Отиди на
Форум "Наука"

Нереалната Теория на Относителността


gmladenov

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 45 минути, laplandetza said:

Не се движел значи, а.....................Космоса фучал покрай него, Браво,

Ами като толкова се пуйчиш, докажи че се движи бе, стига се прави тука на настъпено мекотело. Не от добро идва принципът за относитеност, а от натрупаните до сега неопровержими факти - движението е относително, собственото движение е неоткриваемо, с прости думи излиза от всички уравнения, за лишени от схватливост като тебе -  няма го :D Безсилен си като размазана медуза на асфалт, не можеш да докажеш обратното..

Аман от кресливи тролове.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1,4k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Преди 10 минути, scaner said:

Ами като толкова се пуйчиш, докажи че се движи бе, стига се прави тука на настъпено мекотело. Не от добро идва принципът за относитеност, а от натрупаните до сега неопровержими факти - движението е относително, собственото движение е неоткриваемо, с прости думи излиза от всички уравнения, за лишени от схватливост като тебе -  няма го :D Безсилен си като размазана медуза на асфалт, не можеш да докажеш обратното..

Аман от кресливи тролове.

Хахах:D Доказвам движение, бия ти шут изодзадзе и те ускорявам към стената в която си размазваш гениалната кратуна.В твоята система между ускоренията ти не откриваш движение, но на Косамоса му дреме на <ракетата> какво откриваш ти, на стената също не и дреме, но определено стената никой нея е ритнал, нали така?:D

Движението е относително но Каква Относителност, определено не и ТО. 

Давай конкретика, питам отново, обясни на хората как, защо , от какво <резонаторите> или тръбите работят Еднакво, кажи си да се посмеем !:D

  • ХаХа 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, laplandetza said:

Доказвам движение, бия ти шут изодзадзе и те ускорявам

Абе сульо, не схвана ли от толкова теми, че бистрим движение по инерция?

Баси нещастника...

Link to comment
Share on other sites

Преди 2 минути, scaner said:

Абе сульо, не схвана ли от толкова теми, че бистрим движение по инерция?

Баси нещастника...

Дебилий тъпоглавски:D, скед ускорението на моя шут вечв си пуснат по <пързалката> и неоткриваш собственното си движение, ти не го откриваш, то не е изчезнало и дори според твоите представи за СТО си се <скъсил>, но не го откривап, но аз те  <виждам> що за джудже си станал, едно такова скъсено:D

 Бягаш постоянно , конкретно обясни на хората!?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 часа, gmladenov said:
Преди 17 часа, Малоум 2 said:

Скоростта е винаги ОТНОСИТЕЛНА - спрямо друго тяло

А така. И след като във вселената има безброй знайни и незнайни тела, спрямо които
ти се движиш, значи ти също така имаш и безброй посоки на движение.

Коя от всичките тези безброй посоки е посоката, която причинява физическо скъсявяне:
"обектите се скъсяват по посока на скоростта - непрестанно поглъщат-излъчват от околните фотони".

Посоката е зависима от "ефективност" на погълнато-излъчено, като фотони. Сега, в Квантовата теория е възприето действие на виртуални фотони, сумарното действие в резултат "дава" посоката на силата, която кара тялото да се движи. (По Файнман - полето се разглежда математически като "число" във всяка точка. И когато се движим от точка в точка, то тия числа се променят - съответстват на потенциал. Резултатната сила е по посока на на най-голямата потенциална разлика.)

(ще се повторя по хипотезата ми - много пъти съм го обяснявал в други теми.😞 Движението на частица (частиците са изградени на слоеве) е действие "отвън-навътре". Най-външният слой поглъща фотон (кратен на образуващите слоя) и симетрията в равновесната структура се нарушава - "лашка" слоя. По ОВ на структуриране, предишният център е изместен от "цялото", но тъй като той се формира с много по-голяма честота от външния слой - по-устойчив е в образуването, ОВ от лашкането принуждава центъра да се "съпротивлява" на изграждането на външния слой и след няколко пулсации на "цялостно" новообразуване, центърът образува новото състояние, като "изхвърля" погълнатия фотон. Но при това - центърът вече не е на "старото" си място, а се е придвижил за запазване на симетрията на новото състояние - по потенциалните разлики, "фиксирани" от неподвижност на частите на етера, за този момент на разпределение на потенциалите на ЕМПоле. Вижда се - съпротивлението срещу движение е инертна маса - коефициент, зависещ от бързината за образуване на център+слоеве - собствена характеристика на частица. Моментът на "излъчване на фотон" не е и не може да е фиксиран точно, а зависи от потенциалите на установката, външно въздействащи на състоянието на частицата - затова завинаги ще е НЕнаблюдаем параметър - ползва се при парадокса с "котката на Шрьодингер".😜)

(По интересно е за частици с характеристика ЕМ"заряд". Ако са свободни в Космоса - всички изменения на потенциалите на ЕМПолета им влияят на ускоряване, защото тази характеристика е сумарна от цялото околно пространство, а те са асиметрични спрямо центъра си - имат "вихър" за най-външен слой, "погълнато-излъчено" е с голяма (ефективна) амплитуда - съответно "стъпката" на предвижване е сравнително голяма. Така "космическите лъчи" (протони) достигат скорости близки до светлината и това се наблюдава на Земята - не е била известна само причината.😎 Освен това - изяснява се защо протонът и електронът не могат да се разпадат "на дребно"😝)

Така е формирано по-друго определение за "сила" - принудително преместване на център на образуване на телата с помощта на полевата форма на материя (при взаимодействия). Свързано е с ускоряване и с маса - баш като при Нютон, но пък обяснява и инерциалното движение по геодезични - там "принуда" няма (свободно падане, примерно). Поглъщане-излъчване на фотон става при по-сложни обекти - молекули, примерно и др. чрез обмен на фотон за връзка - именно "в него" е изменението за скъсяване-удължаване в среда по посока на скоростта - там са и промените по Доплер.

...

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 8 август 2020 г. at 14:33, gmladenov said:

Мойте сметки показват само увеличение.
Затова на няколко пъти става дума, че ЛТ е мащабираща.

покажи формулата по която правиш сметките

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, gooogle≪soft≫ said:

покажи формулата по която правиш сметките

Ето пак примерът със светлинния лъч, както и съответните сметки: цък.
Формулата е Лоренцовата трансформация.

Принципно, разстоянието между две точки в дву-мерно или три-мерно пространство
се изчислява с Питагоровата теорема. В едномерно пространство, обаче, разстоянието
е просто разликата между два координата.

Като намериш координатите с Лоренцовата трансформация и след това сметнеш разликата
между тях, излиза, че разстоянията в подвижната отправна система са увеличени спрямо
тези в стационарната.

Колегата Екземус също като мен се е усетил, че СТО запазва скоростта на светлината еднаква
като разтегля разтоянията и временат. Това го казвам само да подчертатя, че не съм единственият,
който го е забелязал.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Малоум 2 said:

Посоката е зависима от "ефективност" на погълнато-излъчено, като фотони.

Колега, ако скъсяването е физическо, то ще е обективно и всички наблюдатели
ще измерват едно и също скъсяване.

А в СТО скъсяването е субективно: то е различно спрямо различните наблюдатели.
Значи няма как да е физическо.

Ако твоята твоята ракета се е скъсила един метър спрямо мен, а ти не си забелязал
никакво скъсяване, значи скъсяването е илюзорно. Иначе и двамата ще кажем, че
ракетата се е скъсила с един метър.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, gmladenov said:

Колега, ако скъсяването е физическо, то ще е обективно и всички наблюдатели
ще измерват едно и също скъсяване.

(Не ползваш правилни термини за яснота: по-горе -  линия (едномерна) как ще е и пространство?!.)

"Скъсяване" (промяна в дължина) има в Другата ИС ., движеща се инерциално спрямо Нашата-неподвижна ИС, но не е измерена от нас, а изчислена с ЛТ.  Наблюдател в другата ИС не може да регистрира промяна в дължина, щото, наистина всички дължини в посока скорост - и тези на еталона - физически са променени след ускоряванията (действали са сили - с тях "започва" усещането за физика😜), които са довели до относително движение с постоянна скорост.

Всеки ИС-наблюдател изчислява какво вижда ДругиятИС, спрямо постоянната скорост, с която се движи ДругиятИС. За Различни ДругиИС, са различни и резултатите от изчисленията -за време-процеси и за дължини в посока относно постоянната скорост. Няма "измервания" - няма шашми. Има съображения за случвания на събития, които се наблюдават от всички ИС и като как "тече" времето и процесите от Гл. Точка на  ДругияИС.

...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, Малоум 2 said:

"Скъсяване" (промяна в дължина) има в Другата ИС ., движеща се инерциално спрямо Нашата-неподвижна ИС, но не е измерена от нас, а изчислена с ЛТ. 

Да, така е. Но нали уж изчисленията на СТО се потвърждават опитно.
Значи е все тая дали скъсяването е изчислено или измерено.

(Нали се сещаш, че СТО ще е невалидна, ако изчисленията не се потвърждават
от измерванията. )

Значи в крайна сметка проблемът остава:
Аз изчислявам/измервам 1м скъсяване, а ти изчисляваш/измерваш 0м скъсяване.
Как може да имаме физическо скъсяване, ако единият мери едно, а другият - друго.

Спорът тук е дали скъсяването е физическо.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

Колегата Екземус също като мен се е усетил, че СТО запазва скоростта на светлината еднаква
като разтегля разтоянията и временат. Това го казвам само да подчертатя, че не съм единственият,
който го е забелязал.

Младенов, Младенов... Не те знам що за програмист си, но за физик ти липсва начинът на мислене и осмисляне на резултата. Смяташ нещо, получаваш някакви числа, ама какво значат? Както виждаме, нарочваш ги каквото ти хрумне, без никаква мисъл.

В посоченият в началото на твоя пост линк ти смяташ пътят който изминава светлината в системата, в която участъкът АВ се движи. И неизвестно защо, после наричаш полученият резултат дължина на този участък в подвижната система (А'В'). Ми нямат нищо общо двете величини, в случая пътят на светлината е по-голям от дължината на отсечката А'В', затова и получаваш манджа с грозде.

Гледай сега как се прави.

За да сметнеш пътят на светлината, не ти трябват лоренцови трансформации, задачата е чисто класическа. Ще капсулирам част от търсените неща чрез определени обозначения, а после като имаме обща формула, ще ги определим и тях.

Нека в прим-системата обозначим А'В' = L'. Имаш класическа задача: излъчваш светлината от точка А', тя отива до точка В', и после се връща до точка А'. Само трябва да съобразимш че докато светлината се движи, в тази система точка В' се отдалечава от нея (със скорост V), така че тя я догонва. И в обратният път, точка А' пресреща светлината и съответно съкращава нейният път до А'. Чиста класика. Как се решава?

Когато светлината се движи от А' към В', тя трябва да измине разстоянието от А' до В' (L') плюс още пътят, който В' ще измине (със скорост V) докато светлината я догонва. Тоест ако светлината се движи от А' до В' за време Т1, то балансът на пътя ще бъде:

c.T1 = L' + v.T1

png.latex?%5Cmathbf%7BT_1=%5Cfrac%7BL%60

В обратната посока, от точка В' към точка А', балансът е друг: част от разстоянието между А' и В' ще се измине от точка А', а част от светлината която върви срещу нея:

c.T2 + v.T2 = L'

png.latex?%5Cmathbf%7BT_2=%5Cfrac%7BL%60

Тоест от точка А' до В' и обратно до А' светлината ще се движи време

T = T1 + T2

и ще измине път

png.latex?%5Cmathbf%7BS=c.T=c.(%5Cfrac%7

Още тук се вижда, че пътят който изминава светлината според задачата не е разстоянието А'В'.

Нека междувременно обозначим разстоянието АВ = L. Сега ще направим едно допускане (не преживявай толкова, после ще го обоснова):  ще използваме формулата дадена от СТО за скъсяване на интервала в подвижната система, т.е.

png.latex?%5Cmathbf%7BL%60=%5Cfrac%7BL%7

и получаваме за пътят изминат от светлината

png.latex?%5Cmathbf%7BS=2.L.%5Cgamma%7D

Сега поглеждаме твоите числа: по условие имаш АВ=L=1.c, заместваме в горната формула L с това и получаваме за пътят

png.latex?%5Cmathbf%7BS=2.c.%5Cgamma%7D, точно резултатът който си получил и ти: Δx' = γc/2 + γ3c/2 = γ2c(км)

Забележи: от най-общи класически съображения получихме пътят на светлината такъв, какъвто си го получил и ти, но с едно важно допускане: че подвижните обекти се скъсяват както е според СТО.

Поуките? Поуките са, че полученият от тебе път не е разстоянието между А' и В', както се заблуждаваше и ни надуваше главите досега. И че разстоянието между А' и В' в подвижната система е по-късо от разстоянието АВ в неподвижната, точно както твърди СТО. Ако допускането на база СТО не е верно, нямаше да се получи твоят резултат - което е доказателство за верността му. Разбира се, ако използваш лоренцовите трансформации и си довършиш задачата, ще получиш резултат който ще докаже верността на допускането (както са направили в онзи линк, дето непрекъснато ти го натяквам). А така, както е частично заръфана задачата, толкова - търсил си път, намерил си път, не дължината/разстоянието :) Друга поука: смятането с общи формули ни дава възможност да не губим смисъла (в случая, да праввим разлика между S и L'), която загуба се е случила при твоите числа.

И най-важната поука: трябва да си много по-критичен към себе си, а не да се тръшкаш без да си осмислил какво си получил: "ми ето сметките, верни са, СТО била грешна". Детинско е. Ей в това осмисляне е физическият смисъл, а при теб дето си такъв радетел за него, липсва...

 

 

Редактирано от scaner
  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 50 минути, scaner said:

png.latex?%5Cmathbf%7BS=2.c.%5Cgamma%7D, точно резултатът който си получил и ти: Δx' = γc/2 + γ3c/2 = γ2c(км)

Благодаря, че ми провери сметките. Явно са верни :ag:.

Значи ако светлината пътува по-дълго между две точки в една отправна система
отколкото в друга, тя явно изминава повече разстояние в тази система.
Следователно, разстоянието между двете точки в тази система е по-голямо.

Иначе как светлината пътува повече, ако разстоянието е по-малко??
Това няма никакъв физически смисъл.

Редактирано от gmladenov
  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, gmladenov said:

Значи ако светлината пътува по-дълго между две точки в една отправна система
отколкото в друга, тя явно изминава повече разстояние в тази система.
Значи разстоянието между двете точки в тази система е по-голямо.

Това обаче няма нищо общо със СТО, това е следствие от класическата физика, както и съм показал с моите формули. А в класическата физика няма скъсяване на дължини/разстояния. Така че при полученият резултат няма защо да коментираш изобщо СТО. Тая патерица не е за тебе.

Нещо повече, още по-фрапиращ пример. Ти седиш в трамваяя на един стол. В отправната система на трамвая ти не се движиш, пътят който изминаваш в тази система е НУЛА. В друга отправна система обаче (например земята), ти се движиш, и изминаваш път толкова, колкото време прекарваш в трамвая по неговата скорост в тая система. Тоест изминаваш безкрайно пъти по-голям път отколкото изминаваш в трамвая, и то това е във всяка система, в която трамвая се движи, независимо от скоростта му в нея. Това в класическата физика.

Така че не разбирам от къде се събра цялата тази истерия срещу сходен резултат, който ти получаваш.  Всъщност подозирам: от това, че не правиш разлика между път и разстояние.

Младенов, закъсал си го със смисъла. Да не съм чул повече от тебе да повдигаш въпроси свързани с него :)

Редактирано от scaner
  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, scaner said:

Това обаче няма нищо общо със СТО ...

За еднопосочно движение си прав. Само че примерът е за двупосочно движение.
Наистина трябваше да уточня.

Ако в едната посока пътят се е скъсил, а в другата се е удължил, то сумарният път трябва да
излезе един и същ - и ако използваме Галилеевата трансформация, той наистина ще излезе
един и същ (и в двете отправни системи). А според СТО не излиза един и същ.

А дори да спорим дали разстонянията се скъсяват или удължават, явно се съгласяваме, че
те са различни в двете системи (стационарната и подвижната).

В крайна сметка именно това е проблемът на СТО: че разстоянията не са инвариантни.

Значи за да запази скоростта на светлината инвариантна, СТО прави разстоянията вариантни.
А по различни начини може да се покаже, че това е физически безсмислено.

Най-простият е този, който показах в началото: че разстоянието между двама наблюдатели е
различно, в зависимост от коя страна се смята. Това е пълен абсурд в едно Евклидово пространство.

Ако не си съгласен с това, аз няма какво да споря.

Щом се спорим дали черното е бяло, аз ведната те признавам за победител (за да избегна излишно
буйстване, не за друго :ag:).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 минути, gmladenov said:

За еднопосочно движение си прав. Само че примерът е за двупосочно движение.

За всяко движение съм прав, двупосочно, петпосочно, криволинейно, няма значение. Пътят при всички тези движения се описва перфектно от класическата физика, и ако ти е проблем, разбиваш го на множество отсечки и го свеждаш до предица еднопосочни премествания. Това покрива всички варианти.

Преди 15 минути, gmladenov said:

Ако в едната посока пътят се е скъсил, а в другата се е удължил, то сумарният път трябва да
излезе един и същ - и ако използваме Галилеевата трансформация, той наистина ще излезе
един и същ (и в двете отправни системи). А според СТО не излиза един и същ.

Пак грешка. Сумарното разстояние ще бъде едно и също, удвоено базовото. Пътят обаче зависи от поведението на крайните точки, и от скоростта с която се изминава (примера с трамвая е много показателен). И всичко това се управлява от класическата физика, и както видя от примера който ти сметнах с тая физика, пътят не е един и същи, за разлика от разстоянието, което изначално си го писахме за константа даже.

Тук се корени и една от заблудите на антирелативистите, опитвайки се по този начин да обяснят нулевия експеримент от опита на Майкелсън . Да, ама сметките, както виждаш, показват че двупосочният път не е един и същ, и това е залегнало в теоретическата постановка на Майкелсън, той се е опитал да измери именно разликата, която ще се получи от средното аритметично на пътя и това което се получава с коректната формула (ей на ТУК, използвам същите сметки и аз). А Майкелсън не можеш да го обвиниш че е смятал със СТО.

Така че се успокой - още класическата физика казва, че половината на двупосочният път не е една и съща с разстоянието, а зависи от разстоянието между точките като

png.latex?%5Cmathbf%7BS=2.L%60.%7B%5Cgam

СТО влияе само на величината на L'. Впрочем, както се вижда, ти някъде по пътя (неявно дори за тебе :) ) си ползвал скъсяването което следва в СТО от ЛТ, щом си стигнал до верният резултат накрая.

Преди 24 минути, gmladenov said:

А дори да спорим дали разстонянията се скъсяват или удължават, явно се съгласяваме, че
те са различни в двете системи (стационарната и подвижната).

Няма място за спор. Пътищата се удължават по горната формула, а разстоянията между точките, между които се метри пътят, се скъсяват - иначе ти нямаше да получиш този резултат. А сам си се уверил, че няма място за грешка за този резултат.

Е, сега е момента да схванеш разликата между път и разстояие. Те са еднакви по величина само в системата, в която крайните точки на пътя не се местят докато той биде извървяван. Тоест за твоя пример, в системата в която разглеждаш разхождането на светлината по отсечката АВ, пътят който тя ще измине ще е два пъти разстоянието между тези точки, така че в тая система може да мешаш двете поятия (което не е добре за възпитателни цели). Но в системата в която точките А и В се движат, вече имаш различни величини, с различни стойности - едната расте, другата намалява.

Преди 29 минути, gmladenov said:

В крайна сметка именно това е проблемът на СТО: че разстоянията не са инвариантни.

Ами не е проблем, защото това се и очаква. Още в началото на статията си Айнщайн показва, че едновременността е относителна при новите постулати, това отменя абсолютността на времето, така и инвариантността на пространствените интервали. Но възниква друг инвариант, пространствено-времевият.

Да твърдиш че това е проблемм, е същото като да твърдиш, че Нютоновите постулати не работят в СТО и това е проблем на СТО. Ми няма да рабтят, тя е на основа съвсем други постулати. Това не е проблем на СТО. Проблем е на класическата физика, защото резултатите на база нейните постулати се различават от тези, които експериментът (потвърждаващ СТО) дава. Избери си правилната гледна точка :), и тя е да се осланяш на експеримента.

Преди 33 минути, gmladenov said:

Значи за да запази скоростта на светлината инвариантна, СТО прави разстоянията вариантни.

Да. А защо трябва да не са такива? Кой е заповявал? Къде пише? :)

Освен съвладение на предсказанията на една теория с експеримента, няма друг критерии който да налага някакви изисквания върху нейните закони.

Преди 35 минути, gmladenov said:

А по различни начини може да се покаже, че това е физически безсмислено.

Най-простият е този, който показах в началото: че разстоянието между двама наблюдатели е
различно, в зависимост от коя страна се смята. Това е пълен абсурд в едно Евклидово пространство.

Ако не си съгласен с това, аз няма какво да споря.

Не, не съм съгласен с това, и наистина нямаш какво да спориш, защото нямаш полезен ход.

Тук в показването си пропуснал много същественият момент: разстоянията в примера ти не са измерени едновременно (в един и същи момент) за да имаш изискването да са еднакви.

Дадох ти пример:: ако между влака и мене в 12:00 часа разстоянието е 100 метра, противоречие ли ще бъде ако в 13:00 часа влаково време разстоянието между влака и мене е 70 километра? Не, не е, дори и в класическата физика.

Оставам с впечатление, че изобщо не осмисляш такива елементарни примери, показващи противоречивостта на твърденията ти, и пак настъпваш същата мотика...

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, gmladenov said:

Ето пак примерът със светлинния лъч, както и съответните сметки: цък.
Формулата е Лоренцовата трансформация.

Принципно, разстоянието между две точки в дву-мерно или три-мерно пространство
се изчислява с Питагоровата теорема. В едномерно пространство, обаче, разстоянието
е просто разликата между два координата.

Като намериш координатите с Лоренцовата трансформация и след това сметнеш разликата
между тях, излиза, че разстоянията в подвижната отправна система са увеличени спрямо
тези в стационарната.

Колегата Екземус също като мен се е усетил, че СТО запазва скоростта на светлината еднаква
като разтегля разтоянията и временат. Това го казвам само да подчертатя, че не съм единственият,
който го е забелязал.

 Покажи откъде си ползвал формулата за лоренцовото преобразуване .

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 49 минути, scaner said:
Цитирай

За еднопосочно движение си прав. Само че примерът е за двупосочно движение.

За всяко движение съм прав, двупосочно, петпосочно, криволинейно, няма значение. Пътят при всички тези движения се описва перфектно от класическата физика, и ако ти е проблем, разбиваш го на множество отсечки и го свеждаш до предица еднопосочни премествания. Това покрива всички варианти.

Ами съжалявам, но не си прав. Ето пак примера и сметките,
но този път и с Галилеевата трансформация за сравнение.

 

Две точки, А и В, се намират на разстояние (1с) километра една от друга.
В момент (t=0) от точка А е излъчен лъч светлина към точка В. Тъй като разстоянието
между А и В е (1с), лъчът ще пропътува това разстояние за една секунда и ще достигне
до точка В в момент (t=1). Ако там той бъде отразен обратно, той ще достигне до точка
А след още една секунда в момент (t=2).

Значи пътят на лъча е дълъг общо (2с) километра и отнема общо 2 секунди.

Нека сега изчислим същият този път в подвижна отправна система, която се движи със
скорост с/2 спрямо системата, в която се намират точките А и В.

Първо, ето координатите на точките А' и В' в подвижната система:

 

Галилеева трансформация

Лоренцова трансформация

А(x=0, t=0)

x' = 0, t' = 0

x' = 0, t' = 0

В(x=1с, t=1)

x' = (x - vt) = 1c - c/2 = c/2

t' = t = 1

x' = γ(x - vt) = γ(1c - c/2) = γc/2

t' = γ(t - vx/c*c) = γ(1 - (c/2)*c/c*c) = γ/2

A(x=0, t=2)

x' = (x - vt) = 0 - (c/2)*2 = -c

t' = t = 2

x' = γ(x - vt) = γ(0 - (c/2)*2) = -γc

t' = γ(t - vx/c*c) = γ(2 - 0) = γ2


Ето сега и разстоянията:

 

Галилеева трансформация

Лоренцова трансформация

от А' до В'

Δx' = c/2

Δt' = 1

v' = c/2

Δx' = γc/2

Δt' = γ/2

v' = c

от В' до A'

Δx' = 3c/2

Δt' = 1

v' = 3c/2

Δx' = γ3c/2

Δt' = γ3/2

v' = c

Сумарно

Δx' = 2c

Δt' = 2

v' = c

Δx' = γ2c

Δt' = γ2

v' = c


Както се вижда в таблицата, изминатото от светлината разстояние е различно в двете
посоки: по посока на движението то е по-късо, а в обратна посока то е по-дълго.
Забележителното тук е, че и в двата случая Лоренцовите разстояния са мащабирани
версии на Галилеевите разстояния.

Сумарно, Галилеевата трансформация запазва разстоянието между А' и В' същото като
в стационарната система:

  • А'В' = АВ = 1с

Лоренцовата трансформация, от друга страна, го мащабира.

  • А'В' = γАВ = γс, където (γ > 1)

Галилеевата трансформация, обаче, не запазва скоростта на светлината постоянна: 
по посока на движението тя е (c/2), докато в обратна посока тя е (3c/2).

Лоренцовата трансформация, от друга страна, запазва тази скорост постоянна.

Така в крайна сметка изводът е същият, както и и горе:
Лоренцовата трансформация запазва скоростта на светлината инварианта, но за сметка
на това не запазва инвариантноста на разстоянията. При Галилеевата трансформация пък
е обратното: разстоянията са инвариантни, докато скоростта на светлината не е.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, gooogle≪soft≫ said:

 Покажи откъде си ползвал формулата за лоренцовото преобразуване .

Ползвам следния английски източник, защото той показва правата и обратната
Лоренцови трансформации, както и Гелилеевата трансформация:

http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/hbase/Relativ/ltrans.html

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Тук в показването си пропуснал много същественият момент: разстоянията в примера ти не са измерени едновременно (в един и същи момент) за да имаш изискването да са еднакви.

Това са бабини девитини.

Изискването за едновременност е неразумно, след като според СТО времето
в подвижната система е нехомогенно.

При нехомегенно време понятието едновременност е безсмислено.

Link to comment
Share on other sites

Както и да скъсявате по СТО и да не скъсявате , чрез СТО не може да нагласите Скоростомер 2, т.е. еднопосочен Равен път на светлина по посока и срещу посока на движението.

Не можете и двупосочния да натакмите като равен с такъв перпрндикулчрен на движението.

Link to comment
Share on other sites

Преди 12 минути, gmladenov said:

Това са бабини девитини.

Изискването за едновременност е неразумно, след като според СТО времето
в подвижната система е нехомогенно.

При нехомегенно време понятието едновременност е безсмислено.

Е, времето е хомогенно в подвижната със или без СТО , изключвайки реалността на Космос.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, laplandetza said:

Е, времето е хомогенно в подвижната със или без СТО , изключвайки реалността на Космос.

Да, би трябвало да е хомогенно ... но според СТО не е.

Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...