Отиди на
Форум "Наука"

Защо ли французи и англичани не се обичат :)


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Двата съседни народа добре са си подложили - 35 войни за 700 години, доколкото правилно съм преброил... :)

Anglo-French Wars: a chronological listing

Norman Invasion of England, (1066) - William the Conqueror, Duke of Normandy and a vassal of the French king, conquered the Anglo-Saxon kingdom of England, and made himself King of England. Resulting from this, the English and French royal families would fight many bloody wars trying to settle who was supposed to rule what. William's family acquired lands throughout France and ruled them as Englishmen, which really upset the French kings. This is a pretty watered-down, basic description of this rivalry, but these two nations have fought many, many wars, and William's conquest of England was the starting point for many of the earlier ones.

Anglo-French War, (1109-1113)

Anglo-French War, (1116-1119)

Anglo-French War, (1123-1135)

Anglo-French War, (1159-1189)

Anglo-French War, (1202-1204)

Anglo-French War, (1213-1214)

Anglo-French War, (1242-1243)

Anglo-French War, (1294-1298)

Anglo-French War, (1300-1303)

The Hundred Years' War (1337-1453) - The Hundred Years' War was actually a series of wars between England and France which lasted 116 years. Most historians break this conflict into four distinct wars.

Anglo-French War, (1337-1360)

Anglo-French War, (1369-1373)

Anglo-French War, (1412-1420)

Anglo-French War, (1423-1453)

Anglo-French War, (1475)

Anglo-French War, (1488) - Also known as Henry VII's Invasion of Brittany (a region in NW France).

Anglo-French War, (1489-1492) - Also known as Henry VII's Second Invasion of Brittany.

Anglo-French War, (1510-1513) - Also known as the War of the Holy League, England joined with the Pope, several Italian states, Swiss cantons and Spain against France. King Henry VIII of England won a favorable peace from France after winning the Battle of the Spurs on August 16, 1513. The rest of the Holy League continued fighting France until the Pope Julius II's death, which helped cause the dissolution of the League.

Anglo-French War, (1521-1526) - Henry VIII joined the Hapsburg Empire in a war against France. The war proved unpopular in England and expensive financially, and the King had difficulty raising money from Parliament. After 1523, England did not participate much in the war.

Anglo-French War, (1542-1546) - Henry VIII again joined the Hapsburg Empire in a war against France. The English captured the port of Boulogne and the French had to accept that seizure when the peace treaty was signed. The war cost England two million English pounds.

Anglo-French War, (1549-1550) - French King Henry II declared war with the intention of retaking Boulogne, which fell to him in 1550. This war was preceded by years of border combat short of all-out war.

Anglo-French War, (1557-1560) - England's Queen Mary drew her country into war allied to Spain , whose king was her husband. A very unpopular war with the English people. England lost possession of Calais on the French mainland. When Queen Elizabeth later took the throne, religious and political differences would make England and Spain bitter enemies.

Anglo-French War, (1589-1593) - England was caught up in the great Protestant-Catholic wars sweeping Europe. England sided with Protestant Dutch rebels against Catholic Spain and with the Protestant (Huguenot) French against the Catholic French in the Wars of Religion, a series of French religious civil wars. In 1589, while still fighting Spain after defeating the famous Spanish Armada, Elizabeth sent troops to aid the French Protestants.

Anglo-French War, (1627-1628) - Also known in France as the Third Bearnese Revolt, England came to the aid of Huguenot rebels fighting the French government.

Anglo-French War, (1666-1667)

Anglo-French War, (1689-1697) - Known in Europe as the War of the League of Augsburg AND as the War of the Grand Alliance. In North America the colonial aspect of the conflict was known as King William's War.

Anglo-French War, (1702-1712) - Known in Europe as the War of the Spanish Succession, in North America as Queen Anne's War and in India as the First Carnatic War. This conflict also included the Second Abnaki War. The Abnaki Indian tribe allied itself with the French against the English colonists in North America.

Anglo-French War, (1744-1748) - Known in Europe as the War of the Austrian Succession and in North America as King George's War.

Anglo-French War, (1749-1754) - Known in India as the Second Carnatic War. The British East India Company and its Indian allies battled the French East India Company and its Indian allies.

Anglo-French War, (1755-1763) - Known in Europe as the Seven Years' War and in North America as the French and Indian War. France forever lost possession of Quebec/Canada. In many ways, England's victory set the stage for the American Revolution.

Anglo-French War, (1779-1783) - Also known as the American Revolution. Also involved Spain, the United States and the Netherlands against Britain. Can also be considered as an Anglo-French War, an Anglo-Spanish War and an Anglo-Dutch War.

Wars of the French Revolution, (1792-1802) - The Wars of the French Revolution spanned a decade of great political, social and military change throughout the European continent. After the outbreak of the French Revolution in 1789, the conservative, monarchical powers of Europe attempted to extinguish the new French Republic and restore the Bourbon Royal Family. When several nations combined against France, the alliances were known as "Coalitions". Thus, this series of wars are known as the Wars of the Coalitions.

Austro-Prussian Invasion of France, (1792) - In support of the deposed, but still living French King Louis XVI, Austria and Prussia invaded France. French Revolutionary armies defeated the Allies at Valmy and Jemappes and conquered Austrian-ruled Belgium. France also defeated Austrian forces in northern Italy, seizing Savoy and Nice. Can also be considered as a Franco-Austrian War and a Franco-Prussian War.

War of the First Coalition, (1792-1798) - Britain, Austria, Prussia, Spain, Russia, Sardinia and Holland combined to fight Revolutionary France. Can also be considered as a Franco-Austrian War , a Franco-Prussian War, a Franco-Dutch War , a Franco-Russian War, Anglo-French War, and a Franco-Sardinian War. Russia left the Coalition in 1794 to deal with troubles in Poland. French victories forced Holland, also known then as the Batavian Republic, to leave the Coalition in 1795. Prussia and Spain made peace with France in 1795 and Austria signed the Treaty of Campo-Formio in 1798, surrendering the Austrian Netherlands (now Belgium) to France.

This war included the battles of Neerwinden, Mainz, Kaiserlautern (early Allied victories). Later, as the Revolutionary government organized the populace and fielded huge "citizen armies" commanded by brilliant young generals like Napoleon Bonaparte, the French won many battlefield victories.

War of the Second Coalition, (1798-1801) - Britain, Austria, Russia, Portugal, Naples and the Ottoman Empire (Turkey) combined to fight Revolutionary France. Spain later joined France against Portugal. Can also be considered as a Franco-Austrian War , a Franco-Russian War, a Anglo-French War, a Franco-Turkish War, a Franco-Neapolitian War , a Franco-Portuguese War and a Franco-Russian War. This alliance against France formed to counter French moves in Italy; formation of the Roman, Ligurian, Cisalpine and Helvetic Republics in Switzerland and Italy, and the deposition of Papal rule in Rome. Naples was conquered by the French in early 1799 and declared to be the new Parthenopean Republic. After the Coalition war began, France intervened in an internal revolt in the Swiss Confederation. The Swiss Revolt of 1798, (1798) ended with the Swiss Confederation dissolved and the Helvetic Republic in its place. Throughout the rest of the French Revolutionary and Napoleonic Wars, the Swiss were effectively under French rule with an army of occupation in place. Napoleon Bonaparte invaded Turkish Egypt and won the Battle of the Pyramids, continuing his march into what is now Israel and Lebanon. British Admiral Horatio Nelson wiped out the French fleet at the Battle of the Nile in 1798. Due to French victories on land against both Turkish and British troops, the Ottoman Empire made peace with France at the Convention of El-Arish in 1800. Part of this Coalition war is the so-called War of the Oranges (1801), in which France and Spain invaded Portugal. France sought to end Portugal's trade with Britain, and Spain sought Portuguese territory. In the Peace of Badajoz, Portugal promised to end trade with Britain, give land to Spain, and part of Brazil to France. This "Brazilian" land is the modern-day French Guiana.

This war included the battles of Cassano, Tribbia River and Novi (early Allied victories). Following Russian withdrawal from the war due to quarrels with Austria, the French under First Consul Bonaparte won the Battle of Marengo in 1800. The Coalition collapsed after Austria lost the Battle of Hohenlinden in December, 1800 and signed the Peace of Luneville in February, 1801.

http://britishbattle...ofrenchwars.htm

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Един интересен въпрос свързан с това:

Защо при англичаните показване на два пръста (безимения и указателния),със външната част на ръката е равносилно на показване на "средния" пръст?

Например поръчваш си две кафета във кафенето,и посочваш със пръстите за знак "две" моля.В следствие на което можеш да получиш вместо кафето,едни дълги и широки. :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Един интересен въпрос свързан с това:

Защо при англичаните показване на два пръста (безимения и указателния),със външната част на ръката е равносилно на показване на "средния" пръст?

Например поръчваш си две кафета във кафенето,и посочваш със пръстите за знак "две" моля.В следствие на което можеш да получиш вместо кафето,едни дълги и широки. :biggrin:

Този жест е получил значение на среден пръст по време на Стогодишната война. Тогава французите са си имали големи неприятности с прочутите английски стрелци (longsbowmen) и когато се случело за заловят някой в плен, му режели тези два пръста, за не може повече да опъва лъка. Англичаните пък, за да ги дразнят, им показвали този жест в смисъл на "френски к@@eлета, не сте ми отрязали пръстите, мога да стрелям с лък, мислете му".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От първи път. :good:

Само че аз знам историята на обратно.Със прославутите френски стрелци.Но тъй като съм я чувал от хората.Не мога да твърдя че е истината.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Проверих за да съм по сигурен. Твоята версия се оказа правилна.

Но доколкото разбрах това се явява един от митовете.Понеже няма явни доказателства за това.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е какви по-добри доказателства от битки като при Креси или Айзенкур? Просто си се объркал. Макар, че и англичаните се пооливат с хвалебствия към техните мега арчъри :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Проверих за да съм по сигурен. Твоята версия се оказа правилна.

Но доколкото разбрах това се явява един от митовете.Понеже няма явни доказателства за това.

Не знам доколко е мит, но се сетих, че прочутото V, което Чърчил показва постоянно с показалеца и средния пръст през ВСВ, е вариант на жеста на стрелците, а не на V от Victory "победа", само че не в смисъл на среден пръст, а на "не сме пречупени". smile.gif

Иначе малко по темата, познавам един англичанин на доста висока обществена позиция в Англия. Той е половин българин, но на стари години научи български от патриотични подбуди. Та преди когато разговарях с него, не останах с впечатление англичаните да имат особени симпатии към французите, макар че не са воювали от 200 години.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Защо не се обичат ли? Може би защото и двете нации са себични и егоцентрични. Може би защото французите завиждат на англичаните за славната им империя и мощта им, а англичаните завиждат на французите за културата и финеса им.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Я се хванете с "Мълчанията на полковник Брамбъл" на Андре Мороа :) Мороа е прекрасен френски писател и отявлен англофил. Вижте още биографията му на Байрон и неговата "История на Англия".

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не би било лошо авторът на тази тема да направи друга подобна, този път - за войните между Франция и Германия.

А защо - не - и трета тема - за войните между Франция и Испания.

Също би било интересно...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Но пък едно поколение след Ватерло ги виждаме съвсем лоялни съюзници при Севастопол.Англичани и французи не се мразят но се налага да водят доста войни за надмощие в Западна Европа.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Според мен темата не е сериозна. Съдържа голям елемент на закачка, шега.

Дали франзцузите и англичаните днес имат някакви предрасъдъци или пускат шегички, може да бъде предмет на статия в жълтата преса, не и на сериозен анализ с историческо или политическо значение.

"Историк", очевидно, разбира това.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като подкрепа на мнението на Ресавски, си мисля, че няма такова нещо като французи и англичани да не се обичат.

Тези конфликти са просто приложение на стария английския принцип «Равновесие на силите».

Този принцип не представлява нищо друго освен искане за установяване и поддържане на английската хегемония в Европа и безпощадна борба против онези, който се мъчат да й се противопоставят.

Големият английски писател, публицист и парламентарист, лейбъристът Норман Ейнджъл в книгата си If Britain is to Live (1923) пише следното: «Равновесие на силите» в действителност винаги означава стремеж да се постигне превъзходство на силите в наша полза.... Позицията, която ние заемаме в този случай означава, че ние не търпим съществуването на такава силна група съперничещи ни държави, на които не бихме могли да се съпротивляваме, която би ни обрекла на постоянно подчинение в дипломацията, а нашето свободно движение по земното кълбо би могло да става при нейното мълчаливо съгласие. Това е цялото оправдание на «равновесието на силите». Принципът на «равновесието на силите» означава в действителност претенция за превъзходство ... Претенцията за превъзходство на силите означава акт на агресия.»

Когато се въздига Немската империя Англия става най-верен и лоялен съюзник на Франция... именно като продължение на политиката на «равновесието на силите». Така че не виждам да има такова нещо като омраза между англичани и французи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Панцергренадир, така си е - е, средновековните войни не могат също да се обясняват с такива относително нови концепции, но иначе за Англия има такъв израз: "Британия няма вечни приятели и вечни врагове, тя има вечни интереси".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Абе те англичаните довреме говореха така, защото можеха да разчитат на добрата си изолация.

От поне 70 години няма филм "Англия без подкрепата на чичо Сам". И не само тя.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Като че ли през 20в. или нещо се обърква в принципа "Британия няма вечни приятели и вечни врагове, тя има вечни интереси",или по-скоро британците не си знаят интересите; заедно с СССР Британия е втората разпаднала се империя по най-глупав начин след ВСВ.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Всички колониални империи се разпаднаха след ВСВ ;) Франция - също. Двете световни войни са си направо като изключения в които Франция и Англия са съюзници и то в бой на живот и смърт. И въпреки това пак е имало мръсни игрички и кой колкото е можал е прецакал другия, например е имало сблъсъци между останалия почти безконтролен френски флот и британския, англичаните го нападат, въпрки че е съюзнически от страх да не го нападнат и пленят немците и съответно да го използват срещу тях в последствие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нападението в Мерса-а-Кабир си е чисто свинство от страна на англичаните. При него загиват над 1000 французи. И само до преди месец са воювали рамо до рамо срещу германците.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Като че ли през 20в. или нещо се обърква в принципа "Британия няма вечни приятели и вечни врагове, тя има вечни интереси",или по-скоро британците не си знаят интересите; заедно с СССР Британия е втората разпаднала се империя по най-глупав начин след ВСВ.

Е, пак е една от най-богатите страни в света, де. Но империята й отива на кино, това е факт...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е че тя Франция на Виши е не просто съюзна, а направо марионетна. Но пък флотът им твърдо пази неутралитет в Ливан през цялата война.

Иначе нападенията са няколко, последват след като някои отказват предложението френските кораби да се разоръжат в британски пристанища при положение, че Гудериан вече е пред Париж и положението излиза вече извън контрол. Има сблъсъци в Оран, в Александрия и Дакар също, където флагмана на адмирал Кънингам е торпилиран при първата атака. Същият този адмирал след войната раздава най-тържествено медали на френски капитани действали срещу немския флот, като се стига до безумно неловката ситуация да награди без да знае и капитана, който лично го е торпилирал при Дакар :) все пак като му казват той отвръща с английско хладнокръвие и почтителност: "Поздравления, отлична работа - отличен изстрел беше!".

Но разбира се фасадни думи, през цялото време концентрацията на френски тежки бойни кораби от колониите под властта на дьо Гол е била като трън в гъза на англичаните и постоянен дразнител и фактор за безпокойство.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

След нападението няма как да не стане съюзник. Популярността на Де Гол отива на кино. През септември-октомври 1940 англичаните товарят няколко хиляди от неговите "свободни французи" на кораби и тръгват да превземат Дакар, където такъв отпор срещат от "вишистите", че после две години им държи влага.

http://en.wikipedia.org/wiki/Attack_on_Mers-el-K%C3%A9bir

http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Dakar

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Назад към темата. Половината англо-френски войни са френско-френски. Поне до Стогодишната.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Франция и Англия толкова се мразят, че чак по идея на дьо Гол, Уинстън Чърчил предлага на френското правителство през юни 1940 г. сензационната идея за обединяване на Франция и Англия в единна държава, която трябва да има една конституция, общ парламент, единно правителство и въоръжени сили.

Идеята се проваля в последния момент, поради взимане на връх на кръга около маршал Петен, склонен да намери разбирателство с Райха.

Разбира се това е отчаяна мярка, породена от критичната външнополитическа ситуация породена от настъплението на Вермахта, но това само доказва, че двете колониални империи са способни до такава степен да преодолеят различията си и да синхронизират общите си интереси, че това да доведе до сливане на двете държави и създаването на ново юридическо лице на картата на Европа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Идеята, подхранвана от уиски нон-стоп си е целяла френския флот, френския флот. Чърчил ли не е познавал противоречията между англичани и французи, да иска обща държава. Здраво им е парило тогава на англичаните, здраво...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...