Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

On 22.07.2020 г. at 22:28, Б. Киров said:

Единственият награден с повишение в пост е мюдюрина на Ловеч. Единствените предадени членове на комитета в Ловеч, които са били откарани в София са поп Лукан /по грешка/, Марин Поплуканов и Пъшков. И то почти веднага след арестуването на Димитър Общи, който издава и други, в това число споменава и Христо Бояджията, който според мен е Христо Цонев-Латинеца. Веднага след убийството на слугата започва полицейско наблюдение над къщите на Латинеца, Цвятков, Сиркови и Величка, четирите къщи, където се е укривал Левски, по думите на Сиркова. Величка идва един ден след като Левски се премества в къщата на Сиркови да ги предупреди, че турците ще правят обиск там, пак по нейните думи, на Сиркова, те са знаели къде е тайното скривалище и са търсели в него. Двете къщи - на Величка и на Сиркови - са били най-тайните убежища на Левски в Ловеч, и двете са имали изход през покрива към скалите, откъдето може да се спаси той от блокада. Къщата на Сиркови, пак според Сиркова, е била най-тайната - там не са били допускани дори членове на комитета и не са се правели събрания.

Ловчанския мюдюрин може и да не е оставил документи в Ловеч, но е изпращал такива в Цариград, защото иначе няма основание да бъде отличен еднолично, за случаен успех едва ли би му била връчена персонална награда.

Много смешно, нали, boilad :)

"Със сигурност новите документи ще променят и представата за вината на Димитър Общи за провала на революционната организация. Все още не е публикуван документът, в който се оказва, че Дунавският валия е знаел цялата подробна информация за организацията на Левски и действията ѝ още преди обира в Арабаконак и още преди Димитър Общи да попадне в ръцете на Османската полиция."

https://www.bnr.bg/plovdiv/post/101229421/oshte-mnogo-neizvestni-dokumenti-za-levski-ni-chakat-v-osmanskia-arhiv

Смех

 

 

[Б. Киров]

On 22.07.2020 г. at 20:01, Демирова said:

В показанията на Димо Драсов (братовчед на Иван Драсов пред Парашкев Стоянов през 1901 г. четем: "За убийството на момчето на Денча Халача Левски и други се облекли в Димовата къща. Те били трима: Левски, Вуто [Ветев] и Христо Латинеца. Знае, че забили колове в дувара на  към турския хан, за да се мисли, че оттам са влезли. Димо се заключил в своя[та] къща и не излязъл на заранта на 14 август 1872 г. А те вечерта извършили убийството случайно, защото те искали само да ограбят парите или поискат насила пари от Денчо Халача. Димо и баща му арестували само за един ден и ги пуснали. "

Димо Драсов е 57-годишен, когато Парашкев Стоянов записва този негов разказ, следователно през 1872 е бил 28-годишен и е пряк участник в събитията. Всъщност това е най-силното свидетелство за участието на Христо Цонев-Латинеца в нападението.

On 22.07.2020 г. at 20:01, Демирова said:

Ако не е искал да пише за третия - защо споменава Вутьо?

Той, Левски, никъде поименно не споменава Вутьо. Няма имена в писмото му до Каравелов, а на разпита в София отрича да е виждал Вутьо в Ловеч.

Защо не споменава Латинеца, защото го пази, естествено - Латинеца не фигурира никъде в протоколите от разпитите, освен в показанията на Общи, който го нарича "Христо Бояджията".

А защо Вутьо не споменава Латинеца? Вутьо е арестуван на 15 ноември, а на 16 вече е изпял всичко за Левски, но не обелва дума за Латинеца? Впрочем Вутьо и брат му умират в каторгата, а твърде скоро след Освобождението и Латинеца.

Да, но от новооткритите документи се вижда, че османската власт в Дунавския вилает е била осведомена поименно за организацията на Левски в Ловеч. И което е по-интересно, ловчанския мюдюрин е бил предложен за повишение преди Арабаконашкото приключение, тоест преди арестуването на Поплуканов. Това става ясно от линка със записа на Виктор Комбов, ако го изслушате. И още нещо става ясно от него - веднага след арестуването му Димитър Общи прави опит за самоубийство, това вече е новост, той започва да предава всичко и всички, защото разбира че разпитващите го вече знаят това.

 

 

[Б. Киров]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Да, но от новооткритите документи се вижда, че османската власт в Дунавския вилает е била осведомена поименно за организацията на Левски в Ловеч. И което е по-интересно, ловчанския мюдюрин е бил предложен за повишение преди Арабаконашкото приключение, тоест преди арестуването на Поплуканов. И още нещо става ясно от него - веднага след арестуването му Димитър Общи прави опит за самоубийство, това вече е новост, той започва да предава всичко и всички, защото разбира че разпитващите го вече знаят това.

Хайде още малко да се посмеем, след което ще следвам правилото, че мълчанието е злато:

Доклад от управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша до великия везир Мидхат паша за дейността на БРЦК и Васил Левски, за провежданите разследвания и разпити във връзка с извършените от комитетски членове убийства и за засилване на пограничния контрол, вкл. назначаване на тайни агенти 

Русе,16/28 септември 1872 г

Донесението на нищожния раб до височайшата канцелария на великия везир е следното: Според направеното от моя милост разследване понастоящем Българският [централен революционен] комитет в Букурещ е започнал да подсилва редиците си и е предприел нови стъпки за осъществяване на революционните си намерения. Преди два и половина–три месеца комитетът е призовал и привлякъл някои съмишленици в околиите Ловеч Севлиево, Плевен, Търново, Габрово и Орхание, както и в градовете и селата Троян, Тетевен, Гложене, Етрополе и Видраре. Те получили общо указание да не зачитат обществения ред отсам [Дунава]. Във връзка с изпълнението на това разпореждане Ловеч е бил определен за център, а лице на име Васил Левски, който е българин, родом от Пловдивско, но от известно време насам се намира във Влашко, е било изпратено и с негово съдействие е бил съставен комитет, в който влизат [следните лица] от Ловеч: поп Лукан и поп Христо /поп Кръстьо/, членът на [местната] управа Христаки /Христо Йовков Пушкаров/, Димо Петри /Димо Петров Драсов/, Цонко Златаря /Стоян Куюмджията/, друг Лукан Цачо /Лукан Цачев (Аджемоглу)/, Христо Цони /Христо Цонев (Латинеца)/, Добри Механджията, Никола / Никола Сирков (Халача)/, Мирко /Миро Павлов/, синовете на поп Лукан /Марин, Илия и Христо Поплуканови/ и други. За [осъществяването на] това начинание за главатари (чорбаджии) са били  определени  в  Плевен  попският  син  Анастас /Анастас Попхинов/,  в  Орхание  –  Стоян Брънчо Ханджията /Стоян Брънчев/, в Габрово – Христо Иван от Ловеч /Христо Иванов (Големия)/, в Троян – Цочо Спас /Цочо Спасов Маринов (Шипковенски)/ и Йованчо Казанджията, в Тетевен – Марин Пуйо, в Гложене – Васил Йонко, в Етрополе – даскал Тодор Пейо, и във Видраре – Пато /Павел Поппетров. [Комитетските дейци] възнамеряват също да прекарат [на територията] на вилаета пушки винтовки, амуниции и други боеприпаси. Гореспоменатите лица искат да привлекат към съзаклятието заможни българи, като [за целта] са отпечатали в пълна тайна позиви и писма и са заплашвали с убийство несъгласните и предателите. Разбра се също, че е било решено споменатите пушки и амуниции да бъдат поетапно пренесени във вътрешността  [на  вилаета]  през  [територията  на]  Никополската,  Свищовската и Оряховската околии. [Освен това] са били убити и екзекутирани преди месец един [мъж] в община Елена в Търновски окръг, след това в град Орхание дяконът /дякан Паисий/, [който е наместник] на ловешкия митрополит (деспот), а преди двадесет дни друг [мъж], докато спи в къщата си в селото Равитче, също в района на Търново. Влезли са и в къщата на Динчо Памукчията /Денчо Дейнов Халача/, който е от заможните жители на град Ловеч, за да го убият, но не го намерили и убили калфата му. Изпратили писмо и до Йованчо, наместник на ловешкия митрополит (деспот), но понеже не дал поисканите пари, извършили покушение и срещу него. Във връзка с описаните престъпления се проведе незабавно разследване и [няколко] заподозрени лица бяха заловени и задържани. При предприетите разпити и съдебни производства по места не беше категорично установено кои са точно лицата, които са инициирали, подпомогнали и поощрили  [извършването  на]  тези  [престъпления],  но  се  установи,  че имат общо със зловредните намерения на споменатия революционен комитет. Макар и да е очевидно, че управителят на [Дунавския] вилает, закрилян от Негово величество султана, никога няма да допусне порочните идеи на тези лица да получат широка обществена подкрепа, важно е да се направи, каквото трябва, и да се предприемат спешни мерки по този въпрос, тъй като опасните и забранени неща, които [комитетските дейци] са обявили в позивите си, ще доведат до изключително големи безредици и насилия, които ще засегнат мирните и по‐изтъкнати люде, които не са съгласни с тях и не ги подкрепят, но за да опазят живота си, ще бъдат принудени да влязат в съглашение със съзаклятниците и да им съдействат, а по този начин революционният комитет ще разшири [влиянието си] и ще подсили подривната си дейност. Ето защо, щом пристигна от столицата, търновският окръжен управител, почитаемият Али бей, получи необходимите устни указания. Ловешкият околийски началник Джaми ефенди /Мустафа Джами ефенди/ е разследвал и е събрал доста сведения по този въпрос. Там има и належаща нужда от секретен служител, който да владее езика. Затова се взе решение към [споменатия] околийски началник да бъде назначен и изпратен като горски служител Зия ефенди, който преди е заемал длъжността инспектор и се смята за подходящ. Заплатата му в размер на 700 гроша месечно ще се изплаща от излишъка от средствата, които се изразходват [само] по специално разпореждане за подобни възнаграждения и харчове под наименованието „здравни разходи“. След като беше установено, че [комитетските дейци] ще прекарат отсам [Дунава] оръжие и амуниции през [територията на] Свищовската, Никополската и Оряховската околии,  Русенското митническо управление беше надлежно предупредено да подлага на щателна проверка сандъците с товари, които се пренасят от отсрещния бряг, и да не допуска контрабанда на предмети, като [за целта] се увеличи броят на митническите служители и на конната охрана.

Ето  защо,  ако  разпитваните в момента във връзка с описаните убийства [задържани] дадат показания за някое от лицата, чиито имена са изброени по‐горе, че е свързано с революционния  комитет,  то  това  лице  ще  бъде  незабавно  задържано  и подложено на разпит. Но в случай, че от [разпитваните в момента лица] не могат да се вземат такива показания и те бъдат освободени, въпреки че са известни злодеянията на гореспоменатите лица, тогава, предвид, че в никакъв случай не бива да се допуска да продължи извършването на престъпления като гореописаните, след като действията и начинанията на гореспоменатите лица бъдат следени тайно още известно време и когато се разбере с точност кои са ръководителите им, домовете им ще бъдат обискирани без предупреждение, а те самите задържани, като намерените при обиска зловредни документи ще бъдат проучени. Ако се установи, че именно това са [лицата], заподозрени за погубване живота на убитите лица, то те ще бъдат подложени на разпит.

Затова прося за Вашата височайша милост и незабавно да дадете указания до мен, бедния раб, тъй като Вие сте този, който е овластен да заповядва. 

 

16 септември 1872

Ес‐сейид Ахмед Хамди

 

https://unibit.bg/files/following-levskis-footsteps/CHASING LEVSKI and the REVOLUTIONARIES.pdf

стр. 73-77 от документа

[К.ГЕРБОВ]

On 24.07.2020 г. at 23:00, Б. Киров said:

Защо не споменава Латинеца, защото го пази, естествено - Латинеца не фигурира никъде в протоколите от разпитите, освен в показанията на Общи, който го нарича "Христо Бояджията".

А защо Вутьо не споменава Латинеца? Вутьо е арестуван на 15 ноември, а на 16 вече е изпял всичко за Левски, но не обелва дума за Латинеца? Впрочем Вутьо и брат му умират в каторгата, а твърде скоро след Освобождението и Латинеца.

 

 

[К.ГЕРБОВ]

Писмото на русенския валия до великия везир дава основание за една любопитна констатация. Налице е едно голямо несъответствие между представата, която имаме за събитията от онова време и тогавашната действителност.

Всеки, който прочете, че Левски става известен на турците още преди да са започнали арестите по повод Арабаконашкия обир, ще предположи, че турците (които според писанията уж и преди това са го дирили под дърво и камък) ще започнат незабавно акции за неговото залавяне. Нищо такова обаче не се случва. Валията знае имената на някои членове на комитета, знае и къде живеят, но не ги арестува. Чака свидетел, който да ги обвини, че са замесени в някакво криминално деяние!

Чак като се установи, кои са лицата, заподозрени за погубване живота на убитите, те ще бъдат подложени на разпит, е решението на валията. Излиза, че турците са преследвали най-вече криминалните, а не политическите  престъпници. Страхували са се, не от това, че комитите са искали да съборят държавата, а защото щели да извършат подривни дейности и да създадат размирици сред населението.

„Опасните и забранени неща, които [комитетските дейци] са обявили в позивите си, ще доведат до изключително големи безредици и насилия, които ще засегнат мирните и по‐изтъкнати люде, които не са съгласни с тях и не ги подкрепят*, но за да опазят живота си, ще бъдат принудени да влязат в съглашение със съзаклятниците и да им съдействат, а по този начин революционният комитет ще разшири [влиянието си] и ще подсили подривната си дейност.“ (*за тях се отнася прословутото „Народе????“)Турците са се опасявали не от въстание срещу властта, а от размирици между населението.

Затова търсенето на Левски не започва след 16 септември, когато русенският валия докладва за него в Цариград, а след 16 ноември. Тогава Мазхар изпраща в Русе съобщение, че Вутьо Ветьов признал пред специалната комисия, че заедно с Дякон Левски нападнали една българска къща в Ловеч и Дякона наранил появилият се 20 годишен слуга, който впоследствие починал. На 25 ноември Ахмед Хамди докладва на великото везирство, че „преди няколко дни“, отправил молба до Одринското областно управление за издаване на заповед за залавянето и задържането на Левски.

[Б. Киров]

Преди 13 часа, К.ГЕРБОВ said:

Писмото на русенския валия до великия везир дава основание за една любопитна констатация.

Друга не по-малко любопитна констатация е, че на 16 септември 1872 османските власти са знаели поименно целия революционен комитет в Ловеч, което може да стане само от вътрешен човек в комитета; не само това, те са знаели поименно и други важни фигури в другите комитети на ВРО, а също и какви решения са взети на Общото събрание в Букурещ.

Информаторът им от Ловеч обаче ги е заблудил - Русенския валия смята, че Левски е изпратен от Букурещ след Общото събрание и комитетите са основани след събранието. Което си е живо оневиняване за самия информатор, един вид той няма никаква дейност преди това.

Те са не повече от 4 такива лица с кръга на такива познания в комитета в Ловеч, като един от тях е безспорен фаворит.

[sir]

Значи ли това, че Общи е неоснователно плют като основен виновник за провала на организацията, че е чужд агент и други подобни? Ако след залавянето си той е разбрал, че всичко вече се знае от властите и действително е опитал да се самоубие, то според мен това доста променя оценката на личността му.

[Б. Киров]

Преди 3 часа, sir said:

Значи ли това, че Общи е неоснователно плют като основен виновник за провала на организацията, че е чужд агент и други подобни? Ако след залавянето си той е разбрал, че всичко вече се знае от властите и действително е опитал да се самоубие, то според мен това доста променя оценката на личността му.

+++ Много добър въпрос! Документът, в който се твърди това е номер 6 от Книгата „Нови документи за издирването и следствието срещу Васил Левски и участниците в Арабаконашкия обир” и представлява докладна записка на Мазхар паша до Великия везир. Тя е датирана от 8 ноември 1872, обаче в нея не се посочва точна дата, когато Общи е направил опит за самоубийство, тук

някъде след 9.20 мин Виктор Комбов, който е открил документа, прави предположение, че това се е случило веднага след залавянето му. Първият документиран разпит на Общи е от 27 октомври 1872, където той разказва с невероятни подробности всичко, паметта му е била фотографски точна, въпреки че е бил неграмотен, той помни по дни и дори часове къде е бил и какво е правил преди повече от година и го разказва:

"Кой те изпрати при Дякон Васила? – От отсреща, от комитета ме изпратиха до кафеджията Марин, терзията Ваньо и фабриканта на коприна – Димитър Пъшков. – Оттам ли ти дадоха книжа? – Да, оттам ми дадоха. Аз пък предадох книжата, които ми дадоха, на Дякон Васила. – Дякон Васил какво ти направи? – Взе ги. Той влезе с книжата в Карлово, а мен изпрати в хана. Там престоях три дни. След три дни той ми изпрати известие по един младеж. Но младежът не си каза името и аз не го познавам. Даде ми златни минцове за разноски. Изпрати ме в Карловските бани. Там престоях две седмици. После Дяконът пак ми изпрати известие и един златен минц за разноски. Изпрати ме в Хисарските бани, Пловдивско. И там престоях 45 дни. После отидох в Пловдив. Заверих паспорта си. В Пловдив накарах да ми заверят и тескерето. Отивайки в Карлово, отседнах в същия хан. Там, в Карлово, два дни чаках в хана. Той [Дяконът] ми изпрати известие пак чрез по-раншния младеж. Сега си спомних името на тоя младеж. Той бил Петър, синът на попа. Очаквали сме с Дякона писмо от Ловеч. От Ловеч пристигна писмо да идем и двамата там. Понеже и двамата тръгнахме пеш, той ми каза: „Ти мини през Сопот!“ А той самият, като прехвърлил от Карлово направо балкана, минал през Троянския манастир. Аз пък пътувах като търговец. Поисках от евреите 10000 оки пашкули. Те ме взеха за голям търговец, не знаяха защо пътувам. Понеже се срамувах да пътувам без кон, от Сопот наех един кон за 54 гроша. [72] Отидох в Ловеч. Два дни след мен пристигна там пеш и Дяконът. Сега идва друг наш начин на работа. В Ловеч пристигнал един нов наш другар. Чакал ни две седмици. Когато аз идвах в Ловеч отсядах в хана. Нощем отивах в къщите на кафеджията Марин Попов на терзията Ваньо и на фабриканта на коприна – Димитър Пъшков, и разговаряхме. – За какво разговаряхте? – Новодошлият другар бе убитият по-сетне в Русе Ангел Кънчев. Той ме запита: „Напредват ли работите на нашия Дякон по ония места?“  и т.н.

Преди него обаче свидетелстват Анастас Попхинов и даскал Иван Фурнаджиев от Сопот, особено вторият разказва всичко, което знае не само за Левски /той му дава описанието, което почти повтаря онова на гърба на полицейската снимка, с която е издирван Дякона/, но и за самия Димитър Общи:

– Преди да дойда тук [в Тетевен] не знаех нищо по тия работи, т. е. по комитетския въпрос. А като пристигнах, дойдоха хаджи Станьо, Петко Милев и Димитър Общи, когото сега търсите. Наричат го и Македонски. Те тримата дойдоха в моето училище. Пред мен отвориха едно писмо. Това беше преди девет месеца. Те прочетоха при мен писмото. Казаха ми: „Ако ти разправим нещо, ще се съгласиш с нас. Ако не се съгласиш, ще те убием.“ Така те ме заплашиха. – От Влашко и от Димитра идваха тук писма по комитетския въпрос. А името на Тетевен, както е написано на писмата между тия книжа тук, е Дервишоглу Мехмед Кърджалъ. Хаджи Станьо и Петко Милев ме извикваха, за да им прочета писмата. После ми обясняваха, какъв отговор да напиша. И, на основание на тяхната заповед, аз пишех и изпращах отговорите.

– Даскале, в Орхание бе убит дяконът. Знаеш ли кой го уби? – Да, знам. Димитър го уби. Той дойде и разправи как го е убил. Дяконът се научил за комитетската работа и поради това, че можел да издаде на властта, той го убил. – След като го убил, къде е забягнал през нощта от Орхание? – Скрил се в една царевична нива. Там избягал. Дори, когато бягал към царевичната нива, паднал в една локва и там останал калпакът му. – Знаел ли е за това някой от Орхание? – Май че Васил е знаел. – Димитър ли ти каза, че Васил знае? – Не, не ми е казал. Така допускам по моему.

– В услуга на държавата каквото знаех, казах го. Горезаписаните ми думи са истинни. Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да си спечеля заслугата на доносчик. Възнаградете ме, това искам! Ето, аз издавам!"

[Демирова]

On 22.07.2020 г. at 22:28, Б. Киров said:

 

Цитирай

 

 Провалите са заради липсата на пари. Левски се справя отлично с организационите задачи - успява да осее Българско с комитети (защо не работи в Македония е друга голяма тема) , но за финансирането няма реално работещи планове. Именно в тази част от делото той чака и подкрепа отвън, но така и не я получава.

При престоя си във Влашко Левски разбира какво може да очаква и връщайки се в България се решава да задейства терористичните акции за насилствено събиране на средства, което пък от своя страна води до усложняване на обстановката и предприемане на по-строги мерки от страна на властите. Криминалните деяния водят до арести, обиски, поставяне под наблюдение. Комитетските дейци са готови да работят за кауза, на саможертва в пожара на въстанието, но не и на ужас безкрай в ежедневието, те започват да изпитват съмнения кога и дали въобще ще се случи това, с което са се заели. 

По времето, когато се решава обира на хазната, Левски вече се е убедил на практика какво ще последва и затова не е съгласен. Общи и хората около него поемат риска и почти успяват, в интерес на истината, но се сблъскват с амбициите и работохолизма на Мазхар паша, който успява да разплете случая. Оттук нататък всеки започва да мисли за спасяването на собствената кожа. Не бе значение е и натрупаното напрежение между хората от обкръжението на Общи и Левски от месеците преди обира, което води до издаване на неща, за които спокойно е можело да мълчат, т. е. да се ограничат с разкритията в своя си регион и да не замесват имена и случки в други градове. Общи, признавайки обира и убийството на дякона, няма на какво да се надява, колкото и разкрития да направи, все някой трябва да го е осведомил за действащите закони. 

От документите става ясно, че в Ловеч има информатор много преди ареста на поп Кръстьо, т. е. при ареста той или е признал нещо, което вече се е знаело, или е продължил да доносничи, както го е правел от дълго време. Около ловешкия комитет за мен остават неизяснени доста въпроси: Защо Пъшков и Поплуканов не са изпратени в София веднага след ареста, както всички други, а са държани в Ловеч повече от седмица?; Каква е тази история с ходенето на Величка Хашнова до София, кога Левски уж й дава пари за затворниците? Доколкото си спомням Пъшков в дневника си не споменава за такова посещение; Защо Левски поема огромния риск сам да прибере архива, какво друго важно има да се направи в Ловеч, за което не може да се довери на друг и което го забавя да тръгне от града чак след обяд и да е принуден да нощува наблизо?; Ако вярваме на показанията на Николчо в качеството си на какъв поп Кръстьо посещава лично Левски в ареста в Ловеч и им е дадена възможност да разговарят насаме? Ако не вярваме на Цвятков за това му свидетелство, то трябва да поставим под съмнение и всичко друго казано от него и става много сложно. 

Редактирано Юли 28, 2020 от Демирова

[deaf]

Преди 50 минути, Демирова said:

Левски се справя отлично с организационите задачи - успява да осее Българско с комитети (защо не работи в Македония е друга голяма тема) ,

Според едно преброяване на населението в Османската империя проведено някъде през 70-те години на 19-ти век,на територията на днешна Македония е имало най-голяма концентрация на българи. Но това наистина е друга тема. Иначе,нямам представа защо не е работил в Македония...

[resavsky]

Преди 35 минути, deaf said:

Според едно преброяване на населението в Османската империя проведено някъде през 70-те години на 19-ти век,на територията на днешна Македония е имало най-голяма концентрация на българи. Но това наистина е друга тема. Иначе,нямам представа защо не е работил в Македония...

Левски не е господ. Постига добри резултати но е пресилено да очакваме цял човек да организира навсякъде където живеят българи комитети. Това са почти 200 000 квадратни километра. На практика Левски изгражда гръбнака на Организацията по линията Карлово-Троян - Ловеч. Всички негови действия се съобразяват с тази линия.По съвсем обясними причини.Македония / както и Черноморието да речем/ е  много далеч от тази линия.

Редактирано Юли 28, 2020 от resavsky

[deaf]

Преди 16 минути, resavsky said:

На практика Левски изгражда гръбнака на Организацията по линията Карлово-Троян - Ловеч.

Има хипотеза,че българите живеещи в планински и отдалечени от големите градове места,като линията Карлово-Троян-Ловеч,са били обект на чести нападения от бандити,(черкези?), по пътищата,(по аналогия с безсмъртният филм "Великолепната четворка"),и са били враждебно настроени към османската власт,която не съумявала да ги опази от престъпниците. Затова Левски е търсел съмишленици сред тях.

[sir]

Преди 20 часа, Б. Киров said:

Тя е датирана от 8 ноември 1872, обаче в нея не се посочва точна дата, когато Общи е направил опит за самоубийство, тук

някъде след 9.20 мин Виктор Комбов, който е открил документа, прави предположение, че това се е случило веднага след залавянето му.

Т.е. хронологията е неясна и Общи може да е направил опита за самоубийство още при залавянето му. Ще трябва още да се рови явно, но пък е обнадеждаващо, че очевидно има неизследвани до момента документи, както и хора, на които им се занимава с ровене. 

Благодаря за отговора и за линка към видеото.

[resavsky]

Преди 19 минути, deaf said:

Има хипотеза,че българите живеещи в планински и отдалечени от големите градове места,като линията Карлово-Троян-Ловеч,са били обект на чести нападения от бандити,(черкези?), по пътищата,(по аналогия с безсмъртният филм "Великолепната четворка"),и са били враждебно настроени към османската власт,която не съумявала да ги опази от престъпниците. Затова Левски е търсел съмишленици сред тях.

Просто е познавал прекалено добре терена и хората.В една Странджа е имало на практика автономни райони където турчин с години не е стъпвал. Но там Левски не прави комитети просто защото не познава никой.

[Демирова]

On 27.07.2020 г. at 14:17, sir said:

Значи ли това, че Общи е неоснователно плют като основен виновник за провала на организацията, че е чужд агент и други подобни? Ако след залавянето си той е разбрал, че всичко вече се знае от властите и действително е опитал да се самоубие, то според мен това доста променя оценката на личността му.

Общи изнася голямо количество факти за много комитети извън територията, за която е отговарял, общо взето разказва всичко, което знае. А той знае повече от другите разпитвани преди него, защото е обикалял с Левски по доста места.

Интересно е обаче как е започнал да говори. За съжаление не разполагаме с протоколите от първите разпити. Ако предположим, че е направил опит да се отрови и първият му разпит е проведен веднага след спасяването му може да се помисли по въпроса доколко адекватен и трезвомислещ е бил. Дали не е говорил в момент на някаква еуфория след интоксикацията и просто да е казал всичко което знае без въобще да осъзнава какво прави. После вече е нямало как да отрича и пред комисиятя разказва отново всичко с подробности. 

[deaf]

Преди 47 минути, Демирова said:

Интересно е обаче как е започнал да говори.

С най-простият способ! Чрез мъчения. Няма човек на Земята който може да издържи на физически мъчения без да проговори. И то не са нужни кой знае колко тежки мъчения. В базата "Гуантанамо" американците изтръгват признания от враговете си само с леко "усилени" разпити,(симулирано давене във вода и т.н.).

[resavsky]

Преди 6 минути, deaf said:

С най-простият способ! Чрез мъчения. Няма човек на Земята който може да издържи на физически мъчения без да проговори. И то не са нужни кой знае колко тежки мъчения. В базата "Гуантанамо" американците изтръгват признания от враговете си само с леко "усилени" разпити,(симулирано давене във вода и т.н.).

Не Общи с пръст не е докоснат.Той още от момента на залавянето си в с.Садовец Плевенска област почва да сътрудничи с властите.

[Б. Киров]

Преди 3 часа, sir said:

Т.е. хронологията е неясна и Общи може да е направил опита за самоубийство още при залавянето му. Ще трябва още да се рови явно, но пък е обнадеждаващо, че очевидно има неизследвани до момента документи, както и хора, на които им се занимава с ровене. 

Благодаря за отговора и за линка към видеото.

Да, сигурен съм, че в неизследваните досега архиви са отговорите на всички въпроси, които тук си задаваме вече повече от три години.

Слава Богу, че има хора, на които им се занимава с ровене. Оптимист съм, че сега след публикуването на тези нови документи българските изследователи ще се активизират още повече да изследват Османския архив в Истанбул и се надявам в близките години да бъдат публикувани нови документи, осветляващи какво точно се е случило и кой кой е в историята ни.

[Б. Киров]

On 22.07.2020 г. at 20:01, Демирова said:

Напоследък четох доста версии, че въпросното самопризнателно писмо на Левски е изфабрикувано за да се оправдае смъртната присъда, но всички те имат един основен недостатък - писмото не е открито в документите от процеса, а в архива на Кириак Цанков, или поне в тая му част, която му е предадена за съхранение от Каравелов.  За какво им е на властите да оставят и друго копие след като са си вързали гащите с писмото към документите за процеса? Нали тяхната цел е оправдаване пред мониторинга на великите сили, а не пред бунтовниците и евентуално потомците им? И въпреки това аз не изключвам фалшификация на писмото, дори сериозно я подозирам,но ако има такава, то тя е по съвсем други причини и... по друго време. 

На това писмо, поне доколкото аз знам, Левски не получава отговор. Пише пак на Каравелов в средата на септември и то само да се оплаче от липса на свестни помощници, а писмо от последния получава в края на октомври, когато вече се обсъжда арабаконашкото приключение. Междувременно сред всички други  получава писмо с подписа на Кирияк Цанков с посредничество да се загладят конфликтите с Общи. 

На практика за убийството в Ловеч, което взривява комитета там - Иван Драсов се изпарява, а останалите членове на практика престават да работят - почти никой не говори преди показанията на процеса (а пък после, като са минали години и са наслоени внушения, разкази - бол), за разлика от убийството на дякона, или дори това в Лясковец. Въпреки че Левски успява да прибере архива, част от писмата до него за този период ги няма в оригинал. Самият прибран архив е бил опоскван от Захари Стоянов (според М. Сиркова не е върнал всичко взето), а най-вероятно и от други. Доколкото ми е известно М. Сиркова е неграмотна и лесно манипулируема. Може би има писма, които някой е прибрал и  по целесъобразност своевременно "хвърлил в отхода". Освен ако, по чиста случайност, мишките са се нахранили точно с тези документи, които така ни липсват за да сглобим пъзела.

Знаете ли за мен какво е най-подозрителното в това писмо - двата печата върху него.

Не знам, тук Гербов се изявява като капацитет по архивите и печатите, интересно ми е неговото мнение, но в това, което съм виждал като факсимилета на писма, Левски не е поставял печати в лична кореспонденция, а писмото до Каравелов е такова.

Може и да греша, ако е така, очаквам с интерес мнението на Гербов, защото обикновено с него сме на противоположни мнения по отношение личността на Левски, той си има неговите причини, както и аз моите.

Вижте, Иван Драсов се изпарява преди убийството в Ловеч; неговия задграничен паспорт е заверен с дата 8 август и това е доказано.

[resavsky]

On 27.07.2020 г. at 14:17, sir said:

Значи ли това, че Общи е неоснователно плют като основен виновник за провала на организацията, че е чужд агент и други подобни? Ако след залавянето си той е разбрал, че всичко вече се знае от властите и действително е опитал да се самоубие, то според мен това доста променя оценката на личността му.

Общи е заловен как си спи най спокойно върху два чувала с орехи в един хан в с.Садовец Плевенска област. Никакъв екшън и драма не е имало. Прочутия комита не е оказал и грам съпротива.А е бил арестуван цифром и словом от две селски заптиета. Дори не се е опитал да ги заблуди кой е.

[К.ГЕРБОВ]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Не знам, тук Гербов се изявява като капацитет по архивите и печатите, интересно ми е неговото мнение, но в това, което съм виждал като факсимилета на писма, Левски не е поставял печати в лична кореспонденция, а писмото до Каравелов е такова.

Може и да греша, ако е така, очаквам с интерес мнението на Гербов, защото обикновено с него сме на противоположни мнения по отношение личността на Левски, той си има неговите причини, както и аз моите.

Това е писмо, прието и съхранявано в Държавния архив (Български исторически архив към Националната библиотека). Щом съм го публикувал в своя статия, значи съм приел, че е оригинално. Ако някой има съмнение, че е фалшиво, нека се обърне към архива и си изясни отношенията с него.

И трите писма на Левски от 25 август 1872 г. – до Л. Каравелов, до Д. Попов и до членовете на ЦК на БРЦК - са подпечатани. Дали са частни или комитетски, не мога да взема отношение.

[Демирова]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Знаете ли за мен какво е най-подозрителното в това писмо - двата печата върху него.

Не знам, тук Гербов се изявява като капацитет по архивите и печатите, интересно ми е неговото мнение, но в това, което съм виждал като факсимилета на писма, Левски не е поставял печати в лична кореспонденция, а писмото до Каравелов е такова.

Може и да греша, ако е така, очаквам с интерес мнението на Гербов, защото обикновено с него сме на противоположни мнения по отношение личността на Левски, той си има неговите причини, както и аз моите.

Вижте, Иван Драсов се изпарява преди убийството в Ловеч; неговия задграничен паспорт е заверен с дата 8 август и това е доказано.

Няма два печата - един е. На цветната снимка в дигиталния архив в Националната библиотека ясно се вижда оригиналният печат на последната страница и обърнатият отпечатък от него на третата. Явно писмото е сгънато преди да изсъхне печатът. 

За паспорта на Драсов не знаех, но пак там, в библиотеката, има сканирано писмото на Левски до Анастас Попхинов от същата дата - 25 август 1872 г. В края на писмото има дописани три реда с подписа на Драсов, което показва, че той трябва да е бил още в Ловеч по това време. Това писмо е лично и наистина не е с печат. 

Редактирано Юли 28, 2020 от Демирова

[Б. Киров]

Преди 1 час, К.ГЕРБОВ said:

Това е писмо, прието и съхранявано в Държавния архив (Български исторически архив към Националната библиотека). Щом съм го публикувал в своя статия, значи съм приел, че е оригинално. Ако някой има съмнение, че е фалшиво, нека се обърне към архива и си изясни отношенията с него.

И трите писма на Левски от 25 август 1872 г. – до Л. Каравелов, до Д. Попов и до членовете на ЦК на БРЦК - са подпечатани. Дали са частни или комитетски, не мога да взема отношение.

Съгласих се, Гербов, и трите са подпечатани, сам го проверих. Има и още едно от същата дата до Анастас Попхинов /то и в другите две до ЦК и Данаил пак става въпрос за Анастас/, то е препис и не е подпечатано.

Преди 1 минута, Демирова said:

За паспорта на Драсов не знаех, но пак там, в библиотеката, има сканирано писмото на Левски до Анастас Попхинов от същата дата - 25 август 1872 г. В края на писмото има дописани три реда с подписа на Драсов, което показва, че той трябва да е бил още в Ловеч по това време. Това писмо е лично и наистина не е с печат. 

Да, и аз го видях това писмо. За паспорта на Драсов пише бившия директор на Регионалния исторически музей Ловеч Иван Лалев:

Според един от последните ни известни документи - паспорта на Драсов за "свободно преминаване и оказване на съдействие при нужда", той е издаден от русенския валия на 11(23) август 1872 г. С него той напуска веднага страната с мотировката, че ще учи в странство. Всъщност самото напускане е прибързано, тъй като учебната година започва доста по-късно. Има съмнения, които към настоящия момент не можем да потвърдим, че турската полиция след убийството на владишкия наместник дякон Паисий е информирана, че това е комитетска работа и чака търпеливо момента да нанесе своя удар. Драсов е предупреден от човек, близък до каймакамина, и напуска България, без да предупреди другите членове на комитета и Левски, който по това време е в Ловеч. Първоначално се установява във Влашко, а от есента е в Чехия. Тук прави опити да създаде няколко комитета, но без видими резултати. В периода до 1874 г. идва в Белград за среща с Каравелов, през 1874 г. прави обиколка в редица румънски градове и участва в работата на Общото събрание на БРЦК в Букурещ на 20 и 21 август

https://m.facebook.com/408704882590377/posts/664052160388980/?refsrc=http%3A%2F%2Fwww.google.com%2F&_rdr

Аз съм писал 8 август по памет, но Лалев твърди, че е 11, тоест пак преди Ловчанското приключение. Според мен е важно кога и как Драсов си е извадил паспорта, а не точно кога се е изпарил физически, защото изваждането на паспорта вече е осъществено намерение за напускане. При това напускане Драсов не отива направо в Писек, Чехия, а минава през Букурещ при Каравелов и

„Няколко време преди да замине за Чехия, Драсов заминал за Букурещ, където занесъл един пакет документи, принадлежащи на Ловчанския революционен комитет, и ги предал на Каравелов” /по спомени но близките му/.

Самият Драсов в своите спомени пише:

„Всичко нам поръчано изпълнихме. Мене избраха като председател, Марин /Поплуканов/ за мой помощник, а Д. Пъшков от Сопот, Ловешко, само за писар. Но право да си кажа, аз бях всичко: и парите поверяваха мене, и пишех, и изпълнявах председателската служба…”

 

[sir]

On 28.07.2020 г. at 18:13, resavsky said:

Общи е заловен как си спи най спокойно върху два чувала с орехи в един хан в с.Садовец Плевенска област. Никакъв екшън и драма не е имало. Прочутия комита не е оказал и грам съпротива.А е бил арестуван цифром и словом от две селски заптиета. Дори не се е опитал да ги заблуди кой е.

Да де, знам ги тия работи. По-скоро ме вълнува дали може да има някакви сериозни преоценки на събитията и участниците в тях въз основа на тези нови документи. Май ще взема да си купя книгата.

[resavsky]

Ами правят се опити за преоценка личността на Общи.Не бил предател а бил направил всичко от глупост.Възможно е и да е така.Говорим за един илитерат с огромно самочувствие и съмнителна биография . Всеки път обаче като се захване за истинска революционна работа следва издънка / убийството на дякон Паисий,обира в Аробаконак/. Левски също е бил с тежък и властен характер и носи не малка вина за кризата в Организацията поради авторитаризма си.