Отиди на
Форум "Наука"

Из предисторията на Балканския полуостров


Recommended Posts

Из предисторията на Балканския полуостров

д-р Г. И. Кацаров

I.

Не е невероятно, че елините са проникнали в историческите си жилища от към север. Според Хирта (die Indogermanen, т. I, стр. 148) по старите им жилища трябва да се търсят приблизително в Унгария; ако се приеме това , лесно ще се обяснят от една страна отношенията на гръцкия език към италийските диалекти и от друга страна връзките му с трако-фригийския и южно-иранския език.

Преди да дойдат гърците в Елада, тази страна и островите на Егейско море били обитавани от едно негръцко, неарийско население, което, както се вижда, било сродно с малоазиатските неарийски племена. Това се доказва от разпространението на местните имена, чиито основи и суфикси не са индогермански. Имената на  (напр.  и пр.) отговарят точно на малоазиатските имена на  (напр. Ларанда, Каранда, и пр.); също и имената на  (напр. ) отговарят на малоазиатските местни имена, образувани със суфикс  (напр.  и пр.). Името на гр. ` (в Боетия и Тесалия) отговаря на ликийския ` (ср.  в Кария,  в Мисия,` в Троада и пр.). срещат се и други еднакви имена и в Мала-Азия и в Гърция: напр.  във Фокида и в Кападокия, или имена с еднакви основи и разни суфикси (напр. Лариса в Гърция, Ларанда в Кападокия и пр.).*

*За горното в. главно Kretschmer, Einleitung in die Geschichte der griech. Sprache, стр. 401 сл., Hirt, ц. съч. стр. 61; M. Kiessling, Zeitschrift fur Ethnologie, 1905, стр. 1017 сл.

И старите вече са знаели за съществуването на предгръцко население: така в Кикладските острови едно време живели кари, остатъци от които се запазили най-малко чак до VIII в. пр. Хр. (Herod. I, 171. Thuk. I, 4, 8). И тъй не може вече да има съмнение, че “малоазиатската” група племена в предисторическо време била разпространена в Гърция и островите. Затава не ще бъде излишно да се запознаем на кратко с племената на М. Азия. *

*B. Kretschmer, цит. съч. стр. 370 сл.

Неиндогерманските народи на М. Азия се делят географски на две групи: западна, която обхваща кари, лиди и мизи и източна – лики, пизиди, изаври, ликаонци, килики и канадоки; между двете групи са се втикнали клинообразно фригите и витините.

Лики. Илиадата вече познава лики в долината на Ксантос; те наричали себе си Trmmili. Наименованието  е твърде старо; във форма Luku (Ruku) то се среща в надписите на Рамзес II (1324 - 1258) и синът му Мернепта. Значи още в старо време обитавали малката планинска страна в ю. з. Мала Азия.

Ликите, поради географското си положение по-дълго време си запазили националността и езика пред проникващия елинизъм. Алфабета си те заели от дорийските колонисти, прибавили няколко нови знака за специалните звукове на своя език и писали на ликийски. Имаме запазени ликийски надписи от V и IV в. пр. Хр., повечето надгробни. Въпросът за техния език още не е разрешен. Мнозина учени го признават индогермански; Kretschmer обаче решително отрича това. Според него както ликийския, тъй и другите малоазиатски езици (на лиди, кари, пизиди, изаври, памфили) образуват особена езикова фамилия “sui generis”. Западните малоазиати: кари, лиди, мизи се считат близко сродни, защото според Херодот I, 181, лидите и мизите участвали в култа на “Зевса Карийски” в Милаза ката “братя на карите”. Но от друга страна е явно, че ликийският език е смесен; в него има и индогермански елемент. Според Херодот ликите дошли в Мала Азия от Крит; това преселение по море се приема и от днишни историци.

Кари. Тово племе в предисторическо време се простирало и по островите на Егейско море, особено в Крит, па и в самата Гърция. Алфабетът на карийските надписи е гръцки, но съдържа много нови знакове, което много затруднява четенето им. Карийският език според Кречмера е сроден с ликийския; във всеки случай той не е индогермански.

Лиди. Етнографическите отношения на Лидия представят по-големи мъчнотии. Хомеровият епос не познава лиди в долината на Хермус, а само меони ().

Споменахме по-горе за участието на лидите в култа в Милаза; това доказва, че в Лидия има елемент сроден с карийския. После вероятно е, че в предисторическо време фригийски племена от изток проникнали и в Лидия и установили там властта си. В историческо време тия два елемента се сели в едно, но изглежда, че на запад преобладава домашният, малоазиатският елемент, а на изток – фригийският. Близо е до ума, че гореспоменатите меони представляват фригийският елемент (смесен с лиди), който едно време властвал в Лидия после е бил изтикан от автохтонните лиди на изток; там в историческо време лежи “Меония”.

Kiepert (Lehrb. d. alt. Geograbh. 112) изказва приемливо мнение, че династиятя по Мермнади, основана от Гигес, била национално-лидийска; династията пйк на хедаклидите, която ок. 687 г. съборил Гигес, Radet* счита меонска.

* La Lydie et le monde Grec au temps des Mermnades стр. 58 сл. Името на царя , който бил свален от Гигес, е индогерманско (“” куче lat. canis; : ср. Слав. давити  = “Кучедавец”). То е име на бог, когото гърците идентифицирали със своя Хермес или Херакъл. Родът на хераклидите се изкарвал от бога  (Херакъл). Това потвърждава мнението, че тая династия била меонска (т. е. фригийска).

Мизи. Подбни, като в Лидия, били и етнологическите отношения в Мизия. Мизите са тракийско племе, което според Илиада (№5) седи на север от Балкана; там и в историческо време има остатъци от него (Moesi). Те минали в Азия през мизийския (тракийския) Босфор, части от тях останали в Пропонтида и във Витития. По-сетне жилищата им се простирали на запад от мизийският Олимп и на север от планината Темнос до Адрамитенския залив.

Сведението на Херодот, че мизите са братя на лидите и карите, може да се съгласи с индогерманския произход на мизите, ако приемем, че историческите мизи са били смесен народ от автохтони, сродни на лиди и кари, и пришъците тракийци-мизи; върху тоя смесен народ било пренесено името на придошлото племе. За останалите малоазиатски племена малко ни е известно; повечето от тях Кречмер причислява към малоазиатската фамилия.*

*според Хомел (стр. 56) източните килики образуват част от хетите.

Изобщо първоначалните отношения на народите на Мала Азия са доста заплеени и не могат още да се разяснят сигурно.

Горните племена може да се считат автохтонни. В северозападна Мала Азия и по западния бряг намираме други племена, които сигурно са се преселили от Европа: Това са тракийски племена, дошли от Тракия през Босфора и Хелеспонта; тия преселения не са станали изведнъж, а постепенно. Тук принадлежат фригите (от горното течение на р. Сангарий до пизидските езера), мизите при Пропонтида, на изток от Ида и около Олимп,*

* Част от тях останала в Европа под име Moesi (Мизия).

тините и витините при брега на Черно море; последните се преселили вече в ясно историческо време (VII в. пр. Хр.); и от тях една част останала в Тракия. Интересно е да забележим, че могили (tumuli) намираме и на двата бряга на Пропонтида; те показват еднакво устройство: състоят се от пластове наредени така, че пласт пепели и изгорена земя, съдържаща глинени съдове, черепи и животински кости иде пласт земя и камъни; произходът на могилата трябва да се обясни така: при погребването на мъртвия били принасяни в жерва животни и хора (роби); изгорените остатъци, заедно с употребените при помена съдове били затрупвани със земя и камъни. Жертвата за умрелия, който е бил погребван в дъното на могилата, била повтаряна периодически и всеки път остатъците били заравяни, докато могилата достигнела доста голяма височина. С това се съгласява и описанието, което дава Херодот (V, 8) за тракийските погребални обичаи.

Към най-старите преселници от фриго-тракийската група принадлежат троянците, които заели местността на север от планината Ида; те са се преселили вероятно вече в III хил. пр. Хр.*

* В. подробно Kretschmer, стр. 171 сл. 1 и моя реферат в периодич. спис. LXI, стр. 684 сл. Helmolt, Weltgesch. IV, 47.

II.

Можем сега отново да се върнем към Гърция. Въпросът за предисторическите племена на тази страна напоследък се разгледа обширно от известния езиковед A. Fick в съчинението: Vorgriechische Ortsnamen als Quelle fur die Vorgriechische Griechenlands, 1905 г. той продължава изследванията започнати от Pauli, Kretschmer и др., като разглежда подробно и систематично месните имена в Мала Азия и Гърция, за да разясни етнографическото положение на неиндогерманските племена, които едно време населявали Гърция.

Fick приема, че племената на Мала Азия трябва да се считат хетитски, т. е. Принадлежали към племената, що обитавали Северна Сирия, Северна Месопотамия, Киликия, Кападокия и Армения и имали чести сблъсквания с египтяните и асирийците (от ок. 1500 – ок. 700 пр. Хр.).*

*Messerschmidt, die Hettiter, (alter Orientq 4,1). Hommel, Grundriss der Georg. und Gesch. d. alten Orients, стр. 42 сл.

От тях най-известни са тъй наречените хета, които в XV в. пр. Хр. проникват от Кападокия в Сирия и се сблъскват с египетския фараон Рамзес II (1324 - 1258).

Същите (малоазиатски) или сродни с тях племена обитавали и южната част на Балканския полуостров и островите на Егейското море. За тях дава сведения от части и литературната традиция на гърците.

Между тия предгръцки племена на Елада трябва да споменем на първо място пеласгите. Според Фика пелазгите са клон от пелагоните (на север от Македония); в Крестония пелазгите още в Херодотово време си запазили името и езика (Herod. I, 57). Източно те достигнали до Струма. За присъствието им в Тесалия говори областта . Притискани от пеони, фриги и траки, македонци, ахейци, доряни те се пръснали на разни места; намирами ги в Фокида, Атика, Ахея, Аргос, Южна Аркадия; друг клон бил изтикан до Атон, заел Лемнос, основал крепости по Хелеспонта, Пропонтида във Еолида и по Лидийския бряг Домикале. Най-южното място, което достигнали е Крит. От крепостите си (, кула), от което носят прякора  те пиратствали по морето.

За пеласгите е особено характерно , което се среща на много места, дето са жевели*;

*същото изказа по-рано C. F. Lehmann, цит. по-долу място стр. 390.

също и името  и производните от него имена.

Пелагоните, от които произлизат пеласгите се смесват с индоевропейските пеони, чието име почнало да се употребява за тоя смесен народ. За първоначалната идентичност на пеласгите с пелагоните говори обстоятелството, че името пелагони се среща в области, обитавани от пеласги (в. Fick, стр. 99 сл.). името тирсени се употребява за пеласгите на Атонския полуостров, островите и азиатския бряг; в материка Гърция и Крит не се употребява.

Поради еднаквостта на името пеласгийските тиррени били смесени с етруските;*

*сложният въпрос за етруските тук не ни занимава: за първоначалното им отечество изказва ново правдоподобно мнение C. F. Lehmann, Beitrage zur alten Gesch. IV, 394; ср. и Hirt, die Indogermanen I, 50 сл.

според Fick тия два народа не бива да се идентифицират; двата надписа с гръцки букви, но негръцки език, намерени в Лемнос в 1885 г., се считат от мнозина за етруски; Според Fick те представят проба от пеласгийски език, който още не разбираме. Ако има някакво сродство между езика на етруските и пеласгите, то се обяснява с това, че и двата народа принадлежат към алпинската раса.

Като главни божества на пеласгите трябва да се считат богът на огъня (Хефес), Хермес () и великата богиня. Тяхната религия е главно почитане производителната и родилната сила на природота; като символ служат човешките полови органи. Култът на  е минал у гърците именно от пеласгите. Друг символ на производителната сила у пеласгите бил козелът и формата му като Сатир и Пан.

Предгръцкото население на Източна Гърция (Тесалия, Фокида, Беотия, Атика, Мегарида, Източния Пелопонес) стои в тясна свръзка с хетите на Мала Азия, както е ясно от местните имена (в. Fick, стр. 127 сл.). западните страни (Епир, Акарнания, Етолия, Западна Локрида, Западен Пелопонес, Месения) пък били обитавани от племена, които старите схващат под името лелеги. И тоя народ бил близо сроден с малоазиатските хетити – Лелегите Fick свързва с еордеите (около Битоля); последните са остатък от старо население, което живяло на север от Гърция преди нахлуването на иллирите, пеоните и пр. Лелегитите рано минали Парнас, проникнали в Евбея и Мегарида, и от тук заели Кикладските и Спорадските острови и западния бряг на Мала Азия от Троада до Ликия. Повод за проникването на лелегите дал тласък на иллирите, които най-напред заели Епир. Иллирите се разделили на два клона; единият продължил пътя си в гърция, а другият минал през Адриетическо море и завзел Южна Италия.

Лелегите по брега на Мала Азия били покорени по –после от карите; последните заели и много от островите на Егейското море, също и някои от островите на Егейското море, също и някои места в Източен Полопонес и около Саронския залив.

И най-старите жители на Крит, така наречените етеокрети, които най-дълго се запазили в източната част на Крит, са близко сродни с малоазиатите (особено с тия на Кария и Ликия). Етеокретите едно време заемали целия остров. След тях дошли в острова кидони: те се преселили от Северозападна Мала Азия, когато там пражителите вече били се смесили с фригийски племена, проникнали през Хелеспонта. В Крит най-после намираме и пеласги (в Гортиния). И другите острови, които заключват Егейското море от към юг, имали население сродно на хетите в Мала Азия.

Нека се върнем отново към пеласгите. Fick приема, че и първобитното предтракийско население на Тракия е Пелагонско. Още по-рано Pauli (Vorgriech. Inschrift von Lemnos 1886, стр. 79) бе изказал предположение, че “малоазиатските” народи са били разпространени и в Македония и в Тракия; за доказателство Паули навежда имената на  , Paralissus; Patanissa; в Македония:  и пр. Kretschmer*

*Цит. съч. стр. 405.

обаче счита тия имена тракийски и ги изключва от групата на малоазиатските имена със суфикс . Колкото се отнася до местните имена по брега на Понта, Кречмер едва ли е прав; вероятно е, че и “карите” са проникнали в Черно море и са основали там някои поселения, както направили по-сетне гърците. Освен в изброените вече имена, спомен за тях е запазен в мястото  (на Юг от Мангалия)*

*Burchner, die Besiedelung der Kusten des Pontos Euxeinos durech die Mileseir, I, стр. 35.

Fick указва и на имената със суфикс  напр.  и на други тракийски имена сходни с малоазиатски; напр. на Термейския залив:  в Пизидия,  в Кападокия,  в Ликия,  в Кария; - в Ситония: ликийско лично име ; - ` в Македония: ` в Кария; -  езеро и място на Север от Халкидика:  в Кария.  на Понта:  в Лидия. ` в Македония (по-старо от ):  в Памфилия, ` в Киликия.

Страбон (с. 440) споменава мястото  между Навлокос и Одессос; казахме вече по-рано, че това име е характерно за пеласгите. Пеласгийски са имената  на Вардар (в.  в Аркадия и Крит),  тракийски град с неизвестно местоположение.*

*Fick, стр. 21. Според същия учен и @ е хетитско име, стр. 30. Друго мнение у Hirt, цит. съч. 16.

Въпроса за отношението на Пелагонското население на Тракия към Малоазиатите Фик обещава да разгледа по-късно. Не може сега да се каже, дали ще се потвърди мнението му, че Тракия била обитавана именно от пелагони-пеласги. При това Фик не се произнася по-точно за отношението на пеласгите към хетите.1.

1. C. F. Lehmann (Beitrage zur alt. Gesch. IV, 390) причислява пеласгите към “карите” т. е. към предарийското негръцко население.

Обаче мнението, че в Тракия, преди да дойдат траките, е живяло племе сродно с ”малоазиатите”, може да се подкрепи донякъде и с други аргументи 2.

2. Според Knudtzon хетите били дошли от Тракия (в. Lindl, Cyrus, стр. 32)

Ние ще обърнем внимание на следното.

Към Кария сочи “двойната брадва”, символ, който намираме на монетите на някои тракийски царе;3.

3. в. Head, Historia nummorum, стр. 240.

за тоя символ ще говорим по-долу; може би траките са го заели от по-старото население.4.

4. За разпространението на символа в. S. Muller, Urgesch. Europas, стр. 59.

В Крит намираме една ръка ; Fick (ц. С. стр. 25) сближава това име с името на планината ; правилната форма според него е . Ние пък ще забележим, че това име се съгласява, навярно не случайно, с името на тракийския бог  5.

5. За него в. Reinach, Revue des etudes Grecques XV, 1902, стр. 32 и моя реферат в Пер. спис. кн. 63, стр. 470.

И в Тракия има едно място  6.

6. Tomaschek, Thrakar, II, 2, c. 85

Томашек в своето съчинение “Старите траки” (die allten Thraker, II, 1), дето за пръв път дава и систематично изложение на тракийската религия, с право е приел Аполон в редицата на тракийските богове. 7.

7. в. и Domaszewski, die Religion des romichen Heeres, стр. 53.

Многобройни надписи, 8.

8. в. Dumont, Melanges d`Archeologie, и надписите публикувани в Мсб. М. 16-17 стр. 72. – Tomaschek, ц. с. II, 1, стр. 48.

В които се среща Аполон с различни прякори, свидетелстват за живото му почитание в Тракия. Не може да има съмнение, че траките не са приели тоя бог тепърва от гърците. U. V. Wilamowitz – Moellendorff 9.

9. В спис.Hermes, 38 (1903), стр. 575 сл. Ср. и Hommel, ц. с. стр. 53.

е доказал, че гърците са приели тоя бог от “малоазиатското” население, същото, което е живяло и в Тракия. Самото име Аполон не е гръцко. Значи, ние ще трябва да приемем, че и в Тракия тоя бог е много стар и е зает от по-старото население.

Същото по всяка вероятност, ще важи и за Артемида.

Говорихме по-горе за религията на пеласгите 9а.

9а. Изобщо за Фаллоса в обредите в. Dieterich, Mutter Erge, стр. 92 сл.

Интересните бележки на Fick по тоя въпрос хвърлят светлина и в Тракия. Херодот (IV, 33) ни разказва за някакви си тайнствени  (жертви), увити в пшенична слама, които тракийските и пеонски жени пренасяли на “царица Артемида” () и които играят роля и в култа на хиперборейците 1.

1. За тоя култ в. Schroeder, Archiv fur Religionswissenschaft, т. VIII, стр. 69 сл.

В тия тайнствени жертви се криел според вероятното предположение на Schroeder символ на демона на плодородието. И обичаят в този култ, да се принася в жертва магаре, ще трябва да се припише на първобитното население на Тракия; трябва да забележим, че град Лампсак, дето и в историческо време още се принасяла подобна жертва на Приапа, 2.

2. в. Schroeder, цит. м. стр. 78

лежи близо до старите пеласгийски градове на Пропонтида. Едва ли можем да се съмняваме, че магарето като символ на производителната сила на природата, ще да е играло роля в култа на малоазиатското-тракийско пранаселение. 3.

3. в. Schroeder, стр. 77

В тая връзка принадлежи най-после и Хермес. 4.

4. в. Fick, ц. с. стр. 66. 145.

Според Херодота (V, 7) Хермес бил най-високият бог на тракийските князе; те го почитали като свой родоначалник. Томашек с право предполага, че тоя бог и в Тракия ще да е носил име Хермес както и в Гърция. 5.

5. в. и моята статия в Пер. Спис. кн. 63 (1902) стр. 733.

И тоя бог произхожда от “малоазиатското” население, 6.

6. И според Hommel, ц. с. стр. 53, Хермес произхожда от М. Азия

от което са го възприели гърци и траки; затова и у двата народа богат се явява със същото име.

Тия отношение между Тракия и “малоазиатските” племена не ще изгубят смисъла си, дори и да не се потвърди мнението на Фика, че вътрешността на Тракия била обитавана от пеласги; в такъв случай ще трябва да приемем, че това влияние върху Тракия е упражнено от “карите” (“малоазиатското” население) , които сигурно заемали и бреговете на Тракия и които се явяват като носители на по-старата микенска култура, както ще видим по-долу. Тракия и била изложена на влияние от страна на предмикенската и микенската култура изобщо: не е чудно, значи, че с тия културни елементи са проникнали и религиозни представи. 1.

1. В. изобщо S. Muller, Urgeschichte Europas. стр. 34 и на други места.

III.

След тия бележки за племената, можем да се обърнем да разгледаме на късо най-старата култура на страните около Егейското море.

След каменния век непосредствено иде в Гърция тъй наречената предмикенска култура, която е повлияна силно от Египет; тава е първата метална епоха – и то бронзова.

Най-стари са находките от тая епоха в Крит , за които ще споменем по-долу; те са от трето хилядолетие пр. Хр. Гробовете, намерени по островите на Егейско море, в Гърция и Мала Азия, дават понятие за тая култура; те имат форма на четириъгълни ковчези; на всяка страна имат по един голям камък, един в основата и един като покрив; на едната страна има отвор, през който се влиза в гроба. Тези гробове са общи за няколко трупа. Формата им произхожда от Египет и се разпространила по цяла Европа. В тях намираме кинжали и брадви от бронз, и сребърни изделия. Няма вече каменни оръдия; срещат се само бръсначи от обсидиан. Глинените съдове са груби, глината е смесена с пясък за да бъде по-трайна. В орнаментиката особено са характерни спирални мрежи, надраскани с глината, произхождащи от Египет; произвеждат се и хубави съдове от камък (особено мрамор); в тях орнаментите са изпъкнали. Срещат се и статуетки, най-вече женски; някои са изработени по-грижливо, имат ръце и крака, други са много несъвършени. 1а.

1а. Образи у Perrot и Chipiez VI, стр. 738 сл.

Тая култура се повлияла и в северните области, дето е приета в чисто каменна епоха: в Босна, Сърбия, Седмиградско и на други места в северната част на Балканския полуостров. 2.

2. S. Muller, цит. съч. стр. 30 сл.

Особено са интересните находки в остров Мелос (при село Филакопи), защото представятнепрекъснато развитие от начало на културата до микенската епоха. 1.

1. Разкопките в Мелос са правени под ръководството на Hogarth в 1898-9 г. Lenschau, Iahres bericht uber griech. Gerchichte стр. 117 сл. (=Iahresber. Uber die Fortschritte der klass. Altertumsviss. 1904).

Значението си тоя осктров дължал на обсидиана, от който се приготвяли каменни изделия (ножове, копия и пр.); обсидиянът от тук се е изнасял в другите острови иГърция. В най-долния слой – различават се четири слоя – са открити само чирепи: керамичните изделия са били правени с ръка и са полирани, някои са снабдени с драскотини. Във втория слой се забелязват следи от къщи; глинените изделия показват праволинейни геометрични орнаменти; нарисувани са често и органически същества (птици, риби и пр.). третият слой представя вече укрепен град; в къщите вече имало и стенна декорция. Употребява се вече грънчарско колело, орнаментиката ес криви линия и натуралистични мотиви ; вече са познати бронза и оловото. Четвъртият слой принадлежи на микенската култура (в. по-долу); в керамиката се забелязва по-нататъшно развитие на домашната индустрия; но покрай това започва внос на микенски вази; забелязва се и влияние от Крит.

Непосредствено преди микенската епоха започва тъй наречената протомикенска бронзова епоха, която все още е малко известна; керамичните изделия показват известен напредък сравнително с предишната епоха; те са добре изпечени и нарисувани с геометрически орнаменти. 2.

3. в. S. Muller, ц. съч. стр. 35.

Микенската култура, към която преминаваме, носи името си от мястото, където е открита най-напред от Шлимона. Това име може да се употребява и сега, защото се е вкоренило, но не трябва да се свързва с него представата, че изходната точка на тази култура е Микена (в Арголида); днес вече е ясно, че центърът й трябва да се търси в Крит. Други главни местонахождения на тази култура са: Тиринт, Орхомен, крепостта Гулас на Копаидското езеро (Беотия), акрополисът в Атина и шестият град в Троя. Следи от нея срещаме и на други места в северна Гърция от Тесалия на север до Лакония на юг; в западните места на Гърция тя не е намерена; докато в Източна Гърция цъфтяла висока култура, на запад владеели още примитивни отношения; това се обяснява с обстоятелството, че елементите на по-високато култура са дошли от изток.

Епохата на Микенската култура може да се определи. Един скарабей с името на египетския фараон Аменофис II (ок. 1461 - 1436) е намерен в Микена; други с името на Аменофис III (1427 - 1392) - в Микена и в Родос; скарабеи с името на съпругата на Аменофис III са намерени в Микена, в Родос (в гр. Ялисос), във Фест и в Саламин (Кипър).

В същата епоха в Египет се забелязва влияние на микенската култура, особено в областта на изкуството. На Тутмозис III (ок. 1500 пр. Хр.) донасят подаръци “големците на страната Кефти (вероятно Крит) и на островите, които се намират в морето”; между тия подаръци виждаме вази, подобни на микенските. В некрополите на Гуроб (ок. 1400 – 1250 пр. Хр.) и Кахун (ок. 1100) са намерени микенски глинени вази, с които било внасяно в Египет може би дървено масло. Тия белези явно свидетелстват за връзките на Египет с микенския свят.1.

1. Steindorff, die Blutezeit der Pharaonenreiches, стр. 93 сл.

Можем следователно да приемем, че разцвета на Микенската култура пада в половината на второто хилядолетие пр. Хр.

Най-важните центрове на Микенската култура в Арголида са били Тиринт и Микена. Ние ще опишем на кратко крепостта в Тиринт, при която най-добре може да се разбере планът на крепост в микенската епоха.

Крепостта на Тиринт, 2.

2. в. Luckenbach, Abbildungen zur alten Geschichte, 5 изд. Обр. 3 и сл. Цитираме това помагало, защото по евтината си цена може да бъде достъпно всекиму. Известно е съчинението на Perrot и Chipiez, Historie de l`art dans l`antiquite m. VI (La Grece primitive, l`art mycenien).

далеч от морето 2 км., се издига над скалист хълм висок 10-18 м.; палатът заема южната по-голяма половина на скалата; северната част на крепостта още не е изкопана

П.С. Съжалявам, но програмата не разчита някои наименования и тук са показани като питанки; за съжаление не мога да открия оригиналния хартиен носител; някъде из архива ми е! Това е положението! :post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

  • 11 years later...
  • Потребител
On 12.01.2008 г. at 9:46, Доктора said:

Сведението на Херодот, че мизите са братя на лидите и карите, може да се съгласи с индогерманския произход на мизите, ако приемем, че историческите мизи са били смесен народ от автохтони, сродни на лиди и кари, и пришъците тракийци-мизи; върху тоя смесен народ било пренесено името на придошлото племе. За останалите малоазиатски племена малко ни е известно; повечето от тях Кречмер причислява към малоазиатската фамилия.*

Да се надяваме, че все повече древни днк ще бъдат изследвани и в Мала Азия и на Балканите и това ще подобри представите ни за миграцията на племената.

 

On 12.01.2008 г. at 9:46, Доктора said:

Томашек в своето съчинение “Старите траки” (die allten Thraker, II, 1), дето за пръв път дава и систематично изложение на тракийската религия, с право е приел Аполон в редицата на тракийските богове. 7.

 

"Доелинското скално светилище посветено на Бога Слънце в Делфи е принадлежало именно на пеласгите. Известен е текстът на Павзаний, че „този Аполон (Делфийският) е наречен Ситалк“, което показва според проф. Александър Фол принадлежността на Делфийското светилище. Липсват изследвания върху етимологията на името Ситалк – не е ясно дали е божие име, станало царско или е епитет на бога"

Във връзка с хиперборейския диагонал: "Терминът “хиперборейски диагонал” е въведен от Александър Фол като обозначение за зоната на интензивни етнорелигиозни контакти, която се простира между Югозападна и Североизточна Тракия. Аз бих си позволил да разширя обхвата на това понятие, защото смятам, че областите Беотия, Епир, Тесалия, Македония, Тракия, Мизия, Малка Скития и Северното Причерноморие (Кримският полуостров и Боспорското царство) имат пряко отношение към него. Всички тези области са сочени в изворите като зони на религиозно, културно и етническо присъствие на пеласги, траки (като обобщено понятие), кимерийци, скити, сармати и хуни." Александър Мошев, "Най-ранни сведения за хуните".

Във връзка с досегашни и надявам се бъдещи днк изследвания, въпросът за културните и езикови влияния по линията на теоретичния "хиперборейски диагонал" би бил интересен за разглеждане.

Bronze Age Bulgarian I2163, погребална могила Меричлери, kit number - MW2273712

FvAghvC.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Трудно (поне засега) може да помогне тук генетиката - миграция на народи и ….омешване на елитите им !

Прочетох поста на Доктора.  Сериозна липса на доказателства и неустойчивост в хипотезите. Особено за прословутите пеласги - еднозначни или точни определения не могат да се дадат! Самите антични автори които пишат за тях са крайно несигурни и чинно си предават различните , дори  взаимно-изключващи се сведения. Ето например и легендарният Херодот : дава 2 /две/ сведения за ...пеласгите.

В едното :

атиняните произхождат от тях /пеласгите/

В другото обаче :

гражданите на Атина не могат да построят стена около Акропола си. Мъчат се , опитват ...не става и не става !  Викат за помощ (архитектно-инженерна компетентност) съседните пеласги.  Автохтонните жители се заемат с предизвикателството и....успяват - построяват стената : не им се опира нито трудния скалист терен , нито сложността на проекта !   За благодарност  атиняни им предоставят земи в Атика !

Минало се време и на атиняните досвидяло ….дареното на пеласгите. Конфискували земята им и ги  изгонили  ! Клетниците дълго се скитали и ...акостирали на остров Лемнос.

Следите им се долавят чак  през V век пр. Хр. в...п-в Атон . Там са засвидетелствани от Тукидид - сериозен автор , като ….двуезични - елински и варварски. Езикът на пеласгите е класифициран като варварски- сиреч неразбираем за елините ! Но самите пеласги говорят и езика на елините ! Разбира се , че по тез времена пеласгите не са ….това което са били...…..или ???

Страбон забелязва впечатляващата пеласгийска топонимия обхващаща земите от Мала Азия до Хиспания ! ........Изводите му са , че това са хора ….чергари - романтичен стил !   Акостират - дават знания на местните и си заминават.....докато се ...изличат.....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Що се отнася до любимите ни траки в елинистическата епоха то...работата загрубява !  Смятаният за най-блестящ представител на Одриската династия : Котис - велик цар на одрисите ….във всяка по красива част на царството си той построява зала (хижа, сграда) за пиршества след лов.  И сега ...куриози : Котис научава , че Атина му е …...зашила атинско гражданство ...не само на него , но и на част от одриския елит !   При това ….май без и да го питат !  Научавайки за височайшата чест ...Котис …..дава тракийско гражданство на атиняните !  

Нещо повече ….Котис вече позагубил разсъдък от изпитите огромни количества неразредено вино ….си внушава , че е любимец на богинята Атина Палада !  Построява й  специален дворец (по скоро ловна хижа) и я чака да се появи. Изпраща пратеник да му известява  : вестонецът докладва , че богинята не е дошла ….и....се разделя с главата си !   Котис не признава ….тенекията ! Вторият вестоносец също се разделя с главата си заради лошата новина - а именно , че Атина все още не се е появила !  

Третият пратеник обаче се усеща и...праща Котис към ...мнимата богиня да я…...съвкупли .

Късните тракийски династи (а то за тях има и писмени сведения) са доста омешани …...от зад на пред …..майката на последния тракийски/сапейо-одриски цар Ройметалк III е внучка на триумвира - Марк Антоний  - Антония Трифена !   Цялата и челяд е изпратена в Рим !    ...Ройметалк става личен приятел от детинство на Гай Калигула : тук някои историци приемат по презумция , че щом дружи с Гай , то това безапелационно означава , че и Ройметалк е тръгнал по …..трънливия път на ….покварата !  Дали е така или не ….., но резултатите са , че ...тракийците влизат под кожата на неуравновесения император и той е повече от благосклонен към тях ! Братята на Ройметалк са назначени за ...царе на Понт и Арменя , а самият Ройметалк - първо архонт на …...Атина (вечната тракийска/одриска/ страст) а след това Господарят на света - Гай Калигула (приятелят му от детинство/ тинейджърски години/)  му дарява и царство Тракия !   Гай Калигула не забравя приятелите си !

Това е причината Клавдий да остави Ройметалк сам на себе си и да се намеси едва след убийството му.  Анексирайки царството на любимеца на племенника си !

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 29.10.2019 г. at 10:44, Пандора said:

Bronze Age Bulgarian I2163, погребална могила Меричлери

Интересен индивид от бронзовата епоха са открили там. С гени сродни на индоиранските степници от Азия.

Изследването което се цитира относно това погребение показва, че през бронзовата епоха генетичното влияние на дошлите  от североизток ямненци върху балканците е било тоста голямо -  https://www.biorxiv.org/content/biorxiv/early/2017/09/19/135616.full.pdf

782446379_-.thumb.png.a1181334f8a5e701e3fde6eaa5f0806f.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 2.11.2019 г. at 5:11, makebulgar said:

че през бронзовата епоха генетичното влияние на дошлите  от североизток ямненци върху балканците е било тоста голямо -

Не мога да кажа колко голямо, но има такова, поне сред елита, което е очаквано поне за мен. Вече спорихме по темата, но за мен наистина същинските траки трябва да се търсят в Южна Тракия. Интересно  е също какво представляват от генетична гледна точка другите "тракийски" племена - илири, трибали, кробизи и т.н. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, Пандора said:

Не мога да кажа колко голямо, но има такова, поне сред елита, което е очаквано поне за мен. Вече спорихме по темата, но за мен наистина същинските траки трябва да се търсят в Южна Тракия. Интересно  е също какво представляват от генетична гледна точка другите "тракийски" племена - илири, трибали, кробизи и т.н. 

А тия в Мизия и Дакия с какво не ти угодиха? Траките са почти до Киев. Илирите откога са траки,мислех,че са сродни ? 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, bulgaroid said:

А тия в Мизия и Дакия с какво не ти угодиха? Траките са почти до Киев. Илирите откога са траки,мислех,че са сродни ? 

Съвсем са в Киев и Полтава (-дава)  :)

Първо трябва да се докаже траките от север на юг ли се движат или обратно?

Ако се вземе писменият език на фригите, който е много нашенски, излиза, че движението е отсевер на юг. 

Но в древни времена народите са се разминавали безконтактно и е твърде вероятно траките да са дошли от юг.

Тогава езикът им ще е най-много близо до иранската група или до гръцкото/арменското разклонение?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 часа, Exhemus said:

Първо трябва да се докаже траките от север на юг ли се движат или обратно?

Така е, но епохата също е важна - картините се менят от 16в. пр. н. е. през 6 в пр. н. е. до 4 в. пр. н. е.

Освен това твърди се, че пеласги също живеят в тези области, а те се свързват с най-старато население в южната част на полуострова. Тоест пак имаме смес от различни етнически групи. Освен това има и археология - тракийски гробници каквито на север няма. Което в крайна сметка ни говори, че има заселване от север, но може би това население приема местна култура или поне се съобразява с нея.

Преди 23 часа, Exhemus said:

Тогава езикът им ще е най-много близо до иранската група или до гръцкото/арменското разклонение?

Този въпрос е същия като въпроса за славянските диалекти :  индоевропейските диалекти се отдалечават един от друг, когато индоевропейците мигрират и се заселват сред племена, носители на други езици - неиндоевропейски. Зависи от къде идват поредните заселници и в кое време, тоест дали това е време, когато някой конкретен диалект вече се е случил.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето какво пише Херодот за някои траки в кн. 5 :

Цитирай

 

Племена их в каждой местности носят особые названия. Нравы и обычаи у всех одинаковы, кроме гетов, травсов и племен, живущих севернее крестонеев[3]. 

Образ жизни травсов в общем такой же, как и у других фракийских племен. Только обычаи при рождении и кончине у них особенные. А именно, вот какие. [При рождении] родные усаживаются вокруг новорожденного младенца и горюют о том, сколько бедствий ему предстоит еще перенести в жизни. При этом перечисляют все людские горести и заботы. Напротив, погребение покойников у них проходит с шутками и весельем[5]. Ведь мертвые, [по мнению гетов], уже избавились от всех жизненных зол и печалей и ведут радостную и блаженную жизнь. 

 

Като цяло Херодот твърди, че гетите и травсите имат по-различни обичаи от другите тракийски племена.

За погребалните обряди пише, че са възможни и двете традиции - кремация и трупополагане  "Затем тело сжигают или иным способом предают земле[11]и, насыпав курган, устраивают различные состязания. "  Което поставя въпроса дали различните погребални обряди говорет, че произходът на племената е различен или става въпрос за кастови или други различия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За пеласгите - Херодот - кн.1 :

Цитирай

57. На каком языке говорили пеласги, я точно сказать не могу. Если же судить по теперешним пеласгам, что живут севернее тирсенов в городе Крестоне (они некогда были соседями племени, которое ныне называется до‑убийцами, и обитали тогда в стране, теперь именуемой Фессалиотида), и затем – по тем пеласгам, что основали Плакию и Скиллак на Геллеспонте и оказались соседями афинян, а также и по тем другим городам, которые некогда были пеласгическими, а позднее изменили свои названия. Итак, если, скажу я, из этого можно вывести заключение, то пеласги говорили на варварском языке. Если, стало быть, и все пеласгическое племя так говорило, тогда и аттический народ, будучи пеласгическим по происхождению, также должен был изменить свой язык, когда стал частью эллинов. Ведь еще и поныне жители Крестона и Плакии говорят на другом языке, не похожем на язык соседей. Это доказывает, что они еще и теперь сохраняют своеобразные черты языка, который они принесли с собой после переселения в эти края. 
58. Что до эллинского племени, то оно, по‑моему, с самого начала всегда говорило на одном и том же языке. До своего объединения с пеласгами эллины были немногочисленны. Из такого довольно скромного начала они численно возросли и включили в себя множество племен, главным образом оттого, что к ним присоединились пеласги и много других чужеземных племен. Итак, по крайней мере до соединения с эллинами, как я думаю, племя пеласгов, пока оно было варварским, так никогда и не стало значительной народностью.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Днешните български земи (изт. от р. Тимок), били населени от трибали и гети, които античните автори от Страбон насетне наричат и мизи. От обясненията им за употребата на синонима става ясна заблудата, произлязла от Страбон. И той, и римляните по времето на Август, по чиято идея била създадена нова римска карта, ползували информацията на Омир за племето мизи в земите южно от р. Дунав. Старите етноними гети, трибали, и др. от сведенията на римските военачалници били подменени с етнонима мизи, който бил увековечен след оповестяването за завоюването на Мизия от Октавиан на сенатското заседание през януари 27 г. пр. Хр.

Може някога населението на Полуострова от Егея до Карпатите да е било относително хомогенно , но с времето различията стават драстични и на практика се обособяват почти различни народи . Това е забелязано от римляните и те разграничават траките южно от Хемус от племената на север . В първите десетилетия на I-ви век от Хр. за вида и бита на жителите на бъдещата Мизия (Малка Скития) сведения дава Овидий пребиваващ в Томи (съвр. Констанца)

Иде реч за гетите - ми те тогава коренно се различават от братята си оттатък Хемус.  Не само , че не са се цивилизовали като тях , но и са ….дръпнали назад ! Сарматизирали са се !  Колкото и да е странно гети и сармати обитават съвместно бъдещата Малка Скития и си приличат като две капки вода. Диви , груби , войнствени , недодялани , косите им никога не виждали гребен , а брадите им бръснач !  ( де ги южняците - сапеи , одриси , асти , тини , които вече са гладко обръснати по римската мода , живеят в градове тип елинистични , циркулира монетно обръщение - сечат собствени монети , говорят на гръцки , пращат синчетата си в Атина и Рим и т. н.)

В интерес на истината гетите също са захапали гръцки думи  и ги има в речникът им  , но...….звучат ...кофти. Или поне в поетично-литературното ухо на Публий Овидий Назон ! Придобили са варварски облик от ...гетското им произношение !  А по това време никой от тях не знае и дума латински (което все пак е резонно за  8- 15 г. от Хр.)   Натам ….Гети и сармати са идентични и по външен вид - брадати , дългокоси ...и по облекло. Маат (носят) …..шалвари !   Полъх от ….Изтока …..

Но уви …. само това да беше ….

При завладяването на Мизия (бъдещата Долна) най-голяма съпротива оказват ……?  Не "мизи" , не трибали , не кробизи , не  гети , а....бастарни. Племе/народ/ което е всичко друго но не и тракийско.  Някои автори ги считат за германско племе , но натежава мнението за скитско (по точно сарматско)  Те обитавали земите северо-източно от Дунав , но след падането на Македония , започват интензивни рейдове южно от Дунав. Установяват контрол в земите между Хемус  и Дунав. И не само това , но и нападат  самата Тракия - царството (базилеята) която има статут на ….приятел на римския народ !  И особено дентелетите със слепия им цар Ситас .

Това принуждава провинциалните римски управители на Македония към контра действия.  Големият герой е Марк Лициний Крас - внук на ултра-богатия триумвир (дядо му е смятан с основание от сериозни изследвачи , че е най-богатият човек на света за своето време) който започва офанзивата срещу бастарните …..

И сега …..римските автори дават любопитни сведения за ...битието на бастарните ….

Като всички скити те били ненаситни към вино , но ...не могли да пият (много лесно/бързо се напивали/) ……..   /Дион Касий/ 

А сега де....кой не носи на алкохол поради причини характерни за своята раса ?  Някъде на ….Изток !  А за сарматите се знае за известен далекоизточен маркер …..

Омешали са се с гетите …...

Но (уви) и това да беше …..

Част от гетите със своя цар Рол (ес) се бият на страната на римляните.  Срещу други гети подкрепящи бастарните.  Рим не забравя услугата !

И така земите между Дунав и Хемус са завладени от римляните. Образуването и в провинция обаче е все още далеч във времето. Земите на така наречения Долнодунавски лимес за подмандатна територия на провинция Македония !  Не случайно като стожер в продължение на два века (с прекъсване) се явява легендарния V-ти Македонски легион !

50 хиляди  отвъд-дунавски гети са преселени южно от Дунав ! За нуждите за изграждане на инфраструктура на новосъздадената ...римска територия (ще почака докато получи статут на провинция) Явно , че територията не разполага със значителен човешки ресурс.

Малко от по-късно време :

Тиберий Плавций Силван (надгробен епитафий) : като действащ проконсул преселил в Мизия 100 хиляди от народите отвъд Дунав заедно с жените и децата им !

Това сведение  за жителите на гръцки е …….роби , но по точно означава ...като работна ръка …….Не след дълго Мизия става износител на жито - една от житниците на империята !

И пак....това да беше...., ама....има и още...

До времената на Нерон долно дунавския лимес е спокоен. След смъртта му обаче започват …..сътресенията !

Предисловие : В Мизия отбиват част от военната си служба двама бъдещи императори : Флавий  Веспасиан и Публий Хадриан !

След  сътресенията в края на управлението на Луций Домиций Нерон , долно дунавските легиони застават на страната на претендента Отон !  Идвайки на власт Веспасиан прави реформи . Легионите от долно дунавския лимес са дислоцирани .  Стожерът на Долни Дунав  - V-ти Македонски заминава за Азия (по късно с оглед на неблагоприятните стечения ще бъде върнат ) XX Валериев Виктрикс и IV Скитски са преместени ... на тяхно място идват …..….легиона на чучулигите и …..гордостта на Нерон : I-ви Италийски легион , чиято средна височина на легионерите била 1, 78 !  Едните са предимно гали/келти , другите италийци …..но.....това да беше ….


оксилиарите / A U X I L I A

Наред c легионите и техните вексилации по Долния Дунав били разположени и множество помощни части -

cohortes, alae и cohortes equitatae.

Ala I Capitoniana (ala I Claudia Gallorum Capitoniana) е била настанена във Вариана ... състав от келти
(Variana) (с. Лесковец, област Враца) по времето на Тиберий . Тя е била съставена от освободени роби  между 6 - 9 г.


Cohors I Cretum sagittarium (Първа Критска стрелкова кохорта) е дошла в провинция Мизия в предфлавиево време и е била създадена предимно от жители на о-в Крит. За нея се предполага, че е стационирала в Дортикум (Dorticum) (с. Връв, област Видин), но данни имаме още и от други места - Рациария (Ratiaria, с. Арчар, област Видин) и Наисус (Naissus, Ниш). Тази част е спомената в множество военни дипломи ….

Cohors I Lusitanorum Cyrenaica equitata се е намирала в края на I век в Долна Мизия. Между двете дакийски войни е издигнала вероятно лагера при Циус, северно от
Карсиум в Добруджа. Частта е участвала в траяновите дакийски войни в района на Долния Дунав.

В Горна и Долна Мизия  са стационирали кохорти, носещи името на племето Sugambri, от германски произход 

Cohors I Cisipadensium  е стационирала при с. Негованци, окръг Видин. Тя е била в Мизия преди управлението на Нерон. Произходът и е от Северна Африка

 

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...