Отиди на
Форум "Наука"

Най-важната дума в теориите за произхода на прабългарите


Recommended Posts

  • Потребител

Е, щом за теб няма проблем за всяка дума да правим всевъзможни произволни допускания, наистина няма полза от продължаване на дискусията. В такъв случай можем и от германското kenning да я изведем тази "най-важна" дума - все същата работа. С две-три произволни допускания всичко става. Тя затова е на това ниво великата "огурология". :) Успехи.

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 121
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Сещам се и за думата лапсус. Тя разбира се е съкратен тюркизиран вариант на поговорката - Голям залък лапни голяма дума не казвай- , демек лапаш и сус- мълчиш.

Сакън , не прави нищо.

Не го казвам всичко това, за да се караме. Напротив, интересно ми е да си говорим за езикови въпроси. Което обаче не значи нито, че навсякъде всички ще сме на едно мнение, нито пък, че изобщо ще можем

Posted Images

  • Потребител

Айдее.. В оная тема беше "установяване", тука пък "всевъзможни произволни допускания"... Аз разбирам, че системното псуване на "огурологията" включва и тролене на опонентите - по-добре това, отколкото да удушиш някого на улицата :D ама нещо не ми е оферта да се включвам в купона. То навремето затова се махнах оттук. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Абе то и аз изрично написах какво точно търся и че това не са "строги фонетични съответствия", но явно ползата е била нулева. Айде приключваме с това разтягане на локуми.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Ами какво ме пращаш тогава да търся съответствия в гръцкия? Това според теб какъв смисъл има от гледна точка на науката лингвистика? Сигурен съм, че ти е добре известна възможността за разнообразни адаптации на един и същи звук, когато е нетипичен за езика. Да не говорим за фонема или за дифтонг. Различни езици, различни условия, включително и различни периоди на заемане. Нито знаеш точно в коя фаза на праславянския е заета книга, нито нищо. Да не говорим, че не е ясно как точно звучи думата в оригинал. И там говорим за заемка все пак. Хайде, разбирам да имаме богат тюркски материал с този преход в праславянски, та да стъкмим накаква статистика. Обаче ние имаме една дума...

Та, от краткото ми общуване с теб съм някак убеден, че всички тия неща са ти ясни. Остава въпроса защо ме тролиш...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

С грешно впечатление си конкретно за троленето. Напротив, намирам го за освежаващо, че във форума има някой, който поне по първоначалните ми впечатления не я кара по популярния напоследък тук метод, на който можем да се насладим и в тази тема:

On 26.03.2021 г. at 8:03, tantin said:

Езика е ясен . Етимологията е от същата група като: чиния, чайник, чаша (тайши, чайши). Както и държавата със същото име: Кина, Чина, Китай.

Проблемът е, че аз лично оставам и с едно друго впечатление. А именно - че отхвърлянето на подобна методика, ако можем да я наречем "методика" изобщо, си остава само на ниво заявление. На теория сме твърдо против - "това е псевдонаука!" и други подобни гръмки слова. На практика обаче, стигнем ли до обсъждането на конкретните детайли, нещата придобиват друг характер. Защо? От емоционална привързаност към дадена хипотеза, от пристрастност към конкретна етимология, от нежелание/невъзможност да се видят и оценят коректно проблемите? Всеки да си преценява за себе си какви са причините.

Та, да, така е - нещата, които предполагаш, че са ми ясни, наистина са ми горе-долу ясни. Казвам "горе-долу", защото не съм лингвист и не се бутам да съм последна инстанция като доста други. И точно защото са ми горе-долу ясни, убедено твърдя, че при заемането на думи няма произволни адаптации. Няма строги, регулярни звукови съответствия едно към едно, но няма и произвол. В противен случай нямаше в практически всяка работа, занимаваща се със заемки, да се отделят обикновено цели глави, в които да се дискутират и анализират тези въпроси. Нямаше да има и една камара дебели книги, които се занимават с теория на заемането и езиковите контакти. Ето каква трябва да е по мое скромно мнение минималната изходна база, цитирам от една от най-авторитетните такива дебели книги (Lyle Campbell - Historical Linguistics: An Introduction, 1999, стр. 60-61):

Borrowed words are usually remodelled to fit the phonological and morphological structure of the borrowing language, at least in early stages of language contact. The traditional view of how words get borrowed and what happens to them as they are assimilated into the borrowing language holds that loanwords which are introduced to the borrowing language by bilinguals may contain sounds which are foreign to the receiving language, but due to phonetic interference the foreign sounds are changed to conform to native sounds and phonetic constraints. This is frequently called adaptation (or phoneme substitution). In adaptation, a foreign sound in borrowed words which does not exist in the receiving language will be replaced by the nearest phonetic equivalent to it in the borrowing language.

Удебеляването е мое: чужда фонема, която не съществува в езика-реципиент, се заменя с нейния най-близък фонетичен еквивалент. Никой не твърди, че това е строго правило, което не търпи изключения. Но е изходна база за по-нататъшни анализи и в крайна сметка - за добре обосновани заключения. Ето това искам аз да видя в т.нар. "прабългаристика" - систематичност, доколкото е възможно. А не чартак-чрьтог, кюиниг-къниг или пък кенинг-къниг и други подобни насипно нахвърляни хрумки - да, те за мен са произволни и са базирани на ad hoc допускания - според нуждите на конкретната хрумка.

Това е по отношение на фонологията. Минимум изисквания.

Така ясно ли е горе-долу или пак ще кажеш тролене?

Редактирано от sir
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 10 часа, sir said:

На теория сме твърдо против - "това е псевдонаука!" и други подобни гръмки слова. На практика обаче, стигнем ли до обсъждането на конкретните детайли, нещата придобиват друг характер. Защо?

Според мен отговорът се крие във факта, че си естет. Търсиш естетически издържан доказателствен модел, в който всяко нещо лежи добре на мястото си. Науката обаче търси истината, а естетическото оформяне на моделите е в края на опашката. За съжаление живеем в грешен свят и истината не винаги може да бъде установена с голяма точност. Знаем, че е някъде там, но не знаем точно къде. Също толкова често можем да определим каква е истината само с някаква вероятност. Най-вероятно истината е някъде там, но не е съвсем сигурно. Може да е другаде.

Всичко това се получава поради недостиг на информация. Решаваме уравнения с много параметри, част от които са ни известни само приблизително, а за друга част имаме съвсем бегла представа.

По въпроса за заемките. Да, в един идеален свят би следвало нетипичният и съответно труден за възпроизвеждане звук да се замени с по-лесен, но същевременно близък по артикулация, т. е. по-близък фонетически. На практика за мен може да е по-лесен един звук, а за теб да е по-лесен друг. Много фактори могат да се намесят тук - двуезичие, триезичие, диалектни/социолектни/гендерлектни (:D) особености и прочее. Могат да окажат влияние други думи - близки по смисъл и по звучене. Или напротив - близки по звучене, но далечни по смисъл, от които новата дума трябва да се разграничи. Много неща могат да окажат влияние. Да не споменаваме, че някой може грешно да е чул какво му говорят, а отсреща може и "грешно" да са говорили :)

Това е на ниво процеси в самия език. А има и неопределеност на ниво фонетични данни. Хубаво, ние имаме някаква представа каква фонема се адаптира, но невинаги можем да определим конкретния звук. В комбинация с едни звуци може да е един, а в комбинация с други - друг. Ходи разбери как е звучал в устата на Атила по принцип дифтонгът /üi/, а камо ли пред /g/ и след /k/...

Та, в резултат на всичко това се получават ситуации, когато един и същи звук от един език се предава по разлилен начин в друг език, понякога в една и съща дума. Виж например етнонима на славяните в гръцкия. Това може да не ни харесва и да не отговаря на някои модели, но е факт. Не трябва да адаптираме фактите към даден модел, а обратното.

По въпроса за псевдонаучността на "огурологията". Имаме ограничени данни, съответно не можем да установим истината с идеална точност и със 100% вероятност. За да се прецизира генетичната връзка на един език, лингвистиката има нужда от много и много данни. На първо място базова лексика от 100 и повече думи. Нямаме я тази лексика. Имаме някакви думи, някакви други неща. В част от тях се наблюдават определени закономерности, които сочат към тюркски език - междинна форма от пратюркски към чувашки. Имаме ли право да изискваме такива закономерности при 100% от разполагаемия материал? Нямаме право. Първо, не сме сигурни, че целият разполагаем материал е прабългарски. Второ, не сме сигурни, че целият разполагаем материал е наследена лексика. По-точно сигурни сме, че не е. Трето, нямаме точна представа за различните влияния върху прабългарския език и контактите му със славянския. И това е именно наука, а не псевдонаука. Науката не се занимава с идеализирани конструкции, а с близки до реалността модели. 

Значи, какво е положението. Лингвистиката казва, че прабългарският език най-вероятно е тюркски. Тази вероятност е много висока, защото конкурентните хипотези, доколкото ги има, засега са с много ниска вероятност. А както знаем, сумата трябва да е единица. И висчки тези глупости за деконструкция на тюркската хипотеза и последващо запълване на вакуума са... ами глупости. В случая деконструкцията е пряко свързана с конструкцията - засилване на другите хипотези.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

За книга в БЕР предполагат заемка с източен произход. Консенсусът явно е до там. Като вероятен етимон на първо място се споменава акадската дума, на второ неопределена "алтайска", на трето китайската и т.н.

Това, че сходни думи се срещат в разни уралски езици според мен е в потвърждение на тезата, че  дума със сходно звучене и семантика е циркулирала в западните степи.  Ако се търси дума източник за понятието "книга" в това пространство, то най-подходящи са форми, които евентуално биха се използвали в северното черноморие - там където в действителност има книги.  Акадско-арменската дума в това отношение има  предимство пред китайската и евентуалната алтайска. 

Що се отнася до възможен китайски етимон, то вероятността за такъв според мен е изключително ниска. В wiktionary за него са написали следното:

"Ultimate Chinese origin, from 卷 (Middle Chinese kɣiuᴇnX, kɣiuᴇnH < Old Chinese *krorʔ (“to roll up”), *kror-s (“scroll”)), as paper was invented in China around the 1st century AD. However, this seems less likely due to the likely temporal precedence of Proto-Slavic over Early Middle Chinese and the large spatial separation of the donor and recipient languages."

Китайската дума просто няма да оцелее дълго в степна среда, независимо от това кой е езика посредник. Със сложни фонетични врътки (подобни на тези с които се извежда книга от kɣiuᴇn)  би могло да се изведе и етимология от гръцки етимон, например от "койне", "канон" или  друга гръцка дума, превъртяна през някой език посредник (а не директно).   Това би имало много повече смисъл, тъй като степняците със сигурност са виждали книги по гръцките центрове в Крим и останалата част на северното черноморие. 

Редактирано от Atom
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, Кухулин said:

..

Добре, хайде да задам един елементарен въпрос преди да продължим.

На базата на какви критерии преценяваш или правиш предположение, че дадена дума Х е точно огурска (лир-тюркска, тюркска от чувашки тип), а не примерно старотюркска, кипчакска или някаква друга тюркска или нетюркска? Не питам за прабългарска, питам за огурска - езиковедското понятие "огурска" или "лир-тюркска".

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, sir said:

Добре, хайде да задам един елементарен въпрос преди да продължим.

На базата на какви критерии преценяваш или правиш предположение, че дадена дума Х е точно огурска (лир-тюркска, тюркска от чувашки тип), а не примерно старотюркска, кипчакска или някаква друга тюркска или нетюркска? Не питам за прабългарска, питам за огурска - езиковедското понятие "огурска" или "лир-тюркска".

В идеалния случай думата трябва да е преходна форма между пратюркски и чувашки.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, Atom said:

"Ultimate Chinese origin, from 卷 (Middle Chinese kɣiuᴇnX, kɣiuᴇnH < Old Chinese *krorʔ (“to roll up”), *kror-s (“scroll”)), as paper was invented in China around the 1st century AD. However, this seems less likely due to the likely temporal precedence of Proto-Slavic over Early Middle Chinese and the large spatial separation of the donor and recipient languages."

Хипотезата е малко по-различна. Старокитайският език в неговата класическа форма отмира някъде в началото на трети век. Среднокитайският се оформя къде шести век. Между тях има някакъв период, който при Старостин е обозначен като "Postclassic Chinese". Именно в началото на този период реконструират етимона, т. е. през трети век.

https://starling.rinet.ru/cgi-bin/response.cgi?root=config&morpho=0&basename=\data\china\bigchina&first=1&off=&text_character=&method_character=substring&ic_character=on&text_reading=&method_reading=substring&ic_reading=on&text_ochn=&method_ochn=substring&ic_ochn=on&text_cchn=&method_cchn=substring&ic_cchn=on&text_wchn=&method_wchn=substring&ic_wchn=on&text_echn=&method_echn=substring&ic_echn=on&text_epchn=&method_epchn=substring&ic_epchn=on&text_mpchn=&method_mpchn=substring&ic_mpchn=on&text_lpchn=&method_lpchn=substring&ic_lpchn=on&text_mchn=&method_mchn=substring&ic_mchn=on&text_fanqie=&method_fanqie=substring&ic_fanqie=on&text_rhyme=&method_rhyme=substring&ic_rhyme=on&text_meaning=&method_meaning=substring&ic_meaning=on&text_oshanin=&method_oshanin=substring&ic_oshanin=on&text_shuowen=&method_shuowen=substring&ic_shuowen=on&text_comment=&method_comment=substring&ic_comment=on&text_karlgren=&method_karlgren=substring&ic_karlgren=on&text_go=&method_go=substring&ic_go=on&text_kanon=&method_kanon=substring&ic_kanon=on&text_jap=&method_jap=substring&ic_jap=on&text_viet=&method_viet=substring&ic_viet=on&text_jianchuan=&method_jianchuan=substring&ic_jianchuan=on&text_dali=&method_dali=substring&ic_dali=on&text_bijiang=&method_bijiang=substring&ic_bijiang=on&text_shijing=&method_shijing=substring&ic_shijing=on&text_any=свиток&method_any=substring&sort=character&ic_any=on

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 32 минути, Кухулин said:

В идеалния случай думата трябва да е преходна форма между пратюркски и чувашки.

С думи прости - по фонологични критерии или, хайде, основно по фонологични критерии, прав ли съм?

Сиреч, как ще установим дали дадена славянска (или каквато и да било) дума е заемка от огурски, ако не използваме наличните славянски материали и не опитаме да реконструираме реалистична от фонологична гледна точка изходна форма? Реалистична от гледна точка на известното ни за славянските езици и за правилата, по които чужди думи се адаптират в славянските езици.

Вместо това практиката, с която се сблъскваме, е точно обратната - първо се намира някаква дума някъде си, тази дума се обявява априорно за изходната форма и едва след това започват опитите да се вкара някак си в славянския калъп. Ако има фонологични проблеми, каквито има на всяка крачка, много често се прибягва до някакви нетипични и крайно съмнителни фонетични преходи, закони и други подобни, които са измислени специално за конкретния случай (за конкретната етимология) и почти винаги се провалят (оказват се неверни) при проверка в други думи.

Ето затова е необходима систематичност. Доколкото е възможно, разбира се. И не мога да приема обяснения от рода на "не знаем как е звучал в устата на Атила по принцип дифтонгът /üi/" - напротив, ако славяните са чули думата "книга" лично от Атила, то реалистично тя няма как да е съдържала дифтонг /üi/. Иначе казано, в езика на Атила думата е звучала по друг начин - ако някога, в езика на предците на Атила, е имало там такъв дифтонг, то по времето на Атила вече го е нямало. И няма никакъв смисъл да пишем *küinig - това е езиковедска конвенция, която предполага, че в реконструираната форма е имало дифтонг; ако такъв е нямало, то изписването по този начин е нонсенс от гледна точка на лингвистиката.

Подобна методика, без никакъв опит за реконструиране на някаква система или поне на зачатъци на система, автоматично води и до следващия проблем, който вече е далеч по-всеобхватен. Казваме, значи, че *küinig е напълно възможна изходна форма за славянското "книга". Окей, а какво тогава ми пречи на мен да постулирам примерно следното: стб. блъгари < *büilgari и да си намеря някоя подходяща дума след ровене в речниците? А какво пречи на Спароток или на когото и да било да си постулира каквото си иска, примерно българи-балгари-балагри? На какво основание бих могъл аз да седна да го оборвам, при положение че неговата методика е практически същата като моята? На никакво. Понеже нямам дори бледо подобие на система, а имам само разхвърляни из пространството "етимологии", за 90% от които - противно на това, което обикновено се твърди - дори няма и никакъв консенсус в лингвистиката (както в случая с обсъжданата в тази тема дума).

Тъй че, да, може и естет да ме наречеш, нямам против. Но в такъв случай е редно да наречем естети и доста лингвисти, защото аз от техните публикации съм възприел този "естетски" подход, а не съм си го измислил от нищото и не са ми го спуснали от кораба-майка. Може и един пример да ти дам, той е баш по темата - Андраш Рона-Таш. Чел ли си му речника на "западностаротюркските" думи? Ако не си, намери си някъде поне съдържанието и виж там колко страници има отделени на фонологични, както и на морфологични въпроси.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 29 минути, sir said:

Сиреч, как ще установим дали дадена славянска (или каквато и да било) дума е заемка от огурски, ако не използваме наличните славянски материали и не опитаме да реконструираме реалистична от фонологична гледна точка изходна форма? Реалистична от гледна точка на известното ни за славянските езици и за правилата, по които чужди думи се адаптират в славянските езици.

Общо взето това е схемата, само че вместо "реалистична изходна форма" имаме "облак от реалистични изходни форми", а вместо "реалистична огурска форма" имаме "облак от реалистични огурски форми". Ако се припокрият някъде двата облака - хубаво. Ако се припокриват често и с някаква закономерност - имаме хипотеза.

 

Как да е бориш със Спароток - ами зависи от конкретния казус. На мен ми се струва, че борбата няма особен смисъл, понеже критериите за победа едва ли съвпадат.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Добре, нека да е облак. Но и този облак трябва да се съобразява с известните факти. Ако ще разглеждаме огурски заемки в славянския - със славянските факти. Ако ще разглеждаме огурски заемки в унгарския - с унгарските факти. Точно така подхожда Рона-Таш и точно по тази методика, забележи, реконструира фонологията на огурския ("западностаротюркския" по неговата терминология), от който унгарският е черпил лексика. Системата му може и да не е вярна, но поне има такава - има база, на която да се стъпи и която да подлежи на проверка или опровергаване, т.е. има научна хипотеза. При нас няма. Това е проблемът. Толкова по методологичните въпроси.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 минути, sir said:

Добре, нека да е облак. Но и този облак трябва да се съобразява с известните факти. Ако ще разглеждаме огурски заемки в славянския - със славянските факти.

С огуро-славянските факти. Които за съжаление са оскъдни.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Тук едва ли повече от 3-ма или 4-ма човека са наясно за огурския проблем. Нека го разясним все пак, че да има минимален шанс и други да вденат за какво става дума.   Фино-угорските езици са един вид част от тюркските езици.  Може да се каже че са по-древни, но може да се каже и че са по-ранно отделили се.  Трудно е като цяло да се даде точно обяснение за връзката между Urgic и тюркските езици. А такава връзка безспорно има. 

 И докато финладнския е бил подложен на влиянието на готите, унгарският е взаимодействал много със славяни и германци , то там на изток в Сибир има една група, която остава незасегната от горните въздействия освен късното руско взаимодействие:

https://en.wikipedia.org/wiki/Ob-Ugric_languages

Прабългарският обаче е много интересен в това отношение, щото той се вмъква като междинен език точно между тези: "Угорские языки" и тюркските езици.  Такъв е и чувашкият език - преходен между угорските и тюркските езици.  За да се разберат тези взаимодействия трябва да се прегледат взаимодействието унгарски - финландски - манси / чуваши  - прабългари - монголи.  Досега не бях поглеждал сериозно на мансите и на другие угорски народи като родствени на прабългарите, но ще ми се наложи на направя и такава проверка. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, tantin said:

Тук едва ли повече от 3-ма или 4-ма човека са наясно за огурския проблем. Нека го разясним все пак, че да има минимален шанс и други да вденат за какво става дума.   Фино-угорските езици са един вид част от тюркските езици. 

Когато се роди дете, майка му го учи да говори. Това се нарича майчин език. Тя го е научила от своята майка, тя пък го е научила от своята майка и така. Има определени неща в езика, които могат да се проследят много назад по тази линия. Тези неща се променят с времето, но са част от езиковото наследство.

С течение на времето семейството се увеличава, става род, а после племе. Племето се разцепва и хората отиват да живеят в различни места. Отначало всички говорят на един език, но понеже езикът се променя с времето, постепенно двете групи хора спират да се разбират помежду си. От общия им език са се образували два различни езика, негови наследници, свързани с общ произход. 

По този начин се образуват дървовидни структури с много разклонения, наречени езикови семейства.

Угро-финските езици и тюркските езици са две различни езикови семейства. Две различни дървета, които нямат общ корен. А и да имат общ корен, той е толкова далеч в миналото, че не ни интересува в тази тема.

Тюркското езиково семейство има няколко разклонения, едно от които се нарича "огурски клон". Този клон няма родствена връзка с угърския клон на угро-финското семейство. Просто имената на тези клонове звучат сходно в българския език.

https://en.wikipedia.org/wiki/Oghur_languages

https://en.wikipedia.org/wiki/Ugric_languages

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, tantin said:

Тук едва ли повече от 3-ма или 4-ма човека са наясно за огурския проблем. Нека го разясним все пак, че да има минимален шанс и други да вденат за какво става дума.   Фино-угорските езици са един вид част от тюркските езици.  Може да се каже че са по-древни, но може да се каже и че са по-ранно отделили се.  Трудно е като цяло да се даде точно обяснение за връзката между Urgic и тюркските езици. А такава връзка безспорно има. 

 И докато финладнския е бил подложен на влиянието на готите, унгарският е взаимодействал много със славяни и германци , то там на изток в Сибир има една група, която остава незасегната от горните въздействия освен късното руско взаимодействие:

https://en.wikipedia.org/wiki/Ob-Ugric_languages

Прабългарският обаче е много интересен в това отношение, щото той се вмъква като междинен език точно между тези: "Угорские языки" и тюркските езици.  Такъв е и чувашкият език - преходен между угорските и тюркските езици.  За да се разберат тези взаимодействия трябва да се прегледат взаимодействието унгарски - финландски - манси / чуваши  - прабългари - монголи.  Досега не бях поглеждал сериозно на мансите и на другие угорски народи като родствени на прабългарите, но ще ми се наложи на направя и такава проверка. 

Сакън , не прави нищо.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, Кухулин said:

Тюркското езиково семейство има няколко разклонения, едно от които се нарича "огурски клон". Този клон няма родствена връзка с угърския клон на угро-финското семейство. Просто имената на тези клонове звучат сходно в българския език.

https://en.wikipedia.org/wiki/Oghur_languages

https://en.wikipedia.org/wiki/Ugric_languages

https://bg.wikipedia.org/wiki/Огурски_езици - Булгарские языки - или булгарская группа тюркских языков (така я назовават тази група  руснаците)

https://ru.wikipedia.org/wiki/Угорские_языки  - фино-угорски

ПП. Съгласен съм че нямат нищо общо помежду си, дори и заемките са редки помежду им.

Редактирано от tantin
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 9 часа, tantin said:

Фино-угорските езици са един вид част от тюркските езици. 

 

Преди 1 час, tantin said:

Съгласен съм че нямат нищо общо помежду си,

 

Тантине, тоест си признаваш, че пишеш пълни нелепости и с това флудваш темите. Препоръките към теб първо да четеш много и да се образоваш и чак след това да постваш в темите си остават. 

Редно е сега да се върнеш назад и навсякъде където си грешал да го кажеш същото че си съгласен че грешиш. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Всъщност, относно ханти, манси и разни други в Зауралието нещата са доста интересни но са сложни и объркани, повлияни от намесата на руски/съветски учени (и не само).

За близостта на фино-угърските и тюркските езици - да, има някакви проценти сходство, широко рекламирани най-вече от пантюркистите предимно, и може би за това тантин се е подвел по това. Всъщност не е толкова чудно като се има предвид контактните зони м/у горните и физико-географските разстояния през епохите.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, kirasirrav said:

Всъщност, относно ханти, манси и разни други в Зауралието нещата са доста интересни но са сложни и объркани, повлияни от намесата на руски/съветски учени (и не само).

За близостта на фино-угърските и тюркските езици - да, има някакви проценти сходство, широко рекламирани най-вече от пантюркистите предимно, и може би за това тантин се е подвел по това. Всъщност не е толкова чудно като се има предвид контактните зони м/у горните и физико-географските разстояния през епохите.

Не съм се подвел. Напълно съм наясно че това са различни езици. Но структурата на тези езици като конструкция е тюркска. Това че са аглюнативни или без родове и такива характеристики.  Подобни характеристики имат още 3 езика: шумерски, японски и корейски.

Но понеже аз не съм специалист в тая област не е моя работа да давам квалифицирано мнение и затова лесно отстъпвам на специалистите в областта да кажат правилното тълкуване.

От сравнението което аз направих се видя много голяма близост на прабългарския език (запазени думи от календара) към посочената група от огурски тюркски езици. В същото време има голяма близост между: унгарски, фински, манси, ханси - но близостта на тази група към тюркските езици е много спорна. Както каза Кухулин - това не е в центъра на дискусията по тази тема , понеже дори и да има подобна близост тя е много по-назад във времето.

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, sir said:

С увещания няма да стане. Струва ми се, че е време модераторите да се намесят и да озаптят това лице.

Както каза Кухулин - Сър-а е естет и не обича някой да му разваля красотата и естетиката. И затова сър-а прилага системата на "агресивния естетизъм". Ако аз се махна, то това едва ли ще понижи агресията му, понеже други участници ще се окажат обект на неговия агресивен естетизъм.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...