Отиди на
Форум "Наука"

Кан Крум - 1197 от победата при Върбишкия проход


Recommended Posts

  • Потребители

На 26 юли 811 г., призори, българските войски, предвождани от кан Крум, нанасят пълен погром на византийската войска в сражението при Върбишкия проход. В сражението загива византийския император Никифор І Геник заедно със своите военачалници. След битката Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на кол. След това, пак по негова заповед, черепът на императора е обкован със сребро. С него Крум пие наздравица в чест на своята победа.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 134
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Модератор История

Не искам за да се заяждам но откъде се прави извода че битката е във Върбишкия проход?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Не искам за да се заяждам но откъде се прави извода че битката е във Върбишкия проход?

Битката между хан Крум се е състояла в прохода Суки "Траянови врата" и войниците са бягали на изток към Загорово (дн. гр. Септември). Тук войниците на Никифор са затъвали в блатата около река Марица. Битката е описана с големи подробности в "Книги Макавейски" от Библията:

Нека по същият начин да видим и още една битка на Крум срещу византийците, в която намира смъртта си имрератор Никифор. Пак ще ползвам Българска военна история, защото и тука сравнението е необходимо:

“След събитията през 809 г. отношенията между Византия и България ставали все по-напрегнати. Колонизаторската политика на Никифор І допринесла за тяхното влошаване. През 810 г. императорът преселил гърци от Мала Азия в Славиниите, т. Е. В онези области от Балканския полуостров, които били плътно заселени със славяни. От своя страна славянските племена – най-вече в Тракия и Македония – виждали в лицето на славянобългарската държава опора на своята свобода и независимост и проявявали стремеж да установят връзки с нея за съвместна борба срещу империята.

Византийското правителство, което считало България за виновник за славянските вълнения, се готвело за решителна разправа с нея. Никифор І Геник извършил важни реформи с цел да увеличи боеспособността на войската. Той наредил службата на стратиотите да се изпълнява и от бедни жители, т. Е. От токиви лица, които не притежавали необходимия имотен ценз на стойност четири литра злато съгласно със съществуващите правила за стратиотския институт. За да могат тези нови войници да се въоражават, наредено било издръжката им да се поеме от техните съобщници, които били натоварени с допълнителен данък. С тази реформа се постигнало значително увеличение на числеността на войската.

В началото на ІХ в. На Балканския полуостров били създадени и нови теми: Македония, която обхващала главно Източна Тракия, Дирахион (Драчка), Солунска и Пелопонеска.

Никифор І предприел и финансови мероприятия, които имали за цел да увеличат приходите на фиска и да подобрят икономическото състояние на империята. Той сложил ръка върху част от манастирските и църковните имущества и увеличил данъците, с което засегнал интересите на различни слоеве от населението и създал настроения против себе си.

За похода срещу България никифор вдигнал на бойна нога войските както от малоазиатските, така и от европейските теми на империята. Той взел със себе си и гвардията, като включил в нея и 15-годишни младежи. Все с цел да увеличи числеността на войските си, както твърди Теофан, повел и мнозина бедняци, въоражени на своя страна с прашки и криваци.

Византийската армия наброявала около 60 000 души – огромна за онова време въоражена сила.”

Пак според традиционната ни история Никифор се насочил с тази армия от крепостта Маркели на север и преминал Стара планина през Ришкия, Върбишкия и Айтоския проход. Там превзели столицата на Крум Плиска, според едни наши историци:

“Хан Крум решил да изостави столицата (едно смело решение за онази епоха, когато се смятало, че падането на столицата решава съдбата на държавата), за да спаси армията и я подготви за решителния удар. Византийските войски нахлули в Плиска и се отдали на грабежи и пиянски оргии: “Като разтворил и неговите изби с вино, той раздавал на всички свои люде да пият до насита.”

Някои автори като проф. Д. Милетич (Министерски сборник. Т. ІV, с. 138), В. Аврамов (Юбилеен сборник Плиска – Преслав. Ч. І. С., 1929, с. 54 сл.), Юр. Венедиктов (Поражението на императора Никифора в 811 г. – Българска военна мисъл, 1939, кн. VІІІ, ІХ, Х, с. 9 сл), Вл. Кецкаров (Войни на българите в Тракия 689 – 972 г. С., 1940, с. 165) и др., потдържат становището, че византийските войски не са влизали в Плиска, но то е съвсем несъстоятелно, като се има пред вид текстът на Анонимния ватикански разказ, където се казва: “И тъй, като влязъл в резиденцията на Крум, той преровил неговите съкровища и намерил твърде богата плячка. Той започнал да разпределя на войските си по списък (медни монети), одежди и други различни неща... Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата от поставени едно до друго дървета.”

...Византийците вършели големи жестокости, засвидетелствувани почти във всички извори. В Анонимния ватикански разказ се отбелязва:

“И тъй войската , като намерила удобен случай, разграбвала

безпощадно, опожарявала непожънатите още ниви, прерязвала жилите на воловете и одирала ремъци от слабините им – а животните мучели със силен глас и издъхвали, - изколвала овцете и свинете...”

Теофан допълва:

“Той (императорът – б. н.) заповядал да избиват безжалостно безсловестните животни, децата-кърмачета и хора от всички възрасти.” Потресаващ е разказът на Михаил Сирийски:

“Неговата жестокост (на императорът – б. н.) достигнала дотам, че карал да донасят малките деца, хвърлял ги на земята и карал да минават отгоре върху тях с дикани за вършеене на жито.”

На върха на своя триумф неочаквано Никифор напуснал Плиска. Обяснението за това негово решение обикновено се търси в следния израз на Анонимния ватикански разказ:

“Той (императорът – б. н.) преминал през средата на България, желаейки да стигне до Сердика.”

И тук официалната ни история продължава в сферата на предположенията и праща Никифор във Върбишкия проход, където той намира гибелта си. Излиза, че армията на Никифор идва от Константинопол, преминава през Одрин и там завива на север към Маркели. Преминава Стара планина за да може да завземе столицата на българите, които според съвремените ни историци се е намирала в Плиска по онова време. Дали е така, ще можем да проверим в книги Макавейски, защото този извор за българската история е останал независим и сравнително нередактиран няколко стотин години.

“Когато пък Алким (Михаил) видя, че Иуда (Крум) и ония, които се намираха с него, се усилиха, и разбра, че не може им противостоя, върна се при царя и жестоко ги обвини. Тогава царят изпрати Никанора – (Никифор Геник), едного от своите славни вождове, ненавистник, и враждебник на Израиля, и му заповяда да изтреби тоя народ. Никанор, като дойде в Иерусалим – (Пловдив) с голяма войска, прати коварно до Иуда и до братята му миролюбиво предложение: “да няма война между мене и вас; аз ще вляза с малцина люде, за да видя вашите деца смиром”. И дойде при Иуда, и се поздравиха един друг миролюбиво; а между това войници бяха приготвени да хванат Иуда. Иуда узна , че той е дошъл при него с коварство, заради това се уплаши от него и не искаше вече да види лицето му. Когато Никанор (Никифор) узна , че намерението му е открито, излезе против Иуда на сражение близо до Хафарсалама (Бела Хисара). И паднаха от ония, които бяха с Никанора, около пет хиляди мъже , а останалите избягаха в Давидовия град (крепостта в Стария град на Пловдив). След това Никанор възлезе на планина Сион (Цепина); и излязоха из светилището някои свещеници и старейшини на народа да го поздравят миролюбиво и да му покажат всесъжението, което се принася за царя. Но той им се присмя , наруга ги и ги оскверни, говори високомерно, и, като се закле гневно, каза: “ако сега не бъде предаден Иуда и войската му в мои ръце, то, кога се върна благополучно, ще изгоря тоя Дом” ; и отиде си много разгневен. А свещениците влязоха и застанаха пред лицето на жертвеника и на храма, заплакаха и казаха: “Ти, Господи, избра тоя Дом, за да се нарича на Твое име и да бъде той дом на молитва и моление за Твоя народ. Отмъсти на тоя човек и на войската му, и нека паднат те от меч; спомни си злите им хули и не ги оставяй за по-дълго”. И излезе Никанор от Иерусалим (Пловдив) и се разположи на стан при Веторон (Ветрен), и дойде при него сирийска (царска, сръбска, руска) войска. А Иуда с три хиляди мъже се разположи на стан при Адас; и помоли се Иуда и каза: “Господи! Като пратените от асирийския цар произнасяха зли хули, дойде Твоят Ангел и уби от тях сто осемдесет и пет хиляди. Тъй сломи сега пред нас туй пълчище, за да познаят другите, че те произнасяха хула върху Твоите светини, и съди ги според злобата им”. И влязоха войските в сражение в тринайсетия ден на месец адар (март), и разбита биде войската на Никанора (Никифор); и той пръв падна в сражението. Когато пък войниците му видяха, че Никанор (Никифор) падна, те хвърлиха оръжието си и удариха на бяг. И гониха ги израилтяните цял ден, от Адас чак до Газира (Загорово), и тръбиха след тях с вестителни тръби. И излизаха от всички околни иудейски селища и ги заграждаха, - и те , като се обръщаха към ония, които ги гонеха, всички паднаха от меч, и не остана ни един от тях. И взеха иудеите плячката им и награбеното от тях, отсякоха главата на Никанора и дясната му ръка, която той гордо бе простирал, донесоха ги и окачиха пред Иерусалим. Народът се твърде радваше и прекара оня ден като ден на голямо веселие; и наредиха да празнуват ежегодно тоя ден на тринайсети адар. И успоко била и се Иудейската земя за някое време. ”

А ето и още един по-подробен вариант на войната на Никифор срещу българите:

“След три години дойде слух до Иуда и до ония, що бяха с него, че Димитрий, Селевков син, доплувал до Триполското пристанище със силна войска, сухопътна и морска, и, като превзел страната, убил Антиоха и настойника му Лисия. А някой си Алким (Михаил), който по-преди бил първосвещеник, но който през смутните времена доброволно се осквернил, като размислил, че за него няма никак спасение и достъп до свещения жертвеник, в сто петдесет и първата година дойде при цар Димитрия, донесе му златен венец и палма, а още и маслинени клончета, които се смятаха за принадлежности на храма; в тоя ден Алким нищо не предприе. А щом улучи време, благоприятно за безумния му замисъл, когато бе повикан от Димитрия в събранието на съвета и попитан, в какво разположение и настроение се намират иудеите, той отговори на това: "тъй наречените иудеи асидеи, чийто вожд е Иуда Макавей, поддържат война и дигат бунтове, като не дават на царството да достигне благосъстояние. Затова аз, лишен от честта на дедите ми, сиреч от свещеноначалство, дойдох сега тука,

първо, защото искрено милея за това, що е царево, и второ, защото имам предвид моите съграждани; и наистина, от безразсъдъка на тия люде немалко страда целият наш народ. А ти, царю, след като узна за всичко това, погрижи се за страната и за угнетения наш род според достъпното за всички твое човеколюбие: докле има Иуда, не може да има мир". Когато изказа това, другите съветници, които имаха неприязън към Иуда, още повече възбудиха Димитрия. Той веднага повика Никанора, под чиято ръка бяха слоновете, и, като го назначи за военачалник в Иудея, проводи го със заповед да погуби Иуда, да разпръсне съучастниците му, а пък Алкима да постави за първосвещеник на великия храм. Тогава езичниците, които бяха побягнали из Иудея от Иуда, на тълпи се събираха при Никанора, гледайки на злочестията и неволите иудейски като на свое благоденствие. А иудеите, като чуха за Никаноровия поход и за присъединяването към него на езичниците, посипаха си с пръст главите и се молеха Ономува, Който е определил довека Своя народ и винаги явно защищавал Своя дял. По заповед на своя вожд те бързо се дигнаха оттам и се срещнаха с тях при село Десау. Симон, брат Иудин, излезе на бой с Никанора, но скоро, поради внезапно нападение от неприятелите, претърпя леко поражение. Впрочем Никанор, като чу колко храбри и колко смели в битките за отечеството са ония, които бяха с Иуда, побоя се да реши делото чрез кръвопролитие; затова той прати Посидония, Теодота и Мататия да сключат с иудеите мир. След дълго разсъждение върху това и, след като вождът съобщи за това на народа, всички проявиха единодушие и се съгласиха за спогодба. Те определиха ден, в който трябваше да се съберат насаме; и, когато денят дойде, поставиха за всекиго особено седалище. А Иуда постави на сгодни места въоръжени люде да бъдат готови, да не би от страна на неприятелите внезапно да последва някакво злодейство. Съвещанието стана мирно. Никанор престоя в Иерусалим няколко време, без да стори нещо лошо, и разпусна събрания народ. Той постоянно имаше Иуда със себе си и беше душевно разположен към тоя мъж:

убеди го да се ожени, за да има деца. Иуда се ожени, успокои се и се наслаждаваше на живота, Алким пък, като гледаше взаимното им разположение и сключения помежду им съюз, окопити се, отиде при Димитрия и каза, че Никанор има враждебни към царството намерения, защото назначил Иуда, зломишленик на царството, за свой приемник. Царят, разгневен и раздразнен от клеветите на тоя злодей, писа на Никанора, че е твърде недоволен от такъв договор, и поръча да изпратят веднага Макавея окован в Антиохия. Като узна това Никанор, смути се; той беше огорчен, задето трябваше да отблъсне установения съюз с един човек, който не беше сторил нищо несправедливо. Но понеже не биваше да се противи на царя, той дебнеше удобен случай да изпълни това с хитрост. А Макавей, като забеляза, че Никанор почна да се отнася с него по-строго и в обикновените срещи стана по-груб, и като заключи, че не от добро иде тая грубост, събра немалък брой от намиращите се при него и се скри от Никанора. Когато последният узна, че Иуда изкусно го надхитрил, отиде във великия и свет храм, когато свещениците принасяха установените жертви, и заповяда да му предадат тоя мъж. А когато те с клетва твърдяха, че не знаят, де се намира оня, когото търси, той протегна дясна ръка към храма, закле се и каза: "ако не ми дадете Иуда вързан, тоя храм Божий ще сравня със земята, ще разоря жертвеника и ще въздигна тука славен храм на Диониса". Каза това и си отиде. А свещениците, простирайки ръце към небето, молеха всякогашния Защитник на нашия народ и думаха: "Ти, Господи, Който от нищо нямаш нужда, си благоволил тоя храм да бъде място за Твое обитаване помежду ни. И сега, Светий Господи на всяка светиня, запази навеки неосквернен тоя недавна очистен дом и затвори неправедните уста". На Никанора посочиха някого си Разиса от иерусалимските старейшини като приятел на гражданите, който имаше твърде добра слава и за своето доброжелателство биде наречен баща на иудеите; в предишните смутни времена той беше откъм страната на иудейството и от все сърце даваше за иудейството и тяло и душа. Никанор, като желаеше да покаже, каква омраза питае против иудеите, прати повече от петстотин войници да го хванат, понеже мислеше, че, като го залови, ще им причини нещастие. А когато тълпата щеше да превземе кулата и насиляше дворните врата, когато вече бе заповядано да донесат огън, за да запалят вратата, той, намирайки се в неизбежна опасност да бъде хванат, се прободе с меч, като предпочиташе доблестно да умре, нежели да падне в ръце на беззаконници и недостойно да обезчести благородството си. Но, понеже ударът от бързина излезе несполучлив, а тълпите вече се вмъкваха във вратата, той се затече смело на стената и храбро се хвърли от нея върху тълпата народ. А когато стоещите бързо се отместиха, и остана празно пространство, той падна помежду им в средата. Дишайки още и пламнал от негодуване, без да гледа кръвта, която се лееше като ручей, и тежките рани, той стана и, като потърча през тълпата народ, спря се на една стръмна скала. Когато вече съвсем му изтичаше кръвта, той си изтръгна вътрешностите, сграбчи ги с две ръце и ги хвърли в тълпата, молейки Господаря на живота и духа пак да му даде живот и дишане; така свърши той живота си.

Като се научи Никанор, че людете на Иуда се намират в Самарийската страна, той намисли, без да се излага на опасност, да ги нападне в съботен ден. А когато иудеите, които принудени го придружаваха, казваха: "не ги погубвай тъй жестоко и безчовечно, въздай чест на деня, осветен от Всевидещия", - тоя нечестивец попита: "нима има Владика на небето, Който е заповядал да се празнува съботен ден?"

И когато те отговориха: "има жив Господ, Владика Небесни, Който е заповядал да се почита седмият ден", - той каза: "аз пък съм земен господар, който заповядва да се вземе оръжие и да се изпълни царската служба". При все това той не успя да изпълни своя престъпен кроеж.

Надигайки се с голяма гордост, Никанор мислеше да удържи всеобща победа над ония, що бяха с Иуда. А Макавей не преставаше да се надява с увереност, че ще получи помощ от Господа. Той убеждаваше ония, що бяха с него, да се не плашат от нападението на езичниците, а като си спомнят оказаната им по-рано от небето помощ, и сега да чакат за себе си победа и помощ от Вседържителя. Утешавайки ги с обещанията на закона и на пророците, припомняйки им подвизите, що са те извършили, той ги одушеви с храброст. Като възбуждаше духа им, той ги убеждаваше, посочвайки им вероломството на езичниците и нарушената от тях клетва. Той въоръжи всекиго не толкова с яки щитове и копия, колкото с убедителни добри думи, и при това зарадва всички, като им разказа един твърде за вярване сън. Съновидението му беше такова: той видял Ония, бивш първосвещеник, мъж честен и добър, почтен на вид, кротък по нрав, сладкодумен, който от детинство бе ревностно усвоил всичко, що досягаше добродетелта, - видял го, че с прострени ръце се моли за целия народ иудейски. След това се явил друг мъж, украсен със седини и блясък, обкръжен с чудно и необикновено величие. И Ония казал: "този е братолюбецът Иеремия, пророк Божий, който се много моли за народа и за светия град". Тогава Иеремия протегнал дясна ръка и дал на Иуда златен меч и, като го подавал, казал: "вземи тоя свет меч, дар от Бога; с него ще сломиш враговете". Утешени с тия толкова добри думи на Иуда, които можеха да възбуждат към мъжество и да укрепяват сърцата на младите, иудеите решиха да се не разполагат на стан, а смело да нападнат и, като влязат в битка с пълна храброст, да решат делото, защото градът и светинята и храмът се намираха в опасност. Борбата за жени и деца, за братя и роднини им се струваше по-маловажна работа; най-много и предимно се бояха за светия храм. Ония, които останаха в града, тъй също немалко се безпокояха; те се тревожеха поради битката, която щеше да стане на полето. И тъй, когато всички чакаха, че приближава решението на делото, когато неприятелите се съединиха и войската беше наредена, когато слоновете бяха наместени на съответните места и конницата разположена от двете страни, - Макавей, като видя приближаването на многобройна войска, пъстротата на приготвеното оръжие, свирепите зверове, дигна ръце към небето и викаше Господа, Който прави чудеса и всичко вижда, знаейки, че не с оръжие се одържа победа, а Сам Оня, според както Му е угодно, дарува победа на достойните. В молитвата си говореше тъй: "Ти, Господи, при иудейския цар Езекия прати Ангел, - и той порази от полка Сенахиримов сто осемдесет и пет хиляди. И сега, Господи на небесата, прати добрия Ангел пред нас за страх и трепет на вразите. Със силната Твоя мишца да бъдат поразени ония, които са дошли с хулене върху светия Твой народ". С това той свърши. Ония, що бяха с Никанора, вървяха с тръбен звук и викове; а ония, що бяха с Иуда, с молитва на уста влизаха в битка с неприятелите. Сражавайки се с ръце и молейки се Богу от сърце, те избиха не по-малко от трийсет и пет хиляди и твърде се зарадваха от явната помощ Божия. Като свършиха работата и се връщаха радостно, чуха, че Никанор паднал с цялата си обружа. Щом утихна вик и шум, възхвалиха Господа на бащин език. Тогава Иуда, пръв поборник телом и духом за своите съграждани, който бе посветил най-добрите си години за еднородците, поръча да отсекат главата Никанорова и ръката с плешката и да ги отнесат в Иерусалим. Като стигна там, повика еднородците и постави пред жертвениците свещеници; повика и ония, които бяха в крепостта, и, като показа главата на мръсния Никанора и ръката на злохулника, която той простираше към светия дом на Вседържителя и се превъзнасяше,

поръча да отрежат езика на нечестивия Никанора, да го раздробят и разхвърлят на птиците, а ръката на тоя безумец да окачат срещу храма. Тогава всички, обръщайки се към небето, прославяха Господа, Който показа помощ, и думаха: "благословен Оня, Който запази неосквернено Своето място!" А главата Никанорова той окачи на крепостта - да бъде за всички видима и ясна личба на Господнята помощ. И всички с общо решение наредиха: никога да не оставят без тържество тоя ден, а да тачат като празник тринайсетия ден на дванайсетия месец, наречен по сирски адар, ден преди Мардохеев ден. Тъй се свърши работата с Никанора; и понеже от онова време градът остана в еврейска власт, затова и ще свърша тука моето слово. Ако съм го изложил хубаво и задоволително, това съм и желал; ако пък - слабо и посредствено, то аз съм направил, каквото е било по силите ми. Не е сладко да пиеш отделно вино и веднага отделно вода; но вино смесено с вода е сладко и доставя наслада; тъй и съставът на едно съчинение занимава приятно слуха на ония, които биха го чели, ако е съразмерен. С това и свършвам."

Днес историците ни приемат версията, че Крум е резидирал в град Плиска и там са се състояли тези събития. В “Анонимен ватикански разказ”, озаглавен “За императора Никифор и как оставил костите си в България” се казва, че Никифор превзел резиденцията на Крум, без да се споменава, къде е била точно тази резиденция. От нея той тръгнал за Сердика и някъде по този път се е състояла знаменитата битка, в която той изгубва живота си. В Първа Книга Макавейска се вижда ясно пътят на императора. Той влиза в Иерусалим (Пловдив), оттам отива на планината Сион (Цепина) и после се уставовява при Веторон (Ветрен) и през прохода Суки (Траянови врата) е решил да стигне до София. Някъде тук, в горното течение на река Марица се е състояла битката и остатъците от армията на Никифор са потърсили убежище в град Газира (Загорово), което се е намирал до днешния град Септември. Тинестата река, в която се издавили много от войниците на Никифор е била река Марица, а не Камчия, както пише в историята ни. Много западни пътешественици преминали през теритарията на България по стария римски път през прохода Траянови врата споменават за крепостта на Новак Дебели до изчезналото вече село Паланка на височината на запад от село Ветрен. Навярно или тук, или в крепостта до прочутата Траянова порта Крум е изчакал армията на Никифор, където е бил убит и самият император.

“В тази планина има дълга клисура, в която преди години се е намирал на едно твърде стръмно място як замък или укрепен град, както свидетелствуват за това древни останки от стени в местността наоколо.

В същата клисура дълго се е държал и бранил против турската мощ и сила последният деспот или княз и владетел на България или горна Мизия – Марко Кралевич. За него и юначната му дружина селяните и досега пеят една народна песен на хърватски език. Вероятно заради оказаната съпротива споменатото място е било така разрушено и разсипано.”

Мелхиор Безолт

(1584)

“Горе между два върха се намира едно българско село, в което няма никакъв турчин, но живеят само християни. Пред него се намира една стара зидина, където българският деспот Новак Дебели уж е имал свое седалище. Това място е нещо като ключ и порта за България и границата на Тракия. Турците го наричат Асарчик (Asarzuck), българите – Ветрен (Vedreno), което на немски ще рече “постоянно изложено на вятъра).”

Стефан Герлах

(1573 – 1578)

Ето тук е била крепостта Адас, където се е разположил Иуда Макавей да чака армията на Никифор. Оттук чак до река Марица и до Загорово българската войска и преследвала и унищожавала ромейската армия на Никифор.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Той влиза в Иерусалим (Пловдив), оттам отива на планината Сион (Цепина) и после се уставовява при Веторон (Ветрен) и през прохода Суки (Траянови врата) е решил да стигне до София."

Нещо се е объркал летописецът на Юда Макавей, понеже ромеите не са успели да преминат проход след плячкосването - няколко дни двете войски са се движили успоредно на Стара Планина, като ромеите са чували шума от работата и подвикванията на българите, които са заграждали проходите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

" Наздраве дружина с Никифоровата кратуна ". Тази наздравица я знам от дете. Но не мога да кажа дали е със старинен произход или не. Едно е сигурно има връзка с темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
"Той влиза в Иерусалим (Пловдив), оттам отива на планината Сион (Цепина) и после се уставовява при Веторон (Ветрен) и през прохода Суки (Траянови врата) е решил да стигне до София."

Нещо се е объркал летописецът на Юда Макавей, понеже ромеите не са успели да преминат проход след плячкосването - няколко дни двете войски са се движили успоредно на Стара Планина, като ромеите са чували шума от работата и подвикванията на българите, които са заграждали проходите.

Ако по-добре познаваш географията на България, ще видиш че е невъзможно. Ако армията на Никифор се е движила от Плиска за София от северната страна на Стара планина, то българите би трябвало да вървят с тях успоредно или по билото на планината, или от южната и страна. Така гълчавата на българската армия е почти невъзможно да бъде чута. В подкрепа на моята теория Никифор е стигнал прохода Траянови врата откъм Ветрен, идвайки от Пловдив. Проходът е имал няколко изхода по посока на изток. Единият минава от днешният тунел на магистрала Тракия направо на изток, прехвърля височината Паланка и излиза западно от село Ветрен. По този път е минал и Никифор. Това е т. н. летен проход на прохода. Имало е и зимен път, който след тунела следва трасето на магистралата до големия мост след село Долно Вършило. Старият път е минавал оттолу под моста по течението на реката, стигал е до село Церово и се е сливал с друг път по поречието на река Тополница, който е идвал от Панагюрище. Оттам през село Калугерово и Карабунар отново е излизал на Траянов път. От Церово пътят е имал и пряка отсечка през село Виноградец и отново е излизал на Друма. Този път е бил използван през зимата, заради навяванията на някалко метрови преспи по летният път. Никифор е награбил плячката от Истанбул до Пловдив и се е опитвал да стигне до София гонейки войските на Крум. Точно когато е преминал височината над село Ветрен е видял и чул гълчавата на хората на Крум, които са запушвали пътят преди тунела и зимният път през Церово. Тук някъде между тунела и Долно Вършило е казал, че "и птици да са, пак няма да могат да преминат". Тук на крепостта при портата е била и армията на Крум. В тесният проход се е състояла и битката, а армията на Никифор е имала само един изход назад праз височините на Паланка към град Загорово, който е бил укрепен. Точно преди града е имало доста блата и реката Марица. Останалото е описано от летописците. Във Върбишкият проход няма блата по поречието на Камчия, защото е доста каменисто и денивилацията не позволява да остава вода.

Днес в селата Малко Белово, Аканджиево и Мененкьово има легенда, че голяма вражеска армия е намерила своят край в пресушените днес блата между Септември (Загорово) и Малко Белово. Аз случайно съм от този край и от дете съм закърмен с проблемите на Старият Друм (Траянов път). Майка ми е от село Ветрен и ми е разказвала десетки легенди, които е знаела от баба си. Като дете съм бил по Суки, още преди да направят магистралата и знаех точно трасетата на прохода. Сега, когато четях Книги Макавейски живо си представях как точно е станала битката между Крум и Никифор. Това случайно съвпадение ми дава доста предимство пред останалите историци и пред вас, които се занимавате усилено с история.

Хорос.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Никифор е награбил плячката от Истанбул до Пловдив и се е опитвал да стигне до София гонейки войските на Крум.

Интересно как така Никифор е награбил плячка от собствените си земи?! :Oo:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересно как така Никифор е награбил плячка от собствените си земи?! :Oo:

Истанбул и Одрин може да са били негови, но Пловдив и областта са били български. А те са били доста богати и е имало какво да се граби. Не случайно днес в Пловдив има издигнат паметник на Крум, а не в Плиска, или Преслав. Едва след смъртта на Крум неговият брат Ионатан (Борис, Омуртаг, Муртагон, Мурат хан) премества столицата на България в Плиска.

73. И утихна мечът в Израиля; Ионатан се засели в Махмас и почна да съди народа, като изтреби нечестивите измежду Израиля.

І Мак, 9:73

Михмас е Плиска.

Хорос.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И как го реши това? Пловдив и Тракия са присъединени доста по-късно, чек след походите на кавхан Исбул на юг по времето на Пресиян.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
И как го реши това? Пловдив и Тракия са присъединени доста по-късно, чек след походите на кавхан Исбул на юг по времето на Пресиян.

Аз нищо не решавам сам. Ползвам за това си твърдение извор, наречен "БИБЛИЯ". Там за Иуда Макавей, който е и хан Крум и Мусса Бей едновременно, пише предостатъчно, но да има кой да чете. Крум не е бил истински цар на България, а е водил един вид освободителна война. Същото е правил и Мусса бей, но през годините 803-813 по Хаджира.Той не присъединява Тракия към България, а просто освобождава за известно време доста тракийски градове, в това число и Пловдив. Тук за няколко години е била и неговата столица. Ела в Пловдив и виж какъв голям паметник на кан Крум има в ж. к. Тракия. Него не съм го сложил аз там, защото така ми изнася, а някои които мислят като мен. Чети Книги Макавейски и виж, че нищо не си измислям. Истината понякога не е приятна на много хора, но тя си е истина. Не може да се лъже един народ стотици години. Все някога тази истина ще се появи отнякъде.

Ето, че вече започна да работи. Аз просто съм неин работник.

Хорос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Чети Книги Макавейски и виж, че нищо не си измислям.

:post-20645-1121105496: За първата половина от изречението съм съгласен, но с втората половина - никак! :lac:

Не може да се лъже един народ стотици години.

Ако пресметнеш колко точно са стотиците години, ще видиш, че няма как в Макавейските книги да е описана битката при Върбишкия проход. Иначе дали е точно Върбишкия проход - само се предполага. Няма категорично сведение, че е било точно там.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Horos: Аз нищо не решавам сам. Ползвам за това си твърдение извор, наречен "БИБЛИЯ". Там за Иуда Макавей, който е и хан Крум и Мусса Бей едновременно, пише предостатъчно, но да има кой да чете.
Мислех, че форумът е за история, а не за медицина. В подобен немски форум, подобни опуси се трият от модераторите веднага. Но не искам да уча никого, нито да давам съвети за нещо, което не ми е работа.

Ресавски: Не искам за да се заяждам но откъде се прави извода че битката е във Върбишкия проход?
Хора, отделили значително време и сили (български историци и военни експерти), смятат, че битката, най-вероятно, е била в подножието на Върбишкия проход. Забележете – не в самия проход, а в неговото подножие от северната страна на Стара планина. След разгрома на Никифор, преследването на бягащите византийци е продължило в прохода до известното заграждание, а може би и след него.

Поздрави

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Има месност "Гръцки дол" някъде край Котел, както и предание и народна песен за жени, наблюдавали прохода при битката.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Сега остана и аз да пусна статия от вестник Шоу....

Хорос повече не цапай християнската вяра с подобни безумия. Като вярващ християнин съм обиден от нейното принизяване до миските дела, следващият път ще трия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересно, защо в България няма кой да направи нещо като "Детективи на бойното поле"..... Ако се проведе едно проучване с разкопки на проходите, може много неща да се изяснят. Макар че ние с Бизантийците много сме се били по проходите, та не е ясно кое къде е било.

А за "Гръцки дол" - такъв топоним има на много места в БГ. Освен това по времето на Крум още не сме им викали Гърци. Били са си Ромеи. Чак по-късно ги гъркосваме (то те сами са се погърчили де).

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Всъщност има ли голяма битка която знаем точно къде е проведена?Онгъла,Тервел срещу арабите,камапанията от 1190 г. кампанията на Крум срещу Никифор - все грандиозни кампании за които почти нищо не знаем.Дори бойното поле на битката при Ахелой 917 г. описана сравнително подробно не може да бъде съвсем точно локалиризано и има спорове.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Дори бойното поле на битката при Ахелой 917 г. описана сравнително подробно не може да бъде съвсем точно локалиризано и има спорове.

Е , Ресавски , като дойдеш да те заведа между четириъгалника образуван от днешните Поморие-Каблешково-Александрово -Ахелой сам ще откриеш ,къде е била Ахелойската битка .На друго място 100 000 човека не можеш да побереш.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Ами ходим миналото лято.Има поне два кандидата за бойно поле.Но това все пак е от сравнително проучените битки.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

С професор Иван Божилов успя ли да говориш ???Аз не можах ,да дойда на поставянето на паметника ,но после бях ,на организираната от него лекция за битката.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Друг по-вероятен кандидат е Рижкия проход. Не е задължително да е имало блата покрай реката, така че не виждам проблем да е било някъде край Тича в горното й течение, не е задължително и да е било в самия проход.

Аз нищо не решавам сам. Ползвам за това си твърдение извор, наречен "БИБЛИЯ".

Ами ползвай си го, само че занапред ако продължаваш да даваш Библията като източник за Българската история просто ще бъдеш изтриван и толкова.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Е , Ресавски , като дойдеш да те заведа между четириъгалника образуван от днешните Поморие-Каблешково-Александрово -Ахелой сам ще откриеш ,къде е била Ахелойската битка .На друго място 100 000 човека не можеш да побереш.

Това с неможенето вече е история. Вече между Поморие и местния манастир има построени апартаменти поне за 200 000. Сакън не давайте идеи да се застрои целият четириъгълник, че то и тъй е презастроено и даже е време за събаряне. :head_hurts_kr:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...