Отиди на
Форум "Наука"

Римският легион през I и II век


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Командният състав на легиона - I в. пр. н.е. - II в..

След близо половин век граждански войни Републиканският строй бил заменен от Принципат /монархия/. Цялата военна и административна власт била съсредоточена в ръцете на императора. Той назначавал легати /практика въведена от Цезар/ - legati legionis, които командвали непосредствено легионите:
legate-1.jpg

Легатите най-често били от съсловието на сенаторите. По-ниско във йерархията стояли военните префекти и трибуните. Префектите командвали кавалерийските подразделения /praefectus equitum/, флотата /praefecutus classis/ или били непосредствени помощници на легата /praefectus castrorum – префектът на лагера, на трето място в йерархията след легата, отговарящ за обоза, снабдяването с храна; и praefectus fabrum – командващ инжинерните подразделения и ковачите/. Висшето римското командване нямало тази строга йерархия, която съществува при съвременните армии – офицерските чинове имали не само военно, но и управленческо значение. Разграничаването им понякога е практически невъзможно.

Военните трибуни /tribuni militares/ във всеки легион били 6. Назначавани били директно от императора или от губернатора на съответната провинция. Те командвали отделни отряди в рамките на легиона. Това били най-често млади аристократи, отнасящи се към конническото съсловие. Най-старшият сред тях по звание се казвал tribunus laticlavius и в йерархията на легиона стоял на второ място след легата. Tribuni laticlavii произхождали от семействата на сенаторите. Обикновено те нямали особен военен опит и бързо сменяли меча с тога, отдавайки предпочитание на политическата си кариера.
Кариерата на петте други трибуна /tribuni angusticlavii/ се подчинявала на други правила. Били с военен опит. Те се занимавали с административна дейност и следили за изпълнението на повседневната дейност на войниците. От средата на втори век се разпространила практиката тези трибуни да бъдат назначавани за префекти на помощните пехотни и смесени кохорти.
Трибуните и префектите носели доспехи от късноелинистически тип – бронята им имитирала идеалната мускулатура /такава броня понякога се нарича анатомическа/; имали и наколенници и шлем /също елинистически тип/. Имали също така меч, копие и кръгъл щит. Tribunus laticlavius носел бяла превръзка върху бронята, показваща, че е кандидат за сенатор. Другите 5 трибуна носели по-тесни лилави превръзки.
post-917-0-70859300-1425572394_thumb.gif

Центурионите били непосредствените командващи на легионерите. Служили колкото и последните - 26 години. Назначавали се от губернаторите на провинциите, но това ставало обикновено с одобрението на легата и трибуните.
Във всеки легион имало 60 центурии, разпределени в 10 кохорти. От втората половина на 1 в. първата кохорта на всеки легион била увеличена до близо 800 човека и реорганизирана в 5 центурии /така всяка центурия била с двоен състав/. Във всеки легион имало по 59 центуриона:
alegion.gif

Командирът на първата центурия /centuria prior/ командвал същевременно и цялата манипула и се наричал Primus pilus. Той бил с най-висок ранг измежду всички останали центуриони и имал право да участва на военния съвет и да изказва мнение. Другите 4 центуриона на I кохорта се казвали primi ordines и също участвали на военния съвет.
В останалите кохорти командващите на първите 2 центурии се казвали съответно – pilus prior и pilus posterior, после следвали princes prior и princes posterior; hastatus prior и hastatus posterior. Най-низшият по звание бил decimus hastatus posterior – центурионът на десетата задна центурия на хастатите. Въпреки че след реформата на Марий различията между центуриите изчезнали, наименованията /principes, hastati/ се запазили.

Йерархия на центурионите в един легион:

Кохорта I.
Primus pilus.
Centurio I princeps prior.
Centurio I hastatus prior.
Centurio I princeps posterior.
Centurio I hastatus posterior.

Кохорта II.
Centurio II pilus prior.
Centurio II princeps prior.
Centurio II hastatus prior.
Centurio II pilus posterior.
Centurio II princeps posterior.
Centurio II hastatus posterior.

................................

Кохорта X.
Centurio X pilus prior.
Centurio X princeps prior.
Centurio X hastatus prior.
Centurio X pilus posterior.
Centurio X princeps posterior.
Centurio X hastatus posterior.

Центурионите носели посребрена броня /lorica squamata/,на която били запоени наградите им /falerae/, и наколенници. Гребенът на шлема им бил закрепен напречно. Мечът носели отляво, а камата /pugio/ - отдясно. Също така отличителен техен белег била и лозовата палка /vitis/, с която наказвали легионерите за разни прегрешения.
centuriondrawing.jpg

По-ниско от центурионите стояли много други длъжности, оформящи така нареченият младши команден състав или принципали /principales/, отличаващи се от обикновените легионери по това, че получавали по-високо заплащане и били освободени от повседневната лагерна работа. Към тях спадали помощникът на центуриона /optio/, тессерарият, знаконосците /aquilifer, signifer, imaginifer, vexillifer/, музикантите, адютантите /корникуларии/, фуражорите /фрументарии/, бенефициариите /отговарящи за сигурността и охраната на комуникациите/, писарите - librari /изготвящи докладите за Рим, ежедневни отчети за дейността на легиона, списъците с новобранците, личните дела на военнослужещите, отчетите за заплати, резултати от медицинските проверки и др./.

Помощникът на центуриона се казвал optio.
optio3.jpg
Основната му функция била да обучава войниците. В мирно време той отговарял за центурията и замествал центуриона, ако последният отсъствал.
По-нисшестоящ от него бил тессерарият /tesserarius/, който отговарял за смяната на стражата и паролите.

Към принципалите спадали и знаменосците на легиона.
Императорският римски легион имал три типа знаци: Орел /aquila/, signum и vexillum. Пред тях се произнасяла клетвата към императора; тяхната загуба се считала за голям позор – подразделението е могло да бъде разформирано и дори подложено на децимация /убийство на всеки десети воин/.
След реформата на Марий знакът на всички легиони станал сребърният орел. При Август сребърното изображение било заменено от златно. Птицата била изобразявана с венци на крилата и с вретеното и мълниите на Юпитер в лапите. Орелът се пазел от първата кохорта, под надзора на Primus pilus. В лагера за него било отделено помещение /sacellum/ до палатката на главнокомандващия. Мястото било свещено.
Престъпник, потърсил убежище там бил неприкосновен.
Signum бил знакът на манипулата или кохортата. Представлявал копие, на върха на който се намирали символът на подразделението /вълк, глиган, длан, венец и др./, наградите на подразделението /венци, фалери/; също така сребърен полумесец /служещ като амулет/. На сигнума били отбелязвани номерът на манипулата или кохортата.
Знаците се използвали широко като средство за управление на войската. Чрез тях били предавани различни нареждания касаещи бойния ред, нападение, отстъпление, направа на лагер и т. н.
Vexillum бил голямо квадратно платно, закрепено към копие. Обикновено това било знамето на кавалерийските турми, но понякога ставало символ и на отделни подразделения на ветерани, колонисти и др., с наименованието vexillatiores. Вексилумът в качесвото си на награда е могъл да бъде прикрепен и към знака на подразделението. Голям vexillum, червен на цвят се разполагал и пред палатката на пълководеца и служел за сигнал за бой.
Всеки легион имал за емблема и портрета на императора /imago/, прикрепен заедно с орела на едно копие.
Знаконосците на легиона се казвали съответно Aquilifer, Signifer, Vexillifer и Imaginifer. Тяхното задължение било да се грижат за знаците.
Изображения на Signifer, Aquilifer и Vexillarius:
post-917-0-35188600-1425572494_thumb.jpg
Музикантите обикновено се разполагали в строя до знаменосците. В римската армия нямало ударни инструменти. Всички звукови сигнали се предавали с помощта на духови инструменти. Във всеки легион обикновено имало 37 тубицини, 35 корницини и по всяка вероятност също толкова буцинатори.
Имената им: tubicines, cornicines и bucinatores идват от инструментите на които свирели.
Тuba била дълга права метална тръба, помощта на която се давал главният сигнал за атака или оттегляне.
Cornu била медна, извита тръба. С нейна помощ сигналите от тубата се предавали по подразделенията.
Bucina – по-малък рог, с нея сигнализирали за смяната на караула и сутрешното ставане.
Отличителна черта на знаменосците и музикантите било носенето на животинска кожа върху шлема и бронята. Източните легиони и преторианските кохорти използвали лъвски кожи, а северните легиони – мечи или вълчи кожи.
Изображение на cornicen:
cornu2.jpg

По-ниско в йерархията от принципалите стояли т. нар. immunes. Това бил обслужващия персонал на легиона, оглавяван от префекта на занаятчиите /praefectus fabrum/. Те също били освободени от ежедневните наряди и други воински задължения. Във всеки легион имало по 620 иммуна. Тук спадали: ковачите, дърводелците, строителите /architecti/ - отговарящи за изграждането на обсадни съоръжения, балистариите /ballistarii/ - обслужващи катапултите и балистите, лекарите /medici ordinarii/, санитарите /capsarii/, ветеринарите и др.

Римският легионер през I - II век

Набор и обучение

16711833_10155006647622370_3362658139613148108_n.jpg
След реформата на Марий армията станала наемна. Легионната пехота се формирала само от римски граждани, докато помощните войски се състояли от жителите на покорените провинции. След гражданските войни през първи век преди новата ера на всички италийци, живеещи на юг от река По било дадено римско гражданство. Постепенно гражданските права започнали да се даряват на западните провинции /Испания, Южна Галия и т.н./.
Наборът на войската бил вече на доброволен принцип и понеже интересът на римските граждани, желаещи да постъпят на служба не бил особено висок, властите скоро започнали да свикват под знамената жителите на по-романизираните региони /Далмация, Галия/. Така в началото на 2 в. император Адриан заповядал да се приемат в легионите и провинциалите, с което започнала варваризацията на армията. Изгодите от обогатяване по време на война привличали последните повече от римляните. Вероятно през 2 в. около 70% от легионерите били от западните провинции.
Преди да стане легионер доброволецът трябвало да получи препоръка от някой чиновник или член на семейството, намиращ се вече в армията. С този документ доброволецът отивал при "наборната комисия" /probatio/, съставена от офицерите на легиона. Проверявали се не само физическите, но и личните качества на наборника. Подборът бил прецизен, защото мощта на легиона зависела от всеки един войник. Новобранецът /tiron/ трябвало да е с минимален ръст 1,75 см., да разполага с прилична външност и да е физически здрав. Любопитното е, че италийците не се отличавали с висок ръст /средният им ръст бил 165 см./, така че за тях изискванията имали по-особен характер.
След преминалите изпитания новобранецът /най-често на възраст около 18 години/ произнасял клетва /sacramentum/. Тя се отличавала от съвременната с религиозното си значение - била нещо като мистическа връзка между новобранеца и императора. Например клетвата от времената на Калигула гласяла следното:"Кълнем се в името на Юпитер Пазител, божествения Цезар Август и святата дева на отечеството, че ще бъдем доброжелателни към Гай Цезар Август и цялото му семейство и ще смятаме за приятели тези, които той определи, а за врагове - онези, които той определи за такива. На тези, които съблюдават клетвата, нека им се случват хубави неща, а на клетвопрестъпниците - обратното! Ако съзнателно не сдържа клетвата си, сега или в бъдеще, нека Юпитер Всеблаг Всемогъщ, божественият Август и всички останали безсмъртни богове ме лишат от родина, от безопасност и от всяко щастие!"

Пропусналите годишната клетва могли дори да бъдат наказани със смърт. След полагането на клетвата бъдещият войник се записвал в легиона. Тук го разпределяли в някоя центурия, а неговите лични данни се нанасяли в списъците на подразделението. След това започвал изнурителният етап на обучението. Висшето командване, а и императорът стриктно следяли за състоянието на легионите и качеството на обучението.
Първоначално то не било системно, но от началото на 1в. станало задължителен елемент от живота на всеки войник. Докато новобранецът не опознаел дисциплината и начина на водене на бой той не бил допускан в строя. Новобранецът не носел колан и по това се отличавал от останалите войници.
Три пъти месечно легионерите марширували по 30 км. Войниците били обучавани да пазят строя и да извършват най-различни тактически маневри. Именно благодарение на високата строева дисциплина римският легион оставал непобеден на протежението на толкова столетия. Разбира се докато войниците постигнат съвършенство се похабявали доста лозови пръчки.
Легионерите били обучавани да маршируват в два различни ритъма. 'Военната крачка' позволявала да се преодолеят 30 км. за 5 часа по равен терен. 'Удължената крачка' позволявала да се преодоляват над 35 км. за същото време.
Строевото обучение било допълвано от физически упражнения, включващи скокове, бягане, мятане на камъни, борба и плуване. Новобранците се обучавали и на езда. Главното ударение обаче се правило върху построяването на лагера. За тази цел новобранците правели учебни лагери два пъти на ден - сутрин и вечер.
По-късно започвало и обучението с оръжие. Мечът и щитът за тренировки били дървени, но два път по-тежки от стандартните:
r_birdoswald_fort.jpg
Отработвали се удари както с меч, така и с щит. Основата цел при упражненията била при нанасянето на удара дясната незащитена страна на войника да не се изнася прекалено напред. Отработвало се и хвърлянето на пилума.
Следващият етап от обучението на новака се наричал аrmatura. Той получавал меч, един или няколко пилума. Провеждали се двубои между легионерите, като остриетата на мечовете били прикрити с дървени калъфи. Широко се използвал принципа за награда на победителя с двойна порция, а победеният получавал за храна овес вместо зърно. Иосиф Флавий описва упражненията като "безкръвни сражения или кървави тренировки".
След завършването на този етап войниците се разделяли със статуса на новобранци и се вливали в състава на легиона. Въпреки това през останалия си период на военна служба ги чакали все същите упражнения.
Кавалеристите се упражнявали в скокове с препятствия и атака срещу пехотата.
Практиката по обучение била дотолкова характерна черта в римската армия, че дори Сенека отбелязал: "Войниците в мирно време отиват на поход, макар и не срещу враг, насипват валове, изтощават се с ненужна работа, за да им стигнат сили за необходимата...."


Снаряжение
post-917-0-65019400-1425572594_thumb.jpg
След реформата на Марий различията във въоръжението между легионерите изчезнали.
Към началото на 1 в. на територията на Империята се появили първите държавни фабрики за производство на оръжие и брони за армията. Строго еднообразие в произвежданата от тях продукция естествено не съществувало.
Защитното снаряжение /arma/ на легионера се състояло от шлем, броня и щит.

Шлем /gallea/
В навечерието на Империята, а и до края на управлението на Август, се използвал типичният за републиканския период шлем "Montefortino". Много наподобявал келтските шлемове. Той бил бронзов, с набузници, но задната козирка, защитаваща врата липсвала. На върха му ималo характерен шип, на който се крепял гребенът:
029650648.jpg?r=0
От началото на 1 в., с появата на първите държавни оръжейници в Галия, започнало производството на два нови типа шлемове /под влияние на местните традиции/.
Единият бил железен и се казвал Port /по мястото в Швейцария, където е открит/:
hport.jpg
Другият се наричал Coolus – кръгъл бронзов шлем със задна козирка. Този шлем се е използвал приблизително до средата на 1 в. в множество модификации, обозначени условно от съвременните изследователи с букви от латинската азбука. Най-разпространени били типове C и E.
roma_casco1.gif
cascox-coolus-dibujo.jpg
През 1 в. еволюцията на римския шлем се характеризирала с постепенно увеличаване на задната козирка. Появила се и козирка на челния дял на шлема, предпазваща лицето от низходящ удар. Към втората четвърт на 1 в. се появили и защитните надушни дъги. Понеже налице е явно келтско влияние върху направата на шлемове, затова те са наречени Императорско-галски тип. Характерното за тях е релефното изображение на вежда на фронталната част на шлема:
romanhelm3b.jpg
Най-популярен e бил тип G, иначе вариациите са от А до I.
Тип А - шлем непосредствено взаимстван от келтите още по време на цезаровите войни в Галия. Бил бронзов или железен, започнал да се произвежда през последната четвърт на 1 в. пр. н. е:
3774d3948b1498564a490c791c78eb6e.image.1
Тип С, от първата четвърт на 1 в. /без надушни дъги и с малка задна козирка/:
haltern15.JPG
Тип G - най-разпространената модификация от средата на 1 век /с надушни дъги и по-масивна задна козирка/:
1uidgallic_g_repro1.jpg
Тип I - края на 1 -началото на 2 век:
MW_1716635214_1_m.jpg
За закрепването на гребена в шлема били направени два отвора. Гребенът, направен от пера или косми, бил закрепен на специални държатели. Гребенът най-често се е носел на парад. Гребените на центурионите били закрепени напречно:
180px-Helmet_centurion_end_of_second_cen

Към средата на 1 в. се появява и другият характерен тип римски шлем - Императорско-Италийски /произвеждан от италийските оръжейници/. Подобен е на галския, но е без характерната за последния 'вежда' на фронталната част. Италийският тип сe е използвал широко през 2 в. до средата на 3 в.
Тип В /появил се към 30-те години на 1 век/:
full26808035.jpg
Тип D /най-често използван към 100г./:
03AH6054%20imperial%20italic%20D.JPG
Тип G, 2 в., открит в Хеброн /Израел/:
AH6056%20Imperial%20Italic%20G.jpg
Тип Н - с масивна задна и предна козирка, от края на 2 в. - началото на 3 в., е един от последните разновидности на Италийския тип/:
niedermoermter2.JPG

Броня /Lorica/
Наричала се така, заради кожените ремъци /lorum/ от които някога е била съставена. При легионерите съществувала модата да покриват бронята си с оловни орнаменти, които й придавали по-помпозен вид.
Римските войници използвали няколко вида броня:

Lorica squamata /люспеста броня/ - кожената й основа била покрита с редове метални люспи. Широкото й използване придобило популярност при династията на Северите /в края на 2в./, вероятно във връзка с варваризирането на армията. Тя била тежка, трудна за поддържане и неудобна за носене. Сковавала много движенията на войника, но го защитавала надеждно от рани:
nijmegen2005_27.jpg
Този тип бил разпространен повече сред центурионите, знаменосците и кавалеристите.

През I век легионерите продължавали да носят lorica hamata. Състояла се от навързани метални нишки. Тя била с къси ръкави и не сковавала движенията на легионера. Ефективно защитавала от наранявания, но била трудна за поддръжка. тежестта й също не била за пренебрегване - 8-10кг. В началото на 1в се появяват нараменниците, осигуряващи двойна защита на рамото. Те били особено популярни при кавалеристите. Олекотената /5-6 кг./ и по-къса lorica hamata широко се използвала от помощните и смесените части /auxilia/, а също така и в източните легиони. Тя останала в обръщение до самия край на империята:
jason.jpg

От началото на 20-те години галските оръжейници преминават към производството на нов тип броня - lorica segmentata. Състояла се от железни пластини, скрепени помежду си със медни и кожени свръзки. Била по-лека от lorica hamata и осигурявала по-голяма подвижност и защита на войника /при удар не се впивала в тялото, поради по-голямата си еластичност/:
arm01.jpg
Били познати няколко подтипа на тази броня:
Corbridge A и B. Това били най-ранните варианти. Трудни за поддържане, поради големия брой детайли /около 40/, влизащи в състава им. Сегментите се закрепвали помежду си посредством ремъци и закопчалки или кукички с примки.
Схема на Corbridge A:
corbridgeA_3.JPG
През 2 век се наблюдава тенденция към опростяване на детайлите на бронята. Сегментите стават по-малко на брой, но по-масивни, както е при тип Newstead:
newstead.jpg
Tя се появява в края на 1 в. и се ползва до средата на 3 в. Тя е най-опростената и най-лесната за производство разновидност, по-малко компоненти /редукция на напречните пластини от 8 до 6/. Максимално опростени са и детайлите, защитаващи рамото - шестте малки и отделни раменни пластини са заменени от една масивна раменна такава, и 5 по-малки, разполагащи се над нея. Те са свързани помежду си с примки, гарантиращи по-голяма устойчивост, но и сковаващи до известна степен движенията на легионера.
Това била финалната разновидност на lorica segmentata. В началото на 3 в. отново започва масовото използване на lorica hamata и lorica squamata.

Arm manica - в края на първи век се появява броня, защитаваща дясната ръка на легионера, изложена на риск при мятането на пилума или мушкането с гладиуса. Тя се състояла от съчленени върху кожена основа метални пластини, прикрепени с ремъци към ръката:
p22000728.jpg
Вероятно била заимствана от гладиаторите.

Щит /scutum/
В края на 1 в. пр. н.е той бил елипсовиден и извит, отлично прикриващ воина. За направата му били използвани брезови или тополови дъски, разположени в три слоя, отгоре покрити с волска кожа. Вътрешният слой бил перпендикулярен на външния, което придавало по-голяма здравина на щита:
88f9802b30aa9201e35fe1d903e42eff.jpg
Щитът бил с размери 1,25 на 0,8м. Тежал от 5 до 7 кг. В средата на щита била разположена желязна изпъкналост - umbo. От вътрешната страна на щита имало вдлъбнатина, където се съхранявали личните записи на легионера – име, номерът на легиона. Краищата на щита били облицовани с медни или железни листове.

D53.jpg

На лицевата част на щита обикновено било изобразявано някакво животно или митична фигура - талисман, предназначен да предпази владетеля му. По време на поход, за да се защити от влага, щитът бил държан в кожен калъф.
Щитът се използвал не само като прикритие от удари, но и за нанасянето на такива. При обучението легионерите се тренирали да нанасят удари с желязната изпъкналост /umbo/, а също и с ръбовете на щита –за да извадят противника от равновесие.
В началото на 1 в. формата на щита се променя – от овална в правоъгълна, със заоблени ъгли. По-късно /към последната четвърт на 1 в./ ъглите стават правоъгълни.
Един от последните модели на скутум, намерен край Дура Европос /Месопотамия/ - средата на 3 в.
JEySISp.jpg
В началото на 3 в., във връзка с все по-голямото варваризиране на армията и щитовете на легионерите стават овални и плоски.

1633839_zpse5897bcf.jpg

Меч /gladius/Мечът, използван от римляните е взаимстван от малко по-дългия gladius hispaniensis - след края на Втората Пуническа война. Той бил железен със скъсяващо се към върха 50-60 см. острие. Тактиката на римляните се състояла в това да мушкат врага под прикритието на големите си щитове.
shield.jpg
В началото на 1 в. гладиусът претърпял някои изменения – дължината му намаляла от 55 до 45 см. Острието му от постепенно стесняващо се, се видоизменило в такова с паралелни краища, а заострената част станала по-къса:
gladius.jpg
Познати са няколко разновидности на гладиуса, означени според местата на намирането им:
gla18.jpg
Различавали се по дължината си и дължината на върха. Най-дълъг бил тип "Маinz" /55 см./ с тегло 1,5 кг., а върхът му бил дълъг от 6,25 до 7,5 см. Тип "Fulham" бил с по-тънко острие, а скъсяващата се част била по-дълга. Тип Pompeii /от втората половина на I в./ бил 45 см, върхът му бил най-къс - 5 см., а самият меч тежал около 1 кг.
Съвременна реконструкция на различните типове гладиуси:
gla2.jpg
През лявото си рамо легионерите носели превръзка – balteus на която били закрепени ножниците. Така мечът се разполагал отдясно и войникът можел да го извади, без да променя положението на щита:
300176.jpg
В началото на 1в. легионерите още използвали камата /pugio/. Тя била носена на колана – cingulum от лявата страна.
a22daed0.jpg
През 2 в., съдейки по барелефите от колоната на Траян тя вече не била в употреба сред легионерите, а само сред офицерите.

Копие /pilum/
Pilum: дължина дo 2 м., тегло - 2-3 кг.
pilum4_z1.png
Това интересно оръжие вероятно дължи произхода си на самнитите - основните римски противници в Южна Италия. При направата му върхът на копието се калявал, а дръжката нарочно била изготвяна от по-мек метал. Тактиката на римляните била при хвърляне да се пробие щитът на неприятеля. Тогава мекият метал се изкривявал, копието засядало и лишавало врага от възможност за маневриране. Най-често последният захвърлял щита си и оставал неприкрит пред приближаващите римляни.
Пилумите през 1 в. са два – по-лек /за мятане на по-дълга дистанция/ и по-тежък. След 80-те години започва използването само на тежки пилуми.
Пилуми / този долу вляво е най-тежък/:
pilum.jpg

Облекло
Облеклото на легионера се е състояло от вълнена дреха /tunica/ с къси ръкави, върху която се носела бронята:
419dn4pjfCL._SX342_.jpg
Цветът на туниката е изобразяван най-често като червен, но заради скъпата боя само преторианските туники били най-вероятно боядисани в червено.
Над туниката римляните обикновено слагали кожена дреха - subarmаlis, предпазваща тялото на боеца от доспеха:
subarmalis_e_pteruges.jpg

Римските войници носели плащ /sagum/:

cloak-01.jpg

a по-късно, за защита от студа и дъжда било използвани наметало /paenula/ с качулка:
Paenula
capax5.jpg
На шията слагали шал или кърпа /focale/, за да не я нарани доспехът.
Военният плащ на пълководеца /paludamentum/ бил пурпурен със златна бродерия:

caesarstatue.jpg
Панталоните /braccae/ били заимствани от галите. Носели били предимно от северните легиони и стигали до подбедрицата:
RR4010.jpg
Иначе за защита от студа обвивали краката с превръзки /fasciae/.
Обувките се казвали калиги /caligae/ - това били невисоки завръзващи се полуботуши, оставящи пръстите свободни.
1grande_4472.jpg

Личен багаж
След реформата на Марий обозът бил значително съкратен за сметка на увеличаване на товара, носен от всеки легионер. Той носел вече не само оръжието си, но и строго определен набор от предмети. Така тежестта на товара, пренасян от всеки войник била около 23 килограма. Така натоварените легионери получили саркастичния прякор "mulus Marianus" - мулетата на Марий. Но съкращавайки обоза, Марий направил армията по-маневрена.
Товарът /sarcinae/ бил пренасян на дървен прът /furca/. Основният инвентар на всеки легионер бил: плащът /sagum/, лични вещи - сложени в кожен чувал, брадва /dolabra/, въжета, кошница:
Marian-backpack.jpg
Войниците носели и тридневен хранителен запас /cibaria/ - несмляно зърно, съдове за варене на храна /vasa/, колове /vallus/ за укрепване на лагера, сърпове и др. В манерките, за по-добро утоляване на жаждата сипвали т. нар. posca - смес от вода и оцет.
Шестът с екипировката бил носен в лявата ръка. С дясната ръка легионерът носел пилумите. На рамото бил закачен щитът, покрит с кожен калъф:
img30.jpg
img31.jpg

Според съвременните изчисления и експериментални възстановки легионерът е влачил на плещите си тези предмети в килограми:
ленена туника - 0, 55 кг
вълнена туника - 1, 1 кг
калиги - 1, 3 кг
броня - 8, 3 кг
2 колана (цингулум) - 1, 2 кг
меч с кания - 2, 2 кг
кама /пугио/ с кания - 1, 1 кг
шлем с пера - 2, 1 кг
щит - 9, 65 кг
пилум - 1, 9 кг
---------------------------------------------------
Приблизително 29, 4 кг
Освен тежестта на допълнителен багаж (sacrina), който носил всеки войник била около 18, 4 кг.
В него влизали:
калъф за щит - 1, 85 кг
манерка с вода или винен оцет около 1, 3 л вместимост - 2, 55 кг
бронзово котле - 0, 85 - 1, 65 кг
бронзов черпак - 0, 65 кг
кожена чанта с дребни предмети (лъжица, нож, чукче, колани, лампа, личен багаж) - 3 кг
плащ, шал, панталони, резервна туника - 3, 9 кг
и furca: дървената пръчка, на която била закачената sacrina - 1, 9 кг.
Общо:
облекло, оръжие, снаряжение - 29, 4 кг
походен багаж - 18, 4 кг
-----------------------------------------------------
- 47, 9 кг

По-тежките предмети били превозвани от обоза /impedimenta/. Те били натоварени на мулета и коне. Отговаряли за обоза служители - calones. В обоза били включени резервно оръжие, хранителни припаси, палатки /papilio/, обсадни машини /те се пренасяли в разглобен вид върху мулетата/. Преди битката обозът бил поместван в лагера, под охраната на няколко подразделения.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Помощни войски /Аuxilia/
Roman-Auxiliary.jpg
През 1 в. това били отделни отряди, набирани в провинциите, използващи националното си оръжие и командвани от собствените си вождове. Всяка провинция е била длъжна да осигурява за римската войска определено количество оксиларии. Към средата на 1 в. – началото на 2 в. тези отряди получили по-единна организация и минали под командването на римските офицери.
В битката помощните войски прикривали фланговете на легионите. Те били организирани в пехотни кохорти, кавалерийски alae и в смесени кохорти. Формирали се и помощни кохорти само от стрелци.
Към помощните войски спадали и наемните войски – cohortes mercennariae – балеарски прашкохвъргачи, критски стрелци, нумидийски конници и пелтасти и др.
Имало и т. нар. нестроеви отряди - numeri, съставени от съюзнически варварски бойци, групирани по етническа принадлежност и използващи националните си оръжия /например сирийски конни стрелци/.
На най-голяма почит се радвали помощните кохорти, набрани измежду римски граждани и доброволци от Италия (cohors voluntariorum civium Romanorum), въведени в армията още от Август, които имали същото заплащане като това на легионерите.
Всяка спомагателна кохорта или ала имала собствен номер и наименование, сочещо типа и произхода на подразделението напр.: Cohors I Afrorum. Също така в названието понякога влизало и името на военачалника, който го командвал – при Тацит е описана вспомагателна ala, командвана от някой си Себосий – Ala Gallorum Sebosiana.

Пехотни помощни кохорти /Cohortes peditаta/
Съставени били от 6 центурии от по 80 човека, така че всяка кохорта се състояла от 480 войника /също както и при легионната такава/. Такова подразделение се наричало quingenaria /което означава – 500 човека/. Във втората половина на 1в., когато били увеличени първите кохорти на легионите, се появили и помощни кохорти с удвоен състав /1000 човека/. Наричали се milliaria /хилядни/ и били съставени от 10 центурии.
Помощните кохорти, съставени от римски граждани, били командвани от трибун.
Пехотните кохорти квингенарии, били под командването на префект, назначаван обикновено от губернатора на провинцията. Хилядните кохорти били командвани от трибуни. Те били назначавани предимно от императора. Центурионите на оксилариите нямали такава ясна йерархия, както при легионите, въпреки че при тях също имало главен центурион принцепс. Всяка кохорта имала и собствени принципали - сигнифери, вексиларии.
Въоръжението и бронята на оксилариите към края на 2 век започнало постепенно да се доближава до това на легионерите. Пехотинците носели ризница /lorica squamata или lorica hamata/, която в последствие била заменена от така характерната за легионерите lorica segmentata.
Шлемът им /железен или бронзов/ наподобявал на този на легионерите, но бил по-опростен и без украси. Главният отличителен белег на оксилариите бил овалният плосък щит /clippus/. Имало обаче някои кохорти, използващи scutum – cohors Hispanorum scutata. За нападателно оръжие служели две копия /lancea/ и меч /gladius/.Наемниците ползвали традиционното си оръжие:
Прашкохвъргачите /funditores/ се набирали предимно от Балеарските острови. Служели си с прашка /funda/. Използвали камъни или изляти от олово снаряди /glandes/. Не носели броня.
300px-047_Conrad_Cichorius,_Die_Reliefs_
Стрелците /sagittarii/ идвали главно от източните провинции /Сирия, Крит/. Те носели дълги ризници, били въоръжени с лък /arcus/, и колчан със стрели:
archer.jpg

Помощна кавалерия
Функцията й била да прикрива фланговете на легиона от непосредствена атака и да преследва бягащия противник. Освен това тя разузнавала за засади и била използвана за предаване на съобщения. Римляните не ценяли много конницата, разчитайки изцяло на ударната мощ на легиона.
Затова при сблъсъка на Рим с народи, прекрасно владеещи конната тактика /парти, сармати/, недостатъците на неговата кавалерията веднага проличавали. Проблемът се състоял в това, че римляните така и не се научили да използват кавалерията като специфичен род войска.
Въпреки че не била на особена почит, конницата достойно се справяла със възлаганите й задачи по поддръжка на легионите и охраната на границите на империята.
През I в. основните подразделения на помощната кавалерия били алите, наброяващи 500 човека /ala quingenaria/; съставени от 16 турми /всяка от по 30 конника/. Към 70-те години на I в. се появили и ala milliaria, съставени от 24 турми, всяка от които наброявала до 40 кавалериста.
Кавалерийските али били подчинени на префекти /praefectus equitum; а по-късно – praefectus alarum/. Префектът можел сам да си избира помощник /субпрефект/ – ставащ втори в йерархията след него. Във всяка турма имало трима декуриони, командващи съответно трите й декурии.
Един от тях командвал цялата турма. От декурионите в цялата аla един /decurio princeps/ се считал за най-главен. Стъпка по-ниско стояли duplicarius /на които им било плащано двойно/ - аналог на optio в легионната пехота; и sesquiplicarius /който получавал 1, 5 пъти по-висока заплата от обикновения служещ/. В турмата също имало curator, който се грижел за конете. Тръбачите в конницата се казвали luticines – от името на инструмента lituus, с който били предавани командите:
okori-0511.jpg
Турмата си имала знак, носен от signifier, а знамето на цялата ala /vexillum/ било носено от vexillifer.

Римски кавалеристи от края на 1 в.:
post-917-0-85826000-1425573766_thumb.jpg
От средата на втори век символът на алите станал драконът /draco/, взаимстван по всяка вероятност от сарматите.
Конникът бил защитен от плетена или люспеста ризница и железен шлем. Те били по-разнообразни по украса от тези на лeгионерите. Декурионите и знаменосците носели маски, закриващи лицата им:
post-917-0-43188500-1425573516_thumb.jpg
Щитът бил плосък, както при пехотните части - овален или шестоъгълен.
Копията били два типа: къси за хвърляне - lancea и по-дълги /hasta/ - за нанасяне на удари. Мечът се наричал spatha и бил по-дълъг от гладиуса /70-95 см./.
В края на 1 в. по поречието на р. Дунав се настаняват сарматските племена на аорсите и роксоланите, разполагащи с тежка кавалерия – катафрактите. Те са били нещо като праобраз на средновековните рицари. Цялото им тяло, а и конят били защитени с доспехи. Въоръжени били с дълго копие /contus/, което било и основното им оръжие. Римляните се видяли принудени също да въведат собствени отряди от катафракти. Първите такива подразделения /conttarii/ били формирани при император Траян по време на дакийските му войни /101 -107 г./.
Кавалерийските доспехи претърпяли обратна еволюция спрямо тези на легионерите. Докато последните се опростявали и облегчавали, кавалерийските се усложнявали и ставали все по-тежки, докато конниците не се превърнали в тежковъоръжени войни /clibanarii – от clibanus – малка желязна печка/.
roma_clibanari.gif

Смесени кохорти /cohors equitatae/
В началото на 1в. се появил и този нов тип подразделения. Също били quingenaria или milliaria. 2/3 от тях били съставени от пехотинци, а 1/3 – от конници. Съответно в смесените кохорти квингенарии пехотинците били 380, а кавалеристите - 120, командвани от префект. В хилядните кохорти пехотинците били 760, а конниците 240, командвани от трибун. Тяхното въвеждане в армията е заемка от тактиката на германските племена - конник и пехотинец да се сражават по двойки. Кавалеристите от тези кохорти били по-скоро пехотинци, качени върху коне, отколкото професионални ездачи. В бойния ред смесените кохорти съставлявали втората линия зад останалата кавалерия. Пехотинците от смесените кохорти имали същото въоръжение, както и на останалите оксиларии, но детайлите му били съвсем опростени, което свидетелствало за ниското им положение в йерархията на легиона. Шлемовете им били кавалерийски /бронзови или железни/ с характерни прекръстосващи се ребра.
Cohors equitata и легионер 2 в.:
9805ab141ccc3147e9b540d9bf122d89.jpg

Други подразделения

Преторианци
praetorian_guardsoldiers_basrelief_cropp
Тази отбрана войскова част води началото си от съществуващите през републиканско време отряди лични телохранители /praetoriani/ при щаба на всеки военачалник. Впоследствие за поддържането на реда в Италия и най-вече в Рим по време на гражданските войни, император Август създал 9 кохорти преторианска гвардия /cohortes praetoriani/, под командването на преториански префект /praefectus praetorio/, с обща численост 4 500 човека. Впоследствие те били увеличени на 14 кохорти. В началото на 3 в. съставът на всяка кохорта бил увеличен до 1000 човека. По своята същност подразделенията на преторианците представлявали кохорти от смесен тип /cohors equitatae/ всяка от които под командването на трибун, като 1/5 от тях съставлявала кавалерията, набирана от най-добрите конници в империята. Знакът на преторианските кохорти бил червен вексилум с изображението на скорпион върху него. Върху щандартите често се помествали и изображения на орли, като в легиона.
Войниците за преторианските подразделения се набирали главно от италийците. Те имали ред привилегии - служили 16, а не 26 години, а заплатата била 3 пъти по-висока от тази на обикновения легионер /720 денария за година/, а при уволняването си получавали 5000 денария /за разлика от обикновения легионер - 3000/. Освен това често всеки нов император изплащал премии на гвардейците, за да гарантира благоразположението им. Август държал в Рим не повече от 3 кохорти. Останалите лагерували околните градове. При Тиберий преторианците били събрани в Рим и им бил изграден постоянен лагер /Castra Praetoria/. При изпълнение на служебни дела и в двореца преторианците носели тоги. На парадите носели богато украсени шлемове и мускулни кираси от елинистически тип, кама, меч, червени туники и плащове. На обточените им с бронз щитове /овални или правоъгълни/ били изобразявани мълниите на Юпитер и скорпиони.
4442199864_f79aefe3fa.jpg
През 1 век преторианците рядко участвали във военните действия, но с голям ентусиазъм правели заговори и преврати и издигали свои избранници. С тяхна помощ след убийството на Калигула, на престола се възкачил чичо му - Клавдий. След самоубийстворо на Нерон, преторианците убили и следващия император Галба, защото последният отказал да им изплати премиите, с които да купи тяхната лоялност. Вителий разпуснал част от гвардията, била се на страната на противника му Отон. Недоволните преторианци подкрепили следващия претендент за трона Веспасиан, който реорганизирал намалялата в следствие на гражданските войни гвардия в 9 кохорти, добавяйки я с предани на него легионери. Домициан добавил още една кохорта и броят им отново станал 10.
Към края на 1 век преторианците започнали да се използват от императорите за водене на военни действия.
През 80-те години гвардейците водели ожесточени боеве с даките по долното течение на Дунав, а през 86 г. преторианският префект Корнелий Фускус загинал в бой с варварите. След убийството на Домициан, в което също участвали преторианците, непопулярният сред войската император Нерва осиновил военачалника Траян и го направил преториански префект. Гвардейците участвали в кампаниите на новия император срещу даките /102 - 107 г/ и в похода му срещу партите през 115 - 117 г.
Преториански кавалеристи в Дакия 85 г.
post-917-0-54848500-1425573826_thumb.jpg
През 2 век, във връзка с възраждането на традицията императорът лично да ръководи бойните действия, преторианската гвардия се превърнала от дворцова в полева част. Те съпровождали Луций Вер на изток през 162 - 166 г. и Марк Аврелий във войната му срещу квадите и маркоманите /169 -180 г/. При Комод преторианците отново започнали да играят значителна роля в политиката. Префектите му Перен и Клеандър фактически управлявали държавата. След убийството на Комод разхайтените гвардейци обявили търг за императорското място, купено от Дидий Юлиан. Подкрепеният от дунавските легиони военачалник Септимий Север ги разпуснал, а от преданите си войници набрал нова гвардия. Тя го следвала вярно в походите му срещу другия узурпатор Клодий Албин /197 г./; срещу Песцений Нигер и партите на изток /197 - 202 г./; и срещу пиктите в Британия /208 - 211 г./.
През 3 в. преторианските префекти концентрирали все повече власт в ръцете си, назначавайки и сваляйки чиновниците из цялата империя, но често бивали убивани от своите подчинени. Нерядко те заставали на страната на претендента, предложил им повече пари или сами се обявявали за императори. Такъв е случаят с Макрин и Филип, организирали съответно убийствата на император Каракалла и Гордиан III и узурпирали престола; префектите Проб и Кар. Император Диоклециан /който също получил властта на поста преториански префект/ съкратил численността им, а Константин през 312 г. окончателно разпуснал гвардията след битката при Милвийския мост, тъй като те издигнали и подкрепили противника му Максенций. Длъжността praefectus praetorio обаче останала, като се трансформирала в началник на тайната полиция.

Германски телохранители/Germani custodes corporis/.
post-917-0-75240800-1443084953_thumb.jpg
За личната охрана на императора по време на Юлиево-Клавдиевата династия и семейството му се набирали и телохранители от германските племена /най-често батави/, които били фанатично предани на императора и го пазели от произвола на преторианците. Те били организирани подобно на спомагателните али в подразделение от 500 човека. Били разделени на декурии от по 30 човека, командвани от декурион. Лагерът им се намирал в района на градините на Долабела от другата страна на Тибър. След смъртта на Нерон през 68 година новият император Галба разформирал германските отряди и много от недоволните телохранители подкрепили въстанието на Цивилис в Галия, след потушаването на което тези подразделения повече не се споменават.

Equites singulares Augustii /Императорската конна гвардия/
post-917-0-83282500-1425573896_thumb.jpg
Били формирани като подразделение при управлението на император Траян като негови непосредствени телохранители. Наброявали 770 конника, разделени на турми от по 30 човека и съставлявали личната охрана на императора по време на поход /станът им се помествал до палатката на главнокомандващия/. Към края на 2 век броят на кавалеристите нарастнал до 1000. В Рим те станували в казарми на Целийския хълм. Кавалеристите се набирали главно от помощните кавалерийски али - най-често от панонските и испанските и били командвани от трибун. Често конниците от гвардията били назначавани на командни места в конните части из империята. Съществуването на тази елитна част може да се проследи до 260 г. след което тя изчезва от летописите, вероятно трансформирана в лична гвардия покрай военните реформи на Галиен.

В легиона също имало обособени подразделения, които изпълнявали различни задачи със специално назначение.
Antesignani - антесигнани /букв. сражаващи се пред знаците/. Първоначално в републиканския легион така се наричали принципите и хастатите, сражаващи се пред триариите /при които се намирало знамето на легиона/. По времето на Цезар антесигнани се наричали отбрани войници, пазещи авангарда и ариегарда на армията. Наброявали 300 човека и били освободени от носенето на багаж /затова се наричали и expediti/. Макар да спадали към легиона, те най-често получавали специфични нападателни или отбранителни задачи, сражавайки се отделно от другите части.
Вексиларии/vexillarii/ били ветерани, прослужили повече от 16 или 20 години в римската войска, които и след изтичането на редовната им служба оставали в легиона. Te образували отделни отряди vexillatiores (вексилации), ползуващи се с известни привилегии. Понякога при кризисни ситуации тeзи подразделения били привиквани отново да участват в бойните действия. Тези части не влизали непосредствено в състава на легиона. Имали си собствен знак - червен квадратен плат /vexillum/, закрепен на прът.

В Рим и останалите италийски градове, освен преторианските поделения имало и други части.
Градските кохорти/Cohortes urbanae/
Намирали се под началството на praefectus urbi - градския префект. Тези кохорти били създадени в началото на 1 в. от император Октавиан Август, едновременно с преторианските и номерацията им започвала от X - .... /за разлика от тези на преторианските - I - IX/. Император Клавдий увеличил броя им. При Веспасиан /69-79 г./ в Рим били оставени 4 кохорти, а останалите - пратени в Картаген и Лугудунум /Лион/, за да пазят императорския монетен двор. Службата в градските кохорти била 20 години.

Вигилите /Vigiles Urbani/
11205998_1001115893264564_39497223222055
Изпълнявали функциите на нощна стража и пожарна. При император Октавиан Август били създадени 7 кохорти вигилии - по една на всеки 2 от 14-те района на Рим. Били под командването на praefectus vigilum, пряко подчинен на градския префект /praefectus urbi/. Не носели оръжие, а кофа и тояга. Срокът на служба бил 7 години.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Животът на Легионера

Армията в поход
Армията по време на марш се наричала agmen. Трябва да се отбележи, че по време на война легионите не били никога в пълен състав. Една или две кохорти винаги оставали в постоянния лагер.
Легионите никога не действали поединично. Обикновената армия никога не надхвърляла 4-5 легиона с обща численост /заедно със спомагателните войски/ - до 30 000 души. Консулската армия, която се считала за териториален стратегически резерв, използван само в крайни случаи, наброявала 6 легиона с численост до 36 000. Големите завоевателни армии като войската на Сула или Лукул в азиатските кампании, армиите на Помпей и Цезар били имперски, съставени от 8 до 12 легиона /съответно от 48 000 до 72 000/. Те се набирали при нужда и се разпускали след края на присъединяването на дадена провинция към империята.
След установяването на едноличната власт легионите били разквартирувани извън Италия в пограничните райони, за да пазят завладените територии. За неголям поход се заделяли 3-4 легиона. При нахлуването на територията на силен противник числото им можело да достигне до 8 или 10.
Походът започвал при изгрев слънце, а дори и по-рано. Йосиф Флавий в книгата си "Юдейската война" описва походния ред /ordo agminis/ на легионите при придвижването на Веспасиан от Птолемаида. Леките помощни отряди и стрелците били изпратени напред за отразяване на непредвидените неприятелски атаки и оглед на подозрителни местности, с цел да се предотвратят възможностите за засада. След тях се придвижвала част от тежковъоръжената пехота. После идвали така наречените castrorum metatores или exploratores, които при приближаване към крайната цел на дневния преход, трябвало да определят мястото за разполагането на лагера. Следвали ги "сапьорите" /antecursores/ с брадви - dolabra, които трябвало да отстранят неравностите по пътя и да го направят леснопроходим. Зад тях яздели конниците, пазещи обоза и щаба на главнокомандващия. Самият той се придвижвал след обоза, заобиколен от личната си охрана. След него карали мулетата, превозващи обсадните машини и друга военна екипировка. После идвал редът на легатите, трибуните и префектите, прикривани от отбрана войска. Следвали ги легионерите, маршируващи в редове по 6 човека във всеки. По краищата на колоните вървели центурионите и optiones, следящи за реда и дисциплината.
В края на бойния строй се придвижвали останалите помощни войски и наемниците.
post-917-0-73586800-1425574219_thumb.gif
Войската се придвижвала с такава скорост, че да не се разтегнат колоните и при необходимост да се прегрупират за битка. Ако врагът бил близо, войската се движела в боен ред. При опастност обозът бил поставян в средата на колоната, 2/3 от войската минавала в авангарда, а 1/3 прикривала колоната.
Нормалният дневен преход /justum iter/ бил приблизително 30 км. и продължавал около 7 часа. Ускореният преход /magna itinera/ бил 35 км., а форсираният /maxima itinera/ достигал до 50 км.

Лагерът
Независимо от времето, умората и отдалечеността от врага, в края на всеки дневен преход легионерите е трябвало да строят укрепен лагер /castra aestiva/. Затова разстоянието между преходите често се обозначавало с броя на лагерите.
Строенето на римския лагер било подчинено на определени правила. За най-подходящи места се считали хълмовете, с източник на прясна вода наблизо. Формирала се специална група, която трябвало да определи точното разположение на лагера. Началникът на групата забивал бял флаг на мястото, където трябвало да бъде разположена палатката на пълководеца /praetorium/ - в центъра на лагера. От тази точка се определяло разположението на останалите части на лагера. Войниците оставяли своя багаж и се залавяли за работа /често работели въоръжени/.
По периметъра на лагера се изравял ров /fossa/ и бил издиган защитен вал /vallum/. Отгоре валът бил подсилен с дървени колове /pila muralia/, дълги 1, 60 и заострени от двете страни.
img010402-04.jpg
След като строителството на укрепленията било завършено, се издигали палатките на пълководеца и трибуните. Всеки офицер имал собствена палатка. По 60 метровия периметър около претория се разполагали палатките на висшите офицери и щаба /principia/. Палатките на легионерите се издигали последни. Пространството между укреплението и първия ред палатки било 30-50м., за да се маневрира свободно и за да не могат неприятелските стрели да ги достигнат. Палатките /tentoria/ имали дървено скеле, върху което се закрепяли ленено платно или кожи. В палатката се побирали 8-10 човека /contubernia/. За лагера отговарял paefectus castrorum.
Лагерът бил във формата на правоъгълник /с размери – 450 – 650 м./. Пресичали го две главни улици, всяка от които завършвала с две главни порти – porta praetoria /гледаща към неприятеля/ и porta decumana, зад която се разполагали палатките на търговците. Другите две врати били porta principalis dextra и porta principalis sinistra /лява и дясна/.
Центърът на лагера – praetorium била както самата палатка на главнокомандващия, така и пространството около нея:
RomanCamp-Small.jpg
До палатката на пълководеца имало помещение /sacellum/ където се съхранявал орелът на легиона. Пред палатката стоял олтарът /ara/ където се правили жертвоприношенията. Вдясно от олтара се намирал quaestorium /с палатката на квестора/. Вляво се намирал трибуналът, насип, от който пълководецът държал реч пред войската и където съдели провинилите се. Зад трибунала се намирал форумът, служещ за войнишки сбирки. Отляво и отдясно на преториума се намирали палатките на трибуните и префектите. Зад преториума се намирали спомагателните войски.

Пред преториума, от двете страни на via praetoria се намирали палатките на легионерите. Кварталът заеман от една центурия бил от 10 палатки /с 8-10 човека вътре/ и палатката на центуриона. Отстрани се намирало и оградено място за мулетата.
img010402-03.jpg
Работата по съоръжаването на лагера отнемала от 3 до 5 часа, след което войниците се подготвяли за нощувка. Лагер, в който войската прекарвала повече от една нощ, се наричал castra stativa. Летният лагер се наричал castra aestiva, а зимният – castra hiberna.

Доставката на припаси, вода, дърва се осъществявало от назначени по жребий поделения. Всички лагерни дейности се извършвали само по сигнал с тръба. Носенето на караулна служба било задължение на всеки войник /без ветераните и офицерите и жреците/. Патрулите били дневни /excubiae/ и нощни /vigiliae/. Всяка от четирите врати била пазена от по 1 кохорта. Денем околностите на лагера били пазени от конници, а нощем от пехотни части. Нощните патрули се сменяли 4 пъти /на всеки 3 часа/. Сигналът за смяна се подавал от буцинатор. Времето се определяло с помощта на водни часовници. Сутринта войниците на групи се явявали с поздрави при центурионите, те от своя страна идвали при префектите и след това всички офицери заедно приветствали пълководеца, който им давал паролата за деня и разпореждания за дейността, която трябва да се извърши.

Напускането на лагера също било последователно – след първия сигнал войниците разглобявали палатките, след втория – обозът се натоварвал на животните. Третият сигнал означавал излизане от лагера – легионерите се построявали в редици и напускали мястото.

Постоянните лагери с по-мощни укрепления, строени по бреговете на Рейн и Дунав постепенно заприличвали на неголeми градчета:
camp.jpg
Вместо палатки в тях се строели дървени бараки или казарми, отначало покрити със слама, а после и с керемиди. В рейнските лагери бараките се строели от камък вече по времето на Нерон. Около постоянните лагери възниквали пазари, занаятчийници, болници, театри училища и др. Така възниквали градовете. Съвременните градове - Кьолн, Страсбург, Майнц, Виена, Белград, и много други, дължат произхода си на разквартируваните по тези места римски легиони.

Военни действия и тактика

Готвейки се за битка, войската излизала от лагера, оставяйки в него багажа и обоза. Преди това пълководецът правил предсказания /auspicia/, след приключването им пред палатката се забивало червен vexillum и се подавал сигнал с тръби. Войската трябвало по възможност да е отпочинала и нахранена. Често главнокомандващия, опитвайки се да повдигне бойния дух на войската произнасял реч /adlocutio/.
Не разчитайки на случайността, римляните се стараели да избират мястото на битката предварително. За предпочитане местността трябвало да е открито пространство с възвишение, на което войската да има изгодна отбранителна позиция. Благоприятно трябвало да бъде и разположението на слънцето и посоката на вятъра. Ако слънцето се разполагало зад римляните – лъчите му заслепявали противника. Вятърът духащ по посока на врага не само отнасял прахта към него, но и увеличавал дължината на полета на стрелите и копията.
Войските, построени в боен ред се наричала acies.
post-917-0-83057100-1425574475_thumb.gif
Центърът се наричал media acies, а фланговете – cornua. Фланговите подразделения се означавали като alae /криле/. Легионите заемали центъра, фланговете им били прикрити от помощните войски, а фланговете на последните се подсигурявали от конницата. Предната линия в построението се наричала frons, линиите след нея – latera; тилът – tergum. Резервът се наричал subsidia. Легионите могли да бъдат групирани в от една до четири линии /acies simplex, acies duplex, … quadriplex/. Тактическите подразделения били вече кохортите, иззели функциите на манипулите от Републиканския Рим. За главни кохорти били определяни I, II, III. От манипулите по старшинство първи били манипулите на триариите /названията се запазило, въпреки че разликите във въоръжението изчезнали/, следвали ги манипулите на принципите и най-нисши в йерархията били манипулите на хастатите. Интервалите между воините във всеки ред трябвало да бъдат 1 м., а между два съседни реда – 2м.

Най-честият боен ред бил шахматният – 10-те кохорти на легиона се построявали на интервали, равни на фронта на една кохорта, най-често в три линии /acies triplex/. Първата и втората линия се състояли от кохортите на опитните бойци и новобранците, разположени близо една до друга, а третата се разполагала по-надалеч и изпълнявала функцията на резерв. Първата линия съдържала 4 кохорти, а втората и третата – по 3:
post-917-0-99583700-1425574554_thumb.jpg

Описани са няколко построения на легиона и неговите подразделения:
Cuneus – клинообразна настъпателна колона, предназначена да пробие неприятелския строй:
post-917-0-15501000-1425574712_thumb.jpg
Orbis – кръгово построение на войската, когато по-многобройният неприятел я обграждал:
post-917-0-64393900-1425574728_thumb.jpg
Съществувало и построение, предназначено за отблъскване на неприятелската конница:
post-917-0-99458900-1425574744_thumb.jpg

Преди битката да започне, пълководецът се обръщал към войниците с въодушевяващ призив, след това се подавал знака за атака с tuba. Той се предавал по подразделенията с по-малките рогове – cornu. Атаката стартирали лековъоръжените войски. След това се включвали и легионерите. Придвижването към врага започвало с ускорена крачка, преминаваща в бягане. Достигайки дистанцията на полета на пилумите /15-20 крачки/ легионерите ги хвърляли, а след това с извадени мечове атакували дезорганизирания неприятел като го поразявали с гладиусите си под прикритието на големите щитове:
post-917-0-60489500-1425574844_thumb.jpg

Конниците се сражавали в плътен боен ред. Често слизали от конете. Разпространен похват бил те да се разполагат между редовете на пехотата и в подходящия момент да атакуват през интервалите между кохортите. Кавалерийският отряд /turma/ се групирал в две линии /по 16 конника във всяка/ - общо 30 конника, декурион и младши офицер.
Кавалеристите се стараели да пазят помежду си дистанция от един метър, което било трудно поради естествената склонност на конете да се отдалечават едни от други при галоп. Колкото по-обучени били конниците, толкова по-плътен оставал строят им. Те атакували, мятали копията си и отстъпвали. След прегрупиране действието се повтаряло. Съществувал и друг начин на атака – например кръговата атака. Кавалеристите яздели около вражеския строй и хвърляли копията си, когато се изравнявали със него. Кавалеристите наемници ползвали своя тип оръжие – в римската армия служели конни стрелци и катафракти. Последните били предназначени за директна атака.
По време на сражението тактическите маневри вътре в армията били затруднени и бързото предаване на заповеди било на практика невъзможно. Затова задачата на пълководеца била правилно да определи действията на армията преди биткат да е започнала. Той трябвало да открие слабите места в линията на противника и да съсредоточи удара имено в този участък. Били познати няколко вида построения според това срещу кой участък от неприятелската линия да бъде насочен ударът:
Главните сили били съсредочени в десния фланг, откъдето бил нанасян основният удар, целящ да пробие фронта на противника:
post-917-0-05900100-1425574878_thumb.gif
Алтернативен бил и масираният удар по десния фланг на противника /използван по-рядко, тъй като обикновено римляните предпочитали първия вариант/:
post-917-0-64161000-1425574918_thumb.gif
Ако генералът бил достатъчно сигурен в дисциплината и обучеността на войските си, можел да заповяда равномерно настъпление срещу противника:
post-917-0-35577500-1425574961_thumb.gif
Когато римляните имали по-малобройна или по-слаба войска за прикритие на фланговете използвали естествени прегради /река, гора/, а цялата налична конница и лека пехота съсредоточавали на другия фланг:
post-917-0-91491000-1425574979_thumb.gif
След като строят на врага бивал пробит или той се впускал в бягство, кавалеристите ставали главните действащи лица. При преследването те се разделяли на две големи групи. Едната продължавала да гони и избива бягащите, а другата оставала като резерв, за да предотврати възможна контраатака.
Относно пехотата - да се насърчават войниците вече нямало нужда. Чувствайки плячката те самите тичали напред. Сега задачата на главнокомандващия била умело да ги сдържа, за да не нарушават линията на настъпващата армия. Причината била проста – отстъпващите не трябвало да се окажат обградени. Обграденият и отчаян неприятел би оказал упорита съпротива, което би нарушило бойния ред на легионите и би направило управлението на битката невъзможно, създавайки хаос.

След битката - мeдицинската служба в римската армия
По времето на Траян /98-117 г./ в римската армия се формира редовна медицинска служба. Преди това воините сами си помагали един на друг, но сега се появили добре обучени и екипирани специалисти. Служителите в младшия медицински персонал се наричали капсарии /от латинското capsa/, понеже носели характерната кръгла кутия с превързочни материали. Тяхната задача била да окажат първа помощ на мястото на битката. Нелекият труд на капсариите бил увековечен на колоната на Траян:
Trajans-column.jpg
Евакуацията на ранените протичала сдлед приключването на военната операция. В най-близкия град или селище /близо до лагера/ се строяла полева хирургическа сграда, наречена валетудинарий /valetudinarium/, където се помещавали медиците, икономите, инстументариите и обслужващ робски персонал /изпълняващ функциите на съвременните сестри/. Икономите били аналогът на съвременната болнична администрация, а инструментариите /или снабдителите/ отговаряли за хирургическите инструменти, лекарствата, превързочния материал и друго медицинското оборудване.
rom_arts_fig046.jpg
Към края на 1 век във всички подразделения на римската армия имало професионални военни лекари – medici. Първият фиксиран в изворите военен лекар бил Диоскорид – военен хирург по времето на Нерон.
Началникът на медиците в легиона се наричал medicus legionis. Негови подчинени били medici cohortis, които във всяка кохорта били по четирима. Хирурзите, работещи в болниците /валетудинариите/ се наричали medici vulnerarii /от vulnerare – наранявам/. Във флотата също имало медици – по един на кораб.
Освен това всеки римски воин носел със себе си превързочен материал, за оказване на първа помощ.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Военна дисциплина, наказания и награди
Нито една друга антична армия нямала такава строга дисциплина. Основният й императив бил безусловното изпълнение на заповедите. Поддържането на строг ред било възможно благодарение на заетостта на войниците дори и в мирно време. Те строяли пътища, акведукти, градове, допринасяйки за романизацията на провинциите повече от която и да е било административна институция.
Военните закони наказвали със смърт не само за дезертьорство и изоставяне на строя по време на бой, но и за напускането на поста, загуба на оръжието, кражба и лъжесвидетелстване. Ако провинението било извършено от цялата манипула или легиона, можело да се прибегне и до най-тежкото и позорно наказание - децимацията. По жребий бивал екзекутиран всеки десети войник.
По-незначитените провинения санкционирали с понижение в званието, намаляване на заплатата, тежък физически труд, телесни наказания.
Поощренията също били разнообразни - похвала, повишаване в чина, увеличаване на възнаграждението и дела при раздялата на трофеите, освобождаване от лагерна служба. Заслужилият войник бил награждаван и със златни или сребърни гривни /armillae/. Съществували и специфични награди за различните родове войски - верижки /torques/ за конниците и златни или сребърни фалери с изображение на боговете или императора /за пехотинците/ носени върху бронята:
mcaelio03.jpg
Трибуните и центурионите били награждавани с копие без острие /hasta pura/ и личен вексилум.
dona_supra_nummi04.jpg
Висшата награда за проявената доблест бил венецът /corona/.
1276180063_korona.jpg
Corona obsidionalis - направена от трева и дарявана на генерала, който се е притекъл на помощ на обсадения гарнизон и е разкъсал вражеската обсада.
Corona civica - направена най-често от дъбови листа - давала се за спасяване на гражданин /войник/.
Corona navalis - златна корона, давана на първия стъпил на вражески кораб.
Corona muralis - златна корона, давана на първия легионер, качил се на неприятелската стена.
Corona vallaris или castrensis - златна корона, давана на първия, стъпил на неприятелския вал.
Най-почетният бил лавровият венец - знакът на триумфатора - corona triumphalis:

0000172A.gif
Наградите се раздавали на войниците пред цялата войска.
В чест на пълководеца извоювал победа срещу по-маловажен противник /роби, пирати, бунтовни племена/, без особена опасност за държавата или армията, на победителя могла да бъде присъдена овация, понякога съпровождана с благодарствен молебен в храмовете /supplicatio/.
Но висшата награда за всеки военачалник се явявал триумфът - тържественото шествие в Рим. Триумфът се присъждал, когато била спечелена категорична кръвопролитна победа, в следствие на която врагът бил напълно унищожен или подчинен и били завоювани нови територии. Правото да бъде триумфатор имал само носителят на върховна военна власт /imperium/. Затова през 1-2 в. триумфите били празнувани от императорите, които били и върховни главнокомандващи, а победоносните им пълководци получавали триумфални отличия.
По традиция до деня на триумфа пълководецът оставал извън градските стени. В уречения ден той, съпроводен от тържествено шествие навлизал през триумфалната порта по посока на Капитолия:
rome-triumph-map.jpg
Улиците били украсявани с венци, а храмовете - отворени. Зрителите приветствали победителя с викове, а войниците пеели песни. Шествието било оглавявано от висшите магистрати и сенаторите, следвали музикантите, след тях карали трофеите, плячката и картини на покорените градове и народи. След това минавали жреците, водещи бели бикове за жертвоприношението и по-знатните военопленници. Триумфаторът, съпровождан от ликтори, музиканти и певци, стоял в златна колесница, теглена от четири бели коня. Облечен бил в пурпурна туника /tunica palmata/ и пурпурна, украсена със златни звезди тога /toga picta/. В ръцете си държал скиптър от слонова кост, със златен орел на върха и лаврово клонче. Отзад в колесницата стоял роб, който придържайки лавровия венец над главата на победителя му нашепвал - "Memento mori" /Помни че си смъртен/.
Шествието завършвали войниците с лаврови отличия и всички наградни знаци по тях, които викали "Io triumphe" или пеели песни, понякога и с доста нецензурно съдържание по адрес на победителя. Например на галския триумф на Цезар войниците подвиквали - "Римляни, крийте жените си - водим у дома плешивия развратник".
10365347_639645549464599_670479769987978

Достигайки храма на Юпитер пълководецът поставял трофеите при статуята на бога, произнасял благодарствена молитва, извършвал жертвоприношение и раздавал награди на войниците. Следвало пиршество.
През периода на Републиката пленените военачалници или царе често били екзекутирани, но императорският Рим изоставил тази традиция и им дарявал помилване.
В чест на победоносния пълководец били издигани паметници /tropaea/, първоначално от претопеното вражеско оръжие, а после от мрамор или мед. Строени били колони и триумфални арки:
Triumphal-Arch.jpg

Заплата и хранителен режим
За службата си в армията легионерът редовно получавал заплата /stipendium/.
За първи път заплатата била установена от Цезар /226 денария/, тъй като допреди него нямало определена фиксирана сума на възнагражденията. След 150 години Домициан отново я увеличил. А след още сто години заплатата пак била повишена.
Центурионите получавали два пъти повече от легионерите, като заплатите били изплащани на всеки 4 месеца.
Пехотинците от помощните войски получавали три пъти по-малко от легионера, а кавалеристът - 2 пъти по-малко. Големи възнаграждения и подаръци /donatives/ се давали на войниците след победи или при възкачването на престола на нов император /затова през трети век честата смяна на властта станала доходен бизнес/. Това правело службата в легиона доста привлекателна.
Войниците трябвало сами да си плащат за прехраната, облеклото, оръжието /с намаления естествено/. Освен това трябвало да заделят пари и за "новогодишния обяд" на трибуните и центурионите, а също и за "погребалния фонд". Част от парите неизбежно отивала за рушвети. Нито един император не могъл да премахне "традицията" да се плаща на центуриона за предоставяне на отпуска. Отдавайки "на кесаревото на кесаря" на бойното поле, центурионът си взимал "центурионовото" в лагера.
Половината от всяко възнаграждение се съхранявало до деня на отставката на войника. За съхранението му отговаряли знаменосците.
За храна войниците получавали месечно зърно и сол. Зърното се смилало с ръчни мелници и от тестото се изпичал хляб. Само служещите във флотата получавали хляба опечен /на кораба паленето на огън било опасна работа/.
Месото играело второстепенна работа. Зеленчуците, плодовете и другите храни се давали само при недостиг на зърно. Провинциите били длъжни да предоставят храни и пари за издържане на гарнизоните. При поход провинциите предварително се запасявали провизиите.
Главният интендант на войската бил квесторът /quaestor/, отговарящ за стопанството и касата на войската. Той командвал ковчежниците и писарите.

Култове
Религията и култовете оказвали силно влияние върху живота на древните, особено върху военните. Като всеки римски гражданин и те почитали Юпитер, Юнона и Минерва.
Обект на поклонение били и орлите на легионите. Оттук водят началото си и почестите, оказвани на знамената във всички армии по света. Напълно естествен за войниците бил и култът към императора, който бил не само върховен главнокомандващ, но и върховен жрец /Pontifex Maximus/. Рожденият ден и победите на императора се почитали винаги. От 14 г. била създадена жреческа колегия за почитане на обожествения Август. Жреческите колегии се деляли на различни "подразделения". Понтифиците отговаряли за жертвоприношенията и следяли за правилността на изпълняваните ритуали. Авгурите, харуспиците и сибилините тълкували предзнаменованията. Освен традиционните жречески съсловия възниквали и други. Римляните се отличавали с търпимост по отношение на другите религии и в Римския пантеон прониквали доста божества /особено от Мала Азия и Египет/. Някои от иноземните култове се разпространили по цялата империя /култът към Кибела, Изида, Митра/.
Освен традиционните богове всеки войник си имал бог-покровител. Изборът бил практически безкраен /от общоприетите до местните божества/.
Най-голямо разпространение получил култът към сирийския бог Митра /аналог на Юпитер Долихен/, символът на който бил Слънцето. Култът към Sol Invictus /непобедимото Слънце/ бил изповядван и от императорите, които се отъждествявали с него:
0192177478.Roman-sculpture.1.jpg
Голяма роля играели и различните суеверия, страхът от магия, уроки и поражение били в ежедневието на войниците. За предотвратяването им последните носели амулети.
За благодарност към боговете били издигани паметници на мястото на битката, извършвали се жертвоприношения, част от плячката се посвещавала на храмовете.
Птиците се считали за вестители на боговете, затова по поведението им често се правели предсказания /този ритуал бил взаимстван от етруските/. С това се занимавали авгурите:
augur.jpg
Те наблюдавали за височината на полета и по него определяли дали поличбите са благоприятни. Също така се грижели и за свещените кокошки. Това бил интересен обичай: преди битка се пускали кокошки да кълват просо; ако кокошките кълвяли настървено - победата била сигурна; ако пък отказвали да ядат - нещата отивали на зле. Колегията на харуспиците пък гадаела по вътрешностите на жертвеното животно. Особено бил важен черният дроб. Ако последният бил засегнат от някаква болест - поличбите били лоши. В зависимост от това в коя област на черния дроб се наблюдавала аномалия, се правело съответното предсказание.
Haruspex.png

Срокът на служба
Veterani били войниците, които след изтичането на срока на службата оставали във своя легион. Първоначално легионерът служил 16 години. След това за четири години минавал в разред ветеран. До окочателното уволняване ветераните влизали в състава на самостоятелни отряди със собствени знамена /оттам и наименованията - vexillarii, vexilla veteranorum/. При необходимост те били длъжни да участват във военни действия. Стремейки се да съкрати разходите за уволняване на войниците, Август увеличил срока на служба до 20 години плюс 5 години като ветеран. За войниците от помощните войски срокът на служба достигал до 30 години.
След завършването на службата си, ветеранът излизал в пълна оставка /missio honesta/. Отслужилите войници /emeritus/ бил заселвани в колонии.
Ветераните се ползвали с редица привилегии. Те били освободени от някои данъци, имали редица облаги при започването на търговска дейност например. Помощните войници получавали и римско гражданство.
Официално нито легионерите, нито оксилариите не могли да се женят легално. Постъпването в легиона се считало за форма на развод. Фактически обаче войниците сключвали бракове, от юридическа точка незаконни, но властите се съобразявали с това. Така че войникът можел спокойно да остави на жена си имуществото, дори и само със устно заявление. Статусът на децата бил обаче проблемен. Ако легионерът се женел за неримлянка, децата му също не получавали римско гражданство. Синовете на легионера ставали римски граждани само ако постъпели на служба в легиона. През 197 г. император Септимий Север легализирал браковете на войниците.
При оставката си войникът получавал документ /diploma/ - две съединени бронзови плочки с имената на командира, подразделението и свидетелите на прощалната церемония:
post-917-0-25567900-1425574158_thumb.jpg
Ветеранът получавал и солидно възнаграждение /praemia militiae/. През първи век паричните суми били заменени от раздаване на земя, като войниците избирали в коя провинция да се заселят.
Много често войниците, служили в един легион, се заселвали в една колония /обикновено на територията на която служили/. Това било оптимално решение за властите, защото при нужда жителите на колониите могли да подсилят местните войски.

Разположението на войските
Общата численост на армията била недостатъчна за отбраната на обширните граници на империята. Затова от първостепенна важност било разпределението на силите. Още при Юлий Цезар /46-44г. ВС/ легионите били изведени от Италия и разположени на "горещите точки" - където съществувала опасност от вражеско нахлуване. На най-застрашените от нашествие територии Рим разполагал конни отряди от наемници и оксиларии. Легионите съставлявали стратегическия резерв и се намесвали само в краен случай. Разположението на легионите при имп. Тиберий:
romanial.gif
През 1 в. основното внимание на императорите било приковано към Рейн, където били съсредоточени около 100 000 войници в това число и 8 легиона.

През последвалите 2 века проблемните региони променяли локализацията си. При император Траян /98 - 117г./ стратегическото значение на тази граница постепенно отслабнало и там се намирали едва 45 000 войници. Центърът на тежестта се преместил по поречието на Дунав, във връзка с водените там Дакийски войни:
romania3.gif
През 107 година там се намирали приблизително 111 000 войници. Пет легиона се намирали в Мизия, три - в Дакия, 4 - в Панония. Срещу партите в Сирия били съсредоточени 3 легиона /+ още два формирани при управлението на Флавиите/. След завладяването на Арабия /106г./ един легион бил изпратен и в тази провинция.
В провинции като Испания, Северна Африка и Египет, сравнително отдавна присъединени към империята легионите били с непълен състав. От "второстепенните" региони изключение правела Британия. Там били разположени три от петте легиона, участвали в завладяването на острова. Британците били покорени сравнително скоро и там от време на време избухвали въстания. В Галия /откакто тя получила статут на провинция през 16г. ВС/ при необходимост пращали испански или германски легиони.

Формиране и разформиране на легиони
След победата си над Марк Антоний, Август съкратил драстично броя на легионите от 60 на 18. Но кампанията му по разширяването на империята до естествените речни граници /Рейн и Дунав/ наложила увеличаването на числото на легионите до 28. През 9 г. три римски легиона /LEG XVII, LEG XVIII и LEG XIX/ били унищожени в Тевтобургската гора и така броя им към края на управлението на Август достигнал 25. При Калигула били създадени два легиона - LEG XV PRIMIGENIA и LEG XXII PRIMIGENIA /посредством разделянето на две на съществуващи легиони/. Броят на регулярните части станал 27. В края на управлението си Нерон набрал още два легиона /LEG I ITALICA и LEG I ADIUTRIX/, формирани от моряци, а Галба създал Legio VII Gemina. Така количеството на легионите достигнало 30. След гражданските войни през 69г. и бунта на батавите Веспасиан разформирал четири германски легиона / Legio IIII Macedonica, Legio I Germanica, Legio XV Primigenia и Legio XVI Gallica/ и на тяхно място създал три /Legio IIII Flavia Felix, Legio XVI Flavia Firma и Legio II Aduitrix/. По времето на Домициан през 82 г. бил създаден Legio I Minervia, формиран в Кападокия. В резултат на дакийските войни, които водил императорът, през 86 г. Legio V Alaudae бил унищожен, а през 92 г. съдбата му последвал и Legio XXI Rapax. За продължението на дакийската си кампания, Траян формирал Legio II Traiana Fortis и Legio XXX Ulpia Victrix. Броят на легионите отново достигнал 30. При въстанието на Бар Кохба през 132 г. били унищожени Legio XXII Deiotariana и Legio IX Hispana. Марк Аврелий през 165 г. набрал два Италийски легиона /Legio III Concors Italica и Legio II Italica Pia/, за да се справи с квадите и маркоманите /така легионите отново станали 30/. През 197 г. Септимий Север формирал три Партски легиона /Legio I Parthica, Legio II Parthica и Legio III Parthica/ при завладяването на Месопотамия. Общото количество легиони в Империята достигнало 33 и се запазило до началото на управлението на император Диоклециан.
Дислокация на римските легиони през 2 - началото на 3 век:
mlegionmap2.jpg
(1) VI Valeria Victrix: Eburacum, Britannia
(2) XX Valeria Victrix: Deva, Britannia
(3) II Augusta: Isca, Britannia
(4) XXX Ulpia: Castra Vetera, Germania inferior
(5) I Minerva: Bonna, Germania inferior
(6) XXII Primigenia: Mogontiacum, Germania Superior
(7) VIII Augusta: Argentoratum, Germania Superior
(8) III Italica: Regina Castra, Raetia
(9) II Italica: Lauriacum, Noricum
(10) X Gemina: Vindobona, Pannonia Superior
(11) XIV Gemina: Carnuntum, Pannonia Superior
(12) I and II Adiutrix: Brigetio and Aquincum, Pannonia inferior
(13) IV Flavia and VII Cladia: Viminacium, Moesia Superior
(14) V Macedonica: Potaissa, Dacia
(15) XIII Gemina: Apulum, Dacia
(16) I Italica: Oescus Moesia inferior
(17) XI Claudia: Durostorum, Moesia inferior
(18) XV Apollinaris: Satala, Cappadocia
(19) XII Fulmiata: Metilene, Cappadocia
(20) I Parthica: Singara, Mesopotamia
(21) II Parthica: Mesopotamia
(22) III Parthica: Rhesaena, Mesopotamia
(23) IV Scythica: Zeugma, Syria Propper
(24) XVI Flavia Firma: Syria Propper
(25) III Gallica: Phoenicia
(26) X Fretensis: Jerusalem, Palestina
(27) VI Ferrata: Raphanea, Palestina
(28) III Cyrenaica: Petra, Arabia
(29) II Traiana: Alexandria, Egypt
(30) III Augusta: Lambaesis, Africa
(31) VII Gemina: Leon, Hispania

Пълен списък на римски легиони от ранноимперския период до 3-ти век, годината на създаването им, техния символ, и базирането им
LEG I ADIUTRIX формиран от моряци по времето на Нерон през 68 AD. Символи: Козирог, Пегас. (Brigetio, Pannonia Inferior)
LEG I GERMANICA формиран през 48 BC от Цезар (Испания, по-късно Cologne, Germania Inferior). Символ: Бик. Разформиран от Веспасиан след бунта на батавите през 69 AD, като негови части влизат в състава на Legio VII Gemina.
LEG I MINERVIA формиран от Домициан през 83 AD за войната с даките. Посветен на Минерва. Символи: Минерва, овен. (Bonna, Germania Inferior)
LEG I ITALICA формиран от Нерон през 66/67 AD, Символи: Глиган, бик. (Novae, Moesia Inferior)
LEG I PARTHICA формиран през 197 AD от Септимий Север за война с партите. Символ: Кентавър. (Singara, Moesopotamia)
LEG II ADIUTRIX формиран от Веспасиан през 70 AD от моряци. Символи: Глиган, Пегас. (Aquincum, Pannonia Inferior)
LEG II AUGUSTA формиран от Август 43 BC(?). Символ Козирог, Пегас. (Isca, Britannia)
LEG II ITALICA PIA формиран от Марк Аврелий през 165 AD. Символи: Капитолийската вълчица, козирог. (Lauriacum)
LEG II Parthica формиран от Септимий Север през 197 AD. Символ: Кентавър. (Alba до Рим) Участвал в походите срещу партите при Север, Каракалла и Юлиан.
LEG II TRAIANA FORTIS формиран през 105 AD от Марк Улпий Траян за войната с даките. Символ: Херкулес. След края на войната прехвърлен в (Alexandria, Aegyptus)
LEG III AUGUSTA формиран през 43 BC от Август. Символ: Пегас. (Lambaesis, Africa)
LEG III CYRENAICA формиран през 36 BC от Марк Антоний. (Nicopolis, Aegyptus; след 106 AD Bostra, Arabia Felix)
LEG III CONCORS ITALICA формиран от Марк Аврелий през 165 AD за войната му с квадите и маркоманите. Символ: Щъркел. (Castra Regina, Raetia)
LEG III GALLICA формиран от Цезар през 49 BC Символи: Бик, телец. (Raphanea, Syria)
LEG III PARTHICA формиран от Септимий Север през 197 AD. Символ: Бик. (Rhesaena, Mesopotamia)
LEG IV MACEDONICA формиран от Брут през 48 BC. Символи: Бик, Козирог. Първоначално разположен в Mogontiacum, Germania superior. Реоформен от Веспасиан след въстанието на батавите през 70 AD в LEG IIII FLAVIA FELIX. Символ: Лъв. Пренасочен в Singidunum, Moesia Superior.
LEG IV Scythica формиран от Марк Антоний през 42 BC за война срещу партите. Символ: Козирог. (След 30 BC - в Moesia, след 62 AD - Zeugma, Syria)
LEG V ALAUDAE формиран от Цезар през 52 BC. Символ: Жерав, слон. (Vetera, Germania Inferior). Според едни източници след бунта на батавите през 70 г. е бил разформиран от Веспасиан, а според други - бил унищожен през 86 г. в Дакия.
LEG V MACEDONICA формиран през 43 BC вероятно от Август. Символ: Бик. (Oescus, Moesia, след това Potaissa, Dacia, aслед 274 г. отново в Oescus)
LEG VI FERRATA формиран от Цезар през 52 BC. Символи: Бик, Капитолийска вълчица. Сведения за него имаме до управлението на император Филип Арабина /средата на 3 век/. (Raphanea, Syria)
LEG VI VALERIA VICTRIX формиран от Август през 40/41 BC. Символ: Бик. (Испания, а след 119 AD - Eburacum, Britannia). Другото му име е Hispaniensis.
LEG VII CLAUDIA формиран от Цезар през 58 BC. Първоначално носел името Paterna или Macedonica. Символ: Бик. (Viminacium, Moesia Superior). Пълно название Claudia Pia Fidelis.
LEG VII GEMINA Felix формиран от Галба през 68 AD. След 70 г. в състава му влизат части от разформирания LEG I GERMANICA. (Leon, Hispania)
LEG VIII AUGUSTA формиран от Цезар през 59 BC. Символ: Бик. (Argentorate, Germania Superior). Нарича се още Gallica.
LEG IX HISPANA формиран от Цезар през 58 BC. Символ: Бик.(Pannonia, след 43 AD Eburacum, Britain, след 120 AD заминава на изток). Вероятно унищожен в по време на въстанието на Бар Кохба /135 AD./ или по време на управлението на Марк Аврелий /160 AD./
LEG X GEMINA формиран от Цезар през 59 BC под името Legio X Equestris. Получил наименованието си по времето на Август от сливането на два легиона /след битката при Акциум/. Символ: Бик.(Nijmegen, по-късно Vindobona, Pannonia Superior)
LEG X FRETENSIS формиран от Август през 40/41 BC. Символи: Бик, глиган, галера. (Syria, Jerusalem, Judea)
LEG XI CLAUDIA формиран от Цезар през 58 BC. Символ: Нептун. Преименуван от Клавдий заради лоялността си към него като Claudia Pia Fidelis. (Durostоrum, Moesia Inferior)
LEG XII FULMINATA формиран от Цезар през 58 BC. Символ: Мълния. През 66 г. бил разгромен в Юдея и дори загубил орела си, но не бил разформиран.(Raphanea, Syria; след 71 AD Melitene, Cappadocia)
LEG XIII GEMINA формиран от Цезар през 57 BC. След Акциум реоформен от Август посредством сливането на два легиона. Символ: Лъв. (от 45 AD - Poetovio Pannonia, след 89 AD - Apulum, Dacia, след 275 AD - Ratiaria, Dacia Ripensis).
LEG XIIII GEMINA MARTIA VICTRIX формиран от Август през 41 BC. Образуван от сливането на два легиона. Символ: Козирог. (Mogontiacum, Germania Superior; oт 43 AD в Britannia; от 92 AD - Carnuntum, Pannonia Superior)
LEG XV APOLLINARIS формиран от Цезар през 53 BC. Символ: Аполон. (Carnuntum, Pannonia, по-късно в Satala, Cappadocia)
LEG XV PRIMIGENIA формиран през 39 AD от Калигула. Символ: Фортуна (Vetera, Germania) Разформиран от Веспасиан след бунта на батавите през 70 AD.
LEG XVI GALLICA формиран през 41/40 BC от Август и реформиран от Веспасиан в LEG XVI FLAVIA FIRMA през 70 AD след потушаването на бунта на батавите. Символ: Лъв. (Mogontiacum, Germania inferior; след 70 AD Samosata, Commagene)
LEG XVII формиран през 40/41 BC. Унищожен през 9AD в Германия.
LEG XVIII формиран през 40/41 BC. Унищожен през 9AD в Германия.
LEG XIX формиран през 40/41 BC. Унищожен през 9AD в Германия.
LEG XX Valeria Victrix формиран от Август през 31 BC. Символ: Глиган. (Ara Ubiorum = Cologne Germania, след 43 AD Deva, Britannia)
LEG XXI Rapax формиран от Август през 31 BC. Символ: Козирог. (Castra Vetera, по-късно Vindonissa, Germania Superior). Прехвърлен на Дунав за войната с даките и сарматите, този легион бил унищожен от последните по времето на Домициан през 92 г.
LEG XXII Deiotariana формиран през 25 BC от Дейотар в Галатия. Първоначално бил в помощните войски, но след унищожението на 17, 18 и 19 легион му бил даден статут на легион под номер 22. (Nicopolis, Aegyptus) Унищожен по време на въстанието на Бар Кохба през 132 AD.
LEG XXII PRIMIGENIA формиран oт Kалигула през 39 AD. Символ Козирог. (Nijmegen, по-късно Mogontiacum, Germania Superior)
LEG XXX ULPIA VICTRIX формиран от Траян през 105 AD за войната с даките. Символи: Юпитер, Нептун, козирог. (първоначално в Pannonia, по-късно Vetera, Germania Inferior).

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Римлянин,

страхотен труд и много добре развита тема! Поздравления от мен!

"Репутацията" ми според изискванията на новата концепция на форума не ми позволява повече плюстчета за всичките ти постинги.

Ще интересно да проследиш нещата в развитие от царския период до времето на Константин Велики (ако си спомняш за нашия разговор относно легионерските щитове)!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Предвидил съм да пиша и за късноримския легион от 4-5 век, но по-нататък.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

περι λεγεωνα

Аеций, и тук си повече от великолепен! Ще ми свършат плюсовете - респект! Просто не можеш да бъдеш оценен истински. Защо чак сега се реши? Трябва да съберем твоите "студии" на едно място - нека КГБ-то се погрижи и ангажира администраторите за списанието. Това наистина е похвално! Брава!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

ами аз тези теми отдавна ги бях писал, ама все изскача нещо ново и допълвах лека полека из другите сайтове. Та накрая реших и тук да ги постна, белким намеря съмишленици в увлечението.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Мога да ти препоръчам допълнителни нещица за другите периоди, за които смяташ да пишеш. Оказва се, че събират прах в електронната ми библиотека. Наш Галахад изключително много подценява "Оспрейките", без да подозира, че всъщност се списват от военни историци и изследователи, а не от сульо и пульо. Вземи например Саймън Макдауъл или Майкъл Симкинс. Можем да прибавим Алекс Махлаюк и Алекс Колобов. Литература има всякаква, и ти го знаеш много добре.

Въобще, стига да има време човек да чете и да се ограмотява.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

и аз съм насъбрал толкова материали, които не знам кога ще успея да прочета. Само време да има.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Статията е чук! :thumbup: А е безмислено и да уточнявам, че от всичкото Рим най-ми е кеф да чета за легионите :)

Приблизително 29, 4 кг

Освен тежестта на допълнителен багаж (sacrina), който носил всеки войник била около 18, 4 кг.

Егати историята, а ние средновековните рицари ги жалиме :paladin: дето макар и с вече доста по-дебела, плътна и масивна (стоманена) броня и мечове/копия по спомени достигаха до максимум 40 кг. общо, от всичко това единствено щитовете май са по-леки в сравнение с римските скутуми. Да не говорим и че по време на поход нищо от това не са го носели те, дондуркали са се гордо изпъчени на коня си като за снимка.. тва де фреска или в най-лошия случай миниатюра в хроника, а всичко друго вкл. и разглобената броня са я мъкнели отзад техните оръженосци и пажове, останалото - в колите на обоза.

Докато римския легионер - всичко на гръб. И отделно му се е налагало доста повече да използва брадвата, кирката и лопатата отколкото меча по време на поход особено в по-крайните провинции или отвъд където всичко е лес и диви племена, докато през късното средновековие крепости и замъци на всякъде, така че рицарите са се придвижвали по-скоро от маса на маса :)

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

по принцип центурията се подразделя на 8-мици /контубернии/. По толкова са спали в една палатка. Съответно старшият по палатка се е наричал декан.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребители

Романе, ти си знаеш, че материалът е чудесен :)

Чак ми се прищя и аз да си направя малко по-желязна екипировка за ларпове, въстановки и седенки, но може би няма да е точно римска :) Всетъки, ако проимам броня, да знаеш, че ти ще си бил вдъхновителят.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

брат, един ромънеск си е направил варварска имитация на римска лорика /от кожа/.

По мотиви от Траяновата колона в Рим, където е показано пленено дакийско въоръжение:

535820_369250596516194_1627267784_n.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Поздравления, Римлянин!

Много голям и изчерпателнен материал си подготвил.

Едва от твоите писания започна да ми става интерeсна най-старата република.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Salve Aetius !

Страхотна тема, която едва сега открих, благодарение на поста на Глишев. :)
Преди време бях се амбицирал да пиша нещо за шлемовете маски и покрай тях събрах материали за различни типове
шлемове. Някои от сайтовете със снимки вече не съществуват и съжалявам, че не съм ги записал. Ето и няколко
снимки на автентични римски шлемове (извинявам се, че не са систематизирани, а някои малко извън разглеждания период):

029650648.jpg?r=0

029650667.jpg?r=0

029650669.jpg?r=0

029650671.jpg?r=0

029650673.jpg?r=0

029650670.jpg?r=0

029650685.jpg?r=0

029650665.jpg?r=0

029650656.jpg?r=0

029650652.jpg?r=0

029650651.jpg?r=0

029650650.jpg?r=0

029650647.jpg?r=0

029650552.jpg?r=0

029650643.jpg?r=0

029650662.jpg?r=0

029650660.jpg?r=0

029650547.jpg?r=0

029650548.jpg?r=0

Редактирано от Drake
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

περι λεγεωνα

Аеций, и тук си повече от великолепен! Ще ми свършат плюсовете - респект! Просто не можеш да бъдеш оценен истински. Защо чак сега се реши? Трябва да съберем твоите "студии" на едно място - нека КГБ-то се погрижи и ангажира администраторите за списанието. Това наистина е похвално! Брава!

Не може да не уважим таквоз партийно поръчение!!!!!

Drake, лелеййй!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Салве, Дрейк, ще се пробвам да ги определя шлемовете, макар че легионерските не се поддават на някаква стройна Робинсовона класификация и са означени с определението Weisenau.

Монтефортино /4 в. пр. н. е. - първата четвърт на 1 в. сл. н. е./. Универсален шлем, взаимстван от галите.

029650648.jpg?r=0

Параден кавалерийски шлем, намерен в Германия - средата на 3 век.

029650667.jpg?r=0

Weisenau/Guttmann тип легионерски шлем /края на 1 в. пр. н. е. - началото на 1 в. от н. е./:

029650669.jpg?r=0

Weisenau тип /средата на 1 век/.

029650671.jpg?r=0

Оше един много интересен /и рядък/ тип легионерски шлем от Холандия, пак под общото име Weisenau /началото на 1 век/.

029650673.jpg?r=0

Кавалерийски шлем от Флавиевия период.

029650670.jpg?r=0

Декурионски шлем, приблизително от средата на 3 век.

029650685.jpg?r=0

Най-късната разновидност на имперско-италийския тип H шлем /3 век/.

029650665.jpg?r=0

Декурионски шлем от 3 век.

029650656.jpg?r=0

Шлем тип Niederbiber /поръчал съм си такъв/. Кавалерийски, но масово носен от войниците. У нас край Абритус са открити такива находки.

029650652.jpg?r=0

Подобен на горния.

029650651.jpg?r=0

Пак подобен.

029650552.jpg?r=0

Този пак е кавалерийски, мисля от края на 1 век:

029650650.jpg?r=0

Част от кавалерийски параден шлем /3 в./.

029650643.jpg?r=0

Кавалерийски маски /използвани в демонстрационни боеве, известни като hyppika gymnasia.

029650662.jpg?r=0

029650660.jpg?r=0

029650547.jpg?r=0

029650548.jpg?r=0

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

:clap:

Преди време преглеждайки един друг форум (англоезичен) попаднах на тема за оцветени шлемове. Споменаваха се нормански, немски шлемове от Средновековието и македонски шлемове от Античноста, за моя изненада имаше твърдение за наличие на оцветени с бои римски шлемове, като се цитираха изображения от "катакомбите на Виа Мария"(без да има снимки), та ми е интересно какво е твоето мнение по този въпрос.

Редактирано от Drake
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

:clap:

Преди време преглеждайки един друг форум (англоезичен) попаднах на тема за оцветени шлемове. Споменаваха се нормански, немски шлемове от Средновековието и македонски шлемове от Античноста, за моя изненада имаше твърдение за наличие на оцветени с бои римски шлемове, като се цитираха изображения от "катакомбите на Виа Мария"(без да има снимки), та ми е интересно какво е твоето мнение по този въпрос.

Това наистина е интересно твърдение, но не можем да го приемем за вярно само въз основа на това, че шлемове по фрески са били оцветени. Естествено, че в живописта шлемовете ще са оцветени. Засега обаче следи от бои не са открити, а и няма как да бъдат. Боята ще се излющи веднага по време на поход.

По-заможните офицери разбира се са покривали шлемовете си със златни или сребърни орнаменти или скъпоценни камъни.Например този късноримски шлем от 4 век:

Slem_1.JPG

Но за обикновените войници това е бил безсмислен лукс.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...