Чернобил - 26.04.1986 г.

[Frujin Assen]

Преди 1 час, bulgaroid said:

Добре де да почна ли да ги броя престъпленията на комунистите срещу България? Даже и в момента продължават.

Айде да почна аз, че ти вместо реалните им грешки ще започнеш с пропаганда.

1 Атентата в Света Неделя. Защо това е грешка? Убити са невинни хора, жени и деца които с нищо не са виновни за гражданската война в страната.

2 Вземат пари от чужда държава на която се подчиняват напълно.

3 Започват въоръжена борба с фашизма едва сред нападението над СССР (чужда държава), а не след включването на България в тристранния пакт както би следвало.

4 След 9 септември провеждат незаконни разстрели включително с невинни жертви.

5 Допускат твърде големи жестокости при народния съд. Да уточня- народния съд е по искане на съюзниците (включително САЩ и Великобритания) и се използва като "легитимно" (в борбата за власт и любовта всичко е позволено) средство в борбата за власт.

6 Унищожават българското самолетостроене! За мен това е ОГРОМНО престъпление!!!

7 Създават лагерите.

8 Признават македонската нация.

Естествено, това не е всичко, но като за начало стига. Повтарям- това са реалните прегрешения, грешки, ако щете престъпления. Тези реални грешки са вземани от антикомунистическата пропаганда и много често раздувани до нереални размери.

[Dobri_I]

Преди 7 минути, Frujin Assen said:

Естествено, това не е всичко, но като за начало стига. Повтарям- това са реалните прегрешения, грешки, ако щете престъпления. Тези реални грешки са вземани от антикомунистическата пропаганда и много често раздувани до нереални размери.

Колко да са раздухвани?

В Света Неделя убихте повече генерали отколкото загиналите общо през всички войните.

Отнехте имота на 90% от българите и ги превърнахте в безимотни роби - това даже турците не са го правили.

Изтрепахте елита и го заменихте с неграмотни каскети-блюдолизци.

Фалирахте държавата на 3 пъти и то в мирно време.

Искахте на унищожите България като държава чрез вливане в СССР.

 

Естествено за банда безродници-интернационалисти сте си напълно нормални.

[Frujin Assen]

Преди 31 минути, Dobri_I said:

Колко да са раздухвани?

В Света Неделя убихте повече генерали отколкото загиналите общо през всички войните.

Отнехте имота на 90% от българите и ги превърнахте в безимотни роби - това даже турците не са го правили. 

Изтрепахте елита и го заменихте с неграмотни каскети-блюдолизци. 

Фалирахте държавата на 3 пъти и то в мирно време.

Искахте на унищожите България като държава чрез вливане в СССР.

 

Естествено за банда безродници-интернационалисти сте си напълно нормални.

1 Това е факт.

2 Като гледам днешните олигарси... нещо не се изпълвам с уважение към "елита" и неговите имоти. Спомни си, че любимия на цял народ Пеевски също е богат човек с много имоти и е част от елита.

3 Преди 9 септември са били на власт същите блюдолизци неграмотници. Хайде да не идиализираме. Препоръчвам ти да изгледаш Големанов написан много преди комунистите да вземат властта. Също може да прочетеш Бай Ганьо прави избори, да се поинтересуваш какво означава "постни дробчета"... Ако прочетеш малко повече история, ще разбереш, че в България като се смени властта са уволнявали всички от министъра до чистачката и са назначавали свои хора, включително пълни неграмотници които обаче са "наши хора".

4 Те и САЩ са фалирали няколко пъти, но техните управляващи не са обвинявани за това.

5 Това е нещо което забравих.

 

 

 

А стига бе! Нима стигнахме до там глобалисти да обвиняват в безродство? Да те те питам, точно такива не не са ли, които приемат за нормално българи да отиват да живеят в Европа и повече да не се връщат в България? Децата им да не знаят дума български и въобще да не се чувстват свързани с родината на бащите им? Не са ли  същите тия хора, които ходят по молове с френдове на шопинг (имам предвид, че една трета от речта не е на български, а на английски)? Да не говорим, че повечето знаят кой е супермен и батман, но не знаят кой е Добри Чинтулов и Чудомир.

Точно такива глобалисти са всичко друго, но не и български патриоти. За такива хора едно време българите са използвали турската дума гьонсурат.

 

[Шпага]

Ще се включа и аз с един оф-тУпик под формата на въпрос:

Как мислите, коя от двете злини е по-голяма, по-отвратителна, по-нечовешка и т. н. Крепостничеството или робството?

 

 

[sir]

Преди 2 часа, Dobri_I said:

Колко да са раздухвани?

В Света Неделя убихте повече генерали отколкото загиналите общо през всички войните.

Отнехте имота на 90% от българите и ги превърнахте в безимотни роби - това даже турците не са го правили.

Изтрепахте елита и го заменихте с неграмотни каскети-блюдолизци.

Фалирахте държавата на 3 пъти и то в мирно време.

Искахте на унищожите България като държава чрез вливане в СССР.

 

Естествено за банда безродници-интернационалисти сте си напълно нормални.

Много точно резюме на нещата.

[deaf]

Преди 1 час, Шпага said:

Ще се включа и аз с един оф-тУпик под формата на въпрос:

Как мислите, коя от двете злини е по-голяма, по-отвратителна, по-нечовешка и т. н. Крепостничеството или робството?

 

 

Преди няколко дни Майк Тайсън беше на посещение в Полша и там възникнал такъв спор - на робите в САЩ ли им е било по-тежко или на крепостните поляци под властта на Русия през 19-ти век. Не знам какви аргументи са използвали страните в този спор. Според мен страданията на робите са преувеличени...

[Dobri_I]

Преди 3 часа, Frujin Assen said:

А стига бе! Нима стигнахме до там глобалисти да обвиняват в безродство? Да те те питам, точно такива не не са ли, които приемат за нормално българи да отиват да живеят в Европа и повече да не се връщат в България? Децата им да не знаят дума български и въобще да не се чувстват свързани с родината на бащите им? Не са ли  същите тия хора, които ходят по молове с френдове на шопинг (имам предвид, че една трета от речта не е на български, а на английски)? Да не говорим, че повечето знаят кой е супермен и батман, но не знаят кой е Добри Чинтулов и Чудомир.

Точно такива глобалисти са всичко друго, но не и български патриоти. За такива хора едно време българите са използвали турската дума гьонсурат.

 

Малко бъркаш.

Сега никой никого не заставя да "отиват да живеят в Европа и повече да не се връщат в България" - това си е лично решение. А това дали знаят кой е Чудомир си е пак техен личен проблем. Знам, че ти се иска да изпратиш всички с различно от твоето мнение / ценностна система в превъзпитателни лагери (и да им заграбиш имота) по стара комунистическа традиция. За твое съжаление комунягите в България сте слаби и затова се надяваш руските танкове пак да ни окупират и да ви върнат властта.

 

Редактирано Юни 30, 2019 от Dobri_I
Грешка

[Amazonski]

Преди 4 часа, Dobri_I said:

Колко да са раздухвани?

В Света Неделя убихте повече генерали отколкото загиналите общо през всички войните.

Отнехте имота на 90% от българите и ги превърнахте в безимотни роби - това даже турците не са го правили.

Изтрепахте елита и го заменихте с неграмотни каскети-блюдолизци.

Фалирахте държавата на 3 пъти и то в мирно време.

Искахте на унищожите България като държава чрез вливане в СССР.

 

Естествено за банда безродници-интернационалисти сте си напълно нормални.

Аз тази дефиниция за българските комунета, ще си я запиша някъде. Много е рядко обобщение на едро да е 100% в съзвучие с всички факти, но тук имаме точно такъв случай. 

Редактирано Юни 30, 2019 от Amazonski

[Frujin Assen]

Преди 7 часа, Dobri_I said:

Малко бъркаш.

Сега никой никого не заставя да "отиват да живеят в Европа и повече да не се връщат в България" - това си е лично решение. А това дали знаят кой е Чудомир си е пак техен личен проблем. Знам, че ти се иска да изпратиш всички с различно от твоето мнение / ценностна система в превъзпитателни лагери (и да им заграбиш имота) по стара комунистическа традиция. За твое съжаление комунягите в България сте слаби и затова се надяваш руските танкове пак да ни окупират и да ви върнат властта.

 

1 Не съм комунист.

2 Не се надявам никой да дойде, за да доведе друг на власт.

Това са си изцяло твои измислици.

Извинявай, но не може; Човек живеещ в чужбина за постоянно чиито деца не говорят български, Човек живеещ в България но използващ в речта си 1/3 чужди думи (английски), който знае кой е батман, но не знае кой е Чудомир да обвинява друг в липса на патриотизъм. И ще ти кажа защо- защото самият той не е патриот и е очевидно, че патриотизма изобщо не стои високо в ценностната му система.

[bulgaroid]

Преди 13 часа, Frujin Assen said:

Айде да почна аз, че ти вместо реалните им грешки ще започнеш с пропаганда.

1 Атентата в Света Неделя. Защо това е грешка? Убити са невинни хора, жени и деца които с нищо не са виновни за гражданската война в страната.

2 Вземат пари от чужда държава на която се подчиняват напълно.

3 Започват въоръжена борба с фашизма едва сред нападението над СССР (чужда държава), а не след включването на България в тристранния пакт както би следвало.

4 След 9 септември провеждат незаконни разстрели включително с невинни жертви.

5 Допускат твърде големи жестокости при народния съд. Да уточня- народния съд е по искане на съюзниците (включително САЩ и Великобритания) и се използва като "легитимно" (в борбата за власт и любовта всичко е позволено) средство в борбата за власт.

6 Унищожават българското самолетостроене! За мен това е ОГРОМНО престъпление!!!

7 Създават лагерите.

8 Признават македонската нация.

Естествено, това не е всичко, но като за начало стига. Повтарям- това са реалните прегрешения, грешки, ако щете престъпления. Тези реални грешки са вземани от антикомунистическата пропаганда и много често раздувани до нереални размери.

Бързаш Фружине, първото престъпление е антибългарската линия на Благоев, той и другите като него се обявяват против обединението на България,те вербуват Яне и другите предатели и започват братоубийствената воина във ВМРО. Или не знаеш за това? Бъдещите комунисти и БЗНС се оказват платени агенти на Сърбия и Русия.На съвестта им тежат Борис Сарафов,Иван Гарванов,Тодор Александров,Гоце Делчев,Даме груев и още хиляди. Ами убийствата преди атентата в Света Неделя,тях не ги ли броиш? Ами Септемврийското въстание? Още кръв. Ами партизаните,ами Народния съд и хилядите избити,не десетки хиляди?

СССР е бил съюзник на Гемания до 1941г. и точно СССР ни натиска да влезем в пакта,сега отричат ама е факт.

Кое е раздухано? Много неща се крият и това е само малка част от всичко. А най-лошото е,че продължава и в момента,сегашното ни положение е резултат от техните действия тогава и сега. И сега работят за чужда държава и съсипват България.

Редактирано Юли 1, 2019 от bulgaroid

[bulgaroid]

Преди 11 часа, Шпага said:

Ще се включа и аз с един оф-тУпик под формата на въпрос:

Как мислите, коя от двете злини е по-голяма, по-отвратителна, по-нечовешка и т. н. Крепостничеството или робството?

 

 

А каква е разликата?

[bulgaroid]

Преди 1 час, Frujin Assen said:

1 Не съм комунист.

2 Не се надявам никой да дойде, за да доведе друг на власт.

Това са си изцяло твои измислици.

Извинявай, но не може; Човек живеещ в чужбина за постоянно чиито деца не говорят български, Човек живеещ в България но използващ в речта си 1/3 чужди думи (английски), който знае кой е батман, но не знае кой е Чудомир да обвинява друг в липса на патриотизъм. И ще ти кажа защо- защото самият той не е патриот и е очевидно, че патриотизма изобщо не стои високо в ценностната му система.

Тогава какъв си? Про руски настроен? Дотолкова,че не виждаш агресията на Русия срещу България? Те комунистите само продължават линията на Руския царизъм срещу България, по нищо не я променят.Каква е разликата тогава?

[deaf]

Преди 19 минути, bulgaroid said:

Тогава какъв си? Про руски настроен? Дотолкова,че не виждаш агресията на Русия срещу България? Те комунистите само продължават линията на Руския царизъм срещу България, по нищо не я променят.Каква е разликата тогава?

Да слагаш знак за равенство между Царска Русия и Комунистическа Русия,(СССР), е нелепо!

[bulgaroid]

Преди 9 часа, deaf said:

Да слагаш знак за равенство между Царска Русия и Комунистическа Русия,(СССР), е нелепо!

Нелепо е,че не знаеш за това. Би ли ми обяснил каква е разликата? Аз лично не я виждам.

[Skubi]

On 1.07.2019 г. at 16:18, bulgaroid said:

Нелепо е,че не знаеш за това. Би ли ми обяснил каква е разликата? Аз лично не я виждам.

Бруталноста.

[bulgaroid]

Преди 10 часа, Skubi said:

Бруталноста.

Само да ме светнеш кои е по-брутален,да се не обърквам?

[Skubi]

Преди 12 минути, bulgaroid said:

Само да ме светнеш кои е по-брутален,да се не обърквам?

Ами ако в миналите 20-30 години не ти е светнало, но нека. Самоконтрола на пролетариата.....

[Skubi]

Как можахме да бъдем толкова големи идиоти....../John F. Kennedy/

Има една интересна статия във връзка с Confirmation bias, Groupthink, Оптимистична склонност която води до катастрофата в Чернобил. 

https://index.hu/i2/#http://bmefilozofia.blog.hu/2019/07/06/_hogyan_lehetunk_ilyen_hulyek

Ще се опитам да  я преведа наскоро.

 

Редактирано Юли 7, 2019 от Skubi

[Skubi]

Docent Tanács János

 

1986 г. беше трудна година в живота на съвременните технологични общества. В началото на годината, проектът на американския шатъл, който яздеше на успехът на програмата „Аполо“, и кацането на Луната  получи огромен шамар, когато „Чалънджър“ избухна при стартирането предавано на живо. В края на април пък се случи ядрената катастрофа в Чернобил, която оттогава е призната за една от двете най-значителни ядрени аварии в света, наред с инцидента във Фукушима.

"Как можем да бъдем толкова глупави?" - първоначално въпросът възниква не след катастрофата на Чалънджър или от катастрофата в Чернобил, ами след провала на инвазията в Bay of Pigs, в американския президент  Джон Ф. Кенеди. Той се сблъсква с факта, че с помоща на  съветниците му,  се е насочил към  такъв  неуспех, какъвто изобщо не бил  планиран.

От анализа на подобни  мащабни неуспехи като  на Bay of Pigs , американският социал психолог Ирвинг Янис през 1972 година изважда един  отговор. Според него, специфичният механизъм на организационно поведение, Groupthink, се крие в основата на фиаското, което „заблуждава” даже умните и доброжелателни съветници и отговорни лица  взимащи решения.

Групово мислене и неуспех на  инвазията  в кубинския Bay of Pigs

Важна опорна точка за Ирвинг Янис беше контраста, че президентът Джон Ф. Кенеди и неговият екип успяха да вземат две коренно различни решения само с разлика от година и половина. Това го вълнува, че всъщност същият екип  взема  решения и се проваля през април 1961 г. в опит да свали системата на Фидел Кастро в Куба, докато през октомври 1962 г. успява в кризата с кубински ракети.

Янис  установява, че колкото по-типично е за  членовете на една група солидарноста и на място  вземане на решения, толкова по-голяма е опасността от заместване на независимото критично мислене с групово мислене, което води до ирационално поведение. Той очерта много фактори в поведението , наречен групово мислене в обобщен вид и разработи  предложения за отсраняване на грешка. В процеса на вземане на решения за несполучливата  кубинска инвазия, той намери, наред с други неща, че Кенеди, като председател, е водил преговорите с преразсъдаци. Собственото си мнение, той изказва преди решението и приемането  на окончателното решение, с което потиска критичните забележки, в резултат на което някои съветници замълчават  своите критични забележки. Дори и признаците на несполуливоста на плана, като например неспособността да се запази тайната на действието, бяха игнорирани.

Когато в центъра на вниманието стигна неуспехът на извънредното вечерно/ преди старта на Challenger/ заседание за вземане на решения, явлението Янис скоро се появи. И наистина, анализът на дискусията за разрешение на стартиране на совалката показа, че ако хората, които вземат решения, бяха  се запитали "как можем да бъдем толкова глупави", отговорът би бил отново груповото мислене. От една страна, това е тъжно, защото всеки един от тези нови случаи е доказателство, че механизмът на груповото мислене не е победен, т.е. не сме се научили, хората, които вземат решения, не са взели поука от предишните провали. От друга страна, всеки неуспех от този вид, който се основава на добре разпознаваем, по принцип дори защитен механизъм, може да допринесе наистина да се учим от него.

Ситуацията е по-лоша, ако не поставим такъв въпрос, защото тогава няма да има прозрение, което наистина може да бъде урок, ориентиращ към бъдещето. С други думи, как можеше да бъдеш толкова глупав в Чернобил? Ами ние  бяхме ли по-умни? Интересно е, че такива въпроси не са повдигнати във връзка с катастрофата в Чернобил. В резултат на това не е имало анализ на погрешното мислене, което води до бедствие, което има важни и валидни поуки за нас, и което не може да бъде отстрани от масата, с това, че ние не сме дизайнери на ядрени реактори.

След инцидента  съветската бюрокрация,  дълго време обвинява оператора на ядрения реактор: те са виновни за катастрофата, защото правят елементарни грешки в опита и не следват ясните  инструкции за работа. Тази картина обаче беше коригирана от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) през 1992 г., във вторият доклад (INSAG-7), въз основа на преразгледаният от 1986 г. (INSAG-1), в много отношения коригира: някои от фаталните грешки изобщо не са били от пренебрегването на екслотационните правила. Разбира се, имаше и такива, но имаше и сериозни грешки при проектирането, мониторинга и експлоатацията. И какво още има в доклада: имаше и индивидуални грешки при вземането на решения, които не можеха да се разглеждат като елементарни, но в процеса, водещ до инцидента, все повече хора го правеха и според социалната психология може да се случи на всеки от нас! По-долу бих искал да покажа ролята на две такива грешки, неоснователния оптимизъм и грешките предубеждена обработката на произшествието.

Неоснователен оптимизъм или „Това е глиган?!Стига бе!Виж колко е кротко прасенце, ебаси!

Едно от явленията, които водят до инцидента, е положителният шрам ефект, който се дължи на проектна грешка в управляващите пръти, които бързо се допускат при аварийно спиране. Същността на грешката е, че прътовете, вместо да забавят,  свалят процеса и всъщност  го засилвът. Недостатакът  на дизайна обаче е известен от ноември-декември 1983 г., от стартирането на Игналинската атомна електроцентрала, която работи по подобен начин като Чернобил, на главния проектант на електроцентралата Николай Долецал. Dollezsal предлага структурни промени и промени в оперативните процеси, но нищо не става. Според резюмето на Международната агенция за атомна енергия, тези корекции в крайна сметка не са направени, защото преобладаващото убеждение сред професионалистите е, че никога няма да има ситуация, в която този стимулиращ ефект може да бъде значителен. Конструкторите споделят мнението на най-високите нива, че "реакторите RBMK са изключително безопасни".

Тенденцията на мислене, която виждаме тук, се нарича социална психология като вина на неоснователния оптимизъм: негативните събития, свързани с нас или техните рискове, се оценяват лошо, а не реалистично. Няма никакви проблеми за нас, според статистиката, не е така. Тази мисловна грешка в реакторите на Чернобилския РБМК доведе до липса на задълбочен анализ: възможно ли е да има ситуация, в която процесът на възбуждане е възможен?

Струва си да се отбележи, че неоснователният оптимизъм е грешка, а освен неправилната преценка на рисковете, води и до информационна слепота: „блокира“ на процесите, които могат да ни накарат да получим информация дали нашият оптимизъм наистина е оправдан. Ние не посвещаваме много задълбочен анализ, койо бихме направили, ако е в наш интерес да докажем, че може да има ситуация, при която стимулиращият ефект на описаните по-горе контролни пръти може да бъде значителен.

Иначе грешката на неоснователния оптимизъм се признава и от груповото мислене на Янис, казва се илузията на неуязвимостта, и показва, че не само индивиди, но и цели групи могат да вземат ирационална оценка на риска и получената информационна слепота. Тези два различни вида на  размисъл  насочват вниманието към това за  колко широко разпространено склоност се говори.

Неоправданият оптимизъм на съветската ядрена промишленост - или илюзията за неуязвимоста  му - не разколебава даже и през 1979 г. в инцидент на Three Mile Islandben САЩ. Американският инцидент по принцип  можеш  да доведе до проверка  и преглед на съветската програма за ядрена енергия (макар и съветските електроцентрали се основават на много по-различна концепция от тази на американските  им колеги) - разбира се, само ако съветската ядрена индустрия не я постави в скоби „това с нас не може да се случи ”. Като се има предвид по-късния ретроспективен преглед на Владимир Асмолов, началник на отдел "Ядрена безопасност" към Отдела за ядрена безопасност към Академичния институт по атомна енергия "Курчатов", беше лесно да се отмени инцидентът с Три Майл Айлънд в СССР, според преобладаващото убеждение, че "единствената гаранция за безопастноста  на съветската ядрена индустрия, че  е ... безопасна ". Така инцидентът се дължеше на приоритетът или жаждата за профит  на американската капиталистическа икономическа система – спрямо проблемът със сигурността.

Инерцията на нашата любима позиция

Ако считаме нарушението на спецификациите за твърда или елементарна грешка, тогава мислещите грешки като неоснователния оптимизъм или илюзията за неуязвимост първоначално са меки грешки. Тези грешки са меки, и са  по-трудни уязвими, защото те не са нарушение на правило или преписание. В началото тежеста  и значимостта на грешката са по-малко видими: последствията от грешката обикновено със закъснение  ударят главата ни.

Първият доклад на International Nuclear Safety Advisory Group за Чернобил приема, че операторите вече са нарушили правилата за експлоатация, като експлоатират атомната електроцентрала с обхват от 200 мегавата за около 6% от 3200 мегавата. Така, според първия доклад, операторът е направил елементарна грешка. Във втория доклад това беше оттеглено, защото се оказа, че няма правило, което би забранило експлоатацията на електроцентралата в ниско енергийния диапазон. Според това, грешката е по-сложна и трудна за разбиране. Да видим какво се случи!

Един час преди инцидента, когато системата за управление на мощността на електроцентралата беше прекъсната, операторите загубиха контрол над процеса, като мощността падаше от 500 мегавата до 30 мегавата. Производството на такова състояние изобщо не е включено в експерименталния план. Въз основа на данните, с които разполагат операторите, нямаше обяснение за случилото се. За да се увеличи производителността, беше изтеглен още един прът, който забави процесите, но все още само 200 мегавата бяха в състояние да стабилизират електроцентралата и не успяха да повдигнат. Поради тази причина експериментът започна с 200 мегавата вместо първоначално планираните 700 мегавата. Този нисък диапазон на производителност обаче направи процесите по-малко опасни, но нестабилни и непредсказуеми. Оперите не са знаели за тази същност на дизайна и за свързаните с тях преживявания, защото не са били информирани за тях и следователно не могат да бъдат обвинени. Въпреки това може да се твърди, че две сериозни предупреждения са преминали. Едната е необяснимата, необяснима липса на мощност. Другият е, че след падането те не успяха да си възвърнат напълно контрола над оборудването, тъй като не можеха да достигнат оригиналните 700 мегавата експериментални резултати.

Грешката в мисленето, която виждаме  тук, се отнася до тълкуването на потвърждаващата и подкопаваща информация и намираме мястото й в психологията на познанието в явлението на Confirmation bias. Същността на грешката е да търси, интерпретира и припомня информация от нашите спомени едностранно. Както можете да видите, нашата склонност да обхване три различни едностраненности при обработката на информация; Сега бих искал да подчертая грешката в предубеденото обработване на тълкуването на подкрепящата и подкопаваща информация. (В контекста на конспирационите  теории съм разгледал по-подробно проблема с избирателното търсене на информация за потвърждение.)

Същността на предубедената обработка е, че ние обективно оценяваме подкрепящите или подкопаващи доказателства със същото тегло: приемаме, че поддръжниците са толкова силни, а поддръжниците - слаби. Говорещите до нас укрепват и онези, които говорят против нас, не ни засягат.

Чичо  Ицо винаги е прав

 

Разбира се, все още е абсурдно, въз основа на моето въоръжено описание, че две от тези специфични гравитационни предупреждения са преминали през оператора на електроцентралата. Може би е по-добре да се приеме феномена на пристрастната асимилация в опит да се изследва ролята на първоначалната пристрастност в убийството на Кенеди. Някои от експерименталните хора първоначално вярваха в теорията на самотния извършител, т.е., че Осуалд е проектирал и екзекутирал само Кенеди. Останалите твърдяха версия на заговор за убийство: нарушителят, Освалд, действаше от името на група по интереси, вероятно с негова помощ.

В хода на експеримента и на двете групи беше даден текст, съдържащ същия брой и структура на про и насрещните доказателства: 9 аргумента за самотния нарушител и 9 за теорията на убиеца. Как е проучен този общ набор от неутрални доказателства от участниците: как оценяват силата на доказателствата, как променят позицията си според собствените си декларации и как се променят според измерванията?

Разследването доведе до заключението, че всеки видя, че собствената му начална теория е потвърдена: тези, които вярват в самотната теория на извършителите, че Осуалд работи сам, обаждащите се на конспирацията са поръчани. Очевидно беше, че доказателствата бяха тълкувани смело, оценявани и че всички смятат, че подгрупата, която доказа своята собствена теория, е по-силна. Още по-изненадващо е, че цялостният набор от неутрални доказателства укрепи тяхната позиция: тяхната теория се смяташе за много по-силна, по-силна, по-солидна от оригиналната.

Този експеримент показва колко добре любимите ни позиции събират информация, която е непривлекателна за тях, и ги укрепва. Така че може би е по-лесно да се разбере защо чернобилските оператори са поддържали убеждението си, че всичко е наред и че са преминали през знаците, че нещо не е сериозно.

Когнитивната психология казва, че всички ние сме малко чичо Ицо: ние сме прави, колкото пъти искаме. Подпомагането на поддръжката и подкопаването на информацията играе основна роля в това. Разбира се, никой не иска да бъде чичо Ицо. За да направите това, първата стъпка е да приемете сериозно и да сте наясно с представения проблем, защото дори и тогава, кучето ще бъде трудно да приложи знанието и да предотврати грешката.

Когнитивната психология също казва, че сме толкова зле, колкото и дизайнерите, операторите и операторите на атомната електроцентрала в Чернобил. Само по себе си няма гаранция, че ще се представим по-добре в подобни ситуации. Ако вземем Чернобил за ситуации на вземане на решения, средният човек не трябва да се справя с тях, тогава няма да научим урока от катастрофата, която може да ни помогне да направим собствените си важни решения по-умни - и поне да дадем усещане за дъх на безсмислената смърт на жертвите. Ако сме били разтърсени от минисерията на HBO, нашата работа е да обвържем нашите уроци, както и по-горе, със собствения си живот.

 

Превод, Скуби и гугли

A cikk megírásához köszönettel tartozom az inspirációért Gyarmathy Ákosnak, Margitay Tihamérnak és Pázmándi Kingának.

Források: 

• Esser, James K; Lindoerfer, Joanne S. (1989). “Groupthink and the space shuttle challenger accident: Toward a quantitative case analysis.” Journal of Behavioral Decision Making, 2(3), 167-177.
• International Nuclear Safety Advisory Group (1992): The Chernobyl Accident: Updating Of INSAG-1: INSAG-7. A report by the International Nuclear Safety Advisory Group, Safety Series No. 75-INSAG-7, International Atomic Energy Agency: Vienna. https://www-pub.iaea.org/MTCD/publications/PDF/Pub913e_web.pdf
• Janis, Lester I. ( 1971). "Groupthink", Psychology Today. 5 (6): 43–46, 74–76.
• McHoskey, John W. (1995): “Case Closed? On the John F. Kennedy Assassination: Biased Assimilation of Evidence and Attitude Polarization”, Basic and Applied Social Psychology, 17:3, 395-409, DOI: 10.1207/s15324834basp1703_7
• Moorhead, Gregory; Ference, Richard; Neck, Christopher P.: “Group Decision Fiascoes Continue: Space Shuttle Challenger and a Revised Groupthink Framework”, June 1991. Human Relations 44(6):539-550, DOI: 10.1177/001872679104400601
• Potter, William C. (1990): Soviet Decision Making For Chernobyl: An Analysis of System Performance and Policy Change. National Council For Soviet and East European Research, https://www.ucis.pitt.edu/nceeer/1990-802-12-Potter.pdf

 
Képek forrása:

• https://www.indiatoday.in/education-today/gk-current-affairs/story/chernobyl-6-worst-nuclear-explosions-history-319939-2016-04-26
• https://www.flickr.com/photos/iaea_imagebank/5612540377/
• https://www.flickr.com/photos/iaea_imagebank/5612554241/in/photostream/
• https://www.flickr.com/photos/iaea_imagebank/5395362798/in/album-72157625797422621/
• https://www.flickr.com/photos/iaea_imagebank/5612554949/
• https://www.imdb.com/title/tt0131658/mediaviewer/rm3147827200

Vendégszerzőnk, Tanács János, a Neumann János Egyetem Menedzsment és Üzleti Kommunikáció Tanszékének tanszékvezető egyetemi docense. Tudományos érdeklődési területei közé tartozik a Bolyai-geometria megismeréstörténete, valamint a kríziskommunikáció és a sajtó-helyreigazítási perek érveléselméleti-retorikai vonatkozásai. Az utóbbi időszakban a Challenger-katasztrófa érveléstechnikai, tárgyalástechnikai és döntéselméleti tanulságait kutatja.

[nik1]

On 30.06.2019 г. at 18:59, Frujin Assen said:

2 Като гледам днешните олигарси... нещо не се изпълвам с уважение към "елита" и неговите имоти. Спомни си, че любимия на цял народ Пеевски също е богат човек с много имоти и е част от елита.

Няма аналогии мержду Буров и Пеевски , Първият е меритократ, втория е потомствен партиен кадър, на когото е подарено

Не заигравайте с олигархията , режимът ликвидира почти всички прослойки - интелигенция, средна класа (не е била толкова мижава, колкото ви се иска)  , висши военни, и администрация и т,н защото на него те не му тряват, и биха му били опоненти

Трябват му малограмотни и верни енчари, кариеристи и психопати, и той ги намира и култивира (имам приятел който навремето е вкаран в един клас  с неграмотни кадри, за да има пише контралмните им, той ми е разправял как "кадрите" са взимали средно образование).

Резултатът от това управление го видяхме когато СИВ се разпадна - политиконимиката колабира и претърпяхме поредната национална катастрофа

Не знам какво намирате в онзи режим. И на друго места съм казвал - като не ви харесва демокрацията -намирате на картата Северна Корея или Куба и заминавате там да черпите от "благата" на "комунизма"

И не се правете на ненормални - в Русия днес няма комунизъм, имаме партийно (политически)-олигархичен капиталистически режим, при който мнозиството е бедно, с по-големи разлики в имуственото и доходното състояние отколкото в България, и на Балканите

Ти си хитър, нагъл и бескрупулерн манипулатор, но Душко простодушен идиот - и затова постоянно дава за Пример Москва, Питер или Хантийска област, защото те са богати, Ами на 400 киломентара от Питер и Москва знаете ли какви са доходите на хората?

 

 

 

Ето малко четиво за размисъл

Откъс от "Погубената България" на проф. Вили Лилков и Христо Христов

   

 

Издателство "Сиела"

 

В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Погубената България" с автор проф. Вили Лилков, предоставен от Издателство "Сиела"

 

Систематичното унищожаване на българския елит е разгледано подробно в мащабното продължение на "Бивши хора".

 

Две години след явлението "Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност" – едно от най-сериозните изследвания, посветени на съдбата на българския елит след 9 септември 1944 г., авторите проф. Вили Лилков и разследващият журналист Христо Христoв рисуват образа на "Погубената България" в своеобразното продължение на труда си.

 

 

Книгата "Погубената България" излиза на 15 май 2019 г. и включва непроучени до момента архиви на репресивния апарат на БКП, сведения, открити в регионалните държавни архиви, както и свидетелствата на наследници на т. нар. "бивши хора".

 

В книгата са включени сведения от архивите на ДС и преки свидетелства за ликвидирането на елита в градовете Габрово, Велико Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, Стара Загора, Добрич, Русе, Плевен, Севлиево, Горна Оряховица, Елена, Дряново, както и за почти неизвестните политически съдебни процеси, насочени срещу инженерно-техническата интелигенция.

 

Всичко, което трябва да знаете за: Четиво (1105)

Подробното и безпристрастно изследване на проф. Вили Лилков и Христо Христов разкрива мащабите, формите и продължителността на репресиите, чрез които са заличени цели части от българското общество в периода 1944–1989 г. Нещо повече – "Погубената България" възкресява паметта за много познати и непознати личности, по своему герои, които, поставени на изпитания, отстояват до край общочовешки ценности в мрака на комунистическата държава-концлагер.

 

Вили Лилков е професор по физика, доктор на науките. Женен, с трима сина. Дългогодишен ръководител на катедрата по физика в Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски". Общински съветник и заместник председател на Столичен общински съвет (1999-2014) и народен представител в 43-то Народно събрание (2014-2017).

 

От 2013 г. проучва архивите на ДС и по-специално документите, които са пряко свидетелство за репресивната политика, която БКП провежда спрямо бившите хора, в резултат на което след "Девети" българският елит е ликвидиран. Среща се с хора, преживели концлагерите, затворите и изселванията и записва техните свидетелства.

 

Христо Христов е разследващ журналист с близо 30-годишен професионален опит. Основател е на сайтовете desebg.com, agentibg.com и pametbg.com. Автор е на 13 документални разследвания върху различни престъпления на комунистическия режим и корупцията през прехода, както и сценарист на 15 документални филми, посветени на жертви на тоталитарното управление на БКП.

 

Носител е на всички престижни награди за разследващата журналистика в България. Лауреат е на Гражданската награда на Европейския парламент (2014).

 

Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук

 

Откъс от "Погубената България" на проф. Вили Лилков и Христо Христов

 

За изследването

 

Избивани, преследвани, въдворявани, съдени, затваряни, изселвани, национализирани, ограбвани, изключвани, уволнявани, разработвани, наблюдавани, пренебрегвани и изолирани – такава е съдбата на жертвите на тоталитарния комунистически режим между 1944–1989 г., част от онази видима и невидима репресия, стоварила се върху хиляди българи и техните семейства, които със своята находчивост, упоритост, предприемчивост и труд са изграждали основите на България до деветосептемврийския преврат.

 

Българи, които комунистическият режим нарече "бивши хора", копирайки политиката и тактиката на болшевиките в съветска Русия за разправа с класовия враг – представители на буржоазните партии, дипломати, армейски офицери, банкери, индустриалци, предприемачи, търговци, заможни селяни и чифликчии, държавни и общински служители до идването на комунистите на власт, адвокати с отнети права, изключени студенти и др.

 

Случилото се с тези не бивши хора, а стойностни личности, и преди всичко родолюбци и истински патриоти, представители на политическия, военния, интелектуалния и стопанския елит на България, общественици и дарители, остана незаслужено в забвение повече от четвърт век след краха на тоталитарната комунистическа система у нас. По една или друга причина. До 2017 г., когато излезе изследването ни "Бивши хора".

 

Огромният интерес към него и обиколките, които предприехме с книгата в страната, ни вдъхновиха и задължиха да продължим. Да изследваме непроучени до момента архиви на репресивния апарат на Българската комунистическа партия, да надникнем в регионалните държавни архиви, да се срещаме с наследници на бивши хора, да откриваме спомени за тях и да събираме свидетелства.

 

Така се появи още една важна страница от големия разказ за истината за комунизма и неговите жертви – настоящата книга "Погубената България". Ние сме убедени, че 30 години след началото на края на тоталитарното управление на БКП у нас е изключително важно да се събере паметта за онези, които понесоха ударите на комунистическия режим заедно с техните семейства и наследници.

 

Дължим им го! След отказа от лустрация, след липсата на справедливост и правосъдие за престъпленията на комунизма, след късното отваряне на досиетата на сътрудниците на Държавна сигурност и след като България е последната държава от страните в Централна и Източна Европа, попаднали в съветска орбита в края на Втората световна война, в която тепърва предстои младите поколения да изучават антихуманната тоталитарна комунистическа система с нови знания, термини и понятия.

 

Възкресяването на паметта за хората от погубената България е важен момент от нашето днес и нашето утре като нация, защото тази памет ни дава и поуки, и образци на поведение на личности в моменти на изпитания, когато те са отстоявали общочовешки ценности в мрака на комунистичес-ката държава концлагер, задушавала свободата за близо половин век.

 

От авторите

 

ПРЕДГОВОР

 

Когато завърших да чета тази книга, първото нещо, което ми дойде наум, беше:
Какъв Василий Българоубиец?
Какво ислямско нашествие и османски султани?
Какъв Баязид Илдъръм?

 

Какви кърджалии, даалии, тероризирали българската земя, какви зап-тиета и читаци, какви башибозуци могат да се сравняват с това, което тази книга е документирала за нашата, и то най-близка, история?
Има ли нашественик, който да е пролял толкова невинна българска кръв и да е измъчвал собствения си народ по толкова нечовешки начин? Да е причинил толкова болка и така дълбоко да е разкъсал душата на цялата ни нация?

 

Опитах се с цялата немощ на своето човешко въображение да схвана и да си представя какво стои зад тези страници и документи в тази така безпощадно ясно документирана книга на Българския Холокост, извършен от комунистите в името на чужда и страшна по своята безчовечност идеология, наложена с чуждо оръжие и танкове върху нашата страна всред пламъците на Втората световна война и продължила почти пет десетилетия. Отраженията и до днес са такива, че не се знае дали Холокостът е завършил, или просто продължава с други средства.

 

Ще откажа да използвам чужди думи, влезли в езика ни от другаде, за да описват чужди страдания, няма да използвам даже думата геноцид. Не защото страданието на другите не ни засяга, ние дължим на всички жертви на ужасния двадесети век да свалим шапки в преклонение пред страданията на милионите безименни жертви. Но в тази книга ние можем да се вгледаме в очите на нашите собствени български жертви пред тотемите на нечовешката болшевишка идеология. Те ни гледат от всяка страница – безмълвни, понякога с някое оцеляло лично свидетелство.

 

А от документите безжалостно свидетелстват машинописните страници на статистиката и на числата. Десетки хиляди хора, загубили живота си, напразно и безмилостно смазани; стотици хиляди членове на семействата им – унижени, ограбени, отхвърлени, изселени, принудени да живеят на дъното на скованото от терора общество в атмосфера на безнадеждност, страх и мизерия.

 

Можем да проследим под микроскопа на това потресаващо изследване как се е осъществила безжалостната война срещу издигнатите и успешни личности, срещу качеството, срещу благородството, срещу почтеността и трудолюбието в полза на подлостта, завистта и триумфиращата посредственост. Никога не е имало по-нечовешки и противоестествен подбор и по-позорна победа на най-низкото и неграмотното над извисеното и просветеното.

 

Тази книга ни превежда през голготата на най-качественото, което нашият народ е успял да възпита и образова през кратките десетилетия след създаването на Третата българска държава, което е успяло да оцелее през войни и национални катастрофи, да създаде стопанство, индустрия и земеделие за пример, да излъчи истински културен, военен и политически елит с помощта на европейско образование, владеене на езици, усърдие и опит. Но не е оцеляло, когато "работническо-селската" власт е решила да го унищожи.

 

Страница след страница, град след град се разгръща картината на това унищожение. От първите дни след "Девети", когато започват повсеместните арести и убийства край селата и градовете по цяла България, екзекутирани из долове и край черни скали, понякога безразборно с търнокопи и чукове, или извозвани през нощта с камион след камион, разстрелвани и закопавани плитко из полето край Радомир, навсякъде из страната техните трупове, влачени от диви зверове или плаващи по Марица "окървавена". Вакханалията продължава с месеци и това става по времето, когато аз съм роден – 1944 година!

 

Наричаха нас, родените през тази година, "връстници на свободата". Сега на мен се пада да напиша предговор към тази книга, която документира всичко онова, което започва тогава в онези страшни дни и което постави основите на онази деградация и терор над нашия народ, което преживяхме оттогава и което комунистите наричаха "народна демокрация" и "социализъм". Отгръщам страница след страница. Документи за "народния съд". Тълпи, които крещят с обезумели от омраза очи – "Смърт, смърт!".

 

Смърт на заможните, на успелите, на предприемчивите, на образованите. Смъртни присъди даже за онези, които са вече убити и заровени неизвестно къде. Убити често от завист, заради заграбване на тяхното имущество или жилище, за това, че са облечени добре, за това, че имат достойнство или че притежават образцови стопанства, за това, че са индустриалци или успешни търговци. Че са служили на България, че са били кметове, свещеници, народни представители, учени, офицери, че са учили в странство. Народни врагове!

 

Ето как са били наричани. Бивши хора! Тоест те не са вече българи, те не са дори вече хора, те някога са били хора, но сега вече са нищо, станали са просто предмети, "обекти", подлежащи на унищожение, а техните домове – на разграбване и заселване с "пролетарски синове" и служители на милицията. Но не само те, а целите им семейства и поколенията след тях са обречени да носят клеймото на "врагове на народа". За тях пътят към образование, работа, пътуване, нормален живот е отрязан завинаги. Но войната на най-лошото, на криминалното и неграмотното, родено в низините на българския народ, сега овластено от съветските окупатори срещу онези, които го превъзхождат, не спира дотук.

 

Следват концлагерите, затворите, душегубките, страшните разпити от садисти в подземията на ДС, пребитите, прекършените, полуделите, самоубилите се в резултат на мъченията. Показни процеси. "Никой не бива да бъде оправдан!" Включително и напълно невинните. Лагери, лагери, Белене, изселвания, "въдворявания", конфискации, национализации. Вериги и пранги навсякъде, разстрели, обесвания. Разгром на българското село, колективизации, насилствено вкарване в текезесета, прогонване на селяните в безумните и безплодни строителства на заводи, произвеждащи брак, тежка индустрия, която успешно трови природата и не произвежда нищо, което да носи печалба.

 

Комунистическа пропаганда по радиоточките от сутрин до вечер, затворени граници и разстрел за онези, които се опитат да пресекат граничната бразда, тормоз и издевателства за роднините им, ако все пак са успели да преминат при "враговете" на Запад. Постепенно и трайно установяване на властта на неуките и негодните над можещите, на партийните секретари над професионалистите, на "активните борци" срещу капитализма над онези, които разбират от икономика или търговия. "Безкласовото общество", установено с помощта на тотален терор и насилие, е разделено на класи: едните са "правоимащи", а милионите други са принудени да превиват гръб и да мълчат. "Враговете" са унищожени, стъпкани, изкоренени, дори поколенията и родовете им са преследвани и затрити.

 

Ето това разказва тази книга. "Погубената България". Да, тя беше погубена, променен беше нейният облик и това се усеща до днес. Една голяма част от българите е с комунизирано съзнание и носталгично настроено към "социализма" на тяхната младост. Те са погубени като мислене, като манталитет на свободни хора точно както затворникът, осъден на доживотен затвор, пуснат накрая на дните си на свобода, предпочита да бъде върнат отново в затвора.

 

Една голяма част от онези, произхождащи от "правоимащите", техните деца и внуци или охранителите им, "юмрукът" на Партията – ДС, Комсомолът, светкавично от борци срещу капитализма се превърнаха в капиталисти от най-уродлив вид, ограбиха банки, държавни имущества, производства, организираха престъпни банди с цел рекет на дребния зараждащ се бизнес, но и с мисълта да представят настъпилото беззаконие като "демокрация", с което да я злепоставят в очите на дезориентираното общество.

 

България беше погубена още веднъж от наследниците на комунистите, опитите за изграждане на нормално общество, почиващо на правото, закона и цивилизационните ценности чрез създаване на партии с демократично мислене, бяха проваляни от внедрени агенти на ДС, провокатори и кариеристи с манталитет, наследен от онази "социалистическа" България, която уж престана да съществува на 10 ноември 1989 г.

 

Тази забележителна книга е документ, който трябва да прочете всеки, който иска да разбере защо и как България беше погубена и защо и днес всички колективно сме най-нещастното общество на планетата по наше собствено признание. Това е така, защото най-лошата част от нашия народ след "Девети" успешно победи и унищожи по-добрата, а след това успешно мимикрира и безнаказано продължи войната срещу собствения си народ.

 

д-р Любомир Канов

 

 

И още нещо за размисъл

Людмила Славова

от Уикипедия, свободната енциклопедия

 

 

Направо към навигацията Направо към търсенето

Людмила Славова
български политик
Родена	13 август 1913 г. Шумен, България
Починала	16 октомври 1948 г. (35 г.) София, България
Политика
Професия	Юрист
Партия	Българска социалдемократическа партия
Семейство
Баща	Крум Славов

Людмила Крумова Славова е български политик от Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) (БРСДП(ш.с.)).

Биография

Людмила Славова е родена на 13 август 1913 година в Шумен в семейството на адвоката и активист на БРСДП(ш.с.) Крум Славов. През 1936 година завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, като междувременно се включва в дейността на БРСДП(ш.с.) и става секретар на Съюза на социалистическата младеж.^[1]

На изборите за 6 Велико Народно събрание през 1946 година Славова е кандидат от опозицията в Новозагорско. В изборния ден, 27 октомври, банда комунисти от село Коньово я нападат, изнасилват я и я пребиват жестоко (две счупени ръце, счупен крак, изгаряния). Макар че печели мнозинство в района си, изборът ѝ за депутат е касиран. Въпреки това, тя продължава да публикува в опозиционния печат статии срещу режима. След ликвидацията на опозицията през 1947 година е изпратена в концлагера в Ножарево.^[2]

През есента на 1948 година Людмила Славова е отведена в София и е подложена на мъчения от Държавна сигурност, като е варена жива. Умира на 16 октомври 1948 година в болницата Централния софийски затвор.^[2]

 

Цитирай

Да те те питам, точно такива не не са ли, които приемат за нормално българи да отиват да живеят в Европа и повече да не се връщат в България? 

Е я кажи кой и какво ги прогони българите в чужбина? Не само само българите - всички балканци, които са преживели комунистическата разруха, комунистическо-десарска пост-тоталитарна кражба, и са управлвани днес от отрочетата и бишите партийци  - бягат  и гледат да не се връщат!

Гърците днес емигрират но заради кризата, и все пак са с няколко милиона повече от нас

 

 

 

 

 

 

 

[Skubi]

Умният се учи от грешките на другите, простият и от своите не се.....

[boyko]

Преди 6 часа, nik1 said:

Не заигравайте с олигархията , режимът ликвидира почти всички прослойки - интелигенция, средна класа, висши военни, и администрация и т,н защото на него те не му трябват, и биха му били опоненти

Трябват му малограмотни и верни енчари, кариеристи и психопати, и той ги намира и култивира

Това като че ли за днешните управляващи си го писал! Или за тия преди тях. Които са си едни и същи в последните 30 г. впрочем.

Колкото до култивирането - няма как да култивираш диаманти. Такива като Дебелян Дебелеевски, Цвъки Физкултурника, Дани Кучешкия поглед и т.н просто се раждат от нечии недра и досега науката не знае съвсем точно поради какви шеги на природата. 

Не ме разбирай погрешно - не съм комунист, марксист, путинист или там каквото ти ражда главата. И тяхната попара съм духал доста. Но не виждам принципна разлика от времето на бай ти Тошо в сравнение с управлението на бате ти Бойко. Да, вече ги няма мантрите за развит социализъм, комунизъм и пролетарски интернационализъм. Тия понятия са заменени от демокрация, свободна пазарна икономика, общоевропейски ценности, либераст..., пардон, либерализъм и т.н. Но това не променя нещата. Богатите стават все по-богати, бедните - все по-бедни. И все по-прости ни управляват. Та ... каква точно смяташ, че е разликата?

Редактирано Юли 7, 2019 от boyko

[Skubi]

Военная тайна Чернобыля. Стиральный порошок против радиации

[Doris]

И в други разкази се обръща внимание на изключително трудното изчистване на радиоактивните замърсявания от Чернобил - силно дисперсните  "горещите частици", за изучаването на които имат принос и българските физици - колективът на проф. Цветан Бончев.

[Frujin Assen]

On 7.07.2019 г. at 18:32, nik1 said:

Няма аналогии мержду Буров и Пеевски , Първият е меритократ, втория е потомствен партиен кадър, на когото е подарено

Не заигравайте с олигархията , режимът ликвидира почти всички прослойки - интелигенция, средна класа (не е била толкова мижава, колкото ви се иска)  , висши военни, и администрация и т,н защото на него те не му тряват, и биха му били опоненти

Трябват му малограмотни и верни енчари, кариеристи и психопати, и той ги намира и култивира (имам приятел който навремето е вкаран в един клас  с неграмотни кадри, за да има пише контралмните им, той ми е разправял как "кадрите" са взимали средно образование).

Резултатът от това управление го видяхме когато СИВ се разпадна - политиконимиката колабира и претърпяхме поредната национална катастрофа

Не знам какво намирате в онзи режим. И на друго места съм казвал - като не ви харесва демокрацията -намирате на картата Северна Корея или Куба и заминавате там да черпите от "благата" на "комунизма"

И не се правете на ненормални - в Русия днес няма комунизъм, имаме партийно (политически)-олигархичен капиталистически режим, при който мнозиството е бедно, с по-големи разлики в имуственото и доходното състояние отколкото в България, и на Балканите

Ти си хитър, нагъл и бескрупулерн манипулатор, но Душко простодушен идиот - и затова постоянно дава за Пример Москва, Питер или Хантийска област, защото те са богати, Ами на 400 киломентара от Питер и Москва знаете ли какви са доходите на хората?

 

 

 

Ето малко четиво за размисъл

Откъс от "Погубената България" на проф. Вили Лилков и Христо Христов

   

 

Издателство "Сиела"

 

В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Погубената България" с автор проф. Вили Лилков, предоставен от Издателство "Сиела"

 

Систематичното унищожаване на българския елит е разгледано подробно в мащабното продължение на "Бивши хора".

 

Две години след явлението "Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност" – едно от най-сериозните изследвания, посветени на съдбата на българския елит след 9 септември 1944 г., авторите проф. Вили Лилков и разследващият журналист Христо Христoв рисуват образа на "Погубената България" в своеобразното продължение на труда си.

 

 

Книгата "Погубената България" излиза на 15 май 2019 г. и включва непроучени до момента архиви на репресивния апарат на БКП, сведения, открити в регионалните държавни архиви, както и свидетелствата на наследници на т. нар. "бивши хора".

 

В книгата са включени сведения от архивите на ДС и преки свидетелства за ликвидирането на елита в градовете Габрово, Велико Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, Стара Загора, Добрич, Русе, Плевен, Севлиево, Горна Оряховица, Елена, Дряново, както и за почти неизвестните политически съдебни процеси, насочени срещу инженерно-техническата интелигенция.

 

Всичко, което трябва да знаете за: Четиво (1105)

Подробното и безпристрастно изследване на проф. Вили Лилков и Христо Христов разкрива мащабите, формите и продължителността на репресиите, чрез които са заличени цели части от българското общество в периода 1944–1989 г. Нещо повече – "Погубената България" възкресява паметта за много познати и непознати личности, по своему герои, които, поставени на изпитания, отстояват до край общочовешки ценности в мрака на комунистическата държава-концлагер.

 

Вили Лилков е професор по физика, доктор на науките. Женен, с трима сина. Дългогодишен ръководител на катедрата по физика в Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски". Общински съветник и заместник председател на Столичен общински съвет (1999-2014) и народен представител в 43-то Народно събрание (2014-2017).

 

От 2013 г. проучва архивите на ДС и по-специално документите, които са пряко свидетелство за репресивната политика, която БКП провежда спрямо бившите хора, в резултат на което след "Девети" българският елит е ликвидиран. Среща се с хора, преживели концлагерите, затворите и изселванията и записва техните свидетелства.

 

Христо Христов е разследващ журналист с близо 30-годишен професионален опит. Основател е на сайтовете desebg.com, agentibg.com и pametbg.com. Автор е на 13 документални разследвания върху различни престъпления на комунистическия режим и корупцията през прехода, както и сценарист на 15 документални филми, посветени на жертви на тоталитарното управление на БКП.

 

Носител е на всички престижни награди за разследващата журналистика в България. Лауреат е на Гражданската награда на Европейския парламент (2014).

 

Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук

 

Откъс от "Погубената България" на проф. Вили Лилков и Христо Христов

 

За изследването

 

Избивани, преследвани, въдворявани, съдени, затваряни, изселвани, национализирани, ограбвани, изключвани, уволнявани, разработвани, наблюдавани, пренебрегвани и изолирани – такава е съдбата на жертвите на тоталитарния комунистически режим между 1944–1989 г., част от онази видима и невидима репресия, стоварила се върху хиляди българи и техните семейства, които със своята находчивост, упоритост, предприемчивост и труд са изграждали основите на България до деветосептемврийския преврат.

 

Българи, които комунистическият режим нарече "бивши хора", копирайки политиката и тактиката на болшевиките в съветска Русия за разправа с класовия враг – представители на буржоазните партии, дипломати, армейски офицери, банкери, индустриалци, предприемачи, търговци, заможни селяни и чифликчии, държавни и общински служители до идването на комунистите на власт, адвокати с отнети права, изключени студенти и др.

 

Случилото се с тези не бивши хора, а стойностни личности, и преди всичко родолюбци и истински патриоти, представители на политическия, военния, интелектуалния и стопанския елит на България, общественици и дарители, остана незаслужено в забвение повече от четвърт век след краха на тоталитарната комунистическа система у нас. По една или друга причина. До 2017 г., когато излезе изследването ни "Бивши хора".

 

Огромният интерес към него и обиколките, които предприехме с книгата в страната, ни вдъхновиха и задължиха да продължим. Да изследваме непроучени до момента архиви на репресивния апарат на Българската комунистическа партия, да надникнем в регионалните държавни архиви, да се срещаме с наследници на бивши хора, да откриваме спомени за тях и да събираме свидетелства.

 

Така се появи още една важна страница от големия разказ за истината за комунизма и неговите жертви – настоящата книга "Погубената България". Ние сме убедени, че 30 години след началото на края на тоталитарното управление на БКП у нас е изключително важно да се събере паметта за онези, които понесоха ударите на комунистическия режим заедно с техните семейства и наследници.

 

Дължим им го! След отказа от лустрация, след липсата на справедливост и правосъдие за престъпленията на комунизма, след късното отваряне на досиетата на сътрудниците на Държавна сигурност и след като България е последната държава от страните в Централна и Източна Европа, попаднали в съветска орбита в края на Втората световна война, в която тепърва предстои младите поколения да изучават антихуманната тоталитарна комунистическа система с нови знания, термини и понятия.

 

Възкресяването на паметта за хората от погубената България е важен момент от нашето днес и нашето утре като нация, защото тази памет ни дава и поуки, и образци на поведение на личности в моменти на изпитания, когато те са отстоявали общочовешки ценности в мрака на комунистичес-ката държава концлагер, задушавала свободата за близо половин век.

 

От авторите

 

ПРЕДГОВОР

 

Когато завърших да чета тази книга, първото нещо, което ми дойде наум, беше:
Какъв Василий Българоубиец?
Какво ислямско нашествие и османски султани?
Какъв Баязид Илдъръм?

 

Какви кърджалии, даалии, тероризирали българската земя, какви зап-тиета и читаци, какви башибозуци могат да се сравняват с това, което тази книга е документирала за нашата, и то най-близка, история?
Има ли нашественик, който да е пролял толкова невинна българска кръв и да е измъчвал собствения си народ по толкова нечовешки начин? Да е причинил толкова болка и така дълбоко да е разкъсал душата на цялата ни нация?

 

Опитах се с цялата немощ на своето човешко въображение да схвана и да си представя какво стои зад тези страници и документи в тази така безпощадно ясно документирана книга на Българския Холокост, извършен от комунистите в името на чужда и страшна по своята безчовечност идеология, наложена с чуждо оръжие и танкове върху нашата страна всред пламъците на Втората световна война и продължила почти пет десетилетия. Отраженията и до днес са такива, че не се знае дали Холокостът е завършил, или просто продължава с други средства.

 

Ще откажа да използвам чужди думи, влезли в езика ни от другаде, за да описват чужди страдания, няма да използвам даже думата геноцид. Не защото страданието на другите не ни засяга, ние дължим на всички жертви на ужасния двадесети век да свалим шапки в преклонение пред страданията на милионите безименни жертви. Но в тази книга ние можем да се вгледаме в очите на нашите собствени български жертви пред тотемите на нечовешката болшевишка идеология. Те ни гледат от всяка страница – безмълвни, понякога с някое оцеляло лично свидетелство.

 

А от документите безжалостно свидетелстват машинописните страници на статистиката и на числата. Десетки хиляди хора, загубили живота си, напразно и безмилостно смазани; стотици хиляди членове на семействата им – унижени, ограбени, отхвърлени, изселени, принудени да живеят на дъното на скованото от терора общество в атмосфера на безнадеждност, страх и мизерия.

 

Можем да проследим под микроскопа на това потресаващо изследване как се е осъществила безжалостната война срещу издигнатите и успешни личности, срещу качеството, срещу благородството, срещу почтеността и трудолюбието в полза на подлостта, завистта и триумфиращата посредственост. Никога не е имало по-нечовешки и противоестествен подбор и по-позорна победа на най-низкото и неграмотното над извисеното и просветеното.

 

Тази книга ни превежда през голготата на най-качественото, което нашият народ е успял да възпита и образова през кратките десетилетия след създаването на Третата българска държава, което е успяло да оцелее през войни и национални катастрофи, да създаде стопанство, индустрия и земеделие за пример, да излъчи истински културен, военен и политически елит с помощта на европейско образование, владеене на езици, усърдие и опит. Но не е оцеляло, когато "работническо-селската" власт е решила да го унищожи.

 

Страница след страница, град след град се разгръща картината на това унищожение. От първите дни след "Девети", когато започват повсеместните арести и убийства край селата и градовете по цяла България, екзекутирани из долове и край черни скали, понякога безразборно с търнокопи и чукове, или извозвани през нощта с камион след камион, разстрелвани и закопавани плитко из полето край Радомир, навсякъде из страната техните трупове, влачени от диви зверове или плаващи по Марица "окървавена". Вакханалията продължава с месеци и това става по времето, когато аз съм роден – 1944 година!

 

Наричаха нас, родените през тази година, "връстници на свободата". Сега на мен се пада да напиша предговор към тази книга, която документира всичко онова, което започва тогава в онези страшни дни и което постави основите на онази деградация и терор над нашия народ, което преживяхме оттогава и което комунистите наричаха "народна демокрация" и "социализъм". Отгръщам страница след страница. Документи за "народния съд". Тълпи, които крещят с обезумели от омраза очи – "Смърт, смърт!".

 

Смърт на заможните, на успелите, на предприемчивите, на образованите. Смъртни присъди даже за онези, които са вече убити и заровени неизвестно къде. Убити често от завист, заради заграбване на тяхното имущество или жилище, за това, че са облечени добре, за това, че имат достойнство или че притежават образцови стопанства, за това, че са индустриалци или успешни търговци. Че са служили на България, че са били кметове, свещеници, народни представители, учени, офицери, че са учили в странство. Народни врагове!

 

Ето как са били наричани. Бивши хора! Тоест те не са вече българи, те не са дори вече хора, те някога са били хора, но сега вече са нищо, станали са просто предмети, "обекти", подлежащи на унищожение, а техните домове – на разграбване и заселване с "пролетарски синове" и служители на милицията. Но не само те, а целите им семейства и поколенията след тях са обречени да носят клеймото на "врагове на народа". За тях пътят към образование, работа, пътуване, нормален живот е отрязан завинаги. Но войната на най-лошото, на криминалното и неграмотното, родено в низините на българския народ, сега овластено от съветските окупатори срещу онези, които го превъзхождат, не спира дотук.

 

Следват концлагерите, затворите, душегубките, страшните разпити от садисти в подземията на ДС, пребитите, прекършените, полуделите, самоубилите се в резултат на мъченията. Показни процеси. "Никой не бива да бъде оправдан!" Включително и напълно невинните. Лагери, лагери, Белене, изселвания, "въдворявания", конфискации, национализации. Вериги и пранги навсякъде, разстрели, обесвания. Разгром на българското село, колективизации, насилствено вкарване в текезесета, прогонване на селяните в безумните и безплодни строителства на заводи, произвеждащи брак, тежка индустрия, която успешно трови природата и не произвежда нищо, което да носи печалба.

 

Комунистическа пропаганда по радиоточките от сутрин до вечер, затворени граници и разстрел за онези, които се опитат да пресекат граничната бразда, тормоз и издевателства за роднините им, ако все пак са успели да преминат при "враговете" на Запад. Постепенно и трайно установяване на властта на неуките и негодните над можещите, на партийните секретари над професионалистите, на "активните борци" срещу капитализма над онези, които разбират от икономика или търговия. "Безкласовото общество", установено с помощта на тотален терор и насилие, е разделено на класи: едните са "правоимащи", а милионите други са принудени да превиват гръб и да мълчат. "Враговете" са унищожени, стъпкани, изкоренени, дори поколенията и родовете им са преследвани и затрити.

 

Ето това разказва тази книга. "Погубената България". Да, тя беше погубена, променен беше нейният облик и това се усеща до днес. Една голяма част от българите е с комунизирано съзнание и носталгично настроено към "социализма" на тяхната младост. Те са погубени като мислене, като манталитет на свободни хора точно както затворникът, осъден на доживотен затвор, пуснат накрая на дните си на свобода, предпочита да бъде върнат отново в затвора.

 

Една голяма част от онези, произхождащи от "правоимащите", техните деца и внуци или охранителите им, "юмрукът" на Партията – ДС, Комсомолът, светкавично от борци срещу капитализма се превърнаха в капиталисти от най-уродлив вид, ограбиха банки, държавни имущества, производства, организираха престъпни банди с цел рекет на дребния зараждащ се бизнес, но и с мисълта да представят настъпилото беззаконие като "демокрация", с което да я злепоставят в очите на дезориентираното общество.

 

България беше погубена още веднъж от наследниците на комунистите, опитите за изграждане на нормално общество, почиващо на правото, закона и цивилизационните ценности чрез създаване на партии с демократично мислене, бяха проваляни от внедрени агенти на ДС, провокатори и кариеристи с манталитет, наследен от онази "социалистическа" България, която уж престана да съществува на 10 ноември 1989 г.

 

Тази забележителна книга е документ, който трябва да прочете всеки, който иска да разбере защо и как България беше погубена и защо и днес всички колективно сме най-нещастното общество на планетата по наше собствено признание. Това е така, защото най-лошата част от нашия народ след "Девети" успешно победи и унищожи по-добрата, а след това успешно мимикрира и безнаказано продължи войната срещу собствения си народ.

 

д-р Любомир Канов

 

 

И още нещо за размисъл

Людмила Славова

от Уикипедия, свободната енциклопедия

 

 

Направо към навигацията Направо към търсенето

Людмила Славова
български политик
Родена	13 август 1913 г. Шумен, България
Починала	16 октомври 1948 г. (35 г.) София, България
Политика
Професия	Юрист
Партия	Българска социалдемократическа партия
Семейство
Баща	Крум Славов

Людмила Крумова Славова е български политик от Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) (БРСДП(ш.с.)).

Биография

Людмила Славова е родена на 13 август 1913 година в Шумен в семейството на адвоката и активист на БРСДП(ш.с.) Крум Славов. През 1936 година завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, като междувременно се включва в дейността на БРСДП(ш.с.) и става секретар на Съюза на социалистическата младеж.^[1]

На изборите за 6 Велико Народно събрание през 1946 година Славова е кандидат от опозицията в Новозагорско. В изборния ден, 27 октомври, банда комунисти от село Коньово я нападат, изнасилват я и я пребиват жестоко (две счупени ръце, счупен крак, изгаряния). Макар че печели мнозинство в района си, изборът ѝ за депутат е касиран. Въпреки това, тя продължава да публикува в опозиционния печат статии срещу режима. След ликвидацията на опозицията през 1947 година е изпратена в концлагера в Ножарево.^[2]

През есента на 1948 година Людмила Славова е отведена в София и е подложена на мъчения от Държавна сигурност, като е варена жива. Умира на 16 октомври 1948 година в болницата Централния софийски затвор.^[2]

 

 

Е я кажи кой и какво ги прогони българите в чужбина? Не само само българите - всички балканци, които са преживели комунистическата разруха, комунистическо-десарска пост-тоталитарна кражба, и са управлвани днес от отрочетата и бишите партийци  - бягат  и гледат да не се връщат!

Гърците днес емигрират но заради кризата, и все пак са с няколко милиона повече от нас

 

 

 

 

 

 

 

За съжаление съм зает и не мога да отделя време да пиша, та само така, за малко.
 

Цитирай

 

Неограничена е властта както на майстора, така и на калфите между абаджийския еснаф. Тия се разполагат, както им скимне, със съдбата на беззащитните чирачета.

— Хлябът ми ядеш, магарски сине, и душманлъка ми мислиш — казва разяреният грубиян майстор и удря колкото си може с железния аршин.

Когато биеха някой нещастник, то обикновено един от по-силните калфи хващаше жертвата с мускулестите си ръце, туряше главата му между краката си и обтягаше с ръцете си потурите му, а майсторът с прехапана уста извиваше се, като че сече дърва.

В еснафската кондика всичко е предвидено, що се отнася до работниците, като например, че тия трябва да бьдат покорни на майсторите си, никога да не им възразяват както на тия последните, така и на майсторицата, да не излязват с цигара пред всеки един майстор от еснафа, да им стават на крака в празничен ден, да ги питат, когато ще излязат в неделя, и пр., и пр. Но нигде не се споменава колко часа трябва да трае работата, до кое време храненият със зелева чорба и тригодишен боб чирак ще си навежда врата над коравата аба. Ето защо лятно време работата се продължава от заран до тъмни вечери, а зимно време до полунощ непреривно. Даже и малките чирачета, които не вършат никаква работа, а избадат на парцал или на потурите си, са длъжни да подсмърчат около свещта, защото според абаджийската физиология, когато в една стая, гдето работят, има някое лице да спи, то и на другите им се доспивало. Ако някой от тия последните заспи, т.е. от чирачетата, церът му е готов. На часа няколко иглени бодове ще се забият в месата му и той изревава като заклан.

 

 

Цитирай

 

Нашият майстор, на когото и аз ядях хляба, беше от ония чорбаджийски типове, които се намират почти във всеки град из България. Още от младите си години той бил чалъшкън човек, или ачигьоз, както се изразяват людете от търговския лагер. Захванал своята кариера от голата игла, но гореспоменатите качества му спомогнали в късо време да изплува над водата, да стане човек кенди-башина, да си има едно малко кепенче. Една прекрасна нощ, когато майсторът му се готвел да предаде богу душа, ачигьозлията момче скъсало тефтерите и пренесло чуждата стока в своята къща. Това обаче не му побъркало да отиде на другия ден на майсторовата си смърт, гдето проливал сълзи заедно с другите. Ако това способно момче се е било хванало от правителството, когато краде, то навярно всеки би погледнал на него с отвращение, но простият случай го запазил и старите майстори скоро захванали да му казват „добър вечер“ и да говорят помежду си, че еди-кой си ще стане човек. Всички знаеха отпосле подробно как е станала работата, но никой не казваше на крадеца в очите, че той е калпазанин, че той е извършил безбожно дело, защото било срамотно, не било прилично да се говори така, честта се убивала на един тьрговец… Но още повече. Моят майстор не само че имаше добър почит между еснафа, но гласът му се чуваше и в общината, готвеше се да стане и епитроп на една от българските черкви. Всеки го имаше за пример, как той с чалъшмъка си можал да стане „човек“.

И най-малкия случай не пропущаше той да не злоупотреби, излъже било в земание-давание, било в заплащанието на калфите. Дойдат на дюгена простодушни турци да си пазаруват дрехи. Майсторът се върти на пета наоколо им, нарича ги алар, черпи ги с горчиво кафе, подлизва им се от всяка страна, докато им изгори душата със стоката си, за която се закълнава сто пъти, че е от първо качество и по-надолу не му отърва да я даде. Това, положим, е обща черта между българските така наречени търговци, с много малки изключения. Тия не въртят честно своята работа, не спечелват от комерчески способности, но от различни хитрости, непростени спекули, лъжи и измами и прости сойгунджилъци. Който е способен най-много да лъже, той само може с време да стане „почитан човек“, да му се слуша гласът навсякъде. Но тия пари били спечелени с кални средства — за това никой не иска да знае.

— Търговец съм аз — казва горделиво благородният крадец, — а не като тебе, голак и прост работник.

 

 

Сещам се и за Алеко Константинов и Бай Ганьо. Като дойдоха руснаците, кой обра говедата по турските села, откога ги имаш тия богатства? Отговора беше - А ти бай Ганьо как взе тия воденици?

Естествено и Захари и Алеко пишат глупости, нашите чорбаджий и буржуа са били изключително честни хора и забогатели с престъпления  и насилия няма.