Отиди на
Форум "Наука"

За хипотезата за еврейското предателство на Търново


Recommended Posts

  • Потребител
Може да не е заради пари, а заради много пари.

Хммммм, а що са му на царя много пари? :). Аре разбирам Филип Хубави. Аааа що не е постъпил като него? След женитбата май не се наблюдава някакво въздигане на БГЦарството?

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 368
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Някоя болярска жена може да е била покръстена еврейка, а родата й - не.

Говорим не за жени, а за боляри нали? Просто няма начин, в българската аристокрация да има евреи. Както и няма начин за такъв неравностоен брак за някакви облаги ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Та да оставим малко евреите. Когато Иван Александър идва на власт, кандидатурата му, така да се каже, е подкрепяна от логотета Раксин и протовестиария Филип (или обратното). Преведено с днешна терминология, това трябва да са министър-председателя и министъра на финансите. Идват времена, когато братята и братовчедите трябва да отстъпят влиянието си на други аристократи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Та да оставим малко евреите. Когато Иван Александър идва на власт, кандидатурата му, така да се каже, е подкрепяна от логотета Раксин и протовестиария Филип (или обратното). Преведено с днешна терминология, това трябва да са министър-председателя и министъра на финансите. Идват времена, когато братята и братовчедите трябва да отстъпят влиянието си на други аристократи.

Това в каква връзка? А евреите нема как да ги оставим, поне не в тази тема ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
А от каква народност са тези хора? Семир, Карач, Потръц, Силвестър, Балдю, Цамблак?

В БС, голум би написал трактат на тази тема ;). Аз предполагам, че са с бг ..."самосъзнание" :). Без значение, генетиката дет тече във вените им ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
А от каква народност са тези хора? Семир, Карач, Потръц, Силвестър, Балдю, Цамблак?

Значи Балдю вероятно се е наложило след пленяването на латинския император Балдуин.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Значи Балдю вероятно се е наложило след пленяването на латинския император Балдуин.

А лансираната преди години версия за Балд'о(у)мир за Расате?

А Балдуин си е Бодуен сега, предполагам и тогаз ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Значи Балдю вероятно се е наложило след пленяването на латинския император Балдуин.

Не. През 978 г. византийският патриарх Антоний ІІІ Студит, като описва действията на дружина бунтовници, вероятно българи, южно от планината Олимп, съобщава, че синовете на някой си Балдос загинали и че някой си Теодосий бил тежко ранен и заедно с другарите си потърсил убежище в крепостта Езеро, където византийският стратег ги преследвал.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тука е мястото. Смятах да правя преди време тема, но и така става. Неща, които бях споделил вякъде, но давам за сведение и тук източника към 1119 г.-грузински източник за името Балдуин-Балдвоин:

"Встреча Балдуина и Давида Строителя в 1119г.

Об этом пишет например Иоанн Багратиони ( 16.05.1768 - 15.02.1830, сын последнего грузинского царя Георгия XII, выдающийся грузинский писатель, просветитель и деятель, автор «Калмасоба»):

«Был Болдвоин королем Иерусалима, много раз одолевал сарацинов. И, как передают историки, Балдвоин тот прибыл тайно в Грузию».

О каких историках говорит автор, пока неясно. Интересна грузинская транскрипция имени Балдуина /бел. Балдвоин/, это может говорить что Иоанн Багратиони пользовался латинским источником…

http://www.nukri.org/index.php?module=pnFo...062&start=0

БАЛДВОИН - БАЛД+ВОИН. Наистина е интересна тази транскрипция на грузинския престолонаследник от нач. ХІХ в. Багратион. Според автора е използвал такава, защото ... е ползвал латински източници. Значи в старите латински източници изписването е транслитерирано "Балдвоин". Можем ли да търсим нещо тука имайки предвид, че името е особено актуално във Валона /до Фландрия/, Валес /уелс-кимри/, а тука имаме "Балд-оглу" /Балдьо/ю/, Балтоглу/?

Давам подобен пример: БАЛД-РИГ /Болдриг, Балдриг/. Риг е титла -приставка, името е БАЛД. БАЛД-ВОИН, Воин е титла или указание за класата "войник" -приставка. И при нас е само БАЛДЬО. Значи името е БАЛД-БАЛДЬО, РИГ и ВОИН приставки. Ама ВОИН много български звучи!?? Няукакви идеи?

от гугъл се показва идентичност на BALDVOIN и BALDWIN:

BALDVOIN, GLINDA

Associated names:

BALDWIN, GLINDA

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
В Манасиевата хроника (1345 г.) на една от миниатюрите е изобразен починалия, от ляво са царя, духовно лице, болярите, а от дясно над него са две жени, вероятно майка му и жена му.

А може и да са царица Сапа-Теодора, ексцарица Теодора-Теофана, а тази младичката в бялото (по това време бялото е знак за траур), която е изобразена на малко по-дасен план да е вдовицата.

Иначе при Иван Александър каквито и проблеми да е имало, с финансите всичко е наред. По това спорове няма. Пишат го Кантакузин и Бълг. хроника във връзка с исканите пари за флота и патр. Калист нън нпъзка с даренията за Теодосий и многото дарения на черкви и манастири. Този, дето се жени заради пари е друг - Тодор-Светослав.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не виждам бяло, ами олющено и никак не е сигурно, че е жена, и то младичка, въпреки че стои откъм страната на жените. Може някоя от тях да е тъща му.

Паричните дарения за манастирите не са били големи по днешните мерки. Дарявали са ниви, ливади, воденици, риболовища, добитък, потвърждавали са предишни привилегии. Това е било щедрост. Богатите в България са били богати най-вече със земи и животни. Предметите за бита не създават впечатление за голямо богатство. Тук-таме някоя сребърна лъжица и чаша, по-впечатляващи са накитите на жените. Мъжете явно не са се гиздели много, въпреки описанието на Симеоновия дворец, царя и болярите, което на всичко отгоре май се оказа заето от друг източник - някоя и друга скъпа дреха, копчета, украса за колан, пръстен-печат. Поради липса на компютри и коли сигурно са си харчили парите за оръжие и коне. Може и на зарове да са играели.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Коли е имало. Да разполагаш със скъп расов жребец е било символ на статус подобен на днешните ферарита и мазерати. Облеклото също е било много важно, помня че споменаваше за едно конте Йоан Куркуа когато ромеите обсаждат Дръстър по време на войната. Та той имал дрехи от скъпи платове, позлатено оръжие украсено със скъпоценни камъни златоткана наметка и т.н. броят на слугите също не бил маловажен, колкото до женското контене на всички е ясно че една жена може да изхарчи колосални суми. А да имаш жена която е облечена твърде скъпо също си е символ на преуспяване.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Част от плячката отмъкната от хуно-българите от Константин V.Патриарх Никифор ГИБИ 3

."Заедно с плячката били показани и два златни съда за миене които били изработени на остров Сицилия и от които всеки един тежал до осемстотин литра злато."

И по надолу

" А друг един техен вожд наричан Кампаган избягал във Варна и изглеждало че се бил спасил,но бил убит от собствените си роби"

И това ако не е стандарт на живот,собствени роби ,съдове за миене от чисто злато,като,че ли не за хуно-българи пишат, а за някой Нерон.От осемстотин литра злато единият (324 до 319 гр. [byzDc-2, 1238]) ,що лъжици стават.

Ако някой се чуди какви ли са били и как са изглеждали тези съдове паралел може да се погледне в какъв съд е станало кръщението на Борис от византийците,които може да са му дали един по наем. или да са го върнали като годишен данък,на хуно-българите на които пари не им трябвали и от време на време си оплячкосвали с византийците по някое такова съдче,то и едно стига за годишен данък,и така си изравнявали салдата по външната търговия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Не виждам бяло, ами олющено и никак не е сигурно, че е жена, и то младичка, въпреки че стои откъм страната на жените. Може някоя от тях да е тъща му.

Паричните дарения за манастирите не са били големи по днешните мерки. Дарявали са ниви, ливади, воденици, риболовища, добитък, потвърждавали са предишни привилегии. Това е било щедрост. Богатите в България са били богати най-вече със земи и животни. Предметите за бита не създават впечатление за голямо богатство. Тук-таме някоя сребърна лъжица и чаша, по-впечатляващи са накитите на жените. Мъжете явно не са се гиздели много, въпреки описанието на Симеоновия дворец, царя и болярите, което на всичко отгоре май се оказа заето от друг източник - някоя и друга скъпа дреха, копчета, украса за колан, пръстен-печат. Поради липса на компютри и коли сигурно са си харчили парите за оръжие и коне. Може и на зарове да са играели.

Ами дрехите са били златоткани - в тях има злато. Пръстени, гривни, шапки, респ. корони - все пак колко накити човек може да си сложи. А тронът от Хрельовата черква? Просто малко е стигнало до нас.

Иначе интересна е да речем иконата дарена от чичото на Иван Александър в Несебър. Има запазен още някой друг обков на икона и книга, но без тях. Иначе казано - днешните ни богаташи не са по-богати от тогавашните.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Монети и парично обращение в Търново

Монография,научна,първо издание Константин Дочев, Велико Търново 1992 г

"Върху трите хълма "Царевец" ,"Трапезица","Девин град",както и върху терасите на р. Янтра,са открити останки на тракийско селище с датировка VI-I пр.н.е.. Най-раннте монети намерени в Търново се отнасят към този период.Това са 1 бронзова монета на Александър Македонски/336-323/,1 тетадрахма на о-в Тасос/II-I в пр.н.е. / и 14 бронзови и оловни подражания на монетите на гр. Одесос//II-I в пр.н.е/ .Откритите монети от времето на римското владичество са само бронзови,като техният брой е 189 екз./от I век-8 екз.; II-III в.-78 екз;от IV-V в.103 екз. Малко по-голямо е количеството на намерените ранновизантийски монети.Това са медни фолиси,сечени от Анастасий I /491-518/ до Ираклий /610-641/,като монетите на последният датират временното напускане и опожаряване на града поради опустошителните набези на славянски и други племена.

От времето на Първото българско царство няма намерени монети,което не означава,че животът на това място е замрял напълно.Тук отново е възникнало укрепено селище,което било едно от вътрешните български крепости.Освен археологически останки/архитектура,керамика и други битови предмети/,на хълма "Царевец" е намерен вторият златен медалион на хан Омуртаг /814-831/.Липсата на открити в Търново монети от периода е напълно естествена,тъй като в годините на ранния феодализъм преобладавало затвореното натурално стопанство,в което все още не можело да се развият функциите на парите като мярка за стойност и платежно средство !?. "

Представям си как българинът е завеждал поредните роби на българския пазар в Константинопол и поредният византиец му е казвал , ето ти едно яйце за този левент и българинът понеже и представа си нямал от основната функция на парите като мярка за стойност на драго сърце е правил размяната и си е прибирал яйцето. В същото време гениите още от неолита в полинезия си разменяли раковини и мидени черупки и осъзнали нуждата от парите като мярка за стойност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За нас Средновековието може да е нещо си там все едно, ама един век се е различавал от друг, десетилетие - от десетилетие и година - от година. Не е било постоянно "Мойто царство е богато, златен е и моят трон...".

Липсата на каквито и да е монети (византийски и др.) от времето на Първото българско царство никак не е естествена, значи мястото е било запустяло или слабо населено. Освен ако са пропуснали да търсят внимателно. Все пак, ако в Търново е имало население, то не е пасло само трева. Трябва да има монетки някъде.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

През Средновековието натуралната размяна е играела голяма роля. Византия като наследница на Рим. империя е запазиля накои традиции, сред които паричната размяна.

Липсата на парична размяна по време на ПБЦ се потвърждава както от кравнително малкия брой монети (при това чужди), така и от писмени сведения. През Средновековието въобще господства натуралното стопанство - повечето неща си ги правили сами. Търговията е била в ръцете на свободните градове - иначе кой феодал ще си пусне крепостните да скитат сами по света и да се надява, че ще се върнат, вместо да се реят свободни. Лихварството е било пък в ръцете на евреите, тъй като тяхната вяра не съдържала скрупули като се дават пари да не се иска лихва.

От VІІ-Хв. на Царевец е останала някоя друга землянка, но като цяло културния пласт от този период е унищожен, тъй като хълмът е бил обитаван до Освобождението.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това за затвореното натурално стопанство на българите и това,че те са подобно на ескимоси и не разбират функциите на парите и не ги използват са приказки от 1001 нощ.

Мащабното строителство на стотици църкви,вторият университет в света,крепости ,свързаната с това ин раструктура, безброй военни кампании,книжовници,керамика и т.н. и т.н. не става чрез яйца в условията на затворено натурално стопанство.Или то си е било направо средновековен български комунизъм.

Самият факт да речем,че в сведения пише например.че Византия дължи 2100 литра злато годишен данък на България показва силно развити стопански отношения в което парите имат основната си функция мярка на стойността.Като платежно средство се използват се само златни монети на базата на различен стандарт във времето.Като средство за размяна може и да учавствуват малки номинали от мед и бронз.

Въпросът е защо българската икономика се обслужва от византийското монетно обращение?Защо няма собствено монетосечене.От горното съобщение е ясно,че те не са ескимоси и не познават нуждата от парите.Какво означава това.

А че е налична изключително силна отворена икономика говори това "Над 1000 накита открити в работилници от X век.Оказва се, че в началото на X век, на десетина километра от старата столица Велики Преслав, са работили ненадминати ювелири, които са майсторили украшения за колани и ремъци, пръстени, кръстове, обеци, както и персонални печати-амулети. Предназначени са били за населението. Повечето от тях са изработени от бронз, но има и сребърни, както и позлатени. Всички са с богата растителна орнаментика. Повлияни са от византийската традиция, но са произведени у нас в големи цехове край Новосел, обяснява Бонев.

Проучени са два цеха, във всеки е имало по 3-4 работилници. Всички са били оборудвани с пещи от глина, в които средновековните специалисти са топили метала. Археолозите са попаднали на пет пещи, а преди дни открили и шеста, изградена от камъни. В нея са били създавани леярски съдове, известни като ”тигели” или ”поти”. Не са намерени калъпите, в които са създавани красивите накити, но се предполага, че майсторите, напускайки работилниците, са ги отнесли на друго място. Има идея една от откритите пещи да бъде експонирана в музейна среда.http://www.trud.bg"Или само една промяна в златния стандарт от страна на византия може да доведе до по големи вреди отколкото и най-опустошителната война.От друга страна обслужването само на военната индустрия на симеон,неговото огтромно строителство,в добавка със всички тези нови данни за произвеждане на ювелирни изделия в огромни количества за населението,керамика,кожарство и.т.н. от страна на византия ще доведе до невъзможност тя да си посреща нейните плащания.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Самият факт да речем,че в сведения пише например.че Византия дължи 2100 литра злато годишен данък на България показва силно развити стопански отношения в което парите имат основната си функция мярка на стойността.

Откъде е това сведение за 2100 литри? Никога не съм чувал за подобен данък. За кое време се отнася и по кой договор?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Откъде е това сведение за 2100 литри? Никога не съм чувал за подобен данък. За кое време се отнася и по кой договор?

Такова сведение няма в нито един извор.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител
През Средновековието натуралната размяна е играела голяма роля. Византия като наследница на Рим. империя е запазиля накои традиции, сред които паричната размяна.

Липсата на парична размяна по време на ПБЦ се потвърждава както от кравнително малкия брой монети (при това чужди), така и от писмени сведения. През Средновековието въобще господства натуралното стопанство - повечето неща си ги правили сами. Търговията е била в ръцете на свободните градове - иначе кой феодал ще си пусне крепостните да скитат сами по света и да се надява, че ще се върнат, вместо да се реят свободни. Лихварството е било пък в ръцете на евреите, тъй като тяхната вяра не съдържала скрупули като се дават пари да не се иска лихва.

От VІІ-Хв. на Царевец е останала някоя друга землянка, но като цяло културния пласт от този период е унищожен, тъй като хълмът е бил обитаван до Освобождението.

За мита за затвореното натурално стопанство на българите

Теофан, който съобщава за договора, сключен с Кормесий в 716 г, пише, че

"търгуващите в двете страни да бъдат снабдявани с грамоти и печати, а на тези, които нямат печати, да им се отнема това, което имат, и да се внесе в държавното съкровище.”

Годината е 716.Имаме лицензирани търговци,които отново споменавам е наивно да твърдим,че използват яйца или,че липсва парична размяна, господства натуралното стопанство и т.н.

Да не говорим,че от половината надписи от това време само за жълтици се говори.Да не съм голословен

Вторият Мадарски надпис

„ . . . жълтици . . . той даде . . . жълтици

архонтът . . . войници . . . архонтът

. . . гърците . . . каквото ти давах, всяка го-

дина ще давам, понеже ми

помогна . . . всяка година ще даваме и . . . ар-

хонта . . . императорът . . .

и Крумесис архонта покани . . . . архонтът . . .

като разпредели жълти-

ците започнаха. . . . това езеро . . .

направи . . . архонт . . .

развалиха договорите . . . война . . . мир (?)

тогава . . . име “

А пък Тервел из “Свидас Лексикон”: " Като напълвал сандъчета със златни и сребърни пари, раздавал ги на войниците, пръскайки с дясната си ръка злато, а с лявата – сребро"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За мита за затвореното натурално стопанство на българите

Теофан, който съобщава за договора, сключен с Кормесий в 716 г, пише, че

"търгуващите в двете страни да бъдат снабдявани с грамоти и печати, а на тези, които нямат печати, да им се отнема това, което имат, и да се внесе в държавното съкровище.”

Годината е 716.Имаме лицензирани търговци,които отново споменавам е наивно да твърдим,че използват яйца или,че липсва парична размяна, господства натуралното стопанство и т.н.

Да не говорим,че от половината надписи от това време само за жълтици се говори.Да не съм голословен

Вторият Мадарски надпис

„ . . . жълтици . . . той даде . . . жълтици

архонтът . . . войници . . . архонтът

. . . гърците . . . каквото ти давах, всяка го-

дина ще давам, понеже ми

помогна . . . всяка година ще даваме и . . . ар-

хонта . . . императорът . . .

и Крумесис архонта покани . . . . архонтът . . .

като разпредели жълти-

ците започнаха. . . . това езеро . . .

направи . . . архонт . . .

развалиха договорите . . . война . . . мир (?)

тогава . . . име “

А пък Тервел из “Свидас Лексикон”: " Като напълвал сандъчета със златни и сребърни пари, раздавал ги на войниците, пръскайки с дясната си ръка злато, а с лявата – сребро"

В договара от 716г. не се споменават монети - виж пак внимателно цитата, който си дал.

Мадарските надписи са доста ерозирали и четенето до голяма степен е условно. Да ромеите си платили кеш за помощта, която им оказали българите е и? Нищо.

Тервел е пръскал въпросните пари, къде? В Константинопол. А може би просто не е разбирал какви са тези блестящи кръгчета, които ромеите му дали и решил да ги изхвърли по най-демонстративния начин: "На, вземете си тези ненужни блестящи тенекии! Да не ме мислите за някакъв варварин, че ми пробутвате такива боклуци?! По-добре да ми бяхте дали стъклени мъниста и железни пирони или овчи кожи и крави - все полезни неща, а не тези тенекии!"

Според мирния договор от 816г., колкото и да е странно кана сюбиги Омуртаг иска в замяна на пленените ромеи не пари, а ...биволи.

А известно ли ти е колко монети от периода между 680г. и средата на ІХв. са открити в България - общо около 200 (смешно малко). По-интересното е че голяма част от нях са били продупчени, т.е. българите явно са гледали на тях като на нещо напълно нежно.

Не са ползвали пари нашите хора и това си е.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...