произход на прабългарите

[kanawaro]

Противоречия в основните теории за произход на прабългарите

Спас Спасов

„Те се различавали съществено от многобройните други номадски народи, които просъществували кратко и изчезнали със своите имена, без да оставят след себе си нищо, освен лошия спомен и няколко упоменавания в хрониките“ (проф. дин Н. Я. Мерперт)

Заниманията със спорния въпрос за произхода на прабългарите напоследък излизат извън рамките на научността. Както правилно отбелязва Рашо Рашев, след премахване на предварителното рецензиране на научни статии, сполетяло българската наука през последните двадесетина година, в обръщение влизат прекалено много на брой не съвсем академични писания върху прабългарското минало. Специалисти от всевъзможни области на научното познание се чувстват подготвени да пишат именно за прабългарите, като общо взето се случва следното – много се пише и говори, а малко се чете.

Медиите също сериозно са се захванали с прабългарите, като напоследък се лансира сензационният възглед, че историята на нашите предци умишлено е изопачавана. Това естествено вменява на прабългаристите от близкото минало някаква вина, едва ли не съществува упрек към тяхното невежество и научна злонамереност. Аз изобщо не съм съгласен с такива високомерни и патетични оценки и ще кажа защо.

Правилно се подчертава, че официалната теория за произхода на прабългарите търпи коренна промяна. До скоро се считаше, че прабългарите са от тюркски произход, днес повечето изследователи твърдят, че прабългарите са от ирански произход.

Рядко се отбелязва фактът, че редом с официалната теория си съжителстват и по няколко неофициализирани теории, т.е. в историческата наука никога не е имало, няма, а навярно няма и да има пълно единомислие. Историята не представлява прост сбор от факти, които да имат математическо измерение, като в примера 2+3=5. В заниманията с история историците не могат като математици да се обединят и да потвърдят веднъж завинаги: „Да, сборът на 2 и 3 е 5; така е било, така е и така ще бъде.“

Да се върнем на прабългарите и техния произход. Един от основните аргументи за това, че прабългарите са тюрки, е тяхната религия. След разчитане на един надпис върху колона от Мадара, дело на академик Веселин Бешевлиев, в който се съдържа името на тюркския бог Тангра, научната общественост прие, че този тюркски бог е върховен за прабългарите в Дунавска България. Тази информация дълги години не е била подлагана на сериозно съмнение, защото е съвсем нормално прабългарите, ако са тюркско племе, да почитат именно тюркския бог Тангра.

 

Проф. Веселин Бешевлиев

Днес, когато тюркският произход постепенно отстъпва място на иранския, много критики се отправят към тълкувателя на надписа Бешевлиев. Рядко се споменават приносите му за разпространението на същата тази иранска теория в прабългаристиката още в далечната 1967 г., чрез известната му статия „Ирански елементи у първобългарите“. В тази статия Бешевлиев обявява за ирански следните имена, познати ни от историята на Първото българско царство: Аспарух, Борис, Кардам, Мостич, Омуртаг, Расате и Пресиан. От ирански произход, според него, е владетелският род Дуло и бащата на Аспарух Кубрат.

Всъщност идеите за силно иранско влияние не са нещо ново в прабългаристиката към този момент. Още през 1948 г. големият изследовател на угрофините и на прабългарите, археологът А. П. Смирнов изказва мнението, че прабългарите директно произхождат от сарматите, племе от иранската езикова група.

 

Алексей Петрович Смирнов (1899-1974), историк и археолог

По-късно, през 1961 г. се изнамират нови сведения в поддръжка на преобладаващо сарматския (ирански) произход на прабългарите. Това става с излизането на статията на В. Т. Сиротенко „Основни теории за произхода на древните българи и писмени източници от IV-VI век“.

 

Василий Трофимович Сиротенко (1915-2006), историк, специалист по късна Античност. Любопитен факт от неговата биография е, че по време на участието си във Втората световна война, при освобождението на Краков спасява живота на Карол Войтила, бъдещия папа Йоан Павел II

Смирнов и Сиротенко акцентират на съществуващото свидетелство от IV в. сл. Хр. от сирийския автор Мар Абас Катина, което достига до нас в препис от арменския историограф Мойсей Хоренски („История на Армения“), споменаващо българите в Прикавказието още в 149-127 г. пр. Хр: „Аршак, сина на Валаршак, управлява Армения 13 години… През неговите дни имаше големи смутове в земите на голямата Кавказка планина, в страната на българите. Много от тях се отцепиха, дойдоха в нашата земя и се настаниха за дълго време по-долу от Кол/Кох в плодородните околии, богати на жито…“.

Ако вярваме на това писмено свидетелство, ще се окаже, че българите са живели в Прикавказието още във II в. пр. Хр. Това не кореспондира с други подобни извори и е трудно приемливо. Защото няма обяснение как прабългарите биха живели толкова време, без да бъдат назовавани поименно другаде, освен в компилативните съчинения на Мойсей Хоренски и Мар Абас Катина.

Освен това в „Именника на българските ханове“, който е собствено българска хроника, описваща управляващите владетели на българите от най-древни времена, като пръв в списъка и основател на рода Дуло се посочва Авитохол (хунският вожда Атила). Негов приемник на трона на българските владетели е Ирник, синът на Атила Ернах, също от рода Дуло.

Виждаме едно отъждествяване на прабългарите с хуните на Атила, което е налице в края на IX и началото на X в., предполагаемият период на създаване на хрониката.

Хунската инвазия в Европа започва 375 г. сл. Хр. Най-прочутият хунски вожд Атила управлява в периода 434-453 г. Тогава реално се появяват в изворите и българите. Първото достоверно писмено свидетелство за прабългарите е от края на V в., малко след смъртта на Атила, дело на Йоан Антиохийски, който писал, че император Зенон (476-491) използвал прабългарите за съюзници срещу готите. В следващите десетилетия за прабългарите пишат остготският историк Йорданес и византийският Прокопий Кесарийски.

Не бива да се влиза в другата крайност и да се отрича установения чрез много проучвания ирански произход на прабългарите, и да се връщаме пак към тюркската теория. Но трябва да знаем, че върху иранската теория не е имало наложена възбрана, защото много учени – лингвисти, археолози и историци от миналото също са дали своя принос за налагането ѝ.

Трябва да се имат предвид обаче и сведенията, сближаващи прабългарите с хуните и с тюрките. Такова едно е Военно-инвентарният надпис от местността Бял бряг до Преслав. В този надпис е изложен броя на военното снаряжение, с което се задължават да участват прабългарски аристократи в изпълнение на военната си повинност към владетеля.

„Зитко ичиргубуле:Хумши кюпе 455, тулши 540 Естрогин – кюпе 437, тулши 854

Тортуна пиле зопан: Естрогин – кюпе 20, тулши 40, Алхаси – кюпе 1, хлобрин 1“

(превод по Бешевлиев) „Зитко ичиргу боил (има) меки ризници 455, шлемове 540, люспести ризници 427, шлемове 854

Жупанът заедно с хората си (?) има: люспести ризници 30, шлемове 40, верижни ризници 1, шлем 1.“

Един от най-изтъкнатите тълкуватели на този надпис е френският професор по ориенталски езици Жан Дени. Професорът е специалист по арабски, персийски, турски и руски. През 1947 г. пише статия, посветена на въпросния надпис („Един надпис на първобългарски, открит до Преслав“).

Според Дени думата „ичиргу“ идва от старотюркската „ичреги“, която значи „вътрешен“. А целият израз „Зитко ичиргубуле“ значи „вътрешният боил Зитко“ („приближеният до владетеля, до владетелския дворец болярин Зитко“).

„Пиле“ произхожда от тюркската дума „биле“ – „заедно“.

„Кюпе“ произлиза от древнотюркското „кюпе ярик“, вид ризница, описана от тюрколога Кашгарлъ Махмуд през XI век.

За останалите думи („естрогин“, „алхаси“, „тулши“ и „хлобрин“) френският професор не намира аналог във владените от него езици, но предполага, че са тюркски термини, свързани с военното дело и военното изкуство.

Тюркски имена сред населението на Първото българско царство срещаме и в други епиграфските паметници (надписи върху камък или друга твърда повърхност) . Такива лични имена са Сончонка, Тупай, Аян и др.

Тъй, като за доказването на произхода на прабългарите в писмените източници липсват необходимите сведения, ще трябва да се обърне внимание и на прабългарската материална култура.

Как да се докаже родство и принадлежност въз основа на материална култура, при отсъствие на писмени сведения? Най-характерният етно определящ белег в материално отношение е погребалният обред. Знаем, че погребалните обичаи на хората винаги са свързани с някаква представа за отвъдното, следователно в същността си погребенията са свързани с религиозния мироглед на погребания. Ако прабългарите са от тюркски произход, очаквано е да погребват мъртвите си подобно на хунските и (прото)тюркските племена; ако са от ирански произход би трябвало да се погребват подобно на късните скитски, сарматските и алански (ирански) племена.

До момента археологическата наука по безспорен начин е доказала, че погребалният обред на прабългарите е твърде близък, дори идентичен именно с този на иранските племена, и е много различен от този на хуни и (прото)тюрки.

За същото говорят антропологичните изследвания на костен материал от прабългарски некрополи. Обичайният расов тип на прабългарите е европеиден, със съвсем слаб монголоиден примес. Честа практика на погребенията е, на мъртвеца да се прилага изкуствена деформация на черепа, което е характерно именно за сарматските племена от източноевропейските степи, като при тюрките такова нещо отсъства.

Ако при характеристиката на прабългарската езическа култура вземем предвид смесицата между хунски и (прото)тюркски културни традиции, от една страна, и скитско-сарматските културни традиции, от друга, ще трябва да възприемем някакво междинно обяснение, помиряващо двете културни противоположности.

Аристокрацията следва тюркския военно-политически модел, което можем да видим в Именника (чрез идентификацията с хунските владетели Атила и Ернах), но и още във военната титулатура (в някои лични имена). Следователно политическата култура на прабългарите е тюркска.

Мнозинството от прабългарите, тези подчинени на племенната аристокрация са от ирански произход, за което свидетелстват археологическите находки, а и материалната култура изобщо.

 

Проф. Рашо Рашев

Както пише още 1969 г. Михаил Артаманов в списание „Археология“, „Едва ли можем да се съмняваме в това, че българското население… се е образувало не само от тюркски племена, които се явяват в периода на хунското нашествие и след него. То се е образувало в значителна степен и в резултат от тюркизацията на местното сармато-аланско население и е наследило много традиции на неговата култура.“

Тази теза поддържа и доказва в много свои публикации големият специалист по прабългарска археология Рашо Рашев.

В заключение ще кажа, че прабългаристиката е консервативна област, както повечето области на научното познание, в нея трудно се приемат фундаменталните открития и трудно стават промени в наложилите се като официални теории. Това не значи, че науката за прабългарите не търпи развитие, тъкмо напротив, напредъка в областта и всеобщия интерес към прабългарското минало са само повод за гордост.

 

 

 

[sir]

Похвално.

И все пак, когато се пише статия, озаглавена "Противоречия...", е хубаво и в самия й текст да се избягват такива. Например така и не става ясно дали авторът счита "хунските и (прото)тюркските племена" за едно и също или за нещо различно.

Не е лошо същo така, когато се цитират мненията на авторитети, то тези мнения да са изказани в съответната област, в която те са авторитети. Така например цитирането на Р. Рашев по въпроси от археологията е окей, но цитирането на К. Попконстантинов по въпроси от лингвистиката - не. Защото в противен случай се стига до куриози от рода на "тюркското име Аян", вероятно под влиянието на легендата на Локо Пловдив, покойния Аян Садъков.

[kanawaro]

Преди 5 часа, sir said:

Похвално.

И все пак, когато се пише статия, озаглавена "Противоречия...", е хубаво и в самия й текст да се избягват такива. Например така и не става ясно дали авторът счита "хунските и (прото)тюркските племена" за едно и също или за нещо различно.

Не е лошо същo така, когато се цитират мненията на авторитети, то тези мнения да са изказани в съответната област, в която те са авторитети. Така например цитирането на Р. Рашев по въпроси от археологията е окей, но цитирането на К. Попконстантинов по въпроси от лингвистиката - не. Защото в противен случай се стига до куриози от рода на "тюркското име Аян", вероятно под влиянието на легендата на Локо Пловдив, покойния Аян Садъков.

Автора не случайно е писал противоречия , защото е оставил читателите сами да решат за себе си .На днешно време се появиха толкова незнайни и знайни авторитети и пророци , че вече не знаеш дали не е дошло второто пришествие според Библията

[Airflow]

Властта преди 10ти табуизира всяка различна теза за произхода на българите по политически причини. От друга страна, властта след 10ти нехае по тези въпроси, а за разрушаването на една историческа парадигма е необходима най-вече политическа воля. И за да няма противоречиви тълкувания на моето мнение, ще го напиша направо: тезата за тюркския произход е доминираща по съветско време, защото такава е била партийната линия. 30 години по-късно същата теза вече значително е загубила позиции, но не е съвсем отхвърлена, просто защото липсва политическата воля това да се случи. В пълна степен това важи в международен план, за да не четем безмислици като тези в английската уикипедия https://en.m.wikipedia.org/wiki/Bulgars

[tantin]

Преди 1 час, Airflow said:

И за да няма противоречиви тълкувания на моето мнение, ще го напиша направо: тезата за тюркския произход е доминираща по съветско време, защото такава е била партийната линия.

Че имаше партийна линия - няма спор. Партията решаваше и одобряваше много от насоките за Развитието..

Но по темата за "прабългарите" - съмнявам се че това е "продукт" на партийната номенклатура. 

Васил Златарски коя година работи? Много от основните тези са възникнали преди още болшевиките да вземат властта. А от времето на Златарски на сетне само са добавяни детайли, на практика постамента не се е изменил.

Руснаците си правят техните си изследвания. Все пак само в техните граници живеят около 100 етноса. В рамките на Съветския Съюз колко местни езици се говориха? Вероятно също толкова ако не и повече от 100..

Няма спор, нвма съмнения за това че болшевизма задаваше посоката, предначертаваше линията.. Но много изследователи са работили по собствени критерии. Лев Гумильов мисля беше такъв . Човека минал през лагерите.. Дори и да се съобразяваш с линията на партията - линиите се сменяха. А като се смени линията - пращаха ги на почивка или командировка в Сибир.

[sir]

Преди 13 часа, kanawaro said:

Автора не случайно е писал противоречия , защото е оставил читателите сами да решат за себе си .На днешно време се появиха толкова незнайни и знайни авторитети и пророци , че вече не знаеш дали не е дошло второто пришествие според Библията

Ясно.

[deaf]

Преди 18 часа, Airflow said:

властта след 10ти нехае по тези въпроси,

 

Преди 18 часа, Airflow said:

липсва политическата воля това да се случи.

В България през Прехода и днес няма нехайство и всичко става с точно определена и целенасочена политическа воля.

[Airflow]

Наистина не си заслужава да се спори за това. Последното, което занимава властимащите през "Прехода" са въпросите на историографията (с малки и жалки изключения в последните години по оста София - Скопие). Все пак, от тезата за призхода на българите не се точат евро средства, няма как да се раздават и обществени поръчки. А не е и предприятие, че да го включиш в масовата приватизация. Ако имаше през тези 30г. един по-волеви министър на образованието можеше да промени много неща, без дори останалите тиквеници да осъзнаят какво се случва, в тази особено безинтересна за тях сфера.

[Скептикът]

On 24.05.2020 г. at 0:02, kanawaro said:

Хунската инвазия в Европа започва 375 г. сл. Хр.

Пълни глупости. Първо хуните са в Европа най-късно от I век сл.хр. и второ през 375г. според Йорданес е имало битка между Хуните и Остроготите.

On 24.05.2020 г. at 0:02, kanawaro said:

се посочва Авитохол (хунският вожда Атила). Негов приемник на трона на българските владетели е Ирник, синът на Атила Ернах, също от рода Дуло.

И преди съм питал хората които подкрепят тази хипотеза, как Авитохол, който живее през II век на територията на Румъния може да има общо с Атила, който живее през V век.

On 24.05.2020 г. at 0:02, kanawaro said:

обявява за ирански следните имена, познати ни от историята на Първото българско царство: Аспарух, Борис, Кардам, Мостич, Омуртаг, Расате и Пресиан. От ирански произход, според него, е владетелският род Дуло и бащата на Аспарух Кубрат.

Отново напълно неверни твърдения

On 24.05.2020 г. at 0:02, kanawaro said:

изнамират нови сведения в поддръжка на преобладаващо сарматския (ирански) произход

Сарматите и Иранците са толкова едно и също, колкото и Норвежците и Гърците.

On 24.05.2020 г. at 0:02, kanawaro said:

сарматите, племе от иранската езикова група.

Сарматите, нито са племе, нито са иранци.

On 24.05.2020 г. at 0:02, kanawaro said:

До момента археологическата наука по безспорен начин е доказала, че погребалният обред на прабългарите е твърде близък, дори идентичен именно с този на иранските племена, и е много различен от този на хуни и (прото)тюрки.

1. "Прабългарския" погребален обред е по-близък до този на други европейски народи, но почти няма общо с иранския

2. Погребалния обред на хуните не е известен

On 24.05.2020 г. at 0:02, kanawaro said:

как прабългарите биха живели толкова време, без да бъдат назовавани поименно другаде, освен в компилативните съчинения на Мойсей Хоренски

Напротив може. Финландците си живеят в Скандинавия от много време, но първото им писменно споменаване е от Xв. За Естонци, Литовци и Латвийци мисля че е ненужно да ги споменавам.

On 24.05.2020 г. at 0:02, kanawaro said:

„Пиле“ произхожда от тюркската дума „биле“ – „заедно“.

„Кюпе“ произлиза от древнотюркското „кюпе ярик“, вид ризница, описана от тюрколога Кашгарлъ Махмуд през XI век.

За останалите думи („естрогин“, „алхаси“, „тулши“ и „хлобрин“) френският професор не намира аналог във владените от него езици, но предполага, че са тюркски термини, свързани с военното дело и военното изкуство.

Тюркски имена сред населението на Първото българско царство срещаме и в други епиграфските паметници (надписи върху камък или друга твърда повърхност) . Такива лични имена са Сончонка, Тупай, Аян и др.

 

Име Аян в тюркските езици няма, има в японски Aen(亜鉛 цинк) и Миннан – (倭鉛 Eian)

[Conan]

On 9.06.2020 г. at 10:32, Скептикът said:

 

И преди съм питал хората които подкрепят тази хипотеза, как Авитохол, който живее през II век на територията на Румъния може да има общо с Атила, който живее през V век.

Отново напълно неверни твърдения

 

1. "Прабългарския" погребален обред е по-близък до този на други европейски народи, но почти няма общо с иранския

2. Погребалния обред на хуните не е известен

 

Авитохол ако предположим че е Атила защо го ограничаваш във втори век, още повече в Румънско? Хуно- българите тогава се учат на гръцко четмо и писмо на Кимерийския боспор.

[resavsky]

Нека да уточним че ирански и персийски далеч не са тъждствени понятия.Скито - сарматите които живеят на север от Черно море нямат нищо с персийците.Освен че езиците им са от една езикова група но това не значи че са прекалено близки.

[miroki]

Преди 1 час, Conan said:

Авитохол ако предположим че е Атила защо го ограничаваш във втори век, още повече в Румънско? Хуно- българите тогава се учат на гръцко четмо и писмо на Кимерийския боспор.

Защото така пише в именникът. 165 година, оттатък Дунав. ( по-точно 515 години оттатък Дунав, преди Аспарух)

Скептикът ги диференцира. В именникът не пише Атила и годината им не съвпада. На Кавказ се поменават по-късно с Вунд. Ако сведението е вярно и не става дума за Баян.

[resavsky]

Само че това оттатък Дунав е много относително.Не трябва да се приема в буквалния смисъл на северния бряг на реката.

[miroki]

Разбира се.

Може да значи дори западно от Дунав в Панония. Пак е оттатък Дунав. А слизането при делтата, да е на Дунав.

Но поне със сигурност не означава оттатък Каспийско или Тян Шан, както някои намекват.

Включва се цялата земя от Панония до Северното Черноморие.

[Alexander000]

Имам въпрос. Какво имате предвид под ирански произход? Съвсем сериозно ви питам, защото това е изключително ново обобощително понятие. Предполагам, че визирате персите. 

[tantin]

Преди 3 минути, Alexander000 said:

Имам въпрос. Какво имате предвид под ирански произход? Съвсем сериозно ви питам, защото това е изключително ново обобощително понятие. Предполагам, че визирате персите. 

Скитите

[resavsky]

Преди 1 минута, tantin said:

Скитите

По скоро сарматите

 

[Alexander000]

Малко лингвистика:

Wikipedia.ru: Этноним «иранцы» происходит от исторического названия «Иран» произошедшего от древнеиранского a(i)ryāna — арийская.

БългАрия - BulgAria

бългAрин - bulgArian

[Guest]

Като неспециалист и външен наблюдател, искам да попитам: защо цитираните публикации с важна информация по темата са толкова стари? Те са в периода 1948  - 1969 година, а авторите им са явно уважани учени Това най-малкото е странно, защото оттогава са минали повече от 50 години. Ако проектираме това време огледално, преди тях са 1900 - 1920, излиза че през миналите 100 години важните разкрития са случили преди 50 години и то не от ново постъпила тогава информация от археологически източници.. Защо е така? Какво е позволило на тези автори тогава да стигнат да такива важни резултати, а от тогава да сега да няма сравними с техните резултати?

[Conan]

On 18.06.2020 г. at 13:56, miroki said:

Разбира се.

Може да значи дори западно от Дунав в Панония. Пак е оттатък Дунав. А слизането при делтата, да е на Дунав.

Но поне със сигурност не означава оттатък Каспийско или Тян Шан, както някои намекват.

Включва се цялата земя от Панония до Северното Черноморие.

Мироки румънско няма нищо общо със Стара Велика България. Етцел? Кой е? 

[miroki]

Не е изключено дори да е от Панония до Азовско. Това го коментирахме в темите. Това, че Кубрат се бунтува на аварите в източната част до Азов и прави България не значи, че на запад няма авари и българи. Има, и са си написани при всички нападения на Солун и Константинопол. Просто бунтът там е малко по-късно.

Или искаме да изтрием българската история от 478 г. До Кубрат и Старата България. Понеже са преди нея!?

А написания не се сещам кой е. 

Но тук става дума за от 165 година, някой знае ли къде точно е била тогава България и нейният владетел? Коментирах опциите за оттатък. 

Редактирано Юни 19, 2020 от miroki

[sir]

On 18.06.2020 г. at 15:52, Диан Георгиев said:

Като неспециалист и външен наблюдател, искам да попитам: защо цитираните публикации с важна информация по темата са толкова стари? Те са в периода 1948  - 1969 година, а авторите им са явно уважани учени Това най-малкото е странно, защото оттогава са минали повече от 50 години. Ако проектираме това време огледално, преди тях са 1900 - 1920, излиза че през миналите 100 години важните разкрития са случили преди 50 години и то не от ново постъпила тогава информация от археологически източници.. Защо е така? Какво е позволило на тези автори тогава да стигнат да такива важни резултати, а от тогава да сега да няма сравними с техните резултати?

Нови публикации, разбира се, има. Но най-вероятно целта на автора не е била да им прави обзор, а може и просто да не е запознат с тях.

 

[новорегистриран2]

Цитирай

АЗИСКОТО ПЛЕМЕ БУЛГАРИ ПРИМИ ЈАЗИК И ВЕРА ОД МАКЕДОНЦИТЕ

Кои сме, од каде сме, каде одиме - сите имаат право да си го познаваат и бранат идентитеот.     Бугарите потекнуваат од азиска прататковина каде зборувале на азиски, туркмомански  Котан-Сака (Khotan Saka) дијалект. Бугарите во својата централно азиска земја (Кавкаски регион, над Касписко Море) биле први туркомански племиња кои примиле Исламска вера, 7ми в. Пред исламизирање, Бугарите верувале во пагански божества со врховен бог Тангра.  Словените верувале во врховниот бог Перун. Бугарите примиле Христијанство во Македонија, 9ти в.

Др. Исмаил Џамбазов, Бугарин од првобитна татковина на Бугарите, Татарстан, во неговите истражувања изнесени во книгата “Volga Bulgars – first Muslims from Turkic tribes” (Волга Бугарите – први Муслимани од туркоманските племиња), со гордост истакнува дека Бугарите први постанале муслимани меѓу нивните Туркомани. Таму, во 7 век, Бугарските орди прогласиле независна бугарска држава, Волга-Кама Булгарски Ханат. Др. Џамбазов пишува:

„Наспроти нашите браќа од Дунавска Бугарија, кои го прифатија Христијанството, пред нив ние прифативме Ислам и, Алхамдулила, денес сме Муслимани“.

И академикот Шаукат Богданов, од Република Татарстан, старата булгарска прататковина, го потенцира фактот дека во 7ми век, Бугарите најнапред примиле Исламска вера и како такви и денес живеат во Татарстан. Исламскиот коран е составуван 609 – 632 г.                                                          

Познато е дека оригиналниот јазик на Бугарите, Котан-Сака, е машавина од дијалекти на хуните, монголите, ујгурите и татарите. Во Индо-европските јазични фамилии корени имаат Индо-Иранците, Балто-Словените, Германите и Италите. Индо-европски е и старословенскиот јазик на кој зборувале источно-европските народи меѓу кои и Македонците. Македонците во нивниот јазик имаат мешавина и од јазични корени од својата прататковина Античка Македонија, вклучувајќи го јазикот во Македонското царство на Филип и Александар Велики Македонски, зборуван од Македонците и во Израел, Египет и на Хималаите, од население останато од фалангите на Александар Македонски.

Во 7ми век Македонците во Македонија биле во рамки на Византиското, Источно Римско Царство, и веќе 7 века биле првите Христијани во Европа, со мисиите на апостолите од Светата Земја кои проповедале Христијанство во Македонија и во „Грција“: Павле, како и Петар, Лука, Матеја, Андреј, Јован и Богородица Марија. Биле покрстувани и во реката Јордан во 1от век, по воскреснувањето на Христос, како Македонци останати од Александар Велики во Светата Земја.

Ханот Аспарух, 7ми в., еден од азиските Бугари, со ордите кои се нарекувале Оногондурски, водат потекло од племињата што ги потчинил неговиот азиски татко Кубрат. Азиските Бугари ограбувале и пљачкосувале територии и на северозапад, преку реките Дњестар, Дњепар и Буг, за постепено да се дограбат до границите на Византија. Тогаш тие територии ја опфаќале и Молдавија, а на југ – Дунавската делта и Јужниот Балкан. Наспроти степите од кои Бугарските сурови номади биле протерувани и од Хазарите, Македонија во 7ми век била питома христијанска земја на север од Елинскиот карпест југ. Македонија била земјоделски и сточарски плодна, богата со руди и со културолошки развиено население, со византиски базилики, дворци и напредни села.

Од тој период се засилуваат агресиите на Бугарските варвари за покорување на Балканот и насилно формирање на тогашната Дунавска Бугарија. Во тек на 13 вековни војни, интриги, предавства и калкулантски бракови со европски кралски лози, бугарските племиња ги убедуваат и средновековните европски кралства, а подоцна и европските новонастанати држави од 19ти век, дека на Бугарите од Мала Азија треба да им се признае Бугарија како европска држава. 

Во 7ми век Бугарите напаѓале од неколку правци. Четири од петте синови на Кубрат со нивните коњанички орди составени од брутални банди, продолжиле да дивеат кон Византиска Европа. Братот Кубер стигнал до Панонија, каде се надевал на плен и нова територија откако Аварите и Хуните веќе стигнале таму (HUNgary, денешна Унгарија). Останатите групи со братот Алтсек напаѓале и пљачкале во северна Италија. Во нивната азиска прататковина останал најстариот син Батбајан. Македонија и Тракија ги приграбил хан Аспарух, во Бугарско „ханство“, 681 г.

Светската историја знае дека Бугарските племиња потекнуваат од регионот околу Источен Казакстан и дека нивната племенска политика била стапување во пљачкашки сојузи со други племиња во Централна и Мала Азија. Тоа продолжиле да го практикуваат и на Балканот, со терор, палежи, грабежи и окупирање на домородните територии на Македонија и пошироко. Бугарите од Азија се укрепиле во Византиското царство, со тиранија против домородното население и со самопрогласување на Дунавска Бугарија. Нивното запоседнување на Балканот се одвива и низ перфидни манипулирања со црковните и световните власти. После нивните пагански и муслимански верувања во азиска Бугарија од Долна Волга, бугарските племиња се борат да основат и христијанска бугарска патријаршија, со централна позиција во Македонија.

За формирање на новата држава за која се потребни нов јазик и нова вера, бугарскиот кнез Борис, 9ти век, се обраќал за признавање до Римскиот папа Никола I, патријархот Фотиј, Константинопол и Германскиот крал Лудовик во Регенсбург (Louis, Bavaria), но во повеќе наврати бил одбиван.

Од сопствен интерес за воспоставување на државност, јазик и црква, Бугарите го подржуваат културолошкиот и духовен зафат и на македонските браќа Кирил и Методија. Браќата проповедаат Библија и црковни литургии преведени на нивниот старословенски македонски јазик зборуван во Солун, запишан на нивната новосоставена азбука, глаголица. Позната е великата мисионерска дејност на македонските просветители Кирил-Константин и 11 години постариот брат Методија, во Панонија, Киевска Русија, Хазарија. Кирил го шири христијанството меѓу Хазарите 860-861 г. и престојува во Византискиот град Херсон за да го научи нивниот еврејски јазик.  

Хазарите, туркменистански племиња, а спрема некои теории и одамна залутани еврејски племиња, сепак во 8-9 век го прифатиле или му се вратиле на јудаизмот, привлечени од филозофијата Кабала и шаманските окултни верува во немилосрдната моќ на парите и силата, наспроти милосрдие, праведност и чесност во Христијанството (дебата на Св. Кирил со Хазарите).

Новодојдените Бугарски племиња во 7ми век во Вардарската и Брегалничката територијата, не го примиле грчкиот јазик за нивни нов јазик иако кој бил службен во Византиското царство, после латинскиот јазик, и пред поделбата на Римската империја. Бугарите го учеле старословенскиот македонски јазик, а за азбука го користеле елинското писмо, 7 – 9 век.  

Азиските Бугари биле принудени од Византија да се христијанизираат. Немале избор да не се согласат, биле вазали на територијата на Византиска Македонија. По потпишување на мирот со Византија, 864 г., ханот - кнез Борис I вовел Христијанство со архиепископ од Цариград испратен во Македонскиот образовен центар Охрид, примил христијанско име Михаил и наредил масовно покрстување на Бугарите (најпознато во реката Брегалница).

Со примање на Христијанска вера, азиските Бугарите се откажале од своето паганство кое го практикувале се’ до пред 11 века, како последни неверници во Европа. Како резултат на процесот на европеизација, Бугарите го научиле јужно-словенскиот македонски јазик и примиле Христијанска вера од домородната македонска нација - првата европска земја во која Апостолот Павле дошол да го шири христијанското учење за еднаквост, љубов и братство, спрема универзалните закони на Стариот и Новиот Завет, со пораките на Бог преку своето отелотворение во Исус Христос: мир на земјата и добра волја меѓу луѓето.  

Македонија на својата географска и етничка Балканска територија, со милениуми била крстосница каде напаѓале племиња од Африка и Азија, како грчките пирати пред тоа, а во 7от век и бугарските орди. Спрема својата генетска поставеност да се почитува другиот - мирољубивото, питомо а храбро македонско население воспоставува добрососедски односи и со бугарските и со елинските племиња, иако тие континуирано војувале и вршеле распарчување и асимилација на Македонија. Бугарскиот кнез Симеон (893-927) дури се нарекол себе си и цар на Грците.

Македонскиот космополитски и позитивен однос кон другите народи се докажал и порано, во филозофијата на светското царство на Македонија, кога Александар Македонски им дозволувал на народите што ги запознавал - непречено да го задржат својот јазик и култура. Тоа било спротивно од другите племиња на Балканот, како ксенофобичните, геноцидни и предавнички Елини кои често биле платени соработници и на своите непријатели, Персиските цареви, за уништување на Александар Македонски. Непријатели на Македонците постанале и Бугарите, иако од 7-9 век, ја примиле и христијанската вера и старословенскиот македонски јазик во Македонија, а не „грчкиот“ јазик. Се остварила бугарската цел да се населат и опстојат како неевропски народ во ново освоената Европска територија. Денес, нови миграции на народи од Азија и Африка, можеби веќе се подготвени да ја сменат верската, јазична и етничката карта на Европа спрема Новиот Светски Поредок, и нео-паганизмот. Се чини дека по 11 века, многу полесно и побрзо се создава нова држава и нова вера во ЕУ и светот, но и дека многу побрзо и полесно се укинува некоја постоечка држава, јазик, вера, историја. Можеби, по старите ханства и каганати, сега глобално се наметнува старата кабалистичка филозофија: парата и силата (ќе) го владеат светот... До некое можно, идно духовно освестување за човековите вредности. Но и тогаш, човештвото ќе нема ли борби со корисната бездушност на вештачката AI интелигенција и нејзината „античовечност“?

Сепак останува вистината, и во говорот на македонецот Григор Прличев (учителствува во Солун, 1884-1890). Тој бил уверен дека и под Османлиска окупација, гимназијата „ќе произведе уште многу Кириловци и Методиевци, што ќе бидат светила на нашите училишта, ќе бидат благолепие на нашите цркви, ќе бидат столпници на верата и ќе го прославуваат македонското име.“ Тоа Македонско име и денес е име, во европска Македонија, заедно со Бугарското и Грчкото и другите европски и светски имиња на народи и држави.

Проф. Др. Марија Емилија Кукубајска

Професор по историја на Англо-Американската култура, цивилизација и литература, Филолошки факултет, УГД – Штип, во пензија. Доктор на науки: споредбен Евро-Американски и Македонски фолклор, Македонија. Почесен доктор по светска уметност и култура, Мароко. Фулбрајтов стипендист за магистерски студии по Англо-Американска литература, САД. Автор на книги, антологии, наставно-научна литература, критики, колумни и преводи. 

Да се порадваме на поредния вардарски бисер, че като минат на албански нищо няма да може да прочетем за "скритата истина" относно произхода ни.

[самотния вълк]

On 19.06.2020 г. at 19:57, Conan said:

Етцел? Кой е? 

Същият като Атли. Етцел е в Нибелунгите, ако не бъркам, а Атли във Волсунгите

[Conan]

Преди 1 час, самотния вълк said:

Същият като Атли. Етцел е в Нибелунгите, ако не бъркам, а Атли във Волсунгите

Писах го за Мироки понеже му е трудно дори да си помисли че Авитохол може да се свърже с Атила. 

Редактирано Юни 24, 2020 от Conan