Реална ли е вълновата функция

[Станислав Янков]

Преди 6 часа, Шпага said:

Как такова откритие ще се отрази на ОТО?

Вероятно и сега би могло да се направи разграничение между формализмите, употребявани в квантовата-механика и тези, употребявани в ОТО. ОТО да се модифицира така, че да се разпростре до квантовото равнище и да обяснява геометрично всички взаимодействия (работата на Пенроуз с туисторите и по-завършена струнна теория може да са начало в такава посока), а квантовата механика да се разпростре и към макро-света и да обяснява всичко с полета (стъпка в такава посока е квантовомеханичната интерпретация "Много светове"). Обаче - сигурно и двете теории ще трябва да се изменят, на някои места значително. Изглежда, че решаването на въпроса с гравитацията не може да мине без значителни модификации и на ОТО, и на квантовата механика. Може пътят да е в стриктното разграничение на формализмите им, доколкото сега, в опитите за миксиране на двете в сегашния им вид, са несъчетаеми.

Редактирано Петък в 01:55 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 6 часа, Шпага said:

Проблемите май са предимно математически. Може би математиката като вид език все още е под нивото на науката, която описва?

Математиката дава възможности да се опише едва ли не ВСИЧКО (там, където нещо на математиката не достига за описанието на нещо си - ще се доразработи нова математика, ако трябва). Според мен проблемите са в някакви дълбоки, фундаментални неразбирания на някакви същностни неща в основите на физиката. Голямата сложност на днешната физика, особено във връзка с квантовата механика (пък и ТО-тата не са никак прости), пречи да се забележат едно или повече същностни неща в основите на реалността - онези неща, които позволяват КМ и ОТО да се съчетаят успешно, както успешно си функционира всичко, на всички равнища, в природата.

[Станислав Янков]

Преди 5 часа, scaner said:

Тогава това възмущение се държи математически като поле

Скенер, може ли да се каже, че особеностите на електромагнитните и на гравитационните вълни са един вид завъртени на 90 градуса едни спрямо други? При електромагнитните вълни осите на електрическото и на магнитното поле освен перпендикулярни една на друга, са перпендикулярни, и двете, и на посоката на движение на електромагнитната вълна. А при гравитационните вълни едната ос на разпъване и свиване съвпада с посоката на движение на гравитационната вълна, а другата ос е перпендикулярна на първата ос и на посоката на движение.

Редактирано Петък в 02:15 от Станислав Янков

[Кухулин]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Струнната теория има всичко необходимо, за да изгради едно най-пълноценно геометрично описание на всички взаимодействия (както и на симетриите)

Няма необходимата математика.

Да речем нейните модели установяват наличието на 10^300000 вселени. Ние не знаем коя от тях е нашата. За да разберем, трябва да сметнем всяка една и да я сравним с нашата. Това ще отнеме известно време, но както и да е. Само че ние не можем да сметнем вселена, в които няма суперсиметрия, или почти не можем. Значи щем-не щем ровим из суперсиметричните вселени и търсим там. Ако случайно се окаже, че в нашата вселена няма суперсиметрия, цялата схема увисва.

Самия факт, че Струнната теория по дефиниция извежда константите на КТП, а в реалността не може да каже точно какви суперпартньори са описани в моделите, трябва да ни говори нещо. Гадаем ги леки ли са, тежки ли са. 

[Шпага]

Преди 4 часа, Станислав Янков said:

Математиката дава възможности да се опише едва ли не ВСИЧКО (там, където нещо на математиката не достига за описанието на нещо си - ще се доразработи нова математика, ако трябва). Според мен проблемите са в някакви дълбоки, фундаментални неразбирания на някакви същностни неща в основите на физиката. Голямата сложност на днешната физика, особено във връзка с квантовата механика (пък и ТО-тата не са никак прости), пречи да се забележат едно или повече същностни неща в основите на реалността - онези неща, които позволяват КМ и ОТО да се съчетаят успешно, както успешно си функционира всичко, на всички равнища, в природата.

Именно! Сканер обаче настоява, че вместо да копаем все по-надълбоко, трябва да се катерим нагоре по клоните

[scaner]

Преди 29 минути, Шпага said:

Именно! Сканер обаче настоява, че вместо да копаем все по-надълбоко, трябва да се катерим нагоре по клоните

Ние хората сме произлезли от маймуните, и да се катерим нагоре по клоните ни е било много по-естествено, отколкото да копаем дупки и да търсим корени. Вярно, сега много от нас са позабравили как се прави това занимание, но все пак са останали немалко, които още го могат добре  

 

[Шпага]

Преди 11 часа, scaner said:

...

Защото ако разгледаме слаби гравитационни вълни върху почти плоско пространство-време, можем да направим приближение: метрика = плосък фон + малко възмущение. Тогава това възмущение се държи математически като поле и ако го квантуваме, получаваме частица със спин 2 и нулева маса. Това е гравитонът, и следователно гравитонът не противоречи на ОТО. Той се появява естествено като квант на малките възмущения на метриката. Така се появява той и в струнната теория, без излишни хипотези, само от математиката.

Но проблемът е, че това работи приближено, само за слаби полета. Ако се опитаме да построим пълна квантова теория на гравитацията, се получават безкрайности, много по-силни от тези които се появяват в квантовата електродинамика. Там хората се изхитрят да ги махат с процеса на пренормировка, тук обаче въпросът е нерешим.

Сканер, абсурден ли е вариант, при който гравитоните /подобно на фотоните/ да НЕ взаимодействат помежду си? Или взаимодействията между тях да са...  "редуцирани, орязани" поради някакви засега неизвестни за нас техни специфики?

[scaner]

Преди 1 час, Шпага said:

Сканер, абсурден ли е вариант, при който гравитоните /подобно на фотоните/ да НЕ взаимодействат помежду си? Или взаимодействията между тях да са...  "редуцирани, орязани" поради някакви засега неизвестни за нас техни специфики?

Доста неправилно изглежда.

Източникът на гравитацията е разпределението на маса и енергия. Гравитонът сам носи енергия - следователно гравитонът сам създава гравитационно поле (в интерпретацията на гравитацията като поле). Тоест пряко следствие от ОТО е, че гравитонът трябва да взаимодейства с други гравитони и със самия себе си. Това ги отличава от фотоните (които не носят заряд, който създава поле). Поради нелинейността на уравненията на ОТО знаем, че две гравитационни вълни могат да взаимодействат една с друга, което трябва да се отнася и за квантите им.

Разбира се, такива взаимодействия са изключително слаби и са далеч от възможностите ни да ги регистрираме.

Някои от идеите за гравитоните са, че те не са самостоятелни кванти, а колективни възбуждания в полето, подобни на ефектите при звука - фононите. Затова се държат като кванти само при слаби полета, а при силни се израждат. Но това е вече дълбоко из сегашните хипотези...

[Станислав Янков]

On 31.05.2026 г. at 12:08, Сизиф said:

Да беседваме за вълновата функция на шрьодингер, реална ли е или просто инструмент за описание на квантовият свят.

Има ли вълновата функция на Шрьодингер някаква алтернатива за добиването до параметрите, които предоставя. Може ли да се замени с нещо друго, алтернативно? Нещо от сорта на интегрирането по траектории на Фейнман? Ако не може и няма начин разсъжденията да продължат към нещо още по-фундаментално и същностно от нея - значи засега функцията на Шрьодингер е неизбежна, независимо за колко реална или нереална я считаме.

Доколко реални и неизбежни можем да считаме "мигновените" квантови скокове при замерване/регистрация/взаимодействие? Интерпретацията "Много светове" едва ли не ги отрича (тя борави основно с уравнението на Шрьодингер), а и откритието на българина Златко Минев преди няколко години за повече плавност при преходите на атомите от едно енергийно състояние в друго (дотогава и за това се считаше, че става чрез мигновени скокове) поставя под сериозен въпрос "мигновените скокове" или още "моменталните колапси".

Накрая, за колко реални можем да считаме пространството и времето? Да, те се конкретизират от едно равнище нататък и са буквално ВСИЧКО на макрониво, но как да знаем със сигурност, че не става дума всъщност за илюзорни следствия от специфична "обработка" (например - чрез принципа за забраната на Паули) на идеалната, безразмерна точка (нула-мерен тензор или нула-брана), заради ограниченото естество на нашите, човешки сетивни и мисловни процеси? Пространството и времето като някакъв квантов и/или релативистки продукт с произход от нула-мерната точка (не задължително нещо реално, може да е и просто теоретичен инструмент за разсъждение към изграждането на фоновонезависима концепция)!

Редактирано Петък в 16:26 от Станислав Янков

[Шпага]

Преди 6 часа, scaner said:

Гравитонът сам носи енергия - следователно гравитонът сам създава гравитационно поле (в интерпретацията на гравитацията като поле).

И още един въпрос:

Ако гравитацията е самото изкривяване на пространство-времето /както е в ОТО/ невъзможността за гравитационно екраниране е напълно логична и разбираема. При наличието на гравитони обаче... защо екранирането им да се счита за невъзможно?

 

[scaner]

Преди 9 минути, Шпага said:

Ако гравитацията е самото изкривяване на пространство-времето /както е в ОТО/ невъзможността за гравитационно екраниране е напълно логична и разбираема. При наличието на гравитони обаче... защо екранирането им да се счита за невъзможно?

Най-простата контра-идея: гравитацията се създава от енергията и масата, като се съберат много гравитони на куп, енергията им  никъде не се дява, и гравитацията която създават е еквивалентна на неекранирани гравитони. Енергията при гравитоните се сумира, докато зарядът при електромагнитното поле се компенсира (поради различните знаци), което лежи в процесите на екранирането. Това разбира се е много елементаризирано обяснение, но това е идеята зад липсата на екраниране. Подобна идея е и при кварките, където взаимодействието се осъществява от взаимодействащи си глуони. Там съшо има цветни заряди, но даже имаме усилване вместо отслабване/екраниране, което води до конфайнмънта.

[gmladenov]

Преди 13 минути, Шпага said:

При наличието на гравитони обаче... защо екранирането им да се счита за невъзможно?

За мен това е може би най-големият въпрос, на които физиката трябва да се опита да отговори. 

Без да са разбира истинската природа на гравитацията, физиката не може да отговори на въпроса дали екранирането въобще е възможно.

ОТО е само модел и не може отговори. Трябва да се познава физическият механизъм на гравитацията.

[scaner]

Преди 46 минути, gmladenov said:

Без да са разбира истинската природа на гравитацията, физиката не може да отговори на въпроса дали екранирането въобще е възможно.

Може. И ти може да си отговориш, ако се поразмислиш що е то "екраниране" и от какво се получава.

 

Преди 47 минути, gmladenov said:

ОТО е само модел и не може отговори. Трябва да се познава физическият механизъм на гравитацията.

Всяка физическа теория е само модел. По определение. 

Стига се жалва бе, човек, не ти ли писна! Замисли се малко.

За какво ти е механизма? Теорията се основава на математически апарат. Чрез него тя прави предсказания, които се проверяват чрез експеримента, и така се съди добра или не толкова е тя.

Механизмът не произлиза от математическият апарат. Обратно, на база идеи (и вече готови представи) за някакъв механизъм се стига до математическият апарат (който описва този механизъм) и закономерностите. Нагледен пример - молекулярната теория.

Тук е важно обобщението: можем да кажем, че ако имаш коректен математически апарат, който прави верни предсказания, ти имаш и механизъм който се описва с математиката на теорията.

И тук стигаме до проблемът който те гложди  Там където ние можем да си представим механизъм някакъв, , където интуицията ни може да предложи съответните тухлички на база опита ни, ние не се възмущаваме от теорията. Но там където интуицията ни е лишена от базовите тухлички, с които може да изгражда представими механизми, обвиняваме теорията че не предлагала физически механизъм? А не себе си, че сме неспособни да изградим представа за това което описва математиката на теорията? Що за дивотия? А какво друго описва математическият апарат, ако не физически механизъм, от който той е следствие? Дори да сме постулирали изцяло математическият апарат, след като той дава верни предсказания, той описва коректен механизъм. 

Това, че не можем да си ги представим процесите с винтчета и зъбни колела, пластилин и тиксо, е проблем на нашата ограниченост, не на теорията. И тук се появяват патериците - интерпретациите на една и съща теория. С малки допускания и побутвания да се издигне някакво чучело на механизъм  Пресен пример от квантовата механика - една и съща математика, но Копенхагенска интерпретация, теория на дьо Бройл-Бом, многосветова на Еверет и т.н. 

 

[gmladenov]

Преди 1 час, scaner said:

Тук е важно обобщението: можем да кажем, че ако имаш коректен математически апарат, който прави верни предсказания, ти имаш и механизъм който се описва с математиката на теорията.

Не е така - и това вече го обсъдихме по-горе в темата.

Ти можеш да изградиш модел единствено въз основа на резултатите, без въобще да "разбираш" явлението. Нищо не ти пречи.

Точно това е случаят с гравитацията. Да вземем Нютон за пример: той е нямал и идея как телата се привличат, но въпреки това е извел формули, с които пращаме хора в космоса. Значи неговият модел е напълно способен да прави точни предсказания, но в същото време по никакъв начин не обяснява как телата се привличат. Самият Нютон се е чудел на това "действие от разстояние".

Както и да. Джемини каза, че това е исторически спор между формализъм и механизъм. Едни смятат, че формализмът е достатъчен, други смятат, че е необходимо обяснение (механизъм). Ако си от отбор "формализъм", ти по условие смяташ, че няма нужда от обяснение. 

Редактирано Петък в 20:32 от gmladenov

[Станислав Янков]

On 31.05.2026 г. at 16:14, gmladenov said:

Ти пък. Малко бъркаш причинно-следствената връзка. Първо е светът, а после е вълновата функция.

Въпросът е, че няма как да докажеш, че ТОЧНО ТОВА, което регистрираш, е ИМЕННО РЕАЛНОСТТА, а не някакъв производен продукт на ДЕЙСТВИТЕЛНАТА РЕАЛНОСТ, до която нямаш достъп заради пространствено-времевото, макроскопично естество на сетивата и на мозъчните процеси. Ето нещо интересно в тази връзка:

Мозъците ни са по-бавни от 50-годишен процесор - учени от Caltech измериха скоростта на човешката мисъл - kaldata.com

Тази реалност, до която имаш достъп (до ИСТИНСКАТА реалност нямаш достъп и за момента дори не можеш да потвърдиш доказано, дали въобще има такава или не), на микрониво се описва ЕДИНСТВЕНО чрез вълновата функция на Шрьодингер (нещо като конкурент се явява интегрирането по траектории на Фейнман, но тук нещата са още по-сложни). Нямаш НИКАКЪВ друг механизъм в момента, чрез който да достигнеш до микроскопичните параметри, които дава уравнението на Шрьодингер В ТОЗИ СВЯТ, който по неизбежност приемаш като реалния.

[gmladenov]

Преди 28 минути, Станислав Янков said:

Въпросът е, че няма как да докажеш, че ТОЧНО ТОВА, което регистрираш, е ИМЕННО РЕАЛНОСТТА, а не някакъв производен продукт на ДЕЙСТВИТЕЛНАТА РЕАЛНОСТ ...

Тук малко залиташ в мистика. Реалност или Действителна Реалност? Ако така го поставяме, значи вече не говорим за физика. 

Говорим за по-прости неща: можеш ли да обясниш защо когато поредица от единични атоми преминат през двоен процеп, те образуват интерференчна картина.

Физиката има чудни формули, с които да опишеш тази картина - но в крайна сметка не знаем защо се получава тази картина. За това говорим.

"Обяснението" за двойнстваната природа на атомите не е никакво обяснение, а просто констатация на опитния резултат.

Редактирано Петък в 20:40 от gmladenov

[scaner]

Преди 33 минути, gmladenov said:

Ти можеш да изградиш модел единствено въз основа на резултатите, без въобще да "разбираш" явлението. Нищо не ти пречи.

Естествено, може.

Преди 33 минути, gmladenov said:

Точно това е случаят с гравитацията. Да вземем Нютон за пример: той е нямал и идея как телата се привличат, но въпреки това е извел формули, с които пращаме хора в космоса. Значи неговият модел е напълно способен да прави точни предсказания, но в същото време по никакъв начин не обяснява как телата се причат. Самият Нютон се е чудел за това "действие от разстояние".

Нищо подобно в случая с гравитацията. Айнщайн е използвал основни принципи, които лежат в основата на теорията, както и механизъм в основата на който лежи неевклидовата геометрия на пространство-времето. И на базата на това е развил теория, която е изключително точна. Естествено, че има механизъм, това че ти не му обръщаш внимание, си е твой проблем. Ти не си способен да си представиш какво е тримерно изкривяване на пространството, а какво е четиримерно, на пространство-времето - хептен. И за това ти се губи представата за механиъм в привичният смисъл - очакваш нещо, което да бяга между атомите на пространството и да пренася време между тях, някакви топчета дето се движат и бутат, създавайки привличане (примерно ). 

Знам, сега ще ми подскочиш с тезата - ама как масата изкривява пространство-времето? Ще те светна: това не е работа на настоящата теория и на нейният механизъм, а на следващата парадигма, когато се получи. Не може всичко наведнъж, и исканията които се формулират трябва да се адресират последователно, към съответната теория. Настоящата ОТО ясно описва механизма - гравитацията е по причина движение в изкривено пространство-време, и това е достатъчно теорията да е перфектна в предсказанията си толкова време. Очевидно тук има ясно разбиране на проблема в теорията.

Схвана ли какъв ти е проблемът - твоят проблем! - с механизмите? Бързаш с очакванията си пред локомотива  

Преди 33 минути, gmladenov said:

Както и да. Джемини каза, че това е исторически спор между формализъм и механизъм.

Както виждаш, тук Джемини бърка. Механизъм има, просто ти не знаеш под каква форма е наличен той, и съответно не го виждаш  

Питането на Джемини няма да те доведе до разбиране на проблемите. Ползвай го по предназначение.

[scaner]

И като питаш за механизъм на гравитацията при Нютон, мога да ти предложа прост механизъм  Нютон тогава не е могъл да го измисли, по ред причини, но механизъм за неговата гравитация има.

По-горе ти споменах за гравитацията при ОТО и механизмът по който тя се проявява - движение в изкривено пространство-време. При Нютон нещата са подобни, само че неговата гравитация следва от механизъм, свързан само с "изкривяване" на времето. Ако се движиш в пространство, в което времето от точка в точка тече различно, геодезичната ти линия престава да е права, изкривява се, и това в Нютоновата физика трябва да е резултат от сила - гравитационната сила. Тук не е нужно изкривяване на пространството, за да имаме този ефект. И формулата на силата е точно Нютоновата, което лесно се проверява ако разгледаме ОТО в приближение на само изкривено време и слаби полета (пък и формулата на Нютон не важи за силни полета, според ОТО и наблюденията). 

Проблемът е, че Нютон не е можел да стигне до този механизъм, защото предварително е фиксирал времето на хомогенно и равномерно, "математическо време" (за да формулира класическата механика). Затова горкият се е оплаквал, че не знае механизма. Но както виждаш, механизъм има, и ние го знаем  

[Кухулин]

Преди 8 часа, scaner said:

Най-простата контра-идея: гравитацията се създава от енергията и масата, като се съберат много гравитони на куп, енергията им  никъде не се дява, и гравитацията която създават е еквивалентна на неекранирани гравитони. Енергията при гравитоните се сумира, докато зарядът при електромагнитното поле се компенсира (поради различните знаци), което лежи в процесите на екранирането. Това разбира се е много елементаризирано обяснение, но това е идеята зад липсата на екраниране. Подобна идея е и при кварките, където взаимодействието се осъществява от взаимодействащи си глуони. Там съшо има цветни заряди, но даже имаме усилване вместо отслабване/екраниране, което води до конфайнмънта.

Ако гравитонът е възбуждане на квантово поле със спин 2 (т. е. бозон), той явно трябва да има някакъв "заряд", защото взаимодейства по различен начин с другите бозонни и с фермионните полета. В ОТО вакуумът като цяло е представен от космологичната константа, но при описване на бозонните полета в тензора енергия-импулс налягането се получава отрицателно, т. е. действат като антигравитация. Екранират...

[insighting]

А доколко може да се приеме, че промените в масата и енергийното състояние на Земята биха могли да се интерпретират като промени в гравитоните? Все пак ротационният полюс на планетата е изместен с близо метър за има-няма 20 г. 

Каквото и да говорим за свойствата на гравитоните, ролята на вакуума и космологичната константа, този геофизичен феномен буди огромно безпокойство и балансът трябва да бъде възстановен.

Има ли разработен модел, който да предсказва промените и ефектите от човешки дейности?

И как може да се компенсират масовите промени, които се случват в резултат на човешките навици?

[Станислав Янков]

Преди 8 часа, gmladenov said:

Реалност или Действителна Реалност? Говорим за прости неща

Това също е просто - "реалност", която не е действителната реалност, е илюзорна "реалност". Например, човек може да си мисли за "реално" онова, което вижда с очите си, а всъщност човешкото зрение не регистрира значителен спектър от инфрачервените и ултравиолетовите лъчения. Регистрираният зрителен спектър е илюзорната "реалност", а действителната реалност е пълният спектър, включително светлинните честоти, които не се регистрират от човешкото зрение. Друг пример е твоята любима тема със законите на Нютон и относителността на Айнщайн. Законите на Нютон са илюзорна "реалност", защото са приложими само за част от регистрациите (тези при скорости, значително под скоростта на светлинни и за наблюдаваните на земната повърхност гравитационни ефекти), докато теориите на Айнщайн са действителната реалност, защото са приложими и отвъд законите на Нютон. И когато бъде постигнат някакъв напредък по квантовата гравитация, последната ще стане действителната реалност, а квантовата механика и теорията на относителността ще станат илюзорни "реалности" като теорията на Нютон. Това е именно физиката.

Преди 8 часа, gmladenov said:

Говорим за по-прости неща: можеш ли да обясниш защо когато поредица от единични атоми преминат през двоен процеп, те образуват интерференчна картина.

Защото на микроскопично равнище реалността представлява нещо, различно от вълни и частици, което актуалното равнище на знанията ни определя като курпускулярно-вълнов дуализъм. Повиши актуалното равнище на знанията ни чрез подходящо откритие и ще можем да разберем защо (тогава ще изникнат нови защо, но това конкретно защо ще сме го разбрали).

Преди 8 часа, gmladenov said:

Физиката има чудни формули, с които да опишеш тази картина - но в крайна сметка не знаем защо се получава тази картина. За това говорим.

"Обяснението" за двойнстваната природа на атомите не е никакво обяснение, а просто констатация на опитния резултат.

Означава ли недостига на знанията ни, че трябва да се откажем от вече откритите формули за описание и констатации и да не ги използваме, например в миниатюризацията на микропроцесорите до нанометров и даже до микрометров обхват (за намаляването на производствените процеси на електронните схеми се използва на първо място квантовата механика)?

Редактирано вчера от 05:04 от Станислав Янков

[gmladenov]

Преди 9 часа, Станислав Янков said:

Повиши актуалното равнище на знанията ни чрез подходящо откритие и ще можем да разберем защо ...

Значи все пак признаваш, че на този етап ние не можем да обясним интереференчна картина в опита с двойния процеп.

 

Цитирай

Означава ли недостига на знанията ни, че трябва да се откажем от вече откритите формули за описание и констатации и да не ги използваме ... 

Не, защо трябва да се отказваме. Мисълта ми беше, че имаме формули, а в същност не можем да обясним какво става. Актулното равнище на знания не го позволява.

[Станислав Янков]

Преди 58 минути, gmladenov said:

Значи все пак признаваш, че на този етап ние не можем да обясним интереференчна картина в опита с двойния процеп.

Обяснението е курпускулярно-вълновия дуализъм. Засега няма обяснение, ЗАЩО го има този дуализъм, какво би могъл да представлява той всъщност. Обяснението на експеримента с двойния процеп е дуализма.

Преди 58 минути, gmladenov said:

Не, защо трябва да се отказваме. Мисълта ми беше, че имаме формули, а в същност не можем да обясним какво става. Актулното равнище на знания не го позволява.

В момента има безброй необяснени неща, във всички сфери - Космос, Биология, Психология... Къде ли не, извън квантовата механика! Какво от това?! Така има още много-много-много-много неща, които да се изследват и над които да се работи - широк мегдан за нови нобелови премии.

Редактирано Преди 17 часа от Станислав Янков

[gmladenov]

Преди 8 минути, Станислав Янков said:

Обяснението е курпускулярно-вълновия дуализъм. Засега няма обяснение, ЗАЩО го има този дуализъм, какво би могъл да представлява той всъщност. 

Е да, де. Интерференчната картина се получава от дуализма, но нямаме обяснение за дуализма.

Значи в крайна сметка нямаме обяснение на интереференчаната картина. 

Редактирано Преди 17 часа от gmladenov

[Шпага]

Преди 33 минути, Станислав Янков said:

Обяснението е курпускулярно-вълновия дуализъм. Засега няма обяснение, ЗАЩО го има този дуализъм, какво би могъл да представлява той всъщност. Обяснението на експеримента с двойния процеп е дуализма.

В момента има безброй необяснени неща, във всички сфери - Космос, Биология, Психология... Къде ли не, извън квантовата механика! Какво от това?! Така има още много-много-много-много неща, които да се изследват и над които да се работи - широк мегдан за нови нобелови премии.

Ти и Сканер само си мислите, че спорите с Младенов, но всъщност по един или друг начин потвърждавате неговата позиция