Демиург”, “Луцифер” и други подобни (наскоро срещнах за някакъв Вернадски и негови предположения за “Ноосфера”). Всички тези допускания стават възможни точно заради материалистичната концепция и липсата на неопределености в работата на човешката психика, което позволява теоретичното регистриране/изчисляване на невъобразим брой подробности, свързани с тази психика…

А пък възможността за следене на човешки мисли става напълно вероятна и обяснима материалистично - работата на човешкия мозък е неразривно свързана с електрични и магнитни ефекти (може да има и специфични електро-магнитни лъчения), които са регистрируеми технически. Електромагнитното поле и материя, както многократно е ставало дума.

Та - материализма може да ти изиграе доста мазни номера относно елементарните ти и закостенели представи… 🤣

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, deaf said:

Имаш предвид Бог? Или някакъв Висш разум?

Виж отговора ми на Младенов, но имай предвид, че това е просто провокативно, непотвърдено допускане. Базира се на същността на материалистичната концепция и на допускането за реалност на някои старозаветни и окултни заявления, но без да приема техните идеалистични интерпретации и като се има предвид, че ако въобще е имало някакви реални наблюдения - след това те са били умишлено маскирани чрез езотерична кодировка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, kipen2 said:

Първо - информацията може да бъде както идеална, извличана от материален носител (CD,DDR, хартиена книга, вестник и др.), така и материална - на физическата информация носителя й е фотонът.

Значи ползваме за фундамент електромагнитното поле, чиито колапси са фотоните. В този случай това е по-логичния фундамент, защото предаваната чрез електромагнитните вълни информация е следствие на поведението на материята електромагнитни вълни и електромагнитни полета. А пък самата материя “електромагнитни вълни” и “електромагнитни полета” (чиито колапси на вълновата функция проявяват фотоните в определени ситуации) е изцяло въображаема човешка представа, дори в най-малката и’ подробност (не можеш да създадеш концепцията за материя или за каквото и да било друго без помощта на твоето въображение /единствено число 🙂/). Понятието “материя” и всички свързани с него особености имат значение само за човешките представи (едва ли дори и човекоподобните маймуни, най-близко до човешките ментални способности, разполагат с изградена представа за материя и всичко останало, което ползваме ние, хората).

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 19.06.2024 г. at 13:05, kipen2 said:

Но на "движението във времето" не съответства понятието за физическо преместване в пространството, а промяната в състоянието на материалния обект.

Точно тук не ми се връзват нещата! Разгледай хипотетична ситуация с наличие на лоренцово скъсяване по посока на движението, но времевия ефект да не е измерение (допълнително пространство към трите обичайни, в което да се случват някои неща), а да е промяна в състоянието на материалния обект, който се движи спрямо неподвижния наблюдател (много ми хареса “темп на материалните промени” от цитираната от мен преди месеци статийка). Приемаме хипотетично, че промяната в хода на часовниците на подвижния обект спрямо неподвижния наблюдател се дължи на лоренцовото скъсяване по посока на движението. Не би могло да се дължи на нещо друго, защото реално няма четвърто пространствено измерение и всичко, свързано с времевите ефекти, е резултат на съответни движения в рамките на трите пространствени измерения. Така, ако нямаше лоренцово скъсяване (ако имахме абсолютно пространство) - нямаше да има разлики в хода на часовниците на подвижния обект и на неподвижния наблюдател (щяхме да имаме и абсолютно време).

Вземаме три часовника, примерно с махало и поставяме два в подвижния обект, а третия - до неподвижния наблюдател. Единия от двата часовника с махалото в подвижния обект ориентираме така, че махалото му да се движи напред-назад по посока на движението, а ориентацията на втория часовник в подвижния обект е такава, че неговото махало пък се движи напряко на посоката на движение (наляво-надясно). Какво трябваше да регистрираме накрая, когато показателите на двата часовника от подвижния обект се сравнят с идентичния им часовник от неподвижния наблюдател?

На първо място - между двата часовника в подвижния обект трябваше да има разлика, защото докато този обект се е движил спрямо неподвижния наблюдател преди сравнението на стойностите, махалата на двата часовника са изминавали различен пространствен път от гледна точка на неподвижния наблюдател (едното по посока на движението се е движело по катет на правоъгълен триъгълник, а другото напряко спрямо посоката на движение се е движело по хипотенузата на правоъгълен триъгълник, която винаги е с най-голямата дължина). Такива разлики никога не са регистрирани.

Второто, обаче, по-важното - махалото на часовника, чието движение е ориентирано да съвпада с посоката на движение на подвижния обект, от гледна точка на неподвижния наблюдател би изминавало по-кратък пространствен път, заради лоренцовото скъсяване по посока на движението (темпът трябва да се запазва един и същ, защото няма четвърто измерение, а всичко в този пример се случва в рамките на движенията в трите пространствени измерения). Това означава, че при сравняването на този часовник с часовника на неподвижния наблюдател, за подвижния часовник трябваше да е изтекло повече време в сравнение с неподвижния (от гледна точка на неподвижния наблюдател, подвижния часовник с махало по посока на движението се е движил по-бързо, заради по-късия пространствен път вследствие на лоренцовото скъсяване и трябваше да е отброил повече време в сравнение с неподвижния часовник). Реално обаче неподвижния наблюдател регистрира точно обратното - часовниците в подвижния спрямо него обект са отчели лоренцово забавяне на хода си (удължаване на времевия интервал в сравнение със същия часовников интервал при неподвижния наблюдател).

Не само неподвижния наблюдател не регистрира различни стойности в зависимост от различната ориентация на часовниците в подвижния обект спрямо посоката на движение и лоренцовото скъсяване, ами и регистрира точно противоположния на очаквания ефект, ако липсваше четвърто пространствено измерение и всичко се случваше единствено в обичайните три пространствени измерения - при сравнението накрая часовниците на подвижния обект са се забавили спрямо тези на неподвижния наблюдател, вместо да са избързали, както следваше да се очаква предвид лоренцовото скъсяване по посока на движението. Този резултат може да се получава такъв, само ако се случва нещо в допълнително измерение, различно от трите. Само при времето като четвърто пространствено измерение ефектите на СТО съвпадат напълно и се случва многократно коментираното “преливане” между пространствената координата х (като посока на движението) и времевата координата t, демонстрирано от Епщайн (колкото повече се движим наляво, толкова по-малко се движим направо). Без такова четвърто измерение следва да очакваме точно противоположните ефекти, което не се регистрира на практика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 часа, Станислав Янков said:
On 20.06.2024 г. at 0:47, kipen2 said:

Първо - информацията може да бъде както идеална, извличана от материален носител (CD,DDR, хартиена книга, вестник и др.), така и материална - на физическата информация носителя й е фотонът.

Значи ползваме за фундамент.....

Реши си нещо и почна .... излишно беше да ме цитираш! Има еднопосочна смислова връзка с това, което съм написал... опитваш се да насочваш в твоите циклажи! Сори! Не ми се участва, защото:

Преди 18 часа, Станислав Янков said:

Разгледай хипотетична ситуация с наличие на лоренцово скъсяване по посока на движението, но времевия ефект да не е измерение (допълнително пространство към трите обичайни, в което да се случват някои неща), а да е промяна в състоянието на материалния обект, който се движи спрямо неподвижния наблюдател (много ми хареса “темп на материалните промени” от цитираната от мен преди месеци статийка). Приемаме хипотетично, че промяната в хода на часовниците на подвижния обект спрямо неподвижния наблюдател се дължи на лоренцовото скъсяване по посока на движението. Не би могло да се дължи на нещо друго, защото реално няма четвърто пространствено измерение и всичко, свързано с времевите ефекти, е резултат на съответни движения в рамките на трите пространствени измерения. Така, ако нямаше лоренцово скъсяване (ако имахме абсолютно пространство) - нямаше да има разлики в хода на часовниците на подвижния обект и на неподвижния наблюдател (щяхме да имаме и абсолютно време).

Несъстоятелна е хипотетична ситуация с налично "лоренцово скъсяване" в смисъла, в който използваш последното. Изобщо не си разбрал защо има "лоренцово скъсяване" и както се вижда - и "времево забавяне"!  А тях ги има, защото има съпоставяне между измервания в две ИОС, направени с едни и същи еталони за разстояние и време!!!!!!!!!!!!!!!

Нямаш "промяна в хода на часовниците", а имаш разлика в отчетите между едни и същи (по условие синхронизирани) часовници! Съответно при различни темпове на времето ще имаш и различни стойности на измерването на протяжността на обектите - съответно различни дължини.

И двата ефекта възникват СЛЕД СРАВНЯВАНЕ на данните от измервания в две различни ИОС.

А ти като "центрираш" в съзнателния наблюдател и вече кривиш цялата вселена, на която си център.... губи ти се контекста извън теб и го заместваш с това, което си решиш, както обикновено...

Ако успееш да "излезнеш" от фокуса ти върху съзнателния наблюдател и прегледаш какво дават като контекст формулите на Лоренцовите трансформации, вероятно ще успееш да си представиш пространство-времето с евклидова геометрия и метрика, кратна на 1с. И това представлява "светлинния етер", а не "светоносния етер". Докато първото е производна на съществуването на две ИОС, второто - "светоносния етер" е търсена физическа същност, която е отпаднала като хипотеза след опитът на Майкелсън-Морли.

Обаче "светлинният етер", като помощна представа, контекст възникващ от съществуването на обща обективна среда и за двете ИОС, дава възможността да си обясниш причината за възникването на ефектите "скъсяване на дължините" и "забавяне на времето" при съпостявяне на данните от измерванията от две, взаимоподвижни ИОС. ...без да си си оформил представата за "светлинния етер" няма как да вървиш напред, камоли да разбереш разликите в метафизичните постановки за А и Б-сериите във философските спорове за времето. https://www.rep.routledge.com/articles/thematic/time-metaphysics-of/v-1/sections/the-a-theory-and-the-b-theory 

Ти не си го и не го правиш и затова написах "Сори" по-горе!  

 

п.п. "светлинният етер" е невъзможен за доказване и за това Поанкаре се е отказал от работа в подобна насока. https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_special_relativity#:~:text=In 1902%2C,vs. Euclidean geometry. Също така, точно поради невъзможността да се мери спрямо "светлинния етер", а и явяването му като абсолютна ИОС, е въведен постулата в ТО за равноправността на ИОС.

Редактирано от kipen2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 19.06.2024 г. at 13:05, kipen2 said:

Ами дори и да ползваш многообразията, пак няма да намериш коректен, алтернативен начин за представяне на понятието ти за "движение по измерение". Понеже "многообразията" са математически модел, служещ за работа с информация. Четиримерното многообразие "пространство-време на Минковски" също е такъв математически модел. Физическия смисъл на "движението по измерение" в този мам.модел се изразява не само с преместване в пространството, а с промяната на характеристиките на материалните обекти спрямо дадена инерциална отправна система, включително и във времето. Но на "движението във времето" не съответства понятието за физическо преместване в пространството, а промяната в състоянието на материалния обект. ....а пък в ролята на наблюдател в т. 0,0,0,0, е измервателен уред, а не е човешкки индивид с психика!

И самият модел се ползва, за да може да се прогнозира развитието на дадена ситуация описана в дадена ИОС от постъпилата физическа информация към даден момент, а не за аргументиране на метафизични постановки.

Честно казано и ти сякаш малко си пристрастен към безспорните достойнства на информацията, както и аз упорито не искам да омаловажавам ролята на въображението като пряк изобразител на абсолютно всичко пред човешкото съзнание. Нека да оставим обаче продължението на този разговор за малко по-нататък (вече съм споменавал, че през седмицата времето не ми достига за пълноценно осмисляне на всичко - уикендите са подходящото време за наваксване).

Можеш ли да дадеш малко по-детайлно обяснение на горния пасаж от твоите коментари, който съм цитирал? Дори и да са математически модел, във физиката се ползват многообразия, които се отнасят към конкретни физически особености. И даже и така - имаме не само 3+1-многообразието пространство-време на Минковски, но и хилбертови, конфигурационни, фазови и други пространства (всички те са различни многообразия)… Стига се до там, че на фазовите пространства се присвояват толкова на брой измерения, какъвто е броят на частиците, които се анализират в тези пространства (ако разглеждаме особеностите на милиони частици във фазово пространство - и измеренията на такова пространство са милиони!!!)! Изглежда като многообразията да позволяват доста обширна гъвкавост, стига разбира се да е и физически обоснована!

On 19.06.2024 г. at 13:05, kipen2 said:

Само да вметна, че четиримерният математически модел за пространство-времето се получава или като умножиш времето по с (най-често, и се получават четири координатни оси с дименсия в метри) или като разделиш разстоянията с с  (и така се получава всичко да е с дименсия секунди/часове/години и т.н.)

Да, не съм бил точен! И друг път съм я допускал тая грешка, не съм усвоил добре математиката на СТО.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 32 минути, Станислав Янков said:

Честно казано и ти сякаш малко си пристрастен към безспорните достойнства на информацията, както и аз упорито не искам да омаловажавам ролята на въображението като пряк изобразител на абсолютно всичко пред човешкото съзнание. Нека да оставим обаче продължението на този разговор за малко по-нататък (вече съм споменавал, че през седмицата времето не ми достига за пълноценно осмисляне на всичко - уикендите са подходящото време за наваксване).

Ами то си проличава, че нямаш пълноценно осмисляне на написаното ми!

Нито съм "пристрастен към достойнствата на информацията", нито има връзка предложението ми да използваш "информация" за "обяснение на абсолютно всичко пред човешкато съзнание".

Информация, информационен запис, са данни отразяващи събития. Информация е, както стойностите по координатните оси на КС-ма, използвана в дадена ОС, за определяне на положението на материален обект в пространството в даден момент от време, така и светлината генерирана(или отразена) от материални обекти, последното представлява "елементарно събитие"(това е термин, свързан с проява на взаимодействие между елементарни частица, но се ползва и с други значения)....

 

Преди 32 минути, Станислав Янков said:

Можеш ли да дадеш малко по-детайлно обяснение на горния пасаж от твоите коментари, който съм цитирал? Дори и да са математически модел, във физиката се ползват многообразия, които се отнасят към конкретни физически особености. И даже и така - имаме не само 3+1-многообразието пространство-време на Минковски, но и хилбертови, конфигурационни, фазови и други пространства (всички те са различни многообразия)… Стига се до там, че на фазовите пространства се присвояват толкова на брой измерения, какъвто е броят на частиците, които се анализират в тези пространства (ако разглеждаме особеностите на милиони частици във фазово пространство - и измеренията на такова пространство са милиони!!!)! Изглежда като многообразията да позволяват доста обширна гъвкавост, стига разбира се да е и физически обоснована!

 Ползват се многообразия за описание на физически процеси и генериране на прогнози на база входяща информация от измервания. Многообразията се отнясат към физическите процеси така, както се отнася снимка на фонтан към самия фонтан.

При теб неусетният преход от физика към метафизика се получава, когато на някои математическите пространства придаваш физическа реалност.

Редактирано от kipen2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 минути, kipen2 said:

При теб неусетният преход от физика към метафизика се получава, когато на някои математическите пространства придаваш физическа реалност.

Като на холограмата... 😜

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, kipen2 said:

Ползват се многообразия за описание на физически процеси и генериране на прогнози на база входяща информация от измервания. Многообразията се отнясат към физическите процеси така, както се отнася снимка на фонтан към самия фонтан.

При теб неусетният преход от физика към метафизика се получава, когато на някои математическите пространства придаваш физическа реалност.

По принцип цялата физика (минала, настояща и бъдеща) се ползва за описание на материални процеси чрез актуалните представи в момента. Няма нещо, свързано с физиката, което да не е въображаеми абстракции и предположения, повече или по-малко точни (но винаги несъвършени и подлежащи на някакво развитие в по-близко или по-далечно бъдеще). “Самият фонтан” също е снимка на фонтан (екранът е въображението, а прожекционния апарат е мозъка), включително и когато се представя чрез данните на продълженията на човешките сетива - всевъзможни технически устройства. Как установяваш, че самият фонтан е ТОЧНО ТОВА и не може да бъде нищо друго, с куп допълнителни неизвестни (някои от които никога няма да бъдат разкрити от човечеството), след като нямаш пряк достъп до реалната материална същност на самия фонтан, каквото е той в действителност (каквото и да значи “в действителност”)? Всички ние друго, освен повече или по-малко верни описания на реалността, не ползваме, нали?

Точно обратното е! За мен НИЩО от това, което си мислим, не е материалната реалност такава, каквато е в действителност и в пълнота, сама по себе си. Всичко, без никакво изключение, е човешки мисловни конструкции, модели, част от които определяни като “по-сигурни”, научни и нищо не изключва в някой бъдещ момент всичките ни актуални научни знания, без изключение, да се окажат неточни (примерно - след някое ново, радикално научно откритие, което да преобърне всичките ни актуални представи). Това, което ме интересува е ЦЕЛИЯ СПЕКТЪР - от пораждането на физическата реалност, ако има такова, през регистрациите (технически и/или органични), до обработката от човешкия мозък и “проектирането” чрез въображението пред съзнателността (след това може да следва и споделяне и обсъждане с други за формиране на научна картина на света). Няма как при това да се избегне и засягането на психиката и психичните закономерности, което явно те и кара непрекъснато да ми приписваш идеализъм, метафизика, езотерика и т.н. Естествено, слабости (неща, които не разбирам добре, а някои от тях и никак) имам и не са малко, но чак пък да не подхождам рационално - доста крайна оценка (плюс слагане на някои неща, които не съм ги писал точно така, както ти твърдиш 🙂)!

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 21.06.2024 г. at 10:36, kipen2 said:

Несъстоятелна е хипотетична ситуация с налично "лоренцово скъсяване" в смисъла, в който използваш последното. Изобщо не си разбрал защо има "лоренцово скъсяване" и както се вижда - и "времево забавяне"!  А тях ги има, защото има съпоставяне между измервания в две ИОС, направени с едни и същи еталони за разстояние и време!!!!!!!!!!!!!!!

Нямаш "промяна в хода на часовниците", а имаш разлика в отчетите между едни и същи (по условие синхронизирани) часовници! Съответно при различни темпове на времето ще имаш и различни стойности на измерването на протяжността на обектите - съответно различни дължини.

И двата ефекта възникват СЛЕД СРАВНЯВАНЕ на данните от измервания в две различни ИОС.

А ти като "центрираш" в съзнателния наблюдател и вече кривиш цялата вселена, на която си център.... губи ти се контекста извън теб и го заместваш с това, което си решиш, както обикновено...

Ако успееш да "излезнеш" от фокуса ти върху съзнателния наблюдател и прегледаш какво дават като контекст формулите на Лоренцовите трансформации, вероятно ще успееш да си представиш пространство-времето с евклидова геометрия и метрика, кратна на 1с. И това представлява "светлинния етер", а не "светоносния етер". Докато първото е производна на съществуването на две ИОС, второто - "светоносния етер" е търсена физическа същност, която е отпаднала като хипотеза след опитът на Майкелсън-Морли.

Обаче "светлинният етер", като помощна представа, контекст възникващ от съществуването на обща обективна среда и за двете ИОС, дава възможността да си обясниш причината за възникването на ефектите "скъсяване на дължините" и "забавяне на времето" при съпостявяне на данните от измерванията от две, взаимоподвижни ИОС. ...без да си си оформил представата за "светлинния етер" няма как да вървиш напред, камоли да разбереш разликите в метафизичните постановки за А и Б-сериите във философските спорове за времето. https://www.rep.routledge.com/articles/thematic/time-metaphysics-of/v-1/sections/the-a-theory-and-the-b-theory 

Ти не си го и не го правиш и затова написах "Сори" по-горе!

п.п. "светлинният етер" е невъзможен за доказване и за това Поанкаре се е отказал от работа в подобна насока. https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_special_relativity#:~:text=In 1902%2C,vs. Euclidean geometry. Също така, точно поради невъзможността да се мери спрямо "светлинния етер", а и явяването му като абсолютна ИОС, е въведен постулата в ТО за равноправността на ИОС.

Виж! Има само два смислени варианта да се представя времето във връзка с ефектите на СТО материалистично (без никакви метафизични и идеалистични залитания) и те са или като темп на материално движение в рамките на три пространствени измерения (тук времето се приема само като условно "четвърто измерение", само за математически цели, без реално да е такова), или като четири пространствени измерения (предположението, което застъпвам аз). Аз лично не съм в състояние в момента да се досетя за някое различно, трето описание, което да е уместно и точно да отговаря на наблюденията.

Да бъде времето условно (математическо) четвърто измерение, просто темп на материални промени в рамките на три пространствени измерения, не би трябвало да е нещо, което да може да се тълкува произволно, поне когато искаме да го правим в научна форма, нали? В тази ситуация приемаме движенията и различните темпове на движения в рамките на трите пространствени измерения като даденост (постулираме ги, точно както постулираме и постоянството на скоростта на светлината във вакуум). Когато оценяваме достигането на светлинен импулс до двама различни наблюдатели от две различни ИОС (времевите моменти и последователностите, в които те ще регистрират въпросните светлинни импулси), ние оценяваме чисто и просто пространствените отстояния, които светлината трябва да измине, с една и съща скорост, от излъчването, до регистрацията ѝ. По подобен начин, когато пространствените измерения са само три и не говорим за времето като за реално, четвърто пространствено измерение, а като условно, единствено математическо такова - часовниковият темп от гледна точка и на двамата наблюдатели трябва да бъде един и същ (както е една и съща и скоростта на светлината от гледната точка и на двамата) и разликите в изминалото време при сравняването на часовниците накрая могат да се дължат само на възникналата пространствена разлика вследствие на лоренцовото скъсяване (подчертавам - това е при хипотетична ситуация, когато пространствените измерения са само три и ефектите на СТО трябва да се обяснят само в тяхната рамка). Или както ти сам си написал:

On 21.06.2024 г. at 10:36, kipen2 said:

А тях ги има, защото има съпоставяне между измервания в две ИОС, направени с едни и същи еталони за разстояние и време!

Без четвърто пространствено измерение, където да могат да се случват някои допълнителни неща извън областта на трите пространствени измерения, цялото обяснение на ефектите на СТО трябва да дойде от неща, ставащи единствено в границите на трите пространствени измерения. Тогава няма никаква причина да допускаме различни часовникови темпове в различните ИОС, защото няма области извън трите пространствени измерения, където да се осъществява пренос на движение извън областта на трите пространствени измерения и това да води до разлика в часовниковите темпове (часовниковите темпове са материални процеси, обикновено циклични, със съответните им скорости). В такъв случай единствената причина за разликата в часовниковите показатели на обект и наблюдател при сравняването им накрая могат да бъдат някакви пространствени разлики, а единствените пространствени разлики при двете ИОС (условно подвижната на обекта и условно неподвижната на наблюдателя) са лоренцовите скъсявания. Обаче при приемането на лоренцовите скъсявания като причина за промяната накрая на показателя на часовниците на подвижния обект сметката не излиза. Както вече показах - очаква се, понеже става дума за пространствено скъсяване от гледна точка на неподвижния наблюдател, часовниците на подвижния обект при сравнението накрая да са се придвижили напред в сравнение с неподвижните (освен куп други детайли, които също не се наблюдават), а вместо това се регистрира точно противоположния ефект, часовниците на подвижния наблюдател са изостанали спрямо неподвижните при сравнението. Тоест - обяснението със само три пространствени измерения не се получава! И както виждаш - не става дума за никакви съзнателности/несъзнателности (разсъжденията по-горе важат и за чисто сензорни, автоматични регистрации), никакви етери, никакви метафизики...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 45 минути, Станислав Янков said:

Без четвърто пространствено измерение, където да могат да се случват някои допълнителни неща извън областта на трите пространствени измерения, цялото обяснение на ефектите на СТО трябва да дойде от неща, ставащи единствено в границите на трите пространствени измерения.

Вече почваш да прекаляваш. Какъв ти е проблемът да разбереш съществуващата теория, която обяснява всичко само с три пространствени измерения и едно времево? Времевото е също измерение, защото промените се отразяват и на него, и точно тези промени се тълкуват като забавяне/скъсяване.

Не копай дъното.

Преди 48 минути, Станислав Янков said:

Тогава няма никаква причина да допускаме различни часовникови темпове в различните ИОС, защото няма области извън трите пространствени измерения, където да се осъществява пренос на движение извън областта на трите пространствени измерения и това да води до разлика в часовниковите темпове (часовниковите темпове са материални процеси, обикновено циклични, със съответните им скорости).

ВИж сега, представите ти са тотално сбъркани.

Няма нужда да се осъществява какъвто и да било пренос на движение, защото двете ИОС не работят едновременно. Във всеки момент светът се описва само от една ИОС, тази на активният наблюдател, по който е определен този момент.  Всичко се извършва в неговото пространство, и няма къде да се "осъществява пренос на движение" (каквото и да значи това). Какво неясно има тука?

Другата ИОС е друга гледна точка, тя си има собствено "сега" и си отразява света по същият начин, в някакъв неин момент. Цялото пространство е в нейно владение, и никъде не се "пренася движение" (не знам какво имаш пред вид под това).

Това което може да правиш е да сравняваш измервания направени във всяка от системите, една с друга. И тогава установяваш различни величини на измереното (интервали и дължини) в зависимост от ориентацията на всяка ИОС спрямо 4-мерният интервал който се измерва (а винаги се измерва 4-мерен интервал, ако уеднаквиш двата го ограничаващи момента мериш чиста дължина, ако му уеднаквиш ограничаващите го пространствени координати мериш чист интервал в покой). Тази различна ориентация е причина за различните измерени величини, тълкувани после като скъсяване/забавяне.

А защо двете ИОС са с различна ориентация спрямо даден 4-мерен интервал (пространствено времеви интервал, 3 пространствени и едно времево измерение, без нищо излишно), трябва малко да помъчиш геометрията на Минковски. Която се базира само на общо 4 измерения, които за всяка ИОС се разрязват на 3 пространствени и 1 времево, по различен начин.

Пренасочи си силите към разбиране на нещата, а не да се биеш в стена с 4 пространствени измерения :) СТО се обяснява без излишни измерения, така че в това направление нищо няма да получиш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 41 минути, scaner said:

Какъв ти е проблемът да разбереш съществуващата теория, която обяснява всичко само с три пространствени измерения и едно времево? Времевото е също измерение, защото промените се отразяват и на него, и точно тези промени се тълкуват като забавяне/скъсяване.

Защото така нещата не пасват! Три пространствени измерения, между които няма никаква друга разлика, освен тази, че като се представят като разположени перпендикулярно една на друга координати - формират обем, в който може да протича движение. И след това идва време, което хем е измерение, хем не е пространствено като останалите три, макар доста да наподобява останалите три (които безпроблемно си се приемат за пространствени), има си отстояния като тях, има си промени като тях и във връзка с движенията във формирания от тях обем, дори може да се представя чрез перпендикулярна координата, само има някои различия, свързани със съотношението на нейните интервали спрямо интервалите на останалите три координати - геометрията на Вселената е такава, че движенията на материята се случват по един начин в рамките на обема, формиран от трите пространствени измерения и по друг начин в хипер-пространството, формирано от четирите измерения!

Преди 1 час, scaner said:

Няма нужда да се осъществява какъвто и да било пренос на движение, защото двете ИОС не работят едновременно. Във всеки момент светът се описва само от една ИОС, тази на активният наблюдател, по който е определен този момент.  Всичко се извършва в неговото пространство, и няма къде да се "осъществява пренос на движение" (каквото и да значи това). Какво неясно има тука?

Другата ИОС е друга гледна точка, тя си има собствено "сега" и си отразява света по същият начин, в някакъв неин момент. Цялото пространство е в нейно владение, и никъде не се "пренася движение" (не знам какво имаш пред вид под това).

Това което може да правиш е да сравняваш измервания направени във всяка от системите, една с друга. И тогава установяваш различни величини на измереното (интервали и дължини) в зависимост от ориентацията на всяка ИОС спрямо 4-мерният интервал който се измерва (а винаги се измерва 4-мерен интервал, ако уеднаквиш двата го ограничаващи момента мериш чиста дължина, ако му уеднаквиш ограничаващите го пространствени координати мериш чист интервал в покой). Тази различна ориентация е причина за различните измерени величини, тълкувани после като скъсяване/забавяне.

А защо двете ИОС са с различна ориентация спрямо даден 4-мерен интервал (пространствено времеви интервал, 3 пространствени и едно времево измерение, без нищо излишно), трябва малко да помъчиш геометрията на Минковски. Която се базира само на общо 4 измерения, които за всяка ИОС се разрязват на 3 пространствени и 1 времево, по различен начин.

Всяка подвижна спрямо всичко останало ИОС си има собствено пространство-време, представлява отделно четиримерно пространствено-времево многообразие на Минковски със собствени параметри (това исках да кажа, когато предлагах "скъсяване на самото измерение по посока на движението" в зависимост от това - кой определяме като наблюдател) и всички параметри на две различни пространствено-времеви многообразия/ИОС съвпадат напълно, само когато двете ИОС са в покой (неподвижни) една спрямо друга. Движението на материята във Вселената в нейната полева форма е винаги с един и същ темп (този на скоростта на светлината във Вакуум), а реализирането на различни подсветлинни скорости и на свързаните с тях масивни форми се формира чрез различни ъгли на сложната хипер-измерна вселенска геометрия. Когато дадено пространствено-времево, четиримерно многообразие/ИОС се движи спрямо друго такова многообразие/ИОС (само условно подвижните обекти се приемат за точки, на които се търсят пространствените и времеви характеристики в приетата за неподвижна ИОС) - параметрите, съотношенията на цялото пространствено-времево многообразие (подвижната ИОС) от гледна точка на неподвижното многообразие/ИОС се променят съобразно същите параметри на неподвижната ИОС/многообразие. Както при долната линийка с различни скали, при която условно долната скала показва отрязъците на дължината по посока на движението в покой, а горната, съкратена скала показва същите отрязъци при наблюдавания подвижен обект.

.thumb.jpg.cc83875e68e72917364302ca15c6d167.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, Станислав Янков said:

Защото така нещата не пасват! Три пространствени измерения, между които няма никаква друга разлика, освен тази, че като се представят като разположени перпендикулярно една на друга координати - формират обем, в който може да протича движение. И след това идва време, което хем е измерение, хем не е пространствено като останалите три, макар доста да наподобява останалите три (които безпроблемно си се приемат за пространствени), има си отстояния като тях, има си промени като тях и във връзка с движенията във формирания от тях обем, дори може да се представя чрез перпендикулярна координата, само има някои различия, свързани със съотношението на нейните интервали спрямо интервалите на останалите три координати

Обема е вторична характеристика, мярка. Времето си е нормално измерение, с останалите пространствени  можеш да определиш еднозначно положение на точка в това 4-пространство - събитие. Това е нужното и достатъчното за геометрията, от тук нататък може да построиш всичко. Не ти трябват повече измерения.

Преди 17 минути, Станислав Янков said:

... геометрията на Вселената е такава, че движенията на материята се случват по един начин в рамките на обема, формиран от трите пространствени измерения и по друг начин в хипер-пространството, формирано от четирите измерения!

Първо, в пространство-времето няма движение на обекти! :) За разлика от обикновеното пространство.

И после, тук бъркаш две неща. Геометрията на 3-мерното пространство си е чисто евклидова, докато геометрията на пространство-времето е псевдоевклидова. Различни геометрии се получават в зависимост от това с колко измерения работиш и колко фиксираш. Но в това няма нищо учудващо, пространство-времето е фундаментът, и от неговата геометрия следва всичко. Деленето на пространство и време е вторично, и в зависимост от начина на това делене се получават различни артефакти, скъсяване/забавянето. Скъсяване и забавяне имаш, защото по различен начин делиш пространство-времето на 3-мерно пространство и време за всяка ИОС.

Така че между пространство-време и пространство съвсем естествено има много разлики, и се формират различни геометрии.

Преди 23 минути, Станислав Янков said:

Всяка подвижна спрямо всичко останало ИОС си има собствено пространство-време, представлява отделно четиримерно пространствено-времево многообразие на Минковски със собствени параметри (това исках да кажа, когато предлагах "скъсяване на самото измерение по посока на движението" в зависимост от това - кой определяме като наблюдател) и всички параметри на две различни пространствено-времеви многообразия/ИОС съвпадат напълно, само когато двете ИОС са в покой (неподвижни) една спрямо друга.

Забрави тая каша "скъсяване на измерението". Няма от къде да се вземе, и за нищо не помага.

Преди 24 минути, Станислав Янков said:

Движението на материята във Вселената в нейната полева форма е винаги с един и същ темп (този на скоростта на светлината във Вакуум),

Това от къде се взе? Магнитното поле на стационарен магнит, на къде и с каква скорост се движи?

Промените на полето се разпространяват с такава скорост, но самото поле е друга бира...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, scaner said:

Обема е вторична характеристика, мярка. Времето си е нормално измерение, с останалите пространствени  можеш да определиш еднозначно положение на точка в това 4-пространство - събитие. Това е нужното и достатъчното за геометрията, от тук нататък може да построиш всичко. Не ти трябват повече измерения.

Ако не греша, цялата патардия е, защо определям и времето като пространствено измерение, а не просто като измерение. През цялото време се пропуска (включително и по моя вина, защото под път и над път споменавам "пространство-времето на Минковски"), че аз правя това не в рамките на пространствено-времевата парадигма на Минковски (уточнението на Гравити, че подхода на Епщайн и всичко, произтичащо от него, не е пространствено-времеви подход), а в изменена такава (и напълно еквивалентна, взаимо-заменима чрез съответна техника с парадигмата на Минковски), където измеренията са си четири (засега не разглеждам ситуации с повече от четири измерения), но всичките са пространствени. Това е нещо подобно на използването на 4-спинорен и 2-спинорен формализъм по отношение на квантовомеханичното уравнение на Дирак за електрона (пък и въобще в квантовата електродинамика), като и двата формализма са верни, дават верни резултати накрая, но го правят по различен начин. Цялото предимство на моя еквивалентен подход ми се струва в това, че може да предложи геометрично обяснение за естеството на времето. Трябва да се решат точно въпросите и с ентропията и Стрелата на времето, което се очертава доста сложна квантово-механична игра, но може различния подход все пак да помогне по някакъв начин. Например, как Римановата сфера дава едно много удачно геометрично описание на разпределението на вероятностите при квантови системи с две състояния (спиновите състояния на елементарните частици например са точно такива)? Промяната на мащабите и доближаването на размерите при обичайните три пространствени измерения до околопланкови размери на времевото измерение, ако то е пространствено, може да послужи като обяснение за повишаването на степените на заплетеност и неопределеност на квантово ниво.

Преди 2 часа, scaner said:

Първо, в пространство-времето няма движение на обекти! :) За разлика от обикновеното пространство.

И после, тук бъркаш две неща. Геометрията на 3-мерното пространство си е чисто евклидова, докато геометрията на пространство-времето е псевдоевклидова. Различни геометрии се получават в зависимост от това с колко измерения работиш и колко фиксираш. Но в това няма нищо учудващо, пространство-времето е фундаментът, и от неговата геометрия следва всичко. Деленето на пространство и време е вторично, и в зависимост от начина на това делене се получават различни артефакти, скъсяване/забавянето. Скъсяване и забавяне имаш, защото по различен начин делиш пространство-времето на 3-мерно пространство и време за всяка ИОС.

Така че между пространство-време и пространство съвсем естествено има много разлики, и се формират различни геометрии.

Да, голяма грешка ми е, че не спирам да споменавам "пространство-време", докато имам предвид концепция, която не е пространствено-времева (но не отрича пространствено-времевата концепция като също толкова вярна своя алтернатива, като спокойно могат да се правят преходи от едната към другата концепция и обратно).

Преди 2 часа, scaner said:

Забрави тая каша "скъсяване на измерението". Няма от къде да се вземе, и за нищо не помага.

Смятам да заменя това изразяване, като започна да определям всяка отделна ИОС, която се движи спрямо каквото и да било останало (друга ИОС) като отделно многообразие. Едно общо многообразие може да съдържа безброй под-многообразия, всяко от които да разполага със съвсем различни собствени, специфични характеристики (на практика - със свое собствено, специфично четиримерно пространство-време, което спаред съответното под-многообразие да продължава да се счита за такова "в покой", макар самото под-многообразие да се движи спрямо друго под-многообразие в рамките на общото многообразие, което ги съдържа).

Преди 2 часа, scaner said:

Това от къде се взе? Магнитното поле на стационарен магнит, на къде и с каква скорост се движи?

Промените на полето се разпространяват с такава скорост, но самото поле е друга бира...

При пространство-времето на Минковски движението на разглежданите обекти не произтича от нещо, то просто се постулира като налично. При алтернативния подход, основаващ се на Епщайн (но за всичкото "мазало" извън Епщайн вината е само моя 🙂 ), съществува движение на вселенската материя винаги с един и същи темп (този със скоростта на светлината във вакуум, което от друга гледна точка може да се определи и като абсолютен покой, но въобще не съм готов да започна да разглеждам всичко и от такава перспектива :oops: ), а подсветлинните скорости, времевите темпове, масивните тела и ограничените форми са резултат от сложната хипер-измерна (четири или повече-измерна пространствено) геометрия на Вселената. Полетата са класическия (на класическата механика) аналог на това, както кривините на пространство-времето в ОТО (класическите полета са аналог и на последните). Класическите полета, кривините на пространство-времето и хипер-измерната пространствена геометрия на Вселената са три различни начина на представяне на едни и същи физически наблюдения.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

След като и Младенов (подобно на мнозина други с огромно самочувствие, обратно-пропорционално на познанията им) ще пише книга (:rofl::rofl::rofl: - "изключително странно", защо коментатори като Скенер и Гравити, с очевидни сериозни научни познания, даже и не си помислят да пишат книги на научна тематика, ами искат да го правят коментатори като Младенов?!!! 🤣🤣🤣) - няма никаква причина да не се изхвърля и аз, макар и много по-скромно (книги няма да пиша, разбира се! :ak:) и да предложа:

ХИПОТЕЗА (в зачатъчен стадий :yazyk::rofl:) ЗА ЕВКЛИДОВА ХИПЕР-ИЗМЕРНА ПРОСТРАНСТВЕНА ГЕОМЕТРИЯ НА ВСЕЛЕНАТА! :cool2: Основно предназначение (много тайно!) - да разбие все още ненаписаната книга на Младенов още в зачатък! :bf:😎

Същност на хипотезата: Няма никакви принципни пречки за преработване на псевдоевклидовите ОТО и СТО (частен случай на ОТО) в тяхна евклидова алтернатива на основа на така наречения "космически спидометър" на Луис Карол Епщайн, допълнен от следните МОИ допускания (Епщайн няма никаква вина за нещо недомислено в тези мои допълнения):

1) Материята на Вселената (без никакви уточнения за нейното естество и характеристики) се движи винаги с един и същи темп - този на скоростта на светлината във вакуум.

2) Подсветлинните скорости, масивните обекти с крайни форми, пространствените отстояния, времевите, часовникови темпове на макрониво са резултат от сложна пространствена геометрия на Вселената.

3) Геометрията на Вселената е хипер-измерна пространствено - поне четири или повече от четири пространствени измерения.

4) Времевите ефекти на макрониво произтичат от особеностите на четиримерната или над-четиримерна, хипер-измерна пространствена геометрия на Вселената.

5) Псевдо-евклидовите ОТО и СТО не са неверни, а са единствено различни, неевклидови версии на хипотезата за евклидова хипер-измерна пространствена геометрия на Вселената.

Прогнози, предназначени за фалсифицируемост (проверимост и потвърдимост доказателствено) на гореизложената хипотеза:

1) Пълноценното разработване на тази евклидова алтернатива на неевклидовите ОТО и СТО, с тяхното пространство-време на Минковски, ще позволи дефинирането на времевите макроскопични ефекти като следствие от хипер-измерната (над-триизмерна) пространствена геометрия на Вселената.

2) Евклидовия характер на хипотезата ще елиминира пространствено-времевите кривини на ОТО, които се явяват водещата пречка за съчетаването на ОТО с КМ. Може да се наложат промени (геометризиране) и на редица особености на квантовата механика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, Станислав Янков said:

След като и Младенов (подобно на мнозина други с огромно самочувствие, обратно-пропорционално на познанията им) ще пише книга ...

Всеки може да напише книга, стига да има какво да каже. Отделен въпрос е кой ще го чете.

Аз имам какво да кажа: как СТО е криворазбрана от поколения физици. Съвсем ясна тема,
с конкретни примери и математически доказателства.

А твоите езотерики не се знае кой ще ги чете. Езотериките с лопата да ги ринеш. 🤣

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, gmladenov said:

Вски може да напише книга, стига да има какво да каже. Отделен въпрос е кой ще го чете.

Аз имам какво да кажа: как СТО е криворазбрана от поколения физици. Съвсем ясна тема,
с конкретни примери и математически доказателства.

А твоите езотерики не се знае кой ще ги чете. Езотериките с лопата да ги ринеш. 🤣

Големият въпрос е, дали наистина имаш какво да кажеш или само си въобразяваш така... Читателите са без значение - за всеки влак си има пътници (дори и да са само двама-трима 🤣)...

Аз обмислям евклидов "превод" на СТО и ОТО и той ще покаже, че двете теории са си съвсем верни и добре разбрани (няма и как да е иначе, след като практиката непрекъснато го потвърждава), само са псевдо-евклидови и заради това мнозинството като теб толкова много се затруднява (ако въобще се опитва) да ги разбере. Ти какво можеш да противопоставиш на горната евклидова хипотеза? Питагоровата теорема е евклидова и псевдо-евклидовата СТО с нея не можеш да опровергаваш - не са едно и също нещо:

215193006_.jpeg.211aa7971b5167056138e3e9c407c524.jpeg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Станислав Янков said:

Питагоровата теорема е евклидова и псевдо-евклидовата СТО с нея не можеш да опровергаваш - не са едно и също нещо:

Лоренцовата трансформация е евклидова: тя преобразува декартови координати в евклидово пространство.

Значи според теб Лоренцовата трансформация също е невалидна. Хайде да видим кой ще се съгласи с теб. 😎

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...