Отиди на
Форум "Наука"

“СУРСУВУЛ” не е име, а известната българска титла “ЧУРГУБОИЛ”


Recommended Posts

  • Потребител

Това с дагестанската връзка е интересно. За съжаление намирането на речници или студии върху тези езици е свръхсложна задача.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Информацията за роднинските термини съм я почерпал от етнографски труд, не от лингвистичен - Леонид Лавров. Этнография Кавказа. Л., 1982

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Според Б.Симеонов се касае за титла произлизаща от тюркското sürsä, sürsü – водя, сурсубоила – настойник, опекун. В

протоиндоирански sar(u)-, авестийски har – охрана, harэtar – опекун, защитник, т.е. тюркската дума е най-вероятно хотано-сакска замека. Във връзка с тюркските думи, откриваме интересни аналогии в тох. (б) и хотаносакски sārathi* - водач, sārthavāhe* - водач на керван (в согдийски sartapao), тох.(б) sārri* - събрание, s·ārtto* -

насърчаване, подкрепа.

Втора възможност е значението войн, в чувашки şar, şară - войска, şarşă – войн.

Напълно възможно е сурсубоила да е титла - боил-защитник, респ.регент, лорд-протктор и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Възможно е и да е някакъв вид титла, нефиксирана в други източници,някакъв вид висш боил, началник на охрана на владетеля и т.н.?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Според мен не е никак задължително в думата (името?) "Сурсувул" непременно да се търси елемент "боил". Ако действаме така, как ще декодираме "хрисовул" например - като "златен боил" ли?

Мисля, че преди да пробваме етимологии, е необходимо да бъде доказано, че "Сурсувул" не е име, а титла или длъжност и едва тогава да се търси значението.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Възможно е и да е някакъв вид титла, нефиксирана в други източници,някакъв вид висш боил, началник на охрана на владетеля и т.н.?

Малко вероятно.Тогава щяха да я напишат преди името.Вероятно става въпрос за име или прозвище.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен не е никак задължително в думата (името?) "Сурсувул" непременно да се търси елемент "боил". Ако действаме така, как ще декодираме "хрисовул" например - като "златен боил" ли?

с "хрисовул"- "златен боил" направо изби рибата:)Отличен пример затова, че лингвистичният подход към историята е напълно погрешен. Също то се отнася и за етимологията. Дето има една приказка "бог и етимолог могат всичко".

Аз също мисля, чекато се има предвид, че Сурсувул е след името, най-вероятно става въпрос за фамилия, прякор или нещо подобно, а не за титла.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Някой назад беше припомнил доста разумното мнение, че може да става дума за фамилен епоним, произхождащ от титлата чъргубил/ичиргу боил. Тоест Георги Сурсувул може би произхожда от чъргубилски род.

Но това са несигурни работи, разбира се.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според Б.Симеонов се касае за титла произлизаща от тюркското sürsä, sürsü – водя, сурсубоила – настойник, опекун. В

протоиндоирански sar(u)-, авестийски har – охрана, harэtar – опекун, защитник, т.е. тюркската дума е най-вероятно хотано-сакска замека. Във връзка с тюркските думи, откриваме интересни аналогии в тох. (б) и хотаносакски sārathi* - водач, sārthavāhe* - водач на керван (в согдийски sartapao), тох.(б) sārri* - събрание, s·ārtto* -

насърчаване, подкрепа.

Втора възможност е значението войн, в чувашки şar, şară - войска, şarşă – войн.

Напълно възможно е сурсубоила да е титла - боил-защитник, респ.регент, лорд-протктор и т.н.

Тоест глагола "sürsä, sürsü – водя",произлиза от съществителното "sar(u)-, авестийски har – охрана, harэtar – опекун, защитник," ?

Не е ли по-логично да е обратното ?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Според мен не е никак задължително в думата (името?) "Сурсувул" непременно да се търси елемент "боил". Ако действаме така, как ще декодираме "хрисовул" например - като "златен боил" ли?

Мисля, че преди да пробваме етимологии, е необходимо да бъде доказано, че "Сурсувул" не е име, а титла или длъжност и едва тогава да се търси значението.

При Бешевлиев в "Първобългарите" го имаш на старобългарски като сърсубыла. Не ми се чини да е лично име...wink.gif

...........протоиндоирански sar(u)-, авестийски har – охрана, harэtar – опекун, защитник, т.е. тюркската дума е най-вероятно хотано-сакска замека. Във връзка с тюркските думи, откриваме интересни аналогии в тох. (б) и хотаносакски sārathi* - водач, sārthavāhe* - водач на керван (в согдийски sartapao), тох.(б) sārri* - събрание, s·ārtto* -

насърчаване, подкрепа.

И как ще се осъществили фонетичните развои от горните примери до сурсубоила? Или мятаме думички една след друга, все някоя може и да се сожда....smokeing.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами ако е титла - боил-войн е най-вероятното. Всъщност чувашкото şar, şară - войска, şarşă –войн (тук -şă отговаря на нашето -чи - професия, занятие) е с енусен произход (респ.тюрк.чери - войска) Някои търсят връзка с иранското кшатрий, може и да се свържа с тох.sārri* - събрание, т.е. много хора, отряд, т.е. да имаме тохарско наследство в тюрк.ез.!

Редактирано от Щекн Ичр
Link to comment
Share on other sites

  • 10 месеца по късно...
  • Потребител

При лакците в Дагестан, където през VІІ век се локализират според арменската география "Ашхарацуйц" групите "чдар-болкар" и "дучи-булкар", роднините се делят на 3 групи. В групата Тухун влизат най-далечните роднини, в групата Ляхъин по-близките, а най-близките родственици, не по-далечни от братовчеди и братовчедки, са включени към категорията Усурсу. Та допускам, че въпросното Сурсувул би следвало да се разчлени на сурсу боила, тоест може би означава "роднински боила; боил, получил статут на близък роднина; боил, сроден с царската фамилия". А ако примем, както допуска Перкунас, че е второ име, то нищо чудно Сурсувул да фамилно име, възникнало от прозвище/титла.

Да, намерих ги в речника.

уссу "брат"

уссурсу "родня"

уссушив "братство"

С.Хайдаков. Лакско-русский словарь, Москва, 1962. стр. 267.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...