Отиди на
Форум "Наука"

Парадоксът на въртящия се вал


Recommended Posts

  • Потребител
On 1.12.2020 г. at 4:40, Ниkи said:

KzvAi7w8nFq-_x1080-quality(55).thumb.jpg.0cb6fb7e7e085118b584158d6f208630.jpg

Представете си, че растерната решетка представлява поток от пакети фотони (за по кратко фотони). Посоката на движение е вертикално на долу. Редовете представляват вълните, колоните представляват поредицата от фотони (поредицата от събития). Източника на светлина се намира много далече, нагоре. Вие се движите хоризонтално по най-долния ред. Начална позиция е най-долу, най-ляво. Ако сте неподвижен, с телескопа ще виждате източника по вертикалната първа колона (ползвам телескоп за по-прегледно). Ако се движите, съгласно аберацията, за да виждате източника, трябва да наклоните телескопа леко напред, за да могат да попадат на дъното на телескопа фотоните.

  

Това не е вярно.

Както многократно бе уточнено, движението на наблюдателя не води до (привидна) смяна
на посоката на светлинните вълни.

Долу е дадена вярната картинка.

Ако светлината наистина беше поток от корпускули (горния ред), то звездната аберация на
Брадли би могла да бъде обяснена с орбиталното движение на земята.

В действителност, обаче, светлината е електромагнитна вълна (долния ред на картинката).

При това положение аберацията не може да се обясни с орбиталното движение на земята,
тъй като това движение не води до (привидна) смяна на посоката на светлинните вълни.

Както е показано на картинката, вълните остават успоредни на орбиталната равнина на
земята.

aberr-light-direction.png.24dea069ad2b5eca2daee28a6e89869c.png

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Мнения 602
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Много странно явление се наблюдава : един човек който сам се е набедил за защитник на СТО може да говори какви ли не небивалици по темата. И всички останали които са повярвали в неговия авторитет му к

Има един виц: Сблъскали се двама кривогледи. Единият казал: Що не гледаш къде вървиш, бе?.. Другият казал: Ами ти, що не вървиш където гледаш, бе! През оста на телескопа - продължението й "вижда"

Това че е крайна, е пряко следствие от вторият постулат - като следствие от него, величината и е една и съща във всяка отправна система, а в допълнение ние имаме поне едно наблюдение, че тя е крайна

Posted Images

  • Потребител
Преди 44 минути, gmladenov said:

При това положение аберацията не може да се обясни с орбиталното движение на земята

Имаш ли твое обаснение? 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Orbit said:

Много странно явление се наблюдава : един човек който сам се е набедил за защитник на СТО може да говори какви ли не небивалици по темата. И всички останали които са повярвали в неговия авторитет му кликат плюсове уж че се съгласяват с това което не само че въобще не разбират, а и с фантазиите му . 

   Аз съм един от тези,които често лайкват постовете на Сканер,та ще приема ,че съм един от тези,към които е адресиран този пост.Факт е,че ако двама души прочетат един текст,те до някаква (понякога голяма) степен ще "прочетат" различни неща.Факторите за това са много. Аз например,когато чета въпросните постове,чета логика и аргументи,какво чете и какво разбира някой друг наистина не се наемам да кажа,струва ми се ,че и ти не бива да го правиш.
  По отношение на странните явления,наблюдавани в тези теми,си напълно прав.Но,отново.. :) всичко е относително.За мен например,е странно явление да се отхвърлят с лека ръка аргументите,логиката  и експерименталните доказателства във въпросните постове.А дори и още по-странно явление е ,когато въпросните аргументи  са на ниво пети клас(последения пример за средната скорост между София и Варна е  на последните страници на тази тема,и който не вярва на Сканер може да се обърне към произволна преподавателка в произволно основно училище) и въпреки това тези аргументи се отхвърлят.  
  Добре,че на физиците,за разлика от юристите,не им пука кой знае физичните закони,така или иначе,всеки ги спазва :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 23 минути, Grifin said:

   Аз съм един от тези,които често лайкват постовете на Сканер,та ще приема ,че съм един от тези,към които е адресиран този пост.Факт е,че ако двама души прочетат един текст,те до някаква (понякога голяма) степен ще "прочетат" различни неща.Факторите за това са много. Аз например,когато чета въпросните постове,чета логика и аргументи,какво чете и какво разбира някой друг наистина не се наемам да кажа,струва ми се ,че и ти не бива да го правиш.
  По отношение на странните явления,наблюдавани в тези теми,си напълно прав.Но,отново.. :) всичко е относително.За мен например,е странно явление да се отхвърлят с лека ръка аргументите,логиката  и експерименталните доказателства във въпросните постове.А дори и още по-странно явление е ,когато въпросните аргументи  са на ниво пети клас(последения пример за средната скорост между София и Варна е  на последните страници на тази тема,и който не вярва на Сканер може да се обърне към произволна преподавателка в произволно основно училище) и въпреки това тези аргументи се отхвърлят.  
  Добре,че на физиците,за разлика от юристите,не им пука кой знае физичните закони,така или иначе,всеки ги спазва :)

Аз съм за позитивното и конструктивното отношение. И ако е възможно да има полза от отбщуването във форума.

Но да вземем например този пост на който си сложил лайк (разбира се това е твое право) :

Цитирай

Нещо се опитваш да кажеш, но не можеш да го формулираш? Пробвай по-късно.

Часовникът който се забавя, ако бъдем точни, е този който се намира на далечният от наблюдателя край на тръбата, при източника - за него са трансформациите. Но тъй като се намира на една вертикала с наблюдателя - на едно и също Х - ходът му съвпада с този на часовника на наблюдателя в системата на източника.

Всичко е точно, просто трябва да се осмисля овреме.

Можеш ли да ми обясниш за какво става въпрос ?

Редактирано от Orbit
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Grifin said:

   Аз съм един от тези,които често лайкват постовете на Сканер,та ще приема ,че съм един от тези,към които е адресиран този пост.Факт е,че ако двама души прочетат един текст,те до някаква (понякога голяма) степен ще "прочетат" различни неща.Факторите за това са много. Аз например,когато чета въпросните постове,чета логика и аргументи,какво чете и какво разбира някой друг наистина не се наемам да кажа,струва ми се ,че и ти не бива да го правиш.
  По отношение на странните явления,наблюдавани в тези теми,си напълно прав.Но,отново.. :) всичко е относително.За мен например,е странно явление да се отхвърлят с лека ръка аргументите,логиката  и експерименталните доказателства във въпросните постове.А дори и още по-странно явление е ,когато въпросните аргументи  са на ниво пети клас(последения пример за средната скорост между София и Варна е  на последните страници на тази тема,и който не вярва на Сканер може да се обърне към произволна преподавателка в произволно основно училище) и въпреки това тези аргументи се отхвърлят.  
  Добре,че на физиците,за разлика от юристите,не им пука кой знае физичните закони,така или иначе,всеки ги спазва :)

Приказките, обясненията са безтегловни, докато сам не убиеш човека в теб и Погледнеш през Мъртвешката чистота на Съдбата........сам открий онова за което говоря в темите

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, Ниkи said:

Имаш ли твое обаснение? 

Не, нямам.

Важното в случая е, че орбиталното движение на земята няма как да причини
аберацията ... а СТО ни обясянява как тя се причинява именно от това движение.

Дефкто СТО ни обяснява колко хубави са новите дрехи на царя. :ag:

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 19 часа, scaner said:

Нали искаш да уцелиш движещият е наблюдател? Как се уцелва? Прицелваш се не точно към него, а пред него, за да може светлината, която се движи с крайна скорост, да пресрещне някъде по траекторията наблюдателя. Ако се прицелиш точно към него, докато стигне мястото му светлината, той вече ще е подминал тая точка.

Това по-горе не се ли отнася за паралакса?

А това по-долу не се ли отнася за аберацията?

Преди 19 часа, scaner said:

Това е разковничето - крайната скорост на светлината. Ако беше безкрайна, и в двете системи ъгълът щеше да е вертикален и да следва тръбата. Но не е.

И това се получава като резултат: в системата на източника лазера е наклонен, и в тази система лъчът се движи по наклонена траектория. Но в системата на наблюдателя, независимо че лазерът е наклонен, лъчът се движи вертикално. И причината е крайната скорост на светлината, няма друга причина.

Извинявай, опитвам се да "наваксам" това, което съм пропуснала в спора ви. Но май не успявам. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 48 минути, Шпага said:

Това по-горе не се ли отнася за паралакса?

А това по-долу не се ли отнася за аберацията?

Извинявай, опитвам се да "наваксам" това, което съм пропуснала в спора ви. Но май не успявам. 

За паралакса трябват три обекта, за аберацията два

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 часа, scaner said:

Ако под "другата система" подразбираме тази на приемника - все пак те са равноправни - то се получава точно обратното, пръчката там се свива а не се разтяга, и часовникът на наблюдателя е по-бърз а не по-бавен.

Е, това не е ли проблем?:Oo: Щом в системата на приемника отчитаме показанията на часовника на наблюдателя, значи в случая сме приели тази система за неподвижна, а при това положение онази пръчка, която там е неподвижна, въобще не трябва да се "свива".

Преди 14 часа, scaner said:

Тук е добре да се знае и контектста - кога ефектите вървят заедно. Когато се отнасят за един и същи обект.

Всъщност ефектите би трябвало винаги да вървят заедно за абсолютно всички взаимнонеподвижи обекти, които се движат в някаква друга инерциална система.

Или греша? Възможно ли е -- в една приета за подвижна система -- ефектът "скъсяване" на дължината на един обект да бъде комбиниран с НЕзабавяне на времето на неподвижен с обекта часовник, ако този часовник се намира на някакво голямо разстояние от обекта?

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 11 часа, Grifin said:

   Аз съм един от тези,които често лайкват постовете на Сканер,та ще приема ,че съм един от тези,към които е адресиран този пост.Факт е,че ако двама души прочетат един текст,те до някаква (понякога голяма) степен ще "прочетат" различни неща.Факторите за това са много. Аз например,когато чета въпросните постове,чета логика и аргументи,какво чете и какво разбира някой друг наистина не се наемам да кажа,струва ми се ,че и ти не бива да го правиш.
  По отношение на странните явления,наблюдавани в тези теми,си напълно прав.Но,отново.. :) всичко е относително.За мен например,е странно явление да се отхвърлят с лека ръка аргументите,логиката  и експерименталните доказателства във въпросните постове.А дори и още по-странно явление е ,когато въпросните аргументи  са на ниво пети клас(последения пример за средната скорост между София и Варна е  на последните страници на тази тема,и който не вярва на Сканер може да се обърне към произволна преподавателка в произволно основно училище) и въпреки това тези аргументи се отхвърлят.  
  Добре,че на физиците,за разлика от юристите,не им пука кой знае физичните закони,така или иначе,всеки ги спазва :)

Ти си един он онези дето се водят от стадното чувство, а не от разума. И така, я повтори урока от 6 клас за намиране на средна скорост, да видим за какви лайкове си се захванал :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

Това по-горе не се ли отнася за паралакса?

А това по-долу не се ли отнася за аберацията

За паралакса трябват наблюдател, една  основна звезда и поне още една звезда, спрямо която се мести основната. А за аберацията, само стрелец и мишена

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 41 минути, Ниkи said:

За паралакса трябват наблюдател, една  основна звезда и поне още една звезда, спрямо която се мести основната. А за аберацията, само стрелец и мишена

Според мен е точно обратното🙃

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 55 минути, Tahev loren said:

Ти си един он онези дето се водят от стадното чувство, а не от разума.

Стадно чувство проявяват тези, които не са съгласни с теб, а разум - тези, които са съгласни. Нали?:)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

Стадно чувство проявяват тези, които не са съгласни с теб, а разум - тези, които са съгласни. Нали?:)

Не е така, сканер взе да ме критикува че не зная как се намира средна скорост. Средна стойност се намира по много начини в математиката, чрез средно аритметично ,средно геометрично, средно хармонично , средно квадратично. Най простоят начин за намиране на средни стойности е средно аритметичното пресмятане. Но за големи разлики във стойностите, не дава точни резултати и трябва да се ползва средно хармонично, то е това което сканер показа при примера със скороста на моториста от София до Варна. Обаче това не означава че аз не съм прав, защото ако са малки разликите в скоростите, може да се изчисли с точност, ползвайки метода на средно аритметично. Сканер веднага ме нападна конфликтно, като рещи че не знам как се намира средна скорост. От там започна и заяждане, пък и то не е по темата. Ти не виждаш ли че сканер се дъни в тези теми и го кара само на конфронтация за да ме баннат мен, а него не , щото е по " авторитетен" във форума от мен :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Шпага said:
Преди 23 часа, scaner said:

Нали искаш да уцелиш движещият е наблюдател? Как се уцелва? Прицелваш се не точно към него, а пред него, за да може светлината, която се движи с крайна скорост, да пресрещне някъде по траекторията наблюдателя. Ако се прицелиш точно към него, докато стигне мястото му светлината, той вече ще е подминал тая точка.

Това по-горе не се ли отнася за паралакса?

А това по-долу не се ли отнася за аберацията?

Всичко тук се отнася за аберацията. Щом имаме подвижен източник и приемник, не можем да игнорираме аберацията, тя е ефектът зависещ от взаимната им скорост.

Параллаксът не зависи от взаимната скорост на наблюдателя и източника, и за неговото определяне е нужна специфична геометрия - две раздалечени точки - за да бъде определен. В случая нямаме такава геометрия, наблюдаваме източника само в една точка - в тази, в която светлината от него пристига до наблюдателя.

Преди 2 часа, Шпага said:
Цитирай

Това е разковничето - крайната скорост на светлината. Ако беше безкрайна, и в двете системи ъгълът щеше да е вертикален и да следва тръбата. Но не е.

И това се получава като резултат: в системата на източника лазера е наклонен, и в тази система лъчът се движи по наклонена траектория. Но в системата на наблюдателя, независимо че лазерът е наклонен, лъчът се движи вертикално. И причината е крайната скорост на светлината, няма друга причина.

Извинявай, опитвам се да "наваксам" това, което съм пропуснала в спора ви. Но май не успявам. 

Все за аберацията говорим, за това толкова просто явление, което създава толкова трудности в осмислянето, просто защото не е ежедневно, не е част от ежедневната интуиция. Много хора чуват за пръв път за него, но чувстват че трябва да се изкажат...

Този пример с тръбата дава добра основа ефектът да се разбере. Значи, крайният диаметър на отвора дава ограничение на светлинното поле, което навлиза в телескопа. Крайното време, през което източникът контактува с отвора на тръбата (нали той се движи спрямо него) дава ограничение на светлината във височина, светлинният "блок" (аз бих го нарекъл "облак" за по-привична представа) ще се разпространи в тръбата само толкова по дълбочина, колкото е времето за контакт. Тоест имаме пространствено огранчено по ширина и дълбочина поле от светлина - "облак" - което се движи през тръбата.

Ако разглеждаме светлината като вълна, то тази вълна ще дифрактира със отвора на тръбата, и ще се образува ясен максимум на енергията, който можем да разглеждаме като ядро, или да обозначим че там е центърът на енергия (по подобие центъра на масата) на светлината. Тоест дифрактиралата опашка от светлината ще се изкриви и лесно ще взаимодейства (и погълне) със стените на тръбата, центъра на енергията ще е това което ще остане и ни интересува нататък.

Ако светлината е излъчена от сферичен източник, то центърът на енергията ще е съвкупност от лъчи насочени в различни посоки. По условието на задачата имаме, че светлината преминава през тръбата, т.е. една от посоките под които е попаднал лъч от сферичната вълна на входа, е такава, че този лъч не взаимодейства с тръбата, разпространява се по нейната ос, и той ще е ядрото на светлинният "облак".

Всичките тези обяснения са за да покажат, че независимо каква е светлината, вълна или частица, вътре в тръбта нейното поведение е като на частица. При това забележи, никъде не съм задал някакви ограничения на диаметъра на тръбата, нито на разстоянието на източника от тръбата. Можем да разширяваме тръбата неограничено, това няма да промени наклонът под който идва енергетичното ядро което приемаме (то не взаимодейства със стените по условие). Можем да отдалечаваме източника неограничено от тръбата, това няма да промени наклона под който идва светлината в приемника, само ще промени вертикалната дължина на светлинният блок който разглеждаме, а това не е свързано с наклона. Тоест всички по-горни спорове по темата, ама с вълна така си го представям, нямало да е като с частица, са напълно безсмислени - аберацията не зависи каква е светлината.

От тук нататък можем да се ограничим да разглеждаме поведението на полученият "облак" в тръбата. За да се движи по оста на тръбата - което имаме зададено по условие в едната система, то трябва във всяка друга система да е изпълнено простото условие - ако в тази друга система тръбата се движи хоризонтално, то със същата скорост хоризонтално трябва да се премества и този "облак". Е, в една система, в която този "облак" освен вертикалната си скорост, има и хоризонтална съставка, той явно се движи по наклонена траектория, нали? Ако имаме сферичен източник, всичко е просто, сред всичките излъчени от него лъчи ще има и такива в исканото направление, и само те ще минат през тръбата. Но ако си представим източник на насочено лъчение - лазер например - той трябва да е наклонен точно под този ъгъл изначално, за да мине светлината през тръбата. И да не забравяме, че независимо че така е наклонен в системата на източника, компенсирането на хоризонталната скорост на излъчената светлина със хоризонталната скорост на тръбата в тази система позволява във всеки момент светлинният "облак" да се намира в точка/област по оста на тръбата, т.е. в системата на тръбата тя да се движи вертикално. Това е аберацията, траекторията на светлината е различна в различните отправни системи, под различен ъгъл е спрямо избрано направление. А причината за това е крайната скорост на светлината - на нея и е нужно крайно време, за да измине пътят от единия край на тръбата до другият, следователно за това крайно време тръбата ще се е отместила, и за да е всичко както е по условие, трябва да има наклон в системата на източника.

Ако се схване този прост механизъм, нататък е лесно. Ако се отдалечи източникът неограничено, ако се увеличи диаметъра на тръбата неограничено, наклонът се запазва, и механизмът може да действа не само за импулси, за и за непрекъснато лъчение. Като си помисли човек, че хората са достигнали до тези прости истини преди 300 години, а сега вече това е проблем за много... Интересна посока за размисли на един психолог, не мислиш ли?

Не знам, това вече толкова пъти го обяснявахме във всякакви разцветки, кой разбрал - разбрал.

Преди 2 часа, Шпага said:
Преди 17 часа, scaner said:

Ако под "другата система" подразбираме тази на приемника - все пак те са равноправни - то се получава точно обратното, пръчката там се свива а не се разтяга, и часовникът на наблюдателя е по-бърз а не по-бавен.

Е, това не е ли проблем?:Oo: Щом в системата на приемника отчитаме показанията на часовника на наблюдателя, значи в случая сме приели тази система за неподвижна, а при това положение онази пръчка, която там е неподвижна, въобще не трябва да се "свива".

Напротив, в системата на източника сме приели тази система за подвижна, защото тя дефакто там се движи, нали? И в подвижната система неподвижните там часовниците се забавят (като този при наблюдателя в системата на източника).

В случая всичко идва от обстоятелствата, дадени по условие. Те определят крайният резултат, независимо коя система разглеждаш като движеща се и коя не. Аз в моите сметки ТУК първо приемам системата на наблюдателя за неподвижна, защото с данните в нея се смята по-лесно, и получавам че часовника на наблюдателя в системата на източника се забавя (независимо че точно този часовник е приет за неподвижен за наблюдателя :)). После приемайки другата система, на източника, за неподвижен, получавам същият резултат (ми естествено, този часовник от която и система да го погледнеш, се движи в системата на източника, нали?). Тоест нас ни интересува точно този часовник какво показва спрямо общото време на системата на източника. Ако ни интересуваше конкретно поведението на часовника на източника според общото време на наблюдателя, да, той щеше да се забавя там. Но не ни интересува това, и за това не е изплувало. Иначе щеше да е пълен шаш за антирелативистите :)

А пръчката е неподвижна в системата на източника, затова и се свива в системата на наблюдателя. Ако вземеш пръчка неподвижна в системата на наблюдателя, тя ще се свива в системата на източника. Просто в случая разглеждаме поведението на два различни обекта, с различно поведение в двете системи, това и води до различно поведение за наблюдателите в противоположните системи.

Преди 2 часа, Шпага said:
Цитирай

Тук е добре да се знае и контектста - кога ефектите вървят заедно. Когато се отнасят за един и същи обект.

Всъщност ефектите би трябвало винаги да вървят заедно за абсолютно всички взаимнонеподвижи обекти, които се движат в някаква друга инерциална система.

Или греша? Възможно ли е -- в една приета за подвижна система -- ефектът "скъсяване" на дължината на един обект да бъде комбиниран с НЕзабавяне на времето на неподвижен с обекта часовник, ако този часовник се намира на някакво голямо разстояние от обекта?

Ами грешиш. Заедно ще вървят ефектите свързани с един и същи обект - неподвижен в едната система, съответно движещ се в другата, тъй като ефектите са свързани със неговото движение. Но ако имаш един обект, неподвижен в системата А, а друг обект неподвижен в системата В, то ще имаме скъсяване/забавяне на първия обект в системата В, и скъсяване/забавяне на втория обект в системата А - точно както е и в нашият случай.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 13 минути, Tahev loren said:

Сканер веднага ме нападна конфликтно, като рещи че не знам как се намира средна скорост.

Ами то се видя че не знаеш. Какво, да те хваля ли за това? :D

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Ниkи said:

За паралакса трябват наблюдател, една  основна звезда и поне още една звезда, спрямо която се мести основната. А за аберацията, само стрелец и мишена

Може само набдател и една звезда, да са достатъчни за усъановяване на паралакса.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 37 минути, Tahev loren said:

Не е така, сканер взе да ме критикува че не зная как се намира средна скорост. Средна стойност се намира по много начини в математиката, чрез средно аритметично ,средно геометрично, средно хармонично , средно квадратично. Най простоят начин за намиране на средни стойности е средно аритметичното пресмятане. Но за големи разлики във стойностите, не дава точни резултати и трябва да се ползва средно хармонично, то е това което сканер показа при примера със скороста на моториста от София до Варна.

Селяндур смотан, тая работа не става с приказване, учене трябва тука. Хората ясно са определили какво е средна скорост:

Средняя скорость

"Средняя (путевая) скорость — это отношение длины пути, пройденного телом, ко времени, за которое этот путь был пройден:

{\displaystyle v_{cp}=\frac{\Sigma s}{\Sigma t}.}"

В прав текст ти го казват - целият път, разделен на времето за което този път е изминат; Пътят като сума от отсечките, времето като сума от времената за всяка от отсечките. А осредняване на скоростите никъде няма, освен в чворестата ти тиква.

Научи една проста истина - във физиката се ползват установени дефиниции, не шизофренични фантазии на болни хора.

Редактирано от scaner
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 16 часа, Grifin said:

   Аз съм един от тези,които често лайкват постовете на Сканер,та ще приема ,че съм един от тези,към които е адресиран този пост.Факт е,че ако двама души прочетат един текст,те до някаква (понякога голяма) степен ще "прочетат" различни неща.Факторите за това са много. Аз например,когато чета въпросните постове,чета логика и аргументи,какво чете и какво разбира някой друг наистина не се наемам да кажа,струва ми се ,че и ти не бива да го правиш.
  По отношение на странните явления,наблюдавани в тези теми,си напълно прав.Но,отново.. :) всичко е относително.За мен например,е странно явление да се отхвърлят с лека ръка аргументите,логиката  и експерименталните доказателства във въпросните постове.А дори и още по-странно явление е ,когато въпросните аргументи  са на ниво пети клас(последения пример за средната скорост между София и Варна е  на последните страници на тази тема,и който не вярва на Сканер може да се обърне към произволна преподавателка в произволно основно училище) и въпреки това тези аргументи се отхвърлят.  
  Добре,че на физиците,за разлика от юристите,не им пука кой знае физичните закони,така или иначе,всеки ги спазва :)

Истината е че всички допускаме грешки, и мисля че това е нормално. А от другата страна темите които обсъждаме са привидно лесни но интересни , което ги прави примамливи за дискусия. Но тази "материя" която се обсъжда не е толкова елементарна колкото изглежда. 

Дори сега като правя ревизия на моие собствени постове намирам в тях грешни изказвания или неточности. 

Но според мен за да има положителна дискусия и някой да научи нещо ново и полезно ,трябва да бъдем по толерантни към грешките на опонента си и по критични към себе-си. Но се случва точно обратното . Ние сме критични към грешките на опонентите и толерантни към собствените. Това също важи и за мен разбира се. И аз се опитвам да се боря с това до колкото мога. 

Ще се радвам атмосферата в клуба да е приятелска, независимо от това кой каква позиция защитава. Но не вярвам това да е възможно. :)

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, Шпага said:

Стадно чувство проявяват тези, които не са съгласни с теб, а разум - тези, които са съгласни. Нали?:)

Останах с впечатление че обичаш да четеш книги , и че разбираш руски.  Може да ти е любопитно да "разгледаш" ( в случая са аудиокниги)  някои от книги на Андрей Курпатов , например тази 

https://baza-knig.ru/postapokalipsis/27390-krasnaya-tabletka-posmotri-pravde-v-glaza-andrey-kurpatov.html

Редактирано от Orbit
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, scaner said:

Селяндур смотан, тая работа не става с приказване, учене трябва тука. Хората ясно са определили какво е средна скорост:

Средняя скорость

"Средняя (путевая) скорость — это отношение длины пути, пройденного телом, ко времени, за которое этот путь был пройден:

{\displaystyle v_{cp}=\frac{\Sigma s}{\Sigma t}.}"

В прав текст ти го казват - целият път, разделен на времето за което този път е изминат; Пътят като сума от отсечките, времето като сума от времената за всяка от отсечките. А осредняване на скоростите никъде няма, освен в чворестата ти тиква.

Научи една проста истина - във физиката се ползват установени дефиниции, не шизофренични фантазии на болни хора.

Малоумен трол, не ми цитирай всеизвестни и банални писаници, твоят мозък е ампутиран за да осъзнае моите писаници, и се хващаш като удавник за права клечка :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 15 часа, gmladenov said:

Важното в случая е, че орбиталното движение на земята няма как да причини
аберацията ... а СТО ни обясянява как тя се причинява именно от това движение.

Разбира се, че не е причина за аберация - няма как орбитално движение, да е причина. Просто -необходимо условие (движение), но  не е достатъчно.

Причина е и крайната скорост на сигнал с ЕМПоле. Обяснението на явлението аберация изисква хем орбитално движение (вектор скорост-алтернативно сменящ се), хем и вектор скорост на светлина.

Пък щом има скорост на светлина - естествено - СТО обяснява причино-следствените връзки, за възникване на явлението.

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, scaner said:

Щом имаме подвижен източник и приемник, не можем да игнорираме аберацията, тя е ефектът зависещ от взаимната им скорост.

Брадли измисля това обяснение въз основа на неправилно разбиране за природата
на светлината: че тя е поток от корпускули.

Само че светлината е вълна и съответно аберацията не може да се обясни с взаимната
скорост на източника и приемника.

Както е показано на картинката, движението наистина променя посоката на корпускулите
(горния ред), но не променя посоката на вълните (долния ред) и те остават успоредни на
оста на движение.

Не е нужно да се спори с тази очевидност.

aberr-light-direction.png.97fa2deabae5fb776e312a98dbf76fbc.png

Ето пак същото.

aberr-rain-waves.png.39daa0769b9197c9ec9a87f0940815d4.png

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 минути, gmladenov said:

Брадли измисля това обяснение въз основа на неправилно разбиране за природата
на светлината: че тя е поток от корпускули.

Само че светлината е вълна и съответно аберацията не може да се обясни с взаимната
скорост на източника и приемника.

Брадли си е прав за себе си - Нютон казвал, че са корпускули. И е бил прав, да го ползва. Оказва се, че това е правилния подход.

И, добре че е така - сега вече е установено, че вълните се състоят от множество фотони. А, тогава - са наричали "фотон" преминаващите през наблюдател фронтове на вълни като един пакет-фронт, втори пакет-фронт и т. н. -щото те правят "1 пук - 2пук и т. н." в датчиците.

Същото е като капките на дъжда - така и фотоните от всяка вълна - пристига един фотон-фронт до телескопа, след малко от втори фронт - втори фотон, след малко трети фронт - трети фотон ... и т. н. (всеки от фотоните съдържа-пренос на импулс, в собствен фронт на  вълните). И понеже телескопът тича, като чадър - то по оста на телескопа "вървят" един след друг фотони от една вълна, втора вълна, трета вълна - Все различни фотони, а не както ти си ги подредил в хоризонтални линии. Фотоните които "светят" в телескопа - не се намират на хоризонтални линии, а са строени по височина и ако не е наклонен телескопа, няма да се промушат по оста и да видим звездата.

...

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...