Отиди на
Форум "Наука"

Парадоксът на въртящия се вал


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 2 минути, gmladenov said:

Щом пътят на светлината е различен, ММ все щяха да измерят някаква
фазова разлика като завъртят апарата, дори да не е 90°.

Фазовата разлика е циклична, така че в зависимост от това как е
завъртян апарата, тя ще е различна.

Но няма вариант тя да е никаква, както и да завъртиш интерферометъра.

Попитах те как ще повлиае пътя на светлината на неината вълнова фаза. Ти не отговаряш на конкретният ми въпрос.

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 602
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Много странно явление се наблюдава : един човек който сам се е набедил за защитник на СТО може да говори какви ли не небивалици по темата. И всички останали които са повярвали в неговия авторитет му к

Има един виц: Сблъскали се двама кривогледи. Единият казал: Що не гледаш къде вървиш, бе?.. Другият казал: Ами ти, що не вървиш където гледаш, бе! През оста на телескопа - продължението й "вижда"

Това че е крайна, е пряко следствие от вторият постулат - като следствие от него, величината и е една и съща във всяка отправна система, а в допълнение ние имаме поне едно наблюдение, че тя е крайна

Posted Images

  • Потребител
Преди 5 минути, scaner said:

Правилно, не си струва усилията да ти бръчкам гладкия мозък... :D

Твоят мозък пък е мозък на патка хем малък хем гладък :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 20 часа, gmladenov said:

Казвай да чуем. 😀

В постановката участват : източник на светлина , приемник на светлина и тръба която ги разделя с дължина 300 000 км през която има възможност да преминава светлина. 

На единия край на тръбата закрепен приемник на светлина ( неподвижен с тръбата ). Източникът на светлина се намира от другия край на тръбата , но не е закрепен ( подвижен спрямо тръбата ).

Взаимното движение на източника на светлината и тръбата става по следния начин:

Имаме неподвижна тръба с прикрепен приемник на светлина на единия край и движещ се източник на светлина от другия край . Източникът на светлина се движи перпендикулярно на оста на тръбата (Оста на движението на източника и самата тръба е под прав ъгъл) Източникът на светлина не излъчва светлина в даден момент. Когато източникът на светлина застава точно "под" тръбата , така че в една ос се намират приемникът , тръбата и източникът , тогава източникът излъчва светлина. (Източникът излъчва във всички посоки). Скорост на източника на светлина : 150 000 км/сек.

Да видим какво имаме в системата на неподвижната тръба:  Източникът излъчва светлина когато приемникът , тръбата и източника се намират на една ос. След една секунда приемникът приема светлина която изминава през тръбата с дължина 300 000 км. През това време източника се премества на 150 000 км от края на тръбата по посока на движението си. Нека да я фиксираме тази отсечка 150 000 км с въображаема пръчка.

А сега да видим какво се случва в системата на неподижния източник на светлина: Имаме движеща се тръба със скорост 150 000 км/сек. Тръбата застава на една ос с източника на светлина. Източникът на светлината излъчва светлина . Тръбата подминава източника и продължава движението си. Понеже тръбата се движи  съответно и приемникът се движи (койото е закрепен върху тръбата)  и се отдалечава от източника на светлина. При което е нормално да очакваме времето за което светлината ще стигне от източника на светлина до приемника да е по дълго време от 1 секунда (както това се случи в системата на неподвижната тръба) . И според сметките на СТО времето трябва да е : 1,1547 секунди (при лоренцов коефициент : 0,866). Но нека да направим проверка : Да разберем колко се е свила въображаемата пръчката в тази система : 150 000 км * 0.866 = 129 903 км - това е разстоянието което изминава тръбата след излъчването на източника . Т.е това е разстоянието м/у края на тръбата и източника в момент когато приемникът засича светлината. Но лесно можем да проверим дали това съответства на реалността : Имаме равнобедрен триъгълник със страни : 300 000 км и 129 903 км , от което намираме диагонал (разстонието м/у източника и приемника)  : 326 917 км , като разделим това разстояние на скорост на светлината 300 000 км/сек  получаваме : 1,08972 секунди ,  което не отговаря на сметнатите по рано 1,1547 сек. Но ако ние увеличим размерите на въображаемата пръчка вместо да я свиваме , получаваме търсеното време 1,1547 секунди. 

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 минути, gmladenov said:

Тук вече си прав. Значи няма етърен вятър. Именно това показва опитът.

Може и да има, но опита е примитивен за да го установи.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, Tahev loren said:

Твоят мозък пък е мозък на патка хем малък хем гладък

Патките са много по-напред по коефициент на интелигентност от тебе. Дишаш им прахта :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 минути, scaner said:

Патките са много по-напред по коефициент на интелигентност от тебе. Дишаш им прахта :)

Това патка ти го каза, значи си патка :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, Tahev loren said:

Може и да има, но опита е примитивен за да го установи.

Да, това е така. И ако ММ беше единственият опит, показващ липсата на
етърен вятър, тогава си струва да спорим.

Но след като има достатъчно други опити, които показват същото, липсата
на етърен вятър може да се счита за безспорен факт.

Какво означава този факт е въпрос на тълкувание. Но фактът си остава, че
етърен вятър никога не е измерен.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Just now, Tahev loren said:

Това патка ти го каза, значи си патка

Мнооого умно заключение, няма що. Така стават издънките, като се опитваш да свързваш неща дето нямат връзка :) Носел значи човека палто от зааешки кожи, значи бил заек... Явно не осъзнаваш колко си зле.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 минути, gmladenov said:

Да, това е така. И ако ММ беше единственият опит, показващ липсата на
етърен вятър, тогава си струва да спорим.

Но след като има достатъчно други опити, които показват същото, липсата
на етърен вятър може да се счита за безспорен факт.

Какво означава този факт е въпрос на тълкувание. Но фактът си остава, че
етърен вятър никога не е измерен.

Кои други опити показват че няма етерен вятър.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 минути, scaner said:

Мнооого умно заключение, няма що. Така стават издънките, като се опитваш да свързваш неща дето нямат връзка :) Носел значи човека палто от зааешки кожи, значи бил заек... Явно не осъзнаваш колко си зле.

Ти даже и заключения не можеш да правиш, то патките били по умни от теб, щото подлъгват преследвача си.:)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 11 минути, Tahev loren said:

Ти даже и заключения не можеш да правиш, то патките били по умни от теб, щото подлъгват преследвача си.:)

Ми от задачата се видя, ти даже не знаеш какво се търси, и тея жалки опити да "разсъждаваш" и да се дуеш  са само комични, показват че всичките ти опити за оценки са въздух под налягане :DКогато се научиш да решаваш задачите от пети клас, пак ела, дотогава - долу в тинята!

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 минути, Tahev loren said:

Кои други опити показват че няма етерен вятър.

Могат да се намерят, но на английски.

Тук например има кратък списък на опити от 60-те и 70-те години, които са
правени с лазери, а не интерферометри:
https://math.ucr.edu/home/baez/physics/Relativity/SR/experiments.html#modern-laser

За мен тези опити са важни, защото те са на друг принцип ... и пак показват същото
като ММ. Значи ако приемем, че ММ е грешен, защо получаваме същите резултати с
опити на друг принцип?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 минути, scaner said:

Ми от задачата се видя, ти даже не знаеш какво се търси, и тея жалки опити да "разсъждаваш" и да се дуеш  са само комични, показват че всичките ти опити за оценки са въздух под налягане :DКогато се научиш да решаваш задачите от пети клас, пак ела, дотогава - долу в тинята!

Знае се че си трол, с вакум в мозъка, и го караш на инфантилност от умствена деформация вследствие на патешкият вирус който си прихванал :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 минути, Tahev loren said:

Знае се че си трол, с вакум в мозъка, и го караш на инфантилност от умствена деформация вследствие на патешкият вирус който си прихванал

Хохохо, като те сгащис с отрицателни знания по физика, се опитваш да компенсираш някак, ама пак не ти се получава :DИ няма да ти се получи, с полиран мозък до тука.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 минути, gmladenov said:

Могат да се намерят, но на английски.

Тук например има кратък списък на опити от 60-те и 70-те години, които са
правени с лазери, а не интерферометри:
https://math.ucr.edu/home/baez/physics/Relativity/SR/experiments.html#modern-laser

За мен тези опити са важни, защото те са на друг принцип ... и пак показват същото
като ММ. Значи ако приемем, че ММ е грешен, защо получаваме същите резултати с
опити на друг принцип?

Виж сега ти какво разбра от тези експерименти.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, scaner said:

Хохохо, като те сгащис с отрицателни знания по физика, се опитваш да компенсираш някак, ама пак не ти се получава :DИ няма да ти се получи, с полиран мозък до тука.

Сгащил си ми оная работа :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Tahev loren said:

Виж сега ти какво разбра от тези експерименти.

Етърът не е абсолютен и затова всички получават нулев/отрицателен резултат.
Проблемът не е в технологията на опитите.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 10 часа, Tahev loren said:

Усредняват се, караш кола от софия до варна 

Освен това, което Сканер то обясни, пропускаш и факта, че и София се движи в твойта посока а и Варна също

Преди 10 часа, Tahev loren said:

Какво става в напречното рамо на интерферометъра,...Така че в крайна сметка времената за отиване и връщане на светлината се запазва еднаква.

Тук си прав, но това е напречното рамо

Преди 10 часа, gmladenov said:

Принципно, опитът на ММ и неговият резултат не могат да се поставят под съмнение.

Не може да си 100% сигурен

Преди 10 часа, gmladenov said:

 Майкелсон е получил Нобелова награда за апарата си.

Това не доказателство

Преди 10 часа, gmladenov said:

Напротив, щом пътищата са различни, неизменно ще има дефазиране.

Не е неизменно. Поведението на вълните е много по-сложно от колкото си мислим. Има много филмчета за отражение на вълни. Разгледай ги по обстойно. До скоро и аз, като теб вярвах сляпо на ММ. Вече имам причини да се съмнявам. Не съм го отрекъл, но се съмнявам... и ще продължавам да се "ровя"

 

 

 

Редактирано от Ниkи
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, gmladenov said:

Етърът не е абсолютен и затова всички получават нулев/отрицателен резултат.
Проблемът не е в технологията на опитите.

От "стария" етер може да остане неподвижност, но не и абсолют - неоткриваем е с експеримент - това е договорено. А под неподвижност - разбирам - мислена неподвижност по място на частите на етера, т. е., частите не си подменят местата и могат да образуват "центри" за  пространствена вакуумна решетка, изпълваща цялата Вселена. Така, ако частиците (зрънчев модел вакуум, размер около 10^(-26)m), които участват в пренос на импулс променят формата си - от сферична (несмутена) да пурообразна, примерно при пренос, то се "вижда" как тази мрежа е еластична и е възможно - локално огъваща се мислена структура. А, движението е за пренос на импулс за подредени структури по вектор "момент на импулс". За образувани такива структури тоя вектор е сумарен и с непостоянна големина и посока - всичко "трепти", демек.😜 Ако измерваме Измененията от трептенето - имаме налично движение" още при "раждането" на обектите и така - обектите "летят" (прилича на сърфиране) с рождената си скорост в пространството.

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 11 часа, Orbit said:

от източника на светлина до приемника да е по дълго време от 1 секунда 

Опасявам се, че светлината няма да достигне до приемника

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

Опасявам се, че светлината няма да достигне до приемника

Това е в случая че източникът излъчва лазерен лъч . Но ако лъчът наистина в едната система минава но в другата не , това ще е голям проблем за релативистите. Така че да му мислят.

Но в постановката по горе аз изрично уточних че източникът излъчва във всички посоки. При това положение, светлината ще мине през тръбата и приемникът ще я регистрира.  Идеята е да се види дали математически е справедливо твърдението за свиването на движеща се пръчка. И постановката показва че това твърдение не отговаря на пространствените положения на източник и приемник. Т.е не е вярно.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 30 минути, Orbit said:

Това е в случая че източникът излъчва лазерен лъч . Но ако лъчът наистина в едната система минава но в другата не

Ако приемем че тръба не отразява, няма да премине никакъв лъч, и за двете системи

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 11 часа, gmladenov said:

Етърът не е абсолютен и затова всички получават нулев/отрицателен резултат.
Проблемът не е в технологията на опитите.

От техническата част на тези експерименти имах в предвид. Опиши как са извършени тези експерименти.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, Ниkи said:

Освен това, което Сканер то обясни, пропускаш и факта, че и София се движи в твойта посока а и Варна също

Ник, обсъждаме средна скорост на движението а не неговата относителност.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Orbit said:

Това е в случая че източникът излъчва лазерен лъч . Но ако лъчът наистина в едната система минава но в другата не , това ще е голям проблем за релативистите. Така че да му мислят.

Не, това не е проблем на релативизма, а на мислителите на примерите :)

Преди 1 час, Orbit said:

Но в постановката по горе аз изрично уточних че източникът излъчва във всички посоки. При това положение, светлината ще мине през тръбата и приемникът ще я регистрира.  Идеята е да се види дали математически е справедливо твърдението за свиването на движеща се пръчка. И постановката показва че това твърдение не отговаря на пространствените положения на източник и приемник. Т.е не е вярно.

А дали е така? Или всичко е продукт на криви сметки? Да видим.

Тъй като не съм любител на директните сметки с числа, ще въведа съответни обозначения.

Система на наблюдателя К, система на източника К' (всичко за нея с примове). Краят на тръбата, който е при наблюдателя, стои неподвижно в системата К на координата х=0. Източникът се намира неподвижно в системата К' на координта x'=0, краят на тръбата който е близо до него в тази система се движи  със скорост v. Всичко това е по условието.

Дължината на тръбата H = 300000 км.

Времето за което светлината изминава пътя през тръбата със скоростта на светлината c в система К:

(1) Т = H/c = 1 секунда.

Скорост на източника v = 150000 км/с.

Значи светлината ще достигне до наблюдателя след време Т. Тоест в този момент източника ще се е отместил по оста x на координата

(2) png.latex?%5Cmathbf%7BX=v.T=%5Cfrac%7Bv%

Нека за удобство обозначим лоренцовият член png.latex?%5Cmathbf%7BLO=%5Csqrt%7B1-%5C

Така... Нека за този момент на пристигане на светлината до наблюдателя направим лоренцова трансформация на далечният за наблюдателя край на тръбата, тоест на събитие в момент t=T, x=0 (по Y не правим трансформации, те не променят там нищо). Имаме:

(3а) png.latex?%5Cmathbf%7BX%60=%5Cgamma(x-v.

(3b) png.latex?%5Cmathbf%7BT%5E%60=%5Cgamma(t

X' е координатата, на която се е отдалечил краят на тръбата от източника в момента когато светлината достига другият край на тръбата, Т' е моментът в тази система когато това се е случило.

Какво виждаме? Виждаме, че в тази система |X'| > |X| (по абсолютна стойност, като дължини на отсечки спрямо нначалото на отправната система), тоест наблюдателят в системата К наблюдава отсечката Х' скъсена, като Х. Но виждаме и как часовникът на наблюдателя от К се забавя в системата на източника (предишното му показание го имаме в момента на сверяване, 0) :) Съвсем естествено, в системата на източника този часовник е подвижен.

Да направим обратна проверка. В тази система (К') светлината се движи по наклонена траектория: докато единият край на тръбата се отдалечава от източника, светлината напредва нагоре по тръбата. Тоест тя реално ще се движи (със скорост с) по хипотенизата на правоъгълен триъгълник, единият катет на който ще е дължината на тръбата Н, а другият катет ще е дистанцията на отвора на тръбата от източника (по хоризонтала). Тоест, когато светлината достигне наблюдателя след време T' от момента на излъчване, то хипотенузата ще има дължина c.T', единият катет Н, а другият катет (отдалечеността на тръбата от източика) ще е v.T'. Значи имаме следната питагорова теорема:

(4) png.latex?%5Cmathbf%7B(v.T%60)%5E2%2BH%5

png.latex?%5Cmathbf%7BT%60=%5Cfrac%7BH%7, за междинните резултати се правят замествания с (2) и (3а)

Виждаме съвпадение с резултата от трансформациите, (3b), което потвърждава правилността на сметките.

 

Та, кое не било вярно?

Редактирано от scaner
Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...