Отиди на
Форум "Наука"

„13 века България” чете „БГ Наука”, но не му вярва


Recommended Posts

  • Потребители

Държавният фонд „13 века България” чете „БГ Наука”, но продължава да вярва на писателя-фантаст Петър Добрев и рекламира новата му книга с измислената история на кръста в Балчик

Понеже влизам в Интернет главно за да търся нещо конкретно за своите материали, едва вчера попаднах на това, което цитирам по-долу. А то е някакъв вид отговор на Националния дарителски фонд „13 века България” на статията ми „Оброчният кръст на Мирчо Стари в Балчик”, поместена тук в Българска история - Средновековна история. Аз съм благодарен на прочелите статията ми от фонда и постарали се да отговорят, макар и виждайки все пак нещата от свой ъгъл. Отговорът е под сурдинка, нещо се чете между редовете, но очевидно фонд „13 века България” продължава да стои зад Петър Добрев, защото той трябва да продаде новата си книга, за която става дума в изложеното. Въпросът обаче е по-сериозен и не опира само до книгата.

____________________________________________________________________

Цитат от сайта на Национален дарителски фонд „13 века България” (2008-05-21): http://www.fond13veka.org/page.php?category=73&id=349

"БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ НА СЕВЕР ОТ ДУНАВ" - НОВА КНИГА НА ПРОФ. Д-Р ПЕТЪР ДОБРЕВ

През 2006 г. във Фонд ”13 века България” постъпи молба от ст. н. с., д-р Петър Добрев, специалист по стопанска история и древни цивилизации в Икономическия институт на БАН. В молбата си П. Добрев с тревога постави въпроса за начина, по който се съхранява в дворцовата градина на гр. Балчик един ценен исторически паметник - оброчен кръст от IХ-ХI в., който по старинност и неповторима изработка няма подобен в България и в съседните балкански страни. Кръстът е масивен, изследван е от наши учени и, въпреки известни спорове, се оформя мнението, че става дума за находка, която със своите буквени и символни изображения е уникална. Изобразени са най-почитаните от древните българи светила – Слънцето, Юпитер и Луната. Ясно е очертан най-старият български религиозен символ – IYI, разпространен масово в България през епохата преди покръстването и запазен през първите векове на християнството. Изсечените върху кръста старинни български титли БОИЛ, ЦАР – архаични думи, характерни за най-старите български кирилски паметници – Симеоновия сборник, Мариинското и Зографско евангелие, Синайския псалтир и др. са само част от богатата символика, характерна за тази историческа реликва. Надписите изобилстват с думи, характерни за специфичния разговорен език, който е звучал в България през първите векове след покръстването. Изображенията са изкусно изработени и доказват, че кръстът е дело на майсторска школа. В молбата си д-р Добрев споделяше, че напоследък кръстът е обект на „користни и нечисти чужди посегателства".

На 22 и 23 юни 2006 г. заедно с проф. Добрев посетихме ботаническата градина и двореца в гр. Балчик, обявени от 18 април 2002 г. със заповед на министъра на културата за паметник от национално значение. Кръстът попада сред съставните елементи на композицията на парка, имащи културно-историческо значение в раздела „Каменна пластика". За съжаление той е позициониран на неподходящо място, в дъното на градината, в непосредствена близост до активно свлачище. Не са поставени обяснителни табели. Районът е малко посещаван, липсва охрана, посетители използват местността за отходно място. В долната част на кръста има ясна следа от интервенция – отчупване на лицева повърхностна част. Посещението ме натъжи. Един ценен исторически и езиков паметник на ранното българско средновековие, единственият известен оброчен каменен кръст, оцелял от толкова ранна епоха, вместо да бъде източник за историческа и духовна гордост, се съхранява при такива условия. Убеден съм, че можем да използваме авторитета на Фонд „13 века България", за да подобрим положението.

На 21 май – Св., Св. Константин и Елена, проф. Добрев представи във Фонда новата книга ”Българската държавност на север от Дунав като политически и културен феномен”. Тя е дело на авторски колектив с ръководител ст. н. с. д-р Петър Добрев. Останалите членове на колектива са Александър Алексиев-Хофарт, Димитър Нанкинов, Аглика Икономова и Милена Добрева. Особено място в книгата е отделено на Оброчния кръст, намерен в бившия дворец на румънската кралица в гр. Балчик. Ето, какво се казва:

”Оброчният кръст се намира в горната градинска част на двореца в Балчик и е част от забуленото все още в тайни българско държавно начало на Балканския полуостров. Поставен е на високо, над резиденцията „Ти¬хото гнездо"'. Впечатлява с прабългарските символи и украсата си откъм гърба. Кръстът е изработен от варовик с бял цвят при добро качество, с ясно изработени релефни орнаменти и надписи. Отвесното му рамо е 1,70 м, а хоризонталното е 1,25 м с ширина по 0,50 м и дебелината 0,38 м. Постаментът е висок 0,50 м. Размерите са по-големи от тези на обичайните надгробни кръстове от различни епохи. Главното му лице е обърнато на запад. На него са издялани старобългарските, християнските и астралните символи. Посветен е на Светата Троица, което се вижда от текста на долния надпис. Оброчният кръст в градината на Балчишкия дворец е предизвикал ин¬тереса на историците главно заради тези надписи и съчетаването на религиозни символи. Предполага се, че е от първата половина на X век. Лицето, гледащо на изток, е украсено със сложни геометрични и растителни плетеници. Двете рамена също са покрити с орнаменти от геометрични плетеници. Този похват при обработката на камъка е бил разпространен в периода IХ-XII в. по всички български земи, като се започне от Плиска и Преслав (запазени архитектурни детайли) и се стигне до Охрид (черквата „Св. София") и Преспа (черквата „Св. Ахил").

Какво представлява украсата на източното лице?

По средата на полетата на отвесното и на късото рамо минава широка лента от силно стилизиран сложен растителен мотив. Той наподобява влизащи едно в друго бръшлянови листа, на чиито върхове има ромбове, а останалата част е запълнена от виещи се линии, образуващи листенца. При „влизането" на листата от линиите се образува ромб, но по-голям. Такава сложна декорация може да бъде открита само по страниците на средновековните ръкописи, например в Остромировото евангелие (1056 г.). В много по-опростен вид подобен орнамент може да се види в Радомировия псалтир (XIV в.) от Зографския манастир. Така декоративната схема подчертава кръстовидната форма на паметника и чрез пластичното оформление. Фризът представлява редуващи се „есове с точки" помежду им, обърнати надясно. На този фон възниква въпросът: какво румънско може да има в този кръст? Неотдавна, когато тази книга бе вече под печат, в електронни медии се появи анонимна статия, чийто автор нарича себе си човек „с неизвестна възраст, неизвестна рождена дата и неизвестно местоживеене", но напада яростно тезата, че този кръст е български и хули дори Националния фонд „13 века България" за това, че е проявил към него внимание. Прави се нов опит да се докаже, че Звездният кръст е румънски… Издига се също хипотезата, че кръстът е бил намерен във вътрешността на Румъния в подарения на кралицата замък Бран и се сочи една стара пощенска картичка от 1922 г., на която той е заснет на друго място, а не в Балчик и до него стои румънската кралица. Тази картичка обаче показва само, че кръстът е бил намерен след Първата световна война, когато Румъния значително е разширила териториите си чрез присъединяването на български и унгарски земи и това потвърждава нашата теза, че кръстът е бил пренесен в Балчик от някое старо българско средище. А фактът, че още при откриването си той е попаднал в полезрението на кралицата, показва само неговата висока ценност, но не и неговия румънски произход. Защото кралицата е обичала да се снима до най-различни забележителности и дори до турски джамии, но от това не следва, че всяка забележителност, до която тя стои, е румънски културен паметник. Характерно е също, че нейната по-стара резиденция – замъкът Бран, който тя получила като дар от гражданите на Брашов след Първата световна война, е възникнал като стара българска крепост отвъд Дунава и дори през втората половина на XIV в. е имала български гарнизон и българско население. В този район и в съседния Брашов българите са били значителна маса и през вековете на турското иго, ето защо и хипотезата, че кръстът е намерен в Бран, с нищо не доказва, че той е румънски.

Поначало е невъзможно да се докаже, че един кръст, на който има знаци от епохата на Асеневци, когато на север от Дунава не е имало все още и следи от румънска държавност, е от румънски произход. Но при цялата своя комичност тези активни анонимни напъни показват, че някой с все сила се бори да запази за Румъния този български кръст и енергично пречи да се върне той на българската история, след като погрешно е попаднал в бившата румънска резиденция.

Ще допусне ли България тежка съдба да сполети този пратеник от епохата на Йоан-Асен Първи? Недалеч от него – на 1-2 км на юг от Двореца започва една голяма свлачищна зона, която бавно пълзи по посока към него. Първите малки пукнатини вече са се появили при неговата основа и бяха забелязани за първи път през юли 2006 г. при посещението на кръста с представители на Националния фонд „13 века България". Нужни са спешни мерки за спасяването и преместването на Звездния кръст в подходящо за него безопасно място. Поради неговата твърде висока и разностранна ценност, той заслужава да бъде поставен в някой оживен български град – центъра на Балчик, Варна, или дори София, за да напомня на българския народ за едно от най-великите исторически събития – освобождението на България от византийско гос-подство. Нелепо е повече тази светиня от времето на Асеневци да стои в бившата румънска резиденция, където е попаднала при неясни и може би трагични обстоятелства.

Някога един български художник – Иван Енчев-Видьо – години наред е обикалял всички стари български исторически земи, за да издирва и рисува оставените там старинни български кръстове. Благодарение на него са били спасени за историята над 300 кръста, разпръснати из обширните някога исторически територии на България, и стотици кръстове, оставени в днешните български земи. Със своята апостолска самоотверженост той е открил и изобразил близо 150 ценни старинни кръста от Северна Добруджа. Установил е също, че подобни кръстове има в голямо множество и в земите на север от Дунава, но поради военните години не е могъл да ги издири и нарисува. Оставените от него рисунки на кръстове са едно нагледно и неунищожимо доказателство, че някога във всички съседни с днешна България земи е живеело еднакво по език и дух българско население със своя еднаква писмена и духовна култура. Чрез тези рисунки отдавна погребаните в земята българи от различните краища си подават невидимо ръце и напомнят, че някога са били части от голямата и широко разположена на юг и север от Дунава българска общност. Но след този рядък родолюбец не е направено почти нищо за системното и цялостно издирване на старите и ценни кръстове и другите исторически паметници в съседните с България земи. Затова над едно от малките проучвания на тази тема, издадено неотдавна от Ива Любенова, стои трагичното заглавие „И кръстовете умират”… Време е да се положат специални усилия за издирването и заснемането на умиращите отвъд Дунава български светини. Нужно е да се разширят търсенията в тези забравени български краища, защото вероятно ще разкрият и други редки и ценни исторически реликви, подобни на Звездния кръст от Балчик…”

_____________________________________________________

post-2642-1222090971_thumb.jpg

Преди месец видях въпросната книга в книжарницата и и хвърлих един поглед. Даже мислех и да си я купя, и се сетих, че навремето проф. Иван Славов събираше всичко, което е кич. Но аз не съм професор и нямам 12,50 лв., за да купя нещо, което освен да го критикувам, за друго няма да ми потрябва. Иначе Петър Добрев се е постарал и е снимал всички букви от текста на кръста. Даже е намерил и герб на един от воеводите Басараб и като не е разбрал, че това е герба на Влашко, го е изкарал българска работа. Добрев дори е „доработил” въпроса, като е свързал този орел с двуглавия орел от миниатюрата с цар Йоан Александър в Лондонското четвероевангелие. По този повод в книгата има цяла глава, посветена на „българския орел”.

post-2642-1222090979_thumb.jpg

Стъписа ме мнението на „13 века България” – чудят се какво румънско можело да има в кръста! Не разбраха ли от фондацията, че не може на един паметник централното място да е заето от румънския герб и този паметник да е български. Ако някой счита, че власите Басараб са взели герба си от България, трябва да го докаже с достатъчна сериозност и прецизност. Още повече, че и текстът под герба е на влашки език. Редно е фондацията да покани и румънски учени да се произнесат по въпроса. Кръстът ще им изясни произхода на герба на Влашко, като символ на светата Троица – те това не го знаят!

post-2642-1222090991_thumb.jpg

„Надписите изобилстват с думи, характерни за специфичния разговорен език, който е звучал в България през първите векове след покръстването” – патетично заявяват от фондацията. „Посветен е на Светата Троица, което се вижда от текста на долния надпис на кръста” – казват още. Имало дума БОИЛ. Ами това е повече от несериозно. Какво му е българското на текста в надписа: АЧАСТА КРУЧЕ РЬДЕКАТ СВЕТОУ НУМЕ СФЕТЕ ТРОЕЦЕ ШЕ А СФЪНТУЛЕ НЕКОЛА. Да не би от „13 века България” да застават зад мнението, че румънският език е прабългарски? И къде в горните думи се вижда БОИЛ? Изписаното в медальон отгоре на кръста „IW” пък не е монограм на българския цар Йоан Асен Първи (никакво АС там няма, както му се привижда на Добрев), а е традиционната за румънските воеводи титла, подобна на нашата „ЦР”.

post-2642-1222091009_thumb.jpg

Какво значение има тук, че декорацията на кръста много приличала на българска, а някакъв си художник считал, че кръстовете в Румъния били български. Специалистът, коментирал украсата на кръста, какво би казал за „прабългарския символ ІYІ” върху кръста. Не е ли това художествено изписана буквата М? Та тя по този начин е написана и в „премундре” и в „нуме” в текстовете на кръста! Впрочем напълно е възможно кръстът да е издялан действително от български майстор. Така, както много от артефактите в Плиска и Преслав са дело на византийски майстори.

Прави впечатление, че в сайта на „13 века България”, където е поместена горната реклама за книгата на П. Добрев, има куп снимки (28) на двореца, парка, кръста и Петър Добрев (като любител на екзотиката, с фотоапарат на врата). Има и едър детайл с герба на Влашко от кръста, около който герб пише „премундре”, както е в добре познатия текст на средновековния църковен тропар, а не „пре-йуй-хндре”, по-който абсурден и направо подигравателен начин го чете Добрев. Защо обаче в галерията към рекламата на книгата няма детайл и на „прабългарския” текст от кръста?!

Какви са тези измислици, че на границата на Унгария и Влашко българите били построили крепост!? Единственото сведение за наличието на българи там в ХІІІ-ХІVв., е , че е имало български митничар - ама да си е построил и дворец? Това да не са днешните български митничари. Влашките войводи не са били и като днешните български управници. Дори воеводата Александър писмо е написал на българския цар-съименник, да озапти митничарите си във влашкия Рукер да спазват тамошните (а не българските) закони, иначе много щели да си патят.

Учудвам се на написаното, че Влашко е била стара българска земя. Няма нито едно сведение за това освен хитроумните разсъждения на Васил Златарски и Петър Коледаров, че щом няма чужди сведения (т.е. щом те не са открили такива), че една земя е била на някого, то значи тя е била българска. Че то няма и сведения, тези земи да са били български. Има ли български цар да се е похвалил, че владее нещо на север от Дунав? Изглежда средновековните български владетели не са имали мерак за това. За това и Аспарух не се е задържал много на север от Дунав, а е предпочел да премине отсам.

В новата си книга П. Добрев освен че настоява, че кръстът в Балчик е български, но и иска румънците да върнат другия подобен кръст, който е бил поставен в двореца и който те отнесли в Румъния в 1940 г. Добрев показва и снимка на този кръст. Но той пак си е румънски и затова румънците са си го взели. Явно по-добре са прочели, какво е написано на него. За „късмет” на Петър Добрев, и този кръст е увековечен на снимка с румънската кралица. Показвам я тук. Снимката е правена в Scrovistea в 1924 г. Мястото, доколкото успях да разбера е около Букурещ.

post-2642-1222091001_thumb.jpg

Има нещо непремерено в международен план в действията на „13 века България” и на Петър Добрев. Първо се обявява, че гербът на Румъния е български, после че румънският език е прабългарски, а сега, и че румънските кръстове в Балчик, барабар с шарките, били в духа на българската традиция. Защо обаче не питаме румънците, дали е така? Не счита ли фондът, че е доста нагазил външно-политически, подкрепяйки измислиците на Петър Добрев. Та и двата кръста от Балчик дълбоко са свързани с румънската традиция. Това най-добре личи от факта, че паметникът на мъчениците-православни християни, жертви на комунизма, който румънците издигнаха миналата година, копира изцяло „българските” кръстове от Балчик и особено прибрания в 1940 г., защото той е служил за модел на паметника.

Понеже от фондация „13 века България” не вярват на К.Гербов, че Петър Добрев и сие са писатели-фантасти и изобщо не се занимават с автентична българска история, аз ще цитирам едно мнение на вече покойния Рашо Рашев (лека му пръст), бивш директор на Националния археологически музей, публикувано в предговора на „Прабългарите през V-VІІ век” (изд. 2005):

„Тежкият за много българи преход, започнал през 1989 г. и още не завършил, е подходящ за ободряващи исторически примери. По традиция от времето на Паисий у нас историята на няколко пъти е била призовавана да вдъхне търпение, кураж и национално самочувствие. Днес нейните "герои" трябва да подкрепят духа на народ, ощетен и разочарован от последната политико-икономическа промяна, имащ обаче "важни данни за далечното си минало, които в неради дни като днешните биха му дали кураж за духовна опора". Това намерение може само да се уважава и подкрепя. Но еднообразните декларативни и понякога патетични твърдения започват да събуждат критическото чувство и на масовия читател. Освен това те често се разминават с изгражданата повече от век теза за прабългарската история, наложена в академичните трудове по история на България и в програмите за обучение по история, която, вярно е, се нуждае от преразглеждане в отделни пунктове. Но радикалният нов прочит създава объркване и несигурност, което преминава в недоверие. То се подсилва и от факта, че "новите прабългаристи" са предимно неспециалисти - икономисти, лекари, военни, юристи, художници. На това трябва да се отдадат такива особености на тяхната работа като твърде свободно тълкуване на писмени източници и предоверяване и некритичност към тяхната информация, занимания с епиграфски паметници и езикови проблеми без съответна подготовка, произволна датировка и етническа атрибуция на археологически паметници. Резултатът е натрупване на недоказуеми изводи, тенденциозност и предвзетост на заключенията, прекалена увереност в правотата на собственото мнение и в крайна сметка деформация на историческата картина независимо от несъмнено благородните първоначални намерения и от някои сполучливи догадки и решения ...”

Р. Рашев изрежда и в кои съчинение е проявена горната негативна тенденция в съвременната българска историография:

„П. Добрев. Стопанската култура на прабългарите. София 1986; Прабългарите. Произход, език, култура. София 1991; Каменната книга на прабългарите. София 1992; Необясненото и необикновеното в ранната българска история. София 1992; Преоткриването на прабългарския календар. София 1994; Светът на прабългарите. София 1994; История на българската държавност. София 1995; Езикът на Аспаруховите и Куберовите българи (речник и граматика). София 1995; Българи, тюрки, славяни. София 1996; Царственик на българското достолепие. София 1998; Древните българи като исторически фактор в изграждането на българския народ,-История на българите: потребност от нов подход. Преоценки. Част I. София 1998, 13 сл. ; Българските огнища на цивилизация на картата на Евразия. София 1998; Произходът и прародината на древните българи в светлината на комплексните данни.- Български векове 1999,1,28-41; Кои сме ние българите. София 2000; Името българи - ключ към древната българска история. София 2002; За държавата и властта. София 2003; П. Добрев, М. Добрева. Древнобългарска епиграфика. София; М. Сидоров. Блъгариянството. Религията на седемте. София, 1997; П. Цветков. Славяни ли са българите. София 1998; С. Попов. Авитохол на българите и хуните - история и мит. Варна, 1998; Д. Табаков. Хоризонтът на познанието. Българите през вековете. София, 1999; Д. Александров. Бойни изкуства и военно дело на древните българи. София 1999; М. Димитров. Древната българска цивилизация. София 2000; А. Алексиев-Хофарт. Изгубените кодове на древните българи. София, 2002; Б. Иванов. Прабългарска съдбовност. Бургас 2002; П. Голийски. Зиези, от който са българите. София 2003.”

А ето и мнението на проф. Иван К. Добрев за дейността на Петър Добрев, публикувано в „Българо-румънският надпис върху големия каменен кръст от Северна Добруджа (Сборник материали от Научна конференция на Факултет ”Класически и нови филологии” на СУ ”Св. Кл. Охридски”. София, 2005 (намира се и в Интернет):

„През последните двадесетина години полето на прабългарската история, лингвистика и епиграфика е узурпирано от счетоводителя по образование старши научен сътрудник втора степен от Икономическия институт на Българската академия на науките, на име Петър Добрев, който обаче никога не пропуска случая да се титулова като професор и който вече на хилядите страници на повече от двадесет и петте си книги, книжки и книжлета, издадени на български, английски и немски език, а така също и на стотиците страници в Интернет, ”открива” и навира в очите на българския и чуждестранен читател ”никому неизвестни досега исторически сведения, факти и данни” за прабългарите, наречени от него ”древни българи”; ”открива, възстановява и доказва” прабългарския език, наречен пак от него, разбира се, ”древнобългарски език” или пък ”език на Аспаруховите и Куберови българи”, като използува при това такива претенциозно-гръмки заглавия от сорта на The language of the Asparukh and Kuber Bulgars, Vocabulary and grammar -A phonetic model of the language of the Asparukh and Kuber Bulgars [Dobrev 2001] и същевременно отново той ”първи и единствен в Света” ”разчита и превежда” отдавна известни не само според нас, но кой знае защо, ”от никого незабелязани и непреведени древнобългарски надписи”, каквито според него практически и фактически са всички прабългарски надписи по Света и които в действителност са съставени на българокирилска, гръцка, латинска, руническа, хорезмийска, согдийска и какви ли не още графики, към което като цяло непременно трябва да се добави още и това, че въпросното лице разпространява навсякъде, че владее повече от 20 живи и мъртви езика...

”Разчитането и тълкуването” особено на този надпис (на кръста в Балчик, който Петър Добрев нарича „големият каменен кръст от Северна Добруджа” – бел. К.Г.) под силното впечатление и при неудържимия натиск на предварително изградената, обективно немотивирана и необоснована, субективно неконтролируема, но емоционално насочвана изкуствена презумпция, че по-голямата част от лексиката в него е прабългарска, т.е. от езика, на който са говорели и пишели самите прабългари, с основа или съответствия в иранските езици изобщо и в източноиранските езици в частност, което предварително допускане като цяло налага проследяването и посочването на истинския и точен произход на основната и съществена част от използуваните думи...” (виж по-нататък статията в bolgnames.com).

Та такива ми ти работи, госпожи и господа от фондация „13 века България”. Правете си каквото сте си наумили, ама гледайте да не ни скарате с румънците като подкрепяте щурите небивалици на Петър Добрев. Натам сте тръгнали като вече обявявате герба, езика и кръстовете в Румъния за български. Но не подменяйте автентичната българска история. Аз като българин не мога да приема, че прадедите ми са писали „ачаста круче ръдекат” и „нуме сфинте Троеце и сфинтуле Некола” (последният ми е съименник). И са се кланяли на герба на влашкия войвода Мирчо, колкото и велик да е бил той. Не карайте и от позицията на държавна организация децата и внуците ми да приемат това. А кръста го пазете добре или го дайте на румънците, защото след този скандал действително може да му се случи нещо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Напълно те подкрепям, но това е глас в пустиня. Принципа е нас ни крадът, а ние сме вода не напита. Всичко на наша територия е наше и край. Разбира се зад граница пак всичко е наше от Китай до Италия(поне).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
В молбата си П. Добрев с тревога постави въпроса за начина, по който се съхранява в дворцовата градина на гр. Балчик един ценен исторически паметник

Кръста наистина е интересен, тъй че инициативата за по-доброто му съхранение определено е положителна.

Идеята за търсене на връзка с орела и І царство също е интересна. Действително едноглав орел освен сребърния приписван на Аспарух е запазен и на релеф намарен в Ранния аул на Преслав.

630.jpg

Но както много пъти съм казвал, при хералдиката позициите са точно отпределени и герба на кръста без капка съмнение си е този на Влашко.

Ban_Vladislav_I.gif

Монета на Владислав І Влайку

377px-Macarie1508.jpg

А това е върху влашки ръкопис от 1508г. - плетеници, славянски текст и пр., и пр.

появи анонимна статия, чийто автор нарича себе си човек „с неизвестна възраст, неизвестна рождена дата и неизвестно местоживеене"

Никовете играят ролята на псевдоним, тъй че не виждам какъв е проблемът? Да не би в книгите на П. Добрев да слагат и ЕГН-то му? Проблемът на П. Добрев и последователи е, че никога не могат да се усетят кога трябва да спрат, та да не направят от една интересна идея дивотия.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Преди няколко години точно интерпретацията на Добрев върху този кръст ме превърна в скептик относно всичките му схващания и оттогава ги гледам под лупа.

Че кръстът не е толкова ранен, колкото смята той, е не очевидно, а очевадно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Респект г-н Гербов!

Подкрепа и от мен.

Доколкото е от значение за изследванията ви:

Може би е интересно да се сравни, доколко поставянето на каменни оброчни кръстове

е влашка и доколко българска традиция.

Както и ползването на кръг като допълнителен символ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

О, свещена простота!

Трудно ми е да повярвам, че във фондация "13 века България" са чак такива дебили, че да не могат да разпознаят един не очевидно, а очеизвадно румънски текст. А още по невероятно е, че не могат да разчетат едно изречение на чист църковно-славянски език и им се налага да издирват древни "прабългарски" думи, за да разчетат кръглия надпис в центъра на кръста. Дори не мога да повярвам, че и онзи малоумен турист с фотоапаратчето е чак толкова малоумен. Не е възможно един човек, пък бил той и П. Добрев, да е чак толкова тъп. Имам усещането, че тук става дума не толкова за олигофрения и невежество, колкото за шарлатания и разпределяне на пари от фондацията.

P. S. Но нека погледнем на въпроса малко по-позитивно. Благодарение на своята идиотия и с помощта на "прабългариста" фондацията може пък да спаси кръста.

P. P. S. А К. Гербов не е съвсем анонимен. Известна ни е фамилията му, освен ако тя не е псевдоним. Но лично аз предпочитам да чета думите на анонимни автори, които звучат разумно и убедително, вместо безумията на "национални герои" като чичката с фотоапаратчето от снимките в Балчик.

P. P. P. S. Извинявам се за използваните епитети, но не се стърпях, а тези хора само такива думи заслужават, както и още един - двама потребители (по-точно латерни) във форума, които продължават да превръщат БГ Наука в БГ НЕНаука и не разбирам защо продължавате да толерирате тяхното писане на откровени идиотщини, надхвърлящи в пъти глупостите на Петър Добрев и Иван Танев Иванов?!

Кен Лиййй, ту либу дибу даучюююю!

ЙУЙ! :tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Изписаното в медальон отгоре на кръста „IW” пък не е монограм на българския цар Йоан Асен Първи (никакво АС там няма, както му се привижда на Добрев), а е традиционната за румънските воеводи титла, подобна на нашата „ЦР”.

Добре, ще започна с нещо по-лекичко.

Обажда ми се вчера Влад Цепещ. Прочел в статии за него, че го наричат румънски воевода. Пита ме:

-Иванко, какво е това словосъчетание румънския воевода?

Викам:

- Същото, като белгийския граф Балдуин и македонския цар Самуил. Та и ти си румънски воевода.

Той:

- Ама те са фландърски граф Балдуин и български цар! А аз съм влашки воевода. Те румъните нямат воеводи, а имат император, севастократори, деспоти, зости и др. титли! И как аз ще съм в Romania, като съм бил винаги управител в Търговище, във Влахия?

Отговарям му:

- Владе, ти не знаеш. Не си чел историята писана в последните два века. Първо учиш геополитика на новия свят, тогава четеш историята включително и за тебе. Нужна ти е политическа подготовка, защото от 18-19 век в историята има повече политически термини и мечти, отколкото исторически термини.

/бел. разговора се проведе без преводач/

Още повече, че и текстът под герба е на влашки език.

Казваш, че текста е на влашки език и е от 14-15 в. Тук е показана една страница от стара книга /1508 г./ с текста и герба от Влахия. На какъв език е написана тази книга /писана сто години след надписа на кръста/? Влашки ли е? Ако не е защо? А ако казваш, че бил официален българския в 1508 г. и не се пишело на влашки във Влахия, тогава защо текста на кръста е на “влашки”?

Също така текста на кръста от “влашкия език” до 1861 г. ли наподобява граматически, стилово и лексикално или на “румънския език” от след 1861 г.?

Какви са тези измислици, че на границата на Унгария и Влашко българите били построили крепост!? Единственото сведение за наличието на българи там в ХІІІ-ХІVв., е , че е имало български митничар - ама да си е построил и дворец? Това да не са днешните български митничари. Влашките войводи не са били и като днешните български управници. Дори воеводата Александър писмо е написал на българския цар-съименник, да озапти митничарите си във влашкия Рукер да спазват тамошните (а не българските) закони, иначе много щели да си патят.

К.Гербов, даже населението във Влахия да бе сто процента латинско, сто процента католици, по-папи от пата и т.н., но щом има митничар в Рукеръ – там е границата на България. Жалбата на воеводата Раду е в съвсем друг аспект от писания от теб. По твоята редакция е все едно Областния управител на Хасково да прати писмо до Георги Първанов, да озапти началника на митница Свиленград и при това ти казваш, че границата на България начело с президент Г.Първанов не е Хасковска област и митница Свиленград. Може ли Г. Първанов и България да имат граничен контролен-пропусквателен и митнически пункт в Свиленград, а Хавсковска област да не е в границите на страна? Може ли Иван Шишман и Царство България да имат КПП и митница в Рукеръ и при това воеводство Влахия начело с принцепсите /принадлежащи към управляващия в държавата род/ на България Бесарабите да не е в границите на царството? Смешно е.

Наличие на българи в Трасилвания и Карпатския район било измислено. К.Гербов, намери малко време и разпечатай темите от БГНаука касаещи средновековна България и специално за севернодунавските й граници. Ако източниците /само чужди са повечето/ там не ти стигат за да се убедиш, даже и патриарха на румънизма Н.Йорга не би те убедил за наличието на българи в Брашов и района на Бран. Въпреки това ще опитам. Н. Йорга пише, че в края на ХІV в. Брашов бил чист български град. Българско население живее и в следващите векове, като има свой собствен народностен живот – църкви, училища, първенци и един собствен голям квартал БОЛГАРСЕГ. /Има дадено всичко това в темите, наистина намери време да прочетеш!/

Изписаното в медальон отгоре на кръста „IW” пък не е монограм на българския цар Йоан Асен Първи (никакво АС там няма, както му се привижда на Добрев), а е традиционната за румънските воеводи титла, подобна на нашата „ЦР”.

К.Гербов, нали ти самия имаше отлична статия, че IW е вероятно нещо като титла и тя обхваща в общи линии българската държавностна традиция – България и отцепени от нея феодални княжества – Молдова, Влахия, Карвуна, Валона… Има го в твоята тема. Защо тук точно на сто и осемдесет градуса правиш завой от думите си??

Учудвам се на написаното, че Влашко е била стара българска земя. Няма нито едно сведение за това освен хитроумните разсъждения на Васил Златарски и Петър Коледаров, че щом няма чужди сведения (т.е. щом те не са открили такива), че една земя е била на някого, то значи тя е била българска. Че то няма и сведения, тези земи да са били български. Има ли български цар да се е похвалил, че владее нещо на север от Дунав? Изглежда средновековните български владетели не са имали мерак за това. За това и Аспарух не се е задържал много на север от Дунав, а е предпочел да премине отсам.

Предвид гореизказаното от мен с дадени извадки и насоки, даже няма нужда да се отговаря на въпроса. Подготви се малко по въпроса и може да се обсъжда. Най-добре влизай в съответните теми и оставяй там коментари.

Мястото, доколкото успях да разбера е около Букурещ. Също традиционна българска територия може би?

Нонсенс. Това е абсолютна РИМска територия. Не бих си и помислял, че Белград или Букурещ са били изобщо традиционни български територии. В последно време ми се натрапва и мисълта, че Охрид едва ли изобщо е бил традиционна българска територия. Дядо ми е разправял, че той се е замислял между двете световни войни, дали Добрич изобщо някога е бил традиционно българска територия.

А кръста го пазете добре или го дайте на румънците, защото след този скандал действително може да му се случи нещо.

Може надписа да е с тълкуванието на П.Добрев. Обаче, ако кръста има наистина надпис на румънски в езиковия му вариант от след 1861 г. и е направен по поръчка на кралица Мария, то естествено може да се направи едно копие и да се предаде същото на румънските ни приятели. Все пак кралица Мария е извършвала ново строителство в стар съответен стил в двореца Балчик – джамия, църква, воденици и др., че няма лошо да поръча и да са й направили един надпис на румънски в стар стил /на кирилицата или на молдовска тогава азбука/. Както и да е, все пак е културен паметник от най-новата румънска история. Обаче аз си мисля, че не е толкова ценен, защото то 20 г. стоял кръста в двореца на румънския крал в Балчик и въобще не е обсъждан този “древен писмен артефакт”. Най-вероятно е имал само някаква емоционална за румънската кралица стойност, но не културна и историческа за румънската наука.

П. Добрев каквото и да се говори е един революционер в българската историография. Покрай неговата десетилетна дейност се разбуниха доста клишета и смехории натрапвани по стари геополитико-исторически термини и виждания. Трябва повече уважение към всеки български историк работещ с мисъл за своята истината, защото тя винаги може да се окаже брънка от голямата истина!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
П. Добрев каквото и да се говори е един революционер в българската историография.

Той е толкова революционер, колкото Ахмед Доган е революционер и борец за човешки права и свободи.

А този фонд "13 века България" не беше ли някаква Людмилина секта? До сега не бях обръщал внимание на връзката на П. Добрев с "13 века България" - а тя обяснява идеално интелектуалното варварство, което той развива.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И въобще герба на Влахия в периода ХІІІ-ХVІ в. не е орела. Трябва да се направи справка и след това да се критикува. Това са известните гербове на Воеводство Влахия /както се вижда изправения Лъв си е на мястото в един от гербовете/: http://ro.wikipedia.org/wiki/Stema_%C5%A2%...C3%A2ne%C5%9Fti

Герба с ОРЕЛ не е на воеводство Влахия, а е ЛИЧЕН ГЕРБ НА РОДА БЕСАРАБ.

Орелът е тачен символ при куманите. ТЕРТЕР в превод е ОРЕЛ. На латински език КОРВИНУС е ВРАНА. Оттам е произвището на воеводата от кумански /т.нар. "влахотюркски"/ произход Ян Хунияди Корвин. Естествено, че БЕСАРАБИ, като произхождат от куманско коляно, ще имат орел или врана в ЛИЧНИЯ СИ ГЕРБ. Този герб те слагат и на монетите сечени от тях. А какъв друг герб да сложат, като те издават монетите не от името на субект Влахия /няма такъв самостоятелен в международното право в ХІV в./. Издават в лично качество, като феодали-васали от кръга на Българската държавност или Унгария в някои малки периоди. Такива лични монети издават например Тертеровци в Карвуна.

Орела е почитан знак, вкл. хералдически сред държавностите и народите на Центр. Азия и Поволжието. Даже в средата на ХІV в. при Джанибег хан орела става официален герб на ЗЛАТНАТА ОРДА!

Какъв румънски език и надпис от ХІV-ХV в. може да има под кумано-поволжки хералдически личен знак на знатен род от българската държавност?

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Здравейте, Господа...това е форум и тук (почти) всеки може да се изразява свободно и да пише (почти) каквото си иска...

Ние обръщаме голямо внимание на сайта и списанието и когато става въпрос за БГ Наука точно това се има предвид. Въпреки, че се използва и в друг контекст от някой потребители. Форумът на БГ Наука е за дискусии...

Моля придържайте се към темата и прочетете правилата - отново!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Ами в Стематографията на Жефарович е даден като герб на Влахия.

... Защото е личен герб на Бесарабите, оттам става герб на Влахия с времето /Жефарович е 18 век, ако не се лъжа?/. След падането на Търновско царство, винаги е даван в последващите източници, като герб на България, герба с лъвовете в редакцията на Иван Шишман. Това последното даже става на много по-ранен етап. Още на Констанския събор фигурират ТРИТЕ ЛЪВА на Иван Шишман, като герб на императора на България /Константин Асен ІІ, събора 1414-1418 г./. А в същия този събор Влахия се вижда, че има герб ЕДИН /от трите шишманови!?/ ЛЪВ http://ro.wikipedia.org/wiki/Imagine:Stema...pot_valahia.png, а само воеводата й Мирчо от Бесарабите има герб врана /корвинус/ или орел /тертер/.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Още майтапи от „национал-революционера” Петър Добрев

В началото обаче, ще са цитатите.

И въобще герба на Влахия в периода ХІІІ-ХVІ в. не е орела. Трябва да се направи справка и след това да се критикува. Това са известните гербове на Воеводство Влахия /както се вижда изправения Лъв си е на мястото в един от гербовете/: http://ro.wikipedia.org/wiki/Stema_%C5%A2%...C3%A2ne%C5%9Fti

Иванко, ще прекрача границата на самокритика и благоприличие и ще ти кажа, ако не си разбрал, че аз във форума пускам неща, по които или не е казвано нищо, или е писано грешно. Румънците, както и българите не познават добре своята история. Не познават и историята на своя герб. Това обаче се използва от манипулатори-мистификатори като Петър Добрев, които пробутват книжлета с врели-некипели, използвайки невежеството на посегналите да ги прочетат. И ти, Иванко, работиш като Добрев на принципа: една лъжа казана сто пъти става истина. Но на Гербов недей да предаваш уроци по гербове, голяма изцепка си направил с горното „мнение”.

Галахад ме изпревари и ти направи справката, от която се вижда, че този, който си е играл да пише в Уикипедия за румънския герб, даже не знае какво има в старите хералдични книги. „Стематография” е хералдичната библия на балканските народи. Не го знаеш този герб на Влахия, Иванко, но отваряш уста като хипопотам – то нали по-едно време се предлагаше той да стане герб на България, защото на приказки българите отваряли голяма уста като хипопотам.

За такива като тебе, Иванко, е създаден вицът за този, дето се лекувал сам, като четял медицински книги и умрял от печатна грешка. Този, дето е писал въпросната справка за герба на Влашко (някой румънски Иванко), даже не е разбрал, че всички посочени там гербове са с унгарски елементи в тях. Гербът на Унгария също го има в „Стематографията”. Съставителят на статията за гербовете на Влашко съвсем се е объркал. Взел е повечето от тези гербове от монетите (тези без цветове са от там), но на монетите на Владислав, Раду, Мирчо, Дан ІІ, Влад Цепеш и т. н. от едната страна е герба на Унгария, или някакво съчетание с него, а от другата герба на съответния владетел на Угровлашко. Дотам се е объркал влашкия Иванко, че е взел за влашки, герба на Унгария, и изобщо не е разбрал, че орелът с кръст е бил герб на първите Басараби, владетели на Влашко, Владислав и Раду. Мирчо добавя слънце и луна. Румънците така и не знаят, че Влашко в много малки моменти по време на Раду и Мирчо е било независимо. Първо е било васално на Унгария, а после на Турция, по едно време май и на двете.

Монетите с гербове върху тях (щит с герб, а не само лъвче или орел, както е при българските), показват че Влашко в ХІV в. в културно отношение е била далеч по-напред от България, поради влиянието на Унгария. На практика „великият цар” Йоан Александър е бил цар на една слаба България и само турците са попречили на Влашко и Унгария да я завземат – унгарците са стигнали до Видин, а Мирчо – до Балчик. (За това ще кажа още нещо по-долу).

А ето как е предаден гербът на Влашко в българската интернет-статия „Герб на Румъния”: "орел в профил, държащ в човката си кръст, вдясно от него – слънце, в ляво – пълна луна. Първата версия на този герб е от документ от 20 януари 1368 г., издаден от влашкия владетел Владислав І". Е, и тук има грешка: луната не е пълна, а е полумесец. Тоя полумесец нищо чудно да е от турския герб и Мирчо да е турил Сънцето а маскировка.

Н. Йорга пише, че в края на ХІV в. Брашов бил чист български град.

Понеже твоите знания, Иванко, опират главно до Интернет, влез в темата „Седмиградско”. Там има още 46 статии по нея, на различните езици. Аз прегледах десетина от тях – на руски, немски, английски, френски, сръбски, румънски и т. н., но не видях някъде да пише, че Седмиградско-Трансилвания в ХІІІ-ХІV в. е било българско. А Йорга не го видях в библиографията нито на българската, нито на румънската статия. Библиографията пък под българската статия се свежда до трима автори: Балкански, Коледаров и Тангра (за това издателство ще стане дума по-долу).

Никой от чужбина ли не е писал за тази територия, че е била българска или май няма чужда литература, в която да се твърди това? За сведение в румънската статия са посочени 45 автора – румънци, немци и унгарци и естествено няма българи. Тук недей да ми излизаш с баналното, че румънците не признавали българските изложения по темата – абсолютни измишльотини са тези изложения, справка новата книга на Петър Добрев. А пропо, Иванко, ти като го защитаваш, чел ли си я?

Но и във въпросната българска интернет-статия, също не пише Седмиградско да е било българско в ХІІІ-ХІV в. „Придошлите саси заемат от българите името Седмиградско, което превеждат с германското Siebenbьrgen 'Седем града'.” – само казват. Е, да, ама в другите сайтове пише: Romanian: Ardeal or Transilvania; Hungarian: Erdйly; German: Siebenbьrgen. Няма посочено как Siebenbьrgen се е казвало на български!

И, Иванко, нали си чел какво пише Милетич за Брашов: че общинарите на Брашов са се казвали пургари от немското бюргер. Излиза, че май първо (и единствено) е било името Siebenbьrgen, а за наша си , българска употреба, се е появил и превода Седмиградско. Иначе излиза, че брашовските българи са се правели на немци. Те и затова немци, унгарци, румънци и прочие, не са ги разбрали, че са били българи.

Бих ти препоръчал, Иванко, да прочетеш внимателно така наречените „влахо-български грамоти”, тях нали ги има в Интернет. Там има един документ 39 (№ 176), който не е грамота, както много от документите, неправилно озаглавени от Милетич така, а обикновено писмо, в което конкретно е споменат и един българин:

” † Іѡ Влад воивода и господинь, пишет господство ми пръгарем Брашевскымъ. Тѹзі е бежал ѿ господство ми един слуга Албѹлов, на име Нѣгое, и ѡтнесьл добитьк господства ми, двесте хиліaди аспри, и ѡставили их сѫт ѹ Ражновь, ѹ Кръсте Мѫдрьменѣ и ѹ Миха б л ъ г а р и н а”.

Е имало е и българи в Брашов, и даже един от тях е имал прякор Българина. Но Кръсте май не ще да е бил българин, щом не е наречен така, повече изглежда на сърбин. Нягое пък си е чисто румънско име. Тоя Миха изглежда, че е бил от криминалния контингент – в някаква мафия за кражба на добитък ще да е участвал. Ама ако всички българи в Брашов са имали прякор Българина, и са били много, както казваш, как Влад е щял да открие, кой от тях е откраднал добитъка?

И че „войвода” е взето от българската история не е вярно, също и че езика на „грамотите” е български. Къде в България в ХІІІ-ХІV в. е имало воеводства, при това като Влашко – по-големи от самата България? А на езика, дето Милетич го изкарва български, са пишели по това време и руснаците, и сърбите. Аз една от „грамотите” си я преведох със съвременен сръбско-хърватски речник. Що за български е бил този средновековен език, който днес руснаци и сърби със съвременните си речници превеждат по-лесно от нас т. н. „старобългарски” текстове?

щом има митничар в Рукеръ – там е границата на България

Навремето имаше един комик от румънски произход Мирча Кришан (не го свързвам със съименника и сънародника му Мирчо Велики). Говореше на развален български, защото у нас си изкарваше хляба. Разказваше смешни истории като Шкумбата и Иван Балсама. Запомнил съм тази, за Иванчо и краставицата. (Като го четох това при проверката на написаното, се сетих, че Иванко е съименник на Иванчо, но както се казва в такива случаи: съвпаденията имат случаен характер).

Иванчо научил перфектно наизуст урока по биология за краставицата, но го изпитали и в другите часове. И във всичките, след като кажел някакви встъпителни думи, веднага преминавал на урока за краставицата. Например в урока по география, започнал как в еди кой си район отглеждали много краставици и завършил с „краставицата съдържа 90% вода” . Всички отговори на Иванчо в часовете по история, литература, география, разказани от Кришан, завършвали с това: „краставицата съдържа 90% вода” (за точния процент може и да бъркам).

Та и ти, Иванко, като кукувица прелиташ от тема на тема във форума и снасяш своето яйце, пардон краставица, пак пардон - „митничарят от Рукер”. Зарази всички теми от последните месеци с тоя митничар! Да беше проучил поне, защо там има несъответствие. Раду І става угровлашки воевода в 1377 г., хайде да приемем, че е бил съвоевода от 1372 г., но българския цар Йоан Александър умира на 17 февруари 1371 г. Кой тогава е „цар Александър” в писмото на Раду І?

Или не е българския цар, или тези от Рукер дотам не са се интересували от това, какво става в България, че не са разбрали кога е починал Йоан Александър – дето уж им бил сюзерен. Може и митничарят да е бил менте и да се е представил по някакъв начин на Раду като пратен от България. Пък и Раду не е твърде любезен в писмото си: „царе”, казва в упор и май заплашително на „покровителя” си, докато в другите писма угровлашките воеводи даже на обикновените Брашовски общинари първо изпращат „много здраве”.

Вероятно митничарят на Рукер, ако е бил легитимен, не е бил човек на цар Александър, а на цар Срацимир, който по това време е бил унгарски васал – сам го е написал в документ 1 от „грамотите”. И Милетич е видял този факт, но не е могъл да си го обясни. Възможно е митничарят да е събирал мито за Срацимир, за да си плати последния данъкът на унгарския крал. И Раду го е търпял, защото е стоял на унгарската граница, но условието е било да изпълнява неговата грамота за митото вземано от Брашовците.

„Датата на Срацимировата грамота не може засега точно да се опрѣдѣли; само това е донѣгдѣ сигурно, че е писана слѣдъ 1369 год., понеже слѣдъ тая дата Срацимиръ се е намиралъ въ извѣстни васални отношения спрѣмо маджарския краль, когото Срацимиръ тукъ нарича „господинъ краль.” - пише Л. Милетич за документ 1. Какво излиза? Срацимир бил маджарски васал, също като румънските войводи, които слагали на монетите си унгарския герб и също били унгарски васали! А в самия документ 1, Срацимир обяснява на Брашовските общинари: „Що ми сте писали и порѹчали, да ви люд. ход. свободно, тако ми бога волно и свободно да идѫ господина крала люд ѹ господина крала град и да тръгѹѫ, що имъ е драго”.

Т. е. като хора на господаря краля, Брашовци могат свободно да идват и да търгуват в града на господаря краля, каквото им се харесва. Кралят естествено е унгарския, а градът кой е, Иванко, – естествено, че Видин. Какви ги разтягаш, за България до Карпатите, като Срацимир в прав текст казва на Брашовците да идват да търгуват във Видин, понеже и той като Брашов е бил град на унгарския крал!

Каква България на Карпатите, какви 5 лева! Документалните факти от края на ХІV в. сочат коренно различна картина, от тая която му се иска на Иванко. Някои неуморими всезнайковци наистина се подиграват на сериозните участници в този форум.

К.Гербов, нали ти самия имаше отлична статия, че IW е вероятно нещо като титла и тя обхваща в общи линии българската държавностна традиция – България и отцепени от нея феодални княжества – Молдова, Влахия, Карвуна, Валона… Има го в твоята тема. Защо тук точно на сто и осемдесет градуса правиш завой от думите си??

Това вече е прекалено! Моля модераторите да проверят, писал ли съм в статията за румънските титли „ България и отцепени от нея феодални княжества – Молдова, Влахия, Карвуна, Валона…” , и да оповестят резултата. Ако не са верни думите на Иванко, да поискат от него да се извини.

П. Добрев каквото и да се говори е един революционер в българската историография. Покрай неговата десетилетна дейност се разбуниха доста клишета и смехории натрапвани по стари геополитико-исторически термини и виждания. Трябва повече уважение към всеки български историк работещ с мисъл за своята истината, защото тя винаги може да се окаже брънка от голямата истина!

„Ха, ха, ха” – както казваше добрия бай Тошо.Той разбираше от майтапи. Но смехориите на Петър Добрев имат зловещи последици. Понеже съм сигурен, Иванко, че въобще не си виждал новата книга на „революционера”, по-долу пускам подбран негов цитат в типичния за автора нагъл и дебелашки стил.

От книга на книга, Петър Добрев накрая докара статията си с измислената история за кръста в Балчик също до книга, пълна с глупости. Да ама, веднъж със стомна за водица, втори път със стомна за водица и на третия път бай Петър удари стомната на камък, пардон на кръст. И стомната му се счупи. Щото, нерде Памир и бал, бъл, бул и всякакви недоказуеми измишльотини, нерде герба, езика и кръстовете на съседна Румъния. Стреснал се е Петър Добрев от статията ми и то как. Аз мислех, че това което пуснах от „13 века България”, тук горе, го има само в сайта на фонда. Оказа се, че то е писано и в послеслова на новата книга на Добрев. Подсигурил се е. Демек, не му вярвайте на тоя, анонимния, четете мен. И точно там, в книгата и послеслова Добрев с цялото си нахалство продължава да настоява, че надписът не бил „ПРЕМУНДРЕ”, а „ПРЕ-ЙУЙ-ХНДРЕ”. И че на първия ред на този надпис пишело на древен български език: ДИА СТРАКРУ ЧЕРЬ ДЕКАТУ.

Пак там П. Добрев, без въобще да информира, този който си е купил книгата му, какво точно пише в електронните медии във въпросната анонимна статия от автор с неизвестна възраст, рождена дата и име, ехидничи като казва, че „авторът на анонимната статия частично признава своето безсилие и сочи, че би било добре да се преведат последните редове на долния надпис, макар че той не е превел дори и първия ред”. Е за първия ред Добрев лъже - когато е писал това, първият ред го бях превел. А в същата електронна медия с Императора разчетохме и преведохме и цялото първо изречение. Първият ред е написан на чист румънски език и е: +АЧАСТА КРУЧЕ РЪДЕКАТУ. Преведено, гласи приблизително: „Този кръст е издигнат”.

Не знам, доколко читателите на форум със сериозното име „БГ Наука”, ще погледнат на писаното по-долу, но щом то вече е издадено на книга, нека да покажа как с историята може да се борави в дебелашкия стил на извънземния Алф, „Майтап бе, Уили”, което на български си е „Майтап бе, Вуте”. Направо ще постна откъс от Байпетърдобревия шедьовър на тема „Кръстът от Балчик и неговият начин на (зло)употреба”. Ето как „революционерът” разчита и коментира съдържанието на въпросния първи ред:

„Същевременно, ако някой би огледал по-спокойно и непредубедено първия ред, той щеше да забележи, че чрез струпалите се в него особени думи той твърде много прилича на втората част от главния надпис върху кръста, който завършва със странния израз ИЖИ ПРѢ ІYІ ХНДРЕ, но дължи своята деликатност не на това, че съдържа румънски думи, а на това, че е отразил старинни български понятия. А след като горният надпис ясно показва това, може да се очаква, че същото е станало и по-долу. Затова най-логично е да се предположи, че и в загадъчния първи ред са се вплели някакви древни и изчезнали вече от употреба български думи, някои от които вероятно са свързани с ранното християнство.

Огледът на първия ред показва, че освен особената дума ДИА, той съдържа към своя край и съчетанието ЧЕРЬ, което привлича вниманието с това, че напомня за едно старо и позабравено име на най-ранните български храмове. За това, че думата ЧЕРЬ в смисъл на храм някога се е срещала широко из българските земи, говорят и названията на редица стари селища като ЧЕРИЩЕ, ЧЕРАВА, ЧЕРЬЯН, ЧЕРМА, които се срещат редом с имена като ЧЕРКОВИЩЕ, ЦЕРЦКА, ЦРЪКВА, ЦРЪКОЛЕЗ и др.

Като далечно ехо от тази старинна дума дори до днес храмовете в България имат две паралелни названия - ЦЪРКВА и ЧЕРКВА, които се употребяват като напълно равностойни помежду си. Не е известно откъде е дошла в България тази особена дума ЧЕРЬ, но интересно е, че в старите български земи в Кавказ се среща думата ЧЬРА, която значи светилник, а сред потомците на аланите - най-близките някогашни съседи древните българи - епископът се нарича и до днес с титлата АЛ-ЧЕР, която значи „глава на храма".

Времето, когато в България се е срещала - при това доста широко - думата ЧЕРЬ като паралелно название на думата ЧЕРКВА, е същата ранна епоха, когато все още е била жива и думата ДИА, която стои в началото на този надпис, и когато са били все още живи думите ИЖИ и ПРѢ. а също знакът ІYІ от главния надпис. Ето защо едва ли ще сгрешим, ако допуснем, че на първия ред от долния надпис стоят свещените и забравени вече български думи ДИА и ЧЕРЬ. Опирайки се върху тях, вече можем да разделим на съставните му части слетия израз от първия ред.

В него след думата ЧЕРЬ се отделя думата ДЕКАТУ и като цяло се открояват следните четири думи: ДИА СТРАКРУ ЧЕРЬ ДЕКАТУ.

Думата СТРАКРУ в звуково отношение се отличава с твърде голямо струпване на съгласни, което прилича на рядкото струпване, характерно за думата ХНДРЕ. Ето защо на нея ще бъде отделено специално внимание по-нататък. Последната дума ДЕКАТУ може да се сравни с гръцкия глагол „декатеиw” и „декатеоw” (думите са с гръцки букви - бел. К.Г.), едно от значението на който е „посвещавам на Бога". От него още в древността е възникнала традицията да се нарича тържественото кръщаване и именуване с думата „декатос”. Известни са и латински посвещения като IOVЕ ОРТIMО МАХIMО DICATUM, които са се употребявали толкова често, че са се записвали, дори в съкратен вид като ІОМD. Ето защо твърде е вероятно особената дума ДЕКАТУ, която стои в края на първия ред, да е свързана с тази дълбоко вкоренена гръцка и латинска традиция и да означава „посвети на Бога".

Близка по звучене до думата ДЕКАТУ е и източната дума ДИККАТ (под „К”-тата има запетайки - бел. К.Г.) - внимание, почит, която се произнася като ДИГХАТ и масово се среща в иранските езици от района на Памир и Хиндукуш, ...”

Тук ми свършва сканирането и търпението. Но ако искайте вярвайте, книгата „Българската държавност на север от Дунав като политически и културен феномен”, с автори Петър Добрев, Александър Алексиев – Хофарт, Димитър Нанкинов, Аглика Иономова, Милена Добрева (издателство Тангра ТанНакРа ИК, София, 2008), е изцяло изпълнена с такива словоблудства. Е, купих си я, като видях, че е писано в нея по мой адрес. Не съм лишен от куртоазия, лаская се от факта, че на мен, макар и анонимен, са ми обърнали внимание, но не мислете, че съм идиот като съм дал пари за това псевдоисторическо-лингвистично четиво. Все пак, вече като ми дойдат гости, няма да им разказвам вицове, а ще им чета нещо от книгата на Бай Петър Добрев. А себе си ще залъгвам, че както навремето издаваха книги като „Математиците се шегуват”, „Философите се шегуват”, така и аз мога да издам книга „Историците стават за смях” и да си върна парите. Със статиите, които съм пуснал във форума половината книга вече е готова.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
На практика „великият цар” Йоан Александър е бил цар на една слаба България и само турците са попречили на Влашко и Унгария да я завземат – унгарците са стигнали до Видин, а Мирчо – до Балчик. (За това ще кажа още нещо по-долу).

К.Гербов, подпомагам те с една информация относно завземането от Владислав Влайко на мощния град Никопол, царска резиденция на Иван Шишман. Дано помогне на бъдещите ти изследвания за завладяването на царство България от румънските воеводи. Виж, внимателно известието от унгарския крал Людовик – “Лайкон войвода се установил в Никопол” /лятото 1374 г./! Забележи думата - установил. Не забравяме, разбира се, че румънския воевода Владислав Влайко превзема Видин /1369г./, а Пловдив вече е турски в това време. В общи линии България от 1374 г. до падането й 1393 г. /нали така/ е била само един град – Търново. И него, само поради пречки от страна на турците, румънския воевода не е успял да завземе и да се установи в него!

Из Писмо на унгарския крал Людовик до бившия “бан на България” магистър Бенедикт Химфи от 6 юли 1374 г.

… Трябва да знаете, че от Трансалпинската земя , прогонени от Лайкон войвода /Владислав Влайку/, при нас пристигнаха някакви волахи, а именно Стойкан, син на Драгмер, сина на Война от Лайота; Данчул, роден брат на някогашния комит Неег; Войк, син на Радул и Селибор; особени приближени на Лайкон войвода… Или ако Лайкон войвода ни обижда, по какъв начин да се подготвим по отношение на тази страна /Трансалпинската/, или какво трябва да дадем на тях /волахите/, понеже до нас пристигат слухове от страна на Лайкон войвода и турците, за които се казва, че са съюзници. Добавя се това, че Лайкон войвода се установил в Никопол.

п.с. наистина, ако прочетеш писаното от мен в темите – особено тази за “Къде е северната граница…” /където аз предоставих връзката за влахо-българските грамоти и източника за Н.Йорга/, ще намериш много от отговорите на твоите изключително сериозни за мен критики.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Авоцитат

В новата си книга П. Добрев освен че настоява, че кръстът в Балчик е български, но и иска румънците да върнат другия подобен кръст, който е бил поставен в двореца и който те отнесли в Румъния в 1946 г. Добрев.

Извинявам се за написаното, плод на беглият ми първоначален преглед на книгата - то не е вярно. След като прочетох вече по-подробно за какво става дума, установих, че Петър Добрев притежава по-детайлна снимка на този втори кръст и от него се виждало, че надписът на кръста е на влашки. Никакво искане от страна на П. Добрев няма за връщане на този кръст в Балчик.

Оставям все пак снимката на кралицата и новият кръст-паметник като една информация, вече с направеното току-що от мен уточняване. Моля още веднъж г-н Добрев за извинение.

Останалите мои коментари остават валидни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Защото е личен герб на Бесарабите, оттам става герб на Влахия с времето /Жефарович е 18 век, ако не се лъжа?/.

То общо взето Влахия като някаква държава, па макар и васална се появява именно с Бесарабите. Тъй че не ми е много ясно как този герб ту е само на Бесарабите, ту от един момент е само влашки. Герба си е влашки и е късен.

орел /тертер/

Тертер няма орел, това е деспотския орел. Тъй като деспостката титла е от императорския разред, то деспотите са носели някои владетелски отличия - двуглави орли и корони.

К.Гербов, подпомагам те с една информация относно завземането от Владислав Влайко на мощния град Никопол, царска резиденция на Иван Шишман.

По това време столицата още си е Търново. В Никопол царят е резидирал и по-рано, но не е бил столица. Иначе Видин е отвоюван от Влайку. То става по един сложен механизъм - след неуспешната обсада на Варна, савойците започнали преговори с България. Споразумението било следното - градовете по южното Черноморие стават византийски, срещу това Йоан Палеолог плаща на Влайку да помогне за отвоюването на Видинско от унгарците. Та Влайку превзема Видин, а унгарците се задоволяват да освободят Страцимир срещу някои уговорки. В случая Влайко е съюзник и наемник на цар Иван Александър.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
То общо взето Влахия като някаква държава, па макар и васална се появява именно с Бесарабите. Тъй че не ми е много ясно как този герб ту е само на Бесарабите, ту от един момент е само влашки. Герба си е влашки и е късен.

Също твърдя, че герба е на Влахия и е късен /но не по-късно от Жефарович, ХVІІІ в./. Също твърдя, че по-рано към ХІV в., това е още само личен хералдичен знак на знатния род Бесараба, а не на васалното воеводство Влахия.

Тертер няма орел, това е деспотския орел.

Думата «Тертер» /на кумано-тюркски език/ в превод на български език е «орел». Думата «Корвинус» /на латински език/ в превод на български е «врана».

В случая Влайко е съюзник и наемник на цар Иван Александър.

Може ли “великият цар” Йоан Александър, цар на една слаба България да наеме такъв мощен владетел /съответния влашки воевода/ "на когото само турците попречили да завземе България"?:) (За което стана дума по-горе).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Малко пояснения за втория кръст

Прибързано се изказах, че Петър Добрев е оценил втория кръст като български, защото първия път прочетох бегло в книгата на П. Добрев, че на него имало монограм на Йоан Шишман. Добрев има стара снимка на кръста, от която се е опитал да разчете надписа. И успява да открие думите СОБОРУ, БУЛГ, ОЛТИНА, КЪЛУГЪРИ, АНУЛ, което го навежда на мнението, че писмеността е „класическа старобългарска”, но „езикът в надписа е старорумънски влашки”.

post-2642-1222763442_thumb.jpg

Най-отдолу на кръста, Добрев разчита четирибуквено съчетание, което приема, че е годината 6879 от Сътворението на Христа или 1371 по днешното летоброене. Затова и констатира: „датата 1371 показва, че той е един от най-старите надписи, оставени на влашки език”. Първите два реда според Добрев са били старателно заличени, но си личал монограма на Иван Шишман. По този повод е и заключението на Петър Добрев:

„Тези особености подсказват, че българският царски герб не се е появил случайно върху този голям и величествен влашки кръст. Една от причините за това може да бъде възцаряването на цар Иван Шишман, друга възможна причина може да бъде решаващата роля, която българският цар е играл в едно изключително важно за власите събитие - основаването на самостоятелната влашка църковна епархия в Северинското банство отвъд Дунава (днешна Олтения). Според проучванията на Иречек за това допринесли твърде много добрите отношения между България и Влашкото воеводство и особено огромната помощ, която бан Владислав оказал още преди възцаряването на цар Иван Шишман в съвместната борба за освобождаването на Видинското царство от Унгария и възстановяването на властта на пленения цар Иван Срацимир. Конкретните подробности около участието на Иван Шишман в това събитие, което станало малко преди смъртта на баща му цар Иван Александър, не са напълно изяснени. Но от това, че на този кръст, направен наскоро след победата над Унгария, са нанесени едро буквите Ш и Р, образуващи герб на Иван Шишман, личи, че към него власите са изпитвали твърде голямо уважение. Не следва да се забравя също, че по онова време влашките воеводи са считали българските царе за свои по-старши братя. Но в по-късно време, когато споменът за тези далечни векове е избледнял, нанесеният на кръста български царски герб е предизвикал явно ревност и негодувание у някой румънски царедворец. И като резултат от това е бил унищожен не само гербът, но и пояснителният текст край него и чрез това е била осквернена не само българската, но и румънската историческа памет. Този кръст показва колко е грозно да се посяга на миналото с нечисти ръце.”

post-2642-1222763452_thumb.jpg

От снимката, която показвам, се вижда, че „годината” ІWOO (ако става дума за година) не е разчетена правилно – „І” не може да „6000”, защото е „10”. По-скоро ІW и буквата след него (вероятно N) си е титула на румънските воеводи. Целият ред с ІW , където се вижда и буквата „тита” (четвъртата буква в годината), като след нея май има „Е” и т. н., например може да се разчете „ИОН ТЕОДОСИЙ” (Teodosie). Той е бил воевода на Влашко само през септември-октомври 1521 г., но това не пречи да е побързал да си издигне кръст по това време.

КЪЛУГЪРИ пък, което Добрев счита, че това са си истинските калугери, също е румънско име. Има Влад Кълугъри (Vlad al IV-lea Călugărul), който е бил влашки воевода в периода 1482-1495 г. След Теодосий има друг, Кълугъри, също Влад, но и Драгомир, Vlad (Dragomir Călugărul), влашки воевода през октомври-ноември 1521 г.! Май Теодосий и втория Влад Кълугери са били съвоеводи?

Румънската история е не по-малко объркана от нашата (там има куп Владовци и Радувци) и за пореден път виждам, че много трябва да се внимава с нея. Но че на втория кръст е имало монограм на Иван Шишман, едва ли. Този втори кръст трябва да се намира в някой музей в Румъния, щом са го прибрали в 1940 г. и копирали (така мисля) за модерния паметник. Интересно как ли са го разчели румънците?

Твърде съмнителното разчитане обаче, на Петър Добрев, което за разлика от разчитането на първия кръст, който е още в Балчик, не може да се опровергае убедително, показва, как от такива подхвърлени идеи се е създал мита за България на север от Карпатите в ХІV в. С този мит Петър Коледаров написа цяла книга, която Петър Добрев обилно цитира в новото си творение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Иванко Тертер… Трябва да знаете, че от Трансалпинската земя , прогонени от Лайкон войвода /Владислав Влайку/, при нас пристигнаха някакви волахи, а именно Стойкан, син на Драгмер, сина на Война от Лайота; Данчул, роден брат на някогашния комит Неег; Войк, син на Радул и Селибор; особени приближени на Лайкон войвода… Или ако Лайкон войвода ни обижда, по какъв начин да се подготвим по отношение на тази страна /Трансалпинската/, или какво трябва да дадем на тях /волахите/, понеже до нас пристигат слухове от страна на Лайкон войвода и турците, за които се казва, че са съюзници. Добавя се това, че Лайкон войвода се установил в Никопол.

Този въпрос е засегнат във „влахо-българските грамоти” – там се засягат обвиненията на Сибинците, че Александър воевода се е съюзил с турците, за да нападне Унгария. (Тоя Лайкон не ще да е Владислав, но нямам време да правя справка в "грамотите"). Пак от тези грамоти се вижда, че по-нататък Никопол действително става Влашко. В английската статия в Уикипедия за Иван Срацимир се казва, че Владислав помогнал на Срацимир да се освободи от турците, но той останал под силна унгарска зависимост. Излиза май, че и унгарците са участвали съвместно с власите, за да освободят вече своя Видин.

Все по-вече се убеждавам, че Никополската битка не е била, за да ни освободят от турците, а те – унгарците и власите, да ни владеят.

Замислям се, дали да не се заема сериозно с тези въпроси, защото нито Милетич, нито Коледаров са си направили труда да преведат грамотите и да ги съпоставят с реалните събития. Ама те не са и познавали достатъчна добре историята на Унгария и Румъния. Може би сега, с Интернет, грамотите могат да се разберат по-добре. Много сме се заблуждавали, че в ХІV в. сме били голяма сила,че Влашко ни е имал страха и са били наши протежата. Изглежда, че в съюз с Унгария, Влашко е било по-силно от нас.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Малко пояснения за втория кръст

Прибързано се изказах, че Петър Добрев е оценил втория кръст като български, защото първия път прочетох бегло в книгата на П. Добрев, че на него имало монограм на Йоан Шишман. Добрев има стара снимка на кръста, от която се е опитал да разчете надписа. И успява да открие думите СОБОРУ, БУЛГ, ОЛТИНА, КЪЛУГЪРИ, АНУЛ, което го навежда на мнението, че писмеността е „класическа старобългарска”, но „езикът в надписа е старорумънски влашки”.

post-2642-1222763442_thumb.jpg

Най-отдолу на кръста, Добрев разчита четирибуквено съчетание, което приема, че е годината 6879 от Сътворението на Христа или 1371 по днешното летоброене. Затова и констатира: „датата 1371 показва, че той е един от най-старите надписи, оставени на влашки език”. Първите два реда според Добрев са били старателно заличени, но си личал монограма на Иван Шишман. По този повод е и заключението на Петър Добрев:

„Тези особености подсказват, че българският царски герб не се е появил случайно върху този голям и величествен влашки кръст. Една от причините за това може да бъде възцаряването на цар Иван Шишман, друга възможна причина може да бъде решаващата роля, която българският цар е играл в едно изключително важно за власите събитие - основаването на самостоятелната влашка църковна епархия в Северинското банство отвъд Дунава (днешна Олтения). Според проучванията на Иречек за това допринесли твърде много добрите отношения между България и Влашкото воеводство и особено огромната помощ, която бан Владислав оказал още преди възцаряването на цар Иван Шишман в съвместната борба за освобождаването на Видинското царство от Унгария и възстановяването на властта на пленения цар Иван Срацимир. Конкретните подробности около участието на Иван Шишман в това събитие, което станало малко преди смъртта на баща му цар Иван Александър, не са напълно изяснени. Но от това, че на този кръст, направен наскоро след победата над Унгария, са нанесени едро буквите Ш и Р, образуващи герб на Иван Шишман, личи, че към него власите са изпитвали твърде голямо уважение. Не следва да се забравя също, че по онова време влашките воеводи са считали българските царе за свои по-старши братя. Но в по-късно време, когато споменът за тези далечни векове е избледнял, нанесеният на кръста български царски герб е предизвикал явно ревност и негодувание у някой румънски царедворец. И като резултат от това е бил унищожен не само гербът, но и пояснителният текст край него и чрез това е била осквернена не само българската, но и румънската историческа памет. Този кръст показва колко е грозно да се посяга на миналото с нечисти ръце.”

post-2642-1222763452_thumb.jpg

От снимката, която показвам, се вижда, че „годината” ІWOO (ако става дума за година) не е разчетена правилно – „І” не може да „6000”, защото е „10”. По-скоро ІW и буквата след него (вероятно N) си е титула на румънските воеводи. Целият ред с ІW , където се вижда и буквата „тита” (четвъртата буква в годината), като след нея май има „Е” и т. н., например може да се разчете „ИОН ТЕОДОСИЙ” (Teodosie). Той е бил воевода на Влашко само през септември-октомври 1521 г., но това не пречи да е побързал да си издигне кръст по това време.

Посоченото не е година. Когато с буквите се изписват цифри, се поставя специално означение над буквата. По-скоро на година ми прилича обозначението намиращо се най-горе на кръста в Балчик (казвам прилича, защото наистина са 4 но не са свързани). Тъй като снимката е малка не мога да го видя много добре, пък и не ми остана много време да го повъртя с филтрите. Не знам защо от тази част няма детайлни снимки в галерията на сайта на фонда.

10---.jpg

Ето така изглеждат биквите като цифри:

Kirilica-cifri.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
... по онова време влашките воеводи са считали българските царе за свои по-старши братя. Но в по-късно време, когато споменът за тези далечни векове е избледнял, нанесеният на кръста български царски герб е предизвикал явно ревност и негодувание у някой румънски царедворец. И като резултат от това е бил унищожен не само гербът, но и пояснителният текст край него и чрез това е била осквернена не само българската, но и румънската историческа памет. Този кръст показва колко е грозно да се посяга на миналото с нечисти ръце.”

...мита за България на север от Карпатите в ХІV в. ..

Ще се опитам да отгатна. Надписът на румънски е от 19-нач. 20 в., когато е укрепнала румънската държавност и езика. Ако е от по-рано, то е ХVІІ-ХVІІІ при фанариотите, когато е започнала вътрешната промяна на държавността във образуванието Влахия. От държавица с български корени и "славянско-куманска" клонка на Римска /румънска/ - т.нар. гръцки/ римски проект от 18 в.

За мита северно от Карпатите в 14 в. е излишно да се говори и коментира, защото напълно са изяснени всички налични източници. Някой може да вижда, че България от 1374 до 1393 е един град - Търново, друг може да вижда това което е, колкото и условно да е в този динамичен период - северна граница Карпати, статут на Влахия какъвто е имала Карвуна и по - утежнен спрямо Търново, отколкото е имал Видин. Тези четирите феодални държавици са частите на империята България /фигурираща в дипломацията и летописите на епохата от 14 в./

За това, че Унгария искала България и затова прави битка при Никопол /1396/ е също така изяснен въпрос и няма какво да се пионерства. Може да се задълбае в изучаването обаче. В ХІV-ХV век Унгария иска от Османската държава освен другото и "България до София" /това е в 15 в., сведения много, един от тях Б. де ла Брокиер/-това си е Видинска България. Както се аргументира дипломатично Сигизмунд - "щото от любов към мене негово величество султанът да ми отстъпи ..., както и България до София". В ХІV в. е имала аспирации не само към Видинска, но и към останалата част от държавата. Естествено след като налага влияние в един и същ период върху две други части от държавата, а именно Видин и Влахия, да е на дневен ред Търнов и Карвуна.

Брокиер е публикуван през 60-те. 20 в. в отделна книжка.

"Понеже е книжен вариант, доста изследователи трябва да го възприемат в по-сериозна степен, отколкото интернет-уеб варианта на това произведение". Трябва просто да се отиде в библиотеката и да се поръча "Задморско пътешествие" /Брокиер/.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
По-скоро на година ми прилича обозначението намиращо се най-горе на кръста в Балчик (казвам прилича, защото наистина са 4 но не са свързани). Тъй като снимката е малка не мога да го видя много добре, пък и не ми остана много време да го повъртя с филтрите. Не знам защо от тази част няма детайлни снимки в галерията на сайта на фонда.

Това го бях обяснил и показал в другата статия за кръста. Най-отгоре е Пилатовият надпис на Христовия кръст INЦI („Исус Назарянин, Цар Юдейски”)

post-2642-1222801796_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Ще се опитам да отгатна. Надписът на румънски е от 19-нач. 20 в., когато е укрепнала румънската държавност и езика. Ако е от по-рано, то е ХVІІ-ХVІІІ при фанариотите, когато е започнала вътрешната промяна на държавността във образуванието Влахия. От държавица с български корени и "славянско-куманска" клонка на Римска /румънска/ - т.нар. гръцки/ римски проект от 18 в.

Няма доказателство за това.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...