Отиди на
Форум "Наука"

Истината за прабългарите - тюркско говорящи или индо-европейци - Част 3


Recommended Posts

  • Потребител
On 9.12.2020 г. at 0:53, tantin said:

Оногундурите са на изток

Оногондурите не са точно локализирани. Моля те не си измисляй.

On 9.12.2020 г. at 11:35, К.ГЕРБОВ said:

Кубрат на тюркски език означава „обединител“. 

Баян също е тюркско име. http://www.abcdar.com/magazine/XII/Barbolova_1314-9067_XII.pdf

Иранизъм се забелязва в сведенията, приведени в Ашхарацуйц. Там владетелят на велика България е наречен веднъж Худбадър, друг път Хубраат, а неговият син Аспар-хрук. Което дава основание да се приеме, че Кубрат или Хубрат действително е прозвище. В Худбадър и Аспар-хрук, като че ли има нещо иранско, но тогава излиза, че в един момент иранските българи-сармати са се тюркизирали. Така, както по-късно дошлите в пределите на Византия приазовски българи са се славянизирали.

В старотюркски няма такава дума като qubrat. Баян пък на старотюркски означава единствено жена, дама

И Кубрат е грешно изписване на Кроват.

On 9.12.2020 г. at 16:10, resavsky said:

Кой е първия славяните засвидетелстван с това име?

Боян(560-те)–аварски каназауци

Бат Боян(650-те)–български княз

Боян(9 век)–български мъченик

Боян(10 век)–руски бард

Също на Белите Сърби са известни и като Бойки.

On 9.12.2020 г. at 19:30, tantin said:

Естествено че когато прабългарите са подчинили славяните и са създали държавата те са проговорили езика на техните подчинени (включително език на техни жени и деца)

По тази логика испанците трябва да са проговорили кечуа, нахуатл, мая, тагалог, а англичаните хинди, суахили или зулу.

Преди 7 часа, tantin said:

Това е извадка от Орхонските надписи:

Част от титлите им са разпознаваеми при нас.

"

Bilge Khagan inscription, 1st side, 15:

Led by Shad – Apyt beks, Bairuks… Tamgan Tarqan, Tonyukuk, Boila Bağa Tarqan, Buyruqs…, Inner Buyruqs, led by Sebek Kul Erkin, all Buyruq beks! My father…

И какво от това? Това че сега имаме генерали, адмирали и т.н. правили ли ни римляни? Част от тези титли са взаимствани от тюрките от славяни/скити, китайци, сянбей и жоужани.

Преди 1 час, К.ГЕРБОВ said:

Това, че Баян е тюркско име, разбира се не доказва тюркския произход на българите. Но Барболова е права, като твърди, че „в превод от монголски баян означава „богат, знаменит, прославeн‟, но в казахски приема значението „красота на изложението, яснота; добър резултат‟.

В книгата Лев и Кипарис“, в която се описват имената на народите от Средна Азия, се казва, че „Баян е азербайджанско мъжко име и означава „ясность“. Думата е на руски и има много синоними, един от които е „точен“.

Азерското име всъщност е арабско име بَيَان .

On 9.12.2020 г. at 18:23, resavsky said:

Бат Баян славянин?Е няма начин.

Напротив

Преди 7 минути, tantin said:

Прабългарската върхушка е с доказан прабългарски произход и тюркски език.

Не, не е. Защото първо няма "прабългари", а и най-ранното споменаване на тюрки в азия е от 6 век, ако броим споменаването на Ашине, то тогава е 439г. 

Българите са упоменати през 334г. в Европа.

Преди 11 минути, tantin said:

Старобългарският, който си е чист славянски език ни казва достатъчно добре кои точно славяни са дошли на балканите и откъде са минали.

Той доказва че българите са славяни, а не тюрки, иранци, индийци, чукчи, ескимоси и друг народ от далечния запад или въсток.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Скептикът said:

Боян(10 век)–руски бард

На него е кръстен вид руски акордеон: https://ru.m.wikipedia.org/wiki/Баян

Забележете, че изписването е с „а“, защото руснаците така са произнасяли Боян.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По време на ПБД,  името Боян се появява сред славяните, но то идва със съвсем ново значение: Войн.
В по-късните времена от това име се появява и думата война.
В самото начало за "война" в старославянски се използва думата "Брань".  Думата за войник е "бранникь".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, tantin said:

По време на ПБД,  името Боян се появява сред славяните, но то идва със съвсем ново значение: Войн.
В по-късните времена от това име се появява и думата война.
В самото начало за "война" в старославянски се използва думата "Брань".  Думата за войник е "бранникь".

Тантине, говориш глупости и война и бран изначало си означават война. И такава дума като бранникь с значение войник не съществува нито в старобългарски, староруски, нито старо западно славянски.

Преди 11 часа, Conan said:

Къде да го търсим Бат Баян? 

И сам знаеш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Скептикът said:

Тантине, говориш глупости и война и бран изначало си означават война. И такава дума като бранникь с значение войник не съществува нито в старобългарски,

Чак пък глупости е силно казано. 

Ти сам се съгласи че война и брань са синоними . Не можем да кажем със сигурност коя е по-древната.

Срещал съм също: кланьие, сечь.

За бранникь съм съгласен че може да е късна и производна.

Мисля че  " войска " и "вой" бяха в ПВЛ и в преводите на троянския епос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, tantin said:

Чак пък глупости е силно казано. 

Ти сам се съгласи че война и брань са синоними . Не можем да кажем със сигурност коя е по-древната.

Срещал съм също: кланьие, сечь.

За бранникь съм съгласен че може да е късна и производна.

Мисля че  " войска " и "вой" бяха в ПВЛ и в преводите на троянския епос.

И двете думи са еднакво стари.

Клане е сравнително нова дума. Но както тя и сеч нямат общо с война и бран.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Скептикът said:

И двете думи са еднакво стари.

Клане е сравнително нова дума. Но както тя и сеч нямат общо с война и бран.

Oбщото е като синоними за битка, кръвопролитие. Кланьие се среща в превода на троянския епос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, tantin said:

Oбщото е като синоними за битка, кръвопролитие. Кланьие се среща в превода на троянския епос.

Няма как да е в старинен превод, защото тогава тази дума е: клати

Ето сам можеш да провериш в старобългарския речник, за да се убедиш че няма такава дума "кланьие" в стариния български.

https://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_03693#

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, Скептикът said:

Няма как да е в старинен превод, защото тогава тази дума е: клати

Ето сам можеш да провериш в старобългарския речник, за да се убедиш че няма такава дума "кланьие" в стариния български.

https://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_03693#

image.png.ea849bddb683262edd860dc49fa9f410.png

Думата я има и си е там. Само че не е точно кланьие ами е заколение.. Това обаче идва в смисъл на принасяне в жертва. Пак от клане.  Този речник не съдържа всичките възможни думи.   

image.png.bdba8353bd4b13aa63f51fddc3f01dbd.png

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, tantin said:

Само че не е точно кланьие ами е заколение.

Я, стигнахме до някакво заключение. Цитираната от теб дума, дори нарушава правилата не само на старобългарския, но и на съвр.български. Никога "ь" не може да е следван от и, е, о, у, може от с,к,т и т.н.(Бележка: Става дума за старобългарския)

Преди 10 минути, tantin said:

Този речник не съдържа всичките възможни думи.   

Съдържа над 90% от всички думи, но иначе си съдържа всички форми на клане, война, бран и т.н.

Редактирано от Скептикът
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 27 минути, Скептикът said:

Цитираната от теб дума, дори нарушава правилата не само на старобългарския, но и на съвр.български. Никога "ь" не може да е следван от и, е, о, у, може от с,к,т и т.н.(Бележка: Става дума за старобългарския)

image.png.c08d162dca5d5815dbc6122b848772ad.png

Благодаря че ме поправяш. Първо че ги нямам тия шрифтове, второ  - цитирал съм го грешно. Ползвах "ьие"  като заместител на един от онези дифтонги   (ѧ, Ѫ) - но и това пак не би било верно.  Вижда се че заколение е древна дума, но тя си е в смисъл на заколване, принасяне в жертва, убиване и не толкова на клане като кръвопролитие, война.  Другата дума - сечь се ползваше в тоя смисъл. 

Заколен (заклан) също много се ползва и е древна дума.

 

Редактирано от tantin
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, tantin said:

image.png.c08d162dca5d5815dbc6122b848772ad.png

Благодаря че ме поправяш. Първо че ги нямам тия шрифтове, второ  - цитирал съм го грешно. Ползвах ьие като заместител на един от онези дифтонги - но и това пак не би било верно.  Вижда се че заколение е древна дума, но тя си е в смисъл на заколване, принасяне в жертва, убиване и не толкова на клане. Другата дума - сечь се ползваше в тоя смисъл. Заколен (заклан) също много се ползва и е древна дума.

 

Това се съмнявам дори да е български, това е по-скоро руската версия на старобългарски и то късна. Кажи кой е документа?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Скептикът said:

Това се съмнявам дори да е български, това е по-скоро руската версия на старобългарски и то късна. Кажи кой е документа?

Е да, това е ПВЛ.  11 век вероятно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, tantin said:

Е да, това е ПВЛ.  11 век вероятно.

А, значи дори не е старобългарски, а староруски.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

image.png.ea0d0317c1e0fe24a352b4d826f16b6f.png

А ето и думата войни пак от същия троянски епос. 

Това по-скоро в потвърждение че войн си е старобългарска дума.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, tantin said:

image.png.ea0d0317c1e0fe24a352b4d826f16b6f.png

А ето и думата войни пак от същия троянски епос. 

Това по-скоро в потвърждение че войн си е старобългарска дума.

 

Но, не и будуть(бондет), будущий(бондонщи/бондꙑ) и т.н.

В скоби е старобългарския вариант.

Редактирано от Скептикът
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Една добра статия за съкровищата от Врап и Erseke (Албания) и за връзката на тези съкровища с едно друго по-малко известно и по-скромно съкровище от Траянов мост - Treasury B in Pontes .

https://www.researchgate.net/publication/292071806_Bronze_flagon_from_Pontes_with_an_inscription_from_the_29th_Psalm_of_David/fulltext/56a8e27a08aea8dbc7048a73/Bronze-flagon-from-Pontes-with-an-inscription-from-the-29th-Psalm-of-David.pdf

Авторката на статията прави аналогия на двете съкровища, надписа на каната е един и същ, изработката на каните е по еднаква технология и форма.

Свързващият елемент между 2-те съкровища - прабългарите на  Кубер. 

Авторката дава също интересни и обосновани предположения за това как е била населена Македония.  Получава се така че заселването на Македония със славяни и прабългари вероятно предхожда с няколко години идването на Аспаруховите българи. 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 10.12.2020 г. at 20:03, Скептикът said:

Оногондурите не са точно локализирани. Моля те не си измисляй.

В старотюркски няма такава дума като qubrat. Баян пък на старотюркски означава единствено жена, дама

И Кубрат е грешно изписване на Кроват.

Боян(560-те)–аварски каназауци

Бат Боян(650-те)–български княз

Боян(9 век)–български мъченик

Боян(10 век)–руски бард

Също на Белите Сърби са известни и като Бойки.

Биайни (Биайнили). Местное название с неясной этимологией. Слово Биайни выступало как в качестве самоназвания Урарту, так и в качестве названия той внутренней области этой страны, где впервые произошла консолидация урартийских племён, в районе первой столицы Урарту — города Арцашку. Название города Ван, находящегося на месте бывшей урартской столицы, и название одноимённого озера, вероятно, этимологически восходит к Биайнили.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И докато все още може да спорим по някои въпроси за езика на прабългарите, нека да цитирам какво казва Георги Раковски за езика на другите близки до нас - траките:

 

image.thumb.png.299334dc38f4ae0a6c75d0b48cbc3771.png

image.thumb.png.c8a083927079c6c7fe9312ff0a10eee1.png

Тракийците не са били елини, но са говорили още един твърде близък до тях език (тоест близък до езика на гърци и елини ).

Факта , че Раковски цитира буквално текста в гръцкия му вариант, както и че дава годината - около 180 година след Христос - идва да ни каже че Раковски ползва автентични исторически  материали и неговия цитат може съвсем аргументирано да се ползва като исторически източник..  За сравнение вижте френските текстове които Раковски е цитирал и превел и ще разберете че Раковски ползва и цитира научната информация по всичките правила на тогавашната наука.  Философията  е преведена като "мъдрословие" - ако не се лъжа такава дума се ползва и в старославянския език. Имаше подобно в Троянския епос. 

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Прабългарските селища.

Вероятно едно такова е открито от румънските археолози . Това не е новина, защото от тогава до сега са минали поне 7-8 години.

Някакво селище, разположено в пределите на местността Онгъла.  От тези блатистите трудно достъпни места, заградени или с езера или с блата.

http://trassae95.com/all/news/2012/07/10/arheologi-obnaruzhili-poseleniya-drevnih-bolgar-na-territorii-bolgradskogo-rajona-odescshiny-1969.html

Езерото:

https://ru.wikipedia.org/wiki/Ялпуг

Новината е от 2012:

https://topor.od.ua/arheologi-nan-ukrain-obnaruzhili-pos/

image.png.571cbcfd13caf066b760164db42ad0c9.png

Анастасий Библиотекаря ни разправя най-подробно за това къде е Онгъла и къде се укрепили българите. (прабългарите). 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И понеже се разхвърлихме на неподходящи места, време е да съберем малко материала по темата:

On 15.01.2021 г. at 8:24, Dobri_I said:
On 15.01.2021 г. at 7:51, tantin said:

image.png.309b69aa7087550540c0618839ef5dc1.png

Акага може също да е областта след делтата на Волга, на изток от Волга, понеже се изрежда последна в тоя списък по посоката на придвижването.

Анджък. Според текста въпросната Акага е назначена от вожда на утигурите Анагай. Къде е упомената етническата принадлежност на хората подвластни на Акага (скити е много общо - може да са утигури, може да са савири, може да са всякакви)?

Обаче въпросният Анагай е  протеже на тюрките - воюва от тяхно име в Крим. Напълно е възможно Анагай да е спомогнал за подчинението на утигурите и за награда Турксант да го е правил наместник на най-западните области на Хаганата. Това обяснява както наличието на тюркски войски в армията на Анагай, така и назначаването на нови, верни на него и на тюрките, вождове на племената под негово подчинение (въпросната Акага явно е един от новоназначените вождове).

Просто липсата на подробни сведения за района западно от делтата на Дунав ни принуждава да правим чисти спекулации (моята по-горе) върху наличните откъслечни данни (и всеки да дърпа чергата към себе си и да си интерпретира/фантазира в полза на своята си теория).   

Редактирано Петък в 08:27 от Dobri_I

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 часа, miroki said:

Като цяло, да. С едно друго позициониране, за което писахме, там с аварите и грифоните. Текстът добре синхронизира с една схема, която правих по Йорданес.

Което пък ме гложди. Според сведението аварите са натиснали сарагурите и оногурите. И местообитанието ще да е около горно течение на Дон или Волга. Пък те алциагирите. И явно са влезли в част от земята на акацирите. Или от океана надолу. 

268143445_.jpg.444c767e64b382cf2fb18d87ebd14ebf.jpg

Объкках картата, сега е коригирана. Долу в дясно жълтото са хунугурите, а не хунури, както съм ги написал. Както е на втората. На нея са позиционирани и кутригурите по Прокопий, въпреки, че са от малко по-различно време и нямат работа на една карта с на Йорданес.

Йорданес+Прокопий.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тръгнахме с търсене на Оногурия и се върнахме на едни стари рисунки и възтановки от преди време.  Сега на базата на нови натрупвания и анализи нека погледнем отново за реката Куфис и за описанието на СВБ:

http://macedonia.kroraina.com/libi/2/gal/2_248.html

image.png.ace09e814ddd6ccf165e327e55991d3f.png

Тук наистина има леки неточности, но те може да се дължат на преводи или преписвачи. В общи линии се описва много точно мястото и сега ще ви го покажа:

image.thumb.png.7ff18add2bf7dc6aeaa9c694cc3ec696.png

Двете големи реки Волга и Дон почти се събират в това място там.  При това между тях текат едни малки рекички.  Има 2 възможности: да се описва участъка на Дон, където е крепостта Саркел, сега дъното на Цимлянското водохранилище. 2. Втора възможност: да се говори за тази малката свързваща рекичка между Волга и Дон, където се лови рибата Мурзилис.

И двете неща са възможни,  вижда се че се говори много конкретно за този участък на Север, в областта на приближаването и дори той говори за сливане на реките. 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...