Отиди на
Форум "Наука"

Бежанската криза в граничните на Украйна страни и в България


Recommended Posts

  • Потребител
  • Мнения 206
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 12 минути, nik1 said:

В София, Варна, Бургас не желаят да дават жилища под наем на украинци. 

И къде са фактите? Тая Манджукова само пльосва едно твърдение без да посочи имена,адреси и т.н. И то по телевизия,която е русофилска. То май няма други,де...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
15 ч  · 
 
Днес е ден за почит, но се оказа и ден за потрес. Не знам защо, но трябва да има причина. Нещо трябваше да научим.
Точно в 12 се случих в Била. Беше пълно до козирката. Писнаха сирените и заедно с тях писна и едно момиченце на 4-5 години. Пищеше и се тресеше от ужас. Майката го гушна и започна да повтаря в транс "Не бомбят, не бомбят..." По едно време започна да се олюлява и се свлече заедно с детето. Един едър мъж, направо приличаше на Боримечката, разбута тълпата, каза, че е лекар и приклекна до жената да я свестява. Малкото продължаваше да пищи и усилваше децибелите при всеки опит някой да го пипне.
В това време един младеж, бая дингил, се засили към щанда с пилетата и пътьом кресна към разстроеното дете "Млъкни, ма!" В това време докторът скочи и такава плесница му извъртя, че главата му хвръкна. В същия момент малката спря да крещи, дръпна го за панталона и каза: "Не делай так! Плохо драться." Мъжът се стъписа, майката скочи да ѝ направи забележка и я гушна. Сирените бяха спрели, беше тихо като в църква. Постепенно хората се размърдаха и всеки си влезе в коловоза на своя живот.
Видях как докторът тръгна към момчето и му се извини. Чух как младежът каза "Нищо, заслужих си го".
Не спирам да мисля какво със силата на плесница трябва да се случи на нашето общество, за да дойдем на себе си. Въпреки че съм съгласна - плохо драться.
  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, nik1 said:

- дори и да има ВОП-ове, много от тях не приемат украинци (или изощо не приемат нови пациенти, защото са претоварени са с работа) ,
апропо - в Полша бяха осигурени лекари за укранските бежанци (за това трябва да се мисли, и ако трябва да се приемат спешно и извъредно закони, обаче нашия чиновник не е по тези неща!)
-
същото е за квартирите, наемодателите се трахуваят да дават имотите си под наем (практичесаки е невъзможно е да се изгони некоректен наематен - майка с деца, и пратически е невъзможно да се търсят компенсации)
- няма места в детските градини (ако нашият чиновник разбере че украинките са си направили някакъде кооператив, какво мислиш ще последва Пандора? Ще го съсипят, и ще съсипят кооператорите , ако не с наказателни дела, то с глоби)

1.  Личните лекари да не са луди да записват. Ако имат над 4000 записани трябва да назначат втори лекар. Тоест личните лекари се стремят да имат 3900-3950 записани, дори 3500, но никога повече от 4000. Ако запишат украинци ще са на загуба.

2. Проблема при наемите не е в изгонването (има си хора за тази работа), а в това да не избягат някъде без да са платили ток/вода. Освен това украинците масово са с малки деца, а това е утежняващ фактор (чупят). Тоест наемодателите или не дават на украинци (спестяват си бъдещи нерви) или го правят на доста по-високи цени и с поне два наема предплата.

3. Сигурен ли си, че места няма? Във Варна места има, но украинците деца имат липсващи задължителни ваксини според българския имунизационен календар, родителите отказват да ги имунизират (безплатно) и поради няма как да бъдат приети в детски градини (за училищата не знам как е).

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 22 минути, deaf said:

Къде видя "факти"?! Тази Райна е ЕЖК...

Ей някой потребители сте като чукчите сте, само пишете и се самоомайвате от писанията си, но пък ако трябва   да четете да не ви търсят много..

Райна Манждукова е сестрата на капитан Димитър Бурлаков, "патриоте" :)

Цитирай

И къде са фактите? Тая Манджукова само пльосва едно твърдение без да посочи имена,адреси и т.н. И то по телевизия,която е русофилска. То май няма други,де...

 

:) Да бе, няма и егн, лчн и е-мейли..Ха-ха-ха

 

 
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 минути, Dobri_I said:

 

3. Сигурен ли си, че места няма? Във Варна места има, но украинците деца имат липсващи задължителни ваксини според българския имунизационен календар, родителите отказват да ги имунизират (безплатно) и поради няма как да бъдат приети в детски градини (за училищата не знам как е).

В София места няма, в Пловдив  се намират трудно (знам го от младите си колежки) 
Тези украинки които то имат намение да остава и да работят (подразира се според мен, че визирах тях),  си ваксинират децата за да ги дадат  на детска градина. 

Тези които няма намерения да состават  и да работят,,влизането в българската детската градина  не ги касае, Те си гледат децата, в компанията на други майки, а децата са в тази на другите украински деца..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, nik1 said:
15 ч  · 
 
Днес е ден за почит, но се оказа и ден за потрес. Не знам защо, но трябва да има причина. Нещо трябваше да научим.
Точно в 12 се случих в Била. Беше пълно до козирката. Писнаха сирените и заедно с тях писна и едно момиченце на 4-5 години. Пищеше и се тресеше от ужас. Майката го гушна и започна да повтаря в транс "Не бомбят, не бомбят..." По едно време започна да се олюлява и се свлече заедно с детето. Един едър мъж, направо приличаше на Боримечката, разбута тълпата, каза, че е лекар и приклекна до жената да я свестява. Малкото продължаваше да пищи и усилваше децибелите при всеки опит някой да го пипне.
В това време един младеж, бая дингил, се засили към щанда с пилетата и пътьом кресна към разстроеното дете "Млъкни, ма!" В това време докторът скочи и такава плесница му извъртя, че главата му хвръкна. В същия момент малката спря да крещи, дръпна го за панталона и каза: "Не делай так! Плохо драться." Мъжът се стъписа, майката скочи да ѝ направи забележка и я гушна. Сирените бяха спрели, беше тихо като в църква. Постепенно хората се размърдаха и всеки си влезе в коловоза на своя живот.
Видях как докторът тръгна към момчето и му се извини. Чух как младежът каза "Нищо, заслужих си го".
Не спирам да мисля какво със силата на плесница трябва да се случи на нашето общество, за да дойдем на себе си. Въпреки че съм съгласна - плохо драться.

Дебили има сред всеки народ. Не трябва да се прави извод за всички по тях. Според теб колко души в България следят войната в Украйна, колко съчувстват на жертвите и от двете страни?. Сигурна съм, че има хора, които тази тема не ги вълнува. Това, че в този клуб ние се вълнуваме, не значи , че 7 млн. правят същото. 

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, nik1 said:

В София места няма, в Пловдив  се намират трудно (знам го от младите си колежки) 
Тези украинки които то имат намение да остава и да работят (подразира се според мен, че визирах тях),  си ваксинират децата за да ги дадат  на детска градина. 

Тези които няма намерения да состават  и да работят,,влизането в българската детската градина  не ги касае, Те си гледат децата, в компанията на други майки, а децата са в тази на другите украински деца..

Тоест. Какво предлагаш? Запазени места за украинчета = дискриминация на българите. Да се оправят, както се оправят и българите (и без оплаквания от тяхна страна, че са онеправдани). Всичко друго поражда само проблеми.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 26 минути, Dobri_I said:

за училищата не знам как е

Учат дистанционно от украинското образование. Това също е една пречка за майките на по-малки ученици да се освободят за да работят нещо, дори и да искат. Подобен проблем имаше и у нас по време на пандемията.

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 3 минути, Dobri_I said:

Тоест. Какво предлагаш? Запазени места за украинчета = дискриминация на българите. Да се оправят, както се оправят и българите (и без оплаквания от тяхна страна, че са онеправдани). Всичко друго поражда само проблеми.

Не, предполежения нямам, коментарът  ми от сутринта беше за друго.

Иначе: Киров го написа няколко пъти и други потребители го написаха: ако чинониците ми искаха дас интегрират украинците, щяха да се задействат. В слуая - щяха да стегнат и приготвят общински или държвни сгради (помещения) за допълнителни дестки градини  - има такива сгради в Пловдив и София, вероятно във Вварна и Бургас.Имаха три месеца да се задействат, но на никои държавен чиновник това не е приоритет
С малки изключения в общините (и с много усилия и подкрепа на волонтерите):

„Тези дни съм горда, че Пловдив създаде свой модел за помощ на изпадналите в беда жени и деца от Украйна и устоява. Горда съм, че една млада жена от Днепропетровск/ родното място на дядо ми впрочем/, съумя да изгради такава империя на доброто. Наталия Еллис, благодаря ти, че ми даде възможност да се докосна до твоя свят. Благодаря ти, че пое върху раменете си организацията на това приключение и ще го доведеш до успешен финал, сигурна съм. Наталия живее в Пловдив от седем години, има успешен бизнес, дори не само един, но е живият мотор на тази организация. Тя и хората около нея- и украинци, и молдованци, и бесарабски българи и просто пловдивчани, правят немислимото- преобразяват една изостанала болнична сграда в дом. Похвала и за сплотеността на местните власти, те помогнаха и помагат. Поклон и на всички фирми, които осигуряват материалите за ремонта и снабдяват с уреди. Поклон на всички пловдивчани, които дариха мебели, дрехи, обувки, пари. В Белодробна болница идват хора, които искат да работят и ще работят. Не туристи. Това го казва Наталия и с това преобръща целия модел. Освен възстановяването на Белодробна болница, има два детски центъра за украинчета. С помощта на БЧК ще се осигури учителка по български език за жените. Фондацията издаде разговорник на двата езика за по-бърза адаптация. Първите настанени в Белодробна са жени с малки деца. Те помагат и в ремонта. Чудо е да видиш как на единия ден отварят боядисана, но прашна и празна стая, а когато на другата сутрин отвориш същата врата, да видиш дом. Смятам, че Пловдив, който вплете в историята си драмите на тракийските бежанци и на арменците, продължава ей така прагматично, ефикасно и тихо да заплита в бъдещата си история и тази човешка трагедия“.

Това написа във Фейсбук нашата колежка Веселина Божилова. Днес, в DW излезе материалът й по темата „Украински бежанци не приемаме“. Защо в Пловдив е по-различно. 

 

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 26 минути, nik1 said:

В София места няма, в Пловдив  се намират трудно (знам го от младите си колежки) 
Тези украинки които то имат намение да остава и да работят (подразира се според мен, че визирах тях),  си ваксинират децата за да ги дадат  на детска градина. 

Тези които няма намерения да состават  и да работят,,влизането в българската детската градина  не ги касае, Те си гледат децата, в компанията на други майки, а децата са в тази на другите украински деца..

 То в Пловдив и жилища трудно се намират, от години е този проблем, хора си купуват имот и даже под наем не го дават. С детските градини е същият проблем, но това не са проблеми само за бежанците, това са си проблеми и за българите, институциите са си неадекватни от години, не от февруари. Отделно, че работата, която се предлага на тези хора често не отговаря на образованието им.

 Изобщо, получават това което са си избрали хората, като дойдеш в най-загубената държава в ЕС, живееш в най-загубената държава в ЕС.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

https://trafficnews.bg/komentari/ukrainski-turisti-ne-priemame-zashto-plovdiv-e-po-razlichno-246772/

Хубава статия точно за Пловдив, жената казва за проблемите и от страна на държавата, която знаем, че никога няма да е адекватна и от страна на малък брой бежанци, както тя ги нарича "туристи". Има ли желание има и начин, ако държавата ни е неадекватена ние като общество можем да ударим едно рамо. Един от десет българи да се намери да помогне на един бежанец и проблем няма да има.

  • Харесва ми! 4
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Еми то отдавна е ясно - има си и туристи буквално. Те са си платили на техни туроператори ( мафиоти или полу- ) след това се нахендрят на нашите мутри на Черноморието и си плащат отново. Само че същите тези (туристи)очакват да получат това, за което са платили.

Другите са си направо по-богати, собственици, имат си тук имоти, квартири  са взели, или идват тук при техни роднини.

Тези с по няколко деца, мъж убит на фронта, и с една чанта багаж общо, са съвсем друга категория. Не бива изобщо да се приравняват всички под названието ,,украински бежанци" . То и другото е че не всички официално подават молби за категоризация.

Съвсем друга бира са хората от идващи от Украйна, но които изобщо не са украинци.

Само че освен да се хвърлят някакви пари за бежанци, то трябва и грамотни, адекватни хора, които да ги разбират и отделят всичките категории, ама май си нямаме тук. Ни капацитет, ни хабер, отделно сигурно има антифенове, които пречат на всичко. За кражби и корупции не искам да повдигам въпрос, другите пречки са достатъчни.

  • Харесва ми! 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Konche said:

https://trafficnews.bg/komentari/ukrainski-turisti-ne-priemame-zashto-plovdiv-e-po-razlichno-246772/

Хубава статия точно за Пловдив, жената казва за проблемите и от страна на държавата, която знаем, че никога няма да е адекватна и от страна на малък брой бежанци, както тя ги нарича "туристи". Има ли желание има и начин, ако държавата ни е неадекватена ние като общество можем да ударим едно рамо. Един от десет българи да се намери да помогне на един бежанец и проблем няма да има.

Еми даже в статията си е казано в прав текст:

"За разлика от атрактивното Черноморие, в Пловдив малко хотели заявиха места за украински бежанци. Само в един от тях, иначе малък бутиков хотел в центъра на града, се събра по-голяма група от 60 души. В последните дни преди края на финансиращата програма Наталия ги навести, за да им обясни какви са условията в бившата белодробна болница. В крайна сметка оттам в болницата се преместиха една самотна майка с бебе на 4 месеца, две сестри с четири деца и една майка и дъщеря с две малки деца. Останалите решиха да се върнат в Украйна."

Тоест от 60 човека в този хотел (единственият даден за пример) имаме 48 "туристи" (80%) изкарали една добра почивка за сметка на абдалите от ЕС/България. Точно тези "туристи" подклаждат напрежението.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 27 минути, Dobri_I said:

Еми даже в статията си е казано в прав текст:

"За разлика от атрактивното Черноморие, в Пловдив малко хотели заявиха места за украински бежанци. Само в един от тях, иначе малък бутиков хотел в центъра на града, се събра по-голяма група от 60 души. В последните дни преди края на финансиращата програма Наталия ги навести, за да им обясни какви са условията в бившата белодробна болница. В крайна сметка оттам в болницата се преместиха една самотна майка с бебе на 4 месеца, две сестри с четири деца и една майка и дъщеря с две малки деца. Останалите решиха да се върнат в Украйна."

Тоест от 60 човека в този хотел (единственият даден за пример) имаме 48 "туристи" (80%) изкарали една добра почивка за сметка на абдалите от ЕС/България. Точно тези "туристи" подклаждат напрежението.

Така като кажеш 80% изглежда все едно повечето са такива.

"Наталия Еллис казва, че пет хиляди украинци вече работят на територията на Пловдив и областта"

Сега сметката е съвсем друга. Приемаме, че госпожата не лъже, обаче, като някой, който е в града, се забелязва сериозна бройка работещи.

ПС: то и преди си имаше хора, които работеха в селското стопанство и малдежи в аутсорсинга, но не бяха 5 хиляди.

 

 

Редактирано от Konche
  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
  • Потребител

В Областна администрация днес се състоя заседание на Областната координационна група за бежанците. Областният управител проф. Наско Василев изнесе информация за ситуацията в Старозагорска област към момента. Броят на украинските бежанци с адресна регистрация в Старозагорска област към 30 май е 562. В Стара Загора 367 лица са настанени в частни домове и хотели, а в общински бази - 104. В община Казанлък 61 лица са в хотели и частни квартири, а 26 - в общински имоти. В общините Чирпан и Раднево има настанени по двама украински граждани.

От 1 юни няколко ведомствени и общински бази са заявили готовност за приемане на украинци. В Стара Загора частна фирма, занимаваща се с хотелиерство, е заявила възможност за настаняване в 10 стаи за гости и в 11 апартаменти за гости. Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело"  е заявила 47 места в база в Казанлък и 54 - в Павел баня. Общежитието на ПГЕТ "Г.С. Раковски"  в Стара Загора има готовност да настани 20-30 украинци. Академията на МВР може да предостави 236 места в Казанлък.

https://www.starozagorci.com/news-40056.html

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, новорегистриран2 said:

Според мен истината е по средата. Със сигурност има тролове, които тровят обстановката. Но и самите българи често ревниво се отнасят към това чужди граждани, макар и в бедствие, да бъдат глезени. Случайно чух разговор между пенсионерки - възпитани жени, които добре разбираха тежкото положение на украинците. Те обаче се изказаха против това да бъдат настанявани в луксозни хотели или станции, и тези с минерална вода, които често са недостъпни за по-бедни българи. Според мен такива настроения се подхранват и от самите български правителства /без значение кои/, които все още не успяват да се грижат за интересите на българските граждани извън страната - пресния пример с блокираните кораби. Излиза, че правителствата пазят правата на чужденци бежанци, а на собствените си граждани - не. В крайна сметка това също дразни.

Редактирано от Пандора
  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 3.06.2022 г. at 15:15, Konche said:

https://trafficnews.bg/komentari/ukrainski-turisti-ne-priemame-zashto-plovdiv-e-po-razlichno-246772/

Хубава статия точно за Пловдив, жената казва за проблемите и от страна на държавата, която знаем, че никога няма да е адекватна и от страна на малък брой бежанци, както тя ги нарича "туристи". Има ли желание има и начин, ако държавата ни е неадекватена ние като общество можем да ударим едно рамо. Един от десет българи да се намери да помогне на един бежанец и проблем няма да има.

Калина Константинова се "потвърди" намеренията на правителството за интеграцията наукраинците, и се "похвали" че 300 украински деца,  учат в училищата. 

Не става само с доброволци и дарители, трябват и нормални управляващи и кметове. 

Приказката за "богатите туристи" в България е популистки разказ, или изобщо е такъв разказът за "туристите". Наталия Елис обобщава неправилно. Голямата част от тези "туристи" се връщат в бежански лагери в Украйна, или в небезопасните си градове, където мизерстват. Ако Шнайдер взима укранки на работа, това не значи че компаниите в други части на България го правят. Ако в Пловдив общината е дала сгради и помещения, и фирмите и гражданите помагат с материали и труд за ремонта, не значи че това се случвав другите части на България. Напротив кметският манталитет в България означава да се чака на парите на правителството, т. е да се проси и действа малко (София с 2 милиардния си бюджет и с 55 милиарда лева брутен продукт  можеше да се погрижи, както се прави в Пловдив не за няколко хиляди, а за 20  хиляди човека) 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Пандора said:

Според мен истината е по средата. Със сигурност има тролове, които тровят обстановката. Но и самите българи често ревниво се отнасят към това чужди граждани, макар и в бедствие, да бъдат глезени. Случайно чух разговор между пенсионерки - възпитани жени, които добре разбираха тежкото положение на украинците. Те обаче се изказаха против това да бъдат настанявани в луксозни хотели или станции, и тези с минерална вода, които често са недостъпни за по-бедни българи. Според мен такива настроения се подхранват и от самите български правителства /без значение кои/, които все още не успяват да се грижат за интересите на българските граждани извън страната - пресния пример с блокираните кораби. Излиза, че правителствата пазят правата на чужденци бежанци, а на собствените си граждани - не. В крайна сметка това също дразни.

Съгласен съм, че истината е някъде по средата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, nik1 said:

Калина Константинова се "потвърди" намеренията на правителството за интеграцията наукраинците, и се "похвали" че 300 украински деца,  учат в училищата. 

Не става само с доброволци и дарители, трябват и нормални управляващи и кметове. 

Приказката за "богатите туристи" в България е популистки разказ, или изобщо е такъв разказът за "туристите". Наталия Елис обобщава неправилно. Голямата част от тези "туристи" се връщат в бежански лагери в Украйна, или в небезопасните си градове, където мизерстват. Ако Шнайдер взима укранки на работа, това не значи че компаниите в други части на България го правят. Ако в Пловдив общината е дала сгради и помещения, и фирмите и гражданите помагат с материали и труд за ремонта, не значи че това се случвав другите части на България. Напротив кметският манталитет в България означава да се чака на парите на правителството, т. е да се проси и действа малко (София с 2 милиардния си бюджет и с 55 милиарда лева брутен продукт  можеше да се погрижи, както се прави в Пловдив не за няколко хиляди, а за 20  хиляди човека) 

 

 

 Вярно е, винаги се отчайвам от пасивността на общините по всеки един въпрос, отделно са кражбите, които на местно ниво са дори по-големи и нагли от тези на държавно ниво. Изненадах се, че Пловдивския кмет направи нещо позитивно, по принцип дава вид на доста тъп човек.

 За децата го има и другия момент, че част от тях си учат онлайн и са към украинската образователни система, а друга част нямат ваксини и майките не искат да им слагат по някаква причина. 

 Работа няма как да не могат да си намерят, просто фирмите имат недостиг на всякакви работници, всеки който иска може да си намери работа в България, нископлатена работа, но работа.

Редактирано от Konche
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • 3 седмици по-късно...
  • Потребители

Как украинските българи помагат по време на войната

Предприемачи осигуряват храна, лекарства и техника

Предприемачите са помогнали за транспортирането на украински бежанци към България
Споделяне
Максим Бутченко, Киев
Максим Бутченко, Киев
1 юли 2022 06:49
 Предприемачите са помогнали за транспортирането на украински бежанци към България
 
 
Темата накратко
  • В първите дни на руската инвазия се стига до остър недостиг на лекарства в болниците в Украйна и се налага да се доставят скъпи медикаменти.
  • За кратко време много украински българи се организират и успяват да помогнат на хиляди украинци, пострадали от войната.
  • Украинският журналист Максим Бутченко разказва как българите в Украйна са помагали на своите сънародници.

24 февруари 2022 г. започва за българите в Украйна с ракетни нападения на руската армия. Още на следващия ден доброволци се притичват на помощ на бежанците, пристигащи от Херсонска и Николаевска област, където се водят ожесточени сражения. Притокът им се увеличава с всеки изминал ден. В първите дни на руската инвазия се стига до остър недостиг на лекарства в болниците и се налага да се доставят скъпи медикаменти. В някои градове са сформирани и военни части, които се нуждаят от всичко - дизелови генератори, храна, матраци и др.

Фермерите доставят продукти на хуманитарния щаб, а гражданите носят храна - от домашно приготвени консерви до продукти от първа необходимост.

 

 

По-късно доброволци се обединяват и купуват коли и дронове за фронта. За кратко време много украински българи се организират и успяват да помогнат на хиляди украинци, пострадали от войната. Така през първата седмица на нападението и през март хиляди украински бежанци от Одеса, Николаев и Запорожие са транспортирани с автобуси до България от Асоциацията на българите в Украйна. Това е много добре организирана помощ, като се започне от транспорта и логистиката и се стигне до посрещането от другата страна на границата - в Молдова, Румъния, а след това в България, където бежанците са настанени.

Антон Кисе, ръководител на Асоциацията на българите в Украйна, разказва пред "Капитал", че е поддържал денонощна връзка със сънародниците си. Щабът е бил изтощен, хората са спели по четири часа на денонощие, за да се справят с многото проблеми, които са изисквали бърза реакция.

"Ситуациите бяха различни. Много жени се страхуваха да останат в домовете си поради възможността от приближаване на фронтовата линия и искаха да предпазят децата си. Много от тях се нуждаеха от постоянно лечение. Някои изпращаха децата си при баби и дядовци, но самите те оставаха, защото съпрузите им са на фронта. Войната пречупва човешки съдби. И също така поставя цена на всеки", разказва Кисе за преживяванията си в онези дни.

Помагаме на всички

Павел Чикличи е етнически българин от украински произход, земеделски производител и собственик на строителна фирма. Той казва, че на 25 февруари в родния му областен център Сарата вече е бил създаден доброволчески център, който е трябвало да помага на местната новосъздадена военна част. В началото е нямало подходящо място за спане на войниците и Чикличи и баща му осигуряват 150 матрака от една от базите за отдих, които притежават

След това започват да постъпват молби за храна - местните бизнесмени организират закупуването на продукти, докато не получат доставки от ресторанти с помощта на градската управа. Чикличи разказва, че заедно с още един човек са създали доброволчески център - помолили съветника за помещение и местните жители започнали да носят храна, консерви и продукти от първа необходимост.

"През първите няколко дни много активно събирахме храна. Когато стана ясно, че този въпрос е решен, преминахме към купуване на автомобили", разказва Чикличи.

Местни български фермери също му помагат. Така за нуждите на украинската армия на фронта са осигурени няколко автомобила, а Чикличи дарява автобус и камион КамАЗ. През тези дни руските войски все още са около Киев и заплашват да превземат украинската столица. За да възпрат по някакъв начин настъплението на Москва, украинските части действат в мобилни групи - именно за тях са доставени автомобилите.

Иван Плачков (вляво), собственик на винарска изба "Колонист", също е сред украинските българи, които не остават безучастни към нещастието
Иван Плачков (вляво), собственик на винарска изба "Колонист", също е сред украинските българи, които не остават безучастни към нещастието

"Мои познати, които се биеха там, ни отправиха молба за превозни средства - трябваха ни пикапи. Намерихме момчета в България, които купуваха пикапи. Имаше един IT специалист, който е от Киев, но работеше в България. Купува ги, дава пълномощно и ги докарва до границата. А 62-годишният ми баща пресичаше границата, взимаше пикапа и го връщаше в Украйна", казва Чикличи.

 

Общо шест автомобила, един КамАЗ, автобус, пикап и микробус са изпратени на фронта. При това средната цена на един автомобил е 7-8 хил. евро.

Чикличи участва и в закупуването на бронежилетки. Също така купува модерен дрон на стойност 190 хил. евро, предназначен за разузнаване на фронтовата линия.

Украинските българи казват, че не са се ограничили само до военната помощ. Така например местните аграрни дружества, собственост на българи, създават по искане на администрацията резерв от зърнени храни и брашно. Около 100 тона хуманитарна помощ са изпратени в районите, които са под постоянен обстрел, като град Николаев.

"Имаше време, когато в Киев нямаше храна. Натоварих един пикап със зеленчуци, зърнени храни, слънчогледово олио и хляб. Доставяхме хранителни продукти за териториалната отбрана на столицата, където работеше моят заместник. Раздадохме хранителни продукти на всички желаещи, а превозното средство беше изпратено по-нататък към фронтовата линия", казва Чикличи.

 

Връзката между народите

Иван Плачков, собственик на винарска изба "Колонист", също е сред украинските българи, които не остават безучастни към нещастието. Той разказва, че активно помага с лекарства, топли дрехи, бебешка храна и специална храна за болните. Лекарства и вещи са доставяни предимно в Болград, Исмаил и Одеса.

Плачков обяснява, че при започването на войната бежанците и местните жители са имали здравословни проблеми, които са се влошили. Очаквано е имало недостиг на медикаменти и болниците му дават списък с нужните лекарства, които той осигурява. Освен това е купил и доставил в държавните болници и специалните центрове храна за диабетици, хипертоници и бебета.

Хуманитарната помощ се разпределя от местните власти, като например администрацията в Болград. "В центъра за хуманитарна помощ в Болград има огромен склад, в който всичко се отчита. Освен това бизнесмени от България също ни помогнаха, като финансираха хуманитарни товари - например Богомил Манчев. Депутати като Ивайло Мирчев и други финансираха доставките. Някои от получените товари останаха в Одеска област, а други бяха изпратени в Киев", казва Плачков.

Той посочва, че е доста трудно да се осигурят някои медикаменти и дава пример с контрастно вещество, което се използва за диагностика на сърдечносъдови заболявания. Цената му е около 25 хил. евро - то е било закупено от страна в Европа, доставено е било в България, откъдето Плачков го получава и го занася в болницата. Сега той продължава основно да доставя лекарства и медицинско оборудване, например кардиограф. Но украинските българи по думите му помагат не само на лечебни заведения, но и на сиропиталища, старчески домове и хора с ниски доходи.

Плачков говори и за транспортирането на украински бежанци към България. По негови оценки около 250 - 300 хил. украинци са преминали българската граница, предимно деца и техните майки. Сега някои от децата учат в специализирани училища - например съпругата на Плачков преподава в британско училище в София, където повече от 90 украински деца учат английски и български език.

"Децата бяха извозени с автобуси, а възрастните с коли през Дунав. Много помагат Дружеството на бесарабските българи и Дружеството на украинските българи в София. Посрещнаха ни, настаниха ни, нахраниха ни. Невъзможно е да ви опиша мъката, която ни сполетя, когато войната започна. Но също така е невъзможно да изразим с думи благодарността си към онези хора, които не останаха безразлични към Украйна. Цялата тази история показва единството на етническите българи, на украинските българи", заключава Плачков.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ексюз.

Взети ли са мерки във връзка с това, че повечето от украинските деца не са българи. Тоест, с помоща на украинското посолство да им се усигорява училище на украински език. И като опция, английски, български....Да не попаднем в обвинението на сепаратисти, че насила асимилираме използвайки ситуацията...

Освен това, с тези деца идват и майки които досега са работли някъде. Да им се осигури възможност да продължават работа, професията си или поне да им се плаща здравеопазната осигуровка и за пенсия, че после след войната тези години да не им липсват....

 

Защото родина майка е безпощадта маштеха когато става дума да ти плаща пенсия или безплатна медицинска осигуровка на старини....Всеки изминал ден от животът ти го гледат с лупа за да могат колкото се повече да отдържат....Имам познат на когото, не му признават и минимална пенсия защото липсват документите, че на времето са плащали след него осигуровките....Фирмата отдавна фалирала  съкратена, документацията и в държавен склад изгнива поради наводняване...

И?

Казват донеси платежните ленти/минимум 480 месеца/ и ще ти ги признаем за минимална пенсия....

Капиши? 

Редактирано от Skubi
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, Skubi said:

Взети ли са мерки във връзка с това, че повечето от украинските деца не са българи. Тоест, с помоща на украинското посолство да им се усигорява училище на украински език. И като опция, английски, български....Да не попаднем в обвинението на сепаратисти, че насила асимилираме използвайки 

Украинците, които се окажат с деца в училищна възраст в Чешката република, са изправени пред избор - да отидат в чешко училище и да се запишат или да продължат дистанционно обучение в Украйна. Какво трябва да правят украинските ученици в Чехия? Някои бежанци решават да продължат онлайн обучението си в родните си училища, защото имат съмнения: дали ще получат сертификат, няма ли да загубят мястото си в украинско училище, дали децата им ще бъдат кредитирани за периода на отсъствие от училище след завръщането си ? Министерството на образованието на Чешката република апелира за признаване на чешкото образование в Украйна. Някои деца бежанци предпочитат украинското дистанционно обучение пред чешките училища. Страхуват се, че няма да получат свидетелство, когато се върнат в родината си. Зачестяват случаите, когато украински деца спират да посещават чешки училища. Някои смятат, че е по-добре да посещават онлайн класове, организирани от украински училища, за да избегнат проблемите, с които могат да се сблъскат.

https://proukrainu.blesk.cz/onlain-shkola-v-ukraini-chy-cheska-shkola-shcho-krashche-obyraty-dlia-shkoliariv/

 

Платформи за онлайн обучение на украинските ученици, препоръчани от украинското Министерство на образованието на среща с UNESCO и партньори от Global Education Coalition

  • All-Ukrainian online school (Всеукраїнська школа онлайн) – Видео уроци, тестове и задачи за ученици от 5-11 клас (Відеоуроки, тести та завдання для школярів 5-11 класів) и свързаният YouTube канал. 18 основни предмета са достъпни онлайн: украинска литература, украински език, биология, екология, география, световна история, история на Украйна, математика, алгебра, основи на математическия анализ, геометрия, изкуство, основи на правото, наука, физика , химия, английска и чуждестранна литература. Има мобилно приложение.
  • Украинска програма за онлайн обучение за ученици 1-11 клас по дни и часове (Всеукраїнський розклад) и свързаният YouTube канал
  • Учене без граници (НАВЧАННЯ БЕЗ МЕЖ) – образователен проект за ученици от 5. до 11. клас по украинската телевизия
  • ....... и други /има много/ https://obr.education/svobodni-obrazovatelni-resursi-za-ukrainskite-detsa/
  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...