Отиди на
Форум "Наука"

Ролята на печенегите в българската история


Recommended Posts

  • Потребител

Печенегите, имайки предвид моите малки познания от тяхната история, са тюркски народ. Но ми се струва, че те застават ту на една, ту на друга страна - тоест са нещо като средновековни наемници.

През 1091 г. в решителна битка при Левунион, подпомогнат от кумани, узи и дори някои печенежки предводители, византийският император Алексий I Комнин им нанася съкрушително поражение, в резултат на което са избити не само печенежки воини, но и жени, деца и старци. Пламен Павлов определя действията на Алексий Комнин като „рядко срещан даже и през Средновековието геноцид“. Императорът разпоредил да се празнува победата ежегодно на т.н. "Печенежки петък".

През 1123 година при Боруй печенегите претърпяват поражение от византийския император Йоан II Комнин, след което част от тях са заселени из българските земи като войнишко население. Постепенно са претопени.

Моите въпроси са:

- Толкова ли слаби са били (или - малобройни), та да гравитират към една или друга сила?

- Изобщо, имат ли някаква голяма роля в българската история?

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Вероятно са търсели някоя велика сила, някой "голям брат"... Може това да е била тяхната стратегия за оцеляване, независимо колко силни/слаби са били.

---

Може да прочетеш тук за печенегите:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%...%B5%D0%B3%D0%B8

http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/content.html

http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_3.htm

http://oldru.narod.ru/biblio/kb_imp2.htm#37

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Печенегите, имайки предвид моите малки познания от тяхната история, са тюркски народ. Но ми се струва, че те застават ту на една, ту на друга страна - тоест са нещо като средновековни наемници. През 1123 година при Боруй те претърпяват поражение, след което част от тях са заселени из българските земи и са претопени. Бил установен дори празникът Печенежки петък". Моят въпрос е: толкова ли слаби са били (и от там - малобройни), та да гравитират към една или друга сила. Изобщо имат ли някаква голяма роля в българската история.

Печенегите въобще не били слаби, но подобно на другите варвари срещу добро заплащане били готови да служат на всеки. Иначе в българската история през ХІв. печенегите имат огромно влияние. Всъщност почти целият ХІв. - от 1026 до 1091г. минава под знака на печенего-византийските войни, които се разиграли в българските земи и последиците от които ги отнесли българите. През 1026-1036г. печенегите неколкократно нахлули, като достигнали до Солун. През тези десет години напълно разорени бил стотици селища в равнините на Северна България - печенегите довършили това, което оцеляло след походите на Светослав 968-970г. В равнините на Северна България оцелели единствено няколко крепости като Дръстър, Видин или Плиска всичко друго останало напълно необитаема пустош. Няколко десетилетия по-късно и Плиска била изоставена. В следствие на тези нашествия от Северна България към земи на юг, т.е. Стара планина, Тракия и Македония се надигнала огромна бежанска вълна. Ромеите на няколко пъти се опитали да се противопоставят, но изпращаните армии били разбити. От това време има и единични печенежки заселвания. Нов етап започва през 1048г., когато ромеите по най-глупав начин се намесили в избухналата между печенегите гражданска война и дали убежище на вожда Кеген, който използвал византийските крепости по Дунав като база за нападения срещу останалите печенеги. Върховният хан Тирах поискал ромеите да спазват мирния договор и да не допускат Кеген да ги напада, но ромеите не обърнали внимания на молбите му. Това дало основание през зимата на 1048г. огромната част от печенегите да премине замръзналия Дунав. В техния стан обаче поради преяждане и препиване с плячкосани храни и вина избухнала болест (яли та се осрали), а към тях се насочили византийските войски от тема България (дн. Македония и Изт. Сърбия), Паристрион (дн. Северна България) и Македония (т.е. Тракия между Одрин и Пловдив), както и Кеген с неговите печенеги. Нахлулите (според Скилица 800 000, но той е известен цифроман) се предали без бой и били заселени в "празните полета на България" - около Ниш, Овче поле (Щипско) и София, като ромеите възнамерявали да ги превърнат в стратиоти (т.е. селяни войни). На следващата 1049г. от тези заселени в Нишко, Софийско и Щипско печенеги формирали отряд от 15 000 души и ги пратили да се бият с турците в Мала Азия, но по пътя печенегите казали "ай сектир", обърнали, преплували Босфора с конете си, дошли в Софийско, вдигнали останалите тук и се прехвърлили в Северна България. С това започва следващия етап - когато в Северна България се заселили огромни маси печенеги, византийска власт тук била ликвидирана, а тези земи били използвани като бази за нападения на юг от Балкана. Между 1049-1053 - печенегите неколкократно преминавали Стара планина и вилняли в Тракия. Ромеите направили няколко опита да възстановят властта си в Северна България, но изпратените войски били разбити и през 1053г. бил сключен договор, съгласно който равнините на Северна България оставали под властта на печенегите, а те за сметка на това нямало да нападат земите на юг от Балкана. Мирът траел до 1059г., когато нахлули унгарците и печенегите решили да се възползват от това, обаче император Исак І Комнин решително се противопоставил - унгарците поискали мир и той нахлул в Северна България и разбил печенегите, като възстановил византийската власт. През 70-те г. на ХІв., след битката при Манцикерт (където имало печенеги в качеството им на византийски федерати) Византия изпаднала в много сериозна вътрешна криза - поредица от опити за преврати и бунтове. От това отново се възползвали печенегите в Северна България, които под претекст, че подкрепят даден претенден нахлували и грабили в земите на юг от Балкана. Върхът на "печенежката" криза бил в края на 80-те г. до 1091г., когато печенегите достигнали до Константинопол. В отговор на това Алексий І Комнин организирал поход срещу Дръстър, който се явявал нещо като столица на печенегите, но ромеите били разбити, а императорът за малко незагинал. Посъщото време се намесили куманите, първоначално като печенежки съюзници, но в последствие се скарали за плячката придобите при този злополучен за ромеите поход. Куманите нападнали печенегите и огромна маса от тях се преселила от Североизточна България в Тракия, като влезли във връзка с предводителя на турците Чаха, за съвместна обсада на Константинопол. Развръзката на кризата дошла на 29.04.1091г., когато византийската армия (съставена до голяма степен от българи), куманите и един 5000 доброволчески отряд от селяни дошли от околните планини (очевидно българи и гърци) газгромили печенегите при Левунион - югозападно от Одрин. През нощта византийските войни по собствена инициатива изклали по-голямата част от пленниците, в т.ч. жените и децата. На сътрита куманите като видели какво са направили съюзниците им духнали, като изоставили дори плячката си. Оцелелите от клането били заселени в Мъгленско, област, чието цивилно българско население през 1015г. било продадено в робство, а мъжете изселени в Армения и областта стояла пуста. С това се сложил край на печенежкия проблем, а нашествието от 1123г. е последната искра от пожара който вилнял тук през ХІв.

От печенегите са запазени огромен брой следи - в десетки селища в Северна България се откриват печенежка керамика, накити, оръжие, гробове, като най-многобройни са в Североизточна България. Напоследък такива излизат и от Тракия и Македония. Тези материали по безспорен начин свидетелстват, че печенегите представлявали огромна маса население и описаното в изворите отговаря на действителността. Съдбата на печенегите заселили се в българските земи била различна - една голяма част се българизирала - като тези в Мъглен (до края на ХІІв. са пазили своята идентичност). Част от заселените в Софийско, Нишко и Щипско очевидно е останала (т.е. не всички са се изселили през 1049г.) и с българизирането им се образувала българската етнографска група "шопи" (печенежкото племе цопон у К. Багренородни), подобна била и съдбата на част от печенегите в Североизточна България, като най-вероято българската етнографска група "капанци" в Разградско произлиза от печенежкото племе "хопон", което се заселило в тези земи, но било българизирано. За разлика от тях, обаче, печенегите, които се заселили в Добруджа и по-специално по брега на Черно море и земите северно от линията Варна-Провадия-Шумен, макар и покръстени се запазили като обособена етническа група. Това може да се обясни с факта, че тази област в резултат на нашествията на русите и на пченегите била обезлюдена, т.е. не е имало или почти не е имало българи, които да доведат до смесване и българизиране. Тези печенеги положили началото на гагаузите. През следващите векове много от тях били постепенно българизирани или гърцизирани (тези от крайбрежието), а с приемането на исляма през османския период, се превръщали в турци. Подобени анклави от тюркоезични християни през ХІХв. имало и в Одринска Тракия и в Беломорието (около Зъхна), но техния произход е още по-неясен от този на гагаузите.

От този кратък преглед, се вижда, че дълги години печенегите били неоснователно пренебрегвани в нашата историография, като изследнавията върху тях се изчерпваха с написаното от В. Златарски в т.2 и В. Тъпкова-Заимова - Долния Дунав -гранична зонана византийския запад. Разкопките през последните 30г. и особено материалите от Плиска, Цар Асен, Силистра, Одърци и др., показаха че печенегите били основен фактор в историята на нашите земи през ХІв., а всеки българин носи в себе си и поне една капка печенежка кръв.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Докато съществува ПБЦ то е в традиционно добри отношения с куманите, като са сключвани и династични бракове. Симеон І използва печенегите, за да се разправи с маджарите, които с помощтта на Византия са му нанесли тежко поражение.

За разлика от маджарите обаче, византийците не си взели никаква поука от случилото се и имали неблагоразумието да се надяват, че печенегите ще нападнат България и Симеон ще се яви за битката, която се случила при Ахелой само с част от армията си.

При похода на Светослав печенегите обсаждат Киев и така русите са принудени да се изтеглят от България. При втория поход на Светослав бълг. правителство се съюзява с него срещу Византия. Затова в походите срещу Византия освен руси и българи има и печенеги. Маджарите този път залагат на по-сигурното и се бият срещу Византия - кампанията на Светослав на юг от Балкана не била особено успешна, но пък поне унгарската територия не била разорена пак. След като Цимисхий напада Преслав, отношенията между българи и руси се влошават. Светослав дори избива малко бълг. боляри след капитулацията на столицата, но на връщане към Киевска Рус печенегите си правят чаша от черепа му.

След края на ПБЦ Византия не успяла да удържи позициите на бълг. държава на север от Дунава и не само, че се наложило да изостави Месопотамия (Междуречието), но проблемите се пренесли на юг от Дунава, че и на юг от Балкана.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Печенегите, имайки предвид моите малки познания от тяхната история, са тюркски народ. Но ми се струва, че те застават ту на една, ту на друга страна - тоест са нещо като средновековни наемници.

През 1091 г. в решителна битка при Левунион, подпомогнат от кумани, узи и дори някои печенежки предводители, византийският император Алексий I Комнин им нанася съкрушително поражение, в резултат на което са избити не само печенежки воини, но и жени, деца и старци. Пламен Павлов определя действията на Алексий Комнин като „рядко срещан даже и през Средновековието геноцид". Императорът разпоредил да се празнува победата ежегодно на т.н. "Печенежки петък".

През 1123 година при Боруй печенегите претърпяват поражение от византийския император Йоан II Комнин, след което част от тях са заселени из българските земи като войнишко население. Постепенно са претопени.

Моите въпроси са:

- Толкова ли слаби са били (или - малобройни), та да гравитират към една или друга сила?

- Изобщо, имат ли някаква голяма роля в българската история?

Степняците по принцип не са многобройни /тъй като е трудно изхранването на хора, които не се занимават със земеделие, а основно разчитат на лов/. А и начинът им на живот предполага постоянна несигурност, риск от нападение, и местене от място на място. Затова, ако бъдат разбити /по-голямата част от боеспособното им население - унищожено, а останалото поселено/ лесно и бързо се асимилират от местното население и възприемат неговите етно-културни обичаи. Пример - гагаузите /наследниците на печенегите/.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Дали са гагаузите? Аз съм чувал, че шопите около София са наследници на печенезите?

Нещо се съмнявам, изхождайки от бита и културата, които притежават. Според бай Зиези - шопите са сапеи. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Нещо се съмнявам, изхождайки от бита и културата, които притежават. Според бай Зиези - шопите са сапеи. :bigwink:

Ее, ти как мислиш от мутра работник на къра става ли ????

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Ролята на печенезите е огоромна и незаслужено не и се отделя особено внимание.

Археологията доказва, че практически всички български селища във Влахия са унищожени от печенезите около 1000 година. Същото важи и за Добруджа след 1000 година - чак до хипотези за хиатус.

Цитирам:

http://liternet.bg/publish13/p_pavlo...ri/skitski.htm

В годините на византийското владичество българските земи били обект на опустошения и заселвания от страна на т.нар. късни номади (печенези, узи и кумани), най-вече в Паристрион (Подунавието) и отчасти в Тракия, на унгарски опити за завладяване на северозападните български земи, както и на нападения на италианските нормани в днешните Албания и Македония. Византийското господство предизвикало отрицателни, в някои райони дори катастрофални изменения в обхвата и състоянието на българската етническа територия. С унищожаването на българското царство изчезнала мощната преграда пред новите вълни от "варвари" от степите на Северното Черноморие към Карпато-Дунавските земи (т.нар. "отвъддунавска България" през VII-X в.) и на юг от голямата река. Византийската империя не била в състояние да установи своята власт на север от Дунав. Тя била принудена да се ограничи с естествената и традиционна от нейна гледна точка дунавска граница, което създало крайно неблагоприятни условия за съхраняването на българския етнически облик на земите между Дунав, Днестър и Карпатите (рядко населени при това), както и в Трансилвания. Сходно било положението и в други гранични зони - напр. в дн. Албания и Косово, където през ранното средновековие присъствало значително българско население. Така отделни периферни райони започнали да губят българския си етнокултурен облик за сметка на номадите (печенези и кумани), маджари, албанци, сърби, власи. Няма спор, че ако Първото българско царство се бе запазило, то такива процеси не биха имали този обхват, а някъде въобще и своето развитие.

Най-значителни мащаби и опустошителна сила безспорно имали нашествията на печенезите. Този номадски народ бил съсед на Първото българско царство още от края на IX в. и в повечето случаи негов съюзник. След установявянето на византийската власт обаче печенезите получили много по-лесен достъп до земите на юг от Дунава, което било благоприятствано и от слабите управници, наследили Василий II (976-1025). Още при неговия брат и приемник Константин VIII (1025-1028) започнали масирани печенежки нашествия. Първото от тях било през 1026-1027 г., когато "варварите" нахлули преди всичко в западните български земи (темата България), отвличайки много пленници и плячка. И Роман III Аргир (1028-1034) не могъл да организира сериозно противодействие срещу степните нашественици - през 1032 г. те опустошили Паристрион, а през 1034 техните орди достигнали околностите на Солун. На следващата година нахлуванията, улеснени от замръзването на Дунава, продължили в посока към "Македония" (Одринска Тракия).

Особено разрушителни били трите печенежки нашествия през 1036 г. Археологическите изследвания през последните години показват, че тогава пострадали старата българска столица Плиска, центърът на византийската власт в Паристрион Доростол/Дръстър (дн. Силистра), градището при с. Скала, Добричко, и други крепости в Паристрион. Някои находки свидетелстват, че още тогава имало частични заселвания на печенежки групи в българските земи, а местното българско население търсело спасение в южна и западна посока.-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

http://www.hrono.info/dokum/povest1.html

Повесть временных лет

В год 6452 (944). ........................ Послушал их Игорь и повелел печенегам воевать Болгарскую землю, а сам, взяв у греков золото и паволоки на всех воинов, возвратился назад и пришел к Киеву восвояси.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

http://www.hrono.info/dokum/0900dok/kb_imp1.html#05

Константин Багрянородный

РИЕЙ

Так как [булгары] многократно были побеждены и ограблены ими, то по опыту узнали, что хорошо и выгодно находиться всегда в мире с пачинакитами.

От понизовья реки Дунай, против Дристры[20], начинается Пачинакия

http://www.chitanka.info:82/lib/text/2382/0

СТИВЪН РЪНСИМАН

ИСТОРИЯ НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Симеон бил хванат натясно. Печенегите били далеч по-страшни от маджарите, а и той едва ли можел да се надява, че ще успее да повтори ловкия си дипломатически ход отпреди 20 години. Но съдбата му се притекла на помощ — така ненадейно, че явно в случая е изиграл роля и подкупът. Вогас пристигнал на Дунава, водейки ордите на печенегите. Но тук той се скарал с друнгария Роман Лакапин и Роман отказал да превози варварите. А те се уморили да чакат и след като опустошили и вероятно почти превзели Влашко, се върнали в земите си. Роман бил заподозрян в двойна игра, но нищо не могло да се докаже. Безспорно Роман бил амбициозен и безскрупулен, а може да се предположи, че и Симеоновото злато е повлияло на действията му/4

След като бил избавен от печенегите, Симеон можел да погледне напред с по-голяма увереност. Наистина, както изглежда, той изгубил и последната си територия отвъд Дунава, но загубата била почти без значение: Дунав бил далеч по-сигурна граница.

http://stratum.ant.md/05_99/articles...ov/fedor06.htm

На южном берегу озера Комэна и на берегу р. Яломицы северо-восточнее Бухареста у с.Дриду открыто неукрепленное поселение с прямоугольными в плане землянками, с одним или несколькими очагами или печами-каменками (обычно против входа, в левом дальнем углу). Гончарная керамика обычного для сельских поселений I Болгарского царства облика ........

Обитание на поселении прекратилось, видимо, в результате нападения печенегов.

На западной окраине села Буков, на мысе, некогда окруженном с трех сторон водой, было обнаружено селище середины IX — X вв. (Буков I или Буков-Ротарь). В южной части с.Буков открыто второе раннефеодальное поселение (Буков II или Буков-Тиока), имеющее два слоя — нижний, соответствующий по материалам и датировке с.Буков I, и верхний — второй половины X и возможно начала XI вв. Селища Буков I и селище нижнего слоя Буков II погибли в результате большого пожара, возможно, во время набегов печенегов.

Нашествия печенегов в X — XI вв. положили конец развитию Балкано-Дунайской культуры на территории Молдовы, Мунтении и Олтении.

В начале XI в. в результате ударов, нанесенных Византией и кочевниками I Болгарскому царству, оно было разгромлено, территория его захвачена. Наступило время непрерывных вторжений на Балканы, запустения многих поселений, отлива населения, особенно из Дунайской равнины. Ареал Балкано-Дунайской культуры резко сократился, многие ее поселения были превращены в развалины (Дриду, Буков и др.). Сама культура фактически прекратила существование.

Мунтения и Олтения в XI-XIII вв. были опустошены набегами кочевников, следы пожарищ и разрушений в конце X — начале XI вв. встречаются на поселениях Балкано-Дунайской культуры повсеместно (Иляна, Дриду, Бэрляска, Мэркулешть, Путиней, Буков и др.). Обосновавшись в начале X в. в Южной Бессарабии и Молдове, печенеги в конце столетия переместились в Мунтению и Олтению, в значительной степени истребив и вытеснив оттуда местное население

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

http://stratum.ant.md/06_99/articles/atanasov/1.htm

Атанасов Г.

АНОНИМНЫЕ ВИЗАНТИЙСКИЕ ФОЛЛИСЫ КЛАССА «В» И НАШЕСТВИЕ ПЕЧЕНЕГОВ В ДОБРУДЖУ 1036 г.

Благодаря продолжающимся уже полвека системным археологическим исследованиям в Добрудже и Северо-Восточной Болгарии стало очевидным, что эта обширная территория оказалась опустошенной к середине XI в. После этого возник демографический вакуум1 , продолжавшийся до начала XVI в. (Атанасов 1991: 75-89; 1998: 4-5). На основе письменных источников (главным образом Скилица), монетных находок, печатей, мелких металлических предметов и некоторых типов керамики можно считать, что причиной тому стало одно из больших печенежских нашествий 30-х гг. XI в.

Картину вторжения фиксируют мощные пожары и разрушения, отмеченные как раз в тех крепостях, в которых найдены надежные свидетельства присутствия ромейских гарнизонов: Скала (Йотов, Атанасов 1998: 136-137), Царь Асень (Димова 1993: 73), Доростол (Ангелова 1988: 42; Атанасов 1991а: 21-22), Диногеция, Капидава, Хыршова (Diaconu 1970: 44-49). Об апокалипсисе 1036 г. можно судить по факту превращения района между Дунаем, предгорьями Балкан, р.Белый Лом и Черным морем в зону совершенно необитаемую (речь идет о постоянных поселениях внутренней части) до XVI в.

http://toursbg.info/category/guides/dobrudja

Животът в скалните манастири е продължил след края на X до средата на XI век, когато тези земи влизат в границите на Византия. Изглежда са обитавани до големите нашествия на печенегите от 1036 г. , когато заедно с населението емигрират и монасите.

__________________________________________________ _____________________

Картал Кале”/Орлова крепост/ е разположена на причудливо недостъпно място на един от меандрите на река Сенебир,пресъхнала през 18 век.Тя е построена към началото на 10 век при царуването на Симеон Велики.Издигната е върху руините на малко тракийско селище и късноантично укрепление.Има триъгълна ветрилообразна форма с площ около 35 декара.Стените са зидани от големи полуобработени камъни с дебелина от 3 метра до 3,30.Пред нея има 5 кули и дълбок ров.Личат два входа с порти -единият при недостъпната шийка,а другият в южната страна,където укреплението е с двойна стена.От там се осъществява връзката с голяма предградие.То представлява селище с площ от близо 40 декара.Северно от”Картал Кале”,само на 2 километра,се намира втора старобългарска крепост с площ от около 25 декара.Между двете крепости има средновековен скален манастир. Така оформената структура от две селища,крепост и манастир се явява една от най-големите агломерации от епохата на първото българско царство.

В”Картал Кале” са разкрити 20 жилища/землянки/,оръжия,земеделски сечива,керамика,битови предмети,църковни кръстове и медальони от 10 век.

Крепостта е разрушена при нашествието на руския княз Светослав през 969-970 година.В края на 10 век е възстановена,но окончателно е разрушена и напусната завинаги след печенежкото нашествие през 1036 година.

__________________________________________________ ______________________

http://www.ant.md/news/23-08-04.htm

Раскопки городища Руйно – Картал-кале (2000-2002 гг.) открыли остатки крепости эпохи Первого Болгарского царства. По мощности ее стены уступают только столичным укреплениям, а посад является самым обширным из до сих пор известных. После двух страшных пожаров, связанных с войнами киевского князя Святослава и нашествием печенегов, население навсегда покинуло эти места.

http://www.libshumen.org/do/shumen8.htm

През 10 век Плиска се развива като аграрно - занаятчийски център и постепенно загубва своето политическо и военно значение. След завладяването на Североизточна България от византийците /971 г./ бившата столица е център на неголям гарнизон. През първата половина на 11 век тя е подложена на системни атаки от племето печенеги. Това е една от причините за нейното изоставяне около средата на 11 век.

През XI век в земите на Североизточна България нахлуват печенези, узи, кумани. Най-голямо и опустошително е нашествието през 1048 г. Вероятно по това време животът в селището /Тръстеник/ замира. Оцелелите жители потьрсват убежище другаде.

http://journey.bg/bulgaria/bulgaria....4179&city=1942

Средновековното поселение върху развалините на Абритус е унищожено напълно през 30-40-те години на ХІ век при печенежките нашествия. След това, върху терена на Абритус няма обитатели.

http://pozvanete.bg/news.php?id=20984

"Манастирът е бил изоставен в първата чевърт на XI век в резултат на нашествие на печенези, които опустошават Добруджа и северното крайбрежие", обяснява зам.-ръководителят на разкопките Росина Костова - доцент в катедра “археология” във Великотърновския университет. "Манастирският комплекс със сигурност не е бил разрушен насилствено, но е бил изоставен, тъй като монасите са чувствали несигурност", разказа Костова. Когато духовниците напускат светата обител, на мястото на манстира и сградите му започват да се появяват жилища на обикновено население. "Получава се създаване на едно селище върху друго, което е съществувало до XVII-XVIII в.", обяснява археоложката.

Става дума за Караач тепе край Варна. Интересното е, че тук възниква селеще, което е обитавано именно през твърдяния хиатус.

Както повечето селища в Добруджа и това в Яйлата е унищожено от печенезите в средата на XI век

http://www.yailata.info/stronghold.php

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Ролята на печенезите е огоромна и незаслужено не и се отделя особено внимание.

Археологията доказва, че практически всички български селища във Влахия са унищожени от печенезите около 1000 година. Същото важи и за Добруджа след 1000 година - чак до хипотези за хиатус.

Цитирам:

http://liternet.bg/publish13/p_pavlo...ri/skitski.htm

В годините на византийското владичество българските земи били обект на опустошения и заселвания от страна на т.нар. късни номади (печенези, узи и кумани), най-вече в Паристрион (Подунавието) и отчасти в Тракия, на унгарски опити за завладяване на северозападните български земи, както и на нападения на италианските нормани в днешните Албания и Македония. Византийското господство предизвикало отрицателни, в някои райони дори катастрофални изменения в обхвата и състоянието на българската етническа територия. С унищожаването на българското царство изчезнала мощната преграда пред новите вълни от "варвари" от степите на Северното Черноморие към Карпато-Дунавските земи (т.нар. "отвъддунавска България" през VII-X в.) и на юг от голямата река. Византийската империя не била в състояние да установи своята власт на север от Дунав. Тя била принудена да се ограничи с естествената и традиционна от нейна гледна точка дунавска граница, което създало крайно неблагоприятни условия за съхраняването на българския етнически облик на земите между Дунав, Днестър и Карпатите (рядко населени при това), както и в Трансилвания. Сходно било положението и в други гранични зони - напр. в дн. Албания и Косово, където през ранното средновековие присъствало значително българско население. Така отделни периферни райони започнали да губят българския си етнокултурен облик за сметка на номадите (печенези и кумани), маджари, албанци, сърби, власи. Няма спор, че ако Първото българско царство се бе запазило, то такива процеси не биха имали този обхват, а някъде въобще и своето развитие.

Най-значителни мащаби и опустошителна сила безспорно имали нашествията на печенезите. Този номадски народ бил съсед на Първото българско царство още от края на IX в. и в повечето случаи негов съюзник. След установявянето на византийската власт обаче печенезите получили много по-лесен достъп до земите на юг от Дунава, което било благоприятствано и от слабите управници, наследили Василий II (976-1025). Още при неговия брат и приемник Константин VIII (1025-1028) започнали масирани печенежки нашествия. Първото от тях било през 1026-1027 г., когато "варварите" нахлули преди всичко в западните български земи (темата България), отвличайки много пленници и плячка. И Роман III Аргир (1028-1034) не могъл да организира сериозно противодействие срещу степните нашественици - през 1032 г. те опустошили Паристрион, а през 1034 техните орди достигнали околностите на Солун. На следващата година нахлуванията, улеснени от замръзването на Дунава, продължили в посока към "Македония" (Одринска Тракия).

Особено разрушителни били трите печенежки нашествия през 1036 г. Археологическите изследвания през последните години показват, че тогава пострадали старата българска столица Плиска, центърът на византийската власт в Паристрион Доростол/Дръстър (дн. Силистра), градището при с. Скала, Добричко, и други крепости в Паристрион. Някои находки свидетелстват, че още тогава имало частични заселвания на печенежки групи в българските земи, а местното българско население търсело спасение в южна и западна посока.-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

http://www.hrono.info/dokum/povest1.html

Повесть временных лет

В год 6452 (944). ........................ Послушал их Игорь и повелел печенегам воевать Болгарскую землю, а сам, взяв у греков золото и паволоки на всех воинов, возвратился назад и пришел к Киеву восвояси.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

http://www.hrono.info/dokum/0900dok/kb_imp1.html#05

Константин Багрянородный

РИЕЙ

Так как [булгары] многократно были побеждены и ограблены ими, то по опыту узнали, что хорошо и выгодно находиться всегда в мире с пачинакитами.

От понизовья реки Дунай, против Дристры[20], начинается Пачинакия

http://www.chitanka.info:82/lib/text/2382/0

СТИВЪН РЪНСИМАН

ИСТОРИЯ НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Симеон бил хванат натясно. Печенегите били далеч по-страшни от маджарите, а и той едва ли можел да се надява, че ще успее да повтори ловкия си дипломатически ход отпреди 20 години. Но съдбата му се притекла на помощ — така ненадейно, че явно в случая е изиграл роля и подкупът. Вогас пристигнал на Дунава, водейки ордите на печенегите. Но тук той се скарал с друнгария Роман Лакапин и Роман отказал да превози варварите. А те се уморили да чакат и след като опустошили и вероятно почти превзели Влашко, се върнали в земите си. Роман бил заподозрян в двойна игра, но нищо не могло да се докаже. Безспорно Роман бил амбициозен и безскрупулен, а може да се предположи, че и Симеоновото злато е повлияло на действията му/4

След като бил избавен от печенегите, Симеон можел да погледне напред с по-голяма увереност. Наистина, както изглежда, той изгубил и последната си територия отвъд Дунава, но загубата била почти без значение: Дунав бил далеч по-сигурна граница.

http://stratum.ant.md/05_99/articles...ov/fedor06.htm

На южном берегу озера Комэна и на берегу р. Яломицы северо-восточнее Бухареста у с.Дриду открыто неукрепленное поселение с прямоугольными в плане землянками, с одним или несколькими очагами или печами-каменками (обычно против входа, в левом дальнем углу). Гончарная керамика обычного для сельских поселений I Болгарского царства облика ........

Обитание на поселении прекратилось, видимо, в результате нападения печенегов.

На западной окраине села Буков, на мысе, некогда окруженном с трех сторон водой, было обнаружено селище середины IX — X вв. (Буков I или Буков-Ротарь). В южной части с.Буков открыто второе раннефеодальное поселение (Буков II или Буков-Тиока), имеющее два слоя — нижний, соответствующий по материалам и датировке с.Буков I, и верхний — второй половины X и возможно начала XI вв. Селища Буков I и селище нижнего слоя Буков II погибли в результате большого пожара, возможно, во время набегов печенегов.

Нашествия печенегов в X — XI вв. положили конец развитию Балкано-Дунайской культуры на территории Молдовы, Мунтении и Олтении.

В начале XI в. в результате ударов, нанесенных Византией и кочевниками I Болгарскому царству, оно было разгромлено, территория его захвачена. Наступило время непрерывных вторжений на Балканы, запустения многих поселений, отлива населения, особенно из Дунайской равнины. Ареал Балкано-Дунайской культуры резко сократился, многие ее поселения были превращены в развалины (Дриду, Буков и др.). Сама культура фактически прекратила существование.

Мунтения и Олтения в XI-XIII вв. были опустошены набегами кочевников, следы пожарищ и разрушений в конце X — начале XI вв. встречаются на поселениях Балкано-Дунайской культуры повсеместно (Иляна, Дриду, Бэрляска, Мэркулешть, Путиней, Буков и др.). Обосновавшись в начале X в. в Южной Бессарабии и Молдове, печенеги в конце столетия переместились в Мунтению и Олтению, в значительной степени истребив и вытеснив оттуда местное население

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

http://stratum.ant.md/06_99/articles/atanasov/1.htm

Атанасов Г.

АНОНИМНЫЕ ВИЗАНТИЙСКИЕ ФОЛЛИСЫ КЛАССА «В» И НАШЕСТВИЕ ПЕЧЕНЕГОВ В ДОБРУДЖУ 1036 г.

Благодаря продолжающимся уже полвека системным археологическим исследованиям в Добрудже и Северо-Восточной Болгарии стало очевидным, что эта обширная территория оказалась опустошенной к середине XI в. После этого возник демографический вакуум1 , продолжавшийся до начала XVI в. (Атанасов 1991: 75-89; 1998: 4-5). На основе письменных источников (главным образом Скилица), монетных находок, печатей, мелких металлических предметов и некоторых типов керамики можно считать, что причиной тому стало одно из больших печенежских нашествий 30-х гг. XI в.

Картину вторжения фиксируют мощные пожары и разрушения, отмеченные как раз в тех крепостях, в которых найдены надежные свидетельства присутствия ромейских гарнизонов: Скала (Йотов, Атанасов 1998: 136-137), Царь Асень (Димова 1993: 73), Доростол (Ангелова 1988: 42; Атанасов 1991а: 21-22), Диногеция, Капидава, Хыршова (Diaconu 1970: 44-49). Об апокалипсисе 1036 г. можно судить по факту превращения района между Дунаем, предгорьями Балкан, р.Белый Лом и Черным морем в зону совершенно необитаемую (речь идет о постоянных поселениях внутренней части) до XVI в.

http://toursbg.info/category/guides/dobrudja

Животът в скалните манастири е продължил след края на X до средата на XI век, когато тези земи влизат в границите на Византия. Изглежда са обитавани до големите нашествия на печенегите от 1036 г. , когато заедно с населението емигрират и монасите.

__________________________________________________ _____________________

Картал Кале”/Орлова крепост/ е разположена на причудливо недостъпно място на един от меандрите на река Сенебир,пресъхнала през 18 век.Тя е построена към началото на 10 век при царуването на Симеон Велики.Издигната е върху руините на малко тракийско селище и късноантично укрепление.Има триъгълна ветрилообразна форма с площ около 35 декара.Стените са зидани от големи полуобработени камъни с дебелина от 3 метра до 3,30.Пред нея има 5 кули и дълбок ров.Личат два входа с порти -единият при недостъпната шийка,а другият в южната страна,където укреплението е с двойна стена.От там се осъществява връзката с голяма предградие.То представлява селище с площ от близо 40 декара.Северно от”Картал Кале”,само на 2 километра,се намира втора старобългарска крепост с площ от около 25 декара.Между двете крепости има средновековен скален манастир. Така оформената структура от две селища,крепост и манастир се явява една от най-големите агломерации от епохата на първото българско царство.

В”Картал Кале” са разкрити 20 жилища/землянки/,оръжия,земеделски сечива,керамика,битови предмети,църковни кръстове и медальони от 10 век.

Крепостта е разрушена при нашествието на руския княз Светослав през 969-970 година.В края на 10 век е възстановена,но окончателно е разрушена и напусната завинаги след печенежкото нашествие през 1036 година.

__________________________________________________ ______________________

http://www.ant.md/news/23-08-04.htm

Раскопки городища Руйно – Картал-кале (2000-2002 гг.) открыли остатки крепости эпохи Первого Болгарского царства. По мощности ее стены уступают только столичным укреплениям, а посад является самым обширным из до сих пор известных. После двух страшных пожаров, связанных с войнами киевского князя Святослава и нашествием печенегов, население навсегда покинуло эти места.

http://www.libshumen.org/do/shumen8.htm

През 10 век Плиска се развива като аграрно - занаятчийски център и постепенно загубва своето политическо и военно значение. След завладяването на Североизточна България от византийците /971 г./ бившата столица е център на неголям гарнизон. През първата половина на 11 век тя е подложена на системни атаки от племето печенеги. Това е една от причините за нейното изоставяне около средата на 11 век.

През XI век в земите на Североизточна България нахлуват печенези, узи, кумани. Най-голямо и опустошително е нашествието през 1048 г. Вероятно по това време животът в селището /Тръстеник/ замира. Оцелелите жители потьрсват убежище другаде.

http://journey.bg/bulgaria/bulgaria....4179&city=1942

Средновековното поселение върху развалините на Абритус е унищожено напълно през 30-40-те години на ХІ век при печенежките нашествия. След това, върху терена на Абритус няма обитатели.

http://pozvanete.bg/news.php?id=20984

"Манастирът е бил изоставен в първата чевърт на XI век в резултат на нашествие на печенези, които опустошават Добруджа и северното крайбрежие", обяснява зам.-ръководителят на разкопките Росина Костова - доцент в катедра “археология” във Великотърновския университет. "Манастирският комплекс със сигурност не е бил разрушен насилствено, но е бил изоставен, тъй като монасите са чувствали несигурност", разказа Костова. Когато духовниците напускат светата обител, на мястото на манстира и сградите му започват да се появяват жилища на обикновено население. "Получава се създаване на едно селище върху друго, което е съществувало до XVII-XVIII в.", обяснява археоложката.

Става дума за Караач тепе край Варна. Интересното е, че тук възниква селеще, което е обитавано именно през твърдяния хиатус.

Както повечето селища в Добруджа и това в Яйлата е унищожено от печенезите в средата на XI век

http://www.yailata.info/stronghold.php

Заключение:

След преселването си в североизточните български земи под натиска на руси и кумани печенегите са разгромени от Комнините през 1091 година. След повторно поражение през 1123 г. престават да съществуват като независимо племе и са разселени в различни части на Балканите като войнишко население на Византия, допринасяйки за локалните етнически и културни особености на райони като Софийско и Мъглен. Обикновено етимологията на името "печенег" се свързва с тюркската дума "баджанак", запазена в съвременния български език.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%...%B5%D0%B3%D0%B8

В този смисъл печенегите /баджанаците - полуроднините/ са асимилирани в общобългарската средновековна народност - език, религия, общност, при запазване на дребни стари отличителни етнически характеристики. Това за полуроднините.

Както се вижда те са унищожени и асимилирани в общобългарската средновековна балканска народност по причина натиска от башроднините от Волжко.българската народност - куманите. Онази движеща сила, която е така нужната опора довела до отхвърляне константинополската власт и възстановяване на Българското царство от Асеневци. От своя страна куманите /т.е. "блахорум" в лат. титулатура на Калоян/ дават нова свежа струя в общобългарската баканска народнст, като се вливат в нея - езиково, религиозно, културно, военно, политически.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ее, ти как мислиш от мутра работник на къра става ли ????

:biggrin:

Какви сапеи намери в земите на сердите, г-н презвитере? Бах, как не се досетих, името София призлиза от Шопия, Сапея :biggrin:

http://rome.bg-history.info/i/1131.gif

http://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%A8%D0%BE%D0%BF%D0%B8

КОДЕКС НА ШОПА

* 1. Най-мразим да мислим.

(Най-мразим да мислим, оти кат мислим - грешим.)

* 2. Кога ми се приработи, седам и чекам да мине.

* 3. Кога съм гладен, не ми се работи. Кога се наручам, ми се преспи.

* 4. Питат ме какво можеш да работиш?

- Моа да копам.

- Друго?

- Е, па моа и да не копам.

* 5. Я че си запалим къщата, та да изгори на Вуте плевнята.

* 6. Я не сакам на мен да е добре. Я сакам на Вуте да му е зле.

* 7. Никога не могат ми платят толкова малко, колко я съм изработил.

* 8. Никога нема да ме осъдят толкова, колко я съм крал.

* 9. И по десет лева да направят бензина, я па че си карам колата; и без пари да е - па че го краднем.

* 10. И сам да съм у трамвайо, па че се бутам.

* 11. И сам да съм на опашка, па че се прередим.

* 12. Най-обичам да съм змия - ем си лежим, ем си одим.

* 13. И сам да съм на острова, я па че се заградим.

* 14. Я не помним кръчмаро да има да ми дава нещо.

* 15. Я не помним да имало ден да ми се е работило и да не ми се е пило.

* 16. Я ходим на работа да си починем. Ке си го отработим в къщи.

* 17. Колко и а се вртиш, газо ти се че е отзад.

* 18. Какви бееме - какви станааме.

* 19. Оти да се косим, като че ми мине.

* 20. Они ми плащаат колко да не умрем, ама я работим колко да не заспим.

* 21. Какво е законо? Законо е тесна врата у широко поле. Само улавите минуват у него.

* 22. - Как си Нане?

- Добре съм. Тебе яд ли те е?

* 23. - Вуте, оти копаш седнал?

- Оти опитах легнал, ама не мое.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Чакайте сега. Териториите на Б-я били разорени, населението или се е изселвало преди това на юг или е завличано в робство (нищо, че печенегите са били и съюзници на Б-я). Кои тогаз са останали? После печенегите са разбити и..... изчезнали точно така бързо, както са се появили. НО, все някои са останали. Кои са били? Очевидно не са печенегите (освен в шопско де ;)). Не са българи, щото са се изселвали доброволно (на юг) и принудително (на север). Но все пак е имало народ, с който Петър и Асен вдигат по-късно възстание и извояват независимостта на тези земи срещу могъщата ИРИ. Може би власите? Значии, ВБЦ е наистина влашко (каквото и да значи това тогаз)? Очевидно не е ромейско (гръцко), щото тогаз направо за Константинопол биха тръгнали братята. Какво е тогаз?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Чакайте сега. Териториите на Б-я били разорени, населението или се е изселвало преди това на юг или е завличано в робство (нищо, че печенегите са били и съюзници на Б-я). Кои тогаз са останали? После печенегите са разбити и..... изчезнали точно така бързо, както са се появили. НО, все някои са останали. Кои са били? Очевидно не са печенегите (освен в шопско де ;)). Не са българи, щото са се изселвали доброволно (на юг) и принудително (на север). Но все пак е имало народ, с който Петър и Асен вдигат по-късно възстание и извояват независимостта на тези земи срещу могъщата ИРИ. Може би власите? Значии, ВБЦ е наистина влашко (каквото и да значи това тогаз)? Очевидно не е ромейско (гръцко), щото тогаз направо за Константинопол биха тръгнали братята. Какво е тогаз?

Възможен отговор - източната част на Северна България вкл. Добруджа остава слабо заселена. Българското население /и влашкото също/ е в планините, в Предбалкана, покрай Дунава и покрай морето. Из равнините се мотаят и някакви потомци на печенези, узи и кумани, а след 13 век вероятно и татари /които в този случай са същите кумани с ново име/. Всички те вероятно са приели поне формално християнската религия и са били в процес на асимилация, но в някои случай той е бил в съвсем начален стадий. Впрочем влашкият елемент в началото може и да е бил силен, но след Калоян фактически не се споменава, което говори или за относително малката му роля - примерно само самите Асеневци и близките им роднини и сподвижници или поне за доста бърза, в рамките на едно две поколения, асимилация. С куманите, които формират управляващата династия от Тертер насам и имат роля и преди това, въпросът е по-сложен. Ясно е че и те са се асимилирали, особено висшата аристокрация, но до каква степен е стигнал този процес прз 14 век, запазвало ли се съзнанието етническа разлика и дори употребявал ли се къпчакски език в неформалното общуване - ние не знаем. За съжаление светската литература от онази епоха не е стигнала до нас, а църковната именно тогава е писана нарочно на особено архаичен старославянски език.

Има още нещо. Печенежкият удар е бил именно в основната територия на обитаване на прабългарите. Именно след него основната им маса е унищожена или прогонена от североизточна България и реално тогава изчезват като самостоятелен етнос. Остатъците им се асимилират или със славяноезичните "българи", или с тези узи, печенеги и кумани, като поне в началото явно е било голяма шарения - хронистите определят населението в Паристрион като миксоварвари.

След османското завоевание тези кумани, узи и печенеги, които са тюрки и прабългарите, които може и да не са тюрки, но включват със сигурност и тюркски елемент очевидно се сливат с османците и вероятно представляват значителен дял от предците на днешните турци от Делиормана. Изключение са гагаузите, които са с неясен произход, но за мен хипотезата, че са тюркско предосманско население е по-вероятна от тази за езиково тюркизирани, но запазили християнска религия българи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
..Има още нещо. Печенежкият удар е бил именно в основната територия на обитаване на прабългарите. Именно след него основната им маса е унищожена или прогонена от североизточна България и реално тогава изчезват като самостоятелен етнос. Остатъците им се асимилират или със славяноезичните "българи", или с тези узи, печенеги и кумани, като поне в началото явно е било голяма шарения - хронистите определят населението в Паристрион като миксоварвари...

Ахааа! А езика Торн, езика! Първо (пра)българите са "асимилирани" от славяните, щото последните били повече (стар спор с теб ;)). После дошли печенегите прогонили/избили/откарали в робство остатъците от (пра)българите. После тези, които са останали (точно това питам, какви са били тези дет са останали?) проговорили (или продължили да говорят?) пак на "славянски". Чакайте сега, ще почна да вярвам на симпатичното крокодилче Геня. Очевидно всички са славяни ;).

ОТ. Направо ще лансирам нова теория: В началото бе словото и словото бе Бог. После Бог създаде Адам и Ева, после ги изгони (щото крадели ябълки - ето, че са българи ;)). Те създадоха Кайн и Авел и Кайн уби Авела (абе наистина са българи). После има много невярващи (като българите), но повярвали като стане напечено (баш като българите). И оттам нататък, нема пеласги, нема траки, нема готи нема гети (е има елини, ама те са езичници и не верват в Господ (поне не в един и им требе един такъв ама дървен ;))). Макетата са прави във всичко с едно изключение - и те са българи ;). И крокодилчето е право - русите са българи (не от славяните са се пръкнали българите, а българите са пръкнали славяните), и рицар и компания са прави (но не българите са траки, а траките са клон от българите).

край на ОТ ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Нека да пропуснем поетичното отклонение за крокодилчето.

Да не виждам нищо необичайно, че един разпръснат в чужда среда народ се е асимилирал. Точно надълго и нашироко се обсъждаше как това се е случило на печенегите. Да не би с тях да може, а с българите да не може?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Нека да пропуснем поетичното отклонение за крокодилчето.

Да не виждам нищо необичайно, че един разпръснат в чужда среда народ се е асимилирал. Точно надълго и нашироко се обсъждаше как това се е случило на печенегите. Да не би с тях да може, а с българите да не може?

За кои българи имаш предвид? Тези във Вардарско след 1944 г., тези в дунавските княжества след ХVІ- ХVІІ век или тези в Поморавието /Сърбия/ след 1877г.?

Защо не следвате темата, а отивате все към странични неща? За попадането на Аспарух в категорията /sclavus-роб/ има съответни теми. Там обсъждайте "асимилирането" на българите от римското право и централния му институт робството. Представям си как Аспарух побеждава в 680 г. Константин Погонат и му става ... "славянин" /роб/. :tooth:

Айде знаете темите за двата фундаментални въпроса от значение за европейската и българска история: за термините "славяни" и "влахи". Тези неща обсъждайте там. Тука следвайте темата.

Link to comment
Share on other sites

Възможен отговор - източната част на Северна България вкл. Добруджа остава слабо заселена. Българското население /и влашкото също/ е в планините, в Предбалкана, покрай Дунава и покрай морето. Из равнините се мотаят и някакви потомци на печенези, узи и кумани, а след 13 век вероятно и татари /които в този случай са същите кумани с ново име/. Всички те вероятно са приели поне формално християнската религия и са били в процес на асимилация, но в някои случай той е бил в съвсем начален стадий. Впрочем влашкият елемент в началото може и да е бил силен, но след Калоян фактически не се споменава, което говори или за относително малката му роля - примерно само самите Асеневци и близките им роднини и сподвижници или поне за доста бърза, в рамките на едно две поколения, асимилация. С куманите, които формират управляващата династия от Тертер насам и имат роля и преди това, въпросът е по-сложен. Ясно е че и те са се асимилирали, особено висшата аристокрация, но до каква степен е стигнал този процес прз 14 век, запазвало ли се съзнанието етническа разлика и дори употребявал ли се къпчакски език в неформалното общуване - ние не знаем. За съжаление светската литература от онази епоха не е стигнала до нас, а църковната именно тогава е писана нарочно на особено архаичен старославянски език.

Има още нещо. Печенежкият удар е бил именно в основната територия на обитаване на прабългарите. Именно след него основната им маса е унищожена или прогонена от североизточна България и реално тогава изчезват като самостоятелен етнос. Остатъците им се асимилират или със славяноезичните "българи", или с тези узи, печенеги и кумани, като поне в началото явно е било голяма шарения - хронистите определят населението в Паристрион като миксоварвари.

След османското завоевание тези кумани, узи и печенеги, които са тюрки и прабългарите, които може и да не са тюрки, но включват със сигурност и тюркски елемент очевидно се сливат с османците и вероятно представляват значителен дял от предците на днешните турци от Делиормана. Изключение са гагаузите, които са с неясен произход, но за мен хипотезата, че са тюркско предосманско население е по-вероятна от тази за езиково тюркизирани, но запазили християнска религия българи.

Макар и принадлежащи към една и съща езикова група - къпчашката, татарите все пак принадлежат към нейния ногайски клон, докато куманите пък спадат към нейния български клон.

По това време Асеневците са в доста напреднал етап на българизация и както самите те, но и всички кумани отсам и оттатък Дунав са живеели в условията на неравновесно-субординативно българо-куманско двуезичие, краен резултат от което е и самият кумански суперстрат в българския език.

В българската лингвистика този суперстрат е много добре известен и сравнително пълно-добре описан, а това, че вие историците не искате да знаете какво точно пишат българските лингвисти по въпроса, то си е за ваша сметка.

Към края на 11. век прабългарите са вече окончателно-безвъзвратно асимилирани от славяните и от тях по цялата територия на България остават единствено и само незначително-малко изолирано-спорадични анклави, към които се интегрират идващите след това тюркски по принцип, и в частност огузски и къпчашки по произход родове и племена ката печенеги, узи и кумани, тъкмо на основата на които впоследствие се появяват много по-късните вече гагаузи или пък такива български етнографски групи като капанци, шопи и др.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

За кои българи имаш предвид? Тези във Вардарско след 1944 г., тези в дунавските княжества след ХVІ- ХVІІ век или тези в Поморавието /Сърбия/ след 1877г.?

Защо не следвате темата, а отивате все към странични неща? За попадането на Аспарух в категорията /sclavus-роб/ има съответни теми. Там обсъждайте "асимилирането" на българите от римското право и централния му институт робството. Представям си как Аспарух побеждава в 680 г. Константин Погонат и му става ... "славянин" /роб/. :tooth:

Айде знаете темите за двата фундаментални въпроса от значение за европейската и българска история: за термините "славяни" и "влахи". Тези неща обсъждайте там. Тука следвайте темата.

Говоря за народа, известен с името "българи" на хронистите, за пръв път забелязан в степите северно от Кавказ и различаващ се етнически от групата родствени помежду си племена, назоващи се словени /славяни е русифицирана форма/. Народ, чиито език е изчезнал и в момента се чудим дори какъв е. Съдбата му е свързана с печенежките нахлувания.

Теории, че влахи означава нещо различно от романоезично население и че думата славянин идва от роб, ане роб от славянин считам за необосновани и съответно не пиша в такива теми.

Капиш?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Говоря за народа, известен с името "българи" на хронистите, за пръв път забелязан в степите северно от Кавказ и различаващ се етнически от групата родствени помежду си племена, назоващи се словени /славяни е русифицирана форма/. Народ, чиито език е изчезнал и в момента се чудим дори какъв е. Съдбата му е свързана с печенежките нахлувания.

Теории, че влахи означава нещо различно от романоезично население и че думата славянин идва от роб, ане роб от славянин считам за необосновани и съответно не пиша в такива теми.

Капиш?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Какви сапеи намери в земите на сердите, г-н презвитере? Бах, как не се досетих, името София призлиза от Шопия, Сапея :biggrin:

Сапеи - имигрАнти /лимигАнти/. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Нека да пропуснем поетичното отклонение за крокодилчето.

Да не виждам нищо необичайно, че един разпръснат в чужда среда народ се е асимилирал. Точно надълго и нашироко се обсъждаше как това се е случило на печенегите. Да не би с тях да може, а с българите да не може?

Да го пропуснем, добре.

Не разбрах само кои са асимилирали печенегите (аре за (пра)българите е ясно)? Нали местно население не е останало (или са пренебрежимо малко). И как така, по-късно потомците на тези печенеги говорят на друг език (или и печенежкия е славянски?), и са определени от собствените си владетели, както и от чуждите (владетели и хронисти), като да го кажем - не печенеги (да не замесваме власите наистина)?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да бе , безбройните разни печенегчета, узита и куманчета наводнили България, като Ноев потоп, а след това се стопили като пролетен сняг ... Чудна работа и така изчезнали, че сага им търсим дирите с кучета ...

А шопите си говорят на техните ""Я-товки" и пет пари не дават. Барем едно тюрко-индоиранско "АЕЗ" (или АСО) , както разправя икономическия пазвантин Пешо да бяха изкарали....

Да не говорим ,че по етнографски анализ, все можем да докажем наличието на тракийски субстрат в Западна България, Родопите, Странджа и Сакар. А тези многобройни унищожители блъгарском роде и помен не е останал ....

Може да се обърнем , ако трябва към тюркските научни среди, тук се подвизава един техен екземпляр, които набързо ще докажат присъствието на помаците- тюрки мюсюлмани в Родопите съставени от печенеги и кумани и за турско население в Североизточна Б-я, съставено от узи, нали щото - узи-гага - узи нещо по си приличат. ...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

За Митака

Местно население "не е останало" в определен регион - източната част на северна България. И то във вътрешността. Печенежките групи, които са заселени извън този регион, например в софийско и мъгленско естествено, че са асимилирани от околното славяноезично население, което по онова време вече си е с име "българи".

С онези които са в североизточна България е по-сложно. Асимилацията там е била от една страна с българското /славянско/ население. От друга страна конкретно печенегите след масовите им избивания от византийци узи и кумани вероятно са били доста малко и вероятно са се сливали и сдругите тюркоезични групи в района - узи и кумани, образувайки точно онзи слой "миксоварвари", за който говорят хронистите.

Всички те са постепенно са се асимилирали и българизирали, но процесът не е бил завършил при идването на турците, а след тяхното идване се е обърнал в посока към новите управляващи. Така, че смятам , че куманските, печенежките и узките потомци, които към 14 век не са успели да се българизират след това са се турцизирали /не тюркизирали, те и така са си тюркоезични/, и са представлявали значителен процент от предшествениците на днешните турци и татари от североизточна България.

За Рицар

Печенегите, узите и куманите не са единствените народи, които са били многобройни, а сега са изчезнали или са били асимилирани, така, че иронията е неуместна.

Шопите, дори и да са наистина потомци на печенежко племе, което е само една доста недоказана хипотеза са напълно асимилирани и няма смисъл да търсиш у тях тюркски език.

Никой не ти отрича наличието на древен/ не само тракийски/ субстрат в изброените от теб области. Но забележи - в тях не се включва североизточна България, а извън нея печенегите са били разселени само като малобройни и изолирани групи. Не е учудващо, че "помен не е останал".

Помаците в Родопите не са тюрки, за разлика например от юруците, но ми е интересно какви са твоите схващания за гагаузите. За мен това да са потомци на хриситянизирани узи е съвсем възможна теория.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

След големият удар, който византийците нанасят на печенезите и в който загиват (вярно или не) 600 000 от тях, заедно с жените и децата, печенезите нямат друг изход, освен да се претопят.

И да, вярно е, че те удрят сериозно североизточна България. Обаче! Склонен съм да подкрепя Митака във въпроса му - кой е асимилирал всички тези народ, печенези, и пр., дошли на бившата българска територия? Защо всички те приемат българския език и наименование?

Не ми се вижда логично българите да са изметени от византийското завладяване и последващите "варварски" нашествия. Ударени да, но унищожени?

Този въпрос е част от многократно обсъждания едно време въпрос за "приемствеността", традицията и пр., но нищо не обяснява езика и името, ако не обстоятелството, че българите са си били тука.

Какво си представям аз, пък вие кажете има ли основание:

След завоеванието политическата власт в бившата българска територия вече не е българска. Аристокрацията обаче, колкото по-дребна, толкова повече, си остава българска по народност, разбира се, със съответните неизбежни вследствие на многократното пресичане на България от кой ли не, както и с разтварянето на българия във византия различни произходи. Населението пък, по села и градове, си остава българско по дух и характер. Църквата (поправете ме, ако бъркам, че не ми се търси сега) остава българска, службата на български. Калоян говори за старите си книги, всички се наричат българи...

Когато започват проблемите с нашествията, неизбежно започват удари върху българите, премествания, опустяване на райони. Обикновено това е свързано със създаване на нови селища в планиите или на други спокойни места, процесът е познат от османско време и няма логика да не е същият и тогава.

Старите "прабългари" изчезват, но дали всъщност процеса на завършване на сегашната българска народност не се случва през византийското владичество? Доколкото след него нямаме никакви чисто "прабългарски следи", т.е. знаци за "прабългарска обособеност" на елита.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...