Отиди на
Форум "Наука"

Повратната точка


Recommended Posts

Преди 1 минута, nik1 said:

Кой е казал че гърците не могат да са български поданици?

Ами гръцките поданици, живеещи в собствената си държава!

Преди 4 минути, nik1 said:

Драмското въстание е организрано по нелегалните комунистически ядки..

 

Антифашистите не са задължително комунисти!

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 553
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 1 час, Втори след княза said:

В началото на българското Възраждане е Паисий и "История славяноболгарска". Нейното преписване и разпространяване отпочват националното самоосъзнаване

Така е. Паисий поставя началото.  Но не е само той. Достатъчно е да се сравни текста на неговата история с представите на възрожденците и да се оцени конкретното влияние на Паисий.  Например Спиридон Габровски пише за разни български царе като Илирик, Коледа и т.н. които ги няма при Паисий.  Същите Илирик и Коледа обаче се появяват в Царственика на Христаки Павлович и в едно от писмата на Димитър Миладинов до Александър Екзарх.  В западните части на страната пък се разпространява „История славеноболгарског народа“ на Атанас Наскович, който също не се опира на Пасиий, а основно на Раич. Тя за разлика от книгата на Паисий е печатна, издадена е през 1801 и до  1810г. се препечатва още три пъти.

Акцентирайки само върху Паисий и Венелин, ние зачертаваме всичко друго. 

Българската нация се изгражда от православната общност в ОИ - рум миллета.  В началото на 19-ти век тази общност започва да се разпада. От една страна заради зараждането на гръцката нация и противопоставянето на елини (националисти)  срещу ромеи (традиционалисти), а от друга заради сръбските въстания и осъзнаването на сърбите като отделна нация. 

С други думи етапът на национално осъзнаване започва с Паисий, но се оформя окончателно в средата която описах - разпадането на рум-миллета. По това време основните влияния идват от сърбите и от елините (да не се бъркат с ромеите). От сърбите идват славянските идеи, а от елините  идеите на френската революция - свобода, братство, равенство, човешки права и т.н.  Следователно на въпроса кои сме ние? - възрожденците дават отговор - българи, сродни с останалите славянски народи. На въпроса какво искаме? - отговорът на възрожденците е свобода, равенство и човешки права.

В Европа през 19-ти век вървят три мощни идейни течения. Това са либерализма, национализма и идеята за всеобщото просвещение (а не само на елита).  Българските възрожденци в по-голямата си част са последователи и на трите. Т.е. те са либерали, националисти и просветители. Разбира се има и консерватори, но основният двигател са либералите. 

А Венелин?  Къде се вписва в картината? Той е просто един от многото. Да, заслужава отбелязване, но не е нужно влиянието му да се преекспонира за сметка на всичко останало. Венелин спомага, но без Венелин българското възраждане нямаше да пропадне, нито кой знае колко неща можеха да се променят. 

 

Редактирано от Atom
  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 44 минути, Atom said:

Така е. Паисий поставя началото.

В контекста на темата: едно явление, действие, процес има много точки, много моменти. Някои отразяват съществена промяна (минимум, максимум, инфлексия, пресичане), други са в посоката на промяната. В т.см. съгласието за Паисий е добро.

Моментът Паисий не отрича моментите Спиридон Габровски , Христаки Павлович, Димитър Миладинов. Те са в същата посока- на издигане познанието за българите.

Спорен помежду ни е моментът на външно влияние. Дали Венелин е придал сила на процеса и ако да, дали тя го е променила съществено. Един от мотивите, да го приемем за значим е персонифицирането. Докато за западното влияние представяш неясните гърци и сърби, то името на Венелин е известно на значими българи- Априлов и е свързано с ангажирането на Русия по българския въпрос. Той е застъпник, инфлуенсър така да се каже, на българската кауза и влияе в това, Руско- турската война да е ОСВОБОДИТЕЛНА за България, а не да прибавя територии за Русия, населени с турци, а напротив и конкретно с българи.

Приемането на либералните и демократични ценности идва и от студенти в Русия, просто тези ценности владеят будните умове. Това, че идеите са родени прим. във Франция, не спира разпространяването им в Италия, Турция, Зимбабве. Те стават идеи на света. Не ми се проучва, просто приемам примера с Кандов от Под игото.

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 14 минути, skiahtro said:

Антифашистите не са задължително комунисти!

"Фашистите" -българи (или "фашистката"  българска държава) съществуват само в ВСВ и пост-ВСВ комунистическата пропаганда..

Защо? Защото режимът в България практически няма нито един от белезите на ур-фашизма:

1. Първата черта на Ур-фашизма е култът към традицията (Режимът твърдо заляга и е основан на модернизма)

Разбира се, традиционализмът е много по-стар от фашизма. Не само, че е типичен за контрареволюционната католическа мисъл след Френската революция, но е роден в късната елинистическа епоха като реакция на класическия гръцки рационализъм. В средиземноморския басейн хората от различни религии (повечето от вярванията великодушно са приети от римския пантеон) започнали да мечтаят за откровение, получено в изгрева на човешката история. Това откровение, според традиционалистичната мистика, за дълго време е останало скрито под булото на забравени езици — в египетските йероглифи, в келтските руни, в свитъците на малко познатите азиатски религии.

Тази нова култура трябвало да бъде синкретична. Синкретизмът не е само, както се казва в речника „комбинация на различни форми на вярвания и практики“; подобна комбинация трябва да понася противоречия. Всяко от оригиналните послания съдържа късче мъдрост и въпреки че изглежда, че те казват различни или несъвместими неща, все пак всички те се отнасят, алегорично, до същата праисторическа истина. Вследствие на това не може да има напредък в познанието. Истината вече веднъж и завинаги е била казана, а ние само можем да продължаваме да тълкуваме неясното й послание.

 

Ако поровите из рафтовете, които в американските книжарници са етикетирани като Ню Ейдж, там можете да намерите дори свети Августин, който доколкото знам, не е фашист. Но комбинацията между свети Августин и Стоунхендж — това е симптом за Ур-фашизъм.

 

2. Традиционализмът предполага отхвърляне на модернизма (Режимът твърдо заляга и е оснван на модернизма, и на капиталистическия и либерален начин на живот)

И фашистите, и нацистите почитат технологията, докато мислителите-традиционалисти обикновено я отхвърлят като отрицание на традиционните духовни ценности. Но дори и нацизмът да е бил горд със своите индустриални постижения, неговата възхвала на модернизма е само повърхност на една идеология, основана върху кръв и земя (Blut und Boden). Отхвърлянето на модерния свят бе маскирано като отрицание на капиталистическия начин на живот. Просвещението, Епохата на разума, се приема за началото на модерната поквареност. В този смисъл Ур-фашизмът може да бъде дефиниран като ирационализъм.

3. Ирационализмът също така зависи от култа към действието заради някакво действие (Няма такова нещо)

Ако действието е хубаво само по себе си, то трябва да бъде прието преди или без замисляне. Мисленето е форма на безсилие. Следователно културата е подозрителна дотолкова, доколкото е идентифицирана с критично отношение. Недоверието към интелектуалния свят винаги е било симптом на Ур-фашизма, от почитта на Херман Гьоринг към фраза от пиеса на Ханс Йохст („Когато чуя думата „култура”, посягам към кобура“), до честата употреба на изрази като „дегенерирали интелектуалци“, „яйчени глави“, „изнежени сноби“ и „университетите са гнезда на червени“. Официалните фашистки интелектуалци са ангажирани най-вече с атакуването на модерната култура и либералната интелигенция затова, че са предали традиционните ценности.

4. Критическият дух прави разлики, а да правиш разлика е знак за модернизъм

В модерната култура научната общност възхвалява несъгласието като начин да се подобри знанието. За Ур-фашизма несъгласието е предателство.

5. Освен това, несъгласието е знак за разнообразие  (Има плуралистична преса и множество партии, които действат в режим на неформална легалност, за комунистичесаките терористи и съветски проксита това не се отнася, Също така- българската национал-солиалистическа  партия престава да съществува реално)

Ур-фашизмът се разраства и търси консенсус с помощта на експлоатирането и изострянето на естествения страх от различността. Първият призив на един фашист или на едно недоразвито фашистко движение е този срещу пришълците. Така Ур-фашизмът е расистки по дефиниция.

6. Ур-фашизмът произлиза от индивидуалната или социална фрустрация (Няма никаква социална или индивидуална фрустация)

Ето защо една от типичните черти на историческия фашизъм е призивът към една фрустрирана средна класа, класа, която страда от икономическа криза или чувства на политическо унижение, или е уплашена от натиска на по-долни социални групи. Понастоящем, когато старите „пролетарии“ стават дребни буржоа (а лумпените са широко изключени от политическата сцена), фашизмът на утрешния ден ще намери своята публика в това ново мнозинство.

7. На хората, които се чувстват лишени от ясна социална идентичност (хората имат изразена социалана идентичност, те никога не са я губели - селяни (мнозинството са дребни собсвеници), и  градско население,  - т.е основата е  дребната буржоазия

Ур-фашизмът казва, че тяхна единствена привилегия е най-общовалидната — да бъдат родени в една и съща страна. Това е произходът на национализма. Освен това единствените, които могат да осигурят идентичност на нацията са нейните врагове. Така в корена на Ур-фашистката психология има обсесия за заговор, по възможност международен. Последователите трябва да се усещат в клопка. Най-лесният начин да се разтури един заговор е призивът към ксенофобия. Но заговорът трябва да идва и отвътре: евреите, обикновено са най-добрата мишена, защото имат предимството да са едновременно и отвътре, и отвън. В САЩ ярък пример за обсесия за заговори и конспирации може да се намери в книгата на Пат Робертсън „Новият световен ред“, но, както неотдавна видяхме, има и много други.

8. Последователите трябва да се чувстват унизени от показността на богатството и силата на техните врагове (никак даже, всъщност го няма изобщо образът на врага)

Когато бях момче, бях учен да мисля за англичаните като за хора, които се хранят пет пъти на ден. Те ядяха по-често от бедните, но трезви италианци. Евреите са богати и си помагат един на друг чрез тайна мрежа за взаимопомощ. Но последователите на Ур-фашизма трябва да бъдат убедени, че могат да надделеят над враговете. Така, чрез непрестанна промяна на риторическия фокус, враговете едновременно са твърде силни и твърде слаби. Фашистките правителства са обречени да губят войните, защото са конституционно неспособни обективно да преценяват силата на противника си.

9. За Ур-фашизма няма борба за живот, а по-скоро животът се живее заради борбата (няма такова нещо, животът е за това за да се живее, снимката го показва ясно)

108635.w470.jpg

 

 

Така пацифизмът е трафик с врага. Лош е, защото животът е непрестанно воюване. Това обаче води до комплекса Армагедон. Тъй като враговете трябва да бъдат победени, има нужда от една последна битка, след която движението ще има контрол над света. Но такива „крайни решения“ предполагат една по-нататъшна ера на мир, един Златен век, който противоречи на принципа на вечната война. Нито един фашистки лидер не е успял да разреши това противоречие.

10. Елитизмът е типичен аспект на всяка реакционна идеология дотолкова, доколкото е фундаментално аристократична, а аристократичният и военният елитизъм предполагат презрение към слабия (няма такова нещо)

Ур-фашизмът може единствено да подкрепя популистки елитизъм. Всеки гражданин принадлежи на най-добрия народ в света, членовете или партията са най-добрите сред гражданите, всеки гражданин може (или трябва) да стане член на партията. Но не може да има патриции без плебеи.

Всъщност Лидера, тъй като знае, че властта не му е делегирана по демократичен път, а е била завзета със сила, също така съзнава, че силата му е основана на слабостта на масите; те са толкова слаби, че имат нужда и заслужават един управник.

11. В тази перспектива всеки е подготвен да стане герой (глупости, ако говорим за България)

Във всяка митология героят е едно изключително същество, но в Ур-фашистката идеология героизмът е норма. Този култ на героизма е тясно свързан с култа към смъртта. Не е случайно, че мотото на испанските фалангисти е Viva la Muerte („Да живее смъртта!“). В нефашистките общества на обикновения човек му е казано, че смъртта е неприятна, но трябва да бъде посрещната с достойнство; на вярващите е казано, че това е болезнен път към свръхестествено щастие. В контраст на това, Ур-фашисткият герой копнее за героична смърт, рекламирана като най-добрата награда за героичен живот. Ур-фашисткият герой е нетърпелив да умре. В своето нетърпение той по-често изпраща други хора на смърт.

12. Тъй като и двете — и постоянната война, и героизмът са трудни за играене игри, Ур-фашизмът пренася своята воля да властва към сексуални въпроси (Ха-ха, точно тогава на жените в България е дадено право на глас, демек имаме модернизъм, а не мачизъм)

Това е произходът на мачизма (който съдържа в себе си както презрение към жените, така и нетолерантност и заклеймяване на нестандартните сексуални навици, от целомъдрието до хомосексуалността). Тъй като дори сексът е трудна за играене игра, Ур-фашисткият герой гледа да играе с оръжия — като прави това, той става едно ерзац фалическо упражнение.

13. Ур-фашизмът е основан на избирателния популизъм, качествен популизъм, би казал някой (няма  популисти, нито популистки партии и сътветните им идеологии, нито популистки управници, УЧЕНИ и ТЕХНОКРАТИ СА голямата част УПРАВЛЯВАЩИТЕ, дори можем да кажем че имаме някаква форма на меритокрация)

В една демокрация гражданите имат индивидуални права, но гражданите в тяхната цялост оказват политическо влияние само от количествена гледна точка — един следва решенията на мнозинството. За Ур-фашизма обаче индивидите, като такива, нямат права, а Народът е приеман за качество, едно монолитно цяло, което изразява Общата воля. Тъй като нито едно голямо количество хора не може да има обща воля, Лидера претендира, че е техен преводач. След като са загубили властта си да делегират, гражданите не действат; те са единствено призвани да играят ролята на Народ. Така Народът е само театрална фикция. В близкото ни бъдеще може да има ТВ или интернет-популизъм, в който емоционалният ответ на избрана група граждани може да бъде представен и приет като Гласа на Народа. Поради своя качествен популизъм Ур-фашизмът винаги трябва да бъде срещу „гнилите“ парламентарни правителства. Щом един политик хвърли сянка на съмнение върху законността на парламента, защото той не представлява вече Гласа на Народа, можем да надушим Ур-фашизъм.

14. Ур-фашизмът говори нюспийк

Нюспийк (новговор) е създаден от Оруел, в „1984” като официален език на това, което той нарича ингсоц (ангсоц) или английски социализъм. Но елементи на Ур-фашизма са присъщи на различни форми на диктатури. Всички нацистки или фашистки учебници използват един обеднял речник, както и елементарен синтаксис, за да се ограничат инструментите за комплексно и критично мислене. Но ние трябва да бъдем готови да идентифицираме други видове нюспийк, дори ако те имат на пръв поглед невинната форма на популярно ток шоу.

 Ур-фашизмът е все още около нас, понякога съвсем неприкрит. За нас щеше да е толкова по-лесно ако на световната сцена излезеше някой и кажеше: „Искам отново да отворя Аушвиц, искам черноризците отново да парадират по италианските площади.“ Животът не е толкова прост.

Ур-фашизмът може да се върне под най-невинното прикритие. Наше задължение е да го разкрием и да посочим с пръст всяко негово проявление — всеки ден, във всяка част на света.

Струва си да бъдат припомнени думите на Франклин Рузвелт от 4 ноември 1938 г.: „Ако американската демокрация спре да се движи напред като жива сила, която ден и нощ се опитва с мирни средства да подобри съдбата на нашите граждани, фашизмът ще процъфти по земите ни.“ Свободата и освобождението са една безкрайна задача.

 

  • Харесва ми! 1
  • ХаХа 1
Link to comment
Share on other sites

Преди 14 минути, nik1 said:

"Фашистите" -българи (или "фашистката"  българска държава) съществуват само в ВСВ и пост-ВСВ комунистическата пропаганда..

Защо? Защото режимът в България практически няма нито един от белезите на ур-фашизма:

Зависи от теб! Тези които участват във фашистката окупация, как ги определяш? Фашисти или българи?

Например, в съвремието германците не се определят като фашисти и всички ги разграничават...

  • ХаХа 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 38 минути, skiahtro said:

Зависи от теб! Тези които участват във фашистката окупация, как ги определяш? Фашисти или българи?

Например, в съвремието германците не се определят като фашисти и всички ги разграничават...

Не според мен, а според фактологията - режимът е прогермански, но не е фашистки.

В българския случай не  става дума за окупация, а за присъединияване, "Аншлус", 
Беломорска Тракия придобива български суверенитет (получаването на поданство означава точно това), има и договор, с който се уреждат икономическите и финансови отношения между Германия и България във връзка с новите територии - де факто суверенитетът е признат..

Редактирано от nik1
  • Харесва ми! 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Втори след княза said:

Спорен помежду ни е моментът на външно влияние. Дали Венелин е придал сила на процеса и ако да, дали тя го е променила съществено. Един от мотивите, да го приемем за значим е персонифицирането. Докато за западното влияние представяте неясните гърци и сърби, то името на Венелин е известно на значими българи- Априлов и е свързано с ангажирането на Русия по българския въпрос.

 

Персонифицирането.... Че нали точно това е проблема. Националните движения са национални именно заради това, че стават масови и постепенно обхващат мнозинството.  Ако само ще персонифицираме, то субектът  се губи. Няма прото-нация, няма народ, а само някакви индивиди.   Аз затова и те питах къде са българите в твоята схема - къде е субекта?

Защо е нужно например либерализма да идва от Русия било персонифицирано - било не, като либерализмът е основният разлом в Рум миллета и един от факторите за разделение между елините  и ромеите.  Нима българите не са в тази среда, не са част от рум-миллета? Или са безправни роби поставени в някакъв вакуум и не знаят какво се случва около тях?

Преди 1 час, Втори след княза said:

Моментът Паисий не отрича моментите Спиридон Габровски , Христаки Павлович, Димитър Миладинов. Те са в същата посока- на издигане познанието за българите.

Да, но митологизирането на Паисий отрича например Наскович. Него направо го е хванала липсата от нашия разказ - няма го никакъв. Защо? - защото не е българин, не е руснак, а сърбин. Това е едната страна на заличаването, а  другата е историята с неговата "История...", а тя не пасва с представата за българите-роби която е в основата на русофилския разказ за възраждането.   

Историята на Наскович  е написана по поръчка на българи, издадена с пари на българи и разпространявана от българи. За разлика от книгата на Паисий тя е печатна. Издадена е през 1801 и до 1810 се преиздава още три пъти.  Това е емблематичен пример за проявление на субекта, на прото-нацията. Някакви българи, не като индивиди, а като група осъзнаваща се като общност са поръчали написването на книгата и след първоначалното и издаване я препечатват още три пъти. 

В твоя разказ всичко идва от Русия, а другото е заличено.  Какви например са българите-роби в твоите представи?  Монархисти - мотивирани от мита за дядо Иван и впечатлени от силата на руския Цар или републиканци и демократи подбудени от българите студенти в Русия. Кое от двете е преобладаващо? 

Редактирано от Atom
  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Паракольото, съвсем очевидно, не осъзнава, че "окупатори" не биха построили повече от 400 училища, болници, детски градини и жп структури, и то във военно време в новите територии. Това е  присъединяване към държавата и гърците могат да благодарят само и единствено на външни, независещи от тях сили, че присъединяването не е било постоянно. Просто "елинските" силици (ха-ха "елински" - по-точно гръцизирани албанци и славяни най-строго погледното) не са били способни да противостоят на българската държава. И стига сте се пенявили с този "фашизъм". България, за добро или за лошо, просто никога не е била нито фашистка, нито национал-социалисническа държава. Ясно е какво се цели с този булшит вдъхновен от болшевиките и с радост подхванат от юго-комунисти и "елини", но не отговаря на историческата истина.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

Преди 26 минути, nik1 said:

Не според мен, а според фактологията - режимът е прогермански, но не е фашистки.

В българския случай не  става дума за окупация, а за присъединияване, "Аншлус", 
Беломорска Тракия придобива български суверенитет (получаването на поданство означава точно това), има и договор, с който се уреждат икономическите и финансови отношения между Германия и България във връзка с новите територии - де факто суверенитетът е признат..

Виж какво, участника/съучастника в престъпление може да се оправдава, колкото си иска. Факт е, че има престъпление и този който не си поема вината, продължава да я носи, независимо дали му е приятно или не.

  • ХаХа 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не е престъпление, а е правдиво отвоюване, по един или друг начин, на това, което е българско. Или по-точно на това, което към този момент от човешката история е било българско. И не очаквай някой да ти се извинява. Ако имаш подобни очаквания, бих препоръчал да пиеш някакви хапчета 

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 23 минути, skiahtro said:

Виж какво, участника/съучастника в престъпление може да се оправдава, колкото си иска. Факт е, че има престъпление и този който не си поема вината, продължава да я носи, независимо дали му е приятно или не.

Принципът, по който Беломорска Тракия става българска през 1941-ва., е същия  по който Беломорска Тракия след ПСВ става гръцка. Той е съвсем прост - Картите на границите се чертят  от победителите, и тук престъпления  няма..Или ако приемем, че българският аншлус през 1941 г е престъпление, то и такова същото престъпление е гръцкия аншлус на Беломорска Тракия през 1920-та..

 

Редактирано от nik1
  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

Преди 26 минути, nik1 said:

Принципът, по който Беломорска Тракия става българска през 1941-ва., е същия  по който Беломорска Тракия след ПСВ става гръцка. Той е съвсем прост - Картите на границите се чертят  от победителите, и тук престъпления  няма..Или ако приемем, че българският аншлус през 1941 г е престъпление, то и такова същото престъпление е гръцкия аншлус на Беломорска Тракия през 1920-та..

 

Забравих да ти кажа, че имаш право да се оправдаваш. Обаче да го правиш на мен лично, няма никакъв смисъл.

Факт е, че Гърция не е участвала във фашистка окупация!

  • ХаХа 1
Link to comment
Share on other sites

Преди 36 минути, Airflow said:

Не е престъпление, а е правдиво отвоюване, по един или друг начин, на това, което е българско. Или по-точно на това, което към този момент от човешката история е било българско. И не очаквай някой да ти се извинява. Ако имаш подобни очаквания, бих препоръчал да пиеш някакви хапчета 

Кое не е престъпление? Фашистката окупация ли?😀

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 15 минути, skiahtro said:

Забравих да ти кажа, че имаш право да се оправдаваш. Обаче да го правиш на мен лично, няма никакъв смисъл.

Факт е, че Гърция не е участвала във фашистка окупация!

При окупацията няма промяна на суверенитета.. В случая няма българска окупация, има български аншлус. 

Казвам го по друг начин - жалването ти е безпредметно по принцип, не само пред мен..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

Преди 7 минути, nik1 said:

Няма за какво  да "се оправдавам" - няма българска окупация, има български аншлус.

Добре! Но същото може да твърди всеки който участва в обир на банка...

Ако не приемаш фактите, можеш единствено да се самозалъгваш и самозаблуждаваш, както и да се обясняваш на някой който не в състояние да осъзнава какво е факт.

Редактирано от skiahtro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 3 минути, skiahtro said:

Ако не приемаш фактите, можеш единствено да се самозалъгваш и самозаблуждаваш, както и да се обясняваш на някой който не в състояние да осъзнава какво е факт.

Фактите и следствията са ясни: 

При окупацията няма промяна на суверенитета (факт, по дефиниция)
В случая няма българска окупация, има български аншлус (пак факт). 


Казвам го по друг начин - жалването ти е безпредметно по принцип, не само пред мен..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

Преди 2 минути, nik1 said:

Фактите и следствията са ясни: 

При окупацията няма промяна на суверенитета (факт, по дефиниция)
В случая няма българска окупация, има български аншлус (пак факт). 


Казвам го по друг начин - жалването ти е безпредметно по принцип, не само пред мен..

А има ли фашистка окупация на Балканите?🙂

  • ХаХа 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 18 минути, skiahtro said:

А има ли фашистка окупация на Балканите?🙂

Не ме интересува, а и теб не трябва да те интересува този въпрос.
Вече уточнихме фактите, които те касаят: 
-Режимът на България не е фашистки или национал-социалистчически (не всеки репресивен режим е фашистки)
-България анексира Южна Добружда, Беломорска Тракия и Вардарска Македония, и в тях започва да действа българската юрисдикция.

Редактирано от nik1
  • ХаХа 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, nik1 said:

5. Освен това, несъгласието е знак за разнообразие  (Има плуралистична преса и множество партии, които действат в режим на неформална легалност, за комунистичесаките терористи и съветски проксита това не се отнася, Също така- българската национал-солиалистическа  партия престава да съществува реално)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Националсоциалистическа_българска_работническа_партия

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Мир_(вестник)

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

Преди 1 час, nik1 said:

Не ме интересува, а и теб не трябва да те интересува този въпрос.
Вече уточнихме фактите, които те касаят: 
-Режимът на България не е фашистки или национал-социалистчически (не всеки репресивен режим е фашистки)
-България анексира Южна Добружда, Беломорска Тракия и Вардарска Македония, и в тях започва да действа българската юрисдикция.

😀

Аз нямам отношение, към споменатите от теб факти, нито ги коментирам. В случая единствения факт, по който имаме разногласия е фашистката окупация! Дори и да ми носиш други факти от девет реки и десет морета, те не променят по никакъв начин споменатия факт!  Нали така?🙂 

А ако не те интересува, просто си траеш, без да противоречиш или оправдаваш!😉

Факт е, че Балканите е имало фашиска окупация! И да не съм чул гък от незаинтересованите, за тази повратна точка!😀

Редактирано от skiahtro
  • ХаХа 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Atom said:

Персонифицирането.... Че нали точно това е проблема. Националните движения са национални именно заради това, че стават масови и постепенно обхващат мнозинството.  Ако само ще персонифицираме, то субектът  се губи. Няма прото-нация, няма народ, а само някакви индивиди.   Аз затова и те питах къде са българите в твоята схема - къде е субекта?

Да постъпим практично.

Разглеждаме процеса на зараждане на българско народностно (или национално) съзнание
а. търсим факти, които да ни покажат, че се появява идеята за национална идентичност. Тъй като тя не е предмет, а идея, нека потърсим нейните материални носители- книги, вестници, персони които я споделят и това е документирано. Стигаме до някои факти и лица. Правим таблица. Свързваме ги с други- броим цитиранията и по броя на положителните цитирания минус негативните, ранжираме за значимост.
б.  Изследваме стопанската статистика и установяваме, че няма данни за националност на развиващите индустрия лица и изоставяме този метод.
в. броим във вестници, някакви смятани от редакторите и позволени от цензорите събития, които се отнасят до народите в Империята и според това констатираме дали са нараснали прим. след Кримската война цитиранията в турската преса на българите като етнос.
г. можем да вземем и едно мнение на авторитет, прим. Симеон Радев, който бидейки роден след Освобождението не е съвременник, нито отдал се на науката, или Захари Стоянов, или учен, напр. Вера Бонева и го цитираме като авторитет. А го избираме примерно според държавните и чужди награди, (Опс. ще спечели някой учен от преди Десети) или по съвет на приятел със сходни външно или вътрешно политически възгледи. 

Не, не и не. Ще подреждаме личности, като очакваме, че те са еманация на народния дух и като така ще изразяват по- точно и по- адекватно това, което такива като Atom и Втори след княза мислят, ама не стигат до поглед за народна оценка. (на мен ми харесва да има Първи по форумите и да бере дафиновия лист, искам да кажа лавровите венци) 

И така. Подреждаме лицата, трасирали пътя от Паисий до Освобождението- прим. Софроний призовава Русия да ни превърне в руска територия, Раковски подготвя българско войнство за самоосвобождение, Левски ... и т.н. 

Гледам, Венелин е в тази посока и делото му е свързано с Освобождението. Има и други, които са също участници в целият народностен процес, но смятат, че Австроунгария или Франция ще помогнат и ходят, контактуват, излагат възгледи, но чисто исторически нямат връзка с Освобождението. Да, те са клон в българското израстване и тук можем да си поприказваме за хлорофила и жизнените сокове, но не са измежду точките, които са към Освобождението. 

И за да не продължавам все аз, поразбъбрих се, дай идея за установяване на предложените от теб три етапа. Как ще различиш, по какво, че идеята за българска нация се създава; как, че е в етап на привличане на хора и как, че идеята е обхванала повече от хората по примера за Възраждането? Може да обсъдим и промяната на разказа за Възраждането, как започва алтернативната идея, как тя привлича хора и как накрая разказът за Възраждането е преобърнат. (все пак обсъждаме точка на преобръщане). Най- добре е да започнеш с това, кои са точките и личностите, водещи от Паисий през либерално- демократичните идеи до Освобождението.

Ще чета с интерес.

Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...