Календарът на древните българи

[aspar]

Ширакаци умира в 685, ако не греша - много добре информиран човек ще да е бил ...

Сигурно, щом и Никифор и Анастасий го потвърждават. Ако направим простата сметка от четири извора, три са на едно мнение и само един е написал нещо не много ясно.От там нататък нещата са ясни освен ако разбира се искаме да поразкрасим нещата.

Редактирано Юли 6, 2011 от aspar

[aspar]

*

Редактирано Юли 6, 2011 от aspar

[miroki]

Сигурно, щом и Никифор и Анастасий го потвърждават. Ако направим простата сметка от четири извора, три са на едно мнение и само един е написал нещо не много ясно.От там нататък нещата са ясни освен ако разбира се искаме да поразкрасим нещата.

Та в крайна сметка има ли споменаване такова? Че от него тръгна безсмисленият спор. На един, половин, ама си поне един, първият и най достоверният.

Не съм Турчин, така, че може и на български.

Сега за Патриарх Никифор, от пред непроходима местност - блато, отзад недостъпни стръмнини.

Като преди това пак преминали Днепър и Днестър (защо не са намерили български археологически материал, както казваш, аз не мога да ти кажа)

Единственото такова място в района е мястото, което пуснах неслучайно на предната страница, между Констанца и сегашната делта на Дунав (планина и блато). Именно мястото, което смятам, че е Онгъла (аз поне) В българската част пък нито планини нито блата.

Но за да е там, понеже е споменато, че преминават реката по време на битката (и от Патриарха също), трябва да има поне още един ръкав Южно от възвишенията.

Сега Анастасий, Като преминали Днепър и Днестър стигнали до Онгъла, т.е до северните ръкави на Дунав и се заселили между Онгъла и ръкавите. Той никъде не казва, че се преминава и един ръкав.

Според него е изцяло северно от делтата. Но въпреки това е за обградено от всякъде с реки? Кои ли са те? Там са само Дунав Прут и Днестър и по-далеко Днепър.

А после изрично казва, че племето се разположило на Шатри отвъд Дунав.

А по време на битката преследвали ромеите чак до Дунав. (чак, се използва, ако е било далеко все пак от Дунав) После го преминали и т.н...

Та все пак споменават реките, и не само с преминаването си а, и че има реки около Онгъла. (ръкавите са ги разпознавали и тогава)

Сега как смяташ, има ли споменаване?

[Eньо]

Та в крайна сметка има ли споменаване такова? Че от него тръгна безсмисленият спор. На един, половин, ама си поне един, първият и най достоверният.

Не съм Турчин, така, че може и на български.

Сега за Патриарх Никифор, от пред непроходима местност - блато, отзад недостъпни стръмнини.

Като преди това пак преминали Днепър и Днестър (защо не са намерили български археологически материал, както казваш, аз не мога да ти кажа)

Единственото такова място в района е мястото, което пуснах неслучайно на предната страница, между Констанца и сегашната делта на Дунав (планина и блато). Именно мястото, което смятам, че е Онгъла (аз поне) В българската част пък нито планини нито блата.

Но за да е там, понеже е споменато, че преминават реката по време на битката (и от Патриарха също), трябва да има поне още един ръкав Южно от възвишенията.

Сега Анастасий, Като преминали Днепър и Днестър стигнали до Онгъла, т.е до северните ръкави на Дунав и се заселили между Онгъла и ръкавите. Той никъде не казва, че се преминава и един ръкав.

Според него е изцяло северно от делтата. Но въпреки това е за обградено от всякъде с реки? Кои ли са те? Там са само Дунав Прут и Днестър и по-далеко Днепър.

А после изрично казва, че племето се разположило на Шатри отвъд Дунав.

А по време на битката преследвали ромеите чак до Дунав. (чак, се използва, ако е било далеко все пак от Дунав) После го преминали и т.н...

Та все пак споменават реките, и не само с преминаването си а, и че има реки около Онгъла. (ръкавите са ги разпознавали и тогава)

Сега как смяташ, има ли споменаване?

Въпросния Онгъл е о-в Певки на юг от днеш. гр. Исакча, сега пресъхнал ръкав.

Тоя стратегически пункт всякога е бивал най-грижливо отбраняван. В римско време била издигната силна крепост Диногеция, известна по-сетне под името Турис, която Юстиниан I предлагал на славяните-анти да я заселят, като им обещавал да им дава голяма парична сума с условие, щото те, като сключат съюз с империята, за в бъдеще постоянно да пречат на нашествията на кутригурите, щом тия поискат да опустошават ромейските владения. (В. Н. Златарски, Известията за българите в хрониката на Симеон Логотет, София, 1908, стр. 109.) Същата цел е гонил в даденото време и Констанс II, пределяйки стария о-в Певки за място на Аспаруховото поселение като място най-близко до означения пункт на Дунав, той имал несъмнено пред вид тъкмо неговата стратегическа важност и затова възложил на българите задължението да го пазят и защищават от нови варварски нахлувания на полуострова. Констанс II се е нуждаел от пристигането на Кубратовият син тъкмо в момента, когато той, след като сключил мир с арабите в 659 г., почнал да се приготвя за големия си поход в Италия.

[Щекн Ичр]

Какво казва хаганът Йосиф - преследвахме вннтр до р.Туна (Дунав)! Днепър никога не е граница на ПБД. Иначе обърквате цялата география на района с патриотарските си бълнувания. Аспърух су е укрепил на Бабадагския масив - о-в Певки (от аланосарматски Певки озн. широк, обширен). Южната му граница е бил пресъхналия ръкав свързващ Дунав с Черно море между Ч.Вода и Констонца (сега въстановен с изкуствен плавателен канал). На север границата добре е очертана от отбранителните валове вървящи паралелно на Делтата, сега румънците го наричат Траянов вал, но истинското му име е Аспарухов вал.

Земите между Днестър в долното си течение р.Бик-р.Прут и Днепър е известниото Междуречие (Ателкуз) където се заселват маджарите, след изселването на българите.

Самата дума Онгъл има най-точно съответствие в ТМ-езиците и означава междуречие, земи обградени от ръкавите на една река!

[T.Jonchev]

Хубав въпрос, доста пъти поставян и доста пъти без отговор.

Никъде не е писано, кога той се е заселил около делтата. Съвсем е нормално да е десетки години по-рано, през които и без това се чудят хората, къде да сложат Аспарух.

.....

Решихме да гледаме какво пише в изворите, а там пише, че се разделят след смъртта на Кубрат.

Спрягат се за целта 665г. дори 650г. Да приемем по-късната. Къде е Аспарух от 665 до 680, или чак след властта на Баян, 668 до 680

А на въпроса защо чак сега е нападнат, отговорът също е дискутиран. Но най-малкото е заангажираност с южните проблеми ( има търсачка във форума може да се ползва) .Та Аспарух поне от 668 година е владетел на българите.

Обаче е написано изрично, кога е преминал Дунав, а именно по време и след битката.

Така, че въпросът за Тракия, е резонно да се оптправя след тази дата поне (на битката).

Освен разбира се, ако не се намери материл, който да споменава, че Аспарух и по-рано е бил в Тракия или по-скоро Добруджа и просто битката е била по-на север и затова е описано преминаване по времето и. Който би променил доста историята ни, но аз такъв не съм срещал.

Поздрави

Това впечатление се получава, ако четем единствено разказа за битката. Известието на Теофан, че "и след като ги преследвали чак до Дунава, преминали го и дошли..." просто значи, че след сражението, в хода на преследването или пък след него, Аспаруховите българи са преминали Дунава. Но това не значи задължително, че са го преминали за пръв път, както ми се струва, че приема miroki. Че не е било за пръв път, личи от предходните данни на хрониста:

"6171. ... През тази година, на шестия ден от месец артемизий, индиктион първи, умрял Мавий, владетелят на сарацините. ... През същата тази година народът на българите нападнал Тракия. ... А император Константин, като се научил, че мръсен и нечист народ се е настанил неочаквано отвъд Дунава в Оглоса и че напада и ограбва близките до Дунава земи, т.е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от християните, много се огорчил и заповядал всички теми да бъдат прехвърлени в Тракия."

Годината, която Теофан визира, е 679/80, през която е умрял халифът Моавий. Това е и годината, в която Аспаруховите българи нападат тракийския диоцез. Но още от 70-те години на ΙΙΙ век империята няма територии северно от Дунава в долното му течение. Следователно, за да нападнат Тракия, Аспаруховите българи е трябвало да преминат реката. Това се потвърждава и от известието, че те нападали и ограбвали "близките до Дунава земи, ...страна, тогава владяна от християните" (т.е. от ромеите). В резултат на нападенията им е организирана ромейската военна кампания, оглавявана от императора. С други думи: Аспаруховите българи не са преминали реката едва след битката, а още доста време преди нея (битката е в първата половина на 681г.), и са я преминавали вероятно многократно, но или не са се заселвали на юг, или пък - ако са - са били принудени да се оттеглят на север от Дунава в хода на предприетия срещу тях поход.

По въпроса за това споменават ли ромейските хронисти р.Прут и р.Днестър, разказвайки за Аспаруховите българи - виждам, че това е предизвикало престрелка между aspar и miroki. Днестър (Данастриос) те споменават, но не и Прут. Иван Божилов обаче смята, че - при все че не споменава името на тази река - Теофан визира нея (и Серет) в израза: "заобиколено като венец от реките" в описанието, което дава на Оглоса. Дали Серет и Прут е имал тук предвид Теофан, може да се дискутира, но нито един от тях не е споменал (назовал) Прут - това е категорично.

Редактирано 2, 2014 от T.Jonchev

[resavsky]

Какво казва хаганът Йосиф - преследвахме вннтр до р.Туна (Дунав)! Днепър никога не е граница на ПБД. Иначе обърквате цялата география на района с патриотарските си бълнувания. Аспърух су е укрепил на Бабадагския масив - о-в Певки (от аланосарматски Певки озн. широк, обширен). Южната му граница е бил пресъхналия ръкав свързващ Дунав с Черно море между Ч.Вода и Констонца (сега въстановен с изкуствен плавателен канал). На север границата добре е очертана от отбранителните валове вървящи паралелно на Делтата, сега румънците го наричат Траянов вал, но истинското му име е Аспарухов вал.

Земите между Днестър в долното си течение р.Бик-р.Прут и Днепър е известниото Междуречие (Ателкуз) където се заселват маджарите, след изселването на българите.

Самата дума Онгъл има най-точно съответствие в ТМ-езиците и означава междуречие, земи обградени от ръкавите на една река!

Или по точно "дверучие".Както впрочем е наречен и от византийците - Месопотамия.

[miroki]

Това впечатление се получава, ако четем единствено разказа за битката. Известието на Теофан, че "и след като ги преследвали чак до Дунава, преминали го и дошли..." просто значи, че след сражението, в хода на преследването или пък след него, Аспаруховите българи са преминали Дунава. Но това не значи задължително, че са го преминали за пръв път, както ми се струва, че приема miroki. Че не е било за пръв път, личи от предходните данни на хрониста:

По скоро предположих, че е за пръв път минаването, обаче допуснах, че може да е имало и по-рано но до Добруджа (както писах 2-3 мнения по-рано) А самата битка да е била северно. Посто аз не съм намерил такъв материал, както и това написах. (визирам събитията около битката на Онгъла, по-рано знаем, че е имало Българи в Тракия и то от няколко века по-рано.

"6171. ... През тази година, на шестия ден от месец артемизий, индиктион първи, умрял Мавий, владетелят на сарацините. ... През същата тази година народът на българите нападнал Тракия. ... А император Константин, като се научил, че мръсен и нечист народ се е настанил неочаквано отвъд Дунава в Оглоса и че напада и ограбва близките до Дунава земи, т.е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от християните, много се огорчил и заповядал всички тагми да бъдат прехвърлени в Тракия."

Годината, която Теофан визира, е 679/80, през която е умрял халифът Моавий. Това е и годината, в която Аспаруховите българи нападат тракийския диоцез. Но още от 70-те години на ΙΙΙ век империята няма територии северно от Дунава в долното му течение. Следователно, за да нападнат Тракия, Аспаруховите българи е трябвало да преминат реката. Това се потвърждава и от известието, че те нападали и ограбвали "близките до Дунава земи, ...страна, тогава владяна от християните" (т.е. от ромеите). В резултат на нападенията им е организирана ромейската военна кампания, оглавявана от императора. С други думи: Аспаруховите българи не са преминали реката едва след битката, а още доста време преди нея (битката е в първата половина на 681г.), и са я преминавали вероятно многократно, но или не са се заселвали на юг, или пък - ако са - са били принудени да се оттеглят на север от Дунава в хода на предприетия срещу тях поход.

Да и аз ти споделям мнението. Просто Въпросът е до къде точно са стигнали на Юг.

Все пак центърът им си е северно от Дунав и е описано че живеят там. Но.. винаги има но..

По въпроса за това споменават ли ромейските хронисти р.Прут и р.Днестър, разказвайки за Аспаруховите българи - виждам, че това е предизвикало престрелка между aspar и miroki. Днестър (Данастриос) те споменават, но не и Прут. Иван Божилов обаче смята, че - при все че не споменава името на тази река - Теофан визира нея (и Серет) в израза: "заобиколено като венец от реките" в описанието, което дава на Оглоса. Дали Серет и Прут е имал тук предвид Теофан, може да се дискутира, но нито един от тях не е споменал (назовал) Прут - това е категорично.

Прут съм го написал, аз в сегашно време,описвайки, кои са реките около Дунав.(то се разбира добре между впрочем) Има го споменат и него иначе, но не е по този повод.

[miroki]

Въпросния Онгъл е о-в Певки на юг от днеш. гр. Исакча, сега пресъхнал ръкав.

Тоя стратегически пункт всякога е бивал най-грижливо отбраняван. В римско време била издигната силна крепост Диногеция, известна по-сетне под името Турис, която Юстиниан I предлагал на славяните-анти да я заселят, като им обещавал да им дава голяма парична сума с условие, щото те, като сключат съюз с империята, за в бъдеще постоянно да пречат на нашествията на кутригурите, щом тия поискат да опустошават ромейските владения. (В. Н. Златарски, Известията за българите в хрониката на Симеон Логотет, София, 1908, стр. 109.) Същата цел е гонил в даденото време и Констанс II, пределяйки стария о-в Певки за място на Аспаруховото поселение като място най-близко до означения пункт на Дунав, той имал несъмнено пред вид тъкмо неговата стратегическа важност и затова възложил на българите задължението да го пазят и защищават от нови варварски нахлувания на полуострова. Констанс II се е нуждаел от пристигането на Кубратовият син тъкмо в момента, когато той, след като сключил мир с арабите в 659 г., почнал да се приготвя за големия си поход в Италия.

Имаш предвид района, който дадох на картата на предната страница нали?

[Eньо]

Имаш предвид района, който дадох на картата на предната страница нали?

Tук е дадено по-нагледно мястото на поселението на старото заварено отбранително съоражение на остров Пеуки.

Освен това според Никифор Аспарух се поселил около Дунав, а Теофан определя по-точно къде именно: между Дунав и и по-северните му ръкави.

14. Theophanes, ibid.,р. 35723—3581–2:

Свещено устие днес не съществува, но следите от него са твърде ясни. То започва на запад от Noviodunum (днешният Исакча), и в посока на югоизток и се вливало в лиманите Головица и Змейка между езерата Синьо и Разим, а днешният проток Портица е всъщност неговото устие.

Делтата през 7 век.

Делтата днес.

[T.Jonchev]

Просто Въпросът е до къде точно са стигнали на Юг.

В Annales Cavenses се споменава, че до Константинопол, но това - дори да е вярно - визира не териториално разширение и усядане, а някакъв моментен рейд.

[resavsky]

За всички които търсят къде е Певки препоръчвам пътеписа на Васил Станилов "Ние идваме от остров Певки".Май единственият български изследовател /при това непрофесионален/ който си е направил труда да отиде на място който хич не е далеч между другото.Не всички от изводите му са точни но пък човека е бил на място което никак не е малко.

[Щекн Ичр]

За Певки вижте и Г.Батлаков по въпроса!

[miroki]

Tук е дадено по-нагледно мястото на поселението на старото заварено отбранително съоражение на остров Пеуки.

Освен това според Никифор Аспарух се поселил около Дунав, а Теофан определя по-точно къде именно: между Дунав и и по-северните му ръкави.

14. Theophanes, ibid.,р. 35723—3581–2:

Свещено устие днес не съществува, но следите от него са твърде ясни. То започва на запад от Noviodunum (днешният Исакча), и в посока на югоизток и се вливало в лиманите Головица и Змейка между езерата Синьо и Разим, а днешният проток Портица е всъщност неговото устие.

Делтата през 7 век.

Делтата днес.

Аз предположих , че е цялото това което се вижда До към Констанца. Тука дори планинският масив остава извън острова. И най вече укреплението Енисала (на границата), както и Троесмис и Диногетия.

Това което е между ръкавите, е извън тях, и така да се каже под огън..

Да може да е място за укрепване, но пък да се заселят между поне 3 каменни града (но не и в тях, а извън тях), и в тяхното обкръжение е малко.. кофти така да се каже. По е нормално да се заселят и укрепят в тях.Което обаче означава извън този остров.

С които ще си охраняват територията.

http://bg.wikipedia....%D0%BB%D0%B0%29

http://en.wikipedia.org/wiki/Troesmis

http://en.wikipedia.org/wiki/Dinogetia

Може и други да има в този район и то предимно от времето на Траките.

Една се сещам сега под вода която е, при Черноморието.

[budget]

Това което е между ръкавите, е извън тях, и така да се каже под огън..

Да може да е място за укрепване, но пък да се заселят между поне 3 каменни града (но не и в тях, а извън тях), и в тяхното обкръжение е малко.. кофти така да се каже. По е нормално да се заселят и укрепят в тях.Което обаче означава извън този остров.

Като степни хора, прабългарите са предпочитали равнинните терени за изграждане на лагерите и селищата си. Стратегията им не включвала затваряне във фиксирано пространство и глуха защите, а излизане и увличане в устроени засади с динамично движещи се флангове. Те изграждали обикновено три отбранителни пръстени, като най-външният се е състоял от дълбоки ровове, вторият от дървени колове и третият по възможност зид от ломен камък. Този вид отбрана давала възможност за използване възможностите на съставният лък и класическите маневри и обходи.

[miroki]

Възможно е, но някои пък твърдяха че Аспарух идва, не от степите а от планините.

Дори и да не ги ползват трябва да владеят крепостите, защото иначе може да се овладеят от враг, а са в близост до евентуалната и граница. И тогава вече има налице укрепен враг и голям проблем.

Според мен е нелогично.

Може ли и друго мнение за да оформя своето.

[budget]

Възможно е, но някои пък твърдяха че Аспарух идва, не от степите а от планините.

За временното местонахождение може да си прав, ако се доверяваме на Арменската география. Според нея Аспарух и ордата му са заемали територия отвъд Азовско море и при това една от най-източните области на Кубратовата държава, което не само напълно се съгласява с известията на византийските хронисти, но и обяснява защо именно Аспарух пръв е бил принуден да напусне отечеството си.

След смъртта на каган Кубрат в 642 г. и последвалото наскоро (в нач. на 643 г.) разпадане на държавата му на отделните й съставни племена-орди, начело на всяко от които застанали неговите синове, третият по възраст син Аспарух под натиска на хазарското нашествие напуснал приазовското си отечество и с падналата му се орда уно-гундури потеглил на запад с цел, от една страна, да избегне игото на новите завоеватели, които заплашвали народа му, а от друга — да търси земя за поселение, евентуално като византйски федерат.

Според Арменската география Аспарух побягнал от Хипийската планина - местоживелището на Аспаруховата орда оно-гундури до заминаването й на запад. Под Хипийска планина се е разбира мястото дето Волга най-вече се доближава до Танаис (Дон), и след това се чупи към Каспийско море. Тая "планина" напълно съвпада с днешното бърдо Ергени, което се простира от чупката на Волга при гр. Сарепт на юг близо до Източни Манич.

Но факта, че нашите предци населявали приазовските хълмове Ергени не означава, че не воювали по традиционната схема на предците си с бързо придвижване, сечене и мушкане и естествено бърза стрелба със съставният лък от всяко положение.

[makebulgar]

А нещо за календара да кажете?

Щото хем темата е за календара, хем тия стари истории с номадските орди ги знаем. Номади валове не строят. И крепости не строят!

[budget]

Номади валове не строят...

Номадите също имали имущество, пасища и бази, които се нуждаят от защита. Дори и временните аули, както и зимните лагери служещи като бази за пролетни нападения са били заградени с макък вал с остри колове и ров. За работна ръка се използвали пренници естествено.

[makebulgar]

Попаднах на една руска статия от 1950г за Именника, и там се отбелязва, че вероятно оригинала е бил написан на славянски език, тъй като с гръцката азбука и на гръцки език не може да бъде записан и предаден израза ШЕГОР ВЕЧЕМ!

Тоест поради това заключение е невъзможно Именника да е бил написан примерно по времето на Умор тъй като тогава я е нямало кирилицата.

Ако има някой вещ в гръцкия език може да изкаже мнение.

[miroki]

Попаднах на една руска статия от 1950г за Именника, и там се отбелязва, че вероятно оригинала е бил написан на славянски език, тъй като с гръцката азбука и на гръцки език не може да бъде записан и предаден израза ШЕГОР ВЕЧЕМ!

Тоест поради това заключение е невъзможно Именника да е бил написан примерно по времето на Умор тъй като тогава я е нямало кирилицата.

Ако има някой вещ в гръцкия език може да изкаже мнение.

Или писан след 852 година.

Така ли излиза? Или са прописали по-рано на споменатата писменост.

Или се пропуска да се споменат следващите владетели.

Доста странно.

Или грешно предположение, че не може да се пише с други от славянските букви, или не е писан тогава.

т.е фалшификат. с 3 преписа от руснаците и без оригинал - една хипотеза!

Но за да има 3 преписа е било нещо важно. Но за да нямана други езици, значи или не е било важно за другите народи или са няма ли достъп до оригинала.

Т.е само руснаци са имали достъп и е било много важно съдържанието за тях, за да има 3 преписа.

То, да не е тяхната история, че е толкова важно?

Или по някакъв начин подсигурява тяхната история, звучи ми по-вероятно от 2 те, но не знам как и защо.

Това са само логически разсъждения, но си заслужава да се помисли върху им.

[glishev]

На гръцки има разни начини все пак да се изразят звуци като "ш", "ц", "ч" и пр.

Ще дам пример: ние сме свикнали да говорим за "ичиргу боил", защото се опираме на надгробието на Мостич, където на кирилица пише за "чръгоубылiа". По-старите надписи обаче говорят за "itzirgou boila" с гръцки букви. В случая комбинацията от букви тау+дзета изразява звука "ч", който иначе е нетипичен за самия гръцки език, а ние сме приели на съвременен език комбинирана версия между старобългарското и гръцкото изписване.

В гръцкия език има и поне един диалект, където отчетливо се чуват звуци, близки до "ч" и "ш" - това е кипърският.

Латиницата, разбира се, също няма букви за много от членоразделните звуци, но пишещите на латиница народи са намерили какви ли не хитроумни съчетания от букви, за да изразяват звуците, за които няма отделна буква. Същото важи и за гръцката азбука в негръцка употреба - или пък когато с нея се изписват думи и имена от негръцки произход.

Всичко това означава, че "Именникът" спокойно може да е бил записан първоначално на гръцки (който така и така е официален език, език на престижа за ПБЦ преди Покръстването, език на каменните български надписи). И по някакъв начин, може би несъвършено, но все пак някак скрипторите на "Именника" са можели да изразят с гръцки букви онези звуци, които липсват в нормативния гръцки език.

Да не забравяме и тезата на Бешевлиев, че каменните български надписи са на простонароден гръцки, на обикновено ежедневно "Griki", говорено вероятно и от част от поданиците на ПБЦ. А това просторечие вероятно е доста по-отворено към чужди влияния от архаизиращия, официален старогръцки на високата византийска проза.

[makebulgar]

Примера с чръгобоила е добър, но при него кирилския надпис е правен от хора които реално са използвали в ежедневието си тази титла.

От друга страна един преписвач и преводач от гръцки на български, които не познава думите ШЕГОР и ВЕЧЕМ, дали няма да препише гръцките tz и sh като тз, дз,дж, и сx, а не да използва българските ч и ш?

Редактирано Август 10, 2011 от makebulgar

[Пандора]

Ще дам пример: ние сме свикнали да говорим за "ичиргу боил", защото се опираме на надгробието на Мостич, където на кирилица пише за "чръгоубылiа". По-старите надписи обаче говорят за "itzirgou boila" с гръцки букви. В случая комбинацията от букви тау+дзета изразява звука "ч", който иначе е нетипичен за самия гръцки език,

Наистина ли сме абсолютно сигурни,че трябва да се подразбира "ч",а не просто "тз" ?

Примера с чръгобоила е добър, но при него кирилския надпис е правен от хора които реално са използвали в ежедневието си тази титла.

Възможно е именно хора познаващи добре тези термини и пишещи ги с гръцки букви,след въвеждането на кирилицата да са пренесли старите текстове на новата азбука,и така преписания на кирилица нов оригинал е бил по-нататък преписван.

[Кухулин]

Попаднах на една руска статия от 1950г за Именника, и там се отбелязва, че вероятно оригинала е бил написан на славянски език, тъй като с гръцката азбука и на гръцки език не може да бъде записан и предаден израза ШЕГОР ВЕЧЕМ!

Тоест поради това заключение е невъзможно Именника да е бил написан примерно по времето на Умор тъй като тогава я е нямало кирилицата.

Трите преписа (а не преводи) на Именика вероятно имат в основата си старобългарски текст, но от това никак не следва, че той е оригинал. Може да е превод от прабългарски, може да е превод от гръцки с познания в прабългарския, може да е какво ли не. Ще бъде интересно да се види някоя качествена тексткритика, ако има такава де - кога, как и кой от кого е преписвал.

Що се отнася до думата шегор, в Чаталарския надпис е изписана на гръцки сигор(елем).