Отиди на
Форум "Наука"

Коментар за волжките българи и татарите


Recommended Posts

  • Потребител

Доброволно присъединяване на славяни към България в този момент има само на югозапад, но там те са подложени на много силен натиск от Византия и българската държава се явява като алтернатива за тях.

Благодаря за поста. Издирвам извори, които да споменават "доброволно присъединяване на славяни към България".

Ако някой знае такива извори, моля да ги предостави.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 447
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Наскоро четох интересен материал, че в същност точният превод от гръцки не е "седемте славянски племена", а "седемте рода" и е направо чудно как специалистите до сега не са обърнали внимание на този изключително важен факт. Може би, до скоро господстващата панславянска доктрина просто е замитала такива... подробности. На тази база, съвсем издържаното заключение е, че тези седем рода, населяващи Северна България в същност са принадлежали на едно племе или се оказва, че при идването на Аспарух, "необятното славянско море" в Северна България се състои от седем рода и северите, т.е от две славянски племена, а не от осем.

Та по повод на горния пост - при войната на Аспарух с Византия, само северите се присъединяват към българите и вземат участие в нея. За това се ползват с доверието на кана и получават много важно назначение да пазят проходите в източна Стара планина, през които е най-прекият път от юг към новозавладените български земи в Северна Добруджа (другият е по море).

Седемте рода запазват неутралитет във войната. До момента са били федерати на Византия (отново неточност в старата доктрина, която ги представя най-често като свободни от византийска власт и угнетявани от нея с "варварски" набези) и когато се появяват българите, те изчакват да видят кой ще победи. След победите на българите, канът съвсем естествено не може да има вяра на такива въртиопашки и още през 680 ги изпраща далеч на север по билото на Карпатите, за да охраняват българската граница с аварите (която в този момент е спокойна).

Иначе, въпросът за отношенията българи-славяни е наистина спорен, но е факт че до времето на кан Крум във висшата държавна власт няма славянски вождове. С новата политика на кана за разширяване на България не на юг (където са византийци и неславяни), а на северозапад, запад и югозапад (където са основно славянските маси на Балканския полуостров) славянският фактор започва да придобива все по-голямо значение за държавното управление. И политиката спрямо тях в началото си е направо завоевателна - абодритите, тимочаните, хърватите, сърбите и прочие. Доброволно присъединяване на славяни към България в този момент има само на югозапад, но там те са подложени на много силен натиск от Византия и българската държава се явява като алтернатива за тях.

Тази дискусия за броя на славянските племена в дн. Северна България през 680г. е доста стара. И леко безсмислена. Какво значение дали е имало 1 племе или 7, при положение че "племе" не е мерна единица за количество хора. Едно племе може да има 50, а може да има и 50 000 души.

За славяните от дн. Северна България няма данни нито да са били ромейски федерати до 680 г., нито да са участвали на нечия страна по време на българо-византийската война през 680г.

Също така няма данни славяни "доброволно" да се присъединявали към България. В българските войски след 680г. има славянски отреди - едната част от тях са насилствено задължени като покорено от българите население, а другите са си най-обикновени наемници.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря за поста. Издирвам извори, които да споменават "доброволно присъединяване на славяни към България".

Ако някой знае такива извори, моля да ги предостави.

Мисля, че ще има доста да чакаш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря за поста. Издирвам извори, които да споменават "доброволно присъединяване на славяни към България".

Ако някой знае такива извори, моля да ги предостави.

Под "доброволно", разбирай политически изгодно. Но дори и тук има доста неясноти и противоречия според изворите. До колкото си спомням, в някои случаи излиза според изворите (ще проверя кой беше и ще ти го цитирам нататък), че дори българска войска участва заедно с византийците при потушаване на славянски бунтове около Солун, а малко по-късно същите тези славяни са присъединени към българската държава (т.е става дума за събития от първата половина на IX век) като сега българската войска действа срещу византийците. Така че и тук всичко е въпрос на прагматични политически интереси, а не защото славяните умирали от любов към "първата славянска държава" в лицето на България. Явно е, че отношенията българи-славяни са многопластови и противоречиви, а не опростено идеалистични.

Византия също не е толкова противна за славяните, колкото се описваше до сега. Те са били против три неща във византийската доктира, ако бъдат подчинени на Византия:

1. че трябва да се подчиняват на централната власт като федерати;

2. да дават войници за непрекъснатите войни на Византия срещу всякакви навлеци, които я връхлитат;

3. да плащат данъците в пари и то не малки данъци.

С изключение на последната точка, същото искат и българите, само данъците по това време в българската държава първо са по-малки по размер и брой и второ - те са в натура.

Но дори и това не спира всички славяни да предпочетат византийсакат власт пред българската. Един от най-ярките примери е по времето на Константин V Копроним, който в средата на VIII век убеждава славяните от българските земи в Северна България и над 205 000 човека (огромна за времето си маса от хора) доброволно се изселват от там и с византийски кораби са отведени в Мала Азия, където ги заселват.

Редактирано от DendroaspisP
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Под "доброволно", разбирай политически изгодно. Но дори и тук има доста неясноти и противоречия според изворите. До колкото си спомням, в някои случаи излиза според изворите (ще проверя кой беше и ще ти го цитирам нататък), че дори българска войска участва заедно с византийците при потушаване на славянски бунтове около Солун, а малко по-късно същите тези славяни са присъединени към българската държава (т.е става дума за събития от първата половина на IX век) като сега българската войска действа срещу византийците. Така че и тук всичко е въпрос на прагматични политически интереси, а не защото славяните умирали от любов към "първата славянска държава" в лицето на България. Явно е, че отношенията българи-славяни са многопластови и противоречиви, а не опростено идеалистични.

Византия също не е толкова противна за славяните, колкото се описваше до сега. Те са били против три неща във византийската доктира, ако бъдат подчинени на Византия:

1. че трябва да се подчиняват на централната власт като федерати;

2. да дават войници за непрекъснатите войни на Византия срещу всякакви навлеци, които я връхлитат;

3. да плащат данъците в пари и то не малки данъци.

С изключение на последната точка, същото искат и българите, само данъците по това време в българската държава първо са по-малки по размер и брой и второ - те са в натура.

Но дори и това не спира всички славяни да предпочетат византийсакат власт пред българската. Един от най-ярките примери е по времето на Константин V Копроним, който в средата на VIII век убеждава славяните от българските земи в Северна България и над 205 000 човека (огромна за времето си маса от хора) доброволно се изселват от там и с византийски кораби са отведени в Мала Азия, където ги заселват.

Българите помалаг на ромеите при потушаването на бунта на смолените. Те са живели най-общо в района около Драма, а тази област никога не е била в границите на ПБЦ.

Естсвено, на славяните хич не им е дремило нито за България, нито за Византия. За тях най-добре е било да не са под ничия власт. Ама никой не ги е питал.

За въпросните 205 000 славяни, прехвърлили се в Мала Азия, няма абсолютно никакви данни от къде са дошли.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тази дискусия за броя на славянските племена в дн. Северна България през 680г. е доста стара. И леко безсмислена. Какво значение дали е имало 1 племе или 7, при положение че "племе" не е мерна единица за количество хора. Едно племе може да има 50, а може да има и 50 000 души.

Не е безсимслена. Един "род" не може да има 50 000.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не е безсимслена. Един "род" не може да има 50 000.

Като става въпрос за име, всичко е възможно. Ако племето се казва "седем рода", това не означава, че трябва да правим бакалски сметки от типа един род -максимум 1000 души, значи 7х1000=7000.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ще ни посочиш точния текст в Константин Багренородни, където пише че по долното течение на Днепър живеели славяни? :vertag:

Като ти чета абсурдните тези, имам чувството че за тебе и печенегите май ще се окажат славяни.

Жалка работа. Някой спомена, че си писал статии. За "дробсърмата" ли са били? :post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Жалка работа. Някой спомена, че си писал статии. За "дробсърмата" ли са били? :post-20645-1121105496:

Значи няма да ни посочиш, къде точно Константин Багренородни говори за славяни живеещи по долното течение на Днепър.

Вероятно никога през живота си дори не си и отварял въпросния извор. Както и който и да е извор.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По времето на Крум, Византия имат лоша вътрешна политика , и така пише в изворите, поради което се изселват Тракезийците от Мала Азия, и се заселват в България, явно в България политиката е била по-добра, и е нормално и други да са напуснали Византия по него време. Може после точно там да са заселили славяните в Мала Азия, които споменахте, но последното го предполагам естествено.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не е безсимслена. Един "род" не може да има 50 000.

КГ,

това е точно така. Колкото и да е голям родът, той не може да е повече от едно племе. Седем рода от голямо племе може да са повече едно по-малко племе (за това Ка40 е прав), защото племената са с различна численост. Отговор на този въпрос конкретно за Северна България може да даде единствено археологията.

Въпросът със славяните в Северна България, когато идва Аспарух обаче е доста по-сложен.

Спори се също така с колко славянски племена влизат в допир уногондурите (т.е българите на Аспарух). Ако се доверим на някои преводи на Теофан Изповедник, приети от официалната наука, племената са осем (съюзът на седемте племена и северите). Така го учим и в училище и с това съзнание оставаме. Съществува обаче мнение, че северите са част от съюза, т.е племената са общо седем, а не осем (ако обаче едното племе изчезва, то намалява предполагаемия брой на славяните, независимо от големината на племената в тази част на полуострова, нали?). Академик Дуйчев обявява числото седем за нереално, защото според него, то е използувано в библейския смисъл и трябва да се тълкува като "неопределено множество" - т.е не се знае в същност колко са в действителност тези племена (ако е така, явно нищо сигурно няма за реалната бройка на славяните дори и по логиката, представена от Ка40).

По-обосновано е мнението на професор Г.Цанкова-Петкова, според която преводът "седем племена" на гръцки език звучи "Епта генеас". Но никъде у Теофан не се срещало названието "генеа" в смисъл на "племе". Напротив, хронистът многократно използувал тази дума, за да обозначи с нея не "племе", а "род", "коляно", "поколение". Точно това явно са разбирали и българите, защото в надписа на хан Омуртаг думата "род" се предава с гръцкото "генеа": "Копанът Окорсис... беше от рода ("генеа") Чакарар".

За "племе" Теофан използува съвсем друга дума, а именно названието "етнос". При това положение под "Епта генеас" трябва да се разбира не "седем племена", а "седем рода". Това обаче означава нещо коренно различно - племето е едно и се състои от седем рода. Т.е Аспарух установява връзка не със седем или осем славянски племена (ако приемем, че северите също са славяни, защото има спор и по този въпрос), а само с две. Само едно нещо пречи да се приеме безрезервно това тълкуване, на което до сега никой не е направил обоснована критика - това е обстоятелството, че би се оказало, че на една огромна площ има не седем или осем племена (т.е Мизия), а само две, като едното е със седем рода. Тогава можем да разчитаме само на предположението, че това са две големи племена. когато го докаже археолгията - тогава вече ще е сигурно, че е така.

Както признават някои автори (привърженици на официалната теория) това не е никакъв сериозен аргумент, просто звучало по-логично на такава огромна територия да има седем-осем племена, а не две... :lol: :lol: :lol:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Значи няма да ни посочиш, къде точно Константин Багренородни говори за славяни живеещи по долното течение на Днепър.

Вероятно никога през живота си дори не си и отварял въпросния извор. Както и който и да е извор.

Позна. Никога през живота си не съм отварял какъвто и да е извор, защото го карам на спомени. :biggrin: Просто нямам нужда от това.

Давам ти жокер, а също и за останалите. Явно хората тук повече фантазират, отколкото пишат за историята:

Константин Багрянородни "За управлението на империята", Глава 9.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Позна. Никога през живота си не съм отварял какъвто и да е извор, защото го карам на спомени. :biggrin: Просто нямам нужда от това.

Давам ти жокер, а също и за останалите. Явно хората тук повече фантазират, отколкото пишат за историята:

Константин Багрянородни "За управлението на империята", Глава 9.

И какво пише там, я да видим :book:

9. О росах[1], отправляющихся с моноксилами[2] из Росии[3] в Константинополь (Наверх)

[Да будет известно], что приходящие из внешней Росии[4] в Константинополь моноксилы являются[5] одни из Немогарда[6], в котором сидел[7] Сфендослав[8], сын Ингора[9], архонта Росии[10], а другие из крепости Милиниски", из Телиуцы[12], Чернигоги" и из Вусеграда[14]. Итак, все они спускаются рекою Днепр[15] и сходятся в крепости Киоава[16], называемой Самватас[17]. Славяне же, их пактиоты[18], а именно: кривитеины[19], лендзанины[20] и прочие Славинии[21] - рубят в своих горах[22] моноксилы во время зимы и, снарядив их, с наступлением весны, когда растает лед, вводят в находящиеся по соседству водоемы. Так как эти [водоемы] впадают в реку Днепр, то и они из тамошних [мест] входят в эту самую реку и отправляются в Киову. Их вытаскивают для [оснастки] и продают росам. росы же, купив одни эти долбленки и разобрав свои старые моно-ксилы, переносят с тех на эти весла, уключины и прочее убранство... снаряжают их". И в июне месяце[24], двигаясь по реке Днепр, они спускаются в Витичеву[25], которая является крепостью-пактиотом росов, и, собравшись там в течение двух-трех дней, пока соединятся все моноксилы[26], тогда отправляются в путь и спускаются по названной реке Днепр[27]. Прежде всего они приходят к первому порогу28, нарекаемому Эссупи, что означает по-росски и по-славянски "Не спи"[29]. Порог [этот] столь же узок, как пространство циканистирия[30], а посередине его имеются обрывистые высокие скалы, торчащие наподобие островков. Поэтому набегающая и приливающая к ним вода, низвергаясь оттуда вниз, издает громкий страшный гул. Ввиду этого росы не осмеливаются проходить между скалами, но, причалив поблизости и высадив людей на сушу, а прочие вещи оставив в моноксилах, затем нагие, ощупывая своими ногами [дно, волокут их][31], чтобы не натолкнуться на какой-либо камень. Так они делают, одни у носа, другие посередине, а третьи у кормы, толкая[32] [ее] шестами, и с крайней осторожностью они минуют этот первый порог по изгибу у берега реки. Когда они пройдут этот первый порог, то снова, забрав с суши прочих, отплывают и приходят к другому порогу, называемому по-росски Улворси, а по-славянски Острову нипрах, что значит "Островок порога"[33]. Он подобен первому, тяжек и трудно проходим. И вновь, высадив людей, они проводят моноксилы, как и прежде. Подобным же образом минуют они и третий порог, называемый Геландри, что по-славянски означает "Шум порога"[34], а затем так же - четвертый порог, огромный, нарекаемый по-росски Аифор, по-славянски же Неасит, так как в камнях порога гнездятся пеликаны[35]. Итак, у этого порога все причаливают к земле носами вперед, с ними выходят назначенные для несения стражи мужи и удаляются. Они неусыпно несут стражу из-за пачина китов[36]. А прочие, взяв вещи, которые были у них в моноксилах[37], проводят рабов[38] в цепях по суше на протяжении шести миль[39], пока не минуют порог. Затем также одни волоком, другие на плечах, переправив свои моноксилы по ею сторону порога, столкнув их в реку и внеся груз, входят сами и снова отплывают. Подступив же к пятому порогу, называемому по-росски Варуфорос, а по-славянски Вулнипрах[40], ибо он образует большую заводь[41], и переправив опять по излучинам реки свои моноксилы, как на первом и на втором пороге, они достигают шестого порога, называемого по-росски Леанди, а по-славянски Веручи, что означает "Кипение воды"[42], и преодолевают его подобным же образом. От него они отплывают к седьмому порогу, называемому по-росски Струкун, а по-славянски Напрези, что переводится как "Малый порог"[43]. Затем достигают так называемой переправы Крария[44], через которую переправляются херсониты, [идя] из Росии[45], и пачинакиты[46] на пути к Херсону[47]. Эта переправа имеет ширину ипподрома[48], а длину, с низа до того [места], где высовываются подводные скалы[49], - насколько пролетит стрела пустившего ее отсюда дотуда. Ввиду чего к этому месту спускаются пачинакиты и воюют против росов[50]. После того как пройдено это место, они достигают острова, называемого Св. Григорий[51]. На этом острове они совершают свои жертвоприношения, так как там стоит громадный дуб: приносят в жертву живых петухов, укрепляют они и стрелы вокруг [дуба], а другие - кусочки хлеба, мясо и что имеет каждый, как велит их обычай. Бросают они и жребий о петухах: или зарезать их, или съесть, или отпустить их живыми[52]. От этого острова росы не боятся пачинакита[53], пока не окажутся в реке Селина[54]. Затем, продвигаясь таким образом от [этого острова] до четырех дней, они плывут, пока не достигают залива реки, являющегося устьем, в котором лежит остров Св. Эферий. Когда они достигают этого острова, то дают там себе отдых до двух-трех дней. И снова они переоснащают свои моноксилы всем тем нужным, чего им недостает: парусами, мачтами, кормилами, которые они доставили [с собой]. Так как устье этой реки является, как сказано, заливом и простирается вплоть до моря, а в море лежит остров Св. Эферий, оттуда они отправляются к реке Днестр и, найдя там убежище, вновь там отдыхают[55]. Когда же наступит благоприятная погода, отчалив, дни приходят в реку, называемую Аспрос[56], и, подобным же образом отдохнувши и там, снова отправляются в путь и приходят в Селину, в так называемый рукав реки Дунай. Пока они не минуют реку Селина, рядом с ними следуют пачинакиты. И если море, как это часто бывает, выбросит моноксил на сушу, то все [прочие] причаливают, чтобы вместе противостоять пачинакитам. От Селины же они не боятся никого, но, вступив в землю Булгарии, входят в устье Дуная[57]. От Дуная они прибывают в Конопу[58], а от Конопы - в Констанцию[59]... к реке Варна[60]; от Варны же приходят к реке Дичина". Все это относится к земле Булгарии[62]. От Дичины они достигают области Месемврии" - тех мест, где завершается их мучительное и страшное, невыносимое и тяжкое плавание. Зимний же и суровый образ жизни тех самых росов таков. Когда наступит ноябрь месяц, тотчас их архонты[64] выходят со всеми росами[65] из Киава и отправляются в полюдия, что именуется "кружением"[66], а именно - в Славинии вервианов[67], другувитов[68], кривичей[69], севериев[70] и прочих славян[71], которые являются пактиотами росов[72]. Кормясь[73] там в течение всей зимы, они снова, начиная с апреля[74], когда растает лед на реке Днепр, возвращаются в Киав. Потом так же, как было рассказано, взяв свои моноксилы, они оснащают [их] и отправляются в Романию[75]. [Знай], что узы могут воевать с пачинакитами[76

От посочения текст се вижда единствено, че праговете имат руски и славянски имена. Обаче, кои живеят в земите по долното течение на Днепър - печенегите.

Ти наистина чел ли си въпросния извор? Ако решиш да го прочетеш, обърни внимание и на това:

"От понизовья реки Дунай, против Дистры[20], начинается Пачинакия[21]. Их места расселения простираются вплоть до Саркела, крепости хазар, которой стоят триста таксеотов..."

а може и на гл. 8.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

КГ,

това е точно така. Колкото и да е голям родът, той не може да е повече от едно племе. Седем рода от голямо племе може да са повече едно по-малко племе (за това Ка40 е прав), защото племената са с различна численост. Отговор на този въпрос конкретно за Северна България може да даде единствено археологията.

Въпросът със славяните в Северна България, когато идва Аспарух обаче е доста по-сложен.

Спори се също така с колко славянски племена влизат в допир уногондурите (т.е българите на Аспарух). Ако се доверим на някои преводи на Теофан Изповедник, приети от официалната наука, племената са осем (съюзът на седемте племена и северите). Така го учим и в училище и с това съзнание оставаме. Съществува обаче мнение, че северите са част от съюза, т.е племената са общо седем, а не осем (ако обаче едното племе изчезва, то намалява предполагаемия брой на славяните, независимо от големината на племената в тази част на полуострова, нали?). Академик Дуйчев обявява числото седем за нереално, защото според него, то е използувано в библейския смисъл и трябва да се тълкува като "неопределено множество" - т.е не се знае в същност колко са в действителност тези племена (ако е така, явно нищо сигурно няма за реалната бройка на славяните дори и по логиката, представена от Ка40).

По-обосновано е мнението на професор Г.Цанкова-Петкова, според която преводът "седем племена" на гръцки език звучи "Епта генеас". Но никъде у Теофан не се срещало названието "генеа" в смисъл на "племе". Напротив, хронистът многократно използувал тази дума, за да обозначи с нея не "племе", а "род", "коляно", "поколение". Точно това явно са разбирали и българите, защото в надписа на хан Омуртаг думата "род" се предава с гръцкото "генеа": "Копанът Окорсис... беше от рода ("генеа") Чакарар".

За "племе" Теофан използува съвсем друга дума, а именно названието "етнос". При това положение под "Епта генеас" трябва да се разбира не "седем племена", а "седем рода". Това обаче означава нещо коренно различно - племето е едно и се състои от седем рода. Т.е Аспарух установява връзка не със седем или осем славянски племена (ако приемем, че северите също са славяни, защото има спор и по този въпрос), а само с две. Само едно нещо пречи да се приеме безрезервно това тълкуване, на което до сега никой не е направил обоснована критика - това е обстоятелството, че би се оказало, че на една огромна площ има не седем или осем племена (т.е Мизия), а само две, като едното е със седем рода. Тогава можем да разчитаме само на предположението, че това са две големи племена. когато го докаже археолгията - тогава вече ще е сигурно, че е така.

Както признават някои автори (привърженици на официалната теория) това не е никакъв сериозен аргумент, просто звучало по-логично на такава огромна територия да има седем-осем племена, а не две... :lol: :lol: :lol:

Да... И то ако северите са славяни, което, както разбирам, също е спорен въпрос.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хърс страда от болезнената налудност да се заяжда за всяко нещо, разбираемо е отношението му, вербалното нападение е защитнят му рефлекс срещу невежеството и незнанието! И Прицак го отнесе - мир на праха му! И Коцето с Багреницата не е знаел какво е писал!

Но отново отклонение от темата - къде са волжките българи и докога съществуват! Това е въпроса. Айде народе давай мнения? :laugh:

А бе панславянин защо си избрал алански ник?

Редактирано от Щекн Ичр
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Жалка работа. Някой спомена, че си писал статии. За "дробсърмата" ли са били? :post-20645-1121105496:

Хърс страда от болезнената налудност да се заяжда за всяко нещо, разбираемо е отношението му, вербалното нападение е защитнят му рефлекс срещу невежеството и незнанието! И Прицак го отнесе - мир на праха му! И Коцето с Багреницата не е знаел какво е писал!

Но отново отклонение от темата - къде са волжките българи и докога съществуват! Това е въпроса. Айде народе давай мнения? :laugh:

А бе панславянин защо си избрал алански ник?

Момчета, успокойте топката. hmmm.gif

По темата. Въпросът докога е имало волжки българи със сигурност не само тук, но и изобщо няма да намери категоричен отговор. Твърде много политика, твърде много претенции. Лично за мен повече интерес предизвиква въпросът откога съществува Волжка България и откога насетне може да се говори за волжки българи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Както знаем сарматите като идват в Европа разбиват скитите и ги изтласкват на запад, но същевременно сарматите говорели на развален скитски.

Тоя развален скитски вероятно е източно индо-иранско наречие(авестийско, сакско, българско, сарматско, согдианско), а скитският/сколотският е северно индо-иранско наречие(славянско)

Интересно. Уникално!

1. Давай изворите за сармати говорели развален скитски.

2. Дай да определим, какво е "северно индо-иранско наречие(славянско)"...

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересно. Уникално!

1. Давай изворите за сармати говорели развален скитски.

2. Дай да определим, какво е "северно индо-иранско наречие(славянско)"...

Един скит разказал на Херодот, че Сарматите говорят на развален скитски език. От тук Херодот започва да говори, че Сарматите са скитско племе, тъй като говорят на скитски език, но на друг диалект - развален скитски!

Северното индо-иранско наречие е по-скоро Северозападния арийски диалект говорен от сколотите. Югоизточните арийски диалекти са използвани от индо-ариите, а Югозападните диалекти от Персите. Североизточните диалекти на древния арийски език са наричани източно-ирански.

Използването на термина индо-ирански езици е с цел да се избегне стресирането на хората имащи фобия към названието Арии. Преди 2500 години обаче в Централна Азия и Индия са нямали такава фобия и са се самоназовавали с това име.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Северното индо-иранско наречие е по-скоро Северозападния арийски диалект говорен от сколотите. Югоизточните арийски диалекти са използвани от индо-ариите, а Югозападните диалекти от Персите. Североизточните диалекти на древния арийски език са наричани източно-ирански.

Използването на термина индо-ирански езици е с цел да се избегне стресирането на хората имащи фобия към названието Арии. Преди 2500 години обаче в Централна Азия и Индия са нямали такава фобия и са се самоназовавали с това име.

И къде вместваш славяните в горните обяснения?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И къде вместваш славяните в горните обяснения?

Европейските Скити били наречани така от гърците. Самите те се самоназовавали Сколоти! По късно гърците се корегирали и почнали да им викат Скловени.

Царя на Волжка България управлявал Скловени-Българи:

"Ибн Фадлан - Пътешествие до Волжска България

Когато бяхме при царя на славяните(Сколотите), към които се бяхме запътили, намиращ се на разстояние 2 дни и 1 нощ път, той изпрати да ни посрещнат негови васали заедно с децата и братята им. Те ни посрещнаха с хляб, месо и просо и тръгнаха с нас.

Когато бяхме на разстояние 2 фарсаха [1 фарсах=5760 м] той сам ни посрещна. Когато ни съзря, слезе от коня, поклони се и благодари на Аллаха великия и могъщия. В ръкава му повидимому имаше дирхами, които той разпръсна върху нас. Разпъна за нас юрти, в които отседнахме.

...Като мина известно време, той изпрати да ни повикат, ние влязахме при него, в юртата му. Царете бяха наредени от дясната му страна, а нас покани да седнем отляво. По същото време синовете му бяха приседнали пред него. Самият той беше на трона, покрит с византийски брокат. Повели да бъде подадена и трапезата с ястията. Когато я сложиха, на нея имаше само печено месо. Той първи започна, взе нож и отряза парче, изяде го и после второ и трето...

...Никой, освен самия цар, не вземаше нищо от масата му, а когато той [царят] приключи с храненето, всеки един от останалите вземаше и отнасяше в жилището си остатъците от храната. Докато се хранехме, царят нареди да ни поднесат напитка от мед [медовина], по тяхному тя се наричаше "ас-суджув", приготвена същия ден или същата нощ. Изпи една чаша, стана, като се изправи в цял ръст, ни каза: "В това се състои моята веселба [веселие] и почит за повелителя на правоверните, нека Аллах да продължи престоя му на този свят." С него станаха и четиримата царе и челядта му, последвахме ги и ние, поклонихме се три пъти и се отдалечихме.

...До нашето идване на минбара му вече оповестяваха неговата хутба: "О, Аллах! Запази в благоденствие цар Балтауар - царя на българите."...

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Европейските Скити били наречани така от гърците. Самите те се самоназовавали Сколоти! По късно гърците се корегирали и почнали да им викат Скловени.

1. Някои владетел на "европеиските скити" би ли могъл да посочиш?

2. Коя е столицата на "европейските скити"

3. През кои векове съществуват като държава?

4. Славяните сравнително късно се появяват в района, едва през 4 век, така че не са един и същ народ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

1. Някои владетел на "европеиските скити" би ли могъл да посочиш?

2. Коя е столицата на "европейските скити"

3. През кои векове съществуват като държава?

4. Славяните сравнително късно се появяват в района, едва през 4 век, така че не са един и същ народ.

1. Владетел или по-скоро кмет-градоначалник е въпросния скит който е говорил с Херодот.

2. Града който е управлявал можем да приемем за столица.

3. Термина Държава не е валиден за вековете през които скитите са споменавани с това име. По удачен е термина Племе. Скитските племена не са били единни.

4. Славяните като термин и название на племена се появяват късно. Племената и народите на дядовците, пра-дядовците и пра-пра-дядовците им обаче са носили други имена!

Ибн Фадлан нарича волжките българи - Сакалиби, което е много близко до Скловени и Склолоти. Корена е Склб/Склв/Слв!

В Именника на българските владетели, календарните термини са чужди (календарни), останалите думи са старобългарски-сакалибски-скитски!

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ибн Фадлан нарича волжките българи - Сакалиби, което е много близко до Скловени и Склолоти. Корена е Склб/Склв/Слв!

Да смятаме ли, че Ибн Фадлан смята волжките българи за славяни?

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да смятаме ли, че Ибн Фадлан смята волжките българи за славяни?

Волжките българи са си българи. Основно са говорели на старобългарски. По-късно там отиват много кипчаки, а когато идват татарите славянофоните-българи предпочитат да отидат в Русия. По-голяма част от българите остават при кипчаките и татарите, като съответно с тях остават и източно-средиземноморските им гени.

Така, въпросът дали волжки българи = славяни, е твърде кратък и ненаучен. :shades:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Волжките българи са си българи. Основно са говорели на старобългарски.

И какво да разбираме под "старобългарски" език коментирайки волжските българи? Какъв е този език?

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...