Отиди на
Форум "Наука"

"Парадокси" в теорията на относителността


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 21 минути, scaner said:

Едновременността е частен случай на тези разсъждения. Те довеждат до това, че две събития са едновременни, когато се случват при еднакви показания на локалните им часовници, които са част от системата за общото време.  Без никаква светлина и т.н. Светлината от галактика Андромеда още не е достигнала до земният наблюдател, което не пречи да се случват едновременни събития и сега. За протокола информацията за тези събития ще се получи впоследствие, ако ще и да я карат с каруци. Достатъчно е листчето  показанията на часовника, сверен с тукашният.

Ами аз затва казвам че ми прилича на Нютън. Има някакво "сега" без да е достигнал ефекта. Процес без взаимодействие. 

Добре да оставим квантовата механика, макар че то тва е интересното и да попитам, а как е с общата теория?

Там има ли едновременност без пространство времето да се е изкривило според събитието, при наблюдателя?

примерно слънцето изчезва "сега". Кога е това "сега"

 

 

 

 

Редактирано от Кибик
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Кибик said:

Ами аз затва казвам че ми прилича на Нютън. Има някакво "сега" без да е достигнал ефекта. Процес без взаимодействие. 

Защо да не е достигнат ефекта? След като имаш щампата на събитието, нямаш проблеми да търсиш едновременни или не събития когато ти е удобно, без да дебнеш лъчи светлина.Изобщо, "сега"-то не е обект на директно измерване, измерва се директно момент, а "сега"-то е по-сложно обобщение. Тук е важна дефиницията, вече споменахме.

Това е смисъла на увода на статията на Айнщайн - той ползва светлината за да сверява часовниците, а не да определя едновременни събития.  Веднъж сверени часовниците, може да ги ползваш за много и всякакви събития.

А че прилича на Нютон, несъмнено, това умишлено е търсено в рамките на една отправна система. Нютоновата физика се е доказала за този случай, и не трябва да се изхвърля.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Все пак, спора тръгна от това че цитирам горе долу:

Цитирай

реалността е съвкупността от събития, които се случват едновременно, сега.

И по тази логика излиза че част от реалността ми са събития ставащи на Алфа Центаури които няма да ме достигнат през следваяите четири години. Защото стават "сега".

Редактирано от Кибик
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, Кибик said:

Ами аз затва казвам че ми прилича на Нютън. Има някакво "сега" без да е достигнал ефекта. Процес без взаимодействие. 

Добре да оставим квантовата механика, макар че то тва е интересното и да попитам, а как е с общата теория?

Там има ли едновременност без пространство времето да се е изкривило според събитието, при наблюдателя?

примерно слънцето изчезва "сега". Кога е това "сега"

Процес без взаимодействие спрямо коя ИС?! Ето това е основният въпрос ... и основната добавка - спрямо коя ИС. В това се "съдържа" относителността на едновременността, както и микрокосмическата концепция за време в квантовата механика.

Защото действително случено събитие от пространство-времето, информацията за което все още не е достигнала до събитието, в което даден съзнателен наблюдател, в неговото "сега", да регистрира първото събитие, е съществуващо независимо от съзнателния наблюдател. По условие. За това използвах "действително".   

Теорията на относителността "дава свободата" да разглеждаш "индивидуално сега". Същото е и в квантовата механика. Обаче този, който разглежда спрямо  "индивидуалното му сега" е друг въпрос. Както намекна и Скенер - от случилото се "сега" до възприемането му, "сега"-то става "тогава". Но това не касае теорията на относителността, нито квантовата механика - те са инструменти, за да можем да предвиждаме поведението на средата, в обективната за нас реалност. (Между другото, точно поради фактът за относителност на едновременността, според мен е по-коректно да се използва "консенсусна реалност" наместо "обективна".....ама шансът да се стигне до историята с понятието "джендър" е доста висока и вероятно за това не се използва...)

Поне тия неща предполагам ги разбра, след сдържаните обяснения на Скенер?

Защото като те чета, оставам с впечатлението, че от Ровели не си ги разбрал. Даже в линка, дето си дал към статията му, имаш "THIRD LESSON - The Architecture of the Cosmos", където поне си прави труда да изведе хронологията на промяната на възгледите за космоса. А пък "проблемът ти със Сега-то", касае структурата на пространство-времето. Последното е 4мерно, а не 3мерния физически свят+време.

Още повече, че пък и самият Ровели в постулирането му на "Примковата квантова гравитация"(LQG, Loop Quantum Gravity) , гради включвайки GR (General Relativity или ОТО). Примерно:

"General relativistic time: What GR has shown is that Newtonian time is indeed (part of) an entity as Newton postulated, but this entity is not nondynamical as Newton assumed. Rather, it is an aspect of a dynamical field, the gravitational field. What the reading T of a common clock tracks, for instance, is a function of the gravitational field gµν, T = equation (1)

In GR, therefore, there are two distinct kinds of temporal notions. The first is the simple fact that all events are localized with respect to one another (“This gravity wave has been emitted when the two neutron stars have merged”, “The binary pulsar emits seven hundred pulses during an orbit”). The second is a left-over habit from Newtonian logic: the habit of calling ‘time’ (in ‘spacetime’) aspects of one specific dynamical entity: the gravitational field. Again, there is nothing wrong in doing so, provided that the difference between three notions of time (relative order of events, Newtonian non dynamical time, the gravitational field) are clear.

LQG treats time (in this sense) as GR does: there is no preferred clock time, but many clock times measured by different clocks. In addition, however, clock times undergo standard quantum fluctuations like any other dynamical variable. There can be quantum superpositions between different values of the same clock time variable T." - https://arxiv.org/pdf/1802.02382.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Кибик said:

И по тази логика излиза че част от реалността ми са събития ставащи на Алфа Центаури които няма да ме достигнат през следваяите четири години. Защото стават "сега".

Реалността ти, демек субективната реалност, е нещо силно различно от реалността. Изобщо, намесването на субективните възприятия в науката не води до добро...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 минути, scaner said:

Изобщо, намесването на субективните възприятия в науката не води до добро...

Да, ама за сценарии на филми се получават доста яки попадения!!! 😊.... аз съм им запален фен..... 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, scaner said:

Реалността ти, демек субективната реалност, е нещо силно различно от реалността. Изобщо, намесването на субективните възприятия в науката не води до добро...

 

 

Реалността на един локален наблюдател. Според Айнщайн. Или искаш да кажеш че има едно универсално "сега"?

Айде и от мен едно смайли

 

🤣

Редактирано от Кибик
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, Кибик said:

Реалността на един локален наблюдател. Според Айнщайн. Или искаш да кажеш че има едно универсално "сега"?

Ох... А какво е "глобален", т.е. нелокален наблюдател? :) Стига с това понятиетворчество... Не, знам какво искам да кажа, не ми приписвай мислите си.

Стига и с това "универсално сега". Има "сега" само в рамките на една инерциална отправна система. Само в нея може да въведеш ос на времето, и перпендикулярна на тази ос равнина съдържаща едновременните процеси, както и точката "сега", в която възможните събития се превръщат в реални. В друга отправна система същите неща са други, затова не са универсални.

А локалната реалност на Айнщайн е друга бира, контра аргумент срещу квантовата механика, който даже се оказва неудачен. Тоест локалната реалност не работи. Пък и СТО не разчита на нея.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Кибик said:

И по тази логика излиза че част от реалността ми са събития ставащи на Алфа Центаури които няма да ме достигнат през следваяите четири години. Защото стават "сега".

Ако ти си в покой спрямо Алфа Центаури, то вашите часовници (по подразбиране) са синхронизирани
и имат еднакви показания. Съответно ако дадено събитие се случи в 17:40ч на Алфа Центаури, твоят
часовник също ще показва 17:40ч. Така събитието се случва във вашето общо "сега".

Няма нужда събитието да "достигне" до теб, за да се брои за случило се. Важното е дали твоят
часовник има същото показание като часовника на мястото на събитието.

Ако друг наблюдател е в движение спрямо вас, то неговият часовник няма да показава 17:40ч когато
събитието се случва, а ще показва примерно 18:00ч. С този наблюдател вие нямате общо "сега",
защото вашите часовници имат различни показания.

Принципно, СТО дефинира "едновременност" като "еднакви показания на часовниците". Значи това
гледаме, а не нещо друго.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 42 минути, gmladenov said:

Ако ти си в покой спрямо Алфа Центаури, то вашите часовници (по подразбиране) са синхронизирани
и имат еднакви показания. Съответно ако дадено събитие се случи в 17:40ч на Алфа Центаури, твоят
часовник също ще показва 17:40ч. Така събитието се случва във вашето общо "сега".

Няма нужда събитието да "достигне" до теб, за да се брои за случило се. Важното е дали твоят
часовник има същото показание като часовника на мястото на събитието.

Ако друг наблюдател е в движение спрямо вас, то неговият часовник няма да показава 17:40ч когато
събитието се случва, а ще показва примерно 18:00ч. С този наблюдател вие нямате общо "сега",
защото вашите часовници имат различни показания.

Принципно, СТО дефинира "едновременност" като "еднакви показания на часовниците". Значи това
гледаме, а не нещо друго.

 

Точно така. Тове а правилната дефиниция по Айнщайн. Сега остана дребния проблем как така си "синхронизираме" часовниците след като на един сигнал му трябва четири и кусур години в едната посока. Как знаем че сме в покой без сигнал итн.

Затва и питАх и отговор искам. Какъв е физическия смисъл на понятието  "СЕГА"?

И както вече споменах математиците теглят една черта по Нютъновски образец и казват ми на ето ти сега.

Съмнявам се че това е реалността.

 

Редактирано от Кибик
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Кибик said:

Затва и питАх и отговор искам. Какъв е физическия смисъл на понятието  "СЕГА"?

Ти питаш какъв е философския смисъл на понятието "СЕГА", а не физическия. 😛

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 31 минути, Кибик said:

Какъв е физическия смисъл на понятието  "СЕГА"?

Ти дефакто питаш доколко смислено е понятието "СЕГА", след като ние научаваме за дадени
събития едва години, след като те са се случили.

Логически, това напълно смислен въпрос ... но в същност е невалиден, ако се вземе предвид
дефиницията на отправна система. А именно, система от часовници и измервателни линийки,
които се простират в цялата вселена.

По твоята логика самото понятие "отправна система" е невалидно, защото физически е
невъзможно да имаме толкова много часовници и измервателни линийки ... и въпреки това
дефиницията на отправна система е именно такава, каквато е. По тази дефиниция "СЕГА" е
момент, който се случва едновременно във всички точки на една отправна система.

Отделен въпрос е доколко е смислено да говорим за "СЕГА" за събития, които ще достигнат
до нас след години.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, Кибик said:

Точно така. Тове а правилната дефиниция по Айнщайн. Сега остана дребния проблем как така си "синхронизираме" часовниците след като на един сигнал му трябва четири и кусур години в едната посока. Как знаем че сме в покой без сигнал итн.

Затва и питАх и отговор искам. Какъв е физическия смисъл на понятието  "СЕГА"?

Какъв е проблемът, освен технически?

Преди 24 минути, Кибик said:

И както вече споменах математиците теглят една черта по Нютъновски образец и казват ми на ето ти сега.

Това е удобството, когато в една отправна система е валидна Нютоновата физика :)

Само да напомня - "сега" и "едновременно" имат смисъл само в рамките на една отправна система, безсмислено е да се затормозяваме с други такива когато обсъждаме тези понятия. Чертата е идеално простото решение - след като пространство-времето е разделено на пространство и време, всичко нататък си върви по нютоновски. За всичко останало, проблемите са само технически, нищо принципно невъзможно. А значи, всичко е физически реализуемо при необходимост.

За какво всъщност спорим?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Какъв е проблемът, освен технически?

Това е удобството, когато в една отправна система е валидна Нютоновата физика :)

Само да напомня - "сега" и "едновременно" имат смисъл само в рамките на една отправна система, безсмислено е да се затормозяваме с други такива когато обсъждаме тези понятия. Чертата е идеално простото решение - след като пространство-времето е разделено на пространство и време, всичко нататък си върви по нютоновски. За всичко останало, проблемите са само технически, нищо принципно невъзможно. А значи, всичко е физически реализуемо при необходимост.

За какво всъщност спорим?

 

Ами проблемите са много, даже парадоксални да влезем в темата.

Получава се т.нар блокова вселена където всеки локален наблюдател реже блока на филийки според скоростта на движение. Т.е. за някакъв наблюдател на Алфа Центаури в зависимост от скоростта му, неговото "СЕГА" може да включва разпятието на Исус Христос или войната между Марс и Земята през 2352 ра година. Само с едно леко движение към или от Земята. Как така?

От това разбира се следва, че всичко вече се е случило, пълен детерминизъм.

Ей такива дребни проблеми се появяват с картинката.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Кибик said:

Получава се т.нар блокова вселена където всеки локален наблюдател реже блока на филийки според скоростта на движение.

Нормално следствие. Какви са възраженията срещу това? Освен емоционални?

Преди 2 минути, Кибик said:

Т.е. за някакъв наблюдател на Алфа Центаури в зависимост от скоростта му, неговото "СЕГА" може да включва разпятието на Исус Христос или войната между Марс и Земята през 2352 ра година. Само с едно леко движение към или от Земята. Как така?

Нищиччко не можеш да кажеш за неговото "сега". Това е хватката, за теб единственото валидно понятие е твоето "сега". А да приказваш по принцип за неща, в които не е вложен смисъл, не е добра практика.

Неговото "сега" може да включва всичко, въпросът е "кога" според твоята отправна система? Защото "сега"-тата не могат да се сравняват директно, съответно няма основания за рекламация. Тоест примерът който си дал няма смисъл.

 

Преди 4 минути, Кибик said:

От това разбира се следва, че всичко вече се е случило, пълен детерминизъм.

Върни се в началото. Пространство-времето е изградено от събития, а отправните системи са "поглед" към тях, начин по който ги виждаме и подреждаме. Тоест начин на разрязване на пространство-времето на пространство и време. Събитията са общи, случват се за всички. Ти можеш да се изказваш в термините "време" само за твоята отправна система. И едва ползвайки лоренцовите трансформации, може да сравняваш интервали и дължини, при всичките условности свързани с избор на начална времева точка за сравнение. Всичко друго са някакви фантазии, най-общо. Самият термин "вече се е случило" по отношение на система различна от твоята няма смисъл :)Това са базови положения, все пак...

Нищо не следва за детерминизма от тази картинка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 5.07.2022 г. at 19:16, Шпага said:

Е, въпросът е какво се движи в системата, в която близнакът-космонавт е в покой - какво изминава пътя, който в предишния вариант "Сириус изминава в тая система"?

Излиза, че в системата, в която близнакът-космонавт е неподвижен, към него първо се приближава, а след завоя започва да се отдалечава... точка от самото пространство! Или казано по-друг начин:

В системата, в която близнакът-космонавт е неподвижен, се движи самото пространство и като се движи се скъсява:D

Добра женска интуиция😀.  Само, че пространството не се движи. Ако си в кораба и решиш, че ти си неподвижен трябва да въведеш някакви фиктивни сили за да задвижиш това пространство. Материалният обект/ космически кораб/ се движи. От земята до Сириус не става да сложиш километрични камъни. Давай по просто- вземи един лист формат А4, откъсни кариран лист от тетрадка или си купи лист милиметрова хартия и вече имаш ограничено по размер плоско пространство. На него може да отбележиш точки и да им нанесеш координати, няма да избягат, да си нарисуваш влак и гара , планета и космически кораб и да изследваш въпроса кой часовник изостава/ точното е сменя темпа си/.И повярвай трябват ти сметки от средното школо, без ускорения и смяна на координатните системи. Но преди да продължа те моля намери https://kaktus77.livejournal.com/10433.html  и прочети внимателно първата част. После ще обсъждаме😆. За сега това. Ще се появя след няколко дни. За мое съжаление утре лягам в окръжна болница и ще бъда учебно пособие на касапите от съдова хирургия, какво да сторя- старост- нерадост. Ама това си е чисто мой дерт😂. Пак ти повтарям в разсъжденията ти има много рационално зърно. Аре до след няколко дни!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 38 минути, bojkoiwanow said:

Добра женска интуиция😀.  Само, че пространството не се движи. Ако си в кораба и решиш, че ти си неподвижен трябва да въведеш някакви фиктивни сили за да задвижиш това пространство. Материалният обект/ космически кораб/ се движи. От земята до Сириус не става да сложиш километрични камъни. Давай по просто- вземи един лист формат А4, откъсни кариран лист от тетрадка или си купи лист милиметрова хартия и вече имаш ограничено по размер плоско пространство. На него може да отбележиш точки и да им нанесеш координати, няма да избягат, да си нарисуваш влак и гара , планета и космически кораб и да изследваш въпроса кой часовник изостава/ точното е сменя темпа си/.И повярвай трябват ти сметки от средното школо, без ускорения и смяна на координатните системи. Но преди да продължа те моля намери https://kaktus77.livejournal.com/10433.html  и прочети внимателно първата част. После ще обсъждаме😆. За сега това. Ще се появя след няколко дни. За мое съжаление утре лягам в окръжна болница и ще бъда учебно пособие на касапите от съдова хирургия, какво да сторя- старост- нерадост. Ама това си е чисто мой дерт😂. Пак ти повтарям в разсъжденията ти има много рационално зърно. Аре до след няколко дни!

 

Късмет и скорошно подобрение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Для того, чтобы проиллюстрировать этот эффект замедления времени, "сконструируем" специфические часы. Возьмем две зеркальные пластинки, обладающие свойством абсолютного отражения, закрепим их параллельно друг другу и пустим между ними световой луч. Луч этот, попеременно отражаясь от пластинок, и обеспечит нас периодическим процессом, т.е. образует механизм часов.
Посмотрим теперь, как выглядят такие часы, находящиеся в движущейся ИСО ("ракете"), с точки зрения "земного" наблюдателя:

sto_01.jpg

Поскольку часы двигаются вместе с "ракетой", то луч в них (с точки зрения наблюдателя на "Земле") получает наряду с вертикальной еще и горизонтальную составляющую движения. То есть за один "тик" часов он проходит большее расстояние (перемещаясь по гипотенузе треугольника). Но скорость света (согласно второму принципу) всегда равна c, следовательно, на один тик "земных" часов (в которых луч путешествует по вертикальной линии, по катету) придется меньше одного тика часов "ракеты", так как луч, идущий по гипотенузе, просто не успеет завершить это "тик".

Наши световые часы откалиброванны в соответствии со всеми остальными часами, т.е. здесь, на "Земле", они "тикают" синхронно с любыми другими часами, какой бы физический механизм и какие бы законы в них не использовались. Но согласно принципу относительности, в "ракете" точно так же любые часы будут ходить синхронно со световыми, т.е. отставать от "земных" . Что, естественно, и говорит о замедлении времени в "ракете" по отношению к нашему "земному" времени.

Используя этот мысленный эксперимент, несложно получить и численное выражение замедления времени:

sto_02.jpg

Расстояние между пластинами (один из катетов треугольника) равно c, если измерять время в "полу-тиках" неподвижных световых часов - умножив скорость c (метров за "полу-тик") на промежуток времени в один "полу-тик", получим, естественно, ту же величину c, только уже в метрах.
Обозначим через t время (в "полу-тиках" неподвижных часов), за которое луч движущихся часов дойдет до второй пластины. Тогда гипотенуза треугольника будет равна ct, а второй катет, очевидно: vt – путь, пройденный ракетой (и, соответственно, часами ракеты).
И тогда по теореме Пифагора:

c2 = c2t2  v2t2
t = 1/(1 – v2/c2)1/2 = 1/γ


Таким образом, когда движущиеся часы совершат один "тик", на неподвижных часах "Земли" будет зафиксировано показание, большее одного тика в 1/γ раз (γ всегда меньше единицы), что и дает нам численное значение замедления времени в "ракете" (в движущейся ИСО) – часы тикают там в 1/γ раз медленее.


Давайте теперь, переместимся в "ракету". Система отсчета, связанная с "ракетой", будет в этом случае неподвижна, "Земля" же будет двигаться со скоростью v. Но это означает, что мы получаем ту же картину (см. сх. 1), только наоборот: "земные" часы будут теперь "тикать" медленее в 1/γ раз, чем часы "ракеты":

sto_01sh.jpg

Замедление времени – относительно. То есть можно, казалось бы, сказать, что это всего лишь "кажущийся" эффект,

Мисля, че тука е заровено ,,кучето". Ако разгледаме обстойно нещата в пространството, ще видим, че няма симетрия изобразена от кактус 77.

Кибик благодаря за подкрепата, още не ми се спи, но ровя и на други места, така, че не следя непрекъснато темата.😆

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, scaner said:

Нормално следствие. Какви са възраженията срещу това? Освен емоционални?

Нищиччко не можеш да кажеш за неговото "сега". Това е хватката, за теб единственото валидно понятие е твоето "сега". А да приказваш по принцип за неща, в които не е вложен смисъл, не е добра практика.

Неговото "сега" може да включва всичко, въпросът е "кога" според твоята отправна система? Защото "сега"-тата не могат да се сравняват директно, съответно няма основания за рекламация. Тоест примерът който си дал няма смисъл.

 

Върни се в началото. Пространство-времето е изградено от събития, а отправните системи са "поглед" към тях, начин по който ги виждаме и подреждаме. Тоест начин на разрязване на пространство-времето на пространство и време. Събитията са общи, случват се за всички. Ти можеш да се изказваш в термините "време" само за твоята отправна система. И едва ползвайки лоренцовите трансформации, може да сравняваш интервали и дължини, при всичките условности свързани с избор на начална времева точка за сравнение. Всичко друго са някакви фантазии, най-общо. Самият термин "вече се е случило" по отношение на система различна от твоята няма смисъл :)Това са базови положения, все пак...

Нищо не следва за детерминизма от тази картинка.

Има цитати на Айнщайн по въпроса, че времето е илюзия и всичко вече си го има или нещо такова. Цитирам по памет.

Едно видео за субтитри на български натисни зъбно колело->subtitles/cc->Auto translate->Bulgarian

 

Ако приемем времето за измерение, то измерението се простира безкрайно напред и назад с нещата които са разположени в него.

Или етернализъм или няма измерение. Избора е ваш както се казва.

 

Редактирано от Кибик
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Кибик said:

 

Късмет и скорошно подобрение.

bojkoiwanow , най-добри пожелания и от мен! Надявам се, че съвсем скоро ще се появиш отново тук в отлично здраве и с присъщото ти шеговито настроение:ay::rose:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Кибик said:

Има цитати на Айнщайн по въпроса, че времето е илюзия и всичко вече си го има или нещо такова. Цитирам по памет.

Всичко вече си го има? Ти демек вече си умрял, например?

Не мислиш ли,. че нещо не е наред в това твърдение? Което ни показва, че авторитетите и техните цитати не трябва да се използват като аргументи. Тя науката за това е наука, за да може всеки сам по правилата да се ориентира в конструкцията и, без да ползва чужди цитати, а само базовите идеи.

Преди 5 часа, Кибик said:

Ако приемем времето за измерение, то измерението се простира безкрайно напред и назад с нещата които са разположени в него.

Измерението не е пръчка, която да се простира някъде. Измеренията са параметри, с които се характеризира геометрията. И могат да бъдат фиксиран или променлив брой, може да са целочислено или не като количество. А заслугата на Айнщайн е точно това, че включва времето като параметър на геометрията. И теорията на относителността е изградена на тази база.

Времето може да има начало, може да има и край, може да е прекъснато или циклично, не може предварително да му се вменяват изисквания. То произлиза от свойствата на материята, което се изучава от науката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, Шпага said:

Ами да🙃 В пространство-времето не е ли точно така?

Не е :) Ами ако се направи в обозримо бъдеще откритие, което да ни даде възможност да живеем вечно, предполагаемото събитие няма да е част от пространство-времето. :)

Детерминизмът не е характеристика на пространство-времето, той се определя от други неща. Пространство-времето се изгражда (но още не е изградено!) само от случили се събития. А моделите, дето го предполагат вече изградено, са само патерици, за по-добро разбиране на някои негови свойства.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, scaner said:

Всичко вече си го има? Ти демек вече си умрял, например?

Не мислиш ли,. че нещо не е наред в това твърдение? Което ни показва, че авторитетите и техните цитати не трябва да се използват като аргументи. Тя науката за това е наука, за да може всеки сам по правилата да се ориентира в конструкцията и, без да ползва чужди цитати, а само базовите идеи.

Измерението не е пръчка, която да се простира някъде. Измеренията са параметри, с които се характеризира геометрията. И могат да бъдат фиксиран или променлив брой, може да са целочислено или не като количество. А заслугата на Айнщайн е точно това, че включва времето като параметър на геометрията. И теорията на относителността е изградена на тази база.

Времето може да има начало, може да има и край, може да е прекъснато или циклично, не може предварително да му се вменяват изисквания. То произлиза от свойствата на материята, което се изучава от науката.

 

Ами измерение, какво да го правиш 🤣

Събитието го има в блока, но не е в моето "СЕГА". Обаче може да е в "СЕГА"то на някой на Алфа Центаури ако се движи с подходящата скорост.

Така пише в уравненията.

Както ти не си на северния полюс в момента, но можеш да отидеш там.

С една дума мазаница. Затва си мисля че относителността такава каквате е, е сбъркана.

Редактирано от Кибик
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...