Отиди на
Форум "Наука"

Второто "Средиземноморие" на Европа


Recommended Posts

  • Потребители

Басейнът на Средиземно море е люлката на големите цивилизаторски движения на Античността и Средновековието - Финикия, Гърция, Рим и християнството. Добавете още към този списък: няма да сбъркате. Средиземно море е всичко онова, за което го обявяват Фернан Бродел и Предраг Матеич, че и много повече.

Но Средиземноморието не е само едно. Освен гостоприемните южни брегове, където се зараждат институции, начини на мислене и религии, съществува и още едно "Средиземноморие". Балтийско море също е голям вътрешен басейн, отделен от открития океан зад тесен пролив. Островите и заливите му също предлагат безброй удобни пристанища, а природните дадености, макар и не така приветливи като тези в Италия, създават условия за поминък, корабостроителство и търговия. Външното Северно море пък, макар и открито към океана, не замръзва, защото топлите води на Гълфстрийм не го позволяват. Към тези предели на Стария континент още в Бронзовата епоха се насочват човешки популации. Изминали са хиляди години от последния голям ледников период и северните краища на Европа са ако не привлекателни, то поне годни за обитаване.

Не знаем много за прединдоевропейските жители на Скандинавия и Ютланд. Първите населения, за които със сигурност можем да кажем нещо, са вече индоевропейци. Възможно е някаква част от населението ок. V-II в. пр. Хр. да е келтскоезична. Вероятно към тези земи са изтласквани малобройни, слаби общности, които не са успявали да се задържат в по-привлекателни за нови нашественици региони. Суровите области на Севера им предлагат убежище, където столетия наред се оформя скандинавската група на германските народи. В I в. пр. Хр. кимбрите, както изглежда германоезичен народ, са вече достатъчно многобройни, за да потеглят в поход към Южна Европа в търсене на нова, по-просторна родина. Гай Марий спасява Рим от гладните им пълчища и в продължение на още векове сякаш нищо не се случва в мрачните и непознати територии на север от варварска Германия.

Римляните знаят за "огромния остров Сканза" след полуострова на кимбрите. Понякога римски кораби навлизат в Балтийско море. По не особено добре познати континентални търговски пътища от онези места на юг се придвижва ценен кехлибар. Батавите, римски съюзници от устието на Рейн, се родеят по език и обичаи с племената, настанили се по бреговете на Северно море от лимеса до Скагерак: фризи, сакси, юти. Някои от тези племена започват сами да се впускат в пътешествия по море и дори безпокоят бреговете на римска Галия и Британия от III в. нататък с пиратските си набези. Може би първоначално се учат на корабостроителство от римляните? Готите, бургундите, свевите и лангобардите със своя объркващ произход може би поне частично произлизат от онези земи - бегълци, изтласкани от родината си поради поражения или недостиг на прехрана.

Марий се сражава с прадедите на скандинавците; Цезар не подозира за съществуването им или не се интересува от тях; Тацит ги описва авторитетно, наричайки ги ингвеони по името на общия им митичен предтеча Инге; Евтропий вече знае имената на народите им; Прокопий също ги познава, но след него Източната империя забравя за тях поне до появата на първите веринги. Част от ютландските скандинавци - англи, юти, фризи и сакси - създават мрежа от малки племенни княжества на територията на бивша римска Британия в V-VI в. Трудно е да се направи разлика между тях: те всички си приличат със своите светли коси и северногермански диалекти. В края на VI в. папа Григорий Велики вече иска да покръсти тези нови обитатели на Албион.

Не знаем точно какви процеси протичат в самата Скандинавия между V и IX в. Можем обаче да предположим няколко неща. Вероятно в IV-VI в. на Ютланд и в днешните шведски земи избухва поредица от конфликти между местните племена. Победените най-често напускат страната и се насочват най-вече към римските провинции на юг и на запад. Може би земята не достига за всички. Може би и те практикуват "свещената пролет", когато младежите с по-гореща кръв си избират водач и потеглят с него по света. Победителите разширяват владенията си. Даните завлазяват по-голямата част от Ютланд. Полулегендарните инглинги напускат Швеция и се преселват в дотогава може би необитаваните гористи райони на Норвегия, където създават множество самостоятелни общности. Все още е трудно да направим разлика между род, племе и кралство. Свеите от района на езерото Меларен започват да налагат властта си над днешна Швеция, изтласквайки или покорявайки местните дани и гаути.

Далеч на югозапад от Скандинавия фризите са влезли в сложни отношения с кралството на франките: ту воюват, ту се съюзяват с тях и при всички случаи търгуват по крайбрежията - най-често с моржова и китова кост, сол, кожи, ръж, желязо, сребро и кехлибар. Златото за тях е изключителна ценност, защото рядко разполагат с него. Корабите им вече по нищо не напомнят римските. Появил се е новият тип hulk или "кръгъл фризийски кораб", с който се превозват по-лесно стоки, отколкото хора. Самото название "фризиец" или Fraesisc man е станало нарицателно за търговец. Голяма част от фризийците в Ниските земи се покръстват, както и англосаксите в Британия. Най-често приемат новата вяра от франкски, баварски и римски проповедници, но понякога ги кръщават и келтски монаси от Ирландия, от кралството на пиктите в Каледония, от Уелс или от Бретан. В VI-VIII в. фризите създават нещо като търговска империя по брега на Северно море от Рейн до Елба: начело й стои крал (или граф, ако се доверим на франкските, а не на англосаксонските източници), който събира дял от митата, взимани в сребро от всяко пристанище или пазар във Фризия. А такива пристанища и пазари има доста, защото в "Тъмните векове" всъщност се търгува усилено. От време на време фризийски търговец може да купи или продаде роби в Лондон, включително и християни - най-често келтскоезични брити или пикти. Роби-езичници от Англия се продават на пазарите в Рим в края на VI в. Пазарищата на Фризия се управляват според т. нар. Lex Frisonum или Фризийския морски закон, от който до XIX в. във Великобритания се запазва характерното правило Flotsam and Jetsam за законно придобиване на всяка стока, изхвърлена от потънал кораб на брега. По земите на фризите се появяват първите манастири, а местното население, което запазва свободите си поне до XV в., създава свои селски съдилища, където съдии са богати старейшини, които съдят не според римското континентално право, а според обичайното право на северногерманските народи, от което произлиза и съвременната англосаксонска съдебна система. Около пазарища като Дурстеде се струпват най-често църква, манастир, светски съд и седалище на военен вожд, а към това най-често се добавя още и пристанище с възможности за строене на кръгли кораби. Резултатът е ранно начало на градски живот в най-често дървени селища с по две-три хиляди жители. Повечето от тези селища стагнират, а някои са и унищожени от датски и норвежки рейдове в епохата на викингските нашествия (IX-XI в.).

В края на VII в. англосаксонските кралства вече са напълно християнизирани от римски и франкски проповедници, а местните манастири в Англия създават разкошно украсени ръкописи на латински и староанглийски език; миниатюрите и заглавките най-често са повлияни от християнското изкуство на келтска Ирландия. Самата Ирландия, християнска още от V в., но съхранила в относително чист вид примитивната култура на келтските родови кралства от Брондовата епоха, е в редовни контакти както с англосаксонските територии, така и с келтските владения в Уелс и Каледония. Отделно от това ирландски монаси плават чак по Елба, Одер и горното течение на Дунав, основавайки манастири в самото сърце на Европа. Материалната култура в басейна на Северно море е във възход - бижутата и оръжията от тази епоха най-често са богато орнаментирани с плетеници и условни изображения на зверове и хора по подобие на миниатюрите от ръкописите. В "Цивилизацията" Кенет Кларк прави чудесен преглед на вълнуващото изкуство от тази епоха. Крале като Офа от Меркия секат сребърни пенсове и златни манкуси, имитиращи кордовски и дамаски монетни типове. Започва записването на местните дохристиянски епоси. Кралете на англосаксонската Хептархия започват да утвърждават поземлените си дарения, решенията и присъдите си с харти, съхранявани в манастирите и понякога издавани на два езика. Същевременно правосъдието в Хептархията и във Фризия остава изцяло светско и без никаква връзка с континенталните практики, които имат значение само за църковния съд. Появяват се малки гранитни параклиси - първата каменна архитектура след края на Западната империя. Саксонски владетели посещават Рим и създават английски приюти и манастири в Италия. Фризия, Англия, Дания и Норвегия имат сериозни търговски връзки и трафикът през Северно море нараства дотолкова, че в края на VIII в. отприщва неочаквана и разрушителна вълна от пиратство, прераснало в скандинавска колонизация.

Пиратството не е непознато в тези северни води. Още римляните са се сблъсквали с необходимостта да охраняват Британия от ирландски скоти и саксонски грабители. Ирландци, по-агресивно настроени фризи и норвежци, та дори и предприемчиви франки и уелсци понякога нападат някое малко пристанище през целия период от VI до IX в. Но обикновено пристигат с по един кораб и си тръгват бързо. Вярно е, няколко по-сериозни пиратски рейда в Южен Уелс са довели до създаването на миниатюрното ирландско кралство Дъвед в днешния Пембрукшър. Но нищо не може да се сравни с дългата, всъщност повече от двувековна поредица рейдове от десетки и понякога дори стотици (!) бойни кораби с многобройни екипажи, изригнали от Скандинавския полуостров и от Ютланд след 793 г.

Warlord беше пуснал подробна тема за викингските нашествия и походи. Те са най-добре проследени по отношение на англосаксонска Британия, макар от тях да пострадват още Ирландия, Шотландия, Франция, Германия, днешните полски земи, Финландия, бреговете на трите малки балтийски републики, а като страничен резултат от шведското пиратство възниква и първата руска държава. Освен нелошата тема у нас могат да се намерят и редица книги по въпроса, например "Скандинавската експанзия и Западът" на Лиляна Симеонова. Тук няма да се занимавам със самия обхват на викингските нападения. Темата е достатъчно добре позната, така че колкото и да е привлекателна, всеки може сам да потърси по-конкретна информация за датите, лицата и детайлите около отделните походи и плавания. Ще ми се по-скоро да разгледам причините и значението на викингския феномен.

Какво предизвиква викингството? Пиратството винаги е възможност за античния или средновековния търговец по море. Но какво кара цели народи да извличат сериозна част от прехраната си именно с пиратство? Според мен възможните причини са две: от една страна, нарастването на морския трафик из Северно и Балтийско море в VIII в. е фактор сам по себе си. Увеличаването на движението по море без възможност за контрол винаги създава предпоставки за пиратство, а кралете на саксонската Хептархия и фризийските графове нямат нито възможността, нито схващането за военен флот.

От друга, скандинавското население отново нараства до степен на невъзможност да се изхранва само със земеделие, риболов и недостатъчните доходи от началните точки на търговските морски пътища. "Сага за Инглингите" дава картината на една Норвегия, в която всяко увеличаване на населението трябва да доведе до изсичането на обширни горски масиви, за да се разчисти място за нови хижи и ниви и където добитъкът определено е в недостиг. Скандинавците са бедни, а богатството е в морето - и отвъд него. В резултат от последното десетилетие на VIII в. започва една от най-страшните, но и може би най-романтични страници в средновековната история на Европа.

А какъв е резултатът от викингските рейдове? От една страна - разруха, жертви, материален и демографски упадък за плячкосваните страни. А морален ефект? В една суеверна епоха, когато всяко неочаквано нещастие лесно се приема като знак за приближаващия край на света, викингските нападения водят до упадък на увереността в собствените сили. Но в Британия и Ирландия не спира нито създаването на ръкописи, нито развитието на нови произведения на торевтиката. Дори архитектурата преживява известно развитие в Ирландия, където манастирите добавят към плана си по една укрепена кръгла кула за защита на монашеското братство и поверените му съкровища от пиратите. В Англия се стига до обединение на разпокъсаните англосаксонски кралства и до създаването на първия кралски флот за защита на Острова. В някакъв смисъл викингите се оказват онова предизвикателство, което е било нужно, за да катализира създаването на единна Англия при кралете Алфред Велики, Ателстан и Едмънд в края на IX и първата половина на X в.

Самите скандинавци създават множество нови селища и владения из земите, които колонизират. В Ирландия, в Нортъмбърленд, в Шотландия, в Нормандия и в Рус те основават градове, пристанища и крепости. Търгуват с плячката от рейдовете си и се смесват с местното население, чиито владетели стават. Отделно от това извършват и редица значителни географски открития.

---------

Ще продължа със значението на викингската епоха за самата Скандинавия,

със скандинавските институции,

с появата и влиянието на християнството в Швеция, Дания и Норвегия (850-1030),

с основаването на старата исландска република (930-1262),

с литературата на средновековна Скандинавия и Исландия (XII-XVI в.)

и с малка съпоставка на антична Гърция и средновековна Скандинавия.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А такива пристанища и пазари има доста, защото в "Тъмните векове" всъщност се търгува усилено. От време на време фризийски търговец може да купи или продаде роби в Лондон, включително и християни - най-често келтскоезични брити или пикти. Роби-езичници от Англия се продават на пазарите в Рим в края на VI в.

Браво, о, Тюрковъдний.

Ей това ми е най-интересно от всичко. Имало ли е през VІ век изобщо запазена някаква мрежа от търговски комуникации и контрагенти в рухналата Западна империя, за са се продават английски роби чак в Рим. А и към 590 г. Рим е на дъното - пълно обедняване и с население около 10 000 души на фона на 2 милиона при Адриан. Имало ли е въобще смисъл да се влагат пари (ако и имало достатъчно) за купуване на демотивирани да работят роби?

Искам от тебе, о, Тюрковъдний, като намериш време, мокает и подходяща трудова среда, да запознаеш моя милост и форума с ранната история на Ирландия и Шотландия.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
От време на време фризийски търговец може да купи или продаде роби в Лондон, включително и християни - най-често келтскоезични брити или пикти.

Лондон вероятно е изоставен и е заселен отново при Алфред. Май някъде около него имаше саксонско селище, но сигурен ли си, че става дума за пазар на роби именно в Лондон и именно в епохата до 8 век?

Колкото до робите в края на 6 век, - имало е за какво да се ползват. Италия може и да е помитана от лангобардския ураган по това време, но големи имения в Сицилия, Сардиния и Африка процъфтяват. А също и в Галия, където поне до средата на 7 век провинциалната аристокрация си живее един типичен късноримски живот в процъфтяващи вили, пълни с произведения на изкуството, където горд.ите римляни, помнещи кой е от сенатското и кой е от конническото съсловие, живеят в разкош, заобиколени от роби. А градовете, макар и с намалено населеение и в упадък, все пак за дълго запазват работещи акведукти и бани, обществени сгради и училища, че даже и арени. И това ва Галия продължава чак до жестоките граждански войни през 7 век, а в готска Испания . чак до арабското нашествие.

Колкото до запазена търговска мрежа - имало е. Поне през 6 век се запазва сериозна международна търговия, която е в ръцете на сирийски търговци.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И това в Галия продължава чак до жестоките граждански войни през 7 век, а в готска Испания . чак до арабското нашествие.

Т.е. - докато пристигне варварството и трайно измени начина на живот. Интересно, доколко "римското" повлиява на халифата, за да блесне той така...

Но още по-интересно е горе, за където пише Глишев и където "Рим" го няма или е по-малко представено влиянието му...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

... Интересно, доколко "римското" повлиява на халифата, за да блесне той така...

По моето скромно мнение, и римското и гръцкото влияние са решаващи за Халифата. Арабите стават голяма сила (политическа и държавна, а не само военна) след като завладяват най-процъфтяващите римски провинции по това време, а в част от тях има от векове и силно еленистично влияние. В тези провинции на югоизточното Средиземноморие има не само развита икономика и търговия, но и големи умове, които творят в областта на науката, религията, изкуствата, философията и т.н. Арабите вземат това на готово и го развиват в първите векове, когато ислямът все още се формира и не е тази религията, която дърпа назад.

Е, и завладяната Персия с нейният потенциал също дава много на арабите. Без нея и без римо-гръцките провинции арабите щяха да си останат едно войнствено диво племе и да последват съдбата на вандалите, които не използват и развиват пълноценно това, което са завладели.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Басейнът на Средиземно море [...] и средновековна Скандинавия.

Колелото се върти, както казват:

Скандинавия (и скандинавците) е "люлката", или, в основата на съвременната западна цивилизация..

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

КГ, Южняк, когато мога, ще допиша.

Ник1, това казвам и аз: континенталната и англосаксонската юридическа система са най-добрата илюстрация на това, че има два основни цивилизаторски фактора на континента - южен, средиземноморски и северен. Наречи го германски, балтийски или скандинавски. И в трите случая няма да сбъркаш.

Спандю, Торн го каза - имало е запазени латифундии и робски труд поне докъм VII в. Питър Браун изобщо твърди, че някои антични форми на стопанството оцеляват и след V в. Същото го пишеше и в книжката по икономическа история, дето ти я пратих. Но нас обикновено тия неща не ни изненадват, когато се отнасят за ранна Византия, а само - когато се окаже, че частично важат и за Западна Европа. Всъщност колкото и западнал да е бил Рим в края на VI в., някъде около 590 г. монахът Григорий Аниций, бъдещият папа Григорий Велики, вижда на някой от градските форуми в бившата столица да се продават особено красиви златокоси роби и пита какви са по народност, а роботърговецът отговаря: "Angli sunt, domine". Нашият си прави игрословица и отвръща: "Verum angeli, quia pulcherrimi". Сведението е от "Църковна история на английския народ" на Беда Преподобни. Явно още е имало редовна употреба на робски труд в VI в. на запад. Да не говорим, че на много от западните езици направо не се прави разлика между понятията "роб" и "крепостник" ("колон", "вилан", "серф").

Торн, да, сведението за Лондон също е от Беда. Самият той пише към 735 г., а сведението му се отнася за периода 538-597 г. В самия Лондон е имало саксонско селище насред развалините на римския град още преди мисията на монаха Августин. Даже изглежда, че местната арена е била преустроена като крепост в VI в. Разбира се, ако е вярна новата хипотеза, че саксонските кралства са основани чак към 30-те години на VI в., а не още в средата на V в., както се смяташе досега, е възможно Лондон да е бил обитаван от романо-бритски жители. Изобщо, хиатусът в обитаването на града трябва да се преосмисли. При всички случаи се оказва много кратък - само в някаква част от VI в.

Отделно от това фризийците не само са купували, а са и продавали роби в Англия. Изглежда, че саксонските олдермани поне до покръстването си са ползвали и робски труд, вероятно на уелсци, ирландци и пикти. Доколкото на саксонските фирдмени очевидно им е разрешено да носят оръжие, а на уелските селяни в саксонските кралства - не, то явно има някаква разлика в статута им.

Дендро, явно и в Източната империя, и в бившите провинции на Западната, и в новия Халифат поне известно време оцеляват стопански форми от времето на късната Античност. Не се съмнявам, че Халифатът е повлиян и от ромеите, и от Персия. Не се учудвам, че самите ромеи запазват начина си на живот от IV в. и в следващите две-три столетия. Това, което може би е малко по-изненадващо, е, че тези отношения поне частично оцеляват както в покръстените, така и в първоначално непокръстените райони на бившата Западна империя.

Тук могат да се обадят нашите тракомани и автохтонисти: ако населението, езикът, латифундиите и дори градският живот се запазват отчасти в бившите западни провинции, тогава защо историографията ни отхвърля такава приемственост за нашите земи? Все пак Балканите дори остават донякъде под имперски контрол през V и VI в., а на запад няма такова нещо - там варварите установяват далеч по-пълен, по-траен контрол. На това просто ще отговорим с фактите - по нашите земи латинският и гръцкият се губят от употреба в VI-VII в., а и тук са земите, където варварските вълни са повече на брой - ако например Северна Галия е завладявана само от франки (които при това се покръстват бързо и то ортодоксално), то за сравнение Мизия попада под последователните и много по-разрушителни удари на хуни, готи, авари, славяни и българи (които в по-голямата си част са все още езичници в момента на нашествието си или пък са ариани като готите). Та явно си има причини Балканите да се окажат в по-неизгодно положение от западните провинции. Спандю веднъж беше отбелязал съвсем на място и ролята на епископската мрежа за запазването на имперската цивилизация по време на Великото преселение и ранните варварски държави. В Британия епархиите се запазват само в Уелс; в Галия, Испания и Италия на практика не пострадват; а на Балканите оцеляват единствено по крайбрежията.

Но всичко това беше офф-топик. Когато мога, ще довърша темата, както обещах. Всъщност това, за което исках да говоря, беше онова, което Ник1 накратко е отбелязал.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Колелото се върти, както казват:

Скандинавия (и скандинавците) е "люлката", или, в основата на съвременната западна цивилизация..

англосаксонците имат повече скандинавска жилка отколкото гръцка или римска ...

просто тяхната култура се отцепва и има щастието да извирее на един остров където климатът е по-мек, няма земетресения и с векове да няма войни на собствена територия ... затова и културата им е различна донякъде от скандинавската ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

англосаксонците имат повече скандинавска жилка отколкото гръцка или римска ...

просто тяхната култура се отцепва и има щастието да извирее на един остров където климатът е по-мек, няма земетресения и с векове да няма войни на собствена територия ... затова и културата им е различна донякъде от скандинавската ...

Прав си. Англи, юти, фризи, и британски вигинги са с произход от Скандинавието.

/Под "Скандинавия" имах/имам предвид Скандинавския полуостров, заедно с региона на датско-холандско-северогерманското Североморие, но не уточних/

Прав си за британската англосаксонска култура.

Ако говорим за първична култура: Като първична култура, британската англосаксонска е по "твърда"/мъжествена е от по причините които си посочил (изолация, и мек климат); в останалите си особеноsти тя се развива и/или е "заложена" като скандинавско-холандско-датската ("неаграроцентрична" ако мога да я нарека така):

-спокойна,

-равновластна,

-сравнително гъвкава,

-със себезаличаване ("гъвкавост" и "себезаличаване" понякога се разглеждани като една особеност),

-краткосрочно ориентирана,

-външнопричинна,

-със себеудовлетворяване,

-безродова..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Невски, това, което казваш за произхода, е очевидно вярно и изобщо не твърдя друго. Другото, което казваш за историческия късмет, важи за последните няколко века, а не точно за периода на темата.

Ник1, някой път ще е хубаво да разясниш тия термини в една отделна популяризираща тема за такива любопитни, но непросветени като мен :)

Стинка, какво значи ВГО? Иначе сигурно си прав за вече модерния период. Аз коментирам една често подценявана по-ранна епоха със свои си специфики.

Извинявайте, засега не мога да продължа темата. Надявам се в близките дни да имам време.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Невски, това, което казваш за произхода, е очевидно вярно и изобщо не твърдя друго. Другото, което казваш за историческия късмет, важи за последните няколко века, а не точно за периода на темата.

никой не спори с теб, нещо много лично го приемаш ...

просто съм допълнил по темата ...

ей опасни сте ...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

A какво значи ВГО?

ВГО = Великите географски открития

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За Глишев:

Съществува нещо като "цяла" теория за културните особености, или културните различия, и смятам със сигурност че не ми е по възможностите да направя преглед на теорията в една тема..Като гледам и Минков е изписал бая книги, но за щастие, във форума, "имаме" поне един гений (според мен) на синтеза, които се е "справил" (цък, синтезът включва и "definition and summary" за изборените особености)

Заб: И твоите синтези ги бива де, но са с друга насоченост.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Невски, то аз вече и по инерция се отяждам, щото все ми се ще темата да си остава както е зададена :)

Историк, мерси. Ей, няма да се науча на тия съкращения - ВСВ, ПСВ, ВБЦ, ПБЦ, ВГО, ВПН, СРИ, ИРИ, ЗРИ... какво пречи човек да напише, примерно, "Второ българско царство"?

Ник, явно ще трябва да чета по това. Кога - и аз не знам.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А какво е СРИ?

По едно време ме затрудняваше съкращението ИЕ народи (индо-европейски).

Ето още интересни съкращения:

КП = кръстоносни походи.

БИ = бойни изкуства (използва се много във форума за бойни изкуства http://daobg.com/ .)

АВР = "Анонимен ватикански разказ"

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А какво е СРИ?

....

Предполагам, Свещената Римска Империя - по аналогия с изброените след това ИРИ и ЗРИ ;)

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Истината е, че второто "Средиземноморие" при все разцвета си дори и в най-бляскавите си години не е могло да се мери с истинското. Ох, даже написах съвсем скоро страхотна (според мен) студия по тези въпроси, но сега съм се хванал за главата къде да я публикувам. Somebody help me please!

Редактирано от Mont Ferrand
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Може и тук. :bigwink:

Ще ми се някак си на хартия, пък и да се брои за публикация, все пак и аз трябва да взема нещо за труда си, който не е малък (специално за тази работа съм използвал 10 езика, а библиографията ми е 8 страници - имам предвид само списъка на използваната литература). Иначе с удоволствие публикувам и свободно в нета, справка в блога ми, но и историците трябва да си вадят хляба от нещо (за съжаление).

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Истината е, че второто "Средиземноморие" при все разцвета си дори и в най-бляскавите си години не е могло да се мери с истинското. Ох, даже написах съвсем скоро страхотна (според мен) студия по тези въпроси, но сега съм се хванал за главата къде да я публикувам. Somebody help me please!

Абе може да се каже, че в периода 17-18 век Балтийско море е по-интензивно и печелившо от Средиземно. Защото тогава Швеция и Жечпосполита все още са велики сили, чиято морска търговия минава от там, а също и на Русия след като Петър І осигурява излаза при Петербург.

Докато в същото време Средиземноморието и пътищата на Изток са затворени от враждебната и отчайващо изостанала Османска империя. Но за беда и на двата региона интересът и просперитетът на западноевропейските държави е насочен извън тях - към океана и Новия свят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Монферан, пусни поне някакво резюме на тезата си тук, та да има над какво да си почешем езиците.

Не съм седнал да твърдя, че Балтийският басейн е родил нещо като древна Гърция, но все пак смятам, че и в този регион става дума за една много богата култура, всъщност може би направо за цивилизация. Ако щеш, постави го така: предхристиянска Скандинавия има потенциала, който е имала, да речем, архаична Гърция. Това може би си струва да се разшири като твърдение. А дори и да се обори :)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...